1.настоява, че в един бързо променящ се свят, в който хората с право очакват повече от Съюза и неговия бюджет и в който Съюзът е изправен пред нарастващ брой кризи, за следващата МФР трябва да бъдат осигурени повече ресурси в сравнение с периода 2021 – 2027 г., като се изостави исторически рестриктивното и самоналожено равнище от 1% от БНД;

2.подчертава, че следващата МФР трябва да е с акцент върху финансирането на европейски обществени блага, което е с видима добавена стойност в сравнение с националните разходи; подчертава необходимостта от засилени полезни взаимодействия и по-добра координация между разходите на Съюза и националните разходи; подчертава, че разходите ще трябва да се използват за справяне със съществени предизвикателства, като завръщането на широкомащабните военни действия в непосредствено съседство на Съюза, изключително трудния икономически и социален контекст, разликата в конкурентоспособността и влошаващата се криза в областта на климата и биологичното разнообразие;

3.счита, че подходът „един национален план за всяка държава членка“, предвиден от Комисията, при който се използва моделът на Механизма за възстановяване и устойчивост, не може да бъде основа за разходите при споделено управление в периода след 2027 г.; подчертава, че при разработването на модела на разходите при споделено управление в рамките на следващата МФР трябва изцяло да се гарантира ролята на Парламента като законодател и бюджетен орган и орган по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, както и че разработването на модела и прилагането му трябва да става в тясно сътрудничество с регионалните и местните органи и всички съответни заинтересовани страни;

4.призовава в следващата МФР да се продължи подкрепата за икономическото, социалното и териториалното сближаване, за да се подпомогне свързването на Съюза, задълбочаването на единния пазар, насърчаването на сближаването и намаляването на неравенството, бедността и социалното изключване;

5.счита идеята за създаване на централен фонд за конкурентоспособност, обединяващ съществуващите програми, както е предвидено от Комисията, за неподходяща; подчертава, че вместо това фондът следва да бъде нов инструмент, който да разполага с инструментариум за финансиране въз основа на поуките, извлечени от InvestEU и фонда за иновации и да допълва съществуващи, изключително успешни програми;

6.подчертава, че особено с оглед на оттеглянето на САЩ от ролята им на световен гарант за мир и сигурност, е налице ясна необходимост от напредък към истински Съюз за отбрана, като следващата МФР подкрепя всеобхватен подход към сигурността чрез увеличаване на инвестициите; подчертава, че разходите за отбрана не могат да бъдат за сметка на дългосрочните инвестиции в икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза, нито да водят до намаляването им;

7.призовава за истинско опростяване за крайните бенефициери чрез избягване на програми с припокриващи се цели, разминаващи се критерии за допустимост и различни правила, уреждащи хоризонталните разпоредби; подчертава, че опростяването не може да означава по-голяма свобода на действие за Комисията без необходимите механизми за взаимозависимост и взаимоограничаване и следователно трябва да бъде постигнато при пълно зачитане на институционалния баланс, предвиден в Договорите;

8.настоява в следващата МФР да се предвиди подсилен вграден капацитет за реагиране при кризи и достатъчни маржове по всяка функция; подчертава, че наред с предвидимостта за инвестициите разходните програми следва да запазят значителен вграден резерв за гъвкавост, като решенията относно разпределянето на средства за конкретни цели на политиката следва да се вземат от бюджетния орган; подчертава, че средствата за гъвкавост по отношение на хуманитарната помощ следва да бъдат обособени; счита, че МФР за периода след 2027 г. следва да включва два специални инструмента — един, предназначен за гарантиране на солидарност в случай на природни бедствия, и един за реакция при кризи с общо предназначение;

9.подчертава, че зачитането на ценностите на Съюза и на основните права е основна предпоставка за достъпа до средства на ЕС; настоява бюджетът на Съюза да бъде защитен срещу злоупотреби, измами и нарушения на принципите на правовата държава и призовава за по-силна връзка между принципите на правовата държава и бюджета на Съюза за периода след 2027 г.;

10.подчертава, че погасяването на заемите по Next Generation EU не трябва да застрашава финансирането на политиките и приоритетите на ЕС; подчертава следователно, че всички разходи, свързани със заеми, покрити от бюджета на Съюза или от бюджетния марж, следва да се третират отделно от бюджетните кредити за програмите на ЕС в рамките на бъдещата структура на МФР;

11.призовава Съвета спешно да приеме нови собствени ресурси, за да се осигури устойчивото покриване на разходите във връзка със заемите по линия на Next Generation EU; подчертава, че наличието на нови истински собствени ресурси, извън предвидените в МИС, е от съществено значение с оглед на необходимите по-високи разходи на Съюза; счита, че следва да бъдат проучени всички инструменти и средства, за да се предоставят на Съюза необходимите ресурси, и във връзка с това счита, че съвместното вземане на заеми е добра възможност да се гарантира, че Съюзът разполага с достатъчно ресурси, за да реагира на остри кризи, засягащи целия Съюз, каквато е например продължаващата криза в областта на сигурността и отбраната;

12.изразява готовност да работи конструктивно със Съвета и Комисията за съставянето на дългосрочен бюджет, който отговаря на нуждите на Съюза; подчертава, че МФР за периода след 2027 г. се изготвя в контекст, който е далеч от обичайния досега, и приема сериозно институционалната си роля, залегнала в Договорите; настоява, че ще одобри само дългосрочен бюджет, който е подходящ за целите на Съюза в един променящ се свят, и призовава за бързо приемане на МФР, за да се даде възможност за навременно изпълнение на разходните програми считано от 1 януари 2028 г.;

13.счита, че с оглед на структурните предизвикателства, пред които е изправен Съюзът, насочеността на разходите на МФР за периода след 2027 г. следва да се коригира, за да се гарантира постигането на целите на стратегическата политика на Съюза, описани подробно по-долу;

14.е убеден, че повишаването на конкурентоспособността, декарбонизацията на икономиката и повишаването на капацитета за иновации на Съюза са основни приоритети за МФР за периода след 2027 г. и са от жизненоважно значение за гарантиране на дългосрочен, устойчив и приобщаващ растеж и по-издръжливи икономика и общество;

15.счита, че Съюзът трябва да разработи рамка за конкурентоспособност в съответствие със собствените си ценности и политически цели и че конкурентоспособността трябва да насърчава не само икономическия растеж, но и социалното, икономическото и териториалното сближаване и екологичната устойчивост, както се подчертава в докладите „Лета“ и „Драги“;

16.подчертава, че както се посочва в докладите „Лета“ и „Драги“, европейската икономика и европейският социален модел са подложени на силен натиск, като недостатъчната производителност, конкурентоспособност и умения оказват верижен ефект върху качеството на работните места и върху стандарта на живот на европейците, които вече се борят с високите цени на жилищата, енергията и храните; изразява загриженост, че липсата на възможности за работа и високите разходи за живот увеличават риска от изтичане на мозъци от Европа;

17.посочва, че според Драги годишният недостиг на инвестиции за иновации и инфраструктура ще бъде 750 – 800 милиарда евро годишно между 2025 г. и 2030 г.; подчертава, че бюджетът на Съюза трябва да играе важна роля, но не може самостоятелно да покрие този недостиг и че по-голямата част от усилията ще трябва да са от страна на частния сектор; посочва необходимостта от използване на полезните взаимодействия между публичните и частните инвестиции, по-специално чрез опростяване и хармонизиране на инвестиционната архитектура на ЕС;

18.подчертава, че бюджетът на Съюза трябва да бъде внимателно координиран с националните разходи, така че да осигурява допълняемост, и да бъде разработен така, че да може ефективно да намалява риска, да мобилизира и да привлича частни инвестиции, като дава възможност на стартиращите предприятия и МСП да получават по-лесен достъп до средства; поради това призовава програми като InvestEU, която гарантира допълняемост и следва основан на пазара и воден от търсенето подход, да бъдат значително подсилени в следващата МФР; счита, че финансовите инструменти и бюджетните гаранции са ефективно използване на ресурсите за постигане на критични цели на политиката на Съюза, и призовава за допълнителното им опростяване;

19.настоява, че трябва да се направи повече, за да се увеличи максимално потенциалът на ролята на групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) – заедно с тези на други международни и национални финансови институции – при отпускането на заеми и намаляването на риска в стратегически области на политиката, например проекти в областта на климата, а в последно време и за проекти в областта на сигурността и отбраната; призовава за повишаване на склонността за поемане на рискове и амбициите на групата на ЕИБ за привличане на инвестиции въз основа на силна капиталова позиция, както и за укрепено инвестиционно партньорство, за да се гарантира, че всяко евро, изразходвано на равнището на Съюза, се използва по най-ефективния начин;

20.подчертава, че финансирането за научни изследвания и иновации, в т.ч. подкрепата за фундаментални научни изследвания, следва да бъде значително увеличено, следва да бъде съсредоточено върху стратегическите приоритети на Съюза, следва да продължи да се определя от принципа за високи постижения и следва все така да се основава на заслуги; счита, че в МФР и на национално равнище следва да има достатъчно ресурси, за да се финансират всички висококачествени проекти през целия иновационен цикъл и да се постигне до 2030 г. целта 3% от БВП да се разпределят за разходи в областта на научноизследователската и развойната дейност;

21.подчертава, че следващата МФР, въз основа на опита от действащия Механизъм за свързване на Европа, следва да включва много повече пряко управлявано финансиране за енергийна, транспортна и цифрова инфраструктура, като се дава приоритет на трансграничните връзки и националните връзки с европейска добавена стойност; счита, че тази инфраструктура е абсолютно необходимо предварително условие за успешното задълбочаване на единния пазар и за повишаването на издръжливостта на Съюза в един променящ се геополитически ред;

22.посочва, че сигурният и стабилен космически сектор е от решаващо значение за автономността и суверенитета на Съюза и следователно се нуждае от устойчиви инвестиции;

23.подчертава, че една по-конкурентоспособна, продуктивна и социално приобщаваща икономика спомага за създаването на висококачествени и добре платени работни места, като по този начин повишава жизнения стандарт на хората; подчертава, че чрез програми като Европейския социален фонд плюс и „Еразъм+“ бюджетът на Съюза може да играе важна роля за подкрепа на системите за образование и обучение, увеличаване на социалното приобщаване, повишаване на адаптивността на работната сила чрез преквалификация и повишаване на квалификацията и по този начин подготвяне на хората за заетост в съвременната икономика;

24.настоява, че бюджетът на Съюза следва да продължи да подкрепя важни икономически и създаващи работни места сектори, в които Съюзът вече е световен лидер, като туризма и културните и творческите сектори; подчертава необходимостта от специално финансиране за туризма, включително за изпълнение на стратегията на ЕС за устойчив туризъм, в бюджета на Съюза за периода след 2027 г.; посочва значението на програмата „Творческа Европа“ за приноса към многообразието и конкурентоспособността на Европа и в подкрепа на изграждането на жизнеспособни общества;

25.подчертава, че за да се конкурира с други важни глобални участници, европейската икономика трябва също така да повиши своята конкурентоспособност и устойчивост по отношение на предлагането, като инвестира повече в отворената стратегическа автономност на Съюза чрез подсилена промишлена политика и акцент върху стратегическите сектори, ефективното използване на ресурсите и критичните технологии, за да се намали зависимостта от трети държави;

26.счита, с оглед на гореизложеното, идеята за създаване на централен фонд за конкурентоспособност, обединяващ съществуващите програми, както е предвидено от Комисията, за неподходяща; подчертава, че вместо това фондът следва да бъде нов инструмент, който да разполага с набор от средства за финансиране въз основа на поуките, извлечени от InvestEU и Фонда за иновации; припомня, че съгласно член 182 от ДФЕС Съюзът трябва да приеме рамкова програма за научните изследвания;

27.отбелязва, че в съобщението си относно Компаса за конкурентоспособността Комисията твърди, че следва да бъде създаден нов инструмент за координация на конкурентоспособността, за да се съгласуват по-добре промишлените и научноизследователските политики и инвестиции на равнище ЕС и на национално равнище; отбелязва, че предложеният нов инструмент е предвиден като част от нов „опростен механизъм за управление“, предназначен да укрепи връзката между цялостната координация на политиките и бюджета на ЕС; настоява Парламентът да играе пълноценна роля при вземането на решения и по двата механизма;

28.подчертава, че продоволствената сигурност е жизненоважен компонент на стратегическата автономност и че следващата МФР трябва да продължи да подкрепя конкурентоспособността и издръжливостта на секторите на селското стопанство и рибарството в Съюза, включително дребните и младите земеделски стопани и рибарите, и да помага на секторите да опазват по-добре климата и биологичното разнообразие, както и моретата и океаните; подчертава, че една модерна и опростена обща селскостопанска политика е от решаващо значение за увеличаване на производителността чрез технически напредък, осигуряване на справедлив жизнен стандарт за земеделските стопани, обезпечаване на продоволствената сигурност и производството на безопасни, висококачествени и достъпни храни за европейците, насърчаване на приемствеността между поколенията и гарантиране на жизнеспособността на селските райони;

29.посочва, че селскостопанският сектор е особено уязвим на инфлационни сътресения, които засягат покупателната способност на земеделските стопани; призовава за увеличен и специален бюджет за ОСП в следващата МФР, като тя бъде предпазена от евентуални съкращения, за да се запазят нейната цялост и единство, както и съгласуваността и взаимосвързаността между нейния първи и втори стълб, и поради това се противопоставя на идеята за интегриране на ОСП в единен фонд за всяка държава членка; призовава за проучване на допълнителни специални източници на финансиране, когато е целесъобразно, включително извън ОСП, с цел справяне с природните бедствия и предоставяне на стимули на земеделските и горските стопани да допринасят за смекчаване на изменението на климата, възстановяване на биологичното разнообразие и опазване на природата, без мерки, които да предизвикват регресия в селскостопанското производство на ЕС;

30.подчертава, че новите глобални предизвикателства, пред които са изправени земеделските стопани в ЕС, включително настоящата геополитическа ситуация, изменението на климата и нарастващите цени на суровините, изискват стабилно разпределяне на финансови средства в следващата ОСП; подчертава, че за да се преодолеят тези предизвикателства, като се вземат предвид поуките, извлечени от кризата с COVID-19, и за да се избегне намаляване на подкрепата за земеделските стопани, ОСП спешно се нуждае от увеличен бюджет в следващата МФР, който да бъде индексиран спрямо инфлацията чрез годишна преоценка; подчертава в това отношение, че директните плащания в сегашната форма генерират ясна добавена стойност от ЕС и следва да продължат да укрепват сигурността на доходите, производството и защитата от колебанията в цените, по-доброто насочване към лицата, които активно участват в селскостопанското производство и предоставянето на обществени блага, като същевременно се спазват реалистични и балансирани екологични и социални стандарти на ЕС; призовава за справедливо и ефикасно разпределение на подпомагането по линия на ОСП в рамките на държавите членки и между тях; призовава за продължаване и засилване на мерките, които поддържат производството в уязвимите райони и гарантират жизнеспособността на селските общности и адекватността на публичната инфраструктура, по-специално по отношение на цифровизацията и особено чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и подновеното участие на местните и регионалните органи в управлението на тези мерки; подчертава необходимостта от увеличаване и реформиране на селскостопанския резерв, за да се реагира ефективно и бързо на бъдещи кризи, с които европейският селскостопански сектор ще трябва да се справи, както и от създаване на нови инструменти за управление на природните, пазарните и санитарните рискове, като презастрахователна схема на ЕС за по-добро смекчаване на последиците от бъдещи кризи и за осигуряване на по-голяма стабилност за земеделските стопани; подчертава, че трябва да се намерят конкретни решения за земеделските стопани в Източна Европа, които са най-силно засегнати от каскадните последици от войната на Русия срещу Украйна, като високите цени на суровините, инфлацията и смущенията на пазара; настоятелно призовава Комисията да продължи да създава необходимата финансова и правна рамка за веригата за доставки на храни, за да се укрепи позицията на земеделските стопани и да се води по по-добър начин борба срещу нелоялните търговски практики; призовава Комисията да подкрепя земеделските стопани в ЕС, като популяризира продуктите на хранително-вкусовата промишленост във и извън Съюза чрез динамична и по-силна политика на ЕС за насърчаване; изразява съжаление за съкращенията във финансирането на програмата за популяризиране на селскостопанските продукти по време на прегледа на действащата МФР; подчертава, че следващата МФР трябва да включва специални средства за селския туризъм, предприемачеството сред жените, професионалното обучение и технологичните иновации в селското стопанство;

31.припомня, че социалното, икономическото и териториалното сближаване е крайъгълен камък на европейската интеграция и е от жизненоважно значение за обединяването на Съюза и задълбочаването на единния пазар; във връзка с това отново потвърждава значението на процеса на сближаване; подчертава, че осъвременената политика на сближаване трябва да следва децентрализиран, ориентиран към местните условия подход на многостепенно управление и да се основава на принципа на споделено управление и партньорство, с пълноценното участие на местните и регионалните органи, както и на съответните заинтересовани страни, като се гарантира, че ресурсите се насочват там, където са най-необходими, с цел да се намалят регионалните различия;

32.подчертава, че финансирането по линия на политиката на сближаване трябва да служи за преодоляване на основните предизвикателства, пред които е изправен Съюзът, като например демографските промени и обезлюдяването, и да бъде насочено към най-нуждаещите се региони и хора; освен това призовава за градовете, регионите и общинските органи да се осигури разширен достъп до финансиране от ЕС; припомня, че съгласно член 349 от ДФЕС от Съюза се изисква да въведе специфични мерки за най-отдалечените региони, и поради това подчертава необходимостта от непрекъсната, целенасочена подкрепа за тези региони в следващата МФР, включително чрез укрепена програма от специфични мерки за отдалечените региони и за островите (POSEI);

33.припомня значението на социалното измерение на Европейския съюз и на насърчаването на прилагането на Европейския стълб на социалните права, както и на неговите водещи цели и план за действие; подчертава, че следователно бюджетът на Съюза следва да играе ключова роля за намаляване на неравенството, бедността и социалното изключване, включително чрез подкрепата за деца, семейства и уязвими групи; припомня, че около 20 млн. деца в Съюза са изложени на риск от бедност и социално изключване; подчертава, че справянето с детската бедност в рамките на Съюза изисква подходящо финансирани, всеобхватни и интегрирани мерки, наред с ефективното прилагане на Европейската гаранция за децата на национално равнище; подчертава, че Парламентът последователно е изисквал специален бюджет в рамките на ЕСФ+ за подкрепа на гаранцията за децата, като централен стълб на стратегията на ЕС за борба с бедността;

34.в тази връзка подчертава жилищната криза в целия ЕС, която засяга милиони семейства и млади хора; изтъква необходимостта от засилена подкрепа за жилищното настаняване чрез бюджета на Съюза, по-специално чрез политиката на сближаване и чрез други източници на финансиране, като например групата на ЕИБ и националните насърчителни банки; признава, че финансирането от Съюза самò по себе си не може да разреши проблема с жилищната криза, но може да играе решаваща роля за финансирането на спешни мерки и за допълване на по-общите усилия на равнището на Съюза и на национално ниво с цел подобряване на финансовата достъпност на жилищата и повишаване на енергийната ефективност на жилищния фонд;

35.посочва, че агресивната война на Русия срещу Украйна има значителни икономически и социални последици, особено в държавите членки, граничещи с Русия и Беларус; настоява следващата МФР да предостави подкрепа на тези региони;

36.подчертава, че екологичният и цифровият преход са неразривно свързани с конкурентоспособността, модернизацията на икономиката и устойчивостта на обществото, и че те действат като катализатори за една ориентирана към бъдещето и ресурсно ефективна икономика; следователно настоява, че МФР за периода след 2027 г. трябва да продължи да подкрепя и да ускорява допълнително двойния преход;

37.припомня, че бюджетът на Съюза има съществен принос за постигането на неутралност по отношение на климата до 2050 г., включително чрез подкрепа на целите за 2030 г. и 2040 г.; подчертава, че преходът ще изисква декарбонизация на икономиката, по-специално чрез внедряване на чисти технологии, подобрена енергийна и транспортна инфраструктура и по-енергийно ефективни жилища; отбелязва, че Комисията оценява необходимостта от допълнителни инвестиции за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. на 1,5% от БВП годишно в сравнение с десетилетието 2011 – 2020 г. и че макар бюджетът на Съюза сам по себе си да не може да покрие разликата, той трябва да остане жизненоважен фактор; следователно призовава за увеличаване на пряко управляваната подкрепа за опазване на околната среда и биологичното разнообразие и за засилване на действията в областта на климата, въз основа на настоящата програма LIFE;

38.подчертава, че промишлеността ще заема централно място в прехода към нулеви нетни емисии и създаването на енергийния съюз, и че ще бъде необходима подкрепа, за да се помогне на някои промишлени сектори и на техните работници да се адаптират; подчертава значението на справедливия преход, при който никой не трябва да бъде изоставен, което изисква, наред с другото, инвестиции в региони, които са силно зависими от изкопаеми горива, и по-голяма подкрепа за уязвимите домакинства, по-специално чрез механизма за справедлив преход и Социалния фонд за климата;

39.посочва настоящите дълбоки технологични промени, при които технологиите, като например изкуственият интелект и квантовите технологии, създават възможности за икономическия потенциал на Съюза и неговата водеща роля в световен мащаб, както и подобрения в живота на гражданите, и водят до предизвикателства, свързани с надеждността, етиката и суверенитета; подчертава, че следващата МФР трябва да подкрепя проучването, разработването и безопасното прилагане на цифровите технологии и да помага на хората да усъвършенстват своите знания и умения, от които те се нуждаят, за да работят с тях и да ги използват;

40.припомня, че мирът и сигурността са основата за просперитета, социалния модел и конкурентоспособността на Съюза, както и жизненоважен стълб за геополитическата позиция на Съюза; подчертава, че следващата МФР трябва да подкрепя всеобхватен подход към сигурността, като се инвестира много повече за защитата на Съюза от многобройните заплахи, пред които той е изправен;

41.подчертава, че както става ясно от доклада Нийнистьо, многобройните заплахи се комбинират и водят до увеличаване на нестабилността и повишаване на уязвимостта на Съюза, като част от проблемите са фрагментирането на световния ред, заплахата за сигурността, породена от Русия и Беларус, нарастващото напрежение в световен мащаб, враждебно настроените международни субекти, глобализацията на престъпните мрежи, хибридните кампании (които включват кибератаки, чуждестранно манипулиране на информация, дезинформация, намеса и инструментализиране на миграцията), все по-честите и интензивни екстремни метеорологични явления в резултат на изменението на климата, както и заплахите за здравето на хората;

42.посочва, че Съюзът изигра жизненоважна роля за постигането на траен мир на своята територия и че той трябва да продължи да го прави, като се адаптира към реалността на войната в непосредствена близост до неговите граници и към необходимостта от значително подобряване на отбранителната инфраструктура, способности и подготвеност, включително чрез бюджета на Съюза, надхвърляйки значително предвидените понастоящем средства, които възлизат на по-малко от 2% от МФР;

43.отбелязва, че европейските отбранителни способности страдат от десетилетия на недостатъчни инвестиции и че според Комисията недостигът във връзка с разходите за отбрана понастоящем възлиза на 500 милиарда евро за следващото десетилетие; подчертава, че бюджетът на Съюза сам по себе си не може да запълни недостига, но той изпълнява важна роля, заедно с националните бюджети и като се акцентира върху ясната европейска добавена стойност; счита, че бюджетът на Съюза и кредитирането чрез групата на ЕИБ могат да спомогнат за стимулиране на инвестициите в отбраната; подчертава, че разходите за отбрана не трябва да накърняват разходите за социални и екологични цели, нито пък трябва да водят до намаляване на финансирането за дългосрочните политики на Съюза, които са доказали своята стойност във времето;

44.подчертава предимствата на програмите и инструментите в областта на отбраната, въведени по време на настоящата МФР, които насърчиха съвместните научни изследвания, както и производството и възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната, като осигуриха ценна основа за по-нататъшното развитие на политиката и инвестициите на Съюза;

45.подчертава, че предвид геополитическата ситуация съществува ясна необходимост от предприемане на действия и постигане на напредък по създаването на истински Съюз за отбрана, в координация с НАТО и в пълно съответствие с ангажиментите за неутралност на отделните държави членки; във връзка с това изразява съгласие с анализа на Комисията, че следващата МФР трябва да осигури всеобхватна и стабилна рамка за подкрепа на отбраната на ЕС;

46.подчертава значението на една конкурентоспособна и устойчива европейска отбранителна технологична и индустриална база; счита, че предвиждането на повече съвместни инвестиции за отбраната на равнището на Съюза в следващата МФР, подкрепени от ясна и прозрачна структура на управление, може да спомогне за избягване на дублирането на усилия, за генериране на икономии от мащаба и следователно – за постигане на значителни икономии за държавите членки, намаляване на разпокъсаността, както и гарантиране на оперативната съвместимост на оборудването и системите; подчертава значението на технологиите в съвременните отбранителни системи, и следователно – важността на инвестициите за научни изследвания, киберотбрана и киберсигурност, както и за продуктите с двойна употреба; посочва необходимостта от пряка подкрепа за отбранителната промишленост в рамките на Съюза, като по този начин се увеличава стратегическата автономност, разкриват се качествени висококвалифицирани работни места, стимулират се иновациите и се създават трансгранични възможности за бизнеса в ЕС, включително и за МСП;

47.посочва значението на по-голямата подкрепа в бюджета за военна мобилност, чрез която се модернизира инфраструктурата за военни и граждански цели с двойна употреба, създавайки възможности за мащабно придвижване на военна техника и персонал в кратки срокове, като по този начин се допринася за отбранителните способности и колективната сигурност на Съюза; във връзка с това подчертава значението на финансирането, отпускано за трансевропейските транспортни мрежи, за да могат те да се адаптират за целите на двойната употреба;

48.подчертава, че Съюзът трябва да увеличи финансирането за подготвеност във всички области; изразява тревога във връзка с все по-значимите последици от природните бедствия, които често са резултат от изменението на климата, и следователно има вероятност те да се случват с по-голяма честота и интензивност в бъдеще; посочва, че според Европейския доклад за оценка на климатичния риск за 2024 г. натрупаните икономически загуби от природни бедствия биха могли да достигнат около 1,4% от БВП на Съюза;

49.следователно подчертава, че в допълнение към усилията за смекчаване на изменението на климата чрез екологичния преход, са необходими значителни инвестиции за адаптиране към изменението на климата, по-специално за предотвратяване и намаляване на въздействието на природните бедствия и тежките метеорологични явления; счита, че подкрепата за тази цел, например чрез настоящия Механизъм за гражданска защита на Съюза, трябва да се увеличи значително в следващата МФР и да се предоставя бързо на местните и регионалните органи на управление, които често са на първа линия;

50.подчертава, че мерките за реконструкция и възстановяване след природни бедствия трябва да се основават на подхода „да изграждаме отново, но по-добре“ и че трябва да се отдава приоритет на природосъобразните решения; подчертава значението на устойчивото управление на водите, както и на сигурността и устойчивостта на водните ресурси, като част от цялостната стратегия на Съюза за готовност;

51.припомня, че пандемията от COVID-19 предизвика икономически и социален хаос в световен мащаб и че ключова поука от този опит е, че трябва да се отдаде приоритет на инвестициите за превенция, готовност и реагиране при евентуални заплахи за здравето на хората, при провеждането на медицински изследвания, при превенцията на заболяванията и при достъпа до критично важни лекарства, както и във връзка със здравната инфраструктура, физическото и психическото здраве на хората, устойчивостта и достъпността на системите за обществено здравеопазване в Съюза; припомня, че стратегическата автономност в областта на здравеопазването е от ключово значение за гарантиране на готовността на Съюза в тази област;

52.счита, че следващата МФР трябва да се основава на работата, извършена през настоящия програмен период, като се гарантира обезпечаването на необходимите инвестиции за изграждането на истински Европейски здравен съюз, който да работи за всички граждани;

53.подчертава, че с технологичното развитие стана по-лесно злонамерени и опортюнистични чуждестранни участници да разпространяват дезинформация, да насърчават онлайн реч на омразата, да се намесват в избори и да предприемат кибератаки срещу интересите на Съюза; настоява, че следващата МФР трябва да инвестира за подобряване на капацитета в областта на киберсигурността и да подготви Съюза за борба с хибридни войни, в техните различни форми;

54.подчертава, че свободните, независими и плуралистични медии са основен компонент за издръжливостта на Европа, гарантирайки не само свободния поток на информация, но и демократичната нагласа, критичното мислене и информираното вземане на решения; посочва значението на инвестициите за независима и разследваща журналистика, инициативите за проверка на фактите, цифровата и медийната грамотност и критичното мислене за защитата от дезинформация, чуждестранно манипулиране на информация и намеса в изборите, като част от инициативата „Европейски щит за демокрация“, и следователно за гарантиране на демократичната устойчивост; подчертава, че е необходима непрекъсната бюджетна подкрепа от Съюза за инициативите в тези области;

55.подчертава, че е важно да се осигури непрекъснато финансиране в следващата МФР за гарантиране на ефективна защита на външните граници на ЕС; подчертава необходимостта от борба с транснационалните престъпни мрежи и по-добра защита на жертвите на мрежите за трафик, както и от укрепване на устойчивостта и способностите за реагиране с цел справяне с хибридните атаки и инструментализирането на миграцията от страна на трети държави или враждебни недържавни субекти; подчертава по-специално необходимостта от подкрепа за държавите членки, разположени на първа линия, за целите на сигурността на външните граници на ЕС;

56.подчертава, че устойчивостта и подготвеността на ЕС са неразривно свързани с устойчивостта и подготвеността на неговите регионални и международни партньори; подчертава, че укрепването на капацитета на партньорите за предотвратяване, устояване и ефективно реагиране на екстремни метеорологични явления, здравни кризи, хибридни кампании, кибератаки или въоръжени конфликти води също така до понижаване на риска от въздействие върху други области в Европа;

57.настоява, че в контекста на повишена глобална нестабилност Съюзът трябва да продължи да се ангажира конструктивно с трети държави и да подкрепя мира, предотвратяването на конфликти, стабилността, просперитета, сигурността, правата на човека, върховенството на закона, равенството, демокрацията и устойчивото развитие в световен мащаб, в съответствие с неговите ценности за глобална отговорност и международните му ангажименти;

58.изразява съжаление във връзка с факта, че външната дейност по настоящата МФР е недостатъчно финансирана, което често води до използването на специални инструменти и до значителни увеличения при междинното преразглеждане на рамката; отбелязва по-специално, че финансирането на хуманитарната помощ е крайно недостатъчно, което води до рутинно използване на резерва за спешна помощ;

59.подчертава, че оттеглянето на САЩ от тяхната следвоенна международна роля за гарантиране на мира, сигурността и демокрацията, за лидерство в глобалното управление в рамките на основания на правила многостранен международен ред и за предоставяне на основна помощ за развитие и хуманитарна помощ за най-нуждаещите се по света ще остави огромна празнина, и че Съюзът носи отговорност и има огромен стратегически интерес от това да помогне за преодоляването на тази празнина; призовава Комисията да разгледа последиците от оттеглянето на САЩ най-късно в своето предложение за МФР за периода след 2027 г.;

60.подчертава, че в следващата МФР трябва да продължи да се обръща внимание на най-неотложните глобални предизвикателства – от борбата с изменението на климата до предоставянето на помощ в случай на природни бедствия, както и за предотвратяване и справяне с насилствени конфликти и гарантиране на международната сигурност, за осигуряване на глобална продоволствена сигурност, за подобряване на здравните и образователните системи, за намаляване на бедността и неравенството, за насърчаване на демокрацията, правата на човека, върховенството на закона и социалната справедливост, както и за повишаване на конкурентоспособността и сигурността на международните вериги за доставки, при пълно зачитане на принципа за съгласуваност на политиките за развитие; подчертава по-специално необходимостта от подкрепа за южното и източното съседство на Съюза;

61.подчертава, че по-специално с оглед на драстичните съкращения на бюджета за USAID, бюджетът трябва да подкрепя ролята на Съюза като водещ международен доставчик на помощ за развитие и на финансиране за борбата с изменението на климата, в съответствие с международните задължения и ангажименти на Съюза; припомня във връзка с това, че Съюзът и неговите държави членки са поели колективен ангажимент да заделят 0,7% от своя БНД за официална помощ за развитие и че намаляването на бедността трябва да остане основна цел на Съюза; настоява, че бюджетът трябва да продължи да подкрепя Съюза в усилията му за защита на основания на правила международен ред, демокрацията, многостранното сътрудничество, правата на човека и основните ценности;

62.настоява, че предвид безпрецедентния мащаб на хуманитарните кризи, нарастващите глобални предизвикателства и несигурността на помощта от САЩ при настоящата администрация, финансирането за хуманитарната помощ трябва да се увеличи значително и използването му трябва да продължи да се основава единствено на потребностите, като се зачитат принципите на неутралност, независимост и безпристрастност; подчертава, че основаното на потребностите естество на хуманитарната помощ изисква специално финансиране, което да се предоставя чрез отделна разходна програма, различаваща се от другото финансиране за външната дейност; подчертава освен това, че ефективното предоставяне на хуманитарната помощ зависи от предвидимостта посредством осигуряване на годишна основа на достатъчно базови средства;

63.подчертава, че хуманитарната помощ, поради своето естество, изисква значителна гъвкавост и капацитет за реагиране; следователно счита, че освен подходяща базова стойност, хуманитарната помощ ще изисква и значителна гъвкавост при нейното определяне, за да може да се реагира ефективно на все по-зачестяващите кризи;

64.подчертава, че в контекст, в който световните участници все по-често използват търговската взаимозависимост като средство за икономическа принуда, Съюзът трябва да укрепи капацитета си да защитава и развива собствените си стратегически интереси, да разработи по-стабилни инструменти за противодействие на принудата и да гарантира истинска реципрочност в своите партньорства; подчертава, че подобен подход изисква стратегическо разпределение на външното финансиране, с цел да се подкрепят, например, икономически партньорства, както и партньорства в областта на сигурността и енергетиката, които съответстват на ценностите и стратегическите интереси на Съюза;

65.счита, че разширяването представлява възможност за утвърждаване на Съюза като геополитическа сила и че следващата МФР е много важна за подготовката на Съюза за процеса на разширяване, а на страните кандидатки – за присъединяването им към ЕС; припомня, че стабилността, сигурността и демократичната устойчивост на страните кандидатки са неразривно свързани с тези на ЕС и изискват устойчиви стратегически инвестиции, обвързани с реформи, за да се подкрепи сближаването им със стандартите на Съюза; подчертава важната роля на гражданите и организациите на гражданското общество в процеса на разширяване;

66.посочва необходимостта от стратегически целенасочена подкрепа за предприсъединителната помощ и за растежа и инвестициите; счита, че предприсъединителната помощ за периода след 2027 г. следва да се предоставя както под формата на безвъзмездни средства, така и под формата на заеми; счита в този контекст, че бъдещата рамка следва да позволява прилагането на иновативни механизми за финансиране, както и отпускането на заеми на страните кандидатки, подкрепени от бюджетния марж (разликата между собствените ресурси и таваните по МФР);

67.подчертава, че финансовата подкрепа трябва да бъде обвързана с изпълнението на реформи, в съответствие с достиженията на правото и политиките на Съюза, както и придържането към ценностите на Съюза; във връзка с това подчертава необходимостта от силен управленски модел, който да гарантира парламентарна отчетност, надзор и контрол, както и силна и ефективна структура за борба с измамите;

68.отново изразява пълната си подкрепа за украинците в борбата им за свобода и демокрация, и изразява съжаление за ужасните страдания и за последиците от непровокираната и неоправдана агресивна война, водена от Русия; приветства решението да се предостави статут на страни кандидатки на Украйна и на съседната Република Молдова и настоява върху необходимостта да се мобилизират нужните средства за подкрепа на техните процеси на присъединяване;

69.подчертава, че предприсъединителната помощ за Украйна трябва да допълва и да бъде различна от финансовата помощ за макроикономическа стабилност, реконструкция и следвоенно възстановяване, като потребностите са много по-големи и изискват съгласувани международни усилия, и че подкрепата чрез бюджета на Съюза следва да бъде важна част от тези усилия;

70.изразява убеждението си, че съществуващата клауза за задължително преразглеждане при евентуално разширяване на Съюза следва да се запази в следващата рамка и че националните пакети не следва да бъдат засегнати от това; подчертава, че следващата МФР ще трябва също така да въведе подходящи преходни и поетапни мерки за ключовите разходни области, като например сближаването и селското стопанство, въз основа на внимателна оценка на последиците за различните сектори;

71.подчертава колко са важни бюджетът на Съюза и някои програми като „Еразъм+“ и „Граждани, равенство, права и ценности“ за насърчаването и защитата на демокрацията и ценностите на Съюза, за подкрепата на общото културно наследство на Съюза и европейската интеграция, за по-силната ангажираност на гражданите, за гражданското образование и по-широкото участие на младите хора, както и за защитата и насърчаването на основните права, залегнали в Хартата на основните права и принципите на правовата държава; във връзка с това призовава за увеличаване на финансирането за програмата „Еразъм+“ в следващата МФР; посочва значението на независимостта на съдебната система, доброто функциониране на националните институции, премахването на олигархичните структури, наличието на силна подкрепа и, в съответствие с член 11, параграф 2 от ДЕС, провеждането на активен диалог с гражданското общество, което е от жизненоважно значение за насърчаването на активно гражданско пространство, за гарантиране на отчетност и прозрачност и за информиране на създателите на политики за най-добрите практики на местно равнище;

72.подчертава в тази връзка, че в преработения текст на Финансовия регламент се изисква при изпълнението на бюджета Комисията и държавите членки да гарантират спазването на Хартата на основните права и да зачитат ценностите, на които се основава Съюзът, залегнали в член 2 от ДЕС; очаква от Комисията да гарантира, че предложенията за следващата МФР, включително и разходните програми, са съобразени с преработения текст на Финансовия регламент;

73.подчертава, че нестабилността в съседните региони и отвъд тях, бедността, основните тенденции в икономическото развитие, демографските промени и изменението на климата продължават да предизвикват незаконни миграционни потоци към Съюза, които оказват значителен натиск върху системите в сферата на предоставянето на убежище и миграцията; подчертава, че МФР за периода след 2027 г. трябва да подкрепя пълното и бързо прилагане на Пакта на Съюза за убежището и миграцията, както и ефективните политики за връщане и обратно приемане на лица, в съответствие с основните права и ценностите на ЕС, включително принципа на солидарност и справедливо споделяне на отговорността; подчертава освен това, че както се посочва в Пакта, ЕС трябва да се стреми към засилено сътрудничество и взаимноизгодни партньорства с трети държави в областта на миграцията, с подходящ парламентарен контрол, и че при това сътрудничество трябва да се спазва правото на ЕС и международното право;

74.подчертава, че зачитането на ценностите на Съюза и на основните права е съществена предпоставка за достъпа до средства на ЕС; подчертава значението на силните връзки между зачитането на принципите на правовата държава и достъпа до средства на ЕС по настоящата МФР; счита, че защитата на финансовите интереси на Съюза зависи от зачитането на принципите на правовата държава на национално равнище; приветства по-специално факта, че Регламентът относно обвързаността с условия за спазване на принципите на правовата държава оказва положително въздействие върху защитата на финансовите интереси на Съюза в случаите на системни и продължаващи нарушения на тези принципи; призовава Комисията и Съвета да прилагат регламента стриктно, последователно и без ненужно забавяне, когато това е необходимо; подчертава, че решенията за спиране или намаляване на финансирането от Съюза във връзка с нарушения на принципите на правовата държава трябва да се основават на обективни критерии и да не се ръководят от други съображения, нито да бъдат резултат от преговори;

75.посочва необходимостта от силна връзка между принципите на правовата държава и бюджета на Съюза за периода след 2027 г., и приветства намерението на Комисията да укрепи връзките между препоръките в годишния доклад относно върховенството на закона и достъпа до средства чрез бюджета; призовава в годишния доклад относно върховенството на закона от 2025 г. нататък Комисията да посочва степента, в която установените слабости в системите на правовата държава крият потенциален риск за бюджета на Съюза; освен това приветства обвързването на зачитането на ценностите на Съюза с изпълнението на бюджета и призовава Комисията да следи активно за еднаквото спазване на този принцип от държавите членки и да предприема бързи действия в случай на неспазване;

76.призовава да се утвърди стабилен инструментариум за принципите на правовата държава, който да бъде развит на основата на настоящите разпоредби за обвързаността с условия по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), на основата на хоризонталните отключващи условия в Регламента за общоприложимите разпоредби и съответните разпоредби на Финансовия регламент, и настоява инструментариумът да обхваща целия бюджет на Съюза; подчертава, че е необходима много по-голяма прозрачност и последователност при прилагането на инструменти за защита на принципите на правовата държава и че трябва да се укрепи ролята на Парламента при прилагането и контрола на тези мерки; освен това настоява, че при оценяването на евентуални нарушения на принципите на правовата държава в държавите членки е необходима съгласуваност между инструментите;

77.припомня, че Регламентът относно обвързаността с условия за спазване на принципите на правовата държава предвижда, че крайните получатели не следва да бъдат лишавани от ползите от средствата на ЕС при налагане на санкции спрямо тяхното правителство; счита, че към днешна дата тази разпоредба не е ефективна, и подчертава, че е важно да се прилага подход на интелигентно обвързване с условия, така че бенефициерите да не бъдат наказвани заради действията на тяхното правителство; призовава Комисията, в съответствие със заявеното си намерение в политическите насоки, да предложи конкретни мерки, за да гарантира, че местните и регионалните органи, гражданското общество и други бенефициери могат да продължат да се възползват от финансирането на Съюза в случаи на нарушения на принципите на правовата държава от националните правителства, без да се отслабва прилагането на регламента и като се запазва задължението на държавата членка да плаща съгласно законодателството на Съюза;

78.подчертава, че за един дългосрочен бюджет, който е напълно съобразен със стратегическите цели на Съюза, се изисква ключовите цели да бъдат интегрирани в бюджета чрез набор от хоризонтални принципи, основани на поуките от настоящата МФР и МВУ;

79.припомня, че прилагането на хоризонталните принципи не следва да води до прекомерна административна тежест за бенефициерите и да бъде в съответствие с принципа на пропорционалност; призовава за иновативни решения и използване на автоматизирани инструменти за докладване, включително изкуствен интелект, за да се постигне по-ефективно събиране на данни;

80.ето защо подчертава, че следващата МФР трябва да гарантира, че във всички области разходните програми ще преследват целите в областта на климата и биологичното разнообразие, ще насърчават и защитават правата и равните възможности за всички, включително равенството между половете, ще подкрепят конкурентоспособността и ще укрепват готовността на Съюза за реакция при заплахи;

81.посочва, че ефективното интегриране се постига най-добре чрез цял инструментариум от мерки, предимно чрез разработване на политики, на проекти и на регулаторни рамки, задълбочени оценки на въздействието и внимателно проследяване на разходите, а в конкретни случаи и на целевите стойности въз основа на относими и налични данни; приветства значителните подобрения в докладването на изпълнението в настоящата МФР, които дават възможност за много по-добър контрол на въздействието на разходите на ЕС, и призовава това да бъде доразвито през следващия програмен период;

82.приветства разработването на методология за проследяване на разходите, основани на пола, и счита, че извлечените поуки, по-специално по отношение на събирането на групирани по полов признак данни, мониторинга на изпълнението и въздействието и административната тежест, следва да се прилагат в следващата МФР, за да се подобри методологията; призовава Комисията да проучи осъществимостта на основаното на пола бюджетиране в следващата МФР; подчертава в същия дух, че е необходимо значително да се подобрят методологиите за интегриране на въпросите, свързани с климата и биологичното разнообразие, за да се премине към измерване на въздействието;

83.изразява съжаление, че Комисията не е извършвала систематично задълбочени оценки на въздействието, включително оценки на въздействието върху равенството между половете, за цялото законодателство, което включва разходи чрез бюджета, и настоява за тази промяна;

84.изразява задоволство, че се очаква в настоящата МФР да бъде надхвърлена целта от 30% за интегриране на въпросите, свързани с климата; изразява съжаление обаче, че Съюзът не е на път да постигне целта от 10% за 2026 г. относно разходите, свързани с биологичното разнообразие; настоява, че целите в МИС въпреки това са основен фактор за стимулиране на разходите в областта на климата и биологичното разнообразие; призовава Комисията да адаптира целите за разходите, допринасящи положително за климата и биологичното разнообразие, в съответствие с амбициите на политиката на Съюза в това отношение, като вземат предвид потребностите от инвестиции за тези политически амбиции;

85.подчертава освен това, че бюджетът на Съюза следва да се изпълнява в съответствие с член 33, параграф 2 от Финансовия регламент, следователно без да се нанасят значителни вредиЧлен 9 от Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 година за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (OВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2020/852/oj). на посочените цели, като се зачитат приложимите условия на труд и заетост и се взема предвид принципът на равенство между половете;

86.приветства ангажимента на Комисията за постепенно премахване в следващата МФР на всички субсидии за изкопаеми горива и на вредните за околната среда субсидии; очаква Комисията да представи пътната карта, която планира да изготви във връзка с това, като част от нейното предложение за следващата МФР;

87.подчертава необходимостта политиките на Съюза да бъдат подкрепени от добре функционираща администрация; настоява да бъдат отпуснати от самото начало на периода след 2027 г. достатъчно финансови и човешки ресурси, така че институциите, органите и децентрализираните агенции на Съюза и Европейската прокуратура да могат да гарантират ефективно и ефикасно разработване и висококачествено изпълнение и прилагане на политиките, да предоставят техническа помощ, да продължат да привличат най-добрите кадри от всички държави членки, като по този начин се гарантира географски баланс, и да разполагат със свобода на действие, за да се приспособяват към променящите се обстоятелства;

88.изразява съжаление, че способността на Съюза да прилага ефективно политиката и да защитава своите финансови интереси в рамките на настоящата МФР беше подкопана от ограничените административни ресурси и догматичното прилагане на политика на стабилна численост на персонала въпреки нарастващите изисквания и отговорности; посочва например, че не беше осигурен достатъчно персонал за правилно прилагане на Акта за цифровите услугиРегламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (OВ L 277, 27.10.2022 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2022/2065/oj). и на Акта за цифровите пазариРегламент (ЕС) 2022/1925 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2022 година за достъпни и справедливи пазари в цифровия сектор и за изменение на директиви (EС) 2019/1937 и (ЕС) 2020/1828 (Акт за цифровите пазари) (OВ L 265, 12.10.2022 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2022/1925/oj)., което подкопа ефективността на законодателството, и посочва пренасочването на ресурси от програмите към децентрализираните агенции с цел покриване на потребностите от персонал; настоява числеността на персонала да се определя чрез обективна оценка на потребностите на фазата, когато се предлагат и се приемат окончателно законодателни актове, и потребностите да се вземат предвид при планирането на административните разходи още от самото начало;

89.подчертава, че Комисията се е опитала до известна степен да заобиколи своята собствена стабилна политика по отношение на персонала, като увеличи броя на служителите, разпределени за изпълнението на програми, и на съоръженията, които по този начин не са обхванати от тавана на административните разходи; подчертава обаче, че подобен подход само прикрива проблема и в крайна сметка може да подкопае оперативния капацитет на програмите; поради това настоява, че допълнителните отговорности изискват административни разходи и не трябва да подкопават програмните пакети;

90.подчертава, че предварителните инвестиции в сигурна и оперативно съвместима ИТ инфраструктура и капацитет за извличане на данни могат също така да доведат до по-дългосрочни икономии на разходи и изключително много да подобрят изпълнението на политиките и проследяването на разходите;

91.признава, че при липсата на какъвто и да било корекционен механизъм в настоящата МФР високата инфлация доведе до значително увеличаване на законоустановените разходи, което изисква широко използване на специални инструменти за покриване на недостига; изразява съжаление, че Съветът избра да не приеме предложението на Комисията за повишаване на тавана за административните разходи при преразглеждането на МФР, като по този начин допълнително се подкопават специалните инструменти;

92.подчертава, че следващата МФР трябва да бъде разработена така, че да се опрости животът на всички бенефициери чрез намаляване на ненужната бюрокрация; подчертава, че опростяването ще изисква хармонизиране на правилата и изискванията за докладване, когато това е възможно, включително, когато е уместно, гарантиране на съгласуваност между приложимите правила на европейско, национално и регионално равнище; подчертава в това отношение необходимостта от истинска, лесна за ползване единна входна точка за финансиране от ЕС и опростена процедура за кандидатстване, разработена в консултация със съответните заинтересовани страни; изтъква освен това, че следващата МФР трябва да се прилага по начин, възможно най-близък до хората;

93.призовава за истинско опростяване в областите, където има припокриващи се цели, различни критерии за допустимост и различни правила, уреждащи хоризонтални разпоредби, които би следвало да са еднакви за всички програми; счита, че оценката на това кои разходни програми следва да бъдат включени в следващата МФР трябва да се основава на горепосочените аспекти, на необходимостта от съсредоточаване на разходите върху ясно определени политически цели с ясна европейска добавена стойност и на логиката на политическата интервенция за всяка програма; подчертава, че намаляването на броя на програмите не е самоцел;

94.подчертава, че опростяването не може да означава по-голяма свобода на действие за Комисията без необходимите механизми за взаимозависимост и взаимоограничаване и следователно трябва да бъде постигнато при пълно зачитане на институционалния баланс, предвиден в Договорите;

95.настоява, че това опростяване не може да стане за сметка на качеството на разработването и изпълнението на програмите и че по-опростеният бюджет трябва да бъде и по-прозрачен — бюджет, който дава възможност за по-добра отчетност, надзор, контрол на разходите и намалява рисковете от двойно финансиране, злоупотреби и измами; подчертава, че всяко намаляване на програмите трябва да бъде компенсирано от много по-подробна разбивка на бюджета по бюджетни редове, за разлика от някои сливания на програми в настоящата МФР, например при Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа (ИССРМС – Глобална Европа), който е един пример какво не трябва да се прави; поради това призовава за достатъчно подробна разбивка по бюджетни редове, за да се даде възможност на органа по освобождаване от отговорност за изпълнението на бюджета да упражнява подходяща отчетност и да се гарантира, че вземането на решения в рамките на годишната бюджетна процедура и в хода на изпълнението на бюджета има смисъл;

96.припомня, че прозрачността е от съществено значение за запазването на доверието на гражданите и че измамите и злоупотребата със средства вредят изключително много на това доверие; поради това подчертава необходимостта Парламентът да може да контролира разходите и да преценява дали може да бъде допуснато освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета; настоява, че правилната отчетност изисква надежден одит за всички бюджетни разходи въз основа на прилагането на единна одитна следа; призовава Комисията да въведе във всички инструменти за финансиране в рамките на МФР за периода след 2027 г. хармонизирани и ефективни механизми за борба с измамите, които механизми да гарантират защита на бюджета на Съюза;

97.отново изразява дългогодишната си позиция, че всички разходи на равнище ЕС следва да бъдат включени в сферата на компетентност на бюджетния орган, като по този начин се гарантират прозрачност, демократичен контрол и защитата на финансовите интереси на Съюза; поради това призовава за пълно включване в бюджета на (частично) извънбюджетни инструменти като Социалния фонд за климата, Фонда за иновации и Модернизационния фонд или техните правоприемници;

98.посочва, че традиционно МФР не е била създавана с мисълта за реагиране при кризи или гъвкавост, а по-скоро замисълът ѝ е бил да осигурява средносрочна предвидимост на инвестициите; подчертава, че в бързо променящия се политически, икономически и социален контекст и контекст в областта на сигурността подобен подход вече не е възможен; настоява в следващата МФР да се предвиди достатъчен вграден капацитет за реагиране при кризи;

99.подчертава, че при настоящата МФР имаше проблеми с липсата на гъвкавост и неспособността за адаптиране към променящите се разходни приоритети; счита, че следващата МФР трябва да постигне по-добър баланс между предвидимостта на инвестициите и гъвкавостта, позволяваща да се адаптира насоката на разходите; подчертава, че разходите в някои области изискват по-голяма стабилност, отколкото в други, където гъвкавостта е по-ценна; подчертава, че непрекъснатите преразпределяния не са жизнеспособен начин да се финансират приоритетите на Съюза, тъй като вредят на инвестициите и застрашават постигането на договорените цели на политиката;

100.счита, че макар значителна част от финансирането да се разпределя предварително за съответните цели, разходните програми следва да запазят значителен вграден резерв за гъвкавост, а отпускането на средства за конкретни цели на политиката да се решава от бюджетния орган; отбелязва, че резервът за нововъзникващи предизвикателства и приоритети на ИССРМС — Глобална Европа може да служи за модел за такъв резерв за гъвкавост, но че процесът на вземане на решения за неговото мобилизиране не трябва да се възпроизвежда в бъдещата МФР; посочва необходимостта от по-силни и по-ефективни правомощия за контрол на съзаконодателите при определянето на политическите приоритети и цели и от подробна разбивка на бюджета, за да се гарантира, че бюджетният орган е в положение да взема пълноценни и основани на информираност решения;

101.подчертава, че МФР трябва да разполага с достатъчни маржове по всяка функция, за да се гарантира, че новите инструменти или разходните цели, договорени през програмния период, могат да бъдат обслужени, без да се подкопава финансирането за други цели на политиката и дългосрочни стратегически цели или да се намалява капацитетът за реагиране при кризи;

102.подчертава, че възможността за бюджетни трансфери съгласно Финансовия регламент вече осигурява гъвкавост за адаптиране към променящите се потребности от разходи в хода на изпълнението на бюджета; подчертава, че съгласно понастоящем действащите правила Комисията има значителна свобода да прехвърля значителни суми между области на политиката без одобрение от бюджетния орган, което ограничава надзора и контрола; поради това призовава за промяна на правилата, така че да се въведе максимална сума, в допълнение към максималния процент за всеки бюджетен ред, за трансфери без одобрение; счита, че за трансфери от институции на Съюза, различни от Комисията, които са предмет на евентуално надлежно обосновано възражение от страна на Парламента или Съвета, въвеждането на праг, под който те биха били освободени от тази процедура, би могло да бъде полезна мярка за опростяване;

103.припомня, че настоящата МФР е подложена на допълнителен натиск поради високите равнища на инфлация в контекст, в който към цените от 2018 г. се прилага годишен дефлатор от 2%, което намалява реалната стойност на бюджета и намалява неговия оперативен и административен капацитет; поради това счита, че бъдещият бюджет следва да разполага с достатъчен капацитет за реагиране, за да може бюджетът да се адаптира към инфлационните сътресения;

104.призовава из основи да се реформират съществуващите специални инструменти за укрепване на капацитета за реагиране при кризи и да се осигури ефективна и бърза реакция посредством по-бързо мобилизиране; подчертава, че настоящите инструменти са както неподходящи по размер, така и ограничени от прекомерна липса на гъвкавост, като няколко на практика са обособени само за съответния вид криза; посочва, че повишеният капацитет за реагиране при кризи ще гарантира, че фондовете по политиката на сближаване няма да са нужни за тази цел и следователно ще може да се използват за планираните инвестиционни цели;

105.счита, че МФР за периода след 2027 г. следва да включва само два специални инструмента — един, предназначен за гарантиране на солидарност в случай на природни бедствия (приемникът на съществуващия Европейски резерв за солидарност), и един за реакция при кризи с общо предназначение и за реагиране на непредвидени потребности и за нововъзникващи приоритети, включително когато сумите по специалния инструмент за природни бедствия не са достатъчни (приемникът на Инструмента за гъвкавост); настоява, че и двата специални инструмента следва да бъдат адекватно финансирани от самото начало и следва да е възможно неизразходваните суми да се пренасят за неопределено време през периода на МФР; счита, че всички други специални инструменти могат да бъдат ликвидирани или включени в двата специални инструмента или в съществуващите програми;

106.призовава бъдещият Инструмент за гъвкавост да бъде насочен до голяма степен към началото на периода и впоследствие да бъде захранван чрез ред допълнителни източници на финансиране: неизразходваните маржове от предходни години (както е при настоящия Единен инструмент за маржовете), годишния излишък от предходната година, един основан на глоби механизъм по модела на съществуващия член 5 от Регламента за МФР, обратни постъпления от инструменти за финансиране, както и отменените бюджетни кредити; подчертава, че следващата МФР следва да бъде разработена така, че бъдещите специални инструменти да не са необходими за покриване на погасяването на дълга;

107.подчертава, че повторното използване на излишъка, на обратните постъпления от инструменти за финансиране и излишъка от провизии и на отменените бюджетни кредити ще изисква изменения на Финансовия регламент;

108.посочва, че при наличието на достатъчно ресурси на ранен етап и подобни условия за повторно използване на неизползваните средства бюджетът би имал много по-голям капацитет за реагиране, без да се засяга предвидимостта на националните вноски на база БНД; настоява, че една МФР, разполагаща с по-голяма гъвкавост и капацитет за реагиране, е по-малко вероятно да има нужда от съществено междинно преразглеждане;

109.подчертава, че за да се постигне максимално въздействие, е наложително разходите по следващата МФР да бъдат много по-строго съгласувани със стратегическите политически цели на Съюза и по-добре координирани с разходите на национално равнище; подчертава, че на свой ред консултациите с регионалните и местните органи са от жизненоважно значение, за да се улесни достъпът до финансиране и да се гарантира, че подкрепата от Съюза отговаря на реалните потребности на крайните получатели и носи осезаеми ползи за хората; подчертава значението на техническата помощ за изпълнителните органи, за да се спомогне за гарантиране на навременно изпълнение, допълняемост на инвестициите и следователно максимално въздействие;

110.подчертава, че за да подкрепи ефективната координация между разходите на Съюза и националните разходи, Комисията предвижда „нов, опростен механизъм за управление“, предназначен да „укрепи връзката между цялостната координация на политиките и бюджета на ЕС“; настоява Парламентът да играе пълноценна роля при вземането на решения във всеки механизъм за координация или управление;

111.счита, че МВУ, със своя акцент върху резултатите и връзките между реформите и инвестициите и бюджетната подкрепа, помогна за стимулиране на националните инвестиции и реформи, които иначе не биха били осъществени;

112.подчертава, че опитът от МВУ може да спомогне за изпълнението на разходите на Съюза при споделено управление; припомня обаче, че МВУ беше договорен в тясно специфичния контекст на пандемията от COVID-19 и следователно не може да бъде възпроизведен в своята цялост при бъдещите инвестиционни програми;

113.посочва, че разходите при споделено управление в следващата МФР трябва да включват регионалните и местните органи и всички съответни заинтересовани страни от проектирането до постигането на резултати чрез ориентиран към местните условия подход на многостепенно управление и в съответствие с принципа на подобрено партньорство, да гарантират трансграничното европейско измерение на инвестиционните проекти и да се съсредоточат върху резултатите и въздействието, а не върху крайните продукти, като определят измерими показатели за изпълнението, гарантират наличието на относими данни и допринасят за разработването и коригирането на програмите;

114.подчертава, че разработването на разходите при споделено управление в рамките на следващата МФР трябва да гарантира ролята на Парламента като законодател, бюджетен орган и орган по освобождаване от отговорност, както и при търсенето на отговорност от изпълнителната власт, като се въведат строги механизми за отчетност и се гарантира пълна прозрачност по отношение на крайните получатели или групи получатели на разходни средства на Съюза чрез оперативно съвместима система, която дава възможност за ефективно проследяване на паричните потоци и напредъка на проектите;

115.счита, че подходът „един национален план за всяка държава членка“, предвиден от Комисията, не е в съответствие с горепосочените принципи и не може да бъде основа за разходите при споделено управление след 2027 г.; припомня, че в тази връзка от Съюза се изисква съгласно член 175 от ДФЕС да предоставя подкрепа чрез инструменти за селскостопански, регионални и социални разходи;

116.припомня, че Парламентът категорично се противопоставя на въвеждането на таван за погасяването на разходите по заемите по линия на Next Generation EU (NGEU) в рамките на функция от МФР, като се има предвид, че тези разходи се определят от пазарните условия, влияят се от външни фактори и следователно са нестабилни по своята същност, както и че погасяването на разходите по заеми е недискреционно правно задължение; подчертава, че въвеждането на нови собствени ресурси е необходимо също така, за да не се допусне бъдещите поколения да поемат тежестта за минали дългове;

117.изразява съжаление, че — при съществуващата организационна структура и въпреки съвместната декларация на трите институции като част от споразумението за МФР от 2020 г., съгласно която при разходите за покриване на разноските за финансиране по NGEU „трябва да се постави като цел да не се намаляват програмите и фондовете“ — финансирането за ключови програми на Съюза и ресурсите, налични за специални инструменти, дори след преразглеждането на МФР, де факто се конкурираха с разходите за погасяването на заемите по линия на NGEU в обстановка на висока инфлация и нарастващи лихвени проценти; припомня, че натискът върху бюджета, породен от разходите за погасяването на заемите по линия на Next Generation EU, беше ключов фактор за съкращенията при водещите програми при преразглеждането на МФР;

118.подчертава, че към днешна дата от бюджета на Съюза се изисква само да възстановява лихвите, свързани с NGEU, а от 2028 г. нататък бюджетът ще трябва да изплаща и главницата; подчертава, че според Комисията общите разходи за изплащане на главници и лихви по NGEU се очаква да бъдат около 25 – 30 милиарда евро годишно от 2028 г. нататък, което съответства на 15 – 20% от бюджетните кредити за плащания в бюджета за 2025 г.;

119.признава, че въпреки че разходите по заеми по линия на NGEU ще бъдат по-стабилни през периода на следващата МФР, тъй като облигациите вече са емитирани, точният график за погасяване ще окаже въздействие върху равнището на лихвата и следователно върху степента на нестабилност; поради това настоява всички разходи, свързани със заеми, покрити от бюджета на Съюза или от бюджетния марж, да се третират по различен начин от бюджетните кредити за програмите на ЕС в рамките на архитектурата на МФР;

120.изтъква в тази връзка нарастващото желание бюджетът на Съюза да служи като гаранция за жизненоважната подкрепа от страна на Съюза чрез макрофинансова помощ и за свързаните рискове; подчертава, че в случай на неизпълнение или оттегляне на националните гаранции бюджетът на Съюза в крайна сметка поема всички заеми за макрофинансова помощ и следователно носи значителни и непредвидими по своята същност условни задължения, по-специално по отношение на Украйна;

121.поради това призовава Комисията да разработи стабилна и трайна структура, която да дава възможност за устойчиво управление на всички недискреционни разходи и задължения, като напълно запази програмите на Съюза и гъвкавостта и капацитета за реагиране на бюджета;

122.подчертава, че както е описано по-горе, бюджетните потребности за периода след 2027 г. ще бъдат значително по-високи от сумите, разпределени по МФР за периода 2021—2027 г., и че освен това ще бъде необходимо покриване на разходите по заемите и на погасяването на заемите; поради това настоява следващата МФР да бъде обезпечена със значително увеличени ресурси в сравнение с периода 2021—2027 г., като бъде изоставено традиционното досега рестриктивно, самоналожено равнище от 1% от БНД, което попречи на Съюза да изпълни своите амбиции и го лиши от способността да реагира на кризи и да се адаптира към нововъзникващите потребности;

123.счита, че следва да бъдат разглеждани като възможност всякакви инструменти и средства, които биха дали тези ресурси на Съюза, в съответствие с неговите приоритети и установени потребности; във връзка с това счита, че съвместното вземане на заеми чрез емитиране на облигации на ЕС представлява жизнеспособен вариант, за да се гарантира, че Съюзът разполага с достатъчно ресурси, за да реагира на остри кризи в целия Съюз, като например сегашната криза в областта на сигурността и отбраната;

124.отново изтъква необходимостта от устойчиви и издръжливи приходи за бюджета на Съюза; посочва, че в МИС има правно обвързваща пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси, в която Парламентът, Съветът и Комисията се ангажират да определят нови собствени ресурси, достатъчни, за да покрият поне погасяването на дълга по NGEU; подчертава, че като цяло кошницата от нови собствени ресурси следва да бъде справедлива, свързана с по-широките цели на политиката на Съюза и договорена навреме и с достатъчен обем, за да се отговори на повишените бюджетни потребности;

125.припомня подкрепата си за измененото предложение на Комисията относно системата на собствените ресурси; изразява дълбока загриженост във връзка с пълната липса на напредък в Съвета по отношение на системата на собствените ресурси; призовава Съвета спешно да приеме това предложение; и настоятелно призовава Комисията да не пести усилия в подкрепа на процеса на приемане;

126.освен това призовава Комисията да продължи усилията за намиране на допълнителни иновативни и истински нови собствени ресурси и други приходоизточници извън посочените в МИС; подчертава, че новите собствени ресурси са от съществено значение не само за да се даде възможност за погасяване на заемите по NGEU, но и за да се гарантира, че Съюзът разполага с необходимите средства за покриване на по-големите си потребности от разходи;

127.призовава Комисията да разработи модернизиран бюджет с обновена разходна насоченост, воден от необходимостта от справедливост, по-голямо опростяване, намалена административна тежест и по-голяма прозрачност, включително по отношение на приходите; подчертава, че съществуващите отстъпки и корекции автоматично изтичат в края на настоящата МФР;

128.приветства решението в преработения текст на Финансовия регламент да се третират като отрицателни приходи всички лихви или други такси, дължими на трети лица във връзка с глоби, други санкции или санкции, които са отменени или намалени от Съда; припомня, че това решение на проблема приключва на 31 декември 2027 г.; приканва Комисията да предложи окончателно решение за следващата МФР, с което да се постигне същата цел за избягване на всякакво въздействие върху разходната част на бюджета;

129.подчертава, че Парламентът възнамерява да упражнява изцяло своите правомощия като законодател, бюджетен орган и орган по освобождаване от отговорност съгласно Договорите;

130.припомня, че изискването за тясно междуинституционално сътрудничество между Комисията, Съвета и Парламента от ранните етапи на разработване до окончателното приемане на МФР е залегнало в Договорите и е описано по-подробно в МИС;

131.подчертава ангажимента на Парламента да изпълнява пълноценно своята роля по време на целия процес; счита, че изготвянето на МФР следва да се извършва „отдолу нагоре“ и да се основава на широкото участие на заинтересованите страни; подчертава освен това необходимостта от стратегически диалог между трите институции при подготовката на предложенията за МФР;

132.призовава Комисията да предложи практически условия за сътрудничество и истински преговори от самото начало; посочва по-специално колко е важно да се свикват заседания на тримата председатели съгласно член 324 от ДФЕС, когато те могат да подпомогнат напредъка, и настоява Комисията да предприема последващи действия, когато Парламентът поиска такива заседания; припомня на Комисията, че е длъжна да предоставя информация на Парламента на равни начала със Съвета, тъй като Парламентът и Съветът са двете направления на бюджетния орган и са съзаконодатели по основните актове, свързани с МФР;

133.припомня, че МИС изрично предвижда, че Парламентът, Съветът и Комисията „се стремят да определят конкретни договорености за сътрудничество и диалог“; подчертава, че разпоредбите за сътрудничество, предвидени в МИС, включително редовните срещи между Парламента и Съвета, са само минимум и че е необходимо много повече, за да се приложи принципът по член 312, параграф 5 от ДФЕС, според който се предприемат „всички необходими мерки за улесняване“ на приемането на нова МФР“; поради това призовава последователните председателства на Съвета да зачитат не само буквата, но и духа на Договорите;

134.припомня, че късното приемане на Регламента за МФР и свързаното с него законодателство за периодите 2014—2020 г. и 2021—2027 г. доведе до значителни забавяния, които възпрепятстваха правилното изпълнение на програмите на ЕС; поради това настоява да се положат всички усилия, за да се гарантира своевременното приемане на предстоящия пакет за МФР;

135.очаква Комисията да представи в рамките на пакета предложения за МФР ново МИС, което да съответства на реалностите на новия бюджет, включително по отношение на управлението на условните задължения; подчертава, че промените във Финансовия регламент, необходими за привеждане в съответствие с новата МФР, следва да влязат в сила едновременно с Регламента за МФР;

136.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.