P10_TA(2025)0230Единен отговор на неотдавнашните нарушения от страна на Русия на въздушното пространство и критичната инфраструктура на държавите - членки на ЕСРезолюция на Европейския парламент от 9 октомври 2025 г. относно единен отговор на неотдавнашните нарушения от страна на Русия на въздушното пространство и критичната инфраструктура на държавите – членки на ЕС (2025/2901(RSP))Европейският парламент,

–като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации и основните принципи на международното право,

–като взе предвид член 42, параграф 7 и член 24, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–като взе предвид предишните си резолюции относно Украйна и Русия,

–като взе предвид Бялата книга, озаглавена „Бяла книга за европейската отбрана — готовност 2030“, и своята резолюция от 12 март 2025 г. по този въпрос OВ C, C/2025/3151, 20.6.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/3151/oj.,

–като взе предвид Регламент (ЕС) 2025/1106 на Съвета от 27 май 2025 г. за създаване на инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“ OВ L, 2025/1106, 28.5.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2025/1106/oj.,

–като взе предвид предложението на Комисията от 5 март 2024 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програма за европейската отбранителна промишленост и рамка от мерки за гарантиране на своевременната наличност и доставка на отбранителни продукти (ПЕОП), (COM(2024)0150),

–като взе предвид своите предходни резолюции относно Украйна и относно Русия, по-специално резолюциите, приети след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. и анексирането на Кримския полуостров на 19 февруари 2014 г.;

–като взе предвид международната правна рамка за предотвратяване и борба с тероризма, включително Резолюция 2341 на Съвета за сигурност на ООН относно защитата на критичната инфраструктура от терористични актове, приета на 13 февруари 2017 г.,

–като взе предвид речта за състоянието на Съюза, произнесена от председателя на Комисията, г-жа Урсула фон дер Лайен, на 10 септември 2025 г.,

–като взе предвид изявлението от 10 септември 2025 г. на генералния секретар на НАТО Марк Рюте относно нарушаването на полското въздушно пространство от руски безпилотни летателни апарати,

–като взе предвид речта на полския заместник министър-председател Радослав Сикорски, произнесена на извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН на 22 септември 2025 г.,

–като взе предвид изявлението от 22 септември 2025 г. на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, г-жа Кая Калас, направено по време на извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН, относно нарушаването на естонското въздушно пространство,

–като взе предвид изявлението на Северноатлантическия съвет от 23 септември 2025 г. относно случаите на нарушаване на въздушното пространство от страна на Русия в последно време,

–като взе предвид изявлението на члена на Комисията Андрюс Кубилюс от 26 септември 2025 г. след видеоконференцията на високо равнище относно сътрудничеството в областта на отбраната на източния фланг,

–като взе предвид забележките на председателя на Съвета Антонио Коща от 1 октомври 2025 г., направени по време на пресконференцията след неформалната среща на държавните и правителствените ръководители,

–като взе предвид член 136, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.като има предвид, че през последните години Русия многократно е участвала в умишлени актове на хибридна война на територията на Съюза, включително кибератаки, кампании за дезинформация и вмешателство в изборите, използване на енергията като оръжие, палежи, саботаж на критична инфраструктура, заглушаване и фалшифициране на сигнала на глобални спътникови навигационни системи (ГНСС) (включително GPS), както и във военни провокации, включително нарушаване на въздушното пространство от изтребители и бойни дронове с далечен обсег на действие, като се стреми да всява страха сред гражданите на ЕС, да дестабилизира политическото положение в държавите членки и да намали подкрепата на ЕС за Украйна;

Б.като има предвид, че от началото на пълномащабното нашествие на Русия в Украйна се наблюдават случаи на неразрешено навлизане на Русия във въздушното пространство на НАТО и на ЕС, които представляват грубо нарушение на суверенитета на държавите членки и които в последно време достигнаха безпрецедентен мащаб, което поражда въпроса дали Русия се опитва да изпита решимостта на НАТО или да отклони неговото внимание и ресурси от войната в Украйна;

В.като има предвид, че на 28 юли 2025 г. руски дрон, носещ взривни вещества, навлезе в литовското въздушно пространство откъм на Беларус и се разби на военен полигон на литовска територия; като има предвид, че на 4 октомври 2025 г. метеорологични балони, използвани за контрабанда, навлязоха в литовското въздушно пространство откъм Беларус и предизвикаха сериозни смущения в работата на международното летище във Вилнюс;

Г.като има предвид, че на 10 септември 2025 г. в рамките на няколко часа около 20 руски дронове навлязоха дълбоко в територията на Полша, преди да бъдат свалени от самолети на НАТО или да се разбият на земята, което представлява първият пряк военен сблъсък между НАТО и Русия от началото на пълномащабното нашествие насам;

Д.като има предвид, че на 19 септември 2025 г. три руски изтребителя МиГ-31 нарушиха въздушното пространство на Естония в продължение на 12 минути, навлязоха без разрешение в зоната за сигурност над полска сондажна платформа в Балтийско море, като игнорираха съобщенията на пилотите на изтребителите F-35 на НАТО, и в крайна сметка бяха ескортирани обратно в международното въздушно пространство;

Е.като има предвид, че на 25 септември 2025 г. унгарски реактивни самолети „Грипен“ бяха вдигнати по тревога от Литва, за да прихванат формация от пет руски изтребители, която летяха близо до въздушното пространство на НАТО, без да спазват международните правила за авиационна безопасност; като има предвид, че изтребителите бяха идентифицирани визуално на запад от бреговете на Латвия, преди да бъдат ескортирани извън въздушното пространство на НАТО;

Ж.като има предвид, че от февруари 2022 г. насам руски дронове са навлизали в румънското въздушно пространство 11 пъти, а на румънска територия са падали различни части от дронове в още 39 случая; като има предвид, че в последно време, и по-точно на 13 септември 2025 г., руски дрон „Геран“ отново наруши румънското въздушно пространство и беше прихванат от два бойни самолета F-16; като има предвид, че подобни инциденти са регистрирани и в Република Молдова;

З.като има предвид, че в Дания, Швеция, Норвегия, Литва, Франция, Германия и Белгия бяха наблюдавани случаи на координирано неразрешено навлизане на дронове във въздушното пространство над граждански и военни летища или военни съоръжения или в близост до тях, което доведе до временно затваряне на летища;

И.като има предвид, че неотдавнашната поредица от случаи на неразрешено навлизане на безпилотни летателни апарати в региона на Балтийско море показва наличието на значителна хибридна заплаха за безопасното и ефективно изпълнение на инициативата „Единно европейско небе“; като има предвид, че случаите на неразрешено навлизане причиниха щети на инфраструктурата и икономически загуби;

Й.като има предвид, че дроновете може да се пускат от плавателни съдове, включително такива, които принадлежат към руския сенчест флот, извършващ дейност в Балтийско море с цел заобикаляне на санкциите;

К.като има предвид, че европейските лидери считат тези инциденти за умишлена провокация, организирана от Русия, и ги разглеждат като част от модел на безразсъдно и безотговорно руско поведение, но Русия последователно отказва да поеме отговорността за тези инциденти, като вместо това отрича всички доказателства, обвинява държавите членки в изготвянето на фалшиви доклади и разпространява дезинформация с цел дискредитиране на ЕС и неговите съюзници, и освен това неоснователно хвърля вината върху Украйна;

Л.като има предвид, че съюзници от НАТО, включително Полша и Естония, задействаха член 4 от Северноатлантическия договор след тези случаи на неразрешено навлизане във въздушното пространство; като има предвид, че държавите — членки на ЕС, обсъдиха тези случаи на неразрешено навлизане по време на заседания на техните постоянни представители;

М.като има предвид, че НАТО започна военна операция „Източен страж“ (Eastern Sentry) с цел да защити подводната инфраструктура от критично значение в Балтийско море, да повиши морската ситуационна осведоменост в отговор на руския саботаж и укрепи позицията си за противовъздушна отбрана по протежение на целия източен фланг след инцидента в Полша, а Финландия, Швеция и Дания взеха участие в учението Protective Fence 25 с цел укрепване на отбранителните способности, дейностите по възпиране и готовността за отбрана с разпръснати формации;

Н.като има предвид, че от 24 февруари 2022 г. насам Русия води незаконна, непровокирана и неоправдана пълномащабна агресивна война срещу Украйна в грубо нарушение на Устава на ООН и на основните принципи на международното право и международното хуманитарно право; като има предвид, че руските сили продължават да извършват системни нападения срещу украински градове с дронове и ракети, насочени срещу цивилни лица, включително нападения удари срещу линейки и лица от спасителните служби; като има предвид, че използването на дронове срещу ясно разпознаваеми граждански цели, разпространението на записи на тези убийства и публикуването на изрични заплахи в социалните медии говорят за координирана държавна политика, имаща за цел тероризиране на населението и принудително разселване; като има предвид, че по време на неотдавнашните нападения бяха засегнати украински правителствени сгради, както и мисията на ЕС и посолството на Полша, което навежда на мисълта за умишлени целенасочени действия от страна на Кремъл; като има предвид, че Русия произвежда хиляди дронове на месец и допълнително увеличава производствения си капацитет;

О.като има предвид, че сигурността на Украйна е взаимосвързана с европейската, трансатлантическата и световната сигурност и че Русия има за цел да отклони вниманието и ресурсите на НАТО от подкрепата за Украйна, за да ги насочи към защитата на собствената му територия;

П.като има предвид, че някои държави от НАТО, включително Полша, предупредиха, че са готови да свалят руски въздухоплавателни средства, навлизащи на тяхна територия, а НАТО подчертава, че решенията за това дали да се предприемат ответни действия срещу навлизащи без разрешение във въздушното пространство въздухоплавателни средства се основават на наличната разузнавателна информация относно заплахата, която те пораждат, включително относно намерението и въоръжението;

Р.като има предвид, че позицията на Съединените щати относно руската агресивна война срещу Украйна е непредвидима, което прави ЕС и неговите държави членки основни стратегически съюзници на Украйна и налага по-силна, единна европейска реакция за защита на гражданите на ЕС, регионалната стабилност и международния мир; като има предвид, че сътрудничеството между ЕС и САЩ в областта на сигурността и отбраната продължава да бъде от решаващо значение и следва да бъде засилено; като има предвид, че за ефективното възпиране на руската агресия са необходими солидни гаранции за сигурност, координирани съвместно от ЕС и Съединените щати;

С.като има предвид, че системите за противовъздушна отбрана за осигуряване на защита срещу безпилотни летателни апарати (БЛА) се базират на кинетично действие или електронни мерки за противодействие, по-специално предаватели – излъчватели на смущения, които целят да прекъснат управлението на безпилотни летателни апарати и/или да принудят въздухоплавателното средство да се приземи;

Т.като има предвид, че с цел защита на неформалната среща на държавните и правителствените ръководители от ЕС на 1 и 2 октомври 2025 г. в Копенхаген датските органи забраниха всички полети на граждански безпилотни летателни апарати в датското въздушно пространство от 29 септември до 3 октомври 2025 г.; като има предвид, че няколко държави членки подкрепиха Дания при осигуряването на тези мерки за сигурност за неофициалната среща;

У.като има предвид, че изявлението на председателя на Съвета Антонио Коща от 1 октомври 2025 г. след неформалната среща на държавните и правителствените ръководители ясно показва готовност за подобряване на оперативната съвместимост на способностите, както и силен ангажимент към водещата инициатива за наблюдение по източния фланг, включително чрез коалициите за способности, координирани от съответните водещи държави, и инициативата на ЕС „стена за защита от дронове“, което подчертава ангажимента на ЕС и НАТО за колективна отбрана срещу конвенционални и хибридни заплахи и за повишаване на сигурността и стабилността в региона;

Ф.като има предвид, че неотдавнашните случаи на неразрешено навлизане във въздушното пространство налагат смела реакция и всеобхватен подход в рамките на предстоящата пътна карта за отбранителна готовност до 2030 г.;

Х.като има предвид, че процесът на изграждане на пълноценна многопластова защита на въздушното пространство трябваше да започне още след незаконното анексиране на Крим; като има предвид, че вземането на решения, финансирането, възлагането на обществени поръчки и закупуването, както и готовността за експлоатация отнемат време;

Ц.като има предвид, че би било от решаващо значение България, Дания, Естония, Финландия, Германия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Швеция да разполагат с пълноценни способности на ЕС в областта на БЛА по източния фланг на НАТО и в регионите на Балтийско море и Черно море; като има предвид, че за тази способност ще са необходими значителни европейски инвестиции, свързани с отбраната, в рамките на настоящата и следващата многогодишна финансова рамка (МФР);

Ч.като има предвид, че е налице спешна необходимост от мерки за укрепване на европейската отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ), за да се увеличи капацитетът на ЕС за промишлено производство в областта на отбраната, да се засили конкурентоспособността на европейската отбранителна промишленост и да се гарантират доставките на отбранителни продукти;

Ш.като има предвид, че са необходими непрекъснати усилия и инвестиции в подкрепа на технологичните иновации и научните изследвания в областта на отбраната, за да се подкрепят ЕОТИБ и европейската стратегическа автономност;

1.изразява пълна солидарност с Молдова, както и с Дания, Швеция, Полша, Литва, Латвия, Финландия, Румъния, Естония и всички други държави членки, изложени на преки заплахи, военни провокации и актове на хибридна война от страна на Русия; счита, че умишленото нарушаване от страна на руски агенти на въздушния трафик в ЕС, целенасочените действия срещу европейските военни услуги и инфраструктура от критично значение, както и срещу функционирането на политическите институции на ЕС и на държавите членки посредством БЛА води до ескалация, поражда риск от грешки в изчисленията, застрашава животи, представлява сериозно нарушение на приложимите международни норми и представлява сериозна заплаха за гражданите на ЕС и за мира и сигурността в Европа;

2.насърчава всяка инициатива, които предоставя възможност на ЕС и на неговите държави членки да предприемат координирани, единни и пропорционални действия срещу всяко нарушаване на тяхното въздушно пространство, включително сваляне на въздушни заплахи; решително осъжда безразсъдните и водещи до ескалация действия на Русия, състоящи се в нарушаване на въздушното пространство на държавите — членки на ЕС, и съюзниците от НАТО Полша, Естония, Латвия, Литва и Румъния, както и умишленото навлизане на безпилотни летателни апарати, насочени към критична инфраструктура в Дания, Швеция и Норвегия, които са част от систематичните военни и хибридни действия на Русия и провокация срещу ЕС и неговите държави членки; заявява, че Русия носи пълна и недвусмислена отговорност за действията, извършени във въздушното пространство на Полша, Естония и Румъния;

3.приветства решителния и пропорционален отговор на силите на НАТО, включително прихващането и ескортирането на руски изтребители извън естонското въздушно пространство, както и свалянето на руски безпилотни летателни апарати над Полша; признава бързата и координирана реакция на въоръжените сили на някои държави членки и партньори от НАТО за опазване на европейското небе; напълно подкрепя усилията на НАТО за укрепване на неговите способности и засилване на неговите действия за възпиране, противовъздушна отбрана и позиция за колективна отбрана по протежение на източния му фланг, включително чрез стартирането на операция „Източен страж“ (Eastern Sentry) и разработването на пълния спектър от мерки в рамките на тази операция;

4.призовава Съвета, Комисията и държавите членки да повишат ефективността и въздействието на санкциите срещу Русия, за да се подкопае окончателно способността на Русия да продължава да води бруталната си агресивна война срещу Украйна и да застрашава сигурността на други съседни държави; призовава за незабавното приемане на стабилен 19-и пакет от санкции, насочен срещу основните източници на приходи на Русия; призовава Съвета, заедно със своите американски партньори, да поддържа и разширява политиката си на санкции срещу Русия и да прилага подобна политика на санкции за подпомагащите я държави, включително Беларус, Иран и Северна Корея, и да санкционира китайските субекти, доставящи стоки с двойна употреба и военни изделия, които са от основно значение за производството на дронове и ракети; призовава за целенасочени санкции срещу сенчестия флот на Русия и за по-нататъшни действия срещу него, като се използват всички правни възможности за спиране, възпрепятстване или затрудняване на неговите операции, като се има предвид възможното му участие в пускането на дронове, чиято цел е критична инфраструктура; призовава Съвета систематично да разглежда въпроса за заобикалянето на санкциите от злонамерени субекти от страни извън ЕС, които са установени в ЕС, чрез надлежни разследвания и по-строги санкции за субектите, които нарушават санкциите или не извършват надлежна проверка при контрола върху износа и проверката на крайните ползватели; отново заявява, че всяка форма на подкрепа, предоставяна на агресора от държави като Иран, Северна Корея или Китай, трябва да има преки последици за отношенията във всички останали области с тези държави, включително търговията;

5.подчертава, че ЕС и неговите държави членки продължават твърдата си подкрепа за основания на правила международен ред и за всички дипломатически усилия, имащи за цел постигането на всеобхватен, справедлив и траен мир за Украйна, при пълно зачитане на нейния суверенитет, независимост и териториална цялост в рамките на международно признатите ѝ граници; във връзка с това призовава държавите членки и ЕС да координират тясно и ефективно своите дипломатически инициативи в рамките на многостранни организации, включително ООН, за да противодействат на системните нарушения на международното право от страна на Русия;

6.призовава Комисията и Съвета да разработят план за действие, включващ мерки за предотвратяване и противодействие на ескалацията на руската хибридна война срещу ЕС по суша, въздух и вода и в областта на цифровите технологии; посочва, че подобни рамки ще предоставят възможности за ответни мерки на ЕС, съответстващи на тежестта и интензивността на враждебните действия, предприети срещу ЕС; призовава държавите членки да преразгледат, като се координират със съюзниците от НАТО, правилата за използване на сила за всички видове заплахи, за да се гарантира, че те са подходящи за реагиране на най-иновативните заплахи; подчертава, че ЕС трябва да покаже решителност и да сигнализира, че всеки опит на държава извън ЕС да наруши суверенитета на държавите членки незабавно ще предизвика ответни действия;

7.подчертава, че редица саботажи и хибридни дейности, предприети от Русия срещу ЕС, представляват спонсориран от държавата тероризъм, дори ако не отговарят на критериите за въоръжено нападение; поради това подчертава необходимостта да се прилага нормативната уредба за борба с тероризма, която е на разположение, по отношение на враждебните дейности на Русия, които нарушават териториалния суверенитет на държавите — членки на ЕС, подкопават интегритета на техните институции и пряко застрашават безопасността на цивилното население; призовава Комисията да започне процедура за класифициране на Русия като високорискова трета държава за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма съгласно Регламент (ЕС) 2016/1675 Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 на Комисията от 14 юли 2016 г. за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета чрез идентифициране на високорискови трети държави със стратегически слабости (ОВ L 254, 20.9.2016 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_del/2016/1675/oj). като една от мерките за ограничаване на способността на Русия да провежда държавен тероризъм;

8.осъжда Русия за умишленото заглушаване и фалшифициране на глобални спътникови навигационни системи (ГНСС) (включително GPS) в региона на Балтийско море и Черно море, както и в други райони, което създава сериозен риск за безопасността на гражданското въздухоплаване и морския транспорт; припомня, че Съветът на Международната организация за гражданско въздухоплаване поиска Русия да изпълнява международните си задължения съгласно Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване и да гарантира незабавното прекратяване на смущенията; призовава Съвета и Комисията да предприемат подходящи мерки за оказване на достатъчен натиск върху Русия с цел спиране на тези злонамерени действия и укрепване на стабилността на навигационните услуги и на тяхната устойчивост на смущения;

9.призовава за преразглеждане на процеса на планиране на способностите на ЕС; изразява убеждение, че процесът на постигане на водеща цел следва да обхваща не само управлението на кризи, но и колективната отбрана, включително пълния спектър от способности в рамките на националните и международните цели в областта на способностите; счита, че ЕС следва да разгледа възможността за въвеждане на изисквания за разпределяне на способностите за своите държави членки, което да отразява модела на НАТО; счита, че този процес може да бъде продължен в рамките на европейския семестър в областта на отбраната; Настоява, че е налице неотложна необходимост да се премине към истински Европейски съюз за отбрана, допълващ НАТО, и да се надгражда върху съществуващите рамки (например рамките, предвидени в „Бяла книга за европейската отбрана — готовност 2030 г.“) и да се излезе извън тези рамки; подчертава, че ЕС може да отговори ефективно на ескалиращите заплахи на Русия единствено чрез по-задълбочена интеграция, координация и обединяване на ресурсите; отново заявява, че защитата на суверенитета и териториалната цялост на всички държави членки е основополагащ принцип на ЕС, и подчертава необходимостта от незабавен, твърд, единен и пропорционален отговор с цел защита на гражданите и критичната инфраструктура;

10.призовава да се постигне напредък в изграждането на европейска структура за командване и контрол, която не само да управлява кризи в съответствие с общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), но и да служи като еквивалент на Върховната щабквартира на съюзните сили на НАТО в Европа (SHAPE); отбелязва, че с цел да се избегне дублиране, тази структура следва да допълва SHAPE и ще предоставя подходящи ресурси на Военния секретариат на ЕС (EUMS); подчертава значението на подобрената координация, включително евентуалното създаване на постоянна междуинституционална кризисна група за Русия, натоварена с наблюдение в реално време, бърз обмен на информация и своевременно оперативно вземане на решения; счита, че неотдавнашното неразрешено навлизане във въздушното пространство на ЕС е катализатор за бърз и цялостен напредък в области като обмена на разузнавателни данни, общата логистика и оперативната съвместимост в областта на сигурността и координираните обществени поръчки; призовава за все по-тясно сътрудничество между НАТО и ЕС с цел укрепване на европейската отбрана и възпирането; подчертава необходимостта от силен, точно определен европейски стълб в рамките на НАТО, способен да защитава суверенитета на Европа, да се бори с руската заплаха и да действа независимо от НАТО и в допълнение към него;

11.призовава за засилена координация, единство и солидарност между държавите членки, институциите на ЕС и структурите на НАТО, за целите на наблюдението, прихващането и неутрализирането на враждебни дронове, включително чрез съвместни обучения и учения и обмен на оперативни разузнавателни данни; подчертава, че е необходимо да се създават съвместни командни и контролни центрове за всяка бъдеща инициатива в областта на БЛА или на противодействието на БЛА; Подчертава, че необходимо всички способности в областта на БЛА изцяло да се интегрират в конвенционалните сили за противовъздушна отбрана и да се гарантира, че техните системи са оперативно съвместими с интегрираната архитектура на НАТО за противовъздушна и противоракетна отбрана; препоръчва да се създадат структурирани механизми за текущ обмен на знания, включително в контекста на ЕС и НАТО, особено в бързо развиващите се области на цифровата отбрана и киберспособностите, с цел рационализиране на съвместните учения и оперативната съвместимост между държавите членки;

12.призовава ЕС и неговите държави членки да предоставят на органите средства за борба с дроновете по критични инфраструктурни обекти, например летища и електроцентрали; отбелязва, че тези средства трябва да бъдат подходящи за гражданския контекст и да следват модел на многопластова отбрана с множество системи, които да могат да свалят дроновете по кинетичен и електронен път;

13.подчертава, че е необходимо да се подкрепят държавите членки по източния фланг на НАТО и в Черноморския регион при разработването на способности за събиране на разузнавателни данни и откриване и проследяване на заплахи с произход отвъд външните граници на ЕС, например хибридни операции, атаки срещу критична инфраструктура, инструментализирана миграция или непозволено навлизане на дронове, с цел да се повишат ситуационната осведоменост и способността на ЕС за ефективно предвиждане на заплахите; посочва, че тези способности следва да включват системи за наблюдение на дронове и други технологии, даващи възможност за въздушно наблюдение в граничните региони на ЕС, както и за прихващане на идващи отвън въздушни заплахи; подчертава, че наличието на ефективна, многопластова разузнавателна и отбранителна система е от основно значение за защитата на гражданите и критичната инфраструктура и за успешното възпиране;

14.призовава държавите членки и Европейската агенция по отбрана (EАО) спешно да консолидират проекта за постоянно структурирано сътрудничество (ПСС), озаглавен „Интегрирана многостепенна противовъздушна и противоракетна отбрана (IMLAMD), особено срещу заплахата, която представляват евтините безпилотни летателни апарати, и в съответствие с интегрираната архитектура на НАТО за противовъздушна и противоракетна отбрана, за откриване и прихващане на всички идващи отвън въздушни заплахи от държави извън ЕС, особено по източния фланг; настоява, че европейските инвестиции в прецизни оръжейни системи с далечен обсег и в засилена противовъздушна отбрана са от решаващо значение, за да се гарантира възпиращият ефект и да се намали рискът Русия да се възползва от уязвимост и да се защитят гражданите и критичната инфраструктура; подчертава, че увеличените проценти на финансиране от Европейския фонд за отбрана (ЕФО) следва да се прилагат за проекти, свързани с тези способности, какъвто вече е случаят с проектите по линия на ПСС;

15.призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с групата на Европейската инвестиционна банка и EАО с цел да се осигури всеобхватен подход, съчетаващ развитие на способностите и финансиране, и да адаптира своите инструменти в областта на отбраната и на промишлената политика в областта на отбраната, за да гарантира, че те са подходящи за целта; призовава държавите членки да увеличат значително персонала и бюджета на EDA, за да се улесни адекватното и навременно развитие на способностите и съвместното възлагане на обществени поръчки, и призовава ЕАО да създаде специален гъвкав бюджет за БЛА, който да обхваща целия жизнен цикъл на способностите; подчертава неотложната необходимост от сериозни инвестиции в производството на дронове и оборудване за противодействие на дронове; приветства използването на инструмента „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) и капиталовия механизъм в областта на отбраната с цел разширяване на производството, осигуряване на веригите на доставки и подкрепа за участието на малките и средни предприятия в сектора на безпилотните апарати;

16.приветства инициативата на ЕС за стена за защита от дронове, обявена от председателя на Комисията, г-жа Фон дер Лайен, члена на Комисията Андрюс Кубилюс и заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), г-жа Кая Калас, както и инициативата за наблюдение по източния фланг, като отбелязва, че амбициозният краен срок, посочен от члена на Комисията Кубилюс за нейното приключване, налага бързо прилагане като част от по-широк отбранителен щит по източния фланг на ЕС и НАТО в отговор на нееднократните нарушения на въздушното пространство от страна на Русия, като същевременно признава, че е необходимо да се гарантира цялостен обхват на всички държави членки, изправени пред преки предизвикателства, свързани със сигурността, по южния фланг; призовава Комисията, ЗП/ВП и държавите членки, в тясно сътрудничество с НАТО, да ускорят разработването на конкретен и осъществим план за бързото му разполагане; призовава Комисията да представи съгласуван план на заседанието на Европейския съвет на 23—24 октомври 2025 г.; отчита предизвикателството, което пораждат високите разходи за прихващане на дронове, и призовава за съвместни програми за насърчаване на развитието на икономически ефективни способности за противодействие на БЛА;

17.призовава Комисията бързо да обработва исканията на държавите членки относно доброволното адаптиране на техните национални планове за възстановяване и устойчивост, за да се отговори на изискванията за финансиране на развитието на способности в областта на БЛА;

18.подчертава спешната необходимост от засилено морско наблюдение и счита, че новото оперативно измерение на хибридната война налага интегрирането на стратегиите за морска сигурност и противодействие на БЛА, включително чрез засилени способности за подводно наблюдение; приветства стартирането на ръководени от НАТО операции, например операцията „Балтийски страж“, с цел защита на критичната подводна инфраструктура и повишаване на морската ситуационна осведоменост; подчертава колко са важни стратегията на ЕС за Черно море и Центърът за морска сигурност, който има за цел повишаване на морската сигурност и безопасност;

19.призовава Комисията да работи пълноценно с представителите на производителите на БЛА в държавите членки, включително с производителите на БЛА с двойна употреба и спътници;

20.призовава за по-нататъшно укрепване и диверсифициране на доставките на суровини с оглед на разширяването на производството на БЛА и подчертава в този контекст значението на Законодателния акт на ЕС за суровините от критично значение Регламент (ЕС) 2024/1252 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. за създаване на рамка за гарантиране на сигурни и устойчиви доставки на суровини от критично значение и за изменение на регламенти (ЕС) № 168/2013, (ЕС) 2018/858, (ЕС) 2018/1724 и (ЕС) 2019/1020 (OВ L, 2024/1252, 3.5.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1252/oj)., който служи като отправна точка за всеобхватни, съгласувани и стратегически действия; подчертава стратегическото значение на партньорствата на ЕС с Украйна, Канада и Латинска Америка;

21.подчертава, че за технологичното развитие на БЛА са необходими гъвкавост и бързо модернизиране, което трябва да бъде улеснено от бъдещи инициативи на ЕС; отбелязва, че ЕС вероятно ще предпочете сложни, скъпи и авангардни решения, които често са свързани със значителни забавяния; призовава за непрекъснати инвестиции в иновации и технологии в областта на отбраната, за да се подкрепи ЕОТИБ и да се преодолеят пропуските в инвестициите и научните изследвания в областта на отбранителните технологии, като отбелязва, че планирането, научните изследвания, развойната дейност, възлагането на обществени поръчки и управлението на способностите следва да се извършват съвместно и от европейска перспектива; подчертава стратегическото значение на свързаното с отбраната производство и необходимостта да се гарантира, че производството може бързо да се увеличи по време на криза; призовава държавите членки да се стремят към регулаторна среда и процедури за възлагане на обществени поръчки, които координират и интегрират съществуващата европейска екосистема със стратегическите партньори;

22.отбелязва, че способностите в областта на БЛА изискват значително ускоряване на способностите за военна мобилност, както и бързо трансгранично придвижване на оборудване и персонал, особено с акцент върху граничните проверки, митническите процедури и процесите на митническо оформяне; подчертава, че за надеждното възпиране е необходима по-добра, реална и ефективна военна мобилност по всички коридори на ЕС, както и защита на границите; призовава институциите на ЕС да одобрят предложеното десетократно увеличение на финансирането за военна мобилност в следващата МФР и да инвестират усилено в инфраструктура с двойна употреба, по-специално в регионите на първа линия; във връзка с това отбелязва, че продължава да е налице необходимост от военно Шенгенско пространство, за да се улесни ефективното движение на отбранителните ресурси в целия ЕС; отбелязва предложението на Комисията за омнибус относно военната мобилност като стъпка към предприемането на мерки за изпълнението на тези изисквания;

23.подчертава необходимостта от цели за развитие в областта както на БЛА, така и на противодействието на БЛА, за да се гарантират всеобхватни способности в областта на БЛА; призовава Комисията да предложи освобождавания от изискванията на законодателството на ЕС в областта на околната среда за съоръженията за производство на БЛА;

24.призовава държавите членки и Комисията да се ангажират изцяло с изменението на съответните европейски и национални нормативни уредби с цел да се улеснят бъдещите способности в областта на БЛА и противодействието на БЛА, особено с оглед на участието на въоръжените сили; приветства всички конкретни проекти за запълване на пропуските в способностите в областта на военните действия с дронове и за противодействие на дронове и за създаване на многопластова, дълбока зона от технологично напреднали системи; приканва държавите членки да обмислят възможността да използват рамката за европейските проекти в областта на отбраната от общ интерес, за да създават такива проекти;

25.подчертава, че явните провокации на Русия са активна стратегия за хибридна война с цел сеене на страх и недоверие и се извършват с намерението да изпробват и дестабилизират обществата на държавите – членки на ЕС, и съюзниците от НАТО; поради това подчертава значението на издръжливостта и подготвеността на обществото, както се подчертава в препоръките от доклада Ниенистьо относно гражданската и военната подготвеност и готовност на Европа; призовава Комисията и държавите членки да гарантират бързото прилагане на Европейската стратегия за вътрешна сигурност (ProtectEU) и стратегията за подготвеност, за да се гарантират всеобхватна готовност и защита срещу заплахи, породени от нарушения от страна на Русия на европейското въздушно пространство и други заплахи; подчертава необходимостта от достатъчно финансиране от ЕС в това отношение в рамките на настоящата и следващата МФР; препоръчва да се разработват всеобхватни национални стратегии за гражданска отбрана срещу въздушни и ракетни заплахи, включително БЛА, като се гарантира подготвеност на национално, регионално, общинско и общностно равнище и на равнище домакинства, и тези стратегии да поставят акцент върху системи за ранно предупреждение за местното население, ясни инструкции относно поведението при реагиране в такива ситуации и защитени пространства (убежища);

26.припомня, че в съответствие с Регламент (ЕС) № 833/2014 Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета от 31 юли 2014 г. относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (OВ L 229, 31.7.2014 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2014/833/oj). въздухоплавателни средства, регистрирани в Русия или експлоатирани от руски оператори, не могат да летят в Европейския съюз, с ограничени изключения; припомня, че след свалянето на полет 17 на Малайзийските авиолинии в момента нито една авиокомпания от ЕС не лети във или през въздушното пространство на Руската федерация, нито излита оттам, но въпреки това редица превозвачи от държави извън ЕС продължават да го правят, въпреки рисковете, свързани с войната, и въпреки че плащат такси за прелитане на Русия; подчертава, че само от полетите, изпълнявани от Китай и излитащи от летище „Схипхол“, Русия получава плащания от тези такси за прелитане, които според оценките възлизат на около 18 милиона евро; припомня, че въздушният транспорт между ЕС и Китай понастоящем се урежда от двустранни споразумения между държавите членки и Китай; призовава Комисията и държавите членки, в контекста на пълномащабната агресивна война в Украйна, да преразгледат двустранните споразумения и да предложат мерки, които да попречат на Русия да се възползва от таксите за прелитане;

27.подчертава необходимостта от по-силна гражданско-военна координация на въздушното пространство; подчертава в този контекст необходимостта от цялостен подход, съсредоточен и върху по-доброто оборудване на полицейските сили и гражданските органи със средства за откриване на дронове и за защита от тях; подкрепя разширяването на съвместните учения за симулация и прихващане с участието на граждански, правоприлагащи и военни организации с цел повишаване на подготвеността срещу заплахи в множество области; подчертава, че такива учения следва да се провеждат редовно, за да се гарантира постоянна готовност и оперативна съвместимост;

28.призовава Комисията и държавите членки съвместно да разработят сигурни, надеждни и устойчиви системи за комуникация и обмен на информация, които да се използват от правоприлагащите органи, агенциите за сигурност и гражданските институции по въпросите на сигурността, по-специално по време на криза; отново подчертава колко е важно да се подобряват киберсигурността и стратегическата комуникация относно рисковете и мерките за защита с цел укрепване на колективната устойчивост;

29.призовава държавите членки да задействат член 42, параграф 7 от ДЕС, когато подобни груби агресивни действия представляват въоръжено нападение или допринасят за подготовката на непосредствено предстоящо нападение; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да определят оперативни процедури и механизми, в случай че държава членка задейства член 42, параграф 7 от ДEС;

30.призовава да се укрепи източната граница на ЕС с оглед на непрекъснатия натиск, упражняван от Русия и Беларус върху външните граници на ЕС чрез инструментализираната миграция, за да се предостави бърза и гъвкава подкрепа на държавите членки, като се предприемат мерки за преодоляване на всички технологични и оперативни пропуски, когато възникнат такива, независимо дали във въздуха, на сушата или по вода;

31.призовава сътрудничеството в областта на отбраната с Украйна да бъде засилено в значителна степен, по-специално във връзка с технологиите за безпилотни летателни апарати и мерките за противодействие, включително подобряване на промишленото сътрудничество между държавите членки и Украйна; настоятелно призовава Комисията и държавите членки и тяхната отбранителна промишленост да разгледат възможността за оказване на подкрепа, инвестиции и партньорства по отношение на украинската отбранителна промишленост, за да се използва пълният потенциал на производствените мощности на Украйна, в съответствие с „датския модел“; настоятелно призовава държавите членки и тяхната отбранителна промишленост да създават съвместни предприятия и да развиват партньорства с Украйна за съвместно разработване на отбранителни продукти в ЕС, по-специално в областта на дроновете, технологиите за противодействие на дронове и способностите за поразяване с далечен обсег на действие;

32.приветства съобщението на президента на Украйна Володимир Зеленски, че Украйна ще започне производство в чужбина и износ на разработени от нея отбранителни технологии за предпочитани европейски партньори и партньори от НАТО; признава значителните знания и опит, които Украйна е натрупала при производството на дронове и технологии за противодействие на дронове, и очаква ЕС и неговите държави членки да се учат от този експертен опит и знания, като отбелязва потенциалния принос на военното и промишленото ноу-хау на Украйна, натрупано по време на руското нашествие; призовава Комисията, заедно с EАО, да координира закупуването на лицензи за БЛА от Украйна, за да се даде възможност на желаещите държави членки да произвеждат БЛА; освен това призовава държавите членки да придадат официална форма на сътрудничеството и да създадат структури за улесняване на обмена на извлечени поуки, технически знания и най-добри практики, включително в рамките на ЕС и НАТО; призовава за сътрудничество между ЕС и НАТО в процеса на институционализиране на поуките, извлечени от опита на Украйна на бойното поле, чрез интегриране на доктриналните и технологичните иновации в подготовката им за съвременните бойни условия;

33.призовава за бързо финализиране на законодателството в областта на ПЕОП и за използването му, наред с инструмента SAFE, с цел да се заделят финансови ресурси с цел да се учим от Украйна и да подкрепяме Украйна в рамките на бойните действия с БЛА; признава настоящата роля на Коалицията по въпросите на безпилотните летателни апарати за стандартизирането на БЛС, нейната решаваща помощ за Украйна и ролята, която тя изпълнява, за да се гарантира, че държавите членки са в крак с бързо променящите се изисквания на бойното поле;

34.отново заявява, че неотдавнашните агресивни действия на Русия не трябва да възпират и няма да възпрат ЕС и неговите държави членки от трайния им ангажимент да подкрепят Украйна при упражняването на неотменимото ѝ право на самоотбрана, като припомня, че сигурността на Украйна допринася за сигурността на Европа като цяло; подчертава, че подпомагането на Украйна при укрепването на нейните способности за противовъздушна отбрана е от решаващо значение, тъй като ангажираността в украинското небе намалява риска дронове да достигнат до територията на ЕС; счита, че изходът от войната и позицията, възприета от международната общност, ще играят решаваща роля за оказването на въздействие по отношение на бъдещи агресивни действия на Русия в Европа и извън нейните граници; призовава настоятелно всички държави членки незабавно да предоставят допълнителна военна помощ и да участват в съвместно възлагане на обществени поръчки за допълнителни способности, по-специално боеприпаси за противовъздушна отбрана; призовава настоятелно за премахване на ограниченията върху използването на западните оръжейни системи, доставяни на Украйна, срещу военни цели на руска територия, тъй като тези цели се използват като бази за нападения срещу украинското население и гражданска инфраструктура от критично значение;

35.отново призовава държавите членки, заедно с техните партньори от Г-7, незабавно да одобрят предложението на Комисията за използване на всички замразени руски активи като база за предоставяне на значителни безвъзмездни средства и заеми на Украйна, като връщането на средствата ще зависи от бъдещото изплащане на военни репарации от страна на Русия, като правно издържан и финансово значим подход за запазване и увеличаване на подкрепата от Съюза за военните нужди на Украйна, включително защитата от дронове;

36.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на НАТО, както и на президента и парламента на Украйна.