1.отбелязва, че през последните няколко години ЕС демонстрира висока степен на издръжливост и единство пред тежки сътресения, наред с други фактори благодарение на координирания политически отговор с участието на всички институции на ЕС, който включваше гъвкав подход при използването на нови и налични инструменти; припомня освен това, че насърчаването на дългосрочен устойчив растеж означава насърчаване на баланс между отговорните фискални политики, структурните реформи и инвестициите, които заедно повишават ефективността, производителността, заетостта и просперитета, и включва също така повишаване на конкурентоспособността, насърчаване на единния пазар, разработване на политики за икономически растеж и преразглеждане на регулаторната рамка, за да се привлекат инвестиции; подчертава фундаменталната необходимост от устойчив, приобщаващ и конкурентоспособен икономически растеж;

2.отбелязва, че координацията на икономическите политики е фундаментално необходима за успеха на икономическия и паричен съюз; припомня, че европейският семестър е добре установената рамка за координиране на фискалните и икономическите политики, политиките по заетостта и социалните политики в целия ЕС в съответствие с Договорите, като същевременно се зачитат определените национални правомощия;

3.отбелязва ангажимента на Комисията да гарантира, че европейският семестър ще бъде водещият фактор в координацията на политиките за конкурентоспособност, устойчивост и социална справедливост, както и в интегрирането на целите на ООН за устойчиво развитие и европейския стълб на социалните права; отбелязва, че Европейският зелен пакт продължава да бъде основен желан резултат за Комисията;

4.подчертава факта, че е жизненоважно да има интегрирана, координирана, целева и хоризонтална промишлена политика, за да се увеличат инвестициите в иновационния капацитет на ЕС, като същевременно се засилват конкурентоспособността и целостта на единния пазар;

5.подчертава, че публичните и частните инвестиции са от решаващо значение за способността на ЕС да се справи със съществуващите предизвикателства, включително да развие иновационния си капацитет и да осъществи справедливия екологичен и цифров преход, както и че те ще повишат устойчивостта, дългосрочната конкурентоспособност и отворената стратегическа автономност на ЕС; обръща внимание на необходимостта от стратегически инвестиции в енергийните междусистемни връзки, нисковъглеродната енергетика (например възобновяемите енергийни източници) и енергийната ефективност с цел, наред с другото, i) да стане ЕС независим от вноса на изкопаеми горива и да се предотвратят възможните инфлационни ефекти от зависимостта от тях, ii) да се модернизират производствените системи и iii) да се насърчи социалното сближаване; припомня, че материализирането на физическите рискове, свързани с изменението на климата, може силно да засегне публичните финанси, както стана видно от наводненията във Валенсия през октомври 2024 г. и от циклона в Майот през декември 2024 г.; призовава държавите членки да направят необходимите инвестиции, за да се адаптират по-добре към изменението на климата и да смекчат последствията от него, както и за да се увеличи устойчивостта на икономиката на ЕС;

6.призовава Комисията да представи инициативи въз основа на Декларацията от Будапеща и да изгради по-конкурентен, производителен, иновативен и устойчив ЕС, като се основава на икономическото, социалното и териториалното сближаване и осигурява конвергенция и равнопоставени условия на конкуренция както в рамките на Съюза, така и в световен мащаб; отбелязва разработването на нов инструмент за координация на конкурентоспособността; очаква от Комисията да изясни как този инструмент ще взаимодейства с европейския семестър; подчертава колко е важно да се подкрепят микропредприятията и малките и средните предприятия като ключови фактори за икономическия растеж и заетостта в рамките на ЕС;

7.подчертава необходимостта от насърчаване на динамична предприемаческа екосистема, която подкрепя новаторите, като признава решаващата им роля за повишаването на конкурентоспособността в световен мащаб, икономическата устойчивост, създаването на работни места и стратегическата автономност;

8.приветства препоръките на Комисията относно икономическата политика в еврозоната, като настоятелно призовава държавите членки да засилват конкурентоспособността и насърчават производителността чрез подобряване на достъпа на предприятията до финансиране, намаляване на административната тежест и публични и частни инвестиции в области, част от общите приоритети на ЕС, които включват i) справедлив екологичен и цифров преход, ii) социална и икономическа устойчивост, като тук се включва Европейският стълб на социалните права, iii) енергийна сигурност и iv) изграждане на отбранителни способности;

9.приветства препоръката на Комисията, в която се посочва, че когато определят фискалните си стратегии, държавите членки от еврозоната следва да се стремят да подобряват качеството и ефективността на публичните разходи и публичните приходи, които са от съществено значение за гарантиране на устойчивостта на публичните финанси, като същевременно свеждат до минимум вредните и нарушаващи растежа въздействия; подчертава, че това би могло да се постигне, наред с другото, чрез засилване на европейската координация и намаляване на избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане; приветства заключението в доклада „Драги“, че е необходимо координирано намаляване на данъчното облагане на доходите от труд за работниците с ниски до средни доходи, за да се насърчи конкурентоспособността на ЕС; припомня компетентността на държавите членки в областта на данъчната политика; приканва държавите членки да пренасочат данъчната тежест от доходите към данъчни основи, които нарушават конкуренцията в по-малка степен;

10.подчертава необходимостта от създаване на фискален резерв за справяне с предизвикателствата пред фискалната устойчивост, като се гарантират достатъчно ресурси за инвестиции и справяне с евентуални бъдещи сътресения и кризи; подчертава значението на насърчаването на конкурентоспособен, устойчив и приобщаващ растеж в подкрепа на дългосрочната фискална стабилност и устойчивост;

11.изразява загриженост, че според икономическата прогноза на Комисията от есента на 2024 г. БВП на ЕС се очаква да нарасне с 0,9% (0,8% в еврозоната) през 2024 г., с 1,5% (1,3% в еврозоната) през 2025 г. и с 1,8% (1,6% в еврозоната) през 2026 г.; припомня, че тези проценти показват постепенно възстановяване, но и ограничена икономическа експанзия в сравнение с предходни икономически цикли; отбелязва, че икономическите перспективи за ЕС продължават да бъдат много несигурни, като рисковете е по-вероятно да имат отрицателен ефект върху растежа;

12.отбелязва, че съотношението на публичния дълг към БВП се очаква да нарасне до 83,0% в ЕС и 89,6% в еврозоната през 2025 г., и до 83,4% в ЕС и 90% в еврозоната през 2026 г., когато разликата между фактическия и потенциалния БВП почти ще се затвори, както в ЕС, така и в еврозоната, и че тези равнища са по-високи в сравнение с 2024 г. (82,4% за ЕС и 89,1% за еврозоната);

13.припомня, че промените в съотношенията на публичния дълг варират по държави; посочва, че политическата несигурност и геополитическите рискове могат да допринесат значително за увеличаване на разходите за получаване на заеми на финансовите пазари за държавите членки; отбелязва, че неустойчивите равнища на дълга биха могли да подкопаят и да намалят икономическата издръжливост на държавите членки и капацитета им за реагиране при кризи; подчертава, че в 11 държави членки от еврозоната съотношението на дълга към БВП през 2024 г. и 2025 г. се очаква да бъде над референтната стойност по Договора от 60%, а в 5 държави членки това съотношение остава над 100%;

14.отбелязва, че според икономическата прогноза на Комисията от есента на 2024 г. бюджетният дефицит в ЕС и еврозоната се очаква да спадне съответно до 3,1% и 3% от БВП през 2024 г и да намалее допълнително съответно до 3% и 2,9% от БВП през 2025 г., и 2,9% и 2,8% от БВП през 2026 г.; подчертава, че според очакванията през 2024 г. десет държави – членки на ЕС, ще имат дефицит, който надхвърля референтната стойност от Договора от 3% от БВП; отбелязва, че техният брой ще се запази през 2025 г. и че според прогнозите през 2026 г. повечето държави членки все още ще имат по-слаби фискална позиции в сравнение с тези от преди пандемията (2019 г.), като девет от тях все още ще имат дефицит от над 3%;

15.отбелязва, че осем държави членки имат прекомерен дефицит; припомня, че Съветът е предприел корективни мерки и призовава съответните държави членки да предприемат стъпки за намаляване на прекомерните дефицити, като същевременно сведат до минимум социално-икономическите последици; припомня значението на последователността при прилагането на процедурата при прекомерен дефицит спрямо държавите членки;

16.отбелязва, че според икономическата прогноза на Комисията от есента на 2024 г. инфлацията се предвижда да спадне от 2,6% през 2024 г. на 2,4% през 2025 г. и на 2% през 2026 г. в ЕС, и от 2,4% през 2024 г. на 2,1% през 2025 г. и на 1,9% през 2026 г. в еврозоната; припомня, че макар това намаление да е положително, базисната инфлация се запазва на относително високи равнища, което показва постоянен инфлационен натиск; отбелязва, че фискалната политика, запазвайки фискалната устойчивост, може да подкрепя паричната политика за намаляване на инфлацията и следва да предоставя достатъчно възможност за допълнителни инвестиции и да подпомага дългосрочния растеж;

17.отбелязва, че Комисията не е била в състояние да представи едновременно годишния обзор на устойчивия растеж, доклада за механизъм за предупреждение и проекта на препоръка за еврозоната, както и проекта на съвместен доклад за заетостта;

18.отбелязва, че според доклада на Комисията за механизма за предупреждение за 2025 г. през 2025 г. ще бъдат изготвени задълбочени прегледи за деветте държави, за които е установено, че през 2024 г. са изпитвали дисбаланси или прекомерни дисбаланси, а за друга държава членка следва да се извърши друг задълбочен преглед, тъй като тя показва особени рискове от нововъзникващи дисбаланси;

19.подчертава, че жилищният сектор е пряко взаимосвързан с макроикономическите дисбаланси в еврозоната с вредни последици за икономическата издръжливост, динамиката и социалния напредък, както и за регионалната мобилност и мобилността в рамките на ЕС; изразява загриженост, че в някои държави членки цените на жилищата вероятно ще се увеличат и може да се окажат трудни за ограничаване при липсата на цялостна стратегия;

20.припомня, че реформата има за цел да опрости рамката и да я направи по-прозрачна и по-ефективна, с по-силна ангажираност на национално равнище и по-добро прилагане, като същевременно се диференцира между държавите членки въз основа на техните индивидуални изходни позиции, което представлява стъпка напред към прекратяване на универсалния подход с оглед на специфичните за всяка държава съображения за фискална устойчивост, включени в плана за нетните разходи; припомня освен това, че реформата има за цел да укрепи фискалната устойчивост чрез постепенни и съобразени с конкретните нужди корекции, допълнени от реформи и инвестиции, както и да насърчава антицикличните фискални политики;

21.отчита, че новите фискални правила осигуряват по-голяма гъвкавост и стимули, свързани с инвестициите и реформите на национално равнище, необходими за справяне с икономическите, социалните и геополитическите предизвикателства, пред които е изправен ЕС; отчита, че финансовите ресурси и вноските от националните бюджети варират между отделните държави членки; приветства факта, че показателят за нетните разходи изключва цялото национално съфинансиране във финансирани от ЕС програми, като предоставя по-голямо фискално пространство за държавите членки да инвестират в общите приоритети на ЕС, посочени в Регламент (ЕС) 2024/1263, като по този начин се допринася за засилване на полезните взаимодействия между бюджета на ЕС и националните бюджети, като така се намалява разпокъсаността и се повишава цялостната ефективност на публичните разходи в някои области, като например отбраната;

22.подчертава, че анализът на устойчивостта на дълга играе ключова роля в реформираните фискални правила на ЕС; счита, че дискреционните правомощия на Комисията в анализа на устойчивостта на дълга изисква съответните оценки да бъдат напълно прозрачни, предвидими, възпроизводими и стабилни; призовава Комисията да разгледа възможните методологични подобрения, като например оценка на разпространението на ефектите сред държавите членки, и надлежно да информира Парламента в това отношение;

23.отбелязва непоследователното прилагане от страна на Комисията на рамката на фискалните правила в миналото и неравномерното спазване на правилата от страна на държавите членки; подчертава, че е от съществено значение новата рамка да гарантира равното третиране на държавите членки; потвърждава, че успехът на една рамка зависи до голяма степен от нейното правилно, прозрачно и ефективно прилагане от самото начало, като същевременно се отчитат изходните точки на държавите членки и индивидуалните предизвикателства пред които те са изправени; отбелязва промените, въведени в новата рамка с цел подобряване на доверието в режима на финансови санкции;

24.насърчава държавите членки да приведат техническото определение на своя национален оперативен показател в съответствие с европейския показател за първични нетни разходи;

25.изтъква ролята на Парламента и на независимите фискални органи в рамката за икономическо управление на ЕС; подчертава дискреционните правомощия на Комисията при разработването на средносрочните фискално-структурни планове; изтъква необходимостта от засилен контрол на Комисията от страна на Парламента и от страна на Европейския фискален съвет, както е предвидено в Регламент (ЕС) 2024/1263, както и от увеличаване на потока от информация към Парламента, за да се даде възможност за ефективен надзор от негова страна;

26.отбелязва, че не всички държави членки успяха да представят навреме своите национални средносрочни фискално-структурни планове и проекти на бюджетни планове; отбелязва, че поради провеждането на общи избори и сформирането на нови правителства пет държави членки все още не са представили своите национални средносрочни фискално-структурни планове, а две държави членки все още не са представили своите проекти на бюджетни планове, а една държава членка не е представила своя проект на бюджетен план поради други неуточнени причини; призовава тези държави членки да представят съответните планове възможно най-скоро; подчертава, че навременното представяне на тези планове е предварително условие за ефективното прилагане и доверието в новите правила; отново потвърждава колко е важно проектите на бюджетни планове да бъдат представяни навреме, за да могат ангажиментите, очертани във фискалните планове, да се превърнат в конкретни политики след одобрението на средносрочните фискално-структурни планове;

27.припомня, че реформите и инвестициите, очертани в националните средносрочни фискално-структурни планове, следва да бъдат съобразени с общите приоритети на ЕС, посочени в Регламент (ЕС) 2024/1263; подчертава, че съгласно новата рамка Комисията следва да обърне специално внимание на тези приоритети, когато оценява националните средносрочни фискално-структурни планове;

28.отчита, че 21 от 22-та национални средносрочни фискално-структурни плана, разгледани до момента, са получили положителна оценка; отбелязва, че новата рамка позволява на държавите членки да използват допускания, които се различават от анализа на Комисията на устойчивостта на обслужването на дълга, ако различията са обяснени и надлежно обосновани по прозрачен начин и се основават на солидни икономически аргументи в техническия диалог с държавите членки; отбелязва обаче, че в плановете, представени от пет държави членки, Комисията е установила недостатъчно обосновани несъответствия и отклонения от рамката за анализ на устойчивостта на обслужването на дълга в макроикономическите допускания, свързани с потенциалния БВП и/или дефлатора на БВП; подчертава, че подобни отклонения и рискове от отлагане биха могли потенциално да застрашат бъдещата фискална устойчивост; отбелязва, че в плановете, представени от три държави членки, Комисията установява, че фискалните корекции са съсредоточени към края на периода; призовава Комисията да гарантира, че всяка такава концентрация на корекции отговаря на изискванията, определени в регламента, и я призовава да предотвратява проциклични политики;

29.отбелязва факта, че само седем държави членки са поискали становище от съответната си независима фискална институция, което осигурява съществен допълнителен контрол; отбелязва с повишено внимание, че някои независими фискални институции са дали отрицателно становище относно националния фискален план на своята държава членка; подчертава, че девет държави членки не са изпълнили задължението си да проведат политически консултации с гражданското общество, социалните партньори, регионалните органи и други съответни заинтересовани страни, преди да представят своите национални планове; освен това изразява съжаление, че няколко държави членки не са включили своите национални парламенти в процеса на одобряване на плановете и не са докладвали дали са проведени необходимите консултации с националните парламенти съгласно новата рамка;

30.отбелязва, че пет държави членки са поискали удължаване на периода на корекция; подчертава, че всяко такова удължаване следва да се основава на набор от ангажименти за инвестиции и реформи, които, взети заедно, подобряват потенциалния растеж и издръжливостта на икономиката, подкрепят фискалната устойчивост, изпълняват общите приоритети на ЕС и съответните специфични за всяка държава препоръки и са оценени като отговарящи на условията, посочени в регламента за такова удължаване; отбелязва, че реформите и инвестициите, които са използвани за оправдаване на това удължаване, зависят до голяма степен от реформи, вече одобрени в рамките на МВУ; подчертава значението и необходимостта от реформи и инвестиции, които допринасят положително за потенциалния растеж на БВП на държавите членки; призовава Комисията да извърши ефективна последваща оценка на въздействието на договорените инвестиции и реформи по отношение на подкрепата за фискалната устойчивост, увеличаването на потенциала за растеж на икономиката, изпълнението на общите приоритети на ЕС и специфичните за всяка държава препоръки и гарантирането на необходимото равнище на финансирани на национално равнище публични инвестиции;

31.отбелязва оценката на Комисията, че от представените 17 проекта на бюджетни планове само осем са в съответствие с фискалните препоръки, произтичащи от националния средносрочен фискално-структурен план; изразява съжаление, че седем плана са оценени като несъответстващи изцяло на препоръките, един — като неспазващ препоръките, и един — като изложен на риск от неспазване на препоръките; изразява загриженост, че шест държави членки са представили проекти на бюджетни планове с годишен или кумулативен ръст на разходите над определените им тавани;

32.отбелязва прогнозата на Комисията, че прилагането на преразгледаната рамка за управление се очаква да доведе до намаляване на първичното структурно салдо в еврозоната като цяло с 0,5% от БВП през 2024 г. и 0,25% от БВП през 2025 г.; отбелязва оценката на Комисията, че това е в съответствие с процеса на повишаване на фискалната устойчивост и подкрепа за текущия дезинфлационен процес на фона на продължаващата висока икономическа несигурност; отбелязва, че растежът на БВП ще продължи да подкрепя фискалната консолидация в целия ЕС; призовава за фискални политики, които възстановяват стабилността, като същевременно насърчават иновациите, конкурентоспособността на промишлеността и дългосрочния икономически растеж; подчертава необходимостта от създаване на допълнително фискално пространство за справяне с бъдещи предизвикателства и потенциални кризи, като същевременно се запазва достатъчно високо равнище на инвестиции за подкрепа и насърчаване на устойчив и приобщаващ растеж, индустриализация и просперитет за всички;

33.счита, че ефективното прилагане на фискалните правила, макар и необходимо, само по себе си не е достатъчно за постигане на оптимална фискална позиция по всяко време, нито на висок жизнен стандарт за всички европейци; отбелязва, че през 2025 г. фискалната позиция все още се очаква да варира значително в отделните държави членки; призовава Комисията да разгледа идеи за механизъм, който да помага да се гарантира, че цикличната позиция на ЕС като цяло е по всяко време подходяща за макроикономическите перспективи;

34.припомня, че според Комисията фискалната спирачка през 2025 г. ще бъде частично компенсирана от леко увеличение на инвестициите, финансирани както от националните бюджети, така и от безвъзмездни средства по МВУ и други фондове на ЕС; подчертава ролята на МВУ за посрещане на нуждите от инвестиции на ЕС, като отбелязва, че той изтича в края на 2026 г., което може да доведе до намаляване на публичните инвестиции в общите европейски приоритети;

35.призовава Комисията да започне дискусии относно преодоляването на значителния недостиг на инвестиции в ЕС и да намали разходите за заеми, да укрепи финансовата стабилност и да даде възможност за стратегически инвестиции в съответствие с целите на ЕС и за предоставяне на европейски обществени блага, като например отбранителни способности, за да се отговори на нуждите в контекста на нарастващите заплахи и предизвикателства пред сигурността; призовава за пълноценно използване на повишаването на ефективността, което може да произтече от предоставянето на европейски обществени блага на равнището на ЕС чрез ефективна координация на инвестиционните приоритети между държавите членки; счита, че когато е целесъобразно, тази рамка следва да бъде укрепена чрез инвестиционни инструменти и средства на равнището на ЕС, предназначени да сведат до минимум разходите за данъкоплатците в ЕС и да увеличат максимално ефективността при предоставянето на европейски обществени блага;

36.припомня, че финансирането от ЕС трябва да бъде съпътствано от надеждни проверки, които да гарантират прозрачността, отчетността и ефективното използване на средствата, за да не доведе до неоправдани увеличения на публичните разходи;

37.насърчава държавите членки да поощряват инвестиционните разходи, които водят до положителна възвръщаемост; отчита оценката в доклада „Драги“, че около четири пети от производствените инвестиции ще бъдат предприети от частния сектор в ЕС, а публичните инвестиции също ще играят ролята на катализатор; приветства инициативата на Комисията да предложи фонд за конкурентоспособност в рамките на новата многогодишна финансова рамка и я призовава да използва пълноценно финансовите гаранции за привличане на частни инвестиции; подчертава, че държавите членки трябва да увеличат усилията си, по-специално бюджетните усилия, за ускоряване на иновациите, цифровизация, образование, обучение и декарбонизация, за укрепване на европейската конкурентоспособност и за намаляване на зависимостите;

38.отбелязва, че делът на „изцяло изпълнените“ специфични за всяка държава препоръки (СДП) е намалял от 18,1% (през периода 2011—2018 г.) на 13,9% (през периода 2019—2023 г.); припомня, че прилагането на СДП, включително по отношение на ефикасността на публичните разходи, представлява ключов елемент от гарантирането на фискална устойчивост и преодоляването на макроикономическите дисбаланси; застъпва се за по-ефективно изпълнение на СДП и съответните реформи; призовава за проучване на начини за увеличаване на дела на „изцяло изпълнените“ СДП; призовава Комисията да обвърже по-тясно СДП със съответните доклади по държави; призовава за оценка на въздействието на реформите и на напредъка към намаляване на установените пропуски по отношение на инвестициите; призовава за по-голяма прозрачност при изготвянето на СДП;

39.заявява отново във връзка с това, че СДП следва да бъдат засилени чрез съсредоточаване върху ограничен набор от предизвикателства, по-специално специфичните структурни предизвикателства пред държавите членки и общите приоритети на ЕС, с оглед на насърчаването на стабилен и приобщаващ икономически растеж, повишаването на конкурентоспособността и макроикономическата стабилност, насърчаването на екологичния и цифровия преход и гарантирането на социална справедливост и справедливост между поколенията;

40.припомня ангажимента на държавите членки да вземат предвид в своите национални фискални планове съответните СДП както в икономическото, така и в социалното им измерение, както е посочено в рамките на европейския семестър; отбелязва, че Комисията е установила неразгледани СДП в националните фискални планове;

41.подчертава значението на СДП за справяне по отношение на по-дългосрочните двигатели на фискалната устойчивост, включително устойчивостта и правилното осигуряване на публични пенсионни системи, системите за здравеопазване и дългосрочни грижи в контекста на демографски предизвикателства като застаряването на населението, и готовността за неблагоприятни събития, включително физически рискове, свързани с изменението на климата; подчертава значението на СДП за справяне с проблемите, свързани със стабилността на жилищния пазар, за да се допринесе за икономическата издръжливост на ЕС;

42.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.