1.призовава Комисията и Съвета да гарантират ефективното използване на всички съществуващи налични правни и управленски инструменти, включително целенасочени мерки, като използват научнообоснован подход, както и ефективни консултации със заинтересованите страни, за да се предотврати всяко по-нататъшно намаляване на рибните запаси в Балтийско море;

2.призовава Комисията, заедно с държавите членки, да направи оценка на развитието на разпределението на квотите между сегментите на флота в Балтийско море и да определи дали съществува причинно-следствена връзка между натиска върху ресурсите и националната политика за разпределение на възможностите за риболов;

3.настоятелно призовава Комисията и държавите членки при прилагането на Регламента относно многогодишния план за Балтийско море да преминат към етап на оздравяване и възстановяване на рибните запаси, като предприемат мерки и действия въз основа на най-добрите налични научни становища, както и други потенциални взаимосвързани действия, свързани с друго законодателство на ЕС или национално законодателство, с цел справяне с всички стресови фактори за рибните запаси; призовава Комисията и държавите членки при изпълнението на горепосочения етап на оздравяване и възстановяване да обмислят корективни мерки въз основа на най-добрите налични научни данни, като например преустановяване на целевия риболов за някои запаси в Балтийско море, както е предвидено в многогодишния план, като се избягват мерки, които биха могли да подкопаят социално-икономическата стабилност на крайбрежните общности, така че да се гарантира, че риболовните дейности за консумация от човека остават устойчиви;

4.призовава за мобилизирането на социална и финансова подкрепа, включително подкрепа за засегнатите общности, местни инвестиции, временно обезщетение и преходна помощ за рибарите в съответствие с правилата на ЕС, за да се предотвратят неоправдани трудности и да се опази културното наследство; отбелязва, че докато временните мерки се занимават с непосредствените екологични проблеми, инструментите за окончателно преустановяване са предназначени за адаптиране на риболовния капацитет към възможностите за риболов в дългосрочен план; поради това призовава да се прави ясно разграничение между временното и окончателното преустановяване в схемите за подпомагане; признава, че малките и средните риболовни предприятия в Балтийско море не са получили подходяща икономическа компенсация за загубите, понесени след забраната на целевия риболов на треска през 2019 г.; призовава Комисията да създаде специален фонд за възстановяване и преход на рибарството в Балтийско море в подкрепа на преструктурирането на флота, модернизирането на технологиите, компенсирането на загубите, причинени от специфични за видовете забрани за риболов, и опазването на крайбрежните рибарски общности и тяхното културно наследство;

5.подчертава, че всички мерки за възстановяване на запасите трябва да отчитат уникалните и специфични за басейна хидроложки и химични условия в Балтийско море, което е полузатворено бракично море, характеризиращо се с ограничен водообмен, безкислородни зони и постоянно замърсяване със седименти, които са специфични за този басейн и не са сравними с условията в други морски басейни на ЕС;

6.призовава Съвета да приеме ОДУ, които са в пълно съответствие с подхода на предпазливост, като се вземат предвид уязвимостта на екосистемата на Балтийско море, социално-икономическите фактори и бавните темпове на възстановяване на запасите, както и научната несигурност на становищата; призовава Комисията внимателно да разгледа социално-икономическите аспекти при оценката на настоящия многогодишен план; подчертава необходимостта от балансиран подход между екологичните и социално-икономическите фактори, както е посочено в член 2 от Регламента относно ОПОР;

7.подчертава, че определянето на многогодишни квоти въз основа на най-добрите налични научни данни би могло да даде на морските екосистеми в Балтийско море време за възстановяване и да осигури на предприятията стабилността, от която се нуждаят, за да планират инвестициите, да запазят заетостта и да поддържат пристанищната инфраструктура, както и да подкрепи приемствеността между поколенията в сектора на рибарството; подчертава, че продължителната регулаторна нестабилност води до съкращаване на инвестициите, загуба на производствен капацитет и изчезване на семейни риболовни предприятия, което представлява необратима социално-икономическа загуба за балтийските крайбрежни общности; подчертава, че разработването на такива мерки за управление следва да включва ефективни, навременни и систематични консултации със заинтересованите страни;

8.призовава държавите членки и Комисията, като вземат предвид недостатъците на Регламента относно многогодишния план за Балтийско море по отношение на постигането на неговите екологични и социално-икономически цели, да обмислят предприемането на мерки в съответствие с членове 12 и 13 от Регламента относно ОПОР, когато най-добрите налични научни становища сочат необходимостта от такива мерки, и да подготвят действия въз основа на анализ на разходите и ползите от прекратяването на съответните риболовни дейности, включително любителския риболов, като отчитат загубата на приходи, поминък, продоволствена сигурност и бъдещата цена на бездействието;

9.призовава за предотвратяването на необратимите екологични щети за популациите на херинга и цаца в Балтийско море, за да се гарантира дългосрочната жизнеспособност на крайбрежния и дребномащабния риболов, чийто обект са тези видове, и да се защитят морските хранителни мрежи; счита, че въз основа на научните становища трябва спешно да се обмислят паузи за възстановяване на съответните запаси, докато научните доказателства покажат ясно и устойчиво възстановяване на запасите;

10.във връзка с това подчертава, че за да бъдат възможно най-ефективни, корективните мерки изискват подходящо участие на заинтересованите страни и трябва да се основават на най-добрите налични научни данни, за да постигнат своите цели; подчертава освен това възможността за създаване на научнообосновани зони за възстановяване на рибните запаси и временни забрани за риболов в Балтийско море, с акцент върху зоните на струпване през зимата и преди хвърляне на хайвера, с оглед на поддържането на стабилно попълване на запасите и здрава възрастова структура, както и пасивни и активни мерки за възстановяване, включително в зоните за хвърляне на хайвер и размножаване, в съответствие с разпоредбите на съответното законодателство на ЕС в областта на околната среда; подчертава, че е важно тези мерки да бъдат придружени от подходящо и навременно обезщетение в съответствие с относимите разпоредби на ЕС;

11.припомня ангажиментите и целите на ЕС по отношение на обхвата и ефективността на ЗМЗ; насърчава правилното прилагане на ефективни мерки за управление в настоящите ЗМЗ в Балтийско море, както и определянето на допълнителни ЗМЗ в съответствие с ангажиментите на ЕС; подчертава, че това определяне следва да се основава на научни оценки, които показват критични местообитания или зони за размножаване; посочва необходимостта от ефективни мерки за управление в съчетание с пилотни проекти за селективни риболовни уреди със слабо въздействие, вдъхновени от успешни инициативи в Северно море и Скагерак;

12.подчертава, че е важно да се поддържа жизнеспособен дребномащабен риболов с ограничени разтоварвания в региона, което ще му позволи да функционира по време на етапите на възстановяване; припомня съответните разпоредби на преразгледания Регламент за контрол на рибарството и тяхното пълно и ефективно прилагане; подчертава, че този риболов е от решаващо значение за поминъка, устойчивостта на традиционните вериги на доставки и запазването на работните места в крайбрежните рибарски общности, както и че има особена социална и културна стойност; посочва, че укрепването на този риболов може да генерира по-голяма добавена стойност за местните икономики; подчертава значението на трите стълба на устойчивото развитие в съответствие с член 2 от Регламента относно ОПОР;

13.призовава Комисията и държавите членки да дадат приоритет на подобряването на социално-икономическото положение на рибарите, които се занимават с дребномащабен крайбрежен риболов; подчертава значението на възможностите за риболов и риболовните зони в крайбрежните райони за малките оператори; подчертава, че държавите членки могат да постигнат тези подобрения чрез разпределянето на своите национални квоти в съответствие с член 17 от Регламента относно ОПОР, както и чрез инвестиции в селективни уреди със слабо въздействие; освен това призовава Комисията и държавите членки да оценят и, когато е целесъобразно, да прилагат диференцирани правила за достъп за риболова в Балтийско море въз основа на дължината на корабите и вида на риболовните уреди, по-специално с оглед на ограничаването на конкурентния натиск, упражняван от големите промишлени кораби върху малките и средните семейни предприятия и крайбрежните общности;

14.призовава държавите членки и Комисията да засилят още повече изпълнението на задължението за разтоварване, за да се справят с незаконното изхвърляне на улов в Балтийско море, като признаят необходимостта от работещи мерки, да подкрепят селективността и да намалят нежелания улов, както и да прилагат съответните разпоредби по този въпрос в съответствие с Регламента относно ОПОР и Регламента за контрол на рибарството;

15.подчертава ролята на Европейския пакт за океана за насърчаването на цялостен подход и регенеративна и устойчива синя икономика в Балтийско море с целенасочени действия за възстановяване на рибните запаси и намаляване на натиска върху околната среда; отбелязва, че изпълнението на целите на Пакта за океана и компаса за конкурентоспособността изисква адекватна финансова подкрепа за развитието на устойчива морска икономика, която е жизнеспособна в дългосрочен план, както и за насърчаване на иновациите, модернизацията, декарбонизацията и цифровизацията;

16.призовава Комисията и държавите членки да намалят административната тежест и да гарантират по-добра координация между политиките с цел укрепване на издръжливостта, конкурентоспособността и дългосрочната устойчивост на региона на Балтийско море с оглед на екологичните и пазарните предизвикателства;

17.призовава Комисията, в качеството ѝ на пазител на Договорите, да действа в съответствие с Договорите в случаите, когато Съветът и държавите членки нарушават правилата на ЕС, като например правилата на многогодишния план за Балтийско море;

18.призовава държавите членки да гарантират пълното и ефективно прилагане на Регламента на ЕС за контрол на рибарството, включително разпоредбите за справяне с невярното отчитане на улова и за засилване на точността и надеждността на отчитането на улова в региона;

19.подчертава важността на това управлението на рибарството да се основава на най-добрите налични научни становища, ключовата роля на ICES за гарантирането на научна съгласуваност, както и значението на знанията на рибарите; подчертава значението на независимостта на ICES; призовава държавите членки и Комисията да гарантират, че ICES разполага с актуализираните и необходими научни данни за риболова, за да продължи да подобрява становищата си и да гарантира навременната наличност на висококачествени научни оценки; призовава Комисията да оповести публично всички свои искания за научни становища към ICES, за да се даде възможност и за открит диалог;

20.настоятелно призовава Комисията незабавно да поиска от ICES в разискванията си относно меморандума за разбирателство да продължи да разработва основано на екосистемите становище за множество видове, както и становище относно възстановяването на запасите, което признава променливостта на околната среда и взаимодействията в хранителната мрежа, да проучи използването на екосистемни референтни равнища и коригирани спрямо екосистемите данни за смъртността от риболов, които са адаптирани за Балтийско море и взаимодействията между конкретни видове, и също така да включи допълнителни показатели въз основа на други относими правила на ЕС като РДМС, например с цел да се включат показатели за големите риби, както и показатели за разпределението по възраст и размер; подчертава, че всяко такова становище следва да остане прозрачно и предвидимо за сектора и да избягва надценяване, което впоследствие води до неоправдани ограничения на улова и несигурност за предприятията;

21.призовава Комисията, в случая с Балтийско море, да поиска от ICES становище за предпазни буфери, свързани с несигурността на научните становища, както и с несигурността на попълването на запасите и траекторията на биомасата, както и становище относно последиците от неизползването на диапазони над МУУ и всички съответни последици, за да се избегнат категорични или автоматични намаления, които пренебрегват социално-икономическата реалност; подчертава, че МУУ продължава да бъде важен инструмент за адаптивно и отговорно управление; освен това призовава Комисията да изиска от НТИКР съответните социално-икономически анализи за Балтийско море;

22.призовава Комисията да базира всички оценки на запасите, които се използват за прилагане на правото на ЕС, на референтните равнища на биомасата BMSY, както е отразено в целите на член 3, параграф 1 от Регламента относно многогодишния план за Балтийско море и член 2, параграф 2 от Регламента относно ОПОР;

23.призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че управлението на рибните запаси в Балтийско море включва цели за възстановяването на естественото разпределение по размер и възраст в рамките на популациите в съответствие с член 2, параграф 5, буква й) от Регламента относно ОПОР, който се позовава на член 1, параграф 1 от РДМС, като признава, че здравите структури на популациите допринасят за възпроизводителната способност, устойчивостта на запасите и стабилността на екосистемите; насърчава разработването на показатели за мониторинг и по-селективни риболовни практики, разработени в сътрудничество със сектора, които могат да намалят системното отстраняване на по-големи и по-стари риби и да защитят по-добре потенциала за попълване на запасите;

24.призовава Комисията, за целите на прилагането на правото на ЕС, включително Регламента относно многогодишния план за Балтийско море, да поиска научно становище от ICES, което да вземе предвид съответните стресови фактори за околната среда и екосистемите в Балтийско море; счита, че това становище следва ясно да подчертава и отразява, наред с други фактори, рисковете, свързани с настоящото състояние на околната среда, взаимодействието суша-море, повишената несигурност, дължаща се на изменението на климата, и въздействието на взаимодействията между видовете, включително съответните популации на хищници; подчертава, че всички становища следва също така ясно да посочват съответното равнище на несигурност;

25.призовава Комисията да се консултира с ICES в рамките на съществуващия меморандум за разбирателство, за да насърчи редовното актуализиране на неговите технически насоки за правилата за контрол на улова и по-нататъшното усъвършенстване на методите за оценка на запасите въз основа на независими научни критерии; отбелязва, че е важно ICES да използва най-актуалните подходи за Балтийско море, когато предоставя становища на Комисията или държавите членки, и тези становища да продължат да бъдат научнообосновани и съгласувани с правната рамка на ЕС в областта на рибарството; признава, че това е вътрешен процес на ICES;

26.призовава Комисията и държавите членки да започнат всеобхватно генетично картографиране на популациите в Балтийско море на определени видове, експлоатирани с търговска цел, включително херинга и цаца, както и други видове, експлоатирани с търговска цел, въз основа на най-добрите налични научни познания, и да допълнят основаните на доказателства препоръки за по-добре информирани решения относно възможностите за риболов и относно техническите мерки; подчертава, че тези генетични данни трябва да бъдат напълно валидирани от ICES и интегрирани в дългосрочни модели за оценка на запасите, преди да бъдат използвани за целите на управлението;

27.призовава Комисията и държавите членки да подобрят наличността и качеството на данните относно критериите за възраст и размер за съответните запаси при подготовката на решенията за управление на рибарството за региона; подчертава, че подобреното събиране на данни относно тези параметри следва да подкрепи интегрирането на критерий 3, дескриптор 3 (D3C3) от Рамковата директива за морска стратегия, както се изисква в член 3, параграф 3 от многогодишния план за Балтийско море;

28.призовава Комисията да изиска от ICES да изготви подробен научен анализ на настоящия подход на ЕС за използване на научните становища за Балтийско море; освен това призовава Комисията да гарантира, че поисканите становища относно равнищата на улов напълно отразяват всички съответни правни изисквания и цели на политиката, включително целите на ОПОР, посочени в член 2; посочва, че е важно Комисията да отстрани евентуалните недостатъци и да очертае конкретни действия за това как наличните понастоящем становища относно възможностите за риболов могат да се използват по достатъчно предпазлив начин, за да се изпълнят всички съответни правни изисквания и цели;

29.насърчава Комисията и Съвета да гарантират, че определянето на ОДУ е прозрачно и се основава на най-добрите налични научни становища и знания в съответствие с целите на Регламента относно многогодишния план за Балтийско море и ОПОР, както и на основани на екосистемите становища за множество видове, и отчита взаимодействията между рибарството и дългосрочната социално-икономическа стабилност на крайбрежните общности;

30.призовава Комисията и държавите членки да вземат предвид съответните международни дейности и определения, включително тези на Програмата на ООН за околната среда (UNEP), при по-нататъшното развитие на разбирането за основаното на екосистемите управление в рамките на съществуващата правна рамка на ЕС, като например относно функциониращите екосистеми, както е посочено в член 5, параграф 5, буква а) от РДМС;

31.изисква от Комисията да разработи научно обоснован, координиран и междусекторен план, в който да се разглеждат основните стресови фактори, засягащи Балтийско море, като същевременно се гарантира приобщаващо управление и морско пространствено планиране, ангажиране и сътрудничество с всички съответни заинтересовани страни;

32.призовава Комисията да използва възможността да подкрепи подобряването на координацията на политиките и съгласуваното прилагане на политиките, свързани с морската среда и водите, чрез предстоящото законодателно предложение за Законодателен акт за океаните;

33.призовава за ефективни мерки за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него с цел своевременно справяне със свързаните с климата рискове и избягване на ескалиращите рискове и разходи от забавени действия в региона;

34.призовава за непрекъснато и ефективно прилагане на законодателството на ЕС в областта на околната среда, като същевременно признава необходимостта от балансирани и работещи решения за всички засегнати сектори за справяне с натиска върху околната среда в Балтийско море и други води на ЕС, включително замърсяването с хранителни вещества от множество източници;

35.призовава за значително увеличаване на инвестициите в модерни пречиствателни станции за отпадъчни води и системи за задържане и филтриране на замърсяването както в държавите от Балтийско море, така и във всички речни басейни, които заустват вода в Балтийско море; подчертава, че без всеобхватната модернизация на водната и канализационната инфраструктура всички усилия за подобряване на качеството на водите на Балтийско море ще останат само декларативни и неефективни;

36.призовава държавите членки и Комисията да основават всеки подход към естественото хищничество на научни консултации и консултации със заинтересованите страни, включително превантивни, обвързани с местните условия и целенасочени мерки за управление на големите корморани и сивите тюлени, като гарантират, че всички приети мерки са ефективни, изпълняват всички правни задължения и включват подходящ мониторинг, специално и подходящо финансиране и засилено сътрудничество със заинтересованите страни, за да се гарантира ефективността на прилаганите мерки, включително практики за смекчаване, като например възпиращи мерки или физическо изключване;

37.подчертава необходимостта Комисията да предприеме спешни и ефективни действия в отговор на натиска, упражняван от големите популации на корморани върху рибните запаси в Балтийско море, като гарантира, че мерките са пропорционални и адаптирани на регионално равнище и че се прилагат чрез ефективни, целенасочени и съобразени с местните условия интервенции за управление въз основа на най-добрите налични научни данни, като същевременно се дава възможност на държавите членки да прилагат практически и специфични за ситуацията мерки за смекчаване, когато е необходимо, за да се справят ефективно с местните въздействия, като по този начин се подкрепя дългосрочната устойчивост на рибарството в засегнатите крайбрежни райони;

38.призовава Комисията и държавите членки да следят отблизо дали мерките за възстановяване на критично застрашената балтийска морска свиня се прилагат ефективно и при необходимост да предприемат допълнителни мерки за предотвратяване на основните заплахи за нейното оцеляване;

39.припомня, че популациите на балтийските тюлени бяха доведени до ръба на изчезване през 1970-те години на миналия век;

40.отново призовава Комисията да предложи план на ЕС за управление на големия корморан по отношение на рибарството и аквакултурите в Балтийско море въз основа на най-добрите налични научни становища и практиките на държавите членки, като вземе предвид плана, предложен неотдавна от Европейската консултативна комисия за сладководен риболов и аквакултури към Организацията за прехрана и земеделие (EIFAAC) https://www.fao.org/fishery/services/storage/fs/fishery/documents/EIFAAC/cormorantsplan/EuropeanManagementPlanforCormorants-April2025.pdf., както и предишни научноизследователски проекти, финансирани от ЕС, като например INTERCAFE https://www.ceh.ac.uk/our-science/projects/intercafe.; подчертава необходимостта от превантивни мерки, обезщетение за загуби и финансиране от ЕС и национални източници;

41.отново изтъква сериозните рискове за околната среда и безопасността, породени от невзривените боеприпаси, изхвърлени в Балтийско море; припомня своята резолюция от 27 април 2021 г. относно остатъците от химикали в Балтийско море и успешните проекти CHEMSEA, DAIMON и DAIMON 3; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат допълнителни координирани и практически мерки за систематично локализиране, оценка и мониторинг на тези опасни материали, за да се даде приоритет на зоните за отстраняване на замърсяването;

42.призовава за съвместни усилия от страна на държавите членки и Комисията в подкрепа на развитието на научните изследвания и обмена на най-добри практики относно безопасни и икономически ефективни начини за идентифициране и премахване на боеприпаси и невзривени боеприпаси от морското дъно с цел да се даде възможност за координирани широкомащабни действия за отстраняване;

43.призовава Комисията и държавите членки да стартират координирана, дългосрочна, адекватно финансирана програма на ЕС, насочена към идентифициране, неутрализиране и премахване на невзривените боеприпаси в Балтийско море;

44.осъжда безотговорната, неустойчива и ненаучна експлоатация от страна на Русия на рибните запаси в Балтийско море;

45.призовава Съвета и Комисията да разгледат едностранните действия на Русия при определянето на квотите за Балтийско море; освен това призовава Комисията да обмисли действия, насочени към оказване на натиск върху Русия да приведе квотите в съответствие с научните становища;

46.решително осъжда нарастващото присъствие на сенчестия флот на Русия в Балтийско море с операции, които заобикалят ключови регулаторни стандарти, като увеличават риска от нефтени разливи и други опасности за околната среда; подчертава потенциалната вреда за морските екосистеми, местния риболов и човешкото здраве; освен това отбелязва със загриженост, че руските рибни продукти продължават да достигат до пазара на ЕС чрез съществуващите търговски канали, като подчертава необходимостта да се гарантира ефективното отстраняване на всички пропуски, които могат да подкопаят целите на ограничителните мерки на ЕС; призовава Комисията да проучи допълнителни мерки за борба със сенчестия флот на Русия, особено в региона на Балтийско море; призовава за засилено регионално сътрудничество и по-строго правоприлагане с цел смекчаване на тези рискове и опазване на морските ресурси на Балтийско море; подчертава, че е важно да се гарантира пълното прилагане на санкциите срещу Русия;

47.подчертава неотложната необходимост да се направи повече по отношение на цялостната координация на политиките, както и непрекъснатостта и ускоряването на напредъка в прилагането на законодателството в други области на политиката, за да се избегне това да се разчита единствено на мерки в областта на рибарството и да се предотврати по-нататъшният социално-икономически упадък на крайбрежните общности; отбелязва усилията, положени в контекста на конференциите „Нашето Балтийско море“; насърчава по-нататъшния напредък към постигането на конкретни резултати;

48.настоятелно призовава Комисията да започне оценка и евентуално преразглеждане на Регламента за многогодишния план за Балтийско море с цел подобряване на неговата яснота, съгласуваност и практическо прилагане, като оцени неговите резултати по отношение на екологичните и социално-икономическите аспекти; подчертава освен това, че е важно да се гарантира, че всяка евентуална бъдеща корекция на рамката остава проста, научно обоснована и работеща за сектора;

49.призовава Комисията, в рамките на евентуално преразглеждане на Регламента относно многогодишния план за Балтийско море, да направи оценка и при необходимост да предложи включването на запасите от сьомга и пъстърва като специфични запаси, които да бъдат включени в обхвата на регламента по отношение на прилова;

50.изразява загриженост във връзка с факта, че добавената стойност по отношение на регионалното сътрудничество в Балтийско море е ниска, като се има предвид, че многогодишният план до голяма степен консолидира вече съществуващи или вече поети пътища за сътрудничество; отбелязва, че поради бавните процеси и увеличената бюрокрация, съпътстващи такива инициативи, са инициирани относително малко съвместни препоръки от държавите членки, което води до тревожен сигнал, че разпоредбите за регионализация на правилата на ЕС в областта на рибарството не се използват за адаптиране на мерките за управление към особеностите на Балтийско море; подчертава необходимостта от регионално сътрудничество между балтийските държави, включително всички заинтересовани страни;

51.подчертава, че ефективното управление на Балтийско море трябва да се основава на доверие, диалог и регионално сътрудничество между държавите членки, всички заинтересовани страни, регионалните органи като HELCOM и крайбрежните общности с цел насърчаване на практически решения и обмен на знания;

52.призовава за нов, регионално адаптиран подход към управлението на риска;

53.призовава за изясняване на правилата в многогодишния план, за да се забрани гъвкавостта по отношение на квотите в две последователни години за запасите под настоящото референтно равнище на опазване Btrigger в многогодишния план за Балтийско море, както е договорено понастоящем от Съвета;

54.призовава Комисията да засили научнообоснованите и пропорционални мерки за управление на сьомгата в Балтийско море, като гарантира, че екосистемното въздействие на риболова на херинга, цаца и треска върху сьомгата е правилно разбрано и разгледано; настоятелно призовава за засилено наблюдение и научни изследвания в подкрепа на устойчивото управление на сьомгата;

55.подчертава, че управлението на рибарството в ЕС следва да се основава на европейския опит, науката и регионалните реалности; призовава Комисията да предложи адаптирани на регионално равнище правила за Балтийско море за автоматично предприемане на действия, когато запасите паднат под праговите стойности, определени в съответствие с подхода на предпазливост, и отново заявява, че управлението на МУУ следва да бъде допълнено, когато е приложимо, от мерки за диференциране на улова според размера и възрастта; счита, че би могло да се почерпи вдъхновение от управленските практики в други региони, като например Австралия, Нова Зеландия, Канада и Съединените щати, като същевременно се гарантира съгласуваност с правната рамка на ЕС;

56.призовава Комисията и държавите членки да засилят регионалното сътрудничество в съответствие с член 18 от Регламента за ОПОР;

57.призовава за конкретни и ефективни мерки, които да гарантират, че уловената в Балтийско море риба все повече се насочва към пряка консумация от човека, за да се насърчават и стимулират местните вериги за доставки на храни;

58.отбелязва, че някои държави членки в региона на Балтийско море, като Германия и Швеция, са въвели национални мерки за ограничаване или забрана на риболова с дънни тралове в определени морски зони;

59.призовава Комисията и държавите членки да предложат за Балтийско море спиране на траленето за рибно брашно и рибно масло по време на етапа на възстановяване и ограничаване на добивните дейности в защитените морски зони; признава, че подходите се различават в рамките на Съюза с оглед на специфичния екологичен, правен и социално-икономически контекст; насърчава държавите членки да продължат да разработват пропорционални, научно обосновани решения в сътрудничество със заинтересованите страни, по-специално сектора на рибарството и крайбрежните общности, за да се подобри опазването на морската среда, като същевременно се гарантира жизнеспособността на сектора на рибарството в ЕС чрез справедлив преход;

60.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и Комисията.