1.признава постигнатия през последните 10 години напредък чрез създаването на Единния надзорен механизъм (ЕНМ) и Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП); отбелязва, че банковият съюз няма да бъде завършен без създаването на неговия трети стълб – европейската схема за застраховане на депозитите;

2.изисква от Комисията да гарантира, че завършването на банковия съюз и на съюза на капиталовите пазари продължава да бъде ключов приоритет; подчертава, че тези проекти осигуряват за домакинствата и за МСП достъп до по-широко финансиране, намаляват силната зависимост от банкови кредити за насърчаване на инвестициите и за създаването на работни места, увеличават финансовата стабилност, понижават въздействието на икономическите спадове, подпомагат конкурентоспособността, предоставят допълнителни възможности за инвестиции, финансират прехода към екологична и цифрова икономика и отключват потенциала за растеж на ЕС; отбелязва, че от Комисията се изисква да вземе предвид особеностите на различните банкови модели, като същевременно се запазят еднаквите условия на конкуренция;

3.отбелязва, че трябва да бъдем подготвени за случаи на банкови сътресения, които биха могли евентуално да доведат до масово теглене на влогове от банките като това, на която станахме свидетели през март 2023 г. в някои юрисдикции извън ЕС, както и че трябва да се гарантира стабилността на депозитите;

4. посочва, че киберустойчивостта е ключов елемент за конкурентоспособността на банковия сектор в ЕС, по-специално като се вземат предвид геополитическото положение и необходимостта от запазване на финансовата стабилност;

5.отбелязва, че един по-интегриран банков съюз би спомогнал за повишаване на устойчивостта на банковия сектор на ЕС, както и за подобряване на достъпа до кредити и намаляване на разходите; отбелязва, че по-добрата трансгранична интеграция на банковата дейност би увеличила потенциала за споделяне на риска с частния сектор и би гарантирала диверсификацията на банковия пазар в ЕС; посочва, че един по-интегриран банков съюз не е непременно същото като един по-консолидиран банков пазар и че диверсифицираният банков пазар осигурява ползи за конкуренцията; изтъква, че един напълно развит банков съюз ще осигури за европейските банки растеж и по-добро конкурентно позициониране в международен план;

6.изразява съжаление за това, че способността на банките в ЕС да финансират големи инвестиции е ограничена от по-ниската рентабилност, което не е достатъчно, за да се гарантира тяхната конкурентоспособност; отбелязва, че разликата в рентабилността спрямо други юрисдикции се дължи на някои структурни и регулаторни фактори, и призовава за преглед с цел рационализиране на регулаторната рамка; отбелязва, че специфичното естество на банковата система на ЕС, с нейния по-голям брой по-малки банки, изисква вземането на пропорционални решения, които да отчитат този факт и да са съобразени с характеристиките на банковата система, без да се подкопава нейната финансова стабилност; продължава да обръща внимание на риска във връзка с твърдението, че някои банки са „твърде големи, за да бъдат оставени да фалират“;

7.призовава Комисията да оцени необходимостта от разработване на целеви рамки в контекста на банковия съюз за подобряване на достъпа до финансиране за МСП и за стартиращите предприятия, за да се признае тяхната роля като гръбнак на икономиката на ЕС;

8.изразява съжаление за това, че трансграничната дейност на банките в ЕС все още е доста ограничена, особено за отпускането на заеми; поради това счита, че е важно да се завърши банковият съюз, за да се запази свободното движение на капитали в един напълно интегриран вътрешен пазар;

9.призовава банките от ЕС, които все още извършват дейност в Русия, да излязат от руския пазар възможно най-скоро; призовава надзорните институции да гарантират, че тези банки ще продължат усилията си за бързо излизане от руския пазар;

10.приканва Комисията да проучи допълнително дали създаването на отделна юрисдикция за банките от ЕС със значителни трансгранични операции Докладът „Драги“, стр. 61. би спомогнало за завършването на банковия съюз или дали това би увеличило разпокъсаността на банковия сектор;

11.отбелязва, че може да се разгледа възможността за преглед на рамката за секюритизация с цел укрепване на европейските пазари и въвеждането на европейски обезпечени ценни книжа, като финансов инструмент за двоен иск за дългосрочно финансиране на МСП, като се вземат надлежно предвид рисковете за финансовата стабилност;

12.подчертава, че финансовата грамотност е от съществено значение в съвременните икономики и че тя допринася за устойчивостта на банковите системи в държавите членки, като насърчава трансграничната финансова дейност;

13.подчертава, че високото равнище на защита на потребителите ще направи банковия съюз по-устойчив;

14.счита, че Комисията следва да се фокусира върху аспектите, които допринасят за постигане на целите за цифровизация, модернизация, опростяване, рационализиране и повишаване на конкурентоспособността; изтъква, че правната сигурност, сигурността, предвидимостта и стабилността са от съществено значение, за да могат банките в ЕС да извършват дейност при благоприятни условия;

15.отбелязва, че освен традиционните заеми, разнообразните източници на финансиране могат да бъдат от полза за растежа и конкурентоспособността на ЕС, и признава нискорисковия характер на обезпечените с активи решения за финансиране;

16. отбелязва напредъка на ЕЦБ във връзка с цифровото евро и провеждания по този въпрос парламентарен диалог с ЕЦБ; разбира съществуващите резерви, например по отношение на неговата офлайн функционалност, като се има предвид, че офлайн трансакциите намаляват видимостта и ограничават възможностите за предотвратяване на финансови престъпления; припомня, че цифровото евро следва да допълва, а не да замества парите в брой; счита, че решението дали да се въведе или не цифрово евро в крайна сметка е политическо решение, което трябва да бъде взето от съзаконодателите на ЕС, като се има предвид дълбокото потенциално въздействие от това решение върху широк кръг от сфери на дейност на Съюза, включително неприкосновеността на личния живот, защитата на потребителите, финансовата стабилност, финансовата политика и други области, които надхвърлят строгия обхват на паричната политика;

17.изразява съжаление, че някои финансови институции не успяват да осигурят баланс между половете, по-специално в рамките на своите управителни органи; подчертава, че балансът между половете в управителните съвети и сред служителите осигурява както социална, така и икономическа възвращаемост; призовава финансовите институции да актуализират редовно своите политики по отношение на многообразието и приобщаването и да спомагат за насърчаване на здравословна култура на работа, в която да се отдава приоритет на приобщаването на служителите; призовава частните и публичните органи да предприемат мерки за справяне с липсата на многообразие и баланс между половете в управителните органи на финансовите институции;

18.приветства приемането от съзаконодателите на новия банков пакет за прилагане на стандартите „Базел III“ в ЕС; отбелязва настоящата липса на яснота по отношение на прилагането на стандартите „Базел III“ в някои други юрисдикции и потенциалния риск за равнопоставените условия на конкуренция в международен план; подчертава, че Комисията следва да направи оценка за това дали целенасочените промени биха могли да спомогнат за запазване на международната конкурентоспособност на банките в ЕС, без да се отслабва тяхната устойчивост; припомня, че с делегирания акт относно датата на прилагане на капиталовите изисквания за пазарния риск датата на прилагане на новата рамка за пазарния риск беше отложена с една година – за 1 януари 2026 г.; призовава Комисията да прецени дали решенията за еквивалентност, взети заедно с юрисдикциите, които не прилагат стандартите „Базел III“, трябва да бъдат преразгледани, за да се запази финансовата стабилност във финансовия сектор на ЕС;

19.признава все по-засилващото се явление за закриване на банкови клонове, което допринася за риска от възникване на „банкови пустини“ в някои региони, с особено неблагоприятно въздействие върху уязвимите граждани без цифров достъп; подчертава решаващата роля на по-малките банки за осигуряването на достъп до основни банкови услуги, особено в селските и отдалечените райони, като по този начин се подкрепят домакинствата, МСП и местните икономики; отбелязва, че високите разходи за надзор и регулаторната тежест могат да породят значителни предизвикателства за по-малките банки; подчертава необходимостта от прилагане на принципа на пропорционалност при банковия надзор, като се гарантира, че интензивността на регулирането е съобразена с размера, рисковия профил и бизнес модела на институциите, и същевременно се взема предвид значимата териториална роля на по-малките банки и техните специфични характеристики.

20.припомня, че пакетът за банковия сектор съдържа голям брой мандати за Европейския банков орган; призовава Европейския банков орган да спазва тези мандати;

21.отбелязва, че дори при съществуващата регулаторна рамка банковият сектор е показал своята устойчивост по време на събитията на пазара от последните години и че средното съотношение на базовия собствен капитал от първи ред е останало на високо ниво – 15,81%;

22.отбелязва, че съотношението на необслужваните кредити е останало стабилно (в размер на 2,30%), а коефициентът на ликвидно покритие е в размер на 159,39%;

23.отбелязва различните нива на експозиция към необслужвани кредити и припомня, че има държави членки, в които нивото на експозиция е от порядъка на 1% или дори по-ниско, докато в други държави членки нивата на експозиция надвишават 4%; счита, че следва да продължат да се полагат усилия за намаляване на експозицията на европейските банки към този вид заеми, като добра практика за управление на риска;

24.подчертава факта, че неблагоприятните макроикономически условия, геополитическите турбуленции и бързото развитие на услугите за разсрочени плащания могат в бъдеще да доведат до влошаване на качеството на активите и да засегнат равнището на необслужваните кредити; поради това подчертава важността на пруденциалното управление на рисковете и подходящото провизиране;

25.отбелязва, че настоящите равнища на рентабилност на банковия сектор могат да предоставят възможност за увеличение на макропруденциалните буфери и да спомогнат за запазване на устойчивостта на банковия сектор; приканва Комисията да проучи допълнително този вариант и внимателно да прецени как да преразгледа макропруденциалната рамка, като вземе предвид потенциалното въздействие върху капиталовите изисквания, както и еднаквите условия на конкуренция с други юрисдикции;

26. отбелязва, че банковият сектор играе роля за подкрепа на прехода към цифровизирана и въглеродно неутрална икономика, за насочване на средства към възобновяеми източници на енергия и за подпомагане за постигане на целите на Зеления пакт на ЕС и на Законодателния акт на ЕС в областта на климата;

27.отбелязва, че в своите надзорни практики ЕЦБ взема предвид финансовите рискове във връзка с климата и природата и следи отблизо нарастващите физически рискове и рискове, свързани с прехода;

28.приветства идеята за увеличаване на рисковия капитал и освобождаване на капитали за финансиране на бързо развиващи се дружества в ЕС; отбелязва ангажимента на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен да предложи мерки за поемане на риск, за да могат търговските банки, инвеститорите и рисковият капитал да финансират по-лесно бързо разрастващите се предприятия У. фон дер Лайен, „Europe’s Choice: Political Guidelines for the Next European Commission 2024-2029“ (Изборът на Европа: политически насоки за следващата Европейска комисия за периода 2024 – 2029 г.), стр. 11.; отбелязва, че това трябва да се направи по начин, който да не води до системен или морален риск;

29.приветства създаването на новия Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, който ще осигури по-ефективни начини за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма чрез упражняване на пряк надзор върху определени финансови субекти и по-добро сътрудничество, по-добър поток от информация между националните органи и по-добра координация между органите, отговорни за прилагането на санкции в държавите членки, с цел да се помогне за отстраняване на пропуските при прилагането на целеви санкции;

30.подчертава необходимостта от повишаване на устойчивостта на небанковите финансови посредници, включително чрез разработване на специфични регулаторни и надзорни инструменти; посочва, че тези мерки трябва да гарантират сигурността на финансовата система и да бъдат в интерес на клиента; приветства консултацията на Комисията относно макропруденциалните политики за небанковите финансови посредници; подкрепя препоръката на Евросистемата за въвеждане на стрес тестове за цялата система с цел идентифициране и количествено определяне на рисковете за устойчивостта на основните пазари; приканва Комисията да проучи наличието на пропуски в набора от инструменти за надзор, включително във връзка с потенциални кризи на ликвидността и последиците за системния риск;

31.отбелязва, че криптоактивите създават нови предизвикателства и възможности за финансовата система, но също така пораждат рискове за нея, и че те изискват внимание от страна на националните надзорни органи, Единния надзорен механизъм и Европейския съвет за системен риск;

32.припомня, че позицията, приета от Парламента през април 2024 г., относно уредбата за управление на банкови кризи и за застраховане на депозитите гарантира по-последователен подход във всички държави членки към прилагането на инструментите за преструктуриране и защита на депозитите с цел повишаване на финансовата стабилност, защита на данъкоплатците и спечелване на доверието на вложителите; отбелязва, че малките банки имат някои особености, които може да изискват пропорционален подход; подчертава, че компетентните европейски и национални органи следва да разполагат с подходящи и достатъчни инструменти за ефективно реагиране в случай на банкови фалити и за запазване на финансовата стабилност, както и че банките трябва да функционират в ефективна регулаторна среда, която да насърчава тяхното развитие;

33.подчертава, че е важно да се запази основната отговорност на акционерите и кредиторите за понасянето на загуби в случай на несъстоятелност на банка; подчертава, че трябва да се избягва прибягването до използване на парите на данъкоплатците, което все още е ключова поука от световната финансова криза; подчертава, че споделянето на загубите от акционерите и кредиторите трябва да си остане основният източник за финансиране на преструктурирането, преди да се прибягва до източници, финансирани от сектора;

34.припомня, че достатъчното минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения (МИПЗ) е важно за една надеждна рамка за преструктуриране и за гарантиране, че органите за преструктуриране разполагат с достатъчна гъвкавост за ефективно прилагане на стратегиите за преструктуриране, необходими в конкретна кризисна ситуация; подчертава, че това минимално изискване следва да бъде достатъчно за ефективното прилагане на всяка една от стратегиите за преструктуриране, включени в плана за преструктуриране на дадена банка; припомня, че при рамката за преструктуриране следва да се избягват неоснователното увеличаване на калибрирането на МИПЗ и непропорционалните вноски в Единния фонд за преструктуриране;

35.подчертава, че ако приемливите задължения на една банка се емитират за инвеститори извън ЕС, обезценяването или преобразуването на тези задължения следва да може да се извърши безпроблемно, за да се гарантира ефективното прилагане на инструментите за преструктуриране;

36.отбелязва, че следва да се избягва всякакво използване на парите на данъкоплатците за преструктуриране на банки, включително и за ликвидна подкрепа, като се спазват принципите на фискална и социална отговорност и пазарна дисциплина;

37.припомня, че банките трябва да продължат да изпълняват задълженията си, както и своите ключови функции, след прилагането на решение за преструктуриране;

38.припомня, че е важно да се изясни ролята на ЕЦБ като доставчик на ликвидност при преструктурирането, като се обърне необходимото внимание на подходящите гаранции и мандата на ЕЦБ;

39.подчертава съобщението на ЕСП, че ще повиши капацитета си за предприемане на правоприлагащи мерки с цел премахване на съществените пречки пред възможностите за преструктуриране; призовава в края на всеки цикъл на планиране на преструктурирането да се публикува анонимизиран списък на установените пречки пред възможностите за преструктуриране и приетите действия за тяхното преодоляване;

40.приветства инициирания от ЕСП стратегически преглед „Концепция за ЕМП до 2028 г.“ за определяне на неговите дългосрочни цели, преодоляване на новите предизвикателства и допълнително засилване на сътрудничеството с националните органи за преструктуриране и други заинтересовани страни; отбелязва по-специално намерението на Единния съвет за преструктуриране да определи области, в които може да се осигури допълнителна устойчивост за неговите ежедневни операции и основни дейности; подчертава необходимостта да се гарантира ефикасност и ефективност на разходите при прилагането на новата стратегия;

41.приветства плана на ЕСП за рационализиране на годишния цикъл на планиране на преструктурирането, за да се гарантира неговата по-голяма ефикасност и поставянето на по-силен акцент върху тестването на възможността за преструктуриране на банките и привеждането в действие на стратегиите за преструктуриране;

42.приветства факта, че Единният фонд за преструктуриране вече е създаден; призовава за пълното ратифициране на Споразумението за изменение на Договора за ЕМС от всички държави членки, включително за създаване на общ предпазен механизъм за Единния фонд за преструктуриране;

43.подчертава необходимостта от допълнителни усилия, за да се гарантира пълна възможност за преструктуриране на всички банки, които попадат в обхвата на преструктурирането; припомня, че постигането на възможност за преструктуриране не може да се счита за „подвижна цел“, и поради това призовава за по-голяма стандартизация и хармонизация на оценката на възможността за преструктуриране; въпреки това припомня важната роля на националните органи за преструктуриране във връзка с оценката на възможността за преструктуриране;

44.подчертава факта, че предложението на Комисията за създаване на европейска схема за застраховане на депозитите беше публикувано още през 2015 г. и че оттогава обстановката се е променила значително;

45.припомня, че позицията на комисията по икономически и парични въпроси относно европейска схема за застраховане на депозитите беше приета през април 2024 г.; отбелязва, че тази позиция се отклонява от предложението на Комисията от 2015 г. и че се възприема нов подход; очаква и насърчава Съвета да продължи преговорите за европейска схема за застраховане на депозитите;

46.отбелязва, че са били въведени успешно национални схеми за гарантиране на депозитите и че те са доказали своята функционалност в редица случаи; подчертава необходимостта да се вземат предвид специфичните национални характеристики и да се запазят добре функциониращите системи за по-малките банки, които вече съществуват в някои държави членки, като например институционалните защитни схеми, така че да се гарантират еднакви условия на конкуренция в рамките на целия банков съюз;

47.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската централна банка, Единния съвет за преструктуриране и Европейския банков орган.