(3)Съгласно член 26а, параграф 1 от Директива 2006/43/ЕО от държавите членки се изисква да гарантират, че задължителните одитори и одиторски дружества извършват изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта в съответствие със стандартите за изразяване на ограничена увереност, които трябва да бъдат приети от Комисията. Съгласно член 26а, параграф 3 от посочената директива от Комисията се изисква да приеме тези стандарти до 1 октомври 2026 г. Предприятията изразиха загриженост относно работата на доставчиците на услуги за изразяване на увереност и подчертаха необходимостта от гъвкавост при преодоляването на специфичните рискове и критичните въпроси, установени в областта на предоставянето на такива услуги за отчитането във връзка с устойчивостта. Комисията следва надлежно да вземе предвид тази загриженост, когато работи по стандартите за ограничена увереност. Липсата на хармонизирани стандарти за изразяване на увереност допринася за проблемите, с които се сблъскват предприятията, и следователно е изключително спешно Комисията да приеме подходящ делегиран акт съгласно заплануваното.

(5)В член 19а, параграф 1 от Директива 2013/34/ЕС се изисква големите предприятия и малките и средните предприятия, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар в ЕС, с изключение на микропредприятията, да изготвят и публикуват отчет за устойчивостта на индивидуално равнище. За да се намали тежестта на отчитането върху предприятията, задължението за изготвяне и публикуване на отчет за устойчивостта на индивидуално равнище следва да бъде ограничено до предприятията със средно над 1750 служители и с нетен оборот от над 450 000 000 EUR през финансовата година. Следва да е възможно крайните предприятия майки, които са финансови холдингови предприятия, които не участват в управленски дейности, да бъдат освободени от задълженията за отчитане.

заличава се

(7)В член 1, параграф 3 от Директива 2013/34/ЕС се посочва, че кредитните институции и застрахователните предприятия, които са големи предприятия или малки и средни предприятия — с изключение на микропредприятията — чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар в ЕС, подлежат на изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта, определени в посочената директива, независимо от правната им форма. Като се има предвид, че обхватът на индивидуалното отчитане във връзка с устойчивостта следва да бъде ограничен до предприятията със средно над 1750 служители и с нетен оборот от над 450 000 000 EUR през финансовата година, това намаляване на обхвата следва да се прилага и за кредитните институции и застрахователните предприятия.

(9)Съгласно член 19а, параграф 3 от Директива 2013/34/ЕС от предприятията се изисква да докладват информация за собствените си дейности и за своята верига на стойността. Необходимо е да се предостави яснота и да се намали тежестта на отчитането за предприятията по веригата на стойността, от които не се изисква да се отчитат за своята устойчивост. Поради това, за целите на отчитането на информация за устойчивостта на индивидуално или консолидирано равнище, съгласно предвиденото в Директива 2013/34/ЕС и без да се засягат изискванията на Съюза за полагане на дължима грижа, отчитащото се предприятие не следва да се опитва да получава от предприятия със средно над 1750 служители и нетен оборот от над 450 000 000 EUR през финансовата година, информация, надхвърляща посочената в доброволните стандарти за предприятията, от които не се изисква да се отчитат за своята устойчивост. Отчитащото се предприятие следва да възприеме подход, основан на риска, като даде приоритет на усилията за събиране на информация за високорискови въздействия и проблеми с устойчивостта, които обикновено са свързани с неговия сектор, и да му бъде разрешено да събира от такива предприятия в своята верига на стойността всякаква допълнителна информация във връзка с устойчивостта, която обичайно се споделя между предприятията в съответния сектор. Ако не е налична цялата необходима информация относно тяхната верига на стойността или ако тази информация е непълна или подлежи на установени с нормативен акт ограничения, на предприятията следва да бъде разрешено да обяснят положените усилия за получаване на необходимата информация относно тяхната верига на стойността, причините, поради които тази информация не може да бъде получена, и плановете им да получат такава информация в бъдеще. Предприятията, които отчитат информация за своята верига на стойността в съответствие с тези ограничения, следва да се считат за спазващи изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта си. Доставчиците на услуги за изразяване на увереност изготвят своето становище за изразяване на увереност, като спазват задължението на предприятията да не изискват от предприятия в своята верига на стойността със средно до 1750 служители и нетен оборот до 450 000 000 EUR през финансовата година да им предоставят информация, надхвърляща посочената в доброволните стандарти, използвани от предприятията, от които не се изисква да се отчитат за своята устойчивост. За тази цел Комисията следва да бъде оправомощена да приеме делегиран акт, с който да предвиди доброволни стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта за предприятията, от които не се изисква да се отчитат за своята устойчивост. Тези стандарти следва да бъдат пропорционални и съответстващи на възможностите и характеристиките на тези предприятия, както и на мащаба и сложността на техните дейности. Доколкото е възможно, в тези стандарти трябва да се посочи също структурата за представяне на тази информация. Предприятията в рамките на веригата на стойността следва да имат възможност да избират свободно модел за отчитане на информация за устойчивостта, така че от предприятията, които изискват информация, не се изисква да правят оценка или да картографират категориите според размера на всички субекти в своята верига на стойността.

(12)Съгласно член 29а, параграф 1 от Директива 2013/34/ЕС от предприятията — майки на големи групи, се изисква да изготвят и публикуват отчет за устойчивостта на консолидирано равнище. За да се намали тежестта на отчитането за тези предприятия майки, обхватът на това задължение следва да бъде намален до предприятията — майки на групи със средно над 1750 служители и с нетен оборот от над 450 000 000 EUR , на консолидирана основа през финансовата година.

(13)С член 29б, параграф 1, трета алинея от Директива 2013/34/ЕС на Комисията се предоставя правомощието да приема секторни стандарти за отчитането чрез делегирани актове, като първият набор от такива стандарти трябва да бъде приет до 30 юни 2026 г. За да се избегне увеличаването на броя на предписаните точки с данни, които предприятията следва да отчитат, това правомощие следва да бъде премахнато. Вместо това Комисията следва да издаде доброволни специфични за сектора насоки, за да подпомогне предприятията и одиторите при оценката на техните рискове, възможности и въздействия в конкретни сектори, да улесни прилагането на ЕСОУ в рамките на даден сектор, да определи въпросите, свързани с устойчивостта, които е вероятно да бъдат съществени за конкретен сектор, и да намали тежестта на отчитането. Тези насоки се основават на консултация със съответните заинтересовани страни.

(14)В член 29б, параграф 4 от Директива 2013/34/ЕС се изисква стандартите за отчитането във връзка с устойчивостта да не определят оповестявания, изискващи от предприятията да получават от малките и средните предприятия в своята верига на стойността каквато и да било информация, надхвърляща тази, която трябва да бъде оповестена съгласно стандартите за отчитането във връзка с устойчивостта за малките и средните предприятия, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар в ЕС. Като се има предвид, че малките и средните предприятия с ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар в ЕС, следва да бъдат изключени от отчитането във връзка с устойчивостта, и с цел да се намали тежестта на отчитането за предприятията по веригата на стойността, които не са задължени да отчитат своята устойчивост, в стандартите за отчитането във връзка с устойчивостта не следва да се определят оповестявания, изискващи от предприятията в тяхната верига на стойността, които имат средно до 1750 служители и нетен оборот до 450 000 000 EUR през финансовата година, да получават информация, надхвърляща посочената в доброволните стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта, използвани от предприятията, от които не се изисква да се отчитат своята устойчивост.

(15)С член 29г от Директива (ЕС) 2013/34/ЕС от предприятията, които са предмет на изискванията на член 19а и 29а от същата директива, се изисква да изготвят своя доклад на ръководството за дейността или консолидиран доклад на ръководството за дейността, според случая, в електронния формат за отчитане, определен в член 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/815 на Комисията11, и да маркират отчетите за устойчивостта, включително информацията, предвидена за оповестяване в член 8 от Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета12, в съответствие с електронния формат за отчитане, който ще бъде определен в посочения делегиран регламент. За да се осигури яснота за предприятията, следва да се уточни, че докато не бъдат приети такива правила чрез посочения делегиран регламент за маркирането на отчетите за устойчивостта, от предприятията не следва да се изисква да маркират своите отчети за устойчивостта.

__________________

11Делегиран регламент (ЕС) 2018/815 на Комисията от 17 декември 2018 г. за допълнение на Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета чрез регулаторни технически стандарти за определянето на единния електронен формат за отчитане (ОВ L 143, 29.5.2019 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_del/2019/815/oj).

12 Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2020/852/oj).

(16)В член 33, параграф 1 от Директива 2013/34/ЕС се посочва, че членовете на административните, управителните и надзорните органи на дадено предприятие носят колективна отговорност да гарантират, че определени документи се изготвят и публикуват в съответствие с изискванията на посочената директива. За да се осигури възможност за гъвкавост за предприятията и да се намали тежестта, свързана с отчитането, държавите членки може да предвидят, че колективната отговорност на членовете на административните, управителните и надзорните органи на дадено предприятие за спазването на изискванията на член 29г от посочената директива по отношение на цифровизацията на доклада на ръководството за дейността се ограничава до публикуването му в единния електронен формат, включително маркирането на отчетите за устойчивостта в него.

(17)Съгласно член 40а, параграф 1, четвърта и пета алинеи от Директива 2013/34/ЕС дъщерно предприятие в Съюза на предприятие от трета държава, което генерира нетен оборот от над 150 милиона евро в Съюза, или, при липса на такова дъщерно предприятие, клон в Съюза, който генерира нетен оборот от над 40 милиона евро, публикува и предоставя достъп до информация за устойчивостта на равнището на групата на предприятието майка от трета държава. От съображения за последователност и намаляване на тежестта, както и за да се гарантират еднакви условия на конкуренция, размерът на дъщерното предприятие и клона, който попада в обхвата на член 40а, следва да бъде коригиран. Размерът на дъщерното предприятие и на клона следва да бъде определен на равнището на нетен оборот от над 450 000 000 EUR.

(18)В член 5, параграф 2, първа алинея от Директива (ЕС) 2022/2464 се определят датите, до които държавите членки трябва да започнат да прилагат изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта, определени в Директива 2013/34/ЕС, като датите са различни в зависимост от размера на съответното предприятие. Като се има предвид, че обхватът на изискванията за индивидуално отчитане във връзка с устойчивостта следва да бъде ограничен, така че да включва само предприятията със средно над 1750 служители и с нетен оборот от над 450 000 000 EUR през финансовата година, и че обхватът на изискванията за консолидирано отчитане във връзка с устойчивостта следва да бъде съответно ограничен, критериите за определяне на датите на прилагане следва да бъдат коригирани, а позоваването на малките и средните предприятия, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар в ЕС, следва да бъде премахнато.

(19)В член 5, параграф 2, трета алинея от Директива (ЕС) 2022/2464 се определят датите, до които държавите членки трябва да започнат да прилагат изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта, установени в Директива 2004/109/ЕО, като датите са различни в зависимост от размера на съответния емитент. Като се има предвид, че обхватът на изискванията за индивидуално отчитане във връзка с устойчивостта следва да бъде ограничен, така че да включва само предприятията със средно над 1750 служители и с нетен оборот от над 450 000 000 EUR през финансовата година, и че обхватът на изискванията за консолидирано отчитане във връзка с устойчивостта следва да бъде съответно ограничен, критериите за определяне на датите на прилагане следва да бъдат коригирани, а позоваването на малките и средните предприятия следва да бъде премахнато.

(20)С член 4, параграф 1 от Директива (ЕС) 2024/1760 на държавите членки се забранява да въвеждат в националното си право разпоредби в областта, обхваната от Директивата, определящи изисквания за дължима грижа в областта на правата на човека и околната среда, които се отклоняват от предвидените в член 8, параграфи 1 и 2, и член 10, параграф 1 от посочената директива. За да се гарантира, че държавите членки не излизат извън рамките на посочената директива, и за да се избегне създаването на разпокъсана регулаторна среда, водеща до правна несигурност и ненужна тежест, разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/1760 за пълна хармонизация следва да бъдат разширени, така че да включват допълнителни разпоредби, уреждащи основните аспекти на полагането на дължима грижа. Това включва по-специално разпоредбите за дължима грижа на ниво група, задължението за установяване, задълженията за предприемане на действия спрямо неблагоприятните въздействия, които са били или е трябвало да бъдат установени, приоритизирането, задълженията за взаимодействие със заинтересованите страни в някои случаи, и задължението да се предвиди механизъм за подаване на жалби и уведомяване. Същевременно на държавите членки следва да продължи да се разрешава да въвеждат или запазват разпоредби на националното право, уреждащи конкретни неблагоприятни въздействия или конкретни сектори на дейност, конкретни продукти или услуги, за да се постигне различно равнище на защита на правата на човека, заетостта и социалните права, околната среда или климата.

(21)С член 5 от Директива (ЕС) 2024/1760 държавите членки се задължават да гарантират, че големите дружества над определен размер полагат основана на риска дължима грижа в областта на правата на човека и околната среда. За да се осигури ефективност, да се намали тежестта за дружествата, които трябва да спазват това задължение, и да се гарантира целенасоченото използване на техните ресурси, изискваната дължима грижа и предприетите мерки следва да отчитат относимите рискови фактори, включително рисковите фактори на равнището на дружеството, като например дали бизнес партньорът не е дружество, попадащо в обхвата на настоящата директива, рисковите фактори за бизнес дейността, географските и контекстуалните рискови фактори, като например равнището на правоприлагане по отношение на вида неблагоприятни въздействия; рискови фактори, свързани с продукти и услуги, и секторни рискови фактори. Дружествата следва да извършат определянето на обхвата, за да определят общите области, в които е най-вероятно да възникнат неблагоприятни въздействия и те да бъдат най-сериозни. Въз основа на резултатите от определянето на обхвата дружествата следва да бъдат задължени, когато въз основа на относима и надеждна информация дружеството има основания да счита, че са възникнали или могат да възникнат неблагоприятни въздействия, да извършат допълнителни оценки само в областите, за които е установено, че е най-вероятно да възникнат неблагоприятни въздействия и те да бъдат най-сериозни.

(22)За да се ограничи ефектът на прехвърляне на задълженията за отчитане върху други дружества, включително върху малките и средните предприятия и малките дружества със средна пазарна капитализация, когато става въпрос за определяне на обхвата на веригата на дейността с цел установяване на неблагоприятните въздействия, дружествата в рамките на обхвата не следва да се опитват да получат информация от своите бизнес партньори, а да разчитат единствено на информация, за която разумно може да се предположи, че вече е на разположение, като например публично известна информация, информация от търсене и информация, придобита чрез предходно сътрудничество. Информацията и комуникацията на равнище субект с бизнес партньори не са от значение на този етап. Такава информация следва да може да се иска само за допълнителни оценки при определени условия. В такъв случай следва да е възможно да се иска информация от бизнес партньори с по-малко от 5000 служители само когато, при следване на основан на риска подход, тази информация е необходима поради наличието на признаци за вероятни неблагоприятни въздействия, ако тази допълнителна информация не може да бъде получена по разумен начин чрез други средства, главно от съществуващи или вторични източници. Във всеки случай всяко искане следва да бъде целенасочено, разумно и пропорционално. За да се улесни спазването на изискванията от страна на дружествата и съответните бизнес партньори, следва да е възможно необходимата информация да се получи индивидуално или в сътрудничество.

(23)Дружествата могат да се окажат в ситуации, в които тяхното производство зависи в голяма степен от суровини от един или няколко конкретни доставчици. В същото време, когато стопанските дейности на такъв доставчик са свързани със сериозни неблагоприятни въздействия, включително детски труд или значителни вреди за околната среда, и дружеството е изчерпало без успех всички мерки за дължима грижа за справяне с тези въздействия, като крайна мярка дружеството следва временно да преустанови бизнес отношенията, като същевременно продължи да работи с доставчика за намиране на решение и по възможност използва всяко нарастване на влиянието си, произтичащо от преустановяването. Дружеството следва, като се консултира със съответните заинтересовани лица, да направи оценка дали подобно временно преустановяване води до значителни вреди за дружеството, включително когато основни бизнес партньори предоставят суровини, продукти или услуги, които са от съществено значение за стопанската дейност на дружеството и за които не съществува налична алтернатива. Понятието за значителни вреди следва да се тълкува като отрицателно и съществено въздействие върху правното, финансовото или икономическото състояние на дружеството или върху производствения му капацитет, включително в дългосрочен план, като ефект, пораждащ вероятност от неплатежоспособност. За да не се подкопават целите на настоящата директива, решението да не се преустановяват временно бизнес отношенията следва да е обвързано с условия, включително докладване на компетентния надзорен орган относно надлежно обоснованите причини за такова решение. Дружествата следва да преценят също така дали може разумно да се очаква неблагоприятните въздействия от временното преустановяване да бъдат явно по-сериозни от неблагоприятното въздействие, което не е могло да бъде предотвратено или смекчено по подходящ начин. Ако това е така, от дружеството не следва да се изисква да преустанови временно бизнес отношенията и то следва да бъде в състояние да докладва на компетентния надзорен орган надлежно обоснованите причини за такова решение.

(25)За да се намали административната тежест за дружествата, крайният срок за Комисията да приеме общи насоки за дължима грижа следва да бъде изтеглен до 26 юли 2026 г. Успоредно с това крайният срок за прилагане на Директива (ЕС) 2024/1760 за първата група дружества следва да бъде отложен за 26 юли 2028 г. в съответствие с Директива (ЕС) XXX/XXX13. Този двугодишен период следва да предостави на дружествата достатъчно време да вземат предвид практическите указания и най-добрите практики, включени в насоките на Комисията, при изпълнението на мерките за дължима грижа.

__________________

13 Директива (ЕС) 2025/XX от…

(26)Разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/1760 относно плана за преход във връзка с изменението на климата бяха счетени за непропорционални, особено поради административната тежест за дружествата и компетентните органи, и биха могли да доведат до правна несигурност. Необходимо е тези разпоредби да бъдат отменени, за да се рационализират задълженията и да се подкрепи едно по-целенасочено и ефективно прилагане на посочената директива.

(27)С член 27, параграф 1 от Директива 2024/1760 от държавите членки се изисква да определят санкции, които трябва да бъдат „ефективни, пропорционални и възпиращи“. Член 27, параграф 2 от посочената директива изисква от държавите членки надлежно да вземат предвид редица фактори, които определят тежестта на нарушението, както и смекчаващи или утежняващи обстоятелства, когато решават дали да наложат санкции и съответно когато определят тяхното естество и подходящ размер. Член 27, параграф 4 от посочената директива изисква от държавите членки да изчисляват наложените имуществени санкции въз основа на нетния световен оборот на съответното дружество. За да се гарантира пропорционалност на санкциите, държавите членки следва да гарантират, че максималният размер на имуществените санкции се определя на 5% от нетния световен оборот на дружеството, а за дружествата в обхвата на член 2, параграф 1, буква б) и член 2, параграф 2, буква б) се определя на 5% от консолидирания световен оборот на крайното дружество майка, през финансовата година, предхождаща годината на решението за налагане на глобата. Освен това Комисията в сътрудничество с държавите членки следва да разработи насоки за подпомагане на надзорните органи в определянето на подходящия размер на санкциите с цел да хармонизира практиките за правоприлагане в целия Съюз.

Комисията приема не по-късно от 1 октомври 2026 г. делегирани актове в съответствие с член 48а с цел допълване на настоящата директива, за да предвиди стандарти за изразяване на ограничена увереност за определяне на процедурите, които да бъдат извършвани от одиторите и одиторските дружества, въз основа на които те ще направят своите заключения по отношение на изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, включително планирането на ангажимента, вземането предвид на рисковете и действията в отговор на тези рискове, както и вида на заключенията, които ще бъдат включени в доклада за изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта или когато е приложимо, в одиторския доклад.

Комисията приема стандартите за изразяване на увереност, посочени в първа алинея, след като получи становище от ЕКГФО, като в същото време гарантира, че стандартите:

„Мерките за координиране, предвидени в членове 19a, 19б, 29a, 29aa, 29г, 30 и 33, член 34, параграф 1, втора алинея, буква aa), член 34, параграфи 2 и 3 и член 51 от настоящата директива, се прилагат също така за законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки по отношение на следните предприятия, независимо от тяхната правна форма, при условие че тези предприятия надвишават към датите на балансите си средния брой от 1750 служители и нетен оборот от 450 000 000 EUR през финансовата година:“;

Предприятия, които към датите на балансите си надвишават средния брой от 1750 служители и нетен оборот от 450 000 000 EUR през финансовата година, включват в своя доклад на ръководството за дейността информация, необходима за разбиране на въздействията на предприятието върху въпросите на устойчивостта, както и необходимата информация за разбиране на начина, по който въпросите на устойчивостта засягат развитието, резултатите и състоянието на предприятието.

„Когато е приложимо, посочената в параграфи 1 и 2 информация съдържа данни относно собствените дейности на предприятието и относно неговата верига на стойността, включително относно неговите продукти и услуги, неговите бизнес отношения и верига на доставки. Държавите членки гарантират, че за отчитането на информация за устойчивостта, както се изисква по настоящата директива, предприятията не се опитват да получават от предприятията в своята верига на стойността, които към датите на балансите си не надвишават средния брой от 1750 служители и нетен оборот от 450 000 000 EUR през финансовата година, информация, която надхвърля указаната в доброволните стандарти, посочени в член 29ва, с изключение на допълнителната информация за устойчивостта, която обичайно се споделя между предприятията в съответния сектор. Счита се, че предприятията, които отчитат необходимата информация за веригата на стойността, без да отчитат информация от предприятия в своята верига на стойността, които към датите на балансите си не надвишават средния брой от 1750 служители и нетен оборот от 450 000 000 EUR през финансовата година, която надхвърля информацията, указана в доброволните стандарти, посочени в член 29ва, освен допълнителната информация във връзка с устойчивостта, обичайно споделяна между предприятията в съответния сектор, са изпълнили задължението за отчитане на информация за веригата на стойността, посочено в настоящия параграф.“;

„Първа алинея не засяга исканията за информация, отправени за цели, различни от отчитането на информация за устойчивостта, както се изисква от настоящата директива, включително изискванията на Съюза към предприятията да полагат дължима грижа.“;

заличава се

„Предприятията — майки на група, която към датите на баланса си надвишава средния брой от 1750 служители и нетен оборот от 450 000 000 EUR на консолидирана основа през финансовата година, включват в своя консолидиран доклад на ръководството за дейността информация, необходима за разбиране на въздействията на групата върху въпросите на устойчивостта, както и необходимата информация за разбиране на начина, по който въпросите на устойчивостта засягат развитието, резултатите и състоянието на групата.“;

„Когато е приложимо, посочената в параграфи 1 и 2 информация съдържа данни относно собствените дейности на групата и относно нейната верига на стойността, включително относно нейните продукти и услуги, нейните бизнес отношения и нейните вериги на доставки. Държавите членки гарантират, че за отчитането на информация за устойчивостта, както се изисква по настоящата директива, предприятията не се опитват да получават от предприятията в своята верига на стойността, които към датите на балансите си не надвишават средния брой от 1750 служители и нетен оборот от 450 000 000 EUR през финансовата година, информация, която надхвърля указаната в доброволните стандарти, посочени в член 29ва, с изключение на допълнителната информация за устойчивостта, която обичайно се споделя между предприятията в съответния сектор. Счита се, че предприятията, които отчитат необходимата информация за веригата на стойността, без да отчитат информация от предприятия в своята верига на стойността, които към датите на балансите си не надвишават средния брой от 1750 служители и нетен оборот от 450 000 000 EUR през финансовата година, която надхвърля информацията, указана в доброволните стандарти, посочени в член 29ва, освен допълнителната информация във връзка с устойчивостта, обичайно споделяна между предприятията в съответния сектор, са изпълнили задължението за отчитане на информация за веригата на стойността, посочено в настоящия параграф.“;

„Първа алинея не засяга исканията за информация, отправени за цели, различни от отчитането на информация за устойчивостта съгласно изискванията на настоящата директива, включително изискванията на Съюза към предприятията да полагат дължима грижа.“;

заличава се

а)в параграф 1 се заличават трета, четвърта и шеста алинея;

(b)в параграф 4 първа алинея се заменя със следното:

„Стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта са съобразени с трудностите, включително законови ограничения, произтичащи от настоящата директива, които предприятията биха могли да срещнат при събирането на информация от участници в цялата си верига на стойността, особено от тези, които не подлежат на изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта, установени в член 19а или 29а, и от доставчиците в нововъзникващи пазари и икономики. В стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта се посочва информацията относно веригите за създаване на стойност, която трябва да бъде оповестявана и която е пропорционална и съответстваща на капацитета и характеристиките на предприятията по веригите за създаване на стойност и на мащаба и сложността на дейностите им, и по-специално на тези, които не подлежат на изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта, посочени в член 19а или 29а. В стандартите за отчитането във връзка с устойчивостта не се определят оповестявания, които биха задължили предприятията да изискват от други предприятия в своята верига на стойността, които към датите на балансите си не надвишават 1750 служители средно и нетен оборот от 150 000 000 EUR за финансовата година, да представят информация, надхвърляща предвидената за оповестяване в доброволните стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта, посочени в член 29ва.“;

1.За да улесни доброволното отчитане във връзка с устойчивостта от предприятия, различни от посочените в член 19а, параграф 1 и член 29а, параграф 1, и за да ограничи информацията, която може да бъде изисквана от такива предприятия за целите на настоящата директива, Комисията приема делегиран акт съгласно член 49 до [4 месеца след влизането в сила на настоящата директива] за допълване на настоящата директива, с който се предвиждат доброволни стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта за такива предприятия.

2.Стандартите за отчитането във връзка с устойчивостта, посочени в параграф 1, се основават на Препоръка 2025/4984 на Комисията, са пропорционални на размера на предприятията и съответстват на възможностите и характеристиките на предприятията, за които са разработени, както и на мащаба и сложността на техните дейности. Доколкото е възможно, в тях се посочва също структурата, която да се използва за представяне на такава информация за устойчивостта. Предприятията в рамките на веригата на стойността могат да избират свободно модел за отчитане на информация за устойчивостта, така че от предприятията, които изискват информация, да не се изисква да правят оценка или да картографират категориите според размера на всички субекти в своята верига на стойността.“;

Чрез дерогация от параграф 1 държавите членки могат да предвидят, че членовете на административните, управителните и надзорните органи на дадено предприятие, действащи в рамките на предоставените им от националното право компетенции, не носят колективна отговорност да гарантират, че докладът на ръководството за дейността или консолидираният доклад на ръководството за дейността, според случая, се изготвя в съответствие с член 29г.“;

2а.Държавите членки гарантират, че становището, посочено в параграф 1, втора алинея, буква аа), се изготвя при пълно спазване на задължението на предприятията да не се опитват да получават от предприятия в своята верига на стойността, които към датите на балансите си не надвишават средния брой от 1750 служители и нетен оборот от 450 000 000 EUR през финансовата година, информация, която надхвърля указаната в доброволните стандарти, посочени в член 29ва, с изключение на допълнителната информация за устойчивостта, която обичайно се споделя между предприятията в съответния сектор.“;

„Първа алинея се прилага само за дъщерни предприятия, които към датите на балансите си надвишават нетен оборот от над 450 000 000 EUR през предходната финансова година.“;

б) четвърта алинея се заменя със следното:

„Правилото, посочено в трета алинея, се прилага за клон само когато предприятието от трета държава няма дъщерно предприятие, както е посочено в първа алинея, и когато клонът е генерирал нетен оборот, надхвърлящ 450 000 000 EUR през предходната финансова година.“

а)вмъкват се следните параграфи 3в и 3г:

„3в. Правомощието да приема делегирани актове, предвидено в член 29ва, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от [датата на влизане в сила на настоящата директива].

3г.Делегирането на правомощия, посочено в член 29ва, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

заличава се

„5. Делегиран акт, приет съгласно член 1, параграф 2, член 3, параграф 13, членове 29б, 29ва или 40б, или член 46, параграф 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след като са били уведомени за акта, или ако преди изтичането на този срок както Европейският парламент, така и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“.

i)за предприятия, които към датите на балансите си надвишават средния брой от 1750 служители и нетен оборот от 450 000 000 EUR през финансовата година;“;

ii)за предприятия — майки на група, която към датите на баланса си надвишава средния брой от 1750 служители и нетен оборот от 450 000 000 EUR на консолидирана основа през финансовата година;“;

i)за емитенти по смисъла на член 2, параграф 1, буква г) от Директива 2004/109/ЕО, които са предприятия, които към датите на балансите си надвишават средния брой от 1750 служители и нетен оборот от 450 000 000 EUR през финансовата година;“;

ii)за емитенти по смисъла на член 2, параграф 1, буква г) от Директива 2004/109/ЕО, които са предприятия — майки на група, която към датите на баланса си надвишава средния брой от 1750 служители и нетен оборот от 450 000 000 EUR на консолидирана основа през финансовата година;“;

(1)в член 1, параграф 1 буква в) се заличава;

(2)член 3, параграф 1 се изменя, както следва:

(3)Член 4 се изменя, както следва:

а)параграф 2 се заменя със следното:

заличава се

‘4. Държавите членки гарантират, че за целите на по-нататъшната оценка, предвидена в параграф 2, буква б) от настоящия член, дружествата не се опитват да получават информация от своите бизнес партньори, освен ако това е необходимо. Когато бизнес партньорът има по-малко от 5000 служители, дружествата могат да търсят такава информация само като крайна мярка и ако тя не може да бъде получена по разумен начин чрез други средства, по-специално от съществуващи или вторични източници. Във всеки случай всяко искане е целенасочено, разумно и пропорционално.

‘5. Държавите членки гарантират, че за целите на установяването и оценяването на неблагоприятните въздействия, посочени в параграф 1, въз основа, когато е целесъобразно, на количествена и качествена информация, дружествата имат право да използват подходящи ресурси, включително независими доклади, цифрови решения, промишлени инициативи или инициативи с участието на множество заинтересовани страни, сътрудничество и информация, събрана чрез механизма за уведомяване и процедурата за подаване на жалби, предвидени в член 14.

Ако, въпреки че са предприели подходящи мерки за установяване на неблагоприятни въздействия, дружествата не разполагат с цялата необходима информация относно своите вериги на дейност, те могат да обяснят по разумен начин защо тази информация не може да бъде получена. Ако в резултат на това не са могли да предприемат подходящи мерки за предотвратяване, смекчаване, прекратяване или свеждане до минимум на неблагоприятното въздействие, те не биват санкционирани.“;

„6. По отношение на потенциалните неблагоприятни въздействия, посочени в параграф 1, които не може да бъдат предотвратени или адекватно смекчени чрез мерките, посочени в параграфи 2, 4 и 5, като крайна мярка дружеството може да:

в)използва или увеличава своето влияние, когато е възможно, чрез временно преустановяване на бизнес отношенията във връзка със съответните дейности.

Докато е налице разумно очакване, че засиленият план за превантивни действия ще бъде успешен, самият факт, че дружеството продължава да работи с въпросния бизнес партньор, не излага дружеството на санкции съгласно член 27 или на отговорност съгласно член 29.

Преди временното преустановяване на бизнес отношения дружеството прави оценка, в консултация със съответните заинтересовани страни, дали не съществува алтернатива на въпросните бизнес отношения, които предоставят суровина, продукт или услуга, съществени за производството на стоки или предоставянето на услуги от дружеството, или дали такова преустановяване би му причинило значителна вреда, или дали може разумно да се очаква неблагоприятните въздействия от това да бъдат явно по-сериозни от неблагоприятното въздействие, което не би могло да бъде предотвратено или смекчено по подходящ начин. Ако това е така, от дружеството не се изисква да преустанови временно бизнес отношенията и то трябва да е в състояние да докладва на компетентния надзорен орган надлежно обоснованите причини за такова решение.

Държавите членки предвиждат възможност за временно преустановяване или прекратяване на бизнес отношенията в договори, уредени от тяхното право, с изключение на договорите, които страните са задължени по закон да сключат.

„7. По отношение на действителните неблагоприятни въздействия, посочени в параграф 1, които не може да бъдат прекратени или чийто обхват не би могъл да бъде сведен до минимум чрез мерките, посочени в параграфи 3, 5 и 6, като крайна мярка дружеството може да:

б)приема и прилага без ненужно забавяне засилен план за корективни действия за конкретното неблагоприятно въздействие, при условие че е налице разумно очакване, че тези усилия ще бъдат успешни, когато правото, уреждащо отношенията му със съответния бизнес партньор позволява това, и

в)използва или увеличава своето влияние, когато е възможно, чрез временно преустановяване на бизнес отношенията във връзка със съответните дейности.

Докато е налице разумно очакване, че засиленият план за корективни действия ще бъде успешен, самият факт, че дружеството продължава да работи с въпросния бизнес партньор, не излага дружеството на санкции съгласно член 27 или на отговорност съгласно член 29.

Преди временното преустановяване на бизнес отношения дружеството прави оценка, в консултация със съответните заинтересовани страни, дали не съществува алтернатива на въпросните бизнес отношения, които предоставят суровина, продукт или услуга от съществено значение за производството на стоки или предоставянето на услуги от дружеството, и дали временното преустановяване би му причинило значителна вреда, или дали може разумно да се очаква неблагоприятните въздействия от това да бъдат явно по-сериозни от неблагоприятното въздействие, което не би могло да бъде прекратено или чийто обхват не би могъл да бъде сведен до минимум по подходящ начин. Ако това е така, от дружеството не се изисква да преустанови временно бизнес отношенията и то трябва да е в състояние да докладва на компетентния надзорен орган надлежно обоснованите причини за такова решение.

Държавите членки предвиждат възможност за временно преустановяване или прекратяване на бизнес отношенията в договори, уредени от тяхното право, с изключение на договорите, които страните са задължени по закон да сключат.

Когато дружеството реши да не преустанови временно бизнес отношенията съгласно настоящия член, то наблюдава действителното неблагоприятно въздействие и периодично прави оценка на решението си и на това дали съществуват допълнителни подходящи мерки.“;

„Тези оценки се основават, когато е подходящо, на качествени и количествени показатели, и се извършват без излишно забавяне след появата на значима промяна, но най-малко на всеки 4 години и винаги когато са налице основателни причини да се смята, че мерките вече не са адекватни или ефективни или че може да възникнат нови рискове от настъпването на тези неблагоприятни въздействия.“;

‘3. Насоките, посочени в параграф 2, букви а), б) и букви г) – ж), се предоставят до 26 юли 2026 г.

(10)член 22 се заличава;

(11)Член 27 се изменя, както следва:

4.В сътрудничество с държавите членки Комисията издава насоки относно подходящото равнище на санкциите, като се взема предвид оборотът на дружествата, за подпомагане на надзорните органи при определянето на размера на санкциите в съответствие с настоящия член.;

(13)Член 36 се изменя, както следва: