1.Предлага транснационалните репресии да се определят като нападения и заплахи от страна на държави, включително авторитарни режими и техни марионетни сили, които имат за цел да защитават и прокарват интересите си, като достигат отвъд националните граници с цел принуждаване, контрол или заглушаване на дисиденти, политически опоненти, журналисти, активисти, защитници на правата на човека и членове на диаспората, чрез широк набор от физически методи, като целенасочени убийства, отвличания, насилие, тормоз и принудително връщане, изчезване и депортиране, както и стратегическа злоупотреба с правни инструменти, включително злоупотреба с консулски услуги, процедури за екстрадиция или червени бюлетини и арести, както и нефизически методи, като цифрово наблюдение, сплашване, изнудване и заплахи срещу семействата на защитниците на правата на човека;

2.осъжда всички форми на транснационалните репресии като сериозна заплаха за международното право в областта на правата на човека и нарушаване на суверенитета на приемащите държави чрез тактики за външна намеса; подчертава в този контекст необходимостта от приемане на широко прието определение за транснационални репресии и от засилване на общата борба срещу това явление чрез добре установена правна рамка на многостранно, регионално и национално равнище;

3.изразява дълбока загриженост относно ескалацията на транснационалните репресии; отбелязва, че броят на случаите на транснационални репресии най-вероятно е подценен, тъй като те често се извършват прикрито;

4.подчертава, че спонсорираните от държавата транснационални репресии приемат все по-скрити форми, включително нанасяне на физически вреди, изтезания, депортиране, наблюдение, правен натиск, кампании за оклеветяване, цифрови заплахи, насилствени изчезвания и отвличания, принудително репатриране, искания за екстрадиция, замразяване на активи, заплахи срещу членове на семейството и незаконни убийства;

5.изтъква и осъжда факта, че бившият заместник-председател на Европейския парламент Алехо Видал-Куадрас беше жертва на транснационални репресии, извършени от Иран чрез терористично нападение, организирано в държава — членка на ЕС;

6.осъжда авторитарните режими и други извършители и техните марионетни сили в световен мащаб за все по-честото прибягване до транснационални цифрови репресии; отбелязва употребата на основани на ИИ технологии, шпионски софтуер, хакерски атаки и доксинг с цел тормоз, наблюдение, дискредитиране и сплашване на защитници на правата на човека и на отделни лица; подчертава, че цифровите транснационални репресии включват също така цензура, основана на съдържанието, включително използването на искания за премахване на съдържание, правни заплахи, натиск за модериране на съдържание и блокиране на медии, управлявани от лица в изгнание, с цел потискане или премахване на информация, която е от критично значение за авторитарните режими;

7.осъжда тактиките за транснационални репресии, основани на пола, които са насочени непропорционално срещу жените защитници на правата на човека, пребиваващи извън техните държави на произход; изразява дълбока загриженост във връзка с увеличаването на сексуалното насилие и заплахите чрез цифрови технологии, насочени към дискредитиране на жените защитници на правата на човека и възпирането им да продължават дейността си;

8.осъжда извършителите за упражняване на правен и дипломатически натиск, включително чрез политически мотивирани червени бюлетини на Интерпол и международната институционална архитектура за борба с тероризма, да поискат арестуването и екстрадирането на защитници на правата на човека в изгнание и на отделни лица в риск; осъжда освен това злоупотребата с термина „тероризъм“, провеждането на задочни наказателни преследвания и използването на други мерки от административен характер, например отнемане на гражданство, отказ за издаване на визови документи, забрани за пътуване и за влизане, отказ на документи за самоличност и консулски или банкови услуги;

9.изразява сериозна загриженост относно ролята на някои приемащи държави, включително някои държави – членки на ЕС, и недържавни участници, като доставчиците на цифрови услуги и други технологични посредници, сектора на частния шпионски софтуер, изпълнителите в областта на сигурността, частните следователи, престъпните организации и марионетните сили, включително членовете на диаспората, за улесняване на транснационалните репресии, включително чрез сътрудничество между граничните органи и силите за сигурност на държавите;

10.подчертава освен това, че транснационалните репресии като пряка заплаха за суверенитета и сигурността на държавите, включително на държавите – членки на ЕС, дават възможност на чуждестранни държавни участници да упражняват сплашване, принуда и контрол отвъд своите граници; припомня, че въпреки че националната сигурност остава отговорност единствено на държавите членки, мащабът и трансграничният характер на тези практики изискват координиран отговор на равнището на ЕС, включително инициативи за сътрудничество между националните органи, европейските институции и участниците от гражданското общество;

11.изразява сериозна загриженост относно свиването на гражданското пространство и заглушаването на изгнаниците, чиито гласове са от основно значение за документирането на положението с правата на човека и злоупотреби от авторитарни държави; припомня, че защитата и подкрепата на свободни и демократични общества, включително в непосредственото съседство с ЕС, са от стратегически интерес за ЕС;

12.подчертава трайните психологически последици от транснационалните репресии върху психичното здраве и общото благосъстояние на жертвите и техните семейства, включително тяхното чувство за безопасност, психологическа неприкосновеност, социални отношения и способността им да продължават да извършват публичните дейности, което в много случаи води до дълготрайни травми, изолация и изключване; решително осъжда ответните действия на извършителите срещу семействата на защитници на правата на човека, живеещи в чужбина, като средство за транснационални репресии; отбелязва особено възпиращия ефект на транснационалните репресии и сред диаспората и гражданското общество в изгнание;

13.подчертава, че е важно да се признае, че транснационалните репресии срещу защитниците на правата на човека засягат непропорционално лицата с уязвимости, свързани с раса, етническа принадлежност, религия, пол, сексуалност, увреждане или социално-икономически статус;

14.подчертава, че в някои части на света журналистите могат да бъдат изложени на транснационални модели на репресии с дълготрайни последици за тяхната кариера и лична безопасност;

15.призовава Комисията, държавите членки и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) систематично да разглеждат транснационалните репресии в контекста на клаузите, свързани с правата на човека, в споразуменията на ЕС, когато е приложимо, диалозите за правата на човека с държави извън ЕС и в рамките на други форуми за двустранно и многостранно сътрудничество, например Съвета на ООН по правата на човека;

16.настоятелно призовава ЕСВД да подпомага защитници на правата на човека и отделни лица в риск, включително дисиденти, които са жертви на транснационални репресии в държави извън ЕС, чрез специални програми, насочени към това да им се позволи да продължат работата си в изгнание, като същевременно бъдат в безопасност от репресии и агресия;

17.призовава Комисията и ЕСВД да включат транснационалните репресии в плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията след 2027 г. и насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека като нарастваща заплаха за защитници на правата на човека и отделни лица в риск, и да включат конкретни разпоредби за защитата и безопасността на защитниците на правата на човека;

18.настоява, че спешно е необходимо да се преодолеят както на национално, така и на европейско равнище пропуските в закрилата, пред които са изправени защитниците на правата на човека, когато са обект на транснационални репресии; призовава да им бъде предоставена бърза, гъвкава, достъпна и устойчива подкрепа, включително спешна подкрепа, временно преместване и инструменти и обучение, за да им се даде възможност да се защитят по-добре от всички видове заплахи и незаконно наблюдение, които могат да представляват транснационални репресии; подчертава необходимостта от предоставяне на цифрово обучение и обучение относно киберсигурността, правна помощ и психосоциална подкрепа за защитниците на правата на човека, засегнати от транснационални репресии; счита, че е от първостепенно значение политиките и програмите за защита да са ориентирани към жертвите, чувствителни към аспектите на пола, междусекторни, приобщаващи и недискриминационни;

19.призовава ЕС и неговите държави членки да спазват своите международни задължения и подчертава, че правото на търсене на убежище е от основно значение за защитата на лицата, изложени на риск от преследване, съгласно Женевската конвенция;

20.призовава държавите членки да използват по най-добрия начин своите национални политики и налични маржове, за да формулират по-последователна, координирана и предвидима политика за лица, които са обект на транснационални репресии;

21.изразява загриженост относно ролята на посолствата на държавите, участващи в транснационални репресии; посочва повишения риск за защитниците на правата на човека, когато са принудени да работят с тези посолства при нужда от консулски услуги; призовава държавите членки да увеличат натиска си върху посолствата на държавите, свързани с транснационални репресии, разположени на тяхна територия, и да не използват дипломатическите си постове за заглушаване на несъгласието в чужбина, в съответствие с Виенската конвенция за консулските отношения;

22.призовава ЕСВД и държавите членки, в сътрудничество със съответните институции, като Европол, да координират усилията си и да създадат механизми за достъпна информация, данни, проследяване и докладване, за да се подобри документирането на случаите на транснационални репресии на тяхна територия и да се улеснят бързата реакция и разследванията, когато е необходимо; призовава ЕСВД да укрепи мрежата от координационни центрове за защитници на правата на човека и лица в риск в делегациите на ЕС, на които е възложено да представят случаи пред органите в съответната столица; счита, че такъв механизъм следва да бъде достъпен за гражданското общество, като позволява неговият принос да бъде надлежно регистриран;

23.призовава Комисията да създаде централизиран механизъм за картографиране с цел установяване, наблюдение и оценка на случаите и споделяне на предупреждения на транснационални репресии срещу защитници на правата на човека, който ще спомогне за установяване на пропуските в политиката на ЕС, за формулиране на подходящи стратегически отговори и подкрепа на координираните действия между държавите членки;

24.призовава държавите членки да кодифицират транснационалните репресии в националното законодателство с цел подкрепа за държавните институции в установяването и предотвратяването на случаи на транснационални репресии; призовава държавите членки да създадат национални координационни центрове в рамките на своите правителства за потенциални и действителни жертви на транснационални репресии и да предоставят набор от инструменти, обясняващи как да се докладват случаи на такива;

25.призовава държавите членки, Европол и Агенцията на ЕС за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL), да предоставят обучение за осведоменост относно транснационалните репресии, контрастратегии за борба и специални протоколи за оценка на риска на съответните правителствени агенции, външни доставчици на услуги и техния персонал, по-специално служителите в областта на киберсигурността, правоприлагащите и имиграционните служители и служителите, натоварени със задачата да обработват заявления за издаване на визи и да разглеждат искания за екстрадиция и други форми на правно сътрудничество с държави извън ЕС, с акцент върху цифровото наблюдение, рисковете от ответни действия с цел отмъщение и злоупотребата с правни механизми;

26.призовава ЕС и неговите държави членки да признаят, предотвратяват и противодействат на цифровите форми на трансгранични репресии, включително кампании за дезинформация, насочени срещу защитници на правата на човека, и да гарантират, че защитниците на правата на човека имат закрила срещу онлайн тормоз, сплашване и цензура, независимо от произхода на доставчика на услуги, местоположението на цифровата инфраструктура или използваните инструменти; призовава държавите – членки на ЕС, да криминализират външноразузнавателните дейности, насочени срещу дисиденти в изгнание, в качеството им на цифрова форма на трансгранични репресии;

27.изисква от държавите членки да упражняват строг надзор върху шпионския софтуер и пазарите и операциите за наблюдение, включително чрез прилагане на задължителна надлежна проверка във връзка с правата на човека и на Регламента на ЕС относно изделията с двойна употреба Регламент (ЕС) 2021/821 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 г. за въвеждане на режим на Съюза за контрол на износа, брокерската дейност, техническата помощ, транзита и трансфера на изделия с двойна употреба (ОВ L 206, 11.6.2021 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/821/oj). за всички износители на технологии, установени в ЕС, и да отменят износа на лицензи за шпионски софтуер за държави с документирани практики на транснационални репресии и нарушения на правата на човека, когато съществува предвидим риск тези инструменти да бъдат използвани за заглушаване или наказване на защитата на правата на човека или несъгласието; припомня насоките на Комисията от 2024 г. относно износа на изделия за кибернаблюдение, които целят да повишат осведомеността относно рисковете, свързани със злоупотребата с технологии за кибернаблюдение, и да предоставят на износителите практически инструменти за оценка на положението с правата на човека;

28.призовава държавите членки да създадат леснодостъпни и безопасни механизми за докладване, замислени така, че да зачитат и защитават неприкосновеността на личния живот на тези, които ги използват, за да позволят на защитниците на правата на човека, живеещи в изгнание или в общности на диаспората, да изразяват пред съответните правителствени агенции опасения относно цифрови транснационални репресии; подчертава необходимостта да се признае специфичното предизвикателство на основаните на пола транснационални репресии в областта на цифровите технологии и конкретните последици от този вид репресии за жените защитници на правата на човека;

29.призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират, че частните субекти, особено в технологичния сектор, носят отговорност за евентуалната си роля в случаи, където благоприятстват извършването на транснационални репресии; освен това призовава за публикуването на доклади за прозрачност и за създаването на ефективни механизми за подаване на жалби, достъпни за защитници на правата на човека и други изложени на риск лица;

30.призовава ЕС да търси отговорност за нарушения на правата на човека от държавите и режимите, които извършват транснационални репресии, съгласно Международния пакт за граждански и политически права, Европейската конвенция за правата на човека, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и Конвенцията за статута на бежанците и да обмислят налагането на целенасочени санкции на тези държави и на извършителите на транснационални репресии срещу защитници на правата на човека; настоятелно призовава ЕС да подкрепя жертвите на транснационални репресии в търсенето им на правна защита чрез стратегически съдебни спорове пред Европейския съд по правата на човека;

31.осъжда факта, че транснационалните репресии се извършват и на територията на държавите – членки на ЕС, а в някои случаи и със съучастие на държави членки за извършване на транснационални репресии; отбелязва, че транснационалните репресии стават възможни и чрез сътрудничество между правителствата;

32.подчертава, че ЕС и неговите държави членки трябва да спазват надлежната проверка на правата на човека в техните ангажименти с правителства, за които е известно, че участват във или допускат транснационални репресии срещу защитници на правата на човека;

33.призовава ЕС да увеличи финансирането за ProtectDefenders.eu, да разшири мандата си, за да включи защитниците на правата на човека, изложени на риск от транснационални репресии, в рамките на ЕС, и да увеличи финансирането за организациите на гражданското общество, работещи в областта на закрилата на защитниците на правата на човека и отделни лица, изложени на риск;

34.призовава Комисията проактивно да взаимодейства и да продължи да си сътрудничи с Интерпол и ООН, включително за разработване на обща рамка за сигурност срещу трансгранични репресии, за да се сложи край на неправомерното, политически мотивирано използване на червени бюлетини, сини бюлетини, дифюжън и искания за екстрадиция; призовава мандатът на Европол да включва транснационални репресии и оценката на свързаните с тях случаи и бюлетини на Интерпол, насочени срещу защитниците на правата на човека и отделни лица; призовава държавите членки да проявяват максимална предпазливост при разглеждането на искания за арест и екстрадиция от страна на режими, които в миналото са злоупотребявали с червени бюлетини;

35.призовава ЕС и неговите държави членки да използват всички налични инструменти за закрила на защитниците на правата на човека и на отделни лица в риск и за укрепване на националния суверенитет и демократичните ценности, включително санкции съгласно глобалния режим на ЕС за санкции в областта на правата на човека (ГРСЕСНПЧ/закон „Магнитски“ на ЕС), забрани за издаване на визи и експулсиране на дипломати, за които е известно, че са участвали в актове на транснационални репресии; настоятелно призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и държавите членки да включат транснационалните репресии като подлежаща на санкции категория в рамките на Глобалния режим на ЕС на санкции и да включат в списъка лица, за които е установено, че са извършители на транснационални репресии; предупреждава, че ако ЕС не успее да предотвратява и да реагира на транснационални репресии, това рискува да подкопае доверието в Съюза като сигурно убежище за лица, защитаващи правата на човека, на които им се налага да бягат от преследване;

36.призовава ЕС, неговите държави членки, Комисията и ЕСВД да мобилизират и координират всички свои инструменти за справяне с транснационалните репресии и да засилят дипломатическите отношения, включително чрез делегациите на ЕС, за да предотвратяват и възпират тактиките за транснационални репресии от страна на държави извън ЕС и да изтъкват тези инциденти чрез публични изявления, като по този начин увеличават обществената осведоменост; призовава за засилена координация с единомислещи партньорски държави в контекста на Г-7 и други съответни международни форуми;

37.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Европейската комисия.