А.като има предвид, че с Решение за изпълнение (ЕС) 2015/684 Решение за изпълнение (ЕС) 2015/684 на Комисията от 24 април 2015 година за разрешаване на пускането на пазара на генетично модифицирана царевица NK603 (MON-ØØ6Ø3-6) и за подновяване на разрешенията за съществуващите продукти, съдържащи царевица NK603 (MON-ØØ6Ø3-6), в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 112, 30.4.2015 г., стр. 6), ELI: http://data.europa.eu/eli/dec_impl/2015/684/oj). на Комисията се разрешава пускането на пазара на храни и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица NK603 („генетично модифицираната царевица“). В обхвата на това разрешение попада също така пускането на пазара на продукти, различни от храни и фуражи, съдържащи или състоящи се от генетично модифицирана царевица NK603, предназначени за същата употреба, както всеки друг вид царевица, с изключение на отглеждане.

Б.като има предвид, че на 11 март 2024 г. Bayer Agriculture B.V., със седалище в Белгия, от името на Bayer CropScience LP, със седалище в Съединените щати, подаде заявление до Комисията, в съответствие с членове 11 и 23 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, за подновяване на това разрешение;

В.като има предвид, че на 20 юни 2025 г. ЕОБХ издаде положително научно становище относно генетично модифицираната царевица в съответствие с членове 6 и 18 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, в което стигна до заключението, че заявлението за подновяване не съдържа доказателства за никакви нови опасности, модифицирана експозиция или научна несигурност, които да променят заключенията на първоначалната оценка на риска по отношение на генетично модифицираната царевица, приета от ЕОБХ през 2009 г. Експертна група на ЕОБХ по ГМО, Научно становище от 2009 г. на Експертната група по генетично модифицирани организми относно заявленията (EFSA-GMO-NL-2005—22 и EFSA-GMO-RX-NK603) за пускане на пазара на устойчива на глифосат генетично модифицирана царевица NK603 за отглеждане, употреба в храни и фуражи, внос и преработка, както и за подновяване на разрешението за царевица NK603 като съществуващ продукт. EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 7(6), стр. 1–1137. https://doi.org/10.2903/j.efsa.2009.1137.; като има предвид, че в тези становища не са разгледани няколко по-широки екологични, социално-икономически и кумулативни въздействия, за които ЕОБХ счита, че попадат извън обхвата на неговата компетентност;

Г.като има предвид, че генетично модифицираната царевица е разработена така, че да придава поносимост към глифосата;

Д.като има предвид, че в оценките на риска на ЕОБХ не са включени дългосрочни токсикологични проучвания или подробен анализ на кумулативните и комбинаторни ефекти, включително потенциални взаимодействия с остатъци от пестициди, които често се използват при отглеждането на царевица;

Е.като има предвид, че по-голямата част от генетично модифицираните култури, включително генетично модифицираната царевица, са били генетично модифицирани, за да бъдат устойчиви на един или повече „добавъчни“ хербициди, които могат да се използват по време на отглеждането на генетично модифицираната култура, без тя да загине, както би се случило с една неустойчива на хербициди култура; като има предвид, че редица изследвания показват, че генетично модифицираните култури, които са устойчиви на хербициди, водят до по-широка употреба на добавъчни хербициди, до голяма степен поради появата на плевели, които са устойчиви на хербициди Вж. например Bonny, S., „Genetically Modified Herbicide-Tolerant Crops, Weeds, and Herbicides: Overview and Impact“ (Устойчиви на хербициди генетично модифицирани култури, плевели и хербициди: преглед и въздействие), Environmental Management, януари 2016 г.; 57(1), стр. 31 – 48, https://doi.org/10.1007/s00267-015-0589-7, и Benbrook, C. M., „Impacts of genetically enginered crops on pesticide use in the U.S. – the first sixteen years“ (Въздействия на културите, продукт на генно инженерство, върху употребата на пестициди в САЩ – първите шестнадесет години), Environmental Sciences Europe; 28 септември 2012 г., том 24(1), https://doi.org/10.1186/2190-4715-24-24.;

Ж.като има предвид, че устойчивите на хербициди генетично модифицирани култури принуждават земеделските стопани да използват система за управление на плевелите, която е до голяма степен или изцяло зависима от хербициди, и това се прави чрез начисляване на премия за генетично модифицирани семена, която може да бъде оправдана само ако земеделските стопани, които закупуват такива семена, също така пръскат с добавъчните хербициди; като има предвид, че засилената зависимост от добавъчните хербициди в земеделските стопанства, в които се засажда генетично модифицираната царевица, ще ускори появата и разпространението на плевели, устойчиви на тези хербициди, и по този начин ще доведе до необходимостта от още по-голяма употреба на хербициди, създавайки своеобразен порочен кръг за земеделските стопани; като има предвид, че вследствие на това неблагоприятните въздействия, произтичащи от прекомерната зависимост от хербициди, ще влошат здравето на почвите, качеството на водата и биологичното разнообразие над и под земята и ще доведат до повишена експозиция на хората и животните, евентуално също и поради увеличаване на остатъчните вещества от хербициди в храните и фуражите Вж. например:https://doi.org/10.1002/ps.8105,https://doi.org/10.1016/j.geoforum.2009.03.009.;

З.като има предвид, че остават сериозни неизяснени въпроси относно канцерогенността на глифосата; като има предвид, че през ноември 2015 г. ЕОБХ заключи, че е малко вероятно глифосатът да е канцерогенен, а през март 2017 г. Европейската агенция по химикали заключи, че не е необходимо класифициране; като има предвид, че противно на това, през 2015 г. Международната агенция за изследване на рака (специализираната агенция по ракови заболявания на Световната здравна организация) класифицира глифосата като вещество, което вероятно е канцерогенно за хората; като има предвид, че редица неотдавнашни рецензирани научни изследвания потвърждават канцерогенния потенциал на глифосата Вж. например:https://doi.org/10.1016/j.mrrev.2019.02.001,https://doi.org/10.1093/ije/dyz017,https://doi.org/10.1371/journal.pone.0219610 andhttps://doi.org/10.1186/s13045-019-0767-9.;

И.като има предвид, че рискът от генен поток от царевицата към диви родственици, като например теосинт (Euchlaena mexicana), докладван в Испания и Франция, поражда опасения във връзка с трансгенната устойчивост и въздействието върху околната среда;

Й.като има предвид, че независимият мониторинг и наблюдение на потенциалните неблагоприятни последици за биологичното разнообразие, здравето на почвите, опрашителите и нецелевите организми продължават да бъдат недостатъчно гарантирани;

К.като има предвид, че принципът на предпазливост, установен в член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз, следва да се прилага при научна несигурност;

Л.като има предвид, че Регламент (ЕО) № 1829/2003 изисква генетично модифицираните храни и фуражи да не оказват неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве, здравето на животните или околната среда;

М.като има предвид, че подновяването на разрешението за генетично модифицираната царевица от страна на Съюза не би било в съответствие с международните ангажименти за намаляване на пестицидите През декември 2022 г. на 15-ата конференция на страните по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие беше договорена глобалната рамка за биологичното разнообразие Кунмин – Монреал, която включва глобална цел за намаляване на риска от пестициди с най-малко 50% до 2030 г. (вж.: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_22_7834), като се има предвид повишената експозиция на хората, животните и околната среда на глифосат, дикамба и глуфосинат в държавите, в които се отглежда тази устойчива на хербициди генно модифицирана култура, заедно с потенциално сериозните последици за здравето в тази връзка;

Н.като има предвид, че решението за изпълнение на Комисията би продължило да позволява внос в Съюза, който не отговаря на стандартите, спазвани от земеделските стопани в Съюза, като по този начин ще ги постави в неблагоприятно конкурентно положение;

О.като има предвид, че в заключенията на стратегическия диалог относно бъдещето на селското стопанство в ЕС https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/priorities-2019-2024/european-green-deal/agriculture-and-green-deal/strategic-dialogue-future-eu-agriculture_bg. Комисията се призовава да преразгледа своя подход към достъпа до пазара за вноса и износа на селскостопански хранителни продукти, като се има предвид предизвикателството, свързано с различаващите се стандарти на Съюза и неговите търговски партньори; като има предвид, че по-справедливите търговски отношения в световен мащаб, съгласувани с целите за здравословна околна среда, бяха едно от основните искания на земеделските стопани по време на демонстрациите през 2023 и 2024 г.;

П.като има предвид, че Парламентът многократно е подчертавал, че Комисията не следва да разрешава ГМО в случаите, когато държавите членки не са постигали квалифицирано мнозинство в Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите или в Апелативния комитет, за да се противодейства на трайния демократичен дефицит;

Р.като има предвид, че макар и сама да отчита недостатъците по отношение на демократичността, липсата на подкрепа от страна на държавите членки и възраженията на Парламента, Комисията продължава да разрешава ГМО;

С.като има предвид, че подходът „Едно здраве“ изисква да се вземе предвид взаимозависимостта между здравето на хората, животните, растенията и околната среда при оценката на дългосрочната устойчивост и безопасност на ГМО;