1.подчертава, че заплахите за сигурността на европейския континент са сериозни, като са достигнали безпрецедентно равнище от Втората световна война насам; изразява дълбока загриженост във връзка с появата на геополитически разломи, новите и подновените империалистични амбиции за господство от страна на авторитарни сили, системното съперничество на големите сили, националистическия едностранен подход, разпространението на тероризма, включително джихадисткия тероризъм, насилственото разселване на цивилно население и умишлените нападения срещу цивилни лица и инфраструктури, както и основното и нарастващо използване на сила и насилие от страна на някои злонамерени участници, за да подкрепят своите политически и икономически цели и интереси или за да разрешават спорове;

2.във връзка с това изразява дълбока загриженост по повод на очевидната промяна в позицията на САЩ относно руската агресивна война, която включва открити обвинения срещу Украйна за продължаващата война, спиране на военната помощ на САЩ и опит Украйна да бъде принудена да се откаже от законното си право на самоотбрана; изразява дълбоко съжаление във връзка с всички опити за изнудване на ръководството на Украйна да се предаде на руския агресор с единствената цел да се обяви „мирно споразумение“ и счита, че настоящият опит на администрацията на САЩ да договори прекратяване на огъня и мирно споразумение без участието на ЕС, който в крайна сметка ще трябва да понесе резултата, е контрапродуктивен, тъй като засилва ролята на агресора, като по този начин показва, че агресивната политика не се наказва, а се възнаграждава; изразява предпазливо оптимизъм по отношение на предложението за 30-дневно споразумение за прекратяване на огъня; припомня, че прекратяването на огъня може да бъде ефективен инструмент за спиране на военните действия, но само ако агресорът се придържа изцяло към него; поради това очаква Русия да се съгласи с него и да го следва, като прекрати всички нападения срещу Украйна, нейните военни позиции, цивилното ѝ население, инфраструктурата и територията на страната; въпреки това, като взема предвид историята на нарушенията от страна на Русия на предишни споразумения, стига до заключението, че мир може да бъде постигнат само чрез овластяване на Украйна чрез солидни гаранции за сигурност; от друга страна счита, че всяко споразумение, което подкопава законните стремежи на Украйна, като например правото ѝ да избира свои собствени договорености за сигурност, или което не предоставя надеждни гаранции за сигурност, ще изложи Украйна и други европейски държави на риск от подновяване на руските нападения; във връзка с това изразява съжаление относно гласуването на правителството на САЩ, в унисон с руското правителство, в Общото събрание на ООН и Съвета за сигурност на ООН по резолюциите относно третата годишнина от агресивната война на Русия срещу Украйна;

3.счита, че геополитическите горещи точки като Украйна, Близкия изток, Южнокитайско море и Индийско-Тихоокеанския регион са все по-взаимосвързани, тъй като Русия и Китай по-специално задълбочават връзките си и представляват значителни предизвикателства за световния мир и сигурност и основания на правила международен ред, на които международната общност трябва да отговори; подчертава увеличаването на атаките и хибридните заплахи, насочени към подкопаване на демократичните ценности и структури, наред с другото, по време на избори, както и на сближаването на гражданите и подкрепата им за европейските общества, основани на ценности, и за принципите на правовата държава; счита, че тази тенденция представлява промяна на парадигмата, тъй като обръща логиката за изграждане на международна сигурност въз основа на зачитането на международното право, основания на правила международен ред и многостранното сътрудничество;

4.признава променливия характер на глобалните заплахи за сигурността и подчертава решаващата роля, която дипломацията, сътрудничеството за развитие и контролът над въоръженията играят наред с военните усилия за гарантиране на дългосрочен мир и дългосрочна сигурност в международен план; отбелязва обаче ограниченото въздействие на дипломатическите усилия, насочени към изграждане на мир и сигурност в последно време; подчертава, че устойчивият световен мир и стабилност не може да бъдат постигнати само чрез военни мерки, а изискват всеобхватни стратегии, насочени към ключовите фактори за нестабилността, като например бедността, неравенството, управленските слабости и изменението на климата; подчертава, че инициативата на ЕС Global Gateway и други програми за развитие следва да бъдат приведени в съответствие с целите в областта на сигурността, като се подкрепят устойчиви на влияния общества чрез насърчаване на приобщаващ икономически растеж, добро управление и права на човека;

5.горещо приветства Съвместната бяла книга за европейската отбранителна готовност до 2030 г. JOIN(2025)0120., която представя силна и амбициозна пътна карта за повишаване на сигурността на Европа; призовава Комисията и държавите членки незабавно да приложат различните амбициозни елементи, тъй като Европа трябва да има способността да възпира агресорите и да се защитава на всички фронтове, да поеме водеща роля и да действа бързо по въпросите на сигурността, както и да произвежда отбранително оборудване за собствените си нужди;

6.подчертава, че е абсолютно необходимо ЕС да отчете и отговори на предизвикателствата, породени от многобройните и постоянно променящи се заплахи за неговата сигурност, и за тази цел да се ангажира с подобрени и нови политики и действия, които да дават възможност на ЕС и неговите държави членки колективно и съгласувано да укрепят своята отбрана в Европа, за да се гарантира сигурността на всички държави членки и техните граждани, както и да се засили способността им да действат на световно равнище;

7.счита, че дипломацията следва да остане основополагащ принцип във външната политика на ЕС;

8.припомня, че е важно ЕС да постигне по-голяма стратегическа автономност и отбранителна готовност, както е посочено в Стратегическия компас, за да се гарантира, че неговите цели са съгласувани с колективните и суверенните интереси на неговите държави членки и по-широката визия за европейската сигурност и отбрана; във връзка с това признава, че някои държави членки имат дългогодишни политики на военен неутралитет, и зачита правото на всяка държава членка да определя собствената си политика в областта на сигурността;

9.подчертава, че е важно да продължи привеждането в действие на член 42, параграф 7 от ДЕС относно взаимопомощта, като се гарантира солидарност между държавите членки, особено тези, чието географско положение ги оставя пряко изложени на непосредствени заплахи и предизвикателства, независимо от това дали са членове на НАТО; призовава за конкретни стъпки за разработване на истинска политика на солидарност на ЕС, включително чрез изясняване на практическите условия, в случай че държава членка задейства член 42, параграф 7 от ДЕС, и съгласуваността между член 42, параграф 7 от ДЕС и член 5 от Северноатлантическия договор;

10.отбелязва като цяло ограничения напредък и недостатъчните инвестиции в развитието на общи европейски отбранителни способности, промишлен капацитет и отбранителна готовност от създаването преди 25 години на ОПСО насам; отбелязва със съжаление, че въпреки амбицията за определяне на обща отбранителна политика на Съюза, както е посочено в член 42, параграф 2 от ДЕС, все още липсват конкретни стъпки;

11.подчертава, че макар и да укрепваме собствената си отбрана, нашият съюз и сътрудничество със Съединените щати, както и координацията със НАТО, продължават да бъдат изключително важни както за развитието на способностите, така и за обмена на класифицирана информация; признава, че приоритетите на САЩ в областта на сигурността са се променили поради предизвикателствата в други региони, което изисква Европа да поеме пълна отговорност за собствената си отбрана;

12.настоява, че е необходим истински общ подход, политики и съвместни усилия в областта на отбраната, както и промяна на парадигмата в ОПСО на ЕС, така че да се даде възможност на ЕС да действа решително и ефективно в съседните държави и на световната сцена, да защитава своите ценности, интереси и граждани и да насърчава стратегическите си цели; подчертава, че е важно ЕС да бъде представен като силен и обединен международен участник, способен да действа в по-голяма степен стратегически и самостоятелно, да се защитава срещу потенциални вражески атаки, да подкрепя своите партньори и да осигурява мир, устойчиво развитие и демокрация; подчертава, че е изключително важно ЕС и неговите държави членки да продължат да работят за създаването на обща стратегическа култура в областта на сигурността и отбраната; подчертава необходимостта държавите членки съвместно да обсъдят бъдещето на своите политики и доктрини за възпиране и адаптирането им към променящата се среда на сигурност в Европа; изтъква освен това, че за да разработи съгласувана външна политика и политика в областта на отбраната, ЕС трябва да укрепи своите демократични и независими структури, процесите си на вземане на решения и оперативната си автономност;

13.във връзка с това приветства целта на председателя на Комисията да се отбележи нова ера за европейската отбрана и сигурност, като се изгради истински Европейски съюз за отбрана; приветства назначаването на Андрюс Кубилюс – първия член на Комисията, отговарящ за отбраната и космическото пространство, на когото е възложено да работи съвместно със ЗП/ВП; приветства публикуването на Бялата книга за бъдещето на европейската отбрана; подчертава необходимостта ЕС и неговите държави членки, като действат за определянето на Европейския съюз за отбрана, да предприемат приоритетни мерки и да подготвят бъдещи действия, за да гарантират отбранителната готовност на ЕС, по-специално по отношение на заплахата, която представлява Русия, и да засилят възпирането и укрепят оперативните способности като инструмент за отбрана по време на война, като същевременно отговарят на гражданските и хуманитарните нужди и по този начин се възползват от концепцията за „двойна употреба“;

14.приветства плана от пет точки „ReArm Europe“, предложен от председателя на Комисията на 4 март 2025 г.;

15.приветства резултатите от извънредното заседание на Европейския съвет от 6 март 2025 г. и заключенията от заседанието на Европейския съвет от 20 март 2025 г.;

16.приветства факта, че Бялата книга взе предвид исканията на Парламента относно необходимостта да се гарантира защитата на сухопътните, въздушните и морските граници на ЕС от военни и хибридни заплахи; приветства одобрението на Източен пограничен щит и отново изразява подкрепата си за Балтийската отбранителна линия;

17.приветства публикуването на стратегията на ЕС за Съюза на готовност и подчертава, че действията на ЕС трябва да бъдат цялостни и да обхващат всички измерения на сигурността – външна, вътрешна, социална и икономическа; изразява твърдо убеждение, че само подобен всеобхватен подход ще гарантира устойчива обществена подкрепа в дългосрочен план; подчертава, че мерките, очертани в Бялата книга и в стратегията за Съюза на готовност, трябва да се допълват и подсилват взаимно;

18.призовава ЕС и неговите държави членки да ускорят ангажиментите си, поети в рамките на Версайската декларация, и да поемат по-голяма отговорност за своята отбрана и сигурност, включително чрез постигане на по-голяма стратегическа автономност и стимулиране на способностите за отбрана и възпиране, и по-специално по източните граници; подчертава, че НАТО и трансатлантическото партньорство със САЩ продължават да бъдат крайъгълните камъни на европейската колективна отбрана и че ЕС и НАТО играят допълващи се, съгласувани и взаимно подсилващи се роли в подкрепа на международния мир и сигурност; припомня, че един по-силен и по-способен ЕС в областта на сигурността и отбраната ще допринася положително за световната и трансатлантическата сигурност и ще допълва НАТО; подчертава необходимостта държавите – членки на ЕС, и ЕС като цяло да увеличат усилията си чрез по-големи и целенасочени съвместни инвестиции, съвместно възлагане на обществени поръчки за отбранителни продукти, които в по-голямата си част са проектирани и произведени в ЕС, и разработване на повече съвместни способности чрез, наред с другото, обединяване и споделяне на военни способности, като по този начин укрепват своите въоръжени сили, независимо дали за оперативни цели на национално равнище, на равнището на НАТО или на равнището на ЕС; подчертава, че ЕС и неговите държави членки трябва да гарантират, че значителна и увеличена част от тяхното военно оборудване не е предмет на ограничителни разпоредби на трети държави;

19.изразява съгласие с амбицията за засилване на европейски стълб в рамките на НАТО и подчертава, че развитието на Европейски съюз за отбрана следва да се извършва успоредно със задълбочаването на сътрудничеството между ЕС и НАТО, като се използва пълноценно уникалният капацитет на всяка една от двете организации;

20.подчертава необходимостта от тясна координация в областта на възпирането и сътрудничеството между ЕС и НАТО по отношение на развитието на съгласувани, допълващи се и оперативно съвместими отбранителни способности и укрепването на промишления производствен капацитет; подчертава, че европейски стълб в рамките на НАТО се изразява по-специално в съвместно придобиване на стратегически инструменти или стратегически оръжейни системи, които често са твърде скъпи за една отделна държава членка, например капацитет за зареждане във въздуха, способности за командване и контрол, свръхзвукови оръжия, многослойна противовъздушна отбрана, способности за водене на електронна война и противовъздушна и противоракетна отбрана; счита, че европейската добавена стойност се изразява в съвместното разработване или закупуване на такива стратегически инструменти и системи, от каквито отделните държави – членки на ЕС, имат остра нужда; отбелязва, че развиването на капацитета на ЕС укрепва европейския стълб в рамките на НАТО и допринася съответно за трансатлантическата сигурност; призовава за създаването на постоянна конференция за между ЕС и НАТО, за да се гарантира тясна координация и взаимно допълване между усилията на двете организации и техните държави членки засилят развиването на способности, като същевременно избягват ненужно и нефункционално дублиране; призовава Комисията и Съвета да гарантират, че усилията на ЕС в областта на развиването на отбранителните способности са съгласувани с целите на процеса на планиране на отбраната в НАТО; призовава също така цялата подкрепа по линия на Европейския механизъм за подкрепа на мира (ЕМПМ) за предоставяне на оборудване да се извършва в координация с НАТО, за да се повиши ефективността и да се избегне ненужно дублиране;

21.настоява, че ЕС трябва да поеме ангажименти за сигурност по отношение на Украйна, както се препоръчва в Пакта за сигурност от Киев, за да се възпре по-нататъшната руска агресия;

22.подчертава факта, че финансовата подкрепа, предоставяна на Украйна от ЕС и неговите държави членки, надвишава тази от всяка друга държава, което отразява безпрецедентния ангажимент на ЕС към Украйна; подчертава, че ролята на ЕС във всички преговори, които оказват въздействие върху сигурността на Европа, трябва да бъде съизмерима с неговата политическа и икономическа тежест; отново потвърждава, че не може да има преговори, засягащи европейската сигурност, без присъствието на ЕС на масата за преговори;

23.повтаря заключението на Европейския съвет от 20 март 2025 г., в което се подкрепя принципът на „мир чрез сила“, и подчертава, че Украйна трябва да бъде във възможно най-силна позиция, за да може да преговаря в крайна сметка с Русия;

24.изтъква, че едно всеобхватно мирно споразумение, което зачита независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна, трябва да бъде придружено от солидни и надеждни гаранции за сигурност за Украйна, за да се възпре бъдеща руска агресия. приветства усилията, инициирани в това отношение с единомислещи партньори и партньори от НАТО; приветства заключенията на Европейския съвет от 20 март 2025 г., в които се подчертава, че ЕС и неговите държави членки са готови да допринесат за гаранциите за сигурност, по-специално като подкрепят способността на Украйна да се защитава ефективно;

25.отново потвърждава непоколебимата си подкрепа за това ЕС и неговите държави членки да бъдат солидарни с Украйна в контекста на агресивната война на Русия и да предоставят на Украйна своевременно всички необходими военни средства, от които тя се нуждае, за да се защитава, да отблъсне руските въоръжени сили и техните марионетни сили, да прекрати конфликта, да защитава своя суверенитет и да възстанови териториалната си цялост в рамките на международно признатите ѝ граници; поради това напълно подкрепя стратегията на асиметрична отбрана за Украйна, изложена в Бялата книга; приветства съвместните ангажименти по отношение на сигурността между ЕС и Украйна и двустранните споразумения за сигурност, сключени от Украйна с редица държави членки; подчертава, че такива ангажименти и споразумения са част от един по-широк, координиран на международно равнище пакет от гаранции за сигурност за Украйна, включително стартирането от страна на Г-7 на многостранна рамка за договаряне на двустранни ангажименти и споразумения в областта на сигурността за Украйна; счита, че без решителна военна подкрепа от страна на ЕС Украйна няма да може да постигне победа над Русия; настоятелно призовава държавите – членки на ЕС, спешно да изпълнят ангажиментите си и да доставят на Украйна оръжия, изтребители, безпилотни летателни апарати, противовъздушна отбрана, оръжейни системи и боеприпаси, включително изстрелвани от въздуха крилати ракети и системи земя – земя, както и значително да увеличат съответните количества; отбелязва успешното доставяне на 1 милион боеприпаса за артилерийски системи за Украйна, както беше договорено през март 2023 г. от Съвета, въпреки будещото съжаление деветмесечно закъснение; признава значителния напредък в производствения капацитет на ЕС за боеприпаси за артилерийски системи, който напредък допринася за готовността и способността на ЕС да подкрепя Украйна; подчертава, че е важно способностите на Украйна за противодействие на безпилотните летателни апарати да се подобрят като критично важен елемент от борбата срещу въздушните заплахи и поддържането на оперативна сигурност; призовава за предоставяне на специализирано оборудване и експертен опит, за да могат украинските сили бързо да идентифицират, да проследяват и да реагират на враждебни действия от страна на безпилотни летателни апарати, като гарантират стабилна защита за военната и гражданската инфраструктура; призовава държавите членки да премахнат всички ограничения, които възпрепятстват Украйна да използва западни оръжейни системи срещу легитимни военни цели в Русия в съответствие с международното право; призовава Съвета да се ангажира с прехвърлянето към Украйна на цялото конфискувано военно оборудване или боеприпаси от операции и мисии на ЕС в рамките на ЕС или извън него; отново изразява позицията си, че всички държави – членки на ЕС, както и съюзниците от НАТО следва колективно и индивидуално да се ангажират с военна подкрепа за Украйна, възлизаща на не по-малко от 0,25% от техния годишен БВП;

26.отново заявява неотменимото право на Украйна да избира собствената си съдба и припомня искането си за подходящо участие на Украйна и ЕС в текущите преговори между Съединените щати и Русия;

27.приветства „датския модел“ за подкрепа на Украйна, който се състои във възлагане на обществени поръчки за отбранителни способности, произведени директно в Украйна; призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят решително този модел и да използват пълноценно неговия потенциал, тъй като промишленият капацитет на Украйна в областта на отбраната не се използва достатъчно – по оценки се използва на около 50% – и този модел носи много предимства и за двете страни, като например по-евтино оборудване, по-бърза и по-безопасна логистика и по-лесно обучение и поддръжка;

28.призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят Украйна в разширяването на международната коалиция в подкрепа на нейния план за победа и формула за мир, представени от президента на Украйна Володимир Зеленски, като единствен надежден път за възстановяване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна въз основа на международното право, като по този начин ще се потърси отговорност от Русия, нейните лидери и нейните съучастници, и по-специално Беларус, за агресивната война срещу Украйна и извършването на военни престъпления и престъплението агресия, и ще се гарантират руски обезщетения и други плащания за огромните щети, причинени в Украйна; подчертава, че всички инициативи, насочени към прекратяване на конфликта, трябва да бъдат подкрепени от Украйна и в крайна сметка – от нейния народ;

29.призовава ЗП/ВП да мобилизира повече дипломатическа подкрепа за Украйна и за санкциите, наложени на Русия, като използва пълния спектър от дипломатически инструменти и насърчава държавите – членки на ЕС, да разгледат възможността за налагане на вторични санкции; изразява съжаление относно факта, че в оръжията и оръжейните системи, използвани от Русия срещу Украйна, са намерени компоненти, произхождащи от западни държави, и призовава ЕС и неговите държави членки по-строго да прилагат санкциите; призовава за по-нататъшни действия и сътрудничество между държавите членки за спиране на руския „сенчест флот“;

30.решително осъжда ролята, която Северна Корея играе за подпомагане на агресивната война на Русия срещу Украйна чрез обучението на севернокорейски войски и тяхното разполагане в Русия, за да участват пряко във войната или да подкрепят руските въоръжени сили; осъжда също така по възможно най-категоричен начин доставките от Северна Корея на военно оборудване и оръжия, използвани активно на бойното поле, както и участието ѝ в избягването на санкциите; счита действията на Северна Корея за грубо нарушение на международните норми и предупреждава за опасния и значителен риск от ескалация, който те представляват за Европа и по-широката международна общност; подчертава със сериозна загриженост риска Северна Корея да използва бойното поле в Украйна като платформа за проучване на напреднали бойни тактики, включително война с безпилотни летателни апарати, с цел прилагане на тези техники в потенциални бъдещи конфликти; изразява възмущението си от факта, че редица други злонамерени държави активно подкрепят агресивната война на Русия срещу Украйна, включително, наред с другите, Иран; осъжда във връзка с това прехвърлянето от Иран на безпилотни летателни апарати „Шахед“, боеприпаси и балистични ракети в Русия, което увеличава риска от потенциална военна намеса от страна на Корпуса на гвардейците на ислямската революция в агресивната война на Русия срещу Украйна; вярва категорично, че ЕС и международната общност трябва твърдо да отговорят на това с комбинация от дипломатически, военни и икономически мерки и най-вече чрез предоставяне на по-голяма подкрепа на Украйна за засилване на нейната защита срещу този алианс на злонамерени държави, изграден от Русия; подчертава в тази връзка значението на тясното сътрудничество с администрацията на САЩ за периода 2025 – 2029 г.;

31.подчертава важността на Европейския механизъм за подкрепа на мира (ЕМПМ), който е от съществено значение за подкрепата за предоставянето на военни способности и обучение за украинските въоръжени сили, осигурявайки същевременно координация за всички заинтересовани страни чрез механизма за обмен на информация в рамките на Военния секретариат на ЕС; приветства създаването на специалния фонд за помощ за Украйна в рамките на ЕМПМ и призовава чрез този инструмент да бъдат увеличени финансовите ресурси за военна помощ за Украйна, като същевременно се осигурява средносрочна финансова перспектива; настоятелно призовава унгарското правителство да спре незабавно усилията си за възпрепятстване на действията на ЕС в подкрепа на Украйна и да вдигне ветото си върху удължаването на срока на подновяването на санкциите на ЕС и военната подкрепа за Украйна по линия на ЕМПМ, включително договореното възстановяване на средства за държавите – членки на ЕС, за предоставената от тях военна помощ; изразява дълбоката си загриженост, че ветото от страна на унгарското правителство блокира откриването на нов транш от разходи в подкрепа на украинските въоръжени сили и попречи на отпускането на 6,6 милиарда евро за частично възстановяване на средства на държавите – членки на ЕС, които предоставят военна подкрепа на Украйна; настоятелно призовава Съвета и ЗП/ВП да намерят иновативни решения, които да могат да премахнат тези пречки и да компенсират намаляването на финансирането; насърчава държавите членки да изготвят основани на сценарии и предвидими описи на военните способности, които могат да бъдат предоставени по линия на ЕМПМ, за да се гарантира, че в рамките на държавите членки краткосрочното предоставяне на способности се осигурява бързо и се предоставя незабавно и че дългосрочното предоставяне на способности, които ще помогнат на Украйна да възстанови възпиращия ефект, се осъществява в обозримо време и в координация с трети държави, когато това е необходимо; оценява положително факта, че всяка военна помощ и всички доставки на оръжие по линия на ЕМПМ са в пълно съответствие с Общата позиция на ЕС относно износа на оръжие, международното право в областта на правата на човека и хуманитарното право, като същевременно осигуряват подходяща прозрачност и отчетност;

32.изразява несъгласие с политиката на унгарското правителство спрямо Русия, използването на вето срещу санкциите на ЕС и блокирането от негова страна на финансовата помощ и помощта за отбрана на ЕС за Украйна; счита, че действията на унгарското правителство подкопават единството и солидарността в Европа; припомня, че в рамките на Европейския механизъм за подкрепа на мира държавите имат право на финансова компенсация за доставки на оборудване за Украйна, и подчертава, с оглед на това, че настоящите блокажи пред възстановяването на разходи за 25 държави членки, сред които Полша се отличава с общо 450 милиона евро неизплатена компенсация, трябва незабавно да бъдат премахнати;

33.подчертава резултатите от срещата на високо равнище на НАТО във Вашингтон, на която отново беше потвърдено, че бъдещето на Украйна е в НАТО и че НАТО подкрепя правото на Украйна да избира собствените си мерки за сигурност и да определя собственото си бъдеще без външна намеса; изразява съгласие, че както ЕС, така и НАТО показаха политическо единство в солидарността си с Украйна и ангажимента си да я подкрепят; повтаря убеждението си, че пътят на Украйна към членство в НАТО е необратим; приветства ангажимента на съюзниците за дългосрочна помощ в областта на сигурността с цел предоставяне на военно оборудване, помощ и обучение за Украйна; признава решаващата роля на НАТО, сътрудничеството между ЕС и НАТО и съюзниците от НАТО като САЩ и Обединеното кралство за координирането на усилията за военна подкрепа на Украйна не само чрез доставката на оръжия, боеприпаси и оборудване, но и на разузнавателни данни и информация;

34.приветства решението на Съвета от 21 май 2024 г., което гарантира, че нетните печалби, произтичащи от извънредните приходи, генерирани от замразените активи на Руската централна банка в ЕС вследствие на прилагането на ограничителни мерки на ЕС, се използват за допълнителна военна подкрепа за Украйна, както и за капацитета на отбранителната ѝ промишленост и за възстановяването на страната; приветства също така споразумението, постигнато със Съвета, което доведе до решението на Съвета от 23 октомври 2024 г. да приеме пакет за финансова помощ, включващ извънреден заем за макрофинансова помощ в размер до 35 милиарда евро и създаването на механизъм за сътрудничество по заемите за Украйна, чрез който ще се използват вноските, набрани от печалбите от блокираните активи на Руската централна банка и ще се подкрепи Украйна при изплащането на заеми в размер до 45 милиарда евро от ЕС и неговите партньори от Г-7; припомня обаче, че мобилизирането на тази финансова помощ ще бъде за сметка на сумата, предназначена за военна подкрепа от ЕС чрез механизма за Украйна, който сега ще се възползва само от максимум 15% от печалбите от блокираните активи на Руската централна банка;

35.приветства постиженията на военната мисия на ЕС за предоставяне на помощ в подкрепа на Украйна (EUMAM), която до момента е обучила над 70 000 украински войници на територията на ЕС, като по този начин ЕС е най-големият доставчик на военно обучение за Украйна и значително допринася за укрепването на военните способности на украинските въоръжени сили; приветства новата цел за обучение на 75 000 украински войници до края на зимата на 2024/2025 г.; приветства решението на Съвета от 8 ноември 2024 г. да удължи мандатите на мисията за две години; призовава за разширяването на финансовите, логистичните и човешките ресурси на EUMAM и за адаптирането им към променящите се нужди от военно обучение на украинските въоръжени сили, включително в областта на въздушната и морската отбрана, както и към поисканите дългосрочни усилия за реформи в съответствие със съвместните ангажименти в областта на сигурността между ЕС и Украйна; приветства активното участие на държавите членки в EUMAM, което може да се опише като образец за бъдещи военни обучителни мисии, като се постига възпиращ ефект чрез значително повишаване на оперативната съвместимост между държавите членки и партньорите, и призовава държавите членки да покажат подобна амбиция и да осигурят подобен принос към други настоящи и бъдещи мисии и операции по линия на ОПСО; подчертава, че EUMAM следва да действа и като платформа за обмен на най-добри практики, за да се гарантира, че европейските сили също се възползват от поуките, извлечени на бойното поле от украинските въоръжени сили; приветства стартирането на програмата на НАТО за помощ и обучение в областта на сигурността за Украйна (NSATU), обявена на срещата на високо равнище на НАТО във Вашингтон, която координира предоставянето на военно обучение и оборудване за Украйна от членовете и партньорите на НАТО и осигурява логистична подкрепа; подчертава значението на тясната координация между EUMAM и NSATU;

36. приветства работата на консултативната мисия на Европейския съюз в Украйна (EUAM) за изпълнението, при трудни условия, на нейния нов засилен мандат; призовава ЕС да гарантира, че EUAM може да функционира с необходимите финансови, логистични ресурси и експертни човешки ресурси, за да отговори на нуждите на Украйна, и приветства участието на държави извън ЕС в тази връзка; подчертава значението и ролята на EUAM, която предоставя стратегически съвети на органите за национална и държавна сигурност на Украйна, като най-големия принос на ЕС на място; подчертава ключовите задачи на EUAM в борбата срещу организираната и трансграничната престъпност, възстановяването на обществените услуги в освободените територии и подкрепата при разследването и наказателното преследване на международните престъпления, като се използва за основа присъствието и експертният опит на EUAM;

37.подчертава значението на сътрудничеството с украинската отбранителна промишленост и постепенното ѝ интегриране в отбранителната технологична и индустриална база на ЕС (ЕОТИБ) и за тази цел призовава да се вземе изцяло предвид отбраната на Украйна при подготовката на новите законодателни инициативи на Комисията, насочени към укрепване на ЕОТИБ; подчертава, че следва да се предприемат конкретни стъпки за интегриране на Украйна в политиките и програмите на ЕС в областта на отбраната по време на процеса на присъединяване на Украйна към ЕС, включително чрез адаптиране на украинските въоръжени сили към изискванията за способности на ЕС и включването им в трансгранични проекти и програми за промишлено и технологично сътрудничество в областта на отбраната; приветства във връзка с това откриването в Украйна на Службата на ЕС за иновации в областта на отбраната, чиято цел е да определя нуждите и капацитета на Украйна в сектора на иновациите в областта на отбраната, да улеснява съвместните инициативи и да насърчава трансграничното сътрудничество между заинтересованите страни в областта на отбранителната промишленост на ЕС и Украйна, както и да бъде централно звено за украинските партньори, а също и координационен и информационен център; приветства текущите инициативи на няколко държави – членки на ЕС, за задълбочаване на сътрудничеството с Украйна в научните изследвания и промишленото производство в областта на отбраната и призовава да продължи да се използва иновативният отбранителен потенциал на Украйна за разработване на оръжия и боеприпаси и да се ускори тяхното производство, в тясно сътрудничество с ЕС и други западни партньори, като се ползват наличните механизми за подкрепа; призовава военните промишлености на държавите – членки на ЕС, да изпълнят ангажимента си за установяване на военно производство на украинска територия;

38.подчертава необходимостта от укрепване на способностите за разминиране в Украйна с цел справяне с проблема с широко разпространеното наличие на невзривени бойни припаси и противопехотни мини, както и необходимостта от разминиране на морските води на Украйна в Черно море; застъпва се осигуряването на специални ресурси за подкрепа на всеобхватно обучение за разминиране, включително усъвършенствани техники за откриване и обезвреждане на мини; отбелязва, че повишеният капацитет за разминиране ще улесни не само провеждането на по-безопасни военни операции, но и ще спомогне за възстановяването и безопасността на районите с цивилно население, засегнати от войната;

39.приветства амбицията, определена в Стратегията за европейската отбранителна промишленост (СЕОП), за постигане на отбранителна готовност на ЕС и неговите държави членки и за стимулиране на ЕОТИБ; счита, че предложението на Комисията за създаване на програма за европейската отбранителна промишленост (ПЕОП) е от жизненоважно в това отношение; подкрепя целите за укрепване на готовността на отбранителната промишленост на ЕС, подобряване на съвместното планиране в областта на отбраната и допълнително улесняване на съвместното възлагане на обществени поръчки от държавите членки в съответствие с приоритетите, определени в плана за развитие на способностите, и областите за сътрудничество, определени в координирания годишен преглед на отбраната, за да се стартират европейски проекти в областта на отбраната от общ интерес, по-специално в областите на стратегическите способности, като например противовъздушната и противоракетната отбрана, както и да се гарантира сигурността на доставките и достъпът до суровини от критично значение и да се предотврати недостигът в производството в областта на отбраната; решително подкрепя идеята за използване предимно на сътрудничество на равнището на ЕС в сектора на европейската отбранителна промишленост и подкрепя конкретните количествени цели за сътрудничество, представени в СЕОП, които се съсредоточават особено върху съвместното възлагане на обществени поръчки, като по-специално се приканват държавите членки да си набавят най-малко 40% от отбранителното оборудване в условия на сътрудничество до 2030 г., за да се гарантира, че до 2030 г. стойността на търговията в областта на отбраната в рамките на ЕС представлява най-малко 35% от стойността на пазара на ЕС в областта на отбраната и да се осигурят най-малко 50% от техните инвестиции в областта на отбраната в рамките на ЕС до 2030 г. и 60% до 2035 г.;

40.подчертава значението на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС) за подобряването и хармонизирането на отбранителните способности на ЕС; отново отбелязва със съжаление, че държавите членки продължават да не използват пълноценно рамката на ПСС и че осезаемите резултати в рамките на текущите 66 проекта остават ограничени; отбелязва също така със съжаление липсата на информация, предоставяна на Парламента, относно причините за приключването на шест проекта и възможните им резултати; посочва, че участващите държави членки са приели 20 обвързващи ангажимента, за да отговорят на амбицията на ЕС в областта на отбраната; счита, че е необходимо да се извърши задълбочен преглед на проектите по линия на ПСС по отношение на резултатите и перспективите, за да се рационализира настоящият набор от проекти, като се сведе до малък набор от приоритетни проекти и същевременно се приключат проектите, при които липсва достатъчен напредък; предлага да се създаде приоритетна схема в рамките на ПСС с цел ефективно преодоляване на установените пропуски и изпълнение на приоритетите в областта на способностите;

41.приветства предложението на Комисията за ПЕОП; отбелязва със загриженост оценката на Европейската сметна палата, че финансовият пакет за ПЕОП е недостатъчен във връзка с целите на програмата, и следователно призовава отново за осигуряване на необходимото финансиране за отбраната; подчертава, че ще са необходими значителни бюджетни усилия, за да може ПЕОП да окаже значително въздействие върху военната подкрепа за Украйна, развитието на истински отбранителни способности на ЕС и конкурентоспособна европейска отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ); приветства преразглеждането през 2023 г. на плана за развитие на способностите; изразява съжаление относно ограничения напредък в развитието на способностите след приемането на първия план за развитие на способностите през 2008 г.; призовава държавите членки да засилят значително съвместните усилия за постигане на своевременен съществен напредък, като използват пълноценно и съгласувано инструментите на ЕС, включително Европейския фонд за отбрана, постоянното структурирано сътрудничество (ПСС) и координирания годишен преглед на отбраната, както и инструментите, посочени в предложението за ПЕОП;

42.приветства предприетите досега съвместни усилия за повишаване на отбранителната готовност на ЕС чрез мерки за засилване и подкрепа на адаптирането на европейската отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ), по-специално чрез регламентите за Акта за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни обществени поръчки (АУЕОПСП) и Акта в подкрепа на производството на боеприпаси (ASAP), и призовава за бързото им прилагане; изразява съжаление, че финансовият пакет за АУЕОПСП продължава да бъде ограничен, и посочва, че ролята на ASAP във връзка с амбицията за снабдяване на Украйна с един милион бройки боеприпаси беше ограничена от възражението на Съвета срещу съответните регулаторни елементи;

43.приветства усилията и инвестициите, направени до момента от дружествата в рамките на ЕОТИБ за укрепване на промишления капацитет, включително с подкрепата на инструментите на ЕС; подчертава, че допълнителното и трайно укрепване на капацитета на ЕОТИБ изисква преди всичко поръчки от страна на държавите – членки на ЕС, които следва да се провеждат съвместно, за да се осигури отбранителната готовност на Съюза, да се подобри оперативната съвместимост между въоръжените сили на държавите членки и да се постигнат икономии от мащаба, като по този начин се извлече максимална полза от парите на данъкоплатците в ЕС; призовава съответно държавите членки да увеличат усилията за възлагане на съвместни обществени поръчки в съответствие с пропуските в способностите, установени в анализа на недостига на инвестиции в отбраната, и приоритетите по отношение на способностите в плана за развитие на способностите (ПРС); подчертава, че ефективното съвместно възлагане на обществени поръчки по отношение на проекти за развитие, особено в рамките на Европейския фонд за отбрана, изисква съвместно определение на военните изисквания на съответните системи, за да се постигнат адекватни икономии от мащаба; във връзка с това призовава Комисията да използва експертния опит на Военния комитет на ЕС за изготвянето на такова съвместно определение, за да се гарантира военна съгласуваност на промишлено равнище; призовава държавите членки да се включат в съвместно възлагане на обществени поръчки с оглед на създаването на общоевропейски вериги за създаване на стойност чрез разпределяне на производството в целия Съюз и повишаване по този начин на икономическата привлекателност на съвместното възлагане на обществени поръчки, като същевременно се изграждат стратегически излишъци в производствения капацитет с цел подобряване на издръжливостта в случай на въоръжен конфликт; призовава държавите членки и Комисията да се стремят към по-нататъшно укрепване на механизмите за съвместно възлагане на обществени поръчки и към достатъчна координация от страна на Европейската агенция по отбрана;

44.подчертава необходимостта от по-нататъшна подкрепа за прехода на проектите за разработване към решения, които могат да бъдат предлагани на пазара, и приветства разпоредбата в предложението за ПЕОП в тази връзка; изразява съжаление относно ненужното и нефункционално дублиране на усилията по отношение на проектите за бъдещия основен боен танк и хиперзвуковия прехващач; изразява загриженост, че подобно дублиране противоречи на амбицията, заложена в СЕОП, за осигуряване на 60% от ЕОТИБ до 2035 г., тъй като разпръснатите ресурси ще удължат времето, необходимо за постигане на продаваеми решения, като по този начин най-вероятно ще доведат до обществени поръчки за американски продукти; изразява съжаление също така във връзка с нарастващите забавяния по проекти, свързани с основни способности, по-специално френско-германския проект за основната система за бойни действия по суша (MGCS) и френско-германско-испанския проект за бъдещата въздушна бойна система, което също така води до риск от намиране на решение в бъдеще чрез обществени поръчки за американски продукти; подчертава, че следва да се използват всички възможни полезни взаимодействия с Европейския фонд за отбрана, като същевременно се избягва дублирането на усилия;

45.подчертава необходимостта да се гарантира съгласуваност на резултатите между съответните процеси на планиране на развитието на способностите на ЕС и на НАТО; призовава за подобряване на оперативната съвместимост на военното оборудване от държавите – членки на ЕС, и съюзниците от НАТО и за насърчаване на промишленото сътрудничество, като се гарантира, че бъдещите правни стандарти на ЕС за компонентите на отбранителните продукти и за боеприпасите се основават на стандартите на НАТО;

46.приветства предложението за европейски проекти в областта на отбраната от общ интерес във връзка с развитието на общи способности, които надхвърлят финансовите възможности на отделна държава членка; счита, че тези проекти следва да се използват за подкрепа на промишления и технологичния капацитет, който е в основата на главните общи приоритети на няколко държави членки, и в области като защитата и отбраната на външните граници, и по-специално в областта на сухопътните операции, както и за предоставяне на подкрепа за стратегическите спомагателни способности, особено в космическата и европейската въздушна отбрана, така че да се действа по целия спектър от заплахи, по отношение на военната мобилност, по-конкретно стратегическия и тактическия въздушен транспорт, способностите за дълбочинни удари, технологиите за използване и противодействие на дронове, ракетите, боеприпасите и изкуственият интелект, за да се разработват суверенна инфраструктура и критични спомагателни способности; подчертава, че предвид огромния брой приоритети и необходимостта да се мобилизират нови ресурси е необходимо да надделее прагматизмът; във връзка с това счита, че ЕС следва да се съсредоточи, когато е възможно, върху наличните в кратки срокове и доказани европейски технологии, които постепенно намаляват зависимостите на ЕС и подобряват неговата сигурност; подчертава необходимостта да се подкрепя развитието на общоевропейски вериги за създаване на стойност в рамките на сътрудничеството в ЕС в областта на отбраната чрез включване на дружества в целия ЕС, както и от повишаване на конкурентоспособността в сектора чрез различни средства, например сливания и „шампиони“; освен това счита, че вместо да се съсредоточават върху добрата възвръщаемост, политиките на ЕС в областта на отбраната следва да насърчават растежа на европейските центрове за високи постижения;

47.подчертава жизненоважната необходимост от преодоляване на разпокъсаността на отбранителния промишлен ландшафт на ЕС и от създаване на вътрешен пазар на ЕС за отбранителни продукти, тъй като съществуващата структура води до ненужни дублирания и до умножаване на случаите на неефикасност в инвестициите за отбрана и в тяхното използване и спъва от структурна гледна точка засилването на отбранителната готовност; изразява загриженост, че вътрешният пазар на отбранителни продукти все още се подкопава от недостатъчно хармонизираното прилагане на неговите правила от страна на държавите членки и от непропорционалното използване на освобождаването, предвидено в член 346 от ДФЕС; подкрепя призива за създаване на истински единен пазар за отбранителни продукти и услуги, представен и в доклада на г-н Ниенистьо; подчертава необходимостта от нова актуализирана и ефективна регулаторна рамка, насочена към намаляване на пречките за навлизане на пазара на отбранителни продукти, която да даде възможност за консолидиране на отбранителната промишленост на ЕС и да позволи на дружествата от ЕС да използват пълноценно бизнес потенциала, като насърчават иновациите, и повече и по-гладко трансгранично, както и гражданско и военно сътрудничество, като стимулират производството, повишават сигурността на доставките и гарантират по-интелигентни и по-ефикасни публични инвестиции в ЕОТИБ; същевременно подчертава, че е важно да се поддържа плодотворна конкуренция между различните конкуренти и да се избягват олигополи, при които отделните доставчици могат свободно да определят цените и наличността на отбранителни стоки; призовава Комисията да представи предложения за доизграждане на вътрешния пазар на ЕС в областта на отбраната, основани по-специално на оценка на правилата на ЕС за възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и трансфер на свързани с отбраната продукти, както и на установяването и анализа на ограниченията и пропуските в настоящата правна рамка; освен това призовава Комисията да направи предложения за тълкуване на член 346 от ДФЕС в съответствие с настоящата реалност на взаимозависима архитектура за сигурност в ЕС; призовава за по-добро прилагане на Директива 2009/81/ЕО относно възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната и поръчки от чувствително естество в областта на сигурността Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността и за изменение на Директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО (ОВ L 216, 20.8.2009 г., стр. 76, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2009/81/oj)., както и на Директива 2009/43/ЕО относно трансфера на продукти, свързани с отбраната, в рамките на ЕС Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността (ОВ L 146, 10.6.2009 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2009/43/oj). („Директивата за трансфера“), и когато е необходимо, с оглед на Стратегията за европейската отбранителна промишленост (СЕОП), да бъдат представени предложения за преразглеждане на тези директиви;

48.подчертава, че е важно да се гарантира балансирано усилие между укрепването на съществуващите промишлени способности на държавите членки в областта на въоръжаването в краткосрочен и средносрочен план и подкрепата за научноизследователската и развойната дейност (НИРД) за ново и иновативно военно оборудване и въоръжаване, съобразени със сегашните и бъдещите нужди на въоръжените сили на държавите членки, както и със съответните отбранителни способности на ЕС, като например тези, необходими за мисиите и операциите по линия на ОПСО, както и за капацитета на ЕС за бързо развръщане (КБР); подчертава, че следва да се отдава приоритет на запазването и увеличаването на технологичното предимство чрез целенасочени стратегически проекти като ключов елемент за възпиране по отношение на нашите противници и конкуренти; подчертава значението на включването на всички държави членки в стратегиите за сигурност и отбрана, особено по отношение на развитието на отбранителната промишленост;

49.подчертава необходимостта от разработване на ефективна политика на равнище ЕС в областта на въоръжаването, която включва установяването на функциониращо и ефективно външнотърговско измерение, която има за цел да подкрепя партньори, които са изправени пред заплахи от агресивни авторитарни режими, и предотвратява доставките на оръжие за недемократични агресивни режими в съответствие със съществуващите осем критерия на ЕС; подчертава необходимостта от преодоляване на много тясното и национално тълкуване на член 346 от ДФЕС в това отношение;

50.подчертава, че сътрудничеството с международните партньори в сектора на отбраната следва да бъде ограничено до единомислещи партньори и не следва да противоречи на интересите на ЕС и неговите държави членки в областта на сигурността и отбраната; припомня, че зависимостите от високорискови доставчици на критични продукти с цифрови елементи представляват стратегически риск, който следва да бъде разгледан на равнището на Съюза; призовава съответните органи на държавите членки да размишляват относно начини за намаляване на тези зависимости и да извършат незабавна оценка и преглед на съществуващите китайски инвестиции в критична инфраструктура, включително електропреносни мрежи, транспортна мрежа и информационни и комуникационни системи, за да определят всички възможни уязвимости, които биха могли да повлияят на сигурността и отбраната на Съюза;

51.приветства преразглеждането на регламента на ЕС за преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ); подчертава необходимостта от по-нататъшно укрепване на процедурите за скрининг на ПЧИ чрез включване на стандарти за надлежна проверка, за да се установяват случаите, в които правителствата на държавите имат ефект на лоста над инвеститорите в критичната инфраструктура на ЕС, като например европейските пристанища, и в подводните кабели в Балтийско, Средиземно море и в Северния ледовит океан по начини, които биха били в противоречие с интересите на Съюза и неговите държави членки в областта на сигурността и отбраната, както е установено в рамките на ОВППС съгласно дял V от ДЕС; подчертава, че този подход следва да се прилага също така за държавите кандидатки; счита, че е необходимо допълнително законодателство за ефективна защита на сигурността на европейските вериги за доставки на ИКТ от рискови доставчици и за защита срещу кражба на интелектуална собственост чрез кибернетични средства; призовава за създаването на европейска рамка, целяща тясно регулиране и определяне на минимални стандарти и условия във връзка с износа на интелектуална собственост и технологии, които са от решаващо значение за сигурността и отбраната на Съюза, включително, наред с другото, стоки с двойна употреба;

52.подкрепя значителното увеличаване на инвестициите в НИРД в областта на отбраната, с особен акцент върху основаните на сътрудничество инициативи, като по този начин се укрепва технологичното лидерство и конкурентоспособността на ЕС в областта на отбраната и се гарантира „преливане“ от военната в гражданската сфера; в този контекст отбелязва, че през 2022 г. държавите членки са инвестирали приблизително 10,7 милиарда евро в НИРД в областта на отбраната; подчертава, че технологичният напредък в критичните области, а именно във въздуха, на сушата, в морето, космоса и в кибернетичното пространство, изисква стабилни, дългосрочни инвестиции във всички държави членки, за да се върви в крак с бързите глобални иновации;

53.подчертава необходимостта инструментите и финансирането на ЕС за научноизследователска и развойна дейност да се използват възможно най-ефективно, за да се преодоляват своевременно пропуските в способностите и приоритетите, както е посочено в анализа на недостига на инвестиции в отбраната и в плана за развитие на способностите; поради това призовава Комисията и държавите членки да съгласуват проектите и финансирането по линия на Европейския фонд за отбрана в зависимост от неотложните нужди на ЕС от способности и да им отдават предимство на тази основа, както и да се съсредоточават върху най-значимите и обещаващи научноизследователски дейности; призовава Комисията да започне задълбочен преглед на Европейския фонд за отбрана с оглед на преразгледан финансов инструмент за последващи действия във връзка със следващата Многогодишна финансова рамка (МФР); призовава новата Комисията и държавите членки да възприемат още при проектирането на съответните фондове на ЕС подход, включващ нисък енергиен, въглероден и екологичен отпечатък, както и редовно да докладват за напредъка; припомня, че действията в областта на НИРД могат да бъдат насочени към решения за подобряване на ефективността, намаляване на въглеродния отпечатък и постигане на устойчиви най-добри практики; приветства съответните инвестиции в размер на 133 милиона евро, предвидени в първата годишна работна програма, но отбелязва, че това съставлява едва 11% от общия годишен бюджет на ЕФР; припомня ролята на NextGenerationEU за действията в областта на климата и призовава държавите членки да използват ресурси от своите национални планове за възстановяване, за да инвестират в устойчивостта на своята военна инфраструктура;

54.подчертава необходимостта от развиване на по-проактивна роля на ЕС в поддържането на инвестициите в технологии с двойна употреба, които могат да се прилагат както в граждански, така и във военен контекст, като средство за повишаване на устойчивостта на ЕС срещу хибридни и нововъзникващи заплахи; подчертава необходимостта от подкрепа по-специално за изпитването на прототипи на нови продукти и от съсредоточаване върху новите технологии в тясно сътрудничество с украинските действащи лица в областта на отбраната и технологиите; подчертава, че е важно да се гарантира финансовата жизнеспособност на дружествата, включително малките и средните предприятия (МСП), които инвестират в такива иновации; застъпва се за насърчаване на гражданската пазарна реализация на тези технологии като начин за разширяване на пазарните възможности и укрепване на европейската промишлена база, като се насърчава взаимодействието между военното и гражданското развитие;

55.подчертава важната роля, която нововъзникващите революционни технологии, като например изкуственият интелект, квантовите изчислителни технологии, изчисленията в облак и роботиката, играят в областта на отбраната; подчертава, че разработването и „впрягането“ на тези технологии в отбраната изискват допълнителни координирани от ЕС инвестиции и научноизследователски усилия, така че доставчиците на отбранително оборудване в ЕС да останат в челните редици на иновациите; отбелязва, че съгласно действащия Регламент за Европейския фонд за отбрана, с дългите му цикли на изпълнение, Комисията не предоставя своевременно финансиране за научноизследователски проекти; поради това призовава за по-гъвкав и по-бърз подход към научноизследователските проекти за нововъзникващи революционни технологии, който да отразява нарастващия темп на развитие в тази област въз основа на работата на Центъра за европейски иновации в областта на отбраната към Европейската агенция по отбрана (HEDI) и на работата на Агенцията на САЩ за авангардни научноизследователски проекти в областта на отбраната; освен това призовава ЕС да играе водеща роля в насърчаването на научните изследвания в областта на военните приложения на изкуствения интелект и в създаването на рамки за управление за отговорно разработване и използване на тази технология;

56.отново призовава Комисията да сподели с Парламента подробен анализ на рисковете, свързани с недобросъвестното използване, от нашите съперници, на технологии като полупроводници, квантови изчислителни технологии, блокови вериги, космическо пространство, изкуствен интелект и биотехнологии, включително геномика, както и предложения списък с действия на ЕС в тези области, в съответствие със стратегията на ЕС за икономическа сигурност; изразява загриженост във връзка с ролята на китайските дружества, свързани с военния сектор, за събирането на генетични данни на гражданите на ЕС;

57.призовава Комисията да предложи пакет на ЕС за безпилотните летателни апарати с акцент върху системите за безпилотни летателни апарати, системите против безпилотните летателни апарати и спомагателните способности, който да съдържа планове и финансиране за стимулиране на научноизследователската и развойната дейност, да извлича поуки от опита на Украйна и да бъде отворен за участието на високоиновативни дружества от Украйна, както и промишлена програма, посветена на съвместното разработване, производство и възлагане на обществени поръчки за системи за безпилотни летателни апарати и системи против безпилотните летателни апарати, и регламент относно използването на безпилотни летателни апарати в граждански и военен контекст;

58.отново заявява, че свързаните с отбраната МСП от целия Съюз са гръбнакът на европейската отбранителна промишленост и веригите на доставки и са от ключово значение за иновациите в тези области, и подчертава необходимостта от предоставяне на подкрепа на МСП и стартиращите предприятия, по-специално в сектора на отбраната и изделията с двойна употреба; подчертава, че Стратегията за европейската отбранителна промишленост и Програмата за европейската отбранителна промишленост трябва да гарантират еднакви условия на конкуренция за всички участници в отбранителната промишленост в целия Съюз и да насърчават сътрудничеството между по-големите и по-малките дружества от всички държави членки, като се гарантира, че няма да има големи дружества от ограничен брой държави членки, които ще доминират в промишлеността; насърчава държавите членки да предоставят специални възможности за МСП в европейския сектор на отбраната, така че те да участват в тръжни процедури чрез мерки, като например създаване на предварително одобрен списък на дружествата за улесняване на по-бърз процес на ангажираност, въвеждане на дружества за частни капиталови инвестиции, които инвестират в МСП в процеса на възлагане на обществени поръчки, подпомагане на растежа на МСП чрез инкубация и капиталови инвестиции, намаляване на сложността на подаването на оферти за договори и полагане на вътрешни усилия за реформиране на времето, необходимо за разглеждане на подробностите по договорите;

59.подчертава значението на развитието, поддържането и защитата на инфраструктурата, необходима за гарантиране на бързата и ефикасна военна мобилност на нашите въоръжени сили в държавите членки; подчертава необходимостта да се гарантира устойчивостта на критичните инфраструктури, които позволяват военна мобилност и предоставяне на основни услуги; признава, че военната логистика може да допринася за възпиране, като сигнализира за цялостната военна готовност на ЕС; очаква тези точки да бъдат ясно отразени в обявеното съвместно съобщение относно военната мобилност от юни 2025 г.;

60.подчертава неотложната необходимост от значително укрепване и инвестиране във военната мобилност, като се отдава приоритет на инвестициите и премахването на участъците с недостатъчен капацитет и липсващите връзки; във връзка с това подчертава значението на бързото изпълнение на проекти и регулаторни мерки в съответствие с Плана за действие на ЕС за военната мобилност 2.0; подкрепя новите стратегически инвестиции в гражданска и военна инфраструктура, като например пристанища, летища и магистрали, които също така ще позволят безпроблемния трансфер на военни части и доставки, включително сили за бързо реагиране, тежко оборудване, стоки и хуманитарна помощ; призовава Комисията да предприеме действия във връзка с препоръките в специалния доклад на Европейската сметна палата от 2025 г. относно военната мобилност и да отдава по-голямо значение на военната оценка в рамките на процедурата за подбор на проекти с двойна употреба Специален доклад 04/2025 на Европейската сметна палата, озаглавен „Военната мобилност на ЕС — не е постигната пълна скорост поради слабости в проектирането и пречки по маршрута“.;

61.призовава Комисията да разработи интегриран подход към военната мобилност и логистика, който да гарантира, че ангажиментът на Съвета да премахне всички оставащи пречки до 2026 г. се спазва и съвпада с много по-големите инвестиции на ЕС в ключови аспекти на военната мобилност; освен това призовава в следващата МФР да бъде осигурено подходящо финансиране от ЕС за текущи и необходими проекти за военна мобилност; призовава държавите членки да продължават да предприемат действия за опростяване и хармонизиране на процедурите за военна мобилност и да съкратят сроковете за даване на разрешения, така че държавите – членки на ЕС, да действат по-бързо и да увеличават ефикасността на ответните си действия в съответствие със своите потребности и отговорности, свързани с отбраната, както в контекста на мисиите и операциите по линия на ОПСО, така и в контекста на националните и многонационалните дейности; насърчава държавите членки да използват споразумението за постоянно структурирано сътрудничество с трети държави относно военната мобилност като образец за участие на държавите партньори, с акцент върху адаптирането на проектите по линия на ПСС към нуждите на мисиите по линия на ОПСО;

62.оценява усилията на държавите, граничещи с Украйна, да предоставят военна помощ на Украйна по сигурен и ефикасен начин; отбелязва, че опитът и потенциалът на Полша в областта на военната мобилност, включително планираното централно комуникационно пристанище, са от съществено значение за сигурността на целия източен фланг;

63.подчертава, че след като през март 2022 г. държавите членки приеха Стратегическия компас, геополитическите събития и заплахи са продължили да се развиват бързо; поради това призовава за преглед на всеобхватната съвместна оценка на заплахите, залегнала в Стратегическия компас, от който следва да произтичат приоритетите за ЕС; счита, че този преглед следва да послужи за определяне на общи възгледи относно пропуските в способностите в цяла Европа, които следва да бъдат преодолени чрез двустранни, многонационални програми, фондове, проекти и инструменти на равнище ЕС, и за определяне на сроковете, в които това следва да бъде направено; освен това призовава Комисията и ЗП/ВП след този преглед да представят актуализирани мерки за Стратегическия компас, ако е необходимо, която да служи като основа за изготвянето на Бялата книга относно бъдещето на европейската отбрана; отново заявява, че амбициозните цели и етапните цели на Стратегическия компас могат да бъдат постигнати само със съответната политическа воля и действия от името на държавите членки и институциите на ЕС; подчертава необходимостта от съгласуваност и съвместимост между Стратегическия компас и стратегическата концепция на НАТО;

64.призовава Комисията и ЕСВД да гарантират, че пътната карта относно изменението на климата и отбраната се прилага изцяло и се подобрява в контекста на актуализираните мерки в рамките на Стратегическия компас; призовава за преразглеждане на сроковете за прегледа на пътната карта, и по-специално за преглед на общите цели много по-рано от 2030 г.; призовава държавите членки да разработят национални структури в подкрепа на целите; призовава настоятелно ЗП/ВП да предложи на държавите членки програма за действия, която се състои от приоритетни действия, представени в пътната карта, които могат да бъдат изпълнени в краткосрочен план;

65.предлага Съветът да направи преглед на институционалните настройки на своите органи за вземане на решения, компетентни в областта на отбраната и сигурността, и да обмисли създаването на нов постоянен орган за вземане на решения, съставен от министри на отбраната на държавите членки, без това да засяга съответното разпределение на правомощията в рамките на националните министерства в това отношение;

66.подчертава, че ефективното сътрудничество на равнище ЕС в областта на сигурността и отбраната и бързите и координирани отговори на предизвикателствата пред сигурността изискват съгласуваност между различните структури на Съвета и Комисията; подчертава освен това необходимостта от предотвратяване на припокривания, гарантиране на ефективни публични инвестиции, преодоляване на критичните пропуски в способностите и разработване на съгласувани стратегии за сигурност по отношение на партньорите, трети държави и различни региони по света както в процесите на създаване на политики, така и в настоящите и бъдещите инициативи; отбелязва неясното разделение на портфейлите и потенциалното припокриване на правомощия между членовете на Комисията в областта на сигурността и отбраната след създаването на длъжността член на Комисията, отговарящ за отбраната и космическото пространство, и поради това призовава Комисията ясно да очертае правомощията на членовете на Комисията в тази област; приканва Комисията да извърши вътрешен преглед на различните си структури, включително на Генералната дирекция „Отбранителна промишленост и космическо пространство“ (ГД DEFIS) и Европейската агенция по отбрана, както и на техните мандати, за да се гарантира взаимно допълване и ефективно администриране на настоящите и бъдещите инициативи в рамките на ОПСО; призовава държавите членки и Комисията да отделят допълнителни финансови и човешки ресурси за ЕСВД, за да се гарантира, че тя може ефективно да изпълнява ролята си на дипломатическа служба на ЕС с оглед на изключително нестабилния геополитически контекст и увеличените искания, които трябва да посреща с ограничения си капацитет през последните години;

67.отново потвърждава, че за да се превърне в надежден геополитически участник, ЕС следва да реформира своя процес на вземане на решения относно ОВППС/ОПСО, и във връзка с това подчертава, че следва да се обмислят институционални обсъждания относно премахването на изискването за единодушие в този процес; припомня, че рамката на Договора за ЕС вече позволява редица различни институционални форми на сътрудничество в областта на външната политика и политиката на сигурност и отбрана, и отбелязва със съжаление, че потенциалът за бързи действия в тази област, както е предвидено в „клаузите за преход“ от ДЕС, се използва само в много ограничена степен; призовава Съвета да разгледа всички възможности за укрепване и задълбочаване на своя процес на вземане на решения относно ОВППС/ОПСО с оглед на реализирането на неизползвания потенциал в рамките на Договорите; отново призовава Съвета да преминава постепенно към гласуване с квалифицирано мнозинство за решения относно ОВППС и ОПСО, поне в тези области, които нямат военни последици; освен това предлага Съветът да продължи да използва пълноценно „клаузите за преход“ и обхвата на членовете, които засилват солидарността и взаимопомощта на ЕС в случай на кризи;

68.отново призовава решително за укрепване на Способностите на ЕС за планиране и провеждане на военни операции (MPCC) и за постигане на тяхната пълна оперативна готовност, включително чрез осигуряване на подходящи помещения, персонал, засилено командване и контрол, както и ефективни комуникационни и информационни системи за всички мисии и операции по линия на ОПСО; подчертава необходимостта от постигане на навременни резултати по отношение на MPCC, като се има предвид амбицията на Стратегическия компас, че MPCC следва да функционира като предпочитаната от ЕС структура за командване и контрол, която е в състояние да планира и провежда всички военни мисии без изпълнителни правомощия и две дребномащабни или една средномащабна изпълнителна операция, както и учения с реални действия; подчертава необходимостта Способностите за планиране и провеждане на военни операции да улесняват взаимодействието между гражданските и военните инструменти и призовава за създаването на съвместен гражданско-военен щаб, съчетаващ граждански и военни инструменти, на европейско равнище в дългосрочен план, за да се използва пълноценно интегрираният подход на ЕС в управлението на кризи от стратегическото планиране до действителното провеждане на мисията или операцията; подчертава, че Способностите за планиране и провеждане на граждански операции на ЕС (CPCC) следва да обмислят как да защитават разгърнатите сили срещу многобройните хибридни заплахи и как да провеждат разширени операции при много по-високо ниво на риск, отколкото в сегашния контекст; призовава Комисията, ЕСВД, MPCC, CPCC, Военния комитет на ЕС и Военния секретариат на ЕС да насърчават нова култура на разбирателство между гражданските и военните партньори, да развиват междуведомствено сътрудничество и да гарантират трансфера на най-добри практики при планирането на мисии и свързаните с тях концепции, включително чрез разработване на модел за генериране и споделяне на най-добри практики;

69.отново заявява своята пълна подкрепа за достигане на пълна оперативна готовност на капацитета за бързо развръщане (КБР) най-късно през първата половина на 2025 г., който да разполага с най-малко 5000 души за задачи по спасяване и евакуация, операции за първоначално навлизане и стабилизиране или временно укрепване на мисии; отбелязва, че бойните групи на ЕС, които никога не са били разгръщани, въпреки че функционират от 2007 г., ще бъдат неразделна част от по-широката рамка на капацитета на ЕС за бързо разгръщане; приветства планирането и осъществяването на учения с реални действия в рамките на капацитета за бързо развръщане и насърчава продължаването на тези инициативи;

70.счита, че капацитетът за бързо разгръщане е ключов елемент за постигане на равнището на амбиция на ЕС, и счита, че следва постепенно да му бъдат разпределени допълнителни войски и военни елементи във връзка с приоритетната цел от Хелзинки от 1999 г.; счита, че би било целесъобразно да се използва процесът на Бялата книга за започване на дискусия относно създаването на допълнителни постоянни многонационални военни части на ЕС, които биха могли да изпълняват допълнителни задачи в допълнение към капацитета за бързо разгръщане; подчертава необходимостта от по-нататъшно сътрудничество с НАТО за създаването на капацитета за бързо разгръщане в съответствие с принципа на единния набор от сили;

71.отново призовава държавите членки да разгледат практическите аспекти на прилагането на член 44 от ДЕС по време на привеждането в действие на капацитета за бързо развръщане, както и в други имащи отношение мисии по линия на ОПСО, за да се даде възможност на група от желаещи и способни държави членки да планират и провеждат мисия или операция в рамките на ЕС, като по този начин улесняват бързото задействане на капацитета за бързо разгръщане; призовава държавите членки да се ангажират със значително своевременно намаляване на критичните пропуски в стратегическите способстващи фактори, по-специално тези, свързани с КБР, като например стратегическия въздушен транспорт, космическите средства за комуникация, медицинските активи, способностите за киберотбрана и разузнаването; призовава члена на Комисията, отговарящ за отбраната и космическото пространство, да разглежда, включително в предложените от него европейски проекти от общ интерес в областта на отбраната, инициативи, насочени към осигуряване на необходимите стратегически способстващи фактори, които биха улеснили мисиите и операциите по линия на ОПСО, както и капацитета за бързо разгръщане;

72.настоява, че неотложните нужди не могат да чакат следващата МФР; настоява, че трябва незабавно да се проучат иновативни решения за намиране на допълнително финансиране, например инвестиране в сектора на отбраната, улесняване и ускоряване на пренасочването на средства от един проект към друг и проучване на възможността за адаптиране на критериите за финансиране от ЕС, за да се придаде нова значимост на критериите за сигурност при разпределянето на разходите;

73.приветства увеличените бюджети и инвестиции в отбраната от страна на държавите членки и увеличението, макар и скромно, на бюджета на ЕС за ОПСО през 2024 г.; изразява твърдо убеждение, че с оглед на безпрецедентните заплахи за сигурността всички държави – членки на ЕС, следва спешно да достигнат равнище на разходите за отбрана като дял от своя БВП, което е значително по-високо от настоящата цел на НАТО от 2%; признава, че 23 от 32-те съюзници от НАТО, включително 16 държави, които са членки както на ЕС, така и на НАТО, се очаква да изпълнят целта на НАТО за заделяне на 2 от техния БВП за разходи за отбрана до края на 2024 г.; посочва, че това показва шесткратно увеличение от 2014 г. насам, когато беше поет ангажимент за тази цел; отбелязва, че настоящият бюджет на ЕС за сигурност и отбрана, като се имат предвид геополитическите сътресения и агресивната война на Русия срещу Украйна, не е равен на предизвикателствата, които трябва да бъдат преодолени в краткосрочен и дългосрочен план; препоръчва, с оглед на прогнозната необходимост от инвестиции в областта на отбраната в размер на 500 милиарда евро до 2035 г. и въз основа на непрекъснат анализ на нуждите и пропуските в способностите, държавите членки да увеличат допълнително инвестициите в отбраната, по-специално за съвместно възлагане на обществени поръчки за отбранителни способности, и напълно подкрепя целите, определени по линия на Стратегията за европейската отбранителна промишленост, в това отношение;

74.призовава Комисията и държавите членки да започнат открита дискусия въз основа, наред с другото, на препоръките, представени в докладите на г-н Драги и г-н Ниенистьо, включително увеличаване на ресурсите, разпределени за сигурност и отбрана в следващата МФР, и проучване на всички ефективни възможности за финансиране за тази цел, както и обединяване на части от националните бюджети за отбрана на равнището на ЕС с цел генериране на икономии от мащаба; освен това призовава държавите членки да изменят процеса на финансиране по линия на Европейския механизъм за подкрепа на мира (ЕМПМ), за да се гарантира подходяща и устойчива подкрепа за партньорите и съюзниците и същевременно да се осигури привеждане в съответствие с мисиите и операциите по линия на ОПСО; призовава за разработването на стратегия с цел създаването на центрове за високи постижения в различни региони на ЕС, без да се дублира работата на НАТО в тези области, с цел насърчаване на иновациите и участието на всички държави членки, като се гарантира, че способностите и специализираните знания на всяка държава членка допринасят за по-сплотена и интегрирана отбранителна промишлена база;

75.приветства новия финансов инструмент „Действия за сигурност за Европа“ (SAFE) и настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че увеличените инвестиции в отбранителните способности на Европа зачитат идеята „да купуваме повече, да купуваме по-добре, да купуваме заедно, да купувате европейска продукция“; изразява съжаление относно използването на член 122 и произтичащата от това липса на участие на Парламента в одобряването на този инструмент;

76.приветства стратегията за съюз на спестяванията и инвестициите и изразява очакването си, че тя ще улесни мобилизирането на частни спестявания към по-ефективни капиталови пазари и ще насочи инвестициите към сектора на отбраната;

77.настоятелно призовава държавите членки да подкрепят създаването на банка за отбрана, сигурност и устойчивост, която да служи като многостранна кредитна институция, имаща за цел да предоставя нисколихвени дългосрочни заеми, които могат да подкрепят ключови приоритети в областта на националната сигурност, например превъоръжаване, модернизация на отбраната, усилия за възстановяване в Украйна и обратно изкупуване на критична инфраструктура, контролирана понастоящем от враждебни държави извън ЕС;

78.припомня, че целите на ЕС за солидарност, сближаване и конвергенция се прилагат и за отбраната; подчертава, че финансовите средства, необходими за възстановяването и разширяването на отбранителните ни способности през следващото десетилетие, ще окажат значително въздействие върху стабилността и устойчивостта на публичните финанси и следователно изискват сътрудничество и координация на равнището на ЕС чрез истинска икономическа политика в областта на отбраната; подчертава, че увеличаването на инвестициите в отбраната не следва да се конкурира с други инвестиционни приоритети, включително социалното сближаване; припомня освен това, че насоките за финансиране следва да се основават на подход към устойчивостта, обхващащ цялото общество, и следователно трябва да бъдат широко подкрепяни от европейските граждани, както и че тази подкрепа трябва да бъде устойчива в дългосрочен план; подчертава, че финансовата поради това тежест трябва да бъде разпределена справедливо, особено от печеливши дружества, които вече се ползват от публично участие или държавни помощи; подчертава освен това, че публичните разходи следва да бъдат допълвани от увеличено частно финансиране; призовава Комисията да обмисли възможни фискални начини, които биха позволили по-справедливо разпределение на финансовата тежест и биха ограничили смущенията на конкуренцията в ЕОТИБ, предизвикани от държавните помощи и нарушаващите пазара тръжни процеси;

79.поради това призовава следващата МФР действително да осигурява средствата за истински Съюз за отбрана; подкрепя предложенията за осигуряване на мащабни финансови инвестиции на ЕС в европейската отбрана и за стимулиране на научните изследвания и технологичните иновации и проекти с двойна употреба в европейската отбранителна промишленост, като по този начин се укрепва нейната конкурентоспособност и се насърчава напредък, който допринася както за сигурността, така и за устойчивия икономически растеж; подчертава, че инвестициите в отбраната от бюджета на ЕС следва само да допълват, но не и да заменят финансовите усилия на държавите членки, особено по отношение на амбицията на държавите, които са членки както на ЕС, така и на НАТО, да инвестират 2% от своя БВП в отбраната; приканва държавите членки да представят преоценка на обхвата и определянето на общите разходи, за да се засили солидарността и да се стимулира участието във военни мисии и операции по линия на ОПСО, както и в разходите, свързани с ученията, в съответствие със Стратегическия компас;

80.призовава Комисията да повиши общия дълг, за да предостави на Съюза фискален капацитет за заемане на средства при настоящи и бъдещи извънредни и кризисни ситуации, като се вземат предвид опитът и поуките, извлечени от инициативата NextGenerationEU, тъй като понастоящем изпитваме неотложна необходимост от повишаване на сигурността и отбраната с цел защита на гражданите на ЕС, възстановяване на способностите за възпиране и подкрепа на съюзниците на ЕС, преди всичко Украйна; подчертава, че тежестта на тези действия трябва да бъде разпределена справедливо;

81.призовава следващата МФР да предостави по-голяма финансова подкрепа, за да се гарантира навременното снабдяване с отбранителни продукти чрез съвместни обществени поръчки, промишлена координация, натрупване на запаси, подкрепа за МСП и разширяване на производствения капацитет; подчертава, че това финансиране следва по-специално да отдава приоритет на държавите членки, граничещи с Украйна, за да се подобри нейната защита, както и на държавите членки, изправени пред висок риск от конвенционални военни заплахи, например тези, които граничат с Русия и Беларус;

82.изразява загриженост относно липсата на така необходимото частно финансиране за ЕОТИБ, особено за МСП, което може да произтича от липсата на дългосрочни правителствени договори или от прекалено ограниченото тълкуване на екологичните, социалните и управленските критерии; поради това приветства разяснението, предоставено от Европейския орган за ценни книжа и пазари на 14 май 2024 г., че само дружества, участващи в производството на оръжия, забранени съгласно международното право, автоматично се изключват от достъп до средства; приветства предложенията, направени в доклада на г-н Ниенистьо, за избягване на разпокъсаността на разходите за отбрана, за съчетаване на съответните потоци на финансиране и за стимулиране на повече инвестиции от частния сектор; призовава Комисията да направи оценка на препоръките и да представи конкретни предложения; подчертава необходимостта отбранителната промишленост да получи по-добър достъп до капиталовите пазари;

83.подчертава значението на достъпа на сектора на отбраната до заемите, предоставяни от ЕИБ, като катализатор за частни инвестиции в европейската отбранителна промишленост; приветства по-нататъшното разширяване на критериите на ЕИБ за допустимост, така че те да включват стоки с двойна употреба, и призовава ЕИБ да предприеме допълнителни мерки в това отношение; подчертава, че като се има предвид, че целта на ЕИБ да насърчава развитието на ЕС и да подкрепя неговите политики, по-специално политиката в областта на отбраната и укрепването на ЕОТИБ, е в съответствие с член 309 от ДФЕС, ЕИБ следва да продължи да прави прегледи на своята политика за отпускане на заеми и непрекъснато да я адаптира; призовава ЕИБ да извърши преглед на въздействието на разширяването на нейната политика в областта на изделията с двойна употреба и да реформира списъка си за допустимост по целесъобразност, така че боеприпасите и военното оборудване, които надхвърлят приложението с двойна употреба, вече да не бъдат изключвани от финансиране от ЕИБ; приветства стратегическата европейска инициатива за сигурност на ЕИБ от 2022 г., насочена към подпомагане на научните изследвания, развойната дейност и иновациите с двойна употреба, инфраструктурата за сигурност и технологичните проекти, насочени към киберсигурността, новото космическо пространство, изкуствения интелект и квантовите технологии;

84.изразява своята силна загриженост и осъжда решително подкрепата на Китай за Русия в агресивната ѝ война срещу Украйна, по-специално чрез сътрудничество с военната промишлена и технологична база на Русия, износа на стоки с двойна употреба за Русия и чрез продължаващото участие на установени в Китай дружества в избягването и заобикалянето на санкциите; във връзка с това изразява сериозна загриженост във връзка с неотдавнашните доклади, в които се твърди, че Китай произвежда безпилотни летателни апарати с широк обхват за използване от Русия в агресивната ѝ война срещу Украйна, и изисква, ако Китай продължава да подкрепя усилията на Русия в областта на въоръженията, това да има сериозни последици за външната политика на ЕС спрямо Китай; изразява съжаление относно партньорството „без ограничения“ между Русия и Китай и изразява сериозна загриженост относно подновения ангажимент на Китай и Русия за по-нататъшно укрепване на техните връзки; приветства решението на Съвета да наложи санкции на китайски дружества заради тяхната подкрепа за войната на Русия в Украйна;

85.изразява дълбока загриженост относно нарастващите инвестиции на Китай във военни способности и милитаризирането на неговите вериги на доставки с цел укрепване на промишлеността му, като същевременно се използват политическите и икономическите възможности, създадени от агресивната война на Русия срещу Украйна; изразява дълбока загриженост също така относно ефекта, който европейската зависимост от Китай оказва върху доверието в способността на държавите членки да защитават националната си сигурност и способността на ЕС като цяло ефективно да критикува и да се противопоставя на икономическата принуда на Китай, евентуалната по-нататъшна ескалация на отношенията с Тайван и подкрепата за Русия; призовава Комисията и държавите членки сериозно да прилагат политика на „намаляване на риска“ с цел управление на рисковете, произтичащи от икономическата и технологичната ангажираност с Китай; във връзка с това призовава да се обръща внимание на рисковете, породени от китайските доставчици в критичната инфраструктура на ЕС, и да не се насочват средства или субсидии от ЕС за подобряване на позицията на тези доставчици в Европа;

86.решително осъжда неоправданите военни учения на Китай от 14 октомври 2024 г. около Тайван; осъжда също така нарастващия брой враждебни действия, извършвани от Китай срещу Тайван, включително кибератаки, кампании за оказване на влияние, проникването на китайски военни самолети в опознавателните зони за противовъздушната отбрана на Тайван и прерязването на подводни кабели; отново потвърждава твърдия си ангажимент за запазване на статуквото в Тайванския проток и подчертава, че всеки опит за едностранна му промяна, по-специално чрез сила или принуда, няма да бъде приет и ще бъде посрещнат с решителна и твърда реакция; приветства сдържаността и дисциплинираната реакция на тайванските власти и призовава китайските органи да проявяват сдържаност и да избягват всякакви действия, които могат допълнително да ескалират напрежението от двете страни на Тайванския проток; призовава за редовен обмен между ЕС и неговите тайвански партньори по съответните въпроси на сигурността и за по-тясно сътрудничество в борбата с дезинформацията и външната намеса; подчертава, че всяка ескалация в Тайванския проток би имала отрицателно въздействие върху сигурността и икономиката на Европа, и поради това настоятелно призовава Комисията да започне да разработва мерки за планиране и смекчаване на последиците при извънредни ситуации въз основа на вероятни сценарии за ескалация, като например икономическа блокада на Тайван от страна на Китай;

87.изразява дълбока загриженост във връзка с все по-агресивните действия на Китай в Южнокитайско море и в Индийско-Тихоокеанския регион, а именно използването от негова страна на военна и икономическа принуда, тактики за хибридна война, опасни маневри, извършвани от военноморския флот и бреговата охрана срещу неговите съседи, и изграждането на остров, с цел постигане на напредък по незаконни морски искове и заплаха за морските търговски пътища; посочва докладите, че свързан с Китай кораб е прерязал тайвански подводен кабел в началото на януари 2025 г., и призовава за задълбочено разследване на въпроса; освен това призовава Тайван и ЕС да споделят информация за такива инциденти; отново заявява силния си интерес и подкрепа за свободата на корабоплаването и морската сигурност навсякъде, по-специално в Южнокитайското море; призовава китайските органи да сложат край на всички агресивни и провокативни действия, по-специално въздушните и морските операции в Тайванския проток и в Южнокитайско море, които застрашават стабилността в Индийско-Тихоокеанския регион и по този начин подкопават международния мир и сигурност, суверенитета на държавите в региона, безопасността на човешкия живот в открито море и свободата на корабоплаването, при пълно спазване на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право; приветства увеличаването на броя на ученията за свобода на корабоплаването, провеждани от няколко държави от ЕС, включително Франция, Нидерландия и Германия; отбелязва, че тези дейности са в съответствие с международното право, и призовава за повече сътрудничество и координация с регионалните партньори, включително чрез координирано морско присъствие в северозападната част на Индийския океан, наред с други зони, с цел увеличаване на операциите за свобода на корабоплаването в региона;

88.продължава да се опасява от политическия и икономически натиск, извършван от Китай и Русия в Централна Азия, и изтъква необходимостта от увеличаване на присъствието на ЕС в региона в отговор на това; подчертава интереса на ЕС от засилване на сътрудничеството в областта на сигурността, икономическите отношения и политическите връзки с държавите от Централна Азия, включително с цел решаване на проблема със заобикалянето на санкциите срещу Русия и Беларус;

89.осъжда най-категорично Иран за дестабилизиращите му дейности в региона на Близкия изток, включително чрез неговите марионетки, и за продължаващата му подкрепа за терористични групи, които представляват пряка заплаха за регионалната, европейската и световната сигурност; осъжда нарастващото военно сътрудничество между Иран и Русия, по-специално тяхното намерение да подпишат договор за всеобхватно стратегическо партньорство; изразява обаче пълната си подкрепа и солидарност с гражданското общество и демократичните сили в Иран и призовава за увеличаване на международните усилия в подкрепа на тези групи в борбата им за свобода и права на човека; приветства решението на ЕС да удължи санкциите срещу Иран до юли 2025 г., включително чрез налагане на санкции върху производството на безпилотни летателни апарати и ракети от Иран, както и върху доставянето им за Русия и по-широкия регион на Близкия изток; посочва, че възможностите за санкциониране, които все още не са изчерпани, включват много по-ограничителен подход към трансфера на технологии чрез износ на продукти, които не са категоризирани като имащи „двойна употреба“;

90.осъжда недвусмислено иранското правителство за това, че помага и съдейства на международно признати терористични организации, като Хамас и Хизбула, и мрежи, които са извършили или са се опитали да извършат нападения в ЕС, което представлява пряка заплаха за европейската сигурност, суверенитет и стабилност; припомня, че Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) е замесен в планирането и изпълнението на десетки убийства и терористични нападения, включително на територията на ЕС, през последните 30 години, а неотдавна и в нападения срещу еврейски синагоги и отделни лица, както и срещу израелски посолства в няколко държави – членки на ЕС; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да засилят обмена на разузнавателна информация и мерките за борба с тероризма, за да предотвратят бъдещи нападения; отново отправя дългогодишния си призив за добавяне на Корпуса на гвардейците на ислямската революция към списъка на ЕС на терористичните организации и подкрепя инициативите, предприети от някои държави членки в това отношение;

91.счита иранската програма за ядрени оръжия за една от най-сериозните заплахи за световната сигурност и подчертава, че ако Иран успее да придобие ядрени способности, той рискува да се засили във войнствено отношение и да засили държавното спонсориране на тероризма и разпространението на ракети и безпилотни летателни апарати;

92.отново осъжда по възможно най-категоричен начин ужасяващите терористични нападения, извършени от терористичната организация Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 г., които допринесоха за по-нататъшна дестабилизация в Близкия изток и бяха подсилени от агресията срещу Израел от страна на иранските марионетни сили (например терористични организации като Хизбула в Ливан и хутите в Йемен) и самия ирански режим; потвърждава правото на Израел да се защитава, както е заложено и ограничено от международното право; призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички останали заложници, държани от Хамас; призовава всички страни незабавно да сложат край на всички военни действия и да спазват изцяло международното право, включително международното хуманитарно право; изразява сериозна загриженост във връзка с неотдавнашния срив по отношение на прекратяването на огъня в Газа и призовава за незабавното връщане към прекратяването на огъня; изтъква, че то би представлявало значителна стъпка в облекчаването на огромните страдания на цивилното население от двете страни през последните месеци; приветства ангажимента на посредниците, включително САЩ, Египет и Катар, чиито усилия бяха от основно значение за постигането на първото прекратяване на огъня; настоятелно призовава всички европейски и международни участници активно да допринасят за постигането на нов напредък в това отношение, да наблюдават прилагането на прекратяването на огъня и да търсят отговорност от онези, които не го спазват;

93.приветства възобновеното разполагане на мисията на ЕС за съдействие в областта на граничния контрол в Рафа на 31 януари 2025 г. в подкрепа на Палестинската власт за улесняване на безопасното преминаване за медицински евакуации по време на първата фаза на прекратяването на огъня; изразява готовност да участва в дискусии относно бъдещия конкретен принос в подкрепа на прекратяването на огъня;

94.изразява дълбоката си загриженост относно военната ескалация в Близкия изток, която допринася за по-нататъшна дестабилизация в региона; изразява съжаление относно неприемливия брой на жертвите сред цивилното население, принудителното разселване, предизвикано от ескалиращото насилие, и непрестанното използване на военна сила; освен това изразява сериозна загриженост относно продължаващите военни действия на израелските отбранителни сили в Ивицата Газа и на Западния бряг; решително осъжда стрелбата от страна на израелските отбранителни сили по временните сили на ООН (UNIFIL) в Южен Ливан, което представлява много сериозно нарушение на международното право; отново потвърждава съществената стабилизираща роля на UNIFIL, за която допринасят 16 държави членки, в Южен Ливан; призовава за незабавно прекратяване на огъня както в Газа, така и в Ливан, за прекратяване на военните действия, за пълно и симетрично прилагане на Резолюция 1701(2006) на Съвета за сигурност на ООН и за защита на цивилното население; подчертава необходимостта ЕС и други международни участници да поемат по-голяма отговорност и да подпомагат правителствата и организациите на гражданското общество в региона на Близкия изток с постигането на траен и устойчив мир, по-специално чрез продължаване на подкрепата за решение, основаващо се на две държави, между Израел и Палестина, както и чрез борба с тероризма и радикализацията в региона; подчертава, че развитието на конфликтите в региона има отражение върху съседните региони и Европа и поставя пред ЕС предизвикателства пред сигурността по отношение на бъдещето на възпирането, хуманитарното право и управлението на кризи;

95.приветства арабския план за възстановяване и реконструкция, представен на срещата на високо равнище в Кайро на 4 март 2025 г., който представлява сериозна основа за дискусии относно бъдещето на ивицата Газа; насърчава ЗП/ВП и члена на Комисията, отговарящ за Средиземноморието, да работят конструктивно с арабските партньори, за да осигурят надеждни решения за възстановяването, управлението и сигурността на Газа; от друга страна отхвърля предложението на президента на САЩ Тръмп относно Газа, което пренебрегва нестабилните условия на сигурност в Близкия изток; счита, че мащабът на разрушенията и човешкото страдание в Газа изискват всеобхватен международен ангажимент със САЩ, ЕС, ООН, арабските държави и други международни партньори, които да допълват взаимно усилията си, за да могат преговорите да бъдат възобновени и да бъдат конструктивни; се ангажира с бъдещите усилия за нормализиране на отношенията между Израел и арабските държави в региона;

96.настоятелно призовава Съвета и държавите членки да обявят Хизбула в нейната цялост за терористична организация и да настояват за пълното ѝ разоръжаване в съответствие с Резолюция 1701(2006) на Съвета за сигурност на ООН; подчертава неотдавнашните решения на няколко държави, включително Съединените щати и Канада, да обявят „Самидун“ за терористична организация, действаща като марионетна сила на Народния фронт за освобождение на Палестина; изтъква, че Германия забрани дейността на „Самидун“ през 2023 г., и призовава другите държави – членки на ЕС, да предприемат подобни действия, като забранят организацията на своята територията;

97.отбелязва, че границата между Йордания и Сирия се използва като контролно-пропускателен пункт за трафик на оръжие и наркотици; подчертава необходимостта ЕС да продължи да подкрепя Йордания, която беше отслабена от настоящата криза в Близкия изток, и призовава за засилено използване на Европейския механизъм за подкрепа на мира за защита на границата между Йордания и Сирия;

98.признава, че Турция е държава от стратегическо значение за ЕС; отбелязва, че Турция присъства все повече в области, в които ЕС има ключови интереси в областта на сигурността и мисии и операции по линия на ОПСО, и отбелязва със съжаление ролята, която Турция играе за дестабилизирането на определени области, будещи загриженост за ЕС и неговите съседи; посочва незаконните действия на Турция срещу интересите на ЕС в Източното Средиземноморие, които нарушават международното право, включително Конвенцията на ООН по морско право; отново осъжда подписването на двата меморандума за разбирателство между Турция и Либия относно всеобхватното сътрудничество в областта на сигурността и военното сътрудничество и относно определянето на границите на морските зони, които са взаимосвързани и представляват явни нарушения на международното право, на съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН и на суверенните права на държави – членки на ЕС; изразява съжаление относно факта, че Турция подкопава ефективността на санкциите на ЕС срещу Русия, и отново призовава Турция да се присъедини изцяло към тези санкции; призовава Турция да се въздържа от подкопаване на мисиите и операциите на ЕС по линия на ОПСО; отново призовава Турция да изпълнява своето задължение за цялостно, недискриминационно прилагане на Допълнителния протокол към Споразумението от Анкара по отношение на всички държави членки, включително Република Кипър;

99.изразява съжаление във връзка с факта, че въпреки усилията за намаляване на напрежението Турция продължава да поддържа заплахата от повод за война (casus belli) срещу Гърция и незаконно да окупира северната част на Република Кипър; решително осъжда незаконните действия на Турция в Кипър, включително нарушаването на статута на буферната зона, нарастващата милитаризация на окупираните райони на Република Кипър, както и усилията ѝ за укрепване на отцепническото образувание в окупирания район на Кипър в нарушение международното право, които не допринасят за възобновяването на водените от ООН преговори; осъжда непрекъснатите нарушения от страна на Турция на резолюции 550(1984) и 789(1992) на Съвета за сигурност на ООН, в които Турция се призовава да отстъпи района на Вароша на законните му жители под временното управление на ООН, като подкрепя предоставянето на достъп до град Вароша за обществеността; настоятелно призовава отново Турция да отмени своите незаконни и едностранни действия във Вароша; освен това призовава Турция да изтегли войските си от Кипър;

100.настоятелно призовава за възобновяване на преговорите за обединението на Кипър под егидата на генералния секретар на ООН и отново потвърждава безусловната си подкрепа за Кипър за разрешаване на въпроса; призовава Турция да приеме справедливо, всеобхватно и жизнеспособно решение на този въпрос;

101.приветства неофициалната удължена среща, свикана от генералния секретар на ООН на 18 март 2025 г. в Женева с цел проправяне на пътя за възобновяване на преговорите по кипърския проблем твърдо в рамките на договорената рамка на ООН – единствената рамка, приета от ЕС и международната общност – и в съответствие с правото, ценностите и принципите на ЕС; припомня, че обединението на Кипър е приоритет за ЕС, който е готов да засили и поеме активна роля в подкрепа на ръководения от ООН процес с всички инструменти, с които разполага; призовава Турция да участва конструктивно в преговорите и да се върне добросъвестно на масата за преговори;

102.отправя призив ЕС да изпълнява значима роля в Средиземноморието и да се превърне във фактор за сигурността, способен да гарантира стабилността на региона и зачитането на международното право и на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS); приветства в този контекст назначаването на член на Комисията, отговарящ за Средиземноморието, който работи под указанието и политическото ръководство на ЗП/ВП; подчертава необходимостта ЗП/ВП, в сътрудничество с члена на Комисията, отговарящ за Средиземноморието, когато е необходимо, и след консултации с държавите членки, да разработи съгласувана стратегия за сигурност по отношение на Средиземноморския регион и съседните му държави, включително в Северна Африка, Близкия Изток и региона на Сахел; призовава за засилено сътрудничество с държавите партньори в Средиземноморието с оглед на борбата с екстремизма, тероризма, незаконната търговия с оръжия и трафика на хора;

103.отбелязва със загриженост нарушенията на основните права на мигрантите в Либия, както се подчертава в Резолюция 2755(2024) на Съвета за сигурност на ООН; подчертава необходимостта да се проучи ролята на мисиите и операциите по линия на ОПСО — EUBAM Libya и EUNAVFOR IRINI — в ефективната борба срещу контрабандата и трафика на хора, както и техните дейности във връзка с необходимостта от защита на основните права на мигрантите;

104.отбелязва, че бързият срив на престъпния режим на Башар ал-Асад в Сирия, който се подкрепя от Кремъл от 2015 г. насам, представлява значително политическо поражение за Владимир Путин и застрашава стратегическото и военното присъствие на Русия в Сирия; припомня, че от 2015 г. насам военните бази „Хмеимим“ и „Тартус“ служат като ключови точки за проекция на военна сила и мощ от страна на Русия в Близкия изток и Африка; отбелязва освен това, че военните бази „Хмеимим“ и „Тартус“ са били от жизненоважно значение за доставката и транспортирането на тежко оръжие и оборудване за частни военни дружества на Русия, като например групата „Вагнер“ и нейните операции в Либия, Мали, Централноафриканската република и Судан; подчертава, че загубата на военни бази в Сирия би могла да отслаби оперативния капацитет и влиянието на Русия в Африка; поради това призовава ЕС и неговите държави членки да следят отблизо положението в Сирия, да обвържат връзките с новия сирийски режим с пълното оттегляне на Русия от страната и да попречат на Русия да създава нови военни бази на други места в региона; във връзка с това признава значителното влияние на ЕС по отношение на Сирия, що се отнася до политическото признаване, облекчаването на санкциите, търговските споразумения и финансовата подкрепа за възстановяването, като ЕС се позиционира като алтернатива на Турция при оформянето на бъдещето на Сирия;

105.изразява нарастващата си загриженост и осъжда продължаващите опити на Русия да дестабилизира държавите от Източното съседство на ЕС чрез използването на чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство, политически убийства, заплахи и окупации на територии в опит да окаже отрицателно въздействие върху техните европейски въжделения и стабилност; подчертава необходимостта от укрепване на капацитета на ЕС за защита и развитие на демократични и основани на ценности общества в държавите от Източното съседство на ЕС;

106.отново потвърждава ангажимента на ЕС да подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Република Молдова в рамките на международно признатите ѝ граници и усилията за постигане на мирно, трайно и всеобхватно политическо решение на конфликта в Приднестровието; решително осъжда постоянните и координирани опити на Русия, проруските олигарси и подпомаганите от Русия местни марионетни сили да дестабилизират Република Молдова, да предизвикат разделение в рамките на молдовското общество и да отклонят страната от нейния проевропейски път чрез хибридни атаки, използване на енергийните доставки като оръжие, дезинформация, бомбени заплахи и режисирани протести, както и заплахи с насилие или използване на насилие; отбелязва със загриженост, че Службата за сигурност и разузнаване на Република Молдова докладва за безпрецедентно равнище на интензивност на действията на Русия, насочени към „закотвяне“ на Молдова в нейната сфера на влияние; подчертава, че тази хибридна заплаха е насочена срещу демократичните процеси и подкопава европейската интеграция, включително чрез засилване на радикалните сепаратистки тенденции в южната част на страната, по-специално в Гагаузия, използване на пропаганда, манипулиране на информационното пространство, намеса в изборния процес и провеждане на подривни операции;

107.отново призовава Русия да изтегли военните си сили и оборудване от територията на Република Молдова, да гарантира пълното унищожаване на всички боеприпаси и оборудване в склада в Кобасна под международен надзор и да подкрепи мирното разрешаване на конфликта в Приднестровието в съответствие с принципите на международното право; призовава за засилена подкрепа от страна на ЕС за Молдова в борбата срещу чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство (FIMI), хибридните заплахи и кибератаките; настоятелно призовава държавите членки да увеличат финансирането за Европейския механизъм за подкрепа на мира с цел укрепване на отбранителните способности на Молдова;

108.признава, че през 2008 г. Грузия беше първата цел на пълномащабната военна агресия на Русия и на опитите насилствено да бъдат прекроени границите на суверенна държава в Европа; подчертава, че от 2008 г. насам Русия продължава незаконната си окупация и ефективен контрол върху окупираните региони на Грузия; подчертава, че военното присъствие на Русия и значителното нарастване на военното присъствие в окупираните региони, нейните незаконни дейности, продължаващите ѝ дейности по границите по административните граници и нарушенията на правата на човека в Грузия представляват сериозен риск за сигурността на страната и за по-широката рамка за сигурност на Европа; отново призовава Русия да изтегли военните си сили и оборудване от територията на Грузия;

109.решително осъжда свалянето от страна на Русия на полет 8243 на Азербайджан на 25 декември 2024 г., при което са убити 38 от 67-те пътници на борда; подчертава, че това още веднъж подчертава бруталния и войнстващ характер на руския режим;

110.настоятелно призовава ЕС да продължи активния си ангажимент и да предприеме решителни стъпки чрез важните си инструменти, за да гарантира, че Русия изпълнява задълженията си съгласно постигнатото с посредничеството на ЕС споразумение за прекратяване на огъня от 12 август 2008 г., по-специално да изтегли всички свои военни сили от окупираните територии на Грузия, да разположи международни механизми за сигурност в двата грузински региона и да позволи на мисията за наблюдение на ЕС безпрепятствен достъп до цялата територия на Грузия, да участва конструктивно в международните преговори в Женева и в механизмите за предотвратяване и реагиране на произшествия; призовава ЕСВД да изготви всеобхватен доклад за нарушенията на споразумението за прекратяване на огъня от 12 август 2008 г., да определи и съобщи ясно разпоредбите, които все още не са изпълнени от Русия, и да представи препоръки;

111.приветства неотдавнашните новини за успешното приключване на преговорите между Армения и Азербайджан по пълния текст на проекта на споразумение за мир и установяване на междудържавни отношения; поздравява Армения за проправянето на пътя за финализирането на текста и настоятелно призовава азербайджанското ръководство да подпише и приложи добросъвестно мирното споразумение, сключено по време на преговорите;

112.осъжда Азербайджан за продължаващите усилия на страната за подкопаване на възможността за мир в региона и за продължаващите заплахи срещу Армения; призовава ЕС и неговите държави членки да прекратят всякаква свързана със сигурността, техническа или финансова помощ за Азербайджан, включително чрез различни инструменти на ЕС, която би могла да допринесе за увеличаване на нападателния капацитет на Азербайджан или да застраши сигурността, териториалната цялост и суверенитета на Армения;

113.припомня, че измина една година от завземането на Нагорни Карабах от Азербайджан, което доведе до принудителното изселването на повече от 140 000 арменци от региона; осъжда военната подкрепа и доставките на оръжие за Азербайджан, предоставяни от трети държави; изтъква, че Азербайджан е виновен за сериозни нарушения на правата на човека в Нагорни Карабах; осъжда унищожаването на арменското културно наследство в региона от страна на Азербайджан; призовава за освобождаването на всичките 23 арменски заложници, задържани в Азербайджан, включително бивши фактически длъжностни лица на Нагорни Карабах и военнопленници от войната през 2020 г.; призовава Съвета да обмисли налагането на целенасочени и индивидуални санкции срещу лицата, отговорни за нарушения на прекратяването на огъня и нарушения на правата на човека в Нагорни Карабах;

114.приветства решението за приемане на първата мярка за помощ по линия на Европейския механизъм за подкрепа на мира в подкрепа на арменските въоръжени сили, тъй като това би укрепило устойчивостта на Армения в контекста на гарантирането на сигурността, независимостта и суверенитета; призовава за по-нататъшно укрепване на сътрудничеството между Армения и ЕС в областта на сигурността и отбраната, по-специално в областта на разчистването на мини, включително чрез използването на Европейския механизъм за подкрепа на мира, като се вземе предвид преразглеждането от страна на Армения на членството ѝ в Организацията на Договора за колективна сигурност; приветства предприетите от няколко държави членки действия за предоставяне на отбранителна военна подкрепа на Армения и настоятелно призовава останалите държави членки да обмислят подобни инициативи;

115.подчертава, че ЕС следва спешно да преразгледа регионалната си стратегия за Сахел след многобройните преврати в региона; изразява дълбоко съжаление във връзка с принудителното напускане на френските войски и мироопазващите сили на ООН от региона и осъжда присъствието вместо това на частни военни компании и спонсорирани с държавна помощ марионетни сили като Африканския корпус (бившата група „Вагнер“); подчертава, че тези ЧВК изиграха дестабилизираща роля в Сахел и подкрепиха различни репресивни режими в опит да засилят влиянието на Русия в Африка; посочва доставките на оръжия от Русия за военните режими в региона на Сахел; отбелязва освен това, че в региона все повече присъстват и други участници, като например Турция; настоятелно призовава специалния представител на ЕС за Сахел и държавите членки да запазят своя дипломатически ангажимент и да продължат да подкрепят гражданското общество и да изразходват средства за развитие и хуманитарна помощ;

116.изразява загриженост относно липсата на съгласуваност в отговора на ЕС на кризите в региона на Големите африкански езера и призовава Съвета да преразгледа своята обновена стратегия на ЕС за Големите африкански езера, приета на 20 февруари 2023 г.; признава значението на истинския ангажимент на ЕС за мир в региона; отбелязва със загриженост ролята на Руанда в източната част на Демократична република Конго (ДРК) и призовава ЕС да наложи условия за всяка военна подкрепа за Руанда; решително осъжда завземането от М23 на територии в източната част на ДРК, включително регионалните столици Гома и Букаву, което доведе пряко до смъртта на приблизително 3 000 цивилни граждани; осъжда нарушенията на суверенитета и териториалната цялост на източната част на ДРК от страна на бунтовниците от групата М23; изразява дълбока загриженост относно хуманитарното положение на милионите разселени лица в района и относно използването на изнасилването като стратегическо военно оръжие; настоятелно призовава ЗП/ВП да предприеме ясни действия в съответствие със стратегията на ЕС за Големите африкански езера с цел възстановяване на стабилността и сътрудничество с Мисията на ООН за стабилизиране в ДРК (MONUSCO) за защита на цивилното население в източната част на ДРК; настоятелно призовава правителството на Руанда да изтегли войските си от територията на ДРК и да прекрати сътрудничеството с бунтовниците от групата М23; включително доставките на оръжия, войска и логистична подкрепа; призовава ЕС да преустанови както Меморандума за разбирателство относно суровините, така и всяко военно сътрудничество с Руанда, включително чрез Европейския механизъм за подкрепа на мира или друг механизъм, докато Руанда не прекрати незаконната си подкрепа за въоръжени групировки и не зачете изцяло суверенитета и териториалната цялост на ДРК; също така призовава ДРК да спре сътрудничеството си с бунтовническите групи в региона; подкрепя мирния процес от Луанда и Найроби за постигане на политическо решение на конфликта чрез дипломатически средства и настоятелно призовава ЗП/ВП да поддържа дипломатическите си контакти със страните, участващи в конфликта, и с други страни в региона и да увеличи натиска върху страните да подновят участието си в мирни преговори, включително чрез отлагане на консултациите на ЕС в областта на сигурността и отбраната с Руанда и приемане на санкции в зависимост от положението на място и от постигнатия напредък в текущите процеси на регионално посредничество;

117.изразява разочарованието си от спирането на дейността на Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID) и подчертава, че това значително увеличава предизвикателствата в областта на сигурността и отбраната, тъй като критичните инвестиции в устойчивост, адаптиране, предотвратяване на конфликти и изграждане на мира вече са ограничени, и поради това призовава ЕС и неговите международни партньори да гарантират, че оставените празнини няма да бъдат използвани от нашите противници, и да обмислят стратегически как да поемат някои програми, останали без финансиране в резултат на действията на правителството на САЩ;

118.изразява загриженост относно ограничената роля на ЕС в Африканския рог, докато участието на други чуждестранни участници нараства; призовава за преразглеждане на стратегията на ЕС в региона с оглед на постигането на целите на ЕС за насърчаване на мира, стабилността и приобщаващото и устойчиво икономическо развитие в региона; призовава Съвета, Комисията и ЕСВД да обмислят как най-добре да се използват мисиите и операциите по линия на ОПСО, разположени в региона, за да се постигнат тези цели и да се засилят дейностите на ЕС;

119.отчита, че Арктическият регион има съществено стратегическо и геополитическо значение поради нововъзникващите морски маршрути, богатите си природни ресурси и възможностите за икономическо развитие, свързани с глобалното затопляне, и че той е регион, който все повече се оспорва; изразява тревога във връзка със засилващата се милитаризация и конкуренция по отношение на ресурсите, предизвикани от руските и китайските дейности в региона; решително осъжда многократните изявления на президента на САЩ относно целта му за придобиване на Гренландия от САЩ;

120.подчертава значението на поддържането на сигурността, стабилността и сътрудничеството в Арктика; подчертава, че регионът не трябва да се подлага на военно напрежение и експлоатация на природните ресурси и че следва да се зачитат правата на коренното население; отново заявява, че е необходимо политиката на Съюза за Арктика да бъде включена в ОПСО и да бъдат укрепени възпиращите и отбранителните способности в тясно сътрудничество с НАТО; подчертава, че сътрудничеството между ЕС и НАТО е от съществено значение за противодействие на нарастващото влияние на Русия и Китай в региона; призовава въпроси, свързани с Арктика, редовно да бъдат разглеждани в рамките на заседанията на Съвета и на Комитета по политика и сигурност;

121.подчертава непропорционалното и специфично въздействие на въоръжените конфликти върху жените и момичетата, особено от гледна точка на сексуалното насилие, свързано с конфликти; подчертава неотложната необходимост да се гарантира предоставянето и достъпността на подходящи здравни грижи по време на въоръжени конфликти, включително сексуално и репродуктивно здраве и права; призовава ЕС и държавите членки да гарантират, че въоръжените конфликти се разглеждат през призмата на пола;

122.припомня, че интегрирането и привеждането в действие на свързаните с пола аспекти във външните отношения и изпълнението на Програмата за жените, мира и сигурността съобразно съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН са дългогодишни приоритети за ЕС; припомня във връзка с това значението на засилването на участието на жените в предотвратяването и разрешаването на конфликти, мирните преговори, изграждането и поддържането на мира, хуманитарните дейности и възстановяването след конфликти;

123.подчертава, че интегрирането на перспективата за равенство между половете във всички външни и вътрешни дейности по линия на ОПСО спомага за подобряване на оперативната ефективност на ОПСО и е двигател на доверието в ЕС като поддръжник на равенството между половете в световен мащаб; поради това настоява, че е важно да се изпълнят всички ангажименти, поети от ЕС, включително тези в Плана за действие на ЕС относно равенството между половете (GAP) III (2020 – 2024 г.) и в Стратегическия компас; настоява също така в актуализацията на Стратегическия компас да бъдат предложени допълнителни мерки, за да се гарантира равенството между половете и пълноценното и съдържателно участие на жените в ОПСО, особено във военните мисии;

124.приветства включването на аспектите за равенството между половете и за правата на човека и назначаването на съветници по въпросите на равенството между половете във всички мисии и операции по линия на ОПСО и създаването на мрежа от точки за контакт по въпросите на равенството между половете; призовава новият Граждански пакт в областта на ОПСО да се използва за постигане на пълноценно участие на жените в гражданските мисии по линия на ОПСО;

125.подчертава значението на ясните и постижими цели, на отвореността към гледните точки на приемащата държава и нейните отговорности, както и на оборудването и на необходимите финансови, логистични и човешки ресурси за всяка от тези мисии и операции по линия на ОПСО; подчертава също така влошаването на обстановката по отношение на сигурността на много места, където са разположени мисии по линия на ОПСО; призовава за подобряване на управлението на оценката и контрола на мисиите и операциите по линия на ОПСО; призовава отново за всеобхватни оценки на мисиите и операциите по линия на ОПСО, по-специално на реалистичността на техните мандати от гледна точка на разпределените ресурси и оборудване, тяхното управление, методите за набиране на техния персонал и съответствието на профилите с необходимите умения, прозрачността на поканите за участие в търгове, получените дейности и резултати, извлечените поуки относно добрите практики и срещнатите трудности; подчертава изричната необходимост всички мисии и операции да имат разпоредба за изтичане на срока им, за да се даде възможност за устойчиво прекратяване, ако е необходимо; призовава ЗП/ВП и държавите членки да продължат да планират ефективно мисиите и операциите по линия на ОПСО, включително чрез солидни, ориентирани към резултатите, гъвкави и модулни мандати, за да се адаптират към променящия се контекст на сигурността и нуждите на приемащите държави, както и да поддържат стабилно партньорство с приемащите правителства, гражданското общество и местното население, като гарантират създаването на необходимите условия за дългосрочното постигане на целите на мисиите и операциите; призовава държавите членки да използват новия Пакт относно гражданското измерение на ОПСО, за да укрепят стратегическата си визия за гражданско управление на кризи като се изясни ролята, ефективността и добавената стойност на гражданското измерение на ОПСО и като се определи споделено равнище на амбиция за гражданско управление на кризи; призовава също така за развитието на полезните взаимодействия и взаимното допълване между гражданското и военното измерение на ОПСО; призовава Комисията и ЕСВД да разработят, заедно с държавите членки, структуриран и редовен процес на развитие на гражданските способности, за да се оценят съществуващите потребности на държавите членки от способности, разработване на изисквания, извършване на анализ на пропуските и периодичен преглед на напредъка; вярва, че е необходимо да се установи надеждна политика за оборудването и услугите, нужни на държавите партньори, в които се провеждат граждански мисии по линия на ОПСО;

126.отбелязва, че бюджетът на ОВППС за граждански мисии по линия на ОПСО се е увеличил незначително между многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014 – 2020 г. и МФР за периода 2021 – 2027 г., докато същевременно броят на мисиите и техните задачи се е увеличил; призовава за значително увеличение на финансирането за бюджета на ОВППС, като същевременно се осигури ефикасното използване на средствата, разпределени за гражданските мисии по линия на ОПСО, за да се гарантира, че тези мисии реагират ефективно на кризисни ситуации и непредвидени събития; призовава за създаването на специален бюджетен ред или на „инструмент за гражданска подкрепа“, чрез който на държавите партньори да се предоставят необходимите оборудване и услуги за подобряване на техните граждански способности;

127.призовава отново ЕСВД да предприеме конкретни действия в подкрепа на мисиите и операциите по линия на ОПСО с цел защита срещу кибер и хибридни атаки и с цел противодействие на чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство в държавите, в които са разположени мисии и операции по линия на ОПСО, по-специално в Западните Балкани и в държавите от Източното партньорство; призовава Комисията да вземе предвид мисиите и операциите по линия на ОПСО при формулирането на своя европейски щит за демокрацията, за да се предотвратят заплахите, целящи да дискредитират външните действия на ЕС, и да се защити персоналът на ЕС, разположен в чужбина; настоява, че е необходимо да се използват извлечените поуки от различните мисии и операции на ОПСО, както и да се сътрудничи с мисиите и операциите на държавите членки, за да се подобри комуникацията и да се идентифицират заплахите, така че ако е необходимо, да бъдат предотвратени или да се реагира своевременно; призовава за по-добра способност за реагиране, стратегическа комуникация и засилена информационна дейност в районите на разполагане – като се използват съответните местни езици – с цел по-добро информиране на местното население за мотивите, ползите и ролите на мисиите и операциите на ОПСО в съответните региони, като се информира населението и за последиците от разчитането на подкрепата на други участници, целящи тяхното дестабилизиране, по-специално Русия и Китай; призовава също така Комисията и ЕСВД да увеличат видимостта на мисиите и операциите по линия на ОПСО в страните от Източното партньорство, като ги включват в своите политически послания, предоставят на обществеността документи и осъществяват връзка с международната преса; призовава Комисията и ЕСВД да адаптират консултативните мандати на мисиите и операциите по линия на ОПСО, така че да включват специализирано обучение за борба с хибридните военни дейности, кибервойната и анализ на разузнавателните данни от открити източници (OSINT); призовава ЕСВД да засили своето сътрудничество и координация с други мисии и операции, провеждани от единомислещи партньори и организации, включително операциите на ООН за поддържане на мира, при противодействието на място на операциите за чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство;

128.подчертава, че корупцията на мястото на провеждане на операции може да окаже отрицателно въздействие върху мисиите и операциите по линия на ОПСО, като навреди на репутацията им, доведе до разхищаване на ресурси и като засили лошото управление и лошото администриране, както и като увеличи подкупите, измамите, изнудването и непотизма на местно равнище; призовава да се прилагат стратегии за предотвратяване и борба с корупцията, развитие на експертен опит и знания в сферата на борбата с корупцията и да се увеличат усилията за смекчаване на рисковете от корупция в настоящите и бъдещите мисии и операции по линия на ОПСО;

129.призовава Съвета и ЕСВД да включат компонент за защита на културното наследство в своите мисии и операции по линия на ОПСО, за да се предоставя помощ и обучение на местните партньори за справяне с предизвикателства в областта на сигурността, свързани с опазването и защитата на културното наследство; отбелязва, че включването на защитата на културното наследство и междукултурния диалог в мандатите на мисиите ще бъде полезно за процеса на разрешаване на конфликтите и на помиряване;

130.подчертава необходимостта от разширяване на мандатите на мисиите и операциите по линия на ОПСО, разположени в съседни източноевропейски държави, където повишените заплахи за сигурността оправдават засилено присъствие на ЕС; насърчава всички държави членки да изпратят персонал за тези мисии и операции; насърчава също така по-голямо участие на трети държави в тези мисии, особено трети държави, които са били успешни домакини на вече приключили мисии по линия на ОПСО; призовава държавите членки да проучат как, ако е необходимо, могат да бъдат организирани нови мисии и операции по линия на ОПСО в страни – кандидатки за членство в ЕС, и в тясно сътрудничество с националните им органи; призовава ЕСВД да гарантира, че подкрепата на мисиите по линия на ОПСО за реформите в сектора на сигурността включва обучение за министерски служители; призовава ЕСВД и Европейския колеж по сигурност и отбрана да спомогнат за развитието на експертните познания на цивилния и военния персонал, който подкрепя и участва в мисии и операции по линия на ОПСО; признава възможността трети държави, които са домакини на мисии и операции по линия на ОПСО, да подпомагат ЕС при постигането на целите на ОПСО и да демонстрират капацитета си да гарантират сигурността на други страни като участват в мисии и операции по линия на ОПСО извън района на действие;

131.приветства решението на Съвета за сигурност на ООН да удължи след 2025 г. мандата на операция Althea на силите на Европейския съюз (EUFOR) в Босна и Херцеговина като установена и доказана мироопазваща мисия, която допринесе значително за стабилността както на страната, така и на региона; приветства освен това положителния отговор, който мисията даде на искането на Агенцията за гражданска защита към Министерството на сигурността на Босна и Херцеговина, като предложи помощ на националните органи за справяне с последиците от неотдавнашните наводнения; счита, че удължаването отразява споделения ангажимент на всички политически сили в Босна и Херцеговина да поддържат мира и сигурността в сътрудничество с ЕС; приветства пристигането на силите на EUFOR Althea в Босна и Херцеговина в средата на март и отново призовава всички участници в Босна и Херцеговина да се въздържат от всякакви политически заплахи и други потенциално вредни действия, да зачитат конституцията на страната и да работят за гарантиране на пътя на Босна и Херцеговина към интеграция в ЕС; приветства продължаващото присъствие на мисията на НАТО в Косово (KFOR) и мисията на ЕС в областта на върховенството на закона в Косово (EULEX) и приветства нейната роля за укрепването на сигурността и стабилността; призовава всички участващи страни да се придържат към изискванията на международното право, да ограничават и предотвратяват всякакви разрушителни действия за дестабилизиране на северния регион на Косово; настоятелно ги призовава да се включат в структурирания диалог с посредничеството на ЕС; осъжда по възможно най-категоричен начин терористичното нападение, извършено от сръбски паравоенни сили срещу косовската полиция и ужасното терористично нападение срещу критична инфраструктура близо до Зубин Поток в северната част на Косово; подчертава, че извършителите на тези осъдителни терористични нападения трябва възможно най-скоро да бъдат подведени под отговорност и изправени пред съда; призовава както операция Althea на EUFOR, така и KFOR да бъдат укрепени с допълнителни ресурси;

132.приветства създаването и работата на мисията на ЕС за партньорство в Молдова (EUPM Moldova), която допринесе за укрепване на структурите на страната за управление на кризи и за повишаване на нейната устойчивост на киберзаплахи и хибридни заплахи, както и за противодействие на чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство; призовава мандатът на мисията да бъде удължен след май 2025 г., да се извърши оценка на адекватността на нейните средства, методи и ресурси с оглед на целите на мисията и да се адаптират нейните ресурси в светлината на заключенията от оценката, за да се повиши нейната ефективност; признава важната роля, която мисията на Европейския съюз за съдействие в областта на граничния контрол в Молдова и Украйна (EUBAM) играе за подпомагането на повторното отваряне на железопътните товарни превози през Приднестровието и за възпрепятстването на множество контрабандни операции; насърчава EUBAM да разшири сътрудничеството си с множество международни организации, включително Европол, FRONTEX и ОССЕ, чрез своята работна група за оръжия, съвместните операции ORIO II и инициативите „ЕС за сигурност на границите“;

133.приветства ролята на Мисията за наблюдение на ЕС в Грузия при мониторинга на положението по административната гранична линия Абхаз и Южна Осетия; осъжда временното задържане на служители на EUMM от сили за сигурност, докато служителите са извършвали рутинен патрул по административната гранична линия; изразява дълбоката си загриженост от всички действия, които възпрепятстват действията на EUMM и се стремят да подкопават усилията за изграждане на доверие; настоятелно призовава Съвета и ЕСВД да следят отблизо положението, да насърчават безпрепятствения достъп на EUMM в съответствие с нейния мандат до териториите на Грузия, окупирани от Русия, да подкрепят удължаването на нейния мандат и да укрепят капацитета ѝ, за да се даде подходящ отговор на нуждите, които местното население в засегнатите от конфликта райони, има в сферата на сигурността и хуманитарната помощ;

134.приветства и категорично подкрепя дейностите на гражданската мисия на Европейския съюз в Армения (EUMA) по линия на ОПСО, която помага за повишаване на сигурността в региона, като значително намалява броя на инцидентите в засегнатите от конфликта райони и в граничните райони, изгражда доверие и понижава нивото на риска за живеещото в тези райони население; приветства помощта на Армения за дейностите на EUMA на нейна територия; поздравява Съвета за решението да се увеличи капацитетът на мисията и да се повиши броят на разположените наблюдатели, както и да се удължи срокът за разполагането ѝ, и призовава за по-нататъшно разширяване и по-силно присъствие в региона, за да се създаде благоприятна среда за подкрепяните от ЕС усилия за нормализиране на отношенията между Армения и Азербайджан; настоятелно призовава Азербайджан да допусне наблюдатели от ЕС и от своята страна на границата; осъжда азербайджанските заплахи и негативната реторика на Русия срещу мисията на ЕС в Армения;

135.счита, че двете граждански мисии на ЕС по линия на ОПСО – полицейската мисия на Европейския съюз за палестинските територии (EUPOL COPPS) и мисията на Европейския съюз за подпомагане на контролно-пропускателен пункт Рафа (EUBAM Rafah) – могат да играят съществена роля в усилията за изграждане на палестинска държава; подкрепя засилване на ролята на EUPOL COPPS и на EUBAM Rafah в съответствие със заключенията на Европейския съвет от 21 и 22 март 2024 г. и въз основа на принципа на решението за две държави и жизнеспособността на бъдеща палестинска държава, така че двете мисии да могат да участват в улесняването на доставките на хуманитарна помощ за Ивицата Газа, да подобрят ефикасността на Палестинската власт на Западния бряг и да подготвят нейното завръщане в Ивицата Газа; подчертава по-специално необходимостта да се създадат нужните условия за пълното възстановяване на дейността на EUBAM Rafah, за да може тя да действа като неутрална трета страна на пропускателния пункт Рафа, в координация с Палестинската власт, както и с израелските и египетските органи; изразява надежда, че засилването на обхвата и мандатите на EUPOL COPPS и EUBAM Rafah на място ще бъде включено като ключов приоритет в предстоящата стратегия на ЕС за Близкия изток; приветства решението на Съвета да удължи мандатите на двете мисии до 30 юни 2025 г.;

136.отбелязва, че мандатите на EUTM Мали, EUMPM в Нигер и на наземната мисия на персонала от EUCAP Sahel Niger изтекоха през 2024 г., докато мисията на ЕС по линия на ОПСО в Мали (EUCAP Sahel Mali) и регионалното звено на ЕС за консултации и координация (EU RACC) за Сахел продължават дейността си; признава, че различните международни мисии не успяха да постигнат целта си да стабилизират региона и неговите нестабилни демокрации или да гарантират мира в региона; изразява загриженост относно провала на стратегията на ЕС за Сахел от гледна точка на сигурността и отбраната; изразява дълбока загриженост относно влошаването на положението със сигурността, непрекъснатия разпад на държавността и възобновяването на тероризма в Сахел; отбелязва създаването през август 2023 г. на нов вид хибридна гражданско-военна инициатива на Европейския съюз в областта на сигурността и отбраната в Гвинейския залив (EUSDI Gulf of Guinea), чиято цел е да се укрепят силите за сигурност и отбрана на Кот д'Ивоар, Гана, Того и Бенин, за да се подобри стабилността и устойчивостта на северните им гранични райони; призовава ЕСВД и държавите членки да разгледат внимателно мандата на всички мисии по линия на ОПСО в Африка, за да се поставят постижими цели и да се определят етапи за изпълнение за всяка мисия предвид настоящия политически контекст, както и да проучат дали тези мисии биха могли да бъдат изменени, така че в рамките на интегриран подход да обслужват по-ефективно една нова преразгледана многоизмерна стратегия на ЕС за Африка и Сахел; призовава във връзка с това за приоритетен преглед на мандата и ресурсите на EUCAP Sahel Mali и EU RACC за Сахел, като се предложат промени в тях и при необходимост се обмисли тяхното прекратяване;

137.приветства стартирането през февруари 2024 г. на EUNAVFOR ASPIDES като военна операция на ЕС в отговор на нападенията на хути срещу международния морски трафик в Червено море, за да се допринесе за защитата на свободата на корабоплаването и да се гарантира морската сигурност, особено за търговските плавателни съдове в Червено море, Индийския океан и Персийския залив; призовава държавите членки да увеличат способностите на операцията EUNAVFOR ASPIDES и да обмислят сливането ѝ с военната операция ATALANTA на ЕС, както беше предвидено първоначално, за да се подобри ефикасността на двете операции;

138.подчертава значението на засиления обмен на разузнавателни данни и информация между държавите членки и институциите на ЕС, включително Парламента, за противодействие на външното вмешателство, подобряване на ситуационната осведоменост и по-добро предвиждане и противодействие на заплахите за колективната сигурност, както и за определяне на общи насоки за действие в рамките на ОПСО, по-специално в областта на управлението на кризи;

139.подчертава необходимостта ЕС да използва пълноценно нужната информация от първа ръка по глобални въпроси, възникващи извън неговите граници, с оглед на нарастващите геополитически предизвикателства и кризи в световен мащаб; приветства усилията за изготвяне на разузнавателни оценки от всички източници, полагани от Центъра на ЕС за анализ на информация (EU INTCEN) и от дирекция „Разузнаване“ на Военния секретариат на ЕС, които си сътрудничат в рамките на единното звено за анализ на разузнавателна информация (SIAC), както и от Сателитния център на Европейския съюз; призовава държавите – членки на ЕС, да укрепят Центъра на ЕС за анализ на информация (EU INTCEN), SIAC, Центъра на ЕСВД за реагиране при кризи и Сателитния център на Европейския съюз като увеличат техния персонал и финансови ресурси, както и техните способности и информационна сигурност; настоятелно призовава тези центрове, при условие че разполагат с подходящи предпазни мерки за информационна сигурност, да извлекат поуки от ролята на НАТО при улесняване на публично-частното споделяне на разузнавателни данни за киберзаплахи и да прилагат това в своята област, като по този начин предлагат добавена стойност на държавите членки;

140.призовава държавите членки да използват Центъра на ЕС за анализ на информация като ефективен орган за обмен на разузнавателна информация с цел сигурен обмен на разузнавателни данни, формулиране на обща стратегическа култура и култура на сигурност и предоставяне на стратегическа информация; подчертава, че въз основа на събраните разузнавателни данни Центърът на ЕС за анализ на информация следва в по-голяма степен да участва в оценките на заплахите, извършвани от институциите на ЕС, както и във възлагането на цифрови операции и в борбата срещу избягването на санкции; подновява призива си да се насърчи създаването на система за редовен и непрекъснат поток на разузнавателни данни от държавите членки към ЕСВД и между държавите – членки на ЕС, по възникващи извън Съюза въпроси, свързани с външната политика и сигурността; подчертава значението на сигурната комуникация и високо равнище на информационна сигурност за надеждното разузнаване и призовава да се положат усилия за укрепване и рационализиране на правилата и разпоредбите за сигурност, за да се защитят по-добре от външна намеса и атаки чувствителна информация, инфраструктура и комуникационни системи;

141.призовава за редовни съвместни оценки на заплахите с принос от разузнавателните служби на държавите членки, за да се информират органите за вземане на решения по линия на ОПСО, и отново призовава за разгръщане на капацитет за събиране на разузнавателна информация във всички мисии и операции по линия на ОПСО, като по този начин би се предоставяла информация на Центъра на ЕС за анализ на информация (INTCEN), Военния секретариат на ЕС (ВСЕС), Способностите за планиране и провеждане на военни операции (MPCC) и Способностите за планиране и провеждане на граждански операции (CPCC);

142.изразява сериозна загриженост във връзка с нарастващите предизвикателства пред сигурността, породени от кибератаките и хибридните атаки, както и от чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство, като всички тези действия целят, наред с другото, да подкопават стабилността на демократичните общества, особено в отдалечени от континента територии на ЕС, съюзите на държавите членки и да насърчават поларизацията, особено в навечерието на избори; подчертава, че държавите членки, особено тези по източната външна граница на ЕС, са уязвими за такова враждебно влияние от страна на Русия и Беларус; приветства установеното институционално сътрудничество на административно равнище между Комисията, ЕСВД и Парламента по време на последната кампания за европейските избори, за да се предотврати масовото използване на чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство от злонамерени държавни участници от трети държави и недържавни участници; призовава администрациите на Комисията, ЕСВД и Парламента да укрепят капацитета си за повишаване на устойчивостта срещу хибридни атаки и чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство; във връзка с това посочва неотдавнашното решение на румънския конституционен съд да отмени първия тур на президентските избори след съобщенията за масови хибридни атаки от страна на Русия, особено чрез платформите на социалните медии; призовава освен това администрациите на ЕСВД и Парламента да си сътрудничат тясно с частния сектор, гражданското общество, както и с академичната и научната общност при противодействието на злонамерени кампании за влияние и хибридни заплахи, включително при справянето с използването на новите технологии като оръжие;

143.подкрепя обещаното създаване на европейски щит за демокрацията и подновява призива си към държавите членки, Комисията и ЕСВД да обмислят създаването на добре финансирана и независима структура, натоварена с идентифициране, анализ и документиране на заплахите от чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство срещу ЕС като цяло, за да се улавя и проследява заблуждаващо онлайн съдържание и да се изисква неговото премахване, да се повиши осведомеността за ситуацията и споделянето на разузнавателна информация за заплахите, както и да се развият способности за идентифициране на извършителите и мерки за противодействие във връзка с чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство; счита, че тази структура би служила като отправна точка и център за специализирани знания за улесняване и насърчаване на оперативния обмен между органите на държавите членки и институциите на ЕС; подчертава, че структурата следва да изясни и засили ролята на отделът за стратегическа комуникация на ЕСВД и неговите оперативни групи като стратегически орган на дипломатическата служба на ЕС и да предотврати припокриването на дейности; подчертава собственото си решение в Европейския парламент да се създаде специална комисия относно европейския щит за демокрацията и счита, че това е важен начин за консолидиране на европейските усилия в тази област;

144.подчертава, че е важно да се увеличат усилията за борба с дезинформацията, насърчавана от чуждестранни участници, имащи за цел да се подкопае доверието в ЕС, особено в страните – кандидатки за членство в ЕС, и в съседните на ЕС страни и региони, където са в ход мисии и операции на ОПСО; подчертава, че трябва да бъде значително засилена координацията между ЕСВД и съответните агенции на ЕС, включително Агенцията на ЕС за киберсигурност (ENISA), и съответните органи на равнището на държавите членки, за да се разработят съгласувани и ефикасни стратегии срещу чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство; подчертава във връзка с това необходимостта от стратегическа и превантивна комуникация и приканва всички институции на ЕС да работят заедно с ЕСВД, за да се укрепи видимостта, положителното възприятие и легитимността на външните действия на ЕС;

145.счита, че хибридните заплахи в бъдеще ще представляват комбинация от информационна война, гъвкави маневри на силите, масови кибервоенни действия и нововъзникващи и революционни технологии от морското дъно до космоса с разгръщане на усъвършенствани въздушни и космически системи за удар и наблюдение, като всичко това вероятно ще бъде възможно благодарение на изкуствения интелект (ИИ), квантовите изчисления, все „по-интелигентни“ технологии за рояци от дронове, офанзивни киберспособности, свръхзвукови ракетни системи, нанотехнологии и биологична война; признава по-специално нарастващата роля на изкуствения интелект (ИИ) в хибридната война и потенциалното му използване за подкопаване на демократичните институции, разпространение на дезинформация, прекъсване на критичната инфраструктура, както и оказване на влияние върху общественото мнение чрез автоматизирани и основани на данни операции;

146.призовава за стратегически, проактивни и координирани мерки на равнище ЕС, за да се противодейства на хибридните заплахи и да се укрепи сигурността и целостта на критичната инфраструктура в ЕС, да се намалят рисковете, да се насърчи технологичното предимство на ЕС в критичните сектори, като бъдат включени мерки за ограничаване или изключване на високорискови доставчици; подчертава във връзка с това значението на проекта по линия на ПСС, чиято цел е да се подкрепи Координационният център в областта на киберсигурността и информацията, за да способства за планирането и провеждането на мисии и операции на ЕС с капацитет в областта на киберпространството и информацията, както и за да се повиши цялостната устойчивост на ЕС в тази сфера; поради това призовава за трайното му интегриране в ОПСО;

147.осъжда продължаващите злонамерени действия от страна на Русия и Беларус, насочени към дестабилизиране на ЕС чрез насилствено принуждаване на мигранти да влизат в държави от ЕС, което представлява хибридна атака; призовава ЕС да направи преглед и да актуализира своите политики относно укрепването на външните си граници, включително чрез финансирането на физически бариери, за да се повиши сигурността на Съюза като цяло;

148.приветства Законодателния акт в областта на киберсолидарността Регламент (ЕС) 2025/38 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 2024 г. за определяне на мерки за укрепване на солидарността и способностите на Съюза за откриване, подготовка и реагиране при киберзаплахи и инциденти, и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/694 (Законодателен акт в областта на киберсолидарността) (ОВ L, 2025/38, 15.1.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2025/38/oj). и неговото значение за способностите за киберотбрана на държавите членки; подкрепя насърчаването на платформи за споделяне и анализ на информация и призовава те да бъдат разширени, за да включват предоставянето на разузнавателна информация за заплахи или уязвимости на трансгранични оперативни центрове за сигурност; призовава за по-ясен план за финансиране, който да уточнява размера на средствата, които ще бъдат използвани за изпълнение на акта;

149.изразява загриженост във връзка със забавянето на много държави членки при прилагането на Директивата относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза (Директива МИС 2) Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза, за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 и Директива (ЕС) 2018/1972 и за отмяна на Директива (ЕС) 2016/1148 (Директива МИС 2), (OB L 333, 27.12.2022 г., стр. 80, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2022/2555/oj). и призовава за бързо прилагане с цел гарантиране на сигурността на европейската критична инфраструктура; призовава ЗП/ВП да синхронизира по-добре и да използва по-активно инструментите за санкции в областта на кибернетиката, хибридните технологии и чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство, като същевременно проучи как могат да бъдат прилагани секторни санкции;

150.приветства констатациите и препоръките в доклада на г-н Драги относно бъдещето на европейската конкурентоспособност, които насърчават държавите членки да актуализират правилата за управление и инвестиции в областта на космическото пространство, по-специално в сферите, свързани с отбраната; призовава Комисията и държавите членки да инвестират по подходящ начин в тази област в контекста на следващата многогодишна финансова рамка и също да разгледат всички други финансови инструменти; подчертава по-специално необходимостта от по-нататъшно развитие на Европейската космическа програма, като при планирането на новата МФР се вземат предвид силните връзки между космическия сектор и секторите на отбраната и сигурността; подчертава значението на подобряването на сътрудничеството между Комисията и Европейската космическа агенция, за да се избегне дублиране на усилията и да се гарантира по-ефикасно използване на ресурсите; призовава за насърчаване на трансатлантическото сътрудничество и полезните взаимодействия с НАТО, за да се гарантира ефективна координация при развитието на космическите и отбранителните способности;

151.подчертава, че настоящите стълбове на космическата програма на ЕС – глобалната програма за спътникова навигация „Галилео“ и програмата за наблюдение на Земята „Коперник“ – имат ясен потенциал за двойна употреба при разработването на космически приложения и услуги; подчертава значението на създаването, като трети стълб на космическата програма на ЕС, на сателитна констелация IRIS2, за да се предоставят сигурни съобщителни услуги на ЕС и неговите държави членки, както и широколентова свързаност за европейските граждани, частните дружества и правителствените органи; препоръчва на Тайван и Украйна да бъде предоставен достъп до сателитната констелация IRIS2; подчертава, че освен спътниковите комуникации, сектори като позиционирането, навигацията, планирането на времето, както и наблюдението на Земята, са от съществено значение за укрепването на стратегическата автономност и устойчивост на ЕС; подчертава, че развитието на тези способности допринася пряко за ефективната реакция при кризи и за защитата на критичната инфраструктура; поради това призовава да се обмислят нови космически програми на ЕС, които да позволят на ЕС да укрепи стратегическата си автономност и статута си на световна космическа сила;

152.признава неадекватния капацитет на ракетите носители и сателитните комуникации в рамките на ЕС; подчертава стратегическото значение на напредъка и укрепването на тези способности, за да се даде възможност на ЕС ефективно да подкрепя държавите членки и мисиите и операциите по линия на ОПСО, като същевременно се поддържа устойчива и автономна позиция; подчертава, че разработването на ръководени от ЕС решения в тази област е от съществено значение за защитата на критичната инфраструктура и за гарантирането на сигурно и конкурентно присъствие в космическия сектор;

153.призовава държавите членки да вземат мерки във връзка с нарастващата заплаха от разполагане на оръжия в космическото пространство, по-специално с оглед на съобщенията за напредъка на Русия в областта на технологията за разполагане на ядрени оръжия в космоса, което би представлявало грубо нарушение на Договора за космическото пространство от 1967 г.;

154.подчертава, че с оглед на нарастващото геополитическо напрежение в морското дело, ЕС трябва да засили дейностите си в морето, като заеме водеща роля в областта на морската осведоменост, защитава критичната инфраструктура, гарантира, че външните му морски граници се наблюдават ефективно с цел борба с престъпните организации, които печелят от контрабандата на нелегални имигранти в държавите – членки на ЕС, и по-специално в Средиземно море и Атлантическия океан, и допринася за гарантиране на свободата на корабоплаването, безопасността на морските линии за комуникация и на плавателните съдове и екипажите, както и за борбата с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов;

155.подчертава ангажимента за засилване на ролята на ЕС като гарант на международната морска сигурност; подчертава във връзка с това важността на концепцията за координирано морско присъствие, която укрепва ролята на ЕС като фактор за глобалната морска сигурност и видимостта му в ключови морски региони, подчертава дейностите на координираното морско присъствие в Гвинейския залив и в северозападния Индийски океан; призовава държавите членки да се ангажират активно с тези инициативи и да увеличат военноморския си капацитет с цел засилване на присъствието и видимостта на ЕС в световния морски сектор; препоръчва да се разшири координираното морско присъствие, така че да обхваща и други ключови морски райони по целия свят;

156.изразява сериозната си загриженост относно наблюдението и саботажа от страна на Русия и Китай на критична морска инфраструктура, например комуникационни кабели на морското дъно и съоръжения за енергия в морето; изразява по-специално силната си загриженост относно щетите по два подводни комуникационни кабела, единият от които свързва Финландия и Германия, а другият – Швеция и Литва, в рамките на по-малко от 24 часа на 17 и 18 ноември 2024 г., както и относно щетите, които на 25 декември 2024 г. танкер, спадащ към руския сенчест флот, е нанесъл на EstLink2, свързващ Естония и Финландия; призовава ЕС да въведе ефективни системи за наблюдение и контрол и регионално сътрудничество в областта на бреговата охрана, за да се гарантира предотвратяването и бързото откриване на атаки срещу подобни инфраструктури; приветства във връзка с това стартирането на операцията Baltic Sentry от НАТО, с участието на няколко държави членки, за да се подобри сигурността на критичните подводни инфраструктури в Балтийско море; призовава държавите членки да се придържат изцяло към ангажиментите, поети в Декларацията от Ню Йорк относно сигурността и устойчивостта на подводните кабели, включително да се снабдяват с подводно кабелно оборудване само от дружества в съюзнически държави; призовава Комисията да отпусне подходящи ресурси за научни изследвания и разработване на авангардни подводни активи и отбранително оборудване, за да се защитят островите от евентуален десант и нападения от страна на сили от трети държави;

157.призовава ЕС и органите на държавите членки да предприемат спешни и решителни мерки срещу руския сенчест флот в Балтийско и Черно море и поради това приветства новината, че на 21 март 2025 г. Германия пое собствеността върху кораба Eventin, който беше използван за заобикаляне на санкциите на ЕС срещу руския износ на нефт;

158.изразява съжаление относно отслабването на режимите за неразпространение на оръжия за масово унищожение и за контрол над въоръженията в този период на нестабилни геополитически времена и призовава за удвояване на усилията за обръщане на тази тенденция; подчертава във връзка с това критичната и съществена необходимост от увеличаване на инвестициите в регионалния и глобалния контрол над въоръженията, неразпространението на оръжия за масово унищожение и разоръжаването, като се обърне специално внимание на многостранните стратегии; подчертава, че тези стратегии следва да разглеждат въпросите, свързани с изхвърлени през миналия век невзривени боеприпаси и химическо оръжие, които представляват заплаха за сигурността, околната среда, здравето и икономиката, особено в Балтийско, Адриатическо и Северно море;

159.потвърждава категоричната си подкрепа за ангажимента на ЕС и неговите държави членки към Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО), като го признава за основа на световната рамка за неразпространение на ядреното оръжие и за ядрено разоръжаване; припомня, че през октомври 2023 г. Русия оттегли ратифицирането си на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити;

160.отбелязва, че в резултат на безпрецедентната заплаха от руска агресия срещу територията на ЕС държавите членки, особено тези в географска близост с Русия и нейния съюзник Беларус, са изправени пред трудни решения по отношение на политиката си за въоръжаване, включително преразглеждането на предишни политики и участието в международни договори; отново осъжда руските заплахи, които накараха някои държави членки да обмислят оттеглянето си от Договора от Отава, и отбелязва, че макар това да не води до обща промяна в политиката на ЕС, това преразглеждане подчертава сериозността на руската заплаха и необходимостта от адекватна защита на нашите граждани;

161.припомня, че международните преговори, свързани с режимите за неразпространение и контрол над въоръженията, и резултатите от тях оказват въздействие върху Европа, по-специално върху държавите – членки на ЕС; подчертава, че е важно да се даде нов тласък на съживяването на тези режими; подчертава също така, че е важно да се гарантира, че ЕС играе активна и конструктивна роля за напредъка и укрепването на основаните на правила международни усилия за неразпространение, контрол над въоръженията и система за разоръжаване, по-специално в областта на оръжията за масово унищожение и цифровите инструменти за наблюдение и манипулиране с двойна употреба;

162.призовава държавите членки да спазват изцяло Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета, определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване, както е изменена с Решение (ОВППС) 2019/1560 на Съвета, и строго да прилагат четвъртия критерий относно регионалната стабилност;

163.подчертава необходимостта да се предотврати преносът към проблемни дестинации извън ЕС на чувствителни нововъзникващи технологии и ключови изделия с двойна употреба, и особено на тези, които са от решаващо значение за сигурността на ЕС; призовава да се създадат и прилагат електронни митнически системи и системи за лицензиране на износа в целия ЕС като критична стъпка към повишаване на ефективността, с която държавите членки контролират износа на тези технологии и изделия;

164.подчертава необходимостта от по-широко разбиране на заплахите и рисковете за сигурността сред гражданите на ЕС, за да се развие общото разбиране и съгласуване на възприятията за заплахите в цяла Европа и да се създаде комплексна представа за европейската отбрана; подчертава, че да се осигури подкрепата на демократичните институции и следователно на гражданите е от съществено значение за развитието на успешна и последователна дългосрочна отбрана на ЕС, която изисква информиран обществен дебат; призовава ЕС и неговите държави членки да разработят програми за повишаване на осведомеността и образователни програми, особено за младите хора, които да са насочени към подобряване на знанията и способстване на дебати за сигурността, отбраната и важността на въоръжените сили и чиято цел да бъде да се укрепят устойчивостта и готовността на обществата за справяне с предизвикателствата в областта на сигурността, като същевременно се даде възможност за по-голям обществен и демократичен контрол и надзор на сектора на отбраната; призовава Комисията и държавите членки да разработят тези програми в рамките на европейския щит за демокрацията въз основа на модела на национални програми, например шведската гражданска инициатива за действие при извънредни ситуации;

165.приветства усилията за укрепване на гражданската и военната подготовка и готовност на Европа, както се предлага и в доклада на г-н Ниенистьо; признава решаващото значение на гражданите за готовността и реакцията при кризи, по-специално психологическата устойчивост на отделните лица и готовността на домакинствата; признава също така значението на инфраструктурите за гражданска защита и планирането при извънредни ситуации; подкрепя подход към устойчивостта, обхващащ цялото общество, при който в укрепването на рамката за сигурност на ЕС активно да участват институциите на ЕС, държавите членки, гражданското общество и отделните граждани; подчертава, че органите за вземане на решения по линия на ОПСО, отговарящи за планирането, ресурсите и логистиката, имат потенциала да се превърнат в основни фактори за гражданско управление на кризи по време на извънредни ситуации; призовава държавите членки и Комисията да разгледат внимателно препоръките на доклада и да разработят стратегия на ЕС за оценка на риска и готовност, съвместни учения, по-силни връзки за сътрудничество между ЕС и НАТО с оглед на кризисни ситуации; призовава за разработване на подходяща инфраструктура за гражданска защита и за изготвянето на задълбочени планове за извънредни ситуации, както и за осигуряване на необходимите инвестиции за тези цели, включително чрез специална програма на ЕИБ за гарантиране на инвестициите за устойчива на кризи инфраструктура за гражданска отбрана;

166.припомня, че тероризмът, включително джихадисткият тероризъм, представлява постоянна заплаха за сигурността на ЕС и на неговите партньори; призовава ЕС да продължи да полага усилия, за да предотвратява тази заплаха с решимост и пълна солидарност, по-специално чрез по-голяма координация за подобряване на знанията, развиване на способности за готовност и реагиране, и да гарантира тясно взаимодействие с партньорите и другите международни участници;

167.посочва, че политиките на ЕС в областта на отбраната следва да отразяват принципите на равенство между половете и многообразие, като се насърчава приобщаваща военна среда, която отразява ценностите и многообразието на европейското общество, като същевременно се гарантира, че всички членове на европейските въоръжени сили, независимо от пола или произхода, имат равни възможности и достъп до подкрепа; изтъква отново важната роля на младите хора и младежките организации за поддържането и насърчаването на мира и сигурността и призовава ЕСВД да се ангажира с по-систематично интегриране на младите хора в програмата за младежта, мира и сигурността; призовава също така да се разработят програми за обучение на обучаващи и сътрудничество между институциите в областта на отбраната и университетите на държавите членки на ЕС, като военни курсове, учения и дейности за обучение на цивилни студенти чрез ролеви игри;

168.подчертава, че ЕС и неговите държави членки трябва да се справят с критичните предизвикателства по отношение на набирането и задържането на военни сили чрез разработване на координирани действия на национално равнище и на равнище ЕС, за да се гарантира устойчива военна работна сила; препоръчва ЕС да подкрепя държавите членки при разработването на политики, които повишават привлекателността на кариерата и дългосрочните стратегии за задържане; подчертава необходимостта Военният комитет на ЕС (ВКЕС) да предприеме последващи действия във връзка със задачата си за събиране и анализиране на данни в държавите – членки на ЕС, по въпросите на набирането и задържането на персонал, за да се набележат възможни мерки за справяне с тези въпроси; подчертава, че подкрепата за психичното здраве и благосъстоянието на военния персонал, с акцент върху професионалното развитие и дългосрочните грижи за ветераните, трябва да бъде взета предвид по подходящ начин при по-нататъшното развитие на Съюза за отбрана;

169.припомня значението на организирането на съвместни обучения и учения между европейските въоръжени сили, като по този начин се насърчава оперативната съвместимост с оглед на възможно най-добрата подготовка на мисиите и справянето с широк спектър от заплахи, както конвенционални, така и неконвенционални; призовава да се разработят и създадат програми за обмен на равнището на ЕС, насочени към военния персонал от държавите членки, с цел да се предоставят възможности за обучение и опит в различни европейски военни среди и структури, като по този начин се насърчава взаимното разбирателство, сближаването и оперативната съвместимост между въоръжените сили на ЕС; във връзка с това отново изразява подкрепата си за Европейската инициатива за обмен на млади военни офицери (военна програма „Еразъм“ — EMILYO), управлявана от Европейския колеж по сигурност и отбрана;

170.подчертава, че партньорското измерение на Стратегическия компас е важно за засилване на сътрудничеството между ЕС и неговите съюзници и партньори по целия свят въз основа на общи ценности и зачитане на правата на човека и демокрацията, за да се укрепи възприятието на принципа на възпирането и да се противодейства на чуждестранни стратегии, целящи подкопаване на ЕС и неговите партньори и дестабилизиране на основания на правила международен ред; призовава ЕС да продължи да участва в сътрудничеството в областта на сигурността с партньори във всички приоритетните области, определени в Стратегическия компас, по-специално в укрепването на устойчивостта на местните сектори на сигурността в областта на управлението на кризи, включително борбата с хибридните заплахи, както и модернизирането на капацитета на институциите за киберсигурност; призовава също така за по-тясно сътрудничество между съответните организации от партньорите със Сателитния център на ЕС, Европейската агенция по отбрана (EDA) и Агенцията на ЕС за киберсигурност (ENISA); счита, че участието на партньори и съюзници от НАТО в проектите по линия на постоянното структурирано сътрудничество, при условие че държавите – членки на ЕС, дадат съгласие, допринася за подобряването на съвместимостта между техните стандарти в сектора на отбраната както и за споделяне на опит, разузнавателни данни и технически експертни познания в различни области;

171.потвърждава отново, че общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) на ЕС винаги трябва стриктно да спазва международното право и многостранните решения, взети от международни институции; приветства приемането на политиката на ЕС за надлежна проверка в областта на правата на човека и международното хуманитарно право по отношение на подкрепата за трети страни в сектора на сигурността, която да служи като основа за сътрудничество в областта на сигурността и военното сътрудничество с трети държави по начин, който спазва в по-голяма степен правата на човека и международното хуманитарно право; призовава за цялостното ѝ прилагане; призовава отново за по-тясно сътрудничество в областта на сигурността с международни организации, например, но не само, ООН, Африканския съюз и техните мироопазващи мисии в съвместни зони, както и с ОССЕ;

172.приветства съвместната декларация от 19 октомври 2024 г. на министрите на отбраната от Г-7 и тяхната декларация за намерение за засилване на сътрудничеството в сектора на отбраната; подчертава силния интерес на ЕС да развие международни партньорства с единомислещи партньори в тази област и необходимостта да се увеличат усилията на Съюза, за да се гарантира, че държавите, които някога са били стратегически партньори и с които някои държави членки поддържат силни културни връзки, няма да попаднат в сферата на влияние на системните съперници; припомня, че икономическата дипломация играе решаваща роля в това начинание, като служи за основен инструмент при укрепването на връзките на сътрудничество, насърчава взаимното благоденствие и консолидира присъствието и влиянието на ЕС, допринасяйки за устойчивостта на тези партньори на външен натиск;

173.счита, че трябва да се положат всички възможни усилия за поддържане и – ако е възможно – насърчаване на трансатлантическото сътрудничество във всяка област на военния и отбранителния сектор, като същевременно припомня необходимостта от насърчаване на европейската отбрана и постигане на по-голяма степен на суверенитет;

174.подчертава значението на стратегическото партньорство на ЕС с НАТО, при пълно зачитане на договорените ръководни принципи на прозрачност, реципрочност и приобщаване, както и на спазването на автономността и процедурите за вземане на решения на всяка организация; изтъква, че е важно НАТО и ЕС да изпълняват допълващи се, съгласувани и взаимно подсилващи се роли в подкрепа на международния мир и сигурност, за да се избегне по този начин дублирането на отбранителни усилия, при запазване на силно тясно сътрудничество; приветства присъединяването на Швеция към НАТО през 2024 г. и на Финландия през 2023 г., като това представлява историческа стъпка напред в укрепването на сигурността в Европа, особено в региона на Балтийско море; призовава ЗП/ВП да работи в тясна координация и единство с генералния секретар на НАТО;

175.призовава за по-нататъшно задълбочаване на сътрудничеството между ЕС и НАТО чрез развиване на Стратегическия компас на ЕС и новата стратегическа концепция на НАТО, включително в областта на киберсигурността, хибридната война, борбата с тероризма, военната мобилност, инфраструктурата с двойна употреба, предотвратяване на конфликти, военното сътрудничество и сътрудничеството в областта на сигурността, противодействието на злонамерена външна намеса от трети държави, координирания подход за Индийско-Тихоокеанския регион, както и увеличаване на общите действия за защита на демокрацията на международната сцена; изразява категоричната си подкрепа за политиката на отворени врати на НАТО; приканва ЕС и НАТО да засилят сътрудничеството си за подпомагане на изграждането на капацитета на общи партньори;

176.подчертава постоянната необходимост от привеждане в съответствие между държавите, които са едновременно членки на ЕС и на НАТО, както и задължението съгласно членове 1 и 3 от Северноатлантическия договор за сътрудничество, самопомощ и взаимопомощ; призовава ЕС да увеличи усилията си за общи инициативи в областта на сигурността и отбраната, когато няма еквивалент на НАТО, да засили стандартизацията, да подобри оперативната съвместимост и да разработи общи оперативни процедури между отбранителните способности на държавите членки и на ЕС;

177.приветства тясното сътрудничество между ЕС и НАТО в Западните Балкани, включително чрез операцията EUFOR Althea и военните операции на мисията на НАТО в Косово (KFOR), които гарантират необходимата стабилност за Босна и Херцеговина и Косово, както и за целия регион;

178.подчертава жизненоважната роля на Черноморския регион за европейското пространство на сигурност и призовава ЕС да си сътрудничи с НАТО при формулирането на всеобхватна стратегия за този регион, която следва да се справи с предизвикателствата пред сигурността, да противодейства на хибридните заплахи, да засили морското сътрудничество и да укрепи регионалните партньорства;

179.приветства назначаването на специалния представител на НАТО за южното съседство и засиленото внимание на НАТО към този регион; счита, че е целесъобразно да се засилят координацията и консултациите между длъжностните лица на ЕС, отговарящи за политиката за южното съседство и Сахел, и техните партньори от НАТО, за да се избегне дублиране и разпокъсаност на усилията и ресурсите;

180.приветства предложението на Парламентарната асамблея на НАТО статутът на Парламента да бъде повишен на „партньор“ в рамките на текущата реформа на партньорствата; приканва своята делегация за връзки с Парламентарната асамблея на НАТО (DNAT) да използва пълноценно настоящите и бъдещите привилегии на Парламента; счита DNAT за важен инструмент на дипломацията на Парламента в рамките на засиленото партньорство между ЕС и НАТО, насочено към укрепване на европейския стълб на НАТО и допринасяне за постигането на общите цели на Алианса; счита, че DNAT може да играе ключова роля за засилване на сътрудничеството между ЕС и НАТО, за укрепване на демократичната устойчивост на присъединяващите се държави и ключови партньори, както и като цяло за засилване на парламентарното измерение на това основно партньорство;

181.счита, че е от съществено значение да се доразвият близките отношения на ЕС със Съединените щати, които се основават на взаимно уважение, споделени ценности на демокрацията, свободата и принципите на правовата държава, както и на широк спектър от общи или сходни интереси; оценява ангажимента и участието на Съединените щати в териториалната отбрана на Европа в съответствие със Северноатлантическия договор и неговия член 5, особено в контекста на агресивната война на Русия срещу Украйна; насърчава взаимните инициативи в областта на сигурността и отбраната, както и сътрудничеството в сферата на разоръжаването и неразпространението на оръжия, въздействието на революционните технологии, изменението на климата, хибридните заплахи, киберотбраната, военната мобилност, управлението на кризи и отношенията със стратегически конкуренти; призовава за по-нататъшно укрепване на диалога между ЕС и САЩ в областта на сигурността и отбраната като важен инструмент в по-тясното трансатлантическо сътрудничество;

182.отбелязва, че неотдавнашните действия и изявления на администрацията на САЩ допълнително увеличиха опасенията относно бъдещата позиция на Съединените Щати по отношение на Русия, НАТО и сигурността на Европа; във връзка с това изразява съжаление относно гласуването на правителството на САЩ, в унисон с руското правителство, в Общото събрание на ООН и Съвета за сигурност на ООН по резолюциите относно третата годишнина от агресивната война на Русия; призовава за това Комисията да положи усилия за укрепване наново на диалога между ЕС и САЩ в областта на сигурността и отбраната като важен инструмент в по-тясното трансатлантическо сътрудничество;

183.отбелязва значението на задълбочаването на сътрудничеството в областта на производството на отбранителни продукти и възлагането на обществени поръчки в тази сфера, включително чрез равен достъп до пазара за отбранителните промишлености на двете страни; отбелязва Националната стратегия на САЩ за отбранителната промишленост от януари 2024 г. и нейната амбиция за задълбочаване на промишленото сътрудничество с партньорите; признава широкия спектър от възможни области на взаимноизгодно сътрудничество в областта на отбраната и неговите положителни последици за по-силно трансатлантическо партньорство във времена на нарастваща геополитическа конкуренция; подчертава обаче, че подобно сътрудничество изисква еднакви условия на конкуренция, които са несъвместими с разпоредбите на Регламента на САЩ за международната търговия с оръжие; съответно призовава Комисията да започне диалог със Съединените щати, за да проучи възможностите за развитие на взаимноизгодно сътрудничество в областта на отбранителната промишленост въз основа на правна рамка, гарантираща еднакви трансатлантически условия на конкуренция;

184.подчертава, че сътрудничеството с Канада е от основно значение за сигурността на ЕС, и приветства активната роля на Канада в предоставянето на подкрепа на Украйна; счита, че двустранният диалог в областта на сигурността и отбраната и предстоящото партньорство в областта на сигурността и отбраната предоставят основата за засилено сътрудничество в областта на сигурността и отбраната, включително по отношение на съответните инициативи за стимулиране на производството на отбранителната промишленост;

185.признава значителния принос на Обединеното кралство за сигурността и стабилността на Европа, както и неговия ангажимент към общи цели в областта на отбраната, които повишават колективната сигурност в цяла Европа; приветства тясното сътрудничество между ЕС, държавите – членки на ЕС, и Обединеното кралство, когато става въпрос за подкрепата на Украйна, както и двустранните споразумения, като споразумението Trinity House между Обединеното кралство и Германия за задълбочаване на сътрудничеството в областта на отбраната; приветства участието през октомври 2024 г. на държавния секретар на Обединеното кралство по въпросите на външните работи, Британската общност и развитието на заседанието на Съвета по външни работи на ЕС; призовава ЕС и Обединеното кралство бързо да повишат сътрудничеството си в сферата на отбраната и да станат по-близки партньори в областта на сигурността, като подпишат съвместна декларация с конкретни ангажименти и структуриран диалог, за да засилят сътрудничеството между ЕС и Обединеното кралство по отношение на пълния спектър от външни предизвикателства и предизвикателства в областта на сигурността, пред които ЕС и Обединеното кралство са изправени на европейския континент; подчертава във връзка с това значението на по-тясното сътрудничество в областта на обмена на информация и разузнавателни данни, борбата с тероризма, военната мобилност, инициативите в областта на сигурността и отбраната, управлението на кризи, киберотбраната, хибридните заплахи и чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство и съвместното справяне с общите заплахи, както и с разпространението на оръжия за масово унищожение;

186.счита, че е от съществено значение да се постигне напредък в практическото сътрудничество като му се даде формален израз чрез съвместна декларация за партньорство с Обединеното кралство в областта на сигурността и отбраната като средство за укрепване на европейската сигурност и европейския стълб на НАТО, по-специално в контекста на агресивната война на Русия срещу Украйна; насърчава заместник-председателя/върховен представител да кани редовно Обединеното кралство на неформалните заседания на Съвета на министрите на външните работи (и на отбраната) с цел да се обменят мнения по въпроси от общ интерес, като същевременно напълно се запазва независимостта на ЕС при вземането на решения;

187.счита, че сигурността на ЕС е тясно свързана със сигурността на неговите непосредствени европейски съседи и че ЕС е заинтересован да даде приоритет на своята политика на разширяване и да укрепи стабилността на своите съседи от Югоизточна и Източна Европа, по-специално страните кандидатки; призовава за по-силно сътрудничество за военна сигурност, включително цивилна и военна, както и полицейска и военна сигурност, сътрудничество със страни кандидатки и партньори, по-специално в области като устойчивостта, киберсигурността, хибридните заплахи, управлението на границите, борбата с тероризма и борбата с дезинформацията; повтаря необходимостта от тясно сътрудничество с НАТО в това отношение; приветства подписването на партньорства в областта на сигурността и отбраната на 19 ноември и 18 декември 2024 г. съответно между ЕС и Северна Македония и Албания;

188.подчертава, че Съюзът следва да улесни участието на европейските партньори, които изразяват висока степен на съгласие по въпросите на ОПСО, по-специално държавите от Западните Балкани, в настоящите и бъдещите програми, свързани със сектора на отбраната; потвърждава отново, че задълбоченото участие на страните кандидатки би улеснило значително техния процес на присъединяване чрез засилването на техния промишлен и оперативен капацитет в сектора на отбраната, като по този начин ще се увеличи оперативната им съвместимост с въоръжените сили на държавите – членки на ЕС; счита, че всеобхватното включване на страните кандидатки от Западните Балкани в инициативите на ЕС в областта на отбраната би представлявало стратегическа инвестиция, както и неразделна част от усилията на ЕС за противодействие на нарастващата настъпателност и външна намеса, организирани в тези държави;

189.насърчава държавите членки да продължат да използват Европейския механизъм за подкрепа на мира (ЕМПМ) за обучение и оборудване на службите за сигурност в партньорите от Югоизточна и Източна Европа, в които са разположени мисии по линия на ОПСО, по-специално военна полиция, медицинска инфраструктура и инфраструктура за правоприлагане, и увеличаване на капацитета за обмен на разузнавателна информация чрез сигурни комуникационни линии;

190.подчертава значението на отношенията между ЕС и Африка за европейската сигурност; счита, че е от съществено значение да се засилят значително партньорствата на ЕС с африканските държави;

191.подчертава стратегическото значение на Индийско-Тихоокеанския регион в рамките на отбраната на ЕС, като признава необходимостта от преодоляване на нарастващите опасения за сигурността, свързани с регионалните дейности на Китай, и техните по-широки последици за глобалната стабилност; счита, че е от съществено значение да се засили присъствието и партньорствата на ЕС в този регион; осъзнава също така водещата роля на Тайван във високотехнологичното развитие и пространния му опит в защитата от китайските хибридни атаки, дезинформацията и чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство, които следва да бъдат първостепенно съображение при оценяването на възможностите за укрепване на многостранния обмен и сътрудничество;

192.подчертава необходимостта ЕС да установи по-трайна колективна сигурност чрез мрежа от регионални съюзници и партньори, която да формира конвенционалната основа за ангажимента му в региона; горещо приветства неотдавнашното подписване на партньорства в областта на сигурността и отбраната на 1 ноември и 4 ноември 2024 г. между съответно ЕС и Япония и ЕС и Южна Корея; счита, че по-нататъшното задълбочаване на стратегическото партньорство и партньорството в областта на отбраната между ЕС и Япония и ЕС и Южна Корея, и развитието на редовен диалог, сътрудничество и изграждане на капацитет с други единомислещи държави в Индийско-Тихоокеанския регион, като Австралия, Нова Зеландия и Тайван, са от основно значение за постигането на напредък по отношение на общата сигурност; призовава отново ЕС да се ангажира допълнително с нововъзникващи стратегически партньори в региона, като Индонезия и Виетнам;

193.изтъква важността на партньорството между ЕС и Индия и счита, че значимото посещение на председателя и членовете на Комисията в Индия на 27 и 28 февруари 2025 г. беляза началото на нова глава в историята на отношенията между ЕС и Индия и потвърди значението на стратегическите връзки и техния неоползотворен потенциал; подчертава потенциала на задълбочаването на нашето партньорство, включително чрез засилени консултации в областта на сигурността и отбраната;

194.подчертава, че укрепването на ОПСО като политически приоритет в рамките на десетия законодателен мандат и увеличаването на равнище ЕС и в държавите членки на разходите за политики и програми в областта на отбраната изискват пълен парламентарен контрол и отчетност;

195.във връзка с това призовава да се засили контролната, законодателната и бюджетната роля на Парламента по отношение на нарастващ набор от инициативи в областта на отбраната във всички институции на ЕС и по-специално да се укрепи работата, извършвана в рамките на ОПСО, включително като се засили редовния диалог, обмена на информация и поддържането на постоянни канали за комуникация отворени между ЗП/ВП, члена на Комисията, отговарящ за отбраната и космическото пространство, и компетентните органи на Европейския парламент; препоръчва включването на редовни актуализации на разузнавателните данни в съответните парламентарни комисии;

196.изразява съжаление, че липсата на достъп до информация означава, че Парламентът не е в положение да упражнява подходящ контрол върху проектите по линия на Постоянното структурирано сътрудничество (ПСС); отново призовава държавите членки да представят на Парламента най-малко два пъти годишно доклад за изпълнението на проектите по линия на ПСС; освен това отново призовава ЕСВД да докладва редовно и изчерпателно на парламентарната комисия по сигурност и отбрана относно изпълнението на Стратегическия компас и други инициативи и програми в областта на сигурността и отбраната, както и относно тяхната оценка; подчертава необходимостта да се подобри контролът върху прилагането на разпоредбите за отбранителната промишленост като се въведе процедурата за делегирани актове;

197.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на председателя на Комисията и на компетентните членове на Комисията, на генералния секретар на ООН, на генералния секретар на НАТО, на председателя на Парламентарната асамблея на НАТО, на агенциите на ЕС в областта на сигурността и отбраната, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и страните партньори.