1.счита, че ЕС трябва да предприеме спешни действия, за да гарантира собствената си автономна сигурност, като укрепи своите партньорства с единомислещи партньори и значително намали зависимостта си от трети държави; поради това подчертава, че в момента ЕС е изправен пред повратна точка в своята история и структура; настоява, че подходът на „продължаване на обичайната практика“ вече не е вариант, тъй като би довел до край за безопасността и сигурността в Европа; счита, че ЕС и неговите държави членки трябва да изберат дали да обединят сили и да работят в синхрон, за да преодолеят заплахите и атаките срещу сигурността в Съюза, или да останат сами на милостта на агресивни противници и непредвидими партньори;

2.припомня, че ЕС е мирен проект и че той следва да се стреми към мир и стабилност, като същевременно осъжда агресията; подчертава, че за да се постигне мир и стабилност, трябва да се подкрепя Украйна и Съюзът трябва да стане по-устойчив;

3.подчертава, че Европа продължава да стои твърдо на страната на Украйна, която смело защитава нашите европейски ценности, и припомня убеждението си, че бъдещето на Европа ще се реши именно на украинските бойни полета; силно вярва, че днес Европа е изправена пред най-сериозната военна заплаха за териториалната си цялост след края на Студената война;

4.изразява твърдо убеждение, че укрепването на сигурността и отбраната на Европа изисква не само просто повишаване на амбициите и повече действия, но и цялостна реформа на начина, по който се действа и инвестира в нейната сигурност и отбрана, така че отсега нататък да се планират, иновират, разработват, купуват, поддържат и разгръщат съвместно способности, координирано и интегрирано, и да се използват пълноценно допълващите се компетентности на всички участници в Европа, включително НАТО, за да се постигне обща европейска отбрана;

5.счита, че Русия, подкрепена от нейните съюзници, сред които Беларус, Китай, Северна Корея и Иран, е най-значителната пряка и косвена заплаха за ЕС и неговата сигурност, а също и за сигурността на държавите кандидатки и партньорите от ЕС; отново осъжда по възможно най-категоричен начин непровокираната, незаконна и неоправдана агресивна война на Русия срещу Украйна; отбелязва обаче, че е необходимо да се вземат изцяло предвид нестабилността в южното ни съседство, възходът на китайската военна мощ и повишената агресивност на средните сили, които изглеждат готови да застрашат трансатлантическото сътрудничество в областта на общата сигурност и да сключат сделка с руския агресор за сметка на украинската и европейската сигурност, които са едно и също нещо; отбелязва, че неотдавнашните действия и изявления на администрацията на САЩ допълнително увеличиха опасенията относно бъдещата позиция на САЩ по отношение на Русия, НАТО и сигурността на Европа; във връзка с това изразява съжаление относно гласуването на правителството на САЩ, в унисон с руското правителство, в Общото събрание на ООН и Съвета за сигурност на ООН по резолюциите относно третата годишнина от агресивната война на Русия срещу Украйна; решително осъжда заплахите на САЩ срещу Гренландия;

6.настоява, че Европа трябва да поеме по-големи отговорности в НАТО, особено що се отнася до гарантирането на сигурността на европейския континент;

7.счита, че дипломацията следва да остане основополагащ принцип във външната политика на ЕС;

8.отново призовава Турция, държава членка на НАТО и кандидатка за членство в ЕС, да спазва международното право, да признае Република Кипър, незабавно да прекрати окупацията и да изтегли войските си от острова;

9.подчертава, че сега ЕС трябва да възприеме цялостен и хоризонтален подход, който въвежда в повечето политики на ЕС измерение, свързано с отбраната и сигурността, подкрепено от подходящи регулаторни и финансови инструменти и въз основа на установените нужди и пропуски в способностите;

10.поради това счита, че е настъпил моментът да се поднови политическата амбиция за действие, ЕС да се превърне в истински фактор за сигурността, да се повиши отбранителната готовност на ЕС и да се изгради истински Европейски съюз за отбрана; припомня, че приемането на Стратегическия компас беше добра отправна точка, но отбелязва, че все още е необходимо той да бъде своевременно приложен; приветства наскоро въведените инструменти на ЕС в областта на отбраната и настоява, че е спешно необходимо да се увеличи мащабът им, тъй като усилията на ЕС в областта на отбраната не могат да останат ограничени по размер, разпокъсани по обхват и бавни в изпълнението; призовава за качествена промяна и нов подход към отбраната, включително смели решения, план за действие и краткосрочни и дългосрочни инвестиционни планове в областта на отбраната; подчертава, че това изисква визия, конкретност и споделени ангажименти както в строго военната област, така и в промишления, технологичния и разузнавателния сектор;

11.изразява съжаление относно нежеланието на Съвета и на държавите – членки на ЕС, да преодолеят дълбоките структурни предизвикателства пред европейската отбранителна промишленост, както и относно липсата на амбиция във връзка със сътрудничеството на равнище ЕС между въоръжените сили на държавите членки; призовава държавите членки да обединят усилията си и да подкрепят важна стъпка към много амбициозна и всеобхватна рамка в областта на отбраната;

12.настоятелно призовава ЕС да приеме съгласувана и стабилна всеобхватна рамка, за да укрепи своята сигурност и сигурността на своите партньори, да идентифицира по-добре потенциални бъдещи критични точки и да предотвратява по-нататъшни кризи, а също и да координира със своите държави членки съвместните действия по подобие на използваните във военно време;

13.счита, че Бялата книга за бъдещето на европейската отбрана следва да предложи конкретни мерки и възможности на Европейския съвет, за да могат да бъдат положени наистина новаторски и необходими усилия, като се прави разграничение между краткосрочни и дългосрочни планове и цели, разгледат се въпросите, свързани със способностите на отбранителния сектор, промишлената конкурентоспособност и нуждите от инвестиции, и се очертае цялостният подход към интеграцията на ЕС в областта на отбраната; настоятелно призовава Съвета и Комисията да определят ясни и конкретни приоритети в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план със съответен график на действията;

14.счита, че е необходимо мисиите и операциите по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) да бъдат отново подложени на оценка и преразгледани от тази гледна точка; настоява, че ОПСО трябва да бъде укрепена и да стане по-гъвкава, включително като се превърне в основния инструмент на ЕС за борба с хибридната война, за да изпълнява ролята си на застраховка за сигурността на Европа, както и на гарант за силата и сигурността;

15.очаква Бялата книга относно бъдещето на европейската отбрана да идентифицира най-неотложните заплахи, структурни рискове и конкуренти и да определи до каква степен ЕС може да разработи планове за действие при извънредни ситуации, за да гарантира взаимна подкрепа в случай на мащабни кризи в областта на сигурността, да помогне на Европа да предвижда потенциални агресори, да се подготвя за тях и да ги възпира, а също и да се защитава в краткосрочен и дългосрочен план, за да се превърне в надеждна сила и европейски стълб в рамките на НАТО; подчертава, че защитата на сухопътните, въздушните и морските граници на ЕС допринася за сигурността на целия ЕС, и по-специално на източната граница на ЕС, и поради това подчертава, че Източният щит и Балтийската отбранителна линия следва да бъдат водещите проекти на ЕС за насърчаване на възпирането и преодоляване на потенциалните заплахи от изток;

16.призовава за незабавни мерки за повишаване на сигурността и отбраната на североизточната граница на ЕС с Русия и Беларус чрез създаване на всеобхватна и устойчива отбранителна линия по суша, въздух и вода с цел противодействие на военните и хибридните заплахи, включително използването на енергията като оръжие, саботажа на инфраструктура и инструментализирането на миграцията; подчертава необходимостта от координиране и интегриране на националните усилия чрез регулаторните и финансовите инструменти на ЕС с цел ускоряване на изпълнението;

17.подчертава, че е необходимо да се засилят способностите и ресурсите и същевременно да се преодолее разпокъсаността на пазара в областта на отбраната; изразява пълно съгласие със становището, изразено в доклада на Марио Драги, че ЕС и неговите държави членки трябва спешно да вземат решение относно стимулите за отбранителната промишленост на ЕС и да намерят творчески решения за широкомащабни публични и частни инвестиции в сигурността и отбраната;

18.настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки твърдо да останат на страната на Украйна; припомня убеждението си, че именно на украинските бойни полета ще бъде решено бъдещето на Европа, а развоят на войната на Русия срещу Украйна ще бъде решително променен; подчертава, че в момента тази промяна зависи почти изцяло от Европа; поради това настоятелно призовава държавите членки да предоставят повече оръжия и боеприпаси на Украйна, преди да приключат преговорите; предупреждава, че ако подкрепата на ЕС се провали и ако Украйна бъде принудена да се предаде, Русия след това ще се обърне срещу други държави, включително евентуално държави – членки на ЕС; призовава държавите– членки на ЕС, международните партньори и съюзниците от НАТО да премахнат всички ограничения върху използването на западните оръжейни системи, доставяни на Украйна, срещу военни цели на руска територия; призовава ЕС и неговите държави членки да работят активно за поддържане и постигане на възможно най-широка международна подкрепа за Украйна и за намиране на мирно решение на войната, което трябва да се основава на пълно зачитане на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна, принципите на международното право, търсене на отговорност за военните престъпления и престъплението агресия, както и плащане от Русия за огромните щети, причинени в Украйна; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да участват в установяването на стабилни гаранции за бъдещата сигурност на Украйна;

19.изразява твърдо убеждение, че ЕС трябва допълнително да разшири и подобри своите съобразени с конкретните потребности операции за обучение, за да отговори на нуждите на въоръжените сили на Украйна, и в замяна на това да създаде условия европейските въоръжени сили да извличат поуки и стратегически практики от тях; призовава държавите членки да разширят допълнително операциите за обучение на украинските въоръжени сили, включително на украинска територия;

20.подчертава, че е важно да се гарантира балансирано в географско отношение разпределение на финансирането за отбрана в следващата многогодишна финансова рамка (МФР);

21.настоятелно призовава ЕС да разработи „стратегия за Украйна“, в която да се очертаят ясни цели за подкрепата за отбранителните способности на Украйна и интегрирането на украинската ОТИБ в ЕОТИБ, и да намери необходимите ресурси за изпълнението на тази стратегия, като същевременно подкрепя дейностите на европейската отбранителна промишленост в Украйна; предлага за Инструмента за подкрепа на Украйна в рамките на Програмата за европейската отбранителна промишленост (ПЕОП) да се предвиди специален бюджет в размер на милиарди евро, който да е предназначен точно за тази цел; подчертава, че тази стратегия за Украйна трябва да бъде неразделна част от европейската стратегия за отбрана;

22.призовава за спешна финансова подкрепа, за да се гарантира навременното снабдяване с отбранителни продукти чрез съвместно възлагане на обществени поръчки, промишлена координация, складиране на запаси, достъп до финансиране за производителите и разширяване и модернизиране на производствения капацитет;

23.приветства „датския модел“ за подкрепа на Украйна, който се състои във възлагане на обществени поръчки за отбранителни способности, произведени директно в Украйна; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят решително този модел и да използват пълноценно неговия потенциал, тъй като промишленият капацитет на Украйна в областта на отбраната не се използва достатъчно – по оценки се използва на около 50% – и той носи много предимства и за двете страни, като например по-евтино оборудване, по-бърза и по-безопасна логистика и по-лесно обучение и поддръжка;

24.призовава значително да се увеличи финансирането на военната подкрепа за Украйна; във връзка с това призовава за бързо приемане на следващия пакет за военна помощ, който следва да бъде най-големият досега и да отразява равнището на амбиция, изисквано от този момент; призовава държавите – членки на ЕС, да заделят поне 0,25% от своя БВП за военна помощ за Украйна; осъжда ветото, наложено от една държава членка, върху функционирането на Европейския механизъм за подкрепа на мира; призовава държавите – членки на ЕС, заедно със своите партньори от Г-7, незабавно да конфискуват всички замразени руски активи, които да станат основа за значителни безвъзмездни средства и заеми за Украйна, като правно издържан и финансово значим начин за поддържане и увеличаване на нашата подкрепа за военните нужди на Украйна;

25.настоятелно призовава Съвета и държавите членки да преразгледат и засилят прилагането на съществуващите санкции и да приемат и стриктно да прилагат ограничителни мерки срещу всички субекти и трети държави, които улесняват заобикалянето на санкциите и предоставят на военния комплекс на Русия военни технологии и технологии и оборудване с двойна употреба; настоятелно призовава държавите членки да обърнат специално внимание на руския сенчест флот и на рисковете за сигурността и околната среда, които той поражда;

26.отново изтъква първостепенното значение на сътрудничеството с украинската отбранителна промишленост и интегрирането ѝ в ЕОТИБ с ясни предимства и за двете страни и призовава за ускоряване на тази интеграция; подчертава неотложната необходимост от подходящо финансиране на инструмента за подкрепа на Украйна по линия на ПЕОП, който понастоящем не е включен в бюджета; освен това предлага за критични проекти на ЕОТИБ в Украйна да се предвиди застраховка срещу военни действия; предлага в заседанията на съответните състави на Съвета да участват редовно служители от украинското Министерство на отбраната, със статут на наблюдатели;

27.настоятелно призовава Комисията и държавите членки да използват пълноценно поуките, извлечени от усъвършенстваните съвременни военни способности на Украйна, включително дроновете и електронната война;

28.призовава Комисията да предложи пакет на ЕС за безпилотните летателни апарати с акцент върху системите за безпилотни летателни апарати, системите против безпилотните летателни апарати и спомагателните способности, който да съдържа планове и финансиране за стимулиране на научноизследователската и развойната дейност, като следва да се извлекат поуки от опита на Украйна и пакетът да бъде отворен за участието на високоиновативни дружества от Украйна, както и промишлена програма, посветена на съвместното разработване, производство и възлагане на обществени поръчки за системи за безпилотни летателни апарати и системи против безпилотните летателни апарати, и регламент относно използването на безпилотни летателни апарати в граждански и военен контекст;

29.подчертава, че готовността за хибридни нападения и нападения, характеризиращи се като сива зона, трябва да стане част от стратегическата култура на ЕС, с постоянни учения, съвместни оценки на заплахите и предварително планирани, координирани ответни действия между държавите членки, особено в регионите, граничещи с враждебни сили;

30.призовава ЕС да разработи всеобхватна оценка на риска в ЕС с цел да се идентифицират основните междусекторни заплахи и опасности, както и конкретните рискове, пред които е изправен ЕС като цяло, въз основа на настоящите специфични за сектора процедури за оценка на риска;

31.настоява, че е важно предстоящата стратегия за Съюза за готовност да се използва, за да може ЕС да работи за всеобхватна готовност;

32.призовава принципът „готовност още при проектирането“ да бъде хоризонтално и последователно интегриран във всички институции, органи и агенции на ЕС; настоява, че е необходимо да се разработи задължителна проверка на сигурността и готовността за бъдещи оценки на въздействието и стрес тестове за действащото законодателство; подчертава, че е необходимо да намалеят пречките в действащото национално и европейско законодателство, които подкопават ефективността на европейската отбрана и сигурност;

33.препоръчва по-специално препоръките от доклада на Ниинистьо, които целят оправомощаване на гражданите, да се използват за повишаване на устойчивостта на обществото, вдъхновявайки се от финландската концепция за пълна отбрана;

34.приканва Комисията и държавите членки да проучат осъществимостта на идеята за Акт за готовност на ЕС, който да определя общи стандарти и дългосрочни насоки, с цел да се хармонизират усилията на ЕС и националните усилия, когато това е възможно;

35.призовава ЕС и неговите държави членки да разработят и редовно да провеждат всеобхватно учение на ЕС за подготвеност с цел хоризонтално да се провери както вземането на решения на високо равнище, така и оперативната координация, за да се изградят силни връзки между участниците и между секторите;

36.призовава ЕС и неговите държави членки да улеснят използването на инструментите на ОПСО в допълнение към инструментите за вътрешна сигурност в непосредствена близост до територията и териториалните води на ЕС, както и да засилят сътрудничеството за двойна употреба и гражданско-военното сътрудничество на равнището на ЕС въз основа на подход, обхващащ всички нива на управление; отново призовава да се защити критичната подводна инфраструктура, като се създадат специфични за ЕС стратегии за бързо реагиране за нейната защита, действащи в съответствие с НАТО; насърчава инвестициите в усъвършенствани системи за откриване и наблюдение с цел мониторинг на подводната инфраструктура;

37.призовава ЕС спешно да адаптира своите инструменти към новите реалности, като разработи административен капацитет за ускоряване на процедурите по време на войни или други мащабни кризи, както и да приеме подходящи инструменти;

38.счита, че редовните анализи на заплахите, например този, който беше извършен за първи път в рамките на Стратегическия компас, са абсолютна необходимост; поради това препоръчва да се актуализира Стратегическият компас на ЕС, а мерките в него да се адаптират съответно, за да се отрази мащабът на заплахите срещу нас, както и да се провеждат по-чести оценки на заплахите, тъй като тези оценки са предпоставка за реалистично и успешно планиране на нашите способности и операции; счита, че Стратегическият компас, ОПСО, Бялата книга и Стратегията за европейската отбранителна промишленост следва да бъдат основата на всеобхватна визия за европейската отбрана;

39.настоява, че капацитетът за бързо развръщане трябва да постигне пълен оперативен капацитет през 2025 г. и следва да бъде модернизиран, за да може да се справи с най-екстремните военни извънредни ситуации; отново призовава за укрепване на Способностите на ЕС за планиране и провеждане на военни операции (MPCC), като ги превърне в предпочитаната структура за командване и контрол на военните операции на ЕС и им се предоставят подходящи помещения, персонал, както и ефективни комуникационни и информационни системи за всички мисии и операции по линия на ОПСО, включително тези на капацитета за бързо развръщане;

40.повтаря своя призив към Турция, член на НАТО, да изтегли войските си от Кипър, държава – членка на ЕС, и да работи конструктивно за намиране на жизнеспособно и мирно решение въз основа на съответните резолюции на ООН;

41.изразява твърдо убеждение, че в настоящия геополитически контекст е изключително важно да се приведе в действие член 42, параграф 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) относно взаимопомощта, като се гарантира солидарност между държавите членки, особено тези, чието географско положение ги оставя пряко изложени на непосредствени заплахи и предизвикателства, независимо от това дали са членове на НАТО;

42.отново подчертава значението на сътрудничеството между ЕС и НАТО, тъй като НАТО продължава да бъде важен стълб на колективната отбрана за държавите, които членуват в него; подчертава, че сътрудничеството между ЕС и НАТО следва да продължи, по-специално в области като обмена на информация, планирането, военната мобилност и обмена на най-добри практики, както и с цел да се засилят възпирането, колективната отбрана и оперативната съвместимост; въпреки това призовава да се разработи напълно способен европейски стълб на НАТО с възможност да действа самостоятелно, когато е необходимо; отново призовава да се засили – чрез действия, а не само с думи – сътрудничеството в областта на военната мобилност, обмена на информация, координацията на планирането, подобреното сътрудничество по съответните им военни операции и стабилния отговор на хибридната война, целяща да дестабилизира целия континент на ЕС;

43.приканва държавите членки да участват активно в механизъм за определяне на приоритетите за производството в областта на отбраната, за да се спомогне приоритизирането на поръчките, договорите и наемането на служители в извънредни ситуации; подчертава, че държавите членки следва да действат отвъд настоящите приложения в областта на отбраната, за да обхванат друга съществена инфраструктура за изграждане на устойчивост, например енергетиката, транспорта и телекомуникациите;

44.признава, че отправната точка трябва да бъде реалистична оценка на критичните пропуски и недостатъци в отбранителните способности, за да се увеличи производството на отбранителната промишленост; подчертава необходимостта да се гарантира съгласуваност на резултатите между плана за развитие на способностите (ПРС) и координирания годишен преглед на отбраната (КГПО) на ЕС и целите на НАТО по отношение на способностите, за да се установят критичните пропуски и недостатъци в отбранителните способности в ЕС и да се предприемат мерки за тяхното преодоляване и да се съсредоточат усилията върху европейските стратегически фактори, за да се осигури истинска добавена стойност от ЕС с цел да се предприемат мерки за справяне с най-драстичните военни ситуации; призовава Комисията да предприеме действия във връзка с препоръките в Специален доклад 04/2025 на Европейската сметна палата относно военната мобилност и да отдава по-голямо значение на военната оценка в рамките на процедурата за подбор на проекти с двойна употреба;

45.настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки по отношение на въоръжените сили да преминат от „плавния“ подход, който преобладаваше в мирно време, към подход на „запасяване“, като се осигурят запаси от отбранително оборудване, които са готови в случай на трайно нарастване на търсенето; във връзка с това отбелязва предимствата, които предлагат механизми като предварителни споразумения за закупуване, създаване на съоръжения с постоянна готовност и на резерв за отбранителна готовност; счита, че Комисията следва да предприеме всички необходими действия, за да насърчи държавите членки да извършват по-активен обмен и да изградят доверие помежду си относно дългосрочното прозрачно планиране, по-проактивни мерки, насочени към осигуряване на суровини, и политики за преодоляване на пропуските в производствените процеси и на пазара на труда;

46.призовава ЕС да възприеме глобален и последователен подход към външната помощ във всичките ѝ измерения, с много по-силно изразено съответствие между общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и целите и инструментите на ОПСО; счита, че стратегическата среда, в която се намират много мисии на ЕС по линия на ОПСО, се влошава драстично, което показва необходимостта бялата книга да гарантира гъвкавост в рамките на 360-градусов подход към европейската сигурност, насочен към изграждане на надежден и способен капацитет за възпиране за държавите членки, както и да гарантира, че цивилният и военният персонал на държавите членки могат да възпират и да реагират бързо в среда на нарастващи заплахи;

47.счита, че ОПСО трябва да участва активно в борбата срещу хибридната война срещу държавите партньори, и по-специално държавите кандидатки; изразява дълбока загриженост във връзка с рязкото нарастване на хибридните атаки, включително саботаж, кибератаки, манипулиране на информация и намеса в изборите, с цел да се отслабят ЕС и държавите, които са кандидатки за членство; призовава държавите членки да разгледат подходящи форми на възпиране и мерки за противодействие, включително използването на член 42, параграф 7 от ДЕС; освен това призовава държавите членки да обединят ресурси и експертен опит в областта на киберсигурността; решително се застъпва за разработването на единен европейски подход към киберсилите; освен това настоява за бързото създаване на съвместни европейски киберспособности; припомня нарастващите заплахи от кибервойна и подчертава необходимостта ЕС да създаде координационен център на ЕС за киберотбрана, който да наблюдава, открива и реагира на киберзаплахи в реално време;

48.настоява, че е необходимо да се подобри способността на ОПСО да идентифицира, предотвратява и противодейства на манипулирането на информация, целящо да възпрепятства външната дейност на ЕС; отново призовава да се създаде ефективна хоризонтална стратегия за стратегическа комуникация, адаптирана към всички канали на ЕС;

49.призовава да се създаде въздушен флот на ЕС за реагиране при кризи в рамките на ОПСО, обхващащ военни транспортни въздухоплавателни средства, държани в готовност на равнище ЕС и предоставяни на държавите членки за разгръщане в ЕС, транспортиране на оборудване или войски (военна мобилност) или в случай на спешна евакуация – както показа недостигът на способности по време на изтеглянето от Афганистан – и за граждански мисии за сигурност, въз основа на модела на Европейското командване на военнотранспортната авиация;

50.очаква от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да извърши всеобхватни и безкомпромисни прегледи на мисиите и операциите по линия на ОПСО, като вземе предвид по-специално доколко са реалистични съответните им мандати по отношение на разпределените ресурси, метода за набиране на персонал за мисиите и операциите, по-специално по отношение на връзката между необходимите умения и различните профили, както и рационализирането на ресурсите и управлението на мисиите и операциите, прозрачността на поканите за участие в търгове, дейностите и постигнатите резултати, извлечените поуки от най-добрите практики, както и срещнатите трудности; отправя искане към Съвета, въз основа на тези прегледи, да вземе необходимите решения за адаптиране на или отказ от неефективни мисии, както и да укрепи най-полезните мисии; счита, че управлението на оценката и контролът на мисиите и операциите по линия на ОПСО трябва да бъдат подобрени;

51.счита, че ЕС следва да разработят с близките си партньори планове за действие за икономическо сътрудничество при извънредни ситуации по време на война, за да се гарантира взаимна подкрепа в случай на мащабни кризи в областта на сигурността, които ги засягат пряко, и да задълбочи икономическия диалог с европейските и световните партньори по време на война, за да се осигури ранно предупреждение за тежки, хибридни и киберзаплахи и да се насърчат планирането на взаимна подкрепа, защитата на критичната инфраструктура и морската безопасност;

52.призовава ЕС да ускори допълнително прилагането на военната мобилност; счита, че ЕС трябва да премине от „мобилност“ към „военна логистика“; подчертава необходимостта от значителни инвестиции в инфраструктура за военна мобилност с цел укрепване на капацитета за въздушен превоз на товари, лагерите, инфраструктурата за зареждане с гориво чрез депа, пристанищата, платформите за въздушен, морски и железопътен транспорт, железопътните линии, водните маршрути, пътищата, мостовете и логистичните центрове; подчертава, че това трябва да се направи в сътрудничество с НАТО чрез изготвяне на стратегически план за развитие на мобилността; призовава за бързото прилагане на техническото споразумение, подписано под егидата на разрешението за трансгранично движение на Европейската агенция по отбрана (ЕАО), хармонизирането на митническите формалности и подготовката за централизирано и обосновано премахване на стандартите за пътно и железопътно движение в случай на кризисна ситуация;

53.счита, че за да изгради благоприятна екосистема за европейската отбранителна промишленост, ЕС трябва да вземе решение за единна и ясна дългосрочна визия за европейската отбранителна промишленост, за да осигури видимост на този отрасъл и да гарантира, че се вземат мерки за удовлетворяване на приоритетните нужди;

54.подчертава, че ПЕОП трябва активно да улеснява участието на малки и средни предприятия (МСП) и на нови участници на пазара чрез опростен достъп до финансиране; подчертава, че ПЕОП следва да бъде замислена като основополагащ елемент по пътя към по-голям европейски суверенитет в производството в областта на отбраната; предлага да се отдава приоритет на успешните проекти по линия на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС) и Европейския фонд за отбрана (ЕФО) в съответствие с установените пропуски в способностите и да се осигури достатъчно финансиране за проектите, които са доказали своята ефективност; отново призовава държавите членки да представят на Парламента най-малко два пъти годишно доклад за изпълнението на проектите по линия на ПСС; призовава за по-балансирано в географско отношение развитие на ЕОТИБ, като се гарантира, че критичните способности, например производството на боеприпаси, системите за противовъздушна отбрана и технологиите за безпилотни летателни апарати, се разработват и в държавите, разположени на първа линия, които имат пряко разбиране за оперативните нужди;

55.изразява дълбоко убеждение, че инструментите на равнището на ЕС следва да отдават предимство на МСП и стартиращите предприятия в сектора на изделията с двойна употреба и отбраната и да увеличат драстично подкрепата за тях; подчертава, че е необходимо да се подкрепят МСП и стартиращите предприятия при пускането на пазара на успешно изпитани прототипи, включително чрез подпомагане на разрастването на производството; подчертава необходимостта от преодоляване на настоящия недостиг на финансиране за тези важни стъпки, които ще укрепят европейската отбранителна технологична и индустриална база, включително в тясно сътрудничество с украинската технологична и отбранителна индустриална база;

56.настоятелно призовава ЕС да увеличи съгласуваността между съществуващите и бъдещите инструменти на ЕС, по-специално между ПСС по отношение на консолидирането на търсенето и ЕФР по отношение на програмните пътни карти; между Акта за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни обществени поръчки (EDIRPA), по отношение на съвместното възлагане на обществени поръчки, и Акта в подкрепа на производството на боеприпаси (ASAP) по отношение на разрастването на промишлеността; между ПЕОП, по отношение на установяването на зависимости, и ЕФР, по отношение на решенията за установените зависимости; както и в рамките на самата ПЕОП по отношение на съгласуваността в рамките на инструмента на изпълнението на действията, свързани с консолидирането на търсенето и предлагането;

57.призовава за значително увеличаване на съвместното възлагане на обществени поръчки от държавите – членки на ЕС, за необходимите европейско отбранително оборудване и способности; призовава държавите членки да обединят търсенето чрез съвместно възлагане на обществени поръчки за отбранително оборудване, с възможност за предоставяне на мандат на Комисията за възлагане на обществени поръчки от тяхно име, като в идеалния случай се гарантира дългосрочен хоризонт на планиране за ЕОТИБ, като по този начин се подобряват производственият капацитет на ЕОТИБ и оперативната съвместимост на европейските въоръжени сили и се използват ефективно парите на данъкоплатците чрез икономии от мащаба;

58.приветства предложението за европейски проекти в областта на отбраната от общ интерес относно развитието на общи способности, които надхвърлят финансовите възможности на отделна държава членка; счита, че тези проекти следва да се използват за подкрепа на промишления и технологичния капацитет, който е в основата на главните общи приоритети на няколко държави членки, и в области като защитата и отбраната на външните граници, и по-специално в областта на сухопътните операции, както и стратегическите спомагателни способности, особено в космическата и европейската въздушна отбрана, така че да се действа по целия спектър от заплахи, по отношение на военната мобилност, по-специално стратегическия и тактическия въздушен транспорт, способностите за дълбочинни удари, технологиите за използване и противодействие на дронове, ракетите, боеприпасите и изкуственият интелект, за да се разработват суверенна инфраструктура и критични спомагателни способности; подчертава, че предвид огромния брой приоритети и необходимостта да се мобилизират нови ресурси е необходимо да надделее реализмът; във връзка с това счита, че ЕС следва да се съсредоточи, когато е възможно, върху наличните в кратки срокове и доказани европейски технологии, които постепенно намаляват нашите зависимости и подобряват нашата сигурност; подчертава необходимостта да се подкрепя развитието на общоевропейски вериги за създаване на стойност в рамките на сътрудничеството в ЕС в областта на отбраната чрез включване на дружества в целия Съюз, както и от повишаване на конкурентоспособността в сектора чрез различни средства, например сливания и „шампиони“; освен това счита, че вместо да се съсредоточават върху добрата възвръщаемост, политиките на ЕС в областта на отбраната следва да насърчават растежа на европейските центрове за високи постижения;

59.призовава за по-нататъшно развитие на политиката на ЕС в областта на отбранителната промишленост, за да се подобрят съществуващите инструменти и да се разработят специфични за отбраната инструменти, когато е необходимо, а също така и за да се оптимизира използването на инструменти, които не са специфични за отбраната, за целите на ЕОТИБ;

60.припомня необходимостта да се гарантира съгласуваност на публичните политики на ЕС, които не трябва да пораждат задължения, противоречащи на общите цели в областта на отбраната, особено по време на криза в областта на сигурността, когато следва да се въведе понятието „стратегическо изключение“; призовава за създаването на истинска среда за отбрана в полза на отбраната, която може да подкрепя усилията за разрастване на промишлеността чрез по-добро използване на съществуващите многосекторни инструменти на Комисията, като те се подлагат на скрининг, преразглеждане и при необходимост – преработване, за да се гарантира, че не накърняват целите на политиката на ЕС в областта на отбраната;

61.препоръчва създаването на режим за сигурност на доставките, включително съвместни стратегически запаси от суровини и части от критично значение, за да се гарантира наличието на суровини и компоненти, необходими за производството на отбранителни продукти, и да се даде възможност за ускорено разрастване и съкращаване на производствените цикли; призовава Комисията и държавите членки да бъдат съвместно натоварени с картографирането и мониторинга на ЕОТИБ с цел запазване на нейните силни страни, намаляване на уязвимостта ѝ, избягване на кризи и осигуряване на ефективна и ефикасна промишлена политика;

62.предлага на съответните субекти/дейности, свързани с отбраната, да бъде разрешен достъп до InvestEU и до други фондове на ЕС, като отбранителната промишленост на ЕС се използва като генератор на работни места; настоява да се отдава приоритет на свързаните с отбраната субекти/дейности, когато е целесъобразно, с подкрепата на Акта за интегралните схеми Регламент (ЕС) 2023/1781 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2023 г. за създаване на рамка от мерки за укрепване на европейската екосистема в областта на полупроводниците и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/694 (Акт за интегралните схеми) (ОВ L 229, 18.9.2023 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2023/1781/oj). и Законодателния акт за суровините от критично значение Регламент (ЕС) 2024/1252 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. за създаване на рамка за гарантиране на сигурни и устойчиви доставки на суровини от критично значение и за изменение на регламенти (ЕС) № 168/2013, (ЕС) 2018/858, (ЕС) 2018/1724 и (ЕС) 2019/1020 (OВ L, 2024/1252, 3.5.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1252/oj).; счита, че усилията за опростяване, обявени от Комисията, трябва да обхващат изцяло сектора на отбраната; призовава Комисията да използва пълния потенциал за двойна употреба на космическите технологии, като разглежда космическото пространство както като нова област за действие, така и като решаващ способстващ фактор за многосекторни операции; подчертава, че понастоящем ЕС има значителни пропуски в космическите способности в сравнение с основните си конкуренти, и изтъква, че за да се преодолеят тези пропуски в космическите технологии, следва да се подсилят вече съществуващите водещи проекти (напр. „Коперник“ и „Галилео“), така че да имат приложения в областта на отбраната; освен това предлага ЕС спешно да продължи разработването на своята мрежа от спътници IRIS2, заедно с разработването на допълнителни общи проекти на ЕС, например за осведоменост в областта на космическото пространство и базирани в космоса приложения за ранно предупреждение за ракети;

63.настоява, че е необходимо да се гарантира географска съгласуваност, като се направи преглед на желанието на ЕС и Обединеното кралство преди всичко за изграждане на гаранции за сигурност за Украйна и за превръщането им в по-тесни партньори в областта на сигурността, както и за подписване на съвместна декларация с конкретни ангажименти и структуриран диалог за укрепване на сътрудничеството между ЕС и Обединеното кралство относно всички външни и свързани със сигурността предизвикателства, пред които е изправен континентът, относно бюджетните и регулаторните условия, които все още предстои да бъдат договорени, и като се има предвид, че е важно ЕС да бъде автономен при вземането на решения; подчертава в тази връзка значението на по-тясното сътрудничество в областта на обмена на информация и разузнавателни данни, военната мобилност, инициативите в областта на сигурността и отбраната, управлението на кризи, киберотбраната, хибридните заплахи, чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство и съвместното предприемане на действия с цел справяне с общите заплахи;

64.призовава за по-голяма съгласуваност в подкрепа на дружествата чрез намаляване на ненужната административна тежест и бюрокрацията и осигуряване на много по-лесен достъп за дружествата с малка и средна пазарна капитализация в сектора на отбраната; подчертава необходимостта от преглед, опростяване и хармонизиране на настоящата уредба за лицензи за износ и лицензи за трансфер в рамките на ЕС, както и за кръстосано сертифициране на оборудването, като един от приоритетите с цел насърчаване на по-добро сътрудничество в рамките на пазара и между държавите членки;

65.насърчава създаването на обща европейска схема за сертифициране на оръжейните системи и действията с цел да се излезе от границите на настоящата система за национално сертифициране, за да се ускори въвеждането на оръжейни системи във въоръжените сили на държавите членки;

66.призовава за по-голяма съгласуваност в управлението, тъй като ОПСО трябва да се превърне в ключов инструмент на една силна Европа; счита, че за това е необходима истинска връзка в управлението между държавите членки, заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и останалите членове на Комисията; настоятелно призовава държавите членки да преодолеят сложната система за вземане на решения относно управлението на европейската отбрана; призовава да се създаде Съвет на министрите на отбраната и да се премине от гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство за решенията в Европейския съвет, Съвета на министрите и агенциите на ЕС като EDA, с изключение на решенията относно военни операции с изпълнителен мандат; призовава дотогава да се използва член 44 от ДЕС и да се създаде в рамките на Комисията междусекторна работна група по въпросите на отбраната; призовава за по-голяма демократична отчетност чрез засилен контрол от страна на Парламента;

67.предлага да се засили надзорната и контролната роля на Парламента в съответствие с разширяването на ролята на ЕС в областта на отбраната; призовава да бъде назначен представител на Парламента в новия Консултативен съвет за готовност на отбранителната промишленост, предложен в ПЕОП, тъй като понастоящем такъв не е предвиден;

68.подчертава, че създаването на единен европейски пазар в областта на отбраната е приоритет, тъй като разпокъсаността и липсата на конкурентоспособност на европейската отбранителна промишленост досега са възпрепятствали способността на ЕС да поеме по-голяма отговорност като гарант на сигурността; припомня, че понятието „пазар в областта на отбраната“ предполага пълно отчитане на неговата специфика и подходящо и последователно прилагане на публичните политики на ЕС; припомня, че с отдаването на предпочитание на европейските предприятия и продукти следва да бъде постигната целта за изграждане на този единен „пазар“ чрез строго обвързване на териториалността с добавената стойност, генерирана на тази територия;

69.счита, че отдаването на предпочитание на европейските предприятия и продукти трябва да бъде водещият принцип и дългосрочната амбиция на политиките на ЕС, свързани с европейския пазар в областта на отбраната, за да се развиват и защитават високите европейски постижения в областта на технологиите; подчертава обаче, че подобно предпочитание не трябва да се следва за сметка на отбранителната готовност на Съюза, като се има предвид обхватът на международните вериги на доставки и създаване на стойност в сектора на отбраната;

70.отхвърля сценарий, при който фондовете на ЕС допринасят за поддържане или задълбочаване на зависимостта от участници извън Европа, както по отношение на създаването на способности, така и за тяхното разгръщане;

71.настоятелно призовава държавите членки да спрат да се позовават на член 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз като средство за избягване на прилагането на Директивата за поръчките Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността и за изменение на директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО (ОВ L 216, 20.8.2009 г., стр. 76, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2009/81/oj). (Директива 2009/81/ЕО), с което подкопават общия пазар в областта на отбраната; призовава Комисията да преразгледа директивата относно трансфера на продукти, свързани с отбраната Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността (ОВ L 146, 10.6.2009 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2009/43/oj)., и директивата относно възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната, както и директивата относно трансфера вътре в Общността (Директива 2009/43/ЕО), с цел укрепване на общия пазар в областта на отбраната и въвеждане на гъвкавост по отношение на кризисни ситуации като тази, в която се намиране в момента;

72.призовава Комисията да разработи по-добре обезпечен с ресурси, по-стратегически ориентиран и по-ефикасен приемник на Европейския фонд за отбрана, който подкрепя общите научни изследвания и иновации в областта на отбраната по цялата верига на доставки, и да създаде условия за справяне с технологичните предизвикателства: съвременни упорити заплахи, изкуствен интелект и машинно самообучение, квантови изчислителни технологии, интернет на военните неща, сигурност, атаки по веригата на доставки, експлойт от същия ден и сигурност в облак; призовава за създаването на агенция на ЕС, по подобие на Агенцията на САЩ за авангардни научноизследователски проекти в областта на отбраната, като част от Европейската агенция по отбрана, като новата агенция следва да отговаря единствено за подкрепата на научните изследвания в областта на нововъзникващите и революционните технологии и да разполага с достатъчно голям рисков капитал;

73.изразява загриженост, че без значително увеличаване на инвестициите в отбраната целите на ЕС в областта на сигурността и отбраната няма да бъдат постигнати както по отношение на военната подкрепа за Украйна, така и по отношение на подобряването на общата ни сигурност; подчертава факта, че цената на неподготвеността за най-екстремните военни непредвидени ситуации би била по-висока от цената на решителното осигуряване на подготвеността на ЕС; призовава ЕС и неговите държави членки да работят и да се споразумеят за конкретни начини и средства за постигане на краткосрочно до дългосрочно значително увеличаване на публичните и частните инвестиции в отбраната и сигурността;

74.счита, че в следващата многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС бюджетните редове за разходи за отбрана ще трябва да отразяват новия приоритет „подготвеност за най-екстремните военни непредвидени ситуации“;

75.настоява, че по отношение на неотложните нужди не могат да чака следващата МФР; настоява, че трябва незабавно да се проучат иновативни решения за намиране на допълнително финансиране, например инвестиране в сектора на отбраната, улесняване и ускоряване на пренасочването на средства от един проект към друг и проучване на възможността за адаптиране на критериите за финансиране от ЕС, за да се придаде ново значение на критериите за сигурност при разпределянето на разходите;

76.приветства плана от пет точки „ReArm Europe“, предложен от председателя на Комисията на 4 март 2025 г.;

77.решително подкрепя идеята, че държавите членки трябва да увеличат до нови равнища финансирането за своята отбрана и сигурност; отбелязва, че някои държави членки вече увеличиха разходите си за отбрана до 5% от БВП;

78.приветства предложенията, направени в неотдавнашния доклад на Нинистьо по отношение на финансирането на европейската отбрана; подкрепя създаването на механизъм за защита на Европа и на механизъм за гарантиране на сигурността на Европа; приветства и подкрепя също така предложението за създаване на програма за гарантиране на инвестициите по подобие на InvestEU с отворена структура за стимулиране на инвестициите от частния сектор и за издаване на „европейски стандарт за облигации за готовност“;

79.счита, че националните планове за възстановяване и устойчивост следва да бъдат изменени, за да се даде възможност за ново финансиране в областта на отбраната; призовава тези инвестиции да имат за цел и преодоляване на уязвимостите по отношение на военните способности и на социалната структура, което ще ни даде възможност да се борим с всички заплахи за нашите ценности, социален модел, сигурност и отбрана;

80.настоятелно призовава държавите членки да подкрепят създаването на банка за отбрана, сигурност и устойчивост, която да служи като многостранна кредитна институция, имаща за цел да предоставя нисколихвени дългосрочни заеми, които могат да подкрепят ключови приоритети в областта на националната сигурност, например превъоръжаване, модернизация на отбраната, усилия за възстановяване в Украйна и обратно изкупуване на критична инфраструктура, притежавана понастоящем от враждебни държави извън ЕС;

81.призовава да бъде проучена възможността за създаване на система от европейски облигации в областта на отбраната с цел предварително финансиране на широкомащабни военни инвестиции; призовава също така да бъде проучено използването на неупотребени средства, предвидени за възстановяване след пандемията от коронавирус, за инструменти за отбрана, за да бъде допълнен планът на Комисията „ReArm Europe“, тъй като понастоящем ЕС изпитва неотложна необходимост от засилване на сигурността и отбраната, за да защити своите граждани, да възстанови възпиращото действие и да подкрепи своите съюзници, преди всичко Украйна;

82.отново призовава, в съответствие с плана на Комисията „ReArm Europe“, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и други международни финансови институции и частни банки в Европа да инвестират по-активно в европейската отбранителна промишленост; призовава по-специално спешно да бъде преразгледана кредитната политика на ЕИБ и незабавно да бъде осигурена гъвкавост за премахване на настоящите ограничения върху финансирането на отбраната, както и да бъде проучена възможността за емитиране на целеви дълг за финансиране на проекти в областта на сигурността и отбраната;

83.призовава председателя на Европейския съвет Антонио Коща незабавно да свика Европейския съвет въз основа на заключенията в Бялата книга, така че лидерите от ЕС да могат да се споразумеят за незабавни и широкообхватни решения за прилагане на Европейския съюз за отбрана, както е посочено в член 42, параграф 2 от ДЕС, и да доразвият мерките, посочени в Бялата книга;

84.приветства резултатите от извънредното заседание на Европейския съвет на 6 март 2025 г. и изисква от държавите членки да действат решително по време на предстоящото заседание на Съвета през март;

85.подчертава необходимостта от засилване на нашите партньорства с единомислещи държави, особено с такива в Европа, например Обединеното кралство и Норвегия; призовава за широк пакт за сигурност между ЕС и Обединеното кралство, който да обхваща и ключови въпроси като енергетиката, миграцията и минералите от критично значение; посочва добавената стойност на насърчаването на нашите отношения със световни партньори като САЩ, Япония и Австралия;

86.призовава за засилено сътрудничество с държавите от Западните Балкани в областта на отбранителната промишленост; подчертава, че държавите от Западните Балкани имат значителен експертен опит в отбранителната промишленост и че ЕС следва да обмисли закупуването на военно оборудване от държавите от Западните Балкани; подчертава, че този подход ще спомогне за превръщането на държавите от Западните Балкани в по-силни съюзници на ЕС;

87.счита, че трябва да се положат всички възможни усилия за поддържане и – ако е възможно – насърчаване на трансатлантическото сътрудничество във всяка област на военния и отбранителния сектор, като същевременно припомня необходимостта от насърчаване на европейската отбрана и постигане на по-голяма степен на суверенитет;

88.отбелязва, че горепосоченото не засяга специфичния характер на политиката за сигурност и отбрана на някои държави членки;

89.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на председателя на Комисията и на компетентните членове на Комисията, на агенциите на ЕС в областта на сигурността и отбраната, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.