<?xml version="1.0" encoding="UTF-8" standalone="no"?><SDOCTA xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" STATUS="DEF2" xsi:noNamespaceSchemaLocation="TA.xsd"><IDENT><STRING BOLD="on">P10_TA(2025)0247</STRING></IDENT><TI><STRING BOLD="on">Институционални последици от преговорите за разширяване на ЕС</STRING></TI><HIDDEN><STRING HIDDEN="on" ITALIC="on">(A10-0177/2025 - Докладчик: Сандро Гоци)</STRING></HIDDEN><TXTLST><RESOL><TI><STRING BOLD="on">Резолюция на Европейския парламент от 22 октомври 2025 г. относно институционалните последици от преговорите за разширяване на ЕС (2025/2041(INI))</STRING></TI><TEXT><PREAMBLE><PRINIT><STRING ITALIC="on">Европейският парламент,</STRING></PRINIT><GRVISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 31, параграф 3 и членове 48 и 49 от него,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 81, параграф 3, член 83, член 136, член 153, параграф 2, член 192, параграф 2, член 312, параграф 2 и член 333 от него,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 23 и 24 юни 2022 г., 29 и 30 юни 2023 г., 26 и 27 октомври 2023 г., 14 и 15 декември 2023 г. и 27 юни 2024 г.,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид декларацията от Гранада на Европейския съвет от 6 октомври 2023 г.,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид доклада на председателството на Съвета за напредъка относно бъдещето на Европа от 10 юни 2024 г.,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид съобщението на Комисията от 23 март 2024 г. относно реформите и прегледите на политиките преди разширяването (COM(2024)0146),</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид резолюцията си от 16 февруари 2017 г. относно подобряването на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон<FOOTNOTE><FIELD> OВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 215.</FIELD></FOOTNOTE> и резолюцията си от 11 юли 2023 г. относно прилагането на <STRING ITALIC="on">клаузите за преход</STRING> в Договорите на ЕС<FOOTNOTE><FIELD> ОВ C, C/2024/3996, 17.7.2024 г., ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/C/2024/3996/oj.</FIELD></FOOTNOTE>,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид доклада от 9 май 2022 г. относно крайния резултат от Конференцията за бъдещето на Европа, както и своята резолюция от 4 май 2022 г. относно последващи действия във връзка със заключенията на Конференцията за бъдещето на Европа<FOOTNOTE><FIELD> ОВ C 465, 6.12.2022 г., стр. 109.</FIELD></FOOTNOTE>,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид резолюцията си от 9 юни 2022 г. относно призива за свикване на Конвент за преразглеждане на Договорите<FOOTNOTE><FIELD> ОВ C 493, 27.12.2022 г., стр. 130.</FIELD></FOOTNOTE> и резолюцията си от 22 ноември 2023 г. относно предложения на Европейския парламент за преразглеждане на Договорите<FOOTNOTE><FIELD> ОВ C, C/2024/4216, 24.7.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/4216/oj.</FIELD></FOOTNOTE>, включително чрез задействане на член 48 от ДЕС, в които се отправя искане към Европейския съвет да даде съгласието си за свиване на Конвент за реформа на Договорите,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид своята резолюция от 29 февруари 2024 г. относно задълбочаване на европейската интеграция с оглед на бъдещото разширяване<FOOTNOTE><FIELD> ОВ C, C/2024/6746, 26.11.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/6746/oj.</FIELD></FOOTNOTE>,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид доклада на Марио Драги от 9 септември 2024 г., озаглавен „The future of European competitiveness“ (Бъдещето на европейската конкурентоспособност), доклада от 17 април 2024 г. на Енрико Лета, озаглавен „Much more than a market“ (Много повече от пазар), и доклада от 30 октомври 2024 г. на Саули Ниeнистьо, озаглавен „Safer Together – Strengthening Europe’s Civilian and Military Preparedness and Readiness“ (Заедно в по-голяма безопасност – укрепване на гражданската и военната подготвеност и готовност на Европа),</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид член 55 от своя Правилник за дейността,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси (A10-0177/2025),</P></VISA></GRVISA><GRCONS><CONS><P><NO.P>A.</NO.P>като има предвид, че 9 от 10-те държави, които понастоящем се стремят да се присъединят към ЕС, имат статут на кандидатки и че някои от тях имат такъв статут от много години насам; като има предвид, че страните кандидатки се намират на различни етапи от процеса на присъединяване и преговорите; като има предвид, че на 28 ноември 2024 г. Грузия едностранно преустанови преговорите за присъединяване към ЕС;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Б.</NO.P>като има предвид, че агресивната война на Русия срещу Украйна и други текущи геополитически предизвикателства, включително тревожната промяна в трансатлантическите отношения, придадоха ново геостратегическо значение и нов тласък на процеса на присъединяване към ЕС и обединението на Европа;</P></CONS><CONS><P><NO.P>В.</NO.P>като има предвид, че присъединяването към Европейския съюз трябва да остане процес, основан на заслуги, на оценката на изпълнението от всеки отделен кандидат на критериите от Копенхаген и осъществяването на необходимите реформи, по-специално в областта на „основните принципи“, спазването на принципите на демокрацията и правовата държава, правата на човека и доброто управление, както и привеждането в съответствие с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, за да се гарантира, че разширяването укрепва, а не подкопава ЕС и неговия единен пазар;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Г.</NO.P>като има предвид, че разширяването е исторически ангажимент, ключов външнополитически инструмент на ЕС, стратегически геополитически приоритет и една от най-успешните политики на ЕС и представлява инвестиция в бъдещето на европейския континент;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Д.</NO.P>като има предвид, че присъединяващите се страни следва да осъществяват решително необходимите реформи и да постигат конкретен и необратим напредък по основните елементи на процеса на разширяване; като има предвид, че ЕС и държавите членки следва да подкрепят страните кандидатки с финансова и техническа помощ за постигане на тези критерии; като има предвид, че не може да се правят компромиси с ценностите и основните принципи на ЕС;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Е.</NO.P>като има предвид, че разширеният ЕС би имал по-голяма политическа, икономическа и военна мощ и влияние на световната сцена, като същевременно ще укрепи споделените демократични ценности в целия регион, обхванат от процеса на разширяване на ЕС; като има предвид, че разширеният единен пазар е важен както за ЕС, така и за присъединяващите се държави, като превръща ЕС в още по-конкурентоспособен икономически участник и привлекателен търговски партньор; като има предвид, че всеки неуспех в постигането на напредък по отношение на разширяването на ЕС ще подкопае икономическите интереси и интересите в областта на сигурността на ЕС и в крайна сметка би могъл да подтикне европейски държави извън ЕС да се присъединят в икономическо и политическо отношение към други блокове (напр. Русия и Китай), което евентуално би създало конкурентни икономически области и би намалило глобалното икономическо влияние на ЕС, като същевременно би предоставило възможност за извършване на опити за дестабилизация от страна на непосредствените съседи на ЕС;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Ж.</NO.P>като има предвид, че държавите, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., както и ЕС като цяло, отбелязаха значителен икономически растеж и достигнаха по-високи стандарти в редица области, включително увеличение на БВП на глава от населението от средно 30%; като има предвид, че всички нови държави членки са отбелязали допълнителен растеж от средно 12% от БВП в сравнение с прогнозирания им растеж, в случай че не бяха се присъединили към ЕС, и че този растеж стана видим в рамките на пет години след присъединяването им; като има предвид, че през последните 20 години икономиката на ЕС е отбелязала растеж от 27%; като има предвид, че държавите, които вече бяха част от ЕС по време на разширяването от 2004 г., също отбелязаха растеж и просперитет, с ясна причинно-следствена връзка с разширените пазари, свързаността и инвестициите в резултат на разширяването; като има предвид, че всеки регион отбелязва икономически растеж след разширяването, но най-бедните региони отбелязват най-висок относителен икономически растеж;</P></CONS><CONS><P><NO.P>З.</NO.P>като има предвид, че БВП на глава от населението на Западните Балкани, Украйна, Молдова и Грузия продължава да бъде около или под 50% от БВП на ЕС, въпреки че през последните години някои държави кандидатки показаха стабилен икономически растеж, който дава възможност за основан на заслуги и ориентиран към бъдещето подход; като има предвид, че опитът от всички разширявания на ЕС свидетелства за положителното въздействие, което членството в ЕС и в единния пазар на ЕС и достъпът до структурните фондове оказват върху икономическото и социалното сближаване; като има предвид, че проучванията показват, че добавянето на 10 нови държави членки би намалило разликата в БВП на глава от населението между ЕС и САЩ с 10%; като има предвид, че разширеният достъп до, наред с другото, пазарите на труда, промишления капацитет, цифровите технологии, по-специално ИИ, и редкоземни минерали от критично значение ще даде възможност на ЕС да ускори екологичния, цифровия и справедливия преход, като същевременно намали разходите си и стане стратегически по-автономен от Русия, Китай и други системни конкуренти; като има предвид, че сценариите, съчетаващи значително разширяване със силна конвергенция, биха могли да увеличат БВП на ЕС с около 10 трилиона щатски долара до 2035 г.;</P></CONS><CONS><P><NO.P>И.</NO.P>като има предвид, че предприсъединителните инструменти играят важна роля, тъй като предоставят ценен опит в разработването на модернизирани инструменти за подкрепа, съобразени със специфичните нужди на страните, какъвто беше случаят с ФАР (програма на Общността за подкрепа на страните от Централна и Източна Европа), САПАРД (предприсъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони) и ИСПА (инструмент за структурни политики за предприсъединяване);</P></CONS><CONS><P><NO.P>Й.</NO.P>като има предвид, че някои държави извън ЕС са изправени пред различни равнища на политическа нестабилност и като има предвид, че прилагането на свързаните с членството в ЕС реформи в тези държави, както се случи при предишните разширявания, следва да допринесе за стабилността и върховенството на закона в региона; като има предвид, че ЕС разполага с широк набор от инструменти за налагане на спазването на основните ценности в държавите членки и за гарантиране на политическата стабилност на европейския проект като цяло; като има предвид, че този набор от инструменти все още трябва да бъде реформиран и укрепен, по-специално чрез последователно прилагане на механизма за върховенството на закона и ефективна защита на основните ценности на ЕС, залегнали в член 2 от ДЕС, включително чрез определяне на условия в настоящата и следващата многогодишна финансова рамка (МФР);</P></CONS><CONS><P><NO.P>К.</NO.P>като има предвид, че Комисията и Парламентът следва да разработят кампании за повишаване на осведомеността в държавите членки и държавите кандидатки, за да могат гражданите да бъдат надлежно информирани относно възможностите, които предоставя разширяването, като същевременно се противодейства на чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство от страна на Русия и други държави, имащо за цел да подкопае обществената подкрепа за разширяването;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Л.</NO.P>като има предвид, че институционалната рамка на ЕС, и по-специално неговите процеси на вземане на решения, трябва да се укрепят и подобрят за настоящия Европейски съюз от 27 държави членки; като има предвид, че подготовката за разширяване изисква вътрешни реформи в рамките на ЕС, и като има предвид, че процесът на разширяване следва да се провежда успоредно с институционалните реформи и реформите в областта на вземането на решения, необходими за гарантиране на интеграционния капацитет на ЕС; като има предвид, че с оглед на перспективата за бъдещи разширявания реформата на институциите, политиките и процедурите за вземане на решения на ЕС е по-необходима и неотложна от всякога;</P></CONS><CONS><P><NO.P>М.</NO.P>като има предвид, че предишните разширявания често бяха предшествани или придружени от вътрешни институционални реформи по отношение на управлението на ЕС, и като има предвид, че процесите на разширяване обикновено дават силен тласък на развитието и икономическия и демократичния напредък на страните кандидатки;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Н.</NO.P>като има предвид, че в своята декларация от Гранада от 6 октомври 2023 г. Европейският съвет признава, че необходимото ускоряване на усилията за реформи в страните кандидатки следва да бъде съпътствано от паралелен процес на полагане на основи и провеждане на реформи в рамките на ЕС;</P></CONS><CONS><P><NO.P>О.</NO.P>като има предвид, че в заключенията си от 27 юни 2024 г. Европейският съвет определи пътна карта за бъдещата работа по вътрешните реформи; като има предвид, че Европейският съвет признава, че укрепването на ЕС и европейския суверенитет изисква реформи, които да позволят на ЕС да изпълни дългосрочните си амбиции, да постигне своите политики и приоритети, както и да отговори на новите геополитически реалности и предизвикателства;</P></CONS><CONS><P><NO.P>П.</NO.P>като има предвид, че според тези заключения вътрешните реформи следва да напредват успоредно с процеса на разширяване, така че политиките да отговарят на бъдещите условия и да бъдат финансирани по подходящ начин, и така че институциите на ЕС да продължават да функционират и да действат ефективно; като има предвид, че Европейският съвет прикани Комисията да представи през 2025 г. задълбочен преглед на политиката, съсредоточен върху четири направления, а именно ценностите и принципите на правовата държава, политиките, бюджета и управлението;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Р.</NO.P>като има предвид, че перспективата за предстоящо разширяване излага ЕС на тройно предизвикателство: да осигури ефективни процедури за вземане на решения (предизвикателство, свързано с ефективността), да събере достатъчно ресурси за постигане на стратегическите си цели (предизвикателство, свързано с правомощията и ресурсите) и да съхрани демократичната легитимност и отчетността на своите действия (предизвикателството, свързано с демокрацията);</P></CONS><CONS><P><NO.P>С.</NO.P>като има предвид, че реформите на институционалната рамка на ЕС преди разширяването предполагат евентуално поощряване на диференцирани решения за интеграция, когато Договорите позволяват това; като има предвид, че процедурите съгласно членове 20, 42 и 46 от ДЕС относно засиленото сътрудничество и постоянното структурирано сътрудничество позволяват на държавите членки, които желаят това, да задълбочат своята интеграция и да засилят сътрудничеството си в рамките на неизключителната компетентност на ЕС;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Т.</NO.P>като има предвид, че клаузите за <STRING ITALIC="on">преход</STRING> биха могли да се използват незабавно, така че в конкретни области на политиката изискването за гласуване с единодушие да се замени с гласуване с квалифицирано мнозинство; като има предвид, че ДЕС постановява, че крайната цел на постепенното определяне на обща политика на отбрана на ЕС е чрез единодушно решение на Европейския съвет да се установи обща отбрана, която трябва да бъде съвместима с НАТО;</P></CONS><CONS><P><NO.P>У.</NO.P>като има предвид, че поради ограничената гъвкавост на Договорите следва да се предвиди по-задълбочена реформа чрез целенасочени промени в Договорите; като има предвид, че Парламентът задейства процедурата за преразглеждане на Договорите и представи на Съвета предложения за изменение на Договорите в съответствие с член 48, параграф 2 от ДЕС;</P></CONS></GRCONS></PREAMBLE><DISPOSITIF><ACTLST><ACTINIT><STRING BOLD="on"><STRING ITALIC="on">Цената на нереформирането на разширения ЕС</STRING></STRING></ACTINIT><ACTION><P><NO.P>1.</NO.P>изразява аргумента, че ЕС и държавите кандидатки винаги са използвали разширяването като политически и геополитически инструмент за насърчаване на демокрацията, стабилността, сигурността и просперитета на целия континент; счита, че разширяването на ЕС представлява дългосрочна геостратегическа инвестиция;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>2.</NO.P>подчертава, че агресивната война на Русия срещу Украйна и други геополитически предизвикателства подчертават, че постигането на напредък в процеса на разширяване не търпи отлагане; поддържа становището, че за успешното и устойчиво разширяване са необходими дългосрочна политическа визия и смели решения, насочени към насърчаването на ефективна, силна и демократична Европа;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>3.</NO.P>отбелязва, че опитът показва, че всяка нова вълна на разширяване поражда нови институционални и политически предизвикателства и възможности, по които следва да се действа своевременно, за предпочитане преди страните кандидатки да станат държави членки, така че да се гарантира ефективното функциониране на ЕС и да се предотврати институционален застой; изтъква, че всяко разширяване в контекста на развитието на европейския проект е предшествано или придружено от необходимите вътрешни институционални реформи;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>4.</NO.P>признава, че целта на единодушието е да се гарантира, че се обръща внимание на основателните опасения на всички държави членки; счита обаче, че разширеният ЕС ще изисква по-сложна координация при търсенето на решения за предизвикателствата на настоящия процес на разширяване; подчертава, че е важно да се търсят решения във връзка с трудностите, причинени от изискването за единодушие в Съвета, включително използването на единодушие за междинни стъпки в процеса на разширяване, което би могло да забави присъединяването на нови членове към ЕС поради двустранни въпроси; припомня, че член 49 от ДЕС дава възможност за преминаване към гласуване с квалифицирано мнозинство, без да се изискват промени в Договора; отбелязва тромавата и остаряла структура и управление на бюджета на ЕС, както и възможното преразпределяне на средства от селскостопанските и кохезионните фондове на ЕС; припомня, че разширяването на ЕС е възможност за прекалибриране на ключови политики на ЕС в това отношение; подкрепя инициативи, насочени към повишаване на ефективността на процеса на вземане на решения, който е от ключово значение за повишаване на конкурентоспособността на ЕС;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>5.</NO.P>отново заявява своята позиция, че задълбочаването на Съюза, процесите на неговото разширяване и европейското обединение следва да вървят ръка за ръка; подчертава, че са необходими институционални и финансови реформи на ЕС, за да се преодолеят предизвикателствата на настоящия процес на разширяване и да се гарантира способността на ЕС да приема нови членове и да насърчава успешната им интеграция, без да се дестабилизират икономиките на останалите държави членки или да се изостря социалното напрежение;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>6.</NO.P>отчита, че ad hoc решенията биха могли да послужат като временни решения, но че те са лишени от предвидимост, демократична прозрачност и отчетност, както и дългосрочна устойчивост, които само структурните реформи могат да осигурят;</P></ACTION></ACTLST><ACTLST><ACTINIT><STRING BOLD="on"><STRING ITALIC="on">Цели на институционалните реформи преди разширяването: ефективност, правомощия и демокрация</STRING></STRING></ACTINIT><ACTION><P><NO.P>7.</NO.P>изразява твърдото си убеждение, че институционалните реформи на ЕС, независимо от процедурата за вземане на решения за тяхното приемане, следва да увеличат способността на ЕС да действа ефективно и своевременно; изтъква, че реформите на институционалната рамка на ЕС преди разширяването следва да са съобразени с целите да се повиши ефективността на ЕС, да се увеличи влиянието на ЕС на световната сцена и да се повишат демократичността, легитимността и отчетността на ЕС;</P></ACTION></ACTLST><ACTLST><ACTINIT><STRING ITALIC="on">Предизвикателството, свързано с ефективността</STRING></ACTINIT><ACTION><P><NO.P>8.</NO.P>подчертава, че за да се повиши ефективността на разширения ЕС, съставът на институциите на ЕС следва да бъде адаптиран и да стане по-ефективен, а тяхното функциониране да се подобри; предлага процесът на разширяване да бъде подкрепен от ранното и тясно участие на страните кандидатки във функционирането на институциите на ЕС, например чрез статута на наблюдатели; отбелязва, че това би могло да бъде успешно постигнато по начин, подобен на този по време на разширяването от 2004 г.; отбелязва, като положителен пример за такава постепенна интеграция, усилията на Комисията да включи страните кандидатки в областта на сигурността и отбраната, по-специално чрез посочването им в Бялата книга за бъдещето на отбраната на ЕС и в стратегията за вътрешна сигурност;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>9.</NO.P>отбелязва, че институционалните реформи преди разширяването трябва също така да обхванат последиците от разширяването за състава на Парламента; подчертава, че успоредно с осигуряването на подходяща демократична представителност следва да се гарантира, че размерът на Парламента ще продължи да позволява функционирането на институцията; подчертава, че е необходимо да се даде приоритет на вътрешната и междуинституционалната работа по разработването на постоянен механизъм за разпределение на местата, който да е в състояние да осигури справедливо, прозрачно и трайно демографско и географско представителство, като се спазва принципът на регресивна пропорционалност; припомня своята позиция, че съставът на Парламента следва да се разглежда заедно със системата за гласуване в Съвета;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>10.</NO.P>отбелязва, че настоящият състав на Комисията трябва да отразява разширяването; във връзка с това припомня гъвкавостта, предвидена в Договора от Лисабон; подчертава, че всяко намаляване на числеността на колегиума на членовете на Комисията, както е предвидено в член 17, параграф 5 от ДЕС, трябва да продължи да гарантира балансиран в географско, демографско и полово отношение състав на Комисията;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>11.</NO.P>признава необходимостта от обмисляне на преразглеждането на процеса на функциониране и вземане на решения на Съвета с оглед на разширяването; отбелязва, че квалифицираното мнозинство трябва да бъде определено наново, за да се подобри балансът между по-големите и по-малките държави и да се запазят по-високите прагове за най-важните и политически деликатни решения; във връзка с това припомня своята резолюция от 22 ноември 2023 г. относно предложения на Европейския парламент за преразглеждане на Договорите, по-специално относно мнозинствата при гласуванията в Съвета; в контекста на разширяването призовава за максимална прозрачност и почтеност на процеса на вземане на решения на Съвета;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>12.</NO.P>предлага укрепване и реформиране на процедурата по член 7 от ДЕС, като се сложи край на единодушието при вземането на решения от Европейския съвет, като се въведе ясен график и се определи, че Съдът на Европейския съюз изпълнява ролята на арбитър за нарушенията;</P></ACTION></ACTLST><ACTLST><ACTINIT><STRING ITALIC="on">Предизвикателството, свързано с правомощията и ресурсите</STRING></ACTINIT><ACTION><P><NO.P>13.</NO.P>отново призовава за преразглеждане на управлението на МФР, а именно чрез предоставяне на пълни съзаконодателни правомощия по отношение на разходната част на бюджета на ЕС, включително по отношение на приемането на МФР;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>14.</NO.P>изразява убеждението си, че настоящата клауза за задължително преразглеждане при евентуално разширяване на Съюза следва да се запази в следващата МФР и че националните пакети не следва да бъдат засегнати от това; подчертава, че следващата МФР ще трябва също така да въведе подходящи преходни и поетапни мерки за ключовите разходни области, като например сближаването и селското стопанство, въз основа на внимателна оценка на последиците за различните сектори;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>15.</NO.P>счита, че следващата МФР ще бъде от решаващо значение за подготовката на ЕС за разширяването, а за страните кандидатки – за присъединяването;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>16.</NO.P>припомня позицията на Парламента, изразена в неговата резолюция от 7 май 2025 г. относно обновен дългосрочен бюджет на Съюза в един променящ се свят<FOOTNOTE><FIELD> Приети текстове, P10_TA(2025)0090.</FIELD></FOOTNOTE>, че дългосрочният бюджет на ЕС трябва да изостави традиционното досега рестриктивно, самоналожено равнище от 1% от общия брутен национален доход; подчертава, че докладите на Драги и Лета показаха, че са необходими значителни допълнителни собствени ресурси, за да може ЕС да стане по-конкурентоспособен, да завърши справедливия и екологичен преход и да бъде в състояние да се защитава самостоятелно от руската агресия до 2030 г.;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>17.</NO.P>подчертава, че МФР за периода след 2027 г. и един по-ефективен бюджет, включително новият пакет за собствените ресурси, следва да дадат възможност на ЕС да премине решително към разширяване, като същевременно се запазят настоящите политики, програми и приоритети;</P></ACTION></ACTLST><ACTLST><ACTINIT><STRING ITALIC="on">Предизвикателството, свързано с демокрацията</STRING></ACTINIT><ACTION><P><NO.P>18.</NO.P>подчертава значението на стимулирането на демократичната легитимност на политиките на ЕС чрез укрепване на правата на вземане на решения и контрол, включително силно право на разследване, на Европейския парламент, който е единствената пряко избрана институция, представляваща гражданите на ЕС;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>19.</NO.P>подчертава ключовата роля, която парламентите на присъединяващите се към ЕС държави играят в процеса на присъединяване, по-специално при приемането на законодателство, свързано с присъединяването, и подчертава значението на парламентарното сътрудничество и изграждането на консенсус по въпросите на присъединяването към ЕС в това отношение; отново заявява готовността на Европейския парламент да използва своите политически и технически ресурси, за да се помогне на парламентите в присъединяващите се държави да постигнат напредък по отношение на реформите, свързани с ЕС, включително чрез дейности в подкрепа на демокрацията; приветства напредъка, постигнат в редица страни кандидатки, включително чрез дейности по посредничество и процеса на диалог „Жан Моне“;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>20.</NO.P>подчертава, че реформирането на процесите на вземане на решения в ЕС изисква Парламентът да бъде допълнително оправомощен, като бъде поставен на равни начала със Съвета; отново призовава на Парламента да се предостави пълното право на законодателна инициатива, а именно правото да предлага, изменя или отменя законодателни актове на Съюза; изразява убеждението си, че едно общо и пряко право на инициатива би укрепило допълнително демократичната легитимност на ЕС и би дало повече права на гражданите на ЕС;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>21.</NO.P>признава, че преките права на инициатива на Парламента далеч не са достатъчни, за да позволят на Парламента да представлява гражданите на ЕС, гражданското общество и социалните партньори в рамките на европейските институции, като на практика оставят на Комисията монопол върху законодателната инициатива;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>22.</NO.P>подчертава, че с Договора от Лисабон на Парламента вече са предоставени преки права на инициатива, като се признават компетентността му да се самоорганизира, контролната му функция и неговата демократична легитимност като единствената пряко избрана институция на ЕС;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>23.</NO.P>счита, че е от съществено значение да се подобри прозрачността и демократичната отчетност на Парламента чрез укрепване на европейското измерение на изборите и чрез определяне на единни избирателни правила за целия ЕС; призовава оставащата държава членка да ратифицира Решение 2018/994 на Съвета<FOOTNOTE><FIELD> Решение (EС, Евратом) 2018/994 на Съвета от 13 юли 2018 г. за изменение на Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, приложен към Решение 76/787/ЕОВС, EИО, Eвратом на Съвета от 20 септември 1976 г. (ОВ L 178, 16.7.2018 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2018/994/oj.</FIELD></FOOTNOTE>; призовава Съвета да работи по предложенията, съдържащи се в позицията на Парламента от 3 май 2022 г.<FOOTNOTE><FIELD> Законодателна резолюция на Европейския парламент от 3 май 2022 г. относно предложението за регламент на Съвета за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори и за отмяна на Решение на Съвета (76/787/ЕОВС, ЕИО, Евратом) и на Акта за избиране на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, приложен към това решение (OВ C 465, 6.12.2022 г., стр. 171).</FIELD></FOOTNOTE>; отново призовава Парламента и Съвета да постигнат напредък в дискусиите относно въвеждането на постоянен механизъм за разпределяне на местата в Европейския парламент;</P></ACTION></ACTLST><ACTLST><ACTINIT><STRING BOLD="on"><STRING ITALIC="on">Средства за прилагане на институционалните реформи преди разширяването</STRING></STRING></ACTINIT><ACTION><P><NO.P>24.</NO.P>счита, че горепосочените цели на институционалните реформи преди разширяването могат да бъдат изпълнени с различни средства, включително чрез задействане на възможностите за гъвкавост, предлагани от настоящите Договори, чрез едно или повече целенасочени изменения на Договорите;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>25.</NO.P>припомня, че редица инструменти за гъвкавост, като клаузите за <STRING ITALIC="on">преход</STRING>, засиленото сътрудничество, конструктивното въздържане, постоянното структурирано сътрудничество и механизмите за неучастие, вече са възможни съгласно настоящата правна рамка на ЕС, за което свидетелства опитът с Шенгенското пространство – едно от най-големите постижения на ЕС – и с единната валута; припомня, че в контекста на процедурите по присъединяване може да се договарят решения за поетапно въвеждане, временни дерогации и преходни периоди;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>26.</NO.P>отново заявява своята позиция, че диференцираната интеграция следва винаги да се осъществява в рамките на Договорите, следва да поддържа единството на институциите на ЕС и следва да не води до създаването на паралелни институционални договорености или договорености, които непряко нарушават духа и основните принципи на правото на ЕС, а вместо това следва да дава възможност за създаване на конкретни органи, когато това е целесъобразно, без да се засягат правомощията и ролята на институциите на ЕС;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>27.</NO.P>подчертава, че възможностите за гъвкавост, предвидени в настоящите Договори, позволяват да се направи повече, за да се постигне напредък за Европейски съюз за отбрана, без да се изисква всеобхватен процес на реформа на Договора; подчертава, че създаването на постоянен Европейски съюз за отбрана в крайна сметка ще изисква единодушно решение в съответствие с член 42, параграф 2;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>28.</NO.P>подчертава, че в областта на отбраната постоянното структурирано сътрудничество (предишен член 46 от ДЕС) дава възможност на група държави членки да осъществят напредък с оглед на създаването на европейска отбранителна система; отбелязва, че въпреки факта, че постоянното структурирано сътрудничество се използва главно за промишлени проекти в областта на отбраната, то потенциално предлага по-широки възможности на държавите членки, които желаят това, своевременно да придадат институционален характер на общата отбрана дори при липса на единодушие в рамките на Европейския съвет;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>29.</NO.P>подчертава, че съгласно съществуващите разпоредби на Договорите е възможно да се вземе решение с квалифицирано мнозинство, което би позволило да се създаде европейска отбранителна система съгласно член 42, параграф 6 от ДЕС и член 1, буква б) от Протокол № 10 и същевременно би оставило отворена вратата за присъединяването на други държави членки на по-късен етап, какъвто беше случаят с Икономическия и паричен съюз; във връзка с това призовава Комисията и желаещите държави членки незабавно да задействат разпоредбите за постоянно структурирано сътрудничество за тази цел;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>30.</NO.P>призовава Комисията и Съвета да съобщят ясно констатациите от прегледите на политиките и да разработят, в сътрудничество с Парламента, реалистична, последователна пътна карта за осъществяване на необходимите институционални реформи във връзка с процеса на разширяване;</P></ACTION><SEPARATION><P>°</P><P>°     °</P></SEPARATION><ACTION><P><NO.P>31.</NO.P>възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.</P></ACTION></ACTLST></DISPOSITIF></TEXT></RESOL></TXTLST></SDOCTA>