1.подчертава, че е важно да се осигурят здрави морски екосистеми, местообитания и видове в ЕС;

2.подчертава уникалната роля на уязвимите видове в морските екосистеми, както и екологичните, икономическите и социалните ползи, произтичащи от тяхното управление, опазване и защита;

3.подчертава, че много от чувствителните видове са ценни показатели за здравето на морските екосистеми, осигуряват ранно предупреждение за екологични дисбаланси и допринасят за устойчивостта на екосистемите, с пряко въздействие върху производителността на рибарството и аквакултурите;

4.настоятелно призовава Комисията и държавите членки да прилагат екосистемен подход към управлението на рибарството, наред с подходи, които са съсредоточени върху опазването на уязвимите видове, като същевременно подкрепят икономическия и социалния просперитет на рибарите и гарантират постигането на целите на ЕС и международните ангажименти относно ЗМЗ и зоните от важно значение за биологичното разнообразие;

5.призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че причинените от изменението на климата промени в екосистемите са последователно отразени в екологичните оценки и управлението на рибарството;

6.настоятелно призовава Комисията и държавите членки да намалят и по възможност да премахнат случайния улов на уязвими морски видове в съответствие с член 3 от Регламент (ЕС) 2019/1241, като гарантират, че този улов не представлява заплаха за природозащитния статус на тези видове;

7.подчертава, че през последните десетилетия местообитанията са се променили, което е довело до изчезването на някои видове и същевременно е позволило появата на нови видове; във връзка с това подчертава необходимостта от повишаване на осведомеността на гражданите, и по-специално на рибарите, относно значението на събирането на данни и необходимостта от адаптивно управление;

8.подчертава значението на научнообоснованите планове за управление на МЗЗ, включително техните екологични, социални и икономически измерения и резултати, за да се гарантира, че мерките за опазване са целенасочени, ефективни и съгласувани със специфичните за екосистемите нужди, както и че тяхното прилагане е ефективно; подчертава целта на ЕС за защита на 30% от моретата на ЕС до 2030 г.;

9.припомня, че рибарите трябва да бъдат неразделна част от решението и да имат представителство във всички издаващи становища органи, като във връзка с това подчертава, че е важно да се гарантира представителство на всички от тях, и особено на дребномащабните и непромишлените рибари; изразява загриженост, че тяхното представителство невинаги е гарантирано по подходящ начин;

10.призовава Комисията и държавите членки да използват пълноценно инструментите на общата политика в областта на рибарството (ОПОР), и по-специално техническите мерки за коригиране на взаимодействията в областта на рибарството и подобряване на защитата на уязвимите видове, като същевременно се гарантира справедливо и ефективно обезщетение за рибарите, засегнати от загубата на достъп до традиционни риболовни зони, в съответствие с разпоредбите на Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури; призовава Комисията да гарантира изпълнението и прилагането на действащото законодателство;

11.настоятелно призовава държавите членки, при разпределянето на възможностите за риболов, да използват пълноценно разпоредбите, залегнали в член 17 от Регламента относно ОПОР, да насърчат рибарите да вземат мерки за свеждане до минимум или премахване на прилова на уязвими видове и да предоставят стимули на риболовните кораби, които използват селективни риболовни уреди или техники за риболов с намалено въздействие върху околната среда, като се обърне специално внимание на дребномащабните флотове;

12.припомня значението на данните, събирани в рамките на ОПОР, за правилното определяне на въздействието на рибарството върху уязвимите видове и значението на подобрените системи за наблюдение в съответствие с научните становища и законодателството на ЕС; подчертава значението на всеобхватните, специфични за отделните видове данни за прилова, за да позволят целенасочени мерки за смекчаване, да се предостави информация за стратегиите за адаптивно управление и да се улесни приемането на балансирани и основани на науката мерки, които отчитат и социално-икономическите фактори и гарантират продоволствената сигурност на ЕС;

13.подчертава колко много може да допринесе един цялостен подход във всички области на политиката за засилване на мониторинга и за защитата, възстановяването и възобновяването на уязвимите видове и местообитания; във връзка с това подчертава значението на прилагането на действащото законодателство във всички съответни области на политиката, надхвърлящи пряко свързаните с ОПОР;

14.призовава Комисията и държавите членки да засилят екосистемните подходи към управлението на морската среда, като по възможност отчитат взаимодействията между видовете, както и всички видове натиск върху морските екосистеми, включително изменението на климата и замърсяването, било то от сушата или от други източници;

15.подчертава, че МЗЗ, които са ефективно защитени и управлявани въз основа на най-добрите налични научни данни, допринасят, в зависимост от своите природозащитни цели, за свеждане до минимум на случайния улов на уязвими видове, за защита на младите екземпляри и на зоните за размножаване и развъждане на риба и за намаляване на въздействието върху уязвимите местообитания;

16.призовава Комисията и държавите членки да направят оценка на размера на регионалната и местната популация, състоянието и тенденциите при видовете и потенциалното въздействие, което небалансираните популации могат да окажат върху риболовните дейности, за да се гарантира екосистемно управление на рибарството, включващо мерки за защита на уязвимите видове;

17.призовава Комисията и държавите членки да увеличат подкрепата за научни програми относно уязвимите видове и подходите за управление, определени в съответното законодателство; подчертава факта, че в някои региони уязвимите видове, като например нарастващите популации на корморани и тюлени, оказват въздействие върху рибните запаси и дейностите, свързани с рибарството и аквакултурите, както и върху други уязвими популации на видове; счита, че регулаторната рамка разполага с необходимите инструменти, за да позволи подобрения, като се има предвид местният статут на уязвимите видове; поради това приканва Комисията и държавите членки да разгледат сред действията, които трябва да бъдат предприети, всички възможности, предвидени в Директивата за птиците и Директивата за местообитанията, за по-добро улесняване на активното и ефективно управление на популациите и за подкрепа на екосистемното управление;

18.настоятелно призовава Комисията да гарантира, че подходите на ЕС за управление на рибарството са приведени в съответствие с ОПОР, стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. и международните ангажименти на ЕС, например глобалната рамка за биологичното разнообразие Кунмин-Монреал; във връзка с това подчертава, че следва да се предприемат действия, за да спрат да намаляват уязвимите видове в морските екосистеми на ЕС, включително чрез прилагане на подходящи мерки за опазване и защита на местообитанията;

19.призовава Комисията да предприеме действия в регионалните организации за управление на рибарството (РОУР) за намаляване и, когато е възможно, премахване на прилова на уязвими видове, за ограничаване на търговията и вноса на морски продукти и засилване на мерките срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, включително чрез подобрен митнически контрол и сътрудничество с партньорите от РОУР;

20.подчертава, че ИЧВ застрашават рибарството и аквакултурите, местното морско биологично разнообразие и екосистемите, като по този начин засягат препитанието и доходите на рибарите и крайбрежните общности;

21.подчертава жизненоважния принос на дребномащабния крайбрежен риболов за местните икономики и продоволствената сигурност на ЕС и набляга на факта, че той е изправен пред нарастващи заплахи от екологични стресови фактори като инвазивните видове и изменението на климата, в т.ч. масовото движение на определени видове, особено поради затоплянето на водите — явление, което причинява сериозни загуби, особено при развъждането на черупкови организми, което е двойно засегнато от спад в производството и от увеличаване на разходите, свързани с опазването от хищници;

22.припомня, че 88 ИЧВ, засягащи Съюза, са строго регулирани в ЕС, като 47 от тях са животински видове, а 41 — растителни видове;

23.изразява съжаление, че в настоящия списък на видовете, засягащи Съюза, не се признава напълно заплахата от ИЧВ за рибарството, аквакултурите и морската среда в ЕС — понастоящем в списъка са включени само два морски вида (Plotosus lineatus и Rugulopteryx okamurae), наред с някои видове, които се срещат в бракична среда; призовава за това този списък да бъде подобрен въз основа на актуални научни консултации и оценки на риска;

24.посочва необходимостта от подходящо управление на видовете и отбелязва със загриженост засиленото присъствие на чужди видове в някои региони, като например:a)тихоокеански стриди и чужди видове раци в южната част на Северно море, особено по нидерландското крайбрежие;б)рибата стронгил (Neogobius melanostomus), която засяга екосистемата и конкретно застрашава скаридите, калканоподобните риби и местните попчета, особено около водите на Северно море;в)синия рак (Callinectes sapidus), морския рак с черни петна (Hemigrapsus takanoi), американския крайбрежен гребен (Mnemiopsis leidyi) и медузата с оранжеви ивици (Gonionemus vertens) в североизточната част на Атлантическия океан;г)жълтоперата риба (Pterois miles) и рибите от видовете Fistularia commersonii и Lagocephalus sceleratus около Гърция и Кипър;д)мидата-зебра (Dreissena polymorpha), пусната в река Ебро, и ивичестата зъбатка (Silurus glanis) в Испания;е)азиатските водорасли Rugulopteryx okamurae, по-специално в западната част на Средиземно море;

25.призовава Комисията и държавите членки да създадат регионални, специфични за отделните видове системи за мониторинг, в т.ч. координирани стратегии за ранно предупреждение и реагиране за чужди видове, засягащи икономически значими местообитания;

26.изразява съжаление от липсата на специфични програми за мониторинг на морските ИЧВ и призовава за подобряване на методите за мониторинг и хармонизиране на показателите в целия ЕС, както и за засилена техническа и финансова подкрепа, особено за най-отдалечените региони, които изискват специално допълнително финансиране поради уникалното си биологично разнообразие и своята отдалеченост;

27.препоръчва да се установят методология и стойности за определяне на праговете за всички европейски морски региони и подрегиони, като се отчете въздействието върху рибарството и аквакултурите, управляемостта на пътищата и необходимостта от по-строг контрол на флотовете на ЕС и на държавите извън ЕС, насочен към инвазивните видове, и припомня, че е важно да се прилагат Международната конвенция за контрол и управление на баластните води и седиментите на корабите и насоките за замърсяване на корпуса;

28.подчертава потенциалните връзки между ИЧВ, въведени в сухоземните и сладководните екосистеми, и тези в океаните и моретата, и тяхното въздействие върху рибарството и аквакултурите; призовава Комисията да разработи всеобхватна стратегия за справяне с този проблем;

29.подчертава, че един цялостен, превантивен и основан на множество вектори подход за управление е абсолютен приоритет за ефективното предотвратяване на въвеждането на морски ИЧВ и за справяне както с тяхното разпространение, така и с първопричините за него; насърчава държавите членки да увеличат използването на „сканирането на хоризонта“ и на нови техники като електронна ДНК, изкуствен интелект и автоматизирано наблюдение, както и участието на рибарите, крайбрежните общности и гражданската наука, като инструменти и ресурси за идентифициране и приоритизиране на нови, нововъзникващи и високорискови ИЧВ за рибарството и аквакултурите; настоятелно призовава Комисията да прилага този интегриран подход при изпълнението на Европейския пакт за океана, за да се гарантират координирани действия във всички сектори и държави членки;

30.призовава държавите членки да засилят комуникацията, координацията и сътрудничеството, особено в трансграничните райони, като същевременно използват биологичната сигурност за своевременно прилагане на мерки за ранно откриване и бързо ликвидиране на морски инвазивни чужди видове, както и за управление на онези от тях, които вече са широко разпространени; освен това призовава Комисията да си сътрудничи с държавите членки за разширяване на тези действия чрез сътрудничество с държави извън ЕС, които споделят същите морски басейни;

31.препоръчва засилено сътрудничество между научните институции и агенциите на ЕС с цел подобряване на трансфера на знания и приложните изследвания относно разпространението, въздействието и контрола на инвазивните морски видове;

32.подчертава, че Средиземно море, което според Организацията за прехрана и земеделие се затопля с 20 % по-бързо от останалата част на света, е особено засегнато, тъй като в него има повече ИЧВ от всяко друго море в световен мащаб, със значително отрицателно въздействие върху морските екосистеми и секторите на рибарството и аквакултурите, и поради това то изисква специално внимание; във връзка с това настоятелно призовава Комисията и държавите членки да разпределят допълнителни ресурси и да определят спешни мерки за спиране на разпространението на ИЧВ в този морски басейн;

33.призовава Комисията да подкрепи Генералната комисия по рибарство за Средиземно море в нейните инициативи за научен мониторинг и пилотни проекти за справяне с предизвикателствата, свързани с инвазивните морски видове;

34.призовава Комисията да предостави специално финансиране в рамките на Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури и други бюджетни програми в подкрепа на научните изследвания, предотвратяването и ликвидирането на инвазивни видове или, където ликвидирането им не е осъществимо, управление на тяхното разпространение и възстановяване от неговото въздействие, в сътрудничество с рибарите, местните органи и научните организации; отново потвърждава убеждението си, че такова финансиране следва да бъде предоставено в следващата многогодишна финансова рамка;

35.подчертава значението на системата за уведомяване EASIN, и по-конкретно за навременното и всеобхватно докладване на нови случаи, мерките за ликвидиране и разкритията от официалния контрол; настоятелно призовава държавите членки да подобрят системата, като предоставят данни за разпространението, особено чрез приноса на информацията от страна на рибарите, производителите на аквакултури и всички други съответни заинтересовани страни;

36.припомня международното измерение на ИЧВ и предлага ЕС да засили действията си в това отношение, като използва всички налични международни форуми, и по-специално РОУР, Конвенцията за биологичното разнообразие и глобалната рамка за биологичното разнообразие Кунмин-Монреал; призовава ЕС да подобри съвместния обмен на знания и взаимното обучение с други международни организации и държави извън ЕС;

37.подчертава потенциала за сътрудничество с държави извън ЕС, които споделят същите морски басейни, включително чрез РОУР, за обмен на най-добри практики, привличане на инвестиции и установяване на колективни цели за справяне с въздействието на ИЧВ;

38.подчертава, че ИЧВ оказват значително отрицателно въздействие върху морското биологично разнообразие и екосистемите, върху дейностите на синята икономика, като рибарството и аквакултурите, както и върху други икономически дейности, които не са свързани с морето, и върху крайбрежните общности и обществото като цяло; счита, че освен загубата на биологично разнообразие и въздействието върху екосистемите, е от решаващо значение да се вземат предвид и по-широките социални, икономически и културни последици, за да се предотвратяват ефективно нови инвазии и да се приложат успешни мерки за смекчаване на последиците;

39.настоятелно призовава Комисията да разработи специален показател за чувствителни и инвазивни видове в моретата на ЕС, като вземе предвид списъци като Червения списък на Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN), който да бъде включен в публикациите на Евростат, свързани с ЦУР, с цел по-добро наблюдение на разпространението, мерките за опазване и други усилия за управление;

40.призовава Комисията да включи в бъдещите проекти на европейските програми за научни изследвания и иновации финансиране за научни изследвания в областта на ИЧВ и за екологосъобразни решения за тяхното устойчиво управление и контрол;

41.подчертава значението на подкрепата за засегнатите оператори в областта на рибарството и аквакултурите чрез схеми за обезщетение и фондове за адаптиране в съответствие със съществуващите финансови разпоредби, особено в районите, изправени пред преки икономически загуби поради инвазивни видове; подчертава необходимостта от предоставяне на целенасочени финансови и регулаторни стимули за насърчаване на целенасочени дейности за улавяне и отстраняване на инвазивни видове от страна на местните рибари в крайбрежните води и вътрешните водни пътища като средство за намаляване на екологичния натиск, като същевременно се подкрепя местният поминък; подчертава евентуалната роля, която застрахователните схеми могат да играят за справяне с проблема, по-специално последиците за лицата, развъждащи черупкови организми, производителите на аквакултури и рибарите;

42.призовава държавите членки и Комисията да разработят кампании за повишаване на осведомеността с цел информиране и ангажиране на рибарите, лицата, развъждащи риба и черупкови организми, заинтересованите страни от риболовния сектор и широката общественост относно въвеждането, откриването и въздействието на ИЧВ, екологичните и икономическите последици от тях и начините за свеждане до минимум на рисковете, породени от тяхното въвеждане и разпространение;

43.препоръчва, когато е осъществимо, разработването на програми, насочени към инвазивните видове, които имат за цел да подобрят контрола на популацията и да предоставят възможности за компенсация на рибарите;

44.счита, че управлението на ИЧВ може да предостави възможности за допълнителен временен доход чрез приложни иновации за генериране на продукти с добавена стойност, като например биоторове и селскостопански субстрати, които подпомагат контрола на тези видове и, когато е възможно, тяхното ликвидиране; призовава Комисията да финансира научните изследвания и трансфера на технологии в тази област;

45.подчертава, че когато ликвидирането на инвазивни видове не е осъществимо, експлоатацията на такива видове за консумация от човека може да осигури допълнителни временни доходи за рибарите и да донесе ползи за местните икономики в ЕС;

46.приветства временното икономическо използване на някои ИЧВ, като например водораслите, за хранителни и нехранителни цели; посочва, че освен храни за консумация от човека тези цели биха могли да включват и фуражи за животни и риба, фармацевтични продукти, опаковки, козметични продукти или биогорива;

47.отново заявява, че крайната цел винаги е ликвидирането на ИЧВ; във връзка с това подчертава, че икономическата зависимост от експлоатацията на ИЧВ следва винаги да бъде временна или вторична и че тя не трябва да насърчава разпространението или пускането на пазара на тези видове;

48.призовава за по-голяма и целенасочена финансова подкрепа за подобряване на ефективното управление и защита на крайбрежния поминък и морските екосистеми и опазването на уязвимите видове, както и за системи за информация, мониторинг и ранно предупреждение за ИЧВ на регионално и национално равнище и на равнището на ЕС с оглед на положителното въздействие на тази подкрепа върху рибарството, биологичното разнообразие и екосистемите;

49.настоява бъдещата многогодишна финансова рамка да включва финансиране за укрепване на конкурентоспособността на риболовния флот с оглед на предизвикателства като нарастващите разходи, загубата на риболовни зони и въздействието на инвазивните видове; счита за приоритет подобряването на достъпа на рибарите до финансови ресурси, за да модернизират своите кораби, да цифровизират операциите си и да диверсифицират източниците си на доходи;

50.припомня на Комисията, че най-отдалечените региони и островните и крайбрежните райони служат като важни защитени пристанища за чувствителни морски видове, но същевременно са силно уязвими по отношение на инвазивните чужди видове; призовава да се признае значението на защитата на тези уязвими видове и борбата с ИЧВ в тези региони, а именно чрез създаването на програма от възможности за местен риболов, които са специфични за отдалечените и островните райони; подчертава потенциала на устойчивия екотуризъм като средство за предоставяне на възможности за диверсификация, като същевременно се запазва уникалното биологично разнообразие на тези региони и се осигуряват преки ползи за секторите на рибарството и аквакултурите;

51.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.