1.изтъква факта, че в първия глобален преглед на COP28 се признава, че пътищата за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °C без или със ограничено превишаване и до 2 °C изискват достигане на пик на емисиите на парникови газове в световен мащаб до 2025 г., както и че ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 °C без или със ограничено превишаване изисква значително, бързо и устойчиво намаляване на емисиите на парникови газове в световен мащаб с 43% в срок до 2030 г. и с 60% в срок до 2035 г. спрямо равнището от 2019 г., достигайки нулеви нетни емисии на парникови газове в срок до 2050 г.;

2.отчита относителния напредък, постигнат в някои области на COP29 в Баку, особено по отношение на НККЦ за финансиране на борбата с изменението на климата, напредъка по привеждането в действие на фонда за загуби и щети и споразумението за пазара на въглеродни емисии; изразява съжаление обаче във връзка с липсата на достатъчен напредък по отношение на смекчаването на последиците;

3.отбелязва със загриженост, че общите намаления на емисиите от представените НОП в голяма степен не отговарят на пътищата за емисии, необходими за спазване на целта на Парижкото споразумение и заключенията на първия глобален преглед; настоятелно призовава COP30 да потвърди отново ангажимента за постигане на целта за 1,5 градуса и да постигне съгласие относно необходимостта от продължаване на укрепването на амбициите, както и да приеме конкретни решения в подкрепа на изпълнението на национално определените приноси; счита, че глобалният преглед следва да се провежда по-често и призовава всички страни, които не са на път да постигнат целите на Парижкото споразумение, да актуализират и укрепват своя НОП на всеки две години, в допълнение към петгодишния цикъл на преглед;

4.подчертава, че са необходими колективни усилия и по-нататъшни действия от страна на всички страни, за да се преодолее разликата в емисиите и да се изпълнят действията, включени в първия глобален преглед, чрез конкретни цели, както и да се увеличат действията, определени на национално равнище; подчертава особената отговорност на всички големи емитенти, включително бързо развиващите се икономики и държавите от Г-20, да поемат водеща роля в това отношение; призовава ЕС и единомислещите партньори да поведат силно амбициозна коалиция и да работят в сътрудничество с всички страни по Конвенцията за постигане на успешен резултат на COP30;

5.изразява дълбоко съжаление във връзка с решението на правителството на САЩ да се оттегли за втори път от Парижкото споразумение; призовава Съединените щати да преразгледат оттеглянето си и да дадат своя справедлив принос за глобалните усилия за справяне с последиците от изменението на климата и за глобалното финансиране на борбата с изменението на климата в съответствие с Парижкото споразумение, особено по отношение на тяхната отговорност, въз основа на кумулативните им емисии от миналото; насърчава отделните американски щати и неправителствени участници да продължат да участват в международното сътрудничество в областта на климата, включително на конференциите на ООН по изменението на климата; отбелязва, че никоя друга държава не е последвала примера на Съединените щати с оттегляне от Парижкото споразумение; подчертава особената отговорност и стратегическия интерес на ЕС за осигуряване на лидерство и възстановяване на доверието в глобалните действия в областта на климата, включително чрез мерки за предотвратяване на последващи оттегляния от Парижкото споразумение; счита, че всички аспекти на външната дейност на ЕС, включително търговската политика и политиката за развитие, могат да допринесат за постигането на тези цели;

6.отново изтъква принципа на съгласуваност на политиките за развитие, с който са се ангажирали ЕС и неговите държави членки и който има за цел да сведе до минимум противоречията и да изгради полезни взаимодействия между различните политики на ЕС; настоява за съгласуван подход към изпълнението на Парижкото споразумение и Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. както във вътрешните, така и във външните политики;

7.припомня, че в първия глобален преглед страните по РКООНИК признаха необходимостта от значително, бързо и устойчиво намаляване на емисиите на парникови газове в съответствие с пътищата от 1,5 °C и се ангажираха да допринесат за глобалните усилия за утрояване на капацитета за енергия от възобновяеми източници в световен мащаб и за удвояване на средния годишен темп на подобрения на енергийната ефективност в световен мащаб до 2030 г.; остава загрижен относно недостатъчния напредък по пътя към постигането на тези цели; подчертава, че е от съществено значение COP30 да се основава на тези цели и да взема конкретни решения за тяхното изпълнение, както и да предприеме допълнителни мерки, ако продължава да е налице недостиг на амбиция; отново потвърждава ангажимента си да постигне резултати по консенсуса, постигнат в декларацията на COP28 относно климата и здравето; отбелязва ангажимента да се допринесе за ускоряване на разработването на технологии с нулеви и ниски емисии; припомня във връзка с това параграф 28, буква д) от първия глобален преглед, приет на COP28;

8.припомня, че в първия глобален преглед държавите се ангажираха да ускорят усилията за постепенно намаляване на въглищната енергия без улавяне и съхранение на въглерод и постепенното премахване на неефикасните субсидии за изкопаеми горива, както и да осъществят преход към намаляване на използването на изкопаемите горива в енергийните системи по справедлив, организиран и равноправен начин, с оглед ускоряване на действията през това критично десетилетие, така че да се постигнат нулеви нетни емисии в срок до 2050 г., в съответствие с постиженията на науката; призовава всички страни да увеличат усилията си в тази насока и да се ангажират с разработването на договор за неразпространение на изкопаеми горива; очаква COP30 да засили ангажимента си към прехода към премахване на изкопаемите горива и настоява за спешната необходимост от амбициозни и обвързани със срокове планове за постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива и производството на изкопаеми горива;

9.отбелязва, че 2025 г. е крайният срок за държавите да представят своите НОП за 2035 г., които са от съществено значение за поставяне на по-амбициозни цели по отношение на климата, проследяване на напредъка и повишаване на издръжливостта; счита, че е от съществено значение ЕС да служи за пример, и призовава ЕС и всички страни, които все още не са го направили, да предприемат действия в отговор на глобалния преглед на COP28 и възможно най‑скоро и много преди COP30 да представят абсолютни, а не относителни цели за намаляване на емисиите в цялата икономика, обхващащи всички парникови газове, сектори и категории, които са съгласувани с целта за 1,5 °C; изразява съжаление, че повечето страни не са спазили крайния срок за представяне на своите актуализирани НОП; подчертава, че е важно да се спазват всички процеси по РКООНИК и крайните срокове за представяне за доброто функциониране на многостранното сътрудничество в политиката в областта на климата;

10.подчертава значението на подробното и прозрачно докладване за оценка на напредъка по НОП;

11.признава напредъка по прилагането на член 6 от Парижкото споразумение и подчертава, че използването на член 6 следва винаги да води до гарантирана нетна полза за климата, и поради това призовава всички страни да гарантират, че проектите, отчитани съгласно член 6, не възпират намаляването на емисиите на национално равнище; настоятелно призовава надзорния орган и всички страни да се придържат към Споразумението от Глазгоу и по този начин да гарантират, че всички одобрени дейности по Механизма за чисто развитие са в съответствие с методологиите по член 6.4 най-късно до края на 2025 г.; призовава Комисията да се застъпи и да подкрепи разработването на стабилна международна рамка за управление на международно равнище на международно прехвърлени резултати от намаляването (ITMO), която да включва обвързващи стандарти за международните въглеродни кредити, за да се гарантира екологична, климатична и социална цялост, справедливо споделяне на ползите от смекчаването на последиците, ясни правила за изпълнение, за да се гарантира прозрачност, допълняемост и постоянство, строги задължения за докладване и ефективни механизми за надзор за всички проекти по член 6, за да се премахне рискът от двойно отчитане и да се гарантира екологосъобразността на системата; призовава за ясни правила за споделяне на отговорността с цел наблюдение и обръщане на рисковете, за да се избегнат ненужните тежести за приемащите страни; подчертава необходимостта в инициативите на частния пазар на въглеродни емисии да се прилагат най-високите стандарти за почтеност;

12.призовава всички страни да постигнат значителен напредък на COP30, за да гарантират, че вторият глобален преглед, който започва през 2026 г., се ръководи от най-добрите налични научни данни и включва междусекторни въпроси като равноправието на половете, правата на човека и защитата на екосистемите;

13.подчертава, че предоставянето на подходящо финансиране на борбата с изменението на климата е жизненоважно за постигането на целта на Парижкото споразумение; припомня, че НОП на редица развиващи се държави зависят от международното финансиране на борбата с изменението на климата; подчертава, че според различни доклади на ООН разликата във финансирането на борбата с изменението на климата в световен мащаб между това, което е необходимо, и това, което се предоставя понастоящем, е голяма и нараства, и че тази нарастваща разлика произтича от редица фактори, всеки от които следва да бъде разгледан по подходящ начин;

14.подчертава, че забавеното мобилизиране на финансиране за борба с изменението на климата ще доведе до увеличаване на разходите, покачване на алтернативните разходи и намаляване на климатичната възвръщаемост; във връзка с това отбелязва, че по оценки на МАЕ за всеки щатски долар, който не е инвестиран в чиста енергия преди 2030 г., впоследствие може да са необходими четири или пет долара за компенсиране;

15.подчертава, че адаптирането е недостатъчно финансирано и че НККЦ не отговаря в достатъчна степен на нуждите от финансиране за адаптиране; подчертава факта, че макар да са необходими всички източници на финансиране – публични и частни – е необходимо международно публично финансиране, по-специално за да се отговори на нуждите от адаптиране и да се преодолеят загубите и щетите;

16.отбелязва, че ЕС и неговите държави членки предоставят приблизително една трета от световното публично финансиране на борбата с изменението на климата, което ги прави най-големите доставчици в световен мащаб, като през 2023 г. са предоставени 28,6 милиарда евро от публични източници и 7,2 милиарда евро от частно финансиране; отново заявява, че бюджетите на ЕС и националните бюджети следва да бъдат адаптирани, за да отговарят на договорената НККЦ, така че ЕС да предоставя своя справедлив дял от международното финансиране на борбата с изменението на климата, включително чрез мобилизиране на частно финансиране на борбата с изменението на климата; счита, че НККЦ представлява долната граница за мобилизиране на финансиране в областта на климата;

17.признава, че ЕС изигра значителна роля в посредничеството за постигане на споразумение относно НККЦ; призовава всички страни да дадат своя справедлив дял за изпълнението на НККЦ, която следва да включва подцели за финансиране на смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, както и за загубите и щетите; призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат новото и допълнителното финансиране на борбата с изменението на климата чрез специален и предвидим механизъм на ЕС за публично финансиране, който да бъде в съответствие с договорената НККЦ; припомня, че за да се постигнат необходимите глобални равнища на финансиране на борбата с изменението на климата, е необходима по-широка база от участници, отразяваща променящите се финансови възможности на страните; очаква държавите с високи средни доходи и с високи емисии да допринесат със своя справедлив дял и да увеличат своите вноски повече, отколкото понастоящем; призовава всички страни да идентифицират иновативни източници на публично и частно финансиране; призовава страните, когато финансират НККЦ, да отдават приоритет на инструменти и мерки, които се основават на безвъзмездни средства и не водят до задлъжнялост, за да се гарантира, че държавите получателки са в състояние да прилагат необходимите мерки за смекчаване и адаптиране, без да увеличават дълговата си тежест; изразява загриженост относно изпълнението на НККЦ чрез прекатегоризиране на други фондове; обръща внимание също така на опасенията във връзка с неяснотата около видовете финансиране, които допринасят за НККЦ, и по-специално въпроса за двойното отчитане;

18.призовава всички участници да гарантират, че пътната карта от Баку до Белем предоставя ясен и изпълним план за мобилизиране на съответните ресурси; настоятелно призовава всички страни да насърчават силно публично-частно сътрудничество и да мобилизират частни инвестиции в голям мащаб чрез укрепване на регулаторните рамки за отговорни и устойчиви инвестиции; отбелязва, че частните инвестиции ще трябва да покрият най-големия дял от необходимите инвестиции в глобалния климатичен преход; подчертава необходимостта пътната карта да включва стабилен и независим механизъм за отчетност, за да се гарантира прозрачност и ефективно проследяване на напредъка;

19.отбелязва, че редица уязвими спрямо изменението на климата държави, включително няколко най-слаборазвити държави, се намират в състояние на затруднение по отношение на дълга или са изложени на значителен риск от затруднение по отношение на дълга и че поради това финансирането на борбата с изменението на климата следва да бъде разпределено по начин, който не задълбочава дълговата им тежест, като се дава приоритет на финансирането, основано на безвъзмездни средства; призовава Комисията и държавите членки да преценят възможностите си да допринесат за облекчаване на това затруднение по отношение на дълга и незабавно да предприемат съответните действия;

20.подчертава, че в органите на ООН съществува консенсус, че финансирането на борбата с изменението на климата не може да бъде увеличено по справедлив начин, докато не се преодолее дълговата криза; подчертава в този контекст значението на инструментите за облекчаване на дълга;

21.призовава Комисията, държавите членки и международните партньори да интегрират микрофинансирането в областта на климата като основен компонент на стратегиите за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него, като подкрепят местните институции за микрофинансиране да разработват и увеличават финансови продукти за уязвимото население, включително микрокредитиране за екологосъобразни технологии, микрозастраховане срещу климатични рискове и микроспестявания за устойчивост на общностите, със специален акцент върху жените, младите хора и селските общности;

22.подчертава спешната необходимост от опростяване, ускоряване и адаптиране на процедурите за финансиране на борбата с изменението на климата към реалностите в развиващите се държави, по-специално чрез създаване на пунктове за достъп на едно гише, хармонизиране на критериите за кандидатстване и предоставяне на техническа помощ за подготовката на проекти, за да се гарантира, че финансирането на борбата с изменението на климата е достъпно, бързо и ефективно за местните организации и общности, които са най-силно засегнати от изменението на климата;

23.счита, че е от основно значение на COP30 да се постигне напредък по привеждането в действие на член 2.1, буква в) от Парижкото споразумение и това да се превърне в постоянна точка в дневния ред на COP; призовава ЕС да участва в международни инициативи като инициативата от Бриджтаун 3.0; призовава за по-бърза реформа на международната финансова архитектура и призовава всички основни международни финансови институции и многостранни банки за развитие да поемат ролята си на банки в областта на климата и да приведат своите портфейли и кредитни политики в съответствие с Парижкото споразумение по начин, който е финансово устойчив в дългосрочен план; призовава също така националните и международните финансови системи да се справят по-добре с предизвикателствата на изменението на климата чрез премахване на пречките пред достъпа до финансиране на борбата с изменението на климата за чистите технологии и чрез пренасочване на публичните и частните финансови потоци от дейности с висок интензитет на емисиите на парникови газове;

24.счита, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) следва да служи като банка на ЕС за климата и поради това отбелязва нейната пътна карта за банка за климата и нейната актуализирана политика за отпускане на заеми в областта на енергетиката, както и допълнителните усилия на Европейския инвестиционен фонд като важни стъпки за насочване на инвестициите в областта на климата;

25.подчертава необходимостта от засилване на адаптирането към изменението на климата, устойчивостта и готовността в рамките на ЕС и в световен мащаб, за да се сведат до минимум отрицателните последици от изменението на климата и загубата на биологично разнообразие и да се разгледа цялостно този въпрос на заседанията на Конференцията на страните, и същевременно изтъква важната роля на местните и регионалните органи в разработването и изпълнението на тези действия; признава значението на глобалното сътрудничество, обмена на ноу-хау, на най-добрите налични научни данни и на най-добрите практики в областта на адаптирането към изменението на климата; подчертава, че разходите за адаптиране ще се увеличат поради бездействието и забавянето по отношение както на смекчаването, така и на адаптирането;

26.отново изразява дълбока загриженост във връзка с нарастващата интензивност и честота на екстремните метеорологични явления в ЕС и в световен мащаб, включително горските пожари, сушите, горещите вълни и наводненията, и тяхното въздействие върху човешкото здраве и нарастващата загуба на човешки живот; отбелязва, че във всички сценарии на Междуправителствения комитет по изменение на климата се очаква морското равнище да нарасне по-бързо през този век, което ще доведе до финансови разходи и загуба на крайбрежни райони по целия свят;

27.подчертава необходимостта по време на COP30 да се приведе в действие рамката за глобалната цел за адаптиране, включително чрез приемане на ефективни и управляеми показатели и на стабилни, всеобхватни системи за проследяване, и чрез разглеждане на средствата за изпълнение, за да се даде възможност за ефективно наблюдение на напредъка към целите за адаптиране, определени на COP28; посочва, че въпреки напредъка във финансирането и изпълнението по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата, усилията за адаптиране продължават да изостават, а се увеличават разликите във финансирането и в конкретните действия;

28.изтъква значението на националните планове за адаптиране и подчертава необходимостта от привеждането им в съответствие с пътната карта от Баку до Белем; призовава страните по Конвенцията, които все още не са направили това, да въведат своите национални планове за адаптиране възможно най-скоро, а всички страни да са постигнали напредък в прилагането им до 2030 г., както и да включат акцент върху природосъобразните решения; призовава всички страни да включат в своите планове междусекторни елементи като равенството между половете и правата на човека;

29.призовава за увеличаване на инвестициите в системи за ранно предупреждение и в системи за управление на риска в уязвимите региони, като се подчертава тяхната съществена роля за защитата на живота, запазването на поминъка и укрепването на устойчивостта спрямо климатичните рискове;

30.насърчава по-голяма подкрепа за събирането, споделянето и анализа на данни за климата и риска от бедствия, както и за внедряването на подходящи технологии за тези дейности, за да се подобри наличността и качеството на информацията за изложените на риск групи от населението; препоръчва всички подкрепяни от ЕС инициативи за ранно предупреждение да разпределят специални ресурси за текущата поддръжка и текущите актуализации на системата, особено с оглед на глобалните предизвикателства пред научнообоснованото наблюдение и процедури;

31.приветства решението на COP28 за създаване на Фонд за загуби и щети и очаква допълнителен напредък по неговото прилагане и финансиране; призовава всички страни да гарантират прозрачни правила в това отношение; подчертава, че е важно да се признае различният характер на загубите и щетите, като те се третират отделно от адаптирането, включително в рамките на глобалния преглед;

32.призовава страните да гарантират прозрачни ангажименти и предвидими механизми за предоставяне на финансиране за загуби и щети, включително ранни плащания от Фонда за загуби и щети; призовава всички страни да гарантират, че насочените към Фонда ресурси са в допълнение към съществуващите вноски за финансиране на борбата с изменението на климата; изразява твърдо убеждение, че финансирането в областта на загубите и щетите следва да отдава приоритет на безвъзмездните средства и да допълва и да се различава от официалната помощ за развитие;

33.отново призовава загубите и щетите да бъдат постоянна точка в дневния ред на заседанията на COP;

34.призовава всички страни да постигнат напредък по работната програма за справедлив преход чрез насърчаване на конкретни действия с цел преодоляване на неравенствата; счита, че работната програма следва да обхваща целите за създаване на достойни условия на труд и справедлив преход за всички, и призовава всички страни да насърчават социалния диалог с организациите на работодателите и работниците и участието на заинтересованите страни като основа за постигане на силен социален консенсус; призовава всички страни да работят конструктивно за постигане на споразумение относно по-нататъшното изпълнение на работната програма, като се признае необходимостта от спешно предоставяне на средствата за изпълнение;

35.подчертава, че изменението на климата застрашава основните права и благосъстоянието на децата и младите хора; подчертава необходимостта от интегриране на правата на детето и равнопоставеността между поколенията във всички аспекти на политиката в областта на климата, включително адаптирането, смекчаването на последиците, загубите и щетите, както и финансирането на борбата с изменението на климата;

36.изтъква факта, че ако бъде приложено, действащото законодателство на ЕС в областта на климата ще намали до 2030 г. нетните емисии на парникови газове на ЕС с около 57% в сравнение с 1990 г.; отбелязва, че понастоящем ЕС е на път да намали нетните емисии на парникови газове само с около 54% до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г., ако държавите членки прилагат изцяло съществуващите и планираните национални мерки и политики на ЕС Съобщение на Комисията от 27 май 2025 г., озаглавено „Оценка на окончателните актуализирани национални планове в областта на енергетиката и климата в целия ЕС – постигане на целите на Съюза в областта на енергетиката и климата за 2030 г.“ (COM(2025)0274).; призовава държавите членки да предприемат необходимите мерки за преодоляване на този пропуск, а Комисията да предприеме допълнителни мерки в подкрепа на усилията на държавите членки в тази насока; подчертава необходимостта политиката на ЕС в областта на климата да продължи да определя амбициозни цели в съответствие с договорените цели и да дава приоритет в своите действия на разходната ефективност, конкурентоспособността на европейската икономика, социалното приобщаване и високото равнище на опазване на околната среда;

37.подчертава, че е важно да се спазват сроковете за представяне на актуализации на националните планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК), за да се даде възможност на Комисията да проведе подходящ процес на преглед; приветства оценката на Комисията на окончателните НПЕК за 2030 г. на държавите членки, които са ги представили; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат решителни действия за преодоляване на разминаването между НПЕК и обвързващите цели на ЕС, включително чрез планове за изпълнение;

38.подчертава необходимостта от приемане на научнообоснована цел на ЕС в областта на климата за 2040 г. в съответствие с Европейския закон за климата Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 („Европейски закон за климата“) (OВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1), ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/1119/oj)., като се вземат предвид всички критерии по член 4, параграф 5 от него, и в съответствие със заключенията от първия глобален преглед; припомня препоръките на Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата и отбелязва предложението на Комисията за цел в областта на климата за 2040 г., придружена от благоприятстващи политики; освен това изразява съжаление, че Съветът не успя да постигне съгласие по НОП за 2035 г. преди крайния срок 23 септември 2025 г.; настоятелно призовава Съвета да постигне съгласие по НОП, който е в горната граница на посочения диапазон, във възможно най-кратък срок;

39.припомня необходимостта ЕС да остане лидер в международните преговори в областта на климата и действията в областта на климата, с цел да се допринесе за еднакви условия на конкуренция в световен мащаб и да се избегне рискът от изместване на въглеродни емисии за европейските дружества, както и да се запази обществената подкрепа за действията в областта на климата и да се избегне изместването на въглеродни емисии;

40.подчертава ролята на Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата (ESABCC), създаден с Европейския закон за климата; призовава Комисията да предостави обосновка в докладите за оценка на въздействието или в други публично достъпни документи на отклоненията от съветите на ESABCC и да разгледа политическите компромиси; освен това призовава Комисията да гарантира достатъчно финансиране за ESABCC в предстоящите бюджетни предложения, за да може той да изпълни своя правен мандат;

41.отново заявява необходимостта от интегриране на амбициите в областта на климата във всички политики на ЕС и мерките за тяхното транспониране и подчертава, че член 6, параграфи 2 и 4 от Европейския закон за климата задължава Комисията да прецени дали всички настоящи мерки, проекти за мерки и законодателни предложения, включително бюджетните предложения, са в съответствие с целите на ЕС в областта на климата; припомня, че съгласно Европейския закон за климата действията на ЕС и на държавите членки следва да се ръководят от принципа на предпазните мерки и от принципа „замърсителят плаща“, установени в Договора за функционирането на Европейския съюз, като се вземат предвид и принципът на Енергийния съюз за поставяне на енергийната ефективност на първо място и принципът за ненанасяне на вреди;

42.подчертава, че ефективният достъп до правосъдие по въпроси на околната среда в съответствие с Конвенцията от Орхус е от решаващо значение за постигането на целите на Парижкото споразумение; счита, че ЕС и държавите членки следва да дават пример и да прилагат констатациите и препоръките на Комитета за преглед на съответствието с разпоредбите на Конвенцията от Орхус, като същевременно спазват международните си ангажименти съгласно Конвенцията от Орхус и принципите на правовата държава;

43.призовава държавите членки и Комисията да гарантират, че националните планове в областта на енергетиката и климата и дългосрочните стратегии на държавите членки включват достатъчно действия и финансови средства за постигане на целите на ЕС за 2030 г. и след това; призовава държавите членки да положат по-големи усилия, за да се гарантира, че ЕС изпълнява целите си за 2030 г.;

44.подчертава, че във време на нарастваща геополитическа нестабилност и променливост на енергийните пазари декарбонизацията е мощен двигател на стратегическата автономност и икономическата конкурентоспособност на ЕС; припомня, че това е признато в Пакта за чиста промишленост и неговата цел за обединяване на действията в областта на климата и конкурентоспособността в една всеобхватна стратегия;

45.отбелязва със загриженост, че субсидиите за изкопаеми горива са се увеличили през последните години, като през 2023 г. субсидиите за потребление на изкопаеми горива са възлезли общо на 620 милиарда щатски долара в световен мащаб, а в нововъзникващите и развиващите се икономики се е наблюдавал значителен дял на субсидиите; изразява съжаление, че субсидиите за енергия от изкопаеми горива в ЕС са останали високи – 111 милиарда евро през 2023 г., въпреки намалението спрямо равнищата от 2022 г.; припомня, че субсидиите за внос на енергия от изкопаеми горива представляват тежест за европейските икономики и нарушават стимулите за преход към чиста енергия; подчертава значението на намаляването на субсидиите за най-замърсяващите горива на международно равнище и значението на прозрачното докладване на тези субсидии; подчертава, че е необходимо Комисията и държавите членки да приложат изискването на Осмата програма за действие за околната среда за определяне на „краен срок за постепенното премахване на субсидиите за изкопаеми горива в съответствие с амбицията за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °C“; изразява съжаление относно липсата на напредък след приемането на програмата през 2022 г. и призовава Комисията да представи своята пътна карта за по-нататъшно намаляване и постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива в съответствие с ангажиментите на ЕС в областта на климата;

46.подчертава, че настоящият геополитически контекст потвърждава спешната необходимост от прекратяване на зависимостта на ЕС от изкопаеми горива и ускоряване на енергийния преход; приветства напредъка в рамките на REPowerEU и призовава ЕС и държавите членки да действат по-бързо;

47.очаква с нетърпение предстоящия план на ЕС за адаптиране към изменението на климата, включително законодателни действия, когато е целесъобразно, за да се гарантира координирана готовност на ЕС за справяне с нарастващите рискове, свързани с климата;

48.призовава ЕС да проучи и разгледа начините, по които допринася за изменението на климата отвъд своите граници;

49.подчертава, че кризите, предизвикани от изменението на климата, замърсяването и биологичното разнообразие, са взаимосвързани и се подсилват взаимно, както и че мерките в отговор на тези кризи трябва да бъдат съгласувани; подчертава значението на опазването, съхраняването и възстановяването на биологичното разнообразие и екосистемите, включително на съществуващите богати на въглерод екосистеми, както и на устойчивото управление на природните ресурси с цел подобряване на природосъобразното смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптирането към него;

50.припомня значението на сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) за постигането на целите на ЕС в областта на климата и биологичното разнообразие; припомня, че Законът за възстановяване на природата е един от инструментите на ЕС за постигане на неговите цели съгласно Регламента за ЗПЗГС Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2018/841/oj). и неговите международни задължения в областта на биологичното разнообразие, по-специално глобалната рамка за биологичното разнообразие Кунмин – Монреал;

51.припомня, че е важно политиките в областта на околната среда да се разработват и прилагат в пълно съответствие с подхода „Едно здраве“, чиято цел е устойчивото балансиране и оптимизиране на здравето на хората, животните и екосистемите;

52.подчертава необходимостта от подкрепа и закрила на защитниците на околната среда и от подвеждане под отговорност на лицата, които ги заплашват;

53.подчертава, че почвата е най-големият сухоземен поглътител на въглерод и играе незаменима роля в глобалния цикъл на климата; приветства всички усилия на правителствата и неправителствените организации за максимално увеличаване на потенциала на почвите за смекчаване на последиците от изменението на климата и за подобряване на наличността на водата; във връзка с това подчертава постигнатото на равнището на ЕС споразумение относно Закона за мониторинг на почвите, който служи за подобряване на капацитета на държавите членки и помага на ЕС да изпълнява международните си ангажименти;

54.подчертава важната роля на горите за действията в областта на климата и за смекчаването на последиците от изменението на климата; във връзка с това подчертава значението на глобалните усилия за борба с обезлесяването, тъй като горите представляват един от най-големите поглътители на въглерод в света и са основни резервоари по отношение на биологичното разнообразие; изтъква неотложната необходимост да се защитят най-важните горски територии в света като тропическите гори на Амазония, включително в най-отдалечените региони на ЕС; отново потвърждава ангажимента на ЕС към Декларацията на лидерите от Глазгоу относно горите и земеползването (COP26); призовава всички страни да определят цели за увеличаване на нетните поглъщания на еквивалент на СО2 чрез дейности в областта на ЗПЗГС;

55.подчертава решаващото значение на влажните зони – включително торфищата, мангровите гори и други крайбрежни и вътрешни влажни екосистеми – като някои от най-ефективните естествени въглеродни поглътители на планетата; призовава всички страни спешно да увеличат усилията си за опазване, устойчиво управление и възстановяване на влажните зони като ключова стратегия за смекчаване на последиците от изменението на климата, адаптиране, опазване на биологичното разнообразие и устойчивост на свързаните социални и икономически дейности;

56.изтъква, че е важно да се определят и увеличат в максимална степен потенциалните полезни взаимодействия между действията в областта на биологичното разнообразие и климата, включително като се отдаде приоритет на опазването, възстановяването и управлението на екосистемите и видовете, които са от значение във въглеродните цикли, съгласно договореното в рамките на COP16 в Кали, Колумбия; подчертава значението на прилагането на глобалната рамка за биологичното разнообразие Кунмин-Монреал; във връзка с това приветства представянето на национални стратегии и планове за действие в областта на биологичното разнообразие от 55 страни и на национални цели от 139 страни и настоятелно призовава всички останали страни бързо да последват този пример;

57.подчертава значението на опазването, съхраняването и възстановяването на водните и свързаните с водата екосистеми; призовава за повече действия за устойчиво използване на водата, включително чрез използването на иновативни водни технологии, особено на места, които са силно засегнати от суши или недостиг на вода; подчертава опустошителните екологични, социални и икономически последици от опустиняването, сушите, наводненията и замърсяването на водите; приветства европейската стратегия за устойчивост на водните ресурси и призовава Комисията и държавите членки да я приложат своевременно; призовава за допълнителни действия за справяне със замърсяването от перфлуороалкилирани и полифлуороалкилирани съединения; призовава Комисията и държавите членки да ускорят прилагането на съществуващите закони и да гарантират спазването на Рамковата директива за водите Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2000/60/oj).;

58.приветства приемането на Договора за откритото море и призовава за неговото бързо ратифициране и изпълнение от страните по него; призовава страните по него да продължат работата си по Диалога за океана и изменението на климата; подчертава, че глобалната климатична система зависи от здравето на океанските и морските екосистеми, които губят своя регулаторен капацитет поради глобалното затопляне, замърсяването, прекомерната експлоатация на морското биологично разнообразие, увеличаването на киселинността на водите, еутрофикацията, намаляването на кислорода в океаните и ерозията на бреговата линия;

59.подчертава значението на глобалните усилия за борба с влошаването на състоянието на морските екосистеми, тъй като океанът поглъща 30% от всички въглеродни емисии, улавя 90% от излишната топлина и доставя над 50% от кислорода в света и е основен резервоар от гледна точка на биологичното разнообразие; приветства резултата от Седмицата на океаните в Ница относно увеличените финансови ангажименти за опазване на океаните; призовава за спешни действия за възстановяване на морските екосистеми и за гарантиране на ефективното опазване на защитените морски зони; припомня цел 3 от глобалната рамка за биологичното разнообразие Кунмин-Монреал за опазване на 30% от моретата до 2030 г.;

60.подчертава необходимостта от всеобхватно разглеждане на връзките между изменението на климата, замърсяването на въздуха и общественото здраве, включително на заседанията на Конференцията на страните; приветства декларацията на COP28 относно климата и здравето, подписана от над 150 правителства; призовава подобренията в качеството на въздуха да бъдат интегрирани в политиките в областта на климата и да бъдат взети предвид в НОП; призовава всички страни да ускорят предприемането на смислени действия, които да допринесат за качеството на въздуха; настоятелно призовава страните да гарантират, че при финансирането на борбата с изменението на климата се отдава приоритет на решенията за чист въздух с измерими ползи за здравето, справедливостта и климата;

61.подчертава, че изменението на климата ще доведе до повишена антибиотична резистентност; във връзка с това отново изтъква необходимостта от спешни действия за справяне с антимикробната резистентност и призовава за допълнителни усилия от страна на всички договарящи се страни за постигане на намаляване и по-разумна употреба на антимикробните средства с цел борба с риска от резистентност; във връзка с това призовава за обвързващи ангажименти в съответните международни договори; изразява съжаление относно липсата на действия, предприети до момента;

62.подчертава необходимостта от борба с въздействието на пластмасите върху околната среда през целия им жизнен цикъл, включително въздействието им върху климата; подчертава необходимостта от адекватно ценообразуване на въглеродните емисии на суровините с цел значително намаляване на изкопаемите горива в сектора на пластмасите; отбелязва, че работата по световния договор за пластмасите все още продължава, и изразява съжаление, че страните отново не са успели да сключат договора през август 2025 г. в Женева поради разногласия относно неговия обхват; призовава за приемането на амбициозно споразумение, което да обхване всички етапи на производството и потреблението на пластмаси и управлението на отпадъците от тях;

63.изразява съжаление във връзка с високата цена на химическото замърсяване в световен мащаб, което задълбочава кризите в областта на климата и биологичното разнообразие; призовава страните да приложат мерки за постигане на стратегическите цели и задачи, приети съгласно Глобалната рамка на ООН за химикалите; подчертава необходимостта ЕС и неговите държави членки да играят водеща роля в глобалните усилия за справяне с химическото замърсяване, включително чрез преразглеждане на политиките си в областта на химикалите, когато е необходимо;

64.подчертава необходимостта от защита на правата и интересите на коренното население и местните общности, както е посочено в Декларацията на ООН за правата на коренното население; подчертава необходимостта от гарантиране на правото на свободно, предварително и информирано съгласие; подчертава, че всички проекти по член 6, които се отнасят до земи или общности на коренното население, трябва да включват това коренно население и да зачитат неговите права;

65.подчертава, че коренните народи са не само заинтересовани страни или уязвими групи, но и носители на права, признати съгласно преамбюла на Парижкото споразумение; подчертава необходимостта от политическо участие на коренното население в заседанията на Конференцията на страните и в други процеси на РКООНИК, за да се насърчи пълноценното ангажиране във всички органи за вземане на решения; признава необходимостта от финансиране и улесняване на присъствието на коренното население на техническите заседания на Конференцията на страните и спомагателния орган;

66.признава, че земите на коренното население са горещи точки на биологично разнообразие и че коренното население играе жизненоважна роля за опазването и устойчивото управление на ресурсите; посочва, че според петия доклад за оценка на IPCC формите на знание на коренното население и на местно и традиционно знание са основен ресурс за адаптиране към изменението на климата; изразява съжаление, че знанията на коренното население не се използват ефективно; подчертава по-специално ролята на тези знания за избягване на неправилно адаптиране;

67.подчертава необходимостта коренното население да има пряк достъп до финансиране на борбата с изменението на климата чрез международни фондове за климата, като Зеления фонд за климата, Фонда за адаптиране и Фонда за загуби и щети;

68.признава, че на заседанията на Конференцията на страните се обръща по-голямо внимание на програмата за изменението на климата, мира и сигурността, което стана особено очевидно на COP29 с отправянето на призива от Баку за действия в областта на климата за постигане на мир, помощ и възстановяване, и с предходната инициатива на COP27 за реакции на изменението на климата за поддържане на мира и Декларацията на COP28 за изменението на климата, помощта, възстановяването и мира;

69.отбелязва, че в доклада на Комисията за напредъка по съвместното съобщение „Нова перспектива относно причинно-следствената връзка между климата и сигурността“, публикуван през февруари 2025 г., се признават връзките между изменението на климата, влошаването на състоянието на околната среда и въпросите на мира, сигурността и отбраната, като се подчертава тяхното значение за външната политика;

70.подчертава, че изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда са мултипликатори на заплахите и могат да доведат до недостиг на храни и на природни ресурси, да увеличат напрежението в международните отношения и конфликтите във връзка с природните ресурси и да причинят природни бедствия, като всички те са основни фактори за разселването на хора и за миграционните потоци;

71.подчертава необходимостта от по-голямо международно внимание към въздействието на конфликтите върху околната среда; подчертава опустошението на околната среда, причинено от военните нападения и операции по света, и настоятелно призовава за прекратяване на тези действия в съответствие с международното право; подчертава, че освен незабавното унищожаване и загуба на човешки живот, продължаващите конфликти нарушават екосистемите, изчерпват природните ресурси, замърсяват околната среда и застрашават здравето на нашата планета за идните поколения, като същевременно подкопават усилията за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптиране към него; подчертава по-специално последните доклади на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) относно тревожния мащаб на екологичните щети, причинени от конфликтите в Украйна Програма на ООН за околната среда, The Environmental Impact of the Conflict in Ukraine: A Preliminary Review (Въздействието на конфликта в Украйна върху околната среда: предварителен преглед), 14 октомври 2022 г. и в Газа Програма на ООН за околната среда, Environmental Impact of the Conflict in Gaza: Preliminary Assessment of Environmental Impacts (Въздействие на конфликта в Газа върху околната среда: предварителна оценка на въздействието върху околната среда, 18 юни 2024 г.; припомня освен това доклада на Съвместния изследователски център относно екологичните щети, причинени от продължаващата агресивна война на Русия в Украйна Съвместен изследователски център, Status of Environment and Climate in Ukraine (Състояние на околната среда и климата в Украйна), 2025 г., който показва резки скокове на токсичното замърсяване, деградация на почвите и смущения в системите за мониторинг; счита, че субектите, признати като отговорни за конфликти от Международния съд, трябва да бъдат подведени под отговорност и за климатичните и екологичните разходи, свързани с войната и окупацията и с възстановяването след конфликти;

72.подчертава, че засилената дипломация по въпросите на климата в рамките на РКООНИК е от ключово значение, за да се допринесе за утвърждаването на многостранното сътрудничество, особено на фона на нарастващото геополитическо напрежение и намаляващото доверие в глобалното сътрудничество; подчертава символичното значение на COP30, отбелязваща 10‑ата годишнина от Парижкото споразумение; призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят ангажимента на председателството на COP30 за многостранно сътрудничество; подчертава, че със своето председателство на БРИКЮ и на COP30 Бразилия може да използва възможността да даде тласък на по-силна и по-координирана програма за постигане на напредък по икономическите, политическите и екологичните въпроси;

73.подчертава, че целите в областта на климата не могат да бъдат постигнати без подкрепата и участието на обществеността; призовава всички страни да повишат осведомеността и общественото разбиране относно изменението на климата и свързаните с него въпроси и да работят с публични представители за получаване на обществена подкрепа за мерките за смекчаване и адаптиране; изразява загриженост във връзка с нарастващото разпространение на невярна информация и дезинформация във връзка с климата, включително от страна на държавни участници, и настоятелно призовава всички правителства спешно да разгледат този въпрос предвид заплахата, която той представлява за значимите действия в областта на климата и за демокрацията; подчертава значението на достъпа до научнообоснована информация и на защитата на независимите медии; подчертава значението на работата, извършена от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) за предоставяне на надеждни научни становища и данни; призовава РКООНИК да увеличи усилията си за борба с дезинформацията, свързана с климата; призовава Комисията да се присъедини към Глобалната инициатива за почтеност на информацията относно изменението на климата с цел борба с дезинформацията за климата;

74.подчертава, че всички сектори трябва да допринасят за намаляването на емисиите и за постигане на неутралност по отношение на климата в съответствие с Парижкото споразумение;

75.приветства факта, че почти 160 държави са подписали Глобалния ангажимент за метана; настоятелно призовава държавите – членки на ЕС, които все още не са се присъединили към ангажимента, да направят това преди COP30; призовава Комисията и държавите членки да предприемат допълнителни действия за постигане на целта на ангажимента за метана; призовава всички страни да приемат конкретни цели за намаляване на емисиите на метан и да ги включат в своите НОП; призовава за количествена, научно обоснована оценка на напредъка, постигнат след приемането му на COP26;

76.припомня, че затоплящата сила на метана е над 80 пъти по-голяма от тази на въглеродния диоксид през първите 20 години в атмосферата, и поради това подчертава значението на ускоряването на намаляването на метана; отбелязва със загриженост констатациите в доклада на Международната агенция по енергетика от 2025 г., в който се подчертава продължаващото нарастване на емисиите на метан, слабото изпълнение на Глобалния ангажимент за метана и фактът, че държавите значително подценяват замърсяването с метан в своя енергиен сектор, като МАЕ оценява, че емисиите са с около 80% по-високи от общите емисии, докладвани от правителствата; припомня, че емисиите на метан от енергийния сектор продължават да бъдат една от най-лесните и икономически най-изгодните категории емисии за намаляване в световен мащаб; призовава ЕС да подкрепи създаването на клуб на купувачи за намаляване на емисиите на метан заедно с други големи вносители на изкопаеми горива, по примера на Коалицията на предприятията пионери, като се приеме обща максимална стойност на интензитета на метана в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1787 и по този начин се ускори глобалното намаляване на метана;

77.припомня приетия Регламент (ЕС) 2024/1787 за намаляване на емисиите на метан в сектора на енергетиката, който от 1 януари 2027 г. ще се прилага и за вносителите от ЕС на суров нефт, природен газ и въглища; подчертава решаващата роля на този регламент и неговото прилагане за насърчаване на намаляването на метана нагоре по веригата, за гарантиране на доверието на инвеститорите и за определяне на световни стандарти;

78.отбелязва със загриженост, че транспортният сектор е единственият, в който емисиите на равнището на ЕС са се увеличили от 1990 г. насам, и че за постигането на целите на ЕС в областта на климата ще бъде необходимо по‑съществено намаляване; подчертава значението на допълнителните мерки в подкрепа на електрификацията на автомобилния транспорт като начин за намаляване на емисиите от автомобилния транспорт, в съчетание с допълнителни мерки в подкрепа на преминаването към други видове транспорт, интермодалния транспорт и обществения транспорт като цяло; призовава Комисията да включи емисиите от международния транспорт в НОП; изразява загриженост във връзка с факта, че според доклада на Комисията за оценка на НПЕК за 2025 г. някои държави членки все още разполагат със схеми за подпомагане на превозни средства, задвижвани с изкопаеми горива, и призовава тези държави членки постепенно да ги премахнат;

79.повтаря призива си Комисията да гарантира социална справедливост на мерките за декарбонизация на транспорта, включително чрез включване на емисиите от суперяхти, частни и бизнес самолети в политиките на ЕС в областта на климата; освен това отново призовава всички страни по Конвенцията, включително държавите – членки на ЕС, да предприемат мерки за възпиране на използването на частни самолети; изтъква несъразмерното въздействие върху климата на частните самолети, които са до 14 пъти по-замърсяващи на пътник от търговските полети; подчертава значението на това да се дава пример и призовава всички участници в COP30, включително тези от институциите на ЕС, да се въздържат от използване на частни самолети и да избират възможно най-слабо замърсяващия вид транспорт, за да стигнат до местоназначението си Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2024 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата през 2024 г. в Баку, Азербайджан (COP29), (OВ C, C/2025/808, 11.2.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/808/oj).;

80.приветства напредъка, постигнат на международно равнище, в налагането на такси върху въглеродните емисии на международното корабоплаване; въпреки това счита, че все още съществува разминаване между споразумението, постигнато от Международната морска организация (ММО), и дългосрочните цели, определени от ММО; подчертава в това отношение схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ), която се прилага постепенно за морския трафик от 2025 г. нататък;

81.призовава Комисията, да представи доклад на Парламента, след като приетите от ММО в рамките на 83‑тата сесия мерки за декарбонизация бъдат официално приети, в който да се оценява тяхната цялостна екологосъобразност и техният принос за целите на Парижкото споразумение, както и сравнение с равнището на екологосъобразност, предвидено в разпоредбите на СТЕ на ЕС;

82.приветства анализа COM(2025)0110., публикуван от Комисията на 18 март 2025 г., който показва, че няма доказателства за увеличаване на използването на по-малки кораби извън обхвата на СТЕ на ЕС или прехвърляне от кораб на кораб като начин за заобикаляне на неотдавнашното разширяване на СТЕ на ЕС за морския транспорт; припомня клаузата за преглед на СТЕ на ЕС за 2026 г., в която се предвижда възможността за разширяване на обхвата, така че да включва по-малки кораби, включително офшорни кораби с брутен тонаж между 400 и 5000 тона;

83.отбелязва, че на селскостопанския сектор се падат 10 – 12% от глобалните антропогенни емисии и 11% от общите емисии на ЕС през 2020 г.; признава значителния потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове в селскостопанския сектор; подчертава, че земеделските стопани и селскостопанският сектор са особено уязвими по отношение на изменението на климата, като изменението на климата представлява значителна заплаха за продоволствената сигурност в световен мащаб; подчертава, че политиките за постигане на намаляване на емисиите в селскостопанския сектор следва да направят всичко възможно, за да се гарантира продоволствена сигурност; подчертава необходимостта от прилагане на политическа рамка, която да дава стимули за устойчивите селскостопански методи, да подкрепя земеделските стопани, особено дребните земеделски стопани, в прехода към устойчиви практики и да възнаграждава земеделските стопани, които подкрепят усилията за смекчаване на последиците от изменението на климата и опазват биологичното разнообразие; подчертава ползите за околната среда от възстановяването на оводняването в пресушените торфища и за други мерки, които насърчават биологичното разнообразие в земеделските стопанства, здравето на почвите и качеството на водите, като същевременно допринасят за смекчаването на изменението на климата и приспособяването към него;

84.приветства факта, че според Световната банка 28% от световните емисии понастоящем са обхванати от ценообразуването на въглеродните емисии World Bank, State and Trends of Carbon Pricing 2025 (Състояние и тенденции в ценообразуването на въглеродните емисии през 2025 г.), Световна банка, Вашингтон, май 2025 г.; въпреки това изразява съжаление, че както обхватът, така и средните равнища на ценообразуване остават твърде ниски, за да се постигнат целите, посочени в Парижкото споразумение; подчертава, че ценообразуването на въглеродните емисии генерира приходи, които следва да се използват за действия в областта на климата и за справедлив преход;

85.приветства факта, че Бразилия въвежда СТЕ и че няколко търговски партньори на ЕС са въвели или планират да въведат търговия с въглеродни емисии или други механизми за ценообразуване на въглеродните емисии, включително в отговор на въвеждането на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите; приканва Комисията да продължи да насърчава и подкрепя други страни да въвеждат или подобряват механизмите за ценообразуване на въглеродните емисии и да проучат връзките и други форми на сътрудничество със съществуващите механизми за ценообразуване на въглеродните емисии извън ЕС; в тази връзка призовава Комисията да гарантира, че всички връзки със СТЕ на ЕС ще продължават да предоставят допълнителен и постоянен принос за смекчаване на последиците от изменението на климата и няма да подкопават вътрешните ангажименти на ЕС по отношение на емисиите на парникови газове;

86.подчертава, че глобалният преглед изтъква значението на прехода към устойчив начин на живот и устойчиви модели на потребление и производство, включително чрез по-кръгова икономика; подчертава необходимостта от увеличаване на усилията за развитие и подобряване на кръговата икономика на ЕС; настоятелно призовава Комисията да предложи възможно най-скоро и след осъществяването на оценка на въздействието цел за 2030 г. за отпечатъка върху материалите и потреблението на ЕС съгласно ангажимента по осмата ПДОС;

87.подчертава необходимостта да се обърне внимание на въздействията на текстилния сектор върху климата и околната среда, тъй като на този сектор се дължат около 8 – 10% от световните емисии на парникови газове и значително потребление на ресурси, по-специално вода и енергия; отново заявява, че текстилната промишленост трябва да играе важна роля в прехода към кръгова икономика и че трябва да се справи с предизвикателствата, свързани с предотвратяването на отпадъците, управлението на отпадъците, отделянето на пластмасови микрочастици, използването на вода, свръхпроизводството, свръхбързите практики и практиките на бърза мода, цялостната дълготрайност и нетоксичност на производствения процес, както и възможността за рециклиране в текстилния сектор; във връзка с това подчертава значението на неотдавнашното изменение на Рамковата директива на ЕС за отпадъците; подчертава необходимостта от спешно подобряване на стандартите в областта на правата на човека по цялата верига за създаване на стойност в текстилния сектор;

88.подчертава въздействието на кризата в областта на климата върху туристическия сектор, който едновременно допринася за нея и е уязвим спрямо нея, както и необходимостта дестинациите да се адаптират към климатичните рискове и да развиват издръжлив спрямо изменението на климата туризъм; призовава за насърчаване на преход към по-устойчив туризъм с екологично отговорни и нисковъглеродни практики;

89.отбелязва, че има нарастващ научен и политически интерес към модификацията на слънчевата радиация (SRM) – предложен набор от подходи за климатичен инженеринг, например впръскване на аерозоли в стратосферата, с цел изкуствено отразяване на слънчевата светлина и охлаждане на планетата; подчертава, че SRM не допринася за справяне с първопричината за изменението на климата, че не съществува научна сигурност относно последиците от нея и че застрашава климатичната и геополитическата стабилност, потенциално по катастрофален начин; припомня, че резолюцията на ООН относно глобалното управление е блокирана; подчертава, че при липса на солидни научни доказателства относно безопасността, ефективността и управлението, всяко следване на подходи за климатичен инженеринг трябва да се ръководи от принципа на предпазните мерки;

90.припомня препоръките на Групата на главните научни съветници на Комисията, публикувани през декември 2024 г., и съответно призовава Комисията да поеме проактивна роля в договарянето на глобална рамка за управление на SRM, основана на твърда позиция за невнедряване, и да укрепи способността за откриване и количествено определяне на всяко недекларирано внедряване на SRM; освен това призовава Комисията и държавите членки да се споразумеят за мораториум върху използването на SRM в целия ЕС и да гарантират, че всяко потенциално публично финансиране за отговорни научни изследвания и всеобхватни международни оценки на рисковете, потенциалните последици и въздействия на тази технология не замества публичното финансиране за научни изследвания в областта на приспособяването към изменението на климата и смекчаването му;

91.подчертава значението на перспективите за равенство между половете и приобщаващите подходи в процеса на РКООНИК, включително работната програма за справедлив преход; призовава всички страни по Конвенцията, включително ЕС и неговите държави членки, да полагат повече усилия за интегриране на равенството между половете в своите преразгледани НОП и национални планове за адаптиране, както и в своите политики в областта на климата и околната среда, и по-специално тези, които са свързани със смекчаването на последиците, адаптирането и загубите и щетите; подчертава необходимостта от по-конкретни действия от страна на всички страни, включително ЕС и неговите държави членки, за изпълнение на ангажиментите по обновения план за действие относно равенството между половете, договорен на COP25; настоятелно призовава държавите членки и Комисията да полагат повече усилия за постигане на целите, определени в третия план за действие на ЕС относно равенството между половете;

92.призовава за разработване на нов, амбициозен план за действие относно равенството между половете преди COP30, който да бъде междусекторен, приобщаващ, измерим, основан на правата на човека и съгласуван във всички области на действията във връзка с климата; призовава страните да гарантират, че финансирането в областта на климата е съобразено с равенството между половете и че планът за действие относно равенството между половете включва подходящ и специален план за финансиране; призовава всички страни да подкрепят приемането на нов план за действие относно равенството между половете по време на COP30;

93.отново изтъква, че капацитетът за адаптиране и уязвимостта се различават в зависимост от социалния пол, възрастта, способностите, расата и професията; поради това призовава всички страни да извършат оценка, да отговорят на нуждите на уязвимите групи от населението и да им отдадат приоритет в своите национални планове за адаптиране, съобщения за адаптиране и НОП;

94.признава непропорционалното въздействие на изменението на климата върху жените и момичетата, което изостря съществуващите неравенства между половете и представлява уникална заплаха за техния поминък, здраве и безопасност; отново изтъква необходимостта от ускоряване на действията за съобразено с равенството между половете намаляване на риска от бедствия, а следователно и за съобразено с равенството между половете изпълнение на Рамковата програма от Сендай; призовава да се положат допълнителни усилия за отдаване на приоритет и отчитане на аспекта на социалния пол в подготвеността за бедствия, по-специално чрез използване на дезагрегирани набори от данни в областта на намаляването на риска от бедствия;

95.счита, че достъпът на жените до приобщаващо финансиране в областта на климата трябва да бъде увеличен и улеснен, като отбелязва, че жените получават непропорционално по-малък достъп до финансови ресурси за проекти за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да докладват относно съобразяването с равенството между половете на техните вноски за финансиране на борбата с изменението на климата и да увеличат съгласуваността между подкрепата за подобряване на равенството между половете и за борба с изменението на климата чрез инструментите за външна дейност и чрез Европейската инвестиционна банка;

96.отново изтъква, че е важно да се засили участието на жените в процеса на вземане на решения в контекста на дипломацията в областта на климата, включително в делегациите на COP и водеща роля на всички равнища на действията в областта на климата; призовава всички страни да се стремят към паритет между половете в своите делегации и на всички равнища на вземането на решения и преговорите в областта на изменението на климата; настоятелно призовава всички страни да определят национален координатор по въпросите на равенството между половете и изменението на климата и да увеличат свързаните с това ресурси, обучение и подкрепа, включително в рамките на ЕС;

97.припомня значението на пълноценното участие на всички страни в процесите на вземане на решения по линия на РКООНИК в дух на искрено сътрудничество и признава, че защитата на пространство за участниците от гражданското общество и тези на местно и регионално равнище, така че те да работят и да участват в управлението на климата, е от основно значение за отчетността и прозрачността; признава, че съществуват много пречки пред участието на организации на гражданското общество в конференциите на страните; подчертава, че гражданското общество и участниците на местно и регионално равнище играят жизненоважна роля за постигане на напредък в изпълнението на НОП, като гарантират, че действията са ефективни, съобразени с местните условия и отговарят на нуждите на общността;

98.призовава председателството на COP30 и бъдещите председателства да дават по‑добра възможност за участие на развиващите се страни и делегатите от най‑слабо развитите страни и да заделят допълнителни ресурси за тази цел; насърчава страните да включват млади хора в своите делегации, за да гарантират, че бъдещите поколения имат активна роля в оформянето на решенията, засягащи тяхното бъдеще; приветства създаването на ролята на младежки застъпник за климата на COP28 като стъпка към по-голямо приобщаване на младите хора в процеса на РКООНИК; призовава COP30 да институционализира пълноценното участие на децата и младите хора, включително чрез механизми за структуриран диалог и официално представителство; призовава за по-широко използване на виртуални платформи по време на конференциите на страните с цел засилване на глобалното приобщаване и участие на делегатите и представителите на гражданското общество;

99.изисква от организаторите на конференциите на страните да гарантират, че правата на човека, основните свободи, включително свободата на изразяване, пълното и неограничено участие на гражданите и организациите на гражданското общество, включително правото на мирни събрания и сдружаване и равният достъп до тази и бъдещи конференции на страните са изцяло залегнали и гарантирани в споразумението със страната домакин, което следва да бъде оповестявано публично възможно най-скоро след подписването; призовава секретариата на РКООНИК да наблюдава спазването на тези критерии за правата на човека и да предприема действия в случай на нарушения;

100.счита, че при избора на град домакин за всяка бъдеща среща на Конференцията на страните следва да се вземе предвид набор от предварително определени условия, включително логистичен и организационен капацитет, сигурност и безопасност, както и екологичните, икономическите и социалните въздействия от организацията на събитието; подчертава значението на устойчивата организация на COP30; изразява съжаление относно всяко отрицателно въздействие, което COP30 може да окаже върху местната екосистема и местната общност в Белем; призовава за предприемане на предпазни мерки с цел смекчаване на тези рискове;

101.изразява загриженост, че над 1 770 лобисти от сферата на изкопаемите горива бяха акредитирани участници на COP29; призовава РКООНИК и страните да гарантират, че процесът на вземане на решения е защитен от интереси, които противоречат на целите на Парижкото споразумение; настоятелно призовава РКООНИК да играе водеща роля, като предложи амбициозна рамка за отчетност, която ще защити работата на РКООНИК от неправомерно влияние, въз основа на модела, съдържащ се в Рамковата конвенция на Световната здравна организация за контрол на тютюна по отношение на тютюневата промишленост; настоятелно призовава всички страни да се споразумеят в рамките на настоящото споразумение за определение на „конфликти на интереси“, за целите на въвеждането на по-строги изисквания за оповестяване;

102.призовава акредитацията на наблюдателите да бъде обвързана с представяне на официална декларация за представляваните интереси към регистър на РКООНИК, достъпен за обществеността, за да се увеличи прозрачността на Конференцията на страните по отношение на влиянието;

103.приветства факта, че Комисията не е предоставила акредитация за лобисти в областта на изкопаемите горива, които да присъстват на COP29, и призовава за продължаването на тази практика; изразява съжаление, че 113 лобисти за изкопаемите горива са били акредитирани от държави — членки на ЕС, на COP29, и призовава всички държави членки да се въздържат от предоставяне на акредитация на лобисти за изкопаемите горива за присъствие на COP30 или на която и да е бъдеща конференция на страните по РКООНИК;

104.разглежда COP30 като ключов етап 10 години след Парижкото споразумение и подчертава, че борбата с изменението на климата следва да бъде мощен двигател на растежа, намаляването на енергийната бедност и повишаването на издръжливостта, устойчивостта и конкурентоспособността на промишлените отрасли и малките и средните предприятия (МСП); призовава създателите на политики във всички страни по Конвенцията да приложат амбициозни, навременни и целенасочени отговори в една стабилна, предвидима и осигуряваща подкрепа рамка за преход в съответствие с принципа на общите, но диференцирани отговорности;

105.подчертава, че добре разработените и приложими благоприятстващи политики могат да гарантират, че целите в областта на декарбонизацията и климата вървят ръка за ръка с промишления растеж, създаването на работни места и иновациите; припомня, че инвестирането в устойчиви и чисти технологии допринася за екологичните, икономическите и социалните цели;

106.счита, че е от изключително значение ЕС да гарантира справедлив преход към неутралност по отношение на климата до 2050 г., да запази обществената подкрепа за действията в областта на климата и да даде пример, което следва да гарантира стартово предимство в областта на чистите технологии и устойчивите промишлени отрасли; призовава за строги и целенасочени мерки за предпазване на промишлеността на ЕС от риска от изместване на въглеродни емисии и от нелоялна конкуренция в световен мащаб, като се гарантират еднакви условия на конкуренция в световен мащаб; подчертава неотложната необходимост от справяне с трайно високите цени на енергията, които подкопават конкурентоспособността на промишлеността на ЕС, включително чрез инвестиции в чиста и възобновяема енергия, енергийна ефективност, мрежи и гъвкавост;

107.признава, че целта на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., като същевременно се повишава неговата конкурентоспособност, предполага дълбока промишлена трансформация, която изисква мащабни и целенасочени публични и частни инвестиции, съобразени с различните обстоятелства в държавите членки и промишлеността, и увеличаване на подкрепата за чисти технологии, иновации, умения и инфраструктура; подчертава, че инвестирането в промишлени вериги за създаване на стойност за чисти технологии също е от ключово значение за реиндустриализацията на ЕС и за засилването на стратегическата автономност;

108.настоятелно призовава за подкрепа за промишлените дружества от ЕС, включително МСП и малките дружества със средна пазарна капитализация, за да запазят водещата си роля в световен мащаб, като същевременно се декарбонизират и преминават към икономика с нулеви нетни емисии; подчертава необходимостта от предоставяне на ефективни решения за да им бъде оказана подкрепа в тази преходна фаза, за да се насърчи техният иновационен капацитет и да се гарантира конкурентоспособност, да им се предоставят предвидими и опростени административни процедури, например онлайн процедури на издаване на разрешения и достъп до финансиране, както и да се улесни участието им в обществените поръчки;

109.призовава за ускорена декарбонизация, наред със засилена конкурентоспособност; приветства законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии Съобщение на Комисията от 26 февруари 2025 г., озаглавено „Пактът за чиста промишленост: Съвместна пътна карта за конкурентоспособност и декарбонизация“ (COM(2025)0085),, Пакта за чиста промишленост Ibid. и Плана за действие за енергия на достъпни цени Съобщение на Комисията от 26 февруари 2025 г., озаглавено „План за действие за енергия на достъпни цени“ (COM(2025)0079). като ключови стъпки към издръжлива и неутрална по отношение на климата икономика, както и предстоящия Акт за механизъм за ускоряване на промишлената декарбонизация; приветства разширения Фонд на ЕС за иновации, който подкрепя разрастването на нови иновации и технологии в Европа, насочени към декарбонизация и развитие на веригата на доставки;

110.подкрепя управлението на въглеродните емисии като част от мерките за намаляване на промишлените емисии и подчертава ключовата роля на улавянето, използването и съхранението на въглерод за декарбонизацията на емисиите от промишлеността, които трудно могат да бъдат намалени, и за производството на нисковъглеродни продукти, включително нисковъглероден водород; припомня стратегията за промишлено управление на въглерода Съобщение на Комисията от 6 февруари 2024 г., озаглавено „Към амбициозно промишлено управление на въглеродните емисии за ЕС“ (COM(2024)0062). с цел разширяване на улавянето, съхранението, използването и поглъщането на CO2; приветства напредъка в създаването на световен пазар на въглеродни емисии, който следва да спомогне за декарбонизацията на промишлените отрасли в световен мащаб и да гарантира еднакви условия на конкуренция за дружествата в целия свят; във връзка с това припомня своята позиция относно СТЕ на ЕС и механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ) Резолюция на Европейския парламент от 3 април 2025 г. относно енергоемките отрасли (ОВ C, C/2025/4369, 9.9.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/4369/oj); Резолюция на Европейския парламент от 19 юни 2025 г. относно Пакта за чиста промишленост, Приети текстове, P10_TA(2025)0137., като приветства предложеното опростяване на МКВЕГ в първия пакет „Омнибус“ като важна стъпка за по-нататъшно повишаване на неговата ефективност за справяне с изместването на въглеродни емисии и призовава за работещо решение за износ с цел справяне с риска от изместване на въглеродни емисии за стоките по МКВЕГ, изнасяни от ЕС за държави извън ЕС;

111.настоятелно призовава за подобрен достъп до финансиране за европейските промишлени дружества с цел декарбонизация в съответствие с Парижкото споразумение; подчертава необходимостта от подходящи финансови ресурси в подкрепа на декарбонизацията в рамките на следващата многогодишна финансова рамка, включително чрез конкретни инструменти за финансиране, които да отговарят ефективно на нуждите на европейската промишленост от финансиране;

112.признава съществената роля на МСП и малките дружества със средна пазарна капитализация, по-специално микропредприятията и стартиращите предприятия, за стимулирането и постигането на резултати в областта на иновациите, създаването на работни места и икономическия растеж, както и за водещата им роля в цифровия и екологичния преход чрез иновации и авангардни технологични решения; подчертава необходимостта от предвидими правила и по-добър достъп до финансиране в това отношение;

113.подчертава необходимостта всички страни да имат непрекъснат сигурен и конкурентен достъп до суровини от изключителна важност, включително вторични; приветства Законодателния акт за суровините от критично значение Регламент (ЕС) 2024/1252 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. за създаване на рамка за гарантиране на сигурни и устойчиви доставки на суровини от критично значение и за изменение на регламенти (ЕС) № 168/2013, (ЕС) 2018/858, (ЕС) 2018/1724 и (ЕС) 2019/1020 (OВ L, 2024/1252, 3.5.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1252/oj). и намерението на Комисията да предложи нов Законодателен акт за кръговата икономика и призовава за диверсифицирани вериги на доставки с равностойни на приложимите в ЕС стандарти; счита, че е необходима предвидима регулаторна рамка, която да отключи кръговите бизнес модели, особено тези, които се основават на предотвратяването на отпадъците, повторната употреба и висококачественото рециклиране, за да се гарантира достъп до суровини от критично значение;

114.подчертава неотложната необходимост от преквалификация/повишаване на квалификацията на работната сила с инвестиции в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) и академиите за умения за постигане на нулеви нетни емисии, за да се преодолее недостигът на работна ръка и недостигът на умения за декарбонизация на европейската промишленост; призовава за сътрудничество със социалните партньори за преодоляване на недостига на умения и посрещане на бъдещото търсене на работна ръка в областта на чистите технологии;

115.подчертава значението на започването на постепенното премахване на изкопаемите горива възможно най-скоро, като същевременно отново изтъква необходимостта от разработване на мерки за гарантиране на доставките на газ при смекчени разходи за секторите, които не могат да разчитат в значителна степен на електрификация в краткосрочен до средносрочен план; отбелязва, че докато полага усилия за постигане на глобален консенсус относно такова постепенно премахване в рамките на COP30, ЕС следва да продължи да намалява зависимостта си от изкопаеми горива, да увеличава разнообразието на своите доставчици на енергия и да развива енергийно ефективна и декарбонизирана икономика, за да повиши своята енергийна сигурност и конкурентоспособност на промишлеността и да осигури достъп до енергия на достъпни цени за домакинствата и предприятията; призовава ЕС спешно да прекрати вноса на руски изкопаеми горива, включително природен газ, който субсидира агресивната война на Русия срещу Украйна; във връзка с това приветства неотдавнашната пътна карта REPowerEU за прекратяване на вноса на енергия от Русия Съобщение на Комисията от 12 май 2025 г., озаглавено „Пътна карта за прекратяване на вноса на енергия от Русия“ (COM(2025)0440).; призовава държавите от Г‑7 да дадат пример за енергийния преход, и призовава всички страни по Конвенцията да декарбонизират енергийните си системи и да спрат всички нови инвестиции в добива на изкопаеми горива;

116.подчертава неизползвания потенциал на геотермалната енергия за постигане на целите на Парижкото споразумение и енергийната политика на ЕС, по-специално по отношение на отоплението и топлинната енергия за промишлени процеси; настоятелно призовава за споделяне на най-добри практики, иновации и технологии;

117.припомня основните резултати от първия глобален преглед в рамките на Консенсуса от ОАЕ на COP28, включително утрояване на възобновяемите енергийни източници и удвояване на енергийната ефективност в срок до 2030 г., както и ускоряване на инвестициите в чиста енергия; приветства факта, че 2023 г. беше рекордна година за увеличаване на капацитета за производство на електроенергия от възобновяеми източници МАЕ, ‘Renewables’(„Възобновяеми енергийни източници“), ,https://www.iea.org/energy-system/renewables#tracking. и призовава за непрекъснато наблюдение и проследяване на напредъка както на равнището на ЕС, така и на световно равнище; отбелязва със загриженост, че настоящите инвестиционни тенденции не са съгласувани с равнищата, необходими на света за постигане на тези цели МАЕ, World Energy Investment 2024: Overview and key findings („Световни инвестиции в енергетика, 2024 г. – преглед и основни изводи“), юни, 2024 г., и подчертава, че преодоляването на това разминаване изисква политически действия и по-силна публично-частна координация;

118.подчертава значението на глобалното намаляване на емисиите на метан във веригите за доставки на изкопаеми горива по време на прехода към системи за чиста енергия, за да се постигне глобално намаляване със 75% на емисиите на метан в срок до 2030 г., както е отразено в сценария на МАЕ за нулеви нетни емисии до 2050 г.; призовава подписалите Глобалния ангажимент за метана да увеличат усилията си, тъй като настоящите темпове на намаляване остават недостатъчни МАЕ, ‘Tracking pledges, targets and action’ („Проследяване на ангажиментите, целите и действията“), https://www.iea.org/reports/global-methane-tracker-2024/tracking-pledges-targets-and-action. и глобалните емисии продължават да надвишават 120 милиона метрични тона годишно; приветства Пътната карта за партньорство за намаляване на емисиите на метан, стартирана от Комисията на COP29, и настоятелно призовава за бързото ѝ прилагане, включително чрез представяне на успешни примери на COP30;

119.подкрепя глобалната цел за шесткратно увеличаване на капацитета за съхранение на енергия до 1 500 GW в срок до 2030 г. и в по-широк план за увеличаване на гъвкавостта на системата в съответствие с целите на Г‑7; подчертава необходимостта от иновации в технологиите за намаляване на емисиите на парникови газове; предупреждава, че изменението на климата нарушава енергийните системи, включително ефективността на водноелектрическите и топлинните централи; подчертава необходимостта от гъвкавост и развитие на съхранението на неизкопаеми горива с цел по-добро интегриране и управление на възобновяемите енергийни източници;

120.подчертава задълбоченото преразглеждане на законодателството на ЕС в областта на енергетиката в рамките на пакета „Подготвени за цел 55“, което го приведе в съответствие с повишената цел на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55% в срок до 2030 г., за да се постигне неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г., и което сега трябва да бъде ефективно приложено; счита, че другите страни по Конвенцията следва да положат подобни и подходящи усилия;

121.подчертава ролята на чистата енергия и възобновяемите енергийни източници, енергийната ефективност и диверсификацията на системите за постигане на неутралност по отношение на климата; във връзка с това приветства неотдавнашната реформа на структурата на пазара на електроенергия в ЕС Директива (ЕС) 2024/1711 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 г. за изменение на директиви (ЕС) 2018/2001 и (ЕС) 2019/944 по отношение на подобряването на структурата на пазара на електроенергия в Съюза (ОВ L, 2024/1711, 26.6.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2024/1711/oj)., която има за цел да стимулира производството на енергия от възобновяеми източници и да предостави повече права и защита на потребителите; счита, че са необходими допълнителни действия за прилагане на правилата за структурата на пазара на електроенергия; подчертава необходимостта от приемане на прагматични, ясни и благоприятстващи условия за увеличаване на нисковъглеродния водород и водорода от възобновяеми източници, така че да се постигне напредък в енергийния преход, особено в секторите, в които намаляването на емисиите е трудно;

122.припомня ангажимента на ЕС към принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, с който се взема предвид разходната ефективност, ефективността на системата, капацитетът за съхранение, гъвкавостта от страна на търсенето и сигурността на доставките; подчертава неговата роля за намаляване на емисиите, намаляване на сметките за енергия, подобряване на енергийната сигурност и защита на уязвимите потребители;

123.подчертава необходимостта от широкомащабни публични и частни инвестиции в енергийната мрежа на ЕС и свързаната с нея инфраструктура, за да се даде възможност за тяхната модернизация, включително цифровизация и разширяване, включително трансгранична междусистемна свързаност, и допълнително гъвкаво интегриране на чисти и възобновяеми енергийни източници, мерки за ефективност и решения за съхранение, за да се осигури чиста, достатъчна, сигурна и финансово достъпна енергия за гражданите и промишлеността на ЕС; подчертава по-специално необходимостта от модернизиране на електроенергийната мрежа на ЕС като част от предстоящия пакет за европейските електроенергийни мрежи;

124.подчертава необходимостта от глобална координация и подкрепа за развиващите се държави и най-слабо развитите държави за постигане на нулеви нетни емисии и изграждане на капацитет чрез трансгранично сътрудничество в областта на изготвянето на политики и трансфера на наука и технологии;

125.подчертава, че трябва да се насърчават партньорствата с надеждни държави извън ЕС по отношение на външните измерения на енергийните политики; отбелязва усилията на ЕС за изграждане на енергийни съюзи чрез перспектива за устойчиво развитие, включително като се вземат предвид интересите на техните населения и местните общности;

126.отбелязва декларацията Декларация за тройно увеличаване на дела на ядрената енергия, декември 2023 г. за утрояване на световния капацитет за ядрена енергия в срок до 2050 г., стартирана на COP28 и подписана на COP29 от 31 държави, включително 12 държави – членки на ЕС, и Украйна; във връзка с това припомня стартирането на ядрения алианс, предложен от няколко държави – членки на ЕС, и Европейския промишлен алианс за малки модулни реактори;

127.подчертава централната роля на местните общности и гражданите в един справедлив и приобщаващ енергиен преход; изтъква правната рамка на ЕС, която прави възможно изграждането на енергийни общности, и нейния потенциал като модел за международните партньори;

128.признава значението на програмата „Коперник“ и Центъра на ЕС за знания относно наблюдението на Земята във връзка с действията и наблюдението на климата; подчертава значението на сателитното наблюдение за политиката в областта на климата, включително проследяването на емисиите на метан, горите и поглътителите на въглерод; призовава за съвместни научни изследвания в областта на космическите и климатичните технологии, по-силни публично-частни партньорства и увеличаване на инвестициите в космическата икономика на ЕС за стратегическа автономност;

129.подчертава решаващата роля на научните изследвания и иновациите за постигането на целите на Парижкото споразумение и Зеления пакт; изразява съжаление относно продължаващия неуспех на ЕС по отношение на постигането на неговата цел за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в размер на 3% от БВП и призовава за стратегии за насърчаване на индустриалната НИРД;

130.приветства ролята на програмата „Хоризонт Европа“ и нейните партньорства, като например съвместните предприятия и общностите на знание и иновации на Европейския институт за иновации и технологии, за стимулиране на публично‑частното сътрудничество за постигане на неутралност по отношение на климата, като се гарантират устойчиви, достъпни и финансово приемливи иновации;

131.подчертава, че ЕС трябва да си сътрудничи в областта на научните изследвания, насочени към технологиите, промишлеността и иновативната наука, което спомага за постигането на значителен принос за Парижкото споразумение, и призовава за бързо изпълнение на новата Стратегия за европейските науки за живата природа и за преразглеждане на Стратегията за биоикономиката; приветства инициативата „Изберете Европа за науката“, която подобрява възможностите за финансиране на научни изследвания в ЕС; призовава Комисията да насърчава стратегически партньорства в областта на научните изследвания, за да се даде възможност за еднакви условия на конкуренция в Европа; подкрепя по-нататъшните действия за осигуряване на достъп на международната научноизследователска общност в дългосрочен план до свързани с климата данни;

132.подчертава ключовата роля на цифровизацията за енергийната интеграция, свързаността на пазара и намаляването на емисиите; подчертава значението на цифровите технологии и основаните на ИИ инструменти за постигане на чиста промишлена трансформация, тъй като те предлагат възможности, наред с другото, за електрификация, гъвкавост и енергийна ефективност; очаква стратегическата пътна карта на ЕС за цифровизация и ИИ в енергийния сектор; изразява загриженост относно въглеродния отпечатък на сектора на информационните и комуникационните технологии и призовава за устойчиви практики в центровете за данни; припомня целта на стратегията на ЕС в областта на цифровите технологии за осигуряване на неутрални по отношение на климата и високо енергийно ефективни центрове за данни и електронни съобщителни мрежи и услуги в срок до 2030 г.;

133.вярва, че Парламентът следва да бъде неразделна част от делегацията на ЕС на COP30, като се има предвид, че той трябва да даде съгласието си за международни споразумения и да играе централна роля при вътрешното изпълнение на Парижкото споразумение като един от съзаконодателите на ЕС; ето защо очаква да му бъде позволено да присъства на координационните заседания на ЕС на COP30 в Белем и да му бъде гарантиран своевременен достъп до всички подготвителни документи; поема ангажимент да действа независимо и без конфликти на интереси;

134.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Секретариата на РКООНИК с молба да бъде разпратена до всички страни по тази конвенция, които не са членки на ЕС.