А.като има предвид, че здравословните и безопасни условия на труд са основен стълб на европейската социална политика и важен елемент от защитата на човешкото достойнство, основните права на работниците и справедливите и безопасни условия на труд;
Б.като има предвид, че през 2023 г. в ЕС са регистрирани 3298 смъртоносни трудови злополуки и около 2,8 милиона злополуки без фатален изход, довели до най-малко четири дни отсъствие от работа; като има предвид, че тези статистически данни продължават да сочат за наличието на сериозни проблеми във високорисковите сектори с висока честота на трудови злополуки, като строителството, транспорта, производството и селското стопанство;
В.като има предвид, че младите работници са с по-голяма уязвимост по отношение на сериозни трудови злополуки в сравнение с по-възрастните си колеги, като делът при младите е с над 40% по-висок от този при по-опитните работници и това отразява тяхната повишена уязвимост, дължаща се на ограничения професионален опит, недостатъчното обучение и по-ниската осведоменост относно опасностите на работното място; като има предвид, че е възможно те да се трудят при лоши условия, които могат да доведат до професионални заболявания на млади години или по-късно в живота;
Г.като има предвид, че отчитането на измерението на пола е важно за здравословните и безопасни условия на труд, тъй като работниците може да бъдат различно изложени и по-уязвими на разнообразни видове вещества или рискове в зависимост от своя пол;
Д.като има предвид, че работниците в сектори като здравеопазването и социалните грижи са изложени на насилие и психосоциални рискове и също така са изправени пред значителни и често подценявани рискове за своята безопасност; като има предвид, че насилието и тормозът на работното място могат да причинят сериозни психологически вреди и са свързвани с повишен риск от проблеми с психичното здраве; като има предвид, че за тези явления се съобщава по-специално в областта на здравеопазването и услугите за полагане на грижи;
Е.като има предвид, че през последните години няколко държави членки докладваха за значително увеличаване на нападенията срещу длъжностни лица на публичните органи, изпълняващи задължения в областта на правоприлагането, и служители на службите за спешна помощ; като има предвид, че някои професионални дейности, по-специално тези, свързани с упражняването на публична власт и законната употреба на сила, се характеризират със структурно и постоянно излагане на риск от сериозни физически наранявания или смърт в резултат на умишлени актове на насилие от трети страни; като има предвид, че заплахите и умишлените актове на насилие срещу работещите в службите за спешна помощ, например парамедиците и пожарникарите, са сравнително ново явление, като подобно излагане, включващо умишлени действия на трети страни, отличава тези професии от другите форми на опасен труд и оправдава конкретното признаване на естеството на свързаните с тях рискове;
Ж.като има предвид, че трансграничните работници и работниците мигранти, включително работниците от трети държави, са особено уязвими спрямо трудова експлоатация и различни форми на незаконосъобразни дейности, свързани с работата; като има предвид, че проучванията показват, че в световен мащаб рискът от свързани с работата смъртоносни злополуки е приблизително със 70% по-висок за тези работници в сравнение с този за местните работници Вж. например Lau et al., Workplace mortality risk and social determinants among migrant workers (Риск от смъртност на работното място и социални фактори сред работниците мигранти), The Lancet Public Health, том 9, брой 11, 2024 г., E935-E949, https://doi.org/10.1016/S2468-2667(24)00226-3., а в ЕС рискът също е значително по-висок – около 65%, особено за работниците от Източна Европа; като има предвид, че гражданите на трети държави са изправени пред три пъти по-голям риск от трудови злополуки и се счита, че само около една на всеки пет злополуки се докладва, което подчертава сериозното подценяване на явлението и необходимостта от укрепване на механизмите за защита и правоприлагане и от спазване на законността и зачитане на достойнството на труда;
З.като има предвид, че значителен брой смъртни случаи, свързани с работата, са причинени от професионални заболявания, които твърде често се подценяват и се признават и докладват в по-малка степен, по-специално поради неравенствата в достъпа до грижи, профилактика и последващи действия, неадекватна проследимост на излагането и латентност на някои медицински състояния; като има предвид, че пропуските в докладването и признаването в недостатъчна степен на професионалните заболявания подкопават ефективността на политиките за превенция, механизмите за обезщетение и системите за правоприлагане;
И.като има предвид, че ракът е водещата причина за свързани с работата смъртни случаи в ЕС; като има предвид, че на работното място работниците могат да бъдат изложени на комбинация от вещества, които допълнително увеличават рисковете за здравето; като има предвид, че излагането на фактори като радиация, причинен от работата стрес, неподходяща организация на труда и неподходящи условия на труд се свързва с професионални ракови заболявания; като има предвид, че случаите на рак на кожата, едно от най-разпространените професионални заболявания, се увеличават, а само ограничена част от тези случаи се признават за случаи на професионално заболяване;
Й.като има предвид, че в контекста на актуализираната препоръка на Комисията относно професионалните заболявания, приета на 28 ноември 2022 г. Препоръка (ЕС) 2022/2337 на Комисията от 28 ноември 2022 г. относно европейския списък на професионалните болести (ОВ L 309, 30.11.2022 г., стр. 12, ELI: http://data.europa.eu/eli/reco/2022/2337/oj). се подчертава колко е важно да се подкрепят работниците, изложени на професионални рискове, и семействата, които са загубили роднини поради такова излагане, включително като се предоставя адекватна помощ;
К.като има предвид, че предотвратяването на трудовите злополуки и професионалните заболявания е крайъгълен камък на европейската социална политика и на правото на свободно движение на работниците; като има предвид, че това не само е правно задължение, произтичащо от законодателството на ЕС, по-специално Директива 89/391/ЕИО на Съвета, и от националните правни системи, но и стратегическа социална и икономическа инвестиция, която може да донесе положителни и трайни последици за работниците, предприятията и общностите като цяло, като допринася за намаляването на рисковете, ограничаването на социално-икономическите разходи, свързани с трудовите злополуки, и цялостното подобряване на качеството и устойчивостта на работната среда;
Л.като има предвид, че е доказано, че специфичното обучение, предоставяно на пожарникарите доброволци, включително обучението за оказване на първа помощ, оценка на риска, процедури за евакуация и предотвратяване на пожари, повишава безопасността на работното място, като дава възможност за бърза и ефективна реакция при сериозни инциденти и насърчава култура на превенция на риска, като по този начин допринася за намаляване на сериозността на злополуките на работното място; като има предвид, че съгласно Директива 89/391/ЕИО работодателите имат правно задължение да извършват оценки на риска, да предоставят обучение и да гарантират мерки за първа помощ, борба с пожарите и евакуация, както и че подкрепата за уменията на пожарникарите доброволци на работното място може да допълни тези задължения и да укрепи допълнително безопасността на работното място;
М.като има предвид, че инспекциите по труда играят решаваща роля за гарантиране на ефективното прилагане на политиките в областта на здравословните и безопасни условия на труд на национално, регионално и местно равнище и са от съществено значение за предотвратяване на трудовата експлоатация и небезопасните условия на труд;
Н.като има предвид, че дълбоките промени в сферата на труда, например разпространението на нестандартни форми на труд, несигурната работа, нарастващият дял на младите работници на несигурни и високорискови работни места, застаряването на работната сила, цифровизацията, въвеждането на нови технологии и глобализацията, доведоха до увеличаване на психосоциалните рискове, стреса на работното място и новите предизвикателства, свързани със здравето на работното място, и изискват по-широки и интегрирани стратегии за превенция;
О.като има предвид, че психосоциалните рискове на работното място, като хроничен стрес, изтощение и тормоз, са основен и нарастващ фактор за влошено здраве и свързани с работата смъртни случаи, но въпреки това често биват подценявани и недостатъчно докладвани, като за тях се вземат недостатъчни мерки;
П.като има предвид, че подкрепящата в психологическо отношение работна среда е от съществено значение за психичното здраве и физическото благосъстояние на работниците; като има предвид, че психосоциалните рискове могат да възникнат от неподходяща структура на работата и от лоши организационни или управленски практики и могат да доведат до стрес, тревожност, професионално изчерпване и депресия; като има предвид, че продължителното излагане на неблагоприятни психосоциални условия на труд е свързано с тежки последици за психичното здраве, включително хронични заболявания и повишен риск от самоубийство;
Р.като има предвид, че нарастващото използване на изкуствен интелект (ИИ) и системи за алгоритмично управление на работното място може да ускори темпа на работа, да доведе до по-голямо работно натоварване, да увеличи психосоциалните рискове, да подкопае автономността на работниците и да създаде нови рискове за безопасността и здравето при работа;
С.като има предвид, че изменението на климата, включително покачващите се температури, по-честите и интензивни горещини и други екстремни метеорологични явления, представлява нарастващ и многостранен риск за здравето, безопасността и условията на труд на работниците в целия ЕС; като има предвид, че продължителното излагане на топлина може да доведе до сериозни последици за здравето, например изтощение от топлина, топлинен удар и други свързани с горещината заболявания, като същевременно увеличава вероятността от умора, намалена концентрация и нарушена способност за вземане на решения и съответно риска от трудови злополуки, и поради това са необходими целеви превантивни и предпазни мерки;
Т.като има предвид, че ефективните стратегии за превенция, мерките за повишаване на осведомеността, инициативите за благосъстояние и насърчаването на силна култура на здравословни и безопасни условия на труд са от съществено значение за предотвратяването на сериозни злополуки и професионални заболявания и за намаляването на смъртните случаи, свързани с работата; като има предвид, че подобни превантивни подходи не само защитават здравето и безопасността на работниците, но и генерират икономически ползи за предприятията и обществото като цяло;
У.като има предвид, че е необходимо да се увеличат усилията за постигане на целите, определени в Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, и по-специално цел 8.8: „Защита на трудовите права и насърчаване на безопасна и сигурна работна среда за всички работници, включително работниците мигранти, по-специално жените мигранти, и лицата с несигурна заетост“;
Ф.като има предвид, че в резолюцията му от 10 март 2022 г. се приветства въвеждането на подхода за „нулева смъртност“ по отношение на трудовите злополуки и професионалните заболявания, като се призовава за амбициозна пътна карта за намаляване на злополуките и премахване на смъртните случаи на работното място и професионалните заболявания, както и за укрепване на превантивните мерки и прилагането на съществуващото законодателство в областта на здравословните и безопасни условия на труд; като има предвид, че целта за „нулева смъртност“ трябва да се разглежда не само като политическа цел, но и като етично и социално задължение към всички работници;
Х.като има предвид, че правото на всеки работник на безопасна и здравословна работна среда трябва да бъде напълно гарантирано чрез ефективни мерки за предотвратяване на трудови злополуки и професионални заболявания, както и чрез редовен контрол и действително възпиращи санкции, подкрепени с подходящи ресурси за компетентните органи; като има предвид, че неспазването на законодателството в областта на здравословните и безопасни условия на труд е основна част от трудовата експлоатация и подкопава постигането на целта за нулев брой смъртни случаи, поради което е от съществено значение да се гарантира стриктно и ефективно прилагане на съществуващото законодателство, включително чрез укрепване на инспекциите по труда и техните инструменти за контрол и санкциониране;
Ц.като има предвид, че ефективното прилагане на подхода за „нулева смъртност“ изисква измерими действия и цели, всеобхватен подход, обхващащ всички трудови злополуки и заболявания, развиване и насърчаване на култура на превенция, както и подходящи ресурси;
Ч.като има предвид, че синдикалните организации и представителите на работниците играят важна роля за защитата на здравословните и безопасни условия на труд, включително като наблюдават спазването на изискванията и подкрепят ефективното прилагане на съществуващите правила; като има предвид обаче, че продължават да съществуват пропуски в обхвата на Директива 89/391/ЕИО, особено по отношение на някои категории работници, включително домашните работници, които са частично или изцяло изключени от закрила, като по този начин се подкопава принципът на еднаква закрила, по-специално за жените, гражданите на трети държави и други групи в уязвимо положение, което налага да се гарантира адекватно и еднакво равнище на закрила;
Ш.като има предвид, че настоящата Стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2021 – 2027 г. наближава своя край; като има предвид, че ще бъдат необходими подновен политически ангажимент и актуализирана, по-амбициозна рамка, за да се ускори напредъкът към целта за „нулева смъртност“;
Щ.като има предвид, че паметта за жертвите на трудови злополуки е колективна памет и морална отговорност, която спомага да се поддържа високо равнище на обществено внимание към стойността на човешкия живот, да се укрепва културата на превенция и да се подновява ангажиментът на европейските и националните институции за постигане на целта за нулева смъртност на работното място;
АА.като има предвид, че колективната памет трябва да се въплъти в отчетност, включително чрез надеждно докладване; като има предвид, че често остава особено трудно да се регистрират всички трудови злополуки, включително смъртоносните; като има предвид, че е необходимо да се гарантира, че всички работници се ползват от адекватни равнища на социална закрила;
АБ.като има предвид, че трагедията с мината Боа дю Казие в Марсинел на 8 август 1956 г., отнела живота на 262 миньори, много от които граждани на държави – членки на Европейския съюз, е траен символ на борбата за достоен труд, солидарност и социална справедливост в Европа;
АВ.като има предвид, че поради големия брой европейски граждани сред жертвите трагедията в Марсинел беше първото споделено бедствие в една Европа, която от този момент нататък възприе братски подход по важни теми като работата, безопасността, справедливостта и достойнството;
АГ.като има предвид, че споменът за трагедията в Марсинел поддържа съзнанието за основната ценност на свободното движение на работниците, техните права и тяхната безопасност, които са приоритети за една ефективна и конкурентоспособна социална Европа;
АД.като има предвид, че други исторически трагедии в работна среда, включително пожарът в мината Мари на 31 май 1892 г., злополуката в мината Куриер на 10 март 1906 г., злополуката в мината Луизентал на 7 февруари 1962 г., злополуката в мината Аливери през 1968 г., експлозията във фабриката за патрони Лапуа във Финландия през 1976 г. и смъртоносната експлозия и пожар във фабриката Виоланта в Гърция през 2026 г., са дълбоко вкоренени в колективната памет на различни държави членки и продължават да напомнят, че спешно са необходими ефективни политики за превенция и за защита на работниците;