P10_TA(2025)0007Положението във Венесуела след узурпирането на президентския пост на 10 януари 2025 г.Резолюция на Европейския парламент от 23 януари 2025 г. относно положението във Венесуела след узурпирането на президентския пост на 10 януари 2025 г. (2025/2519(RSP))Европейският парламент,

–като взе предвид своите предходни резолюции относно Венесуела, по-специално резолюцията от 19 септември 2024 г. относно положението във Венесуела ОВ C, C/2024/7215, 10.12.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/7215/oj.,

–като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и други договори и инструменти на ООН в областта на правата на човека,

–като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

–като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд (МНС),

–като взе предвид Конституцията на Венесуела,

–като взе предвид изявленията на „Картър сентър“ от 30 юли 2024 г. относно изборите във Венесуела, както и от 2 октомври 2024 г. за легитимиране на изборните протоколи, представени от демократичната опозиция,

–като взе предвид подробните констатации на независимата международна мисия за установяване на фактите относно Боливарска република Венесуела от 14 октомври 2024 г.,

–като взе предвид доклада на Междуамериканската комисия по правата на човека от 27 декември 2024 г. относно нарушения на правата на човека след изборите във Венесуела,

–като взе предвид изявлението от 10 януари 2025 г. на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от името на Европейския съюз относно събитията от 10 януари 2025 г.,

–като взе предвид изявлението на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 15 януари 2025 г. относно неотдавнашните решения на венесуелските органи,

–като взе предвид Частичното споразумение относно насърчаването на политическите права и избирателните гаранции за всички, подписано от режима на Николас Мадуро и венесуелския опозиционен съюз „Единна платформа“ (Plataforma Unitaria) през октомври 2023 г. (Споразумението от Барбадос),

–като взе предвид член 136, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.като има предвид, че на 28 юли 2024 г. венесуелският народ гласува мирно и масово, за да определи бъдещето на своята страна, като демонстрира изключително гражданско и демократично поведение; като има предвид, че след приключване на гласуването контролираният от режима Национален избирателен съвет отказа да публикува официалните изборни протоколи (actas) и фалшифицира резултатите от изборите, като обяви фалшивата победа на Мадуро; като има предвид, че милиони граждани на Венесуела гласуваха за демократична промяна, като подкрепиха Едмундо Гонсалес Урутия със значително мнозинство (67,05% от подадените гласове) – според публично достъпни копия на избoрните протоколи, потвърдени от единствените надеждни и безпристрастни международни наблюдатели – мисията на ООН и „Картър сентър“;

Б.като има предвид, че след изборите в цялата страна се проведоха мирни протести, за да се оспори оповестяването на недействителни резултати от страна на режима на Мадуро; като има предвид, че срещу тези протести бяха използвани брутално насилие и репресии, довели до най-малко 23 смъртни случая и над 2500 задържания и насилствени изчезвания, включително на около 120 деца; като има предвид, че неправителствени организации във Венесуела съобщиха, че към 1 януари 2025 г. в страната има най-малко 1697 политически затворници;

В.като има предвид, че няколко чуждестранни граждани, включително граждани на ЕС, продължават да бъдат задържани по фалшиви обвинения в „дестабилизация“;

Г.като има предвид, че демократичната опозиция срещу режима беше подложена на непрекъснато преследване даже и преди изборите от 28 юли 2024 г., но оттогава насам този тормоз се засили значително, по-специално под формата на насилствени изчезвания и произволни арести; като има предвид, че Мария Корина Мачадо продължава да бъде принудена да живее в нелегалност поради заплахи за живота ѝ, а Едмундо Гонсалес Урутия беше принуден да избяга от страната със семейството си поради сериозни заплахи; като има предвид, че от 20 март 2024 г. насам шестима близки сътрудници на партията „Венте Венесуела“ са потърсили убежище в посолството на Аржентина в Каракас, където са поставени под нарастващ натиск и тормоз от страна на венесуелските сили за сигурност;

Д.като има предвид, че продължават нарушенията на правата на човека, включително произволните задържания, прекомерната употреба на сила, незаконните убийства, насилствените изчезвания, тормозът, преследването и наказателното преследване на граждани, упражняващи правото си на мирни събрания и на свобода на словото, както и нарушенията на справедливия съдебен процес; като има предвид, че освен политическа и институционална криза Венесуела преживява дълбока икономическа, социална и демографска криза, която има много тежки последици за живота на нейните граждани;

Е.като има предвид, че на 19 септември 2024 г. Парламентът призна Едмундо Гонсалес Урутия за законен и демократично избран президент на Венесуела, а Мария Корина Мачадо – за лидер на демократичните сили във Венесуела; като има предвид, че други демократични държави в региона и по света признаха Гонсалес за новоизбран президент; като има предвид, че той трябваше да положи клетва на 10 януари 2025 г.; като има предвид, че на 17 декември 2024 г. Парламентът присъди наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта за 2024 г. на Мария Корина Мачадо, лидер на демократичните сили във Венесуела, и на новоизбрания президент на страната Едмундо Гонсалес Урутия като представители на всички граждани на Венесуела в страната и извън нея, борещи се за възстановяване на свободата и демокрацията;

Ж.като има предвид, че едва дни преди 10 януари 2025 г. режимът отвлече Рафаел Тударес – зет на Едмундо Гонсалес, чието местонахождение му остава неизвестно; като има предвид, че по същия начин режимът е упражнил тормоз върху майката на Мария Корина Мачадо в собствената ѝ къща; като има предвид, че много други политици и служители на демократичната опозиция срещу режима също са били подложени на преследване, произволни арести и насилствени изчезвания, включително кандидатът за президент Енрике Маркес;

З.като има предвид, че на 9 януари 2025 г. венесуелският народ, под ръководството на Мария Корина Мачадо, протестира по улиците срещу последния към момента опит на Николас Мадуро да завземе незаконно властта; като има предвид, че Мария Корина Мачадо беше отвлечена от силите на режима по време на опит да напусне протеста и по-късно беше освободена, което представлява груб акт на целенасочено сплашване и тормоз, който предизвика широка осъдителна реакция от страна на международната общност;

И.като има предвид, че на 10 януари 2025 г. диктаторът Николас Мадуро незаконно превзе властта, използвайки измама, без никаква демократична легитимност и проверими доказателства за почтеност на изборите; като има предвид, че на церемонията не присъства нито един демократично избран държавен или правителствен ръководител; като има предвид, че границите на страната бяха затворени, а въздушното пространство беше строго охранявано, което попречи на Едмундо Гонсалес Урутия да пътува до Венесуела;

Й.като има предвид, че след измамното и незаконно завземане на властта режимът на Мадуро произволно нареди дипломатическото присъствие на някои държави – членки на ЕС, да бъде значително намалено, което режимът оправдава като отговор на „враждебното поведение на правителствата на Кралство Нидерландия, Франция и Италия, изразяващо се с подкрепата им за екстремистки групи и намесата им във вътрешните работи“;

К.като има предвид, че според Службата на върховния комисар на ООН за бежанците около 8 милиона граждани на Венесуела са напуснали страната от 2014 г. насам; това е най-голямото изселване в неотдавнашната история на Латинска Америка и една от най-големите кризи на разселване в света;

Л.като има предвид, че на 10 януари 2025 г. Съветът взе решение да приеме нов пакет от целенасочени санкции срещу 15 лица, отговорни за подкопаването на демокрацията, принципите на правовата държава или правата на човека във Венесуела;

1.осъжда по възможно най-категоричен начин узурпирането на президентския пост от Николас Мадуро и подчертава, че неговият режим е незаконен и че узурпирането на президентския пост представлява незаконен опит той да остане на власт чрез сила;

2.припомня, че въз основа на изборните протоколи, представени от демократичната опозиция на режима, и както беше заявено от независимите международни организации, присъствали на изборите на 28 юли 2024 г., а именно мисията на ООН и центъра „Картър“, Парламентът призна Едмундо Гонсалес Урутия за законен победител в президентските избори – победа, призната от ЕС и неговите държави членки;

3.отново отправя своя призив от резолюцията си от септември 2024 г., многократно изразен и от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, а именно контролираният от режима Национален избирателен съвет да публикува изборните протоколи от изборите от 28 юли 2024 г.;

4.споделя позицията на държавите членки, че режимът във Венесуела е пропуснал ключова възможност да уважи волята на народа и да осигури прозрачен демократичен преход в страната и че в резултат Мадуро няма никаква демократична легитимност и поради това Парламентът не го признава;

5.приветства изявлението на върховния представител от името на държавите – членки на ЕС, в което се признава победата на Едмундо Гонсалес Урутия със значително мнозинство, и Парламентът счита, че той е трябвало да положи клетва като президент на 10 януари 2025 г.; приветства също така ангажимента на ЕС да продължи да отговаря на неотложните нужди на народа на Венесуела, който страда от последствията от дългата хуманитарна криза;

6.приветства устойчивостта на демократичната опозиция и ангажимента на венесуелския народ към демокрацията в условията на репресии и насилие; отново заявява, че зачитането на волята на народа на Венесуела, изразена на изборите, остава единственият начин Венесуела да възстанови демокрацията, да създаде условия за мирен и истински преход и да намери изход от настоящата хуманитарна и социално-икономическа криза; настоятелно призовава венесуелския режим да отмени необоснованата заповед за арест, издадена срещу Едмундо Гонсалес Урутия;

7.приветства неотдавнашното решение на Съвета от 10 януари 2025 г. за разширяване на обхвата на целенасочените санкции с цел да бъдат включени още 15 физически лица; призовава тези санкции да бъдат засилени и разширени, така че да включват Николас Мадуро, неговите приближени лица и техните семейства, включително Хорхе Родригес и Владимир Падрино Лопес, както и всички лица, отговорни за нарушения на правата на човека, незаконно упражняване на власт, присвояване на официални функции и всички репресивни действия, извършвани във Венесуела;

8.изразява загриженост за Алберто Трентини, италиански гражданин и доброволец от неправителствената организация „Humanity & Inclusion“, която помага на хора с увреждания, арестуван от венесуелските органи на 15 ноември 2024 г. по време на хуманитарна мисия; за него няма никакви новини от арестуването му досега; подчертава, че Трентини също така има здравословни проблеми и не разполага с лекарства или с каквито и да било предмети от първа необходимост;

9.освен това осъжда преследването, извършвано от режима срещу демократичната опозиция на режима и венесуелския народ, както и срещу много граждани на ЕС, които са произволно задържани и несправедливо продължават да са в затвора; призовава за прекратяване на систематичните нарушения на правата на човека; изисква незабавното и безусловно освобождаване на всички политически затворници и произволно задържани лица; изисква от режима на Мадуро да прекрати политиката си на злоупотреби и нарушения на правата на човека, да подведе под отговорност извършителите и да гарантира пълно зачитане на всички основни свободи и на правата на човека;

10.напълно подкрепя разследванията на МНС на мащабните престъпления и репресивни действия на венесуелския режим;

11.настоятелно призовава ЕС, неговите държави членки и всички демократични регионални и международни участници безусловно да подкрепят, като морално задължение, демократичните сили на Венесуела и да направят всичко възможно за възстановяване на демокрацията в страната, за да покажат солидарност и уважение към венесуелския народ и неговата легитимна воля и право да живее в свобода и мир в условията на демократична система; отново потвърждава непоколебимия си ангажимент към венесуелския народ и към защитата на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека; изразява солидарност с демократичните сили на Венесуела;

12.приветства завръщането в Каракас на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека (СВКПЧ); счита, че СВКПЧ, независимата международна мисия на ООН за установяване на фактите относно Венесуела, МНС и съответните регионални механизми следва да работят свободно и без намеса;

13.насочва вниманието към факта, че незаконното завземане на властта от Мадуро изостри една вече съществуваща тежка хуманитарна криза, която вече е принудила над осем милиона граждани на Венесуела да търсят убежище в чужбина и вероятно ще накара още повече хора да избягат, което ще доведе до нов и ескалиращ миграционен натиск и той ще бъде почувстван най-остро в държавите, които са непосредствени съседи на Венесуела; припомня, че положението на венесуелските бежанци и мигранти изисква дългосрочни решения; признава многобройните усилия на съседните държави за осигуряване не само на храна и жилищно настаняване, но и на редовни правни документи, образование и медицинска помощ; призовава ЕС да направи всичко възможно, за да помогне на гражданите на Венесуела, напускащи страната си, в съответствие с международните стандарти и съществуващите законни пътища;

14.изразява съжаление във връзка с решението на венесуелските органи от януари 2025 г. за значително намаляване на броя на акредитираните дипломатически служители на няколко държави членки в Каракас, и настоятелно призовава за незабавно отменяне на това неприемливо едностранно действие;

15.счита, че когато алтернативите са демокрация или диктатура, няма място за различни тълкувания или компромисни решения, тъй като всеки трябва да избере дали е на страната на демократите и на тези, които страдат от репресии, или е на страната на диктаторите;

16.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, на участниците в срещата на високо равнище между ЕС и Общността на латиноамериканските и карибските държави, на Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, на Организацията на американските държави, както и на генералния секретар на ООН и органите на венесуелския режим.