1.приветства и подкрепя инициативата на Комисията в нейната „Визия за селското стопанство и храните“ за създаване на работно направление за животновъдството, която да определи и разработи подходящи политически пътища за подкрепа на животновъдството и повишаване на неговата конкурентоспособност чрез целенасочени и териториално ориентирани решения, а не чрез универсална политика, като се вземат предвид не само продоволствената сигурност, устойчивостта и болестите по животните, но и аспектите, свързани с климата, природата и хуманното отношение към животните; подчертава, че предвид разнообразието на животновъдството, нуждите на различните видове и различията в местните условия са необходими решения, съобразени с националните, регионалните или подрегионалните особености; призовава Комисията да предприеме специфични мерки по отношение на отглеждането на селскостопански животни в планинските, отдалечените и необлагодетелстваните райони;

2.изразява загриженост относно инициативи или законодателни предложения, които чрез преки или косвени мерки възпират развитието на животновъдството; настоява, че животновъдният сектор не трябва да бъде подчинен на регулаторна рамка, предназначена за тежката промишленост;

3.призовава Комисията, въз основа на дейността на работното направление на ЕС за животновъдството, да създаде група на високо равнище по въпросите на животновъдството по модела на групата на високо равнище по въпросите на политиката в областта на лозаро-винарството, която да включва всички съответни заинтересовани страни, включително земеделските стопани, представители на държавите членки от сектора на животновъдството, академичните среди и ветеринарната професия, представителни сдружения и съответните организации за здравеопазване на животните, представители на сектора и представители на местните органи; посочва, че съставът на тази група следва да отразява многообразието на териториите в ЕС, като осигурява балансирано представителство на различните регионални условия, включително районите с висока плътност на селскостопански животни;

4.счита, че обединявайки държавите членки и заинтересованите страни, тази група на високо равнище следва да разглежда предизвикателствата, пред които е изправен секторът на животновъдството, и да предлага конкретни и социално ориентирани решения, основаващи се по-специално на научните изследвания в тази област; призовава за открит и конструктивен диалог между всички заинтересовани страни с цел насърчаване на сътрудничеството, разработване на практически решения и осигуряване на основана на факти комуникация по въпросите на животновъдството; счита, че тези решения следва да са свързани по-специално с преместването на производството в държави извън Европа, обновяването на поколенията и насърчаването на инвестиции с цел повишаване на конкурентоспособността на животновъдството;

5.подчертава, че специфичните предизвикателства, с които се сблъсква животновъдният сектор, изискват координиран и многостранен политически отговор, който отчита напълно икономическото, екологичното и социалното значение на животновъдството в рамките на ЕС и неговите селски райони, като се избягват компромиси между тези предизвикателства; освен това счита, че този политически отговор следва да взема предвид също така приноса на сектора за сближаването на селските райони, продоволствената сигурност, устойчивото управление на земята, хуманното отношение към животните и снабдяването с животински протеини на пазара на ЕС;

6.призовава Комисията да осигури стабилна и предвидима рамка за земеделските стопани чрез ограничаване на ненужната регулаторна тежест и опростяване на правилата в животновъдния сектор, особено за дребномащабните и семейните стопанства, като по този начин улесни дейността им и подкрепи развитието на сектора; подчертава необходимостта от оценка на кумулативното въздействие на законодателството на ЕС и от предотвратяване на правната несигурност и административната тежест, породени от законодателството на ЕС и свръхрегулирането на национално равнище;

7.посочва, че подобряването на социалната, икономическата и екологичната устойчивост на животновъдството зависи от дългосрочна визия, която обхваща широк и взаимосвързан набор от фактори, включително ценовата и неценовата конкурентоспособност, способността за адаптиране към изменението на климата и свързаните с него екстремни метеорологични явления, както и болестите по животните; счита, че други изключително важни фактори са замърсяването с хранителни вещества, развитието и предоставянето на платени екосистемни услуги, целенасочената инвестиционна подкрепа, насърчаването на хуманното отношение към животните, стимулите за иновации и цифровизация, както и обновяването на поколенията, достъпът до подкрепа и консултантски услуги и подобряването на условията на живот и труд за животновъдите;

8.подчертава, че земеделските стопани имат най-голям интерес да осигуряват добро здраве и благосъстояние на своите животни, тъй като това е едновременно етично задължение и икономическа необходимост; подчертава, че хуманното отношение към животните в земеделските стопанства е свързано и с компетентността на животновъда; във връзка с това подчертава значението на обучението и редовното допълнително обучение;

9.подчертава, че разнообразието на европейските системи за отглеждане на селскостопански животни, вариращи от свободно пасищно отглеждане, което често включва пасища с висока екологична стойност и застрашени видове и породи селскостопански животни, до мащабни, специализирани и високоефективни стопанства, интегрирани системи за отглеждане на земеделски култури и животни, регенеративно и биологично земеделие и пасищно стопанство, сезонен трансхуманс, горска паша и дребномащабно отглеждане на животни за лични нужди, както и разнообразието от отглеждани породи селскостопански животни, позволява на стопанствата да предоставят редица допълнителни стоки и услуги, като по този начин подобрява устойчивостта на целия животновъден сектор и същевременно задоволява широк кръг от потребителско търсене; призовава Комисията да насърчава и създава условия за разнообразие на производствените системи;

10.подчертава необходимостта от по-голяма прозрачност при разпределянето и използването на европейските средства, предоставяни на неправителствени организации (НПО), за да се предотврати всякакъв риск от отклоняване или неправомерно влияние върху политиките на Съюза; призовава Комисията да създаде публичен регистър, уточняващ размера и целта на финансирането, получавано от НПО; изразява загриженост относно разпределянето на средства, по-специално чрез Програмата за околната среда и действията по климата (LIFE), на НПО, които извършват лобистка дейност пред институциите на ЕС, по-специално по въпросите на хуманното отношение към животните, като по този начин потенциално нарушават принципите на разделение на властите и лоялното сътрудничество; призовава Комисията да спре финансирането на НПО, които се занимават с целенасочено лобиране и разпространяват заблуждаващ, войнстващ и идеологически образ на животновъдството в Европа; призовава Комисията да гарантира, че всички бенефициери на консолидирани средства оповестяват срещите си с представителите на институциите на ЕС, когато целта им е да влияят на политиките на ЕС;

11.отбелязва, че поддържането на проспериращ, устойчив и издръжлив сектор на животновъдството в ЕС ще бъде от полза за глобалната продоволствена сигурност, ще укрепи продоволствения суверенитет и икономическия растеж на ЕС и ще допринесе за балансирани и разнообразни хранителни режими в Европа благодарение на консумацията на продукти от животински произход с високо хранително качество, които са уникален източник на различни микроелементи и биоактивни съединения, чиято хранителна стойност не може да бъде адекватно заменена със заместители от растителен или изкуствен произход, и които следва да бъдат отчетени при изготвянето на научно обосновани препоръки за здравословно хранене;

12.отбелязва, че в доклада на ФАО от 2023 г., озаглавен „Приносът на храните с животински произход за здравословни хранителни режими с цел по-добро хранене и по-добри резултати за здравето“, се подчертава ролята на храните от животински произход за осигуряването на висококачествени протеини и основни микроелементи, които може да липсват в хранителните режими на растителна основа; подчертава, че тези храни са жизненоважни за децата, подрастващите, бременните и кърмещите жени, жените в репродуктивна възраст, възрастните хора и хората с хронични заболявания и че може да е трудно те да бъдат заменени със заместители на растителна основа;

13.силно подчертава значението на животновъдството за регионалните вериги за създаване на стойност и местните пазари; призовава Комисията да извърши оценка на въздействието, за да определи социалните и икономическите последици от по-нататъшното намаляване на мрежата от регионални кланици;

14.призовава за балансиран подход, който признава съществената роля на продуктите от животински произход за изхранването в световен мащаб, като отчита значението на това производство за доходите на селското стопанство и икономическата стабилност; припомня, че животновъдството играе важна роля в кръговата икономика и във вторичното използване на отпадъчните потоци от хранително-вкусовата промишленост, както и в множество други сектори като текстилна промишленост, производство на облекло, обувки и кожени изделия, строителство, козметика и фармацевтични продукти; изтъква необходимостта едновременно с това да се обърне внимание на различните въздействия на производствените системи върху околната среда, климата и хуманното отношение към животните;

15.подчертава необходимостта да бъдат продължени усилията за осигуряване на продоволствена сигурност в Европа, като същевременно се сведе до минимум въздействието върху околната среда — предизвикателство, което трябва да бъде посрещнато чрез прозрачни, научно обосновани подходи и иновации;

16.подчертава, че подобряването на производителността, издръжливостта, ефикасността и устойчивостта в животновъдния сектор на ЕС е от съществено значение за увеличаване на вътрешните доставки на висококачествени протеини, които отговарят на нуждите на потребителите в ЕС и които укрепват продоволствената сигурност, особено в контекста на нестабилността на световните пазари, геополитическото напрежение и очакваното нарастване на световното търсене на протеини през следващите 30 години; подчертава, че ЕС продължава да бъде силно зависим от вноса на растителни протеини за храна на животни от ограничен брой партньори, което подкопава суверенитета на протеините и прави хранителната система уязвима към колебанията на световния пазар;

17.подчертава, че устойчивото, диверсифицирано и местно производство на протеини е от съществено значение, за да бъдат осигурени безопасни и висококачествени храни и фуражи в достатъчни количества; подчертава, че секторът на животинските протеини може да подпомогне това производство чрез използване на отпадъчните води от животновъдството като естествени торове и чрез оползотворяване на растителни странични продукти за фураж, както и на отпадъчните потоци от хранителни продукти, за да се насърчи по-интегрирана, кръгова и устойчива система; приветства заявлението на Комисията в нейната „Визия за селското стопанство и храните“, че ще разработи всеобхватен план за по-самодостатъчна и устойчива протеинова система на ЕС, насочена към производството, вноса и потреблението на протеини в ЕС, за да се гарантира дългосрочната устойчивост на агрохранителната система;

18.подчертава необходимостта от укрепване на позицията на земеделските стопани във веригата за създаване на стойност в хранително-вкусовата промишленост, включително чрез кооперативи, организации на производители и сдружения, и призовава Комисията и държавите членки да проучат механизми, които да гарантират, че земеделските стопани получават цена, която покрива най-малко производствените им разходи; припомня, че осигуряването на достойни, справедливи и по-стабилни доходи за животновъдите, по-добри условия на труд, социално признание, подобрен достъп до кредитиране и устойчиво финансиране за научни изследвания и инвестиции в качеството на животновъдството е от ключово значение, за да се гарантира икономическа устойчивост на сектора, правилно оценяване на ролята на земеделските стопани за осигуряване на продоволствените доставки в ЕС и привличане на по-младите поколения;

19.подчертава, че ценовата нестабилност, високите производствени разходи, прекомерната бюрокрация и липсата на признание на професията от обществото са допринесли за това, хората да напуснат селското стопанство, и за застаряването на сектора; посочва, че малките и средните стопанства вече трябва да спазват множество изисквания, чието въздействие не отразява разумно съотношение между разходи и ползи; следователно отново заявява необходимостта от ефективни инструменти за подкрепа на доходите, намаляване на бюрокрацията, опростяване на съществуващото законодателство и подобряване на общественото признание на труда на земеделския стопанин като основни елементи за гарантиране на дългосрочната жизнеспособност на животновъдството в ЕС; призовава Комисията да подкрепи животновъдния сектор и да пристъпи към приемането на стратегия за животновъдството;

20.посочва, че инвестициите в нови животновъдни обекти и обновяването на съществуващите водят до значителни разходи и трябва да бъдат планирани и извършвани в дългосрочен план; предупреждава, че промените в законодателството за хуманно отношение към животните могат да доведат до отнемане на разрешителни на животновъдните обекти, което означава, че те ще трябва да бъдат преустроени на висока цена години преди изтичането на предвидения им експлоатационен срок; призовава Комисията, в рамките на своите възможности, да насърчава добрите практики за одобрение в държавите членки и да създава подходящи стимули;

21.подчертава, че устойчивото животновъдство, особено в малки и средни стопанства, има основополагащо значение за социално-икономическата жизнеспособност на селските райони, особено планинските райони, районите с висока плътност на селскостопански животни и необлагодетелстваните райони, като например постоянно затревените площи, торфищата и ливадите, където често то е основната или дори единствената жизнеспособна икономическа дейност и поддържа производството, икономическия растеж и поддържането на ландшафта; подчертава, че отглеждането на селскостопански животни не само създава заетост в селските райони и помага да се предотврати обезлюдяване, но и допринася за активното управление на земите, предотвратяването на пожари, опазването на биологичното разнообразие и запазването на културното и ландшафтно наследство; изтъква, че в много региони то играе незаменима роля за териториалното сближаване и за съхраняване на жизнеността на общностите; подчертава, че екстензивното пасищно животновъдство е ефективен начин за възнаграждаване на земеделските стопани за екосистемните услуги, които предоставят;

22.призовава Комисията да стартира план, който насърчава новите технологии, иновациите в областта на фуражите и генетичното подобряване на стадата, да увеличи инвестициите в публични и частни изследвания в областта на развъждането и генетиката на животните, да улесни разпространението на добри практики, вместо да налага мащабни мерки за промени в числеността и структурата на животновъдните стада, които биха намалили и застрашили европейския продоволствен суверенитет и сигурност, и да оптимизира производството и ефективността; подчертава, че развъждането на животни е важен инструмент за подобряване на продуктивността, ефективността и здравето на животните; подчертава, че ЕС е лидер в научните изследвания и иновациите в областта на развъждането и генетиката на животните;

23.призовава за план за опазване на генофонда на различни застрашени традиционни породи, насърчаване на местните видове и отглеждането на селски породи, които са по-добре адаптирани към местния климат, както и за разпространение на най-добри практики, като същевременно се запазва генетичното разнообразие; подчертава необходимостта от запазване на помощта съгласно член 27 от Регламент (ЕС) 2022/2472 Регламент (ЕС) 2022/2472 на Комисията от 14 декември 2022 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 327, 21.12.2022 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2022/2472/oj). на Комисията за подпомагане на генетичния напредък в животновъдството; подчертава неотложната необходимост от насърчаване на научните изследвания, иновациите и възприемането на основани на доказателства практики, които подобряват устойчивостта на животновъдството във всички екологични, социални и икономически измерения, включително чрез целеви инвестиции в генетични изследвания, хранителна ефективност и селекция за дълготрайни характеристики на производството, както и необходимостта от стимулиране и финансиране на научни изследвания и иновации в райони с висока гъстота на селскостопански животни, за да се намали въздействието върху околната среда, като същевременно се насърчават високи стандарти за хуманно отношение към животните и се подпомага развитието на интегрирани и устойчиви вериги на доставка, свързани със селскостопанските животни; отбелязва, че генетичното подобрение, съчетано с добро управление и иновации, може да намали емисиите и да осигури устойчива алтернатива на внезапното преструктуриране, което застрашава жизнеспособността на земеделските стопанства и продоволствената независимост на ЕС;

24.признава, че в съобщението на Комисията „Визия за селското стопанство и храните“ се посочва, че ОСП остава от съществено значение за подпомагане на доходите на земеделските стопани и че директните плащания по ОСП продължават да играят решаваща роля за подкрепата и стабилизирането на доходите от селскостопанска дейност на ниво земеделско стопанство; подчертава, че е важно да се запази прякото подпомагане на доходите и всички програми, финансирани понастоящем от ОСП, тъй като секторите на животновъдството и смесеното земеделие са големи бенефициери на ОСП по първия стълб (директни плащания, обвързани с производството плащания за говеждо, телешко, овче и козе месо) и по втория стълб, по-специално чрез подкрепа за инвестиции, плащания за природни или други специфични за района ограничения и ангажименти за агроекология и климат; отбелязва, че икономическата жизнеспособност и недостатъчното обновяване на поколенията са предизвикателство за много стопанства и изискват специално внимание и субсидии, свързани с производството, като подчертава значението на обвързаните с производството плащания за активните земеделски стопани; призовава за специален и стабилен бюджет за ОСП в следващата многогодишна финансова рамка и отбелязва, че той трябва да бъде обособен и поддържан поне на нивото на настоящия бюджет на ОСП в реално изражение, като същевременно се вземе предвид и инфлацията;

25.подчертава ключовата роля на кооперативите, предвид нетрайния характер на продуктите от животински произход и високите трансакционни разходи, и призовава Комисията да ги подкрепи с цел повишаване на устойчивостта, засилване на ролята на производителите, по-добро оползотворяване на страничните продукти, обновяване на поколенията и насърчаване на кръгови подходи; призовава подкрепата по линия на ОСП да бъде съобразена с обстоятелствата в земеделските стопанства, особено дребномащабните и семейните стопанства, както и за възможност за плащания на животно в животновъдния сектор; подчертава необходимостта от повишаване на икономическата жизнеспособност на земеделските стопани чрез инструменти за диверсификация и управление на риска с цел подобряване на конкурентоспособността, рентабилността и дългосрочната устойчивост;

26.отбелязва, че земеделските стопани са изправени пред нарастващи и разнообразни рискове, като например непредсказуеми пазари, изменение на климата и свързани с него екстремни метеорологични явления, болести по животните, геополитическо напрежение и несигурни последици от търговските споразумения; във връзка с това призовава Комисията да укрепи инструментите за управление на кризи и да увеличи резерва за кризи в селскостопанския сектор в ОСП след 2027 г., както и да съчетае това с въвеждането на нови специфични финансови инструменти, финансирани извън ОСП, като се има предвид, че тези мерки са от съществено значение, за да се преодолеят по-ефективно икономическите загуби и допълнителните разходи, пред които са изправени земеделските производители в ЕС, и за да им се предложи по-голяма стабилност;

27.призовава Комисията да се основе на съществуващата подкрепа по линия на ОСП, за да укрепи финансовите и социално-икономическите механизми; настоява, че плащанията по ОСП продължават да бъдат от съществено значение за осигуряването на постоянни доходи от отглеждането на селскостопански животни, особено за стопанствата, специализирани в производството на говеждо месо, млечни продукти, овце и кози, както и за тези, които предоставят екологични услуги чрез екстензивно пасищно отглеждане; подчертава необходимостта от преходен период след 2027 г., за да се даде възможност за адаптиране към новите правила; приветства включването в пакета „Омнибус“ на ОСП на придобиването на едър рогат добитък, овце и кози с висока генетична стойност сред допустимите разходи по Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони; призовава Комисията да разшири тази разпоредба, за да обхване и свине с висока генетична стойност за развъждане, предвид значението им за конкурентоспособността и устойчивостта на европейския животновъден сектор; подчертава необходимостта от запазване на поне същото ниво на амбиция в ОСП след 2027 г.; на последно място, призовава Комисията да признае специфичните нужди на животновъдите в гъсто населените райони и да им предостави подходяща подкрепа по линия на ОСП, като отбелязва, че балансираното регионално развитие може да бъде подобрено чрез запазване на броя на стопанствата и поддържане на местната инфраструктура, като например кланици, предприятия за производство на фуражи и преработвателни съоръжения;

28.призовава за стимулиране на екстензивното и пасищното животновъдство, особено в рамките на ОСП;

29.подчертава необходимостта от спиране и обръщане на процеса на декапитализация на животновъдния сектор и от гарантиране на пълна реципрочност на стандартите на ЕС за всички вносни продукти; призовава Комисията да разработи конкретни стратегии, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция и по-голяма съгласуваност между нейните политики в областта на търговията и устойчивостта; призовава Комисията и държавите членки да вземат по-добре предвид особеностите на селскостопанския сектор, да гарантират пълна реципрочност на стандартите на ЕС чрез включване на огледални клаузи при сключването на търговски споразумения и да защитават европейското селско стопанство, производството на храни и общественото здраве във всички търговски споразумения; във връзка с това настоява, че международните търговски споразумения не следва да оказват отрицателно въздействие върху европейското селско стопанство и следва да гарантират реципрочност и да не представляват риск за общественото здраве; подчертава неотложната необходимост от адаптиране на пазарните интервенции чрез актуализиране на референтните цени за предпазните клаузи в съответствие с новите пазарни условия и инструменти за управление;

30.подчертава, че животновъдите също следва да могат да се възползват от допълнителния поток от приходи, осигуряван от въглеродното земеделие; във връзка с това призовава за постепенно преминаване от настоящата система, която е съсредоточена върху предписани практики и предварително административно разрешение, към ориентирана към резултатите рамка за управление на емисиите, като същевременно се дава възможност на животновъдите да решават кои методи и технологии да използват, което ще запази предприемаческата свобода и ще гарантира отчетност за постигането на тези цели;

31.настоятелно призовава Комисията да преразгледа регламентите относно преработката на месо, като например технологията, използвана за проверка на месото, и хармонизирането на минималните насоки за оценка на съдържанието на месо, които понастоящем ограничават пълното използване на животинските трупове, за да се повиши прозрачността на веригата на доставки и да се гарантират по-високи доходи за земеделските стопани;

32.отбелязва, че системите за отглеждане на селскостопански животни биха могли да извлекат полза по-специално от практики и технологии, които могат да се използват за подобряване на здравето на животните и хуманното отношение към тях и за постигане на по-висока ефективност, включително например системи с ниски разходи, двупосочни системи и прецизно животновъдство, както и да използват нови цифрови технологии, които подобряват управлението на животните и системите, обработката на данни и проследимостта; призовава Комисията да представи доклад относно най-добрите практики в областта на устойчивостта на животновъдството и да предложи конкретни мерки в подкрепа на иновациите, ефективността и устойчивостта на сектора, включително по-добро използване на съществуващите общи бази данни и генетични банки за базови породи, за да се даде възможност на животновъдите, които желаят това, да продължат да развъждат някои стари породи; насочва вниманието към разликата в цифровите умения между селските и градските райони; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че цифровата трансформация е от полза за земеделските стопани;

33.подчертава, че стремежът към подобряване на продуктивността на животните или целите в областта на климата не трябва да бъде за сметка на здравето на животните и хуманното отношение към тях;

34.насърчава разработването на политики в подкрепа на семейните стопанства и младите и новите земеделски стопани за поддържане и подобряване на устойчивото животновъдство и дребномащабното отглеждане на селскостопански животни като средство за препитание и продоволствена сигурност; посочва, че поради това е необходимо земеделските стопани да бъдат подпомогнати да укрепят дейността си чрез силни и специализирани финансови инструменти, за да могат по-добре да се справят с финансовия натиск; подчертава значението на колективните структури, като например кооперациите, притежавани и управлявани от земеделски стопани, и организациите на производителите;

35.подчертава необходимостта от засилване на подкрепата за най-отдалечените региони, където структурните и географските условия водят до много по-високи селскостопански разходи; призовава Комисията да актуализира финансирането по линия на POSEI в следващата многогодишна финансова рамка, за да се отчете инфлацията от 2007 г. насам; отбелязва, че индексацията сама по себе си не е достатъчна за справяне с нарастващите разходи за производство, транспорт и доставки; подчертава, че подходящото финансиране по линия на POSEI е от съществено значение за поддържане на селското стопанство, гарантиране на жизнеспособността на земеделските стопанства и поддържане на икономическото, социалното и териториалното сближаване на ЕС в съответствие с член 349 от ДФЕС;

36.призовава Комисията да признае специфичните нужди и предизвикателства, с които се сблъскват животновъдите в планинските и необлагодетелстваните райони, включително островните, вътрешните, отдалечените и най-отдалечените региони, и да гарантира подходяща подкрепа чрез ОСП, по-специално чрез обвързано с производството подпомагане, специфични за сектора интервенции и целенасочени мерки за развитие на селските райони; подчертава, че запазването на животновъдството в отдалечените, островните и необлагодетелстваните райони допринася за екологичната устойчивост чрез предотвратяване на изоставянето на земя, подпомагане на биологичното разнообразие и опазване на традиционните ландшафти, подкрепя доходите на земеделските стопани и поминъка в селските райони и спомага за повторното заселване на селските райони; подчертава, че е важно да се гарантира активното участие на представителите на най-отдалечените региони в рамките на групата на високо равнище, тъй като специфичните географски, социално-икономически и производствени характеристики на тези региони поставят специфични за тях предизвикателства, които изискват специално внимание в процеса на изготвяне на политиките на ЕС;

37.подчертава необходимостта от глобално сътрудничество и трансфер на иновативни знания в подкрепа на системите за устойчиво животновъдство, особено от европейските региони с високоефективни системи за животновъдство, предизвикано от бързия прираст на населението и урбанизацията;

38.настоятелно призовава държавите членки и Комисията да инвестират в образование, обучение и инфраструктура, които дават възможност на земеделските стопани да прилагат практики за животновъдство, които са по-устойчиви, по-ефективни и по-добри за здравето и хуманното отношение към животните, включително цифровизация, приложни изследвания, трансфер на знания и обучение относно иновативни инструменти и технологии за ранно откриване и профилактика на епизоотични болести, като например системи за здравен мониторинг на селскостопанските животни; в тази връзка подчертава значението на независимите консултантски услуги и призовава държавите членки да използват пълноценно ОСП, за да финансират по подходящ начин тези услуги;

39.призовава за по-прости правила за хуманно отношение към животните, които да са насочени към подпомагане на земеделските стопани чрез обучение и подкрепа, а не чрез методи, съсредоточени върху правоприлагането;

40.настоятелно призовава Комисията да представи своите заключения относно разработването на система за етикетиране за съответствие със стандартите за хуманно отношение към животните, която да гарантира адекватна и еднаква информация за потребителите, с което се избягват рисковете за вътрешния пазар, свързани с разпространението на местни схеми за хуманно отношение към животните;

41.посочва, че при положение че само 12% от земеделските стопанства в ЕС се управляват от хора на възраст под 40 години, липсата на млади земеделски стопани застрашава икономическата жизнеспособност, приемствеността между поколенията и устойчивостта в бъдеще на европейския животновъден сектор; поради това настоятелно призовава Комисията да подобри ефективността на подкрепата за започване на стопанска дейност при преодоляването на бариерите за навлизане в животновъдния сектор, включително високите начални разходи; подчертава трудностите при привличането на млади земеделски стопани в животновъдния сектор, който страда от липса на привлекателност поради тежкия характер на работата, като например дългото работно време, ограничените възможности за почивка и липсата на услуги за заместване, както и необходимостта да се вземе предвид нарастващият брой жени, работещи в животновъдни стопанства, чрез насърчаване на приобщаващи по отношение на пола мерки и възможности;

42.приветства стратегията на Комисията за обновяване на поколенията; призовава Комисията да предостави препоръки и да проучи решения за справяне с основните пречки пред започването на стопанска дейност от млади животновъди, по-специално високите начални инвестиции в инфраструктура, трудностите при достъпа до земя, особено в резултат на различията между държавите членки, ограничения достъп до кредитиране, недостига на работна ръка, въпросите, свързани с управлението на риска, профилактиката и контрола на болестите по животните и бюрократичната тежест;

43.приканва Комисията да разгледа възможността за отпускане на повече директни плащания на млади земеделски стопани; подчертава освен това необходимостта от създаване на подходящи условия за достойно пенсиониране; подчертава, че улесняването на достъпа до кредити и земя, особено в държавите членки с високи цени на земята, увеличаването на инвестициите в качеството на селскостопанските животни и подобряването на услугите в селските райони са основни условия за привличането и задържането на ново поколение земеделски стопани; подчертава, че съветите към държавите членки да разпределят 6% от бюджета на ОСП за обновяване на поколенията не са достатъчно обвързващи, за да гарантират достатъчна подкрепа на младите земеделски стопани;

44.приветства представянето от страна на Комисията на стратегията на ЕС за биоикономиката; приканва Комисията да признае ролята на иновативното животновъдство за насърчаване на кръговостта и да отключи напълно потенциала на производството на енергия, по-специално биогаз и биометан, използването на ферментационния продукт като тор на биологична основа и оползотворяването на странични животински продукти чрез сектора на екарисажа, за да се осигурят допълнителни източници на доходи за животновъдите; подчертава, че особено районите с висока плътност на селскостопански животни играят важна роля в биоикономиката, тъй като близостта им до градските райони и малките разстояния дават възможност за кръгово сътрудничество при оползотворяването на потоците от битови отпадъци и преработката на потоците от селскостопански отпадъци;

45.призовава Комисията и държавите членки да предвидят подходящи и дългосрочни възможности за финансиране за превантивни мерки и компенсации за земеделските стопани, които могат да включват, но не следва да се ограничават до ОСП, не само за понесените загуби и разходи в резултат на нападения от едри хищници, но и за мерки за смекчаване, включително консултантски услуги, обмен на знания и обучение за земеделските стопани относно съжителството между пасящите животни и едрите хищници;

46.подчертава, че целенасоченото изменение на Директивата за местообитанията Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/1992/43/oj). с цел привеждане на законодателството на ЕС в съответствие с актуализираното равнище на защита на вълка съгласно Бернската конвенция има за цел да осигури по-голяма гъвкавост при управлението на популациите на вълците в целия ЕС и да сведе до минимум социално-икономическите въздействия; подчертава необходимостта да се вземат предвид високата трансгранична мобилност на животинските видове и фактът, че природозащитният статус на различните популации на един и същ вид може да варира в различните региони; призовава Комисията и държавите членки да засилят още повече трансграничното сътрудничество по тези въпроси;

47.признава съществената роля на животновъдството, по-специално на пасищните системи, за поддържането на кръгови селскостопански системи, подобряването на екосистемните услуги и предоставянето на услуги в областта на климата и околната среда чрез улавяне на въглерод, подобряването на качеството на водата и доброто състояние на почвата, опазването на биологичното разнообразие, осигуряването на местообитания за фауната и флората, поддържането на разнообразни и открити ландшафти, особено в планинските райони, и използването на маргинални земи, които не могат да се използват за производството на храни за консумация от човека; подчертава, че моногастричните видове, например домашни птици и свине, могат да допринесат за още по-голяма кръговост чрез включването на продукти от отпадъчните потоци във фуража им и чрез рециклирането на биомаса, а полученият от тях оборски тор представлява ценен източник на естествен тор за отглеждането на селскостопански култури; подчертава, че значителното намаляване на стадата може да застраши тези екосистемни функции;

48.приканва Комисията да предложи инструменти за засилване на ролята на животновъдството за поддържането на пасищата, които са важни за околната среда и стабилността на климата, чрез по-ефективни селскостопански системи, за подобряване на устойчивостта на животновъдните системи чрез повишаване на тяхната ефективност и за осигуряване на по-високи доходи за работещите в животновъдния сектор;

49.подчертава колко е важно животновъдството да бъде интегрирано в моделите на устойчиво земеделие, включително смесени селскостопански системи, за да се гарантират балансирани потоци на хранителни вещества и да се сведе до минимум конкуренцията за ресурсите; подчертава значението на ефективното използване на животновъдството за постигане на баланс между устойчивостта и нуждите от храна и подчертава ползите от ротационното и интензивното пашуване с цел повишаване продуктивността на фуража, улавянето на въглерод, качеството на почвата, биологичното разнообразие и устойчивостта по отношение на суши; подчертава необходимостта от повишаване на осведомеността относно ползите за околната среда от доброто управление на животните;

50.призовава Комисията да увеличи възможностите на държавите членки да подкрепят земеделските стопани при опазването на ландшафта чрез ОСП, като същевременно се намалят регулаторните пречки пред пълноценното използване на пасищата и се гарантира по-силна защита на земеделската земя в ЕС срещу усвояване на земя, деградация и конкурентни неселскостопански употреби;

51.подчертава, че е важно селскостопанските системи да съчетават растениевъдството с животновъдството, за да се улесни рециклирането на хранителни вещества чрез отдаване на предпочитание към органичните торове пред синтетичните, да се намали употребата на химикали и да се подобри плодородието на почвата и биологичното разнообразие;

52.призовава Комисията, признавайки стратегическото значение на конвенционалното производство на торове в ЕС за европейската конкурентоспособност, да подкрепи използването на животински тор при отглеждането на определени култури и да ускори одобряването и внедряването на алтернативни продукти за наторяване, като например ферментационни продукти и материали от типа RENURE, за да се подобри рециклирането на хранителни вещества, да се намали зависимостта от синтетични торове, внасяни от държави извън ЕС, и да се насърчи кръговостта в системите за животновъдство; признава стратегическата роля на животновъдния сектор за намаляване на зависимостта от синтетични суровини и отбелязва, че увеличаването на използването както на ферментационния продукт, така и на RENURE допринася не само за кръговата икономика, но и за декарбонизацията на икономиката на ЕС чрез намаляване на емисиите на парникови газове, подпомагане на производството на енергия от възобновяеми източници и намаляване на зависимостта на ЕС от вносни изкопаеми горива;

53.приветства предложението на Комисията за целенасочено преразглеждане на Директивата за нитратите Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (ОВ L 375, 31.12.1991 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/1991/676/oj)., за да се позволи използването на торове RENURE над пределната стойност, определена за използването на оборски тор, и тя да бъде приведена в съответствие с най-новите научни данни и иновативни практики за наторяване, включително използването на оборски тор, така че да се насърчи кръговото управление на хранителните вещества, като същевременно продължи да се опазва качеството на водата; позовава се на неотдавнашни проучвания относно ползите и неутралното въздействие върху качеството на водата от дерогациите, предоставени на държавите членки;

54.призовава Комисията да гарантира справедливи цени или обезщетения за животновъдите, като се имат предвид нарастващите разходи за торове;

55.призовава Комисията да инвестира в иновации и инфраструктура, които дават възможност за по-широко използване на торове, получени от оборски тор, и биогаз от животновъдството, в съответствие с целите на ЕС в областта на климата и енергетиката;

56.призовава Комисията да преосмисли начина, по който селскостопанските продукти, страничните продукти и остатъчните продукти се класифицират като отпадъци, за да се улесни използването им като стоки; подчертава, че отглежданите в стопанства животни са незаменим елемент на кръговата икономика, свързана със селскостопанския сектор, и подчертава, че приносът на животновъдството към биоикономиката трябва да бъде отчетен в по-голяма степен чрез по-всеобхватен подход към кръговрата на хранителните вещества и въглерода във всички области на производството на храни и нехранителни продукти; призовава Комисията да използва резултатите от научните изследвания в подхода си към животновъдния сектор и да улесни научните изследвания в областта на разработването на кръгови фуражи; призовава Комисията да преразгледа регламентите относно страничните животински продукти, непредназначени за консумация от човека, за да се опрости използването на продукти с нисък риск, като например вълна;

57.предупреждава за опасностите от универсалните политики, насочени към мащабно намаляване на популациите на селскостопански животни, тъй като тези политики биха могли да изострят влошаването на състоянието на околната среда и да застрашат устойчивостта на продоволствената система; отбелязва по-специално, че намаляването на броя на преживните животни би могло да доведе до промени в земеползването с отрицателни последици, включително изоставяне на земя, разрастване на горите, загуба на биологично разнообразие и повишен риск от пожари;

58.призовава за увеличаване на инвестициите в научни изследвания и иновации с цел оптимизиране на производството на култури и практиките за управление на селскостопанските животни и намаляване на екологичния отпечатък на селскостопанските животни, включително растениевъдството и животновъдството, храненето, пашуването и оборския тор и техниките за управление на място, които подобряват резултатите по отношение на устойчивостта;

59.подчертава значението на стратегия, която отчита целия селскостопански цикъл, подкрепя оптималното планиране на сеитбооборота, увеличава максимално използването на обработваемата земя и подобрява и адаптира състава на фуражите, отглеждани от земеделските стопани, като се започне със сортове растения, които дават възможност за намаляване на емисиите; подчертава колко е важно да се възстанови предприемаческата свобода в селското стопанство, като се даде възможност на земеделските стопани да разработват и избират свои системи за вентилация, отглеждане в обори и хранене в зависимост от това, което най-добре отговаря на специфичните им обстоятелства и методи на производство;

60.настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че регулаторните рамки, свързани с животновъдството, се разработват по прозрачен начин, въз основа на солидни научни данни, с пълно участие на заинтересованите страни, особено от страна на земеделските стопани и организациите на животновъдите, и с дългосрочни сценарии, които дават възможност за постепенно адаптиране; препоръчва процесът на вземане на решения да бъде подкрепен от реални обществени обсъждания, подробни декларации за въздействието върху околната среда и механизми за непрекъсната обратна връзка, за да се гарантира ефективно и прието на местно равнище изпълнение;

61.призовава да се предостави по-голяма политическа свобода на действие за прилагането на подход, ориентиран към постигането на цели, чрез сравнителни анализи, съобразени с нуждите на стопанствата, вместо мерки, налагани „отгоре надолу“, което означава, че земеделските стопани трябва да бъдат свободни да избират които мерки ще предприемат, стига с тях да могат да бъдат постигнати поставените цели;

62.приканва Комисията да предложи инструменти за укрепване на ролята на животновъдството за поддържането на ценни от екологична и климатична гледна точка пасища чрез по-екстензивни селскостопански системи и за подобряване на устойчивостта на интензивните системи;

63.подчертава, че разработването на политики в областта на животновъдството трябва да се основава твърдо на най-високите научни стандарти, като се гарантира балансирано и цялостно разбиране за приноса и предизвикателствата, свързани с животновъдството;

64.подчертава значението на прозрачната, достъпна и основана на доказателства научна комуникация, за да се противодейства на дезинформацията и идеологическите предубеждения в обществения дебат относно животновъдството и производството и консумацията на месо; във връзка с това посочва, че Световната здравна организация насърчава консумацията на животински протеини като част от пълноценен и балансиран хранителен режим;

65.подчертава, че политическите решения и обществените представи следва да се основават на солидни научни данни, отразяващи разнообразието на производствените системи, техния принос за храненето на хората, икономиката на селските райони и устойчивостта на околната среда, като по този начин се насърчи по-положителен имидж на животновъдния сектор, и че за тази цел е от съществено значение да се засили диалогът между науката, създателите на политики, производителите и потребителите чрез насърчаване на информиран, балансиран и неполяризиран подход към ролята на отглеждането на селскостопански животни в европейското общество; подчертава, че е важно потребителите да бъдат информирани за ползите от консумацията на животински протеини като част от пълноценен и балансиран хранителен режим;

66.приветства предложението на Комисията да се възобнови дебатът относно наименованията на месото, използвани за обозначаване на месо и месни разфасовки, с цел защита на продуктите от животински произход и забрана на използването на тези наименования за етикетиране на продукти от неживотински произход, и счита, че тази разпоредба следва да се прилага за продукти, получени от клетъчни култури, и за хибридни продукти, състоящи се от смес от животински и растителни протеини; припомня, че такава защита съществува за млечните продукти; подчертава, че ясното, справедливо и прозрачно етикетиране е от съществено значение за осигуряване и повишаване на реалната прозрачност за потребителите и за насърчаване на качеството на животинските продукти от ЕС, включително чрез изтъкване на техните признати етикети и къси вериги на доставки;

67.настоятелно призовава създателите на политики на всички равнища да поддържат основани на доказателства стандарти при разработването на насоки за здравословно хранене, признавайки напълно хранителното, културното и икономическото значение на месото, млечните продукти и яйцата, като същевременно вземат предвид финансовата достъпност и действителния прием на протеини, осигурявани чрез продуктите от животински произход от различните региони;

68.призовава Комисията да преразгледа Регламент (ЕС) № 1169/2011 Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2011/1169/oj)., за да въведе задължително етикетиране на произхода за всички продукти, съдържащи месо, пуснати на пазара на ЕС, дори когато месото не е основната съставка, като ясно посочи произход от ЕС/извън ЕС; призовава Комисията да направи оценка на осъществимостта на въвеждането на задължително посочване на държавата на произход на месото, когато то се използва като съставка в преработени продукти;

69.призовава Комисията да работи с учени, за да представи изследвания относно ефектите от заместители на храни; предупреждава срещу безкритичното популяризиране на хранителни заместители, които са неподходящи от хранителна и екологична гледна точка, като алтернатива на традиционните храни от животински произход, включително тези, които не осигуряват същите биоактивни съединения или основни микроелементи, съдържащи се в естественото месо от здрави животни, отглеждани във висококачествени системи, и по-специално предупреждава за добавянето им в храната, сервирана на деца и юноши в училищата; отбелязва, че традиционните храни от животински произход, заедно с храните на растителна основа, могат да допринесат за балансиран и питателен хранителен режим;

70.настоява Комисията да извърши всеобхватна оценка на въздействието, основана на последните научни изследвания и на надлежна консултация с всички значими заинтересовани страни, преди да представи нови законодателни предложения, засягащи селскостопанския сектор;

71.изразява дълбоката си загриженост относно нарастващите усилия за популяризиране на синтетични храни, като например лабораторно произведени протеини, без убедителни научни доказателства за тяхната безопасност, промишлена жизнеспособност или ползи за околната среда; подчертава необходимостта от извършване на подходящи оценки на въздействието въз основа на научни доказателства, като се вземат предвид всички аспекти, свързани с безопасността, въздействието върху околната среда, последиците за пазара и защитата на потребителите, преди да се предложи нова регулаторна рамка за нововъзникващите хранителни технологии, по-специално чрез ясно и подходящо етикетиране;

72.отбелязва екологичната роля на преживните животни и хранителната стойност на естественото месо и подчертава, че производството на синтетични храни е силно зависимо от силно индустриализирани, енергоемки процеси, които изискват значителни равнища на химически суровини, което противоречи на принципите на устойчивост, отстоявани от ЕС; изтъква, че до момента синтетичните храни не са нито жизнеспособно решение, нито безопасна алтернатива на традиционното селскостопанско и животновъдно производство и че тяхното популяризиране би могло да застраши хиляди семейни стопанства; призовава Комисията да извърши строги и независими оценки на синтетичните хранителни продукти по отношение на въздействието им върху здравето, околната среда и социално-икономическата сфера, както и на опасенията, свързани със защитата на потребителите, и последиците за традиционното селскостопанско и животновъдно производство; призовава към това, съществуващите регулаторни рамки да бъдат ясно съсредоточени върху защитата на потребителите, европейските производители и селските райони;

73.подчертава съществения принос на животновъдния сектор за продоволствената сигурност, създаването на работни места, запазването и насърчаването на локализма и икономическата стабилност в целия ЕС; признава, че в по-широк смисъл животновъдството е не само източник на храни и екологични услуги, но и двигател за социална отговорност, достойни условия на труд и развитие на селските райони; подчертава значението на показателя за резултати на ОСП (I.24) „Допринасяне за създаване на работни места в селските райони“ за насочване на вниманието върху ролята на отглеждането на селскостопански животни, особено в семейни и дребномащабни стопанства;

74.подчертава, че без подходящо финансиране секторът ще става все по-непривлекателен за младите хора, което представлява риск не само от загуба на работни места, но и от спад в хранителната и социалната конкурентоспособност на ЕС;

75.посочва, че е важно да се признае и изтъкне основополагащата роля на жените в животновъдните стопанства, където, наред с ежедневната работа, те често отговарят за управлението и предаването на знания между поколенията; във връзка с това подчертава, че семейното земеделие, в което жените и семейството играят централна роля, представлява гръбнакът на животновъдното производство в Европа и следва да бъде подкрепяно чрез конкретни политики, които признават неговото икономическо, социално и културно значение; поради това счита, че европейските публични политики следва да включват по-ефективна перспектива за равенство между половете чрез насърчаване на целенасочени мерки за подкрепа на жените земеделски стопани, гарантиране на равни възможности, видимост за техния принос и подобрен достъп до обучение, финансиране и представителство в процесите на вземане на решения;

76.подчертава съществената роля на селскостопанското и животновъдното производство за осигуряване на социални ползи за общностите, като например поддържане на открити пространства, образование и грижи за хора със специални нужди под формата на селскостопански практики за терапевтични цели в стопанствата; подчертава необходимостта от запазване на селскостопанското и животновъдното производство във всички региони на ЕС, от насърчаване по-специално на тези форми на използване на селскостопански практики за терапевтични цели и от адекватно възнаграждение на земеделските стопани за тяхната работа;

77.подчертава значението на психичното здраве и благосъстояние на земеделските стопани и призовава за включване на психологическа подкрепа, административно опростяване и мерки за равновесие между професионалния и личния живот, както и мерки за борба с изолацията в бъдещите инструменти на ОСП;

78.подчертава, че болестите по животните имат значителни последици за социално-икономическата сфера, околната среда и хуманното отношение към животните на ниво земеделско стопанство, както и на поднационално, национално и регионално равнище; подчертава, че тяхното въздействие върху животновъдното производство ще се засили още повече вследствие на повишаването на температурите, скоростта на вятъра и все по-честите екстремни метеорологични явления, свързани с климата, в рамките на ЕС, като този проблем трябва да бъде решен;

79.подчертава необходимостта от засилен мониторинг и превантивни мерки за предотвратяване на разпространението в рамките на ЕС на болести по животните както от държави от ЕС, така и от държави извън ЕС, и призовава за систематична оценка на уязвимостта по отношение на биологичната безопасност в ЕС, като се обърне специално внимание на пътищата за навлизане на известни и нови болести;

80.подчертава, че в ЕС всяко неуспешно предотвратяване или контрол на болести по животните в една държава членка може да има незабавни последици за другите държави членки и затова е необходим координиран отговор; поради това подчертава значението и икономическата ефективност на профилактиката, по-специално по отношение на ваксинацията, ранното откриване и подготвеността, подходящия обмен на информация и координацията между държавите членки, както и инструментите за икономическа компенсация за животновъдите, които понасят преки и косвени щети в резултат на прилагането на санитарни мерки;

81.призовава Комисията и държавите членки да предоставят необходимите ресурси за прилагане на ефективни и ефикасни програми за профилактика и контрол, включително финансова, ветеринарна, техническа и административна подкрепа, както и научни изследвания в областта на генетичната селекция на животни с повишена резистентност към нововъзникващи болести;

82.подчертава колко е важно да се предприемат своевременни и ефективни действия за контрол на разпространението на болести по животните; призовава Комисията да укрепи специален механизъм за бързо предупреждение и реагиране, който да се задейства при съмнение или потвърждение за възникнало огнище на болести по животните, за да се осигури обмен на информация в реално време между националните органи и Комисията относно епидемичната обстановка, да се улесни координацията на мерките за оценка и контрол на риска между държавите членки и да се осигури подходяща комуникация с всички съответни заинтересовани страни, по-специално земеделските стопани и потребителите;

83.приветства факта, че през 2023 г. ЕС вече е постигнал половината от целта си за 2030 г. за намаляване с 50% на продажбата и употребата на антимикробни средства във ветеринарната медицина; подчертава необходимостта от продължаване на тези усилия и разработване на координиран подход на ЕС за профилактика и откриване на болести по животните чрез мерки за ранно наблюдение, ваксинация и биологична сигурност, за да се предотврати разпространението на болести по животните, което би могло да попречи на постигането на целта за намаляване на употребата на антимикробни средства;

84.подчертава, че е важно да се разработят усъвършенствани инструменти за диагностика, прогнозно моделиране и техники за обеззаразяване; призовава Комисията да обмисли по-нататъшно укрепване на стандартите на ЕС за здравеопазването на животните с цел защита на животновъдството, включително разпоредби за намаляване или изключване на популациите на диви животни, които представляват риск от разпространение на инфекциозни заболявания, и за целева ваксинация на животни при необходимост, в допълнение към отговорния подбор и развъждането на животните, което може да допринесе за намаляване на честотата на ендемични и нововъзникващи болести;

85.приканва Комисията да признае ролята на сектора на ветеринарните лекарствени продукти и да го подкрепи в усилията му да пренесе биотехнологиите от лабораторията в стопанството чрез ускоряване и рационализиране на регулаторните процеси, финансиране и увеличаване на мащаба на биотехнологиите в областта на здравето на животните, информиране на земеделските стопани и широката общественост за ползите от тях, повишаване на квалификацията и преквалификация на работната сила и подкрепа за събирането на данни и използването на изкуствен интелект в стопанствата и в сектора на здравеопазването на животните;

86.призовава Комисията да подобри мониторинга и отчитането на тези разходи — както на преките, така и на непреките разходи — за да се повиши ефективността на мерките за подкрепа на ЕС и държавите членки и да се ускори прилагането им; във връзка с това отбелязва, че ФАО е разработила нов инструмент, наречен OutCosT (OUTbreak COSting Tool), който дава възможност на държавите да оценяват финансовата тежест, свързана с огнищата на болести по животните, и мерките за техния контрол;

87.подкрепя призива на група държави членки към Комисията да адаптира подхода на ЕС за справяне с болестите по животните чрез ваксиниране, когато това е възможно и в зависимост от видовете и болестите, като превантивна мярка в рамките на по-широк набор от инструменти;

88.същевременно отбелязва, че когато се допълва от мерки за биологична сигурност и наблюдение, ваксинацията е още по-ефективна; подчертава, че с оглед на дългосрочната защита мерките за ваксинация трябва да се комбинират с програми за генетична селекция за имунологична резистентност, по-специално при местни породи и в уязвимите райони; подчертава, че усилията в тази област трябва да бъдат засилени и подкрепени чрез достъпни ваксини на разумна цена, мерки за биологична сигурност, които са подходящо съобразени с нивото на риска, и допълнително и специално финансиране за засегнатите земеделски стопани във всички държави членки в рамките на ОСП за периода след 2027 г.;

89.подчертава значението на координиран подход към здравето на животните, който включва проактивни инвестиции в научни изследвания, системи за мониторинг, разработване на ваксини и варианти за обработка за обеззаразяване, за да се управляват както известните, така и нововъзникващите болести; признава разработването на ваксини съгласно СРИВЖ (стратегия за разграничаване на инфектирани от ваксинирани животни), което позволява да се прави разграничение между животни, които са били заразени с патоген, и животни, които са били ваксинирани срещу него; поради това призовава Комисията да вземе предвид най-новите научни развития и да преразгледа Регламент (ЕС) 2016/429 Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. за заразните болести по животните и за изменение и отмяна на определени актове в областта на здравеопазването на животните (Законодателство за здравеопазването на животните) (ОВ L 84, 31.3.2016 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2016/429/oj). с цел създаване на нова категория здравен статут, наречена „свободен от болест чрез ваксинация“; призовава Комисията да насърчава инвестициите в научноизследователска и развойна дейност в областта на ваксините съгласно СРИВЖ чрез „Хоризонт Европа“ и да ускори тяхното използване сред земеделските стопани;

90. призовава Комисията да подкрепя инвестициите в биологичната сигурност в земеделските стопанства чрез увеличаване на финансирането, включително извън ОСП; освен това призовава Комисията да засили мерките за здравеопазването на животните в селскостопанския сектор на ЕС чрез координиране на научните изследвания, съвместното закупуване, натрупването на запаси и доставката на ветеринарни ваксини, нови антигенни и диагностични реактиви и имунологични ветеринарни лекарствени продукти на равнището на ЕС чрез механизъм за готовност и ранно откриване и чрез насърчаване на разработването на тези продукти в рамките на ЕС; призовава Комисията да осигури подходящо финансиране за този механизъм;

91.насърчава създаването на стратегически запаси, за да се даде възможност за по-бърза реакция в случай на нови епидемии; подчертава спешната необходимост от създаване на централизирана и хармонизирана система за събиране на данни за ваксинациите на животни във всички държави членки; изтъква, че подобна система ще повиши проследимостта, ще подобри наблюдението на болестите, ще подпомогне навременната реакция при появата на епидемии и ще допринесе за цялостната ефективност на политиките на ЕС в областта на здравеопазването на животните и безопасността на храните; отбелязва, че една всеобхватна база данни за ваксинациите ще улесни трансграничното сътрудничество, ще гарантира спазването на стандартите на ЕС и ще предостави ценни данни за разработването на политики, научните изследвания и устойчивото управление на здравето на селскостопанските животни;

92.подкрепя научните изследвания в областта на новите технологии за инактивиране на вируси в хранителните продукти, като например обработката под високо налягане, която се очертава като обещаващ метод за запазване на безопасността и качеството на храните; подчертава значението на специфичните хранителни режими и рецептурите на фуражите за животните за предотвратяване на разпространението на някои болести и за подобряване на цялостното здраве и устойчивост на животните;

93.настоятелно призовава Комисията и държавите членки да подкрепят регионалните органи и да си сътрудничат с тях, както и да се консултират със земеделските стопани относно разработването и прилагането на планове за профилактика, ваксинация и смекчаване на последиците от тези болести, като същевременно се избягва умъртвяването на животни във възможно най-голяма степен;

94.призовава за по-тясно сътрудничество между ЕС, заинтересованите страни от сектора и международните партньори, което да гарантира, че ресурсите се разпределят ефективно и има обмен знания с цел подобряване на управлението и профилактиката на заболяванията;

95.призовава Комисията да увеличи финансирането на ЕС за схеми за ликвидиране и контрол в държавите членки; препоръчва създаването на всеобхватни системи за икономическа подкрепа, включително схеми за обезщетение, които да покриват цялата верига на доставки, за да се гарантира, че всички засегнати страни, преди всичко животновъдите, получават адекватна помощ; подчертава, че в случаите на огнища на опасни болести по животните, които водят до значителни икономически загуби, трябва да се предоставя ускорена финансова помощ, за да се намали несигурността и да се запази икономическата приемственост; призовава държавите членки да рационализират оценката на заявленията за подпомагане, да премахнат ненужните административни пречки и да определят ясни срокове за изплащане на помощта, за да помогнат на земеделските стопани по-добре да планират и да стабилизират дейността си;

96.приветства предложението на Комисията в нейния пакет за опростяване и конкурентоспособност на ОСП за 2025 г. за увеличаване на капацитета на ОСП за предоставяне на финансова и оперативна подкрепа на земеделските стопани, засегнати от природни бедствия, неблагоприятни метеорологични явления, свързани с климата, или болести по животните, чрез въвеждане на допълнително плащане при кризи, което държавите членки биха могли да мобилизират по линия на фондовете за развитие на селските райони; счита, че бъдещата ОСП трябва също така активно да подкрепя капацитета на земеделските стопани да се справят с разпространението на болести по животните и епидемии, по-специално чрез предоставяне на значително по-голям бюджет за инструменти за управление на кризи и резерв за кризи в селското стопанство, който може да бъде задействан бързо и ефективно в подкрепа на засегнатите земеделски стопани;

97.приканва държавите членки да допълнят тази инициатива чрез по-нататъшно разработване на схеми за управление на риска, които са подходящи за кризисни ситуации, свързани с болести по животните, включително чрез улесняване на достъпа до застрахователни схеми и взаимоспомагателни фондове; призовава Комисията да предложи създаването на нов европейски презастрахователен инструмент, който да дава възможност за покриване на рисковете, свързани с нови епизоотии, и да гарантира, че всички земеделски стопанства имат достъп до застрахователни договори за защита срещу епизоотии;

98.призовава Комисията да оцени възможността за създаване на европейски фонд за здравеопазването на животните, който да осигурява бърза и справедлива подкрепа при избухване на епидемии; подчертава, че предвид рисковете, свързани с различни болести по животните, е от съществено значение да се разпределят средства за генетично подобряване на животните, за да се създадат породи, които са по-устойчиви на болести, като по този начин се укрепи продоволствената сигурност на ЕС в условията на евентуални здравни кризи;

99.настоятелно призовава Комисията да установи диалог с международните търговски партньори, за да гарантира, че регионалните забрани за търговия и признатите методи за инактивиране, например термична обработка и продължително сушене, се приемат, с което да се намали ненужната икономическа вреда за животновъдния сектор в ЕС;

100.освен това настоятелно призовава Комисията да направи оценка, в някои конкретни случаи, на механизма за изолиране на популации, базиран на практиките за управление на биологичната сигурност и отглеждането на животни, като оцени приложимостта му в международен контекст съвместно с най-надеждните търговски партньори на ЕС;

101.настоятелно призовава Комисията да оцени рисковете, произтичащи от увеличаващия се брой диви копитни животни, и последиците от това за здравето на животните, общественото здравеопазване и биологичното разнообразие; във връзка с това счита, че е необходимо да се приложат хоризонтални мерки, насочени към адекватно управление на тази свръхпопулация;

102.подчертава, че животновъдният сектор на ЕС е особено уязвим на различни външни сътресения, включително здравни кризи, екстремни метеорологични явления, нестабилност на цените и смущения във веригите на доставки, както и нарастваща конкуренция от държави извън ЕС, чиито продукти невинаги отговарят на високите стандарти на ЕС в областта на околната среда, хуманното отношение към животните, здравето и безопасността на храните, което обяснява опасенията, изразени от земеделските стопани във връзка с липсата на реципрочност и нелоялната глобална конкуренция; ето защо подчертава необходимостта от гарантиране на условия за лоялна конкуренция на международния пазар, за да се защити икономическата жизнеспособност на европейските предприятия и да се гарантират реципрочни стандарти в търговските споразумения; ето защо призовава при сключването на търговски споразумения да се взема предвид уязвимостта на сектора;

103.призовава за създаването на специален инструмент в рамките на следващата многогодишна финансова рамка, който да осигурява целенасочена подкрепа за селскостопанските сектори, включително животновъдния сектор, които биха могли да претърпят сътресения или да се наложи да бъдат адаптирани вследствие на въздействието на действащите търговски споразумения;

104.изтъква, че в контекст, в който потреблението на продукти от животински произход в ЕС, и по-специално на месо, в най-добрия случай остава на същото ниво, но се очаква световното търсене на животински протеини да нарасне, следва да се признае икономическото значение на износа и на позиционирането на ЕС като световен лидер в областта на щадящото климата и съобразено с хуманното отношение към животните селско стопанство, което изнася на световните пазари знания, технологии и практики за преход към устойчивост, като същевременно осигурява продоволствена независимост на ЕС; подчертава, че това би могло да стимулира научните изследвания, иновациите, инвестициите и заетостта; подчертава, че в този контекст инвестирането в по-високо качество на селскостопанските животни и в генетичната проследимост става от съществено значение за задоволяване на световно търсене на продукти от животински произход с висока хранителна стойност;

105.изразява съжаление относно факта, че нашите търговски партньори невинаги споделят амбициозните стандарти и цели на ЕС в областта на здравеопазването, хуманното отношение към животните, околната среда и други аспекти на устойчивото развитие; настоява, че поради тази причина животновъдите от ЕС не се конкурират при равнопоставени условия с производителите от държави извън ЕС нито на международните пазари, нито на вътрешния пазар на ЕС;

106.отбелязва, че докато всички вносни храни, предлагани на пазара на ЕС, трябва да отговарят на съответните високи стандарти на ЕС за крайните продукти, които се прилагат независимо от това дали продуктът е произведен в страната или е внесен, изискванията за производството (наричани „метод на преработка и производство“) обикновено не се прилагат за вносните продукти;

107.настоява, че в съответствие със заключенията на Комисията относно прилагането на здравните и екологичните стандарти на ЕС по отношение на вносните селскостопански и хранително-вкусови продукти, съществува политическа възможност да се прилагат изискванията в областта на здравеопазването, околната среда и хуманното отношение към животните по отношение на методите на преработка и производство за вносните продукти по начин, съвместим с правилата на СТО; отбелязва, че преди прилагането на производствени стандарти към вноса винаги е необходимо да се извършва оценка за всеки отделен случай, както се посочва в доклада на Комисията;

108.призовава Комисията да осигури по-голяма съгласуваност на действията между своите политики в областта на търговията и устойчивото развитие, като включи принципа на реципрочност по отношение на стандартите за околната среда, здравето на животните и хуманното отношение към тях на всеки етап от производството чрез огледални клаузи във всички договорени търговски споразумения, за да се гарантира, че вносни продукти, които не отговарят на стандартите на ЕС, не се предлагат на пазара на ЕС; призовава Комисията да осигури и засили надлежния и строг контрол върху вноса, за да защити местните производители и потребителите от ЕС;

109.призовава Комисията да укрепи добре финансирана политика на ЕС за насърчаване чрез увеличаване бюджета за селскостопанските продукти от ЕС, включително продуктите от животински произход, и да гарантира продължаване на подкрепата за географските означения в международната търговия като основен стълб на качеството, проследимостта и развитието на селските райони; подчертава, че на животновъдния сектор се дължи значителен дял от европейските географски означения, включително продукти като сирена, колбаси, шунки и прясно месо, които са резултат от знания, предавани от поколение на поколение, и методи на производство, тясно свързани с районите им на произход;

110.подчертава, че наименованията за качество не само представят работата на производителите, но и защитават традиционни практики, популяризират многообразието на европейската гастрономия и помагат да се запази културната идентичност на местата на производство; освен това подчертава значението на ясното и точно етикетиране за подобряване на проследимостта на продуктите и за защита на потребителите от заблуждаващи търговски практики както извън, така и в рамките на ЕС, като например използването на „подсказващи европейски произход“ или подобни на тях наименования, които погрешно внушават, че продуктите са с произход или качество от ЕС или на местно равнище;

111.призовава Комисията да продължи да подкрепя земеделските стопани в усилията им да спазват стандартите на ЕС, за да се избегне загуба на конкурентоспособност и последващото преместване на производството на ЕС в държави извън ЕС с по-ниски стандарти в областта на хуманното отношение към животните, както и по-ниски производствени и социални стандарти, както и да гарантира, че производителите имат достъп до финансиране с цел подобряване на генетиката на селскостопанските животни, така че конкурентоспособността да бъде укрепена чрез качество, а не чрез количество;

112.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Европейската комисия.