1.счита, че за да постигнат водещите цели за 2030 г., Комисията и Съвета следва да увеличат усилията си да прилагат Европейския стълб на социалните права (ЕССП) в съответствие с плана за действие от март 2021 г. и Декларацията от Ла Юлп; призовава Комисията да гарантира, че в съвместния доклад за заетостта за 2026 г. се анализира прилагането на всички принципи на ЕССП в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1263, и да включи в съвместния доклад за заетостта анализ на социалното измерение на националните средносрочни фискално-структурни планове, свързани със социалната устойчивост, включително Европейския стълб на социалните права; приветства във връзка с това обявяването на нов план за действие относно прилагането на ЕССП von der Leyen, U., ‘Europe’s Choice, Political Guidelines for the Next European Commission 2024-2029’ (Изборът на Европа, Политически насоки за следващата Европейска комисия за периода 2024 – 2029 г.), 18 юли 2024 г. за 2025 г., за да се даде нов тласък на социалния напредък; приветства факта, че се очаква почти всички държави членки да увеличат публичните инвестиции през 2025 г., което е необходимо за гарантиране на достъп до качествени обществени услуги и постигане на целите на ЕССП; припомня, че държавите членки могат да мобилизират МВУ в рамките на обхвата, определен в Регламент (ЕС) 2021/241 Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/241/oj)., до 31 декември 2026 г. за политиките за устойчив и приобщаващ растеж и следващото поколение;

2.подчертава значението на използването на набора от социални показатели и Рамката за социална конвергенция, за да се идентифицират рисковете и да се проследява напредъкът в намаляването на неравенствата, укрепването на системите за социална закрила и насърчаването на достойни условия на труд и мерки, които да подкрепят работниците да се справят с прехода; подчертава, че във връзка с това е необходимо да се гарантира устойчива, справедлива и приобщаваща Европа, в която социалните права са напълно защитени и гарантирани на същото равнище като икономическите свободи; припомня, че един от приоритетите на гражданите на ЕС е социална Европа;

3.изразява съжаление относно липсата на данни и анализ на неравенството в богатството и концентрацията на богатство в ЕС, тъй като това е един от основните фактори за бедността; посочва, че според сметките за разпределено богатство, набор от данни, разработен от Европейската система на централните банки, делът на богатството, притежавано от най-богатите 10%, е бил 56% през четвъртото тримесечие на 2023 г., докато долната половина е притежавала само 5% от богатството;

4.приветства включването в съвместния доклад за заетостта за 2025 г. на анализ на положителния принос на ЦУР и европейските стратегии за равенство и призовава Комисията да гарантира, че съвместният доклад за заетостта за 2026 г. включва както раздел, в който се анализира напредъкът към постигането на ЦУР, свързани със заетостта и социалната политика, така и раздел относно напредъка към премахване на социалната и трудовата дискриминация в съответствие със Стратегията за равенство между половете за периода 2020 – 2025 г., Плана за действие на ЕС за борба с расизма за периода 2020 – 2025 г., Стратегическата рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите за периода 2020 – 2030 г., Стратегията за равнопоставеност на ЛГБТИК за 2020 – 2025 г. и Стратегията за правата на хората с увреждания за периода 2021 – 2030 г.;

5.призовава държавите членки да прилагат актуализираните насоки за заетостта, като акцентират върху образованието и обучението за всички, новите технологии, като изкуствения интелект, както и неотдавнашните политически инициативи относно работата през платформи, финансово достъпните и достойни жилища и справянето с недостига на работна ръка и умения, за да се укрепи демократичното вземане на решения;

6.повтаря значението на инвестирането в развитието на уменията на работната сила и професионалното обучение, както и на гарантирането на качествена заетост, с акцент върху индивидуалното право на обучение и учене през целия живот; призовава настоятелно държавите членки да разработят мерки за повишаване на квалификацията и за преквалификация в сътрудничество с местните заинтересовани страни, включително органите за образование и обучение и социалните партньори, за да се укрепи връзката между системите за образование и обучение и пазара на труда и да се предвидят потребностите на пазара на труда; приветства факта, че резултатите в областта на заетостта за наскоро завършилите професионално образование и обучение (ПОО) продължават да се подобряват в целия ЕС; изразява загриженост относно намаляващите образователни резултати на младите хора, особено по отношение на основните умения; във връзка с това приветства обявяването на План за действие относно основните умения и Стратегически план за образованието по НТИМ; призовава държавите членки да инвестират в програми, които да предоставят на учащите се основни, цифрови и трансверсални умения, необходими за света на труда и неговата цифровизация, както и за да ги подпомогнат да допринасят пълноценно за обществото; припомня важната роля, която Европейският фонд за приспособяване към глобализацията за съкратени работници може да играе за подкрепата и преквалификацията на работниците, съкратени в резултат на големи преструктурирания;

7.приветства обявяването на пътна карта за качествени работни места, за да се гарантира справедлив преход за всички; призовава Комисията да включи в тази пътна карта съображения за мерки, свързани с използването на изкуствен интелект и алгоритмично управление в сферата на труда, така че новите технологии да се използват за подобряване на условията на труд и производителността, като същевременно се зачитат правата на работниците и равновесието между професионалния и личния живот, както са признати в съвместния доклад за заетостта Предложение на Комисията от 17 декември 2024 г. за съвместен доклад за заетостта от Комисията и Съвета (COM(2024)0701).;

8.подчертава, че отговорът на недостига на работна ръка в Европейския съюз включва също така подобряване и улесняване на трудовата мобилност в рамките на Съюза; призовава държавите членки да засилят и улеснят признаването на уменията и квалификациите в Съюза, включително за гражданите на трети държави; призовава Комисията да анализира ефективността на Европейския портал за професионална мобилност (EURES) с оглед на евентуално преразглеждане на неговото функциониране;

9.отбелязва, че броят на преждевременно напускащите системата на образованието и обучението, хората с по-ниско равнище на образование, младите хора, незаети с работа, учене или обучение (NEET), и сред тях на хората от уязвимите групи, включително ромите, жените, възрастните хора, хората с ниска и средна квалификация, хората с увреждания и хората с мигрантски или малцинствен произход – в зависимост от специфичния за всяка държава контекст, продължава да бъде висок в няколко държави членки, независимо от низходящата тенденция в Европейския съюз; призовава държавите членки да укрепят гаранцията за младежта, както е посочено в принцип 4 от Европейския стълб на социалните права; с цел оказване на подкрепа на нуждаещите се млади хора през цялото им личностно и професионално развитие; повтаря ключовата роля на професионалното образование и обучение за предоставянето на знания, умения и компетентности, необходими на младите хора, навлизащи на пазара на труда; подчертава необходимостта да се инвестира в качеството и привлекателността на професионалното образование и обучение чрез Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+); припомня съответно необходимостта от справяне с това положение и от разработване на решения за задържане на младите хора в системата на образованието, обучението или заетостта; припомня, че е важно да се гарантира техният достъп до стажове и чиракуване, което ще им даде възможност да придобият първия си професионален опит и ще улесни преходът им от образование към заетост, както и че е важно да се създадат условия на труд, които дават възможност на застаряващата работна сила да остане на пазара на труда;

10.счита, че въпреки че има подобрение, хората с увреждания, особено жените с увреждания, все още са изправени пред значителни пречки на пазара на труда и че следователно съществува необходимост от професионално и цифрово обучение, като същевременно се насърчава приобщаването на лицата с увреждания, насочено към неактивната работна сила и групите с ниско участие на пазара на труда, включително жените, младите хора, по-възрастните работници и лицата с хронични заболявания; призовава Комисията да актуализира стратегията на ЕС за хората с увреждания с нови водещи инициативи и действия от 2025 г. нататък, като Европейска гаранция за заетост и умения за хората с увреждания и споделяне на най-добри практики, например картата за хора с увреждания, по-специално с оглед на справянето със социалното приобщаване и независим живот за хората с увреждания, като също така се гарантира техният достъп до качествено образование, обучение и заетост чрез насоки за запазване на обезщетенията за увреждания;

11.изразява загриженост, че ромите продължават да се сблъскват със значителни пречки пред заетостта, като трайните предубеждения ограничават техните перспективи; отбелязва, че Стратегическата рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите подчертава липсата на напредък по отношение на достъпа до заетост и нарастващия дял на младите роми, които не са заети в работа, учене или обучение; подчертава целта на рамката да се намали наполовина разликата в заетостта между ромите и населението като цяло и да се гарантира, че до 2030 г. поне 60% от ромите извършват платен труд; настоятелно призовава държавите членки да възприемат интегриран, ориентиран към равенството подход и да гарантират, че обществените политики и услуги достигат ефективно до всички роми, включително до тези в отдалечените селски райони;

12.подчертава необходимостта да се обърне внимание на социалните и екологичните аспекти на конкурентоспособността, като подчертава необходимостта от инвестиции в образование и обучение за всички, за да се гарантира всеобщ достъп до висококачествени публични програми за образование и професионално обучение, както и необходимостта от устойчиви практики за насърчаване на приобщаващ растеж; подчертава, че социалните партньори следва да играят ключова роля за определянето и посрещането на потребностите от умения в целия ЕС;

13.призовава Комисията и държавите членки да включат в европейския семестър конкретни препоръки относно финансовата достъпност на жилищата и да насърчават инвестициите в жилища; настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че инвестициите в жилища подкрепят дългосрочни качествени решения за жилищно настаняване, които действително са финансово достъпни за домакинствата с ниски и средни доходи, като подчертава, че инвестициите в социални и финансово достъпни жилища са ключови, за да се осигури и подобри качеството на живот за всички; подчертава необходимостта от по-добро използване на финансирането от ЕС, например чрез финансови инструменти на Европейската инвестиционна банка, по-специално за подкрепа на инвестициите за повишаване на енергийната ефективност на сградите; призовава Комисията и държавите членки да предприемат решителни действия за осигуряване на оценка на политиките, фондовете и проблемите на Съюза, която рамка следва да улесни изграждането, преобразуването и обновяването на достъпни, финансово приемливи и енергийно ефективни жилища, включително социални жилища, които отговарят на нуждите на младите хора, хората с намалена подвижност, групите с ниски и средни доходи, семействата в риск и хората в по-уязвимо положение, като същевременно защитава собствениците на жилища и желаещите да станат собственици на жилище от по-нататъшно намаляване на предлагането;

14.приветства обявения Европейски план за жилища на достъпни цени в подкрепа на държавите членки при справянето с жилищната криза и покачващите се наеми; призовава Комисията да оцени и публикува кои потенциални пречки пред правилата за държавна помощ засягат достъпността на жилищата; припомня, че целта на Социалния фонд за климата е от 2026 г. да предоставя финансова помощ на държавите членки в подкрепа на уязвимите домакинства, по-специално с мерки и инвестиции, предназначени за повишаване на енергийната ефективност на сградите, декарбонизация на тяхното отопление и охлаждане и интегриране в сградите на производство и съхранение на енергия от възобновяеми източници;

15.счита, че бездомничеството е драматичен социален проблем в ЕС; призовава за единно определение на бездомничеството в ЕС, което ще даде възможност за систематично сравнение и оценка на степента на бездомничество в различните държави – членки на ЕС; призовава Комисията да разработи стратегия и да работи за премахване на бездомничеството в ЕС до 2030 г. като се насърчава достъпът до достойни жилища на достъпни цени, както и достъпът до качествени социални услуги; във връзка с това призовава настоятелно държавите членки да използват по-добре наличните инструменти на ЕС, включително ЕСФ + Становище на Европейския икономически и социален комитет от 13 декември 2023 г. относно „Към рамка на ЕС за национални стратегии за бездомничеството въз основа на принципа „жилищно настаняване преди всичко“ (ОВ C, C/2024/1567, 5.3.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/1567/oj).;

16.призовава държавите членки да разработят национални стратегии за борба с бездомничеството; приветства намерението за представяне на препоръка на Съвета относно бездомничеството Становище на Европейския икономически и социален комитет от 13 декември 2023 г. относно „Към рамка на ЕС за национални стратегии за бездомничеството въз основа на принципа „жилищно настаняване преди всичко“; настоятелно призовава Комисията да увеличи допълнително амбицията на Европейската платформа за борба с бездомничеството;

17.счита, че са необходими спешни действия от страна на ЕС за справяне с трайно високите равнища на бедност и социално изключване в ЕС, особено сред децата, младите и възрастните хора, хората с увреждания, лицата, родени извън ЕС, ЛГБТИ лицата и ромските общности; подчертава, че следва да се даде приоритет на достъпа до качествени социални услуги и да се гарантира енергийната сигурност за уязвимите домакинства; призовава Комисията да приеме първата по рода си стратегия на ЕС за борба с бедността;

18.припомня целта на Съюза за преход от институционални грижи към грижи в общността или в семейството; призовава Комисията да представи план за действие за деинституционализация; подчертава, че този план за действие следва да обхваща всички групи, които все още живеят в институции, включително децата, хората с увреждания, хората, страдащи от проблеми с психичното здраве, бездомните и възрастните хора; призовава държавите членки да използват пълноценно средствата от ЕСФ+, както и други съответни европейски и национални фондове, за да завършат процеса на деинституционализация, така че да се гарантира, че всеки гражданин на ЕС може да живее в семейна или общностна среда;

19.призовава Комисията да представи европейски план за действие за психичното здраве в съответствие с неотдавнашните си препоръки Съобщение на Комисията от 7 юни 2023 г. относно всеобхватен подход към психичното здраве (COM(2023)0298).; призовава държавите членки да засилят достъпа до услуги в областта на психичното здраве и програми за емоционална подкрепа за всички, особено за децата, младите и възрастните хора; изисква по-добро използване на набора от социални показатели за справяне с въздействието върху психичното здраве, оказвано от несигурните условия на живот и несигурността;

20.призовава Комисията да обърне внимание на самотата, като насърчи цялостна стратегия на ЕС за самотата и достъпа до професионални грижи; призовава също така тази стратегия на ЕС да вземе мерки по отношение на социално-икономическото въздействие на самотата върху производителността и благосъстоянието, като се предприемат действия срещу въпроси като изолираността на селските райони; настоятелно призовава държавите членки да продължат да прилагат препоръката на Съвета относно достъпа до финансово достъпни и качествени дългосрочни грижи с оглед да се осигури достъп до качествени грижи, като същевременно се гарантират достойни условия на труд за работниците в сектора на грижите, както и за лицата, полагащи неформални грижи;

21.признава, че 44 милиона европейци често полагат неформални дългосрочни грижи, като по-голямата част от тях са жени Европейска комисия: Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, Long-term care report – Trends, challenges and opportunities in an ageing society (Доклад за дългосрочните грижи — Тенденции, предизвикателства и възможности в едно застаряващо общество). Том I, Служба за публикации, 2021 г., https://data.europa.eu/doi/10.2767/677726;

22.признава уникалната обществена роля на лицата, полагащи грижи, и при все че определението за лица, полагащи грижи, не е хармонизирано в целия ЕС, в сектора на дългосрочните грижи са заети 6,4 милиона души в целия ЕС;

23.изразява загриженост, че през 2023 г. 94,6 милиона души в ЕС все още са били изложени на риск от бедност или социално изключване; подчертава, че без промяна на парадигмата в подхода за борба с бедността Европейският съюз и неговите държави членки няма да постигнат своите цели за намаляване на бедността; счита, че обявяването на първата по рода си Стратегия на ЕС за борба с бедността е стъпка в правилната посока към обръщане на тенденцията, но трябва да се осигури всеобхватен подход за справяне с многоизмерните аспекти на бедността и социалното изключване чрез конкретни действия, последователно прилагане и наблюдение; призовава тази стратегия да обхваща всички, живеещи в бедност и социално изключване, преди всичко хората в най-неравностойно положение, но също така да включва специфични мерки за различните групи, като лицата, засегнати от бедност сред работещите, бездомните хора, хората с увреждания, семействата с един родител и преди всичко децата, за да се прекъсне устойчиво цикълът на бедността; подчертава, че транспонирането на Директивата за минималната работна заплата ще бъде от ключово значение за предотвратяването и борбата с риска от бедност сред работниците, като същевременно ще засили стимулите за хората да работят, и приветства факта, че няколко държави членки са изменили или планират да изменят своите рамки за минимална работна заплата; изразява загриженост относно увеличаването на броя на нестандартните форми на заетост, при които работниците е по-вероятно да са изправени пред бедност на работното място и се оказват без адекватна правна защита;

24.призовава отново Комисията внимателно да наблюдава прилагането на Гаранцията за децата във всички държави членки като част от европейския семестър и специфичните за всяка държава препоръки; отново призовава да се увеличи финансирането за Европейската гаранция за децата, като се осигури специален бюджет от най-малко 20 милиарда евро, а всички държави членки да насочват най-малко 5% от разпределените им средства по ЕСФ+ за борба с детската бедност и насърчаване на благосъстоянието на децата; счита, че специфичните за всяка държава препоръки следва да отразяват спазването в бюджета от страна на държавите членки на минималното изискване за отпускане на средства за справяне с детската бедност, определено в Регламента за ЕСФ + Член 7, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2021/1057 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година за създаване на Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) (ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 21, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/1057/oj).; призовава Комисията да предостави амбициозен бюджет за Гаранцията за децата в следващата многогодишна финансова рамка, за да се отговори на нарастващото предизвикателство, свързано с детската бедност и социалното изключване;

25.изразява загриженост относно националните политики, които създават пропуски в здравното осигуряване, като увеличават неравенствата както в рамките на държавите членки, така и между тях; предупреждава, че това също така подкопава прилагането на принцип 16 от ЕССП и на ЦУР 3.8 относно всеобщото здравно осигуряване, както и общата цел на Европейския стълб на социалните права да се насърчава възходящо социално сближаване в ЕС, без никой да бъде пренебрегнат; счита, че показателите, използвани в набора от социални показатели, не предоставят цялостно разбиране на финансовата достъпност на здравното обслужване;

26.подчертава, че работодателите трябва да насърчават връзките между поколенията в рамките на дружествата и взаимното обучение между поколенията, като по-младите работници се учат от по-старите и обратното; подчертава, че застаряващата работна сила може да помогне предприятията да разработят нови продукти и услуги, за да се адаптират към нуждите на застаряващото общество по по-креативен и продуктивен начин; освен това призовава за създаване на стимули за насърчаване на доброволчеството и наставничеството, за да се стимулира предаването на знания между поколенията;

27.предупреждава, че според докладите на ЕЦБ реалните заплати все още са под равнището отпреди пандемията, докато производителността е приблизително същата; изразява съгласие, че това създава известна възможност за неинфлационно възстановяване на реалните заплати, и предупреждава, че ако не се възстановят реалните заплати, ще се увеличи рискът от продължителна икономическа слабост, което би могло да доведе до отрицателни последици и допълнително би намалило производителността в еврозоната в сравнение с други части на света; счита, че по-ефективното прилагане на минималните работни заплати и засилването на обхвата на колективното договаряне могат да окажат благоприятно въздействие върху равнищата на неравенство в заплащането, по-специално като помогнат на по-уязвимите работници в долната част на скалата на възнагражденията, които са все по-често пренебрегвани;

28.призовава държавите членки да гарантират достойни условия на труд, включващи, наред с другото, достойни заплати, достъп до социална закрила, възможности за учене през целия живот, здравословни и безопасни условия на труд, добро равновесие между професионалния и личния живот и правото на откъсване от работната среда, разумно работно време, представителство на работниците, демокрация на работното място и колективни трудови договори; настоятелно призовава държавите членки да насърчават демокрацията на работното място, социалния диалог и колективното договаряне и да защитават правата на работниците, особено в контекста на екологичния и цифровия преход, и да гарантират равно заплащане за равен труд от страна на мъжете и жените, да повишат прозрачността на заплащането и да се справят с неравенството, основано на пола, за да се преодолее разликата в заплащането на жените и мъжете в ЕС;

29.припомня значението на подобряването на достъпа на самостоятелно заетите лица до социална закрила и призовава Комисията да наблюдава националните планове на държавите членки за изпълнение на препоръката на Съвета от 8 ноември 2019 г. относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила OВ C 387, 15.11.2019 г., стр. 1. като част от специфичните за всяка държава препоръки; във връзка с това, тъй като процентът на самостоятелно заетите специалисти в секторите на културата и творчеството е над два пъти по-висок от този сред населението като цяло, припомня 13-те инициативи, изложени в отговора на Комисията от 21 февруари 2024 г. на резолюцията на Европейския парламент от 21 ноември 2023 г. относно рамка на ЕС за социалното и професионалното положение на хората на изкуството и работещите в секторите на културата и творчеството Резолюция на Европейския парламент от 21 ноември 2023 г., съдържаща препоръки към Комисията относно рамка на ЕС за социалното и професионалното положение на хората на изкуството и работещите в секторите на културата и творчеството, (ОВ C, C/2024/4208, 24.7.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/4208/oj)., и призовава Комисията да започне да ги прилага в сътрудничество с държавите членки;

30.призовава за прилагането на политики, които насърчават равновесието между професионалния и личния живот и правото на откъсване от работната среда, с цел подобряване на качеството на живот на всички семейства и работници, за да се гарантира прилагането на Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета (OВ L 188, 12.7.2019 г., стр. 79, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2019/1158/oj). и на Европейската стратегия за грижите; призовава Комисията да представи предложение за дистанционната работа и правото на откъсване от работната среда; както и предложение за създаването на европейска карта за всички видове многодетни семейства и европейски план за действие за самотните родители, с които да се предлагат образователни и социални предимства; призовава, накрая, за инициативи за борба с изключването на работната сила вследствие на по-дълги периоди на отпуск по болест, за адаптиране на работното място и за насърчаване на гъвкави условия на труд, както и за разработване на стратегии за подпомагане на завръщането на работниците след по-дълги периоди на отсъствие;

31.призовава демографските предизвикателства да бъдат определени за приоритет в политиката на сближаване на ЕС и за конкретни действия на равнището на ЕС и на национално равнище; призовава Комисията да обяви „Европейска година на демографията“ и да даде предимство на разработването на съобщението на Комисията относно оптимално използване на талантите в регионите на Европа и механизма за насърчаване на талантите, за да поощри социалното сближаване и да увеличи финансирането за селските и най-отдалечените региони и регионите с висок процент на обезлюдяване, за да се подкрепя създаването на качествени работни места, обществените услуги, проектите за местно развитие и основната инфраструктура, които благоприятстват „правото на оставане“ на населението, особено що се отнася до младите хора; подчертава важността на въвеждането на специфични мерки за справяне с регионалните неравенства в образованието и обучението, като се гарантира равен достъп до висококачествено и финансово достъпно образование за всички;

32.изразява загриженост, че въпреки подобренията няколко групи от населението все още са значително по-слабо представени на пазара на труда в ЕС, включително жените, възрастните хора, хората с ниска и средна квалификация, хората с увреждания и хората с мигрантски или малцинствен произход; предупреждава, че неравенствата в образованието са се задълбочили, което допълнително изостря уязвимостта на учениците в неравностойно положение и с мигрантски произход; посочва, че според съвместния доклад за заетостта хората с мигрантски или малцинствен произход могат да се възползват значително от целенасочени мерки за преодоляване на несъответствията между търсените и предлаганите умения, за подобряване на езиковите умения и за борба с дискриминацията; подчертава значението на засилването на усилията за изпълнение на Плана за действие относно интеграцията и приобщаването за периода 2021 – 2027 г., който предоставя обща политическа рамка за подкрепа на държавите членки при разработването на национални политики за интеграция на мигрантите;

33.призовава Комисията и Съвета да дадат приоритет на намаляването на административната тежест с цел опростяване, като същевременно се спазват трудовите и социалните стандарти; счита, че по-добрата подкрепа за МСП и за действителните и потенциалните предприемачи ще подобри конкурентоспособността и дългосрочната устойчивост на ЕС, ще стимулира иновациите и ще създаде качествени работни места; отбелязва, че МСП и самостоятелно заетите специалисти във всички сектори са от съществено значение за икономическия растеж на ЕС и следователно за финансирането на социалните политики; настоятелно призовава за изпълнението на конкретни препоръки за подобряване на единния пазар; отбелязва, че на 29 януари 2025 г. Комисията публикува „Компас за конкурентоспособността на ЕС“ Съобщение на Комисията от 29 януари 2025 г., озаглавено „Компас за конкурентоспособността на ЕС“ (COM(2025)0030).;

34.призовава Комисията да извършва проверки на конкурентоспособността на всяко ново законодателно предложение, като взема предвид цялостното въздействие на законодателството на ЕС върху дружествата, както и върху други политики и програми на ЕС;

35.счита, че социалната икономика е съществен елемент от социалната пазарна икономика на ЕС и двигател за прилагането на ЕССП и неговите цели, като често осигурява заетост на уязвими и изключени групи; призовава Комисията и държавите членки да засилят подкрепата си за всички предприятия от социалната икономика, но особено за предприятията с нестопанска цел, както се подчертава в Плана за действие за социалната икономика до 2021 г. и Пътната карта от Лиеж за социалната икономика, за да се насърчи качественият, достоен и приобщаващ труд и кръговата икономика, да се насърчат държавите членки да улеснят достъпа до финансиране и да се повиши видимостта на участниците в социалната икономика; призовава Комисията да проучи иновативни механизми за финансиране в подкрепа на развитието на социалната икономика в Европа Резолюция на Европейския парламент от 6 юли 2022 г. относно плана за действие на ЕС за социалната икономика (ОВ C 47, 7.2.2023 г., стр. 171). и да насърчи динамична и приобщаваща бизнес среда;

36.счита, че през тази година на преход, с прилагането на преразгледаните правила за икономическо управление, държавите членки следва да приведат фискалната отговорност в съответствие с устойчивия и приобщаващ растеж и заетост; отбелязва, че участието на социалните партньори, включително в разработването на средносрочни фискални структурни планове, следва да бъде засилено, за да допринесе за постигането на целите на новата рамка за икономическо управление;

37.приветства факта, че националните средносрочни фискално-структурни планове съгласно новата рамка за икономическо управление трябва да включват реформите и инвестициите в отговор на основните предизвикателства, установени в контекста на европейския семестър, както и да осигурят устойчивост на дълга, като същевременно се инвестира стратегически в принципите на ЕССП с цел насърчаване на възходящата социална конвергенция;

38.изразява загриженост, че спазването на специфичните за всяка държава препоръки продължава да бъде ниско; поради това отново призовава държавите членки ефективно да изпълняват специфичните за всяка държава препоръки, така че да се насърчават здравеопазването и устойчивите пенсионни системи в съответствие с принципи 15 и 16 от ЕССП, както и дългосрочният просперитет за всички граждани, като се вземе предвид уязвимостта на работниците, чиито кариери са сегментирани, непостоянни и засегнати от прехода на пазара на труда; настоява Комисията да засили диалога си с държавите членки относно изпълнението на съществуващите препоръки и на насоките за заетостта, както и относно настоящите или бъдещите политически действия за справяне с установените предизвикателства;

39.приветства създаването на рамка за идентифициране на рисковете за социалната конвергенция в рамките на европейския семестър, за което Европейския парламент отправи настойчиво искане; припомня, че съгласно тази рамка Комисията оценява рисковете за възходящата социална конвергенция в държавите членки и следи напредъка в прилагането на Европейския стълб на социалните права въз основа на набора от социални показатели и принципите на рамката за социална конвергенция; приветства факта, че съвместният доклад за заетостта за 2025 г. предоставя специфичен за всяка държава анализ въз основа на принципите на рамката за социална конвергенция; призовава Комисията да продължи да разработва иновативни инструменти за количествен и качествен анализ съгласно новата рамка, за да я използва оптимално в бъдещите цикли на европейския семестър;

40.приветства факта, че първият анализ, основан на принципите на рамката за социална конвергенция, сочи възходяща конвергенция на пазара на труда през 2023 г. Предложение на Комисията от 17 декември 2024 г. за съвместен доклад за заетостта от Комисията и Съвета (COM(2024)0701).; отбелязва със загриженост, че все още е необходимо подобрение на резултатите в областта на заетостта на по-слабо представените групи и че на европейско равнище продължават да съществуват рискове за възходящата конвергенция във връзка с развитието на умения – от ранното образование до ученето през целия живот, както и за социалните резултати от дела на изложените на риск от бедност и социално изключване; призовава Комисията да анализира допълнително тези рискове за възходящата социална конвергенция на втория етап от анализа и да обсъди със съответните държави членки предприетите или предвидени мерки за справяне с тези рискове;

41.отчита кризата, свързана с разходите за живот, която увеличи тежестта за домакинствата и нарастващите разходи за жилищно настаняване, които заедно с високите разходи за енергия допринасят за високи равнища на енергийна бедност в целия ЕС; призовава следователно Комисията и държавите членки да приложат цялостен подход към първопричините за тази криза, като дадат приоритет на политиките, които насърчават икономическата устойчивост, социалното сближаване и устойчивото развитие;

42.предупреждава за социалните рискове, произтичащи от кризата в автомобилния сектор, който е изправен пред безпрецедентен натиск както от външни, така и от вътрешни фактори; призовава Европейската комисия да обърне внимание на този сектор и да засили социалния диалог и участието на работниците в процесите на преход; подчертава неотложната необходимост от координирана реакция на ЕС чрез работна група за извънредни ситуации, съставена от синдикални организации и работодатели, за да се реагира на настоящата криза;

43.призовава Комисията да наблюдава данните относно преструктурирането и неговото въздействие върху заетостта, например като използва Европейския наблюдател на преструктурирането, за да улесни мерките в подкрепа на преструктурирането и преходите на пазара на труда, и да обмисли възможността в рамките на европейския семестър да се изтъкват национални мерки в подкрепа на социално отговорен начин на преструктуриране;

44.изразява загриженост, че Комисията преразглежда таблицата с показатели за процедурата при макроикономически дисбаланси, и по-специално във връзка с намаляването на броя на показателите за заетостта и социалните показатели, които са от решаващо значение за оценяването на социалното положение и положението на пазара на труда в държавите членки; изразява съжаление, че младежката безработица вече не се счита за водещ показател, въпреки нейното значение за установяването и справянето с конкретни предизвикателства на пазара на труда и за приемането на подходящи публични политики; подчертава, че в процеса на вземане на решения следва да се обърне по-голямо внимание на показателите за социалните стандарти; изразява съжаление, че Комисията не се е консултирала надлежно с Парламента и припомня на Комисията задължението ѝ да си сътрудничи тясно с Парламента, Съвета и социалните партньори преди изготвянето на таблицата с показатели за процедурата при макроикономически дисбаланси и набора от макроикономически и макрофинансови показатели за държавите членки; подчертава, че прилагането на принципите на ЕССП трябва да бъде част от таблицата с показатели за процедурата при макроикономически дисбаланси;

45.счита, че териториалното и социалното сближаване са основни компоненти на програмата за конкурентоспособност и че законодателство като Европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) продължават да бъдат положителен пример, който да вдъхновява бъдещи инициативи на ЕС;

46.счита, че Европейската комисия и държавите членки следва да гарантират, че фискалните политики в рамките на европейския семестър подкрепят инвестициите, съгласувани с ЕССП, особено в области като достойното и финансово достъпното жилищно настаняване, качественото здравеопазване, образованието и системите за социална закрила, тъй като те са от решаващо значение за социалното сближаване и дългосрочната икономическа устойчивост и за справяне с предизвикателствата, установени чрез социални показатели;

47.подчертава необходимостта да се вземат мерки във връзка с основните предизвикателства, определени в таблицата със социалните показатели като „критични“ и „подлежащи на наблюдение“, включително децата, изложени на риск от бедност или социално изключване, разликата в заетостта между жените и мъжете, прекомерните жилищни разходи, грижите за децата и дългосрочните грижи, разликата в заетостта между хората с увреждания и хората без увреждания, въздействието на социалните трансфери върху намаляването на бедността и основните цифрови умения Предложение на Комисията от 17 декември 2024 г. за съвместен доклад за заетостта от Комисията и Съвета (COM(2024)0701).;

48.подчертава отрицателното въздействие, което кризата, свързана с разходите за живот, оказа върху хората с увреждания;

49.настоятелно призовава държавите членки да обмислят стабилни политики, които да гарантират справедливо заплащане и да подобрят условията на труд, особено за работниците с ниски доходи и работниците с несигурни условия на труд;

50.подчертава необходимостта от навременни и хармонизирани данни за социалните политики, за да се подобри основаното на факти създаване на политики и целенасочените социални инвестиции; призовава да бъде подобрен наборът от социални показатели, така че да бъдат обхванати 20-те принципа на ЕССП, като се въведат съответните показатели, отразяващи тенденциите при неравенството и причините за него, например качествена заетост, разпределение на богатството, достъп до обществени услуги, адекватни пенсии, процент на бездомните, психично здраве и безработица; припомня, че показателят за изложеност на риск от бедност или социално изключване не разкрива причините за комплексното неравенство; призовава Европейската комисия и държавите – членки на ЕС, да разработят европейска рамка за събиране на данни относно социалните услуги, за да наблюдават инвестициите и обхвата на социалните услуги;

51.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.