P10_TA(2026)0076Европейски семестър за координация на икономическите политики: приоритети в областта на заетостта и социалните въпроси за 2026 г.Резолюция на Европейския парламент от 11 март 2026 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: приоритети в областта на заетостта и социалните въпроси — годишен доклад за 2026 г. (2025/2183(INI))Европейският парламент,

–като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз,

–като взе предвид членове 9, 121, 148 и 149 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–като взе предвид Европейския стълб на социалните права (ЕССП), провъзгласен и подписан от Съвета, Парламента и Комисията на 17 ноември 2017 г., и неговия план за действие, приет през 2021 г., и по-специално предложените водещи цели за 2030 г. в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността,

–като взе предвид Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета ОВ L, 2024/1263, 30.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1263/oj., и по-специално членове 3, 4, 13 и 27 от него,

–като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Заетост и социално развитие в Европа през 2025 г.“, публикуван през септември 2025 г.,

–като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Развитие на пазара на труда и възнагражденията в Европа“, публикуван през октомври 2025 г.,

–като взе предвид предложението на Комисията от 25 ноември 2025 г. за съвместен доклад на Комисията и Съвета за заетостта (COM(2025)0958),

–като взе предвид препоръката на Комисията от 25 ноември 2025 г. за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната (COM(2025)0957),

–като взе предвид съобщението на Комисията от 25 ноември 2025 г., озаглавено „Доклад за механизма за предупреждение за 2026 г.“ (COM(2025)0956),

–като взе предвид препоръката на Комисията от 25 ноември 2025 г. за препоръка на Съвета относно човешкия капитал в Европейския съюз (COM(2025)0959),

–като взе предвид приноса на европейските социални партньори към европейския семестър за 2026 г., и по-специално към есенния пакет,

–като взе предвид доклада на Марио Драги, озаглавен „Бъдещето на европейската конкурентоспособност“, публикуван през септември 2024 г.,

–като взе предвид доклада на Енрико Лета относно бъдещето на единния пазар, озаглавен „Много повече от пазар“, публикуван през април 2024 г.,

–като взе предвид доклада на групата на високо равнище относно бъдещето на социалната закрила и на социалната държава в ЕС, публикуван през януари 2023 г.,

–като взе предвид член 55 от своя Правилник за дейността,

–като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A10-0033/2026),

А.като има предвид, че целта на ЕС за заетост на най-малко 78% от хората на възраст между 20 и 64 години до 2030 г. е на път да бъде постигната; като има предвид, че през октомври 2025 г. равнището на безработица в ЕС беше 6%, като в отделните държави членки варира от 2,6% до 10,6%, а младежката безработица продължава да бъде висока — 13,2%; като има предвид, че равнищата на безработица и несигурните условия на труд продължават да бъдат на трайно високо равнище за младите хора, жените, по-възрастните работници, ниско- и средноквалифицираните граждани на трети държави, хората с увреждания, ромите и други етнически малцинства, като всички те се сблъскват със структурни пречки по отношение на заетостта; като има предвид, че при хората с увреждания безработицата е 15,1%; като има предвид, че по-високите равнища на заетост в ЕС следва да бъдат съпътствани от качествени работни места, нарастване на заплатите и повишаване на производителността;

Б.като има предвид, че европейският семестър продължава да бъде основен инструмент за координиране на икономическата, фискалната и социалната политика и политиката в областта на заетостта в целия ЕС и следва да има за цел по-систематично да включва социалната и екологичната справедливост и справедливостта между поколенията в макроикономическото управление, като предоставя централна роля на Eвропейския стълб на социалните права (ЕССП) и зачита принципа на субсидиарност; като има предвид, че бяха положени усилия за по-добро балансиране на мониторинга на икономическите и социалните цели в процеса на европейския семестър с разработването на набора от социални показатели и неотдавнашното интегриране на рамката за социална конвергенция в процеса; като има предвид, че есенният пакет за 2026 г. беше представен без годишен обзор на устойчивия растеж, в който се определя цялостна и балансирана стратегия за постигане на целите на ЕС в областта на икономиката, социалната сфера и заетостта, както и в областта на околната среда, и в който европейският семестър се основава на широкообхватна визия за устойчив растеж в Съюза; като има предвид, че ЕС трябва да запази своя ангажимент по отношение на конкурентоспособността, устойчивостта и социалната справедливост, без да позволява една от целите да бъде преследвана за сметка на другите;

В.като има предвид, че 93,3 милиона души, представляващи 21% от населението на ЕС, са били изложени на риск от бедност или социално изключване (ИРБИ) през 2024 г., което показва, че е постигнат ограничен напредък по отношение на целта на ЕССП за намаляване на бедността до 2030 г., като тенденцията в повече от половината държави членки е в грешната посока; като има предвид, че рисковете от бедност са много по-високи за жените, децата, по-възрастните хора, хората с увреждания, ЛГБТИ+ лицата, нискоквалифицираните лица, гражданите на трети държави, ромите, домакинствата с един родител и хората, живеещи в обезлюдени райони, и че продължават да съществуват значителни различия между държавите членки и в рамките на всяка от тях, включително между селските и градските райони; като има предвид, че това разминаване между нарастващите средни доходи и постоянните равнища на бедност подчертава структурните предизвикателства по отношение на разпределението на доходите, пазарите на труда и разработването и обхвата на системите за социална закрила; като има предвид, че над 40 милиона души в ЕС, което съответства на около 9,2% от населението, са били засегнати от енергийна бедност през 2024 г., което е довело до материални лишения; като има предвид, че недостатъчният обхват и неадекватността на схемите за минимален доход, обезщетенията за безработица и семейните и детските надбавки, както и пречките пред интегрирането в пазара на труда и достъпа до качествени обществени услуги като здравеопазване, образование, полагане на грижи и жилищно настаняване допринасят за запазването на бедността и социалното изключване, особено сред групите в най-неравностойно положение; като има предвид, че без промяна в подхода за борба с бедността на равнището на ЕС и на национално равнище няма да бъде възможно да се постигне обрат в тенденцията; като има предвид, че наличието на амбициозна стратегия на ЕС за борба с бедността ще бъде от съществено значение, за да се осигурят отговори по отношение на бедността като многоизмерно явление;

Г.като има предвид, че всяко четвърто дете в Европейския съюз все още е изложено на риск от бедност или социално изключване, като нивото на риск за тази група е по-високо от нивото за населението като цяло; като има предвид, че не е постигнат достатъчен напредък по отношение на целта за намаляване на броя на децата, изложени на риск от бедност или социално изключване, с 5 милиона до 2030 г., като делът на децата, изложени на риск от бедност или изключване, нараства всяка година за периода от 2019 г. до 2023 г. и остава на постоянно високи равнища; като има предвид, че според предложението на Комисията за съвместен доклад за заетостта за 2026 г. през 2024 г. около 19,5 милиона деца (24,2%) са били изложени на риск от бедност или социално изключване в ЕС; като има предвид, че политиките и услугите за превантивна подкрепа на децата и семействата, в съответствие с Европейската гаранция за децата, са от съществено значение за предприемането на мерки във връзка със социално-икономическите условия, които може да доведат до разделяне на семейства и настаняване на деца в институции; като има предвид, че наличието на специален инструмент за финансиране на Европейската гаранция за децата, както и полезните взаимодействия с други фондове на ЕС и национални фондове, са от изключително значение както в настоящата, така и в следващата многогодишна финансова рамка; като има предвид, че според Комисията ЕС трябва да инвестира допълнително над 11 милиарда евро годишно, за да постигне целите от Барселона за 2030 г. за образование и грижи в ранна детска възраст Европейска комисия, „Employment and Social Developments in Europe (ESDE) 2024“ (Заетост и социални тенденции в Европа за 2024 г.), септември 2024 г.; като има предвид, че децата, които могат да извлекат най-големи ползи от образованието и грижите в ранна детска възраст, например тези в неравностойно положение, обикновено се ползват от тях в най-малка степен и продължават да се сблъскват с пречки пред достъпа до тях;

Д.като има предвид, че в ЕС все още има най-малко 1,4 милиона лица с увреждания и почти 300 хиляди деца, които са настанени в институции; като има предвид, че живеещите в институции лица са изолирани от по-широката общност и нямат достатъчен контрол върху живота си и решенията, които ги засягат; като има предвид, че независимо от факта, че ЕС отдавна е поел ангажимент по отношение на процеса на деинституционализация, все още е необходимо да се полагат усилия както на равнището на ЕС, така и на национално равнище, за да се предостави възможност на уязвимите групи да водят независим живот в семейна или общностна среда;

Е.като има предвид, че всеки 12-и работник (8,2%) в ЕС е бил засегнат от бедност сред работещите през 2024 г., което подкопава социалното сближаване и подчертава факта, че заетостта сама по себе си не осигурява пълна защита срещу бедността и не води до подобряване на условията на живот поради нарастващите разходи за живот и намалената покупателна способност; като има предвид, че неотдавнашните увеличения на законоустановените минимални работни заплати, често с над 20% в периода между 2022 г. и 2025 г. и с над 40% в няколко държави членки, спомогнаха за защитата на покупателната способност на нископлатените работници и подкрепиха растежа на заплатите в нископлатените сектори; като има предвид, че макар реалните заплати да надхвърлиха равнищата от преди пандемията в повечето държави членки, няколко големи икономики все още не са се върнали на тези равнища;

Ж.като има предвид, че изменението на климата изостри неравенствата и засегна в особена степен най-уязвимите групи, които обикновено са изложени в по-голяма степен на опасности от околната среда, например високи температури, което води до по-ниски стандарти за качеството на работните места, загуба на производителност и по-голяма несигурност на работните места; като има предвид, че преходът към неутралност по отношение на климата трябва да бъде социално справедлив и приобщаващ за всички и се очаква да създаде между 1 милион и 2,5 милиона допълнителни работни места до 2030 г., ако бъде подкрепен от правилните политики в областта на заетостта и образованието; като има предвид, че силната и адекватно финансирана социална закрила, както и политиките за създаване на качествени работни места, са предпоставка за гарантирането на справедлив и честен преход към неутралност по отношение на климата и цифрова трансформация;

З.като има предвид, че ЕС е изправен пред постоянен недостиг на работна ръка и умения в няколко сектора, дължащ се на различни фактори, например демографските и технологичните промени, несъответствията между търсените и предлаганите умения, качеството на работните места и липсата на привлекателност на качествените обществени услуги, както и на инвестиции в такива услуги, което беше определено като ключова пречка за растежа и конкурентоспособността на ЕС; като има предвид, че ограничените перспективи за професионално развитие и несигурните условия на труд на младите хора в някои части на Съюза допринасят за изтичането на таланти от региони на ЕС към трети държави, което допълнително изостря този недостиг; като има предвид, че в предложението на Комисията за съвместен доклад за заетостта за 2026 г. се подчертава, че преодоляването на структурните слабости на пазара на труда чрез по-добро качество на работните места подпомага по-високата производителност, икономическите резултати, социалната справедливост и сближаването; като има предвид, че подобренията по отношение на правата на работниците, колективното договаряне, активните политики на пазара на труда, достъпа до социална закрила и възможностите за развитие на умения за всички, включително за гражданите на трети държави, както и целенасочените мерки за активизиране на тези 51 милиона души в трудоспособна възраст, които понастоящем са извън работната сила, ще спомогнат за засилване на участието, приобщаването и конкурентоспособността; като има предвид, че до 2050 г. се очаква работещото население на ЕС да намалее с до 18,8 милиона души, което предполага, че законната трудова миграция може да помогне да се реагира на променящите се нужди на пазара на труда;

И.като има предвид, че през 2022 г. делът на възрастните, участващи в обучение, е бил 39,5%, което показва, че в повечето държави членки са необходими повече усилия за постигане на целта 60% от възрастните да участват в образование и обучение до 2030 г.; като има предвид, че интегрираният подход към координацията на политиките в рамките на европейския семестър осигурява рамката за насочване на необходимите инвестиции в развитието на човешкия капитал, системите за образование и обучение; като има предвид, че е необходимо да се положат значителни допълнителни усилия, за да се гарантира провеждането на качествени политики за обучение и достъп до такова обучение, по-специално за работниците с по-ниска степен на квалификация, да се насърчава ученето през целия живот и да се укрепват конкурентоспособността, устойчивостта и приобщаването на работната сила в ЕС; като има предвид, че публичните разходи сами по себе си може да не покрият мащаба на нуждите от повишаване на квалификацията и преквалификация, като се имат предвид трансформационните предизвикателства, пред които е изправен ЕС; като има предвид, че през 2022 г. средният резултат по отношение на основни умения сред 15-годишните в рамките на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) се е понижил в сравнение с 2018 г., като слабите резултати засягат в непропорционално висока степен учащите се в неравностойно положение, което подчертава необходимостта от реформи и трайни инвестиции в образованието и обучението в подкрепа на бъдещите поколения и техния преход от образование към работа;

Й.като има предвид, че нуждите от допълнителни инвестиции в социална инфраструктура се оценяват на приблизително 192 милиарда евро годишно, включително в жилища на достъпни цени, здравеопазване и дългосрочни грижи, образование и обучение през целия живот Работен документ на службите на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавен „Identifying Europe’s recovery needs“ („Определяне на нуждите на Европа във връзка с възстановяването“) (SWD(2020)0098), придружаващ съобщението на Комисията, озаглавено „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ (COM(2020)0456).; като има предвид, че трябва да се отдава значение на икономическата възвръщаемост на социалните инвестиции, и по-специално публичните разходи за децата и младежта, които не само подобряват стандарта на живот и намаляват бедността, но също така са основни двигатели за устойчив и приобщаващ икономически растеж, по-висока производителност и повишени равнища на заетост; като има предвид, че недостатъчните инвестиции в образованието и научните изследвания отслабват дългосрочните перспективи за растеж; като има предвид, че при децата социалните инвестиции са инвестиция в бъдещето, която води до по-добро образование и по-добри перспективи за работа, което от своя страна стимулира икономическите показатели; като има предвид, че е необходимо да се извърши още работа за измерване на недостига на социални инвестиции след възстановяването в ЕС, а също така и на инвестициите в социални услуги и покритието на тези услуги, както и тяхната икономическа възвръщаемост; като има предвид, че разработването на общи показатели за данни относно разходите за социални услуги и обхвата на тези услуги, например Европейския индекс на социалните услуги, ще засили основаните на данни препоръки и ефективния мониторинг на тяхното изпълнение в рамките на европейския семестър;

К.като има предвид, че натискът, породен от жилищните разходи, и високите цени на енергията налагат значителна тежест на домакинствата, но въпреки това жилищната политика често не е достатъчно силно застъпена в специфичните за всяка държава препоръки, въпреки нейното значение от макроикономическа гледна точка и централната роля, която тя изпълнява за сигурността на доходите, социалното приобщаване и устойчивостта на разходите за живот; като има предвид, че инвестициите в социални услуги и увеличаването на предлагането на жилища, включително социални жилища и жилища на достъпни цени, както и в енергийна ефективност и саниране на сгради и предприемане на мерки във връзка с недостига на умения, играят ключова роля за намаляване на бедността, включително енергийната бедност, и за подобряване на финансовата достъпност;

Л.като има предвид, че разликата в заплащането на жените и мъжете в ЕС понастоящем възлиза на 12%, което се дължи на непропорционално високия дял на отговорностите в домакинството и грижите за децата, поемани от жените, и на продължаващото подценяване на доминираните от жени професии, наред с други фактори; като има предвид, че жените са изправени пред по-висок риск от бедност, особено в напреднала възраст, като разликата в пенсиите на мъжете и жените понастоящем достига 25% Европейски институт за равенство между половете, „Gender Equality Index“ („Индекс за равенство между половете“), https://eige.europa.eu/gender-equality-index/2025/country.;

1.подчертава конкурентното предимство на инвестирането в социалния модел на ЕС; призовава препоръките на групата на високо равнище относно бъдещето на социалната закрила и социалната държава, както и препоръките от докладите на Енрико Лета и Марио Драги, да бъдат включени в процеса на европейския семестър, за да бъде защитена и укрепена социалната пазарна икономика на ЕС; подчертава необходимостта от балансиран подход, който подкрепя социалните права, обществените услуги и структурите и обхвата на колективното договаряне в същата степен, в която подкрепя и конкурентоспособността; приветства интегрирането на ЕССП в рамката за икономическо управление и призовава държавите членки да се възползват от възможността за удължаване на периода на корекция, за да инвестират в приоритетите на ЕССП; призовава интегрираната рамка за управление да бъде отразена във вътрешните процеси на институциите на ЕС, като техните икономически и социални органи участват в еднаква степен;

2.настоятелно призовава Комисията и държавите членки да прилагат изцяло ЕССП; подчертава, че актуализираният план за действие на ЕССП трябва да превърне политическите ангажименти в конкретни и амбициозни мерки, подкрепени с ясни, измерими цели и стабилни показатели за мониторинг, за да се предприемат ефективни мерки за справяне с бедността и социалното изключване и да се помогне на работниците да се справят с екологичния и цифровия преход, по-специално що се отнася до уменията, професионалното образование и обучение (ПОО) и ученето през целия живот; призовава целите на плана за действие на ЕССП да бъдат заложени в основата на европейския семестър, като бъдат превърнати в референтни показатели в оценките на европейския семестър; отбелязва, че предложението на Комисията за съвместен доклад за заетостта за 2026 г. е съсредоточено до голяма степен върху недостига на умения и работна ръка и не съдържа цялостна оценка на прилагането на 20-те принципа на ЕССП, както се изисква в Регламент (ЕС) 2024/1263; призовава Комисията да гарантира предприемането на мерки във връзка с всички принципи на ЕССП в бъдещите цикли, за да се осигури точна и пълна картина на социалното положение в ЕС;

3.приветства амбицията на Комисията за изкореняване на бедността до 2050 г., нейния европейски план за жилища на достъпни цени и намерението ѝ да предложи законодателен акт за качествени работни места; приветства също така първата стратегия на ЕС за борба с бедността и укрепването на Европейската гаранция за децата; подчертава необходимостта от съгласуваност между европейския семестър, последващите действия във връзка с плана за действие на ЕССП и инструментите, които предстои да бъдат създадени, като се осигурят измерими цели и съответните специфични за всяка държава препоръки;

4.припомня ангажимента на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен от 2019 г. да се гарантира, че всяко дете в Европа, изложено на риск от бедност или социална изолация, има достъп до най-основните права, например здравеопазване и образование; този ангажимент бе последван от приемането на Препоръка на Съвета (ЕС) 2021/1004 от 14 юни 2021 г. за създаване на Европейска гаранция за децата ОВ L 223, 22.6.2021 г., стр. 14, ELI: http://data.europa.eu/eli/reco/2021/1004/oj.; подчертава, че целите на Европейската гаранция за децата не могат да бъдат постигнати без амбициозен специален бюджет както на равнището на ЕС, така и на национално равнище; в този контекст отново призовава за значителен специален бюджет от поне 20 милиарда евро за Европейската гаранция за децата; подчертава неотложната необходимост този специален бюджет да бъде разпределен в следващата многогодишна финансова рамка, за да се отговори на нарастващите предизвикателства в областта на детската бедност и социалното изключване;

5.подчертава колко е важно да се изкоренят детската бедност и социалното изключване, за да се прекъснат циклите, при които тези проблеми се предават от поколение на поколение; приветства включването на оценка на прилагането на Гаранцията за децата във всички доклади по държави в пролетния пакет за 2025 г. и насърчава непрекъснатото наблюдение на напредъка в рамките на европейския семестър; изразява съжаление обаче относно липсата на последващи действия във връзка с тези констатации, като само в две специфични за всяка държава препоръки през 2025 г. се призовава за действия с цел справяне с детската бедност; счита, че специфичните за всяка държава препоръки следва да отразяват спазването от страна на държавите членки на бюджетните изисквания за отпускане на определен минимум от средства за борба с детската бедност, определен в Регламента за ЕСФ+ Регламент (ЕС) 2021/1057 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за създаване на Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1296/2013 (ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 21, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/1057/oj).;

6.отново призовава да бъде увеличено финансирането за Европейската гаранция за децата, като се предостави значителен специален бюджет, както и държавите членки да насочват най-малко 5% от разпределените им средства по ЕСФ+ за борба с детската бедност и насърчаване на благосъстоянието на децата, като най-малко 10% се заделят за държавите членки, в които равнището на детска бедност надвишава средното за ЕС;

7.изразява загриженост относно равнището на младежка безработица, което продължава да бъде над два пъти по-високо от общото равнище на безработица в ЕС; подчертава, че по отношение на младите хора е от съществено значение мерките за активизиране на заетостта да бъдат допълнени с постоянна подкрепа, включително достъп до интегрирани социални услуги, жилищно настаняване и подкрепа за психическото здраве, за да се гарантира трайното им участие в образование или заетост; подчертава необходимостта държавите членки да инвестират в укрепената Гаранция за младежта, за да се гарантира качествена и навременна подкрепа за всички млади хора, неучастващи в никаква форма на заетост, образование или обучение (NEET), които са на възраст под 30 години; настоятелно призовава държавите членки да засилят използването на укрепената Гаранция за младежта като инструмент за подкрепа на лицата, напускащи системата за полагане на грижи, и за предотвратяване на ситуация, в която младите хора се оказват неподготвени за внезапното прекратяване на полагането на грижи за тях (т.нар. „care cliff“), включително чрез достъп до професионално ориентиране;

8.призовава Комисията и държавите членки, в рамките на европейския семестър, да насърчават висококачествени и справедливо платени стажове и да предотвратяват злоупотребата с тях като заместител на редовната заетост; призовава за това предстоящата директива за подобряване на условията на труд на стажантите Предложение на Комисията от 20 март 2024 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно подобряването и прилагането на условията на труд на стажантите и борбата с редовните трудови правоотношения, прикрити като стажове („Директива за стажовете“) (COM(2024)0132). да бъде амбициозна и всеобхватна, като гарантира пълна защита на правата на стажантите, включително възможността за прекратяване на стажа без предразсъдъци в случай на нарушение на основните права, и призовава за бързо приключване на преговорите;

9.счита, че са необходими действия на равнището на ЕС и на държавите членки за предотвратяване на трайно високи равнища на бедност и социално изключване и за справяне с този проблем, и във връзка с това приветства обявяването на първата стратегия на ЕС за борба с бедността; счита, че стратегията трябва да осигури всеобхватен подход за справяне с първопричините и многоизмерните аспекти на бедността и социалното изключване, като включва конкретни действия, стабилни бюджетни средства, ясни цели, ключови етапи и структурни мерки, като същевременно се гарантират силно изпълнение и мониторинг; призовава държавите членки да прилагат Директивата относно адекватните минимални работни заплати Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз (ОВ L 275, 25.10.2022 г., стр. 33, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2022/2041/oj)., за да се борят с бедността сред работещите и да стимулират труда; призовава в основата на стратегията на ЕС за борба с бедността да бъде поставена борбата с детската бедност, за да се прекъсне цикълът на бедността; настоятелно призовава държавите членки да изпълняват изцяло Препоръката на Съвета относно адекватен минимален доход Препоръка на Съвета от 30 януари 2023 г. относно адекватен минимален доход, гарантиращ активно приобщаване 2023/C 41/01 (ОВ C 41, 3.2.2023 г., стр. 1).;

10.припомня колко е важно да се подобрява достъпът на самостоятелно заетите лица до социална закрила и призовава Комисията да използва процеса на Европейския семестър, за да наблюдава прилагането на национално равнище на препоръката на Съвета относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила Препоръка на Съвета от 8 ноември 2019 г. относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила (ОВ C 387, 15.11.2019 г., стр. 1)., включително специфичните за всяка държава препоръки; припомня, че тъй като процентът на самостоятелно заетите специалисти в секторите на културата и творчеството е над два пъти по-висок, отколкото сред населението като цяло, е необходимо да се предприемат целеви мерки за сектора; приветства във връзка с това обявяването на Харта на хората на изкуството в ЕС, която има за цел да изтъкне основните принципи и ангажименти за справедливи условия на труд в този сектор, но настоятелно призовава Комисията да я публикува по-рано – още през 2026 г., тъй като става дума за отдавна съществуващи проблеми;

11.изразява съжаление, че целите на Стратегическата рамка на ЕС за ромите не се преследват по-активно от държавите членки и не им се обръща постоянно внимание в процеса на европейския семестър, особено в специфичните за всяка държава препоръки; подчертава целта на стратегическата рамка да се намали наполовина разликата в заетостта сред ромите и сред населението като цяло и да се гарантира, че до 2030 г. поне 60% от ромите полагат платен труд; настоятелно призовава държавите членки да възприемат интегриран, ориентиран към равенството подход и да гарантират, че обществените политики и услуги действително достигат до всички роми, включително до тези, които се намират в отдалечените и селските райони;

12.припомня със загриженост трайната разлика от около 24% по отношение на заетостта при хората без увреждания и хората с увреждания и от друга страна, целта на ЕС за преход от институционални грижи към грижи в общността или семейството за всички засегнати хора; призовава Комисията да преодолее тази разлика в заетостта чрез европейския семестър, включително в специфичните за всяка държава препоръки, и да актуализира стратегията на ЕС за правата на хората с увреждания за периода 2021—2030 г. в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, с помощта на нови водещи инициативи, включително европейска гаранция за заетост и умения за хората с увреждания; отново призовава Комисията да представи план за действие за деинституционализация, който да обхваща всички групи, които все още живеят в институции, например деца, хора с увреждания, лица с проблеми с психичното здраве и бездомни хора; подчертава, че напредъкът по отношение на деинституционализацията следва да бъде наблюдаван в рамките на европейския семестър, и призовава държавите членки да използват пълноценно ЕСФ + и други фондове на ЕС и национални фондове, за да завършат този процес, да разработят услуги в общността и да инвестират в превенция;

13.приветства постоянното включване на рамката за социална конвергенция в европейския семестър; подчертава колко е важна тя, заедно с набора от социални показатели, за идентифицирането на рисковете и проследяването на напредъка в областта на възходящата социална конвергенция, намаляването на неравенствата, укрепването на системите за социална закрила и насърчаването на достойни условия на труд и мерки за подкрепа, за да се гарантира справедливост при прехода; призовава Комисията да продължи да разработва иновативни инструменти за количествен и качествен анализ в обсега на тази нова рамка, за да я използва оптимално в бъдещите цикли на европейския семестър; призовава Комисията да анализира рисковете за възходящата социална конвергенция, подчертани в нейния съвместен доклад за заетостта за 2025 г., включително резултатите в областта на заетостта на непропорционално слабо представените групи, преждевременното напускане на училище и ученето за възрастни, както и бедността, на втория етап от анализа, и да обсъди със съответните държави членки предприетите или планираните мерки за справяне с тези рискове; отбелязва, че справянето с предизвикателствата, посочени в съвместния доклад за заетостта, ще допринесе за постигането на социално сближаване във възходяща посока;

14.призовава Комисията да подобри и актуализира набора от социални показатели, като гарантира, че той отразява факторите и въздействието на неравенството, включително равните възможности, качествената заетост, разпределението на богатството, достъпа до обществени и социални услуги, адекватните пенсии, жилищното настаняване и бездомничеството, психичното здраве, дискриминацията и социалните последици от влошаването на състоянието на околната среда и изменението на климата; призовава Комисията да разглежда бедността сред работещите като предупредителен сигнал в рамките на набора от социални показатели и да предложи специфични за всяка държава препоръки, когато такива тенденции продължават да са налице; подчертава необходимостта от справяне с предизвикателствата, отбелязани като „критични“ или „за наблюдение“ в набора от показатели, например преждевременното напускане на училище, прекомерните жилищни разходи, въздействието на социалните плащания, разликата по отношение на заетостта между хората без увреждания и хората с увреждания, неудовлетворените по собствена преценка потребности от медицински грижи, грижите за децата, основните цифрови умения и детската бедност; призовава за включването на индекс за социален напредък и индекс за равенство между половете с цел по-добро измерване на неравенството, достъпа до възможности и благосъстоянието, като се използват дезагрегирани данни; подчертава необходимостта от навременни, хармонизирани и прозрачни данни и методологии за подобряване на основаното на данни разработване на политики и целенасочените социални инвестиции, както и от привеждане на набора от социални показатели в съответствие с всичките 20 принципа на ЕССП;

15.припомня, че показателят ИРБИ не отразява в достатъчна степен първопричините за бедността и сложните неравенства, и по-специално приобщаването на лицата, живеещи извън частни домакинства, качествените аспекти на бедността и преживените случаи на маргинализация, като се има предвид също така, че понятието за бедност надхвърля недостатъчните доходи или материалните лишения; призовава Комитета за социална закрила да работи за подновяване на статистическата мярка за показателя за риск от бедност или социално изключване, за да я разшири в посока към по-солидно, дезагрегирано и в по-голяма степен многоизмерно разбиране за бедността и социалното изключване;

16.припомня, че социалните инвестиции могат да окажат положително въздействие върху икономическия растеж, производителността и конкурентоспособността, като същевременно допринасят за фискалната устойчивост и насърчават социалното сближаване във възходяща посока, условията на живот и труд и приобщаването на уязвимите групи; призовава Комисията и държавите членки да разглеждат социалните инвестиции като основополагащи за устойчивия растеж и да се съсредоточат върху инвестиции, които са доказали своята ефективност по отношение на растежа, производителността, качеството на работните места и повишеното участие на пазара на труда; призовава държавите членки да използват пълноценно и целенасочено Механизма за възстановяване и устойчивост до 31 декември 2026 г., за да се справят с предизвикателствата, посочени в специфичните за всяка държава препоръки; изисква от Комисията да предостави насоки относно използването на частни инвестиции и публично-частни партньорства с цел преодоляване на пропуските в социалната инфраструктура; приветства създаването на Центъра за знания в областта на социалните инвестиции с цел подобряване на взаимното обучение и техническата помощ, допълнително подобряване на навременността и наличието на социални показатели, намаляване на забавянията при оценката на тенденциите в бедността и неравенството и подобряване на достъпа на държавите членки до данни за оценка на политиките и оценка на въздействието;

17.припомня, че социалната икономика е ключов компонент на социалните инвестиции, който играе уникална роля в разработването на приобщаващи и иновативни решения на местно равнище, като допринася за създаването на качествени работни места, предоставянето на финансово приемливи и достъпни социални услуги и услуги в близост, както и за екологичния и цифровия преход; отбелязва, че обществената подкрепа за социалната икономика е солидна предвид факта, че 88% от респондентите на Евробарометър подкрепят стратегии и законодателство за нейното насърчаване; призовава Комисията и държавите членки да укрепят рамковите си условия чрез улесняване на достъпа до финансиране, гарантиране на неговата видимост и предоставяне на възможности за изграждане на капацитет, както и да отразят целите на плана за действие за социалната икономика в европейския семестър, включително чрез специфични за всяка държава препоръки и целенасочено използване на фондовете на ЕС;

18.подчертава, че планът на Комисията за жилища на достъпни цени следва да бъде интегриран по-добре в европейския семестър, с по-силен акцент в специфичните за всяка държава препоръки относно достъпни, достойни и устойчиви жилища, и по-специално за групите с ниски и средни доходи, за хората с увреждания и за възрастните хора; призовава за засилен мониторинг на напредъка на държавите членки в осигуряването на достъп до подходящо, безопасно и несегрегирано жилищно настаняване за ромските общности, живеещи в крайна бедност; припомня на страните, подписали Лисабонската декларация относно Европейската платформа за борба с бездомничеството, целта за изкореняване на бездомничеството до 2030 г.; призовава държавите членки да съчетаят мерки, които увеличават предлагането, намаляват разходите за строителство и предвиждат действия за справяне с недостига на работна ръка в строителния и жилищния сектор, с подкрепа по отношение на търсенето, която дава възможност на хората, и по-специално на домакинствата в уязвимо положение, да имат достъп до финансово приемливи, достойни и устойчиви жилища; подчертава, че националните средносрочни фискално-структурни планове и инвестиционни стратегии следва да подкрепят социалното жилищно настаняване на достъпни цени, предотвратяването и намаляването на бездомничеството и модернизирането на сградите с цел намаляване на енергийната бедност и подобряване на жилищните условия, по-специално за уязвимите домакинства; припомня, че Социалният фонд за климата ще предоставя от 2026 г. нататък финансиране на държавите членки в подкрепа на уязвимите домакинства и микропредприятията;

19.подчертава, че инвестициите във висококачествено и достъпно образование и учене през целия живот са стратегическа социална инвестиция, която е от съществено значение за сближаването, приобщаването и подготовката на работната сила за екологичния и цифровия преход и свързаните с отбраната нужди на ЕС, включително чрез професионално образование и обучение и чиракуване; приветства предложението за препоръка на Съвета относно човешкия капитал в ЕС и неговия акцент върху предприемането на мерки с цел справяне с недостига на умения, използването на аналитични данни за уменията за разработването на стратегии за умения и развитието на широк набор от основни умения, включително цифрова и гражданска грамотност и грамотност в областта на изкуствения интелект (ИИ), за да се подготвят хората за съвременния живот; признава, че недостатъчните инвестиции в човешки капитал възпрепятстват иновациите, конкурентоспособността и способността на хората да достигнат пълния си потенциал;

20.подчертава, че инициативите на ЕС, свързани с недостига на умения, трябва да предоставят по-солидна подкрепа за всеобхватни и приобщаващи системи за образование и обучение, например чрез активни политики на пазара на труда, индивидуални сметки за обучение и микроквалификации, както и чрез укрепване на процедурите за валидиране на неформалното и самостоятелното учене; освен това подчертава колко е важно да се подобрява и улеснява справедливата трудова мобилност в рамките на ЕС, както и ролята на законната миграция и признаването на чуждестранните квалификации с цел справяне с недостига на умения; изразява загриженост, че в повечето държави членки участието на възрастните в някаква форма на обучение остава доста под целта от 60%, особено сред нискоквалифицираните и по-възрастните работници, гражданите на държави извън ЕС и хората с увреждания; призовава Комисията да предложи конкретни решения за недостига на умения и да предприеме мерки, имащи за цел преодоляване на трайните предизвикателства, в предстоящия пакет за справедлива трудова мобилност, като гарантира, че предстоящата инициатива за преносимост на уменията е насочена към преодоляване на настоящите пречки пред признаването на уменията;

21.изразява твърдо убеждение, че индивидуалното право на обучение на работниците в работно време, чиято липса е основната пречка пред участието в обучения, може да гарантира качествено повишаване на квалификацията или преквалификация, обучение на служителите и подкрепа за професионално развитие с цел на работодателите да се осигури предвидим и стабилен приток на квалифицирани кадри; подчертава необходимостта от преодоляване на финансовите пречки, като за работниците се гарантира безплатно обучение, подкрепено от финансиране, данъчни стимули и партньорства; подчертава, че за обучението на служителите отговарят националните институции и социалните партньори, и набляга върху тяхната съществена роля за прилагането на правото на обучение; във връзка с това призовава държавите членки да отдават приоритет и да насърчават схеми за обучение, разработени съвместно от работниците и техните работодатели, като се гарантира, че повишаването на квалификацията и преквалификацията отговарят на реалното търсене на пазара и допринасят за професионалното развитие; призовава Комисията да проучи и издаде насоки относно начина, по който публично-частните партньорства между държавите членки и предприятията могат да финансират обучението, преквалификацията и повишаването на квалификацията на работниците, по-специално правото на обучение за отделните работници;

22.подчертава, че справедливостта между поколенията трябва да се превърне в структурен компонент на европейския семестър; призовава Комисията да включи, като част от своята стратегия за справедливост между поколенията, показатели за благосъстоянието на младите и на по-възрастните хора, достъпа до качествени работни места, финансовата достъпност на жилищата, наличността, физическата достъпност, адекватността на минималния доход и пенсиите, достъпа до качествени услуги в областта на психичното здраве и висококачественото образование и умения в рамката за оценка на европейския семестър, както и да оцени дългосрочното въздействие и въздействието върху разпределението на фискалните препоръки и препоръките за реформи; призовава Комисията да оцени дългосрочното икономическо, екологично и социално въздействие на политическите препоръки, включително на недостатъчните инвестиции, върху бъдещите поколения; подчертава необходимостта от по-добро интегриране в европейския семестър на въздействието на демографските промени и увеличаването на продължителността на живота; подчертава, че демографските промени налагат политики за увеличаване на участието на работната сила; подчертава необходимостта от мерки, които подкрепят активния живот на възрастните хора и гарантират дългосрочната устойчивост на пенсионните системи и системите за полагане на грижи; счита, че специфичните за всяка държава препоръки следва да насърчават изплащането на пенсии, които гарантират достоен живот, благосъстояние и достъп до качествени и финансово приемливи здравни грижи и превантивни услуги за всички;

23.подчертава, че в рамките на европейския семестър разходите за отбрана трябва да се планират по координиран, ефикасен, прозрачен и включващ европейско измерение начин, за да се увеличат максимално ползите за обществото; подчертава, че инвестициите, свързани със сигурността, следва да включват устойчивост на обществото, например инфраструктура с големи ползи за гражданите, социална закрила, гражданско образование, демократична устойчивост и защита срещу дезинформация, като се признава, че социалната стабилност и демократичното доверие са важни компоненти на архитектурата за сигурност на Европа и трябва да бъдат отразени в анализа на семестъра на дългосрочните нужди от реформи и инвестиции;

24.подчертава, че препоръките в рамките на европейския семестър през 2026 г. ще бъдат от решаващо значение за оформянето на следващата многогодишна финансова рамка; счита, че реформите и инвестициите следва да се избират въз основа на тяхната ефикасност и ефективност за изпълнението на съответните специфични за всяка държава препоръки; предупреждава, че ако финансирането от ЕС трябва да бъде обвързано с насоките на семестъра, тези насоки трябва да бъдат социално балансирани в пълно съответствие с ЕССП, а регионалните и местните участници трябва да играят важна роля в отпускането на средства; във връзка с това отбелязва със загриженост предложението на Комисията относно социалните разходи, което рискува да размие акцента върху заетостта и социалните цели, и призовава за самостоятелен и засилен ЕСФ + с тематични концентрации;

25.счита, че социалният модел на ЕС е неразделна част от неговата конкурентоспособност и че усилията за опростяване на административната тежест за предприятията трябва да запазят и гарантират социалните права; подчертава, че качеството на работните места и конкурентоспособността, която не е свързана с разходите, например качеството на продуктите и услугите, също могат да подпомогнат производителността и ръста на заплатите; подчертава, че е важно да се осигури по-голяма яснота, пропорционалност и правна сигурност, по-специално за малките и средните предприятия и самостоятелно заетите специалисти, и че тези подходи следва да зачитат многообразието от модели на пазара на труда в държавите членки, като същевременно подкрепят устойчивата икономическа дейност и създаването на качествени работни места;

26.подкрепя демократизирането в по-голяма степен на процеса на европейския семестър, като Парламентът участва активно в определянето на приоритетите на икономическата и социалната политика и във вземането на решения относно икономическото управление; настоява, че формулирането, наблюдението и последващите действия във връзка с националните реформи трябва системно да включват социалните партньори, организациите на гражданското общество и регионалните и местните участници, като се осигурят достатъчно време и прозрачност; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират подходящото им участие на всички етапи от анализа, включително в рамките на социалното сближаване, за да се засили ангажираността и да се гарантира, че социалните права в ЕС са реалност по места; подчертава, че зачитането на принципа на субсидиарност и националната компетентност продължава да заема централно място в европейския семестър; припомня необходимостта Комисията да гарантира, че в европейския семестър и в рамката на ЕС за икономическо управление се оценява въздействието на препоръчаните реформи върху равенството между половете и интеграцията на жените на пазара на труда и се насърчават инвестициите в качествени обществени услуги и инфраструктура за полагане на грижи;

27.обръща внимание на липсата на прозрачна методология за формулиране на специфичните за всяка държава препоръки и на яснота относно критериите, използвани за техния подбор; предупреждава, че това накърнява отчетността и рискува да доведе до неравно третиране на държавите членки; призовава Комисията да гарантира пълна прозрачност на процедурите и вътрешното вземане на решения, включително участващите генерални дирекции, и да засили отчетността и обмена на информация с Парламента; изразява загриженост, че изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки е все така трайно ниско; призовава държавите членки да изпълнят по-добре препоръките в областта на заетостта и социалните политики; призовава Комисията да засили диалога си с държавите членки относно изпълнението на съществуващите препоръки и насоките за заетостта, включително последващите действия във връзка с настоящите и планираните действия в рамките на политиките;

28.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и Комисията.