(4)Информацията и опитът от двете години на изпълнение на стратегическите планове по ОСП в рамките на настоящата правна уредба на Съюза за ОСП показват, че са необходими допълнителни, ограничени корекции на това законодателство, за да се преодолеят установените препятствия и усложнения. Те включват факта, че специфичните условия, практики и нужди на някои групи земеделски стопани — като например тези в биологичното земеделие, младите земеделски стопани, дребните земеделски стопани и земеделските стопани в животновъдството — все още не са достатъчно отчетени в правна уредба на Съюза за ОСП, което не позволява на държавите членки да адаптират различните инструменти към специфичните условия, нужди и практики на тези земеделски стопани. Освен това някои възможности за опростяване в рамките на ОСП, като например използването на еднократни суми или опростени варианти на разходите, не се използват в достатъчна степен поради сложността на тяхното прилагане и управление. Вследствие на това може да възникнат дублиращи се или неясни изисквания към земеделските стопани, да се усложни достъпът им до подпомагане и да се попречи на възможностите за развитие на стопанската дейност на земеделските стопани, например на младите и новите земеделски стопани. Съществуват също така определени ограничения в правилата, които оказват влияние върху начина, по който държавите членки управляват и изменят своите стратегически планове по ОСП и изпълняват задълженията си за докладване. И накрая, все още е необходимо да се облекчи тежестта за земеделските стопани и за административните органи, свързана с посещенията и контрола на място в стопанствата, по-специално чрез въвеждане на по-ефективни методики за оценка на качеството на интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и контрола на предварителните условия. Преодоляването на тези препятствия и ограничения следва да помогне на държавите членки да използват стратегическите планове по ОСП, за да увеличат максимално възможностите в полза на земеделските стопани и другите бенефициери на ОСП, да намалят административната тежест и сложността и да използват по-добре ограничените ресурси.

(6)За да се сведе до минимум рискът от отрицателно въздействие върху единния пазар и международната търговия на новите плащания за земеделските стопани при кризи вследствие на природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофални събития в съответствие с членове 41а и 78а от Регламент (ЕС) 2021/2115, интервенциите, по които ще се предоставя това подпомагане от Съюза, следва да бъдат разработени от държавите членки така, че да отговарят на критериите от приложение 2 към Споразумението на СТО за селското стопанство („зелена кутия“).

(8)Предвид изключителния характер на плащането, което земеделският стопанин би получил при кризисна ситуация, след като е претърпял значителни производствени загуби в резултат на природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или други катастрофални събития, и за да се осигури съгласуваност с плащанията, посочени в член 78а от Регламент (ЕС) 2021/2115, системата от предварителни условия, посочена в член 12 от посочения регламент, не следва да се прилага за допълнителните плащания за земеделските стопани вследствие на природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или катастрофални събития по линия на директните плащания по член 41а от посочения регламент.

(9)Целта на системата от предварителни условия, включваща законоустановени изисквания за управление (ЗИУ) и стандарти за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС), е да допринася за развитието на устойчиво селско стопанство чрез повишаване на информираността на бенефициерите за необходимостта от спазване на тези основни стандарти и изисквания. Тя е насочена също така към повишаване на съгласуваността на ОСП със заложените в законодателството на Съюза цели в областта на околната среда, обществено здраве, здравето на растенията и хуманното отношение към животните. С оглед обаче на ограничения размер на земеделските площи, управлявани от дребните земеделски стопани, които се възползват от плащания по интервенциите, посочени в член 28 от Регламент (ЕС) 2021/2115, прилагането на системата от предварителни условия към тези дребни земеделски стопани — а те управляват по-голямата част от стопанствата в Съюза — не носи достатъчно ползи в сравнение със значителните разходи и поражда значителна административна тежест за тези земеделски стопани и националните администрации. За да се намалят тези разходи и да се облекчи свързаната с тях административна тежест, е целесъобразно дребните земеделски стопани да бъдат освободени от прилагането на системата на предварителни условия.

(11)Стандарт за ДЗЕС 1, включен в приложение III към Регламент (ЕС) 2021/2115, е насочен към поддържането на постоянните затревени площи с цел да се съхрани въглеродният запас. В точки 1.7.3 и 1.9.1.1 от приложение II към Регламент (ЕС) 2018/848 се подчертава значението на максималното използване на пашата и пасищата, което предотвратява превръщането на постоянно затревените площи в други видове земеползване и е в съответствие с основната цел на стандарт 1 за ДЗЕС за съхраняване на въглеродния запас в постоянно затревените площи. Стандарти 3, 5 и 6 за ДЗЕС, изброени в приложение III към Регламент (ЕС) 2021/2115, са насочени съответно към поддържането на органичните вещества в почвата, ограничаването на ерозията и опазването на почвите през чувствителните периоди. Тези цели вече се постигат чрез практиките за обработка и отглеждане, прилагани в биологичното растениевъдство, по-специално тези, посочени в точка 1.9 от приложение II към Регламент (ЕС) 2018/848. Стандарт 4 за ДЗЕС, посочен в приложение III към Регламент (ЕС) 2021/2115, е насочен към опазването на водите от замърсяване. По подобен начин точки 1.5, 1.7, 1.9 и 1.10 от приложение II към Регламент (ЕС) 2018/848 имат за цел да се намали рискът от замърсяване на водите чрез ограничаване на употребата на ветеринарни лекарствени продукти, на употребата на торове и пестициди и на гъстотата на животните. Опитът показва, че биологичното земеделие има положително въздействие по отношение на излужването и повърхностния отток на хранителни вещества, което прави по-малко вероятно земеделският стопанин в биологичното земеделие да увреди качеството на водата, като по този начин се постига основната цел на стандарт 4 за ДЗЕС. Поради това, като се имат предвид принципите и правилата, установени в Регламент (ЕС) 2018/848 и съществуващите практики в системите за биологично земеделие, следва да се счита, че земеделските стопани в биологичното земеделие, чието цяло стопанство е сертифицирано в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/848, отговарят на изискванията на стандарти 1, 3, 4, 5 и 6 за ДЗЕС, какъвто вече е случаят по отношение на стандарт 7 за ДЗЕС.

(13)Предвид изключителния характер на плащането, което земеделският стопанин би получил при кризисна ситуация, след като е претърпял значителни производствени загуби в резултат на природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или други катастрофални събития, и за да се осигури съгласуваност с плащанията, посочени в член 78а от Регламент (ЕС) 2021/2115, системата от предварителни условия, посочена в член 14 от посочения регламент, не следва да се прилага за допълнителните плащания за земеделските стопани вследствие на природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или катастрофални събития по линия на директните плащания по член 41а от посочения регламент.

(14)Природните бедствия, неблагоприятните климатични явления и катастрофалните събития се увеличават като честота, интензитет и продължителност и имат значителни последици за селскостопанския сектор в Съюза. В Регламент (ЕС) 2021/2115 вече е предвиден набор от инструменти за земеделските стопани за постигане на устойчивост и реагиране при кризи. Мащабът на събитията и техният внезапен и извънреден характер обаче налагат да се разширят инструментите, с които разполагат държавите членки. Ето защо е целесъобразно да се предвидят допълнителни плащания при кризи за земеделските стопани и те да бъдат включени като нов вид интервенция под формата на директни плащания в член 16 от посочения регламент.

(15)Разпоредбата на член 19 от Регламент (ЕС) 2021/2115 позволява на държавите членки да задържат до 3 % от директните плащания, които подлежат на изплащане на даден земеделски стопанин, за подпомагане на приноса на земеделските стопани към инструмент за управление на риска. Държавата членка, която реши да използва тази възможност, трябваше да я прилага за всички бенефициери на директни плащания през дадена година. Опитът показва, че много малко държави членки използват тази възможност. Обсъжданията с държавите членки показаха, че пречка за прилагането на тази разпоредба е липсата на инструменти за управление на риска, създадени от държавите членки или достъпни чрез частно застраховане, които да са на разположение на всички земеделски стопани, получаващи директни плащания. За да се повиши приемането и използването на възможността, предвидена в член 19 от посочения регламент, е необходимо тя да може да се прилага по-гъвкаво и да се адаптира към съществуващите инструменти за управление в държавите членки. В резултат на това изменение държавите членки следва да могат да задържат до 3 % от директните плащания, които подлежат на изплащане само на онези земеделски стопани, за които съществуват схеми за управление на риска през дадена година. Държавите членки, в които съществуват схеми за управление на риска за всички бенефициери на директни плащания, следва да могат да продължат да задържат до 3 % от директните плащания за всички такива бенефициери.

(21)През първите години от прилагането на стратегическите планове по ОСП природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или други катастрофални събития засегнаха производството на много земеделски стопани в Съюза. Очаква се тази тенденция да продължи и в бъдеще. Поради това следва да е възможно държавите членки да предлагат плащания при кризи под формата на увеличено директно подпомагане на доходите, за да може най-засегнатите земеделски стопани да бъдат компенсирани бързо. За да се запази стимулът за земеделските стопани да застраховат продукцията си, държавите членки следва да определят по-висок процент на компенсация за тези земеделски стопани, които са обхванати от застрахователна схема или друг инструмент за управление на риска. За да се увеличат средствата, които да бъдат мобилизирани в подкрепа на земеделските стопани, на държавите членки следва да се позволи да съфинансират тези плащания при кризи с допълнително национално финансиране в размер до 200 %. Държавите членки следва обаче да гарантират, че общият размер на компенсацията, получена от земеделския стопанин кумулативно с други форми на подпомагане, финансирани от Съюза или на национално равнище (включително допълнително национално финансиране), частно застраховане или други схеми за управление на риска, не води до свръхкомпенсиране или двойно финансиране.

(33)За да подпомагат ефективно земеделските стопани, чието производство е пострадало от природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или други катастрофални събития, държавите членки следва да могат да планират плащания при кризи не само чрез интервенции за директно подпомагане на доходите, а и чрез интервенции за развитие на селските райони. Тези видове подпомагане следва да позволяват на държавите членки достатъчна гъвкавост при планирането на интервенциите. Държавите членки следва да гарантират съгласуваността между тези интервенции. Ето защо разпоредбите относно насочването на подпомагането и стимулиращия ефект следва да бъдат едни и същи. За да се гарантира добро финансово управление на средствата на Съюза, държавите членки следва да гарантират, че общият размер на компенсацията, получена от земеделския стопанин кумулативно с други форми на подпомагане, финансирани от Съюза или на национално равнище (включително допълнително национално финансиране), частно застраховане или други схеми за управление на риска, не води до свръхкомпенсиране или двойно финансиране.

(40)В член 86, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2021/2115 се определят правилата за допустимост на разходите, произтичащи от изменения на стратегическите планове на ОСП по отношение на приносите съответно от ЕФГЗ и ЕЗФРСР. За да се опростят правилата за допустимост на разходите, да се повишават полезните взаимодействия между ЕФГЗ и ЕЗФРСР и да се даде повече гъвкавост на държавите членки при определянето на датите на влизане в сила на свързаните с ЕФГЗ изменения на стратегическите планове по ОСП, е целесъобразно да се позволи разходите, произтичащи от одобрено стратегическо изменение на стратегически план по ОСП, да са допустими за принос от ЕФГЗ от датата на влизане в сила на изменението, определена от съответната държава членка в съответствие с член 119, параграф 8 от посочения регламент, но не по-рано от датата на подаване на искането за изменение до Комисията. За другите изменения на стратегическите планове по ОСП, свързани с ЕФГЗ, разходите следва да са допустими за принос от ЕФГЗ от датата на уведомяване на Комисията за изменението съгласно член 119, параграф 9 от Регламент (ЕС) 2021/2115, както е изменен с настоящия регламент. За да се осигури съгласуваност между правилата относно допустимостта за принос от ЕФГЗ и ЕЗФРСР в случаите на извънредни мерки поради природни бедствия, катастрофални събития или неблагоприятни климатични явления, следва да е възможно в стратегическите планове по ОСП да се установи, че началната дата на допустимост на финансираните от ЕФГЗ разходи, свързани с изменения на стратегическите планове по ОСП, отнасящи се до допълнителни плащания при кризи за земеделските стопани по линия на директните плащания съгласно член 41а от посочения регламент, може да е датата на настъпване на събитието.

(41)За да се осигури адекватно финансиране на новите видове интервенции за плащания при кризи за земеделски стопани вследствие на природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или катастрофални събития, посочени в членове 41а и 78а от Регламент (ЕС) 2021/2115, държавите членки следва да могат да заделят за тези видове интервенции определен дял както от директните плащания, така и от финансирането от ЕЗФРСР. За да се гарантира обаче наличието на достатъчно финансиране за изпълнение на другите приоритети на ОСП, този дял следва да бъде ограничен до максимална годишна сума, налична за всяка държава членка, съответстваща на 3 % от общия размер на директните плащания и финансирането от ЕЗФРСР за година. За да се стимулират държавите членки да използват с предимство инструмента, предвиден в член 41а от посочения регламент и финансиран със средства за директни плащания, максималната годишна сума, която държавата членка може да задели за този вид интервенция, следва да съответства на 4 % от общия размер на директните плащания и финансирането от ЕЗФРСР за година, ако държавата членка реши да не предоставя подкрепа за плащания при кризи съгласно член 78а от посочения регламент.

(42)Поради специфичния характер на новите видове интервенции за плащания при кризи за земеделските стопани по линия на директните плащания съгласно член 41а от Регламент (ЕС) 2021/2115 и по линия на развитието на селските райони съгласно член 78а от същия регламент, тези видове интервенции следва да бъдат освободени от изискването да допринасят за показателите за резултатите, изброени в приложение I към посочения регламент.

(43)Допълнителното национално финансиране за допълнителни плащания при кризи за земеделските стопани, предоставено в съответствие с член 41а от Регламент (ЕС) 2021/2115, следва да бъде включено в приложение V към стратегическия план по ОСП на държавата членка.

(44)В член 119, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/2115 е предвидено Комисията да одобрява исканията за изменение на стратегическите планове по ОСП, подадени от държавите членки. Разпоредбата на член 119, параграф 9 от посочения регламент дава възможност на държавите членки да въвеждат и прилагат изменения на стратегическите планове по ОСП, свързани с интервенциите по дял III, глава IV от посочения регламент, които се одобряват от Комисията заедно със следващото искане за изменение. Опитът показва, че измененията на стратегическите планове по ОСП често съдържат множество технически елементи, които ги правят сложни и обременителни за държавите членки, и водят до забавяне на процедурите за одобрение, въпреки че стратегическата насоченост на плановете остава непроменена. Това пречи на навременното и ефективно адаптиране на стратегическите планове по ОСП към променящата се икономическа действителност и нуждите на земеделските стопани и други бенефициери в държавите членки, и оказва отрицателно въздействие върху изпълнението на плановете. За да се опростят процедурите за изменение и да се повиши тяхната ефективност, по-специално по отношение на елементите на стратегическите планове на ОСП, които нямат стратегически характер, одобрение от Комисията следва да се изисква само за стратегическите изменения на стратегическите планове по ОСП. За тази цел стратегическите изменения следва да бъдат определени в Регламент (ЕС) 2021/2115 като изменения на важни елементи на стратегическите планове по ОСП, които оказват значително въздействие върху стратегията и логиката на интервенциите по тези планове, включително прехвърлянето на разпределени финансови средства между ЕЗФРСР и ЕФГЗ, максималните и минималните разпределения на финансови средства и промените на целевите стойности и финансовите планове. Държавите членки следва да могат да въвеждат и прилагат всички други изменения на своите стратегически планове по ОСП, след като уведомят Комисията за тях, като тези други изменения не следва да подлежат на одобрение от Комисията.

(53)За допълнителното национално финансиране за допълнителни плащания при кризи за земеделските стопани, предоставено в съответствие с член 41а от Регламент (ЕС) 2021/2115, следва да се прилагат същите правила като тези за допълнителното национално финансиране по линия на развитието на селските райони.

(55)В приложение I към Регламент (ЕС) 2021/2115 са определени показатели за въздействието, резултатите и крайния продукт по член 7 от посочения регламент. Таблица „Годишно уравняване с оглед на качеството на изпълнението — КРАЕН ПРОДУКТ“ в приложение I към посочения регламент следва да бъде заменена, за да се въведат показатели за крайния продукт, свързани с въведените нови видове интервенции и изменените видове интервенции и да се вземе предвид заличаването с настоящия регламент на годишното уравняване с оглед на качеството на изпълнението, предвидено в член 54 от Регламент (ЕС) 2021/2116.

(56)В приложение II към Регламент (ЕС) 2021/2115 са изброени съответните точки от приложение 2 към Споразумението на СТО за селското стопанство („зелена кутия“) за всеки вид интервенция от посочения регламент. Поради това в посоченото приложение следва да бъдат включени въведените нови видове интервенции за плащания при кризи за земеделските стопани по линия на директните плащания съгласно член 41а от Регламент (ЕС) 2021/2115 и за развитие на селските райони съгласно член 78а от същия регламент.

(61)Опитът с прилагането на селскостопанския резерв показва, че той е ценен, когато в случай на криза трябва да се предложи подкрепа на засегнатите земеделски стопани и да се допринесе за връщането на пазарите към по-добро равновесие. През последните години обаче той все по-често се използва за облекчаване на положението на земеделските стопани, които понасят преки загуби вследствие на природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или катастрофални събития, въпреки че първоначалното му предназначение като финансов пазарен инструмент е да се използва предимно за компенсиране на смущения на пазара и за смекчаване на последиците от тях. Предвид нарастващите предизвикателства, пред които е изправен селскостопанският сектор в Съюза, включително търговските напрежения, геополитическата несигурност и засилените непреки последици на проблемите със здравеопазването на животните върху равновесието на пазара, изглежда оправдано да се възстанови използването на резерва за първоначалното му предназначение. Компенсирането на земеделските стопани за преките последици от природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или катастрофални събития, като например тези, които водят до физически загуби на растения, животни и продукти от тях, следва да е грижа на държавите членки, които отговарят за разработването на солидни стратегии за управление на рисковете и кризите с финансовата подкрепа на своите стратегически планове по ОСП, включително новите инструменти, създадени с настоящия регламент. Мерките за балансиране на отрицателните последици за земеделските стопани, причинени от смущения на пазара, като например тези, които засягат цените, разходите или продажбите, както и на косвените последици от природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или катастрофални събития, следва и занапред да се финансират от селскостопанския резерв.

(80)Като се има предвид, че от селскостопанския резерв за 2025 г. вече са разпределени средства за секторите, засегнати от неблагоприятни климатични явления и природни бедствия, както е предвидено в Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/441 на Комисията19, член 2, точка 5 от настоящия регламент следва да се прилага от селскостопанската финансова 2026 година, т.е. едва от 16 октомври 2025 г.

__________________

„постоянно затревена площ и постоянно пасище“ (наричани заедно „постоянно затревени площи“) означава земя, която е използвана за отглеждане на трева или други тревни фуражи, естествено растящи (саморазсадени) или чрез култивиране (изкуствено засети), която не е била включена в сеитбооборота на стопанството в продължение на пет или повече години, както и, ако държавите членки решат това, която не е била разоравана, обработвана или засявана отново с различни видове треви или други тревни фуражи в продължение на пет или повече години, или в продължение на седем или повече години. Тя може да включва други видове, като храсти или дървета, които са подходящи за паша, и ако държавите членки решат, други видове, като храсти или дървета, източници на фураж за животни, при условие че преобладават тревите и другите тревни фуражи.“;

1.Държавите членки включват в стратегическите си планове по ОСП система от предварителни условия, съгласно които земеделските стопани и другите бенефициери, които получават директни плащания съгласно глава II, с изключение на плащанията, посочени в член 41a, или годишни плащания съгласно членове 70, 71 и 72, подлежат на административна санкция, ако не отговарят на законоустановените изисквания за управление съгласно правото на Съюза и стандартите за ДЗЕС, установени в стратегическия план по ОСП, както са изброени в приложение III, по отношение на следните специфични области:

Приема се, че земеделските стопани, чието цяло стопанство е сертифицирано в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета*, отговарят на стандарти 1, 3, 4, 5, 6 и 7 за ДЗЕС, изброени в приложение III към настоящия регламент.

6)В член 14 параграф 1 се заменя със следното:

„1. Държавите членки посочват в своите стратегически планове по ОСП, че най-късно от 1 януари 2025 г. земеделските стопани и другите бенефициери, които получават директни плащания по глава II, с изключение на плащанията, посочени в член 41а, или годишни плащания съгласно членове 70, 71 и 72, ще подлежат на административна санкция, ако не спазват изискванията, свързани с приложимите условия на труд и заетост или задълженията на работодателите, произтичащи от правните актове, посочени в приложение IV.“;

(7)Член 16 се изменя, както следва:

a) параграф 1 се заменя със следното:

Годишното плащане за всеки земеделски стопанин съгласно първа алинея не надвишава 2500 EUR.

Чрез дерогация от първата алинея държавите членки могат да решат да изключат от изискването, посочено в първа алинея, буква а), стандарт 2 за ДЗЕС, установен съгласно глава I, раздел 2 от настоящия дял.“;

Допълнителни плащания при кризи за земеделските стопани вследствие на природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или катастрофални събития по линия на директните плащания

1.Държавите членки могат да предоставят допълнителни плащания при кризи, за да компенсират бенефициерите на директни плащания по раздели 2 и 3 от настоящата глава, които са засегнати от природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или катастрофални събития. Тези плащания имат за цел да се осигури непрекъснатост на земеделската дейност на тези бенефициери и подлежат на условията, определени в настоящия член и допълнително уточнени от държавите членки в техните стратегически планове по ОСП.

2.Подпомагането по настоящия член е обвързано с официалното признаване от компетентния орган на държавата членка, че е настъпило природно бедствие, неблагоприятно климатично явление или катастрофално събитие, както е определено от държавата членка, и че тези събития или мерките, приети в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/2031 за ликвидиране или ограничаване на болест по растенията или вредител, или мерките, приети за контрол, профилактика или ликвидиране на болести по животните, изброени в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията, или мерките, приети по отношение на нововъзникваща болест в съответствие с член 6, параграф 3 и член 259 от Регламент (ЕС) 2016/429, са причинили пряко щети, в резултат на които е унищожена поне 30 % от средногодишната продукция на земеделския стопанин за предшестващия тригодишен период или от усреднения размер на база три години от предшестващия петгодишен период, като се изключват годините с най-високи и най-ниски стойности. Загубите се изчисляват на ниво стопанство или на ниво дейност на стопанството в съответния сектор, или по отношение на конкретната засегната площ.

3.Държавите членки гарантират, че подпомагането по настоящия член е насочено към земеделските стопани, които са най-засегнати от природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или катастрофални събития, като определят условията за допустимост въз основа на наличните данни.

4.Държавите членки определят приложимите ставки на помощта за компенсиране на загубите на продукция. Тези ставки са по-високи за земеделските стопани, които са обхванати от застрахователна схема или друг инструмент за управление на риска. За изчисляване на загубите на продукция може да се използват индекси.

5.Държавите членки могат да решат да съфинансират плащанията с допълнително национално финансиране в размер до 200 % в съответствие с член 115, параграф 5 и член 146.

6.Когато предоставят подпомагане по настоящия член, държавите членки гарантират съответствието на интервенциите по настоящия член с интервенциите на основание член 78а, както и недопускането на свръхкомпенсация в резултат на съчетаването на интервенция по настоящия член с други инструменти за подпомагане на национално равнище или на равнището на Съюза или с частни застрахователни схеми.

7.Чрез дерогация от член 111, първа алинея, букви з) и и) от същата алинея не се прилагат за подпомагането по този вид интервенция.

Чрез дерогация от първата алинея държавите членки могат да решат да изключат от изискването, посочено в първа алинея, буква а), стандарт 2 за ДЗЕС, установен съгласно глава I, раздел 2 от настоящия дял.

б)максимален размер на помощта 50 000 EUR за дейностите, посочени в параграф 2, буква г).

Държавите членки гарантират, че подпомагането се предоставя само за покриване на загуби, които надвишават праг от поне 20 % от средногодишната продукция или доход на даден земеделски стопанин за предшестващия тригодишен период или от усреднения размер на база три години от предшестващия петгодишен период, като се изключват годините с най-високи и най-ниски стойности. Когато се използват секторни инструменти за управление на свързания с продукцията риск, загубите се изчисляват на ниво стопанство или на ниво дейност на стопанството в съответния сектор, или по отношение на конкретната застрахована площ.

За трайни насаждения и в други обосновани случаи, за които методите за изчисляване, посочени в първата алинея, не са подходящи, държавите членки могат да оценяват загубите въз основа на средногодишната продукция или доход на даден земеделски стопанин за период, които не превишава осем години, като се изключват годините с най-високи и най-ниски стойности.

1.Държавите членки могат да предоставят плащания при кризи на активните земеделски стопани, които са засегнати от природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или катастрофални събития. Тези плащания имат за цел да се осигури непрекъснатост на земеделската дейност на тези земеделски стопани и подлежат условията, определени в настоящия член и допълнително уточнени от държавите членки в техните стратегически планове по ОСП.

2.Подпомагането по настоящия член е обвързано с официалното признаване от компетентния орган на държавата членка, че е настъпило природно бедствие, неблагоприятно климатично явление или катастрофално събитие, както е определено от държавата членка, и че тези събития или мерките, приети в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/2031 за ликвидиране или ограничаване на болест по растенията или вредител, или мерките, приети за контрол, профилактика или ликвидиране на болести по животните, изброени в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията, или мерките, приети по отношение на нововъзникваща болест в съответствие с член 6, параграф 3 и член 259 от Регламент (ЕС) 2016/429, са причинили пряко щети, в резултат на които е унищожена поне 30 % от средногодишната продукция на земеделския стопанин за предшестващия тригодишен период или от усреднения размер на база три години от предшестващия петгодишен период, като се изключват годините с най-високи и най-ниски стойности. Загубите се изчисляват на ниво стопанство или на ниво дейност на стопанството в съответния сектор, или по отношение на конкретната засегната площ.

3.Държавите членки гарантират, че подпомагането по настоящия член е насочено към земеделските стопани, които са най-засегнати от природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или катастрофални събития, като определят условията за допустимост въз основа на наличните данни.

Чрез дерогация от първата алинея от настоящия параграф в стратегическия план по ОСП може да се предвиди, че в случаите на извънредни мерки поради природни бедствия, катастрофални събития или неблагоприятни климатични явления финансираните от ЕФГЗ разходи, свързани с изменения на стратегическия план по ОСП, отнасящи се до интервенциите, посочени в член 41a, може да започнат да се считат за допустими от датата на настъпване на събитието.

За всяка държава членка максималната сума, която може да бъде заделена за плащания при кризи за земеделските стопани вследствие на природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или катастрофални събития съгласно членове 41a и 78a, се ограничава до годишните суми, посочени в таблица 1 от приложение XV.

За календарните 2025 и 2026 година общите годишни разходи за допълнителните плащания при кризи, посочени в член 41a, не надвишават индикативния размер на разпределените финансови средства за този вид интервенция за съответната календарна година, определен от държавите членки в техните финансови планове в съответствие с член 112, параграф 2, буква а) и одобрен от Комисията в съответствие с член 119. Този финансов таван представлява финансов таван, определен по правото на Съюза.

Чрез дерогация от параграф 1, когато държавата членка реши да не предоставя подкрепа за плащания при кризи в съответствие с член 78a, максималната годишна сума, която може да бъде заделена от тази държава членка за допълнителните плащания при кризи, посочени в член 41a, се ограничава до годишните суми, посочени в таблица 2 от приложение XV.

За календарните 2025 и 2026 година общите годишни разходи за допълнителните плащания при кризи, посочени в член 41a, не надвишават индикативния размер на разпределените финансови средства за този вид интервенция за съответната календарна година, определен от държавите членки в техните финансови планове в съответствие с член 112, параграф 2, буква а) и одобрен от Комисията в съответствие с член 119. Този финансов таван представлява финансов таван, определен по правото на Съюза.

Буква д) от първа алинея не се прилага за интервенции в рамките на вида интервенции за допълнителни плащания при кризи за земеделските стопани по линия на директните плащания, посочени в член 41а, вида интервенции в сектора на пчеларството, посочени в член 55, параграф 1, буква а) и букви в) — ж), за интервенции в рамките на вида интервенции в лозаро-винарския сектор, посочени в член 58, параграф 1, букви з) — к), за информационните и насърчителни дейности за схеми за качество в рамките на вида интервенции за сътрудничество, посочени в член 77 и за вида интервенции за допълнителни плащания при кризи за земеделските стопани по линия на развитието на селските райони, посочени в член 78а.

(28)В член 115, параграф 5, буква а) се заменя със следното:

a)кратко описание на допълнителното национално финансиране за интервенциите за развитие на селските райони, посочени в дял III, глава IV и за интервенциите за допълнителни плащания при кризи за земеделските стопани, посочени в член 41a, което се предоставя в рамките на стратегическия план по ОСП, включително разбивка на сумите по интервенции и посочване на съответствието с изискванията, установени в настоящия регламент;“;

5.Комисията прави коментари в срок от 30 работни дни от подаването на искането за изменение, посочено в параграф 2. Държавите членки предоставят на Комисията необходимата допълнителна информация.

6.Одобряването на искане за стратегическо изменение на стратегически план по ОСП се извършва не по-късно от три месеца след подаването му от държавата членка.

Ако Комисията не възрази срещу измененията, за които е уведомена, до 30 работни дни от подаването на уведомлението, измененията пораждат правни последици от датата на уведомлението. Комисията възразява срещу изменение, за което е уведомена, ако установи, че изменението не е съвместимо с настоящия регламент и Регламент (ЕС) 2021/2116, както и с приетите въз основа на тях делегирани актове и актове за изпълнение.

1.Всяка държава членка определя един орган, който да отговаря за предприемането или координирането на действия за постигане и поддържане на оперативна съвместимост на национално и трансгранично равнище между информационните системи, използвани за изпълнението, администрирането, мониторинга и оценката на ОСП в полза на земеделските стопани и другите бенефициери по ОСП. За целите на настоящия член „оперативна съвместимост“ означава способността на информационните системи да взаимодействат помежду си чрез споделяне на данни посредством електронна комуникация.

Доколкото е възможно, държавите членки основават своята оценка на нуждите и разработването на мерките на принципа, че данните се събират само веднъж и се използват многократно.

Резервът не се използва за мерки за подпомагане на земеделски стопани, засегнати от природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или катастрофални събития. Резервът може обаче да се използва за мерки, насочени към преодоляването на смущенията на пазара, причинени от природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или катастрофални събития, включително мерките, приети съгласно членове 219 и 220 от Регламент (ЕС) 1308/2013.