1.отбелязва доклада на Комисията от 2023 г. относно мониторинга на прилагането на правото на ЕС;

2.изразява съжаление, че Комисията не е публикувала годишен доклад относно мониторинга на прилагането на правото на ЕС за 2024 г., като по този начин е нарушила над 40-годишна практика, установена през 1983 г.; подчертава, че редовният годишен мониторинг на прилагането на правото на ЕС е основен инструмент, чрез който Комисията изпълнява ролята си на пазител на Договорите в съответствие с член 17, параграф 1 от ДЕС, тъй като спомага да се гарантира и наблюдава правилното прилагане на правото на ЕС във всички държави членки и да се проследява напредъкът, постигнат в тази област по прозрачен и достъпен за всички начин; счита, че годишният доклад относно мониторинга на прилагането на правото на ЕС е основен инструмент, който дава възможност за контрол на правилното транспониране и прилагане на правото на ЕС и за запазване на институционалния баланс, както е предвидено в Договорите; подчертава, че Парламентът трябва да бъде информиран постоянно и че той разчита на това докладване както като съзаконодател, така и при упражняването на политически контрол, съгласно член 14, параграф 1 от ДЕС, върху Комисията, за да се гарантира, че тя упражнява своите прерогативи по подходящ начин; подчертава, че е важно да се гарантира годишен мониторинг на прилагането на правото на ЕС по държави, за да се предотвратят нарушения на основните права и на принципите на правовата държава вследствие на неспазването на нормативните изисквания; призовава Комисията да обърне специално внимание на свободата на изразяване, медийния плурализъм, равенството и недискриминацията, чието нарушаване би могло да окаже пряко въздействие върху доверието на гражданите в ЕС; счита, че прозрачното и достъпно докладване допринася за информирането на гражданите относно прилагането на правото на ЕС и намалява пространството за невярна информация относно функционирането на ЕС; отбелязва със загриженост, че националните конституционни и върховни съдилища в някои държави членки подкопават добре установената доктрина за предимство на правото на ЕС; подчертава, че това развитие следва винаги да води до бързи дейности по правоприлагане от страна на Комисията, включително производства за установяване на неизпълнение на задължения;

3.отбелязва, че Комисията преминава към нов цикъл на докладване относно мониторинга на прилагането на правото на ЕС с годишни доклади за напредъка относно опростяването, изпълнението и правоприлагането от всеки член на Комисията и с годишен обзорен доклад относно опростяването, изпълнението и правоприлагането; приветства годишния обзорен доклад за 2025 г. и годишните доклади на членовете на Комисията за напредъка за 2025 г., обхващащи периода от 1 януари до 31 юли 2025 г., като ценен източник на фактическа информация относно състоянието на прилагането на правото на ЕС в отделните сектори и държави членки; отбелязва, че докладите са ясно представени; въпреки това изразява съжаление относно факта, че анализът продължава да бъде прекалено съсредоточен върху постиженията, като не се обръща достатъчно внимание на продължаващите предизвикателства и системните пропуски в правоприлагането; отбелязва, че недостатъчните сравнителни данни и показатели, ориентирани към резултатите, ограничават оценката на реалния напредък във времето; подчертава, че годишният обзорен доклад трябва да надхвърля едно описателно упражнение и да предоставя съществена, критична оценка на системните предизвикателства и недостатъци при изпълнението и прилагането на законодателството на ЕС, включително ясно и прозрачно установяване на недостатъците и стъпките, предвидени за преодоляването им; призовава Комисията в бъдещите обзорни доклади да гарантира последователен подход, както и че главите относно опростяването са балансирани с анализа на изпълнението и прилагането; призовава Комисията да излезе извън рамките на формалистичния, процедурен мониторинг, съсредоточен единствено върху транспонирането на директивите; подчертава, че мониторингът следва да обхваща действителната ефективност на правото на ЕС при постигането на неговите цели; изисква от Комисията да публикува методологията, прилагана при изготвянето на обзорните доклади, за да се гарантират прозрачност и ефективен парламентарен контрол; подчертава значението на доброто сътрудничество между институциите, по-конкретно чрез устойчив структуриран диалог между Комисията и Парламента, за да се гарантира пълна прозрачност и достъпност и да се повиши надеждността и полезността на докладите за създателите на политики и гражданите;

4.призовава за по-голяма прозрачност в сътрудничеството между Комисията, Парламента и Съвета при изпълнението и прилагането на правото на ЕС, включително чрез редовни структурирани диалози, систематичен обмен на данни и своевременно предаване на съответните документи в Парламента съгласно Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество;

5.изразява съжаление относно липсата на информация за основните приоритети на политиката на ЕС в годишния доклад на Комисията относно мониторинга на прилагането на правото на ЕС за 2023 г., както и в нейния обзорен доклад относно опростяването, изпълнението и правоприлагането;

6.подчертава необходимостта от укрепване на предварителните механизми, за да се гарантира, че законодателните предложения са в пълно съответствие с разпределението на правомощията, предвидено в Договорите, така че да се избегнат ситуации, при които актове, приети чрез пълната обикновена законодателна процедура и одобрени от държавите членки, впоследствие могат да бъдат отменени, дори частично, на базата на правно основание или компетентност; подчертава, че засиленият правен контрол на всички етапи от законодателния процес е от съществено значение за гарантиране на стабилността, предвидимостта и надеждността на законодателството на ЕС; подчертава необходимостта Комисията да гарантира систематични проверки за съответствие, за да се предотврати намесата на законодателството на ЕС в области, изключени от компетентността на ЕС, особено в чувствителни области;

7.призовава Комисията да публикува годишен доклад за прозрачността, посветен специално на цикъла на мониторинг, опростяване и правоприлагане, в който да се описват подробно методологичните промени, източниците на данни, срещнатите предизвикателства и проведените консултации със заинтересованите страни и националните администрации;

8.отбелязва позоваванията в обзорния доклад на Комисията за 2025 г. и в наличните секторни доклади за напредъка на диалозите относно предварителните производства за установяване на неизпълнение на задължения (известни преди това като процедурата EU Pilot), настоящото им функциониране и ролята им за улесняване на ранното разрешаване на проблеми преди започването на официални производства за установяване на неизпълнение на задължения; счита обаче, че тези позовавания следва да бъдат по-подробни;

9.подчертава, че петициите, получени от Парламента, представляват жизненоважен инструмент за установяване на недостатъци в прилагането на правото на ЕС, включително системни или структурни нарушения в държавите членки; поради това настоятелно призовава Комисията да гарантира, че информацията и констатациите, произтичащи от петициите, се вземат предвид и се интегрират в нейните процеси на правоприлагане и мониторинг; изисква по-конкретно от Комисията да предостави подробни статистически данни относно броя на петициите, по които Комисията е предприела последващи действия, включително тези, които са довели до допълнителни разследвания чрез процедури по EU Pilot или до производства за установяване на неизпълнение на задължения;

10.изразява загриженост относно редовната липса на оценки на въздействието, придружаващи законодателните предложения, по-специално законодателни предложения с възможно съществено въздействие върху основните права; подчертава, че оценките на въздействието допринасят за качеството на законодателството на ЕС и следователно улесняват неговото прилагане, както и за подобряване на прозрачността и отчетността на институциите на ЕС; изтъква значението на консултациите със съответните заинтересовани страни и организации на гражданското общество при изготвянето на оценки на въздействието;

11.препоръчва на Комисията да предвиди широкото участие на заинтересовани страни, организации на гражданското общество и независими експерти в своя мониторинг на прилагането на правото на ЕС, като използва пълноценно техния експертен опит и знания относно прилагането на местно равнище;

12.отново потвърждава, че зачитането на принципите на правовата държава е основна предпоставка за ефективното и еднакво прилагане на правото на ЕС във всички държави членки, и признава съществената роля на правоприлагането за защита на основните права; подчертава, че правилното и еднакво прилагане на правото на ЕС в областите на свободата, сигурността и правосъдието е от съществено значение за защитата на основните права, взаимното доверие и принципите на правовата държава в целия ЕС; отбелязва със загриженост продължаващите недостатъци при транспонирането и прилагането на основни правни инструменти; изразява силна подкрепа за механизма за обвързване с условия по отношение на принципите на правовата държава и призовава Комисията да го прилага последователно и по обективен и прозрачен начин; подчертава спешната необходимост от засилен контрол върху спазването от страна на държавите членки на основните ценности на ЕС, а именно принципите на правовата държава, демокрацията и зачитането на правата на човека, залегнали в член 2 от ДЕС; подчертава, че механизмът, залегнал в член 7 от ДЕС, е основен инструмент за правоприлагане в случай на очевиден риск от тежко нарушение; подчертава, че зачитането на принципите на правовата държава засяга не само държавите членки, но и институциите на ЕС, които следва да носят отговорност за спазването на Договорите;

13.приветства усилията на Комисията за прилагане на Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 55, ELI: http://data.europa.eu/eli/dec_framw/2008/913/oj., както и Акта за цифровите услуги Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (OB L 277, 27.10.2022 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2022/2065/oj)., за да се гарантира стабилна правна и институционална защита срещу речта на омразата, дискриминацията и насилието както във физическата, така и в цифровата среда;

14.призовава за по-засилено трансгранично сътрудничество между съдебните и правоприлагащите органи с цел ефективна борба с тежката престъпност, корупцията и тероризма; подкрепя по-нататъшната цифровизация на инструментите в областта на правосъдието, включително пълното внедряване на електронните доказателства и e-CODEX; подчертава значението на укрепването на ролята и оперативния капацитет на Европейската прокуратура;

15.подчертава, че при прилагането от страна на Комисията на защитата на основните права съгласно Хартата на основните права, която съответства на правата, гарантирани от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, тя следва надлежно да взема предвид съдебната практика на Европейския съд по правата на човека;

16.подкрепя стратегическите препоръки, изложени в докладите на Драги и Лета, и подчертава тяхното значение за укрепването на капацитета на ЕС за изпълнение, за модернизирането на единния пазар и за гарантирането на по-съгласувано и ориентирано към резултатите управление на правото на ЕС във всички области на политиката;

17.изразява сериозна загриженост относно нежеланието на Комисията да започне производство за установяване на неизпълнение на задължения пред Съда на Европейския съюз, дори в случаи, свързани с явни и продължаващи нарушения на правото на ЕС; настоятелно призовава Комисията, в качеството си на пазител на Договорите, да използва пълноценно всички налични инструменти за правоприлагане и да не се колебае да използва съдебните производства като основен инструмент за правоприлагане, за да гарантира спазването и да отстоява авторитета на правото на ЕС; изразява съжаление, че започването на производства за установяване на неизпълнение на задължения остава избирателно, като се има предвид подходът на Комисията за даване на приоритет на нарушенията, за които счита, че имат най-значително въздействие върху обществените и стопанските интереси Съобщение на Комисията от 11 февруари 2025 г., озаглавено „Една опростена и по-експедитивна Европа: Съобщение относно изпълнението и опростяването“ (COM(2025)0047),, и изразява загриженост, че възможните нарушения на правото на ЕС не са систематично последвани от действия по правоприлагане; подчертава значението на ефективния мониторинг и превантивните действия, за да се гарантира, че гражданите не поемат разходите, свързани с непълното транспониране или неправилното прилагане на правото на ЕС от страна на държавите членки;

18.критикува липсата на прозрачност по отношение на критериите, използвани от Комисията за даване на приоритет на определени действия по правоприлагане пред други; призовава Комисията да приеме и публикува прозрачни, обективни критерии, приложими към случаите на нарушения, по-специално по отношение на подбора и приоритизирането на тези, които включват сериозни или системни нарушения на основните права, принципите на правовата държава или правилата на вътрешния пазар; настоява за необходимостта от по-голяма прозрачност по време на целия процес, включително публичен достъп до информация относно статуса, естеството и обхвата на започнатите производства, на резултатите от тях, както и относно публичния принос – получен и взет предвид – особено в началната фаза на производствата за установяване на неизпълнение на задължения; призовава Комисията да докладва проактивно и непрекъснато за случаите, в които е предприела действия в отговор на подозрения за сериозно нарушение, и за случаите, в които е решила да не предприема действия;

19.изразява съжаление относно честата липса на производства за установяване на неизпълнение на задължения, започнати поради неспазване на решения на Съда на ЕС; призовава Комисията последователно да започва такива производства в случай на неизпълнение на решение на Съда на ЕС, включително издаване на искания за еднократни суми или имуществени санкции, особено в случаи на системни нарушения на правото на ЕС или повторно неспазване на решенията на Съда на ЕС от страна на въпросната държава членка;

20.подчертава, че жалбите относно предполагаеми нарушения на правото на ЕС от страна на държавите членки, подадени от граждани, практикуващи юристи или организации на гражданското общество, са важен източник на информация за прилагането на правото на ЕС; настоятелно призовава Комисията, когато е сезирана с жалби, да осигури подходящи последващи действия във връзка с тези жалби, включително, когато е целесъобразно, своевременно започване на производства за установяване на неизпълнение на задължения или ясно съобщаване на заявителя на причините, поради които няма да бъде започнато производство за установяване на неизпълнение на задължения; освен това изтъква значението на другите канали, които позволяват на гражданите да докладват за лошо администриране от страна на институция на ЕС или за измами, и необходимостта от увеличаване на финансовите и човешките ресурси на Европейския омбудсман и на Европейската служба за борба с измамите, както и от повишаване на ефективността на механизма за подаване на петиции до Европейския парламент;

21.отбелязва, че Парламентът е получил няколко петиции, в които се изразява сериозна загриженост относно сексуалното насилие над деца, по-специално онлайн, и в по-общ план относно повтарящи се или системни недостатъци при прилагането на правото на ЕС, свързано със закрилата на детето; изтъква, че през 2023 г. и 2025 г. Комисията предприе последващи действия по отношение на производства за установяване на неизпълнение на задължения, образувани срещу 18 държави членки за неправилно транспониране от тяхна страна на Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие над деца Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2011/93/oj)., като осем от тези случаи са приключени; призовава Комисията да даде приоритет на действията по правоприлагане в тази област и да гарантира бързи и ефективни последващи действия във връзка с петициите, в които се представят твърдения за неспазване, като се има предвид особената уязвимост на децата; насърчава в този контекст Комисията да използва всички налични процедурни и правни средства, за да гарантира пълното и ефективно прилагане на правото на ЕС, насочено към предотвратяване и борба със сексуалното насилие над деца;

22.отбелязва със загриженост, че в някои държави членки прилагането на преюдициалното производство е застрашено, включително правомощията на съдиите да изискват преюдициални заключения; подчертава, че подобни пречки подкопават правилното прилагане на правото на ЕС в тези държави членки; настоятелно призовава Комисията да използва пълноценно съответните инструменти, за да гарантира пълно спазване на преюдициалното производство;

23.настоятелно призовава Комисията да използва ефективно досъдебната фаза, като се има предвид целта да се гарантира възможно най-бързо изпълнение на задълженията, произтичащи от правото на ЕС, от страна на държавите членки; настоятелно призовава Комисията да въведе срок за диалога, предшестващ производството за установяване на неизпълнение на задължения, известен преди като процедурата EU Pilot, за да се гарантират бързо разрешаване и прилагане; препоръчва да се предоставя по-подробна и достъпна информация относно тези неформални диалози, включително очакваните срокове и резултати, за да се гарантират отчетност и своевременно разрешаване;

24.насърчава Комисията и държавите членки да укрепят структурираното сътрудничество и механизмите за ранно предупреждение, които спомагат за откриването на проблеми с транспонирането или прилагането, преди да е станало необходимо завеждането на официални производства за установяване на неизпълнение на задължения; настоятелно призовава държавите членки да се придържат стриктно към крайните срокове за транспониране, да следват насоките, издадени от Комисията, и да участват активно и пълноценно в диалозите относно прилагането, както и да уведомяват своевременно Комисията за потенциални пречки и проблеми с транспонирането и прилагането, за да се избегнат забавяния, грешки и потенциални санкции; призовава за допълнителна подкрепа за изграждане на административния и техническия капацитет на държавите членки в това отношение; изразява съжаление, че някои държави членки докладват за проблеми с транспонирането и/или прилагането твърде късно или не ги докладват изобщо, което води до забавяния, оказващи отрицателно въздействие върху гражданите и предприятията в ЕС; припомня, че държавите членки участват в законодателната процедура чрез Съвета като съзаконодател; подчертава, че липсата на прилагане на правото на ЕС подкопава възприемането на ЕС от страна на гражданите и способността му да постига резултати;

25.приветства въвеждането на диалози относно изпълнението като нов инструмент за подкрепа на спазването на правото на ЕС от страна на държавите членки; подчертава значението на установяването на ясен, прозрачен и приобщаващ процес за идентифициране, подбор и включване на заинтересованите страни в тези диалози във всички държави – членки на ЕС; отбелязва със загриженост, че участието на регионалните и местните органи в диалозите относно прилагането продължава да бъде ограничено; подчертава, че пълноценното участие на заинтересованите страни е от съществено значение за повишаване на качеството, легитимността и ефективността на усилията за прилагане;

26.отбелязва, че според информационното табло за единния пазар средното забавяне на транспонирането на директивите за единния пазар в ЕС понастоящем е 11,9 месеца, което означава, че на държавите членки отнема средно почти една година повече от предвидения срок за включване на директивите на ЕС в националното им законодателство;

27.изразява загриженост във връзка с факта, че редица европейски законодателни актове съдържат позовавания на технически стандарти и делегирани актове или актове за изпълнение, които все още са в процес на изготвяне към момента на приемане на основния акт, което затруднява държавите членки да ги транспонират изцяло и навреме;

28.отбелязва със загриженост ограниченията на новата платформа за правоприлагането Europa, стартирана през април 2025 г., чиято цел е да се централизира информацията относно действията на Комисията по правоприлагане, производствата за установяване на неизпълнение на задължения, транспонирането на директиви и диалога преди започване на производство за установяване на неизпълнение на задължения, известен по-рано като процедурата EU Pilot; посочва, че въпреки потенциала си платформата се състои предимно от таблици с данни и следва да бъде подобрена, за да се предостави по прозрачен начин съществена информация относно текущи или приключени процедури и да се осигури достъп до подробни качествени анализи на представените данни; отбелязва, че информацията, представена на платформата, се организира предимно от държавите членки, като предлага общ преглед на националните усилия за изпълнение; изразява съжаление относно липсата на структура, основана на правни актове, която би позволила по-ясно разбиране на етапа на изпълнение, свързаните с него предизвикателства, както и предизвикателствата, пред които са изправени държавите членки при прилагането на законодателните актове; счита, че разработването на такъв аналитичен подход значително би подобрило прозрачността и би улеснило извършването в целия ЕС на оценка на изпълнението, основана в по-голяма степен на доказателства; призовава Комисията да подобри ефикасността на платформата и нейното съдържание, така че да може да се използва за извършване на набор от операции по прозрачен и лесно достъпен начин, включително в някои случаи сравнения и заключения, и така че да се превърне в полезен инструмент за законодателите, практикуващите юристи и гражданите, желаещи да разберат как правото на ЕС се спазва на практика;

29.подчертава, че прозрачното и навременно публикуване на данни относно транспонирането и производствата за установяване на неизпълнение на задължения е от съществено значение за отчетността и общественото доверие; призовава Комисията да направи тези данни достъпни в отворен и лесен за ползване формат и да улесни сравненията между държавите членки и областите на политиката; призовава Комисията да гарантира необходимата прозрачност на всички инструменти и бази данни, използвани за наблюдение на прилагането на правото на ЕС, включително чрез предоставяне на публичен достъп до методологичните бележки, критериите за събиране на данни и обясненията на показателите; подчертава, че прозрачността е от съществено значение за съдържателния контрол от страна на гражданите, изследователите и институциите на ЕС;

30.подчертава необходимостта от укрепване на прозрачността за гражданите и предприятията по отношение на правата, с които се ползват съгласно правото на ЕС, и наличните механизми, когато тези права са нарушени; призовава Комисията и държавите членки да подобрят видимостта и достъпността на процедурите за подаване на жалби, включително чрез модернизирани цифрови инструменти и многоезични информационни портали;

31.настоятелно призовава Комисията да подсили и модернизира своя мониторинг на прилагането на регламентите, като се отчита тяхното нарастващо значение като основен законодателен инструмент на ЕС; отбелязва затрудненията при прилагането на регламентите, както е видно от пропуските в данните, предоставени от Комисията, по-специално по отношение на пълнотата, достъпността и съгласуваността; изисква от Комисията да докладва относно начина, по който нейните дейности и практики за мониторинг са адаптирани към прилагането на регламентите и към препоръките, направени в това отношение в доклада ѝ за преглед на методите на работа на Комисията за мониторинг на прилагането на правото на ЕС;

32.препоръчва по-дисциплинирано и ограничено използване на законодателството от ниво 2, а именно делегирани актове и актове за изпълнение, чрез уточняване на несъществени елементи от законодателството или чрез ограничаване на техния обхват до действително технически въпроси, необходими съответно за прилагането на законодателството на равнище 1; подчертава, че актовете от равнище 2 трябва да подлежат на прозрачни процедури, да включват ясни срокове, да оставят достатъчно време за съдържателен и ефективен контрол от страна на съзаконодателите и да бъдат публикувани с достатъчен срок, за да се даде възможност на заинтересованите страни да се подготвят за спазването, както и че тези мерки следва, когато е осъществимо, да бъдат предоставени преди или едновременно с влизането в сила на законодателството от равнище 1, за да се гарантира правна сигурност и изпълняемост;

33.набляга върху основната роля на съдебните органи на държавите членки и на ЕС за изграждането на стабилна съдебна практика, като по този начин се поддържа правната сигурност в цялото общество на ЕС и на пазара на ЕС; във връзка с това подчертава значението на запазването на независимостта на съдебната власт, но и на разпределянето на стабилни финансови и човешки ресурси за съдебните органи;

34.подчертава, че в някои държави членки с федерални или регионални системи транспонирането може да включва множество законодателни процеси и равнища на управление;

35.подчертава значението на засиленото трансгранично сътрудничество между съдебните и правоприлагащите органи за ефективна борба с тежката престъпност, корупцията и тероризма, по-специално чрез укрепване на ролята и оперативния капацитет на Европейската прокуратура;

36.подкрепя по-нататъшната цифровизация на инструментите в областта на правосъдието, особено при трансгранични процедури, например системите за електронни доказателства и e-CODEX, с цел ускоряване на вземането на съдебни решения по надежден начин;

37.подчертава, че опростяването на правото на ЕС не трябва да се бърка с дерегулиране; подчертава, че усилията на Комисията за опростяване, които обединяват съдбата на различни законодателни актове, по никакъв начин не следва да бъдат автоматични, а трябва, когато е необходимо, да бъдат предмет на задълбочени оценки на въздействието и на съдържателни консултации със заинтересованите страни; подчертава, че рационализирането на правните текстове и процедури може да подобри яснотата, правната сигурност и административната ефективност; отново заявява, че висококачественото, ясно и съгласувано законодателство на ЕС е съществено условие за ефективно, правилно и еднакво транспониране от страна на държавите членки, което запазва основните цели и гаранции на политиката; подчертава, че целта на този процес на опростяване трябва да бъде намаляване на техническата сложност, премахване на регулаторните припокривания, хармонизиране на определенията и процедурите, предвидени в актовете, уреждащи свързани области, и гарантиране на техническата осъществимост на прилагането в националното право; посочва значението на съгласуваността между законодателните инструменти, за да се избегнат дублирания и противоречия, които усложняват и възпрепятстват ефективното прилагане; подчертава, че намаляването на административната тежест е неразривно свързано с осигуряването на достъпност, което може да бъде ефективно постигнато чрез добре проектирани цифрови инструменти, които са прости и приобщаващи за всички ползватели.

38.отбелязва, че през 2023 г. 59 от 130 обикновени законодателни процедури са били публикувани без оценка на въздействието, а през 2024 г. 26 от 31 обикновени законодателни процедури са били публикувани без такава оценка; освен това отбелязва със загриженост, че между 1 декември 2024 г. и 26 септември 2025 г. Комисията е публикувала 80 обикновени законодателни процедури, от които едва 18 са били подкрепени с общо 12 оценки на въздействието; призовава за извършване на оценки на въздействието на всички актове; изразява съжаление относно факта, че не е бил такъв случаят с няколко политически чувствителни предложения в миналото;

39.потвърждава целите за намаляване на тежестта, определени от Комисията в нейната работна програма за 2025 г.; приветства плановете на Комисията да провежда стрес тестове и проверки на действителното състояние на законодателството на ЕС, за да се гарантира, че то постига ефективно целите на своята политика; във връзка с това припомня значението на систематичната оценка на законодателството за основаното на факти създаване на политики, както е предвидено в инструментариума на Комисията за по-добро регулиране; настоятелно призовава на определен член на Комисията да бъдат предоставени необходимите правомощия, ресурси и аналитични инструменти, за да ръководи тези усилия и да гарантира, че всички законодателни актове са пропорционални, приложими и пригодни за целта;

40.подчертава случаите със законодателните актове, които никога не са били прилагани; призовава Комисията да наблюдава редовно такива случаи, да оценява причините за тази липса на прилагане, да решава дали се нуждаят от опростяване и да представя предложения за тяхното изменение;

41.припомня, че законотворчеството на ЕС се основава на междуинституционален баланс между съзаконодателите и на споделен ангажимент за прозрачно сътрудничество през целия законодателен цикъл; отбелязва, че това трябва да бъде отразено при определянето или преразглеждането на многогодишните приоритети и в годишната съвместна декларация относно годишните междуинституционални приоритети; остро критикува неотдавнашната практика на Комисията да оттегля законодателни предложения, особено тези, които вече са в процес на тристранни преговори, без достатъчна обосновка, тъй като подобни действия подкопават доверието в междуинституционалното сътрудничество и демократичната отчетност; припомня, че всяко намерение на Комисията да оттегли законодателни актове, които все още не са приети, както е обявено в нейните годишни работни програми, трябва да бъде надлежно мотивирано и обосновано, като се даде възможност за подходящи консултации със съзаконодателите на ЕС; отбелязва, че липсата на подходящи консултации излага на риск балансираното упражняване на прерогативите на институциите на ЕС, създава правна несигурност за предприятията и подкопава доверието на обикновените хора в законотворчеството на ЕС; поради това призовава Комисията да включи изцяло Европейския парламент и Съвета на ранен етап и по време на всяка процедура по оттегляне, както и да извършва задълбочени, основани на доказателства оценки на въздействието преди всяка потенциална отмяна, като се вземат предвид ползите и разходите по всеобхватен начин, включително разходите при несъответствие и бездействие;

42.препоръчва на Комисията да представи законодателство за кодифициране на минималните стандарти за административните процедури в държавите членки в съответствие с резолюцията на Европейския парламент от 22 ноември 2023 г., съдържаща препоръки към Комисията относно цифровизацията и административното право; подчертава, че това законодателство следва да насърчава справедливостта, прозрачността и цифровизацията в публичната администрация на ЕС, включително гаранциите за отговорно използване на ИИ при вземането на решения;

43.призовава за значително опростяване на административните задължения за бенефициерите на средства от ЕС, за да се гарантира, че средствата на ЕС се използват правилно и ефективно, по-специално чрез по-широко използване на основани на резултатите модели за докладване, намаляване на дублирането в одитните процедури и ясно правно разграничение между непреднамерени грешки и умишлени измами; изразява съжаление, че до края на 2023 г. само около една трета от общите парични средства по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) са били изплатени на държавите членки, докато седем държави членки не са получили никакви средства за задоволителното изпълнение на междинните цели и целите от МВУ до края на 2023 г., тъй като правителствата не са изпълнили договорените междинни цели Европейска сметна палата, Специален доклад 13/2024: „Усвояване на средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост – процесът напредва, но със закъснения и рискове за приключването на мерките и съответно за постигането на целите на Механизма“, Служба за публикации на Европейския съюз, 2024 г.; подчертава, че прекомерната административна тежест, както и проблемите с административния капацитет и сложните правила на национално равнище подкопават достъпа до финансиране от ЕС и доверието в политиките на ЕС за подкрепа;

44.настоятелно призовава Комисията да направи оценка на осъществимостта на сливането на настоящото и предстоящото законодателство в областта на цифровите технологии, включително рамките за киберсигурност, в единна, съгласувана нормативна уредба в областта на цифровите технологии; препоръчва този инструмент да съдържа хармонизирани определения, единни задължения за докладване и ясни насоки както за публичните, така и за частните участници, за да се подобрят правната съгласуваност и съответствието в рамките на цифровия единен пазар;

45.отбелязва, че в областта на търговията, в случай на законодателни актове с отложени дати на прилагане, определянето на ясни дати на прилагане е от първостепенно значение; припомня, че насоките на Комисията, необходими за ефективното и еднакво прилагане на такива актове, следва да внасят яснота и правна сигурност и да не подкопават самата същност и цел на основния акт; в този контекст изразява дълбоко съжаление относно отрицателното въздействие върху операторите от ЕС и международните партньори на ЕС на многократните забавяния и липсата на яснота относно датите на прилагане и периодите на постепенно въвеждане съгласно законодателството на ЕС и международните споразумения, по които ЕС е страна, включително чрез подкопаване на доверието в ЕС на световната сцена;

46.приветства, в областта на заетостта, решението на Съда на ЕС Решение на Съда от 11 ноември 2025 г., Дания / Парламент и Съвет, дело C-19/23, ECLI:EU:C:2025:865., което до голяма степен потвърди валидността на Директивата относно адекватните минимални работни заплати Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз (ОВ L 275, 25.10.2022 г., стр. 33, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2022/2041/oj).; призовава държавите членки, които все още не са транспонирали директивата в националните си правни системи в рамките на определения срок, незабавно да направят това; настоятелно призовава Комисията да остане бдителна и да предприеме всички подходящи мерки, за да се гарантира пълното и навременно транспониране и ефективното прилагане на директивата; подкрепя ангажимента на Комисията за установяване на диалози в областта на здравословните и безопасни условия на труд преди започване на производство за установяване на неизпълнение на задължения, което улеснява националните законодателни промени, насочени към укрепване и хармонизиране на минималните равнища на защита на работниците, като по този начин се защитават правата на работниците и се допринася за еднакви условия на конкуренция в целия Съюз; изразява съжаление, че няколко държави членки са транспонирали само частично някои директиви в националното си законодателство;

47.приветства, в областта на околната среда, прегледа на изпълнението на политиките за околната среда; призовава Комисията да публикува годишни информационни табла за изпълнението по държави членки и области на политиката с машинночетими, съпоставими показатели и метаданни за статуса на отделните случаи, като интегрира наборите от данни на Европейската агенция за околна среда и на Европейската агенция по химикали и даде възможност за анализ на тенденциите и сравнителен анализ; посочва, че според прегледа на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда от 2025 г. цената на неизпълнението на законодателството на ЕС в областта на околната среда възлиза на 180 милиарда евро годишно, докато преодоляването на пропуските в изпълнението би изисквало 122 милиарда евро годишно, което показва, че ефективното изпълнение представлява по-скоро стабилна инвестиция, отколкото разход; подчертава, че към 2 април 2025 г. са в ход 309 производства за установяване на неизпълнение на задължения в областта на законодателството относно околната среда, от които 45% се отнасят до замърсяването и водите, 24% – до управлението на отпадъците, 24% – до природата и биологичното разнообразие и 7% – до управлението; призовава държавите членки да укрепят административния си капацитет за издаване на разрешения, за инспекции и мониторинг, да приемат цифрови инструменти за издаване на разрешения и правоприлагане и да гарантират отворени данни за околната среда за основано на факти изготвяне на политики и граждански надзор; отбелязва със загриженост, че разпространението и разслояването на актове за изпълнение и делегирани актове може да подкопае правната яснота и навременното спазване от страна на администрациите и носителите на отговорност; подчертава, че опростяването следва да повиши яснотата и сигурността, без да се занижават стандартите за опазване на околната среда; приканва Комисията да придружава инициативите за опростяване с оценки на въздействието относно съответствието и с насоки за практикуващите специалисти; настоятелно призовава за привеждане на финансирането от ЕС в съответствие с приоритетите за изпълнение, чрез заделяне на подкрепа за преодоляване на пропуските в спазването на законодателството в областта на околната среда, установени в прегледа на изпълнението на политиките за околната среда, и чрез постепенно премахване на вредните за околната среда субсидии; приканва Комисията да обмисли пропорционални, целенасочени условия, когато продължаващото неспазване подкопава целите на ЕС;

48.приветства започването от страна на Комисията на диалози с държавите членки преди започване на производство за установяване на неизпълнение на задължения, по-специално с тези държави членки, които не са представили навреме актуализираните проекти на национални планове в областта на енергетиката и климата за периода 2021 – 2030 г., но изразява съжаление относно липсата на подробни графици за изпълнение и последващи действия от страна на държавите членки; подчертава значението на рационализирането на прилагането на законодателството на ЕС в областта на климата и околната среда, включително пакета „Подготвени за цел 55“ и Европейския зелен пакт; призовава за интегриран мониторинг, по-добри механизми за правоприлагане и по-тясно съгласуване между целите на ЕС в областта на климата и националните стратегии, за да се гарантира навременно и съгласувано изпълнение на ангажиментите на ЕС в областта на околната среда;

49.отбелязва, че навременното и ефективно прилагане на наскоро приетото законодателство, включително преработената Директива за енергийната ефективност Директива (ЕС) 2023/1791 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2023 г. за енергийната ефективност и за изменение на Регламент (ЕС) 2023/955 (ОВ L 231, 20.9.2023 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2023/1791/oj)., Директивата за енергията от възобновяеми източници Директива (ЕС) 2023/2413 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 г. за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001, Регламент (ЕС) 2018/1999 и Директива 98/70/ЕО по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета, ОВ L, 2023/2413, 31.10.2023 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2023/2413/oj)., пакета за структурата на пазара на електроенергия и Директивата относно енергийните характеристики на сградите Директива (ЕС) 2024/1275 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ L, 2024/1275, 8.5.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2024/1275/oj)., е от съществено значение за постигането на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката за 2030 г., както и за гарантиране на завършването на напълно интегриран и взаимосвързан енергиен съюз в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/869 относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура Регламент (ЕС) 2022/869 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2022 г. относно насоките за трансевропейската енергийна инфраструктура, за изменение на регламенти (ЕО) № 715/2009, (ЕС) 2019/942 и (ЕС) 2019/943 и директиви 2009/73/ЕО и (ЕС) 2019/944, и за отмяна на Регламент (ЕС) № 347/2013 (ОВ L 152, 3.6.2022 г., стр. 45, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2022/869/oj)., включително предстоящото му преразглеждане, и Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2018/1999/oj).; подчертава, че продължаващите пречки, например продължителните и сложни административни процедури, недостатъчната цифровизация, липсата на административен капацитет на органите, издаващи разрешения, и на регулаторните органи, както и непоследователното или забавеното транспониране от страна на държавите членки, продължават да възпрепятстват еднаквото прилагане на правото на ЕС в областта на енергетиката, да забавят модернизацията на енергийната инфраструктура и междусистемните връзки и да възпрепятстват ефективното функциониране на вътрешния енергиен пазар;

50.изразява съжаление, че правоприлагането в областта на енергетиката продължава да представлява значителен дял от производствата за установяване на неизпълнение на задължения, главно поради непълното или неправилно транспониране на законодателството на Съюза; подчертава, че недостатъците при прилагането на разпоредбите, свързани с енергийната инфраструктура и междусистемните връзки съгласно Регламент (ЕС) 2022/869 и Регламент (ЕС) 2018/1999, допълнително забавят интеграцията на националните енергийни системи и подкопават постигането на целите на ЕС в областта на енергетиката и климата; призовава Комисията да гарантира по-съгласуван подход между производствата за установяване на неизпълнение на задължения, мониторинга съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 и техническата подкрепа, предоставяна чрез Инструмента за техническа подкрепа, за да се преодолеят случаите на неспазване, произтичащи от недостатъчен административен капацитет или липса на правна яснота; насърчава Комисията да даде приоритет на действията по правоприлагане и предоставяне на насоки, които улесняват навременното завършване на проекти от общ интерес и друга трансгранична инфраструктура, която е от съществено значение за завършването на вътрешния енергиен пазар и енергийния съюз;

51.настоятелно призовава държавите членки изцяло и правилно да транспонират и прилагат Рамково решение 2008/913/JHA на Съвета и Акта за цифровите услуги и призовава Комисията да продължи да води производства за установяване на неизпълнение на задължения в случаи на системно неспазване; приветства по‑специално създаването на нов отдел в Комисията, занимаващ се с изпълнението и прилагането на Акта за цифровите услуги, което следва да даде възможност за предприемане на конкретни действия по отношение на много големите платформи, които не спазват закона, както и за надлежни последващи действия във връзка със сътрудничеството между Комисията и националните координатори за цифровите услуги;

52.подчертава факта, че в областта на селското стопанство общата селскостопанска политика (ОСП) представлява най-големият дял от бюджета на ЕС с 31% от общите разходи за периода 2021 – 2027 г.; подчертава, че е от решаващо значение законодателството на ЕС и системите за контрол на ОСП да бъдат ефективно прилагани и изпълнявани както на равнището на ЕС, така и на национално равнище, за да се гарантира, че финансовите интереси на ЕС и неговите граждани са ефективно защитени срещу всяка злоупотреба със средства на ЕС, която би могла да окаже неблагоприятно въздействие върху земеделските стопани и обществения имидж на тази политика; посочва, че в някои държави членки е имало заграбване на земя и злоупотреба със субсидии поради нарушения на правото на ЕС, корупционни практики или участие на организираната престъпност; подчертава, че за борба с такива злоупотреби е необходимо правилно прилагане на правото на ЕС, наред с ефективни мерки за наблюдение и контрол; подчертава в този контекст липсата на прозрачност и публичен достъп до данни относно разпределението на селскостопанските субсидии; изразява загриженост, че съдебното сътрудничество, въпреки многобройните правни инструменти, установени в областта на възстановяването на активи, все още е възпрепятствано от значителни различия между националните правни системи и липса на хармонизирани разпоредби; подчертава, че Финансовият регламент на ЕС Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2024 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (OВ L, 2024/2509, 26.9.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/2509/oj)., по-специално член 61 от него, трябва да се спазва и изпълнява във всички държави членки и да се прилага за всички плащания от фондовете на ЕС, включително за директните плащания за селското стопанство;

53.припомня, в областта на аудио-визуалната и медийната политика и култура, значението на навременното и ефективно прилагане на регулаторните инструменти, по-специално на Европейския акт за свободата на медиите Регламент (ЕС) 2024/1083 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. за създаване на обща рамка за медийните услуги на вътрешния пазар и за изменение на Директива 2010/13/ЕС (Европейски акт за свободата на медиите), ОВ L, 2024/1083, 17.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1083/oj)., като средство за гарантиране на устойчива, плуралистична и издръжлива медийна екосистема, способна да противодейства на дезинформацията; подчертава необходимостта от прилагане на финансови инструменти в рамките на техните годишни програмни периоди по начин, съответстващ на критериите, установени в Регламент (ЕС) 2021/818 Регламент (ЕС) 2021/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2021 – 2027 г.) и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1295/2013 (ОВ L 189, 28.5.2021 г., стр. 34, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/818/oj)., по-специално по отношение на програмата „Творческа Европа“ за периода 2021 – 2027 г., чиято основна мисия е да подкрепя сектора на културата и да гарантира независимостта и артистичната свобода на творците; призовава Комисията да извърши всеобхватна и балансирана оценка на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги), предвид променящите се пазарни условия (ОВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 69, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2018/1808/oj). като основен инструмент за регулиране на аудио-визуалното и медийното съдържание в ЕС;

54.призовава Комисията да гарантира еднаквото прилагане и ефективното изпълнение на правилата на вътрешния пазар във всички сектори; изразява сериозна загриженост относно принудителните практики на изкупуване, наложени на европейските творци, по-специално въз основа на договори, основани на чуждестранни закони и юрисдикции, които могат да заобиколят стандартите на ЕС за подходящо и пропорционално възнаграждение; настоятелно призовава Комисията да представи специално законодателно предложение за установяване на предпазни мерки за предотвратяване на такова заобикаляне и да гарантира, че европейските творци могат ефективно да разчитат на своите права съгласно правото на ЕС и да ги упражняват;

55.отбелязва със загриженост все още срещащите се недостатъци при транспонирането и прилагането на ключови правни инструменти, свързани с убежището, миграцията, защитата на данните, съдебното сътрудничество и правоприлагането;

56.отбелязва липсата на докладване относно прилагането на стратегията на ЕС за равенство между половете за периода 2020 – 2025 г., относно нейните действия за борба с дискриминацията, включително чрез Акта на ЕС за достъпността Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги (OB L 151, 7.6.2019 г., стр. 70, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2019/882/oj)., както и относно стратегията на ЕС за младежта; припомня ангажимента ѝ за постигане на целите на Европейския стълб на социалните права до 2030 г. за силна социална Европа, която е справедлива, приобщаваща и пълна с възможности; призовава Комисията в бъдещите си доклади да посвети конкретни глави на изпълнението на тези важни области на политиката; препоръчва при изготвянето на своите политики тя да включва подробна информация за борбата с престъпленията от омраза, за интегрирането на принципа на равенство между половете и за систематичното прилагане на оценки на въздействието от гледна точка на младежта

57.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.