А.като има предвид, че съгласно международното право в областта на правата на човека актовете на сексуално насилие са криминализирани както във война, така и в мирно време; като има предвид, че в контекста както на международното хуманитарно право, така и на международното наказателно право изнасилването се определя като потенциално военно престъпление, престъпление срещу човечеството или акт, допринасящ за геноцид, при условие че са налице други необходими елементи от тези престъпления; като има предвид, че тази класификация е формулирана в Римския статут на Международния наказателен съд (член 8) и Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи; като има предвид, че правното тълкуване на изнасилването като военно престъпление съгласно Международния наказателен съд включва липсата на съгласие като ключов елемент;

Б.като има предвид, че според ЕСПЧ определенията, основани на използването на сила като основен елемент на престъплението, предлагат недостатъчна защита на жертвите на сексуално насилие и застрашават ефективната защита на сексуалната автономност на индивида;

В.като има предвид, че изнасилването е нарушение на редица права на човека, включително правото на телесна неприкосновеност, правото на автономност и на сексуална автономност, правото на неприкосновеност на личния живот, правото на най-висок достижим стандарт на физическо и психично здраве, правото на жените на равенство пред закона и правото на свобода от насилие, дискриминация, изтезания и други форми на жестоко или нечовешко отношение; като има предвид, че изнасилването също така лишава жертвата от пълноценното упражняване на редица други права на човека, като например правото на живот, достойнство, физическа и психическа неприкосновеност, правото на свобода и лична сигурност, правото на равенство в рамките на семейството и пред закона, независимо от пола и половата идентичност, както и правото на недискриминация, изтезания и други форми на малтретиране, наред с другото;

Г.като има предвид, че насилието, основано на пола, продължава да бъде едно от най-широко разпространените и недостатъчно докладвани нарушения на правата на човека в Европа и изисква европейски отговор; като има предвид, че настоящата международна правна рамка в областта на правата на човека признава изнасилването както като нарушение на правата на човека, така и като форма на насилие, основано на пола, което засяга предимно жените и момичетата; като има предвид, че изнасилването е една от най-широко разпространените и брутални форми на насилие, основано на пола, което нарушава физическата, психологическата и сексуалната неприкосновеност и физическата автономност на лицето и има тежки и трайни последици за преживелите лица;

Д.като има предвид, че основаното на пола насилие сериозно ограничава участието на жените и момичетата в обществения живот и достъпа им до правосъдие, образование и икономическа независимост и следователно представлява структурна пречка за постигането на истинско равенство между половете; като има предвид, че жертвите на изнасилване са засегнати от тежки и дълготрайни последици, включително социални и икономически последици — като загуба на работно място, финансова зависимост, нестабилност на жилищното настаняване и намалено участие в образованието или на работното място — което усложнява последиците от насилието и затвърждава неравенството между половете;

Е.като има предвид, че според FRA и EIGE 17,2% от жените в ЕС са били подложени на сексуално насилие, включително изнасилване и други нежелани сексуални актове, а една от всеки 20 жени е била изнасилена чрез употреба на сила от 15-годишна възраст нататък FRA и EIGE, Violence against women: an EU-wide survey – Results at a glance (Насилието срещу жените: общоевропейско изследване – основни резултати), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2014 г., стр. 20.; като има предвид, че според FRA насилието срещу ЛГБТИК+ лица се е увеличило през последните години, като транссексуалните жени са непропорционално изложени на физическо и сексуално насилие; като има предвид, че ЛГБТИК+ лицата също са изложени на сексуално насилие поради своя пол, половата си идентичност, изразяването на половата си принадлежност и половите си характеристики; като има предвид, че годишните разходи, свързани с основаното на пола насилие, в ЕС се оценяват на 366 милиарда евро;

Ж.като има предвид, че трансграничното измерение на престъплението изнасилване създава специална необходимост да се води обща борба с изнасилването в рамките на ЕС, за да се гарантират по-последователна защита и равен достъп до правосъдие за жертвите във всички държави членки, с редица ключови елементи: необходимостта да се гарантира минимално равнище на защита за всички жени във всички държави членки, необходимостта да се гарантира минимално равнище на защита, когато жените упражняват свободата си на движение в целия Съюз, тъй като липсата на хармонизирано определение за изнасилване подкопава правната сигурност на жертвите и достъпа им до правосъдие и следователно може да представлява пречка за свободното движение, както и необходимостта и задължението правото на ЕС да бъде приведено в съответствие с международните стандарти, например Конвенцията от Истанбул, която изисква да се криминализира изнасилването въз основа на липсата на съгласие;

З.като има предвид, че настоящата правна среда в ЕС остава разпокъсана, с различни съдебни тълкувания и различаващи се определения за изнасилване, които невинаги отразяват международните стандарти в областта на правата на човека или изискванията на Конвенцията от Истанбул по отношение на съгласието; като има предвид, че липсата на хармонизирани правни определения в държавите членки подкопава правата на жертвите, възпрепятства трансграничното сътрудничество и допринася за безнаказаността на извършителите и липсата на осведоменост за това какво представлява акт на сексуално насилие; като има предвид, че няколко държави членки все още определят изнасилването въз основа на използването на сила или заплаха, като по този начин изключват много жертви от правна защита; като има предвид, че това подчертава спешната необходимост от общоевропейско определение на изнасилване въз основа на съгласие; като има предвид, че въвеждането на основано на понятието за липсата на съгласие общо правно определение за изнасилване би спомогнало за по-добро полицейско и съдебно сътрудничество и за подобряване на събирането и съпоставимостта на данните относно изнасилванията в ЕС;

И.като има предвид, че всички държави членки са подписали Конвенцията от Истанбул, но че пет държави членки все още не са я ратифицирали България, Чехия, Унгария, Литва и Словакия.; като има предвид, че само две от тях наскоро реформираха законодателството си, за да поставят съгласието в основата на определението на престъплението изнасилване България и Чехия.; като има предвид, че след влизането в сила на Конвенцията от Истанбул 16 държави членки измениха законодателството си, за да включат или да пояснят понятието за съгласие като съставен елемент от престъплението изнасилване; като има предвид, че ЕС се присъедини към Конвенцията през 2023 г. за областите, попадащи в неговата изключителна компетентност; като има предвид, че разпоредбата на Конвенцията от Истанбул относно основаното на съгласие определение беше важна повратна точка за правната реформа, отбелязваща промяна на традиционния подход, при който определението за изнасилване включва предположение за насилие; като има предвид, че според доклада на FRA за основните права за 2025 г. държавите членки, които са ратифицирали Конвенцията от Истанбул, следва да криминализират сексуалното насилие, като използват основани на съгласие определения за изнасилване и други форми на сексуално насилие,

Й.като има предвид, че ЕСПЧ изигра ключова роля за оформянето на съвременното разбиране за изнасилването съгласно правото в областта на правата на човека, по-специално чрез ключовото си решение от 2003 г. по дело MC/България, в което установи позитивното задължение на държавите да приемат наказателноправни разпоредби за ефективно разследване и наказване на изнасилването, установи, че изискването на доказателство за физическа съпротива от страна на жертвата рискува да остави някои видове изнасилване ненаказани и не успява да защити сексуалната автономност, както се изисква съгласно членове 3 и 8 от ЕКПЧ, и постанови, че тези членове изискват санкционирането и ефективното наказателно преследване на всеки сексуален акт без съгласие, включително при липсата на физическа съпротива; като има предвид, че последващи решения на ЕСПЧ, например по дело JL/Италия (2021 г.) и X/ Кипър (2025 г.) Решение на Европейския съд по правата на човека от 27 февруари 2025 г., X/Кипър, жалба № 40733/22., осъдиха използването на обвиняващи жертвите аргументи и стереотипи в съдебните производства, като установиха, че подобни практики представляват нарушение на правото на зачитане на личния живот съгласно член 8 от ЕКПЧ, затвърждават предразсъдъците и възпрепятстват достъпа до правосъдие за преживелите сексуално насилие лица; като има предвид, че в своето решение по дело H.W./Франция Решение на Европейския съд по правата на човека от 23 януари 2025 г., HW/Франция, жалба № 13805/21. ЕСПЧ постанови, че всеки сексуален акт без съгласие представлява форма на сексуално насилие; като има предвид, че в решението си по дело L. и други/Франция Решение на Европейския съд по правата на човека от 24 април 2025 г., L и други/Франция (жалби № 46949/21, 24989/22 и 39759/22); ЕСПЧ тълкува членове 3 и 8 от ЕКПЧ в смисъл, че изискват от страните по ЕКПЧ да разполагат с наказателноправни системи, които могат да наказват сексуалните актове без съгласие;

К.като има предвид, че в Наръчника на ООН за законодателството относно насилието над жени се посочва, че законодателството трябва да предвижда отегчаващи обстоятелства, включително например възрастта на преживялото насилие лице, връзката между преживялото насилие лице и извършителя, използването или заплахата за физическо насилие, присъствието на множество извършители и тежките физически или психически последици от нападението за жертвата; като има предвид, че съгласно Наръчника законодателството следва освен това „конкретно да криминализира сексуалното посегателство в рамките на връзка (например „изнасилване от съпруг“), като предвиди разпоредбите относно сексуалното посегателство да се прилагат „независимо от естеството на връзката“ между извършителя и жалбоподателя, или като постанови, че „никакъв брак или друга връзка не представлява защита срещу обвинение за сексуално посегателство съгласно законодателството““;

Л.като има предвид, че на 16 септември 2021 г. Парламентът прие резолюция за определяне на насилието, основано на пола, като нова област на престъпност, посочена в член 83, параграф 1 от ДФЕС; като има предвид, че в тази резолюция държавите членки се призовават да изменят определението за „изнасилване“ в националното си право, така че то да се основава на липсата на съгласие, и се подчертава, че насилието, основано на пола, е сериозно нарушение на правата и достойнството на човека, а изнасилването е форма на насилие, основано на пола;

М.като има предвид, че член 83 от ДФЕС следва да бъде приложимото правно основание за законодателни предложения относно престъплението изнасилване, тъй като изнасилването е особено тежко престъпление с трансгранично измерение и попада в областта на престъплението „сексуална експлоатация на жени и деца“;

Н.като има предвид, че понятието „сексуална експлоатация“ в член 83, параграф 1 от ДФЕС не се ограничава само до трафика на хора, тъй като такова тясно тълкуване несправедливо би ограничило „трафик[а] на хора и сексуална[та] експлоатация на жени и деца“ до престъпления, свързани с трафик на хора; като има предвид, че формулировката и законодателната практика, включително Директивата относно сексуалното насилие над деца Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2011/93/oj)., показват, че „сексуалната експлоатация“ обхваща по-широк кръг от престъпления, включително сексуалното насилие; като има предвид, че сексуалната експлоатация обикновено се отнася до несправедливото използване на друго лице за сексуални облаги и е свързана с уязвимостта на жертвите, която е от основно значение при престъплението изнасилване;

О.като има предвид, че член 36 от Конвенцията от Истанбул задължава страните да криминализират всички сексуални актове, при които липсва съгласие, и уточнява, че „съгласието трябва да бъде дадено доброволно в резултат от свободната воля на лицето, преценена в контекста на конкретните обстоятелства“; като има предвид, че този принцип е в съответствие с решенията на ЕСПЧ и с националната съдебна практика;

П.като има предвид, че съгласието е доброволно споразумение за извършване на конкретна сексуална дейност и може да бъде оттеглено по всяко време;

Р.като има предвид, че много държави членки Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Кипър, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Словения, Финландия, Франция, Хърватия и Швеция. и няколко други европейски държави Исландия, Норвегия, Черна гора, Украйна и Обединеното кралство. вече въведоха в своите наказателни кодекси основани на съгласие определения за изнасилване, което доведе до по-ефективно предотвратяване, докладване и наказателно преследване на престъпленията, свързани със сексуално насилие, и повиши обществената осведоменост;

С.като има предвид, че в позицията си и мандата относно Директивата относно борбата с насилието над жени и домашното насилие Парламентът категорично подкрепи включването на основано на съгласие определение на престъплението изнасилване в текста така, както е в предложението на Комисията; като има предвид, че за съжаление Съветът беше на мнение, че криминализирането на изнасилването не следва да бъде включено в тази директива;

Т.като има предвид, че предложението на Комисията за Директива относно борбата с насилието над жени и домашното насилие включваше предложение за криминализиране на изнасилването въз основа на признаването, че „сексуалната експлоатация на жени“ включва изнасилването; като има предвид, че това тълкуване е в съответствие с ангажимента, поет в Договорите, за равенство между жените и мъжете; като има предвид, че следователно член 83, параграф 1 от ДФЕС е подходящо правно основание за установяване на минимални правила на ЕС относно определението за изнасилване;

У.като има предвид, че преживелите изнасилване често биват питани за неоказването на съпротива от тяхна страна срещу упражняваното над тях сексуално насилие, а извършителите претендират, че липсата на съпротива от страна на жертвите означава пасивно съгласие; като има предвид, че в шведско проучване 70% от жертвите на сексуално насилие съобщават за значителна тонична неподвижност, известна също като „реакция на вцепенение“; като има предвид, че най-често срещаната реакция сред преживелите изнасилване е реакция, известна като „вцепеняващ страх“ (или „тонична неподвижност“), а не активна физическа съпротива срещу извършителя; като има предвид, че липсата на съпротива или „вцепеняването“ е често срещана неволна реакция и рефлекс за оцеляване при заплаха и може да доведе до неподвижност (застинала поза, загуба на мускулен тонус, невъзможност за предприемане на волеви действия) и дисоциация, при което съзнанието на лицето се откъсва от обезпокоителните и болезнени усещания и емоции, възникващи в тялото му, както и до загуба на чувството за дееспособност; като има предвид, че за да се гарантира достъп до правосъдие за преживелите изнасилване и да се насърчи правна и социална среда, в която изнасилването вече не се толерира, тази реалност не може да се пренебрегва;

Ф.като има предвид, че фактори като принуда, сила, заплахи, финансова и психологическа зависимост, физически или психически състояния – като тонична неподвижност, вцепеняване, изненада, състояние на страх, сплашване, безсъзнание, интоксикация, химическо подчинение, сън, заболяване, телесна повреда, увреждане, други състояния или друга ситуация на особена уязвимост – или структурна и междусекторна дискриминация могат да създадат уязвимост и опасност и да предотвратят свободното съгласие, което е от ключово значение в случаите на изнасилване;

Х.като има предвид, че травмата от сексуално посегателство може да повлияе на функционирането на паметта, като доведе до фрагментирани или липсващи спомени за събитията и нарушения във времевата последователност, което затруднява спомена за реда на настъпилите събития; като има предвид, че травмата вследствие на изнасилване е свързана с посттравматично стресово разстройство и други тежки психични симптоми, включително намалена концентрация, тревожност, пристъпи на паника, тежка депресия, епизоди на повторно преживяване на травматичното събитие и кошмари;

Ц.като има предвид, че разчитането на материални доказателства за оказване на съпротива, отправяне на заплахи или упражняване на насилие затвърждава вредните митове за изнасилването и стереотипите относно очакваното поведение на жертвите, което допринася за вторичната виктимизация, особено в случаите, когато жертвите не отговарят на социално изградените очаквания за травма, съпротива или видими наранявания; като има предвид, че тези практики допринасят за недоверието в правоприлагащите и правосъдните системи, което води до нисък процент на подаване на сигнали от страна на жертвите и безнаказаност за извършителите;

Ч.като има предвид, че сексуалната автономност и телесната неприкосновеност са неприкосновени права и че целта на основаното на съгласие законодателство за изнасилванията е да се засили тяхната защита; като има предвид, че е решаващо да се премине към основан на съгласие модел на право в областта на изнасилванията, за да се признае, че сексуалната автономност и неприкосновеност могат да бъдат нарушени дори в ситуации, в които няма физическо насилие, например когато са налице динамика на принуда или злоупотреба с власт;

Ш.като има предвид, че подчертаването на значението на сексуалната автономност има за цел да насърчава равенството между половете, и по-специално упражняването на правата на жените и момичетата; като има предвид, че основаното на съгласие законодателство за изнасилванията подчертава по-специално правото на жените да вземат решения за себе си и собствените си тела;

Щ.като има предвид, че съгласието следва да бъде основен елемент от законодателството за изнасилването; като има предвид, че основаното на съгласие законодателство за изнасилванията е необходимо, за да се обхванат по-ефективно ситуации, при които сексуалният акт започва толкова рязко, че жертвата няма възможност да изрази волята си или да се защити преди началото на действието; като има предвид, че основаното на съгласие законодателство относно изнасилванията е също така от съществено значение за по-добро справяне със ситуации, при които жертвата не е в състояние да се противопостави на деянието поради страх;

АА.като има предвид, че доказателствата сочат, че повечето изнасилвания се извършват от познати или интимни партньори и се случват на закрито, но въпреки това жертвите на такива случаи често срещат подозрение и недоверие в рамките на наказателноправната система, особено в юрисдикции, където все още се прилагат остарели изисквания за доказване, които затвърждават митовете, че изнасилванията обикновено се извършват от непознати лица на обществени места и че жертвите провокират или изфабрикуват изнасилванията; като има предвид, че тези митове се подсилват допълнително от неподходящо медийно представяне, обществен дискурс и липса на обществена осведоменост;

АБ.като има предвид, че общоприетите митове и убеждения във връзка с изнасилването и сексуалното посегателство са във вреда на определението на престъплението изнасилване и пораждат допълнителни заплахи за благосъстоянието на преживелите изнасилване лица, готовността за подаване на сигнали и защитата от вторична виктимизация, като възпрепятстват наказателното преследване и достъпа до правосъдие; като има предвид, че тези приети убеждения и митове са един от факторите, които спомагат за затвърждаване на безнаказаността около изнасилването и възпрепятстват разработването на подходящо законодателство;

АВ.като има предвид, че мащабът на сексуалното насилие продължава да бъде силно подценяван и омаловажаван, тъй като по-голямата част от сексуалните престъпления остават неоповестени; като има предвид, че много от докладваните изнасилвания никога не се преследват по съдебен ред, а по-голямата част от наказателните преследвания за изнасилване не завършват с осъдителна присъда; като има предвид, че това задълбочава липсата на доверие на жените в системата, води до нисък процент на подаване на сигнали и затвърждава общественото чувство за безнаказаност, което води до нормализиране на сексуалното насилие, включително изнасилването; като има предвид, че широко разпространената безнаказаност за изнасилванията допринася за преобладаващите комплексни убеждения и социални норми, които насърчават сексуалната агресия на мъжете и подкрепят насилието срещу жени, като създават среда, в която сексуалното насилие се нормализира и оправдава чрез трайни неравенства между половете и вредни нагласи по отношение на пола и сексуалността; като има предвид, че е неприемливо да няма последствия за извършването на изнасилване без физическо насилие; като има предвид, че последователното наказателно преследване на всички форми на изнасилване е от съществено значение за поддържане на общественото доверие в правосъдните системи и е изключително важно за предотвратяване на сексуалното насилие; като има предвид, че основаното на съгласие законодателство относно изнасилванията е от решаващо значение както за отразяването и промяната на нагласите към сексуалните престъпления, така и за повишаването на осведомеността в целия ЕС, като по този начин в крайна сметка се намалява и броят на сексуалните престъпления; като има предвид, че основаното на съгласие законодателство може да предизвика промяна на парадигмата към необходимостта да се търси съгласие, а не просто липса на явна съпротива на сексуален акт;

АГ.като има предвид, че в обяснителния доклад към Конвенцията от Истанбул се пояснява, що се отнася до член 36, параграф 2 от Конвенцията, че наказателното преследване на сексуалното насилие, включително на изнасилването, „ще изисква преценка на доказателствата с оглед на контекста, за да се установи на базата на всеки отделен случай дали жертвата свободно е дала съгласието си за извършване на сексуалния акт. Тази преценка трябва да разпознава широката гама от поведенчески реакции на сексуалното насилие и изнасилването, които жертвите демонстрират, и не трябва да се основава на предположения за типичното поведение в такива ситуации. Ето защо е също толкова важно да се гарантира, че тълкуването на законите и съдебното преследване на случаите на изнасилване не се влияят от половите стереотипи и митове за мъжката и женската сексуалност“;

АД.като има предвид, че в своето съобщение No 34/2011 Комитетът на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените настоятелно призовава държавите да преразгледат законодателството в областта на изнасилването, като премахнат изискванията, свързани със сила или доказателство за проникване, и поставят липсата на съгласие в центъра на престъплението, а в своята Обща препоръка No 35 (2017 г.) настоятелно призовава държавите да признаят насилието, основано на пола, като форма на дискриминация и да приемат правни реформи, които гарантират премахването на това насилие, включително чрез криминализиране на сексуалните актове без съгласие и оказване на подкрепа за достъпа до правосъдие и услуги за всички жени и момичета, особено тези, които са изправени пред пресичащи се форми на дискриминация;

АЕ.като има предвид, че равенството между половете и недискриминацията са основни ценности на ЕС, основни права, ключови принципи на Европейския стълб на социалните права и съществени условия за напредък; като има предвид, че дискриминацията, основана на пол, социален пол, както и на други мотиви, е забранена съгласно член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз;

АЖ.като има предвид, че интерсекционалността е важен ръководен принцип, залегнал в правото на ЕС; като има предвид, че жените са изправени пред интерсекционална неравнопоставеност и дискриминация, свързани, наред с другото, с техния расов, етнически или социален произход, сексуална ориентация, полова идентичност и изразяване, религия или убеждения, статут на пребиваване или увреждане; като има предвид, че сексуалното насилие, основано на пола, е един от най-значимите въпроси, свързани с равенството между половете, и че реален напредък по отношение на равенството между половете може да бъде постигнат само чрез прилагане на междусекторен подход; като има предвид, че прилагането на междусекторен подход позволява да се преодолеят структурните пречки пред равенството между половете и да се събират доказателства, за да се създадат референтни показатели и да се проправи пътят към стратегически и ефективни политики за борба срещу системната дискриминация, изключването и социалните неравенства;

АЗ.като има предвид, че поради структурното естество на неравенството между половете и насилието, основано на пола, съгласието може да бъде дадено при условия на принуда или социален натиск, което подчертава необходимостта от подход, който включва не само индивидуалната автономност, но и социалната властова динамика, свързаните с пола норми и неравномерното разпределение на дееспособността между мъжете и жените;

АИ.като има предвид, че основаното на пола насилие, включително сексуалното насилие, е както причина, така и последица от структурните неравенства и властовите асиметрии, които се коренят в свързаните с пола стереотипи и социалните норми; като има предвид, че справянето с това насилие изисква оспорване на тези норми и прилагане на всеобхватни правни, социални и образователни реформи;

АЙ.като има предвид, че дълбоко вкоренените стереотипи, свързани с пола, относно сексуалността и морала на жените допринасят за преобладаващите комплексни убеждения и социални норми, които насърчават сексуалната агресия на мъжете и подкрепят насилието срещу жени, като създават среда, в която сексуалното насилие се нормализира и оправдава чрез трайни неравенства между половете и вредни нагласи по отношение на пола и сексуалността; като има предвид, че това води до стигматизация и дискриминационно третиране на някои жени и други хора, защото нарушават свързаните с пола социални и сексуални норми или не отговарят на ролите на половете;

АК.като има предвид, че изнасилването, включително елементите, които евентуално предшестват престъплението, например сприятеляване с цел сексуална злоупотреба и онлайн измами, могат да се извършват в трансграничен контекст; като има предвид, че насилието над жени и момичета се извършва както онлайн, така и офлайн, и включва улеснено от технологиите сексуално насилие, тормоз, споделяне на интимни изображения без съгласие и принудителен контрол; като има предвид, че подобни форми на насилие засягат непропорционално жените и маргинализираните групи и все още не са разгледани в достатъчна степен в много национални рамки;

АЛ.като има предвид, че жертвите на изнасилване се нуждаят от незабавни, мултидисциплинарни, достъпни и всеобхватни медицински грижи, включително клинично проследяване след изнасилването, сексуално и репродуктивно здравеопазване, което включва спешна контрацепция, постекспозиционна профилактика, лечение на полово предавани инфекции и достъп до безопасен и законен аборт, както и подкрепа във връзка с травмата, и трябва освен това да имат възможност за дългосрочна подкрепа, включително психологически консултации; като има предвид, че в някои държави членки не се предоставя достъп до някои основни здравни услуги;

АM.като има предвид, че културата на изнасилване се определя като структурна и широко разпространена система от нагласи, поведения, ценности и социални норми, които нормализират и омаловажават сексуалното насилие, подкопават съгласието, затвърждават митовете за изнасилванията и насърчават общественото нормализиране на това насилие;

АН.като има предвид, че широкото разпространение на вторична виктимизация показва дълбоката неспособност на правосъдните системи и на остарелите закони, които не се основават на съгласие, да предоставят на преживелите лица достъп до правосъдие Съвет на Европа, Case of L. and Others v. France: criminal-law system inadequate for the punishment of all non-consensual sexual acts, exposing rape victim to secondary victimisation (Случаят L. и др. срещу Франция: наказателноправна система, която не е подходяща за наказването на всички сексуални актове без съгласие и излага жертвата на изнасилване на вторична виктимизация), новинарска статия, Съвет на Европа, Страсбург, Франция, 24 април 2025 г., както е видно от ниския процент на подаване на сигнали от страна на жертвите, липсата на помощ в съответствие с техните нужди, наличието на достъпни процедури и ниския процент на осъдителни присъди в случаите на изнасилване; това подчертава системните недостатъци в начина, по който правоприлагащите органи и съдебните системи разглеждат случаите на изнасилване, което от своя страна води до широко разпространено обществено чувство на безнаказаност за престъплението изнасилване и представлява сериозно нарушение на равенството между половете;

АО.като има предвид, че вторична виктимизация настъпва, когато жертвите претърпяват допълнителна вреда не като пряк резултат от престъпното деяние изнасилване, а поради начина, по който институциите и други лица се отнасят към тях; като има предвид, че вторичната виктимизация се дължи на многократен достъп на извършителя до жертвата, на безчувствено отношение, като например многократното разпитване за едни и същи събития, нагласите, обвиняващи жертвите, използването на неподходящ език или безчувствени коментари от страна на лица, осъществяващи контакт с жертвите, на медицински интервенции, на съдебни производства, в т.ч. тяхната продължителност, и на други институционални процеси; като има предвид, че вторичната виктимизация подкопава правата на жертвите, пречи на достъпа им до правосъдие и затвърждава тяхната травма, включително като причинява посттравматично стресово разстройство, депресия и тревожност и по този начин възпрепятства възстановяването им;

АП.като има предвид, че травматичният характер на изнасилването и неговото дългосрочно въздействие върху физическото и психологическото здраве, сигурността, телесната неприкосновеност, благосъстоянието и социалния живот на пострадалите изискват координиран, съобразен с пола и травмата отговор от страна на обучен и специализиран персонал, особено в правоприлагащите органи и в съдебната система, за да се преодолеят случаите на изнасилване и да се избегне вторичната виктимизация; като има предвид, че обучението на специалисти в областта на правото и правоприлагането продължава да бъде нехомогенно и недостатъчно в някои държави членки; като има предвид, че ефективното прилагане на основаните на понятието за съгласие определения за изнасилване в закона зависи от способността на полицейските служители, прокурорите и съдебните органи да тълкуват и прилагат правилно тези разпоредби, като гарантират, че акцентът остава върху липсата на свободно изразено съгласие, а не върху доказателствата за оказване на съпротива или упражняване на физическо насилие; като има предвид, че налагането върху преживелите изнасилване на тежестта да докажат липса на съгласие засилва вредните стереотипи, свързани с изнасилването;

АР.като има предвид, че всеобхватното образование в областта на сексуалността и взаимоотношенията, основано на понятието за съгласие, е от ключово значение за намаляване на невярната информация и митовете за изнасилването и сексуалността, за справяне с нормите, свързани с пола, и за предотвратяване на всички форми на насилие, основано на пола, включително изнасилването; като има предвид, че ангажирането на мъжете и момчетата в насърчаването на равенството между половете, оспорването на свързаните с пола вредни стереотипи и нездравословни и вредни модели на мъжественост, както и поставянето под въпрос на основаните на права полови възгледи, са от решаващо значение за усилията за превенция; като има предвид, че преминаването към култура, основана на понятието за съгласие, също е от ключово значение за гарантиране на среда на взаимно уважение и безопасност, съсредоточена върху здрави социални взаимодействия; като има предвид, че предоставянето на всеобхватно и съобразено с пола и с възрастта образование в областта на сексуалността, на съгласието и на взаимоотношенията е ключов инструмент за предотвратяване на изнасилванията и сексуалното насилие и за справяне с първопричините;

АС.като има предвид, че в ЦУР 5 от Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие се призовава за постигане на равенство между половете и овластяване на всички жени и момичета, а в ЦУР 16 се апелира за насърчаване на мирни и приобщаващи общества, достъп до правосъдие и ефективни и отговорни институции;

АТ.като има предвид, че в Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и съгласно принципа „никой да не бъде изоставен“, и по-специално в ЦУР 3, 4, 5, 10 и 16, се призовава за премахване на сексуалното насилие, постигане на равенство между половете, достъп до правосъдие, приобщаващо образование и уважение и защита на физическата и психическата неприкосновеност на всички лица;

АУ.като има предвид, че неуспехът на държавите членки да се справят със структурните и нормативните фактори, водещи до безнаказаност на извършителите, се осъжда чрез шествия, протести и социални движения, като например движението #MeToo, които нарушиха мълчанието относно изнасилването и предизвикаха законодателни промени в редица държави членки; като има предвид, че сред случаите, предизвикали масови протести, са „La Manada“ в Испания и този с Жизел Пелико във Франция и че тези случаи подчертават неадекватността на определенията за изнасилване, които се основават на използването на сила, а не на липса на съгласие;