<?xml version="1.0" encoding="UTF-8" standalone="no"?><SDOCTA xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" STATUS="DEF2" xsi:noNamespaceSchemaLocation="TA.xsd"><IDENT><STRING BOLD="on">P10_TA(2025)0221</STRING></IDENT><TI><STRING BOLD="on">Политическата стратегия на ЕС по отношение на Латинска Америка</STRING></TI><HIDDEN><STRING HIDDEN="on" ITALIC="on">(A10-0171/2025 - Докладчик: Давор Иво Щир)</STRING></HIDDEN><TXTLST><RESOL><TI><STRING BOLD="on">Резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2025 г. относно политическата стратегия на ЕС по отношение на Латинска Америка (2025/2083(INI))</STRING></TI><TEXT><PREAMBLE><PRINIT><STRING ITALIC="on">Европейският парламент,</STRING></PRINIT><GRVISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално дял V от него относно външната дейност на Съюза,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид членове 3 и 21 от ДЕС, както и член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид своята резолюция от 2 април 2025 г. относно изпълнението на общата външна политика и политиката на сигурност – годишен доклад за 2024 г.<FOOTNOTE><FIELD> Приети текстове, P10_TA(2025)0057.</FIELD></FOOTNOTE>,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юни 2021 г. за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа, за изменение и отмяна на Решение № 466/2014/EС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) 2017/1601 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета<FOOTNOTE><FIELD> ОВ L 209, 14.6.2021 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/947/oj.</FIELD></FOOTNOTE>,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид своята резолюция от 14 март 2023 г. относно съгласуваността на политиките за развитие<FOOTNOTE><FIELD> ОВ C, C/2023/398, 23.11.2023 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2023/398/oj.</FIELD></FOOTNOTE>,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и целите за устойчиво развитие (ЦУР), приети през септември 2015 г.,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид своите резолюции относно Венесуела, и по-специално резолюцията от 21 януари 2025 г. относно положението във Венесуела след узурпирането на президентския пост на 10 януари 2025 г.<FOOTNOTE><FIELD> ОВ C, C/2025/2148, 23.4.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/2148/oj.</FIELD></FOOTNOTE> и резолюцията от 19 септември 2024 г. относно положението във Венесуела<FOOTNOTE><FIELD> ОВ C, C/2024/7215, 10.12.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/7215/oj.</FIELD></FOOTNOTE>, както и резолюциите относно Куба, по-специално резолюцията от 12 юли 2023 г. относно състоянието на споразумението за политически диалог и сътрудничество между Европейския съюз и Куба в светлината на неотдавнашното посещение на върховния представител в Куба<FOOTNOTE><FIELD> ОВ C, C/2024/4001, 17.7.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/4001/oj.</FIELD></FOOTNOTE> и резолюцията от 19 септември 2024 г. относно случая на Хосе Даниел Ферер Гарсия в Куба<FOOTNOTE><FIELD> ОВ C, C/2024/7213, 10.12.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/7213/oj.</FIELD></FOOTNOTE>, а така също и резолюциите относно Никарагуа, по-конкретно резолюцията от 13 февруари 2025 г. относно репресиите от страна на режима на Ортега – Мурильо в Никарагуа, насочени по-специално срещу защитниците на правата на човека, политическите опоненти и религиозните общности<FOOTNOTE><FIELD> ОВ C, C/2025/2249, 29.4.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/2249/oj.</FIELD></FOOTNOTE>,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид тридесет и двете резолюции, приети от Общото събрание на ООН в периода от 1992 г. до 2024 г., включително Резолюция A/RES/79/7 от 1 ноември 2024 г., озаглавена „Необходимостта от прекратяване на икономическото, търговското и финансовото ембарго, наложено от Съединените американски щати срещу Куба“,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид резолюциите на Общото събрание на ООН относно положението в Хаити, и по-специално Резолюция 58/32 на Съвета по правата на човека от 4 април 2025 г., озаглавена „Technical assistance and capacity-building to improve the situation of human rights in Haiti, in connection with a request from the authorities of Haiti for coordinated and targeted international action“ (Техническа помощ и изграждане на капацитет за подобряване на положението с правата на човека в Хаити, във връзка с искане от органите на Хаити за координирани и целенасочени международни действия),</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид заключенията на Съвета от 26 май 2025 г., озаглавени „Пътища към постигането на напредък: максимално увеличаване на въздействието върху устойчивото развитие и глобалния просперитет“, одобрени на 4099-ото му заседание, проведено преди Четвъртата международна конференция за финансиране на развитието в Севиля от 30 юни до 3 юли 2025 г.,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 7 юни 2023 г., озаглавено „Нова програма за отношенията между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн“ (JOIN(2023)0017),</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 1 декември 2021 г., озаглавено „The Global Gateway“ (JOIN(2021)0030),</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид Резолюция ES-11/1 на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г., озаглавена „Агресията срещу Украйна“,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид Декларацията на ООН за правата на коренното население, приета от Общото събрание на ООН на 13 септември 2007 г.,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 25 ноември 2020 г., озаглавено „План за действие на ЕС относно равенството между половете (GAP) III – амбициозна програма за равенство между половете и за овластяване на жените във външните дейности на ЕС“ (JOIN(2020)0017),</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид Декларацията на ООН за премахване на насилието над жени, приета на 20 декември 1993 г.,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул) от 11 май 2011 г., подписана от ЕС,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Парижкото споразумение, прието на 21-вата конференция на страните по РКOОНИК на 12 декември 2015 г.,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид Пакта за бъдещето, приет на срещата на върха на ООН, посветена на бъдещето, на 22 септември 2024 г.,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид декларацията от срещата на високо равнище от 2023 г. между ЕС и Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC), проведена в Брюксел на 17 и 18 юли 2023 г.,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид инвестиционната програма на Global Gateway ЕС–ЛАК, обявена по време на срещата на високо равнище между ЕС и CELAC в Брюксел през юли 2023 г.,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид съвместната декларация на министрите на вътрешните работи и/или на сигурността на държавите – членки на Европейския съюз, и на министрите, отговарящи за въпросите на сигурността на държавите – членки на Латиноамериканския комитет по вътрешна сигурност, приета на 5 март 2025 г.,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид съвместното изявление от 30 юни 2017 г. на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и на Комисията, озаглавено „Нов Европейски консенсус за развитие – нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“<FOOTNOTE><FIELD> ОВ C 210, 30.6.2017 г., стр. 1.</FIELD></FOOTNOTE>,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид Европейския доклад относно наркотиците за 2025 г., публикуван от Агенцията на Европейския съюз по наркотиците на 5 юни 2025 г.,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид Регионалното споразумение относно достъпа до информация и участието на обществеността и правосъдието по въпроси на околната среда в Латинска Америка и Карибския басейн (Споразумението от Ескасу) от 4 март 2018 г.,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид становището на комисията по развитие,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид член 55 от своя Правилник за дейността,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A10-0171/2025),</P></VISA></GRVISA><GRCONS><CONS><P><NO.P>А.</NO.P>като има предвид, че ЕС и народите от Латинска Америка и Карибския басейн имат дългогодишни исторически, религиозни, културни и икономически връзки, които формират естествен съюз, основан на демокрацията, правата на човека и многостранното сътрудничество; като има предвид, че тези отношения се укрепват от дълбоки човешки връзки, тъй като много граждани на Латинска Америка и Карибския басейн също така притежават гражданство на ЕС и обратно; като има предвид, че съюзът между държавите от региона и ЕС следва да бъде основан на демокрацията, правата на човека и многостранното сътрудничество;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Б.</NO.P>като има предвид, че международният ред претърпява дълбока трансформация, при която логиката на сътрудничество, която в продължение на десетилетия е била в основата на глобалните отношения, се заменя от ожесточена стратегическа конкуренция, при която правото на най-силния заплашва да замени международното право като водещ принцип; като има предвид, че само за няколко години международната система, която гарантираше известна стабилност след Втората световна война, беше разтърсена от нарастващо напрежение, националистически импулси и конфронтационна динамика, които заплашват да нарушат глобалното равновесие; като има предвид, че ЕС, който е един от най-верните архитекти и защитници на една основана на правила многостранна система, днес е изправен пред враждебна и предизвикателна среда; като има предвид, че структурното напрежение между Съединените щати и Китай, поставянето под въпрос на демократичните ценности в различни географски региони и изкушението да се премине към биполярност, която свежда сложността на света до противопоставяне между силите, изискват твърд и стратегически отговор от страна на Европа; като има предвид, че малко регионални отношения предлагат толкова потенциал и толкова възможности за Европа, колкото тези с Латинска Америка и Карибския басейн, особено за справяне с общи предизвикателства, като например осигуряването на суровини и постигането на напредък в енергийния преход, управлението на миграцията и борбата с организираната престъпност и трафика на наркотици, за да се оформи бъдеще на свобода, сигурност и просперитет;</P></CONS><CONS><P><NO.P>В.</NO.P>като има предвид, че ЕС и партньорите от Латинска Америка и Карибския басейн се стремят да градят своето сътрудничество въз основа на стабилност, надеждност, съвместна ангажираност, съвместна отговорност, както и на диалог между двата региона, който да отразява многообразието и асиметриите помежду им, като поставят в центъра му хората, социалното сближаване и приобщаващото развитие;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Г.</NO.P>като има предвид, че ангажираността между двата региона се засилва допълнително чрез солидни двустранни отношения и по-задълбочени взаимодействия с двурегионални и подрегионални структури като Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC), Организацията на американските държави (OAS), Меркосур, Андската общност, КАРИКОМ/КАРИФОРУМ и Тихоокеанския алианс; като има предвид, че стратегическото партньорство между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн датира от 1999 г., когато в Рио де Жанейро беше проведена първата двурегионална среща на високо равнище между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Д.</NO.P>като има предвид, че общото население на двата региона надвишава 1 милиард души; като има предвид, че според данните от 2023 г. двустранната търговия със стоки и услуги възлиза на 395 милиарда евро, което представлява увеличение с 45% от 2013 г. насам, а преките инвестиции на ЕС в Латинска Америка възлизат на над 741 милиарда евро до 2022 г.; като има предвид, че ЕС и латиноамериканските държави споделят ангажимента си за постигане на целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН чрез насърчаване на социалната справедливост, равенството и устойчивото развитие; като има предвид, че и двата региона продължават да са изправени пред големи предизвикателства, включително социалното неравенство и неравенството между половете, безработицата и бедността; като има предвид, че в Програмата на ООН за развитие се подчертава спешната необходимост от по-големи инвестиции в социалното приобщаване, тъй като Латинска Америка остава един от регионите в света, характеризиращи се с най-висока степен на неравенство, като 58% от хората в селските райони, особено коренното население, живеят под прага на бедността в сравнение с 26% в градските райони; като има предвид, че през 2023 г. 41 милиона души в Латинска Америка са страдали от глад, а 187,6 милиона са изпитвали умерена до тежка продоволствена несигурност; като има предвид, че нарастващото социално и икономическо неравенство както в Европа, така и в Латинска Америка подхранва общественото недоволство, социалната разпокъсаност и подкопаването на доверието в демократичните институции, като създава благоприятна почва за популистки и авторитарни движения, които използват недобросъвестно оплакванията, поляризират обществата и подкопават върховенството на закона, демократичните норми и плуралистичния дебат;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Е.</NO.P>като има предвид, че ЕС и държавите от Латинска Америка и Карибския басейн заедно представляват една трета от населението на държавите – членки на ООН, и около 21% от световния БВП;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Ж.</NO.P>като има предвид, че високите равнища на публичния дълг, съчетани с нарастващите разходи за обслужването на този дълг, особено на лихвените плащания, и високото равнище на неформална заетост в региона през 2024 г., продължават да създават предизвикателства пред социалната закрила на работниците и допринасят за допълнителни фискални ограничения, които са сред основните пречки пред устойчивото развитие в региона, с трайни отражения върху растежа, инвестициите, бедността и неравенството;</P></CONS><CONS><P><NO.P>З.</NO.P>като има предвид спешната необходимост от предприемане на мерки срещу тези неравенства, за да се насърчат по-справедливи и по-стабилни демокрации, да се маргинализират популизмът и екстремизмът и да се положат основите за устойчиво икономическо възстановяване, създаване на качествени работни места и споделен просперитет и премахване на първопричините за миграцията и принудителното разселване в региона, влошени от безпрецедентното увеличаване на насилието, несигурността, безнаказаността и нарушенията на правата на човека; като има предвид, че е изключително важно да се даде възможност за развитието на здраво гражданско пространство, което защитава организациите за защита на правата на човека и защитниците на околната среда;</P></CONS><CONS><P><NO.P>И.</NO.P>като има предвид, че 74% от държавите от Латинска Америка и Карибския басейн са силно изложени на екстремни метеорологични явления и големи предизвикателства, свързани с климата, като например отражението на Ел Ниньо върху снабдяването с храни; като има предвид, че регионът е на второ място в света по степен на риск от бедствия, като през последните три десетилетия над 190 милиона души са били засегнати от природни бедствия, особено жените и най-уязвимите групи от населението; като има предвид, че изменението на климата засяга по-специално малките островни развиващи се държави от Карибския басейн;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Й.</NO.P>като има предвид, че почти 35% от общите горски площи в света, 40% от световното биологично разнообразие и около 50% от сухоземните видове се намират в държавите от Латинска Америка и Карибския басейн, и че те са от съществено значение за борбата с изменението на климата; като има предвид, че традиционните познания на коренните общности биха могли да играят ключова роля за опазването на тези гори и видове;</P></CONS><CONS><P><NO.P>К.</NO.P>като има предвид, че както ЕС, така и Латинска Америка и Карибския басейн, са поели ангажимент за постигане на целите на Парижкото споразумение; като има предвид, че първичните стоки (селскостопански продукти и природни ресурси) представляват приблизително 50% от целия износ на стоки от държавите от Латинска Америка и Карибския басейн; като има предвид, че Латинска Америка и Карибският басейн разполагат с големи запаси от суровини, необходими за гарантиране на екологичната и енергийната трансформация на нашите икономики; като има предвид, че необходимостта от тези суровини и свързаното с тях сътрудничество в рамките на проектите по линия на Global Gateway следва да се основават на взаимноизгодни партньорства, които, наред с другото, генерират заетост и инвестиции, като по този начин добавят стойност за региона, като същевременно се справят с предизвикателството, свързано с нарастващия натиск върху многообразието и продоволствената сигурност; като има предвид, че регионът на Латинска Америка и Карибския басейн е изправен пред значителен недостиг на инвестиции за осъществяването на своя справедлив екологичен и цифров преход;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Л.</NO.P>като има предвид, че демографските и епидемиологичните тенденции и последиците от изменението на климата в ЕС и държавите от Латинска Америка и Карибския басейн водят до увеличаване на търсенето на грижи, включително дългосрочни грижи, и по този начин оказват въздействие върху равните права и възможности за жените, на които предимно се възлага платен и неплатен домашен труд и труд по полагане на грижи при липсата на достатъчно политики и услуги за полагане на грижи, които да гарантират споделена отговорност между мъжете и жените;</P></CONS><CONS><P><NO.P>М.</NO.P>като има предвид, че основаният на правила международен ред, на който се основават мирът, благоденствието, зачитането на върховенството на закона, международното право и правата на човека през последните 80 години, бива все повече оспорван от автократични тенденции и автокрациите по цялото земно кълбо; като има предвид, че двата региона заедно притежават една трета от правата на глас в ООН;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Н.</NO.P>като има предвид, че незаконната, неоправдана и непровокирана агресивна война на Русия срещу Украйна представлява грубо нарушение на международното право и застрашава световната сигурност, което изисква твърда, координирана и недвусмислена позиция от страна на демократичните партньори, включително тези в Латинска Америка и Карибския басейн; като има предвид, че повечето държави от Латинска Америка и Карибския басейн подкрепиха резолюциите на ООН срещу руската агресия срещу Украйна;</P></CONS><CONS><P><NO.P>О.</NO.P>като има предвид, че външни участници, по-специално Китай, Русия и Иран, разшириха своя отпечатък в Латинска Америка и Карибския басейн, като Пекин увеличи инвестициите си в проекти за инфраструктура и суровини, Москва засили своето дипломатическо, политическо, пропагандно и военно присъствие, както и присъствието си в областта на сигурността, а Техеран увеличи разузнавателните си дейности в региона; като има предвид, че тези външни участници подкрепят местните антидемократични сили и допринасят за отстъплението от демокрацията; като има предвид, че Русия използва икономическата зависимост, включително по отношение на торовете и дизеловото гориво, и разпространява кампании за дезинформация с цел дестабилизиране на демократичните системи; като има предвид, че присъствието на Китай също така създава икономически зависимости, които влияят върху външнополитическите насоки в региона;</P></CONS><CONS><P><NO.P>П.</NO.P>като има предвид, че свободата на изразяване и събрания са ключови компоненти и фактори, позволяващи изграждането на демократични, свободни и обществено активни общества; като има предвид, че насилието срещу политически опоненти представлява пряка заплаха за основите на демокрацията, както е видно от убийството на колумбийския сенатор Мигел Урибе Турбай и тревожното нарастване на насилието в Колумбия;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Р.</NO.P>като има предвид, че ЕС и Парламентът са оказвали голяма подкрепа за споразумението относно мирния процес в Колумбия, приключил през 2016 г., и продължават да наблюдават неговото прилагане; като има предвид, че това мирно споразумение сложи край на пет десетилетия въоръжен конфликт; като има предвид, че продължаващата подкрепа на ЕС за пълното прилагане на мирното споразумение следва да вземе предвид неотдавнашната ескалация на насилието;</P></CONS><CONS><P><NO.P>С.</NO.P>като има предвид, че цялостното отстъпление от демокрацията в авторитарните и нелибералните режими дава възможност за стратегии за легитимиране на тези режими, включително чрез премахване на ефективните проверки на прилагането на репресивните закони;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Т.</NO.P>като има предвид, че Парламентът неотдавна и недвусмислено изрази позицията си чрез многобройни резолюции относно неспазването на Споразумението за политически диалог и сътрудничество между ЕС и Куба; като има предвид, че понастоящем в Куба има 1155 политически затворници и че кубинският режим извършва систематични нарушения на правата на човека;</P></CONS><CONS><P><NO.P>У.</NO.P>като има предвид, че Парламентът осъди узурпирането на президентския пост във Венесуела от Николас Мадуро на 10 януари 2025 г. и призна Едмундо Гонсалес Урутия за законен и демократично избран президент на Венесуела, а Мария Корина Мачадо за лидер на демократичните сили във Венесуела; като има предвид, че Парламентът им присъди наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта за 2024 г., което символизира подкрепата за борбата за свобода и демокрация във Венесуела; като има предвид, че следва да бъде изразено дълбоко съчувствие към над седемте милиона венесуелци, които са били принудени да напуснат своята държава от 2015 г. насам, като приблизително 6 милиона са се преселили в Латинска Америка и Карибския басейн; като има предвид, че съседните държави са подложени на значителен натиск; като има предвид, че солидарността и големите усилия на приемащите общности, особено на Колумбия, за предоставяне на достъп до здравеопазване, образование и възможности за заетост за венесуелските бежанци следва да бъдат приветствани, тъй като това допринася за регионалната стабилност и защитата на основните права;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Ф.</NO.P>като има предвид, че от 2018 г. насам никарагуанският режим систематично, многократно и произволно преследва защитници на правата на човека и представители на опозицията и религиозните общности, наред с други; като има предвид, че над 5600 НПО, включително религиозни групи – предимно католически – бяха разпуснати и техните активи бяха конфискувани; като има предвид, че Парламентът многократно е осъждал режима, наложен в Никарагуа от Даниел Ортега и Росарио Мурильо;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Х.</NO.P>като има предвид, че действията, предприети от администрацията на Тръмп в Съединените щати, внесоха геополитическа несигурност, накърниха многостранното сътрудничество и възпрепятстваха сътрудничеството между двата региона, като по този начин засилиха необходимостта от силен и автономен съюз между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн; като има предвид, че стратегическият съюз между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн е от ключово значение за прокарването на споделени ценности и интереси, като например многостранното сътрудничество и демокрацията;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Ц.</NO.P>	като има предвид, че регионът на Латинска Америка и Карибския басейн остава недостатъчно представен в ключови международни организации и форуми, включително Г-20 и международните финансови организации; като има предвид, че Мексико и Бразилия заемат специално място в отношенията между двата региона, тъй като са двете най-големи икономики в Латинска Америка и Карибския басейн, упражняват значително геополитическо влияние и са официално определени като стратегически партньори на ЕС;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Ч.</NO.P>като има предвид, че трафикът на наркотици представлява сериозна заплаха за сигурността в двата региона; като има предвид, че след 2020 г. Европейският съюз се превърна в най-големия пазар по употреба на кокаин в света; като има предвид, че кокаинът идва предимно от Латинска Америка и Карибския басейн и влиза в ЕС предимно през европейските пристанища на Атлантическия океан;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Ш.</NO.P>като има предвид, че гражданското пространство се свива в множество държави от Латинска Америка и Карибския басейн, които са свидетели на безпрецедентно увеличение на нападенията срещу организации за правата на човека, активисти и защитници, което води до разселване, насилие и безнаказаност;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Щ.</NO.P>като има предвид, че както Европейският съюз, така и държавите от Латинска Америка и Карибския басейн споделят стратегически интерес от укрепване на съответната си стратегическа автономност и от диверсифициране на веригите си на доставки; като има предвид, че Латинска Америка е световен лидер в производството на устойчива енергия, като приблизително 69% от електроенергията ѝ се произвежда от възобновяеми и чисти източници, което демонстрира стратегическото значение и потенциал на региона в световния екологичен преход;</P></CONS><CONS><P><NO.P>АА.</NO.P>като има предвид, че от създаването на CELAC през 2010 г. досега са проведени три срещи на високо равнище между ЕС и CELAC – през 2013 г., 2015 г. и 2023 г.; като има предвид, че ЕС и CELAC имат дългогодишно стратегическо партньорство и са създали мрежа от споразумения за асоцииране и търговия; като има предвид, че срещата на високо равнище между ЕС и CELAC, която предстои да се проведе през ноември 2025 г. в Колумбия, ще бъде ключова възможност да се потвърди отново ангажираността на ЕС към Латинска Америка и Карибския басейн и да се покаже, че Европа е основен, надежден и стратегически партньор, който предлага заслужаващ доверие алтернативен модел на развитие, имащ корени в демократичното сътрудничество и споделеното благоденствие, както и че двата региона са твърдо ангажирани със сътрудничеството помежду си и с основан на правила международен ред;</P></CONS></GRCONS></PREAMBLE><DISPOSITIF> <ACTLST><ACTION><P><NO.P>1.</NO.P>подчертава дълбоките човешки, исторически, културни и икономически, както и религиозни връзки между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн, които формират основата на естествен съюз и базата за развитието на силно и трайно европейско-латиноамериканско трансатлантическо пространство на мир, демокрация и просперитет;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>2.</NO.P>насърчава политика, насочена към насърчаване на регионалното сътрудничество и по-голяма регионална интеграция в Латинска Америка и Карибския басейн; подчертава, че новият глобален геополитически контекст изисква качествен скок в партньорството между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн за по-нататъшно развитие на стратегически съюз в защита на многостранното сътрудничество и неговите основополагащи принципи, включително диалог, приобщаване, международна солидарност и зачитане на Устава на ООН, правата на човека, хуманитарното право, както и насърчаването на устойчивото развитие;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>3.</NO.P>счита, че ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн, като естествени стратегически партньори, имат историческа възможност да засилят своя съюз в настоящия геополитически контекст, белязан от стратегическа конкуренция; счита, че тяхното партньорство може да представлява важен буфер срещу нарастващото геополитическо напрежение чрез изграждане на съвместни политики, които подхранват тяхната стратегическа автономност, сътрудничество и взаимно уважение;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>4.</NO.P>подчертава факта, че отношенията между Европа и Латинска Америка и Карибския басейн се основават и на дълбоки човешки връзки; припомня, че в един все по-разединен свят човешкият капитал, който включва споделени езици, наследство и културни връзки, е стратегически актив, който трябва да бъде съхранен;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>5.</NO.P>подчертава подновената и нарастваща ангажираност на ЕС в региона, илюстрирана от ключовата среща на високо равнище между ЕС и CELAC през 2023 г., която беляза ясен повратен момент след години на ограничено участие; подчертава необходимостта от траен ангажимент за прокарване на интересите и ценностите на ЕС; отбелязва, че през последните десетилетия ангажираността на ЕС в региона отбеляза спад, като по този начин се създаде вакуум в полза на нарастващото влияние на Китай, Русия и Иран; изразява съжаление поради факта, че тази по-голяма близост с авторитарни режими в крайна сметка води до подкопаване на демокрацията в региона;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>6.</NO.P>признава спешната необходимост от продължаване на подобряването и развитието на отношенията между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн в отговор на възникващите геополитически промени, изменението на климата, технологичния напредък, нарастващите неравенства и предизвикателствата, свързани със сигурността, както и от увеличаване на стратегическата автономност на двата региона;</P></ACTION></ACTLST><ACTLST><ACTINIT><STRING BOLD="on"><STRING ITALIC="on">Геополитическото значение на стратегическия съюз, засиления диалог и сътрудничеството между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн </STRING></STRING></ACTINIT><ACTION><P><NO.P>7.</NO.P>призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и държавите членки да увеличат дипломатическите усилия в региона за насърчаване на по-голямо сближаване между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн по ключови външнополитически въпроси, и по-специално да заемат по-твърда позиция по отношение на агресивната война на Русия срещу Украйна и международните усилия за постигане на трайно прекратяване на огъня в Газа, потока на хуманитарна помощ и безусловното освобождаване на всички заложници; подчертава, че като се има предвид настоящият международен контекст, партньорството между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн следва да бъде изградено върху логика на споделена стратегическа автономност, намаляване на външните зависимости и защита на многостранния, основан на правила ред като водещи принципи;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>8.</NO.P>насърчава задълбочаването на сътрудничеството между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн в рамките на международни форуми с цел насърчаване и защита на многостранния световен ред, международното право и зачитането на демокрацията и правата на човека, хуманитарното право и принципи, социалната справедливост и устойчивото развитие; подчертава във връзка с това, че ЕС трябва да покаже на своите партньори в Латинска Америка и Карибския басейн, че той може да предложи по-добри условия за партньорство, отколкото авторитарните режими;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>9.</NO.P>ето защо подчертава, че е важно да се гарантира, че усилията на ЕС са съсредоточени върху укрепването на демократичните институции, върховенството на закона и политическата отчетност, и призовава за напредък във връзка с реформите и мерките за изграждане на мира, насочени към засилване на сигурността и стабилността в двата региона; припомня, че защитата на правата на човека, демокрацията, върховенството на закона и равенството между половете трябва да бъде хоризонтално условие за всички споразумения и финансиране между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн, включително по линия на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС – Глобална Европа); призовава за прозрачност и отчетност, особено в рамките на търговията и инвестициите;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>10.</NO.P>изразява загриженост във връзка с отстъплението от демокрацията в Латинска Америка и Карибския басейн от 2019 г. насам и осъжда нарушенията на правата на човека и ограничаването на основните права в региона, особено от режимите в Никарагуа, Куба и Венесуела, които са сред най-авторитарните в света; изразява дълбока загриженост относно нарастващата тенденция на авторитарно и популистко управление в Латинска Америка и Карибския басейн, както и кумулативното подкопаване на демократичните институции, многостранното сътрудничество, върховенството на закона, основните права и свободи, гражданското пространство и основната социална закрила; подчертава необходимостта от засилване на подкрепата за демократичните участници и гражданското общество и настоятелно призовава за незабавното освобождаване на всички политически затворници;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>11.</NO.P>осъжда по-специално систематичните нарушения на правата на човека от страна на кубинския режим срещу протестиращи, политически дисиденти, религиозни лидери и активисти за правата на човека и възпрепятстването на създаването на независими организации на гражданското общество; отбелязва, че надеждни източници посочват, че режимът държи над хиляда политически затворници, включително малолетни и непълнолетни лица, и настоятелно призовава кубинския режим да ги освободи незабавно; призовава за използването на всички необходими налични инструменти, без никакво изключение, за да се гарантира спазването на клаузите за демокрацията и правата на човека на Споразумението за политически диалог и сътрудничество между ЕС и Куба; призовава отново Съвета да приеме санкции срещу лицата, отговорни за продължаващите нарушения; осъжда участието на кубински наемници във военната кампания на Русия на фронта в Украйна;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>12.</NO.P>решително осъжда и напълно отхвърля изборните измами, оркестрирани от режима във Венесуела по време на президентските избори през 2024 г., както и фиктивните парламентарни избори през май 2025 г.; настоява правителството на Мадуро да прекрати своята политика на репресии и атаки срещу гражданското общество и опозицията; припомня, че на 19 септември 2024 г. Парламентът призна Едмундо Гонсалес Урутия за законен и демократично избран президент на Венесуела, а Мария Корина Мачадо – за лидер на демократичните сили във Венесуела; изтъква, че различни демократични държави в региона и по света признаха Едмундо Гонсалес Урутия за новоизбран президент; изразява задоволство, че на 17 декември 2024 г. Парламентът присъди наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта за 2024 г. на Мария Корина Мачадо и Едмундо Гонсалес Урутия, които представляват всички граждани на Венесуела, борещи се за възстановяване на свободата и демокрацията; приветства ангажимента на венесуелския народ към демокрацията и продължаващата устойчивост на демократичната опозиция въпреки все по-репресивните политики на режима на Мадуро;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>13.</NO.P>припомня, че през януари 2025 г. режимът на Ортега – Мурильо в Никарагуа прие конституционна реформа, която премахва разделението на властите и политическия плурализъм, като установи съвместно президентство, което контролира всички клонове на правителството и медиите и пренебрегва спазването на международните конвенции в областта на правата на човека; освен това подчертава, че режимът в Никарагуа поддържа силни връзки с други автокрации, като например с тези в Иран, Венесуела и Куба, и решително го осъжда за систематичните нарушения на правата на човека, преследването на демократичната опозиция, репресиите срещу католическата църква и гражданското общество и разрушаването на свободните медии и всички прояви на независимост от правителството; настоятелно призовава никарагуанските органи да възстановят върховенството на закона, основните свободи и правата на всички никарагуански граждани в изгнание, включително правото на незабавно безопасно завръщане; отново заявява искането си за задействане на демократичната клауза от Споразумението за асоцииране с ЕС, отхвърля всякаква перспектива за диалог с членовете на контролираното от режима национално събрание на Никарагуа и призовава за увеличаване на санкциите срещу Ортега, Росарио Мурильо и тяхното най-близко обкръжение; призовава за незабавна отмяна на забраната на международните механизми за наблюдение на правата на човека и за възстановяване на правния статут на над 3000 НПО, който беше отменен през 2018 г. от правителството на Никарагуа;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>14.</NO.P>изразява дълбока загриженост относно ерозията на демократичните принципи и умишленото заобикаляне на конституционните гаранции в други държави от Латинска Америка и Карибския басейн, най-вече в Ел Салвадор; изразява тревога относно липсата на независимост на съдебната система и липсата на прозрачност в действията на правителството, прекомерната употреба на сила, неправомерната милитаризация и нарастващите ограничения върху свободата на събранията и печата; изразява дълбока загриженост от съобщенията за широко разпространени задържания без надлежно обоснована причина, изтезания, насилствени изчезвания на цивилни и будещата тревога пренаселеност в затворите; осъжда властите за това, че не са подвели силите за сигурност под отговорност за действията им и за постоянното им отхвърляне на международни искания за надзор и разследване;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>15.</NO.P>решително осъжда използването от Руската федерация на хибридни тактики, обхващащи военни, кибер-, информационни и икономически операции, особено в енергийния сектор, включително заобикаляне на санкции, непрозрачни практики и корупция, като инструменти за разширяване, подкопаващи регионалната сигурност, насърчаващи вътрешна дестабилизация и водещи до формирането на блок, който представлява заплаха за демокрацията, мира и международното право; изразява дълбока загриженост относно стратегическото партньорство между Венесуела и Руската федерация, което създава рискове за регионалната и международната сигурност; призовава ЕС да засили борбата си срещу руската пропаганда в региона; припомня необходимостта ЕС да гарантира, че делегациите на ЕС разполагат с необходимите средства за борба с дезинформацията;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>16.</NO.P>отбелязва, че от 2005 г. насам Китай е отпуснал заеми на обща стойност над 120 милиарда щатски долара на региона на Латинска Америка и Карибския басейн с цел увеличаване на геополитическото му влияние и обвързване на държавите от Латинска Америка и Карибския басейн с китайско финансиране чрез предоставяне на инвестиционен капитал в замяна на доставките на суров нефт или чрез финансиране на енергийни и инфраструктурни проекти; изразява съжаление, че тези енергийни и инфраструктурни проекти често водят до прилагане на по-ниски екологични и трудови стандарти; припомня, че за разлика от други световни сили, ЕС не се стреми към ориентирани към извличане на ползи или небалансирани отношения, а по-скоро към партньорства, основани на реципрочност, устойчивост и генериране на добавена стойност; подчертава, че именно този модел на сътрудничество, който дава приоритет на зачитането на суверенитета, прозрачността и върховенството на закона, прави ЕС предпочитан партньор за региона;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>17.</NO.P>подкрепя независимостта, териториалната цялост и суверенитета на всички държави от Латинска Америка и Карибския басейн и отхвърля амбициите на световните сили да налагат отношения на политическа и икономическа зависимост; подчертава, че зачитането на териториалната цялост на държавите е основен принцип на международното право, Устава на ООН и основания на правила международен ред;</P></ACTION></ACTLST><ACTLST><ACTINIT><STRING BOLD="on"><STRING ITALIC="on">Икономическо сътрудничество за устойчив растеж</STRING></STRING></ACTINIT><ACTION><P><NO.P>18.</NO.P>приветства стабилното икономическо и търговско партньорство между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн, което се основава на общи интереси за насърчаване на устойчивия растеж и човешкото развитие, укрепване на икономическата устойчивост и намаляване на прекомерните зависимости чрез диверсифицирани търговски отношения;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>19.</NO.P>подчертава амбицията на ЕС да ръководи световния екологичен преход и признаването на Латинска Америка като ключов партньор в това усилие; подкрепя Латинска Америка и Карибския басейн в борбата с незаконното обезлесяване и разработването на проекти за повторно залесяване;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>20.</NO.P>подчертава необходимостта от справяне с нарастващите неравенства, насърчаване на мира и укрепване на демократичните процеси и институции в двата региона, и подчертава значението на икономическото сътрудничество, което насърчава равенството между половете и икономическото овластяване на жените; изразява загриженост относно отстъплението от правата на жените, особено по отношение на тяхното сексуално и репродуктивно здраве; призовава за премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете и подкрепя действията за засилване на представителството на жените в политическото ръководство и законодателните органи и подчертава необходимостта от привеждане на икономическите отношения между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн в съответствие с Програмата на ООН до 2030 г. и гарантиране на по-голяма съгласуваност между икономическите и социалните цели в областта на околната среда;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>21.</NO.P>подчертава факта, че ЕС е най-големият инвеститор в региона на Латинска Америка и Карибския басейн, както и третият по големина търговски партньор; отбелязва, че Латинска Америка и Карибският басейн е петият по големина търговски партньор на ЕС; подчертава, че това силно икономическо сътрудничество не следва да обслужва единствено интересите на големите финансови образувания, а да гарантира, че всички извличат ползи, особено МСП, работниците, уязвимите хора и населението от селските и отдалечените райони;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>22.</NO.P>подчертава, че както в доклада на Лета за бъдещето на единния пазар, така и в доклада на Драги за бъдещето на европейската конкурентоспособност се набляга на необходимостта от засилване на усилията за осигуряване на доставките на суровини от критично значение, и подчертава потенциала на Латинска Америка и Карибския басейн да бъде ключов партньор в диверсифицирането на веригите на доставки; приветства подписването на меморандуми за разбирателство с партньорите относно суровините от критично значение и подчертава, че те са от решаващо значение за постигането на по-голяма диверсификация във веригите на доставки на ЕС; счита, че тези споразумения, заедно със задълбочаването на икономическото и политическото сътрудничество чрез двустранни споразумения, следва да водят до увеличаване на инвестициите в този сектор, което ще бъде от полза и за двата региона;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>23.</NO.P>призовава за по-голямо регулиране и прозрачност в ключови икономически области, като например миннодобивния сектор, където слабото регулиране може да доведе до конфликти и експлоатация; призовава всички партньори да засилят трудовите права и да насърчават кооперации и други инициативи, които стимулират участието и овластяването на работниците в икономиката; подчертава, че е важно да се гарантира, че добивът, търговията и преработката на суровини от критично значение се придържат към високи стандарти за опазване на околната среда, социална отговорност и права на човека, и подкрепя развитието на алтернативни, издръжливи, устойчиви и прозрачни вериги за създаване на стойност, които допринасят за просперитета на всички участващи общества;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>24.</NO.P>призовава Комисията да засили диалога с държавите от Латинска Америка и Карибския басейн относно последиците от законодателството на ЕС за техните местни икономики;</P></ACTION></ACTLST><ACTLST><ACTINIT><STRING BOLD="on"><STRING ITALIC="on">Стратегически партньорства и международни споразумения </STRING></STRING></ACTINIT><ACTION><P><NO.P>25.</NO.P>признава наличието на гъста мрежа от споразумения между двата региона и подчертава фундаменталното геополитическо значение на задействането на нови и по-амбициозни споразумения и партньорства, които са приобщаващи, устойчиви и взаимноизгодни, основани на споделени ценности и здраво вкоренени в зачитането на правата на човека; подчертава ролята на тези споразумения за приноса към по-нататъшната икономическа интеграция за постигане на пространство на споделен просперитет и повишена икономическа сигурност; подчертава значението на двурегионалната търговия между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн за диверсифицирането на продоволствените системи и укрепването на продоволствената сигурност;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>26.</NO.P>припомня специалната роля, която Мексико и Бразилия играят в отношенията между двата региона поради статута си на стратегически партньори на ЕС; силно насърчава двете страни да използват по-добре целия потенциал на тези стратегически партньорства; подчертава необходимостта от изпълнение на ангажимента за провеждане на двустранни срещи на високо равнище с двете държави на всеки две години;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>27.</NO.P>приветства пълното ратифициране на Споразумението за асоцииране между ЕС и Централна Америка и влизането в сила на трите му стълба – политически диалог, сътрудничество и търговия – през май 2024 г.; призовава за приемането на стабилни и приобщаващи механизми за участие на гражданското общество в прилагането и мониторинга на Споразумението за асоцииране между ЕС и Централна Америка, като се спазват демократичните принципи, прозрачността и социалното сближаване; призовава ЕС и държавите от Централна Америка да провеждат активни политики и да гарантират подходящо финансиране за оптимизиране на положителното въздействие на споразумението върху ЦУР в двата региона;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>28.</NO.P>приветства подписването на усъвършенстваното рамково споразумение между ЕС и Чили и призовава за бързото му и пълно ратифициране; приветства също така приключването на преговорите по Глобалното споразумение между ЕС и Мексико, което ще засили политическото сътрудничество, ще открие нови възможности за търговия и ще укрепи връзките в стратегически сектори като цифровизацията, иновациите и сигурността, и призовава за бързото му подписване и ратифициране; признава ключовата роля на Мексико в Латинска Америка и Карибския басейн и амбицията му да диверсифицира търговските и политическите партньорства; подчертава, че Споразумението между ЕС и Мексико ще засили ролята на ЕС като стратегически партньор в региона и неговия капацитет да реагира на глобалните предизвикателства;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>29.</NO.P>подчертава значението на постигането на целите, определени в Парижкото споразумение относно изменението на климата, и приветства включването на обвързваща клауза в Споразумението между ЕС и Меркосур относно спазването на тези ангажименти; подчертава, че Споразумението за партньорство между ЕС и Меркосур ще предостави възможност за значително укрепване на двустранното регионално сътрудничество между ЕС и Меркосур за справяне с общите предизвикателства, като същевременно служи за противодействие на нарастващото влияние на авторитарните действащи лица в региона и за подпомагане на ЕС да диверсифицира доставките си на суровини от критично значение;</P></ACTION></ACTLST><ACTLST><ACTINIT><STRING BOLD="on"><STRING ITALIC="on">Многостранно сътрудничество </STRING></STRING></ACTINIT><ACTION><P><NO.P>30.</NO.P>припомня, че евро-латиноамериканският съюз представлява мост, предназначен не само да предотврати опасното отклонение към затворени и идеологически поляризирани блокове, но преди всичко да отвори пространство за международен диалог, който намалява напрежението и насърчава общите решения;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>31.</NO.P>подчертава значителния принос на държавите от Латинска Америка и Карибския басейн към многостранните организации и активната им роля в справянето със световните предизвикателства, като например изменението на климата, мира и сигурността, включително насърчаването на програмата за жените, мира и сигурността и устойчивото развитие; подчертава ангажимента на двата региона за защита на Устава на ООН, правата на човека, представителната демокрация и силното многостранно управление; настоятелно призовава двата региона да продължат да защитават многостранното сътрудничество, по-специално системата на ООН, и съвместно да ръководят реформа на институциите за световно управление, включително международните финансови институции, за да се постигне по-приобщаващо и представително многостранно сътрудничество;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>32.</NO.P>призовава да се постигне напредък по отношение на сключването на споразумения за либерализиране на визовия режим с държавите, с които обсъжданията са най-напреднали;</P></ACTION></ACTLST><ACTLST><ACTINIT><STRING BOLD="on"><STRING ITALIC="on">Сътрудничество за развитие между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн, хуманитарна помощ и устойчиви инвестиции чрез инициативата Global Gateway </STRING></STRING></ACTINIT><ACTION><P><NO.P>33.</NO.P>припомня, че основната цел на политиката на ЕС за сътрудничество за развитие е намаляването и, в дългосрочен план, изкореняването на бедността; подчертава, че изкореняването на бедността, особено сред най-уязвимите групи, като например жените, момичетата и хората с увреждания, наред с другите, е от съществено значение за справяне с нарастващите неравенства, които подкопават социалното сближаване и ограничават икономическия потенциал; припомня, че дълговата тежест, пред която са изправени държавите от Латинска Америка и Карибския басейн, има сериозна икономическа и социална цена с дълготрайно отражение върху бедността и неравенството; подкрепя преструктурирането на дълга; подчертава, че ЦУР и Парижкото споразумение трябва да останат в центъра на сътрудничеството между Латинска Америка и Карибския басейн и ЕС; припомня, че достъпът до помощ и финансиране за развитие е от особено значение за нестабилните държави, включително тези, които са по-уязвими на последиците от изменението на климата, по-специално малките островни развиващи се държави от Карибския басейн, и за държавите, преминаващи към по-високо равнище на доходи;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>34.</NO.P>подчертава факта, че ЕС е водещият участник в сътрудничеството за развитие в Латинска Америка и Карибския басейн; отново изтъква значението на укрепването на политиките за развитие и хуманитарната помощ на ЕС за Латинска Америка и Карибския басейн и призовава ЕС и неговите държави членки да засилят другите външни приоритети на Съюза, включително тези, свързани със сигурността, устойчивото развитие и търговията, миграцията, рибарството, селското стопанство, изменението на климата и енергетиката; призовава за установяване на ефективни полезни взаимодействия с хуманитарната помощ от ЕС при пълно зачитане на принципа на съвместна отговорност, като се вземат предвид приоритетите за развитие на региона на Латинска Америка и Карибския басейн; призовава за редовни двустранни диалози и, когато е уместно, за консултации с местните правителства и представители на гражданското общество на двата региона, включително относно подкрепата за целите за устойчиво развитие в споразуменията за асоцииране между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн, по-специално в отговор на глобалния спад на официалната помощ за развитие (ОПР) и хуманитарната помощ;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>35.</NO.P>изразява загриженост относно глобалните съкращения на финансирането за развитие и хуманитарна помощ, по-специално намаляването на ОПР и спирането на по-голямата част от програмите на Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID) (до 83%), и относно глобалните съкращения на помощта от страна на няколко държави – членки на ЕС, поради основното значение на това финансиране в подкрепа на значителната социална, икономическа и политическа трансформация в региона; отново заявява, че тези съкращения ще имат дългосрочни последици за програмата за развитие и постигането на ЦУР в региона на Латинска Америка и Карибския басейн; изразява сериозна загриженост относно отражението на неотдавнашните съкращения върху ефективното участие на гражданското общество и НПО и капацитета им да изпълняват своите дейности за насърчаване на правата на човека, демокрацията и социалното развитие в региона и за борба с авторитарните режими; поради това призовава Комисията и държавите членки да предоставят подходяща помощ за развитие и хуманитарна помощ и на региона на Латинска Америка и Карибския басейн;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>36.</NO.P>подчертава, че традиционните форми на ОПР са се доказали като важни и ефективни за намаляване на бедността, справяне с нарастващите неравенства, подобряване на резултатите в областта на здравеопазването и образованието и насърчаване на социалното сближаване в региона на Латинска Америка и Карибския басейн, по-специално по отношение на приобщаването на по-слабо представените и маргинализираните групи, като например момичетата, жените, младите хора, хората с увреждания, коренното население и хората от африкански произход;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>37.</NO.P>призовава за пълноценно участие на гражданското общество в разработването, изпълнението и мониторинга на програмите на ЕС, за да се гарантира съгласуваност на политиките за устойчиво развитие<STRING BOLD="on"><STRING ITALIC="on">;</STRING></STRING></P></ACTION><ACTION><P><NO.P>38.</NO.P>подчертава стратегическия потенциал на тристранното сътрудничество между ЕС, държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и партньорите от Латинска Америка и Карибския басейн за засилване на въздействието на развитието, взаимното обучение и иновациите в областта на политиките; подчертава, че такива партньорства, когато са съгласувани с местните приоритети и са съсредоточени върху изграждането на капацитет, могат да насърчават приобщаващи решения на глобалните предизвикателства; призовава ЕС да увеличи подкрепата за инициативи за тристранно сътрудничество в рамките на ИССРМС – Глобална Европа и систематично да ги интегрира в стратегическата програма ЕС – Латинска Америка и Карибския басейн;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>39.</NO.P>призовава ЕС и неговите държави членки да използват големи инициативи като Global Gateway, за да увеличат инвестициите в Латинска Америка и Карибския басейн, като гарантират, че ЕС продължава да бъде силен и конкурентоспособен партньор за държавите от Латинска Америка и Карибския басейн, като се има предвид нарастващото китайско и руско присъствие в региона, както ясно се вижда от ангажиментите на Китай по време на форума Китай – CELAC, проведен на 13 май 2025 г.; подчертава, че увеличаването на инвестициите на ЕС в Латинска Америка е още по-важно поради засилването на инициативата „Един пояс, един път“ в Латинска Америка, като Колумбия се присъедини към тази инициатива на форума Китай – CELAC на 13 май 2025 г.; призовава Комисията да осъществи проектите и стратегиите, планирани в рамките на Global Gateway, така че, наред с други цели, да се изгради устойчива и висококачествена инфраструктура, която ефективно създава местна стойност, укрепва двурегионалните вериги за създаване на стойност и повишава икономическата сигурност и за двата региона; настоява, че Global Gateway следва винаги да се придържа към основните ценности на ЕС, включително зачитането на правата на човека, доброто управление, демокрацията и прозрачността и екологичната устойчивост в съответствие с принципите на ЕС за ефективност на развитието; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират, че инвестициите, направени в рамките на Global Gateway, включват строги процеси на надлежна проверка;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>40.</NO.P>призовава за ефективното изпълнение на инвестиционната програма на Global Gateway между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн чрез насърчаване на партньорствата между публичния и частния сектор с оглед на подкрепата за устойчивото развитие, приобщаващия растеж и заетостта, както и справедливата екологична и цифрова трансформация; призовава Комисията да гарантира, от самото начало до реализацията, че тези инвестиции са в съответствие с ЦУР и приоритетите на устойчивото развитие, определени от партньорите от Латинска Америка и Карибския басейн, включително посредством редовни консултации с местните органи и представителите на гражданското общество и чрез оценки и анализи на въздействието и че те отговарят на местните и регионалните нужди, чувствителни са към аспектите на пола и генерират значими резултати по отношение на развитието;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>41.</NO.P>подчертава значението на създаването на подходящи условия за мобилизиране както на публични, така и на частни инвестиции в подкрепа на устойчивото развитие; във връзка с това подчертава необходимостта да се предприемат мерки за решаване на проблема с годишния недостиг на финансиране в региона в размер на 99 милиарда щатски долара за съобразени с ЦУР инфраструктурни проекти и проекти в областта на климата с цел стимулиране на справедливия екологичен и цифров преход; подчертава ключовата роля на Европейския фонд за устойчиво развитие плюс (ЕФУР+) за мобилизирането на инвестиции за постигането на тези цели и ролята на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), по-специално на ЕИБ Глобал, в рамките на ЕФУР+, за справяне с продължаващата липса на дългосрочно финансиране и технически експертен опит за зелени инвестиции в региона, както се вижда от проучването от 2024 г. на ЕИБ и Латиноамериканската асоциация на институциите за финансиране на развитието; подкрепя по-задълбоченото сътрудничество с местните финансови институции и регионалните банки за развитие и призовава за засилено използване на гаранциите от ЕФУР+ в подкрепа на малки по мащаб проекти с голямо въздействие, включващи гражданското общество и местните общности, в съответствие с принципите на Global Gateway и на ЕС за ефективност на развитието;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>42.</NO.P>подчертава, че сътрудничеството между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн по отношение както на суровините от критично значение, така и на технологиите, е от съществено значение за постигането на справедлива, екологична и цифрова трансформация и за укрепването на стратегическата автономност и в двата региона въз основа на взаимноизгодни партньорства; подчертава, че това сътрудничество спомага за преодоляване на зависимостта на икономиките на държавите от Латинска Америка и Карибския басейн от първични стоки (селскостопански продукти и природни ресурси) и играе важна роля за укрепването на веригите за създаване на стойност чрез политики за устойчива реиндустриализация, които създават достойни работни места, насърчават екологичната устойчивост и подкрепят среда, благоприятстваща технологичните иновации; препоръчва засилено сътрудничество в областта на образованието и научните изследвания в цифровата сфера между университетите и центровете за иновации в ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>43.</NO.P>подчертава, че инвестициите по линия на Global Gateway в региона на Латинска Америка и Карибския басейн следва да дават приоритет на преодоляването на недостига на инфраструктура и неравенството, включително цифровата и енергийната бедност, особено в селските и периферните райони, за да се гарантира, че ползите от подобрената свързаност достигат до населението с недостатъчно обслужване; подчертава, че това включва младите хора и неформалния сектор и че следва да се осигури финансово приемлив достъп до интернети повишена цифрова грамотност във всички слоеве от населението, особено в маргинализираните общности, с оглед на активното преодоляване на цифровото разделение;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>44.</NO.P>подчертава, че младите хора, които са основен двигател на структурните промени, продължават да се сблъскват със значителни пречки при достъпа до достойна заетост, и изтъква, че приоритетите на Global Gateway трябва да подкрепят инвестициите в образование, професионално обучение и политики за заетост, съобразени с нуждите на бъдещия пазар на труда;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>45.</NO.P>припомня освен това, че е важно да се дава приоритет на програми, които вече са определени като ефективни от международни организации и организации на гражданското общество, като например инвестициите в системите за здравеопазване и полагане на грижи; призовава, особено с оглед на уязвимостта на региона, за ефективното приобщаване на хората с увреждания, за да се гарантира приобщаващ, достъпен и ефективен подход към здравеопазването и полагането на грижи;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>46.</NO.P>припомня, че търговските споразумения и споразуменията за асоцииране позволяват обмен и инвестиции в широк кръг от различни сектори между двата региона, и подчертава факта, че намаляването на неравенствата, насърчаването на достъпа до здравеопазване, образование и вода и отстояването на човешкото достойнство и основните права трябва да останат в центъра на партньорството между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн в съответствие с член 208 от ДФЕС и ИССРМС – Глобална Европа;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>47.</NO.P>подчертава важността на повишената прозрачност, отчетността и местното значение и приветства създаването на уебстраница на Комисията с информация относно съществуващите инициативи Global Gateway; призовава Комисията да публикува допълнителни подробности, включително резултатите от консултациите с местните органи и гражданското общество от двата региона, както и информация относно съответствието с ЦУР и приоритетите както на ЕС, така и на държавите партньори, с референтни стойности и показатели; настоятелно призовава за най-широко прилагане на маркера за неравенството (I-Marker) на Комисията, по-специално по отношение на инициативата Global Gateway, която следва по всяко време да прилага подход, основан на правата, и да бъде свързана с показатели за човешко развитие; посочва освен това значението на социалната защита и опазването на околната среда в рамките на диалога между ЕС и CELAC;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>48.</NO.P>подчертава, че инициативата Global Gateway трябва да подлежи на непрекъсната оценка, за да се преценява нейната ефективност и стратегическа насоченост; във връзка с това призовава за по-силна роля на Парламента в надзора на инициативата Global Gateway и в нейното стратегическо управление, особено по отношение на нейното прилагане в Латинска Америка и Карибския басейн, за да се гарантира прозрачност, демократична отчетност, съответствие с ценностите на ЕС и ефективно използване на ресурсите;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>49.</NO.P>призовава Комисията да осигури пълноценното участие на гражданското общество в разработването, изпълнението и мониторинга на програмите на ЕС, за да се гарантира съгласуваност на политиките за устойчиво развитие, като се установят ефективни полезни взаимодействия с всички проекти, свързани с Global Gateway и хуманитарната помощ на ЕС;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>50.</NO.P>подчертава, че наред с инициативата Global Gateway, традиционните канали за сътрудничество в държавите от Латинска Америка и Карибския басейн трябва да бъдат запазени; призовава ЕС да увеличи финансирането за програмите за правата на човека, демокрацията и гражданското общество в региона и да гарантира, че средствата за географската програма за Северна и Южна Америка и Карибския басейн по линия на ИССРМС – Глобална Европа – понастоящем на най-ниско ниво сред всички региони – поне ще бъдат запазени;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>51.</NO.P>настоятелно призовава Комисията и държавите от Латинска Америка и Карибския басейн да увеличат усилията си за справяне с първопричините за предизвиканите от човека и природните бедствия чрез засилване на политиките и сътрудничеството в областта на превенцията, подготвеността, устойчивостта и реакцията; приветства меморандума за разбирателство между двата региона за сътрудничество в областта на интегрираното управление на риска от бедствия, подписан в Барбадос на 15 май 2024 г., и приканва партньорите, които все още не са го подписали, да направят това възможно най-скоро;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>52.</NO.P>посочва, че европейското сътрудничество и инвестиции не само насърчават икономическото развитие в региона, но и допринасят за мира, като създават икономически алтернативи за младите хора в региона на Латинска Америка; подчертава, че последното е от съществено значение в борбата с организираната престъпност; подчертава значението на засилването на сътрудничеството между двата региона в областта на сигурността в най-широк смисъл, включително в области като климата, храните, здравеопазването и социалната сигурност, на прилагането на съвместни механизми за готовност, превенция и реагиране и на пълното интегриране на правата на човека и хуманитарните принципи в сътрудничеството между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн в областта на сигурността, за да се прекъснат циклите на насилие и изключване в региона на Латинска Америка и Карибския басейн;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>53.</NO.P>приветства амбицията на ЕС да оглави световния екологичен преход и отбелязва признаването от негова страна на Латинска Америка като ключов партньор в това усилие; подчертава необходимостта от съвместно стимулиране на глобални екологични инициативи, които отговарят на глобалните цели за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него; подчертава необходимостта от насърчаване на справедлив и приобщаващ екологичен преход и в двата региона, включително чрез засилено сътрудничество между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн в областта на смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, и от това да се реагира на екстремните климатични явления, като се обръща специално внимание на критични области, като например опазването на биологичното разнообразие, възстановяването на екосистемите, декарбонизацията и устойчивото селско стопанство, и най-уязвимите хора и общности;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>54.</NO.P>подчертава, че изменението на климата нарушава продоволствените системи в Латинска Америка, и подчертава стойността на агроекологията, която е призната като ключова, устойчива на изменението на климата селскостопанска система;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>55.</NO.P>припомня значението на програмата за сътрудничество между ЕС и държавите от басейна на река Амазонка за подобряване на капацитета на държавите от басейна на река Амазонка за борба с обезлесяването и деградацията на горите;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>56.</NO.P>призовава за по-силна ангажираност със защитата на правата на коренното население и за интегриране на тези права в диалога и във всички измерения на сътрудничеството с държавите от Латинска Америка и Карибския басейн, както е посочено в Декларацията на ООН за правата на коренното население;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>57.</NO.P>припомня, че е важно да се насърчава устойчивото и отговорно минно дело, което зачита правата и поминъка на местните общности и коренното население, предотвратява сериозните отрицателни и екологични последствия и спомага за преодоляването на зависимостта от износа на стоки, като по този начин подкрепя устойчивите политики за реиндустриализация, които създават достойни работни места и насърчават екологичната устойчивост чрез ефективно управление на минералните ресурси;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>58.</NO.P>подчертава необходимостта от подкрепа за съобразено с равенството между половете сътрудничество за развитие и предлага прилагането на целенасочени мерки за преодоляване и намаляване на неравенствата между мъжете и жените, включително, но не само, насърчаване на достъпа на жените до достоен труд, финансово приобщаване и лидерски и предприемачески роли, особено в селските и неформалните сектори; подчертава, че в много региони по света микропредприятията и малките и средните предприятия (ММСП) често са движещата сила на местните икономики, като броят на управляваните от жени ММСП нараства; подчертава, че в световен мащаб ММСП представляват 90% от предприятията, като осигуряват 60% – 70% от работните места и 50% от БВП; подчертава приноса на ММСП към Програмата до 2030 г. и ключовата им роля за постигането на ЦУР, особено на тези, свързани с изкореняването на бедността и достойния труд за всички;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>59.</NO.P>приветства инициативата „Двурегионален пакт за полагане на грижи“, която има за цел да насърчи сътрудничеството в областта на всеобхватните системи и публични политики в областта на полагането на грижи между държавите от двата региона, включително чрез разработването на механизми за сътрудничество и финансиране, за да се постигне по-справедлива и по-приобщаваща икономика;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>60.</NO.P>призовава за засилено сътрудничество между ЕС и държавите от Латинска Америка и Карибския басейн за борба с насилието, основано на пола, чрез всеобхватно образование, кампании за повишаване на осведомеността и укрепване на правната защита; подкрепя инициативите в рамките на ИССРМС – Глобална Европа и Третия план за действие относно равенството между половете, които насърчават младежката заетост, образованието и участието на жените в политиката;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>61.</NO.P>подчертава жизненоважната роля на гражданското общество за формулирането и мониторинга на приобщаващи социални политики и за насърчаването на справедлив достъп до качествено образование и на устойчив и приобщаващ икономически растеж в Латинска Америка и Карибския басейн; изразява сериозна загриженост относно свиването на гражданското пространство в много държави от Латинска Америка; във връзка с това призовава за по-голяма подкрепа от ЕС за организациите на гражданското общество, защитниците на правата на човека, активистите в областта на околната среда и журналистите, които са изправени пред нарастващи заплахи и насилие, за да се гарантира, че те могат да вършат работата си безопасно и независимо; призовава да се даде приоритет на тяхната безопасност, достъпа им до правосъдие и свободата им на изразяване и да се укрепи партньорството на ЕС с участниците от гражданското общество, чиято роля е от съществено значение за решаването на основни проблеми и улесняването на конструктивния диалог относно правата на човека и демократичния преход и които са силно зависими от програмите за помощ за своите операции;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>62.</NO.P>подчертава значението на подкрепата от ЕС за укрепване на системите за социална закрила в Латинска Америка и Карибския басейн, включително за интегрирани социални регистри, по-добра координация на схемите и съвместни пилотни проекти, особено с гражданското общество и местните органи, като основни двигатели на приобщаването и намаляването на бедността в партньорството между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн;</P></ACTION></ACTLST><ACTLST><ACTINIT><STRING BOLD="on"><STRING ITALIC="on">Сътрудничество в областта на сигурността и борбата с трафика на наркотици</STRING></STRING></ACTINIT><ACTION><P><NO.P>63.</NO.P>отчита увеличаването на организираната престъпност и трафика на наркотици в ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн, както и безпрецедентните количества незаконни наркотици, които са обект на трафик от региона към ЕС главно през неговите пристанища; изразява особена загриженост относно нарастващото предизвикателство за сигурността и в двата региона, което представлява транснационалната координация на престъпни организации, установени в Латинска Америка и Карибския басейн и ЕС; подчертава необходимостта от засилване на сътрудничеството не само с държавите производителки на наркотици, но и с транзитните държави в Латинска Америка и Карибския басейн, както и от засилване на многостранното сътрудничество за борба с тези заплахи; призовава за укрепване на партньорството между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн в областта на правосъдието и сигурността, EL PAcCTO 2.0, COPOLAD, EUROFRONT, Глобалната програма за незаконни потоци (GFIP) и Европейския пристанищен алианс;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>64.</NO.P>признава значението на Латиноамериканския комитет по вътрешна сигурност (CLASI) за изграждането на обща и споделена рамка за сигурност в Латинска Америка и Карибския басейн; подчертава, че CLASI е ключов инструмент за постигане на по-голяма интеграция и ефективност в борбата с престъпността в региона; приветства продължаващия стратегически ангажимент между министрите на вътрешните работи и/или на сигурността на държавите – членки на ЕС, и министрите, отговарящи за въпросите на сигурността в държавите – членки на CLASI, както и на техническо равнище, с цел засилване на оперативното сътрудничество в областта на правоприлагането между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн; приветства приемането на съвместна декларация и пътна карта за приоритетите на оперативното сътрудничество за периода 2025 – 2026 г.; призовава за установяването на подобно сътрудничество в областта на правосъдието и управлението на границите;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>65.</NO.P>приканва Комисията да засили и разшири подкрепата за сътрудничеството между държавите партньори от Латинска Америка и Карибския басейн и съответните агенции на ЕС, включително Европол, Евроюст и EUDA, и да укрепи техните работни договорености; приветства идеята за създаване на партньорство между пристанищата в Латинска Америка и Карибския басейн и Европейския пристанищен алианс; подчертава, че е важно да се постигне напредък по отношение на технологиите с ИИ и да се засили сътрудничеството между пристанищата и властите в борбата с трафика на наркотици; призовава за съвместни инициативи за правоприлагане, оперативни партньорства и обмен на разузнавателна информация; приветства конкретния принос на държавите членки в това отношение;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>66.</NO.P>приветства усилията за укрепване на регионалното сътрудничество в областта на сигурността чрез разширяването на CLASI и създаването на AMERIPOL като официален правоприлагащ орган, улесняващ трансграничната координация; подчертава необходимостта от ратифициране на Договора за създаване на AMERIPOL, за да стане напълно ефективен, и призовава подписалите го държави да започнат своите конституционни процедури за ратифициране;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>67.</NO.P>подчертава необходимостта от справяне с първопричините за организираната престъпност, включително корупцията, слабото управление и социалното неравенство, и се застъпва за подход, който съчетава правоприлагането с дългосрочни социални политики и други междусекторни стратегии, с цел да се гарантира подход към сигурността на гражданите, обхващащ цялото правителство и цялото общество; посочва ползите от споразуменията за асоцииране и други двустранни споразумения между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн като основни инструменти за сътрудничество с държавите партньори с цел справяне с първопричините за организираната престъпност и борба с трафика на незаконни наркотици;</P></ACTION></ACTLST><ACTLST><ACTINIT><STRING BOLD="on"><STRING ITALIC="on">Правосъдие, права на човека и принципи на правовата държава</STRING></STRING></ACTINIT><ACTION><P><NO.P>68.</NO.P>подчертава, че е важно да се гарантира, че съдебните реформи в Латинска Америка и Карибския басейн зачитат независимостта на съдебната система и спазват международните стандарти за върховенство на закона; призовава да се гарантира, че подобни реформи допринасят за укрепване на демократичното управление и за поддържане на почтеността в съдебната система; подчертава необходимостта от борба с политическите връзки с корупцията и организираната престъпност; призовава властите да спазват върховенството на закона и правото на мирни събрания, да зачитат справедливия процес и да гарантират безопасността и неприкосновеността на членовете на съдебната система и задържаните лица; поема ангажимент да подкрепя държавите от Латинска Америка и Карибския басейн в тези усилия;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>69.</NO.P>приветства продължаващото сътрудничество между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн за отстояване и насърчаване на демокрацията, правата на човека и доброто управление, както и за укрепване на политическата стабилност; подчертава факта, че почтеността и прозрачността на изборните процеси са основни стълбове на партньорството между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>70.</NO.P>подчертава факта, че мисиите на ЕС за наблюдение на избори играят ключова роля в подкрепата на честните избори и гарантирането на прозрачност, както показаха неотдавнашните мисии в Гватемала, Парагвай и Еквадор, и съгласно планираното за предстоящите мисии в Боливия, Гвиана и Хондурас през 2025 г. и в Перу и Колумбия през 2026 г.;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>71.</NO.P>призовава за засилено сътрудничество между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн за противодействие на дезинформационните кампании и хибридните заплахи, особено тези, произхождащи от авторитарни държави като Русия, Китай и Иран, които целят да подкопаят демократичните институции, електоралната почтеност и общественото доверие в двата региона; подчертава, че е важно да се укрепят програмите за цифрова грамотност в отговор на нарастващите хибридни заплахи и невярната информация, за да се предоставят на гражданите уменията, от които се нуждаят за критична оценка на онлайн информацията;</P></ACTION></ACTLST><ACTLST><ACTINIT><STRING BOLD="on"><STRING ITALIC="on">Сътрудничество в областта на правата на човека</STRING></STRING></ACTINIT><ACTION><P><NO.P>72.</NO.P>подчертава, че нарастващите репресии, влошаващите се условия при автократични режими и задълбочаващата се икономическа нестабилност в някои части на Латинска Америка и Карибския басейн принуждават мнозина да бягат в търсене на закрила, икономически възможности и основни права; отбелязва със загриженост произтичащото от това мащабно разселване, особено от Хаити, Никарагуа и Венесуела, и трансгранична миграция в региона; подчертава нарастващия хуманитарен, социален и институционален натиск, който това оказва върху демократичните държави, приемащи значителен брой мигранти и лица, търсещи убежище; поради това подчертава необходимостта от всеобхватно сътрудничество и солидарност между държавите на произход, транзитно преминаване и местоназначение и изтъква значението на координираните действия за гарантиране на правата, достойнството и безопасността на всички мигранти и бежанци; подчертава значението на приобщаващите политики за интегрирането на мигрантите в приемащите общности, както и положителния принос на мигрантите от региона към обществото и икономиката;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>73.</NO.P>подчертава, че сътрудничеството в областта на защитата на правата на човека е от основно значение за отношенията между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн; подчертава необходимостта от разработване на стратегии за укрепване на правата на афроамериканците и коренното население в Латинска Америка и Карибския басейн; признава тревожното увеличение на убийствата на жени в Латинска Америка и Карибския басейн; подчертава неотложната необходимост от борба с убийствата на жени чрез укрепване на политиките за борба с насилието, основано на пола, улесняване на собствеността върху земята и възможностите за заетост и гарантиране на достъп до образование; подчертава необходимостта от продължаване на сътрудничеството по тези въпроси;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>74.</NO.P>изразява дълбока загриженост, че значителна част от Хаити остава под контрола на въоръжени организирани престъпни групи, отговорни за широко разпространеното насилие и сериозни нарушения на правата на човека; призовава за координирана стратегия между партньорите от Латинска Америка и Карибския басейн, държавите – членки на ЕС, и САЩ за справяне с тази криза и за подкрепа на хаитянския народ при възстановяването на стабилността, демократичното управление и върховенството на закона; подчертава, че участието в този процес на всички съответни заинтересовани страни, включително НПО, е от съществено значение; призовава ЕС спешно да засили политическата, хуманитарната и икономическата си подкрепа за Хаити в рамките на партньорството между ЕС и региона на Латинска Америка и Карибския басейн, като признава, че настоящите усилия остават недостатъчни за справяне с мащаба на кризата и за подкрепа на хаитянския народ при възстановяването на стабилността, демократичното управление и върховенството на закона;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>75.</NO.P>подчертава жизненоважната роля на гражданското общество в отношенията между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн; решително осъжда убийствата на защитници на правата на човека и систематичните нарушения на свободата на печата; изразява дълбока загриженост относно целенасоченото преследване, криминализирането, произволното задържане и систематичните репресии срещу членове на опозицията, коренното население, студентите, НПО и религиозните лидери в няколко държави; осъжда злоупотребата с наказателното право за заглушаване на несъгласието и потискане на легитимната критика;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>76.</NO.P>подчертава необходимостта сътрудничеството в областта на правата на човека да включва също така укрепването на институциите и независимостта на съдебната система и гарантирането на всеобщ достъп до правосъдие, включително закрилата на защитниците на правата на човека, активистите в областта на околната среда и журналистите и защитата на тяхната работа в двата региона; осъжда неотдавнашните закони срещу НПО в някои държави от Латинска Америка и Карибския басейн, които ограничават операциите, финансирането и независимостта на НПО;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>77.</NO.P>призовава ЕС да използва глобалния режим на ЕС за санкции в областта на правата на човека срещу лицата, отговорни за нарушенията на правата на човека, и да продължи да използва ограничителните мерки на ЕС, за да санкционира лицата, които постепенно и тайно подкопават демокрацията и върховенството на закона; освен това призовава ЕС да включва конкретни гаранции за спазване на правата на човека при отпускането на средства на ЕС, включително чрез многостранни и финансови институции, и да гарантира, че тези средства не засилват авторитарния контрол на подобни режими; призовава Комисията да използва клаузите в областта на правата на човека от споразуменията за асоцииране, когато установи груби нарушения на права на човека;</P></ACTION></ACTLST><ACTLST><ACTINIT><STRING BOLD="on"><STRING ITALIC="on">Парламентарно сътрудничество и междуличностни отношения</STRING></STRING></ACTINIT><ACTION><P><NO.P>78.</NO.P>приветства задълбочаването на парламентарното сътрудничество между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн, по-специално чрез Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея (Евролат), както и чрез двустранни асамблеи, като например с Чили и Мексико, и подрегионални съвместни парламентарни асамблеи, което насърчава диалога по ключови въпроси като търговията, сигурността и устойчивото развитие; признава Евролат като стратегически компонент на отношенията между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн и неговата ключова роля за укрепването на това партньорство; приветства резултатите от 16-ата пленарна сесия на Евролат, която се проведе в Лима от 1 до 3 юни 2025 г.;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>79.</NO.P>призовава за засилена координация между Парламента и националните и регионалните парламенти в Латинска Америка с цел съвместно решаване на транснационални въпроси, които са в съответствие с приоритетите на двурегионалното сътрудничество и са от ключово значение за устойчивото развитие;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>80.</NO.P>посочва решаващата роля на парламентарната дипломация за укрепване на отношенията между двата региона чрез улесняване на прекия диалог с националните и регионалните парламенти; призовава за по-силна парламентарна дипломация в подкрепа на процесите на демократичен преход и за укрепване на законодателния капацитет на парламентите на държавите от Латинска Америка и Карибския басейн; приветства в този контекст откриването на местното бюро на Парламента в Панама;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>81.</NO.P>настоятелно призовава за по-голяма подкрепа и повече инвестиции в жизненоважната работа на мрежите на гражданското общество, общностите на диаспората в двата региона, междуличностните инициативи, младежката мобилност и фондацията „Европа – Латинска Америка и Карибския басейн“ за подобряване на двурегионалните отношения;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>82.</NO.P>насърчава включването на младите хора в партньорството между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн чрез насърчаване на образователния обмен, ръководените от младите хора инициативи и платформите, които дават възможност на младите хора да допринасят пълноценно за процесите на изготвяне на политики между двата региона;</P></ACTION></ACTLST><ACTLST><ACTINIT><STRING BOLD="on"><STRING ITALIC="on">Препоръки за срещата на високо равнище между ЕС и CELAC през ноември 2025 г.</STRING></STRING></ACTINIT><ACTION><P><NO.P>83.</NO.P>изразява задоволство от срещата между ЕС и CELAC през 2023 г. и изпълнението на инициативите в рамките на пътната карта ЕС-CELAC за периода 2023 – 2025 г.; приветства целта за организиране на редовни срещи на високо равнище на всеки две години; във връзка с това подчертава необходимостта от приемане на нова и амбициозна пътна карта по време на предстоящата през 2025 г. среща на високо равнище в Санта Марта, Колумбия, на 9 – 10 ноември 2025 г., която допълнително да укрепи партньорството, да е ясно съгласувана с ЦУР и да вземе предвид нарастващото равнище на ангажираността между двата региона;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>84.</NO.P>подчертава факта, че предстоящата среща на високо равнище между ЕС и CELAC ще бъде важна възможност да се чуе гласът на ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн пред света на базата на общи ценности, както и възможност да се подновят политическите ангажименти на най-високо равнище и да се определи амбициозна и оперативна двурегионална програма;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>85.</NO.P>очаква срещата на високо равнище между ЕС и CELAC да укрепи съюза между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн с цел постигане на най-високите стандарти за устойчиво развитие на многостранно равнище, и да потвърди отново съвместния ангажимент за подкрепа на реформата на многостранните институции, за да станат те по-приобщаващи и ефективни, особено финансовите институции, които играят основна роля в справянето с дълга и разработването на по-устойчив международен модел на финансиране, включително финансирането на сътрудничеството за развитие, разгледано на Четвъртата международна конференция за финансиране на развитието в Севиля, Испания; подчертава значението на продължаващата подкрепа на ЕС за регионалната интеграция на Латинска Америка и Карибския басейн и за усилията за справяне с дългогодишните структурни предизвикателства пред устойчивото развитие в региона;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>86.</NO.P>очаква на срещата на високо равнище между ЕС и CELAC да се постигне напредък по отношение на създаването на постоянен механизъм с участието на множество заинтересовани лица с подходящо финансиране, така че да се установят редовни консултации с гражданското общество, профсъюзите, местните правителства и други заинтересовани страни от двата региона; признава работата на фондация „Европа – Латинска Америка и Карибския басейн“ като междуправителствена организация и нейния потенциален принос за постоянния механизъм с участието на множество заинтересовани лица;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>87.</NO.P>във връзка с това подчертава, че е важно да се отстояват принципите на правовата държава, демокрацията и правата на човека, и призовава всички участници в срещата на високо равнище да спазват тези принципи; посочва, че това няма да бъде възможно без действително прозрачното, всеобхватно и съдържателно включване на гражданското общество; призовава програмата за срещата на високо равнище да включва дискусия относно демокрацията и правата на човека, като например правото на участие в честни и свободни избори, а заключенията от срещата на високо равнище да включват силен призив за защита на правата на човека и принципите на правовата държава; призовава ЕС решително да защитава каузата на демокрацията и правата на човека;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>88.</NO.P>призовава страните да потвърдят отново съвместния си ангажимент по отношение на мира, демокрацията, многостранното сътрудничество, основания на правила световен ред, териториалната цялост на държавите, принципите на правовата държава, международното правосъдие, демокрацията, правата на човека, социалната справедливост, устойчивото развитие и свободната търговия по време на срещата на високо равнище през ноември 2025 г. с оглед на постепенното създаване на европейско-латиноамериканско-трансатлантическо пространство на мир, демокрация и просперитет;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>89.</NO.P>призовава страните да осъдят категорично продължаващата агресивна война на Русия, по-специално всички сериозни нарушения от нейна страна на международното право и международното хуманитарно право, и да предоставят дипломатическа, финансова и военна подкрепа на Украйна; призовава страните да обединят усилията си за бързо постигане на трайно прекратяване на огъня, хуманитарна намеса в Газа и освобождаване на всички заложници;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>90.</NO.P>призовава ЕС и CELAC да постигнат напредък по конкретни ангажименти по отношение на намаляването на бедността и неравенството, насърчаването на сближаването, институционалния капацитет и управлението, както и защитата на правата на работниците, и да продължат подкрепата за всеобщия достъп до образование и здравеопазване; подчертава необходимостта да се поеме ангажимент от страна на двата региона към Двурегионалния пакт за полагане на грижи, за да се консолидират и финансират всеобхватни системи за полагане на грижи като стълб на социалното благосъстояние, при което грижите се признават като право, колективна отговорност и съществена предпоставка за равенството между половете, социалната справедливост и устойчивото развитие в ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>91.</NO.P>призовава срещата на високо равнище между ЕС и CELAC да даде тласък на сътрудничеството в областта на устойчивостта спрямо изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие и борбата с обезлесяването, като се гарантира, че политиките в областта на околната среда и декарбонизацията се прилагат справедливо, че местното население участва и печели от екологичния преход и че най-уязвимите общности се подкрепят при адаптирането към изменението на климата;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>92.</NO.P>призовава за по-силни ангажименти за защита на правата на коренното население във всички измерения на сътрудничеството между ЕС и CELAC;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>93.</NO.P>счита, че е важно ЕС и Латинска Америка и Карибският басейн да поемат ангажимент да стимулират съвместно глобални и социално справедливи екологични инициативи, като например договарянето на международен договор за прекратяване на замърсяването с пластмаси, или да надграждат върху меморандума за разбирателство относно интегрираното управление на риска от бедствия, както и да насърчават устойчивото използване на природните ресурси; призовава страните да потвърдят отново споделения си ангажимент за ефективното прилагане на Парижкото споразумение;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>94.</NO.P>насърчава продължаващото тясно сътрудничество по въпросите на цифровите технологии чрез Цифровия алианс между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн с цел насърчаване на ориентирана към човека цифрова трансформация и в двата региона; призовава за хармонизиране на регулаторните рамки в цифровата област, по-специално чрез диалог относно защитата на данните, регулирането на платформите, етиката на ИИ и киберсигурността;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>95.</NO.P>отново отправя призива си за значително засилване на сътрудничеството между двата региона в борбата срещу организираната престъпност и трафика на наркотици като част от един всеобхватен подход към сигурността на гражданите;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>96.</NO.P>призовава за по-силен ангажимент за сътрудничество в областта на образованието, по-конкретно чрез разширяване на програмите за обмен по линия на „Еразъм+“;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>97.</NO.P>подчертава необходимостта от предоставяне на повече институционална подкрепа, ресурси и технически експертен опит за организирането на редовните срещи на високо равнище между ЕС и CELAC; във връзка с това призовава за създаването на постоянно институционално пространство между срещите на високо равнище, което позволява по-голяма координация, по-добра подготовка, по-бърза комуникация и мониторинг на резултатите;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>98.</NO.P>призовава за редовни консултации с участието на множество заинтересовани страни, особено преди и след всяка среща на високо равнище между ЕС и CELAC, между местните правителства и гражданското общество в региона на Латинска Америка и Карибския басейн и Комисията, за да се гарантира, че проектите по линия на Global Gateway са в съответствие с постигането на ЦУР и с приоритетите на местното и регионалното развитие; освен това призовава за създаването на постоянен механизъм за проследяване с участието на множество заинтересовани страни, чрез който да се наблюдават отношенията между ЕС и CELAC и напредъка в изпълнението на ангажиментите; подчертава, че е важно да се гарантира смисленото участие и консултации с гражданското общество както на ЕС, така и на Латинска Америка и Карибския басейн по време на срещата на високо равнище;</P></ACTION><SEPARATION><P>°</P><P>°	°</P></SEPARATION><ACTION><P><NO.P>99.</NO.P>възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.</P></ACTION></ACTLST></DISPOSITIF></TEXT></RESOL></TXTLST></SDOCTA>