(2)С приемането на Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета5 Съюзът заложи в законодателството обвързваща цел за неутралност по отношение на климата в цялата икономика до 2050 г., като по този начин се ориентира към нулеви нетни емисии на парникови газове към тази дата, както и целта за постигане на отрицателни емисии след това. С този регламент се установи и обвързваща междинна цел на Съюза в областта на климата за 2030 г. и се въведе изискване за определяне на валидна за целия Съюз междинна цел в областта на климата за 2040 г.

__________________

5 Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (OВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/1119/oj).

(3)Като взе предвид научните становища на Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата („Консултативният съвет“) и въз основа на подробна оценка на въздействието, Комисията представи препоръчителна цел за намаляване с 90 % на нетните емисии на парникови газове за 2040 г. в сравнение с нивата от 1990 г. в своето съобщение от 6 февруари 2024 г. „Подсигуряване на нашето бъдеще: Целта на Европа в областта на климата за 2040 г. и нейният път към неутралност по отношение на климата до 2050 г. — изграждане на устойчиво, справедливо и проспериращо общество6.

__________________

6 COM(2024)63 final.

(4)За да предложи целта на Съюза в областта на климата за 2040 г., Комисията разгледа най-добрите налични и най-новите научни доказателства, включително последните доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) и Консултативния съвет; социалното, икономическото и екологичното въздействие, включително цената на бездействието; необходимостта от справедлив и социално приемлив преход за всички; ефективността на разходите и икономическата ефективност; конкурентоспособността на икономиката на Съюза, по-специално на малките и средните предприятия и на секторите, изложени в най-голяма степен на изместването на въглеродни емисии; най-добрите налични разходоефективни, безопасни и приспособими технологии; енергийната ефективност, включително принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, финансовата достъпност на енергията и сигурността на доставките за всички държави членки; справедливост и солидарност между държавите членки и в самите държави членки; необходимостта да се осигури екологична ефективност и напредък във времето; необходимостта да се поддържат, управляват и засилят естествените поглътители в дългосрочен план и да се опазва и възстановява биологичното разнообразие, включително в морска среда; нужди от инвестиции и инвестиционни възможности; международното развитие и предприетите усилия за постигане на дългосрочните цели на Парижкото споразумение и крайната цел на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК); съществуващата информация относно прогнозния ориентировъчен бюджет на Съюза за парниковите газове за периода 2030—2050 г.

(5)За да се постигне целта в областта на климата за 2040 г., от съществено значение е, наред с другото, да се приложи изцяло договорената рамка на политиката за периода до 2030 г., да се гарантира и подпомогне укрепването и стимулирането на конкурентоспособността и устойчивостта на европейската промишленост, да се гарантират устойчиви продоволствени системи, както и издръжливостта на селските общности и продоволствената сигурност чрез устойчив и стабилен европейски селскостопански сектор, да се осигурят траектории за преход, основани на най-добрите налични икономически ефективни, безопасни и приспособими технологии, и да се постави по-силно ударение върху справедливия преход за засегнатите региони, сектори и уязвими домакинства, при който никой не е изоставен, например чрез подкрепа от Социалния фонд за климата в прехода към неутралност по отношение на климата. Освен това от съществено значение е да се гарантира лоялна конкуренция с международните партньори и да се използват ефективно всички икономически инструменти на ЕС с цел възпиране и противодействие на нелоялните търговски практики, да се декарбонизира енергийната система с технологично неутрален подход, който включва всички решения за нулеви и ниски въглеродни емисии (включително енергия от възобновяеми източници и от АЕЦ, енергийна ефективност, акумулиране, улавяне и съхранение (CCS)/ улавяне и оползотворяване (CCU) на въглероден диоксид, поглъщане на въглероден диоксид, геотермална енергия и енергия от ВЕЦ, устойчива биоенергия, както и всички други настоящи и бъдещи енергийни технологии за нулеви нетни емисии), да се намали зависимостта от вноса и да се диверсифицират източниците на ЕС на суровини от критично значение, както и да се организира стратегически диалог относно рамката за периода след 2030 г. с всички съответни сектори, включително с промишлеността и транспорта.

(7)Следва да се даде приоритет на намаляването на емисиите на парникови газове, като то се допълва с повишени поглъщания, включително чрез природни и технологични решения. При разработването на пакета от политики за периода след 2030 г. следва да се обърне необходимото внимание на приноса на брутните намаления на емисиите спрямо естествените и технологичните поглъщания. Естествените поглъщания имат характеристики, които следва да се вземат предвид, като възрастова структура на горите, дял на органичните почви, естествена променливост и неопределености, свързани с въздействието на изменението на климата, с естествените смущения и с промените в методиките. Естествените и промишлените поглъщания ще играят все по-голяма роля в икономиката на Съюза през следващите десетилетия с оглед на необходимостта от балансиране на емисиите и поглъщанията на парникови газове най-късно до 2050 г. и от отрицателни емисии след това. Ще бъдат разработени стимули в контекста на прегледа на Директива № 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета7 през 2026 г., когато Комисията предвижда да включи постоянни поглъщания на въглерод на национално равнище в системата на ЕС за търговия с емисии („СТЕ на ЕС“), за да се компенсират остатъчните емисии, чието намаляване е трудно.Секторът на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство играе централна роля в устойчивата и кръгова биоикономика и има потенциала да осигури дългосрочни ползи за климата и околната среда, като допринася за чистия преход на икономиката на ЕС и намалява зависимостите чрез заместване на материалите от изкопаеми горива.

__________________

7 Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2003/87/oj).

(8)Съюзът разполага с регулаторна рамка за постигане на целта в областта на климата за 2030 г. Законодателството за изпълнение на тази цел се състои inter alia от Директива 2003/87/ЕО, с която се установява системата на ЕС за търговия с емисии, Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета8, с който бяха въведени национални цели за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., и Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета9, с който се определят нетни цели за поглъщане на въглерод за сектора на земеползването. За да се осигури плавен преход към СТЕ2 на ЕС, прилагането на член 30к, параграф 2, букви а)—д) от Директива 2003/87/ЕО следва да бъде отложено с една година. Комисията следва да оцени как съответното законодателство на Съюза ще трябва да бъде изменено, за да се постигне целта в областта на климата за 2040 г., като също така взема предвид намаляващия капацитет за естествено поглъщане. При разработването на рамката за периода след 2030 г. Комисията следва да изготви подробни оценки на въздействието, като вземе предвид своя анализ на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, геополитическата среда, включително необходимостта да се гарантира способността на Съюза и неговите държави членки бързо да увеличат и засилят отбранителния си капацитет, като се справят с евентуални тежести и едновременно с това поддържат стимулите за декарбонизация на промишлеността, въздействието върху конкурентоспособността, върху малките и средните предприятия и енергоемките отрасли, както и въздействието върху енергийните разходи и нуждите от инвестиции в държавите членки, и да обмисли предприемането на необходимите мерки, включително законодателни предложения, когато е целесъобразно.

__________________

8 Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 26, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2018/842/oj).

9 Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2018/841/oj).

Комисията продължава да укрепва инициативите относно благоприятната рамка и се стреми да ускори тяхното приемане и прилагане, за да се гарантира, че са налице условия за подкрепа на засегнатите юридически и физически лица, като например европейската промишленост и гражданите, през целия преход към постигане на целите, определени в параграфи 1 и 3 от настоящия член, целта, посочена в член 2, параграф 1, и неутрална по отношение на климата икономика.

В рамките на прегледа, посочен в параграф 4, първа алинея, за да се улесни постигането на целта, определена в параграф 3 от настоящия член, Комисията гарантира, че в законодателните предложения са отразени по подходящ начин следните елементи:

а)като се започне от 2036 г., за постигането на целта в областта на климата за 2040 г. подходящ принос на висококачествени международни кредити съгласно член 6 от Парижкото споразумение за до 5% от нетните емисии на ЕС за 1990 г., което съответства на вътрешно намаление на нетните емисии на парникови газове до 2040 г. с 85% в сравнение с равнищата от 1990 г., по начин, който е едновременно амбициозен и икономически ефективен, в подкрепа на ЕС и трети държави за постигане на нетни траектории за намаляване на емисиите на парникови газове, съвместими с целта на Парижкото споразумение за задържане на покачването на средната температура в световен мащаб значително под 2 °C и продължаване на усилията за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5 °C над равнищата от прединдустриалния период, като се гарантира екологосъобразността на тези кредити и същевременно се насърчава технологичното лидерство на ЕС; за периода 2031 – 2035 г. може да се обмисли пилотен период за иницииране на пазар за международни кредити с високо качество и висок интегритет; произходът, критериите за качество и други условия относно придобиването и използването на такива кредити се уреждат в правото на Съюза, за да се гарантира, че те се основават на надеждни и преобразуващи дейности в партньорските държави, чиито цели и политики в областта на климата са съвместими с целите на Парижкото споразумение и са предмет на стабилни предпазни мерки, гарантиращи почтеност, избягване на двойното отчитане, допълняемост, постоянство, прозрачно управление, надеждни методики за мониторинг, докладване и проверка, както и икономически, социални и екологични съпътстващи ползи и гаранции за правата на човека, гаранции за предотвратяване на финансирането на проекти, противоречащи на стратегическите интереси на Съюза, и висока степен на амбиция по отношение на дела на постъпленията за адаптиране, дела на ползите от смекчаването на последиците от изменението на климата със съответните държави и цялостно смекчаване на глобалните емисии; при установяването на критериите Комисията обмисля определянето на по-строги критерии от предвидените в член 6, параграф 4 от Парижкото споразумение;

б)ролята на вътрешните за ЕС постоянни поглъщания в рамките на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза („СТЕ на ЕС“) за компенсиране на остатъчните емисии, чието намаляване е трудно;

в)по-голяма гъвкавост между секторите и инструментите и вътре в тях, за да се подпомогне постигането на целите по прост и разходно ефективен начин;

г)целите и усилията на държавите членки за периода след 2030 г. следва да отразяват разходната ефективност и солидарността, като се вземат предвид различните национални обстоятелства и особености, включително тези на островите и най-отдалечените региони;

е)социалното, икономическото и екологичното въздействие в държавите членки, включително във връзка с целите за декарбонизация и конкурентоспособност на европейската промишленост;

з)необходимостта да се гарантира и подкрепи честен и справедлив, прагматичен, разходоефективен и социално балансиран преход за всички, като се вземат предвид различните национални обстоятелства и се обръща специално внимание на въздействието върху потребителските цени, енергийната и транспортната бедност, както и на регионите и секторите, включително техния инвестиционен капацитет, малките и средните предприятия, земеделските стопани и уязвимите домакинства, засегнати от прехода към неутралност по отношение на климата;

и)опростяване и намаляване на административната тежест, технологична неутралност, разходна ефективност, икономическа ефективност и икономическа сигурност;

й)действията в областта на климата като двигател за инвестиции, иновации и повишена конкурентоспособност;

к)необходимостта от засилване на устойчивостта и глобалната конкурентоспособност на икономиката на Съюза и намаляване на риска от изместване на въглеродни емисии, по-специално за малките и средните предприятия и промишлените сектори, които са изложени в най-голяма степен на изместване на въглеродни емисии, включително по отношение на износа, така че да се гарантира лоялна конкуренция;

м)наличието и финансовата достъпност на енергията, сигурността на доставките, енергийната сигурност, енергийната ефективност, включително принципа „енергийната ефективност на първо място“, както и укрепването на електроенергийните мрежи и междусистемните връзки с оглед на изграждането на истински енергиен съюз и насърчаването на производството на енергия на национално равнище;

о)необходимостта да се осигури екологична ефективност и напредък във времето, като същевременно се запази социалното сближаване и се гарантира продоволствена сигурност и справедлив преход;

заличава се

р)нуждите от инвестиции и възможности за такива, включително достъп до публично и частно финансиране, както и подкрепа за иновации и достъп до иновативни технологии във всички държави членки, като се отчита географският баланс;

с)международното развитие и предприетите усилия за постигане на дългосрочните цели на Парижкото споразумение и крайната цел на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК), както и подкрепата на Съюза за неговите партньори при справянето с изменението на климата и последиците от него.“.