1.припомня, че се намираме в решаващ момент за НИИ и че по време на представянето на своята програма пред Парламента през юли 2024 г. за втория си мандат като председател на Европейската комисия председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен посочи, че Европа трябва да постави научните изследвания и иновациите в центъра на своята икономика;

2.отбелязва, че в докладите на Марио Драги, Енрико Лета и Ейтор се отрежда водеща роля на НИИ за постигането на европейска конкурентоспособност и се подчертава спешната необходимост от предприемане на действия, за да се избегне изоставане; подчертава, че е необходима силна ангажираност за постигане на бъдеща рамкова програма, която да има решаващ принос за конкурентоспособността на Европа и нейното цялостно благосъстояние;

3.припомня, че докладите на Марио Драги и Ейтор са предупредителен сигнал към Европа да се противопостави на световната конкуренция и на значителния възход на Китай в областта на науката през последните години; отбелязва със задоволство по-високия дял на успеваемост на „Хоризонт Европа“ в сравнение с „Хоризонт 2020“; оценява способността на „Хоризонт Европа“ да реагира при кризи като COVID-19 и при геополитически предизвикателства, но изразява съжаление по повод не само на липсата на допълнително финансиране, но и на постоянното намаляване на финансирането, което се отразява отрицателно на първоначалните приоритети;

4.изразява съжаление по повод отрицателния опит с изпълнението на „Хоризонт Европа“, тъй като преминаването от „Хоризонт 2020“ към „Хоризонт Европа“ се възприема най-вече като повишаване на сложността и увеличаване на бюрокрацията; подчертава, че в някои части на програмата процентът на успеваемост е все още толкова нисък, че възпира подаването на потенциално отлични кандидатури, особено от изследователи от научноизследователски институции с по-малък бюджет и от МСП; счита, че стратегическото планиране следва да води до по-съществени ползи за качеството на програмирането и до по-голяма ангажираност на всички заинтересовани страни в областта на НИИ, които досега изглежда не са се проявили в достатъчна степен; счита, че РП10 следва да се основава на инструменти в рамките на „Хоризонт Европа“, които са доказали своята ефективност и ефикасност;

5.подчертава колко е важно рамковата програма да е гъвкава; отбелязва, че в доклада на Ейтор се посочва колко е важно да се реагира на бързите промени в областта на науката и иновациите и се препоръчва радикална реформа, която да ангажира практикуващите специалисти в управлението на програмата, по-специално чрез предложените два нови съвета, както и чрез по-малко ограничителни покани за представяне на предложения; припомня, че в доклада на Марио Драги се отбелязва, че настоящото управление на рамковата програма е бавно и бюрократично, че нейната организация следва да бъде преработена, така че тя да се основава в по-голяма степен на резултатите и да се оценява от водещи експерти, както и че бъдещата рамкова програма следва да се управлява от хора с доказан опит в областта на научните изследвания или иновациите; отбелязва, че новаторските идеи невинаги могат да бъдат предвидени или програмирани и подчертава необходимостта от достатъчно финансиране, което не е предварително програмирано, за да се оползотвори пълният потенциал на разработването на иновации;

6.подчертава, че е важно рамковата програма да бъде основана на високи постижения, за да се гарантира участието на най-добрите изследователи по време на цялата програма; твърди, че една от критичните слабости на политиките на ЕС в областта на НИИ е свързана и с липсата на смислен интегриран и допълващ се подход между дейностите в областта на НИИ, основани на мястото, и тези, основани на високи постижения, по-специално между рамковата програма и рамката за НИИ на политиката на сближаване, които са от един и същи порядък по отношение на бюджета на ЕС; отбелязва, че масовото прилагане и търговското използване на резултатите от изследванията продължават да представляват голямо предизвикателство в Европа;

7.припомня препоръката в доклада на Ейтор за насърчаване на привлекателна и приобщаваща европейска екосистема за научни изследвания, развойна дейност и иновации; припомня препоръката в доклада на Енрико Лета за насърчаване на развитието на пета свобода на единния пазар; припомня констатацията в доклада на Марио Драги, че фрагментирането на екосистемата на ЕС за иновации е една от първопричините за слабите резултати на Европа в областта на иновациите; припомня, че съгласно Договорите рамковата програма се причислява към развитието на европейското научноизследователско пространство; изразява убеждение, че за да се увеличи максимално въздействието на рамковата програма, тя трябва да бъде включена в по-широка европейска политика в областта на научните изследвания, с която да се гарантира, че Европа е привлекателно място за изследователски дейности, което привлича световни таланти, което превръща действително науката в икономически растеж и обществен напредък и преодолява ефективно изоставането в областта на иновациите в ЕС; счита, че предстоящият Законодателен акт за европейското научноизследователско пространство (Акт за ЕНП) следва да има за цел постигането на такава Европа; признава, че все още има значителни пречки пред „движението на мозъци“ между държавите членки, включително пред признаването на квалификациите;

8.подчертава, че е абсолютно необходимо държавите членки да приемат конкретни ангажименти за постигане на целта за разходи за НИРД в размер на 3% от БВП до 2035 г.; отбелязва, че ЕС инвестира значително по-малко от другите световни сили и че вече повече от две десетилетия не успява да постигне целта от 3%, като например през 2022 г. инвестира 2,24% от своя БВП за НИРД в сравнение с 3,5% в САЩ; подчертава, че с всяка година, в която ЕС не инвестира достатъчно в НИРД, положението се влошава и разликата с трети държави се задълбочава; посочва, че между 27-те държави – членки на ЕС, съществуват големи различия по отношение на степента на инвестиране в НИРД, като пет от тях достигат целта от 3% разходи за НИРД, докато някои други са под 1%; припомня, че приносът на бюджета на ЕС към разходите за НИРД, който е под 7% от общия бюджет Доклад на Марио Драги за бъдещето на европейската конкурентоспособност, стр. 236., представлява много малък дял от общите публични разходи за НИРД в Съюза; отбелязва, че националните разходи за научни изследвания не следва да се намаляват в резултат на наличието на алтернативно финансиране от ЕС за научни изследвания; подчертава, че са необходими съвместни усилия за финансиране за научни изследвания и иновации както на равнището на ЕС, така и на национално равнище; подчертава също и важната роля на частните инвестиции в научни изследвания и иновации с цел допълване на публичното финансиране; изразява съжаление, че европейските частни инвестиции в научноизследователска, развойна и иновационна дейност са по-ниски от тези в САЩ (2,4 %) и Китай (1,9 %) и възлизат на 1,3% от БВП; поради това подчертава изключително важната роля на намесата на ЕС като катализатор за разходите за НИРД, както и необходимостта от по-нататъшна координация и съгласуваност между националните разходи и разходите на ЕС за НИРД;

9.изтъква изключително важната роля на дългосрочното публично финансиране в подкрепа на отлични фундаментални научни изследвания, водени от научно любопитство с единствената цел да се развие научното познание, без да се търси очевидна или непосредствена полза, като понякога при тези изследвания се правят случайни открития;

10.припомня съображение 72 от Регламента за „Хоризонт Европа“, в което се посочва, че за да се гарантират високи научни постижения и в съответствие с член 13 от Хартата, с програмата следва да се насърчава зачитането на академичната свобода във всички държави, които се ползват от нейните средства; подчертава, че въпреки наличието на няколко инцидента във връзка с академичната свобода в редица държави, ползващи средства от „Хоризонт Европа“, Комисията не е използвала това съображение за ефективно справяне с конкретните проблеми; изразява задоволство от ангажимента на члена на Комисията, отговарящ за стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите, по време на изслушването ѝ в Парламента, да предложи законодателно предложение относно свободата на научните изследвания; призовава Комисията да представи такова законодателно предложение в съответствие с резолюцията на Парламента от 17 януари 2024 г;

11.подкрепя високото ниво на разходите в областта на климата през първите години на „Хоризонт Европа“; настоятелно призовава Комисията да запази този курс с цел постигане на общата цел за разходи в областта на климата в размер на 35% през целия жизнен цикъл на програмата;

12.изтъква, че програмата „Хоризонт Европа“ е на път да изпълни целите си за разходи в областта на климата, без да взема предвид – съгласно ръководството за програмата „Хоризонт Европа“ – принципа за ненанасяне на значителни вреди при оценката на предложенията, освен ако той не е от значение за съдържанието на поканата за представяне на предложения; подчертава, че няма правно задължение или правно основание за хоризонталното прилагане както на принципа за ненанасяне на значителни вреди, така и на принципа на ненанасяне на вреда; изразява задоволство по повод на факта, че по време на своето изслушване в Парламента членът на Комисията, отговарящ за новосъздадени предприятия, научни изследвания и иновации, се ангажира да извърши оценка на настоящия и на новия подход към прилагането на принципа за ненанасяне на значителни вреди, включително правното основание за неговото прилагане, и да представи оценката на Парламента; настоятелно призовава Комисията преди началото на РП10 да докладва на Парламента относно въздействието на прилагането в рамките на „Хоризонт Европа“ на принципа за ненанасяне на значителни вреди, респ. на принципа за ненанасяне на вреда и да приложи към доклада си оценка на свързаните с прилагането на принципа разходи за Комисията и бенефициерите, както и въздействието на прилагането му върху опростяването на заявленията за проекти;

13.счита, че по време на изпълнението на „Хоризонт Европа“ хиляди изследователи, включително в съседните на ЕС държави, са били изложени на риск вследствие на редица големи световни събития, което е довело до значително увеличаване на броя на заявленията от страна на изложени на риск изследователи за спешно назначение в Европа; заключава обаче, че в рамките на настоящата програма ЕС не разполага с достатъчно финансиране, за да подпомага изложени на риск изследователи, и че усилията на някои държави членки и НПО са разпокъсани;

14.потвърждава значението на международното сътрудничество за напредъка на науката; във връзка с това изразява загриженост, че международното сътрудничество в рамките на „Хоризонт Европа“ е намаляло в сравнение с „Хоризонт 2020“; насърчава Комисията да търси и сключва други споразумения за асоцииране с трети държави, отново заявява Резолюция на Европейския парламент от 8 февруари 2024 г. относно споразуменията за асоцииране за участието на трети държави в програми на Съюза (OВ C, C/2024/6341, 7.11.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/6341/oj). и подчертава, че способността на Парламента да дава съдържателно съгласие за международни споразумения, отнасящи се конкретно до участието в програми на ЕС на държавите, посочени в член 16, параграф 1, буква г) от Регламента за „Хоризонт Европа“, е възпрепятствана, когато в тези споразумения не се предвижда структура, която да гарантира парламентарен контрол в рамките на процедура за одобрение за асоцииране към конкретна програма на ЕС;

15.приветства по-специално асоциирането към „Хоризонт Европа“ на Обединеното кралство и Швейцария, тъй като отчита факта, че науката и иновациите в Обединеното кралство и Швейцария са неразделна част от европейската екосистема за научни изследвания и иновации; отново изразява своята загриженост във връзка с изменението на протокола през 2023 г. и неговите разпоредби относно автоматичната отстъпка за Обединеното кралство; подчертава, че във всяко международно споразумение за асоциирането на Швейцария към програмите на ЕС следва да се зачита изцяло прерогативът на Парламента да дава съдържателно съгласие в съответствие със своята резолюция относно споразуменията за асоцииране за участието на трети държави в програми на Съюза;

16.отбелязва Бялата книга на Комисията относно възможностите за засилване на подкрепата за научноизследователска и развойна дейност, включваща технологии с потенциал за двойна употреба; счита, че почти всички респонденти в обществената консултация относно Бялата книга отхвърлят вариант 3; подчертава, че според много респонденти последиците от варианти 1 и 2 не са достатъчно ясни, за да им позволят да решат кой вариант да предпочетат; подчертава широко признатия факт, че настоящата конфигурация изисква подобрение, за да се гарантира ефективното използване на публичните средства и да се засили технологичният суверенитет на Европа; отбелязва, че по време на изслушването си в Парламента членът на Комисията г-жа Захариева пое ангажимент Парламентът да продължи тази оценка, евентуално чрез ново проучване, за да се гарантира, че изразените мнения са представителни за всички заинтересовани страни;

17.отбелязва, че в рамките на „Хоризонт Европа“ е постигнат значителен напредък, като плановете за равенство между половете (ПРП) са критерий за допустимост, а свързаното с пола измерение в съдържанието на НИИ е критерий за възлагане по подразбиране в цялата програма; отчита, че неотдавнашните анализи потвърждават, че критерият за допустимост, отнасящ се до плановете за равенство между половете, е имал каталитичен ефект;

18.изразява дълбокото си убеждение, че разходите на ЕС за наука, научни изследвания и иновации са най-добрата инвестиция в нашето общо европейско бъдеще и за повишаване на конкурентоспособността и обществения напредък, както и за успешното преодоляване на изоставането в областта на иновациите; изразява съгласието си с г-н Драги, че всички публични разходи в ЕС за научноизследователска и развойна дейност следва да се координират по-добре на равнището на ЕС, което означава надлежно привеждане на инвестициите в съответствие със стратегическите приоритети на ЕС с акцент върху инициативи за финансиране, с които се постига съответното въздействие и се създава добавена стойност, и че от решаващо значение за постигането на тази цел е реформирането и укрепването на рамковата програма на равнището на ЕС; подчертава, че за да се гарантира реална добавена стойност, разходите за НИРД следва да се координират по-добре и на национално равнище между държавите членки; отново заявява, че реформираните фискални правила предвиждат изключение по отношение на използването на национални средства за съфинансиране на програми на ЕС, и призовава тази възможност да се използва пълноценно, за да се увеличи финансирането на научни изследвания от страна на ЕС;

19.подчертава значението на дейностите по стандартизация, за да се гарантира, че европейските дружества могат да се възползват ефективно от конкурентното предимство на научните изследвания и иновациите;

20.подчертава важната роля на научните изследвания и иновациите в различните промишлени сектори, с които се допринася за създаване на работни места и повишаване на европейската конкурентоспособност в сравнение с трети държави;

21.подчертава значението на Европейския съвет по иновациите (ЕСИ) за конкурентоспособността на Европа; подчертава в този контекст, че с инвестиции в рамките на ЕСИ може да се преодолее „долината на смъртта“ и да се стигне до революционни иновации, които имат потенциал за пробив и разрастване; подчертава също така уникалното предложение на инструмента „Ускорител“ на ЕСИ за предоставяне на съобразена с нуждите подкрепа за стартиращи предприятия с висок потенциал, които са неподходящи за банково финансиране;

22.приветства факта, че до момента 44% от бюджета на „Хоризонт Европа“ са допринесли за цифровия и промишления преход, най-вече чрез стимулиране на сътрудничеството в областта на технологичното развитие, което е от съществено значение за европейската конкурентоспособност;

23.изразява твърдото си убеждение, че освен че имат ключова роля за дългосрочната и устойчива конкурентоспособност, политиките за приложни изследвания, развойна дейност и иновации са от съществено значение за избягване, предвиждане и преодоляване на основните глобални и обществени предизвикателства;

24.счита, че „Хоризонт Европа“ не постига напредък в опростяването на административната тежест, като се има предвид, че 32% от участниците считат, че за „Хоризонт Европа“ е по-трудно да се кандидатства, отколкото за „Хоризонт 2020“, а почти половината от участниците не виждат разлика Европейска комисия: Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, Evaluation study on excellent science in the European framework programmes for research and innovation – Final report phase 2 – Supporting the interim evaluation of Horizon Europe (Проучване за оценка на високите постижения в научната област в европейските рамкови програми за научни изследвания и иновации – окончателен доклад, втори етап – в подкрепа на междинната оценка на „Хоризонт Европа“), Служба за публикации на Европейския съюз, 2024 г., стр. 47–48.; изразява загриженост по повод на рязкото увеличение на кумулативните трансакционни и административни разходи Доклад на Ейтор, стр. 90.; отбелязва, че бенефициерите изразходват средно 6 – 10% от своя бюджет за проекти за административни разходи, като 48% от бенефициерите съобщават за административни разходи от над 10%, включително 10% от бенефициерите съобщават за административни разходи от над 20%; изразява съжаление по повод на факта, че срокът за отпускане на безвъзмездни средства по „Хоризонт Европа“ е по-дълъг, отколкото е бил по „Хоризонт 2020“, и че надвишава определената от Комисията цел от осем месеца Европейска комисия: Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, Evaluation study on excellent science in the European framework programmes for research and innovation – Final report phase 2 – Supporting the interim evaluation of Horizon Europe (Проучване за оценка на високите постижения в научната област в европейските рамкови програми за научни изследвания и иновации – окончателен доклад, втори етап – в подкрепа на междинната оценка на „Хоризонт Европа“), Служба за публикации на Европейския съюз, 2024 г., стр. 49.; настоява за по-нататъшно административно опростяване, рационализиране на съответните процедури, намаляване на разходите и поставяне на по-силен акцент върху кандидатите и подчертава, че опростяването трябва да бъде в полза на кандидатите, като същевременно се гарантира, че заявленията съдържат цялата информация, необходима за оценката на техните високи постижения;

25.припомня, че първата пълна версия на анотирания образец на споразумение за отпускане на безвъзмездни средства за „Хоризонт Европа“ беше публикувана едва през май 2024 г. — повече от три години след началото на програмата; отбелязва, че без пълна версия на този документ бенефициерите не са напълно информирани за правните и финансовите условия, свързани с подписването на споразумение за отпускане на безвъзмездни средства; припомня, че първата версия на анотирания образец на споразумение за отпускане на безвъзмездни средства за „Хоризонт 2020“ беше публикувана преди официалното начало на програмата; отбелязва, че очевидната причина за закъснението при публикуването е корпоративният подход към образците на споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства, който Комисията възприе за програмите на ЕС в рамките на настоящата многогодишна финансова рамка;

26.отбелязва, че сред различните бенефициери съществуват различни мнения и различен опит по отношение на функционалността на еднократните суми; отчита, че някои бенефициери не считат, че за тях въвеждането на финансиране под формата на еднократна сума представлява опростяване; подчертава, че в оценката от 2024 г. на финансирането под формата на еднократна сума са представени неясни данни, което оставя без отговор важни опасения и въпроси, като например несигурността по отношение на въздействието на последващ одит, а същевременно се потвърждават други възражения, като например изкуственото увеличаване на броя на работните пакети Европейска комисия: Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ Assessment of Lump Sum Funding in Horizon 2020 and Horizon Europe – Analysis of implementation data and feedback from surveys, (Оценка на финансирането с еднократни суми в рамките на „Хоризонт“ и „Хоризонт Европа“ – Анализ на данните за изпълнението и обратна връзка от проучвания), 25 юли 2024 г.Основният спорен момент беше, че не е известно пълното въздействие на финансирането с еднократни суми върху проектите, тъй като няма съществени данни за напълно приключени проекти. Освен това на ранен етап беше признато, че еднократните суми вероятно биха били подходящи за по-малки проекти (и проекти с един бенефициер), но основният въпрос, който буди съмнение, е тяхното въздействие върху по-големи и по-сложни проекти. Вж. например съвместното изявление на Европейската асоциация на организациите за научни изследвания и технологии (EARTO), Асоциацията на европейските университети (EUA) и Конференцията на европейските училища за специализирано образование в областта на техническите науки и научните изследвания (CESAER) (https://www.eua.eu/news/eua-news/eua-cesaer-and-earto-call-for-caution-in-the-use-of-lump-sum-funding-in-horizon-europe.html) Противопоставянето на широкото използване на еднократни суми произтича от факта, че без съществени данни за опита с еднократните суми и без резултати от големи проекти с множество бенефициери въздействието на еднократните суми върху тези проекти не е известно. Следователно това е въпросът, който оценката от 2024 г. е трябвало да разгледа. Голяма част от пилотния проект по „Хоризонт 2020“ включваше проекти по линия на схемата „Доказване на концепцията“ на Европейския научноизследователски съвет (ЕНС), които представляват малки безвъзмездни средства, отпуснати на отделни бенефициери. Поради специфичния си характер проектите по линия на схемата „Доказване на концепцията“ са изключени от повечето анализи на финансирането под формата на еднократни суми, но не и от всички. Те например изглежда са включени в броя на приключените проекти (проектите по линия на схемата „Доказване на концепцията“ представляват 44% от проектите – вж. стр. 8 от оценката на Комисията от 2024 г., така че те трябва да бъдат включени в 96% от приключените проекти по „Хоризонт 2020“ – вж. фигура 6). В резултат на това селективно и непрозрачно използване на данни оценката не е убедителна.; счита, че с тази оценка се потвърждава, че финансирането под формата на еднократна сума може да представлява опростяване за някои, но не за всички бенефициери Слайд 2 от презентацията на Европейската комисия за уебинар, озаглавен Lump Sum Funding in Horizon Europe: How does it work? How to write a proposal? (Финансиране с еднократни суми в „Хоризонт Европа“: Как функционира? Как се пише предложение?), 16 май 2024 г., https://ec.europa.eu/research/participants/docs/h2020-funding-guide/other/event240516.htm.Европейска комисия: Наука и иновации в ЕС, промоционален видеоклип за еднократните суми, озаглавен How to evaluate lump sum proposals: Get started (Как се оценяват предложения за еднократни суми: начални стъпки), 2023 г., https://www.youtube.com/watch?v=VsSO_s1Ec84.Европейска комисия: Наука и иновации в ЕС, уебинар, озаглавен Lump Sum Funding in Horizon Europe: How does it work and what are the next steps? (Финансиране с еднократни суми в „Хоризонт Европа“. Как функционира и какви са следващите стъпки?“, 2022 г., https://www.youtube.com/watch?v=gUFYkhxE70I. От минута 3:05 нататък директорът Уил посочва намаляването на процента грешки като причина за използването на еднократни суми. От минута 10.35 нататък в първия слайд от първата презентация намаляването на процента на грешки е посочено като първа цел на използването на еднократни суми.;

27.Счита, че опростяването, което предлага финансирането с еднократни суми, се състои в премахване на всички задължения за отчитане на действителните разходи от страна на бенефициерите пред Комисията и премахване на последващите финансови одити на проектите; приветства факта, че това води до по-нисък процент грешки; подчертава обаче, че процентът грешки е инструмент за гарантиране на правилното изразходване на публичните средства, а не самоцел; в този контекст предупреждава, че не бива да се излага на риск качеството на изразходване на средствата по една много успешна програма чрез прекалено бързо увеличаване на използването на еднократни суми;

28.отбелязва, че средният размер на консорциумите в „Хоризонт Европа“ е значително по-голям, отколкото в „Хоризонт 2020“ Средният брой на участниците в споразумения за отпускане на безвъзмездни средства се е увеличил от 5,0 в рамките на „Хоризонт 2020“ на 7,1 по „Хоризонт Европа“ (вж. Анализ на стратегическия план на „Хоризонт Европа“ за периода 2025—2027 г.). Същевременно делът на безвъзмездните средства, отпуснати за сътрудничество, е намалял от 78% в рамките на „Хоризонт 2020“ на 56% по „Хоризонт Европа“ (вж. каре 9.1 от доклада на Ейтор).; счита, че консорциумите насърчават сътрудничеството и че по-големите консорциуми допринасят за по-широко и потенциално по-разнообразно сътрудничество; подчертава обаче, че управлението на по-големи консорциуми също изисква повече време и усилия както на етапа на подготовка на предложенията, така и на етапа на изпълнение на проектите, което отнема от наличните ресурси за извършване на научни изследвания; освен това счита, че присъединяването към по-сложни консорциуми е по-малко привлекателно за нови участници предвид сложността, ресурсите и опита, необходим за тяхното управление;

29.подчертава значението на отворената и достъпна програма с ниски прагове за кандидатстване, за да се осигури участието на нови участници, както и на МСП; подчертава, че повече от половината от МСП, участващи в „Хоризонт Европа“, са нови участници Европейска комисия: Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, SME participation in Horizon Europe – Key figures (and key issues) in the first three years (Участието на МСП в „Хоризонт Европа“ – основни данни (и ключови въпроси) през първите три години), Служба за публикации на Европейския съюз, 2024 г., стр. 11.; счита, че административната тежест, необходимите инвестиции във време и сложността на заявленията може да възпрат МСП от участие в програмата Европейски парламент, Комитет за бъдещето на науката и технологиите, The Horizon Europe Programme: A strategic assessment of selected items (Програма „Хоризонт Европа“: Стратегическа оценка на избрани позиции), 2024 г., стр. 48.; отбелязва, че простите, малки и бързи безвъзмездни средства по Инструмента за МСП в рамките на „Хоризонт 2020“ са били притегателна сила за новосъздадените МСП 90% от участниците във фаза 1 на Инструмента за МСП са новодошли, докато досега само 70% от участниците в инструмента „Ускорител“ на ЕСИ са били нови участници. Европейска комисия: Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, SME participation in Horizon Europe – Key figures (and key issues) in the first three years (Участието на МСП в „Хоризонт Европа“ – основни данни (и ключови въпроси) през първите три години), Служба за публикации на Европейския съюз, 2024 г., стр. 11.;

30.счита, че Комисията не е успяла да създаде гъвкаво и същевременно стабилно управление на „Хоризонт Европа“, което е усложнило изпълнението; очаква в доклада за междинна оценка да се разгледат недостигът и възможните решения;

31.отчита значението на стълб 1 за насърчаването на високите научни постижения и привличането на висококвалифицирани изследователи чрез Европейския научноизследователски съвет и програми като действието „Мария Склодовска-Кюри“;

32.изказва своето задоволство от трайния успех на Европейския научноизследователски съвет (ЕНС); подчертава, че успехът му се обуславя от независимостта на научния съвет; подчертава, че последните няколко години показаха, че наличието на способен и отдаден председател на научния съвет с призната научна квалификация е от съществено значение за функционирането и независимостта на ЕНС; отбелязва, че поканите за представяне на предложения от типа „от долу нагоре“ и независимото управление (научният съвет на ЕНС) са доказали своята висока ефективност;

33.изтъква способността както на ЕНС, така и на действието „Мария Склодовска-Кюри“ да привличат в Европа научни таланти; отбелязва ценния принос на действието „Мария Склодовска-Кюри“ за европейското научно лидерство; отбелязва със загриженост ниския проценти на успеваемост в действието „Мария Склодовска-Кюри“;

34.подчертава, че във финансираните по стълб 1 научноизследователски проекти следва да се спазва принципът за високорискови/многообещаващи научни изследвания; предлага да се пояснят критериите за оценка с цел при оценяването на предложения за научни изследвания категорично да се гарантира осъществяването на високорискови/многообещаващи научни изследвания; отбелязва, че „високорискови“ също така означава да се използват нови методи за научни изследвания;

35.подчертава, че научноизследователските инфраструктури, по-специално цифровите научноизследователски инфраструктури предоставят изключително важна платформа за изследователите и новаторите в различните дисциплини и сектори, която им позволява да обменят данни, методи и експертен опит, като насърчават разработването и прилагането на нови технологии с цел укрепване на технологичния суверенитет на Европа; в това отношение приветства по-специално напредъка, постигнат по отношение на Европейския облак за отворена наука и Европейския облак за музеи;

36.подчертава, че съвместните научни изследвания са в основата на европейските рамкови програми; отчита значението на стълб 2, който, като изключително важен стратегически инструмент, служи за насърчаване на паневропейското сътрудничество чрез обединяване на ресурси и знания и съгласуване на публичните и частните програми за НИИ; отбелязва, че сътрудничество нямаше да се осъществи без финансирането от ЕС в подобен размер, като изтъква уникалната добавена стойност на програмите за сътрудничество на ЕС, които дават на Европа преди всичко възможност да се справи със сложните обществени предизвикателства и да включи предприятията в ключови вериги за създаване на стойност в целия континент; счита, че в рамките на стълб 2 се насърчава сътрудничеството в областта на научните изследвания и че чрез съвместните предприятия той по-специално е успял да подкрепи програмите за съвместни научни изследвания и иновации за технологична зрялост, което допринася за конкурентоспособността на ЕС;

37.счита, че стълб 2 е стратегически инструмент, който дава възможност за паневропейско сътрудничество и обединяване на знания и ресурси, привличане на частни инвестиции и обединяване на заинтересованите страни от публичния и частния сектор в Европа с цел справяне със сложните обществени предизвикателства; счита, че е важно да се продължи подкрепата за това сътрудничество; признава обаче сложността на стълб 2; счита, че прилагането на този стълб продължава да бъде твърде сложно и следва да бъде подобрено, опростено и рационализирано, за да се насочи към резултатите, а не единствено към разходите; отбелязва, че броят на включените инструменти, като например множеството партньорства, сложното административно изпълнение на мисиите отгоре надолу и многобройните пренасочвания на бюджетни средства са предизвикали ненужно усложняване, което обезкуражава кандидатите, и особено новите желаещи да участват; подчертава значението на достъпността на тези инструменти, по-специално за МСП от всички европейски региони, за да се даде възможност за участие на всички отличили се изследователи и новатори, както и за да се укрепи капацитетът на предприятията за използване на тези инструменти; изказва своето задоволство от обявеното във втория стратегически план за „Хоризонт Европа“ възстановяване на баланса в стълб 2 към по-добро равновесие между различните видове дейности в областта на научните изследвания и иновациите – от фундаменталните научни изследвания до пазарно ориентираните иновации; отбелязва в този контекст, че съгласно заключението в становището относно РП10 на Комитета за европейското научноизследователско пространство и иновациите структурата на клъстерите на „Хоризонт Европа създава ненужна пречка за участниците, които търсят финансиране, по-специално за новите участници, и отбелязва заключението в доклада на Марио Драги, че програмата следва да консолидира като цяло разпокъсаните и разнородни дейности;

38.отбелязва, че прилагането на резултатите от научните изследвания в по-широк мащаб и търговското им използване остават най-голямото предизвикателство за Европа; припомня решаващата роля на предприемачеството, например при търговското и икономическото използване на върховите приложни изследвания във водещи до пробив иновации;

39.подчертава, че Европейският съвет по иновациите запълва широко признатия недостиг на инвестиции за увеличаване на финансирането за водещи до пробив иновации Европейска комисия: Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, Evaluation study of the European framework programmes for research and innovation for an innovative Europe – Report phase 2 (support study for the interim evaluation of Horizon Europe) (Проучване за оценка на европейските рамкови програми за научни изследвания и иновации за иновативна Европа – втори етап на докладване (проучване в подкрепа на междинната оценка на „Хоризонт Европа“), Служба за публикации на Европейския съюз, 2024 г., стр. 98.; отбелязва много ниския процент на успеваемост в рамките на ЕСИ и счита, че това показва значимостта на финансирането на ЕСИ, но е и обезпокоителен сигнал за недостатъчно финансиране на програмата; приветства факта, че ЕСИ беше завършен като инструмент с въвеждането на преходни дейности, тъй като те завършват пътя на новатора от зараждането на дадена идея до масовото ѝ прилагане, като улесняват зрелостта и валидирането на технологиите; подчертава качеството и целесъобразността на консултациите, предоставяни от съвета на ЕСИ, и във връзка с това припомня значението на експертните консултации, които следва да направляват изпълнението на рамковата програма;

40.счита, че по принцип ЕСИ е необходим и отличен инструмент; изразява съгласието си, че рационализирането и стимулирането на ЕСИ, привличането на частни инвестиции и подпомагането на търговското използване на научните изследвания следва да бъдат в основата на стълб 3, както се потвърждава в доклада на Ейтор; изразява обаче съжаление, че Комисията е взела някои решения за изпълнение, които отдалечават ЕСИ от предназначението му да подпомага разширяването на дейността на предприятията; признава, че ЕСИ следва да разполага с гъвкавостта да увеличи стратегически своя потенциал за подпомагане на революционни технологии; изразява твърдото си убеждение, че ЕСИ може да постигне пълния си потенциал, ако правната и институционалната рамка на програмата се изяснят и укрепят;

41.изразява съжаление, че не всички препоръки на Парламента, изложени в неговата резолюция от 22 ноември 2022 г. относно изпълнението на Европейския съвет по иновациите, са изпълнени, и по-специално препоръката да се направи задълбочена оценка на начините за подобряване на изпълнението на ЕСИ, като се обмисли като вариант създаването на независим орган на ЕС в съответствие с член 187 от ДФЕС като основен орган, отговарящ за изпълнението на ЕСИ; освен това изразява съжаление относно пренебрегването на неговата препоръка за гарантиране на изпълнението на двата компонента – собствен капитал и безвъзмездни средства, с пряка координация между тях;

42.обръща внимание на работата на ръководителите на програми в ЕСИ; твърдо вярва в подхода за стратегическа интелигентност, разработен от експерти с широко признат опит в областта, за ефективно програмиране на стратегически, ориентирани към предизвикателствата покани за представяне на предложения; оценява по-специално извършената работа от ръководителите на програми за подпомагане на проектите при откриването и реализирането на добавена стойност чрез обединяване на проекти с общ интерес;

43.отбелязва като цяло положителните оценки (по-специално по отношение на добавената стойност от ЕС) на независимите експерти по отношение на общностите на знание и иновации; отбелязва, че ОЗИ към Европейският институт за иновации и технологии (EIT) допринася за засилване на връзките между висшето образование и бизнеса, както и за преодоляване на недостига на умения и че следва да се проучат полезните взаимодействия с академиите, въведени в най-новото законодателство на ЕС (например в законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии, законодателния акт за суровините от критично значение, пакета за киберсигурността); освен това подчертава, че дейностите на регионалната иновационна схема (РИС) на EIT допринасят за намаляване на разделението по отношение на европейския капацитет за иновации; припомня, че следва да се създадат повече полезни взаимодействия за преодоляване на разделението в областта на иновациите между EIT и други действия, като например подготвителното действие на ЕС, озаглавено „Иновации за съобразена с местните условия трансформация“, и счита, че ОЗИ на EIT биха могли да подобрят полезните взаимодействия в рамките на рамковата програма (в дейностите по стълб 3 и между стълбовете) и да установят конкретни полезни взаимодействия между иновациите, основани на високи постижения и тези, основани на място, например чрез въвеждането на наследници на дейностите в областта на научните изследвания и иновациите, ръководени от генерална дирекция „Регионална и селищна политика“, като например инструмента за междурегионални инвестиции в иновации (I3);

44.със съжаление обаче стига до заключението, че целесъобразността на EIT като програма се подлага на съмнение от редица заинтересовани страни, включително от някои от неговите най-големи бенефициери; изтъква, че по принцип концепцията за „общности за знания и иновации“ се оценява от заинтересованите страни като полезен инструмент за развитие и интегриране на ефективна иновационна екосистема; счита, че двете основни повдигнати опасения са изискването за финансова самостоятелност на ОЗИ Вж. например визията на Асоциацията на европейските университети за РП10, стр. 14: https://www.eua.eu/publications/positions/paving-the-way-for-impactful-european-r-i.html. и централното управление от страна на организацията EIT, която е твърде бюрократична и обременяваща и която създава трудности при управлението на ОЗИ Вж. например позицията на дружество „Фраунхофер“: https://www.fraunhofer.de/content/dam/zv/en/institutes/international/brussels/finalpapers/Fraunhofer_PositionPaper_EIT.pdf.; заключава, че за голям брой заинтересовани лица финансовите и други разходи, включително голямата тежест, която представлява участието в ОЗИ, надхвърлят ползите от относително ниското равнище на финансова подкрепа, която е от значение за тях;

45.изразява съжаление, че въпреки че вече са положени известни усилия, полезните взаимодействия между ЕСИ, EIT и ЕНС не са развити достатъчно;

46.изразява задоволство във връзка с факта, че все повече субекти от държавите, обхванати от разширяването на участието, участват в програмата „Хоризонт Европа“; отчита, че изоставането по отношение на иновациите продължава да съществува въпреки лекото намаляване на различията при резултатите в областта на иновациите в Европа, независимо от усилията за тяхното намаляване, полагани в продължение на две десетилетия; подчертава обаче, че наличието на такова изоставане в областта на иновациите в Европа има отрицателни последици за ЕС като цяло предвид факта, че наличните таланти остават неизползвани и може да се очаква икономическите различия в рамките на ЕС да се увеличат; отбелязва, че това слабо участие може отчасти да се обясни със структурни фактори, включително неподходящи национални публични инвестиции в НИРД, които подкопават ефективността на националните системи за НИИ, както показват слабите резултати в Европейския сравнителен доклад за иновациите; отбелязва освен това, че съществува връзка между високите равнища на участие в рамковата програма и високите равнища на национални публични инвестиции в НИРД; изразява твърдото си убеждение, че изоставането в областта на иновациите не може да се преодолее без национални реформи, независимо от полаганите усилия на европейско равнище, и се позовава на Специалния доклад 09/2022 на Европейската сметна палата по този въпрос; признава, че са необходими нови и по-ефективни механизми за по-голямо разширяване на участието, но че финансирането на тези действия следва да се осигури предимно на национално равнище и да бъде допълнено от средствата по политиката за сближаване; призовава Комисията да гарантира, че в предстоящия Акт за ЕНП ще бъдат определени строги изисквания към държавите членки да подобрят функционирането на своите системи за НИИ, за да се отстранят незадоволителните резултати, породени от структурните предизвикателства;

47.подчертава значението на знака „Печат за високи постижения“ в рамките на „Хоризонт Европа“; счита, че този печат смекчава отчасти трайния проблем с недостатъчното финансиране на „Хоризонт Европа“, което затруднява значително способността за адекватно подпомагане на всички висококачествени предложения; освен това признава, че печатът може да допринесе за подобряване на относителното участие на изследователи от държавите, обхванати от разширяването на участието; подчертава обаче, че печатът не може да се разглежда като заместител на пряката финансова подкрепа, най-вече защото той не е гаранция за финансиране;

48.отбелязва, че една процъфтяваща европейска иновационна екосистема изисква силни и добре свързани, ориентирани към местните условия екосистеми за иновации и че една по-добре свързана европейска екосистема за иновации ще бъде от съществено значение за повишаване на конкурентоспособността на Европа, нейната устойчивост и стратегическа автономност; отчита, че сътрудничеството между териториалните екосистеми дава възможност на европейските региони да използват общите си предимства за по-ефективно разработване на иновативни решения; подчертава, че това сътрудничество ускорява също така търговското използване и масовото прилагане на технологиите, като повишава конкурентоспособността на ЕС и в световен мащаб; признава незаменимата роля на публичните научноизследователски организации, включително университетите, като двигатели на съобразените с местните условия иновации;

49.подчертава ролята на мисиите в областта на научната комуникация и необходимостта тя да се засили още повече, тъй като по този начин резултатите от научните изследвания ще се доближат до обществото и ще спомогнат за преодоляване на предизвикателството, свързано с недоверието към НИИ, като същевременно ще допринесат за спечелване на общественото одобрение за публични инвестиции в НИИ; припомня, че в съобщението на Комисията, озаглавено „Мисиите на ЕС след две години: оценка на напредъка и пътят напред“, не се дава положителна оценка на мисиите и се стига до заключението, че основни цели на мисиите, като например привличането на външно финансиране, не са били постигнати;

50.припомня основната роля на партньорствата, които обединяват Комисията и частните и/или публичните партньори, и счита, че те трябва да получават непрекъсната подкрепа с определена цел и обхват; подчертава, че структурите за управление на публично-частни партньорства следва да се рационализират и опростят, за да се избегне ненужната тежест и да се засили акцентът върху ключовите приоритети; счита, че съвместните предприятия са много полезни инструменти за насърчаване на по-добрата координация и съгласуване на програмите за научни изследвания в целия ЕС, както и за стимулиране на съвместните инвестиции в НИРД между публичния и частния сектор; със съжаление отбелязва, че съвместните предприятия все още не са довели до общо увеличение на разходите за НИРД на промишлеността в ЕС;

51.отбелязва, че след публикуването на съобщението не са настъпили значителни промени в изпълнението на мисиите; стига до заключението, че настоящият подход към мисиите не е достатъчно ориентиран към насърчаване на творчески новаторски идеи и идеи в областта на научните изследвания и иновациите с цел справяне с предизвикателствата; счита, че ориентираните към мисии програми следва да имат цели, които могат да бъдат постигнати чрез НИИ, следва да се изпълняват чрез отворени покани за идеи „от долу нагоре“ за постигане на мисията и следва да се управляват чрез портфейлен подход, основан на опита на ръководителите на програми на ЕСИ; счита, че ориентираните към мисии програми следва да бъдат преди всичко нов подход към програмите за научни изследвания, който поставя по-силен акцент върху научноизследователските идеи „от долу нагоре“, който стимулира интердисциплинарността и по-специално създава пространство за полезни взаимодействия между дейности, основани на социални, хуманитарни и свързани с изкуствата науки (СХНИ), и такива, основани на технологии, с цел решаване на проблемите; поради това призовава Комисията да приложи този подход в оставащите години на „Хоризонт Европа“, като изразходва по-голямата част от средствата, отпуснати за мисиите, чрез открито формулирани покани за представяне на предложения за дейности в областта на научните изследвания и иновациите, които могат да допринесат за постигането на конкретна цел; насърчава Комисията да обмисли дали е целесъобразно да продължи финансирането на всяка мисия в рамките на „Хоризонт Европа“ и да намери допълнително финансиране и подкрепа за продължаването на мисиите в други части на бюджета на ЕС и когато е целесъобразно, на национално и регионално равнище;

52.подкрепя предложението в доклада на Ейтор за създаване на експериментално звено в рамките на „Хоризонт Европа“, за да се експериментира с нови методи и инструменти за изпълнение с цел насърчаване на реалното опростяване за участниците и постигане на по-гъвкаво изпълнение на програмата; настоятелно призовава Комисията да създаде още през 2025 г. работна група, която да повиши ефикасността на европейския семестър в съответствие с дела на ЕС в постигането на целта от 3%, както е описано ясно в докладите на Марио Драги и Ейтор и както беше повторено от европейските лидери в Декларацията от Будапеща относно новия пакт за европейската конкурентоспособност;

53.настоява Комисията да продължи да използва финансиране под формата на еднократни суми по линия на „Хоризонт Европа“ и да го прилага по отношение на бенефициери, при които оценките показват, че то очевидно се възприема като опростяване, като например МСП и проекти, за които има солидни доказателства, че действително става въпрос за опростяване; подчертава във връзка с това, че планираното увеличаване на използването на еднократни суми за работната програма за периода 2026 – 2027 г. продължава да бъде под въпрос, като се имат предвид съществуващите опасения и неясноти относно въздействието на еднократните суми по отношение на опростяването, което те предлагат на някои бенефициери, и тяхното въздействие върху качеството на финансираните проекти; призовава Комисията да предприеме всички необходими стъпки, за да гарантира стабилно и ефективно използване на средствата на ЕС, преди през последните години на „Хоризонт Европа“ да увеличи дела на изразходваните средства от бюджета на „Хоризонт Европа“ чрез еднократни суми, и да проучи възможностите за по-нататъшно подобряване на системата, за да се гарантира, че за бенефициерите финансирането с еднократни суми води действително до опростяване; подкрепя препоръката на Европейската сметна палата за определяне на обхвата на последващия контрол за безвъзмездните средства под формата на еднократна сума;

54.подкрепя спешния призив, отправен в доклада на Ейтор, за въвеждане на бюджетен ред за съфинансиране Choose Europe (Избери Европа) и за превръщане до 2035 г. на настоящото „изтичане на мозъци“ от Европа в „привличане на мозъци“, като отбелязва, че в настоящия несигурен геополитически контекст, особено след неотдавнашните избори в САЩ, това следва да се разглежда като важна и изключителна възможност за Европа, поради което следва да се приложи спешно още през 2025 г.;

55.призовава Комисията да възстанови незабавно автономността и гъвкавостта на ЕСИ, за да се отърве от съществуващите сложни процеси, водещи до по-слабо изпълнение; счита, че дейностите по прехода на ЕСИ следва да бъдат отворени за предложения, основани на резултатите от всеки проект по линия на РП, независимо от това коя програма е финансирала този проект;

56.настоятелно призовава Комисията, в качеството си на пазител на Договорите, да разчита на съображение 72 от Регламента за „Хоризонт Европа“, за да наложи по-голямо зачитане на академичната свобода в ЕС, както и в асоциираните държави, и по-специално да го използва като основа за открито и пряко противодействие на явни нарушения на академичната свобода от страна на националните правителства;

57.препоръчва използването на принципа за ненанасяне на (значителни) вреди да се придружава от подробни насоки от страна на Комисията относно начина, по който ще се оценява спазването на принципа в контекста на конкретната покана, в която се използва принципът;

58.призовава за това РП10 да бъде самостоятелна програма на ЕС в контекста на предстоящото обсъждане относно дългоочаквания фонд за конкурентоспособност, обявен от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен в речта ѝ от 17 юли 2024 г. в Страсбург, да бъде посветена на високите постижения на ЕС в областта на научните изследвания и иновациите и на стратегическото технологично развитие, със значително по-висок бюджет, подходящ за постигане на целта за разходи от 3% от БВП и достатъчен за финансиране на поне 75% от представените отлични Подчертава, че промяна на прага за „отлични резултати“, така че да се постигне целта от 75%, не би бил приемлив подход, ако в същото време не бъдат увеличени бюджетните средства. предложения; препоръчва РП10 да е съсредоточена върху три основни цели:а)създаване на европейско съревнование за идеи и фуния за ускоряване на развитието от фундаменталната наука до разрастването на иновациите, предоставяне на подкрепа за фундаментални научни изследвания, както и засилване на внедряването и използването на иновативни решения,б)подкрепа за стратегически научноизследователски инициативи, които изискват широкомащабно и европейско сътрудничество, тъй като способността на програмата да даде приоритет на тези инициативи ще бъде от изключително значение за способността на Европа да се справи с обществените предизвикателства, пред които е изправена, както и за европейската промишленост и МСП, включително за технологичната зрялост и стимулирането на европейските екосистеми с цел преодоляване на различията в конкурентоспособността спрямо нашите световни конкуренти, като се съсредоточи върху разработването на приоритетни иновативни авангардни технологии и тяхното превръщане в конкретни приложения за иновативни продукти, процеси и услуги,в)постигане на напредък по отношение на европейското научноизследователско пространство (ЕНП), включително чрез преодоляване на изоставането в областта на иновациите в Европа;

59.препоръчва на Комисията да осигури ориентирано към потребителите, научно обосновано, ефективно и ефикасно изпълнение на програмата, включително чрез:а)прилагане на подобрено управление, вдъхновено от констатациите на експертната група Ейтор и доклада на Марио Драги, като се обръща внимание на необходимостта от подобряване на гъвкавостта на програмата, която следва:i)да бъде ориентирана към улесняване на върховите научни постижения, технологичните разработки и иновациите,ii)да допринася за приоритетите на ЕС от гледна точка на науката и иновациите,iii)да се основава на принципа на самоуправление, съгласно който признати независими специалисти от съответната област, които действат в обществен интерес, могат да предоставят консултации относно начина, по който научните изследвания и иновациите могат да допринесат в най-голяма степен за постигането на политическите приоритети, определени от създателите на политики; препоръчва като част от прилагането на този принцип да се създадат нови съвети в съответствие с доклада Ейтор, които да предоставят експертни съвети относно стратегическите приоритети на програмата, както и относно формулирането на текстовете на поканите за представяне на предложения, за да се гарантира тяхното качество,б)включване на позиции за ръководители на програми за ЕСИ, сравними с ръководителите на програми в американските агенции в стил ARPA, като това следва да са експерти, назначени извън Комисията, с доказан опит в съответната област, които да бъдат назначавани за предварително определен период като специални съветници на члена на Комисията, отговарящ за научните изследвания и иновациите, за да се придаде тежест на техните препоръки в рамките на Комисията, да управляват портфейли от проекти със стратегическа визия, като насърчават, когато е подходящо, сътрудничеството между проектите в рамките на цялата програма във взаимна полза, и определят предизвикателства въз основа на стратегическа информация, за да се стимулира глобалното лидерство на Европа в конкретни области от техните експертни познания;в)въвеждане на радикално опростяване на административната работа, свързана с кандидатстването и управлението на проектите по линия на РП10, като се следва предложението от доклада на Ейтор първо да се доверим, а след това да проверим в системата за кандидатстване, както и да се сведе до абсолютен минимум информацията, изисквана в заявленията — на етапа на подаване на предложението не следва да се включва информация, която не е абсолютно необходима за добра качествена оценка на научното или иновационното качество на предложението;г)насърчаване на полезни взаимодействия и координирано програмиране и изпълнение с други програми и секторни политики, по-специално с бъдещата нова промишлена политика и следващите важни проекти от общоевропейски интерес, свързани с научни изследвания, развойна дейност и иновации на национално равнище и на равнището на ЕС;

60.препоръчва плановете за равенство между половете като критерии за допустимост за финансиране да се запазят в РП10 в настоящия си вид като постоянен и неразделен елемент от изискванията на ЕС за финансиране на научните изследвания;

61.препоръчва общата цел за напредък на ЕНП да доведе до създаването на отлично, единно и добре функциониращо европейско научноизследователско пространство, което да привлича таланти, да интегрира нови участници в съществуващите мрежи и да предоставя достъп до водещи в световен мащаб научноизследователски и технологични инфраструктури, като същевременно остава отворено за висококачествени научноизследователски предложения, независимо от подкрепящата научноизследователска институция, и да подкрепя съвместни научноизследователски програми в началната им фаза чрез национални източници на финансиране; подчертава, че предстоящият Акт за ЕНП трябва да гарантира увеличаване на националните инвестиции, национални реформи и премахване на пречките пред свободното движение на знания, технологии и изследователи, за да се създадат условия за подкрепа на РП10 за постигането на добре функциониращо ЕНП;

62.счита, че програмите за научноизследователски инфраструктури, за Европейско сътрудничество в областта на науката и технологиите и програмите за сформиране на екипи следва да допринасят за постигането на тази обща цел; изразява убеждение, че в РП10 следва да се предвиди инструмент за стратегически инвестиции в технологични инфраструктури; счита, че действието „Мария Склодовска-Кюри“ е ключов инструмент за постигането на тази цел, тъй като улеснява мобилността в целия ЕС и между секторите на най-добрите и най-ярките изследователи, избрани въз основа на високото качество на тяхното предложение; счита, че за да се засили интегрирането на ЕНП, в програмата следва да се насърчава участието на субекти от области с ниски резултати в областта на научните изследвания;

63.изразява твърдо убеждение, че РП10 следва да включва новосъздадена европейска стипендиантска програма за изследователи, изложени на риск, като се вземат предвид поуките, извлечени от текущите подготвителни действия, така че да се постигне тази обща цел;

64.продължава да подкрепя подхода на EIT, основан на триъгълника на знанието, за насърчаване на иновациите в Европа; счита, че реформираният и преориентиран EIT следва да допринася за постигането на тази обща цел, като се има предвид неговата особена роля за интегриране на европейската екосистема за иновации;

65.счита, че в РП10 разширените и взаимосвързани ЕНС и ЕСИ следва да бъдат двигателят за европейското съревнование за идеи и че увеличаването на техните бюджети следва да бъде приоритет в бюджета на РП10; препоръчва тези програми да бъдат разработени по такъв начин, че да създадат европейска възходяща „фуния“ за иновации, за да се преминава бързо от фундаментални изследвания към разгръщане на иновациите;

66.счита, че ЕСИ може да постигне успех само ако може 1) да предлага смесено финансиране като индивидуален проект и 2) същевременно да действа със същата предсказуемост и гъвкавост като частните участници на пазара на рисков капитал, като използва специално създаден за целта правен субект; подчертава, че за постигането на тази цел от решаващо значение са засилената автономност и самоуправлението както на ЕНС, така и на ЕСИ; във връзка с това счита, че трябва да бъдат проучени нови възможности, за да се гарантира тяхната независимост и дългосрочна стабилност, като например създаването на специални правни субекти;

67.счита, че разширяването на ЕСИ и ЕНС следва да включва по-голямо финансиране на проекти за фундаментални научни изследвания, съвместни научни изследвания и научни изследвания на ранен етап; препоръчва това разширяване да финансира по-малки проекти и консорциуми, за да се намали бариерата за участие, да се увеличи процентът на успеваемост и да се насърчи експериментирането с нови идеи и сътрудничества; счита, че както „Изследвач“ на ЕСИ, така и безвъзмездните средства за полезни взаимодействия на ЕНС могат да играят роля в това разширено пространство за съвместни изследвания „от долу нагоре“; подчертава, че „Изследвач“ на ЕСИ следва да продължи да финансира предизвикателства, но те следва да бъдат реформирани от покани, основани на предизвикателства, към предизвикателства от типа на ARPA, които оставят място за предложения „от долу нагоре“, като същевременно гарантират стратегическо технологично развитие;

68.настоятелно призовава Комисията да разработи РП10 по такъв начин, че да може да подкрепя ефективно инициативи за стратегически научни изследвания, технологично развитие и внедряване, като се съсредоточи върху ограничен брой приоритети в подкрепа на основаната на научни изследвания конкурентоспособност и устойчивостта на ключови сектори в европейската икономика, както и да се справи с обществените предизвикателства с времеви хоризонт 2040 г., които изискват трансгранично сътрудничество поради мащаба и сложността на разглеждания въпрос; счита, че тези инициативи биха могли да бъдат под формата на (1) ориентирани към обществени мисии програми за справяне със социално-икономическите и/или екологичните предизвикателства, (2) ориентирани към технологични мисии програми за ускоряване на разработването на стратегически технологии в Европа, и (3) под формата на съвместни предприятия за осигуряване на съвместни инвестиции от страна на частния сектор, държавите членки и ЕС;

69.освен това изразява убеждението си, че дял от бюджета на РП10 следва да остане на разположение за призиви за сътрудничество с по-високо равнище на технологична готовност, за да се подпомогне стратегическото сътрудничество, което не е обхванато от другите стратегически инициативи, този бюджет може да се използва по-специално за стратегически покани, разработени от ръководителите на програмата, за по-нататъшно развитие на ново възникваща екосистема;

70.подчертава, че ориентираните към мисии програми в рамките на РП10 следва да бъдат организирани по коренно различен начин от текущите мисии в „Хоризонт Европа“; призовава Комисията да изпълнява ориентирани към мисии програми в рамките на РП10, в които се определят цели, които може да бъдат постигнати чрез научни изследвания и иновации, изпълнявани чрез открити покани за представяне на предложения „от долу нагоре“ за идеи, насърчаващи интердисциплинарността, включително между дейности, основани на СХНИ и такива, основани на технологии, за постигане на мисията, и управлявани чрез портфейлен подход, основан на опита от пилотния проект в рамките на „Хоризонт Европа“; подчертава, че успешното управление на тези ориентирани към мисии програми изисква изключителен експертен опит по темата на мисиите, а не общ експертен опит;

71.подчертава, че процедурите за получаване на подкрепа по РП10 трябва да бъдат приведени в съответствие с реалностите на дружествата; счита, че за тази цел в РП10 следва отново да бъде въведена ориентирана към промишлеността процедура за кандидатстване въз основа на опита от пилотния проект „Бърз път към иновации“ от „Хоризонт 2020“, по-специално когато програмата има за цел да подкрепя стратегически инициативи;

72.изразява убеждение, че стратегическият подход към международното сътрудничество е по-важен от всякога; счита, че глобалното сътрудничество в областта на науката е от съществено значение за развитието на знанията на човечеството, но не може да бъде преследвано по наивен начин; препоръчва на Комисията да разработи ясна стратегическа политическа рамка за своите решения относно международното сътрудничество, която да включва: 1) ясна политика за асоцииране на трети държави, в която се признава, че асоциирането е инструмент за политически партньорства; 2) структуриран процес за определяне на това доколко отворени или затворени трябва да бъдат проектите по РП10, за да се насърчават възможно най-добрите научни изследвания, като същевременно се отчитат стратегическите интереси на Съюза; и 3) план за стимулиране на глобалното сътрудничество чрез програмата;

73.подчертава значението на спазването от страна на РП10 на препоръката на Съвета относно сигурността на научните изследвания; призовава Комисията да включи в стратегическия подход въпроса дали правилният баланс между сигурност и откритост може да бъде постигнат най-добре на равнището на програми, покани или избрани проекти; счита също така, че освен гъвкавостта на самата рамкова програма, осигуряването на устойчивост трябва да бъде включено в основните дейности, за да стане неразделна част от всички приложни изследвания, развойна дейност и иновации в следващата рамкова програма, по диференциран начин в зависимост от темата и вида на дейността; счита по-специално, че иновационните дейности, които са в близост до пазара, трябва да отчитат произтичащия от тях риск от повишена зависимост от трети държави и необходимата засилена стратегическа автономност на ЕС;

74.препоръчва принципно да се запази гражданският характер на следващата рамкова програма и да се оставят поканите за конкретни приложения в областта на отбраната на наследника на Европейския фонд за отбрана; настоятелно призовава Комисията да продължи да разработва варианти за засилване на взаимодействието между разходите за НИРД в областта на гражданското и отбранителното дело; призовава Комисията по-специално да проучи как използването на потенциала за двойна употреба може да бъде увеличено максимално, особено чрез интервенции след подбора на проектите, а не при определянето на поканите или програмите; подчертава, че академичната свобода включва правото на изследователите да решават за какви научни изследвания и разработки желаят да допринасят;

75.препоръчва програмата да признава ролята на интердисциплинарните изследвания за справяне с обществените предизвикателства, като включва и по-добро интегриране на СХНИ; отново заявява необходимостта от достатъчно финансиране на научноизследователски проекти, които са насочени към преодоляване на обществените предизвикателства и попадат в областта на СХНИ;

76.препоръчва въвеждането на научноизследователски дейности, за да се подпомогнат и стимулират повече научни изследвания от по-ниско равнище на технологична готовност и фундаментални научни изследвания;

77.отбелязва, че разпределянето на поне 35% от разходите по „Хоризонт Европа“ за целите в областта на климата е в съответствие с общата цел на ЕС за интегриране на действията в областта на климата в секторните политики и фондове; счита, че това е амбициозна цел, за да се гарантира, че РП10 финансира по подходящ начин науката, научните изследвания и иновациите, които подкрепят целите на ЕС в областта на климата;

78.подчертава, че всяко потенциално прилагане на принципа за ненанасяне на вреда и ненанасяне на значителни вреди в рамките на РП10 следва – в съответствие с член 33, параграф 2, буква г) от Финансовия регламент – да бъде определено в законодателството за РП10;

79.препоръчва в РП10 да бъде призната централната роля на стандартизацията за стимулиране на иновациите, повишаване на конкурентоспособността и осигуряване на въздействащи, готови за пазара решения, като се гарантира, че разходите, свързани с дейности по стандартизация, когато в проектите това е уместно, се признават ясно като допустими за възстановяване по линия на програмата, както и като на изследователите се предлага подкрепа в техните дейности по стандартизация;

80.подчертава,че правилата относно асоциирането на трети държави към РП10 следва да изискват асоциации да могат да се сключват само чрез международни споразумения, които изискват съгласието на Парламента за всяка конкретна асоциация към конкретна програма на ЕС, включително за обхвата на тази асоциация;

81.отбелязва, че РП10 следва да вземе предвид използването на изкуствен интелект ИИ като начин за насърчаване на европейската изследователска и развойна дейност, като същевременно определи конкретните рискове, които може да крие неправомерно използване на ИИ в научната среда, и съответните мерки за смекчаване.

82.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата на държавите членки.