1.подчертава, че следващата МФР трябва да предостави на Съюза необходимите финансови средства, за да реагира на бързо променящата се геополитическа, икономическа и социална среда, като същевременно изпълнява както дългогодишните политики, така и нововъзникващите приоритети; настоява, че бюджетът на ЕС трябва да остане инвестиционен бюджет, който е способен да подкрепя гражданите, регионите и предприятията, и по-специално МСП, като същевременно укрепва устойчивостта, конкурентоспособността и социалното сближаване на Съюза;

2.призовава МФР за периода 2028—2034 г. да бъде определена на 1,27% от брутния национален доход (БНД) на ЕС, докато обслужването на дълга по линия на NGEU, което се равнява на допълнителни 0,11% от БНД на ЕС, следва да бъде изключено от тези 1,27% и отчетено над таваните; отново заявява, че следващата МФР трябва да бъде по-амбициозна по размер, тъй като настоящото равнище на финансиране не съответства на политическите амбиции на Съюза, и трябва да бъде защитена от инфлационните сътресения; подчертава, че това равнище представлява необходимият минимум, за да се даде възможност на Съюза да изпълни ангажиментите си по Договорите, да отговори на очакванията на гражданите и да се справи с основните предизвикателства, включително завръщането на широкомащабните военни действия в съседство на Съюза, променящите се заплахи за сигурността, изключително трудния икономически и социален контекст, разликата в конкурентоспособността и влошаващите се кризи в областта на климата и биологичното разнообразие;

3.решително се противопоставя на всеки подход, който води до разпокъсаност на единния пазар или ренационализация на бюджета на ЕС, и категорично отхвърля всяка стъпка към Съюз „à la carte“; счита, че подходът на Комисията за „един план за всяка държава членка“ подкопава залегналите в Договорите политики на ЕС, създава ненужна конкуренция между бенефициерите, застрашава европейското измерение на разходите, отслабва многостепенното управление, поставя под въпрос принципите на субсидиарност и пропорционалност и намалява прозрачността;

4.призовава за увеличаване на пакета за функция 1, за да се запази най-малко финансирането на равнището на настоящата МФР; поради това призовава за солидно, отделно и адекватно финансиране за общата селскостопанска политика (ОСП), общата политика в областта на рибарството, политиката на сближаване, Европейския социален фонд и вътрешните работи; настоява в този контекст за пълно разпределяне на необособените суми в рамките на плановете за НРП за тези политики, като по този начин се гарантира по-голяма предвидимост за крайните бенефициери; отново изтъква необходимостта да се запази хоризонталната рамка за изпълнение и правила за тези политики, включително обвързаността с условия за спазване на принципите на правовата държава, за да се гарантира съгласуваността и да се избегне разпокъсаността; призовава за създаването на регионални глави в съответствие с институционалните рамки на държавите членки и за пълноценното участие на регионалните и местните органи в разработването, изпълнението, мониторинга и оценката на програмите по функция 1 въз основа на принципите на споделено управление, многостепенно управление и партньорство;

5.приветства значителното увеличение на средствата за включените във функция 2 политики в съответствие с дългогодишните призиви на Парламента, което представлява удвояване в сравнение с настоящия период и което ще подготви по-добре Съюза да отговори на бъдещите предизвикателства в една все по-непредвидима глобална среда; признава необходимостта от укрепване на капацитета на Съюза за действие в ключови стратегически области, включително конкурентоспособността, отбраната и сигурността, научните изследвания и иновациите, двойния преход, инфраструктурата, здравеопазването и готовността за действие при кризи, образованието и културата;

6.поради това призовава за адекватно увеличение на средствата за приоритетните програми по функция 2, включително Европейския фонд за конкурентоспособност (ЕФК), „Хоризонт Европа“, Механизма за свързване на Европа (МСЕ), „Еразъм+“, „АгораЕС“, Механизма за гражданска защита на ЕС (МГЗС+), като се заделят средства за програмата „ЕС в подкрепа на здравето“ и свързаните с програмата LIFE действия в рамките на ЕФК;

7.приветства увеличаването на ресурсите за функция 3 като сигнал за ангажимента на Съюза да засили ролята си на глобален фактор; все пак счита, че предложеното равнище продължава да бъде недостатъчно предвид мащаба на глобалните предизвикателства;

8.поради това призовава за адекватно увеличаване на средствата по функция 3, което да позволи на ЕС да подкрепя бъдещото разширяване, да се справя с нарастващите нужди, свързани с развитието, хуманитарните кризи и изграждането на мира, да предоставя подкрепа на Украйна и други партньори и да отстоява ценностите на Съюза, правата на човека и демокрацията в световен мащаб, като същевременно укрепва многостранното сътрудничество; настоява, че хуманитарната помощ трябва да продължи да бъде обособена и предоставяна чрез съгласувана рамка с подходящо обезпечено годишно базово равнище; призовава за увеличаване на пакета за отвъдморските страни и територии, като се вземат предвид неотдавнашните заплахи за териториалната цялост на Гренландия и по-широкия геополитически контекст;

9.подчертава, че следващата МФР трябва да се фокусира върху финансирането на европейски обществени блага с видима добавена стойност в сравнение с националните разходи, като например трансгранични проекти; припомня, че европейските граждани и предприятия изискват действия от страна на ЕС; призовава за целенасочени стратегически инвестиции на средства от ЕС, за да се отговори на техните нужди в приоритетни области като жилищното настаняване, енергетиката и сигурността;

10.приветства предложението на Комисията за подсилен Инструмент за гъвкавост и призовава той да бъде допълнен от допълнителни източници, включително неизразходваните маржове и обратните постъпления от финансови инструменти, без да се засягат секторните правила; призовава за специален резерв за солидарност за природни бедствия, който да бъде мобилизиран над таваните на МФР като крайна мярка за финансиране на действия в отговор на конкретни нужди в рамките на ЕС след щети, причинени от природни бедствия;

11.изразява сериозна загриженост, че предложенията на Комисията прехвърлят ключови политически и бюджетни решения към работни програми на Комисията, приети без съзаконодателно участие; настоява, че всички съществени политически решения трябва да бъдат определени в съответните основни актове, при пълно зачитане на прерогативите на Парламента като съзаконодател и бюджетен орган; подчертава, че опростяването не трябва да бъде за сметка на прозрачността, демократичната отчетност или надзорната роля на Парламента; изразява изключителна загриженост относно масовото използване на финансиране, което не е свързано с разходи, при значителна част от програмите в рамките на следващата МФР и предупреждава, че без подходящи предпазни мерки този подход води до значителни рискове и отслабва възможността за одитиране;

12.подчертава, че зачитането на ценностите на Съюза и принципите на правовата държава е съществена предпоставка за достъпа до средства на ЕС; настоява, че е важно да има безпроблемен и съгласуван инструментариум за ценностите на ЕС, който да обхваща демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в целия бюджет на ЕС; настоява за стабилен подход, за да се гарантира, че легитимните крайни получатели не се санкционират за нарушения на принципите на правовата държава от страна на техните правителства;

13.отново категорично изтъква решаващата необходимост от стабилни, предвидими и устойчиви приходи за бюджета на ЕС съгласно член 310 от ДФЕС, които следва да съответстват на разходната част и стратегическите приоритети и на установените финансови нужди на ЕС; отново потвърждава твърдия ангажимент на Парламента за въвеждането на нови собствени ресурси не само за погасяване на дълга по NGEU, но и за финансиране на по-големите политически амбиции на Съюза; приветства усилията на Комисията за идентифициране на нови собствени ресурси и за предлагане на известно калибриране на традиционните собствени ресурси; подкрепя предложения от Комисията по-широкообхватен подход на „кошницата“ и призовава Съвета да преодолее наблюдавания от 2020 г. насам застой по отношение на създаването на кошница от нови истински собствени ресурси, за да се достигне равнище на приходи в размер на най-малко 60 милиарда евро годишно; подчертава значението на предложението на Комисията за нов вид механизъм за действие при кризи, който би могъл да осигури на Съюза способността да реагира бързо на неочаквани събития; подчертава, че Парламентът ще одобри само дългосрочен бюджет, в т.ч. приходната част, който е подходящ за целите на Съюза в един променящ се свят;

14.счита, че позициите, изложени в настоящия междинен доклад, представляват мандат на Парламента за преговорите по МФР и трябва да бъдат взети предвид от Съвета в съответствие с член 312, параграф 5 от ДФЕС, за да се получи одобрението на Парламента; изразява готовност да работи конструктивно и да започне съдържателни преговори със Съвета за съставянето на дългосрочен бюджет, който отговаря на нуждите на Съюза; призовава за постигането на бързо споразумение между институциите до края на 2026 г., за да се даде възможност за навременно приемане на МФР и за да се осигурят условия за изпълнението на разходните програми, считано от 1 януари 2028 г.;

15.изисква Европейският парламент да участва във всички етапи от процедурата във връзка с МФР, както се изисква от Договорите в член 312, параграф 5 от ДФЕС; счита, че Съветът трябва надлежно да вземе предвид изложената тук позиция на Парламента, за да получи одобрението на Парламента в съответствие с член 312 от ДФЕС;

16.припомня позицията си, че в един бързо променящ се свят, в който хората с право очакват повече от Съюза и в който Съюзът е изправен пред нарастващ брой кризи и глобални предизвикателства, за следващата МФР трябва да бъдат осигурени повече ресурси в сравнение с периода 2021—2027 г., като се изостави исторически рестриктивното и самоналожено равнище от 1% от БНД на ЕС; изразява съжаление, че вместо да представи едно наистина амбициозно предложение, Комисията се крие зад водеща цифра от 2 трилиона евро по текущи цени, която в действителност възлиза само на 1,763 трилиона евро по постоянни цени от 2025 г., което се равнява на 1,26% от БНД на ЕС, като 0,11% се разпределят за погасявания по линия на NGEU; изразява съжаление, че това води до символично увеличение на средствата за програмите на ЕС с по-малко от 0,01 процентни пункта от БНД на ЕС, което на практика замразява бюджета в реално изражение; подчертава, че постепенното премахване на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) ще намали значително в още по-голяма степен общата покупателна способност на Съюза; счита, че това предложено равнище няма да позволи на Съюза нито да изпълни ангажиментите си, залегнали в Договорите, нито да отговори на значителните геополитически предизвикателства в бъдеще, включително кризата в областта на климата и биологичното разнообразие, която е най-добре да бъде преодоляна на равнището на Съюза, както и кризата, свързана с разходите за живот;

17.призовава МФР за периода 2028—2034 г. да бъде определена на 1,27% от БНД на ЕС, с изключение на погасяванията по линия на NGEU; счита, че обслужването на дълга по линия на NGEU следва да се разглежда отделно от бюджетните кредити за програмите на ЕС в рамките на бъдещата структура на МФР, с което общата сума ще достигне 1,38% от БНД на ЕС; подчертава, че това равнище е абсолютният минимум, за да се позволи на Съюза да изпълни ангажиментите си, да отговори на геополитическите предизвикателства и да постигне стратегическите си цели;

18.изразява съжаление, че погасяванията по линия на NGEU, както са представени от Комисията, включват годишни траншове под таваните на МФР от 2028 г. нататък; подчертава, че планът за погасяване трябва да гарантира, че обслужването на дълга по линия на NGEU не измества основни разходи на ЕС, нито компрометира способността на Съюза да се справя с бъдещи кризи; поради това припомня дългогодишната си позиция, че бюджетните кредити, свързани с погасяванията по линия на NGEU, следва да се отчитат над таваните;

19.решително подкрепя предложения метод за техническа корекция, който отчита действителната инфлация, което е от съществено значение за запазване на покупателната способност на бюджета на ЕС в периоди на инфлационни сътресения; приветства този механизъм, който е от решаващо значение за защитата на програмите на ЕС, така че гражданите да не страдат от инфлацията;

20.в този контекст призовава за гарантиране на равнището на финансиране за програмите и политиките на ЕС, както е посочено в приложения I и II към настоящата резолюция; призовава съответните тавани за поети задължения и за плащания да бъдат съответно коригирани;

21.отбелязва, че за функция 1 „Социален модел и качество на живот в Европа“ са разпределени 797,2 милиарда евро по цени от 2025 г., след изключване на предвидената за погасяванията по линия на NGEU сума, което представлява 45% от общата МФР за периода 2028—2034 г.; изразява дълбока загриженост, че това представлява намаление в сравнение с разпределените в МФР за периода 2021—2027 г. 810,1 милиарда евро, които възлизат на 65% от общия размер; счита това съществено съкращение за неприемливо, като се има предвид решаващото значение на поддържането на дългогодишните политики на Съюза;

22.изразява съжаление, че предложеният Регламент за плановете за НРП (COM(2025)0558), който слива различни политики в един план за всяка държава членка, създава значителна несигурност по отношение на предвидимостта на финансирането за крайните бенефициери, поражда ненужна конкуренция за финансови средства между бенефициерите и политиките и политизира разпределянето на средствата на ЕС, като рискува да увеличи сложността и компромисите между приоритетите; настоява, че подходът за „един план за всяка държава членка“ косвено подкопава европейското измерение на бюджета на ЕС и целите на общите политики на ЕС, води до прекомерна централизация, която поставя под въпрос принципите на субсидиарност и пропорционалност, изключва местните и регионалните органи и съответните заинтересовани страни от значима роля при определянето на приоритетите и подкопава многостепенното управление, партньорството и териториалното измерение на разходите; счита, че необособените суми в рамките на плановете за НРП следва да бъдат напълно разпределени, за да се осигури предвидимост за крайните бенефициери; предупреждава освен това, че значителното намаляване на финансирането за функция 1 заплашва също така да подкопае залегналите в Договорите политики на ЕС и целите на Съюза за укрепване на неговото икономическо, социално и териториално сближаване, защита на неговите демократични процеси, принципите на правовата държава и социалните права и гарантиране на продоволствената сигурност и справедлив жизнен стандарт за земеделските стопани и рибарите, както и опазването на околната среда и биологичното разнообразие; отново изтъква необходимостта да се избегне разпокъсаността и да се запази хоризонталната рамка за изпълнение, включително всеобхватните правила и принципи, като например зачитането на принципите на правовата държава и основните права, които следва да се прилагат еднакво във всички политики, които попадат в обхвата на плановете за НРП, като същевременно се гарантират съгласувани и последователни разпоредби за изпълнение;

23.подчертава, че е наложително да се запази европейското измерение на бюджета на ЕС като основен инструмент за постигане на общи цели, изразяване на солидарността на Съюза и предоставяне на европейски обществени блага; подчертава, че бюджетът на ЕС трябва да продължи да бъде финансовият гръбнак, който подкрепя задълбочаването на интеграцията в Съюза, като се избягва разпокъсаността или ренационализацията на ключови политики на Съюза, насърчава се териториалното, икономическото и социалното сближаване във всички региони на ЕС, включително чрез преодоляване на трайните структурни ограничения, засягащи периферните, островните и най-отдалечените региони, и се гарантира лоялна конкуренция и равни възможности за всички територии във всички държави членки, без никой и нито един регион да бъде пренебрегнат; освен това счита, че бюджетът на ЕС следва да допринася за справяне с кризата, свързана с разходите за живот, и с нарастващите неравенства, както и за постигане на целите на ЕС в областта на климата и биологичното разнообразие чрез инвестиции в съответните ключови области;

24.отхвърля всяка стъпка към Европа „à la carte“, в която диференцираното участие и комбинацията от политики, които имат различни цели, времеви хоризонти и логика на изпълнение, подкопава единството и съгласуваността на политиките и програмите на ЕС; изразява дълбока загриженост, че един инструмент с множество нива на цели, предпазни мерки и изисквания за докладване може да увеличи сложността, да отслаби отчетността и да подкопае ефективното изпълнение; предупреждава, че подобен подход, при който държавите членки вземат решения относно конкретното разпределение на средствата на ЕС, би фрагментирал единния пазар, би създал несправедливи конкурентни предимства и би подкопал принципа на солидарност, който стои в основата на европейската интеграция и възходящата конвергенция;

25.призовава за отделно, достатъчно и ясно обособено финансиране за ОСП, общата политика в областта на рибарството, политиката на сближаване и Европейския социален фонд с цел повишаване на дългосрочната териториална устойчивост, социалното сближаване и доверието в европейския проект, както и възходящата конвергенция;

26.изразява съжаление относно предложеното намаляване на финансирането за ОСП след 2027 г.; призовава в следващата МФР да бъде обособен специален и стабилен бюджет за ОСП в размер на 433,01 милиарда евро по текущи цени (което се равнява на 385,12 милиарда евро по постоянни цени от 2025 г.), за да се гарантират продоволствената сигурност и суверенитет, конкурентоспособността и справедливият стандарт на живот на земеделските стопани и да им се даде възможност да преминат към по-устойчиви практики, включително устойчиво управление на земята и водите; призовава за подсилена, отчетна и по-гъвкава единна предпазна мрежа в хоризонталната рамка на плановете за НРП; подчертава необходимостта от пълно запазване на целостта на вътрешния пазар и гарантиране на еднакви условия на конкуренция между земеделските стопани в различните държави членки; призовава за продължаване и засилване на мерките, които гарантират жизнеспособността на селските райони, включително чрез LEADER и воденото от общностите местно развитие; подчертава, че справянето с предизвикателствата в областта на климата, околната среда, загубата на биологично разнообразие и други предизвикателства, засягащи селските райони, селскостопанския сектор и продоволствената сигурност, допринася за икономическата жизнеспособност и конкурентоспособността на сектора и на селските райони, както и за дългосрочната стабилност на селскостопанското производство; подчертава необходимостта от подкрепа за съобразените с потребностите инвестиции, включително тези, които насърчават социалното приобщаване, което прави селското стопанство по-привлекателно за младите хора, жените и новите земеделски стопани;

27.изразява съжаление във връзка със значителното намаляване на бюджета, както и с разпръскването на финансирането за рибарството в няколко бюджетни реда; призовава за гаранции, че обособените средства за рибарството и аквакултурите в МФР възлизат на най-малко 7,29 милиарда евро по текущи цени (което се равнява на 6,50 милиарда евро по постоянни цени от 2025 г.) с оглед на справянето с предизвикателствата пред тези сектори; подчертава освен това, че допълнителното финансиране за външното измерение на рибарството по функция 3 следва да възлиза на 1,69 милиарда евро по текущи цени (което се равнява на 1,50 милиарда евро по постоянни цени от 2025 г.), включително за споразумения за партньорство в областта на устойчивото рибарство и регионални организации за управление на рибарството; отново заявява, че общата политика в областта на рибарството допринася за стабилни доходи и дългосрочна перспектива за рибарите, като същевременно защитава устойчивите морски екосистеми, които са в основата на конкурентоспособността на сектора; призовава да се обърне специално внимание на риболовния флот на ЕС, за да се повишат безопасността и сигурността, включително чрез борба с незаконния риболов и подобряване на условията на труд, енергийната ефективност и устойчивостта, както и като се създадат условия за модернизиране на флота на Съюза и обновяване на поколенията; призовава освен това следващата МФР да гарантира специално и видимо финансиране, в допълнение към финансирането за рибарството, за свързаните с океаните политики на Съюза, включително Пакта за океана;

28.припомня, че политиката на сближаване е основан на Договорите правно установен приоритет на Съюза; подчертава, че политиката на сближаване трябва да продължи да действа като основен инструмент на Съюза за териториални инвестиции и като стълб на модела на растеж на ЕС, основан на ефективното участие на регионалните и местните органи чрез пълноценното им участие в изготвянето, изпълнението, мониторинга и оценката на националните планове и адаптирането на инвестициите към техните нужди и прилаган съгласно модел, основан на принципа на партньорство, с участието на икономически участници и участници от гражданското общество и многостепенно управление с общ бюджет в размер на 306,93 милиарда евро по текущи цени (което се равнява на 274,34 милиарда евро по постоянни цени от 2025 г.) за структурните и инвестиционните фондове;

29.призовава политиката на сближаване да остане отделна политика с обособен в следващата МФР специален и стабилен бюджет в размер на общо 248,37 милиарда евро по текущи цени (което се равнява на 222,00 милиарда евро по постоянни цени от 2025 г.) за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), 46,99 милиарда евро по текущи цени (което се равнява на 42,00 милиарда евро по постоянни цени от 2025 г.) за Кохезионния фонд и 11,57 милиарда евро по текущи цени (което се равнява на 10,34 милиарда евро по постоянни цени от 2025 г.) за Interreg; подчертава, че разпределянето на тази сума за политиката на сближаване е необходимо условие не само за да се осигури финансирането на дългосрочните цели на сближаването и да се насърчи конвергенцията, но и за да се финансират новите цели и приоритети в рамките на тази политика;

30.изразява съжаление, че недостатъците на МВУ, които бяха установени и от Европейската сметна палата, не бяха разгледани от Комисията при предлагането на Регламента за плановете за НРП, и призовава за подход на споделено управление, при който местните и регионалните органи поемат отговорност за разработването, програмирането, изпълнението и мониторинга на действията;

31.призовава за създаването на регионални глави в съответствие с институционалната рамка на държавите членки; призовава за пълноценното участие на регионалните и местните органи в разработването, мониторинга и изпълнението на фондовете въз основа на споделено управление, многостепенно управление и принципа на партньорство, както се разбират понастоящем; подчертава необходимостта от ясно определени ресурси, правила за партньорство и силна териториална насоченост, като регионите действат като управляващи органи, включително чрез преки преговори с Комисията относно определянето на ключовите етапи и целите и тяхното изпълнение, както и по-пряк достъп до финансиране от ЕС за регионалните и местните органи;

32.подчертава необходимостта от подходяща подкрепа за отговора на Съюза на демографските предизвикателства; призовава да се осигурят подходящи ресурси в рамките на съответните програми за мерки, които допринасят за справянето с тези предизвикателства, по-специално за регионите и необлагодетелстваните райони, засегнати от регионални различия и застаряващо население, при пълно зачитане на правомощията на Съюза и принципа на субсидиарност;

33.припомня единствените по рода си предизвикателства, пред които са изправени островните, трансграничните и планинските региони в ЕС, и призовава за адаптирани решения за справяне с тези нужди; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че техните различни географски ограничения и икономически и екологични реалности се вземат надлежно предвид при разработването и изпълнението на регионалните глави;

34.отбелязва, че финансовото програмиране на Механизма на ЕС, което позволява допълнителна гъвкавост за политиките, които обхваща, и което попада изцяло в сферата на компетентност на бюджетния орган, ще се ползва от значителни финансови ресурси, които ще му бъдат разпределени с цел справяне с непредвидени кризи;

35.отбелязва въвеждането на програмата „Европа като катализатор“ в предложението на Комисията, която би могла да мобилизира до 150 милиарда евро под формата на гарантирани от ЕС финансово достъпни заеми, за да се даде възможност на държавите членки да предприемат стратегически инвестиции извън разпределените им национални пакети; счита, че този механизъм представлява важна стъпка към преодоляване на недостига на инвестиции в декарбонизацията, цифровизацията и икономическата устойчивост; подчертава, че програмата „Европа като катализатор“ ще бъде достъпна за всички държави членки, като по този начин ще допринесе за икономическото и социалното сближаване, както и за европейската конкурентоспособност;

36.счита, че за да се гарантира пълното и ефективно прилагане на член 349 от ДФЕС, трябва да се установи специално финансиране за най-отдалечените региони в рамките на МФР за периода 2028—2034 г.; поради това призовава за програма POSEI с отделно разпределени достатъчни финансови средства за специфични мерки, включително за аквакултурите и рибарството, които играят ключова роля за продоволствената сигурност, заетостта и местното развитие;

37.подчертава, че МФР за периода 2028—2034 г. следва да играе ключова роля за намаляването на неравенствата, бедността и социалното изключване, като подкрепя изпълнението на Европейския стълб на социалните права, неговия план за действие и неговите водещи цели; изразява дълбока загриженост, че наличността и финансовата достъпност на достойни жилища в Европа намаляват с тревожни темпове в контекст на спад на общите инвестиции в предлагането на жилища в голям брой държави членки, като публичното и частното финансиране са все така под необходимото за задоволяване на търсенето; призовава за стратегическо, отговорно и ефективно разгръщане на инвестициите в достойни и устойчиви жилища на достъпни цени чрез използването на средства от ЕС, включително чрез мерки по линия на ЕФРР, и използването на заеми от програмата „Европа като катализатор“ и целенасочени инвестиции по линия на ЕФК, както и на националните подразделения на InvestEU, за да се даде възможност за по-големи инвестиции в жилища с оглед на изпълнението на европейския план за жилища на достъпни цени;

38.призовава Европейският социален фонд плюс (ЕСФ+) да остане самостоятелна и отделна програма със специален финансов пакет от 124,19 милиарда евро по текущи цени (което се равнява на 110,73 милиарда евро по постоянни цени от 2025 г.) за насърчаване на възходящата социална конвергенция, качествената заетост и равните възможности; подчертава, че ЕСФ продължава да бъде ключов финансов инструмент за инвестиране в образованието, заетостта и развитието на умения, насърчаване на равенството и подпомагането за хората в уязвимо положение и най-нуждаещите се в нашите общества и постигане на целите на плана за действие на Европейския стълб на социалните права; изразява дълбоко съжаление във връзка с тясното социално измерение на предложения Регламент за плановете за НРП; призовава да се гарантира яснота и предвидимост за крайните бенефициери и отговорните управляващи органи;

39.подчертава, че МФР трябва да подкрепя пълното и бързо прилагане на Пакта на ЕС за миграцията и убежището, за да се гарантират адекватни условия на приемане, бързи и ефикасни процедури за предоставяне на убежище, интеграция и процедури за връщане и обратно приемане, в пълно съответствие с международното право в областта на правата на човека; настоява, че следващата МФР трябва да предостави необходимите ресурси за адекватно справяне с основните предизвикателства пред Съюза в областта на убежището, миграцията, интеграцията, управлението на границите и вътрешната сигурност, както и ефективната защита на външните граници на ЕС, включително за граничната инфраструктура, както и физическите, електронните и разузнавателните мерки, когато и където е уместно; счита, че представеното от Комисията предложение не отговаря адекватно на тези изисквания, и призовава за увеличаване на сумите за политиките в областта на убежището и миграцията, управлението на границите и сигурността на 38,04 милиарда евро по текущи цени (което се равнява на 34,00 милиарда евро по постоянни цени от 2025 г.); призовава за разширяване на потоците на пряко финансиране в рамките на Механизма на ЕС за местните и регионалните органи въз основа на модела на настоящия тематичен механизъм на фонд „Убежище, миграция и интеграция“;

40.признава, че всички източни гранични региони на ЕС са изправени пред по-големи икономически, социални и свързани със сигурността предизвикателства поради агресивната война на Русия срещу Украйна и други геополитически заплахи, включително хибридни заплахи; подчертава необходимостта от всеобхватна подкрепа от МФР за укрепване на тяхната отбрана, подготвеност, устойчивост и сигурност, както и на тяхното икономическо, социално и териториално развитие; поради това призовава за всеобхватен отговор във всички програми на ЕС и за устойчива подкрепа на равнището на ЕС, включително финансова помощ в рамките на националните планове;

41.приветства значителното увеличение на средствата за функция 2 „Конкурентоспособност, просперитет и сигурност“, за която в МФР за периода 2028—2034 г. са разпределени 522,2 милиарда евро по цени от 2025 г., което представлява 30% от общата МФР, в сравнение с 224,8 милиарда евро или 17% през настоящия период; отбелязва, че това увеличение на ресурсите повече от два пъти отразява ангажимента на Съюза за научни изследвания, иновации, стратегическа автономност, стратегически промишлени сектори и инфраструктури, устойчивост на водните ресурси, нововъзникващи технологии, биотехнологии, екологичен и цифров преход, суровини от критично значение, енергийна сигурност, космическо пространство, отбрана, транспорт и военна мобилност, творчески индустрии, образование, култура, демокрация и основни права, икономическа и социална устойчивост, технологичен суверенитет и подкрепа за МСП, стартиращите и разрастващите се предприятия; признава, че това значително увеличение отговаря на дългогодишните призиви на Парламента за по-големи инвестиции в тези области, и подчертава, че то следва да се осъществи по начин, който гарантира стратегическа съгласуваност и увеличава максимално добавената стойност от ЕС;

42.подчертава, че ЕФК трябва да бъде целенасочен инструмент за финансиране, чрез който да се преодолее недостигът на финансиране в настоящата МФР; подчертава ключовата роля на ЕФК за укрепване на конкурентоспособността на Съюза, т.е. капацитета на дружествата от Съюза да се конкурират на световните пазари, за засилване на неговия икономически и промишлен суверенитет, дългосрочна производителност, стратегическа автономност и устойчивост, включително достъп до суровини от критично значение, и за постигане на двойния преход; във връзка с това призовава за бюджет в размер на 264,35 милиарда евро по текущи цени (което се равнява на 234,00 милиарда евро по постоянни цени от 2025 г.) за ЕФК; настоява, че консолидирането на програмите не трябва да намалява прозрачността или да ограничава способността на Парламента да гарантира подходящо финансиране за конкретни цели на политиката; настоява, че въпреки сливанията на програми бюджетните редове трябва да останат достатъчно подробни, за да се даде възможност за съдържателен парламентарен контрол и да се запази видимостта на финансирането за отделните приоритети; счита, че е важно да се гарантира, че ЕФК, включително действията по програмата LIFE, се изпълняват чрез прозрачни механизми за управление, позволяващи проследяване на общите разходи, цели и резултати и избягване на ненужната разпокъсаност; припомня своята позиция, че конкурентоспособността трябва да насърчава икономическия растеж, както и качествените, стабилни и добре платени работни места, както се подчертава в докладите на Драги и Лета, и че добре обучената работна сила е от ключово значение за ориентираната към бъдещето европейска икономика и следователно е необходимо финансиране за преквалификация и повишаване на квалификацията на работната сила, включително в секторите, които претърпяват значителни трансформации;

43.отбелязва, че бюджетът на ЕС сам по себе си не може да преодолее недостига на инвестиции и поради това е необходимо да се увеличат максимално полезните взаимодействия между публичните и частните инвестиции, да се използват намаляването на риска, финансовите инструменти и бюджетните гаранции като мощни и ефективни инструменти за постигане на задачите и политическите цели на ЕС и да се опрости и хармонизира инвестиционната структура на ЕС; категорично настоява, че е необходимо да има инструмент InvestEU, който е по-голям по размер от настоящата програма и е наличен от самото начало, и че бюджетът следва да предоставя по-гъвкави и достъпни национални подразделения на InvestEU, особено за МСП, и призовава за създаването на надеждни финансови инструменти на равнището на ЕС и механизми за споделяне на риска в рамките на ЕФК, които могат да осигурят стабилен поток от инвестиции и привличане на частен капитал;

44.припомня, че е важно да се предоставя подкрепа на МСП, тъй като те са гръбнакът на европейската икономика, имат силна териториална насоченост и са основен двигател на растежа в целия Съюз; подчертава значението на адекватното равнище на инвестиции в МСП; подчертава, че бюджетът на ЕС следва да позволи на МСП да имат по-бърз и по-лесен достъп до финансиране, да преодолеят разликата в иновациите и инвестициите спрямо глобалните конкуренти и да допринесат за устойчивия растеж, създаването на работни места и стратегическата автономност;

45.подчертава, че екологичният и цифровият преход е неразривно свързан с дългосрочния просперитет, благосъстояние, устойчивост, растеж и конкурентоспособност на Европа; подчертава, че крайният успех на двойния преход ще зависи в голяма степен от това да се гарантира, че преходът е справедлив и приобщаващ за работниците, служителите, регионите и предприятията и че той допринася за социалната справедливост за всички, със специален акцент върху най-уязвимите лица, за да се гарантира, че никой няма да бъде пренебрегнат; поради това настоява, че МФР за периода 2028—2034 г. трябва да продължи да подкрепя двойния преход; изразява съжаление, че предложението за МФР за периода 2028—2034 г. не включва самостоятелен инструмент, и призовава съответните фондове в рамките на следващата МФР все пак да подкрепят справедливия преход; подчертава освен това необходимостта от полезни взаимодействия и взаимно допълване между фондовете на политиката на сближаване и ЕФК;

46.подчертава необходимостта от укрепване на отбранителната индустриална и технологична база на Европа; припомня, че политиката в областта на отбранителната промишленост трябва да бъде отворена и да насърчава конкуренцията, както и че технологиите с двойна употреба, военната мобилност и критичните инфраструктури са стълбове на геополитическата проекция на Съюза и европейските способности за възпиране; призовава за ясно разпознаваеми и адекватно финансирани средства, свързани с отбраната; призовава всички свързани с отбраната инвестиции, включително в рамките на плановете за НРП, да следват съгласувани критерии за допустимост, включително изисквания, свързани с ясната европейска добавена стойност и съгласувани с принципите на европейски преференции, оперативна съвместимост, сигурност на доставките и промишлена устойчивост;

47.отбелязва, че предложеният бюджет за „Хоризонт Европа“ все още е под необходимата вноска на Съюза за постигане на целта за 3% разходи за научноизследователска и развойна дейност, и призовава за бюджет за „Хоризонт Европа“ в размер на 200 милиарда евро по текущи цени (което се равнява на 177,01 милиарда евро по постоянни цени от 2025 г.); подчертава, че увеличените инвестиции за научни изследвания и иновации в ЕС, включително много по-големите частни инвестиции, отразяват екзистенциалната необходимост на Съюза да преодолее разликата в сферата на иновациите спрямо неговите конкуренти в международен мащаб и по този начин да върне устойчивия растеж и конкурентоспособността обратно в Европа, тъй като това продължава да бъде основата за нашия просперитет и е от решаващо значение за запазването на нашия социален модел; припомня, че разходите на ЕС за научноизследователска и развойна дейност не могат да заменят устойчивите национални публични инвестиции в тази сфера; подчертава, че съвместните научни изследвания, откритата конкуренция и високите научни и технологични постижения трябва да останат в центъра на рамковата програма, и приветства решението на Комисията да продължи да предоставя специална подкрепа за действията за разширяване на участието и за държавите в преход с цел подобряване на географския баланс; подчертава, че рамковата програма, включително нейните действия за разширяване на участието, следва да целят най-вече насърчаване на високите постижения в областта на научните изследвания и иновациите в рамките на Съюза, както и пълно отключване на потенциала на талантите в Европа;

48.припомня значението на МСЕ за преодоляване на липсващите връзки в европейския енергиен и транспортен сектор и неговия принос за стимулирането на икономическия растеж, заетостта и конкурентоспособността в ЕС; отбелязва, че преходът към чиста енергия и трансграничните структурни инвестиции за подобряване на енергийната сигурност и критичната енергийна инфраструктура в Европа са абсолютно необходими и представляват предпоставка за гарантиране на сигурни и финансово достъпни доставки на енергия в рамките на Съюза; припомня решаващото значение и добавената стойност на инвестициите на ЕС в развитието на инфраструктура за чиста енергия и ускоряването на модернизацията на мрежата и трансграничните междусистемни връзки, включително за възобновяеми енергийни източници; приветства изключително необходимото увеличение на средствата за транспорт и военна мобилност по линия на МСЕ; отбелязва, че финансирането за транспортна инфраструктура, както и решенията за декарбонизация и цифровизация сега зависят от тясната синхронизация между МСЕ, ЕФК и плановете за НРП; призовава за разпределяне на средства по МСЕ в размер на 91,29 милиарда евро по текущи цени (което се равнява на 81 милиарда евро по постоянни цени от 2025 г.), за да се подкрепят адекватно енергетиката, транспортът и военната мобилност;

49.подчертава, че програмата LIFE играе централна роля за интегрирането на целите и ангажиментите на ЕС в областта на околната среда; поради това счита, че действията, които понастоящем получават подкрепа по програмата LIFE, като например целенасочена, дългосрочна и висококачествена подкрепа за опазването на природата, възстановяването на биологичното разнообразие, адаптирането към изменението на климата, предотвратяването на замърсяването и управлението на околната среда, следва да продължат да се провеждат по ясен начин със специално финансиране в размер на 3,39 милиарда евро по текущи цени (което се равнява на 3 милиарда евро по постоянни цени от 2025 г.) по линия на ЕФК, за да се гарантира предвидимост, стабилност и непрекъснатост на финансирането, включително за местните и регионалните органи, така че изпълнението на място да остане ефективно и видимо за бенефициерите и гражданите; подчертава освен това, че Механизмът на ЕС следва също така да изпълнява свързаните с програмата LIFE действия, за да постигне настоящото равнище на финансиране на програмата LIFE;

50.подчертава, че здравето на европейските граждани остава приоритет; подчертава, че здравото население и стабилният здравен сектор са основни двигатели на конкурентоспособността, икономическата устойчивост и благосъстоянието на Европа; подчертава, че устойчивите и предвидими инвестиции в здравеопазването са от съществено значение за укрепване на устойчивостта на здравните системи, за подкрепа и задържане на квалифицирана работна сила в здравния сектор, за намаляване на неравенствата по отношение на достъпа до грижи във всички държави членки и за гарантиране на подготвеността на Съюза за бъдещи здравни кризи; изразява силна загриженост относно размиването на програмата „ЕС в подкрепа на здравето“, при което повечето действия в областта на здравната политика, профилактиката и укрепването на здравните системи се прехвърлят към ЕФК; поради това призовава по линия на ЕФК да бъдат заделени 10,05 милиарда евро по текущи цени (което се равнява на 8,90 милиарда евро по постоянни цени за 2025 г.) за конкретни приоритети на програмата „ЕС в подкрепа на здравето“;

51.отново заявява, че следва да бъдат осигурени подходящи ресурси за борба с основаното на пола насилие и за подпомагане на услугите в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, организациите за защита на правата на жените и инициативите и органите на ЕС, които насърчават истинско равенство между хората, независимо от техния пол, възраст, сексуална ориентация или раса; във връзка с това посочва съобщението на Комисията ОВ C, C/2026/1383, 4.3.2026 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2026/1383/oj., което последва резолюцията на Парламента от декември 2025 г. Приети текстове, ЕP10_TA(2025)0338. относно европейската гражданска инициатива (ЕГИ) „My Voice, My Choice“ — за безопасни и достъпни аборти“;

52.отбелязва предложението за прехвърляне на готовността за действие при кризи и реакцията при извънредни здравни ситуации от настоящата програма „ЕС в подкрепа на здравето“ към по-общите способности на ЕС за реагиране при кризи, допълнени от нови междусекторни функции и действия за координация при кризи, свързани с гражданско-военното сътрудничество, за да се създаде интегрирана и устойчива европейска гражданска защита; подчертава ролята на ЕС като център за координиране и подобряване на готовността и способностите на държавите членки за незабавна реакция при мащабни извънредни ситуации с тежки последици и отново призовава за осигуряване на адекватно финансиране за готовността и бързата реакция при кризи, като се гарантира, че МГЗС+ остава основната рамка на равнището на ЕС за реакция при кризи с общо предназначение; призовава за бюджет за МГЗС+ в размер на 12,42 милиарда евро по текущи цени (което се равнява на 11 милиарда евро по постоянни цени от 2025 г.);

53.отново заявява, че „Еразъм “, като една от водещите програми на Съюза, играе централна роля за утвърждаването на европейските ценности, трансграничното сътрудничество и ангажираността на младите хора, и припомня, че в контекста на докладите на Драги и Лета укрепването на човешкия капитал, трудовата мобилност и уменията, включително чрез университетски обмен и чиракуване, се счита за съществен компонент на конкурентоспособността и устойчивостта на Европа; призовава за бюджет за „Еразъм+“ в размер на 47,39 милиарда евро по текущи цени (което се равнява на 42 милиарда евро по постоянни цени от 2025 г.);

54.подчертава, че инвестициите в демократична устойчивост и културна жизненост са неразделна част от стратегическата автономност на Съюза; приветства в този контекст предложението за новата програма „АгораЕС“, като признава нейния разширен обхват и уникалната ѝ европейска добавена стойност като единствената програма на Съюза, посветена на секторите на културата и творчеството и медийния плурализъм, както и на подкрепата за демократичното участие и утвърждаването на европейските ценности; призовава за бюджет в размер на 10,72 милиарда евро по текущи цени (което се равнява на 9,5 милиарда евро по постоянни цени от 2025 г.) за „АгораЕС“;

55.призовава за бюджет в размер на 0,89 милиарда евро по текущи цени (което се равнява на 0,79 милиарда евро по постоянни цени от 2025 г.) за програма „Правосъдие“, включително подкрепа за цифровизацията на съдебното сътрудничество и достъпа до правосъдие, въвеждането на нови трансгранични инструменти и нововъзникващи инициативи за намаляване на трансграничната правна разпокъсаност, по-специално с оглед на нововъзникващите предизвикателства, включително онлайн престъпленията и речта на омразата;

56.отбелязва, че за функция 3 „Глобална Европа“ са разпределени 190 милиарда евро по цени от 2025 г. в МФР за периода 2028—2034 г., което представлява значително увеличение спрямо сумата от 121,5 милиарда евро през текущия период, като същевременно се запазва нейният дял от 10% от общата МФР; счита, че това съществено увеличение на средствата с 68,5 милиарда евро е абсолютно необходимо, тъй като то показва ангажимента на Съюза да засили ролята си на глобален фактор и надежден партньор в една все по-сложна геополитическа среда; изразява загриженост обаче, че това равнище на финансиране продължава да бъде недостатъчно за финансиране на предприсъединителната помощ и външните действия, предвид мащаба на глобалните предизвикателства, включително нарастващите нужди във връзка с развитието и неравенствата, хуманитарните кризи, безпрецедентния брой кризи, конфликтите и цялостната нестабилност, декарбонизацията, глобалното здравеопазване и необходимостта от подкрепа за Украйна и други партньори; следователно счита, че бюджетните средства за инструмента „Глобална Европа“ трябва да се увеличат на 225 милиарда евро, по текущи цени (което се равнява на 198,63 милиарда евро, по постоянни цени за 2025 г.);

57.изразява съжаление относно липсата на тематични цели във връзка с някои критични области, които биха позволили на съзаконодателите да определят стратегически приоритети; подчертава необходимостта от включване на партньорите от гражданското общество, както и местните и регионалните организации; подчертава, че това увеличение на разпределените средства е от съществено значение, за да се гарантира надеждността на Съюза като участник на международната сцена; призовава да се отпуснат необходимите средства за подкрепа на процесите на разширяване и присъединяване, както и за насърчаване и отстояване на ценностите и интересите на Съюза в световен мащаб, включително чрез взаимноизгодни партньорства; подчертава, че предвидимото и адекватно финансиране подкрепя стабилността, издръжливостта и устойчивото развитие, и допринася за справяне с първопричините за миграцията чрез насърчаване на икономическите възможности, качествено образование и професионално обучение, както и създаването на работни места в държавите партньори, като по този начин се укрепва дългосрочната сигурност; призовава да се договорят разпоредби в рамките на съответната законодателна процедура, за да се гарантира, че при усвояването на средствата на ЕС по линия на инструмента „Глобална Европа“ не се пренебрегват продължаващите нарушения на правата на човека в държавите партньори, и припомня принципите на хуманност, безпристрастност, неутралност и независимост на хуманитарната помощ и помощта за развитие;

58.предупреждава, че сливането на програми би могло да доведе отново до отслабен парламентарен контрол и участие и до намалена видимост на финансирането за определени приоритети, както се случи с Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) – Глобална Европа; призовава за ясни и ефективни механизми за отчетност и докладване в рамките на „Глобална Европа“; настоява да се поддържат ясни и отделни бюджетни редове за стълбовете, както и за тематичните програми, държавите и техните инструменти, включително и предприсъединителните фондове, за да се гарантира прозрачност при разпределянето на средствата, и исканията за трансфери на значителни суми в рамките на стълбовете да подлежат на предварително одобрение от страна на Парламента; счита, че е важно да се осигури възможност отменените бюджетни кредити по линия на „Глобална Европа“ да могат да се връщат по първоначалния бюджетен ред; счита, че е необходимо Комисията да предостави ясна разбивка за подлежащото и неподлежащото на програмиране финансиране, и припомня, че инструментът „Глобална Европа“ трябва да включва основно действия, които да бъдат програмирани по географски признак;

59.припомня, че хуманитарната помощ, обезпечена със специално финансиране, защитена и прилагана в съответствие с Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета относно хуманитарната помощ Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ (ОВ L 163, 2.7.1996 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/1996/1257/oj)., продължава да бъде най-видимият и основан на принципи израз на солидарност на Европа, и че трябва да продължат да се отстояват принципите на хуманност, безпристрастност, неутралност и независимост; отново заявява, че естеството на хуманитарната помощ, което се основава на принципи и потребности, изисква предвидимото финансиране да се предоставя чрез съгласувана рамка и осигуряване на годишна основа на достатъчно базови средства, със специална номенклатура, допълнена от подходящ резерв за предприемане на спешни действия;

60.подчертава значението на гарантирания достъп до резерва на „Глобална Европа“, който следва да бъде на разположение, в допълнение към и извън индикативно разпределените 25 милиарда евро спомагателно финансиране в случай на неочаквани нужди, които нарастват поради определени фактори, като например изменението на климата; призовава сумата от 25 милиарда евро за хуманитарна помощ за периода 2028 — 2034 г. да се разглежда като гарантиран минимум, а не като таван, с оглед на все по-честите и продължителни хуманитарни кризи;

61.приветства факта, че мобилизирането на резерва за „Глобална Европа“ трябва да се промени спрямо ИССРМС – Глобална Европа, като съгласно следващата МФР и правилата на Финансовия регламент Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2024 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (OВ L, 2024/2509, 26.9.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/2509/oj). всяко мобилизиране на повече от 10% от годишно разпределените средства ще трябва да се одобрява от Парламента и от Съвета; настоява обаче, във връзка с предишните си призиви, Комисията да информира Парламента своевременно преди всяко мобилизиране на резерва и да взема предвид неговите забележки относно естеството, целите и предвидените финансови суми;

62.подчертава, че е от съществено значение инструментът „Глобална Европа“ да бъде обезпечен с достатъчно средства, за да се осигури последователност във външната дейност на Съюза и за да може ЕС да действа като надежден и дългосрочен партньор, на равни начала с държавите партньори; отново потвърждава, че разпределените средства по линия на „Глобална Европа“ следва да бъдат приведени в съответствие с целта на политиката на ЕС за сътрудничество за развитие, както е посочено в член 208 от ДФЕС, и по-специално намаляване и в дългосрочен план — изкореняване на бедността, както и в Европейския консенсус за развитие и Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие;

63.призовава за ефективни механизми за отчетност и докладване; изразява загриженост относно широкото използване на „финансиране, което не е свързано с разходи“ при прилагането на стълба за Европа чрез планове, основани на резултатите, и настоява тези средства да се отпускат въз основа на спазването на основните принципи от процеса на разширяване, включително принципите на правовата държава;

64.счита, че разширяването представлява възможност за укрепване на Съюза и че следващата МФР е много важна за подготовката на Съюза и на страните кандидатки за тяхното присъединяване; приветства решението за предоставяне на статут на страни кандидатки на Украйна и на съседната на нея Република Молдова; настоява, че трябва да се мобилизират необходимите средства за подкрепа на техните процеси на присъединяване, както и тези на държавите от Западните Балкани; приветства ангажимента на „Глобална Европа“ за предоставяне на надеждна финансова подкрепа на страните кандидатки, като ключов инструмент за стабилното им обвързване с ЕС и за постигане на напредък при подготовката им за присъединяване; призовава да се обезпечат специално разпределени средства за отделните страни кандидатки, със специални бюджетни редове;

65.отново изразява пълната си подкрепа за украинците в борбата им за свобода и демокрация, и изразява съжаление за ужасните страдания и за последиците от непровокираната и неоправдана агресивна война, водена от Русия; приветства факта, че предложението за изплащане на заема за подкрепа на Украйна беше прието като част от помощта на Съюза за Украйна; подчертава, че в предложенията за следващата МФР не бяха отчетени разходите по обслужване на дълга, произтичащи от набирането на заемни средства във връзка със заема за подкрепа на Украйна; настоява тези разходи за обслужване на дълга да бъдат поставени изцяло над таваните на следващата МФР и извън финансирането, което вече е планирано в рамките на резерва за Украйна;

66.отбелязва със загриженост занижаването на целта за официалната помощ за развитие (ОПР) от 93% на 90% в предложението на Комисията; подчертава, че Комисията не следва да може да променя тази цел чрез делегирани актове;

67.подчертава необходимостта от осигуряване на достатъчно финансиране за общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и за капацитета за бързо развръщане; подчертава, че гражданските мисии по линия на ОПСО са стратегически за Съюза и подкрепят интересите на Съюза в областта на сигурността и целите на външната дейност, както и тези на неговите партньори; следователно призовава за отпускане на 3,76 милиарда евро, по текущи цени (което се равнява на 3,34 милиарда евро, по постоянни цени за 2025 г.), за бюджета за общата външна политика и политика на сигурност, който включва и ОПСО;

68.подчертава, че отвъдморските страни и територии представляват уникални и стратегически активи, които са от полза за Съюза като цяло; счита, че предложените от Комисията средства не съответстват на предизвикателствата, пред които са изправени отвъдморските страни и територии, и призовава да се отпуснат средства в размер на 2,08 милиарда евро, по текущи цени (което се равнява на 1,85 милиарда евро, по постоянни цени за 2025 г.), като се вземат предвид и неотдавнашните заплахи за териториалната цялост на Гренландия, като сътрудничеството с тези страни може да помогне много за повишаване на стратегическата автономност на Съюза;

69.подчертава, че финансирането от ЕС за предотвратяване на конфликти, изграждане на мира и възстановяване след конфликти представлява пряка инвестиция за дългосрочната стабилност и сигурност на Съюза, по-специално в държавите от източното и южното съседство; отбелязва ролята на ООН и на нейните агенции в зоните на конфликт, и призовава ЕС да увеличи своята политическа и финансова подкрепа за многостранното сътрудничество; изисква в следващата МФР да се осигури специално, подходящо и предвидимо финансиране за ООН и нейните агенции, чиято работа е от основно значение за цивилното население, особено в ивицата Газа, по Западния бряг, както и в Сирия, Ливан и в по-широкия регион; призовава ЕС да играе активна роля за изграждане на мира и за справяне с последиците от конфликтите в Украйна и Газа, и да подкрепя усилията за възстановяване; призовава в МФР да се предвиди специално финансиране в тази връзка; подчертава, че цялото финансиране от ЕС трябва да бъде в съответствие с ценностите и правилата на ЕС, и по-специално с изискванията на Финансовия регламент;

70.призовава да продължават да се осигуряват средства за организациите на гражданското общество и за тяхното пълноценно привличане за участие, по-специално за местните участници и организациите за правата на жените, както и за провеждане на структуриран диалог, подкрепян чрез целенасочени потоци на финансиране, съобразени с потребностите на организациите на гражданското общество и защитниците на правата на човека; призовава за прилагане на финансиране за външната дейност, като същевременно се отчита основната роля на местните и регионалните органи на управление чрез ефективно, ясно и последователно многостепенно управление и партньорства;

71.настоява групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да бъде призната като основен стратегически финансов партньор на Съюза в рамките на структурата на „Глобална Европа“, за да се максимизира въздействието на средствата по функция 3; призовава за силно инвестиционно партньорство с ЕИБ с цел привличане на средства от бюджета на ЕС, мобилизиране на частни инвестиции и подобряване на рамката за бюджетна гаранция и смесено финансиране, за да се гарантира ефективно постигане на целите на инструмента, по-специално по отношение на конкурентоспособността, устойчивостта и стимулирането на достъпа на частния сектор до финансиране в държави партньори; признава допълващата роля на някои други партньори по изпълнението, като например националните насърчителни банки и институции, Европейската банка за възстановяване и развитие и Банката за развитие към Съвета на Европа;

72.подчертава необходимостта политиките на Съюза да бъдат подкрепени от добре функционираща администрация; настоява за периода след 2027 г. да бъдат осигурени, още от самото начало и през целия период на действие на МФР, достатъчно финансови и човешки ресурси, така че институциите, органите и децентрализираните агенции на Съюза, както и Европейската прокуратура, по-специално при удължаване на мандата, да могат да гарантират ефективно и ефикасно разработване и качествено изпълнение и прилагане на политиките, да предоставят техническа помощ, да продължат да привличат най-добрите кадри от всички държави членки, като по този начин се гарантира географски баланс, и да разполагат със свобода на действие, за да могат да се приспособяват към променящите се обстоятелства; подчертава необходимостта от осигуряване на баланс между половете в администрацията на всички равнища;

73.призовава Комисията да предостави допълнителна информация относно финансирането и персонала на децентрализираните агенции на ЕС в следващата МФР; счита, че за някои агенции предложението за стабилно финансиране и персонал ще продължи да подкопава способността им за изпълнение на техните мандати; отново посочва дългогодишната позиция на Парламента, че новите задачи следва да се финансират чрез нови бюджетни кредити и че преразпределянето на средства от програми и други приоритети трябва да бъде изключение; признава необходимостта от оценка и от избягване на потенциално припокриване или дублиране на дейности между агенциите, както и от идентифициране на възможностите за полезни взаимодействия и сътрудничество, за да се гарантира, че ресурсите се разпределят ефективно;

74.отбелязва със загриженост, че самоналожената от Комисията стабилна численост на персонала се оказа контрапродуктивна, за да се отговори на оперативните изисквания; признава, че за МФР за периода 2028 – 2034 г. Комисията е поискала допълнителни длъжности, по-специално във връзка с изискванията за киберсигурност по отношение на персонала; настоява, че потребностите от персонал на всички институции и органи трябва да бъдат взети предвид при създаването на допълнителни длъжности; подчертава особено тревожното положение, при което някои агенции на ЕС получават недостатъчно оперативно финансиране, което ограничава сериозно капацитета им да изпълняват своите мандати, да спазват Регламента за определяне на мерки за високо общо ниво на киберсигурност в институциите, органите, службите и агенциите на Съюза Регламент (ЕС, Евратом) 2023/2841 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2023 г. за определяне на мерки за високо общо ниво на киберсигурност в институциите, органите, службите и агенциите на Съюза (OВ L, 2023/2841, 18.12.2023, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2023/2841/oj). и да постигат целите в областта на политиката и правоприлагането, както и да изпълняват своите регулаторни задължения; подчертава, че с оглед на все по-големите предизвикателства, които трябва да бъдат преодолявани, институциите и органите на ЕС трябва да предлагат привлекателна работна среда, за да могат да си осигурят кандидатури от страна на таланти на високо равнище;

75.подчертава значението на системата на Европейските училища като водещ модел, който определя високи общи образователни стандарти за държавите членки и предлага международно призната квалификация, която насърчава високите академични постижения, мобилността на учащите се и споделената европейска идентичност; поради това призовава за подкрепа и предвидимо финансиране, за да се посрещнат дългосрочните структурни разходи, които понастоящем не се покриват, да се разширят отговорностите и да се гарантира видимостта, прозрачността и бюджетната сигурност;

76.приема, че предложението на Комисията отразява надлежно действителните нужди на всички институции, органи и агенции, и поради тази причина не предлага допълнително увеличение; все пак възнамерява категорично да защити предложението на Комисията и да осигури необходимото финансиране за една силна, ефикасна и качествена европейска публична администрация, основана на принципа за равенство между гражданите на Съюза, в услуга на всички европейци;

77.приветства предложението на Комисията за Инструмент за гъвкавост, който да бъде съставен не само от фиксирана сума, но и от допълнителни средства от приходи, свързани с глоби и отменени бюджетни кредити; счита, с оглед на своята позиция от 7 май 2025 г., че Инструментът за гъвкавост следва да получава средства от допълнителни източници, и по-специално неизразходваните маржове от предходни години, годишния излишък от предходната година и обратните постъпления от финансови инструменти, заедно с бъдещите маржове, като крайна мярка; счита също така, че финансирането му следва да бъде силно концентрирано в началото на периода; призовава за опростяване и рационализиране на процедурите при мобилизирането на специални инструменти, и следователно счита, че съществуването на Единния инструмент за маржовете е вече остаряла мярка, и призовава неговите характеристики да бъдат включени в Инструмента за гъвкавост; счита, че външните целеви приходи и сумите, предоставени отново съгласно специалните правила за приходите и отменените бюджетни кредити в специфичните за програмите разпоредби, биха могли да бъдат освободени от това общо правило;

78.отново заявява, че следва да има втори специален инструмент – резервът за солидарност при природни бедствия в размер на 4 милиарда евро годишно, по постоянни цени за 2025 г., който да бъде мобилизиран над таваните на МФР с цел гарантиране на солидарност в случай на природни бедствия, като той следва да допълва предложения каскаден механизъм за кризисни ситуации и следва да се регламентира чрез правила, позволяващи бързо плащане, и, когато е целесъобразно, механизми за предварително финансиране, в ясна координация с всички съответни инструменти, включително МГЗС+, като по този начин се допринася за устойчивостта и готовността за действие при кризи; счита, че и по двата специални инструмента следва да могат да се пренасят неизразходвани суми през целия период на прилагане на МФР, за да се гарантира гъвкавост;

79.отбелязва, че Комисията предлага 88 милиарда евро за резерва за Украйна в рамките на Регламента за МФР, за да се финансират предприсъединителната помощ и усилията за възстановяване и реконструкция; счита, че тази сума би могла да осигури значителна подкрепа; приветства поставянето на резерва за Украйна над таваните на МФР, за да се отговори на извънредните и непредвидими потребности на Украйна; отбелязва обаче, че ако конфликтът продължи, тези средства няма да бъдат достатъчни, за да се отговори на нуждите на Украйна; призовава за увеличаване и концентриране на резерва в началото на периода, с оглед на предоставянето на допълнителна подкрепа на Украйна; подчертава, че структурата на финансирането за Украйна следва да продължи да бъде съгласувана, прозрачна и ефективна, като се подкрепя изцяло пътят на страната за присъединяване към ЕС и същевременно предприсъединителната помощ се разграничава ясно от потребностите във връзка с възстановяването;

80.припомня, че настоящата МФР не получи достатъчно финансиране, което наложи преразглеждане на МФР през 2024 г.; отбелязва, че въпреки че в предложението за МФР за периода 2028—2034 г. е осигурена по-голяма гъвкавост, общите суми в предложението на Комисията все още не са достатъчни;

81.изразява съжаление, че предложеният регламент за МФР не включва клауза за междинен преглед; настоява, че Регламентът за МФР трябва да изисква от Комисията да представи най-късно до юли 2031 г. преглед на функционирането на МФР, като се взема напълно предвид икономическото положение към момента, както и последните макроикономически прогнози, прогнозите за заетостта и съответните международни събития; счита също така, че този задължителен преглед следва да се придружава, ако е уместно, от законодателно предложение за преразглеждане на настоящия регламент съгласно процедурите, залегнали в ДФЕС; подчертава, че при това преразглеждане предварително разпределените национални пакети не следва да се намаляват, както е посочено в Регламента относно плановете за НРП;

82.припомня, че изборите за Европейски парламент ще се проведат през 2034 г.; счита, че датата на публикуване на предложението за следващия Регламент за МФР, т.е. 1 юли 2033 г., е значително по-късно от обичайното за жизнения цикъл на МФР; призовава предложението за МФР за периода след 2034 г. да бъде публикувано най-късно до юли 2032 г.;

83.отбелязва изложението на Комисията, че нейните предложения имат за цел да увеличат гъвкавостта и опростяването в следващата МФР; признава, че гъвкавостта е от съществено значение, за да може да се реагира при непредвидени предизвикателства, но подчертава, че тя не може да се използва за сметка на отчетността, предвидимостта, прозрачността и съгласуваността на политиките; предупреждава, че само гъвкавостта, без прозрачност, би увеличила пропуските във връзка с демократичната отчетност и би подкопала общественото доверие в ЕС;

84.изразява съжаление за това, че предложенията на Комисията за опростяване са от полза най-вече за собствените ѝ процеси, а не за крайните бенефициери, като по този начин се изостря демократичният дефицит в Съюза; припомня, че Парламентът последователно се застъпва за опростяване на правилата за крайните бенефициери, включително намаляване на административната тежест във връзка с достъпа до бюджета на ЕС, както и за повишаване на ефективността на разходите; настоява, че опростяването не трябва да накърнява качеството на програмите или демократичната отчетност, нито да се използва като претекст за подкопаване на принципите за многостепенно управление и партньорство или провеждането на конструктивен диалог с ключови заинтересовани страни и социални партньори, и че ако правилното им прилагане бъде взето предвид, това ще повиши ефективността на разходите на ЕС и ще бъде важно за успеха на МФР; споделя загрижеността на Сметната палата, че подходът на Комисията ще доведе до опростяване във връзка с взаимодействията на Комисията с държавите членки, като същевременно ще увеличи или ще прехвърли административната тежест на национално и регионално равнище, както и на ниво бенефициери; подчертава, че опростяването ще изисква, когато е възможно, хармонизиране на правилата и изискванията за докладване на европейско, национално и регионално равнище; подчертава, че Парламентът ще предложи всички необходими механизми за прозрачност, за да може да изпълнява ролята си на защитник на интересите на гражданите;

85.счита, че настоящото предложение за плановете за национално и регионално партньорство би могло да доведе до „ренационализация“ на някои политики на ЕС поради липсата на хоризонтален подход и по-голямата гъвкавост, предоставена на държавите членки при изпълнението на бюджета на Съюза въз основа на национален подход; призовава да се гарантира, че бюджетът си остава инвестиционен бюджет, при който се запазва акцентът върху добавената стойност от ЕС и се гарантира силен хоризонтален подход;

86.подчертава, че широкото използване на инструменти за гъвкавост и основани на резултатите инструменти в следващата МФР трябва да бъде придружено от засилено многостепенно управление; счита, че пълноценното участие на местните и регионалните органи, както и на социалните и икономическите партньори при разработването, изпълнението и мониторинга на дейностите, финансирани от Съюза, е важно, за да може да се противодейства на ориентираното към Комисията изпълнение, да се намалят пропуските в демократичната отчетност и да се гарантира, че разходите отговарят на реалните потребности на отделните територии; настоява, че тези инструменти следва да бъдат придружени от подходящ контрол от страна на избраните представители на ниво ЕС, както и на национално и регионално равнище, когато това е целесъобразно, и че ролята на Парламента в областта на бюджета и освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета следва да бъде запазена;

87.припомня, че Сметната палата установи, че така нареченият „основан на резултатите модел“, изграден въз основа на опита от МВУ, е показал някои слабости при неговото разработване, прилагане и ефективност; отбелязва със загриженост, че предложенията за МФР включват масово използване на финансиране, което не е свързано с разходи, при значителна част от инструментите по следващата МФР; изразява изключителна загриженост относно този важен преход към нов модел на изпълнение; обръща внимание на факта, че без подходящи предпазни мерки за осигуряване на добро финансово управление при изпълнението на финансирането от Съюза или ясни стъпки за преодоляване на проблемите, установени при предишни или съществуващи инструменти, основани на резултатите, този подход води до значителни рискове и отслабва възможностите за одитиране; подчертава, че трябва да се намери решение, за да се отстранят разликите между оценките на разходите, свързани с ключовите етапи и целите, и реалните разходи за проектите, тъй като това несъответствие рискува да подкопае прилагането на договорените политически приоритети в рамките на Съюза; счита, че евентуалното повишаване на ефективността не може да бъде за сметка на защитата на финансовите интереси на Съюза; подчертава по-специално, че широкомащабните и сложни проекти следва да продължат да се основават на разходите, тъй като техният обхват, продължителност и многостепенно финансиране изискват подробно финансово отчитане и проверими данни за разходите, за да се гарантира подходящ мониторинг и отчетност; призовава за продължаване и разширяване на използването на опростени варианти за разходите, по-специално за по-малките или средните инвестиции, като ефективни и пропорционални инструменти за намаляване на административната тежест, увеличаване на достъпността за по-малките бенефициери и поддържане на отчетност и проследимост при използването на средствата на Съюза;

88.настоява, че органът по освобождаване от отговорност трябва да продължи да получава данните за извършените разходи, за да може да проверява ефикасността и икономическата ефективност на бюджета на Съюза; предупреждава, че без прозрачност на разходите, парламентарният контрол рискува да се превърне във формално упражнение, което не може да гарантира доброто финансово управление на бюджета; призовава Комисията да гарантира системни последващи действия във връзка с констатациите и препоръките на Сметната палата;

89.настоява върху необходимостта да се осигури по-голяма съгласуваност при мониторинга и изпълнението на разходните програми на Съюза и при интегрирането на важни цели и ангажименти на ЕС; подчертава предложението за регламент за изпълнението, като първа стъпка за въвеждане на хоризонтална рамка за проследяване на разходите и мониторинг на изпълнението на бюджета, която да цели намаляване на административната тежест; счита, че ако този подход се прилага по подходящ начин, той може да доведе до засилен демократичен контрол; подчертава, че всеобхватното включване на хоризонталните принципи в единна рамка би дало възможност за пълноценно проследяване и би отразило по-добре политическите приоритети на Съюза; настоява, че рамката за изпълнението трябва да дава приоритет на показателите за въздействието, които измерват действителните резултати за гражданите; подчертава, че предложеният Регламент за изпълнението трябва да гарантира, че показателите за докладване са задължителни, целесъобразни и съпоставими във всички държави членки и за всички режими на управление; предупреждава, че без такава съпоставимост, органът по освобождаване от отговорност няма да може да оцени относителната ефективност или да установи незадоволителни резултати по програмите; подчертава, че показателите за изпълнение трябва да произтичат изрично от целите на всяка програма и следва да обхващат крайните продукти, резултатите и въздействията; подчертава, че разходите, свързани с климата, трябва да бъдат интегрирани в МФР с цел точно наблюдение и проследяване на финансирането и неговото въздействие;

90.подчертава, че бюджетът на ЕС играе много важна роля за подкрепа на основните ценности на ЕС – демокрация и плурализъм, които са залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз; приветства наскоро публикуваната стратегия на ЕС за гражданското общество, в която се признава важната роля на организациите на гражданското общество за предоставянето на консултации, подкрепа и експертен опит при разработването и прилагането на законодателството и политиките на ЕС; във връзка с това подчертава необходимостта да се гарантира дългосрочно, предвидимо и достатъчно финансиране за организациите на гражданското общество;

91.припомня, че както се изисква от Финансовия регламент, програмите и дейностите следва, когато това е осъществимо и целесъобразно, и когато отговаря на съответните секторни правила, да се изпълняват с оглед постигане на заложените цели, като същевременно се спазват условията на труд и заетост съгласно приложимото национално законодателство, правото на Съюза, конвенциите на Международната организация на труда и колективните трудови договори, и като се взема предвид принципът на равенство между половете, без значително накърняване на целите на Съюза в областта на околната среда;

92.подчертава, че цялото финансиране трябва да съответства на насоките на Комисията относно финансирането на дейностите по разработване, изпълнение, мониторинг и прилагане на законодателството и политиките на Съюза; припомня във връзка с това изявлението на Комисията от 1 април 2025 г. относно текущата програма LIFE;

93.отбелязва предложената от Комисията обща структура с четири функции на МФР, спрямо седемте функции от настоящата МФР; отбелязва със загриженост, че Комисията предлага броят на програмите на Съюза да се намали от 60 на 19, което води до липсата на яснота между целите и бюджетната номенклатура, а това подкопава прозрачността и отчетността; подчертава, че позицията на Парламента относно структурата на тези нови програми по линия на МФР ще бъде определена по време на процедурата за съвместно вземане на решения за съответните секторни законодателни актове; настоява, че предложената бюджетна номенклатура и сумите, разпределени за всеки бюджетен ред, трябва да отразяват специфичните цели за отделните програми и в рамките на тези програми, с цел да се гарантира прозрачност, предвидимост и отчетност и да се осигури необходимата информация за бюджетния орган, с оглед на изготвянето на годишния бюджет и проследяването на изпълнението му;

94.във връзка с това изразява съжаление относно факта, че предложената в секторното законодателство бюджетна номенклатура е съвсем неподходяща; подчертава, че опростяването на бюджетната структура не трябва да бъде за сметка на прозрачността или способността на бюджетния орган да упражнява ефективен контрол и да взема информирани решения; настоява, че номенклатурата трябва да остане достатъчно подробна, за да отразява програмните цели, определени в основните актове, да запазва видимостта на действията на ЕС за всички цели и приоритети на политиката и да позволява на Парламента да упражнява пълноценно своята контролна роля; призовава за по-подробна номенклатура с цел обезпечаване на ефективна годишна бюджетна процедура, проекти на коригиращи бюджети и процедура по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета; отново заявява, че годишната бюджетна процедура е основният демократичен механизъм за разпределяне на средства в рамките на МФР;

95.отбелязва, че предвидените във Финансовия регламент бюджетни трансфери вече осигуряват гъвкавост при изпълнението на бюджета; подчертава, че понастоящем Комисията може да прехвърля значителни суми между отделните области на политиката, без да е необходимо одобрение от бюджетния орган, което ограничава контрола; при липсата на достатъчно подробна структура на бюджета, призовава да се изготвят нови правила, като се определи както максимална сума, така и процент за всеки бюджетен ред за трансфери без одобрение; счита, че трансферите от други институции на Съюза под определен праг биха могли да бъдат освободени от процедурата за предявяване на възражения, като мярка за опростяване;

96.подчертава необходимостта от стабилно управление, което да гарантира парламентарна отчетност, надзор и контрол, наред с ефективна структура за борба с измамите; освен това изразява загриженост относно начина, по който Комисията ще получи достатъчна увереност на равнището на ЕС относно законосъобразността и редовността на разходите, като припомня, че тази ясна увереност е абсолютно необходима, за да може Парламентът да упражнява ролята си на орган по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета; отхвърля всеки подход, който ограничава Парламента единствено до неговата консултативна или информационна роля при мобилизирането на който и да е инструмент или фонд в рамките на следващата МФР; подчертава, че при обезпечаването на гъвкавост на бюджета не трябва да се заобикалят прерогативите на бюджетния орган и че евентуалното преразпределяне, препрограмиране и мобилизиране на буферни средства или други резерви трябва да подлежи на одобрение от страна на Парламента; счита, че истинската гъвкавост изисква както капацитет за бързо реагиране, така и демократична легитимност, което може да се постигне единствено чрез пълноценно участие на Парламента при вземането на решения относно разпределението и използването на средствата;

97.изразява загриженост относно липсата на предвидимост при финансирането от Съюза, до която може да доведе използването на прекомерни механизми за гъвкавост и непрекъснатото преразпределяне на средства; признава необходимостта от по-голяма гъвкавост при разпределянето на средства по някои програми, но подчертава, че това не трябва да излага на риск дългосрочните цели на политиката, предвидимостта на финансирането или прерогативите на Парламента; подчертава, че настоящата МФР страда от недостатъчна гъвкавост при адаптирането си към променящите се приоритети, но при следващата МФР трябва да се постигне по-добър баланс между предвидимостта на инвестициите и адаптивността; подчертава, че някои области на политиката изискват по-голяма стабилност на финансирането, отколкото други области; категорично отхвърля непрекъснатото преразпределяне на средства като начин за финансиране на приоритетите на Съюза, тъй като това подкопава изпълнението на програмите и застрашава постигането на договорените цели на политиката;

98.отбелязва предложеното увеличение на операциите по получаване и отпускане на заеми в следващата МФР; счита, че бюджетният орган трябва да следи внимателно отражението на този подход върху маржа на МФР или върху други гаранции; изисква при операциите по получаване и отпускане на заеми да се зачитат правомощията на съзаконодателите и на бюджетния орган;

99.отново призовава за засилено партньорство за инвестиции с групата на ЕИБ, с цел да се усили ефектът на бюджета на ЕС, да се мобилизират частни инвестиции и да се понижи рискът в някои важни области на политиката, като например климата, конкурентоспособността, жилищното настаняване, социалното предприемачество и иновациите, отбраната и външното измерение; подчертава, че това и други подобни партньорства с партньори по изпълнението, които използват бюджета на ЕС във всички области на политиката и намаляват риска за инвестициите, по целесъобразност, следва да поддържат подходящи инструменти за улесняване на достъпа на МСП, дружества със средна пазарна капитализация и трансгранични консорциуми, гарантирайки същевременно стабилно управление, прозрачност и добавена стойност на Съюза; отново подчертава, че е важно за изпълнителните органи да се осигурява целесъобразно финансиране във връзка с техническата помощ, развивана съвместно от ЕИБ и от Комисията, за да се спомогне за гарантиране на навременно изпълнение и допълняемост на инвестициите, по-специално чрез изграждане на административен капацитет и разработване на инвестиционни механизми, и призовава за обезпечаване на подходящо финансиране за гарантиране на трайно въздействие;

100.отново изразява дългогодишната си позиция, че всички разходи на равнище ЕС следва да бъдат включени в сферата на компетентност на бюджетния орган, като по този начин се гарантират демократичен контрол, прозрачност и защита на финансовите интереси на Съюза;

101.подчертава, че с цел получаване на одобрението на Парламента всички аспекти на МФР, и по-специално бюджетните елементи, трябва да се разглеждат като пакет и да бъдат предмет на истински преговори; отново възразява срещу начина на приемане на настоящия и предишните регламенти за МФР, тъй като Европейският съвет превишава правомощията си и определя предварително множество елементи, например финансовите пакети и специфичните за политиките разпоредби, като по този начин се нарушават разпоредбите на Договора по същество и като цели; изразява сериозна загриженост за това, че предварителните „преговорни кутии“, изготвени от председателството на Съвета, възпроизвеждат тази погрешна методология, като включват въпроси, които спадат към процедурата за съвместно вземане на решения, при изготвянето на ново законодателство във връзка с програмите на Съюза;

102.изразява сериозна загриженост относно общите характеристики при разработването на програмите и секторните предложения, които изместват съществените политически и бюджетни решения от основния акт към работните програми, което отслабва значително законодателната роля на Парламента; категорично възразява срещу прехвърлянето на законодателни елементи извън секторните регламенти, с което Парламентът се изключва от настоящите решения по обикновената законодателна процедура и с което се създава правна несигурност за бенефициерите;

103.настоява, че всички съществени политически решения, като например целите на програмите, приоритетите във връзка с разходите, разпределяните финансови средства, процентите на финансиране, критериите за допустимост, подбор и възлагане, условията, определенията и методите на изчисляване, трябва да бъдат определени не в работната програма или други подобни документи, а в съответните основни актове, при пълно зачитане на прерогативите на Парламента като съзаконодател и бюджетен орган; изисква решенията относно политическите избори, целите и аспектите на управлението да бъдат определени в основните актове и всички допълнителни и несъществени елементи, които не са включени в основния акт, да се приемат изключително чрез делегирани актове, като се отхвърля всякакво използване на актове за изпълнение или други процедури, които не подлежат на одобрение от страна на Парламента; във връзка с това изисква всички многогодишни и годишни работни програми да се приемат чрез делегирани актове, в съответствие с член 290 от ДФЕС, за да се гарантира системното участие на Парламента в процеса на вземане на решения относно политиките, както и при упражняването на надзор; категорично отхвърля всякакъв опит за прехвърляне на стратегическите решения относно политиките към процедурите по комитология или други механизми; предупреждава, че Парламентът няма да приеме никакво предложение, което не гарантира неговите пълни законодателни и надзорни правомощия; подчертава, че намаляването на степента на подробност на основните актове води до изместване на важни политически решения към етапа на изпълнение, като по този начин се отслабва демократичната отчетност и се маргинализира ролята на Парламента по отношение на политическите решения, оказващи значително отражение върху политиките и бюджета;

104.подчертава, че широкият обхват на целите в предложените секторни регламенти изисква преразгледана процедура за оценка на пилотните проекти и подготвителните действия, за да се запази и без това ограниченото право на инициатива на Парламента; счита, че по-ясните критерии и рационализираните процедури са важни за гарантиране, че Парламентът може да продължи да лансира иновативни дейности и да тества нови политически подходи по функции 1, 2 и 3; настоява, че разширяването на обхвата на програмите не трябва да ограничава капацитета на Парламента да предлага пилотни проекти и подготвителни действия в специфични области на политиката;

105.подчертава, че зачитането на ценностите на Съюза и на основните права е съществена предпоставка за достъпа до средства на ЕС; подчертава необходимостта от трайни връзки между зачитането на принципите на правовата държава и достъпа до средства на ЕС по линия на МФР за периода 2021—2027 г.; счита, че защитата на финансовите интереси на Съюза е тясно свързана със зачитането на принципите на правовата държава и ценностите на Съюза; подчертава, че Регламентът относно обвързаността с условия за спазване на принципите на правовата държава Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза (OB L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 1, http://data.europa.eu/eli/reg/2020/2092/oj). е ключов инструмент за защита на финансовите интереси на Съюза срещу нарушения на принципите на правовата държава и че той следва да се прилага, когато неговите правни условия са изпълнени за целия бюджет на ЕС, включително инструментите, основани на резултати, както и финансирането, което се предоставя по член 122 от ДФЕС; призовава Комисията и Съвета да прилагат регламента стриктно и последователно, и да вземат мерки без ненужно забавяне, когато това е необходимо;

106.настоява в следващата МФР да бъде включен безпроблемен и съгласуван инструментариум за ценностите на Съюза, който да обхваща демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, за всички средства на ЕС; изразява загриженост относно припокриванията с механизма за обвързване с условия, въведен по-специално чрез плановете за НРП, и призовава за приемане на единна, съгласувана и всеобхватна рамка за всички програми за финансиране от ЕС, в пълно съответствие с Регламента относно обвързаността с условия, която да включва както благоприятстващите условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да се получи достъп до финансиране от Съюза, така и мерките за задържане на средства в случаите, когато съответните условия вече не са изпълнени; изисква от Комисията да консолидира всички инструменти, свързани с принципите на правовата държава, в единна и всеобхватна рамка, която да осигурява ясни, обективни и прозрачни критерии за прилагане, както и начина, по който Комисията ще гарантира координацията между тези инструменти;

107.изисква средствата на Съюза да се задържат при неизпълнение на основните изисквания, а замразените средства да се отпускат на съответните държави членки едва тогава, когато те вече са приложили напълно значими реформи и са доказали по проверим начин, че спазват принципите на правовата държава, в съответствие с констатациите от докладите относно върховенството на закона; подчертава, че решенията за спиране или намаляване на финансирането от Съюза във връзка с нарушения на принципите на правовата държава трябва да се основават на обективни критерии, да се прилагат последователно и да не се ръководят от други съображения или да бъдат резултат от преговори;

108.признава, че в контекста на плановете за НРП Комисията предлага възможността за програми с пряко или непряко управление да се предоставя отново финансиране, което е било отменено поради липсата на корективни мерки в отговор на установено нарушение на принципите на правовата държава съгласно Регламента относно обвързаността с условия; изисква да се изясни начинът, по който отменените суми биха могли да се насочат към други програми, и призовава да се забрани преразпределянето на замразени средства; настоява, че решението за използване на отменени средства е прерогатив на бюджетния орган в рамките на годишната бюджетна процедура и че то не следва да се оставя на преценката на Комисията;

109.подчертава, че е необходим стабилен подход, за да се гарантира, че легитимните крайни получатели и бенефициери не се санкционират за това, че средствата на ЕС за тяхното правителство са спрени в резултат на нарушения на принципите на правовата държава; подчертава, че този принцип е в основата на подход за по-интелигентна обвързаност с условия;

110.подчертава, че механизмът за управление няма да компенсира загубата на законодателни или бюджетни правомощия на Парламента; подчертава, че годишният бюджет следва да отразява политическите приоритети и плановете, съгласувани от съзаконодателите; настоява, че правилното управление на бюджета и запазването на прерогативите на бюджетния орган са съществени предпоставки за обезпечаването на надеждна годишна бюджетна процедура и че един механизъм за управление може да функционира само тогава, когато е осигурена добра основа;

111.отхвърля всякакво споразумение, което би ограничило свободата на бюджетния орган да взема автономни решения относно бюджетните приоритети и разпределянето на средствата; категорично се противопоставя на всеки механизъм, който би позволил на Комисията да предопределя бюджетните решения чрез технически оценки; категорично отхвърля всякаква възможност Европейският съвет да оказва влияние върху годишната бюджетна процедура чрез заключения на Европейския съвет, тъй като това би представлявало явно нарушение на разпоредбите на Договора и би накърнило институционалния баланс, установен във връзка с вземането на бюджетни решения; припомня, че Финансовият регламент вече предвижда възможността за освобождаване на бюджетни резерви; призовава за системна координация между Комисията и бюджетния орган преди поемането на доброволни ангажименти за използването на вътрешно заложената гъвкавост, както и за одобряването на евентуално мобилизиране на средства с решение на бюджетния орган;

112.отбелязва със загриженост, че Комисията предлага отклонението от индикативните суми в секторното законодателство да се увеличи от настоящите 15% на 20% в Междуинституционалното споразумение (МИС) (COM(2025)0572).; подчертава, че предложеното увеличение, съчетано със сливането на програми и значително по-големите бюджети за отделни програми, би създало значителен потенциал за промени, без участието на съзаконодателите; изразява сериозни резерви относно кумулативния ефект от тези промени върху демократичния контрол и баланса на институционалните правомощия; счита, че подобно увеличение на гъвкавостта на изпълнителните правомощия подкопава прерогативите на бюджетния орган; поради това призовава максималното отклонение от индикативните суми да бъде ограничено до 5% за целия срок на прилагане на програмите, без да се засяга прилагането на съответните разпоредби на Регламента за МФР и МИС, като се гарантира, че всяко значимо преразпределение на бюджетни средства ще продължава да подлежи на подходящ демократичен контрол и съвместно вземане на законодателни решения; настоява, че този намален праг би запазил необходимата оперативна гъвкавост, като същевременно се съхрани важната роля на Парламента при упражняването на бюджетния контрол;

113.подчертава значението на поддържането на редовен междуинституционален диалог относно собствените ресурси и призовава за по-голяма честота на срещите;

114.предлага да се включи специално приложение за сътрудничеството във връзка с режима на обвързаност с условия; счита в този контекст, че редовният диалог между трите институции относно актуалното състояние на защитата на бюджета на ЕС във връзка с принципите на правовата държава би бил ефективен начин за подобряване на координацията при прилагането на инструментариума в областта на върховенството на закона;

115.отново потвърждава твърдия ангажимент на Парламента за въвеждането на нови собствени ресурси, за да се гарантира устойчиво и предвидимо дългосрочно финансиране на бюджета на ЕС; отново изтъква необходимостта от стабилни и устойчиви приходи за бюджета на Съюза, които следва да съответстват на разходната част, като по този начин се гарантира стабилност и ефикасност на бюджета, както и фискална дисциплина, и като се осигурява възможност за Съюза да предприема действия във връзка със своите потребности и приоритети;

116.отново отправя дългогодишния си призив за въвеждането на нови, истински собствени ресурси не само за погасяване на дълга по инструмента за възстановяване Next Generation EU, но и за финансиране на по-значими политически амбиции на Съюза; изразява твърдото си убеждение, че въвеждането на нови истински собствени ресурси за финансиране на бюджета на Съюза е абсолютно необходимо; припомня, че без нови ресурси финансовият товар ще падне неизбежно върху държавите членки чрез увеличаване на вноските на база БНД; поради това счита, че въвеждането на истински нови източници на приходи в размер на най-малко 60 милиарда евро е съществено условие за една амбициозна МФР за периода 2028 – 2034 г.;

117.изразява дълбока загриженост във връзка с пълната липса на напредък на Съвета по реформата на системата за собствени ресурси от 2020 г. насам; подчертава, че истинските нови собствени ресурси са необходимият отговор във времена на бюджетни ограничения, за да могат да се финансират дългогодишните и новите политики на Съюза и да се обезпечат така необходимите инвестиции в рамките на ЕС;

118.отново потвърждава дългогодишната си критика за това, че изготвянето и договарянето на бюджета въз основа на принципа за „справедлива възвръщаемост“ неизбежно ще доведе до занижаване на добавената стойност, осигурявана от ЕС, тъй като това намалява стимулите за съвместно инвестиране в общи и европейски обществени блага; същевременно признава предимствата на собствения ресурс на база БНД, с оглед на надеждната му балансираща функция; призовава Съвета и държавите членки да се въздържат от удължаването на срока на евентуалните намаления под формата на еднократни суми и да създадат справедлив общ бюджетен баланс за всички субекти, като се фокусират върху полезните взаимодействия и добавената стойност на ЕС, в дух на солидарност и чрез осигуряване на по-голяма прозрачност;

119.припомня, че решението за собствените ресурси изисква постигане на единодушие в рамките на Съвета, провеждане на консултации с Парламента и национална ратификация от всички държави членки; подчертава, че всяка кошница от нови собствени ресурси трябва да се възприема като справедлива, за да се избегнат ситуации, при които прилагането на такива източници на приходи ощетява непропорционално определени държави членки;

120.счита, че в условията на безпрецедентни предизвикателства, изискващи значително увеличение на инвестициите в множество области на политиката през следващия период на МФР, приходната част на бюджета на ЕС трябва да бъде разширена, укрепена, диверсифицирана и модернизирана по надлежно обоснован начин; настоява, че за тази цел съществуващите собствени ресурси следва да бъдат коригирани и подобрени, а новите собствени ресурси следва да бъдат въведени без по-нататъшно забавяне; счита също така, че приходите, различни от собствените ресурси, следва да бъдат съществена част от микса от източници на доходи, а ясно определените операции по получаване и отпускане на заеми, при които съответните условни пасиви са надеждно обезпечени чрез маржа под таваните за собствените ресурси, следва да останат изпълним резервен вариант, поне в случай на непредвидени кризи;

121.припомня правното задължение и политическата отговорност за своевременното погасяване на дълга по линия на Next Generation EU; отново заявява своята позиция, че погасяването на дълга по Next Generation EU следва да продължи да се управлява по разумен и гъвкав начин, включително, когато е възможно, чрез операции по рефинансиране, за да се сведе до минимум натискът върху МФР и нейните програми за периода 2028—2034 г.;

122.приветства усилията на Комисията за идентифициране на нови собствени ресурси и за предлагане на известно калибриране на традиционните собствени ресурси, като например митата, с оглед на укрепване на финансовата автономност на Съюза и намаляване на зависимостта от националните вноски, като по този начин се осигурява бъдещото финансиране за бюджета на Съюза; подкрепя предложения от Комисията по-широкообхватен подход на „кошницата“, тъй като той представлява реалистична възможност за осигуряване на необходимата подкрепа в рамките на Съвета; отбелязва различните предложени видове собствени ресурси; подчертава обаче, че кошницата от нови собствени ресурси трябва да се приеме едновременно със следващата многогодишна финансова рамка и трябва да генерира стабилен и достатъчен поток от приходи в размер на най-малко около 60 милиарда евро годишно, защото това равнище е важно за гарантиране на стабилно погасяване на заемите, взети по линия на програмата Next Generation EU, за изпълнение на ангажиментите на Съюза и за финансиране на съвместните инвестиции за европейски обществени блага; призовава Съвета да постигне бързо споразумение относно новите собствени ресурси, за да се обезпечи дългосрочна бюджетна сигурност;

123.изисква, в случай че Съветът премахне някои елементи от кошницата, произтичащата от това „празнина“ да се запълни чрез определяне на по-високи ставки за други източници или те да се заменят от друг източник; подчертава, че новите източници не следва да накърняват конкурентоспособността на малките и средните предприятия или конкурентоспособността на ЕС като цяло; счита, че потенциалът за приходи, наред с другото, чрез налагане на данък върху цифровите услуги, насочен към големите цифрови платформи, данък върху услугите в областта на хазартните игри и залаганията по интернет, разширяването на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите и налог, основан на единна изискуема ставка върху капиталовите печалби от криптоактиви, следва да бъдат проучени като възможни решения, в случай че други предложени собствени ресурси не получат подкрепа сред държавите членки, за да се гарантира данъчна справедливост и равнище на приходите, което да е съизмеримо с потребностите;

124.счита, че вземането на съвместни заеми представлява надежден вариант, който осигурява за Съюза способността да реагира бързо на неочаквани събития и улеснява навременното финансиране на политиките на ЕС с ясна добавена европейска стойност; подчертава, че тази възможност следва да бъде в пълно съответствие със стратегическите приоритети на ЕС за европейските обществени блага или да улеснява инвестициите в трансгранични или общоевропейски проекти, които повишават потенциала за растеж на ЕС;

125.подчертава значението на предложението на Комисията за нов вид механизъм за действие при кризи, който да се базира на извънредни заеми, подкрепяни чрез допълнителен марж под тавана за собствените ресурси и гарантирани чрез неизменно отличния кредитен рейтинг на бюджета на Съюза; отбелязва, че този инструмент е обвързан със срокове, че подлежи на предварително определени критерии и е лимитиран във връзка с неговата цел, обхват и размери, които са ограничени от допълнителния наличен специален резерв в бюджета; отбелязва освен това, че инструментът ще даде възможност на Съюза да мобилизира до 395 милиарда евро под формата на заеми за държавите членки, ако те се сблъскат с тежки кризи, сериозни затруднения или големи заплахи през периода 2028—2034 г.; изразява задоволство от факта, че предложеният механизъм не се основава на член 122 от ДФЕС, който заобикаля Парламента, както е било при предишни случаи, а на регламент на Съвета по член 311, параграф 4 от ДФЕС, който изисква одобрението на Парламента, като по този начин се гарантира институционален баланс и процедурна отчетност;

126.счита, че този механизъм може да бъде допълнителен инструмент на равнището на ЕС за бързо и ефективно реагиране при нарастващи потребности, както многократно бе препоръчвано от Марио Драги, както и при непредвидими събития; призовава Комисията и държавите членки да използват опита, придобит от Next Generation EU, за финансиране и изпълнение на бъдещи стратегически инвестиции на ЕС;

127.посочва, че Парламентът ще одобри само дългосрочен бюджет, включително подходящи и устойчиви приходи, който да отговаря на целите на Съюза в един променящ се свят;

128.изисква от Комисията да вземе предвид следните промени:

предложението за регламент на Съвета следва да се измени по следния начин:

129.подчертава, че в резултат на преговорите и приемането на нов регламент за МФР предложението за междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление следва да се промени, както следва:

130.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.