1.приветства доклада Драги, неговите констатации и призив за действие; подкрепя анализа, че Европа е изправена пред екзистенциално предизвикателство, което изисква безпрецедентни институционални усилия, за да остане Съюзът конкурентоспособен и да осигурява растеж в днешния бързо променящ се геополитически контекст; подчертава, че този отговор трябва да се основава на демократичното управление на Съюза, баланса на правомощията между институциите и зачитането на Договорите; призовава за обновена европейска стратегия, която да дава възможност на Съюза да взема навременни и ефективни решения, за да бъде гарантирана неговата конкурентоспособност и устойчивост;

2.подчертава факта, че както е посочено в доклада Драги, ЕС спешно трябва да подобри институционалното си управление; подчертава, че тези подобрения следва да бъдат придружени от ясна и приобщаваща комуникационна стратегия, насочена към поддържане на участието и информирането на гражданите относно произтичащите от това ползи, за да се гарантира пълна обществена подкрепа и да се насърчава чувството за принадлежност и обща отговорност; подчертава, че това, заедно с необходимостта от изоставяне на фрагментираните национални подходи и укрепване на пренасочения, ускорен и опростен процес на вземане на решения на равнището на ЕС, ще даде възможност на Съюза да действа по-ефикасно и ефективно там, където това е най-важно, като истински глобален фактор; признава значението на преодоляването на блокирането в Съвета в няколко области; подкрепя всички инициативи, насочени към разработването на по-ефективен процес на вземане на решения, който е от ключово значение за повишаване на конкурентоспособността на ЕС, при пълно зачитане на принципите на субсидиарност и пропорционалност, определени в член 5, параграф 3 и 4 от ДЕС;

3.подчертава, че ключовите области, които се нуждаят от стратегическа реформа на политиката за повишаване на конкурентоспособността на ЕС, са доизграждането на европейския единен пазар, създаването на съюза на спестяванията и инвестициите (SIU), подобряването на ефикасността на бюджета на ЕС и неговото изпълнение, поддържането на високи равнища на социална закрила и социални и трудови права, задълбочаването на европейския модел на ИИ и цифровата трансформация, както и развитието на европейски енергиен съюз и Европейски съюз за отбрана;

4.подчертава, че реформите на стратегическата политика и предложените промени в институционалната структура на ЕС следва да се разглеждат като неразривно свързани аспекти, които да се прилагат заедно, за да се стимулира един по-конкурентоспособен ЕС;

5.приветства усилията за пренасочване и опростяване на работата на ЕС чрез стратегическо приоритизиране и институционална ефективност; призовава за засилване на капацитета за действие на ЕС, когато той добавя ясна стойност, основана на принципите на субсидиарност и пропорционалност; подчертава, че опростяването, субсидиарността и пропорционалността трябва да водят до по-интелигентно и по-ефективно законодателство и не следва да водят до оттегляне от области, които се нуждаят от действия на равнището на ЕС; подчертава, че ефективните интервенции в области на политиката, които водят до по-голяма икономическа конкурентоспособност, изискват приспособяването на правомощията, предоставени на Съюза в Договорите; подчертава, че това опростяване и този подновен акцент трябва да бъдат отразени и в по-ефикасна и по-гъвкава институционална структура, включително реорганизация на Комисията и на колегиума на членовете на Комисията с цел повишаване на ефективността и капацитета на ЕС за справяне с променящите се предизвикателства и укрепване на неговата роля на световната сцена;

6.отбелязва компаса на Комисията за конкурентоспособността, основан на визията в доклада Драги, и неговия акцент върху необходимостта от по-голяма стратегическа автономност и издръжливост и спешната необходимост от повишаване на конкурентоспособността на ЕС въз основа на устойчивостта, иновациите, енергийната сигурност, както и на социалното, икономическото и териториалното сближаване; признава, че акцентът на компаса за конкурентоспособността върху регулаторната ефективност е от съществено значение за стимулиране на иновациите, привличане на инвестиции и създаване на условия за устойчив растеж; подкрепя въвеждането на инструменти за оценка на въздействието на новите предложения върху малките и средните предприятия и върху конкурентоспособността и препоръчва редовното наблюдение на напредъка и насърчаването на цифрови решения за улесняване на административните процедури; подчертава необходимостта от справяне с недостига на работна ръка и умения като структурно предизвикателство за конкурентоспособността в държавите членки; подчертава обаче, че компасът за конкурентоспособността трябва да бъде допълнително подобрен чрез укрепване на институционалната структура на ЕС;

7.приветства идеята за укрепване на процеса на вземане на решения в ЕС относно целенасочени и стратегически приоритети за европейската конкурентоспособност; счита, че всеки инструмент за координация на конкурентоспособността следва да служи като всеобхватна институционална рамка, даваща възможност на ЕС не само да координира политиките на ЕС и националните политики, но и да действа като единен субект; подчертава, че подобен инструмент следва да се ръководи от Комисията, под надзора на Парламента и Съвета, и да подлежи на независима оценка въз основа на неговата ефективност и прозрачност и постигането на неговите цели; подчертава, че сътрудничеството с националните парламенти и регулаторните органи е необходимо, за да се гарантира демократична легитимност; подчертава, че участието на социалните партньори и заинтересованите страни трябва да бъде включено в управлението на ЕС, за да се гарантира приобщаване и отчетност;

8.приветства целта за ускоряване на работата на ЕС и отново призовава за напредък към по-голяма ефективност при вземането на решения, по-специално за преминаване към гласуване с квалифицирано мнозинство и към обикновената законодателна процедура, когато е необходимо, в ключови области на политиката; отбелязва, че следва да се предвидят по-високи прагове за гласуване в някои области от жизненоважно значение; отбелязва, че в миналото бяха намерени решения, които направиха процесите на вземане на решения по-решителни; подчертава например факта, че Договорът от Амстердам въведе гласуването с квалифицирано мнозинство, като същевременно предвиди възможността за конструктивно въздържане в някои области на политиката;

9.настоятелно призовава Европейския съвет да обсъди предложенията, изложени в резолюциите на Парламента от 9 юни 2022 г. и 22 ноември 2023 г. относно свикването на Конвент в съответствие с обикновената процедура за преразглеждане, предвидена в член 48 от ДЕС, и да обмисли, когато е възможно, целенасочени изменения на Договорите чрез опростената процедура, установена в член 48, параграф 6 от ДЕС, за ускоряване на съществените и спешни реформи; припомня заключенията на Конференцията за бъдещето на Европа и настоятелно призовава Комисията и Съвета да предприемат конкретни и навременни стъпки за последващи действия във връзка с тези препоръки; счита, че подготовката за компромис относно следващата многогодишна финансова рамка представлява важна възможност за интензифициране на работата по укрепването на институционалната структура на ЕС;

10.припомня заключенията на Конференцията за бъдещето на Европа, по-специално необходимостта от реформа на Договорите, и настоятелно призовава Комисията и Съвета да предприемат конкретни и навременни стъпки за последващи действия във връзка с тези препоръки;

11. отново заявява ангажимента си за повишаване на капацитета на ЕС да действа бързо и ефективно и за подобряване на ефикасността на процеса на вземане на решения в ключови области на политиката; отново призовава за разширяване на гласуването с квалифицирано мнозинство и на обикновената законодателна процедура, така че да те да обхванат ключови области на политиката, като се използват клаузите за преход, както е предвидено в Договорите, за да се подобри способността на ЕС да действа бързо и ефективно;

12.призовава Съвета да обмисли прибягването до засилено сътрудничество съгласно член 20 от ДЕС в случаите, когато гласуването с единодушие не позволява вземането на важни решения за ЕС като цяло в ключови области на политиката; подчертава, че засиленото сътрудничество се основава на законните потребности на държавите членки, когато целите на това сътрудничество не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло; подчертава, че засиленото сътрудничество предлага две важни гаранции, а именно одобрението на Парламента и съдебния контрол от страна на Съда на ЕС, както и че решенията, вземани по линия на засиленото сътрудничество, са основани на предложение на Комисията; подчертава, че основната цел на засиленото сътрудничество е опростяването на процеса на вземане на решения; препоръчва на участващите държави членки да задействат специалната клауза за преход, предвидена в член 333 от ДФЕС, за да преминат към гласуване с квалифицирано мнозинство и към обикновената законодателна процедура в рамките на засиленото сътрудничество; отбелязва, че в доклада Драги се предлага, когато не може да бъде постигнато единодушно съгласие за въвеждане на гласуване с квалифицирано мнозинство, желаещите държави членки също да могат да обмислят прибягването до междуправителственото сътрудничество;

13.подчертава, че подобряването на процеса на вземане на решения в ЕС изисква Парламентът да бъде оправомощен, като бъде поставен на равна нога със Съвета, и призовава за укрепване на ролята на Европейския парламент в законодателния процес; отново призовава Парламента да придобие пълното право на законодателна инициатива; подчертава значението на модернизирането на правото на разследване на Европейския парламент с цел укрепване на демократичния контрол върху изпълнителната власт на ЕС;

14.разглежда потенциала на член 122 от ДФЕС като инструмент за бързи действия на ЕС единствено в кризисни ситуации, но подчертава, че неговото използване изисква строг надзор не само от страна на Съда на ЕС, но и от страна на Парламента; подчертава необходимостта от гарантиране на тясно сътрудничество между Комисията, Парламента и други съответни институции и органи на ЕС; призовава процедурите за задействане на член 122 от ДФЕС да бъдат изяснени и да станат по-систематични, по-специално чрез оправомощаване на двамата съзаконодатели да вземат решения относно неговото задействане;

15.подчертава неотложната необходимост от подобряване на институционалната и финансовата рамка на ЕС, за да се гарантира, че той остава функционален, демократичен и конкурентоспособен и че е в състояние да приема нови членове и да насърчава успешната им интеграция с оглед на бъдещите разширявания; поради това отново потвърждава, че разширяването трябва да върви ръка за ръка с укрепването на управлението на ЕС; насърчава диалога между ЕС и правителствата, парламентите и гражданското общество на страните кандидатки по всички предвидени предложения за промени в институционалната структура на ЕС; признава значението на инициативи като Европейската политическа общност, които дават възможност за политическо сътрудничество, допринасят за регионалните диалози и биха могли да улеснят постепенната интеграция на държавите кандидатки в Съюза и в неговите политики, без да са алтернативи на членството в ЕС; подчертава, че Парламентът следва да бъде редовно информиран и консултиран относно развитието на Европейската политическа общност, за да се гарантира демократична отчетност и съгласуваност с институционалната рамка на ЕС;

16.призовава за доизграждане на европейския единен пазар, както е заложено в членове 26 и 114 от ДФЕС и член 3, параграф 3 от ДЕС, за да се разгърне пълният му потенциал и да се преодолеят оставащите пречки, включително нелоялната международна конкуренция, с оглед на противодействието на високите цени на енергията, недостига на умения и работна ръка, трудностите при достъпа до капитал, разпокъсаното прилагане на правилата на ЕС, недостатъчната подкрепа за цифровия и екологичния преход и голямата административна тежест за гражданите и предприятията, както и за насърчаването на икономическия растеж, социалното, икономическото и териториалното сближаване и културния обмен в рамките на ЕС; призовава за развитието на европейски интегриран капиталов пазар, както е предвидено в членове 26 и 63 от ДФЕС, чрез новосъздаден съюз на спестяванията и инвестициите въз основа на незавършения СКП; призовава за укрепване на Европейския орган за ценни книжа и пазари съгласно правното основание на член 114 от ДФЕС, за да се подобри сближаването на надзорните практики и трансграничната координация в рамките на съюза на спестяванията и инвестициите; отбелязва също така, че в доклада Лета се признава значението на икономическата мощ на единния пазар за глобалните и търговските амбиции на ЕС, включително в икономическите отношения със стратегическите партньори;

17.подкрепя добавянето на „пета свобода“ към съществуващите четири, както се предлага в доклада Лета, за да се подобрят научните изследвания, иновациите, знанията и образованието за изследователите, новаторите и работниците на единния пазар;

18.призовава Комисията да гарантира, че бъдещите инициативи за укрепване на конкурентоспособността на ЕС и задълбочаване на единния пазар се основават на мерки за засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, както е заложено в Договорите; подчертава, че институционалните механизми за равни възможности, солидарност и намаляване на неравенствата трябва да бъдат изцяло интегрирани в системата за управление на ЕС; отново призовава за укрепване на прилагането и мониторинга на Европейския стълб на социалните права чрез структурите за управление на ЕС, като по този начин социалният напредък бъде включен като основен елемент от процеса на вземане на решения в ЕС;

19.отново потвърждава, че целите на единния пазар следва да бъдат приведени в съответствие не само с правото на свободно движение, но и със „свободата на оставане“, както е посочено в доклада Лета; поради това призовава Комисията да възложи отговорността за „свободата на оставане“ на един от членовете на Комисията с портфейл, включващ политиката на сближаване и услугите от общ интерес, и – с цел да се гарантира, че политиките за „свободата на оставане“ са подходящо адаптирани към специфичните характеристики на даден регион и зачитат социално-икономическото и културното многообразие на регионите в ЕС – да установи структуриран и непрекъснат диалог между члена на Комисията и регионалните органи на държавите членки; признава, че насърчаването на развитието на инфраструктурата, изграждането на общности, създаването на работни места, достъпа до обществени услуги и подходяща среда за промишлеността и инвестициите е от съществено значение за отстояването на правото на хората да останат в своите региони и допринася за икономическото развитие и конкурентоспособността на ЕС; подчертава, че е важно политиката на сближаване да остане силна част от бюджета на ЕС, като се гарантира, че тя отговаря по-ефективно на специфичните нужди на регионите и градовете, включително чрез предоставяне на по-пряк достъп до фондовете на ЕС; подчертава необходимостта проектите по линия на политиката на сближаване да се изпълняват по-ефективно и видимо на място, като се постигат осезаеми резултати, които засилват чувството на гражданите за принадлежност и подкрепа за интеграцията в ЕС;

20.подчертава, че ЕС следва да действа по-ефективно в стратегически области, като допълва националните усилия, подкрепени от комбинация от собствени ресурси на ЕС и координирани вноски, и че подобни действия биха укрепили конкурентоспособността, иновациите, икономическата издръжливост, социалното и териториалното сближаване, екологичната и енергийната устойчивост и колективната сигурност на Европа; подчертава, с оглед на констатациите в доклада Драги, необходимостта от поддържане на открит и ориентиран към бъдещето дебат, като се вземат предвид поуките, извлечени от опита на NextGenerationEU; подчертава значението на създаването на инвестиционни инструменти и инструменти на равнището на ЕС за финансиране на стратегически съвместни инвестиции в европейски обществени блага и услуги, както и значението на адаптирането на програмите за финансиране, за да се вземе предвид променящата се динамика на търговията и иновациите; подчертава, че истинските нови собствени ресурси на ЕС са от ключово значение, за да се даде възможност на Парламента и Съвета да приемат гъвкави бюджети, за да се даде възможност на ЕС да действа по-самостоятелно и да се намали зависимостта му от вноските от националните бюджети; подчертава например, че механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите би могъл да се превърне в нов собствен ресурс на ЕС, ползващ се с високо равнище на подкрепа сред държавите членки; припомня позицията на Парламента в неговото предложение относно многогодишната финансова рамка за периода 2028 – 2034 г. във връзка с необходимостта да се излезе извън рамките на самоналоженото правило, според което размерът на дългосрочния бюджет на ЕС не трябва да надвишава 1% от съвкупния брутен национален продукт на държавите членки;

21.подчертава, че с оглед на поддържането и повишаването на конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб бюджетът на ЕС следва да бъде опростен, за да се намали ненужната административна тежест, да се улесни достъпът до средства за бенефициентите и да се постигне по-добре целта за засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, като се гарантира, че финансирането достига до онези, които най-много се нуждаят от него, по-специално малките и средните предприятия, местните общности и участниците в социалната икономика, включително в селските, периферните или икономически необлагодетелстваните райони; припомня обаче, че усилията за опростяване не трябва да засягат основните принципи, залегнали в многогодишната финансова рамка на Съюза и нейните програми, нито да отслабват демократичния контрол върху тяхното изпълнение; подчертава, че опростяването трябва да бъде придружавано от силни гаранции за равен достъп, недискриминация и ефективна отчетност, като Парламентът гарантира демократичен контрол през целия цикъл на финансиране;

22.подчертава, че постигането на целите на ЕС в областта на конкурентоспособността изисква включването на целите за неутралност по отношение на климата и устойчивост в институционалната и управленската рамка на ЕС; подчертава, че реформите трябва да зачитат разпоредбите на Договорите, включително член 194 от ДФЕС, и да подлежат на силна демократична легитимност чрез участието на Парламента в тяхното разработване, финансиране и надзор; подчертава, че е важно да се засили междуинституционалната координация и да се гарантира, че решенията в тази област подлежат на ефективен парламентарен контрол, като по този начин се укрепват демократичните основи на Съюза;

23.призовава Комисията и държавите членки, с оглед на съществуващите геополитически предизвикателства, да създадат истински Европейски съюз за отбрана и да стимулират европейските промишлени инвестиции в областта на отбраната, по-специално чрез прибягване до истински европейски инструменти, с ново финансиране, съчетано с цялостна програма за отбрана, включително срещу хибридни атаки, като се гарантира, че планирането, развитието, възлагането на обществени поръчки и управлението на способностите се извършват съвместно в групи от значителен брой държави членки; призовава Комисията да подобри съгласуваността между съществуващите и бъдещите инструменти, включително на управленско равнище, за да се гарантира ефективен демократичен контрол на новия Съюз за отбрана; призовава ЕС да преодолее разпокъсаността на пазара, в съответствие с препоръките в докладите Драги, Лета и Ниенистьо, чрез създаване на единен пазар за отбрана, в който се прилагат задължителни общи правила; отбелязва, че тези общи правила биха гарантирали лоялна конкуренция и биха улеснили кръстосаното сертифициране на отбранителни продукти, като същевременно биха осигурили пълна оперативна съвместимост и взаимозаменяемост, биха довели до икономии от мащаба и биха подобрили капацитета и ресурсите; призовава Комисията и държавите членки да включат инвестициите в областта на отбраната в по-широка концепция за сигурност, която включва и общи европейски инициативи, по-специално европейски проекти в областта на отбраната от общ интерес, укрепване на критичната инфраструктура и прокарване на проекти за научноизследователска и развойна дейност и по този начин създаване и запазване на качествени работни места; призовава Европейския съвет да постигне съгласие относно задействането на член 42, параграф 2 от ДЕС с оглед на установяването на обща политика за отбрана на Съюза; подчертава, че новият Съюз за отбрана трябва да допълва, а не да заменя НАТО; отбелязва факта, че държавите членки започнаха постепенното определяне на европейската политика за отбрана, като същевременно създадоха Европейската агенция по отбрана (EDA) и поставиха начало на постоянно структурирано сътрудничество (ПСС); призовава държавите членки да продължат да работят по постепенното определяне на рамка за създаване на Европейски съюз за отбрана с обща отбрана; припомня, че създаването на началния фонд, EDA и ПСС, както и използването на бюджета на ЕС, се уреждат с гласуване с квалифицирано мнозинство; припомня, че съгласно член 44 от ДЕС група държави членки може също да реши да използва гласуване с квалифицирано мнозинство;

24.подчертава, че укрепването на управлението на ИИ трябва да се основава на прозрачност, защита на основните права и опазването на обществения интерес в съответствие с основания на правила подход на ЕС; призовава Комисията да засили ролята на съществуващата Европейска служба по ИИ; приветства плана за действие „континент на ИИ“ за разработването на „модел на ИИ“ на ЕС, основан на сътрудничеството между публични и частни участници;

25.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на Европейския съвет и на правителствата и парламентите на държавите членки.