1.изразява най-дълбока солидарност с всички жертви, техните семейства и всички лица, засегнати от разрушителните наводнения в региона на Валенсия, Испания, и опустошителните циклони в Майот и Реюнион, Франция, както и с националните, регионалните и местните органи, участващи в усилията за оказване на помощ;

2.приветства решението като осезаема и видима форма на солидарността на Съюза с неговите граждани и регионите в засегнатите райони, но отбелязва, че тази солидарност не може да замени пряката отговорност на местните, регионалните и националните органи за предотвратяването и управлението на свързаните с климата природни бедствия;

3.отново подчертава значението на осведомяването на обществеността за осезаемите ползи, предоставяни от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС), включително за допълнителното повишаване на информираността на гражданите за инструментите и програмите на Съюза;

4.подчертава нарастващия брой тежки, разрушителни и причиняващи смърт природни бедствия в Европа и призовава държавите членки и Комисията да увеличат инвестициите в превенция, публична инфраструктура, смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него, както и мерки за подготвеност при извънредни ситуации, за да се избегнат загубите на човешки живот и икономическите загуби; призовава държавите членки да вземат предвид, че климатичните рискове и други природни бедствия засягат непропорционално уязвимото население и малките и средните предприятия поради социално-икономически и демографски фактори, както и уязвимите територии, като например най-отдалечените региони; счита, че е от съществено значение да се гарантира високо равнище на демократичен контрол от страна на бюджетния орган над ФСЕС; припомня, че ФСЕС разполага с ограничен бюджет и не може да се счита за единствения инструмент за справяне с големи природни бедствия; поради това призовава за оценка на финансовия капацитет на бюджета на Съюза и за обмисляне на евентуално увеличаване на неговите ресурси, за да се предостави на гражданите помощ, която е съизмерима с мащаба на такива бедствия; отбелязва, че увеличаването на този вид помощ би позволило на държавите членки да реагират по-ефективно и бързо на бедствия, докато други инструменти, и по-специално фондовете на политиката на сближаване, чиято основна цел не е реагирането при бедствия, биха могли да бъдат запазени;

5.подчертава, че ФСЕС е само инструмент за облекчаване на последиците и че Съюзът следва също така да продължи да полага усилия за адаптиране към и смекчаване на изменението на климата, като подкрепя европейските и националните политики за предотвратяване на природни бедствия, както и като подкрепя принципа „да изграждаме отново, но по-добре“ във всички свои действия; подчертава, че в Доклад № 1/2024 на ЕАОС, озаглавен „European Climate Risk Assessment“ (Европейска оценка на риска, свързан с климата), се предупреждава, че Съюзът не е подготвен за последиците от изменението на климата, и се подчертава необходимостта от действия, за да се избегнат ситуации, при които установените климатични рискове достигат критични равнища; призовава държавите членки и Комисията да предприемат необходимите мерки, за да накарат Съюза да изпълни ангажиментите, поети в Парижкото споразумение; припомня необходимостта от ефективни полезни взаимодействия с други политики и програми на Съюза и подчертава, че държавите членки следва да използват по най-добрия начин възможностите за финансиране, по-специално по линия на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс и програмите за развитие на селските райони; призовава Комисията да направи оценка с необходимата спешност на всички мотивирани искания от страна на държавите членки за преразпределяне на средства в рамките на националните планове за възстановяване и устойчивост с цел предоставяне на помощ при природни бедствия в съответствие с правилата, определени в Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17), ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/241/oj)., особено като се вземе предвид високият процент на все още неизразходваните ресурси от този механизъм; подчертава също необходимостта от превантивни мерки не само за смекчаване на бъдещите щети, но и за предотвратяване на изострянето на рисковите условия след катастрофични събития, като наводнения, горски пожари, свлачища или пресъхване на езера и реки; освен това подчертава рисковете, които екстремните метеорологични условия и природните бедствия, като например горещите вълни, носят за общественото здраве в цяла Европа, и призовава Комисията да вземе предвид този аспект в съответните политики; насърчава използването на иновативни цифрови инструменти, спътникови данни (например „Коперник“) и системи за ранно предупреждение с цел повишаване на подготвеността при бедствия; подчертава, че е важно да се осигури подходяща гъвкавост между различните програми; подчертава, че помощта, предоставяна по линия на ФСЕС, не следва да бъде за сметка на финансирането от Съюза, получено от държавите членки в рамките на други програми или политики на Съюза; припомня, че държавите членки могат да предоставят държавна помощ в съответствие с приложимите правила на Съюза, по-конкретно за селскостопанските предприятия, които са претърпели щети вследствие на природни бедствия;

6.припомня, че RESTORE OВ L, 2024/3236, 23.12.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/3236/oj. и специфичните мерки по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) OВ L, 2024/3242, 23.12.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/3242/oj. предоставят допълнителна помощ на държавите членки, засегнати от природни бедствия, чрез допълнителни възможности за гъвкавост при използването на средствата; подчертава, че държавите членки следва да се възползват от тези възможности;

7.изразява съжаление, че времето, необходимо за получаване от бенефициера на пълния размер на безвъзмездната помощ от ФСЕС, е средно една година; припомня значението на бързата и солидна оценка на щетите, която надлежно отчита икономическите последици, и призовава за по-големи оперативни усилия, за да се намали средното време за отпускане на авансови плащания, като същевременно се осигури защитата на бюджета на Съюза; отбелязва, че методиката за изчисляване на общия размер на помощта би могла да отчита по-добре съотношението между общите преки щети и БНД на засегнатата територия, особено когато са засегнати най-отдалечените региони;

8.подчертава неотложната необходимост от незабавно отпускане на финансова помощ чрез ФСЕС, за да се гарантира, че подкрепата може да достигне своевременно до засегнатите региони с цел да се подпомогне бързото и дълготрайно възстановяване; подчертава, че е важно да се съкрати времето между подаването на заявление за помощ по ФСЕС и решението за финансиране; призовава да се положат усилия, за да се гарантира, че помощта от ФСЕС достига бързо до крайните получатели, включително предприятията, МСП, семействата и засегнатите граждани, както и за възстановяването на инфраструктурата и възстановяването на материалните щети, като всичко това се извършва със съответната оценка на въздействието и подходящи механизми за контрол; подчертава необходимостта от опростяване и ускоряване на вътрешните процедури, без да се подкопава институционалният баланс, в частност правата на Европейския парламент като едно от двете направления на бюджетния орган; отбелязва, че предложеното управление на приемника на Европейския фонд за солидарност след 2027 г. не е в съответствие с позицията на Европейския парламент, изразена в неговата резолюция от 7 май 2025 г. относно обновен дългосрочен бюджет на Съюза в един променящ се свят Приети текстове, P10_TA(2025)0090.;

9.одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

10.възлага на своя председател да подпише настоящото решение заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

11.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, съответно на Съвета и на Комисията.