1.приветства ролята на ЕЦБ за гарантиране на паричната и финансовата стабилност, която е необходима предпоставка за растежа и икономическата стабилност; подчертава, че ЕЦБ е институцията, която отговаря за поддържането на ценовата стабилност в еврозоната в това отношение; отбелязва, че „[б]ез да се накърнява [целта ѝ да поддържа ценова стабилност], ЕСЦБ подкрепя основните икономически политики на Съюза“, както е посочено в член 127 от ДФЕС;

2.подчертава, че установеният в Договорите статут на независимост на ЕЦБ е предпоставка тя да изпълнява целта си, която е да поддържа ценовата стабилност в еврозоната и по този начин да допринася за икономическия растеж, конкурентоспособността и създаването на работни места;

3.изтъква значението на политическата независимост на ЕЦБ, която следва да остане ненакърнена; подчертава, че тази независимост изисква в замяна на това от ЕЦБ да се въздържа от предприемане на политически действия; приветства институционалното сътрудничество, като по този начин подчертава значението на съответното равнище на отчетност пред Парламента;

4.приканва ЕЦБ и Европейския парламент да използват пълноценно механизмите за отчетност и прозрачност, и по възможност — да укрепят допълнително тези механизми, без да се засяга независимостта на ЕЦБ;

5.признава усилията на ЕЦБ за връщане на инфлацията до равнища, съизмерими с нейната цел от 2% в средносрочен план;

6.подчертава, че както паричната политика на ЕЦБ, в изпълнение на нейната цел, така и фискалната ѝ политика, следва да работят заедно, за да помогнат на европейските граждани и домакинства, както и на малките предприятия;

7.отбелязва различията между държавите членки по отношение на равнищата на инфлация над или под целта на ЕЦБ от 2%; подчертава, че инфлацията намалява покупателната способност на фиксираните доходи, спестяванията и пенсиите и че тя нарушава сигнализиращата функция на цените, гарантираща ефективно разпределение на ресурсите, като по този начин има отрицателно въздействие върху икономическата стабилност;

8.подчертава, че инфлацията предизвика „криза, свързана с издръжката на живота“ за гражданите на ЕС; подчертава следователно, че е наложително да се намали инфлацията до целевите 2%; отбелязва, че високите равнища на инфлация засягат непропорционално домакинствата с по-ниски доходи, които изразходват по-голяма част от бюджета си за насъщни потребности; подчертава, че връщането на общата инфлация до целевите равнища е следователно важно и за поддържането на социалното сближаване;

9.изразява съжаление, че базисната инфлация в еврозоната остава висока (2,7% през декември 2024 г.), като само три държави членки от еврозоната отчитат темпове на базисната инфлация под 2% през декември 2024 г.; припомня, че тази ситуация поражда икономическа несигурност, възпира спестяванията и увеличава разходите за живот на гражданите, като засяга по-специално лицата с фиксирани и ограничени доходи;

10.подчертава, че поддържането на високи лихвени проценти би могло да навреди на икономическия растеж; призовава ЕЦБ да не намалява лихвените проценти твърде бързо, като се има предвид рискът равнищата на инфлация да започнат отново да нарастват в момент, когато инфлацията вече е над 2%; подчертава основната роля, която играят инфлационните очаквания и че прекалената нестабилност на темповете на инфлация може да изкриви инфлационните очаквания; приканва ЕЦБ да направи оценка на въздействието на промяната на лихвените проценти върху различните икономически сектори, сред които секторите, които изискват големи капиталовложения;

11.признава, че решенията в областта на паричната политика, взети от Управителния съвет на ЕЦБ след възникването на инфлационната криза, причинена от покачването на цените на енергията, определиха развитие на инфлацията, което е съвместимо с постигането на целта за ценова стабилност, като същевременно се избягва сериозно влошаване на положението по отношение на икономическата активност или заетостта;

12.припомня, че Евросистемата се основава на принципа на паричното господство и че Икономическият и паричен съюз изисква следователно стабилни фискални политики в държавите членки, за да може да се реагира на външни сътресения; припомня необходимостта от подобаващо прилагане на новата фискална рамка, за да се осигури надеждността на фискалните политики на равнището на Икономическия и паричен съюз; отбелязва, че наличието на достатъчно фискално пространство също така дава възможност на държавите членки да реагират на външни сътресения; отбелязва гъвкавостта, осигурена от новите фискални правила в това отношение; посочва, че държавите членки могат да повишат своята устойчивост на външни сътресения чрез фискални мерки, както и чрез реформи, стимулиращи растежа;

13.припомня, че разумните фискални политики на държавите членки могат да допълнят усилията на ЕЦБ за поддържане на ниска инфлация и по този начин — да защитят доходите; подчертава, че справянето с прекомерния публичен дефицит и равнищата на дълга е от решаващо значение за поддържането на стабилна икономика, устойчив растеж и за наличието на политическо пространство за правителствата, за да реагират на негативни сътресения; отбелязва в това отношение неотдавнашните констатации при прегледа на финансовата стабилност относно високите равнища на държавен дълг;

14.отбелязва, че паричните политики на ЕЦБ, насочени към изпълнение на нейната основна цел, подлежат на оценка на пропорционалността; отбелязва, че при оценката на пропорционалността се взема предвид въздействието на мерките на паричната политика върху икономиката и икономическите политики като цяло;

15.горещо приветства факта, че общата инфлация спадна от най-високата си стойност — 10,6% през октомври 2022 г., на 2,4% през декември 2024 г.;

16.приветства намаляването на базисната инфлация от най-високата ѝ стойност — 7,6% през март 2023 г., на 2,7% през декември 2024 г., но изразява безпокойство във връзка с рекордното ѝ и трайно високо равнище; отбелязва със загриженост, че високата базисна инфлация би могла да доведе до по-високи стойности на общата инфлация;

17.отбелязва, че на ЕЦБ бяха необходими повече от три години, за да постигне равнище на инфлация, което е съизмеримо с целевото ѝ равнище от 2%; припомня във връзка с това неточната оценка на ЕЦБ, че се очаква инфлацията да бъде само преходна;

18.подчертава, че сътресенията в предлагането, произлизащи предимно от външни източници, бяха сред основните фактори, довели до скок на инфлацията; признава, че паричната политика има по-пряко въздействие върху равнището на инфлация, когато то се дължи предимно на свързани с търсенето фактори, отколкото на фактори, свързани с доставките;

19.приветства усилията на ЕЦБ да актуализира редовно своите модели; приканва ЕЦБ продължи да преразглежда и усъвършенства своите модели и ролята им при изготвянето на политики от страна на банката с оглед на незадоволителните резултати, постигани от моделите през последните години, за да извлече поуки от предходни кризи, по-специално с цел да се прави по-добро разграничение между източниците на инфлация, свързани с търсенето, и източниците на инфлация, свързани с предлагането; подчертава, че източниците на икономическите сътресения в предлагането могат да бъдат най-различни, наред с другото геополитически събития, свързани с климата или природни бедствия и кибератаки;

20.подчертава, че включването на жилищата, обитавани от техните собственици, в ХИПЦ е желателно както от съображения за представителност, така и от съображения за съпоставимост между държавите в еврозоната; призовава за ускоряване на пътната карта, за да се осигури бързото включване на жилищата, обитавани от техните собственици, в ХИПЦ; приветства ангажимента на Управителния съвет на ЕЦБ да разгледа освен това, както в своите оценки на паричната политика, така и в решенията си, наличните инфлационни мерки по отношение на тримесечния самостоятелен индекс за жилищата, обитавани от техните собственици;

21.подкрепя решението на ЕЦБ да намали своите програми за закупуване на активи за балансиране на условията за ликвидност на пазара с оглед на прекомерната ликвидност на пазара и понижените равнища на инфлация; приветства факта, че портфейлът от активи в рамките на програмите на ЕЦБ за закупуване бележи низходяща тенденция от 2023 г. насам;

22.подчертава, че лихвите върху банковите резерви на търговските банки доведоха до плащане от страна на Евросистемата на лихви в размер на 120 милиарда евро в полза на кредитни институции през 2023 г., съответстващи на 0,8% от БВП на еврозоната; счита, че това е значителна субсидия за банковия сектор; изисква ЕЦБ да смекчи този проблем;

23.подчертава, че програмите на ЕЦБ за закупуване са неконвенционални политики, които са приложими само в периоди на криза и които, ако не се прилагат внимателно, рискуват да влязат в противоречие със забраната за парично финансиране, посочена в член 123, параграф 1 от ДФЕС; приканва ЕЦБ да продължи да наблюдава понижаването на своя счетоводен баланс, да ограничи продължителното потенциално дестабилизиращо въздействие върху еврозоната, като същевременно контролира растежа и конкурентоспособността на икономиката на ЕС; приканва ЕЦБ да сподели информация за въздействието на програмите за закупуване върху функционирането на финансовите пазари, включително въздействието върху пенсионните фондове и пенсионноосигурителните дружества;

24.подчертава, че равномерната трансмисия на паричната политика е жизненоважна за постигането на целта на ЕЦБ за поддържане на ценова стабилност; подчертава, че прекомерните различия в доходността на държавните облигации правят кредитните условия несъвместими с по-уеднаквената трансмисия на паричната политика и затрудняват прекалено много намаляването на държавния дълг; отбелязва създаването през юли 2022 г. на инструмента за защита на трансмисионния механизъм като инструмент за подкрепа на ефективната трансмисия на паричната политика;

25.подчертава, че като цяло разнородните лихвени проценти в еврозоната, при липсата на сериозни финансови сътресения, са резултат от различните рискови премии по държавните облигации, които отразяват, наред с други фактори, различни подходи към фискалната политика; отбелязва, че интервенциите по линия на инструмента за защита на трансмисионния механизъм могат да прикрият скрити фискални предизвикателства; подчертава, че инструментът за защита на трансмисионния механизъм следва да се използва съобразно условията, определени от ЕЦБ, и единствено за справяне с напрежение на финансовите пазари, което не е свързано с основните икономически показатели; призовава държавите членки да провеждат отговорни фискални политики и да осигуряват устойчиви равнища на дълга, като по този начин гарантират своята устойчивост на настоящи и бъдещи сътресения;

26.отбелязва напредъка на ЕЦБ по проекта за цифровото евро и приветства текущия ѝ диалог с Парламента; подчертава, че евентуалното цифрово евро следва да осигури ясна добавена стойност за европейските граждани, включително увеличена стратегическа автономност при плащанията, по-високо равнище на конкуренция на пазара на плащания на дребно, потенциал за насърчаване на иновациите в плащанията и финансите, по-добро финансово приобщаване и надеждна резервна офлайн система за плащания; призовава ЕЦБ ясно да демонстрира тези ползи, преди съзаконодателите от ЕС да решат дали да въведат цифрово евро, което постига правилния баланс, наред с другото, между ограниченията относно наличностите, опасенията за неприкосновеността на личния живот, конкуренцията с частните платежни решения и използваемостта в бизнес контекст;

27.изисква евентуалното решение за емитиране на цифровото евро да не се взема само от Управителния съвет на ЕЦБ; счита вместо това, че решението дали да се въведе или не цифрово евро в крайна сметка е политическо решение, което трябва да бъде взето от съзаконодателите от ЕС, като се има предвид дълбокото потенциално въздействие на такова решение върху широк кръг от области на ЕС, включително неприкосновеността на личния живот, защитата на потребителите, финансовата стабилност, финансовата политика и други области, които надхвърлят строгия обхват на паричната политика;

28.счита, че цифровото евро ще пожъне успех само ако осигурява осезаема добавена стойност за европейските граждани, която те могат да разберат; отбелязва, че понастоящем много европейски граждани или не са чували за проекта за цифровото евро, или остават скептични;

29.отново заявява, че парите в брой следва да останат широко достъпни и на разположение по всяко време, за да се осигури разнообразие от платежни средства; приветства в този контекст предложението за регламент относно използването на еврото в брой като законно платежно средство;

30.подчертава необходимостта от основан на разходите модел за компенсация за банковия сектор, който е натоварен със задачата за практическото изпълнение на проекта за цифровото евро; припомня, че моделът за компенсация трябва да гарантира, че еврото е безплатно за ползващите го;

31.призовава ЕЦБ да вземе надлежно предвид опасенията за финансовата стабилност и възможните промени в структурата на финансовия сектор, произтичащи от въвеждането на цифровото евро; припомня значението на ограниченията за наличностите, за да не се създават допълнителни рискове за счетоводните баланси на банките, особено при кризи;

32.призовава ЕЦБ да даде приоритет на солидните гаранции за неприкосновеността на личния живот, като ги определи като златен стандарт за неприкосновеността на личния живот за цифровата валута на централната банка (ЦВЦБ), за да се осигури общественото доверие и да се отговори на опасенията на гражданите по отношение на защитата на данните и автономността;

33.Подчертава, че вторичните цели на ЕС са неопределени във вида, в който са посочени в Договорите понастоящем; отбелязва, че спомагателният характер на вторичните цели на ЕЦБ допълва основната цел; посочва, че съгласно Договорите целта на ЕС е да насърчава мира, ценностите си и благоденствието на своите народи, да създава балансиран икономически растеж и ценова стабилност, силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване на качеството на околната среда;

34.припомня, че без да се засяга основната цел на ЕЦБ, Договорите изискват от нея да подкрепя общите икономически политики на Съюза; призовава ЕЦБ да се придържа към целите си при тълкуването на вторичните си цели и в свързаните си с тях действия; подчертава, че превишаването на тези правомощия засяга независимостта на ЕЦБ; счита, че поддържането на ценова стабилност и стабилни макроикономически условия води до създаването на правилните условия за изпълнението на основните цели на икономическата политика на ЕС;

35.посочва, че вторичните цели на ЕЦБ се постигат най-добре при функциониране в устойчива макроикономическа среда, въз основа на предвидими равнища на цените, което стимулира инвестициите; призовава ЕЦБ да включи в годишния си доклад специална глава, в която обяснява как е тълкувала и изпълнявала вторичните си цели;

36.подчертава, че ЕЦБ следва да предотвратява изкривявания в сигнализиращата функция на цените, която обезпечава ефикасно разпределение на ресурсите; приканва ЕЦБ да продължи да оценява до каква степен изменението на климата засяга нейната способност да поддържа ценова стабилност;

37.призовава ЕЦБ да спазва подхода на пазарна неутралност в паричните си операции, като същевременно отбелязва, че ЕЦБ признава, че пазарната неутралност е по-скоро доброволен оперативен инструмент, отколкото правно изискване;

38.отбелязва, че действията на ЕЦБ за декарбонизация на притежаваните от нея корпоративни облигации не са следвали строго неутрален по отношение на пазара подход;

39.приканва ЕЦБ да преразгледа своите политики, за да се увери, че тези мерки насърчават конкурентоспособността на ЕС, като се има пред вид, че подобни действия не следва по никакъв начин да застрашават основната цел на ЕЦБ;

40.призовава ЕЦБ да използва всички свои налични инструменти, за да гарантира, че банките се отнасят сериозно към всички финансови и външни рискове, включително свързаните с климата и геополитическите рискове; приветства дейностите на ЕЦБ за по-нататъшно укрепване на инструментите и способностите на Евросистемата за оценка на риска с цел по-пълноценно включване на рисковете, свързани с климата и околната среда, особено поради това че изменението на климата и екстремните метеорологични явления биха могли да доведат до по-голяма волатилност на цените, особено в хранително-вкусовата промишленост; приканва ЕЦБ да продължи работата си по свързаните с климатичния риск стрес тестове, разработени с цел оценка на устойчивостта на банките и корпорациите по отношение на риска, свързан с климатичния преход;

41.отбелязва плана за климата и природата за периода 2024 — 2025 г.; приканва ЕЦБ да изготви геополитически план за периода 2025 — 2030 г. с цел по-добро разбиране на последиците от войната и конфликта върху ценовата стабилност и еднакво третиране на всички възможни източници на външни сътресения;

42.подчертава, че засилената международна роля на еврото ще доведе до по-ниски лихвени проценти в еврозоната, по-влиятелна позиция на ЕС на международната сцена и повишена макроикономическа стабилност; припомня, че укрепването на международната роля на еврото ще допринесе за увеличаване на стратегическата автономност на ЕС;

43.призовава ЕЦБ да помисли как да се подсили международната роля на еврото с оглед на повишаване на неговата привлекателност като резервна валута и да подкрепи стимулирани от пазара промени в тази посока; отбелязва, че завършването на изграждането на Икономическия и паричен съюз може да подсили международната роля на еврото;

44.отбелязва подкрепата на ЕЦБ за установяването на пълноценна европейска схема за застраховане на депозитите; потвърждава, че поделянето и намаляването на риска са взаимосвързани;

45.приветства вниманието, което ЕЦБ обръща на риска от кибератаки; призовава ЕЦБ да гарантира безопасността и сигурността на паричната система за нейните ползватели, особено с оглед на текущите геополитически събития;

46.счита, че финансовата стабилност е предпоставка за постигането на ефективна парична политика и устойчива финансова система; приветства завършването на изграждането на рамката „Базел III“ и нейното прилагане, считано от 1 януари 2025 г., тъй като тя е способна да повиши устойчивостта на банковия сектор в това отношение; отбелязва обаче забавянията в прилагането и липсата на яснота относно прилагането в някои други юрисдикции, което води до нееднакви условия на конкуренция на световно равнище;

47.потвърждава опасението на ЕЦБ относно разрастването на банковия сектор в сянка и риска, който то може да представлява за финансовата стабилност;

48.насърчава сътрудничеството с държавите членки и националните централни банки по програми за финансова грамотност, за да се даде възможност на физическите лица и предприятията да вземат информирани финансови решения;

49.изразява съжаление, че само двама членове на Изпълнителния съвет и на Управителния съвет на ЕЦБ са жени; отново заявява, че кандидатурите за Изпълнителния съвет следва да бъдат балансирани по отношение на пола, като на Парламента се представят списъци с подбраните кандидати; настоятелно призовава държавите членки от еврозоната да подобрят прилагането на принципите на равенство между половете в процедурите си за назначаване, така че и двата пола да имат равни възможности да изпълняват функциите на управители на съответните национални централни банки;

50.отново заявява, че назначенията в ЕЦБ следва да се основават на обективни процеси за оценка на заслугите и компетентността;

51.подкрепя целта на ЕЦБ да увеличи представителството на жените чрез насърчаване на напредъка на жените в тази област; поради това приветства инициативи като стипендията на ЕЦБ за жени в икономиката;

52.подчертава, че в последния преглед на финансовата стабилност, публикуван от ЕЦБ през ноември 2024 г., се изразяват опасения относно възможността за балон на цените на активите, свързан с изкуствения интелект, като се има предвид концентрацията в малко на брой големи предприятия бенефициенти с дейност в областта на изкуствения интелект;

53.призовава за допълнително усъвършенстване на вътрешната рамка на ЕЦБ за подаване на сигнали за нередности, за да бъде тя приведена в съответствие с Директивата на ЕС относно лицата, които подават сигнали за нарушения;

54.приканва ЕЦБ да продължи и да засили диалозите си с националните парламенти, като счита, че това ще укрепи законността и политиките на ЕСЦБ;

55.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Европейската централна банка.