А.като има предвид, че след незаконното завземане на властта от талибаните през 2021 г. афганистанските жени и момичета са подложени на системно преследване чрез над 150 указа, с които те са лишени от образование след шести клас, заетост, правосъдие, свобода на движение, здравеопазване и обществен живот;
Б.като има предвид, че през 2026 г. талибаните приеха Наказателно-процесуалния кодекс за съдилищата (наричан по-нататък „кодексът“), който криминализира критиките към властите и предоставя на съдиите широки дискреционни правомощия;
В.като има предвид, че кодексът подкопава правата на жените, като легализира домашното насилие, инкриминира жените, търсещи защита от малтретиране, институционализира телесното наказание, равносилно на изтезание, признава робството, предписва смъртно наказание без гаранции за справедлив съдебен процес, предоставя на съпрузите дискреционни правомощия да наказват съпругите за неподчинение, подлага жените, които напускат исляма, на лишаване от свобода за неопределен срок и институционализира дискриминацията, основана на пол, религия и социален статус; като има предвид, че той не предвижда право на процесуално представителство, нито гаранции срещу изтръгнати със сила самопризнания, а отстраняването на жени съдии, прокурори и адвокати оставя жените без средства за правна защита, в нарушение на задълженията на Афганистан съгласно Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията на ООН против изтезанията и Конвенцията за робството;
Г.като има предвид, че талибаните значително увеличиха публичните бичувания и телесните наказания, включително срещу най-малко 170 жени през 2025 г.;
Д.като има предвид, че режимът на талибаните институционализира преследването, основано на пола, и половия апартейд; като има предвид, че МНС издаде заповеди за арест срещу Ахундзада и Хакани за престъпление срещу човечеството, свързано с наказателно преследване, основано на пола;