1.подчертава колко е важна военната мобилност за европейската сигурност и отбрана; подчертава, че предприемането на мерки за преодоляване на стратегическите слабости на ЕС и необходимостта от засилена военна мобилност се превърнаха в по-неотложни въпроси в контекста на агресивната война на Русия срещу Украйна;

2.приветства амбицията на ЕС и на държавите членки да увеличат значително своята отбранителна готовност, да намалят стратегическите зависимости, да предприемат мерки за преодоляване на пропуските в способностите и да укрепят европейската отбранителна, технологична и промишлена база в рамките на приложимите политики на ЕС и на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), както и в контекста на НАТО; приветства сътрудничеството между ЕС и НАТО за повишаване на военната мобилност; въпреки това счита, че е настъпил моментът за спешно превръщане на заявените общи цели на ЕС и НАТО в реален напредък;

3.приветства колективните усилия да се окаже подкрепа на Украйна; настоява систематично да се извличат поуки от агресивната война на Русия срещу Украйна, включително относно военната мобилност, по-специално въз основа на опита на украинските въоръжени сили, както и от националните и многонационалните учения; подчертава, че е важно да се осигурят логистични решения за извънредни ситуации и резервни планове, както и да се установят слабите и липсващите връзки; подчертава колко е важна ранната и ефективна координация със стратегическите партньори, по-специално с НАТО;

4.подчертава, че Русия представлява значителна заплаха за сигурността на Европейския съюз и че развиването на капацитет за бързо развръщане на войски и военни способности по източния фланг на ЕС е от съществено значение;

5.подчертава стратегическата необходимост от инвестиции във всички държави членки по протежение на четирите приоритетни коридора за военна мобилност в ЕС — северния, източния, централния южен и централния северен коридор — тъй като засилената и ефективна военна мобилност е от съществено значение за сигурността на всички държави членки и на всички европейски граждани;

6.подчертава, че засилената военна мобилност ще укрепи ОПСО на ЕС и мисиите и операциите в нейните рамки; призовава ЕС и държавите членки да приемат обща визия за начина, по който да напредват действията им в областта на военната мобилност, и да формулират конкретни цели, които следва да бъдат интегрирани в Стратегическия компас на ЕС; настоятелно призовава за конкретна подготвеност за военна мобилност чрез преминаване към всеобхватен подход по отношение на военната логистика, включително сигурност на критичната инфраструктура, транспортни центрове, поддръжка, съхранение, презареждане с гориво, ремонт и боеприпаси;

7.подчертава, че военната мобилност не се ограничава до движението на войски, оръжия и оборудване, а засяга също така хуманитарната помощ и действията за солидарност; подчертава, че подкрепата за военната мобилност може да донесе и значителни ползи за гражданите, тъй като способността за бързо развръщане на военни сили може да улесни по-бързото предоставяне на хуманитарна и медицинска помощ, както и ремонта на инфраструктура в случай на природни бедствия, пандемии или други кризи; подчертава освен това, че инвестициите на ЕС в инфраструктура за военна мобилност следва да генерират осезаеми ползи за местните общности и за свързаността, като по този начин повишават устойчивостта на местно равнище, създаването на работни места и обществената подкрепа за европейската програма за сигурност;

8.подчертава, че един централно управляван и специално разработен инструмент на ЕС за финансиране на транспорта, какъвто е например Механизмът за свързване на Европа (МСЕ), трябва да има продължение в следващата многогодишна финансова рамка (МФР) като основен източник за стабилно финансиране на военната мобилност, а общият му бюджет за транспорт трябва да бъде увеличен значително; поради това приветства предложението за увеличаване на бюджета за военна мобилност в предстоящата МФР, която разпределя над 50 милиарда евро за транспорт в рамките на МСЕ за периода 2028—2034 г., включително над 17 милиарда евро за военна мобилност;

9.припомня извършеното от Съвета безпрецедентното съкращаване на 75% от финансирането за военна мобилност в рамките на МФР за периода 2021—2027 г. в сравнение с позицията на Парламента и Комисията и подчертава, че подобна ситуация не може да се повтори; подчертава, че поради пълномащабното нашествие на Русия в Украйна се наложи бюджетът за военна мобилност да бъде изтеглен напред във времето и беше изцяло усвоен до началото на 2024 г.; настоява ресурсите, разпределени за военна мобилност в рамките на следващата МФР, да бъдат драстично увеличени, за да бъдат приведени в съответствие с очакваните нужди от инвестиции в размер на най-малко 100 милиарда евро, за да се предприемат мерки за справяне с 500-те горещи точки, определени в ЕС като нуждаещи се от спешно модернизиране Съвместно съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 16 октомври 2025 г., озаглавено „Опазване на мира – Пътна карта за отбранителна готовност до 2030 г.“ (JOIN(2025)0027).;

10.настоява, като има предвид тази нужда от инвестиции, както и препоръките в доклада на Марио Драги, че е важно поне да се запази посочената сума от 17 милиарда евро в последващите преговори относно общия таван на МФР, като същевременно се защитят разпределените средства за изграждането за TEN-T; подчертава, че Съветът не трябва да прави предложение за намаляване на размера на това финансиране, и счита, че насочването на тези средства към военната мобилност ще трябва да бъде наблюдавано отблизо;

11.подчертава необходимостта от успешно насърчаване на сътрудничеството и съгласуването между държавите членки по трансгранични и широкомащабни транспортни проекти и разгръщането на инфраструктура с двойна употреба, за да се даде възможност за бързо и ефикасно широкомащабно мобилизиране и придвижване на военни части, оборудване и активи в целия ЕС;

12.отново заявява, че инициативите и финансирането за военна мобилност следва да не възпрепятстват цялостното изпълнение на действията, свързани със завършването на интелигентна, издръжлива, оперативно съвместима, декарбонизирана и устойчива TEN-T; припомня целта за завършване на основната мрежа на TEN-T до 2030 г., включително внедряването на Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS), и на разширената основна мрежа до 2040 г.;

13.подчертава, че своевременното завършване на трансгранични и широкомащабни проекти за транспортна инфраструктура в рамките на мрежата TEN-T е крайно необходимо, за да се постигнат целите за ефективни способности за мобилност с двойна употреба и военна мобилност в Европа; припомня, че според документа за изразяване на позиция на координаторите на TEN-T от април 2024 г. общите инвестиции, необходими за завършване на основната и разширената основна мрежа TEN-T, възлизат на 845 милиарда евро през следващите 15 години и че само за проектите с най-висока добавена стойност за ЕС остатъчната сума, която трябва да бъде инвестирана, се оценява на поне 210 милиарда евро;

14.припомня, че за изпълнението на големи проекти за транспортна инфраструктура, които са от решаващо значение за военната мобилност, е необходимо дългосрочно финансиране поради естеството на действията, които трябва да бъдат предприети;

15.подчертава необходимостта да се рационализират и опростят процедурите за получаване на финансиране за инфраструктурни проекти с двойна употреба в рамките на финансирането за военна мобилност по линия на МСЕ в следващата МФР;

16.приветства началните заеми на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за инвестиции в проекти за инфраструктура с двойна употреба с цел повишаване на военната мобилност; призовава за трайно участие на ЕИБ във финансирането на други проекти и способности за инфраструктура с двойна употреба;

17.насърчава проучването на възможности за разработване на допълнителни финансови механизми, например банка за отбрана, сигурност и устойчивост, за да се отговори на нуждите от финансиране на сигурността, отбраната и устойчивостта;

18.припомня, че държавите членки могат да използват максималното налично финансиране по настоящата МФР, включително наскоро въведените мерки за преразпределяне на ресурси в рамките на Европейския фонд за регионално развитие и на Кохезионния фонд, както и бързо да пренасочат неизползваните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост към инвестиции в отбраната, включително инфраструктура с двойна употреба и мобилни активи с цел насърчаване на военната мобилност, включително мерки за противодействие на военната мобилност;

19.призовава да се предоставят гаранции, че специалните бюджети по линия на ПЕОП, Европейския фонд за отбрана, програмата SAFE и мерките, приети съгласно сборния пакет от мерки за отбранителната готовност и други инициативи на ЕС в областта на отбраната могат да се използват в подкрепа на разширяването и модернизирането както на физическата, така и на цифровата инфраструктура с двойна употреба и съвместното и предвидимо придобиване на способности, осигуряващи възможност за отбрана, включително в областта на военната мобилност, за да се укрепи един истински Европейски съюз за отбрана;

20.призовава отново за „военно Шенгенско пространство“ и насърчава Комисията да предостави пътна карта за постигането на тази цел без по-нататъшно забавяне;

21.изразява отново дълбока загриженост относно настоящата липса на способност за реагиране и на ефикасност на военната мобилност, която е възпрепятствана от сложността на разпоредбите и процедурите и от липсата на хармонизация, водеща до бавна координация и загуба на време;

22.призовава Комисията и държавите членки да заложат подход към военната мобилност, обхващащ цялото общество, като включат всички имащи отношение заинтересовани лица, включително публичния, частния и гражданския сектор, чрез съобщаване и разясняване на предприетите мерки;

23.призовава Комисията и държавите членки спешно да изпълнят изцяло 13-те задължения, поети в рамките на ангажимента за военна мобилност от 2024 г., като се съсредоточат върху инвестициите в транспортна инфраструктура и транспортни активи, хармонизирането на разпоредбите, ускорят издаването на разрешения за трансгранично движение и засилят ОПСО и сътрудничеството между ЕС и НАТО;

24.настоятелно призовава Комисията да възприеме хоризонтален подход, когато предлага по-нататъшни действия чрез хармонизиране и опростяване на разпоредбите и процедурите с неотложната цел за интегриране и координиране на подхода на ЕС за премахване на всички съществуващи административни, дипломатически, логистични и инфраструктурни пречки пред военната мобилност;

25.призовава за създаването на европейско цифрово обслужване на едно гише за издаване на разрешения за трансгранично движение на военно оборудване, включително кодифицирана приоритетна система и база данни, споделена с НАТО;

26.подчертава необходимостта от рационализиране на сложните, продължителни и различаващи се национални правила и процедури; настоява в предстоящия пакет за военната мобилност да се предложат опростени, хармонизирани, единни и цифровизирани процедури за всички видове транспорт, включително по отношение на митата, превоза на опасни стоки, извънгабаритните товари, дипломатическите разрешения и използването на идентични разрешителни, например за оферти/кредити за трансгранично движение и документация по формуляр 302 на ЕС/НАТО, които следва да се признават и използват от всички държави членки; освен това призовава за разработването на военна митническа система за цифровизиране на митническите формалности и намаляване на административната тежест и разходите по отношение на съществуващите проекти на ЕС, например сигурната цифрова система за военна мобилност;

27.подчертава, че е важно да се премахнат административните пречки и инфраструктурните препятствия, с които се сблъскват дружествата, извършващи извънгабаритен автомобилен транспорт на военно оборудване и кранове за проекти за критична инфраструктура; поради това призовава за по-нататъшно хармонизиране на правилата за извънгабаритния автомобилен транспорт в рамките на текущото преразглеждане на Директивата за масите и размерите;

28.подчертава, че осигуряването на застрахователно покритие за военни рискове по отношение на доставчиците на високорискова логистика може да служи като стимул за дружествата, тъй като допринася за смекчаването на оперативните рискове;

29.подчертава, че хармонизирането на процедурите и действителната оперативна съвместимост ще укрепят взаимното доверие между държавите членки и ще стимулират трансграничната свързаност;

30.приветства целта за опростяване на правните и административните рамки, предложени в сборния пакет от мерки за отбранителната готовност и предстоящото съвместно съобщение относно военната мобилност за 2025 г., и призовава за неговото бързо влизане в сила и прилагане;

31.призовава Комисията да представи правна и оперативна рамка за справяне с „кризисни ситуации“, като ясно се разграничават най-малко три „етапа“, например „мирно време“, „криза“ и „военно време“, и се включват правила за всеки етап, за да се гарантира оперативна съвместимост и приоритетен достъп на въоръжените сили до транспортни съоръжения, мрежи и активи, с рационализирано придвижване за военния персонал и оборудване по отделните военни коридори и между тях; изисква тази рамка да предоставя ясни определения за „ситуации, налагащи резервен план“ и „резервни решения“, за да се гарантира непрекъснатост на военния транспорт в случай на смущения, както и насоки за държавите членки за ситуации, в които възлагат на различни доставчици на услуги в областта на сигурността наблюдението и защитата на критична инфраструктура;

32.очаква, че нормативната уредба, която предстои да бъде приета, ще създаде система за ефикасна и ясна комуникация и координация между военните и публичните органи, включително НАТО, също така и за да обменят информация на принципа „необходимост да се знае“ с управляващите инфраструктурата лица и транспортните оператори, които отговарят на условията за извършване на военни логистични услуги, за да се насърчава устойчивостта в рамките на целите мрежи за всеки етап; отбелязва по-специално липсата на сътрудничество и ограничената комуникация между пристанищните органи и военните или имащите отношение към изграждането на отбраната участници; съзнава чувствителния характер на практиките за споделяне на информация, особено при органите на европейските пристанища, които са чуждестранна собственост; подчертава обаче, че е необходим надежден и сигурен канал за обмен на специфична информация;

33.изтъква необходимостта от създаване на постоянен механизъм за вземане на решения, който да позволи на държавните и правителствените ръководители да предприемат незабавни действия при етапите на „криза“ и „военно време“;

34.призовава Комисията да създаде работна група по въпросите на военната мобилност с участието на представители на всички компетентни органи на ЕС, за да се рационализират подготовката, прилагането и мониторинга на всички инициативи, засягащи военната мобилност на хоризонтално равнище, и успоредно с това призовава за определяне на национални звена за контакт, за да се подобрят цялостното управление и координацията на военната мобилност;

35.настоятелно призовава Комисията да вземе предвид всички препоръки, отправени от Европейската сметна палата относно управлението в рамките на всички бъдещи инициативи в областта на военната мобилност;

36.признава решаващата роля на работещите в областта на транспорта за военната мобилност и за улесняването на веригите на доставка; призовава Комисията и държавите членки да се борят с недостига на работна ръка, да инвестират в работната сила в транспорта, да подобрят условията на труд и възможностите за обучение, за да предоставят на работниците уменията, необходими за военната мобилност, както и привлекателността на сектора;

37.приветства приемането от Съвета на четирите приоритетни коридора за военна мобилност в ЕС за придвижване в кратки срокове и в голям мащаб, създадени в сътрудничество с НАТО, и продължаващото идентифициране на 500 горещи точки, които спешно се нуждаят от модернизиране; подчертава, че над 94% от тези коридори са част от мрежата TEN-T, което извежда на преден план силните полезни взаимодействия между гражданската и военната инфраструктура; призовава за прецизна оценка на финансовите потребности за завършването на тези коридори за военна мобилност;

38.подчертава необходимостта от ускоряване на развитието на транспортната инфраструктура и от подобряване както на физическата защита, така и на киберзащитата на нейните компоненти от критично значение по четирите приоритетни коридора за военна мобилност;

39.подчертава, че най-слабите звена и участъците с недостатъчен капацитет имат верижно въздействие върху функционирането и действителната непрекъснатост на цели коридори и транспортната мрежа като цяло; поради това призовава Комисията и държавите членки да разпределят подходящи ресурси с цел гарантиране на добре свързана мрежа за военна мобилност, включително подобрения в поддръжката, модернизацията и оперативната съвместимост на съществуващата инфраструктура;

40.призовава Комисията и държавите членки да оценят необходимостта от назначаване на специални европейски координатори за всеки приоритетен коридор за военна мобилност с цел да улеснят тяхното изпълнение, като членове на работната група за военна мобилност;

41.припомня, че инфраструктурата за противодействие на мобилността, включително препятствия с двойна употреба, укрепления и системи за бързо развръщане за укрепване на граничната и териториалната отбрана, е също важна част от военната мобилност; призовава Комисията и държавите членки да извършат надлежно координирано планиране и подготовка за инфраструктура за противодействие на мобилността в рамките на четирите приоритетни коридора за военна мобилност, като отдават приоритет на източния и северния коридор;

42.припомня, че железниците са гръбнакът на системата за наземна мобилност за придвижване на големи количества извънгабаритни, тежки, рискови и опасни военни активи; настоява, че следва да се отдава приоритет на незабавни и краткосрочни решения, например премахване на административната тежест за военния персонал при трансгранично движение; призовава Комисията да гарантира засилване на изграждането на капацитет, особено в транспортните центрове и ключовите области, в съответствие с четирите приоритетни коридора за военна мобилност;

43.подчертава решаващата роля на оперативната съвместимост на железопътния транспорт за осигуряването на безпроблемни операции във всички държави членки; изразява силна загриженост относно продължаващата липса на оперативна съвместимост на железопътния транспорт, причинена от различията в междурелсовото разстояние в рамките на ЕС, например в балтийските държави, Финландия и на Иберийския полуостров, влияещо отрицателно на трансграничното движение на войски, оборудване и активи, което прави автомобилния транспорт абсолютно необходим; изисква от Комисията да продължи да предприема мерки за преодоляване на различните пречки пред безпроблемните железопътни операции в целия ЕС, наред с другото, на бавното внедряване на ERTMS и цифровото автоматично скачване (DAC), както и разликите в междурелсовото разстояние; припомня изискването на Регламента за TEN-T съответните държави членки да представят до юли 2026 г. своите планове за миграцията на техните мрежи към стандартното европейско номинално междурелсово разстояние; във връзка с това приветства проекта Rail Baltica, свързващ балтийските страни с железопътната мрежа на ЕС чрез адаптиране на междурелсовото разстояние в тези страни; счита, че този проект е от стратегическо значение както за гражданската, така и за военната мобилност, тъй като осигурява оперативно съвместими устойчиви железопътни връзки с голям капацитет по източния фланг на ЕС;

44.отбелязва, че цифровите технологии, които са от значение за увеличаването на гражданския железопътен капацитет, например ERTMS и DAC, са от значение и за военната мобилност и следва да бъдат усъвършенствани; предупреждава, че ERTMS е разработена в различен геостратегически контекст, и призовава за оценка на нейната стабилност и устойчивост по отношение на киберсигурността; подчертава, че като се има предвид зависимостта ѝ от радиотехнологиите, всяка недостъпност на мрежата поради заглушаване или други фактори ще доведе до незабавно спиране на железопътния трафик; призовава за оценка от подобно естество в рамките на разработването на бъдещата железопътна мобилна комуникационна система (FRMCS);

45.отбелязва, че пътните и железопътните връзки към пристанищата и мрежите от товарни терминали често са от ключово значение за улесняването на „последната миля“ от придвижването на военно оборудване до районите, в които то е необходимо, и като такива играят съществена роля за успеха на военната мобилност; припомня, че всички стратегически точки на автомобилния транспорт, например съоръжения за паркиране, станции за презареждане и автомивки, следва спешно да бъдат модернизирани, за да могат да приемат голям брой военни транспортни средства и персонал при настъпване на извънредна ситуация; поради това призовава инвестициите в ключови пътни инфраструктури по четирите приоритетни коридора за военна мобилност да бъдат сред приоритетите, за да се улесни военната мобилност по възможно най-ефективния начин;

46.призовава за хармонизирана европейска рамка, улесняваща движението на военни конвои, управлявани от оправомощени граждански доставчици, например тези, които извършват услуги за извънгабаритен автомобилен транспорт, специализирани кранове и тежко оборудване, чрез четирите приоритетни коридора за военна мобилност, като същевременно се гарантира гражданската безопасност;

47.подчертава, че пристанищата играят стратегическа роля като критични възли в мрежата за военна мобилност, които служат като входни и изходни точки за широкомащабно военно развръщане и дават възможност за интеграция на транспорта от морето до сушата, особено за трансатлантическото сътрудничество, както и за устойчивостта на стратегическите икономически интереси на Съюза; отбелязва, че морската инфраструктура страда от структурни недостатъци, като много терминали в ЕС не са проектирани да обработват военни товари; подчертава необходимостта да се гарантира достатъчен капацитет за военни доставки и да се изготвят планове за действие при извънредни ситуации за отклоняване на граждански товари, ако е необходимо;

48.подчертава, че собствеността и контролът върху някои критични морски инфраструктури налагат незабавни действия и по-строги правила, както се подчертава в Бялата книга за европейската отбранителна готовност до 2030 г.;

49.призовава за инвестиции в пристанищна инфраструктура и за изменение на изискванията за достъп до финансови инструменти както за морските пристанища, така и пристанищата по вътрешните водни пътища, за да се засили тяхната интеграция в рамките на коридорите на TEN-T и да се засилят политиките на ЕС за енергийна сигурност; настоятелно призовава Комисията да създаде и прилага стратегии, които повишават способностите и изграждат капацитета на пристанищата; подчертава както повърхностните, така и подводните измерения на морската област, призовава за включването на плавателните съдове Ro-Ro (Roll-On/Roll-Off) и Ro-Pax (Roll-On/Roll-Off Passenger) като мобилни активи с двойна употреба в обхвата на стратегията на ЕС за военна мобилност;

50.отбелязва, че вътрешните водни пътища също са важен елемент от военната мобилност, като предлагат безпрепятствени и устойчиви средства за транспорт с двойна употреба поради наличния им капацитет, интермодално допълване и понижена уязвимост спрямо опортюнистично разузнаване; отбелязва съществуващия капацитет на водната мрежа за транспортиране на извънгабаритни военни активи, опасни товари и горива за редовни доставки, както и за осигуряване на резервни решения в рамките на планирането на действия при извънредни ситуации; предлага да се направи оценка на необходимостта от по-нататъшно разширяване на съществуващите шлюзове и от увеличаване на наличността на кранове и на водния флот;

51.подчертава колко е важно да се създават допълнителни логистични центрове и терминали за претоварване по протежение на четирите приоритетни коридора за военна мобилност; призовава съществуващите логистични центрове и търговски терминали за претоварване, които са от значение за военния транспорт по коридорите за военна мобилност, да бъдат адаптирани по подходящ начин и обозначени като инфраструктура с двойна употреба и да им се осигури подходящо за целта оборудване, например товарни платформи с пряк достъп и рампи, подходящи за военни активи;

52.подчертава колко е важно създаването на мрежа от стратегически разположени логистични центрове по четирите приоритетни коридора за военна мобилност, включително вътрешните пристанища, които са в състояние да осигурят необходимата инфраструктура за поддръжка, съхранение и ремонт, за да се гарантира бърз интермодален трансфер между пътната, железопътната и морската инфраструктура, инфраструктурата по вътрешните водни пътища и летищната инфраструктура и военните съоръжения; подчертава във връзка с това, че тези центрове следва да осигуряват необходимата енергийна инфраструктура с двойна употреба, например станции за презареждане, за да подпомагат нуждите от мобилност и сигурността на доставките;

53.подчертава, че логистичните центрове следва да предоставят пространство, капацитет и инфраструктура за транзитно преминаващи войски, по-специално по отношение на осигуряването на подслон, храна и гориво;

54.призовава развитието на логистични центрове да бъде подкрепено и в рамките на съответните европейски промишлени програми с цел укрепване на устойчивостта на европейската промишлена и технологична база; припомня необходимостта от предприемане на действия относно цифровизацията на логистичните процеси, за да се гарантират устойчивостта и сигурността на стратегическата инфраструктура;

55.счита, че е от първостепенно значение да се продължат коридорите за военна мобилност, така че да включват Украйна, Република Молдова и Западните Балкани, за да се подобри оперативната съвместимост, да се повиши оперативната способност за реакция, да се подкрепят партньорите, когато е целесъобразно, в тяхната съпротива срещу руската агресия и други хибридни заплахи в региона, и да се възпре бъдеща агресия на територията на ЕС; отбелязва използването на коридорите на солидарността за целите на военната мобилност и счита, че е важно те да бъдат укрепени, за да се повиши сигурността и устойчивостта на Украйна;

56.подчертава, че точното, сигурно и актуално цифрово моделиране, цифровите карти, географските информационни системи и услугите за геопространствени данни са абсолютно необходими както за гражданските, така и за военните инфраструктури и за планирането на маршрути, трансграничната координация и бързото развръщане на войски и оборудване; подчертава, че защитата на данните и комуникациите по време на военни придвижвания е от първостепенно значение за сигурността на цивилното население и военния персонал, както и за запазването на способностите; подчертава, че всички транспортни информационни услуги, използвани за военни и отбранителни цели, следва да бъдат надлежно обезопасени и правно защитени, за да се избегне цифрово изтичане на чувствителна информация относно операции за военна мобилност и икономически данни; настоятелно призовава Комисията да координира мерките за цифрова и електронна сигурност по четирите приоритетни коридора за военна мобилност;

57.подчертава, че целият Европейски съюз е уязвим по отношение на кибератаки и цифрово проникване; подчертава, че цифровите системи, които контролират физическите транспортни инфраструктури и активи, са приоритетна цел за кибератаки; поради това призовава ЕС и държавите членки да подкрепят разработването и внедряването на иновативни европейски суверенни цифрови технологии, включително „Галилео“, с цел укрепване както на киберсигурността, така и на устойчивостта на тези инфраструктури и активи; във връзка с това подчертава потенциала на изкуствения интелект и насърчава по-нататъшните усилия в областта на научноизследователската и развойната дейност за развитие на цифрови способности от следващо поколение;

58.изразява сериозна загриженост относно нарастраването на руските кибератаки срещу навигационните системи в региона на Балтийско море; призовава Комисията да включи и разгледа естеството на хибридните заплахи в предстоящия „омнибус“, както и заглушаването и подправянето на сигнала ва глобални навигационни спътникови системи (ГНСС) като хибридна атака срещу европейското морско и въздушно движение;

59.подчертава необходимостта от ускоряване на транспонирането и прилагането на Директивата МИС 2 Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза, за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 и Директива (ЕС) 2018/1972 и за отмяна на Директива (ЕС) 2016/1148 (Директива МИС 2) (ОВ L 333, 27.12.2022 г., стр. 80, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2022/2555/oj). и от засилване на сътрудничеството между секторните транспортни органи, компетентните агенции в областта на киберсигурността, екипите за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (ЕРИКС) и Европейската мрежа за връзка на организациите при киберкризи (EU-CyCLONe); подчертава колко е важно да бъдат включени конкретни мерки, насочени към аспектите на военната мобилност, в оценките на риска за киберсигурността на равнището на ЕС и на национално равнище;

60.подчертава колко са важни защитата и подобряването на устойчивостта на транспортната инфраструктура от критично значение, включително срещу кибератаки и хибридни заплахи, които застрашават гражданското движение по въздух, море и суша; припомня, че енергийната и комуникационна инфраструктура от критично значение (въздушна, повърхностна и подводна, включително ГНСС) също оказва пряко въздействие върху успеха на дейностите за военна мобилност;

61.призовава за създаването на европейски механизъм за наблюдение и осигуряване на бърза реакция в случай на кибератаки или хибридни атаки срещу критична транспортна, енергийна и комуникационна инфраструктура, който да бъде разработен в тясно сътрудничество с НАТО;

62.изисква от Комисията спешно да предприеме мерки за опростяване и ускоряване на процедурите за инвестиции, обслужващи целите на военната мобилност, по-специално да въведе целеви изключения от действащите правила за възлагане на обществени поръчки за инфраструктура за военна мобилност и активи със значителен военен компонент или компонент с двойна употреба; подчертава, че проектите от стратегически европейски интерес трябва да се изпълняват без прекомерно забавяне, като същевременно се гарантира прозрачност, лоялна конкуренция и право на справедлив процес;

63.отбелязва значението на публично-частните партньорства за военната мобилност; насърчава ЕС и държавите членки да улесняват и стимулират гражданско-военното сътрудничество във връзка с военната мобилност; подчертава колко е важна предвидимостта по отношение на търсенето на способности за военна мобилност, съчетана с достатъчно финансиране и опростени правила за възлагане на поръчки, което ще позволи на сектора за доставки да увеличи и поддържа равнищата на производство;

64.счита, че принципът на европейските преференции следва да бъде приоритет в усилията на ЕС за укрепване на неговата стратегическа автономност и устойчивост, като същевременно се признава свободата на държавите членки да изграждат своя военен капацитет за реагиране на заплахи в краткосрочен план; припомня, че този принцип следва да се прилага, за да се гарантира, че средствата на ЕС, инвестирани в отбраната и сигурността чрез програми като SAFE, ПЕОП и EDIRPA, по-специално в технологии, свързани с критичната инфраструктура с двойна употреба, подкрепят ЕОТИБ;

65.отново заявява, че устойчивостта на критичната инфраструктура изисква по-хармонизиран и задълбочен скрининг на преките чуждестранни инвестиции в ЕС; подчертава, че преразглеждането на Регламент (ЕС) 2019/452 относно скрининга на преките чуждестранни инвестиции представлява важна стъпка към по-съгласувана и ефективна европейска уредба за защита на сигурността и обществения ред, като същевременно се запазват откритостта и прозрачността; във връзка с това приветства предложението на Комисията за преразглеждане на Регламент (ЕС) 2019/452 относно скрининга на преките чуждестранни инвестиции, което следва да има за цел постигането на подходящ баланс между нуждите от инвестиции и защитата на основните интереси в областта на сигурността и отбранителния капацитет на ЕС;

66.подчертава, че през следващото десетилетие, успоредно с напредъка на усилията за декарбонизация на транспорта, използването на изкопаеми горива във военната мобилност ще продължи да бъде от решаващо значение, например използването на локомотиви с двоен режим на работа и на локомотиви с двигатели с вътрешно горене, което е единственото оперативно решение в случай на широкомащабен недостиг на електроенергия;

67.насочва вниманието към необходимостта от разширяване на веригите за доставки на гориво за въоръжените сили по четирите приоритетни коридора за военна мобилност; подчертава, че енергийната инфраструктура по източния фланг изисква развитие в подкрепа на дейностите за военна мобилност, и призовава Комисията да предприеме мерки за решаване на проблема с „горивната суша“; насърчава натрупването на стратегически запаси от енергия, които биха могли да бъдат от особено значение за регионите с недостатъчна тръбопроводна инфраструктура и капацитет за съхранение на гориво; във връзка с това призовава Комисията да преразгледа Директивата за нефтените запаси Директива 2009/119/ЕО на Съвета от 14 септември 2009 г. за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти (ОВ L 265, 9.10.2009 г., стр. 9, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2009/119/oj). с оглед на геополитическите промени в последно време, за да се повишат енергийната сигурност и устойчивостта срещу нововъзникващи заплахи;

68.припомня, че като се има предвид, че железопътната система разчита на електроенергия, за да бъде възможно движението на влаковете, железопътните операции изискват повишаване на устойчивостта на енергийните мрежи и бързо възстановяване на подаването на енергия в случай на прекъсване или недостиг;

69.отбелязва със загриженост, че ЕС е силно зависим от вноса на суров нефт и нефтопродукти; призовава Комисията да признае, че за стабилна европейска стратегия за военна мобилност е необходим устойчив и базиран предимно в ЕС капацитет за производство и рафиниране на горива и алтернативни горива, за да се повиши и стратегическата автономност; призовава за незабавно разработване на всеобхватна мрежа за разпространение и съхранение на горива, както и за диверсификация на енергийните доставки, за да се гарантира енергийната сигурност; подчертава, че навременното изпълнение на разпоредбите и целите на Регламента за инфраструктурата за алтернативни горива Регламент (ЕС) 2023/1804 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2023 г. за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива и за отмяна на Директива 2014/94/ЕС (OB L 234, 22.9.2023 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2023/1804/oj). (РИАГ) също може да играе важна роля за диверсифицирането на възможностите за енергийни доставки за военната мобилност и да допринесе за общите цели на ЕС за декарбонизация на транспорта;

70.поради това призовава Комисията да вземе предвид способностите и нуждите за военна мобилност при разработването на енергийната система на ЕС, като се отчитат целите за декарбонизация и необходимостта от стратегическа автономност и устойчивост;

71.подчертава, че като се има предвид агресивната война на Русия срещу Украйна, източният фланг на ЕС е обект на многократни целенасочени кибератаки, хибридни заплахи и актове на саботаж, включително инциденти, насочени срещу транспортни оператори; поради това призовава ЕС да полага повече усилия в подкрепа на държавите членки с цел да се гарантира, че транспортната инфраструктура от критично значение по източния фланг е изцяло защитена и устойчива, включително чрез бързодействащи механизми за подпомагане и повишена киберотбрана на железопътните, пътните и пристанищните възли и възлите за снабдяване с енергия; във връзка с това изтъква изключителната уязвимост на балтийските държави, по-специално заради коридора Сувалки, и подчертава, че в случай на руска агресия ще трябва по-кратко време за реагиране и по-бързо придвижване на войските;

72.припомня, че четирите приоритетни коридора за военна мобилност играят решаваща роля за сигурността и отбраната на ЕС; счита, че осигуряването на възможност за бързо и ефикасно функциониране на всички установени приоритетни коридори за военна мобилност ще създаде необходимите условия за реална сигурност за държавите членки, които понастоящем са изложени в най-голяма степен на заплахите, породени от Русия; обръща внимание на факта, че четирите приоритетни коридора на ЕС за военна мобилност също така гарантират способността на НАТО бързо да укрепва и ефективно да защитава източния фланг, като по този начин укрепва колективната сигурност, възпирането и устойчивостта в рамките на Алианса;

73. отбелязва, че военната мобилност в Полша и към нея е от съществено значение за сигурността на целия източен фланг; подчертава добавената стойност на мултимодалните логистични центрове, разположени в Западна Европа, за да се гарантира бързото придвижване на европейски и съюзнически войски и тежко оборудване към Източна Европа;

74.приветства инициативата „Пакт за източните региони“, обявена неотдавна от Комисията, която има за цел да предостави съобразена с нуждите подкрепа на държавите членки по източната граница на ЕС за подобряване на инфраструктурата и повишаване на устойчивостта в граничните региони; подчертава основополагащото значение на проекта „Източен щит“ като стратегическо начинание, имащо за цел укрепване на сигурността на Европа, включително чрез защита на съответните военни коридори, за да се поддържа способността за реагиране, като отбелязва включването му в Бялата книга за европейската отбранителна готовност; призовава за предоставяне на подходящи финансови ресурси, за да се гарантира неговото изпълнение;

75.припомня, че инфраструктурните проекти за военна мобилност трябва непрекъснато да бъдат преоценявани и актуализирани като част от европейския семестър за отбрана в съответствие с най-новите военни заплахи и способности, като се излиза извън рамките на териториалното разширяване на пристанищата, за да се включи обучението на персонала и подобреното управление на морския трафик, както и способностите за устойчивост срещу бързо променящи се заплахи, например откриването на подводни безпилотни апарати;

76.подкрепя Европейската инициатива за защита от дронове с оглед на неотдавнашните и повтарящи се нарушения на европейското въздушно пространство от безпилотни летателни апарати; призовава за подобряване и увеличаване на способностите в областта на безпилотните летателни апарати във всички държави членки в сътрудничество с НАТО и въз основа на опита на украинските въоръжени сили на бойното поле; подчертава, че тези европейски способности в областта на безпилотните летателни апарати следва да се основават на поуките, извлечени от войната в Украйна, относно ключовата стойност на създаването на иновативни екосистеми за безпилотни летателни апарати и за противодействие на безпилотни летателни апарати, като научноизследователската и развойната дейност се свързват с производството и като се разчита на адаптивен производствен капацитет и на непрекъснато технологично развитие – като се започне от подводни, разузнавателни и бойни безпилотни летателни апарати и се стигне до отбранителни способности и способности за противодействие на безпилотни летателни апарати;

77.припомня, че мрежата за противодействие на безпилотни летателни апарати ще бъде приспособима за целите на двойната употреба и ще спомогне за преодоляването на заплахи, които не са свързани с отбраната, или на други опасности, които са общи за всички граници на ЕС, включително защитата на границите, инструментализирането на миграцията, защитата на критичната инфраструктура и транснационалната организирана престъпност;

78.отново заявява, че наземните транспортни системи са основните видове транспорт за придвижване на военни активи, които обикновено са тежки и извънгабаритни и съдържат опасни товари;

79.отбелязва със загриженост настоящия недостиг на определени видове оборудване за военна мобилност, например вагони платформи, и намаляването на производството им след периода на Студената война; призовава тяхното разработване да бъде подкрепено в рамките на европейските промишлени програми; подчертава критичната необходимост от сътрудничество между публичните и частните заинтересовани лица, за да се използва и увеличи максимално потенциалът на наличните железопътни ресурси за военна мобилност, и насърчава използването на стендбай договори;

80.подчертава необходимостта от спешно предприемане на мерки за справяне с липсата на подвижен състав в европейските железопътни организации; подчертава колко е важно да има хармонизирана процедура за издаване на разрешения за подвижния състав, управлявана от Агенцията за железопътен транспорт на ЕС (ERA); припомня необходимостта от замяна на националните правила с технически спецификации за оперативна съвместимост (ТСОС), за да се увеличи наличността на трансграничен подвижен състав за военни и граждански цели;

81.призовава за координиран подход към придобиването на железопътен подвижен състав с цел максимално ефективно използване на наличния производствен капацитет; подчертава, че следва да се насърчава съвместното възлагане на поръчки за такива превозни средства;

82.отбелязва, че освен наземния транспорт, въздушният транспорт е най-бързият начин за придвижване на първите военни активи и логистични материали; подчертава необходимостта от разработване на европейски стратегически резерв за въздушен транспорт и от укрепване на стратегическите фактори за въздушна военна мобилност, например тежкотоварни въздушни транспортни средства;

83.отбелязва нарастващото използване на автономни превозни средства при транспортирането на военни доставки, което осигурява решение за недостига на персонал във военните логистични звена и свежда до минимум човешките загуби по време на конфликт; настоятелно призовава за адаптиране на европейското и националното законодателство и разпоредби, за да се позволи въвеждането на полуавтономна логистика в коридорите за военна мобилност;

84.призовава да се обмисли наличието и адекватността на способностите на ЕС за медицински транспорт на множество пациенти за ранения персонал, за да се гарантират своевременната му евакуация и подходящи грижи;

85.подчертава необходимостта от оценка и обобщаване на исканията на държавите членки, за да се гарантира постоянната наличност и доставка на активи с двойна употреба, например локомотиви, плавателни съдове, камиони, ремаркета, подходящи за извънгабаритни товари, стратегически въздушни транспортни средства, системи за зареждане във въздуха и стационарни и подвижни кранове;

86.подчертава колко е важно регистрирането на горепосочените транспортни средства в гражданско-военен „солидарен резерв“, така че те да могат да се използват винаги и навсякъде, където са необходими, по най-ефективния начин, като се надгражда върху стратегическите резерви на rescEU от европейски способности за реагиране при кризи; призовава Комисията да гарантира координация на равнището на ЕС с държавите членки, която да позволи предвидимост и планиране за сектора на доставките;

87.подчертава необходимостта да се осигури съгласуваност между приоритетите на плана за действие за военната мобилност и програмирането на ПЕОП, като се гарантира, че оценките на недостига на способности (ПРС и координираният годишен преглед на отбраната – КГПО) са водещи при определянето на приоритетите за финансиране; призовава Комисията да стимулира ЕОТИБ да предприеме мерки за преодоляване на тези пропуски; отбелязва необходимостта от подкрепа за инвестициите в закупуване, ремонт, поддръжка и споделяне на транспортни активи чрез инструменти за финансиране в целия ЕС; подчертава колко е важна предвидимостта по отношение на търсенето на способности за военна мобилност, съчетана с достатъчно финансиране и опростени правила за възлагане на поръчки, което ще позволи на сектора на доставките да увеличи и поддържа равнищата на производство;

88.призовава за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност с цел постигане на напредък по отношение на способностите с двойна употреба; подчертава значението на подкрепата на ЕС за стимулиране на иновациите в областта на технологиите за превозни средства с двойна употреба, включително модулни платформи, които могат да се адаптират за гражданска и за военна употреба, както и в секторите на гражданското корабоплаване и въздухоплаване с цел насърчаване на новите технологии;

89.счита, че повишената военна мобилност укрепва както ОПСО, така и трансатлантическия алианс; подчертава, че НАТО разчита на инфраструктурата на държавите – членки на ЕС, за придвижването на войски и оборудване; отбелязва с одобрение, че благодарение на напредъка в сътрудничеството между ЕС и НАТО, включително чрез структурирания диалог между ЕС и НАТО относно военната мобилност, съответните военни изисквания на ЕС отговарят на техническите и географските изисквания на НАТО до равнище от около 95%;

90.призовава държавите членки да засилят сътрудничеството помежду си и с НАТО, по-специално в рамките на съществуващата газопроводна система за Централна Европа и Програмата на НАТО за инвестиции в областта на сигурността, за да се гарантира оперативна съвместимост, киберсигурност и достатъчен капацитет за транспорт и съхранение за военните операции на ЕС и НАТО;

91.изразява съжаление относно все още съществуващите политически и процедурни пречки пред обмена на класифицирана информация относно логистичните мрежи между НАТО и ЕС и настоятелно призовава за споделено разбиране в това отношение с цел постигане на полезни взаимодействия; подчертава, че тези пречки, по-специално липсата на споразумение с НАТО за обмен на класифицирана информация, отслабват значително ефективността на усилията на двете организации в областта на отбраната; призовава за сериозни усилия от страна на държавите – членки на ЕС, за преодоляване на политическите пречки, които възпрепятстват постигането на споразумение относно обмена на класифицирана информация; призовава за създаването на постоянна платформа за обмен на информация между ЕС и НАТО в подкрепа на работата на съвместната командна структура на НАТО за тилово осигуряване и логистика;

92.призовава да се организират редовни съвместни учения и стрес тестове ЕС-НАТО с участието на въоръжените сили, гражданската защита, управители на инфраструктура и транспортни оператори, за да се подобрят комуникацията и координацията, да се рационализират процедурите и да се установят и отстранят пречките за военната мобилност;

93.призовава Комисията и НАТО да задълбочат координацията в областта на морската мобилност, като гарантират стандарти за оперативна съвместимост за морския транспорт, достъпа до пристанищата и защитата на морските линии за комуникация, като обърнат специално внимание на Атлантическия океан, Средиземноморието и най-отдалечените региони; настоятелно призовава за тясно сътрудничество между ЕС и НАТО за гарантиране на трансатлантическите доставки на военно оборудване и на доставките по море и въздух поради тяхното значение; признава важната роля на Турция за гарантирането на транспортните маршрути и цялостната военна мобилност между ЕС и НАТО, по-специално решението ѝ да затвори Черноморските проливи през февруари 2022 г., което попречи на Русия да засили военноморското си присъствие в Черно море;

94.отбелязва, че срокът за планиране на оперативно равнище в НАТО е три дни; поради това настоява за спазване на ангажиментите за постигане на целта от максимум три до пет дни за приключване на съответните процедури за преминаване на границата и за издаване на разрешения за извънгабаритни, извънмерни и свръхтежки превозни средства, като се разчита на рационализирани, хармонизирани и цифрови процедури; призовава времето да бъде намалено на три дни за екипите за бързо реагиране в „мирно време“ и до 24 часа при кризисни ситуации; отново призовава за обединяване на двата формуляра 302, използвани от НАТО и ЕС, в един, за да се намали ненужното дублиране и да се улесни по-бързото трансгранично придвижване; с цел да се ускорят процедурите за издаване на разрешения, призовава за въвеждането на автоматично признаване на анализите на пътищата и мостовете в рамките на държавите членки и отвъд границите, както и на основан на уведомяване ускорен режим за сертифицирани оператори, извършващи военни превози или превози при извънредни ситуации, като част от пакета за военната мобилност;

95.призовава държавите членки спешно да развият необходимите отбранителни способности за военен транспорт, включително разширяване на тръбопроводните мрежи на НАТО и способностите за стратегически въздушен транспорт, въз основа на координирания годишен преглед на констатациите в областта на отбраната и приоритетите на ЕС за развитие на способностите от 2023 г.; счита, че е важно да се изпълнят (когато е целесъобразно – в консултация с НАТО) военните изисквания и да се намалят техническите и географските различия;

96.подчертава добавената стойност на участието по изключение на САЩ, Канада, Обединеното кралство, Норвегия и Швейцария, както и на други единомислещи партньори в проекта за военна мобилност на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС); призовава за изпълнение на целите по отношение на способностите и за разширяване на участието, така че да се обхванат стратегически държави партньори като Украйна и Република Молдова, в съответствие с правилата на ПСС;

97.подчертава необходимостта от оперативна съвместимост и по отношение на ключови регионални партньори и държави кандидатки като Украйна, Република Молдова и Западните Балкани; призовава за конкретна помощ за Република Молдова, която да я направи по-устойчива на хибридни заплахи и по-добре свързана със системите за транспорт и сигурност на ЕС; подчертава колко е важно засилването на координацията с регионалните партньори по отношение на техническите стандарти, сигурността на критичната инфраструктура и защитата на мрежите срещу хибридни заплахи и атаки; счита, че оперативната съвместимост с трети държави трябва да бъде придружена от редовни оценки;

98.подчертава важната роля на Парламента не само като съзаконодател в политиката за военна мобилност, в рамките на амбицията на ЕС за постигане на отбранителна готовност до 2030 г., но и поради упражнявания от него демократичен контрол върху действията на ЕС; поради това призовава Комисията да осигури по-систематични последващи действия и по-строго докладване, включително във връзка със сътрудничеството между ЕС и НАТО и с ПСС, относно мерките за военна мобилност и тяхното изпълнение и финансиране;

99.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, НАТО, Парламентарна асамблея на НАТО, агенциите на ЕС в областта на сигурността и отбраната и на правителствата и парламентите на държавите членки.