P10_TA(2025)0298Дипломатическата стратегия на ЕС и геополитическото сътрудничество в региона на АрктикаПрепоръка на Европейския парламент от 26 ноември 2025 г. до Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно дипломатическата стратегия на ЕС и геополитическото сътрудничество в региона на Арктика (2025/2116(INI))Европейският парламент,

–като взе предвид предишните си резолюции по въпроси, свързани с Арктика, и по-специално резолюцията си от 7 октомври 2021 г. относно Арктика: възможности, проблеми и предизвикателства за сигурността ОВ С 132, 24.3.2022 г., стр. 113.,

–като взе предвид Конвенция на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS) от 16 ноември 1994 г.;

–като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 13 октомври 2021 г., озаглавено „По-силен ангажимент на ЕС за мирен, устойчив и благоденстващ Арктически регион“ (JOIN(2021)0027),

–като взе предвид Парижкото споразумение и Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата,

–като взе предвид Споразумението в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции, сключено на 19 юни 2023 г.,

–като взе предвид създаването на Съвета на страните от Балтийско море,

–като взе предвид Конвенцията на Международната организация на труда относно коренното население и племенните народи, приета на 27 юни 1989 г.,

–като взе предвид Споразумението за предотвратяване на нерегулирания риболов в открито море в централната част на Северния ледовит океан от 3 октомври 2018 г. (Споразумение за централната част на Северния ледовит океан),

–като взе предвид Декларацията на ООН за правата на коренното население,

–като взе предвид Свалбардския договор от 9 февруари 1920 г. (известен преди като Договора относно Шпицберген),

–като взе предвид Декларацията от 19 септември 1996 г. относно създаването на Арктическия съвет (Декларация от Отава),

–като взе предвид трите правно обвързващи споразумения, договорени под егидата на Арктическия съвет, а именно Споразумението от 12 май 2011 г. за сътрудничество в областта на търсенето и спасяването във въздуха и по море в Арктика, Споразумението от 15 май 2013 г. за сътрудничество за готовност и реагиране в отговор на замърсяване с нефт на морската среда в Арктика и Споразумението от 11 май 2017 г. за засилване на международното научно сътрудничество в Арктика,

–като взе предвид съвместното изявление след срещата на високо равнище през 2025 г. между Европейския съюз и Канада: Трайно партньорство, амбициозна програма,

–като взе предвид откриването на бюрото на ЕС в Нуук, Гренландия, на 15 март 2024 г.,

–като взе предвид речта на министър-председателя на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен, произнесена в Парламента на 8 октомври 2025 г.,

–като взе предвид член 121 от своя Правилник за дейността,

–като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A10-0229/2025),

А.като има предвид, че Арктика е регион с население от над 4 милиона души с разнообразни култури, общности и икономики, и като такъв трябва да остане зона на мир, в която се зачитат биологичното разнообразие и крехките екосистеми; като има предвид, че конструктивното сътрудничество в Арктика следва да бъде защитено от засилващите се съперничества в световен мащаб;

Б.като има предвид, че в продължение на десетилетия ЕС се ангажира както в европейската част на Арктика, така и в по-широкия Арктически регион като фактор в Арктика със стратегически интереси и има основен интерес да дава своя стратегически принос за постигане на положителни резултати в областта на сигурността, социално-икономическото развитие и околната среда, по-специално чрез многостранно сътрудничество;

В.като има предвид, че от началото на незаконната си агресивна война срещу Украйна Русия засилва военното си присъствие в Арктика; като има предвид, че руската милитаризация, съчетана със засиленото китайско присъствие, промени политическата обстановка и положението със сигурността в региона; като има предвид, че Русия прие едностранен и незаконен режим, уреждащ корабоплаването по Северния морски маршрут, включително закона от 5 декември 2022 г., ограничаващ преминаването на чуждестранни военни кораби, който поражда сериозни опасения от гледна точка на международното право, по-специално Конвенцията на ООН по морско право, и създава опасност от изостряне на геополитическото напрежение в Арктика;

Г.като има предвид, че използването на Арктическия регион за военни цели се ускорява едновременно с отслабването на международните регулаторни рамки относно контрола върху оръжията, включително ядрените оръжия, по-специално чрез действията на тоталитарни и авторитарни режими като Русия;

Д.като има предвид, че стриктното зачитане на териториалната цялост и международното право, по-специално на Конвенцията на ООН по морско право и конвенциите на Международната морска организация, е от съществено значение за запазването на Арктика като безопасен и стабилен регион; като има предвид, че Международната морска организация е водещият световен орган в областта на морската безопасност и опазването на околната среда, като нейните правно обвързващи конвенции и доброволни насоки се прилагат в световен мащаб, включително в Арктика;

Е.като има предвид, че всички политики за Арктика трябва да отразяват разнообразните реалности в региона, включително различните системи на управление, правни рамки, инфраструктурен капацитет и социално-икономически условия;

Ж.като има предвид, че Арктическият съвет е основният форум за сътрудничество по въпросите, свързани със Северния полярен кръг; като има предвид, че три държави — членки на ЕС, както и две други държави — членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП), са част от Арктическия съвет, а седем от неговите членове са държави — членки на НАТО;

З.като има предвид, че Арктическият съвет, който се основава на доброволни ангажименти и няма обвързващи правомощия, улесни конструктивното сътрудничество и сключването на редица обвързващи споразумения; като има предвид, че ограниченият му мандат намалява неговата способност да се справя с големи предизвикателства като екологични бедствия или нарастващо геополитическо напрежение, които биха могли да застрашат статута на Арктика като регион с ниско напрежение; като има предвид, че поради непровокираната агресивна война на Русия срещу Украйна политическите срещи на Арктическия съвет бяха преустановени, което подкопава способността на Арктическия съвет да изпълнява мандата си и да функционира правилно;

И.като има предвид, че няма напредък по кандидатурата на ЕС за пълноправен наблюдател в Арктическия съвет;

Й.като има предвид, че Арктическият коридор между Гренландия, Исландия и Обединеното кралство (GIUK Gap) представлява стратегически коридор, който позволява контрола на морския трафик и откриването на хибридни заплахи; като има предвид, че присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО задълбочи ориентацията на Алианса към Арктика и ще засили позицията му в региона;

К.като има предвид, че Арктическият регион се затопля близо три пъти по-бързо от средното за света, което ускорява топенето на леда и застрашава стабилността на планетарния климат; като има предвид, че морският лед през лятото намалява рязко, което води до значително унищожаване на местообитанията и намаляване на популациите на видовете, които зависят от снега и леда;

Л.като има предвид, че през 2022 г. НАТО призна изменението на климата за определящ мултипликатор на предизвикателствата и заплахите със сериозни последици за сигурността и военните операции, включително в Далечния север, и определи Далечния север като регион със стратегическо значение, в който способността на Русия да възпрепятства съюзническите подкрепления и свободата на корабоплаването в северната част на Атлантическия океан представлява пряко предизвикателство за Алианса; като има предвид, че Арктика може да се разглежда като област, в която особено ясно е изразена причинно-следствената връзка между климата и сигурността; като има предвид, че изпълнението на Парижкото споразумение и на Европейския зелен пакт продължава да е необходимо за предотвратяване на най-тежките последици от изменението на климата;

М.като има предвид, че топенето на вечната замръзналост представлява заплаха в трансграничен контекст за сигурността и околната среда и биологична заплаха поради разрушителното му въздействие върху инфраструктурата, освобождаването на вреден за климата метан и появяването на латентни и неизвестни вируси и бактерии, както и поради приноса му към промените в климатичните модели в Европа и извън нея; като има предвид, че подводната трайно замръзнала земя в Източносибирския арктически шелф може да се превърне в още един източник на емисии на метан;

Н.като има предвид, че намаляващият морски лед повишава глобалния интерес към Арктика и нейните ресурси; като има предвид по-специално, че бързото оттегляне на морския лед отваря сезонни и евентуално целогодишни търговски коридори, като например Северния морски маршрут, Северозападния пролив и възможен бъдещ трансполярен маршрут, и че този факт би могъл да промени моделите на световната търговия, като същевременно постави сериозни предизвикателства пред околната среда, сигурността и управлението на Арктика; като има предвид, че суровите метеорологични условия, ограниченият капацитет за търсене и спасяване, високите застрахователни разходи и нерешените въпроси относно международния правен статут на тези нови морски маршрути представляват основни пречки пред тяхното пълно реализиране и много заинтересовани страни изискват тези маршрути да бъдат разглеждани като част от „общото световно благо“;

О.като има предвид, че поради кризата в областта на климата промените в Арктика са неразривно свързани с Европа; като има предвид, че повишените температури, покачването на морското равнище, намаляването на биологичното разнообразие и екстремните метеорологични явления се отразяват на хората и екосистемите в Европа, което ясно показва необходимостта от политики, основани на знания и научни изследвания, които да включват местните арктически общности и научноизследователски организации;

П.като има предвид, че Русия разположи значителни военни сили и военна инфраструктура в Арктика, с което засили регионалното напрежение във военно отношение; като има предвид, че концепцията за руската външна политика от 2023 г. определя Арктика като един от приоритетните региони на Русия; като има предвид, че милитаризирането на Арктика противоречи на духа на сътрудничество, ръководещ отношенията между държавите в Арктика досега;

Р.като има предвид, че задълбочаването на сътрудничеството между Китай и Русия в Арктика чрез съвместни енергийни проекти, инфраструктурни инвестиции и предприятия в областта на корабоплаването по нововъзникващите арктически маршрути поражда риск от консолидиране на геополитическа ос на експлоатация на ресурсите и ограничен достъп в ущърб на арктическите крайбрежни общности, коренното население и глобалните екологични гаранции; като има предвид, че нарушенията от страна на Русия на суверенитета и териториалната цялост на съседните държави, съчетани с възпрепятстването на корабоплаването в Азовско, Черно и Балтийско море, пораждат сериозни опасения, които трябва да бъдат взети предвид при всяка оценка на перспективите за поддържане на мирно съвместно съществуване в Арктика;

С.като има предвид по-специално, че Русия разширява своята арктическа инфраструктура чрез изграждането и пускането в експлоатация на универсалния ядрен ледоразбивач „Чукотка“ (проект 22220) като част от по-широката си програма за осигуряване на целогодишно корабоплаване по Северния морски маршрут; като има предвид, че за да подкрепи стратегическите си амбиции в Арктика Русия строи допълнителни ледоразбивачи;

Т.като има предвид, че сателитните изображения от 2023 г. разкриха значително ново строителство на сгради и инфраструктура на Нова земя, отдалечен арктически остров, използван от Русия в миналото за изпитване на ядрени оръжия; като има предвид, че подобни процеси пораждат сериозни опасения относно подновените ядрени дейности в Арктика и последиците от тях за регионалната сигурност и безопасността на околната среда; като има предвид, че разширяването от страна на Русия на военното строителство, включително на остров Врангел, обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и природен резерват, поражда сериозни опасения, свързани с околната среда, сигурността и правото;

У.като има предвид, че през март 2024 г. Русия прие указ за разширяване на Арктическата зона на Руската федерация, така че да включва Березовски и Белоярски муниципални райони на Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра; като има предвид, че това разширяване е част от стратегията на Русия за консолидиране на федералния контрол върху природните ресурси, засилване на териториалните ѝ претенции и привличане на инвеститори чрез стимули за специалната икономическа зона;

Ф.като има предвид, че Русия засили хибридните заплахи в Арктическия регион, включително чрез кибероперации и заглушаване на GPS сигнали; като има предвид, че арктическите води все повече се използват от остарелия, зле поддържан „сенчест флот“ на Русия, който действа под удобни флагове за заобикаляне на международните санкции, което създава значителни рискове за околната среда, безопасността и сигурността в този уязвим регион;

Х.като има предвид, че Китай се провъзгласи за „близка до Арктика държава“, обяви съществуването на „Полярен път на коприната“ като продължение на своята инициатива „Един пояс, един път“ и постоянно увеличава въздействието си отвъд Северния полярен кръг, включително чрез инвестиции в руски дружества; като има предвид, че Бялата книга на Китай от 2025 г. относно националната сигурност през новата ера определя „полярната сигурност“ като част от всеобхватната концепция за национална сигурност;

Ц.като има предвид, че обявяването на Китай за „близка до Арктика държава“ е подвеждащо самоопределяне без правно основание, привилегии или основание за военно присъствие в Далечния север; като има предвид, че Китай замаскира своите военни и политически контакти под прикритието на научни изследвания, тъй като китайските научноизследователски съоръжения в Арктика, например станцията „Жълта река“ в Свалбард и китайско-исландската арктическа научна обсерватория в Кархол, имат потенциални приложения с двойна употреба; като има предвид, че през октомври 2024 г. китайската брегова охрана заяви, че за първи път е навлязла в Северния ледовит океан по време на съвместен патрул с Русия, което още повече подсказва за координирани усилия на Китай и Русия да разширят стратегическото си присъствие в Далечния север;

Ч.като има предвид, че през последните години от съображения за национална сигурност няколко европейски държави блокираха опитите на Китай да придобие чувствителна арктическа инфраструктура, сред които Дания с решението си от 2016 г. да блокира закупуването на военноморската база Grønnedal в Гренландия, Финландия с решението си от 2018 г. да блокира закупуването на летище Кемиярви в близост до военна зона и Норвегия с решението си от 2024 г. да спре продажбата на Søre Fagerfjord на китайски купувачи;

Ш.като има предвид, че през последните години Русия и Китай задълбочиха сътрудничеството си в Арктика чрез подписването на споразумение за сътрудничество в областта на бреговата охрана, провеждането на съвместни военни учения, като например „Океан – 2024“ и „Тихоокеански патрул – 2024“ в близост до Арктика, както и с технологични и корабостроителни проекти и нови търговски коридори по протежението на Северния морски маршрут, като по този начин засилиха стратегическото си съгласуване в Далечния север; като има предвид, че въпреки агресивната война на Русия срещу Украйна Китай продължи сътрудничеството си с Русия в Арктическия регион, като заменя изгубените инвестиции от западни дружества вследствие на наложените от Запада санкции след пълномащабното нашествие на Русия в Украйна;

Щ.като има предвид, че Китай изпитва експресен маршрут към Европа през Арктика посредством товарен кораб, за да установи редовна услуга по руския Северен морски маршрут, която да свързва няколко пристанища в Азия и Европа;

АА.като има предвид, че предшестван от някои неудачни изявления по отношение на Гренландия, подходът на Съединените щати към Арктика се развива към засилен ангажимент;

АБ.като има предвид, че коренното население и местните общности притежават незаменими традиционни знания, действат като основен пазител на арктическите екосистеми и са вече непропорционално засегнати от изменението на климата, социално-икономическата маргинализация и влошаването на състоянието на околната среда, като често остават изключени от процесите на вземане на решения; като има предвид, че сред европейските политици съществува широкото разбиране, че коренното население трябва да продължава да получава подкрепа и че при изготвянето на политиките по-голямо предимство трябва да се отрежда на неговите интереси, като същевременно се гарантира, че основаните на общността знания на коренното население се зачитат и вземат предвид при всички политически развития; като има предвид, че Арктическият съвет предприе значителни стъпки за справяне с този проблем;

АВ.като има предвид, че Дания, Швеция и Финландия са подписали Декларацията от Отава от 1996 г., в която потвърждават своята ангажираност за благосъстоянието на жителите на Арктика, включително признаването на специалните отношения и уникалния принос на коренното население и неговите общности, отчитат традиционните знания на коренното население и призовават за провеждане на консултации с коренното население и за включването му в процеса на вземане на решения;

АГ.като има предвид, че арктическите региони на ЕС служат като портал за неговата ангажираност и присъствието му в по-широкия Арктически регион, като предоставят ресурси за европейска стратегическа автономност и същевременно отговарят на местните интереси, като например нарастващото търсене на природни ресурси и правата на коренното население; като има предвид, че подкрепата на ЕС в рамките на политиката на сближаване, на Interreg, „Хоризонт Европа“ и програмите за развитие на селските райони за области като северните слабо населени райони и мрежи като Форума на кметовете в Арктика и шестте арктически региона е от решаващо значение за интересите на ЕС в Арктика;

АД.като има предвид, че инициативи като срещата на високо равнище на евро-арктическия коренен народ саами от региона на Баренцово море, проведена в Европейския парламент през 2023 г., могат допълнително да засилят сътрудничеството с общността саами;

АЕ.като има предвид, че Гренландия ще председателства Арктическия съвет в периода 2025–2027 г. от името на Кралство Дания, което ще предостави ключова възможност за укрепване на приобщаващото, основано на правила управление на Арктика;

АЖ.като има предвид, че стратегията на Гренландия е да укрепи дипломатическото си представителство в световен мащаб, като включва и планове за откриване на офиси в Отава и Ню Йорк, като същевременно запази представителствата си във Вашингтон, Пекин, Рейкявик и Брюксел; като има предвид, че стратегическото значение на космическата база „Питуфик“ на САЩ в Гренландия е ключово за системата на НАТО за противоракетна отбрана и за дейности по наблюдение на космическото пространство;

АЗ.като има предвид, че след многократни препоръки от страна на Парламента, през март 2024 г. ЕС най-после създаде бюро на ЕС в Нуук, като засили дипломатическото си присъствие и насърчи по-тясното сътрудничество с Гренландия; като има предвид, че ЕС и Фарьорските острови се споразумяха за засилено партньорство, включително относно сътрудничеството в областта на рибарството, климата и други стратегически въпроси;

АИ.като има предвид, че изобилието от въглеводороди, редкоземни метали, рибни запаси и други ресурси в Арктика е обект на все повече апетити, което налага необходимостта от строги стандарти за устойчивост и справедливо споделяне на ползите;

АЙ.като има предвид, че Арктика разполага с разнообразни енергийни ресурси, които са от съществено значение за екологичния и цифровия преход на ЕС, включително водород от възобновяеми източници, водноелектрическа енергия, вятърна и геотермална енергия, което може да спомогне за диверсификацията и декарбонизацията на енергийния микс на ЕС; като има предвид, че са необходими стратегически инвестиции, за да се гарантират суровините от критично значение, които са от съществена важност за конкурентоспособността на промишлеността и отбранителните способности на ЕС;

АК.като има предвид, че инициативи като Polar Connect и концепцията Vision 2030 предвиждат устойчиви трансарктически подводни кабелни маршрути, свързващи Гренландия и Исландия с континентална Европа; като има предвид, че подобни проекти са уязвими спрямо хибридни заплахи от злонамерени участници като Русия и Китай;

АЛ.като има предвид, че разработването на арктически подводни оптични кабели, свързващи Европа с Япония и Южна Корея, представлява стратегическа възможност за засилване на сигурната, високоскоростна цифрова свързаност, укрепване на цифровия суверенитет на ЕС и задълбочаване на сътрудничеството между ЕС и Азия; като има предвид, че защитата на подводните кабели, тръбопроводи, комуникационни системи и транспортни коридори в Арктика е от жизненоважно значение за цифровата, енергийната и икономическата сигурност на ЕС и ЕИП;

АМ.като има предвид, че Гренландия, Исландия и Норвегия управляват най-големия устойчив риболов в Арктика и че в региона се трупа експертен опит в областта на биотехнологиите и иновациите, които са от жизненоважно значение за продоволствената сигурност, синята икономика и научното лидерство на ЕС; като има предвид, че Конвенцията на ООН по морско право съдържа разпоредби относно правата, задълженията и отговорностите на държавите да защитават екологичните съображения;

АН.като има предвид, че икономическият потенциал на Арктика се простира отвъд природните ресурси и обхваща сектори като устойчивия туризъм, космическите технологии и инфраструктурата на центровете за данни, като предлага на ЕС възможности за развитие на стратегически партньорства, използващи уникалната география и възобновяемите енергийни ресурси на региона и близостта му до ключови съюзници;

АО.като има предвид, че принципът за ненанасяне на значителни вреди означава да не се подкрепят или извършват икономически дейности, които нанасят значителни вреди на екологичните цели по смисъла на член 17 от Регламент (ЕС) 2020/852 Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2020/852/oj).;

АП.като има предвид, че енергийните връзки с Арктика, като например вносът на нефт и газ от Норвежко и Баренцово море, доставките на втечнен природен газ (ВПГ) по арктическите морски маршрути по време на преходния период към енергийна независимост на ЕС, износът на енергия от възобновяеми източници и потенциалът за водород от възобновяеми източници от Исландия и Гренландия, както и подкрепяните от ЕС инфраструктурни проекти, като например подводни кабели и тръбопроводи, а също и сътрудничеството в областта на научните изследвания и иновациите за устойчиво развитие са от решаващо значение за енергийната сигурност на ЕС и бъдещото икономическо развитие и за осигуряване на инвестиции в местните икономики и инфраструктура на Арктика; като има предвид, че надеждните енергийни партньори и доставки са от ключово значение за постигането на цялостна сигурност, както се вижда от агресивната война на Русия срещу Украйна и последвалата енергийна криза;

АР.като има предвид, че Арктика страда от недостиг на инфраструктура, което поставя местното население и други в неблагоприятно положение; като има предвид, че разработването на многоцелеви инфраструктурни проекти би могло да спомогне за преодоляване както на тези недостатъци, така и на по-широките предизвикателства в областта на сигурността;

АС.като има предвид, че новоизградените и заплануваните терминали за ВПГ — по-специално плаващи съоръжения за съхранение и регазификация, за които държавите — членки на ЕС, са поели ангажимент през последните години — осигуряват съществен портал за норвежкия ВПГ, като допълнително укрепват диверсификацията и сигурността на доставките; като има предвид, че по-нататъшното разработване и производство на ледоразбивачи е от ключово значение за проучването и безопасността на Арктика, а в това отношение Финландия има специален експертен опит;

АТ.като има предвид, че финансираните от ЕС научни изследвания, партньорствата по „Хоризонт Европа“ и спътниковите услуги по програма „Коперник“ предоставят съществени данни за сигурността, устойчивостта спрямо изменението на климата, безопасността на корабоплаването и управлението на околната среда в Далечния север;

АУ.като има предвид, че сигурната, устойчива и автономна спътникова свързаност представлява стратегически актив за защита на комуникациите, повишаване на ситуационната осведоменост, защита на критичната инфраструктура и укрепване на капацитета на ЕС за предотвратяване, възпиране и реагиране на хибридни и конвенционални заплахи в Арктика;

АФ.като има предвид, че космическите технологии, включително позиционирането, навигацията, наблюдението на Земята и спътниковите комуникации, са от съществено значение за ситуационната осведоменост, мониторинга на околната среда и свързаността в Арктика; като има предвид, че географското местоположение и съоръженията на Норвегия, например космическата база „Андоя“ и мисията за спътников широколентов достъп в Арктика, предоставят критична инфраструктура в подкрепа на интересите на ЕС и дават възможност за независим достъп на Европа до космическото пространство; като има предвид, че засиленото сътрудничество с Норвегия в областта на космическия капацитет е от жизненоважно значение за постигането на напредък по отношение на стратегията на ЕС за Арктика и сигурността на региона;

АХ.като има предвид, че Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) играе централна роля в оформянето и координирането на политиката на ЕС за Арктика;

1.препоръчва на Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност:а)да осъдят нарастващата милитаризация на Арктика, по-специално поради мащабното военно преструктуриране на Русия, включително създаването на Морския колегиум, което в комбинация с явния интерес на Китай в региона, ескалира допълнително напрежението в региона и подкопава регионалната стабилност;б)да следят отблизо нарастващия стратегически интерес и дейностите на Китай в Арктическия регион в рамките на „Полярния път на коприната“; да признаят, че заявената амбиция на Китай да се превърне до 2030 г. в „полярна велика сила“ и разширяването на присъствието му чрез научноизследователски мисии, стратегически инвестиции в инфраструктура и партньорства в областта на стоките и технологиите с двойна употреба могат да поставят под въпрос установените принципи на управление;в)да вземат предвид всички потенциални сценарии за заплахи, свързани с положението в Украйна, включително възможното укрепване на руското присъствие в Арктика вследствие на потенциален замразен конфликт в Украйна; за тази цел да прилагат изцяло санкциите на ЕС срещу технологиите с двойна употреба, предназначени за военната експанзия на Русия в Арктика, като същевременно подкрепят ангажираността на Украйна със структурите за управление на Арктика, включително перспективата за статут на наблюдател в съответните форуми; да засилят санкциите срещу корабите от сенчестия флот, които използват удобни флагове, за да избегнат санкции в Арктика; да подобрят мониторинга и неговото прилагане, включително чрез международно сътрудничество, за да се гарантира, че пристанищата и застрахователните дружества включват тези кораби в черен списък; да търсят пълна отговорност от държавите на знамето за гарантиране на спазването на стандартите в областта на околната среда и безопасността;г)да оценят в пълна степен значението на коридора между Гренландия, Исландия и Обединеното кралство (GIUK Gap) като морски транзитен коридор, неразривно свързан с интересите на ЕС, както и рисковете, свързани с това, че се е превърнал в сцена за действия в „сива зона“; съответно да се стремят да изградят институционална устойчивост на тези държави и територии в сътрудничество с конструктивни партньори;д)да работят съвместно с държавите членки и съюзниците от НАТО за укрепване на възпиращите способности в отговор на тези дейности, включително чрез засилен стратегически диалог между ЕС и НАТО относно осведомеността за арктическия регион, чрез обмен на разузнавателна информация и съвместни отбранителни учения в Далечния север по примера на проведеното в Швеция, Финландия и Норвегия „Арктическо предизвикателство 2023“, и на ръководеното от Дания военно учение Arctic Light 2025; да засилят сътрудничеството със структурите на НАТО и Европейския център за високи постижения в борбата с хибридните заплахи с цел изграждане на устойчивост и разработване на общи стандарти за защита на инфраструктурата в Арктика; да задълбочат практическото сътрудничество между ЕС и НАТО в Арктика в области от общ интерес — включително морска ситуационна осведоменост, защита на критичната инфраструктура, логистика и оперативна съвместимост при търсене и спасяване; да повишат бдителността при взаимодействието на ЕС с външни партньори и да създадат механизми на равнището на ЕС за проверка на сигурността на чуждестранни проекти за научни изследвания и инфраструктура в Арктика;е)успоредно с това да продължат да работят за предотвратяване на разпространението на геополитически конфликти в региона, като същевременно поемат по-важна роля в Арктика и се стремят към всеобхватно преформулиране на политиката за Арктика, която излиза извън рамките на остарялото разбиране за изключителния характер на Арктика, и вместо това го използват като метод за оценка на променящите се предизвикателства в настоящия геополитически контекст;ж)с оглед на всичко това да гарантират, че действията на ЕС в Далечния север допълват стратегическата концепция на НАТО от 2022 г. и извличат ползи от засилената морска позиция на Алианса; да насърчават премахването на конфликтите между НАТО и ЕС и споделянето на информация за ситуацията и да призоват за засилена оперативна съвместимост между държавите — членки на ЕС, и други съюзници от НАТО в областта на сигурността в Арктика, морското наблюдение, операциите по търсене и спасяване и защитата на критичната инфраструктура;з)да вземат под внимание, че европейският Арктически регион е част от едно цяло, което включва региона на Балтийско море в Арктика, като споделя общи предизвикателства и интереси; да отчитат, че дейностите на ЕС в Арктика трябва да бъдат съгласувани с дейностите на ЕС за развитие, осъществявани в източните гранични райони на ЕС на север, и да ги подкрепят, за да се увеличи максимално тяхното въздействие;и)в този контекст и с оглед на неотдавнашните инциденти в Балтийско море, приписвани на сенчестия флот на Русия и китайските кораби, да засилят значително защитата на основната подводна инфраструктура в Арктика, по-специално подводните кабели и тръбопроводи, включително тези в близост до Гренландия, и да затегнат регулаторната рамка за санкции и мерки за противодействие; да спазват и налагат задълженията съгласно членове 112—115 от UNCLOS, които са от съществено значение за защитата на цифровата и енергийната взаимосвързаност на Европа от геополитически смущения; да разработят стратегия на ЕС и ЕИП за наблюдение и противодействие на китайско-руското сътрудничество в Далечния север, което потенциално подкопава свободата на корабоплаването и международното право;й)да подкрепят установяването на общи стандарти за киберсигурност и издръжливост за подводните кабели, пунктовете за разтоварване и критичната цифрова инфраструктура в Арктика — включително чрез съвместни оценки на риска, изисквания за докладване на инциденти и редовно провеждане на стрес тестове — като признават тяхната стратегическа роля за отворената стратегическа автономност на Съюза;к)да противодействат на хибридни заплахи като кибератаки, заглушаване и фалшифициране на глобалната система за определяне на местоположението (GPS) и саботаж на подводни кабели, които изискват засилване на механизмите за наблюдение и реагиране чрез съвместна рамка на ЕС и НАТО за наблюдение и реагиране, както и увеличаване на инвестициите в модернизирани, сигурни и автономни спътникови комуникации, включително в капацитет за изстрелване, както и на инвестициите в подводни безпилотни летателни апарати и картографиране на морското дъно; в това отношение да подкрепят научните изследвания, изпитването и поетапното внедряване на финансирани от ЕС хибридни технологии за наблюдение, включително безпилотни системи, в координация със скандинавските партньори, с цел наблюдение и реагиране на хибридни заплахи;л)като имат предвид нарастващото стратегическо значение и зависимостта на европейската сигурност от арктическите космически способности, да укрепват колективната ситуационна осведоменост, издръжливостта и регионалната стабилност в Арктика; освен това да насърчават ръководените от ЕС инвестиции и партньорства с доверени съюзници за осигуряване на критична арктическа инфраструктура и намаляване на зависимостта от авторитарни сили, включително производството на ледоразбивачи, ако е възможно, в сътрудничество със стратегическите партньори на ЕС;м)да вземат предвид засилващата се геополитическа конкуренция по арктическите морски маршрути, по-специално Северния морски маршрут; следователно да подкрепят дипломатическия диалог, насочен към установяване на ясни международни споразумения относно свободата на корабоплаването и мирното морско сътрудничество, към противопоставяне на едностранни искове и към насърчаване на прилагането на международното морско право в съответствие с Конвенцията на ООН по морско право; съответно публично да осъдят ограниченията, наложени от Русия върху свободното корабоплаване по Северния морски маршрут и укрепването от нейна страна на военната инфраструктура по протежението на Северния морски маршрут; да подкрепят прилагането на международното право, за да се противодейства на опити за легитимиране на оспорвани морски коридори или за упражняване на геополитическо влияние под претекст, че се развива научно или икономическо сътрудничество; да се ангажират с регионални диалози относно изпълнението на Споразумението в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции в Арктика;н)като имат предвид непропорционалното въздействие на изменението на климата върху Арктика и в сътрудничество с международните партньори и коренното население на Арктика, спешно да продължат да разработват стратегии за адаптиране, които имат и измерение, свързано с политиката за сигурност, да подкрепят широкообхватни инициативи за мониторинг и да увеличат значително инвестициите в научноизследователски програми, които отдават приоритет на постигане на необходимото равновесие между целите на икономическия растеж и защитата на критичните екосистеми в Арктика, в съответствие с принципа за ненанасяне на значителни вреди, заложен в член 17 от Регламент (ЕС) 2020/852; да отчетат, че изменението на климата застрашава арктическите екосистеми, а освен това покачващите се температури оказват голямо въздействие върху обществото в арктическите региони, като подчертават необходимостта в центъра на научните изследвания да бъдат поставени хората, живеещи в Арктика, и гарантират, че ползите от изследователските дейности помагат на местните общности да се адаптират и да станат по-издръжливи;о)предвид значението на природните ресурси на Арктика, като например въглеводородите, редкоземните елементи и рибарството, да засилят – съвместно с държавите членки – съгласуваните партньорства с Гренландия и други заинтересовани страни от Арктика, в т.ч. коренните общности, в областта на устойчивия добив и преработката на ресурси, като спазват стриктно най-високите стандарти в областта на околната среда, за да се избегнат катастрофални последствия като нефтения разлив в Норилск (Русия) през 2020 г.; да гарантират, че това сътрудничество допринася от една страна за прираста на населението и съживяването на местните общности в Арктика, а от друга – намалява зависимостта на ЕС от Китай и други ненадеждни доставчици; да се съобразят със стратегическите интереси на ЕС за осигуряване на достъп до суровини от критично значение от надеждни единомислещи партньори, както и със икономическия растеж на ЕС;п)същевременно да работят за създаването на обвързващ международен режим на екологична отговорност, който да гарантира, че предвид потенциалното възникване на нови трансарктически морски пътища замърсителите носят пълна отговорност за произшествия и екологични щети в арктическите води;р)като се има предвид, че правата на коренното население в Арктика трябва да се зачитат и насърчават, да работят за включването на знанията на коренното население в процесите на изготвяне на политики и политики в областта на околната среда, като гарантират, че интересите и експертният опит на коренното население се интегрират на всички равнища на изготвяне на политиките на ЕС наред с всички други съответни източници на знания и че техните езици и култура са защитени;с)в рамките на сътрудничеството между ЕС и Арктика да дадат приоритет на програмите в областта на психичното здраве, грамотността, езика и младежта, като вземат предвид препоръките на форумите на коренното население и младежите в Арктика;т)да зачитат член 19 от Декларацията на ООН за правата на коренното население, в който се посочват неговите права; да гарантират също така, че – в съответствие с Декларацията от Отава от 1996 г. – дейностите на ЕС и на държавите членки в Арктика допринасят за благосъстоянието и правата на коренните общности в Арктическия регион и не носят вреди; да вземат предвид засилената експозиция на коренното население на външна намеса и чуждестранни кампании за дезинформация, които имат за цел да използват сложния и уникален контекст като оръжие в борбата за влияние, и да предприемат съответни мерки за противодействие;у)да интегрират в политиката на ЕС за Арктика напълно препоръките от Декларацията от Кируна от 2013 г., включително чрез застъпване за увеличаване на финансирането за енергия от възобновяеми източници и за устойчивото управление на отпадъците в арктическите общности, чрез укрепване на механизмите за пълноценно участие на коренното население в управлението и вземането на решения в Арктика, повишаване на гражданската сигурност и капацитета за реагиране при извънредни ситуации в арктическите региони – включително инфраструктурата за търсене и спасяване и за готовност при бедствия – и насърчаване на интердисциплинарните партньорства в областта на научните изследвания и образованието, в т.ч. подпомагане на младите хора в Арктика и на местните институции и институциите на коренното население;ф)да насърчават пълното прилагане на Споразумението за риболов в централната част на Северния ледовит океан, което изисква от подписалите го страни да създадат съвместна програма за научни изследвания и мониторинг и да използват знанията на коренното население, преди да бъдат разрешени каквито и да било бъдещи търговски риболовни дейности в региона;х)като имат предвид, че населената Арктика, трансграничната инфраструктура и устойчивите общества са от стратегическо значение за европейската сигурност, да засилят сътрудничеството си в рамките на европейската част на Арктика и с нея; да подкрепят по-конкретно разработването на инфраструктурни проекти Север – Север и Изток – Запад в шведската и финландската част от Арктика, като наблягат по-специално върху засилването на капацитета на съществуващата железопътна линия от Финландия до Северния ледовит океан и върху проучването на нови мултимодални транспортни връзки за укрепване на свързаността между ЕС и скандинавските държави и на военната мобилност;ц)като признават значението на устойчивата свързаност за общностите в Арктика и за сигурността на ЕС, да разработват инструменти на ЕС, които да насърчават активно засилената икономическа интеграция в Арктическия регион, тъй като инвестициите в трансграничната инфраструктура осигуряват по-голяма мобилност, стимулират иновациите и развитието на предприятията, а сътрудничеството между публичните и частните участници укрепва сигурността на доставките и подготвеността;ч)да вземат предвид, че подкрепата на ЕС за развитието и сътрудничеството в Арктика е изключително важна за стимулиране на взаимоотношенията, доверието и възможностите за развитие в слабо населените и уязвими северни райони;ш)да вземат предвид, че конкурентоспособността и управлението на кризи в една сложна обстановка на политиката за сигурност зависят от силни и иновативни общества и местни предприятия със собствен капацитет, както и от трансграничното сътрудничество между създателите на политики, изследователите, предприятията и общностите; да вземат предвид, че ЕС следва да продължава да подкрепя изграждането на капацитет на по-издръжливи и устойчиви арктически общности в тесен диалог със съответните държави и регионални органи;щ)да подкрепят по-нататъшното финансиране от ЕС и активното участие на ЕС в научноизследователски проекти и научни диалози в Арктика предвид решаващата роля на международното научно сътрудничество за управлението на Арктика и за разбирателството в областта на климата; да насърчават свободния обмен на данни и интегрирането на научните открития в процесите на създаване на политики, като същевременно се гарантира, че научният обмен се извършва при пълна осведоменост за настоящите рискове за отбраната и сигурността, произтичащи от геополитическата ситуация;аа)да признаят уникалната роля на университетите в селските райони на Арктика като двигател за регионално развитие, икономически растеж чрез иновации в научните изследвания и предприятията, чрез привличане на нови участници, повишаване на местните и регионалните способности и умения, насърчаване на регионалното сближаване и разпространяване на знания и информация, които допринасят за устойчивостта и подготвеността; да оказват подкрепа за арктическите университети, включително чрез финансов принос от комбинация от програми на ЕС; да засилят образователната и научноизследователската мобилност между университетите в ЕС и арктическите висши учебни заведения, особено в Гренландия, Исландия и Северна Норвегия, с цел насърчаване на ново поколение арктически експерти и задълбочаване на сътрудничеството между хората; да увеличат финансирането за интердисциплинарни изследвания в Арктика и да подкрепят създаването на „Европейски център за високи постижения в арктическите научни изследвания“, като използват услугите на „Коперник“ и инфраструктурите за свободно достъпни данни, измервания на място и традиционни знания, за да предоставят оперативни научни продукти, които да подпомагат вземането на решения в ЕС и сътрудничеството с легитимни международни партньори;аб)предвид нарастващата подкрепа за присъединяването на Исландия към ЕС да приветстват изразеното от местните органи намерение да проведат до 2027 г. референдум за възобновяване на преговорите за присъединяване към ЕС и да поемат ангажимент да зачетат резултатите от него в съответствие с демократичното волеизявление на исландския народ; междувременно да си сътрудничат проактивно с исландското правителство за популяризиране на ползите от потенциално членство в ЕС и за повишаване на готовността за подновяване на процеса на присъединяване, ако Исландия възобнови официално кандидатурата си, като същевременно засилят незабавно сътрудничеството в области от интерес и предложат помощ от ЕС в борбата срещу хибридните заплахи и чуждестранната намеса;ав)да приветстват решението на правителството на Исландия да започне преговори с ЕС за партньорство в областта на сигурността и отбраната; да заявят, че сключеното споразумение ще бъде от основно значение за бъдещите отношения между ЕС и Исландия;аг)да признаят Норвегия за важен съюзник на ЕС и НАТО и да подчертаят продължаващата необходимост от укрепване на сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната при пълно привеждане в съответствие с ангажиментите към НАТО; с оглед на това, като се има предвид, че членството на Норвегия в ЕС би укрепило както националните ѝ интереси, така и геополитическата устойчивост на ЕС чрез преодоляване на критичните пропуски в колективната отбрана на Норвегия – по-специално по отношение на коридора между Гренландия, Исландия и Обединеното кралство (GIUK Gap), да проучат възможността за задълбочаване на сътрудничеството с Норвегия, включително евентуалното разширяване на обхвата на член 42, параграф 7 от Договора за Европейския съюз и потенциалното присъединяване на Норвегия към ЕС; да подчертаят, че вече е възможно широко сътрудничество с Норвегия в областта на отбраната, както се вижда от стабилното северно отбранително сътрудничество, което следва да служи като модел за по-тесни връзки между ЕС и Норвегия;ад)като имат предвид, че Норвегия, която през 2024 г. е осигурила над 30% от вноса на газ в ЕС, играе решаваща роля за енергийната сигурност на ЕС, да засилят сътрудничеството в областта на енергийната устойчивост и диверсификацията на доставките като ключов инструмент – наред с други стратегически инфраструктурни проекти като Балтийския газов коридор – за постигане на стратегическа автономност на ЕС, повишена устойчивост и намалена зависимост от руските енергийни доставки;ае)да покажат задоволство по повод на продължаващата подкрепа на Норвегия за Украйна, включително решението на страната за отпускане на почти 600 милиона евро за украинските системи за въздушна отбрана;аж)с оглед на дълбоката загриженост на Парламента във връзка с нарастващото геополитическо значение на Гренландия, която се изостря от изявленията на външни участници, които поставят под въпрос конституционната уредба и суверенитета на Дания, а така също и от съобщенията за чуждестранна намеса във вътрешните ѝ работи, включително определени изявления на администрацията на САЩ, да потвърдят отново зачитането на правото на Гренландия на самоопределение, като подчертаят, че решенията относно конституционното бъдеще и международните отношения на Гренландия трябва да се вземат изключително от народа на Гренландия и без външен натиск;аз)с оглед на все по-важната роля на Гренландия в арктическите и европейските рамки за сигурност и нарастващата подкрепа на населението за присъединяването на Гренландия към ЕС – за което свидетелстват проучвания, според които близо 60% от гренландците биха подкрепили нов опит за присъединяване към ЕС – да приветстват всяка потенциална инициатива на правителството на Гренландия за укрепване на политическите, институционалните и икономическите връзки на Гренландия с ЕС; да насърчават ЕС да участва в по-задълбочени стратегически и икономически партньорства, включително в контекста на евентуално присъединяване, ако и когато народът на Гренландия го пожелае; във връзка с това да подчертава, че членството в ЕС, което предоставя достъп до инициативи като IRIS2 и „Галилео“, би дало на Гренландия по-силен глас в управлението на Арктика, би ѝ предоставило средства за защита на жизненоважните ѝ екосистеми и за устойчиво развитие на критичната инфраструктура при появата на нови северни търговски маршрути и същевременно би укрепило нейната сигурност;аи)да вземат под внимание първата стратегия за сигурност на Гренландия, озаглавена Greenland in the World: Nothing about Us Without Us – Greenland’s Foreign, Security and Defense Policy 2024–2033 (Гренландия в света: нищо за нас без нас – Външна политика на Гренландия, политика на сигурност и отбрана за периода 2024 – 2033 г.), която отразява принципа на съдържателно включване на арктическите народи в оформянето на политиките, които засягат техния регион; да вземат под внимание препоръката в стратегията за създаване на център за мир в Нуук, който да насърчава диалога и да улеснява научните изследвания и посредничеството;ай)да отчетат, че Гренландия се съобрази със санкциите на ЕС срещу Русия след нахлуването в Украйна; да подчертаят, че откриването на офиса на Комисията в Нуук бележи нов етап в сътрудничество с Гренландия, която, макар и да не е държава членка, поддържа отдавна тясна връзка с ЕС и се ползва от неговата финансова подкрепа, включително в сектора на образованието;ак)да засилят сътрудничеството си с Канада; да подчертаят стратегическото значение на партньорството между ЕС и Канада с оглед на споделените демократични ценности и глобалните отговорности и да насърчават сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната в Арктика като част от амбициозна и ориентирана към бъдещето програма между ЕС и Канада;ал)да подчертаят по-специално необходимостта от засилено сътрудничество за борба със злонамерените действия на Русия и Китай в Арктика, като същевременно насърчават икономическото развитие и припомнят, че военното сътрудничество може също да допринесе за укрепване на местните общности; да развиват структуриран диалог в рамките на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение Канада—ЕС Всеобхватно икономическо и търговско споразумение (ВИТС) между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна (ОВ L 11, 14.1.2017 г., стр. 23, ELI: http://data.europa.eu/eli/agree_internation/2017/37/oj)., като наблягат върху опазването на екосистемите и биологичното разнообразие, прилагането на международните екологични стандарти, устойчивата инфраструктура, сигурността на морските маршрути и интегрирането на знанията на коренното население в процесите на вземане на решения; да припомнят високия потенциал за сътрудничество между ЕС и Канада в областта на канадските природни ресурси; да насърчават по-тясното сътрудничество в научната и културната област с цел овластяване на коренното население и укрепване на устойчивостта на Арктика; да подчертават, че сътрудничеството в областта на развитието и управлението на инфраструктурата и моделите на партньорство с коренното население е от основно значение за сътрудничеството между ЕС и Канада; да дадат приоритет на бързи мерки за задълбочаване на политическото и икономическото сътрудничество и сътрудничеството в областта на сигурността с Канада, като се има предвид ролята ѝ на учредител на Арктическия съвет и стратегически партньор на ЕС;ам)да постигнат напредък в диалога между ЕС и САЩ относно Арктика; да подчертаят многобройните общи предизвикателства между ЕС и САЩ в региона, вариращи от сътрудничество в областта на климата до сътрудничество в областта на сигурността; да подчертават, че сътрудничеството между ЕС и САЩ в Арктика е от основно значение за задържането на Русия и Китай и за гарантирането на споделена сигурност между ЕС и САЩ;ан)да подчертават, че е необходим по-силен регионален диалог с единомислещите партньори в Арктика, и да призоват лидерите на ЕС да се свържат с лидерите на такива партньори, за да се създаде обща, значима и жизнеспособна дългосрочна стратегия за Арктика;ао)да укрепят многостранното управление и сътрудничество чрез Арктическия съвет, особено по време на настоящото председателство на Кралство Дания, ръководено в периода 2025—2027 г. от Гренландия; във връзка с това да призовават настоятелно всички членове да поддържат мирни, основани на закона рамки за управление и да възстановят ефективното многостранно сътрудничество с особен акцент върху опазването на околната среда, устойчивото развитие и правата на коренното население;ап)да засилят сътрудничеството с държавите — наблюдатели в Арктическия съвет, като Япония и Южна Корея, като поставят акцент върху устойчивите технологии, капацитета за разбиване на леда и морската безопасност и същевременно защитават стратегическите интереси на ЕС;ар)да подновят усилията си в подкрепа на кандидатурата на ЕС за пълноправен наблюдател в Арктическия съвет и да засилят участието на ЕС в работните групи на Арктическия съвет;ас)да увеличат финансирането и подкрепата за сътрудничество с ключови арктически институции като Арктическия икономически съвет, Форума на кметовете в Арктика и Постоянния комитет на парламентаристите от Арктическия регион, включително чрез изграждане на капацитет, съвместни проекти и научноизследователски инициативи, като признават тяхната съществена роля за насърчаване на устойчивото развитие и на ангажираността на местно равнище в целия Арктически регион;ат)да признаят, че една подобрена и укрепена стратегия на ЕС за Арктика изисква също допълнителни финансови ресурси; да гарантират следователно, че в следващата многогодишна финансова рамка ще се стимулират стратегически инвестиции в способности за корабоплаване в Арктика, модерни комуникационни системи, логистични центрове и поддържаща инфраструктура, включително ледоразбивачи; подчертава, че тези инвестиции трябва да гарантират стриктно спазване на екологичните стандарти и да осигуряват пълноценно участие на коренното население в планирането и изпълнението на политиките;ау)да засилят мандата на специалния пратеник по въпросите на Арктика чрез предоставяне на по-ясни правомощия, подходящи ресурси и отговорности за наблюдаване на случващото се в областта на сигурността и околната среда, за представляване на ЕС във форумите за Арктика, за координиране на политиката за Арктика, за работа с коренните общности и за докладване пред Съвета и Парламента;аф)да изискват създаването на специален отдел за Арктика в ЕСВД, за да се насърчава по-всеобхватно и проактивно взаимодействие с арктическите държави и заинтересованите страни; да подчертават, че ЕС следва да гледа на Арктика като на дългосрочен партньор за устойчиви просперитет, като дава предимство на сътрудничеството по икономически, екологични въпроси и въпроси, свързани със сигурността; да призоват настоятелно ЕСВД да изгради специфичен за Арктика експертен опит, включително чрез обучение на служители и по-тясно сътрудничество с арктическите общности и институции, и да засили участието на ЕС в работните групи на Арктическия съвет; да подчертават, че това изграждане на капацитет трябва да бъде подкрепено с достатъчно финансиране, включително ресурси за обучение на служители, за научни изследвания и изграждане на партньорства с арктическите общности и институции, за да се гарантира всеобхватен, информиран, ефективен и координиран подход към политиката на ЕС за Арктика;ах)да проучат възможността и да установят официално представителство на ЕС във Фарьорските острови с цел укрепване на политическия диалог, засилване на сътрудничеството в областта на рибарството, устойчивостта спрямо изменението на климата и устойчивото развитие и консолидиране на стратегическото присъствие на ЕС в региона на Северния Атлантически океан;

2.възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и – за сведение – на правителствата и парламентите на арктическите държави, както и на представителните организации на коренното население.