А.А. като има предвид, че на 27 януари 2023 г. Corteva Agriscience Belgium B.V., със седалище в Белгия, от името на Corteva Agriscience LLC, със седалище в Съединените щати, подаде до националния компетентен орган на Нидерландия заявление за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица DP51291 („генетично модифицираната царевица“);

Б.като има предвид, че генетично модифицираната царевица произвежда токсина IPD072Aa, който действа срещу царевичния коренов червей, протеина фосфинотрицин ацетилтрансфераза (PAT) за поносимост към съдържащи глуфосинат хербициди, както и PMI протеин като селективен маркер;

В.като има предвид, че глуфосинат, който се счита за добавъчен хербицид, е класифициран като токсично за репродукцията вещество в категория 1B и следователно отговаря на „критериите за изключване“, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2009/1107/oj).; като има предвид, че одобрението за използване на глуфосинат в Съюза изтече на 31 юли 2018 г.;

Г.като има предвид, че IPD072Aa е инсектициден токсин, произведен от бактерията Pseudomonas chlororaphis, създаден да действа срещу царевичния коренов червей;

Комплексно генно инженерство

Д.като има предвид, че царевицата DP51291 беше разработена чрез сложен многоетапен процес на генно инженерство, включващ създаването на геномна „подложка за приземяване“, последвана от микропроектилно съвместно бомбардиране с използване на пет плазмида, и последващо поставяне на експресиращи касети в подложката за приземяване с посредничеството на agrobacterium tumefaciens;

Е.като има предвид, че този процес на генетична модификация доведе до заличаването на 113 базови двойки геномна ДНК на царевицата, както стана ясно от биоинформатичния анализ, и доведе до образуването на няколко нови отворени рамки на четене (ORF), което показва потенциални геномни смущения, произтичащи от процедурата на трансформация; като има предвид, че пет от тези ORF са показали повече от 35% идентичност на последователността на известните алергени, като по този начин надвишават прага, който обикновено се използва при оценките на алергенността https://www.testbiotech.org/wp-content/uploads/2024/12/Testbiotech_comment_‌maize_DP51291.pdf.;

Липса на данни за селскостопанските практики и факторите на околната среда

Ж.като има предвид, че в Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2013 Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2013 на Комисията от 3 април 2013 г. относно заявленията за разрешение за генетично модифицирани храни и фуражи в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на регламенти (ЕО) № 641/2004 и (ЕО) № 1981/2006 на Комисията (ОВ L 157, 8.6.2013 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_impl/2013/503/oj). на Комисията се изисква оценка на това дали очакваните селскостопански практики влияят на експресията на изследваните крайни точки; като има предвид, че съгласно посочения регламент за изпълнение това е от особено значение за растенията, устойчиви на хербициди;

З.като има предвид, че стресовите фактори на околната среда, като суша или екстремни температури, могат да предизвикат неочаквани модели на генна експресия в нововъведените ДНК секвенции Trtikova, M., Wikmark, O.G., Zemp, N., Widmer, A., Hilbeck, A., „Transgene expression and Bt protein content in transgenic Bt maize (MON810) under optimal and stressful environmental conditions“ („Трансгенна експресия и съдържание на Bt протеин в трансгенна Bt царевица (MON810) при оптимални и стресови условия на околната среда“), Plos ONE, 10(4): e0123011, https://doi.org/10.1371/journal.pone.0123011.;

И.като има предвид, че полевите изпитвания, използвани в подкрепа на анализа на състава и фенотипния анализ на генетично модифицираната царевица, бяха проведени в продължение на един вегетационен период (2021 г.) в Съединените щати и Канада при метеорологични условия, които не отразяват адекватно разнообразието на регионите, в които се отглежда царевица, особено в държави като Бразилия;

Й.като има предвид, че на някои места на изпитване бяха докладвани екстремни метеорологични явления; като има предвид, че не бяха предприети конкретни проучвания за оценка на бъдещите условия, които ще бъдат повлияни от текущото изменение на климата;

К.като има предвид, че глуфосинат беше прилаган само веднъж по време на полевите изпитвания, следвайки препоръките на ЕОБХ за дозиране; като има предвид обаче, че в реалните селскостопански практики нивата и честотата на прилагане на хербициди често варират значително в зависимост от региона и могат да включват по-висока или многократна употреба, което означава, че данните от полевите изпитвания може да не отразяват в достатъчна степен пълния набор от екологични и селскостопански условия, при които генетично модифицираната царевица е вероятно да бъде отглеждана или внасяна;

Липса на оценка на глуфосинат

Л.като има предвид, че глуфосинат е свързан със значителни рискове за биологичното разнообразие, токсичността и дългосрочното здраве на екосистемите;

М.като има предвид, че по-голямата част от генетично модифицираните култури са били генетично модифицирани, за да бъдат устойчиви на един или повече „добавъчни“ хербициди, които могат да се използват по време на отглеждането на генетично модифицираната култура, без тя да загине, както би се случило с една неустойчива на хербициди култура; като има предвид, че редица изследвания показват, че генетично модифицираните култури, които са устойчиви на хербициди, водят до по-широка употреба на добавъчни хербициди, до голяма степен поради появата на плевели, които са устойчиви на хербициди Виж, например, Schulz, R., Bub, S., Petschick, L. L., Stehle, S., Wolfram, J. (2021) „Applied pesticide toxicity shifts toward plants and invertebrates, even in GM crops“ (Въздействието на токсичността на приложените пестициди се измества върху растенията и безгръбначните, дори при генетично модифицираните култури), Science 372(6537), стр. 81 – 84, https://doi.org/10.1126/science.abe1148; Bonny, S., „Genetically Modified Herbicide-Tolerant Crops, Weeds, and Herbicides: Overview and Impact“ (Устойчиви на хербициди генетично модифицирани култури, плевели и хербициди: преглед и въздействие)’, Environmental Management, January 2016; 57(1), стр. 31 – 48, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26296738; и Benbrook, C.M., „Impacts of genetically engineered crops on pesticide use in the U.S. – the first sixteen years“ (Въздействие на генетично създадени култури върху използването на пестициди в САЩ – първите шестнадесет години), Environmental Sciences Europe, 28 септември 2012 г., 24(24), https://doi.org/10.1186/2190-4715-24-24.;

Н.като има предвид, че устойчивите на хербициди генетично модифицирани култури принуждават земеделските стопани да използват система за управление на плевелите, която е до голяма степен или изцяло зависима от хербициди, и това се прави чрез начисляване на премия за генетично модифицирани семена, която може да бъде оправдана само ако земеделските стопани, които закупуват такива семена, също така пръскат с добавъчните хербициди; като има предвид, че засилената зависимост от добавъчни хербициди в земеделските стопанства, в които се засаждат генетично модифицирани култури, ускорява появата и разпространението на плевели, устойчиви на тези хербициди, и по този начин води до необходимостта от още по-голяма употреба на хербициди, създавайки своеобразен порочен кръг за земеделските стопани;

О.като има предвид, че неблагоприятните въздействия, произтичащи от прекомерната зависимост от хербициди, ще се задълбочат по отношение на здравето на почвите, качеството на водата и биологичното разнообразие над и под земята и ще доведат до повишена експозиция на хората и животните, евентуално също и чрез увеличаване на остатъчните вещества от хербициди в храните и фуражите;

П.като има предвид, че се счита, че оценката на остатъците от хербициди и метаболитите, налични в генетично модифицираните растения, е извън правомощията на експертната група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми (Експертна група на ЕОБХ по ГМО) и следователно не се извършва като част от процеса на разрешаване на генетично модифицирани организми;

Нерешени въпроси относно токсина IPD072Aa

Р.като има предвид, че регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2013 изисква токсикологична оценка, за да се докаже, че предвиденото въздействие на генетичната модификация не води до неблагоприятни последици за здравето на хората и животните;

С.като има предвид, че IPD072Aa е нов протеин, което означава, че използването му в селското стопанство и въвеждането му в хранителната верига не могат да разчитат изцяло на натрупания по-рано опит;

Т.като има предвид, че въпреки различията, наблюдаваните сходства между IPD072Aa и Bt токсините подчертават необходимостта от внимателно разглеждане в процеса на оценка на риска; като има предвид, че няколко проучвания показват, че Bt токсините могат да предизвикат нежелани реакции, свързани с имунитета, включително потенциални адювантни свойства За преглед, вж. Rubio-Infante, N., Moreno-Fierros, L., „An overview of the safety and biological effects of Bacillus thuringiensis Cry toxins in mammals“ (Преглед на безопасността и биологичните ефекти на Cry токсините от Bacillus thuringiensis при бозайниците), „Journal of Applied Toxicology“, май 2016 г., 36(5), стр. 630 – 648, https://onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1002/jat.3252., което означава, че те могат да увеличат алергенността на други протеини, с които влизат в контакт;

У.като има предвид, че в рамките на научно изследване беше установено, че токсичността на Bt токсините може също така да бъде повишена чрез взаимодействие с остатъчни вещества от пръскането с хербициди, и че са необходими допълнителни изследвания относно комбинаторните ефекти от повече от едно трансформационно събитие (генетично модифицирани култури, които са били модифицирани, за да бъдат устойчиви на хербициди и да произвеждат инсектициди под формата на Bt токсини) Bøhn, T., Macagnan Rover, C., Semenchuk, P. R., „Daphnia magna negatively affected by chronic exposure to purified Cry-toxins’ (Неблагоприятни последици за голямата дафния (Daphnia magna), вследствие на хронично излагане напречистени Cry токсини), Food and Chemical Toxicology, May 2016, Volume 91, стр. 130 – 140, https://doi.org/10.1016/j.fct.2016.03.009.; като има предвид обаче, че се счита, че оценката на потенциалното взаимодействие на остатъците от хербициди и техните метаболити с Bt токсини е извън правомощията на Експертната група на ЕОБХ по ГМО, и че следователно тя не се извършва като част от оценката на риска;

Ф.като има предвид, че оценката на токсичността на IPD072Aa не отчита потенциалните синергични или кумулативни ефекти, произтичащи от взаимодействия с растителни метаболити или остатъци от хербициди;

Х.като има предвид, че не са предоставени данни относно натрупването на IPD072Aa в хранителните мрежи, неговото разпространение в околната среда, по-специално чрез отпадъчни води и оборски тор в почвата и водните екосистеми, или въздействието му върху неприцелните организми;

Ц.като има предвид, че потенциалът за генен поток към диви роднини като теосинт, докладван в Испания и Франция, поражда опасения относно устойчивостта на трансгена в околната среда и възможните екологични последици от него Trtikova, M., Lohn, A., Binimelis, R., Chapela, I., Oehen, B., Zemp, N., Widmer, A., Hilbeck, A., (2017), „Teosinte in Europe — Searching for the Origin of a Novel Weed“ („Теосинт в Европа — В търсене на произхода на едни нов плевел“), Научни доклади, 7 : 1560, https://doi.org/10.1038/s41598-017-01478-w.;

Ч.като има предвид, че изискванията за мониторинг, определени в регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2013, не се прилагат в достатъчна степен, като липсва независима проверка на данните, представени от Corteva Agriscience LLC;

Гарантиране на еднакви условия на конкуренция в световен мащаб и спазване на международните задължения на Съюза

Ш. като има предвид, че отглеждането на генетично модифицирана царевица не е разрешено в Съюза; като има предвид, че приемането на Решение за изпълнение (ЕС) 2025/1898 позволява внос в Съюза, който не отговаря на стандартите, спазвани от земеделските стопани в Съюза, като по този начин ще ги постави в неблагоприятно конкурентно положение;

Щ.като има предвид, че в заключенията на стратегическия диалог относно бъдещето на селското стопанство в ЕС Strategic Dialogue on the Future of EU Agriculture — A shared prospect for farming and food in Europe’ (Стратегически диалог относно бъдещето на селското стопанство в ЕС — споделена перспектива за земеделието и храните в Европа), септември 2024 г., https://agriculture.ec.europa.eu/document/download/171329ff-0f50-4fa5-946f-aea11032172e_en?filename=strategic-dialogue-report-2024_en.pdf. Комисията се призовава да преразгледа своя подход към достъпа до пазара за вноса и износа на селскостопански хранителни продукти, като се има предвид предизвикателството, свързано с различаващите се стандарти на Съюза и неговите търговски партньори; като има предвид, че по-справедливите търговски отношения в световен мащаб, съгласувани с целите за здравословна околна среда, бяха едно от основните искания на земеделските стопани по време на демонстрациите през 2023 и 2024 г.;

АА.като има предвид, че в доклад от 2017 г. на специалния докладчик на Организацията на обединените нации (ООН) относно правото на прехрана се посочва, че опасните пестициди оказват катастрофално въздействие върху здравето, особено в развиващите се страни https://www.ohchr.org/en/documents/thematic-reports/ahrc3448-report-special-rapporteur-right-food.; като има предвид, че в цел 3.9 от целите за устойчиво развитие на ООН (ЦУР) е заложено до 2030 г. значително да се намалят смъртните случаи и заболяванията, причинени от опасни химикали и замърсяване на въздуха, водата и почвата и от заразяване https://www.un.org/sustainabledevelopment/health/.;

АБ.като има предвид, че глобалната рамка за биологичното разнообразие Кунмин – Монреал, договорена на 15‑ата конференция на страните по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие през декември 2022 г., включва глобална цел за намаляване на свързаните с пестицидите рискове с най-малко 50% до 2030 г. https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_22_7834.;

АВ.като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 1829/2003 се посочва, че генетично модифицираните храни и фуражи не трябва да оказват неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве, здравето на животните или околната среда, и се изисква при изготвянето на решението си Комисията да взема предвид всички съответни разпоредби на законодателството на Съюза и други легитимни фактори, свързани с разглеждания въпрос; като има предвид, че тези легитимни фактори следва да включват задълженията на Съюза съгласно ЦУР на ООН и Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие;

Намаляване на зависимостта от вносни фуражи

АГ.като има предвид, че една от поуките от кризата с COVID‑19 и все още продължаващата война в Украйна е необходимостта Съюзът да сложи край на зависимостта от някои материали от критично значение; като има предвид, че в писмото за определяне на ресора до члена на Комисията Кристоф Хансен председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен го призова да потърси начини за намаляване на вноса на стоки от критично значение https://commission.europa.eu/document/2c64e540-c07a-4376-a1da-368d289f4afe_en.;

Недемократичен процес на вземане на решения

АД.като има предвид, че през осмия си мандат Парламентът прие общо 36 резолюции, в които възразява срещу пускането на пазара на ГМО за храни и фуражи (33 резолюции) и срещу отглеждането на ГМО в Съюза (три резолюции); като има предвид, че по време на деветия си мандат Парламентът прие 38 резолюции, в които възразява срещу пускането на ГМО на пазара, а през настоящия десети мандат вече прие други 11 резолюции, в които възразява срещу пускането на ГМО на пазара;

АЕ.като има предвид, че макар и сама да отчита недостатъците по отношение на демократичността, липсата на подкрепа от страна на държавите членки и възраженията на Парламента, Комисията продължава да разрешава ГМО;

АЖ.като има предвид, че не се изисква промяна на законодателството, за да може Комисията да не разрешава ГМО, когато в Апелативния комитет не е налице подкрепата на квалифицирано мнозинство от държавите членки Комисията „може“, а не „трябва“ да предоставя разрешение, ако не е постигнато квалифицирано мнозинство от държавите членки в подкрепа при гласуването в Апелативния комитет, в съответствие с член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 182/2011.;

АЗ.като има предвид, че при гласуването на 13 юни 2025 г. в Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, посочен в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, не беше изразено становище, което означава, че разрешението не е подкрепено от квалифицирано мнозинство от държавите членки https://food.ec.europa.eu/document/download/ee1a5aed-5303-4c32-bb59-813143a1df47_en?filename=sc_modif-genet_20250613_sum.pdf.; като има предвид, че при гласуването в апелативния комитет на 15 юли 2025 г. също не беше изразено становище;