А.като има предвид, че с Решение за изпълнение (ЕС) 2015/690 на Комисията Решение за изпълнение (ЕС) 2015/690 на Комисията от 24 април 2015 г. за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB614xLLCotton25 (BCS-GHØØ2-5xACS-GHØØ1-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 112, 30.4.2015 г., стр. 35), ELI: http://data.europa.eu/eli/dec_impl/2015/690/oj). се разрешава пускането на пазара на храни и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB614 × LLCotton25 („генетично модифицирания памук“). В обхвата на това разрешение попада и пускането на пазара на продукти, различни от храни и фуражи, съдържащи или състоящи се от генетично модифицирания памук, предназначени за същата употреба, както всеки друг вид памук, с изключение на отглеждане;

Б.като има предвид, че на 22 март 2024 г. BASF SE, със седалище в Германия, от името на BASF Agricultural Solutions Seed US LLC, със седалище в Съединените щати, подаде заявление до Комисията за подновяване на посоченото разрешение;

В.като има предвид, че на 7 август 2025 г. ЕОБХ издаде положително научно становище относно генетично модифицирания памук в съответствие с членове 11 и 23 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, в което стигна до заключението, че заявлението за подновяване не съдържа доказателства за никакви нови опасности, модифицирана експозиция или научна несигурност, които да променят заключенията на първоначалната оценка на риска по отношение на генетично модифицирания памук, приета от ЕОБХ през 2014 г. Научно становище на Експертната група по генетично модифицирани организми на ЕОБХ относно заявление (EFSA-GMO-NL-2010-77) за пускане на пазара на устойчив на хербициди генетично модифициран памук GHB614 × LLCotton25 за употреба като храна и фураж и за внос и преработка съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 от страна на Bayer CropScience, EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2014 г., 12(5):3680, https://doi.org/10.2903/j.efsa.2014.3680.; като има предвид, че в тези становища не са разгледани няколко по-широки екологични, социално-икономически и кумулативни въздействия, за които ЕОБХ счита, че попадат извън обхвата на неговата компетентност;

Г.като има предвид, че генетично модифицираният памук е разработен така, че да придава устойчивост към глуфосината и глифосата;

Д.като има предвид, че в оценките на риска на ЕОБХ не са включени дългосрочни токсикологични проучвания или подробен анализ на кумулативните и комбинаторни ефекти, включително потенциални взаимодействия с остатъци от пестициди, които често се използват при отглеждането на памук;

Е.като има предвид, че по-голямата част от генетично модифицираните култури, включително генетично модифицираният памук, са били генетично модифицирани, за да бъдат устойчиви на един или повече „добавъчни“ хербициди, които могат да се използват по време на отглеждането на генетично модифицираната култура, без тя да загине, както би се случило с една неустойчива на хербициди култура; като има предвид, че редица изследвания показват, че генетично модифицираните култури, които са устойчиви на хербициди, водят до по-широка употреба на добавъчни хербициди, до голяма степен поради появата на плевели, които са устойчиви на хербициди Вж. например Bonny, S., „Genetically Modified Herbicide-Tolerant Crops, Weeds, and Herbicides: Overview and Impact“ („Генетично модифицирани устойчиви на хербициди култури, плевели и хербициди: преглед и въздействие“), Environmental Management, януари 2016 г., 57(1), стр. 31 – 48, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26296738 и Benbrook, C. M., „Impacts of genetically engineered crops on pesticide use in the U.S. – the first sixteen years“ („Въздействие на генетично създадените култури върху използването на пестициди в САЩ – първите шестнадесет години“), Environmental Sciences Europe, 28 септември 2012 г., том 24(1), https://doi.org/10.1186/2190-4715-24-24.;

Ж.като има предвид, че устойчивите на хербициди генетично модифицирани култури принуждават земеделските стопани да използват система за управление на плевелите, която е до голяма степен или изцяло зависима от хербициди, и това се прави чрез начисляване на премия за генетично модифицирани семена, която може да бъде оправдана само ако земеделските стопани, които закупуват такива семена, също така пръскат с добавъчните хербициди; като има предвид, че засилената зависимост от добавъчните хербициди в земеделските стопанства, в които се засажда генетично модифицираният памук, ще ускори появата и разпространението на плевели, устойчиви на тези хербициди, и по този начин ще доведе до необходимостта от още по-голяма употреба на хербициди, създавайки своеобразен порочен кръг за земеделските стопани; като има предвид, че вследствие на това неблагоприятните въздействия, произтичащи от прекомерната зависимост от хербициди, ще влошат здравето на почвите, качеството на водата и биологичното разнообразие над и под земята и ще доведат до повишена експозиция на хората и животните, евентуално също и поради увеличаване на остатъчните вещества от хербициди в храните и фуражите Вж. например: https://doi.org/10.1002/ps.8105, и https://doi.org/10.1016/j.geoforum.2009.03.009.;

З.като има предвид, че глуфосинатът е класифициран като токсичен за репродукцията (1B) и следователно отговаря на критериите за изключване, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2009/1107/oj).; като има предвид, че одобрението за използване на глуфосинат в Съюза изтече на 31 юли 2018 г.;

И.като има предвид, че остават сериозни неизяснени въпроси относно канцерогенността на глифосата; като има предвид, че през ноември 2015 г. ЕОБХ заключи, че е малко вероятно глифосатът да е канцерогенен, а през март 2017 г. Европейската агенция по химикали заключи, че не е необходимо класифициране; като има предвид, че противно на това, през 2015 г. Международната агенция за изследване на рака (специализираната агенция по ракови заболявания на Световната здравна организация) класифицира глифосата като вещество, което вероятно е канцерогенно за хората; като има предвид, че редица неотдавнашни рецензирани научни изследвания потвърждават канцерогенния потенциал на глифосата Вж. например:https://doi.org/10.1016/j.mrrev.2019.02.001.,https://doi.org/10.1093/ije/dyz017,https://doi.org/10.1371/journal.pone.0219610, иhttps://doi.org/10.1186/s13045-019-0767-9.; като има предвид, че списанието „Regulatory Toxicology and Pharmacology“ официално оттегли научния документ „Safety Evaluation and Risk Assessment of the Herbicide Roundup and Its Active Ingredient, Glyphosate, for Humans“ (Оценка на безопасността и на риска за хората от хербицида Roundup и неговата активна съставка глифосат), публикуван през 2000 г., който беше използван за защита на безопасността на глифосата в много оценки на риска, тъй като „бяха изразени опасения относно неговото авторство, валидността на констатациите от научните изследвания в контекста на погрешното представяне на приноса на авторите и спонсора на проучването и потенциалните конфликти на интереси на авторите“ https://doi.org/10.1006/rtph.1999.1371.;

Й.като има предвид, че независимият мониторинг и наблюдение на потенциалните неблагоприятни последици за биологичното разнообразие, здравето на почвите, опрашителите и нецелевите организми продължава да бъде недостатъчно гарантиран;

К.като има предвид, че при научна несигурност следва да се прилага принципът на предпазливост, установен в член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

Л.като има предвид, че Регламент (ЕО) № 1829/2003 изисква генетично модифицираните храни и фуражи да не оказват неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве, здравето на животните или околната среда;

М.като има предвид, че подновяването на разрешението за генетично модифицирания памук от страна на Съюза не би било в съответствие с международните ангажименти за намаляване на пестицидите През декември 2022 г. на 15-ата конференция на страните по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие беше договорена глобална рамка за биологичното разнообразие, която включва глобална цел за намаляване на риска от пестициди с най-малко 50% до 2030 г. (вж.: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_22_7834), като се има предвид повишената експозиция на хората, животните и околната среда на глифосат и глуфосинат в държавите, в които се отглежда тази устойчива на хербициди генно модифицирана култура, заедно с потенциално сериозните последици за здравето във връзка с това;

Н.като има предвид, че решението за изпълнение на Комисията би продължило да позволява внос в Съюза, който не отговаря на стандартите, спазвани от земеделските стопани в Съюза, като по този начин ще ги постави в неблагоприятно конкурентно положение;

О.като има предвид, че в заключенията на стратегическия диалог относно бъдещето на селското стопанство в ЕС https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/priorities-2019-2024/european-green-deal/agriculture-and-green-deal/strategic-dialogue-future-eu-agriculture_bg. Комисията се призовава да преразгледа своя подход към достъпа до пазара за вноса и износа на селскостопански хранителни продукти предвид предизвикателството, свързано с различаващите се стандарти на Съюза и неговите търговски партньори; като има предвид, че по-справедливите търговски отношения в световен мащаб, съгласувани с целите за здравословна околна среда, бяха едно от основните искания на земеделските стопани по време на демонстрациите през 2023, 2024 и 2025 г.;

П.като има предвид, че Парламентът многократно е подчертавал, че Комисията не следва да разрешава ГМО в случаите, когато държавите членки не са постигали квалифицирано мнозинство в Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите или в Апелативния комитет, за да се противодейства на трайния демократичен дефицит;

Р.като има предвид, че макар и сама да отчита недостатъците по отношение на демократичността, липсата на подкрепа от страна на държавите членки и възраженията на Парламента, Комисията продължава да разрешава ГМО;

С.като има предвид, че подходът „Едно здраве“ изисква при оценката на дългосрочната устойчивост и безопасност на ГМО да се взима предвид взаимозависимостта между здравето на хората, животните, растенията и околната среда;