(1)В рамките на Съюза понастоящем няма общ подход към изчисляването на облагаемата основа за предприятията. Затова предприятията в Съюза са длъжни да се съобразяват с различна система за данъчно облагане във всяка държава членка, в която извършват дейност. Така например през 2023 г. според годишния доклад за данъчното облагане за 2024 г. законоустановените ставки на данъка върху предприятията варират между различните държавите членки от 10% до 31,5% (и от 9% до 29%, като се вземат предвид схемите за данъчно подпомагане, въведени от правителствата).

(2)Съществуването на 27 различни системи за подоходно данъчно облагане на предприятията в Съюза усложнява спазването на данъчното законодателство и води до нелоялна конкуренция за тях и може да доведе до двойно данъчно облагане, избягване на данъци и двойно данъчно необлагане. Според годишния доклад за 2024 г. относно данъчното облагане загубите на приходи поради прехвърляне на корпоративни печалби са оценени на 20% от всички събрани през 2022 г. приходи от данъка върху предприятията, което би представлявало около 100 милиарда евро в номинална стойност. Тези явления станаха по-видими, тъй като глобализацията и цифровизирането на икономиката значително промениха възприятията за земните граници и моделите на стопанска дейност. Докато правителствата се опитваха да се приспособят към новата действителност, различните мерки на държавите членки доведоха до по-нататъшни изкривявания на вътрешния пазар. Разнообразните нормативни уредби неизбежно пораждат и различаващи се практики на данъчните администрации в държавите членки. Това често води до дълги процедури, отличаващи се с непредсказуемост и несъгласуваност, както и до високи разходи за спазване на изискванията, което може да окаже въздействие върху трансграничните инвестиции. Такава комплексност може да възпрепятства разрастването на предприятията на вътрешния пазар с допълнително отрицателно въздействие върху иновациите, конкурентоспособността и работните места. Поради това е необходим общ подход – не само за да се гарантира справедливо и ефективно данъчно облагане, но и за да се укрепи интегритетът и конкурентоспособността на дружествата, които извършват дейност на единния пазар.

(3)Макар системите за подоходно данъчно облагане на предприятията да са изградени по различен начин, все пак основните им елементи са сходни, тъй като целта на въвежданите правила е обща, а именно определяне на облагаема основа за предприятията. В този смисъл, за да се подпомогне правилното функциониране на вътрешния пазар, средата за данъчно облагане на предприятията в Съюза следва да бъде формирана в съответствие с принципа, че дружествата плащат своя справедлив дял от данъци в юрисдикциите, в които са генерирани печалбите им. Поради това за предприятията, които извършват дейност на вътрешния пазар, би било важно държавите членки да въведат обща нормативна уредба за хармонизиране на основните елементи на тези системи с цел опростяване на данъчните правила, намаляване на административната тежест, осигуряване на лоялна конкуренция, повишаване на правната сигурност за дружествата, извършващи трансгранична дейност, и борба с избягването на данъци. Обхватът на тази хармонизация следва да бъде строго ограничен до критериите и субектите, посочени в настоящата директива, докато данъчната ставка и политиките за прилагане на законодателството остават в правомощията на държавите членки в рамките на Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета1а.

(5)Средата за стопанска дейност на вътрешния пазар следва да стане по-привлекателна, така щото да се поощряват растежът и инвестициите в Съюза. За тази цел с предимство следва да се работи за въвеждане на обща уредба от правила за данъчно облагане на предприятията, така че да се улесни спазването на тези правила от страна на предприятията, когато извършват презгранична дейност, както и да се насърчат онези, които желаят да разширят дейността си в чужбина, и да се поощри предприемачеството на вътрешния пазар. Очаква се единният набор от правила за данъчно облагане на предприятията при международна дейност да доведе до по-висока данъчна сигурност и по-малко данъчни спорове, тъй като с негова помощ ще се противодейства на изкривяванията и ще се намали броят на случаите на двойно данъчно облагане, данъчно свръхоблагане и необлагане с данъци. Това предполага също така по-малко възможности за злоупотреба с някои специфични национални данъчни разпоредби в общоевропейски контекст. Освен това, тъй като устойчивостта на данъчните приходи е ключова за бюджетите на държавите членки, в т.ч. за инвестициите в инфраструктура, научни изследвания и развойна дейност, сигурност и отбрана, както и екологичния и социалния преходи, и за предоставянето на обществени услуги, по-специално за най-уязвимите домакинства, от съществено значение е в Съюза да се разработят правила за определяне на печалбата, които няма да доведат до по-ниски приходи за държавите членки. В допълнение, от решаващо значение би било за в бъдеще отнасянето на приходите да се извършва с помощта на способ, който е съставен въз основа на твърди параметри и който не допуска злоупотреба.

(7)Въпреки че прагът ще бъде определен въз основа на съчетаните приходи на групата в световен мащаб, обхватът на разпоредбите следва да бъде ограничен до членовете на групата, извършващи дейност на вътрешния пазар, тъй като правото на Съюза се прилага само в рамките на Съюза и не е обвързващо по отношение на трети държави. Затова следва да се обхване само съюзното подмножество на групата. В тази част ще се включват дружествата, които са местни лица за данъчни цели в държава членка, и техните места на стопанска дейност, включително всяко значително икономическо присъствие, в държава членка, както и местата на стопанска дейност в Съюза на дружества от трети държави от същата група.

(9)Целта за опростяване на действащите правила е в основата на предвидената инициатива, с което ще се подобрят ефикасността и конкурентоспособността на вътрешния пазар. Затова правилата за изчислението на данъчната основа следва да бъдат изградени чрез прилагане на ограничена поредица от данъчни корекции на финансовите отчети на всеки член на групата. Тези ограничени корекции ще бъдат общи корекции, които са необходими за преобразуване на финансовите отчети в данъчна основа. С оглед на необходимостта от съобразяване с Директива (ЕС) 2022/2523 корекциите следва да са в синхрон с посочената уредба, а това следва също така да улесни изпълнението за държавите членки и предприятията, които вече ще бъдат запознати с общите принципи. В тази рамка следва да се вземе предвид плащането на допълнителен данък, дължим в съответствие с Директива (ЕС) 2022/2523 или при прилагане на възприет национален допълнителен данък, както е посочено в същата директива, или други алтернативни минимални данъци, признати в рамките на международен форум като ОИСР.

(10)Като се има предвид, че с оглед на целта за опростяване финансовите отчети ще бъдат използвани като отправна точка за изчисляване на данъчната основа на всеки член на групата, необходимо е данъчните правила да се съставят по такъв начин, че да останат възможно най-близко до финансовото счетоводство. Когато това е възможно, третирането на даден актив или пасив съгласно финансовото счетоводство няма да се промени за целите на данъчното облагане и съответно няма да има нужда от корекции. Затова е необходимо също така – в съответствие с обосновката на данъчното облагане – другите елементи на данъчната основа да бъдат третирани за данъчни цели по различен начин в сравнение с начина, по който се определят съгласно финансовото счетоводство. За да се гарантира съответствие с международните данъчни практики като тези съгласно рамката на втори стълб, настоящата директива следва да дава възможност за по-голяма гъвкавост при избора на финансовите счетоводни стандарти, използвани за определяне на предварителния данъчен резултат.

(12)За да се постигне ключовата цел за създаване на опростена уредба за данъчно облагане на предприятията, предварителните данъчни резултати за всеки член на групата следва да се събират (обединяват) в единна обща данъчна основа, така че впоследствие тази основа да бъде отнасяна към отговарящите на условията членове на групата. Тази рамка следва да е проста за предприятията и да избягва налагането на допълнителна тежест върху тях. Чрез данъчните корекции на финансовите отчети ще се изчисляват предварителните данъчни резултати за всеки член на групата. След това тези резултати ще бъдат събирани, с което ще се даде възможност за ограничено презгранично приспадане на загубата между членовете на групата за целите на уредбата за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа – БЕФИТ (наричана по-нататък „група по БЕФИТ“), а после съвкупната данъчна основа ще бъде отнасяна към членовете на групата по реда на преходно правило за отнасянето; това правило ще представлява подготовка за въвеждането на постоянен механизъм. Постоянният механизъм следва да се основава на разделяне по формула, като включва, но не се ограничава до четири набора от конкретни фактори: труд, активи, продажби и цифрово присъствие. Това би обезсмислило необходимостта вътрешногруповите сделки в група по БЕФИТ да бъдат съобразени с принципа на сделката между несвързани лица при справедливи пазарни условия (наричан по-нататък за краткост „принципът на сделката между несвързани лица“). Предимството в този случай би било в използването на по-нови данни от отчитането по отделни държави и информацията, събрана по време на преходния период. Така ще се осигури и възможност за по-задълбочено оценяване на въздействието, което въвеждането на двустълбовия подход се очаква да окаже върху националните данъчни основи и данъчните основи на групите по БЕФИТ, и следователно да се намалят разходите за привеждане в съответствие за дружествата. По този начин все пак ще стане възможно осъществяването на ключовата цел за неутралност на данъчното облагане на вътрешния пазар, с което ще се намалят случаите на двойно данъчно облагане и двойно данъчно необлагане и ще се повиши данъчната сигурност с цел понижаване на броя на данъчните спорове. С оглед на развиващите се международни промени в данъчното облагане и несигурното въвеждане на първия стълб от ключови юрисдикции от съществено значение е Съюзът да запази гъвкавостта си при разработването на автономен, справедлив и икономически балансиран механизъм за отнасяне.

(14)За да се осигури възможност за растеж и инвестиции, на държавите членки ще бъде също така позволено да извършват поотделно допълнителни корекции след отнасянето (напр. данъчно третиране на пенсионноосигурителните вноски) в областите, които не попадат в приложното поле на общата уредба. Държавите членки също така ще имат право да коригират отнесения към тях дял без таван, за да се гарантира, че могат да вземат собствени решения за националната политика в тази област, например да генерират ефективно използване на ресурсите, да стимулират инвестициите и да създават работни места. Тези допълнителни корекции може да включват приспадания, надбавки, данъчни кредити или други национални мерки за корпоративно подоходно данъчно облагане, включително такива, които насърчават на научноизследователската и развойната дейност или други цели на политиката, при условие че тези мерки се прилагат само за отнесения дял на данъчната основа и не засягат консолидираната данъчна основа или механизма за отнасяне съгласно настоящата директива. Корекцията след отнасянето следва обаче да бъде съсредоточена върху данъчните стимули, основани на вложените средства. Държавите членки следва да се въздържат от предлагане на основани на резултатите данъчни стимули, като патентни кутии и други режими на интелектуална собственост.

(15)В някои държави членки системите за данъчно облагане на предприятията са изградени на принципи, които се различават от най-често срещания подход – данъчно облагане въз основа на разпределението на печалбата. Ето защо е извънредно важно да се предвидят необходимите корекции, така че да се осигури действително осъществимо взаимодействие с тези системи, а не да се въведе противоречие между двете системи, което да възпира започването на стопанска дейност. Решението може да се търси в някои корекции след отнасянето. При тези корекции частта, която ще бъде отнесена към член на групата в рамките на система въз основа на разпределението на печалбата, трябва да бъде променена пропорционално на разпределенията на печалбата, извършени през данъчната година. Системата за данъчно облагане въз основа на разпределението на печалбата ще бъде изцяло запазена по същество, като се има предвид, че разпределението на печалбата отбелязва времевия момент за облагане на отнесената част и съответно за определяне колко от нея трябва да се обложи. Във връзка с това следва да се помисли за ползване на механизъм за пренасяне за бъдещи периоди, така че отнесената част, която не се облага през текущата година, да бъде облагаема през следващите години. Оценка на възможното включване на системи за данъчно облагане въз основа на разпределението на печалбата в обхвата на настоящата директива следва да се направи след 5 години.

(17)В рамките на общата уредба за данъчно облагане на предприятията задължително ще има административна система, която в идеалния случай следва да осигурява определена степен на данъчна сигурност и опростяване. За да се насърчи уеднаквяването, административната система ще трябва да се съобрази с това колко важно е да има централизирана точка за връзка, която да отговаря за редица общи въпроси, например информационната справка за цялата група, и осигуряване на подходяща степен на поверителност и сигурност, както и съгласуване и сътрудничество между националните данъчни администрации. Същевременно по време на прехода административната система следва изцяло да зачита националния данъчен суверенитет, тъй като местните данъчни декларации, проверки и уреждане на спорове ще останат предимно на равнището на държавите членки.

(18)За да може правилата на общата уредба да се прилагат и налагат правилно, държавите членки следва да установят правила за наказанията за нарушение на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива. Тези наказания следва да бъдат ефективни, съразмерни с целта и възпиращи. За тези наказания следва да бъде определена минимална ставка от 0,1% от оборота на групата по БЕФИТ в случай че информационната справка по БЕФИТ не бъде съответно подадена и в случай на умишлено подаване на невярна информационна справка по БЕФИТ.

(19)За да се оптимизират ползите от наличието на обща правна уредба за изчисляване на данъчната основа на предприятията на вътрешния пазар, прилагането на тези правила следва да бъде незадължително за групите, в т.ч. групите МСП, които имат годишни съчетани приходи под 750 000 000 EUR, доколкото те съставят консолидирани финансови отчети и имат данъчно присъствие в Съюза. Тъй като прилагането на правилата се запазва достъпно за групите с по-малък размер, повече групи с презгранични структури и дейност ще може да се ползват от опростяването, предлагано от общата уредба. Дружествата, които изберат да бъдат обхванати от настоящата директива, следва да се възползват от техническата помощ на държавите членки и на Комисията, за да постигнат съответствие с новите правила и така да засилят трансграничните си дейности.

8.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 74 за изменение на приложения I и II с цел точно отразяване на промените в законодателствата на държавите членки по отношение на правните форми на дружествата и данъците върху предприятията.

a)дружеството е или крайното образувание – майка на групата, или всяко друго дружество от групата, в което крайното образувание майка притежава пряко или непряко най-малко 50% от правата на собственост или от правата на дял от печалбата;

б)главното управление на мястото на стопанска дейност е или крайното образувание – майка на групата, или всеки друг член (дружество или образувание) на групата, в което крайното образувание майка притежава пряко или непряко най-малко 50% от правата на собственост или от правата на дял от печалбата;

Счетоводният нетен доход или счетоводната нетна загуба на член на група по БЕФИТ се коригира в съответствие с член 16, параграф 1, буква д) от Директива (ЕС) 2022/2523 г.

заличава се

заличава се

1.Счетоводният нетен доход или счетоводната нетна загуба на член на група по БЕФИТ се коригира, като през данъчната година на придобиване се изключва всеки дълготраен материален актив, чиято счетоводна стойност преди амортизация е под 7500 EUR.

a)за всякакви сгради и други видове недвижими имоти и постройки, използвани за стопанската дейност, с изключение на промишлени сгради и съоръжения: 30 години;

б)за всички други дълготрайни материални активи: полезният им живот се определя в съответствие с допустимия счетоводен стандарт в Съюза съгласно член 7, но е минимум 10 години;

1.Разходите за придобиване, разходите за създаване и разходите за усъвършенстване, заедно с датата на влизане в употреба след придобиването, създаването или усъвършенстването, се записват в регистър на дълготрайните активи в рамките на групата по БЕФИТ поотделно за всеки дълготраен актив.

3.Регистърът на дълготрайните активи се води така, че да се осигурява достатъчно информация, в т.ч. данни за амортизациите, за да може да се изчисли предварителният данъчен резултат. Копие от регистъра на дълготрайните активи се съхранява от групата по БЕФИТ в продължение на 5 години след датата на преустановяването на амортизацията на този актив. Регистърът на дълготрайните активи съдържа най-малко следната информация:

Когато дружество или място на стопанска дейност се присъедини към група по БЕФИТ, всички неприспаднати загуби, понесени до пет години преди датата на присъединяването, съгласно законодателството за данъчното облагане на предприятията на държавата членка, в която то е местно лице или съответно в която се намира, се приспадат от неговия дял от данъчната основа по БЕФИТ, определен по реда на глава III.

Независимо от член 9, когато вследствие на освобождаване от акции или дялове член на група по БЕФИТ напусне групата, а през същата или предходната данъчна година членът на групата е придобил – при вътрешногрупова сделка в групата по БЕФИТ – един или повече дълготрайни активи, в счетоводния нетен доход или счетоводната нетна загуба на члена на групата по БЕФИТ, който е притежавал активите преди вътрешногруповото освобождаване в групата по БЕФИТ, се включва сумата, която съответства на печалбата или загубата, произтичаща от това вътрешногрупово освобождаване.

Първата алинея не се прилага, ако членът на групата по БЕФИТ докаже, че вътрешногруповата сделка в групата по БЕФИТ е осъществена по действителни търговски причини по смисъла на член 15, параграф 1, буква а) от Директива 2009/133/ЕО.

б)отрицателна величина, загубата се прихваща с облагаемия доход на крайното образувание майка и се пренася за бъдещи периоди за не повече от пет години, като се прихваща със следващата положителна данъчна основа по БЕФИТ. Приспадането е пропорционално на участието на крайното образувание майка в дъщерните му дружества, отговарящи на условията, както е посочено в член 3, параграф 1, като за местата на стопанска дейност приспадането е пълно. Намаляването на данъчната основа на данъкоплатеца, който е местно лице, не води до отрицателна величина.

За всяка данъчна година между 1 юли 2028 г. и 30 юни 2033 г. най-късно (т.е. за „преходния период“) данъчната основа по БЕФИТ се отнася към членовете на групата по БЕФИТ в съответствие с процентния дял за базово отнасяне.

За групите, за които настоящата директива започва да се прилага след края на първата данъчна година, когато настоящата директива започне да се прилага, преходният период по първата алинея завършва най-късно до 30 юни 2033 г.

a)нискорискова зона: когато разходите, които член на група по БЕФИТ е направил, или доходите, които е реализирал, от вътрешногрупови сделки в групата по БЕФИТ, се увеличават през дадена данъчна година с по-малко от 15% в сравнение със средните разходи или доходи от предходните три данъчни години от вътрешногрупови сделки в група по БЕФИТ;

б)високорискова зона: когато разходите, които член на група по БЕФИТ е направил, или доходите, които е реализирал, от вътрешногрупови сделки в групата по БЕФИТ, се увеличават през дадена данъчна година с 15% или повече в сравнение със средните разходи или доходи от предходните три данъчни години от вътрешногрупови сделки в група по БЕФИТ.

5.Независимо от член 13, параграф 2 превишението на разходите по заеми съгласно определението по член 2 от Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета, което произтича от сделка между членове на група по БЕФИТ, не се признава за целите на изчислението на процентния дял за базово отнасяне за члена на групата по БЕФИТ, който е направил тези разходи. Държавите членки предприемат подходящи мерки, за да насърчават предприятията да намалят тези рискове.

заличава се

10.Правилата по параграфи 1–8 продължават да се прилагат до влизането в сила на евентуалното изменение, предложено съгласно член 77, параграф 1б.

2.Освен корекциите по параграф 1 всяка държава членка може в съответствие с Директива (ЕС) 2022/2523 да предвиди увеличаване или намаляване – чрез допълнителни отчетни обекти – на частта, отнесена към членовете на група по БЕФИТ, които са местни лица за данъчни цели или имат място на стопанска дейност в тази държава членка.

2.Информационната справка по БЕФИТ се подава до органа по подаването в срок от шест месеца от края на данъчната година.

1.Подаващото образувание уведомява органа по подаването за грешки в информационната справка по БЕФИТ в срок от три месеца от навременното подаване на тази справка.

3.Обменът на информация между членовете на екип по БЕФИТ се извършва чрез електронни средства, доколкото това е възможно, като се използва защитена връзка или защитена мрежа, чрез използване на инструмент за сътрудничество по БЕФИТ.

4.За да улесни работата на екипа по БЕФИТ и съобщенията в него, чрез актове за изпълнение Комисията стандартизира съобщаването на информация между членовете на екип по БЕФИТ чрез използване на инструмент за сътрудничество по БЕФИТ и подкрепя сигурното предаване на информация. Посочените актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане по член 73.

1.Всеки член на група по БЕФИТ уведомява компетентния орган на държавата членка, в която е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност, за грешките в индивидуалната данъчна декларация в срок от три месеца от навременното представяне на тази декларация.

1.Компетентният орган на държава членка може да започне и съгласува проверки на членовете на група по БЕФИТ, които са местни лица за данъчни цели или имат място на стопанска дейност в тази държава членка. Този компетентен орган уведомява другите членове на групата по БЕФИТ в срок от един месец за започването на подобна проверка.

1.Всеки член на група по БЕФИТ може да обжалва съдържанието на индивидуалния акт за установяване на размера на дължимия данък по член 64 пред компетентния орган на държавата членка, в която този член е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност, в срок от три месеца, след като е бил уведомен за установения размер на дължимия данък. Административната жалба се разглежда от административен орган, който в съответствие със законодателството на държавата членка на члена на групата по БЕФИТ е компетентен да разглежда жалби на първа инстанция. Административното обжалване се урежда от правото на държавата членка, в която членът на група по БЕФИТ е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност. Когато в държавата членка, в която членът на група по БЕФИТ е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност, няма такъв административен орган, членът на група по БЕФИТ може да обжалва направо по съдебен ред.

1.Когато решението по член 66 е било потвърдено или се е различавало, подаващото образувание има право да обжалва направо пред съдилищата на държавата членка, в която е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност, в срок от три месеца от получаването на решението на органа по административното обжалване. Обжалването по съдебен ред се урежда от правото на държавата членка, в която подаващото образувание е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност.

1.Когато решението по член 67 е било потвърдено или се е различавало, всеки член на група по БЕФИТ има право да обжалва пред съдилищата на държавата членка, в която е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност, в срок от три месеца от уведомяването си за решението на органа по административното обжалване по член 67. Обжалването по съдебен ред се урежда от правото на държавата членка, в която членът на група по БЕФИТ е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност.

Когато вследствие на резултата от обжалване по административен или съдебен ред са необходими изменения на акта за установяване на размера на дължимия данък на група по БЕФИТ или на индивидуалния акт за установяване на размера на дължимия данък на един или повече членове на група по БЕФИТ, държавите членки предприемат целесъобразни мерки, така щото тези изменения да бъдат възможни за период с продължителност от 10 години.

Държавите членки установяват правила за наказанията, които се налагат при нарушение на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, и вземат всички мерки, необходими за осигуряване на прилагането и налагането им. Предвидените наказания и други мерки за осигуряване на спазването на изискванията трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Наказанията се определят на най-малко 0,1% от оборота на групата по БЕФИТ в случай на неподаване на информационната справка по БЕФИТ в съответствие с член 59 и в случай на умишлено посочване на невярна информация в информационната справка по БЕФИТ.

2.Държавите членки съобщават на Европейския парламент и на Комисията относимата информация за оценяването на директивата съгласно параграф 3, в т.ч. обобщени данни за членовете на групи по БЕФИТ, които са местни лица за данъчни цели в тяхната юрисдикция, и за техните места на стопанска дейност, работещи в тяхната юрисдикция, така щото Комисията да може правилно да оцени:

4.Информацията, съобщена на Европейския парламент и на Комисията съгласно параграф 2, се държи в поверителност от Комисията в съответствие с разпоредбите, приложими за институциите на Съюза, и член 76 от настоящата директива.