1.отбелязва, че през последните пет години ЕС беше изправен пред големи предизвикателства, включително избухването на пандемията от COVID-19 и незаконната и неоправдана война на Русия в Украйна, които оказаха значително икономическо въздействие; отбелязва бързото прилагане и въздействието на инициативите и инструментите, обхващащи целия ЕС, които имат за цел да се предприемат мерки за справяне с икономическите и социалните последици от външни сътресения, и по-специално МВУ и Европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE);

2.отбелязва, че според икономическата прогноза на Комисията от есента на 2025 г., публикувана на 17 ноември 2025 г., се очаква БВП на ЕС да нарасне с 1,4% през 2025 г. спрямо 2024 г. и с 1,4% през 2026 г.; отбелязва, че въз основа на тази прогноза ЕС все още изостава значително от САЩ и Китай по отношение на очаквания растеж; подчертава, че въпреки значителните предизвикателства еврозоната и ЕС показаха устойчивост;

3.отбелязва, че потенциалният растеж, отразяващ темпа на растеж, който дадена икономика може да поддържа без прекомерна инфлация, се очаква да спадне от 1,5% през 2024 г. на 1,3% през 2027 г. в ЕС и съответно от 1,4% на 1,2% в еврозоната, тъй като ръстът на населението в трудоспособна възраст се забавя; счита, че тези равнища на потенциален растеж са твърде ниски, за да се овладеят предизвикателствата, с които ще се сблъска европейската икономика през следващите години;

4.отбелязва, че според икономическата прогноза на Комисията от есента на 2025 г. съвкупният дефицит в еврозоната се очаква да нарасне от 3,1% от БВП през 2024 г. на 3,2% от БВП през 2025 г.; отбелязва, че въз основа на настоящите политики се очаква през 2026 г. дефицитът да нарасне до 3,3% от БВП;

5.отбелязва, че се очаква 12 държави членки да имат дефицит, надвишаващ 3% от БВП през 2027 г., и че 10 държави членки са обект на процедури при прекомерен дефицит;

6.отбелязва, че съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП в ЕС се очаква да достигне 82,8% през 2025 г. и според прогнозите ще нарасне до 83,8% през 2026 г. и до 84,5% през 2027 г, което надхвърля заложената в Договорите референтна стойност от 60% за отделните държави членки; отбелязва, че според прогнозите консолидираният държавен дълг в еврозоната ще нарасне до 89,8% през 2026 г. и до 90,4% през 2027 г.; отбелязва, че равнищата на дълга се различават значително в отделните държави членки;

7.призовава държавите членки да следват разумни фискални политики с цел да гарантират устойчивостта на публичния дълг;

8.припомня, че екстремните метеорологични явления оказват съществено въздействие върху публичните финанси; съзнава, че въздействието и честотата на екстремните метеорологични явления само ще се засилват през следващите години;

9.приветства факта, че инфлацията в еврозоната беше сведена до целевото равнище на Европейската централна банка, след като достигна върховото си равнище от 10,6% през октомври 2022 г.; отбелязва обаче, че инфлацията продължава да бъде на различни равнища в отделните държави членки, като в някои от тях тя е по-висока, включително в държавите членки с енергоемки промишлени отрасли; отбелязва, че базисната инфлация, както и инфлационните очаквания, все още остават над целевото равнище; подчертава продължаващото въздействие на инфлацията при храните и енергията върху европейските домакинства; отбелязва, че инфлацията засяга неравномерно различните групи по доходи, като домакинствата с ниски доходи са най-силно засегнати;

10.изразява загриженост, че недостатъчните частни и публични инвестиции вероятно ще възпрепятстват устойчивия растеж и конкурентоспособността в Европа и ще попречат на ЕС да изпълни общите приоритети, посочени в стратегическата програма на ЕС за периода 2024—2029 г.; подчертава, че държавите членки трябва да полагат повече усилия за премахване на пречките и мобилизиране на по-големи частни инвестиции в съответствие със стратегията на Комисията за съюз на спестяванията и инвестициите; отчита политическата цел на Комисията за опростяване на нормативната уредба и значително намаляване на административната тежест с цел насърчаване на частните инвестиции; подчертава, че спешно са необходими инвестиции в области като научноизследователската и развойна дейност, инфраструктурата и иновациите, за да се повиши потенциалният растеж в ЕС; настоява, че следващата многогодишна финансова рамка (МФР) ще изпълнява решаваща роля не само за осигуряването на публични инвестиции, но и като подпомага мобилизирането на частни инвестиции, и подчертава във връзка с това, че финансовите инструменти и бюджетните гаранции са мощни и ефективни инструменти за постигане на целите на политиката на ЕС от критично значение, както и готови за използване в целия ЕС финансови инструменти;

11.отбелязва, че в Европейския макроикономически доклад на Комисията се признава, че финансовата достъпност на жилищата е въпрос с макроикономическо и социално измерение, по-специално като налага потенциални ограничения върху трудовата мобилност и отслабва растежа на производителността в дългосрочен план;

12.подчертава, че последователната и целенасочена промишлена политика е от жизнено значение за подпомагането на технологичната трансформация на ЕС и на сигурните и устойчиви вериги на доставки, като същевременно се запазват конкурентни и незасегнати от нарушения пазари;

13.отбелязва, че равнището на заетост в ЕС е достигнало рекордно високо равнище, което е отражение на динамичния пазар на труда в повечето държави членки; изтъква включването на рамката за социална конвергенция в европейския семестър; подчертава, че моделът на професионално образование и обучение се е доказал като успешен в държавите членки, които са го избрали; изразява съжаление относно големите разлики, които са налице между отделните държави членки по отношение на равнищата на безработица, по-специално по отношение на младите хора;

14.отново подчертава колко е важно да се гарантират еднакви условия на конкуренция на единния пазар и призовава държавите членки да предприемат действия за задълбочаване на единния пазар чрез премахване на вътрешните пречки;

15.припомня, че целта на реформата на рамката за икономическо управление е тя да бъде опростена, да стане по-прозрачна и по-ефективна, с по-високо равнище на национална ангажираност и по-добро гарантиране на изпълнението, както и да се подобри нейната способност да се справи с разнородността на фискалните позиции, публичния дълг и икономическите предизвикателства и да спомогне за предприемането на мерки с цел справяне със средносрочните и дългосрочните предизвикателства, с които се сблъскват ЕС и неговите държави членки, включително чрез насърчаване на антициклични фискални политики;

16.подчертава, че съгласно реформираната рамка за икономическо управление ръстът на нетните разходи е единственият оперативен показател за наблюдение на спазването от страна на държавите членки на съответните препоръки на Съвета; подчертава, че много държави членки ще продължат да се сблъскват с проблема за липса на достатъчен фискален капацитет, който на им позволява да отговорят на значителните нужди от инвестиции; отбелязва, че националната клауза за дерогация вече е била задействана за разходите за отбрана само една година след влизането в сила на преразгледаните правила като краткосрочен отговор на извънредни събития извън контрола на държавите; подчертава, че националната клауза за дерогация е предвидена за временни, специфични за всяка държава извънредни ситуации и не е подходяща за предприемане на мерки с цел справяне с дългосрочни структурни нужди;

17.подчертава, че Комисията разшири дискреционните си правомощия съгласно реформираната рамка за икономическо управление, по-специално чрез процеса, който е в основата на средносрочните фискално-структурни планове; отбелязва констатацията на Европейския фискален съвет, че Комисията е използвала известна свобода на преценка, когато е забавяла или е вземала решение да не открива процедури при прекомерен дефицит; подчертава, че еднаквото прилагане на фискалните правила на ЕС е от първостепенно значение, за да се запази доверието в рамката за икономическо управление, да се гарантира равно третиране на държавите членки и да се утвърди съгласуван и истински европейски подход;

18.отбелязва целенасочените изменения на рамката на ЕС за икономическо управление, публикувани от Комисията на 2 октомври 2025 г., които имат за цел постигането на съгласуваност след най-новата актуализация на рамката за икономическо управление;

19.отбелязва със загриженост констатациите на Европейския фискален съвет, че приблизително половината от независимите фискални институции не са участвали официално в изготвянето на средносрочните фискално-структурни планове; счита, че по-голямото участие на независими фискални институции ще увеличи прозрачността и външния надзор в ключов момент на преход;

20.подчертава, че публичните инвестиции са се увеличили значително през последните години, като приблизително половината от увеличението за периода между 2019 г. и 2025 г. е финансирано от ЕС главно чрез МВУ; отбелязва, че се очаква тези ползи да продължат да се реализират и след 2026 г. със значително въздействие в други области в държавите членки и че дългосрочното въздействие на структурните реформи може да повиши потенциалния обем на производството в еврозоната с до 1,3% от БВП през периода 2020–2033 г. в сравнение със сценарий без използване на МВУ; изразява загриженост относно факта, че действието на МВУ приключва през 2026 г., и относно въздействието, което това може да окаже върху цялостната фискална позиция на ЕС; настоятелно призовава държавите членки да приключат изпълнението на своите планове за възстановяване и устойчивост до август 2026 г.; припомня, че дългът, емитиран за финансиране на МВУ, трябва да бъде изплатен до 2058 г. по начин, гарантиращ стабилно и предвидимо намаляване на задълженията;

21.отбелязва препоръката на Комисията, според която общата фискална позиция на държавите членки следва да продължи да бъде като цяло неутрална през 2026 г. въпреки значителните различия между държавите членки;

22.подчертава, че публичните приходи и публичните разходи са от съществено значение за гарантиране на устойчивостта на публичните финанси; припомня препоръката на Съвета от 17 февруари 2026 г. относно икономическата политика на еврозоната, в която се призовава за намаляване на разликите в данъчното облагане чрез подобряване на спазването на данъчното законодателство, включително чрез справяне с избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане и борба с агресивното данъчно планиране; подчертава, че слабото правоприлагане в рамките на данъчната администрация и на борбата срещу отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци подкопава фискалната устойчивост и допринася за макроикономически дисбаланси;

23.отбелязва програмната промяна в политиката на Комисията в рамките на настоящия цикъл на европейския семестър, вследствие на която насоки за пакета на европейския семестър вече се предоставят не в годишния обзор на устойчивия растеж, а в компаса за конкурентоспособността; подчертава, че тази промяна подобрява насочеността на рамката на семестъра; подчертава колко е важно да е налице последователност по отношение на специфичните за всяка държава препоръки, които са замислени като многогодишни и дългосрочни ангажименти за реформи, както и на усилията на държавите членки за постигане на дългосрочните цели; призовава Комисията да гарантира наличието на цялостна визия за европейската конкурентоспособност, както и че дългосрочните приоритети на прехода продължават да бъдат последователно и съгласувано отразявани в специфичните за всяка държава препоръки през последователните цикли на семестъра;

24.отбелязва, че специфичните за всяка държава препоръки съдържат препоръка относно фискалната политика, включително относно фискалните структурни реформи, когато това е целесъобразно; отбелязва ангажимента на Комисията да използва европейския семестър за насърчаване на конкурентоспособността, стабилността, икономическия растеж, устойчивостта и социалната справедливост, както и да интегрира целите на ООН за устойчиво развитие и Европейския стълб на социалните права в европейския семестър; подчертава, че европейският семестър е ключов инструмент за координиране на макроикономическите и бюджетните политики на държавите членки, с което се гарантира макроикономическата стабилност на икономическия и паричен съюз; подчертава значението на специфичните за всяка държава препоръки като крайъгълен камък на координацията на европейската икономическа политика; припомня, че специфичните за всяка държава препоръки са политически действия, които са неразделна част и от средносрочните фискални структурни планове, националните планове за възстановяване и устойчивост и обявеното предложение за плановете за национално и регионално партньорство;

25.припомня ролята на специфичните за всяка държава препоръки за координирането на приоритетите на ЕС; отбелязва липсата на напредък в действителното изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки; отбелязва, че между 2019 г. и 2023 г. по отношение на 25,1% от специфичните за всяка държава препоръки не е бил отбелязан никакъв напредък или само ограничен напредък; призовава Комисията да преосмисли начина, по който се разработват специфичните за всяка държава препоръки и по който се предприемат последващи действия във връзка с тях, по-специално по отношение на бъдещата им роля в достъпа до средства на ЕС; припомня призива си специфичните за всяка държава препоръки да бъдат по-малко на брой и да бъдат по-целенасочени;

26.отбелязва амбицията на Комисията да отрази допълнително в специфичните за всяка държава препоръки действията, които са от основно значение за съюза на спестяванията и инвестициите, обявен в съобщението на Комисията от 19 март 2025 г.10 Съобщение на Комисията от 19 март 2025 г., озаглавено „Съюз на спестяванията и инвестициите: Стратегия за насърчаване на благосъстоянието на гражданите и икономическата конкурентоспособност в ЕС“ (COM(2025)0124),;

27.отбелязва, че се очаква специфичните за всяка държава препоръки да играят по-голяма роля в следващата многогодишна финансова рамка за насочване на инвестициите и реформите на национално и регионално равнище; счита, че подборът на реформи и инвестиции следва да се ръководи от тяхната ефективност при изпълнението на съответните специфични за всяка държава препоръки с оглед на осъществяването на справедлив преход към екологична и конкурентоспособна европейска икономика; подчертава, че този процес трябва да бъде придружен от по-силен демократичен контрол и от по-голяма ангажираност от страна на държавите членки;

28.подчертава нарастващото значение на специфичните за всяка държава препоръки, свързани с плановете за национално и регионално партньорство; насочва вниманието към факта, че понастоящем не съществува прозрачна или проследима методика за разработване и подбор на специфични за всяка държава препоръки, нито яснота относно причините, поради които някои от тях се предлагат, а други – не, което поражда опасения относно отчетността и равното третиране на държавите членки; призовава Комисията да изясни основните процедури и критерии за подбор; подчертава, че всяко цялостно разширяване на оперативната самостоятелност на Комисията трябва да бъде придружено от съответните механизми за последваща отчетност и от значително увеличаване на потока от информация към Парламента;

29.отбелязва, че специфичните за всяка държава препоръки за 2025 г. бяха съсредоточени в по-голяма степен върху конкурентоспособността и опростяването в съответствие с приоритетите, определени в компаса за конкурентоспособността, като същевременно подчертаваха необходимостта от насърчаване на високите научни постижения, научните изследвания, иновациите и технологичното развитие като ключови двигатели на дългосрочната производителност и издръжливост; подчертава, че по-малка част от специфичните за всяка държава препоръки са посветени на социалните политики и политиките в областта на климата; отбелязва, че за някои държави членки специфичните за всяка държава препоръки включват препоръка за постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива;

30.отбелязва, че за Комисията препоръката за еврозоната е преди всичко инструмент за насочване на обсъжданията в Еврогрупата; приканва обаче Комисията да предприеме последващи действия във връзка с препоръките за еврозоната, включително като ги вземе предвид при изготвянето на специфичните за всяка държава препоръки; изразява съжаление, че през 2025 г. Комисията не публикува преглед на изпълнението на препоръките за еврозоната, както правеше в миналото като част от своите доклади за еврозоната; отбелязва, че през 2025 г. специфичните за всяка държава препоръки не включват пряко препоръки, свързани с изменението на климата;

31.припомня, че докладът на Марио Драги убедително показа необходимостта от увеличаване на публичните и частните инвестиции и от осъществяване на амбициозни реформи с цел да се повиши конкурентоспособността на ЕС; призовава Комисията и държавите членки да представят стратегия за покриване на нуждите от инвестиции в периода след 2026 г.;

32.счита, че рамката на ЕС за икономическо управление следва да бъде допълнена от инструменти и средства на равнището на ЕС, когато това е целесъобразно, така че да се сведат до минимум разходите за данъкоплатците в ЕС и да се увеличи максимално ефективността при предоставянето на европейски обществени блага, както и да се реагира на кризи, засягащи целия Съюз, например продължаващата криза в областта на сигурността и отбраната; отбелязва, че дълговите ценни книжа на ЕС могат да служат като еталон и че това би могло да засили интеграцията на финансовите пазари на ЕС; призовава за въвеждането на нови собствени ресурси за финансиране на политиките на Съюза; подкрепя създаването на Европейския фонд за конкурентоспособност и на Фонда за разрастване в Европа;

33.подчертава постигнатото в рамките на Европейския съвет съгласие за предоставяне на заем в размер на 90 млрд. евро на Украйна за 2026 г. и 2027 г. въз основа на заемане на средства от страна на ЕС на капиталовите пазари, обезпечено от маржа в бюджета на ЕС;

34.отбелязва, че вследствие на променящата се геополитическа среда е необходимо между държавите членки да има още повече единство и солидарност, особено като се имат предвид опасенията на Съюза и неговите държави членки във връзка със сигурността; счита, че укрепването на сигурността на Европа чрез намаляване на стратегическите зависимости продължава да бъде от съществено значение за гарантирането на дългосрочната устойчивост на Съюза; подкрепя усилията на Комисията за преминаване към по-координиран подход към отбраната; отбелязва, че с инструмента „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) се създава механизъм за отпускане на заеми в размер на 150 милиарда евро в подкрепа на инвестициите на държавите членки в отбраната; изразява обаче съжаление относно факта, че инструментът SAFE се основава на член 122 от ДФЕС, което ограничава парламентарния контрол; приветства факта, че показателят за нетните разходи изключва цялото национално съфинансиране в рамките на финансираните от ЕС програми, като предоставя по-големи фискални възможности на държавите членки да инвестират в общите приоритети на ЕС, посочени в Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета11 Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета (ОВ L, 2024/1263, 30.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1263/oj)., като по този начин се допринася за засилването на полезните взаимодействия между бюджета на ЕС и националните бюджети, с което се намалява степента на разпокъсаност и се повишава цялостната ефективност на публичните разходи в някои области, например отбраната; подчертава, че ангажиментът на държавите членки за увеличаване на разходите за отбрана следва да не бъде за сметка на другите общи приоритети на ЕС;

35.отбелязва, че 16 държави членки са задействали националната клауза за дерогация за разходите за отбрана; подчертава, че тя предоставя на държавите членки гъвкавостта да увеличават разходите за отбрана, без да е необходимо това увеличение да се финансира незабавно чрез намаляване на разходите или чрез мерки за повишаване на приходите; отбелязва, че съответно тази гъвкавост предоставя на държавите членки необходимото време, за да успеят да включат по-високите разходи за отбрана в националните бюджети; подчертава, че частичното участие значително намалява прогнозните допълнителни разходи за отбрана от 650 милиарда евро на приблизително 297–337 милиарда евро;

36.предупреждава, че разходите за отбрана са по своята същност инвестиция в потребление и сами по себе си не повишават потенциалните икономически резултати; счита, че поради това разходите за отбрана следва да не се финансират чрез увеличено емитиране на дълг в дългосрочен план;

37.подчертава, че е важно да се увеличат съгласуваността и сътрудничеството между държавите членки в областта на инвестициите в отбраната, по-специално по отношение на стратегическите спомагателни способности или стратегическите оръжейни системи, които са твърде скъпи за отделните държави членки, с оглед на неотложната необходимост от разрастване на европейския отбранителен сектор и обезпечаване на дългосрочната сигурност и стратегическата автономност;

38.припомня, че Комисията никога досега не е започвала процедура при прекомерен дисбаланс, въпреки факта, че в някои държави членки се наблюдават многократни дисбаланси по текущата сметка; отбелязва, че в доклада си за механизма за предупреждение за 2026 г. Комисията ще извърши оценка на евентуалните макроикономически дисбаланси в седемте държави членки, които са избрани за извършването на задълбочени прегледи;

39.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.