1.подчертава, че европейският суверенитет е способността за изграждане на капацитет, устойчивост и сигурност чрез намаляване на стратегическите зависимости, предотвратяване на зависимостта от чуждестранни участници и отделни доставчици на услуги и защита на критичните технологии и инфраструктура; призовава за разработването на всеобхватна рамка за оценка на риска с цел наблюдение и справяне със зависимостите по цялата верига на стойността в областта на цифровите технологии; подчертава, че такава рамка следва да служи като основа за гарантиране на готовността и устойчивостта на ЕС чрез укрепване на европейската промишлена политика и засилване на вътрешния капацитет за научноизследователска и развойна дейност и производство в областта на стратегическите технологии;

2.счита, че технологичният суверенитет е способността за проектиране, разработване и разрастване на цифровите технологии, необходими за конкурентоспособността на нашата икономика, благосъстоянието на нашите граждани и отворената стратегическа автономност на ЕС в един глобализиран свят; счита, че това включва гарантиране на способността на ЕС да взема автономни решения, ангажиране с надеждни държави и субекти извън ЕС, диверсифициране и укрепване на веригите на доставки и насърчаване на концепцията за отвореност и оперативна съвместимост, за да се гарантира, че Европа продължава да бъде привлекателен център за инвестиции;

3.признава нарастващата концентрация на власт в дружества извън ЕС, което ограничава способността на Европа да въвежда иновации, да се конкурира и да поддържа контрол върху своите цифрова икономика, общество и демокрация; изразява загриженост във връзка с прекомерната зависимост от участници извън ЕС в критични области като облачната инфраструктура, полупроводниците, ИИ и киберсигурността — където концентрацията на пазара и чуждестранният контрол заплашват да подкопаят конкурентоспособността, демократичната устойчивост и сигурността на Европа;

4.отново потвърждава, че ЕС трябва да остане суверенен при прилагането на своите закони, особено в областта на цифровите технологии; решително осъжда и призовава за отмяна на забраните за пътуване, наложени от Съединените щати на лидерите на гражданското общество Имран Ахмед, Клеър Мелфорд, Ана-Лена фон Ходенберг и Йозефин Балон, чиято работа допринася за по-безопасна цифрова среда за всички и търси отговорност от цифровите платформи, както и забраната за пътуване, наложена от Съединените щати на бившия член на Комисията Тиери Бретон, който изигра ключова роля за установяването на цифровите правила на ЕС; призовава Комисията и държавите членки да дадат твърд отговор на тези безпрецедентни атаки; отбелязва неотдавнашните действия по правоприлагане, предприети съгласно Акта за цифровите услуги Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ L 277, 27.10.2022 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2022/2065/oj). за нарушения на задълженията за прозрачност и намаляване на риска, като например глобата в размер на 120 милиона евро срещу X; припомня, че прилагането на законодателството на ЕС в областта на цифровите технологии има за цел да гарантира спазването на правото на ЕС и защитата на основните права, а не да регулира политическите мнения; подчертава, че внедряването на нови функционалности, включително такива, основани на генеративен ИИ, от много големите онлайн платформи трябва да бъде придружено от подходящи гаранции и мерки за смекчаване на риска, за да се гарантира пълно съответствие с правото на ЕС, по-специално по отношение на предотвратяването на разпространението на незаконно или манипулирано съдържание; осъжда подкрепата, предоставена от някои политически партии — като AfD, Reconquête, Fidesz или Konfederacja — които повтарят послания с произход извън ЕС и отслабват цифровото законодателство и демократичните ценности на ЕС;

5.счита, че амбициите на ЕС в областта на промишлените технологии следва да се съсредоточат върху ключови стратегически технологии на бъдещето, като например полупроводникови технологии или квантови технологии, които допринасят за отворената стратегическа автономност на ЕС и са от съществено значение за нашите преходи в областта на екологията, цифровизацията и отбраната;

6.признава промяната в геополитическия пейзаж и произтичащата от това възможност за пазарно търсене на европейски продукти и услуги; счита, че това е възможност за позициониране на Европа като световен лидер в областта на надеждните и сигурни цифрови решения;

7.подчертава необходимостта от насърчаване на подкрепяща регулаторна среда, която насърчава иновациите, инвестициите и разработването на авангардни технологии в Европа, като същевременно крайните потребители в ЕС се предпазват от последиците от извънтериториалността.

8.признава необходимостта от всеобхватна европейска промишлена политика за цифровата екосистема, която да включва всички съответни области на политиката, като например достъп до пазара, стандартизация, научноизследователска и развойна дейност, инвестиции, търговия и международно сътрудничество; призовава Комисията да разработи тази всеобхватна политика с цел намаляване на вредните стратегически зависимости, укрепване на вътрешните вериги за създаване на стойност и гарантиране на сигурна, надеждна и основана на иновациите цифрова екосистема, която се придържа към европейските ценности;

9.припомня, че пазарите на високотехнологични продукти и цифрови услуги зависят в голяма степен от външните вериги на доставки, което създава рискове за суверенитета и устойчивостта; подчертава значението на увеличаването на промишления капацитет и технологичния експертен опит в областта на нововъзникващите и революционните технологии в подкрепа на отворената стратегическа автономност на ЕС;

10.подчертава, че увеличаването на технологичния суверенитет на Европа в ерата на бързо технологично развитие изисква засилване на иновациите и търговската реализация с цел изграждане на необходимите способности; подчертава, че Европа трябва да се превърне в привлекателна и гъвкава бизнес среда в световен мащаб чрез намаляване на бюрокрацията, повишаване на регулаторната предвидимост и засилване на предприемачеството и поемането на рискове;

11.признава, че отворената стратегическа автономност и демократичната устойчивост трябва да бъдат в основата на програмата на Комисията и че един всеобхватен подход трябва да включва обществените поръчки, финансирането и дългосрочните институционални рамки за създаване на суверенна цифрова инфраструктура в критични области.

12.призовава Комисията да анализира и изготви изчерпателен списък на критичните зависимости в цифровата инфраструктура и технологии, като оцени най-малко услугите за съхранение, системите за самоличност и платежните системи, комуникационните платформи, както и софтуера, протоколите и стандартите, които ги обслужват, както и да предложи мерки за насърчаване на достъпа до пазара за продукти и услуги със силно положително въздействие върху технологичния суверенитет, издръжливостта и устойчивостта на ЕС; във връзка с това счита, че използването на специфични критерии за възлагане на обществени поръчки може да бъде насърчено в области, в които съществуват такива критични зависимости; счита, че тези критерии могат да спомогнат за стимулиране на конкуренцията и укрепване на европейския технологичен суверенитет чрез улесняване на възлагането на обществени поръчки за европейски цифрови продукти и услуги, когато това е възможно;

13.твърдо е убеден, че цифровата инфраструктура е гръбнакът на нашата икономика и че следователно следва да има базов слой цифрова публична инфраструктура, който да гарантира суверенитет и благоприятна за конкуренцията пазарна среда; отбелязва, че пазарът не е развил този базов слой в редица важни области, което е довело до монополи и зависимост от чуждестранни участници; подчертава, че за да се запълни този пропуск, ЕС следва да поеме водеща роля в създаването на стабилна основа за цифровата публична инфраструктура чрез създаване на слоеве от цифрови технологии, състоящи се от полупроводници, решения за свързаност, инфраструктура за изчисления в облак, софтуер, данни и изкуствен интелект; счита, че европейската цифрова публична инфраструктура следва да се основава на справедливи и конкурентни икономически модели и също така да използва модели на управление, при които нито частни дружества, нито правителства поддържат централизиран контрол; счита, че тя следва да се основава на общи и отворени стандарти, да обхваща оперативната съвместимост и взаимосвързаността, така че да се предотврати „зависимостта“ от потребители и от доставчици, и да стимулира иновациите чрез улесняване на навлизането на нови участници на пазара, както и че тя следва също така да гарантира неприкосновеността на личния живот и сигурността по подразбиране;

14.счита, че разгръщането на цифровата публична инфраструктура следва да бъде съсредоточено върху области, в които съществуват критични зависимости, както е посочено в изчерпателния списък на Комисията; призовава Комисията да изготви подробен и всеобхватен план за създаване на европейска цифрова публична инфраструктура чрез идентифициране на технологии, които са най-подходящи за действия на европейско равнище, като настоятелно призовава Комисията и държавите членки да заделят подходящи ресурси за разгръщането на европейска цифрова публична инфраструктура;

15.подчертава, че европейската цифрова публична инфраструктура следва да бъде стимулирана чрез координирани действия на равнището на ЕС, за да се гарантира присъствието и конкурентоспособността на европейските доставчици, както и конкурентна пазарна среда; подчертава, че тези цели няма да бъдат постигнати само чрез регулиране и ще изискват значителни публични инвестиции; поради това признава, че предстоящата многогодишна финансова рамка (МФР) следва да включва допълнително финансиране за тази цел, като се съсредоточи върху добавената стойност от ЕС и финансира базовия слой на европейската цифрова публична инфраструктура;

16.признава, че като част от предстоящата МФР ЕС трябва да се ангажира с увеличаване на разходите за постигане на технологичен суверенитет; подчертава, че това следва да включва специален пакет за разработване и внедряване на слоевете на цифровата публична инфраструктура, посочени в изчерпателния списък на Комисията, както и допълнителни средства, за да се гарантира благоприятна за конкуренцията пазарна среда в други цифрови области;

17.счита, че финансирането по линия на предстоящата МФР следва да даде приоритет на активното изграждане на капацитет в ключови области на хардуера, софтуера и услугите, включително високопроизводителните изчислителни технологии, квантовите изчислителни технологии, криптирането и комуникацията, свързаността, изчисленията в облак, данните, интернет екосистемите и екосистемите с ИИ, както и цифровите библиотеки;

18.счита, че европейската цифрова публична инфраструктура следва да се основава на ценностите на ЕС и да остане отворена за единомислещи партньори извън ЕС; призовава Комисията и държавите членки да не намаляват усилията си и да дадат по-голям тласък на процеса, свързан с Програмата на ООН за развитие относно цифровата публична инфраструктура;

19.признава услугите на електронното управление като ключов фактор за ефикасно, сигурно и достъпно предоставяне на обществени услуги, което следва да бъде проектирано така, да улеснява цифровата идентификация, споделянето на данни от правителствата и плащанията в публичния сектор, без да се смущават пазарите или да се възпрепятстват съществуващите решения за частния сектор; подчертава, че подходът на ЕС към услугите на електронното управление следва да се съсредоточи върху укрепването на взаимодействията между цифровото управление и гражданите и предприятията, като същевременно се гарантират доверие, оперативна съвместимост и достъпност; поради това счита, че сигурният и безпрепятствен достъп до обществени услуги изисква надеждна рамка за електронна идентификация и приветства обявяването на „бизнес портфейл“, насочен към значително опростяване на взаимната свързаност между предприятията и публичните органи;

20.призовава Комисията да продължи да развива платформи за данни от обществен интерес, които дават възможност за сигурен трансграничен обмен на данни между публични и частни субекти за случаи на употреба, по-специално в областта на здравеопазването, градоустройството и мониторинга на околната среда; призовава освен това Комисията да насърчава оперативната съвместимост между публичния интерес и специфичните за сектора платформи за данни, като гарантира безпрепятствения поток от данни и същевременно сведе до минимум административните тежести; отбелязва, че това би могло да се постигне чрез използване на пазарно ориентирани решения, които насърчават иновациите, поддържат доверието и укрепват стандартите за неприкосновеност на личния живот и сигурността;

21.признава, че съгласно настоящата правна рамка европейските граждани имат право да контролират личните си данни и че данните, генерирани в рамките на ЕС, трябва да се обработват в съответствие с правото на ЕС; подчертава, че защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни е от съществено значение за изграждането на доверие в цифровата икономика, което ще позволи на европейските потребители да се ангажират уверено, независимо от това къде се обработват техните данни; подчертава, че европейските дружества, особено малките и средните предприятия (МСП), трябва да могат да използват данните по законен, етичен и сигурен начин, за да стимулират устойчивия растеж и конкурентоспособността;

22.подчертава, че цифровата инфраструктура е гръбнакът на европейската икономика и общество и че нейното значение ще продължи да нараства; призовава Комисията да включи в искания списък на критичните зависимости цялостна оценка на състава на европейската цифровата инфраструктура, за да анализира адекватно актуалното състояние, да оцени рисковете и да координира действията;

23.счита, че за да се укрепи цифровата инфраструктура, е от съществено значение да се осъществят инициативи за изграждане на капацитет в критични области на равнище ЕС. счита, че тези инициативи следва да се съсредоточат върху разработването на основен слой публична инфраструктура, например мрежа от гигафабрики за ИИ и европейски модел за индексиране на уебсайтовете. счита, че този основен слой ще даде възможност на дружествата да развиват своите бизнес модели и ще засили технологичния суверенитет. посочва цифровите решения, създадени от ЕС, например европейската цифрова самоличност, които могат да предложат иновативна инфраструктура за цифровата икономика на ЕС.

24.признава стратегическото значение на критичната цифрова инфраструктура и необходимостта от укрепване на нейната сигурност и устойчивост; разбира, че критичната цифрова инфраструктура включва, но не се ограничава до кабели (наземни и подводни), антени за клетъчни телефони, спътникови комуникационни системи, радиочестотен спектър и радиооборудване, облачни сървъри, които съдържат чувствителна информация, и центрове за данни, които обработват чувствителна информация, както и някои софтуерни елементи, включително софтуер за защита на критични мрежи и центрове за данни;

25.подчертава необходимостта да се гарантира, че тази инфраструктура попада под юрисдикцията на ЕС, което означава, че тя се придържа изцяло към правото на ЕС; подчертава значението на неприкосновеността на личния живот и сигурността още при проектирането; поради това призовава Комисията да въведе законодателство за смекчаване на рисковете, породени от високорискови доставчици от държави извън ЕС, включително рисковете, породени от доставчици на енергийни ресурси под чуждестранен контрол;

26.призовава Комисията, когато подготвя бъдещите законодателни предложения и предстоящата МФР, да съсредоточи усилията си върху задълбочаването на единния пазар в съответствие с препоръките, направени в доклада на Енрико Лета, озаглавен „Много повече от пазар“ и в доклада на Марио Драги, озаглавен „Бъдещето на европейската конкурентоспособност“, с цел да се разгърне потенциалът на цифровия единен пазар;

27.отбелязва препоръките, съдържащи се в тези два доклада, че ЕС се нуждае от промяна на парадигмата от насърчаване на свързаността в ЕС към създаване на единен пазар за електронни комуникации и свързаност; подкрепя опростена, хармонизирана и благоприятстваща иновациите телекомуникационна рамка, която гарантира лоялна конкуренция и достъпност на инфраструктурата;

28.приветства Бялата книга на Комисията, озаглавена „Как да бъдат задоволени нуждите на Европа от цифрова инфраструктура?“, в която се очертават три стълба: създаване на „мрежата 3C“ — свързани съвместни изчислителни системи, завършване на цифровия единен пазар и сигурни и устойчиви цифрови инфраструктури за Европа;

29.разглежда Бялата книга и последващия процес на консултации като част от подготовката на законодателните инициативи, планирани за настоящия мандат, в т.ч. законодателния акт за цифровите мрежи; призовава Комисията да възприеме по-цялостен поглед върху цифровата инфраструктура през целия този процес и да признае, че цифровата инфраструктура включва много елементи извън обикновената свързаност; подчертава необходимостта всяка нова мярка на политиката в областта на цифровите технологии да бъде придружена от оценка на въздействието.

30.настоятелно призовава Комисията да опрости и хармонизира правилата в областта на телекомуникациите като част от предстоящия законодателен акт за цифровите мрежи и по-широкия пакет в областта на цифровите технологии;

31.призовава Комисията да въведе законодателен акт на ЕС за развитие на компютърните услуги в облак и ИИ с цел укрепване на европейската инфраструктура за данни и насърчаване на европейските доставчици на услуги в облак; подчертава, че този акт следва да има за цел активното изграждане на европейски единен пазар за изчисления в облак и изкуствен интелект;

32.признава, че разгръщането на авангардна цифрова инфраструктура в целия ЕС изисква значителни инвестиции, като признава, че както публичното, така и частното финансиране са от съществено значение за постигането на тази цел; изразява загриженост относно продължаващия недостиг на рисков капитал и инвестиционно финансиране в Европа, който подкопава технологичния суверенитет; призовава Комисията да увеличи значително инструментите за публично-частни инвестиции, включително рисковия капитал, стратегическите платформи и специалните инструменти за финансиране за стартиращите и разрастващите се предприятия в секторите на технологиите от критично значение; подчертава значението на използването на обществените поръчки в подкрепа на внедряването и разширяването на отворени и оперативно съвместими цифрови решения и на гарантирането, че частният капитал, конкуренцията и иновациите се превръщат в основните двигатели на цифровата трансформация на Европа в средносрочен и дългосрочен план;

33.счита, че предстоящият Законодателен акт за цифровите мрежи трябва да подкрепи целта за осигуряване на висококачествена свързаност на всички потребители в ЕС до 2030 г., особено в отдалечените и селските райони, както и за премахване на административните пречки пред разгръщането на 5G, 6G и сигурен, високоскоростен широколентов достъп;

34.признава нарастващото сближаване на телекомуникационната инфраструктура с технологиите за изчисления в облак и периферните технологии и вижда потенциала на отворените мрежи за радиодостъп за предоставяне на модерни технологични решения, намаляване на разходите и повишаване на оперативната съвместимост на свързаността; счита, че бъдещето на свързаността е във взаимното допълване на различни технологии като 5G/6G, Wi-fi и спътникови технологии, при които безпроблемното интегриране между тях е от полза за бизнеса и потребителите.

35.признава, че с услугите в облак и периферните услуги в основата на тяхната трансформация, мрежите за свързаност бързо се превръщат в платформи за иновации и все повече ще зависят от изчисленията в облак, изкуствения интелект, виртуализацията и други технологии;

36.призовава за амбициозни цели за развитието и иновациите в сферата на безжичните комуникационни мрежи, като се признава нуждата от широкообхватен подход, който включва изчисленията в облак, изкуствения интелект, периферните изчисления и квантовите изчислителни технологии; подчертава, че иновационната екосистема в областта на електронните съобщения, особено във вертикално интегрираните далекосъобщения, следва да остане пазарно ориентирана, като настоява бъдещите регулаторни мерки да се основават на задълбочени, основани на знанието оценки на въздействието на съществуващите разпоредби;

37.признава, че конкуренцията между оператори от всякакъв мащаб продължава да бъде основен двигател за инвестиции в мрежи за свързаност; призовава държавите членки да гарантират, че постепенно ще бъдат изведени от употреба медните мрежи в полза на оптичните влакна или 5G технологиите, в частност когато са необходими редовна поддръжка или редовни актуализации на мрежата, като по този начин се гарантира, че промяната се извършва по постижим начин и се дава възможност на доставчиците да планират предварително в логистичен и финансов аспект;

38.подчертава, че всички потребители в ЕС следва да имат достъп до надеждна и финансово достъпна свързаност с подходящо качество, като по този начин се допринася за увеличаване на търсенето на услуги за свързаност; призовава Комисията и държавите членки да разширяват и модернизират цифровите мрежи, особено в селските райони, както и да подкрепят публично-частните инвестиции в широколентовия достъп и внедряването на 5G/6G, като същевременно поддържат стандартите за киберсигурност и принципите за сигурност още при проектирането;

39.изразява убеждение, че тъй като инфраструктурата за цифрова свързаност, като оптичните влакна, 5G и 6G, ще бъде от решаващо значение за конкурентоспособността на промишлеността в бъдеще, предстоящата МФР следва да включва фондове за широкомащабно внедряване на мрежова инфраструктура, която да преодолее съществуващите пропуски във внедряването, за да се постигнат целите на цифровото десетилетие до 2030 г., да се създаде общоевропейско 5G покритие за ползване от гражданите и да се осигури успешно внедряване на инструментите за Четвъртата индустриална революция;

40.подчертава значението на ускоряването на разгръщането на оптични мрежи и модерни безжични съобщителни системи, които могат да предоставят бързи, сигурни и надеждни цифрови услуги;

41.признава, че необходимостта от отдаване на приоритет на преките оптични връзки за домовете, предприятията и публичните институции е от изключително значение, за да се гарантира свръхбърза и надеждна свързаност, в допълнение към разгръщането на мрежи с обществени съоръжения, като пътища, водни и електрически съоръжения, за да се рационализира внедряването на оптични влакна;

42.приветства въвеждането на Законодателния акт за гигабитовата инфраструктура, който отговаря на нарастващите нужди от по-бърза, надеждна и интензивно използваща данни свързаност; признава важността на това да се използват съвместно канали и стълбове за разгръщане на мрежи с много голям капацитет, за да се оптимизират ресурсите и да се намалят разходите; настоятелно призовава държавите членки да рационализират процесите на издаване на разрешения и да хармонизират разпоредбите с цел намаляване на финансовите и административните пречки пред разширяването на оптичната инфраструктура.

43.счита, че частните инвестиции са от съществено значение за разгръщането на електронни съобщителни мрежи, 5G и 6G, които са достатъчно напреднали по отношение на преноса, скоростта, капацитета за съхранение, периферната изчислителна мощност и оперативната съвместимост;

44.подчертава, че прилагането на Законодателния акт за гигабитовата инфраструктура е необходимо и за създаването на обслужване на едно гише за издаване на разрешения и централизиран цифров процес на издаване на разрешения, за да се намалят забавянията при разгръщането на инфраструктурата и да се гарантират единни правила за достъп до инфраструктурата, ценообразуване и оценки на въздействието върху околната среда; във връзка с това призовава за сериозни усилия в тази област;

45.счита, че ЕС се нуждае от силна защита на киберсигурността във всички сектори на критичната инфраструктура, с по-строги мерки за намаляване на риска от високорискови доставчици за 5G и 6G мрежите, като се гарантира гъсто разгръщане на малки клетки и макроантени, особено в градските и селските райони с неравномерно покритие, и се гарантира устойчивостта и енергийната ефективност на инфраструктурата, така че да се подпомогне глобалната конкурентоспособност на Европа в цифровата икономика;

46.призовава Комисията и държавите членки да работят за засилена координация на разпределението на радиочестоти, по-специално чрез по-ранно идентифициране и хармонизиране на освобождаването на нови честоти, като се започне с 6G честотите; призовава за политика в областта на радиочестотния спектър, която насърчава инвестициите в Европа, включително чрез хармонизирането на политиките за разпределяне на радиочестотния спектър в държавите членки, за да се ускори внедряването на 5G въз основа на най-добрите практики, насърчаването на по-дългите срокове на лицензите и достъпа до нов радиочестотен спектър, например горната граница на 6GHz лентата, за да се отговори на бъдещото търсене и да се даде възможност за 6G; счита, че са необходими общи усилия от страна на публични и частни субекти, за да се повиши конкурентоспособността на Европа и да не се изостава от най-бързо разрастващите се мрежи в света, т.е. в Китай и Южна Корея;

47.подчертава значението на спътниковите комуникации за развитието на цифровата инфраструктура на ЕС, повишаването на нейната устойчивост, укрепването на способностите на участниците от ЕС и намаляването на зависимостта от доставчици извън ЕС, особено в областта на отбраната; подчертава необходимостта от осигуряване на алтернативни решения за свързаност за потребителите в отдалечените и селските райони;

48.подчертава стратегическата роля на космическата програма на ЕС като един от стълбовете на суверенитета на ЕС за предоставянето на най-съвременни и сигурни услуги за позициониране, навигация и определяне на времето за „Галилео“ и EGNOS и на икономически ефективни услуги за спътникови комуникации за GOVSATCOM; отбелязва, че това позволява на ЕС и неговите държави членки да имат по-голям суверенитет по отношение на своя сателитен капацитет, включително геопозициониране, наблюдение на Земята, космическо наблюдение и свързаност; приветства по-специално програмите на ЕС GOVSATCOM и IRIS2, които имат за цел да осигурят краткосрочното и дългосрочното наличие на сигурни, надеждни и икономически ефективни правителствени сателитни комуникационни услуги за органите на ЕС и за националните публични органи, които управляват критични за сигурността инфраструктури и мисии;

49.изразява съжаление относно силната зависимост от данни извън ЕС за проследяването и наблюдението на космически обекти; подчертава необходимостта Европа спешно да укрепи собствените си способности и инфраструктура в областта на осведомеността за ситуацията в космоса (SSA), за да гарантира отворена стратегическа автономност и сигурност; призовава Комисията и държавите членки да увеличат значително инвестициите в притежавани от ЕС активи за наблюдение и проследяване и да разработят ефективни механизми за обмен на информация между държавите членки, които да позволят на Европа да наблюдава и защитава независимо своята критична космическа инфраструктура;

50.подчертава значението на участието на частния сектор в технологиите за изстрелване в космоса за по-нататъшно ускоряване на внедряването на IRIS2; подчертава значението на насърчаването на стабилен и конкурентоспособен европейски сектор за изстрелване в космоса чрез по-голямо участие на частния сектор и подкрепа за отраслите нагоре и надолу по веригата; призовава Комисията да насърчава европейска политика в областта на космическата промишленост, която укрепва суверенитета в областта на космическите технологии и услуги чрез намаляване на стратегическите зависимости и подобряване на оперативното управление на европейските космически програми;

51.за тази цел призовава за конкретни мерки за улесняване на предоставянето на спътникови услуги в цяла Европа, включително чрез определяне на общи процедури и условия; заедно с това призовава за лоялна конкуренция с ясни и приложими правила за всички спътникови мрежи, които имат достъп до пазара на ЕС;

52.отбелязва, че понастоящем съществуват няколко проблема със закъснението в спътниковите мрежи, и признава, че интегрирането на спътниковите мрежи с 5G и в бъдеще – 6G технологии, е от основно значение за разширяване на обхвата и надеждността на наземните мрежи;

53.отчита напредъка, постигнат през последните години в подобряването на ВИТ; призовава Комисията за непрекъсната интеграция и повишаване на изчислителната мощност в центровете на ЕС за ВИТ, по-конкретно да се подобри обучението на моделите на ИИ и да се подготви за бъдещ напредък в областта на суперкомпютрите;

54.призовава Комисията да разработи координирана стратегия за преодоляване на пропастта между авангардните европейски технологии в областта на ВИТ и тяхното практическо и мащабно внедряване във всички отрасли, в т.ч. чрез създаване на обществена мрежа от суперкомпютри; отбелязва, че тази стратегия следва да насърчава сътрудничеството между публичните институции, партньорите от частния сектор, включително МСП, за да се гарантира, че способностите на Европа в областта на ВИТ се превръщат в основен двигател на икономическата конкурентоспособност и технологичния суверенитет;

55.отбелязва, че центровете за ВИТ трябва да осигурят достъп за разработчиците и внедрителите на базови модели на ИИ, генеративен ИИ и приложен ИИ; центровете на EuroHPC следва да могат да обслужват за подобни случаи на употреба, особено що се отнася до МСП, стартиращите и разрастващите се предприятия; подчертава, че това трябва да се допълва безпрепятствено от инициативи, които да дават възможност за разработване и внедряване на ИИ в ЕС;

56.приветства създаването на нови инфраструктурни комплекси за ИИ; подчертава, че инфраструктурните комплекси за ИИ ще модернизират суперкомпютрите на съвместното предприятие EuroHPC, за да осигурят изчислителен капацитет за ИИ и да подкрепят стартиращите и разрастващите се предприятия в обучението и широкомащабното разработване на надеждни модели на ИИ с общо предназначение;

57.счита, че са необходими спешни действия за насърчаване на вътрешното производство на полупроводници в ЕС, подобряване на устойчивостта на веригата на доставки чрез създаване на стратегически глобални партньорства, насърчаване на стартиращите предприятия и иновациите, насърчаване на трансграничното сътрудничество в областта на прогресивните разработки на полупроводници и предоставяне на финансови стимули, регулаторна подкрепа и достъп до пазара;

58.подчертава необходимостта от правна сигурност в подкрепа на разработките в областта на полупроводниците, като се гарантират сигурни вериги на доставки на суровини от критично значение и се избягват смущения, причинени от несигурността на инвестициите;

59.настоятелно призовава да се отдаде първостепенно политическо значение на осигуряването на достатъчно доставки на интегрални схеми за ИИ в ЕС и това да се превърне в централен елемент на политиките на ЕС в областта на цифровата промишленост; отбелязва увеличаването на търсенето на интегрални схеми за ИИ, предизвикано от разширяването на приложенията в областта на изчисленията в облак, периферните устройства, автономните системи и генеративния ИИ;

60.призовава Комисията да реагира на новите геополитически реалности и използването на цифровите вериги на доставки като инструменти за оказване на натиск; призовава настоятелно Комисията да намери договорено решение на забраната на САЩ за износ на интегрални схеми за ИИ за 16 държави – членки на ЕС;

61.призовава Комисията да постави модерните интегрални схеми за ИИ, включително тяхното проектиране и производство, в центъра на преразглеждането на Акта за интегралните схеми; призовава Комисията да представи преразглеждането тази година, като то да включва дългосрочна стратегия, основана на настоящите геополитически реалности, която изгражда европейска стратегическа необходимост чрез технологично лидерство, подходящи производствени способности и силна екосистема за научноизследователска и развойна дейност, което ще бъде от съществено значение за гарантиране на европейския суверенитет във все по-трудни времена; счита, че от решаващо значение е също така да се засили взаимодействието между научните изследвания, обучението, доставчиците и една стабилна публична инфраструктура, за да се ускори пътят от научните изследвания през развойната дейност и изпитването до, в крайна сметка, производството на пълно натоварване;

62.счита, че ЕС следва да увеличи усилията си за разработване на квантови интегрални схеми, ако иска да ускори времето за пускане на пазара на ЕС за промишлени иновации в областта на квантовите технологии;

63.призовава Комисията да подкрепи производството в рамките на ЕС на масово използвани интегрални схеми, например за електронни устройства и автомобили; призовава за подкрепа за разработването на интегрални схеми, които намаляват потреблението на енергия в цифровия сектор;

64.подчертава необходимостта от подкрепа за ефективността на кръговата икономика и припомня, че продуктите на информационните и комуникационните технологии и другите видове електроника са част от приоритетните продуктови групи на работния план, който трябва да бъде приет до април 2025 г. съгласно Регламент (ЕС) 2024/1781 Регламент (ЕС) 2024/1781 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екопроектиране за устойчиви продукти, за изменение на Директива (ЕС) 2020/1828 и Регламент (ЕС) 2023/1542 и за отмяна на Директива 2009/125/ЕО, (ОВ L, 2024/1781, 28.6.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1781/oj).;

65.счита, че в рамките на предстоящата МФР трябва да се отпусне допълнително финансиране за развитието на капацитет за производство на полупроводници и за други полупроводникови технологии и процеси от следващо поколение (напр. фотонни интегрални схеми, интегрални схеми с широк обхват, както и проектиране, производство, изпитване, сглобяване и усъвършенствано опаковане) в рамките на ЕС;

66.признава, че съществува пазарна необходимост от суверенни решения, които предлагат повишени равнища на контрол върху данните за определени категории чувствителни данни, и признава рисковете, свързани с разчитането на единствени доставчици с господстващо положение; призовава за стратегия за намаляване на зависимостта от чуждестранни доставчици на услуги в облак, като същевременно се насърчават европейските алтернативи;

67.отбелязва, че обсъжданията относно схемата на ЕС за сертифициране на киберсигурността за услуги в облак не са довели до никакви резултати; посочва, че съществуват съображения за суверенитета, по-специално свързани с извънтериториалността на обвързващите правни режими, които не могат да бъдат решени чрез технически дискусии; призовава Комисията да предложи определение за суверенен облак и неговото приложно поле в планирания законодателен акт за развитие на компютърните услуги в облак и ИИ;

68.отбелязва необходимостта от осигуряване на съхранение на данни и изчислителна мощност, както и на разпределени изчислителни инфраструктури; призовава Комисията да гарантира, че потребителите на услуги в облак имат възможност да избират решения, които отговарят на техните нужди, като спешно премахнат пречките пред смяната и диверсификацията на доставчиците чрез стратегии за множество изчисления в облак и като насърчават конкурентоспособен европейски пазар на услуги в облак, като по този начин се намали зависимостта от отделни доставчици и се засили цифровият суверенитет;

69.призовава Комисията да използва инициативи като 8ra и ВПОИ CIS (инфраструктура и услуги за изчисления в облак) за постигане на напредък по децентрализираната инфраструктура за изчисления в облак и периферни изчисления, които дават възможност за суверенитет и допринасят да се намали зависимостта от чуждестранни доставчици и се гарантира устойчивост, като същевременно се повиши оперативната гъвкавост в рамките на Европа;

70.приветства инициативата InvestAI, включително широкомащабната инфраструктура за ИИ; подчертава необходимостта Европа да се позиционира като световен лидер в обучението на модели на ИИ, научните изследвания и напредъка в областта на квантовите изчислителни технологии; поема ангажимент да продължи да подкрепя развитието на ИИ чрез стартиране на инициативи като тези за инфраструктурни комплекси за ИИ с цел осигуряване на изчислителна мощ за стартиращи и разрастващи се предприятия и за изследователи.

71.призовава Комисията допълнително да подкрепи проектирането и разработването на европейски ИИ и да приеме политики и мерки, които ще дадат възможност на европейските промишлени сектори да се възползват от своите данни и внедряването на ИИ;

72.подчертава, че забавеното внедряване на основаващи се на ИИ иновации възпрепятства технологичния напредък, конкурентоспособността на пазара и цифровата трансформация в рамките на ЕС;

73.очаква, че моделът на публично-частно финансиране ще отключи безпрецедентни частни инвестиции в ИИ, което ще отвори достъпа до суперкомпютри за стартиращите предприятия и промишлеността;

74.признава неотложната необходимост да се определи ясна пътна карта за развитието на квантовите технологии, включително квантовите изчислителни технологии и квантовото криптиране, като се гарантира, че публичните и частните инвестиции водят до конкретни търговски приложения;

75.призовава Комисията да извърши оценка на съществуващите национални рамки за лаборатория в областта на квантовите технологии и на начина, по който съществуващото законодателство се прилага за тях, за да се предотврати разпокъсаността на пазара; приветства обявяването на стратегията за квантовите технологии и Акта за квантовите технологии в Компаса за конкурентоспособността на Комисията.

76.призовава Комисията да гарантира, че Акта за квантовите технологии, придружен от оценка на въздействието, позиционира Европа като водещ регион за високи постижения и иновации в областта на квантовите технологии чрез инвестиране в научноизследователска и развойна дейност и иновации, мобилизиране на финансиране за разширяване на европейската квантова екосистема, капацитет и производство и гарантиране, че водещите научни изследвания в областта на квантовите технологии в Европа се предлагат на пазара в Европа; подчертава, че трябва да се осигурят осезаеми технологични приложения чрез насърчаване на политики, които ускоряват технологичната зрялост и улесняват прехода от научни изследвания към търговски успех;

77.призовава за целенасочени инвестиции, сътрудничество в промишлеността и регулаторни рамки, които подкрепят разработването, разрастването и навлизането на пазара на квантови технологии в ключови сектори;

78.призовава за координирана стратегия на ЕС за постквантова криптография с цел защита на данните от бъдещи киберзаплахи;

79.призовава Комисията да подкрепи екосистемите за споделяне на специфични за промишлеността данни в рамките на промишлените сектори, насърчаване на сътрудничеството и стимулиране на иновациите, като същевременно се запазва суверенитетът на данните и се гарантира спазването на европейските разпоредби, както е посочено в Акта за данните; настоятелно призовава Комисията за строго правоприлагане, за да се гарантира, че доминиращите участници на пазара не налагат несправедливи условия на МСП при достъпа и споделянето на данни;

80.счита, че е необходимо да се гарантира взаимосвързана инфраструктура, която би позволила на центровете за данни да работят ефективно заедно съгласно общи стандарти с високоскоростна свързаност, като същевременно се запазят гъвкавостта, сигурността и възможностите за разрастване; счита, че тази взаимосвързана система би спомогнала за гарантиране на разпределени резерви, така че данните и услугите да останат достъпни дори в случай на повреда на центъра за данни;

81.призовава Комисията да даде приоритет на оперативната съвместимост между платформите, като позволи безпроблемно интегриране на данни между предприятията и секторите, в съответствие с изискванията на Акта за данните, който налага задължения за преносимост и оперативна съвместимост на услугите в облак и периферните услуги; подчертава необходимостта от стриктно прилагане на тези разпоредби, за да се предотврати зависимостта от определен доставчик и да се гарантира, че европейските промишлени екосистеми могат да използват иновации на основата на данни без технически или договорни пречки;

82.припомня плана на Комисията до 2030 г. центровете за данни да станат неутрални по отношение на климата и високо енергийноефективни; счита, че е необходимо да се подобри интеграцията на центровете за данни с енергийната система, като се постави акцент върху повторното използване на топлинна енергия и се предоставят услуги за гъвкавост за нуждите на електроенергийната мрежа; признава необходимостта от стимулиране на научните изследвания за охлаждане и енергийноефективни процесори, като същевременно следва да се обърне специално внимание на подкрепата за центровете за данни на ЕС; настоятелно призовава Комисията да гарантира ясно и последователно прилагане на съществуващите правни изисквания за операторите на центрове за данни в законодателството на ЕС и в държавите членки;

83.призовава Комисията и държавите членки да увеличат и насочат публичните инвестиции и да насърчат частни инвестиции в цифрова инфраструктура, за да се даде възможност за растеж и модернизация на центровете за данни;

84.призовава Комисията да предприеме координирани действия за защита на подводните кабели, да укрепи сигурността на кабелите и ремонтните способности; подчертава необходимостта от продължаване на инвестициите в изграждането на нови подводни кабели, за да се гарантира наличието на алтернативи; приветства ролята на ЕС в съфинансирането на такива проекти за подобряване на цифровата инфраструктура и свързаността във всички държави членки; призовава Комисията да проучи потенциалните полезни взаимодействия между поддръжката на цифровата и енергийната подводна инфраструктура;

85.подчертава значението на подобряването на ремонтните способности на ЕС и на държавите членки и механизмите за реагиране при смущения в подводните кабели, които са от съществено значение за поддържането на сигурни и непрекъснати комуникации; подчертава значението на международното сътрудничество за ремонт на саботирани кабели и подпомагане на необходимите инвестиции и призовава за създаването на базиран в ЕС ремонтен флот за бързо реагиране, за да се гарантира бързо възстановяване и оперативна непрекъснатост в случай на смущения; призовава Комисията за извършване на оценка на регулаторните мерки за гарантиране на справедлив достъп и сигурност, независимо дали инфраструктурата е частна или публична собственост;

86.приветства приемането на плана за действие относно сигурността на кабелите, който ще бъде организиран около четири стълба: предотвратяване, откриване, реагиране и ремонт и възпиране; подчертава значението на неговото пълно и навременно прилагане; настоятелно призовава, в настоящия геополитически контекст, за увеличаване на инвестициите в технологии за укрепване на сигурността и устойчивостта на подводната инфраструктура и инфраструктурата в открито море;

87.призовава Комисията да насърчава научните изследвания и иновациите, за да се даде възможност за прогресивни технологични иновации в областта на сигурността на кабелите, включително системи за ранно предупреждение и основани на ИИ оценки на заплахите;

88.настоятелно призовава Комисията да преразгледа наличните инструменти, предназначени за по-добро привличане на частни инвестиции в подкрепа на проекти за кабели от европейски интерес; призовава Комисията да включи проектите за подводни кабели в списъка на важните проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ); признава необходимостта от рационализиране и опростяване на прилагането и административния процес, уреждащи ВПОИ;

89.припомня законодателната работа, извършена през предходния законодателен мандат, насочена към значително подобряване на киберсигурността в ЕС; приветства по-специално приемането на Законодателния акт за киберустойчивост, Законодателния акт за киберсолидарност и Директивата за МИС 2; изтъква необходимостта от хармонизирано и навременно прилагане на тези мерки;

90.призовава Комисията да представи доклад за оценка на Акта за киберсигурността и да предложи законодателен акт за неговото преразглеждане с цел укрепване на рамката на ЕС за киберсигурност, със специален акцент върху взаимодействието между суверенитета и сигурността; освен това призовава Комисията да подобри защитата на стратегическата и критичната инфраструктура и да предотврати външната намеса от страна на субекти, които попадат под обхвата на извънтериториално законодателство, както и да ускори процеса на приемане на схемите на ЕС за сертифициране на киберсигурността; призовава за укрепване на мандата на Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA) за координиране на реакцията при кризи, надзор на сертифицирането на киберсигурността на критичната инфраструктура и гарантиране на еднакво прилагане на стандартите за киберсигурност в целия единен пазар;

91.подчертава значението на предстоящата Европейска стратегия за вътрешна сигурност за укрепването на киберсигурността и защитата на критичната инфраструктура;

92.отбелязва със загриженост, че според втория доклад относно напредъка на държавите членки в прилагането на инструментариума на ЕС за киберсигурност на 5G технологиите, 14 държави членки все още не са въвели ограничения по отношение на високорискови доставчици, което създава значителни уязвимости по отношение на сигурността; призовава за пълното прилагане на инструментариума на ЕС за сигурност на 5G технологиите, за да се намали зависимостта от високорискови доставчици; призовава Комисията да направи инструментариума задължителен, по-специално по отношение на високорисковите доставчици в критичната инфраструктура;

93.отбелязва, че за да постигне истински технологичен суверенитет, ЕС трябва да разполага с жизнеспособни търговски алтернативи; изтъква, че ЕС трябва спешно да се стреми към всеобхватна програма за опростяване и намаляване на бюрокрацията, за да насърчи благоприятна за иновациите среда, способна да подкрепи конкурентоспособни европейски алтернативи на доминиращите цифровия сектор глобални участници; подчертава, че прекомерната административна тежест, разпокъсаните регулаторни рамки, незавършеният цифров единен пазар и прекалено сложните процедури за спазване на изискванията оказват непропорционално въздействие върху европейските стартиращи предприятия, разрастващи се предприятия и МСП, като ограничават капацитета им да се конкурират на световно равнище; признава, че поради това ЕС следва да даде приоритет на рационализирането на регулаторната рамка и на задълбочаването на цифровия единен пазар, като гарантира, че законодателството е пропорционално, ориентирано към иновациите и не възпрепятства разработването на европейски технологични решения;

94.подчертава необходимостта новите законодателни предложения да бъдат приведени в съответствие с принципите за по-добро регулиране, като се гарантира, че всяка нова мярка на политиката в областта на цифровите технологии, която засяга конкурентоспособността, бива придружена от оценка на въздействието, включително проверка по отношение на конкурентоспособността, МСП и малките дружества със средна пазарна капитализация, която да преценява дали даден законодателен инструмент е необходим, пропорционален и дали не създава ненужна тежест за предприятията, особено за МСП и по този начин оказва влияние върху конкурентоспособността, перспективите за инвестиции и благосъстоянието на потребителите;

95.подчертава, че опростяването на законодателството на ЕС не трябва да застрашава нито едно от основните права на гражданите и предприятията и по този начин да застрашава регулаторната сигурност; счита, че всяко предложение за опростяване следва да не бъде прибързано или предложено без подходящо разглеждане, консултации и оценка на въздействието;

96.приветства ангажимента на Комисията за пълно прилагане на принципа за намаляване на тежестта за дружествата в законодателството на ЕС; поради това призовава Комисията да увеличи усилията си, като се стреми да премахне повече разходи и административни тежести за предприятията в сравнение с ползите, които биха произтекли от всички нови регулаторни изисквания, въведени на равнището на ЕС в същата област на политиката, така че да се премахнат пречките пред навлизането на пазара, за да се помогне на европейските дружества да се разрастват;

97.призовава Комисията да гарантира последователно опростяване и прилагане на законодателството на ЕС в областта на цифровите технологии чрез пакета в областта на цифровите технологии, да рационализира определенията и процедурите за докладване, да оценява начините за облекчаване на задълженията за докладване и да намалява различията между промишлеността и правителството;

98.счита, че подкрепата за дружествата и новаторите да останат в Европа чрез развитие на ЕС като привлекателна и гъвкава бизнес среда е от ключово значение за засилване на технологичния суверенитет; подчертава в тази връзка, че следва да се избягва свръхрегулирането и административната тежест и че правилата на ЕС следва да бъдат ясни, последователни, предвидими, пропорционални и технологично неутрални, като по този начин се поддържа конкурентоспособна в световен мащаб регулаторна среда; счита, че новите методи за възлагане на обществени поръчки и разработването на регулаторни лаборатории и изпитателни стендове също следва да допринесат за благоприятна за иновациите рамка;

99.приветства предложението на Комисията за 28-и правен режим, който да признава, че единен, хармонизиран набор от правила за целия ЕС ще донесе коренна промяна в условията за цифрови инвестиции и иновации; счита, че едно намаляване на регулаторната разпокъсаност, дължаща се на съществуването на 27 национални правни режима, ще стимулира частните инвестиции, ще намали разходите за привеждане в съответствие и ще ускори внедряването на цифрова инфраструктура, продукти и услуги от следващо поколение; насърчава Комисията да гарантира, че в тази рамка се обръща специално внимание на регулаторните пречки в цифровия сектор, например издаването на разрешения и трансграничните потоци от данни, за да се създаде истински цифров единен пазар;

100.настоятелно призовава Комисията да създаде единно звено за контакт, за да опрости процеса на кандидатстване, изискващ се за достъп на частния сектор до механизмите на ЕС за финансиране, като гарантира, че частните дружества, МСП и стартиращите предприятия могат по-лесно да участват в програми за инвестиции в областта на цифровите технологии;

101.подчертава, че центровете за данни ще окажат допълнителен натиск върху електроенергийните мрежи, поради което е наложително те да бъдат укрепени чрез инвестиции с предвидено увеличено натоварване в бъдещи периоди; подчертава, че центровете за данни могат също така да спомогнат за стабилизиране на мрежата чрез участие в гъвкавостта на търсенето; призовава за мерки за стимулиране на такъв принос въз основа на изпълнението на преразгледаната реформа на европейския пазар на електроенергия;

102.призовава Комисията и държавите членки да предложат и приложат инструменти, които гарантират организирано планиране на нарастващото търсене на енергия от центровете за данни, като улесняват стратегическото им разполагане в близост до наличните енергийни източници и по този начин свеждат до минимум зависимостта от по-широката мрежова инфраструктура;

103.отчита, че оптичните влакна са по-енергийно ефективни спрямо традиционните медни мрежи; признава значението на намаляването на потреблението на енергия при преноса на данни и гарантирането на дългосрочна стабилност и ефективност;

104.призовава Комисията да гарантира надеждни и достатъчни доставки на чиста енергия и нулеви нетни технологии в подкрепа на цифровата инфраструктура на бъдещето;

105.признава спешната необходимост от повече квалифицирани специалисти в областта на цифровите технологии, за да се постигнат стратегическите цели на ЕС; призовава държавите членки да разработят национални стратегии и стимули за задържане на европейските таланти и за привличане на най-добрите специалисти в областта на цифровите технологии в света, като по този начин укрепят капацитета на ЕС в областта на иновациите и технологичното лидерство;

106.подчертава значението на преодоляването на недостига на умения в областта на цифровите технологии и НТИМ за повишаване на технологичната устойчивост, капацитета за иновации и отворената стратегическа автономност; призовава държавите членки да увеличат инвестициите в цифрово образование, повишаване на квалификацията и преквалификация, особено в области, които са от съществено значение за екологичния и цифровия преход; подкрепя даването на приоритет на инвестициите за преодоляване на недостига на цифрови умения, по-специално в областта на ИИ, киберсигурността, анализа на данни и чистите технологии, за да се подкрепят иновациите и технологичният суверенитет;

107.призовава за координирани стратегии на национално равнище за подобряване на достъпа до висококачествено образование в областта на НТИМ, насърчаване на ученето през целия живот и привличане на таланти в областта на ИКТ и други свързани с тях области; насърчава партньорствата между публичните институции, промишлеността и доставчиците на образование, за да се гарантира съгласуваност между учебните програми и променящите се потребности на пазара;

108.призовава за по-сериозни усилия за подобряване на цифровата грамотност и умения във всички демографски области, като се постави акцент върху ранното образование в областта на НТИМ, професионалното образование и обучение и ученето през целия живот в областта на цифровите технологии; препоръчва националните стратегии за образование и обучение да бъдат приведени в съответствие с целта на цифровото десетилетие на ЕС до 2030 г. 80% от населението да притежава основни цифрови умения, с акцент върху приобщаващи по отношение на пола политики за увеличаване на участието на жените в областта на ИКТ и НТИМ; призовава институциите на ЕС да предприемат конкретни стъпки за спазване на ангажиментите, посочени в Европейската декларация относно цифровите права и принципи за цифровото десетилетие, както в рамките на ЕС, така и при сътрудничеството на Съюза с трети държави;

109.подкрепя създаването на обща рамка на ЕС за сертифициране на цифровите и техническите умения с цел подобряване на признаването и преносимостта на квалификациите между държавите членки;

110.насърчава Европейската инвестиционна банка и националните институции за развитие да подкрепят задържането на таланти в областта на цифровите технологии чрез съвместни инвестиции в европейски стартиращи предприятия в областта на дълбоките технологии, като се гарантира, че финансираните от ЕС иновации остават в региона и допринасят за технологичния суверенитет на Европа;

111.признава значението на преодоляването на несъответствието между научните изследвания и пазарната реализация и призовава Комисията да засили оползотворяването на иновациите в рамките на ЕС;

112.счита, че способността на Европа да превърне научните изследвания в готови за пазара решения е от жизненоважно значение за изграждането на необходимите способности и намаляването на зависимостта от технологии, които не са европейски.

113.подчертава, че финансирането трябва да бъде стратегически разпределено, за да се ускори разработването и въвеждането на пазара на решения, които укрепват технологичната устойчивост на Европа и стимулират иновациите; подчертава значението на по-гъвкава и основана на високи постижения структура на финансиране, особено за подобряване на превръщането на научните изследвания в промишлени приложения; призовава за увеличаване на инвестициите в научни изследвания и иновации с цел укрепване на знанията и технологичните способности на Европа и настоява финансирането от ЕС за научни изследвания, развойна дейност и иновации (НИРДИ) да се основава на открита конкуренция и високи постижения;

114.подчертава необходимостта от политики в подкрепа на промишлените иновации, включително целенасочени инвестиции в ключови стратегически технологии, в които Европа може да играе водеща роля в световен мащаб, например квантовите изчислителни технологии, с цел изграждане на иновационна екосистема;

115.счита, че частните инвестиции в НИРДИ са от първостепенно значение, и призовава ЕС да създаде стимули, които ефективно да привличат частно финансиране за разработването на критични технологии, включително чрез публично-частни партньорства;

116.подчертава спешната необходимост от по-силни стимули за мобилизиране на капитал от частния сектор за иновации, основани на технологиите; насърчава държавите членки да въведат целенасочени фискални стимули, опростяване на регулаторните норми и инструменти за споделяне на риска, предназначени да привлекат частни капиталови инвестиции в секторите на технологиите и цифровата сфера; подчертава необходимостта от рационализиране на трансграничните капиталови потоци в рамките на единния пазар, за да се улесни достъпът до финансиране за иновативни европейски стартиращи предприятия;

117.изразява твърдо убеждение, че подкрепата за оперативната съвместимост и стандартите на ЕС е от първостепенно значение за увеличаване на конкурентоспособността в технологичния сектор, тъй като гарантира, че продуктите могат да бъдат свързани и да работят във взаимодействие, което ще насърчи иновациите и отворените пазари; припомня, че както оперативната съвместимост, така и общите технологични стандарти проправят пътя за функционирането на единния пазар;

118.изтъква, че Комисията трябва да засили ангажимента си в съществуващите световни структури за стандартизация и да се съсредоточи върху международното възприемане на европейските стандарти чрез подход „отдолу нагоре“, като избягва централизация;

119.приветства ангажимента на ЕС за договаряне на всеобхватни споразумения за цифрова търговия, които улесняват сигурното и конкурентоспособно развитие на цифровата инфраструктура във всички държави партньори; насърчава Комисията да увеличи усилията си за договаряне на споразумения за свободна търговия с допълнителни държави партньори;

120.призовава Комисията да ускори техническото сътрудничество в рамките на многостранни форуми като Г-7, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Световната търговска организация (СТО), така че да се разработят глобални стандарти за цифрово управление, регулиране на ИИ, трансгранични потоци от данни и нововъзникващи технологии;

121.настоятелно призовава Комисията да постигне напредък в преговорите за трайно решение на мораториума на СТО върху електронната търговия, за да се предотврати въвеждането на цифрови тарифи, като се гарантира, че международната цифрова търговия остава отворена, предвидима и благоприятстваща иновациите;

122.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.