P10_TA(2024)0014Опустошителните наводнения в Централна и Източна Европа, загубата на човешки живот и подготовката на ЕС за действия при подобни бедствия, утежнени от изменението на климатаРезолюция на Европейския парламент от 19 септември 2024 г. относно опустошителните наводнения в Централна и Източна Европа, загубата на човешки живот и подготовката на ЕС за действия при подобни бедствия, утежнени от изменението на климата (2024/2817(RSP))Европейският парламент,

–като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, и по-специално Парижкото споразумение от 2015 г. към нея, което влезе в сила на 4 ноември 2016 г.,

–като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за биологичното разнообразие,

–като взе предвид целите на ООН за устойчиво развитие,

–като взе предвид проверката на Комисията за пригодност от 2019 г. на Рамковата директива за водите, Директивата за подпочвените води, Директивата относно стандартите за качество на околната среда и Директивата за наводненията (SWD(2019)0439),

–като взе предвид съобщението на Комисията от 24 февруари 2021 г., озаглавено „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа – новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ (COM(2021)0082),

–като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата ОВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 156.,

–като взе предвид насоките на Комисията от 26 юли 2023 г. относно стратегиите и плановете за адаптиране на държавите членки,

–като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2022 г. относно последиците от сушата, пожарите и други екстремни метеорологични явления: увеличаване на усилията на ЕС в борбата с изменението на климата ОВ С 125, 5.4.2023 г., стр. 135.,

–като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2023 г. относно европейски ден на жертвите на световната криза в областта на климата ОВ C, C/2024/488, 23.1.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/488/oj.,

–като взе предвид Доклад № 1/2024 на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) от 11 март 2024 г., озаглавен „Европейска оценка на риска, свързан с климата“,

–като взе предвид съобщението на Комисията от 12 март 2024 г., озаглавено „Управление на климатичните рискове – в защита на хората и просперитета“ (COM(2024)0091),

–като взе предвид Доклад 3/2024 на ЕАОС от 15 май 2024 г., озаглавен „Responding to climate change impacts on human health in Europe: focus on floods, droughts and water quality“ (Реакция на въздействието на изменението на климата върху човешкото здраве в Европа: фокус върху наводненията, сушите и качеството на водата),

–като взе предвид окончателния доклад от диалога в областта на устойчивостта спрямо изменението на климата, публикуван през юли 2024 г.,

–като взе предвид съобщението на Комисията от 29 май 2024 г. относно оценката на Механизма за гражданска защита на Съюза – укрепване на готовността на ЕС при извънредни ситуации (COM(2024)0212),

–като взе предвид изявлението на Комисията от 18 септември 2024 г. относно опустошителните наводнения в Централна и Източна Европа, загубата на човешки живот и подготовката на ЕС за действия при подобни бедствия, утежнени от изменението на климата,

–като взе предвид член 136, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.като има предвид, че проливните дъждове и силните ветрове засегнаха Централна и Източна Европа, по-специално Австрия, Чехия, Германия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия, като причиниха наводнения, довели до човешки жертви и мащабни щети; като има предвид, че значителна част от територията на тези страни беше засегната, по-специално по-слабо развитите региони с по-лоша инфраструктура и селскостопанските региони;

Б.като има предвид, че отделни екстремни метеорологични явления не могат да бъдат отдадени пряко на конкретна причина; като има предвид, че според Междуправителствения комитет по изменението на климата и Европейската оценка на риска, свързан с климата (EUCRA), е ясно, че кризата в областта на климата води до по-чести и интензивни екстремни метеорологични явления като наводнения, бури и горещи вълни, в резултат на което валежите и бурите са по-тежки, горещите вълни са по-горещи и сушите са по-сухи;

В.като има предвид, че в първата EUCRA и в съобщението на Комисията относно управлението на климатичните рискове – в защита на хората и просперитета, се посочва, че Европа е най-бързо затоплящият се континент в света и че тежките явления от типа на горски пожари, суши и наводнения стават все по-чести в цяла Европа в резултат на последиците от изменението на климата; като има предвид, че средната температура над европейската територия през лятото на 2024 г. беше най-високата, отчитана до момента за сезона, с 1,54°C над средната стойност за периода 1991 – 2020 г., като надвиши предишния рекорд от 2022 г. Програма „Коперник“, „Summer 2024 – Hottest on record globally and for Europe“ (Лято 2024 г. – най-горещото, откакто се събират данни, в световен мащаб и за Европа).; като има предвид, че това беляза 14-месечен период, през който средната температура на въздуха на повърхността в световен мащаб е надвишавала с повече от 1,5 C равнищата от прединдустриалния период;

Г.като има предвид, че само през последните 30 години наводненията в цяла Европа засегнаха 5,5 милиона души, отнемайки живота на близо 3000 души, и причинявайки икономически щети в размер на над 170 милиарда евро; като има предвид, че изменението на климата значително увеличава риска от наводнения в цяла Европа Оценка на климатичния риск в ЕС.;

Д.като има предвид, че в някои части на засегнатите региони на Централна и Източна Европа само за четири дни са паднали три четвърти от средногодишните валежи; като има предвид, че ефективното и координирано сътрудничество между спасителните служби и бързият трансграничен обмен на ресурси и експертен опит спасиха човешки животи и предотвратиха по-тежки щети; като има предвид, че координацията на равнището на ЕС, обединяването на ресурси и обменът на най-добри практики са ключови за успешната помощ при бедствия;

Е.като има предвид, че по време на наводненията през септември 2024 г. няколко държави членки (Германия, Полша, Словакия, Румъния и Унгария) активираха услугите за бързо спътниково картографиране по програма „Коперник“;

Ж.като има предвид, че в съобщението на Комисията от 2024 г. за оценка на Механизма за гражданска защита на Съюза (МГЗС) се посочват нуждите и предизвикателствата, пред които е изправена гражданската защита в Европа, и се предоставят препоръки за подобряване на ефективността на МГЗС; като има предвид, че в съобщението също така се подчертават все по-сложните и разнообразни предизвикателства и заплахи, пред които е изправен ЕС, които включват нарастващия брой конфликти и причинени от човека бедствени ситуации и природни бедствия, като например екстремни метеорологични явления, както и променящите се рискове за сигурността, и показва как тези събития представляват значителна тежест за рамката на ЕС за управление на риска от бедствия и за оперативната ефективност на МГЗС;

З.като има предвид, че фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) беше създаден след „наводненията на хилядолетието“, които засегнаха същия регион през 1997 г. и 2002 г.; като има предвид, че дори при преразглеждането на многогодишната финансова рамка (МФР) бюджетът на ФСЕС продължава да е недостатъчен, за да се реагира адекватно на големи природни бедствия и да се даде израз на европейската солидарност със засегнатите от бедствия региони;

И.като има предвид, че природните бедствия оказват дългосрочно отрицателно въздействие върху икономическото, социалното и териториалното сближаване в различни райони, региони и държави – членки на ЕС;

Й.като има предвид, че поради своята регионална насоченост, ориентиран към местните условия подход, стратегическо планиране и ефективен модел на изпълнение политиката на сближаване следва да играе ключова роля в предотвратяването на бедствия, възстановяването от симетрични и асиметрични сътресения и борбата с изменението на климата; като има предвид, че за ефективното справяне с тези предизвикателства е изключително важно в бъдещата МФР да се признае решаващата роля на политиката на сближаване, като се осигури подходящ бюджет

К.като има предвид, че природосъобразните решения са от съществено значение за предотвратяването на предизвикани от климата бедствия, свързани с метеорологичните условия; като има предвид, че заливните равнини и здравите гори, почви и мочурища, влажни зони и торфища, както и естествените зелени площи в града и в селските райони действат като буфер срещу въздействието на изменението на климата, като задържат водата и смекчават последиците от наводненията и сушите;

Л.като има предвид, че проучването и противодействието на рисковете от наводнения изискват цялостен подход, в който се вземат предвид различни фактори, включително промишлеността, транспорта, практиките на застраховане, планирането на земеползването и историческото разпределение на заливните равнини, демографските промени, финансовата отговорност и други съответни аспекти; като има предвид, че ЕАОС посочи, че уязвимите групи и региони са по-тежко засегнати от наводненията и други екстремни метеорологични явления;

Общи забележки

1.изразява дълбокото си съчувствие и солидарност с жертвите, техните семейства и хората и общностите, засегнати от продължаващите екстремни метеорологични явления и тежки наводнения в Централна и Източна Европа, включително в Австрия, Чехия, Германия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия;

2.приветства неуморните усилия и ангажираността на професионалните и доброволческите противопожарни служби, спасителните организации, доброволците и военните сили в държавите, засегнати от наводненията и други природни бедствия в цяла Европа, както и националните, регионалните и местните органи и гражданите, които рискуваха живота си, за да спасят други хора и да защитят домовете и инфраструктурата; подчертава, че службите за спешна помощ изиграха решаваща роля за спасяването на човешки животи, евакуирането на уязвимите райони и защитата на имуществото при често трудни условия, както и че техните неуморни усилия и готовност да действат, дори с риск за собствения си живот, изиграха решаваща роля за ограничаването на бедствието;

3.изразява дълбоката си загриженост относно нарастващата интензивност и честота на екстремните метеорологични явления в ЕС и в световен мащаб, включително екстремни валежи и мащабни наводнения, горещи вълни и горски пожари, както и относно тяхното сериозно и непосредствено въздействие върху здравето на хората и животните, поминъка, жилищата, инфраструктурата, икономиката, селското стопанство, продоволствената сигурност и екосистемите; подчертава връзката между изменението на климата и екстремните метеорологични явления и подчертава, че е важно тази връзка да бъде преодоляна по ефективен и последователен начин чрез засилване на колективния отговор на равнището на ЕС и на международно равнище посредством ефективни мерки за гражданска защита и за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него с цел защита на хората, техния поминък, икономиката и екосистемите;

4.подчертава, че за да остане постижима дългосрочната цел на Парижкото споразумение, се изискват колективни усилия и по-нататъшни действия от всички участващи държави; настоятелно призовава всички страни по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, включително ЕС, да предприемат последващи действия във връзка с глобалните усилия, договорени в решението за глобален преглед, чрез амбициозно прилагане и увеличаване на национално определените приноси в съответствие с дългосрочната цел на Парижкото споразумение; припомня, че в съответствие с Европейския закон за климата ЕС трябва да продължи усилията си за смекчаване на изменението на климата, за да постигне тази дългосрочна цел, както и за адаптиране с цел насърчаване на устойчивостта;

Финансиране за гражданската защита и помощта при бедствияГражданска защита

5.призовава Комисията и държавите членки да имат готовност да подкрепят незабавно всяка държава членка, която поиска спешна помощ по линия на МГЗС; приветства ангажимента на украинското правителство да подкрепи ЕС с персонал за спешна помощ и оборудване;

6.подчертава, че МГЗС трябва да разполага с достатъчни и подобрени ресурси с цел повишаване на подготвеността и подобряване на изграждането на капацитет; поради това изразява съжаление относно бюджетните съкращения в размер на 37 милиона евро (бюджетни кредити за поети задължения) и 154,9 милиона евро (бюджетни кредити за плащания) за МГЗС (rescEU); призовава за увеличаване на финансирането за съответните бюджетни редове и в следващата МФР; призовава Комисията да обмисли интегрирането на намаляването и управлението на риска от бедствия в съответните програми на ЕС за финансиране, като се има предвид, че всички средства, изразходвани в тази област, ще предотвратят значителни разходи за реагиране и възстановяване;

7.призовава Комисията да предприеме последващи действия във връзка с препоръките си от съобщението си от 29 май 2024 г. и да направи конкретни предложения за укрепване на оперативните способности за реагиране на МГЗС; призовава Комисията бързо да приключи планирания преглед на МГЗС, включително на Координационния център за реагиране при извънредни ситуации, през първата година от мандата на новата Комисия, и да представи конкретни мерки за по-нататъшно укрепване и развиване на колективната способност на ЕС за реагиране при природни бедствия, например създаването на сили на ЕС за гражданска защита за стратегически запаси от храна, вода, лекарства и медицинско оборудване, подкрепа за въвеждането на основани на мобилните мрежи инструменти за ранно предупреждение за гражданите, съвместно възлагане на нови обществени поръчки за модернизиране на активите за гражданска защита и подкрепа на програми, насочени към предоставяне на обучение, оборудване и обмен на доброволческите служби за гражданска защита; призовава Комисията и държавите членки да ускорят създаването на новия постоянен въздушен флот на rescEU и да гарантират, че той получава подходящо финансиране;

Финансова подкрепа и бюджетни инструменти

8.призовава за незабавно предоставяне на финансова и техническа помощ от ЕС на засегнатите държави;

9.настоятелно призовава за активиране на резерва за кризи на ОСП с цел облекчаване на тежките загуби, понесени от селскостопанския сектор в Румъния в резултат на природните бедствия;

10.призовава за активиране на механизми като фонд „Солидарност“ на ЕС; счита обаче, че бюджетът на фонд „Солидарност“ следва да бъде съизмерим с нарастващия брой и тежест на природните бедствия в цяла Европа; настоятелно призовава Комисията да увеличи бюджета на резерва за европейска солидарност (ESR); настоятелно призовава Комисията да проучи всички възможни начини за ускоряване на мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС; поради това подчертава, че е важно да се осигури подходящо финансиране за фонд „Солидарност“ в рамките на следващата МФР; подчертава освен това необходимостта от разумна гъвкавост, когато държавите и регионите получатели са изправени пред оправдани забавяния и предизвикателства при кандидатстването за разпределеното финансиране и усвояването му; освен това призовава да се създаде бюджетен ред за спешно финансиране, за да се улесни бързото възстановяване на засегнатите райони, инфраструктура и поминък, както и за да се инвестира в превантивни мерки за намаляване на въздействието на бъдещи екстремни метеорологични явления;

Регионална политика

11.призовава Комисията да предостави техническа и финансова подкрепа на регионите, които са непропорционално засегнати от природни бедствия, изострени от изменението на климата, включително чрез инструментите на политиката на сближаване, като по този начин гарантира, че нито една държава членка или регион няма да бъдат изоставени в усилията за повишаване на устойчивостта спрямо изменението на климата и подготвеността при бедствия; изтъква, че е от съществено значение помощта и финансовите ресурси да се предоставят в засегнатите райони по възможно най-бърз, лесен и гъвкав начин;

12.отбелязва, че значителното увеличаване на авансовите плащания от ФСЕС би позволило на държавите членки да реагират по-ефективно и по-бързо на бедствия, особено в по-слабо развитите региони, където е необходима незабавна помощ; настоятелно призовава Комисията да проучи всички възможни начини за ускоряване на мобилизирането на ФСЕС, по-специално чрез изменение на настоящите правила, и да обмисли предоставянето на по-големи авансови плащания на държавите кандидатки;

13.решително подкрепя укрепването на инвестициите на ЕС, свързани с регионалната и местната устойчивост, в следващата многогодишна финансова рамка, по-специално в рамките на политиката на сближаване; признава необходимостта от интегрирана гъвкавост при кризи в контекста на регионалното финансиране, за да се запазят допълнителните инвестиции за проекти, които са били повредени или унищожени, преди да бъдат изцяло изпълнени; предлага да се създаде специална приоритетна ос в рамките на политиката на сближаване за местните и регионалните власти, която да отговаря на възникващите приоритети в рамките на процес „отдолу нагоре“, иницииран на поднационално равнище; счита, че основният принцип следва да бъде индивидуализиран инвестиционен подход, съобразен със специфичните нужди по места;

14.отчита, че бъдещата политика на сближаване на ЕС следва да се съсредоточи още повече върху смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него; поради това призовава инвестициите за адаптиране към изменението на климата и за предотвратяване на бедствия и подготвеност за тях да бъдат гарантирани или чрез специална цел на политиката в рамките на регионалното развитие и сближаването, или чрез специална приоритетна ос в рамките на регионалното развитие, тематична концентрация или специфично благоприятстващо условие, с което да се подпомагат нововъзникващите приоритети в един процес „отдолу нагоре“, за да се осигурят устойчиви инвестиции в местна, регионална и национална инфраструктура, и управление на риска в по-слабо развитите градски и селски райони, включително граничните региони, островите и най-отдалечените региони;

15.подчертава колко е важно разработването и поддържането на съобразени с конкретните нужди програми и мерки на ЕС за регионите с риск от природни бедствия; признава необходимостта от интегрирана гъвкавост при кризи в контекста на регионалното финансиране;

16.счита, че регионалните инвестиции чрез бюджета на ЕС следва да останат под споделено управление за програмиране и изпълнение, за да могат да отговорят на нуждите на държавите членки, регионите и градските, селските и отдалечените райони, особено за да се даде възможност градските и селските райони да се адаптират към новите предизвикателства, например наводненията;

17.подчертава, че съществуват различия по отношение на правомощията на местните и регионалните органи в различните държави членки; припомня, че местните и регионалните органи са основни участници в планирането, подготовката и изпълнението на проектите, които следва да допринесат за адаптирането към изменението на климата, предотвратяването на риска и подготвеността по места; призовава за по-задълбочен ориентиран към местните условия подход, за да се доближат подготвеността за бедствия и тяхното управление до регионалните и местните равнища;

18.подчертава, че регионалната политика на ЕС изигра ключова роля в помощ на развитието на съответния капацитет на местните и регионалните органи, и призовава за засилване на тяхната роля; подчертава, че техническият, финансовият и административният капацитет са съществени, за да се гарантира, че управляващите органи и местните и регионалните органи придобиват технически познания, особено за изменението на климата, които могат да използват за градско и селско планиране и управление; изразява убеждение, че това ще подобри разработването и оценката на предложенията за проекти и ще даде възможност за по-ефективно разпределение на ресурсите и задоволително изпълнение на бюджета, без значителен риск от отмяна на бюджетни кредити за инвестиции на ЕС;

19.призовава съществуващите програми за техническа помощ и за консултации да се насочат конкретно към по-малките общини и трансграничните, отдалечените и селските райони, както и към най-отдалечените и островните региони, за да им помогнат да се изправят пред нови предизвикателства като екологичния преход и изменението на климата; подчертава в тази връзка колко е важно да се разработят инструменти за техническа помощ чрез сътрудничество между Европейската инвестиционна банка и Комисията; призовава за целенасочена подкрепа под формата на 100% финансиране от ЕС за изграждане на технически, финансов и административен капацитет, изготвяне и подготовка на проекти, определяне и разработване на набор от проекти, както и изграждане на капацитет за стратегическо планиране, включително инструменти за планиране;

20.отправя призив за това, инициативи на Комисията като Споразумението на кметовете за климата и енергетиката да участват в по-голяма степен в процеса на изготвяне и реализиране на следващото поколение инвестиции в подготвеност за бедствия; отчита, че с подкрепата за политиката и реализирането, насочена към кметовете и местните органи, се постигат значително по-добри резултати в контекста на изпълнението на политиката;

21.насърчава укрепването на рамките за регионално сътрудничество между държавите от Централна и Източна Европа и се застъпва за използването на международен експертен опит в подкрепа на усилията за възстановяване и рехабилитация, така че да се стимулират съвместните стратегии за управление на бедствия, да се споделят най-добрите практики и да се подобрява трансграничното управление на водите;

Адаптиране към изменението на климата

22.призовава Комисията бързо да представи Европейския план за адаптиране към изменението на климата, който обяви като част от политическите насоки за периода 2024 – 2029 г. за следващата Европейска комисия, включително конкретни законодателни предложения, така че да се координират усилията за подобряване на адаптирането и устойчивостта в съответствие с целите на Европейския законодателен акт за климата и Парижкото споразумение с цел да се засили устойчивостта на нашите общества и те да се адаптират към последиците от изменението на климата, да се гарантират редовни научно обосновани оценки на риска, измерими цели за устойчивост и да се подкрепят и координират действията на държавите членки в областта на подготвеността, планирането и трансграничното сътрудничество;

23.във връзка с това подчертава необходимостта от допълнителни спешни инвестиции в мерки за управление на наводненията и предотвратяване на риска, включително подобрени системи за ранно предупреждение, системи за наблюдение в реално време, инфраструктура за управление на наводненията и природосъобразни решения, както и дългосрочни инвестиции в зелена и синя инфраструктура, например чрез възстановяване на естествените заливни равнини, за да се даде повече пространство на потоците и реките, и възстановяване на ландшафти, способни да абсорбират водата подобно на гъба; призовава да се използват всички потенциални полезни взаимодействия между инструментите за планиране, които са в процес на разработване от държавите членки, например плановете за естествено възстановяване, плановете за почвените райони, интегрираните планове за управление съгласно Директивата за пречистването на градските отпадъчни води ОВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 40, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/1991/271/oj. и управлението на риска от наводнения, като същевременно се избягва неправилното адаптиране;

24.във връзка с това призовава Комисията да намали бюрократичните пречки и да ускори процедурите за одобрение на ремонта и изграждането на инфраструктура за управление на наводненията и природосъобразните решения, така че спешно необходимите мерки за защита да могат да бъдат прилагани без ненужно забавяне; подчертава, че това изисква по-малко времеемки процедури, ясно определени отговорности и ясен акцент върху необходимите строителни мерки;

25.изтъква няколко примера за успешни мерки за предотвратяване и защита от наводнения, често с подкрепа от фондове на ЕС, които помогнаха на някои региони и общности да се защитят от най-тежките последици от текущите наводнения, например язовир Рацибуж Долни и околните сухи полдери в Полша, които изиграха ключова роля за ограничаване на щетите във Вроцлав, както и на заливните равнини на река Дунав и другите превантивни мерки в Долна Австрия и Виена;

26.изисква от Комисията да направи оценка на прилагането на съществуващото законодателство за предотвратяване на наводнения в ЕС и на ефективността на предишни проекти, финансирани от ЕС, като предложи препоръки за по-добро използване на средствата на ЕС; призовава държавите членки да актуализират своите планове за действие за предотвратяването на наводнения, за да определят зоните с особен риск и тези, в които трябва да се спрат плановете за строителство, с цел да се подобри предотвратяването на риска и да се подсили гражданската защита;

27.подчертава, че преодоляването на социално-икономическото неравенство е необходимо за справедливо адаптиране към изменението на климата; подчертава, че различията в уязвимостта на различните групи изискват да се възприеме целенасочен подход към адаптирането към изменението на климата и подготвеността и предотвратяването на бедствия;

28.подчертава, че наводненията, сушите, горските пожари и други екстремни метеорологични явления създават големи предизвикателства за много икономически сектори, по-специално селскостопанския сектор и земеделските стопани, които понасят допълнителни загуби и не са в състояние да приберат продукцията си; призовава Комисията да предприеме по-ефективни мерки срещу въздействието на наводненията, сушите и горските пожари върху производството на храни, продоволствената сигурност и доходите на земеделските стопани;

29.препоръчва да се използват усъвършенстваните продукти на „Коперник“ и данните от дистанционно наблюдение в подкрепа на превантивните мерки;

30.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.