ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:Глава IОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1Предмет1.С настоящия регламент се създава обща система за ефективно връщане на граждани на трети държави, които пребивават незаконно на територията на държавите членки, в съответствие с основните права, признати ▌в Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и с общите принципи на правото на Съюза, както и с приложимите международни задължения ▌, включително относно ▌правата на човека.2.Целта на настоящия регламент е да се осигури възможност на държавите членки да предприемат всички необходими мерки, за да се гарантират ефективни връщания, като се взема предвид всеобхватният подход, установен в членове 3, член 4, буква з) и член 5, буква д) от Регламент (ЕС) 2024/1351.

Член 2Приложно поле1.Настоящият регламент се прилага по отношение на граждани на трети държави, които пребивават незаконно на територията на държавите членки.2.Настоящият регламент не се прилага за лица, които се ползват от правото на свободно движение съгласно правото на Съюза, както е определено в член 2, точка 5 от Регламент (ЕС) 2016/399.3. Настоящият регламент не засяга разпоредбите на регламенти (ЕС) 2024/1351, 2024/1348 и 2024/1349.4. Без да се засяга параграф 5 от настоящия член, настоящият регламент не се прилага за граждани на трети държави:а) на които е издаден отказ за влизане на външните граници в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (OJ L 77, 23.3.2016 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2016/399/oj). или в съответствие с еквивалентно национално право в случай на държави членки, които не са обвързани от посочения регламент;б) които са заловени или засечени от компетентните органи във връзка с незаконно преминаване по суша, море или въздух на външната граница на държава членка и които впоследствие не са получили разрешение или право на престой в тази държава членка;в) които подлежат на връщане като наказателноправна санкция или като последица от наказателноправна санкция, по реда на националното законодателство;г) които са визирани от процедура за екстрадиция.5. Държава членка може да реши да прилага настоящия регламент по отношение на една или повече от категориите граждани на трети държави, посочени в параграф 4, букви а), б) и в). В такива случаи настоящият регламент се прилага за тези категории граждани на трети държави от датата, на която държавата членка уведоми другите държави членки и Комисията за решението си.6. Когато някоя държава членка реши да прилага настоящия регламент по отношение на граждани на трети държави, които подлежат на връщане като наказателноправна санкция, членове 7, 9 и 10 не се прилагат.7. По отношение на гражданите на трети държави, които са изключени от приложното поле на настоящия регламент в съответствие с параграф 4, букви а) и б), държавите членки гарантират, че тяхното третиране и ниво на защита са не по-малко благоприятни от посочените в член 12, параграфи 4 и 5, член 14, параграф 2, член 14, параграф 6, букви в) и д), член 34, параграфи 1 — 6 и член 35 и зачитат принципа на забрана за връщане.▌2б. Настоящият регламент се прилага, без да се засяга националното наказателно право на държавите членки, и по-специално разпоредбите, с които се определят ефективни, пропорционални и възпиращи наказания, включително лишаване от свобода, във връзка с незаконен престой, при условие че наказателното производство и прилагането на подобни наказания не застрашават осъществяването на ефективно връщане.▌

Член 4ОпределенияЗа целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:(1)„гражданин на трета държава“ означава всяко лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на член 20 от Договора за функционирането на Европейския съюз и не е лице, което се ползва с право на свободно движение съгласно правото на Съюза, както е определено в член 2, точка 5 от Регламент (ЕС) 2016/399;(2)„незаконен престой“ означава всяко присъствие на територията на държава членка на гражданин на трета държава, който не отговаря или е престанал да отговаря на условията за влизане, изложени в член 6 от Регламент (ЕС) 2016/399, или на равностойни условия за влизане, престой или пребиваване в съответствие с националното право в случай на държави членки, които не са обвързани от посочения регламент, но които участват в настоящия регламент;(3)„държава на връщане“ означава едно от следните положения:а)трета държава, която е страната по произход на гражданина на трета държава;б)трета държава, която е държавата на обичайното пребиваване на гражданина на трета държава;в)трета държава, която е държава на транзитно преминаване, по пътя към Съюза в съответствие със споразуменията или договореностите на Съюза или държавите членки за обратно приемане;г)трета държава, различна от посочената в букви а) и б) ▌, в която гражданинът на трета държава има право на влизане и пребиваване;д)сигурна трета държава, в която молбата за международна закрила на гражданин на трета държава е била отхвърлена като недопустима съгласно член 59, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2024/1348 или в случая на държавите членки, които не са обвързани от посочения регламент, в съответствие със съответните разпоредби, които те евентуално са въвели в националното си право;е)първата държава на убежище, в която молбата за международна закрила на гражданин на трета държава е била отхвърлена като недопустима съгласно член 58, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2024/1348 или в случая на държавите членки, които не са обвързани от посочения регламент, в съответствие със съответните разпоредби, които те евентуално са въвели в националното си право;ж)трета държава, различна от държавата, посочена в букви а), б) и г), с която има споразумение или договореност, въз основа на които гражданинът на трета държава се приема, в съответствие с член 17 от настоящия регламент;(4)„решение за връщане“ означава административен или съдебен акт или решение, което определя или обявява за незаконен престоя на гражданин на трета държава и налага или постановява задължение за напускане на територията на държавите членки;(4а) „връщане“ означава действията, чрез които незаконно пребиваващ гражданин на трета държава:а) се връща доброволно, както е посочено в точка 6; или б) е изведен от компетентните органи от територията на държавите членки в някоя от държавите на връщане, определени в решението за постановяване на извеждането, или, според случая, в решението за връщане;(4б) „решение за постановяване на извеждането“ означава административен или съдебен акт, който определя или обявява, че гражданинът на трета държава може да бъде изведен в една или повече държави на връщане, както е посочено в точка 3;(5)„извеждане“ означава изпълнението на решението за връщане или на решението за постановяване на извеждането от компетентните органи чрез физическо транспортиране извън територията на държавите членки в държава на връщане;(6)„доброволно връщане“ означава напускане на територията на държавите членки самостоятелно, със или без помощ и без да се прибягва до извеждане, от незаконно пребиваващ гражданин на трета държава, който спазва задължението за напускане в рамките на срока за доброволно напускане, определен в решението за връщане, или след изтичането му;(7)„укриване“ означава действието, чрез което гражданинът на трета държава не остава на разположение на компетентните административни или съдебни органи ▌;(8)„забрана за влизане“ означава административно или съдебно решение или акт, с което се забраняват влизането и престоят на територията на държавите членки ▌;▌(11)„операция по връщане“ означава операция, организирана или координирана от компетентен орган или подкрепена от Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), чрез която се връщат граждани на трети държави от една или повече държави членки;▌

▌Член 5Основни праваПри прилагането на настоящия регламент държавите членки изцяло спазват приложимото право на Съюза, включително Хартата, съответното международно право, задълженията, свързани с достъпа до международна закрила, принципа на забрана за връщане, както и основните права.

Глава IIПРОЦЕДУРА ПО ВРЪЩАНЕ▌Раздел 2Процедура по издаване на заповед за връщане

Член 7▌Решение за връщане1.Компетентните органи на държавата членка издават решение за връщане на всеки гражданин на трета държава, който пребивава незаконно на тяхна територия, като постановяват или налагат задължението за напускане на територията на държавите членки.1а. Решенията за връщане:а) определят срок за напускане, който не надвишава 30 дни, най-късно до изтичането на който гражданинът на трета държава напуска територията на държавите членки; или б) постановяват гражданинът на трета държава да напусне незабавно територията на държавите членки. Срокът за напускане, посочен в буква а), може да бъде допълнително съкратен или уточнен в националното право.Държавите членки могат да предвидят в националното си право в кои случаи за гражданин на трета държава се определя срок за доброволно напускане или се постановява незабавно напускане.1б. Компетентните органи могат да предвидят срок за напускане съгласно параграф 1а, който надвишава 30 дни, при надлежно отчитане на конкретните обстоятелства за всеки отделен случай.1в. Компетентните органи могат да удължат срока за напускане в съответствие с параграф 1а, като вземат надлежно предвид конкретните обстоятелства по всеки отделен случай, и по-специално участие в програма за подкрепа на връщането и реинтеграцията съгласно член 46, параграф 3 и спазване на задължението за сътрудничество, посочено в член 21. 1г. Компетентните органи могат да съкратят срока за напускане съгласно параграф 1а в случай на неспазване на задължението за сътрудничество, посочено в член 21.1д. Срокът за напускане започва да тече от дата, определена в националното право. 2.Решението за връщане се издава в писмена форма и в него се посочват фактическите и правните основания. Гражданинът на трета държава се уведомява за съществуващите правни средства за защита и сроковете за използване на тези средства за защита. Решението за връщане се съобщава на гражданина на трета държава във възможно най-кратък срок съгласно националното право на съответната държава членка. Когато местонахождението на гражданина на трета държава е неизвестно, решението за връщане се съобщава надлежно в съответствие с националното право.3.Компетентните органи могат да решат да не предоставят или да решат да ограничат информацията относно фактическите основания, когато националното право предвижда ограничаване на правото на информация или когато това е необходимо за опазването на обществения ред, обществената или националната сигурност и за предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления. В такива случаи и с цел достъп до ефективни правни средства за защита гражданинът на трета държава се информира за същността на основанията, въз основа на които е взето решение за връщане. Задължението за информиране на гражданина на трета държава за същността на основанията не включва задължение за разкриване на класифицирана информация.4.Държавата или държавите на връщане могат да бъдат определени в решението за връщане или съгласно член 12, параграф 2а, преди да се извърши извеждането. Когато гражданин на трета държава реши да се върне доброволно в друга държава на връщане, която е различна от посочената или посочените в решението за връщане, не се изисква издаването на ново решение за определяне на държавата на връщане.4б. Компетентните органи не са възпрепятствани да издават решение за връщане, когато съществува пречка за извеждането. Когато държавата на връщане е определена в решението за връщане и е установен риск от нарушаване на принципа на забрана за връщане, извеждането към тази държава на връщане се отлага в съответствие с член 14, параграф 1, буква а).5.На гражданина на трета държава се осигурява, при поискване, писмен или устен превод на основните елементи на решението за връщане ▌, включително информация относно съществуващите правни средства за защита, на език, който гражданинът на трета държава разбира или за който основателно може да се предполага, че гражданинът на трета държава разбира. За тази цел компетентните органи могат да използват, когато е целесъобразно, стандартни образци за превод или инструменти за компютърно подпомогнат или компютърно генериран превод.6.Решението за връщане ▌се издава в същия акт или в отделен акт едновременно и заедно с решението за прекратяване на законния престой на гражданин на трета държава или без ненужно забавяне след това и без да се засягат процесуалните гаранции, предвидени в глава IV, и други приложими разпоредби на правото на Съюза и на международното право.7.При издаването на решението за връщане държавата членка използва формуляра („европейска заповед за връщане“), установен съгласно параграф 8. Формулярът съдържа основните елементи на решението за връщане и когато е приложимо — на решението за постановяване на извеждането, и до него се предоставя достъп чрез Шенгенската информационна система в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1860 ▌.8.Най-малко шест месеца след влизането в сила на настоящия регламент Комисията приема акт за изпълнение за установяване на формуляра на европейската заповед за връщане, посочен в параграф 7. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, предвидена в член 49, параграф 2.9.Най-късно към момента на приемането на акта за изпълнение, посочен в член 8, държавите членки, Комисията и съответните агенции на ЕС, като eu-LISA, започват съответно да въвеждат необходимите правни и технически механизми, с които чрез Шенгенската информационна система да може да бъде предоставен достъп до европейската заповед за връщане, за да се улесни изпълнението на задължението по параграф 7. Комисията и съответните агенции на ЕС, като eu-LISA, подкрепят държавите членки, по целесъобразност.9а. Най-късно към началната дата на прилагане, посочена в член 52, параграф 3 от настоящия регламент, Комисията и съответните агенции на ЕС, като eu-LISA, въвеждат мерки, за да гарантират възможността за автоматизирано обработване на европейската заповед за връщане с цел да се повиши ефективността на прилагането на член 9.9б. Държавите членки уведомяват Комисията за необходимите правни и технически договорености, въведени за изпълнение на задължението, посочено в параграф 7, най-късно до началната дата на прилагане, посочена в член 52, параграф 3 от настоящия регламент.▌

Член 8Изключения от задължението за издаване на решение за връщане1.Компетентните органи на държавите членки могат да решат да не издават решение за връщане в един от следните случаи, при които гражданинът на трета държава е:а)прехвърлен в друга държава членка в съответствие с процедурата, предвидена в член 23а от Регламент (ЕС) 2016/399;б)прехвърлен в друга държава членка съгласно двустранни споразумения или договорености или въз основа на сътрудничество между държавите членки в съответствие с член 44;в)лице, чийто незаконен престой е установен във връзка с гранични проверки, извършвани при излизане на външната граница в съответствие с член 8 от Регламент (ЕС) 2016/399, или равностойни проверки съгласно националното право в случай на държави членки, които не са обвързани от посочения регламент, като се избягва във възможно най-голяма степен отлагането на заминаването на съответния гражданин на трета държава.2.Решение за връщане не се издава в случаите, когато гражданинът на трета държава притежава валидно разрешение за пребиваване, виза за дългосрочно пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на престой, издадени от друга държава членка ▌.3.В случаите, посочени в параграф 2, държавата членка изисква гражданинът на трета държава незабавно да отиде на територията на тази друга държава членка. Когато гражданинът на трета държава не се съобрази с тези изисквания или когато незабавното напускане на гражданина на трета държава се налага поради основания, свързани с обществения ред, обществената или националната сигурност, държавите членки могат да поискат сътрудничество от другите държави членки съгласно член 44 или да издадат решение за връщане в съответствие с член 7.4.Решение за връщане не се издава в случаите, когато ▌се прилага процедурата по член 9.

Член 9Признаване и изпълнение на решения за връщане, издадени от друга държава членка1.Държавата членка, в която гражданинът на трета държава пребивава незаконно („изпълняващата държава членка“), може да признае и да изпълни подлежащо на изпълнение решение за връщане, и когато е приложимо, решение за постановяване на извеждането, издадено на този гражданин на трета държава от друга държава членка („издаващата държава членка“) съгласно член 7, параграф 1 и член 12, параграф 2. Изпълнението се основава на информацията, която е налична в европейската заповед за връщане, посочена в член 7, параграф 7, и се извършва в съответствие с националните правила и процедури съгласно член 12.2.▌От държавите членки не се изисква да вземат административни решения или да приемат актове за целите на признаването. Не е необходимо признаването да бъде под формата на административна процедура.▌5.Когато държава членка не признае или не изпълни решение за връщане или решение за постановяване на извеждането съгласно параграф 1 ▌, тази държава членка издава решение за връщане при спазване на условията на член 7 или решение за постановяване на извеждането съгласно член 12, параграф 2.6.Когато държава членка признае или изпълни решение за връщане или решение за постановяване на извеждането съгласно параграф 1, тя спира извеждането, когато действието на решението за връщане или на решение за постановяване на извеждането в издаващата държава членка е спряно и може да издаде решение за връщане при спазване на условията на член 7.7.Когато издаващата държава членка спре изпълнението или оттегли решението за връщане или когато решението за връщане бъде отменено от административен орган или съд, изпълняващата държава членка издава решение за връщане при спазване на условията на член 7.8.При поискване издаващата държава членка предоставя на изпълняващата държава членка всички налични данни и документи, необходими за целите на ▌връщане или извеждане, в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1860 ▌.▌9а. Прилагането на член 9 не засяга използването на изключенията, предвидени в член 8.11. С приемането на акта за изпълнение, посочен в член 7, параграф 8, държавите членки започват да въвеждат подготвителни стъпки, които биха могли да улеснят признаването на решенията за връщане или решенията, с които се постановява извеждането, издадени от друга държава членка, включително, когато е приложимо, правни и технически договорености в националните им системи, промени в националните информационни системи, съответното обучение и дейности по пилотни проекти.12. До две години след началната дата на прилагане, посочена в член 52, параграф 3 от настоящия регламент, Комисията прави оценка на прилагането на взаимното признаване съгласно параграф 1 от настоящия член, по-специално по отношение на следното:а) дали правните и техническите механизми, чрез които европейската заповед за връщане става достъпна чрез Шенгенската информационна система съгласно член 7, параграф 7, са въведени от държавите членки и дали са ефективни;б) дали правните и техническите механизми за осигуряване на автоматизираното обработване на европейската заповед за връщане съгласно член 7, параграф 9 са въведени от държавите членки;в) ефективността на признаването и изпълнението на решенията за връщане и решенията за постановяване на извеждането;г) произтичащата от това тежест за националните съдебни и административни системи, ид) резултати от съответните дейности по обучение и пилотни проекти.13. Въз основа на оценката, посочена в параграф 12, Комисията представя, по целесъобразност, законодателни предложения, включително всякакви целенасочени изменения, за да се гарантира ефективно връщане, с оглед на въвеждането на задължително признаване и изпълнение на подлежащи на изпълнение решения за връщане и решения за постановяване на извеждането, издадени от друга държава членка. В случай че Комисията не представи предложение, тя обяснява причината за това.

Раздел 3Забрана за влизане

Член 10Издаване на забрана за влизане1.Решенията за връщане се придружават от забрана за влизане, когато:а)гражданинът на трета държава подлежи на извеждане в съответствие с член 12;б)задължението за напускане на територията на държавите членки не е било изпълнено в сроковете, определени в съответствие с член 7, параграфи 1а, 1б и 1в;в)гражданинът на трета държава представлява риск за сигурността в съответствие с член 16;2.В случаи, различни от изброените в параграф 1, компетентните органи могат да издадат забрана за влизане, която да придружава решението за връщане или решението за постановяване на извеждането, като вземат предвид съответните обстоятелства, по-специално степента на сътрудничество на гражданина на трета държава.3.Забраната за влизане се издава като част от решението за връщане или като част от решението за постановяване на извеждането, или отделно в писмена форма. Гражданинът на трета държава се уведомява за забраната за влизане на език, който разбира или за който основателно може да се предполага, че гражданинът на трета държава разбира. За тази цел компетентните органи могат да използват, когато е целесъобразно, стандартизирани образци за превод или инструменти за компютърно подпомогнат или компютърно генериран превод. 4.Компетентните органи могат да наложат забрана за влизане, без да издават решение за връщане на гражданин на трета държава, който пребивава незаконно на територията на държавите членки и чийто незаконен престой е установен във връзка с гранични проверки, извършвани при излизане в съответствие с член 8 от Регламент (ЕС) 2016/399, или равностойни проверки в съответствие с национално право в случай на държави членки, които не са обвързани от посочения регламент. В тези случаи забраната за влизане може да бъде наложена или съобщена, след като гражданинът на трета държава е напуснал територията на държавите членки, като се избягва във възможно най-голяма степен отлагането на напускането на съответния гражданин на трета държава.4а. Когато незаконно пребиваващ гражданин на трета държава напусне територията на държавите членки, преди да бъде издадено решение за връщане, компетентните органи могат да наложат забрана за влизане, без да издават решение за връщане.4б. Когато основанията за издаване на забрана за влизане са възникнали след издаването на решение за връщане, компетентните органи могат да наложат забрана за влизане, без да издават ново решение за връщане.5.Компетентните органи могат да се въздържат от издаване на забрана за влизане в отделни случаи по хуманитарни причини, ако гражданинът на трета държава е жертва на трафик на хора или ако гражданинът на трета държава сътрудничи надлежно на компетентните органи, включително чрез участие в програма за връщане и реинтеграция.6.Продължителността на забраната за влизане се определя, като надлежно се вземат предвид всички обстоятелства от значение за отделния случай и за срок от максимум десет години. Без да се засяга член 16, параграф 3, буква а), забрана за влизане може да бъде издадена за максимален срок от 20 години по надлежно обосновани причини, когато се счита, че е необходимо да се предотврати влизането на гражданина на трета държава на територията на държавите членки. ▌8.Срокът на забраната за влизане започва да тече от датата, на която гражданинът на трета държава е напуснал територията на държавите членки.

Член 11Оттегляне, спиране или съкращаване на срока на забрана за влизане1.Без да се засягат параграфи 2 и 3, забраната за влизане може да бъде оттеглена, спряна или срокът ѝ да бъде съкратен от издаващата държава членка, когато гражданинът на трета държава докаже, че се е върнал доброволно.▌2.Без да се засяга параграф 3, компетентният орган може по свое усмотрение да оттегли, да спре или да съкрати срока на забрана за влизане ▌в обосновани отделни случаи, включително по хуманитарни причини, като се вземат предвид всички свързани със случая обстоятелства.3.Без да се засяга параграф 4, гражданинът на трета държава може да подаде добре обосновано искане за оттегляне, спиране или съкращаване на срока на забрана за влизане, при условие че гражданинът на трета държава е напуснал територията.4. Гражданин на трета държава, на когото е издадена забрана за влизане за повече от десет години в съответствие с член 10, параграф 6 или член 16, параграф 3, буква а), може десет години след напускането на територията на държавите членки да поиска от издаващата държава членка да преразгледа възможността за оттегляне, спиране или съкращаване на срока на забраната за влизане, като надлежно се вземат предвид всички свързани със случая обстоятелства, включително, когато е приложимо, дали гражданинът на трета държава продължава да представлява риск за сигурността съгласно член 16 и дали забраната за влизане продължава да е необходима за по-нататъшно предотвратяване на влизането на гражданина на трета държава на територията на държавите членки. Искането за преразглеждане се обосновава надлежно.4a. Държавите членки могат да обвържат оттеглянето на забрана за влизане с възстановяването на разходите, свързани с извеждането на гражданина на трета държава.

Раздел 4Изпълнение на връщането

Член 12Извеждане1.Държавите членки вземат всички необходими мерки за извеждане на гражданин на трета държава, ▌когато:-а) гражданинът на трета държава не е изпълнил задължението да напусне територията в съответствие с член 7;а)гражданинът на трета държава не сътрудничи на органите ▌;▌в)гражданинът на трета държава попада в обхвата на член 16;г)гражданинът на трета държава се премести в друга държава членка без разрешение, включително по време на срока, определен в съответствие с член 7;га)компетентните органи считат, че извеждането е необходимо и пропорционално, съгласно предвиденото в националното право, на основания, различни от посочените в букви -а) — г).1а. Нищо в настоящия регламент не възпрепятства държавите членки да разрешават или улесняват доброволното връщане на гражданин на трета държава, който иначе подлежи на извеждане съгласно параграф 1, по-специално когато се счита, че това води до по-бързо и по-ефективно връщане.2.Решение за постановяване на извеждането може да бъде издадено от компетентните органи на всеки гражданин на трета държава, който подлежи на връщане. Когато се издава решение за постановяване на извеждането, то се издава писмено и може да се съдържа в същото решение като решението за връщане или да бъде съставено като отделно ▌административно или съдебно решение или акт, или като част от друго административно или съдебно решение.2а. Когато все още не е била определена държава на връщане или когато тя се различава от предварително определената държава, преди да извърши извеждането, компетентният орган определя в решението за връщане или в решение за постановяване на извеждането една или повече държави на връщане, както е посочено в член 4, параграф 3.2б. Когато се издава решение за постановяване на извеждането, в него се посочват фактическите и правните основания за него. Гражданинът на трета държава се уведомява за наличните способи за обжалване и сроковете за използването им. Решението за постановяване на извеждането се съобщава на гражданина на трета държава във възможно най-кратък срок съгласно националното право на съответната държава членка.2в. Когато се издава решение за постановяване на извеждането, на гражданина на трета държава се осигурява, при поискване, писмен или устен превод на основните елементи на решението за постановяване на извеждането, включително информация относно съществуващите правни средства за защита, на език, който гражданинът на трета държава разбира или за който основателно може да се предполага, че гражданинът на трета държава разбира. За тази цел компетентните органи могат да използват, когато е целесъобразно, стандартизирани образци за превод или инструменти за компютърно подпомогнат или компютърно генериран превод.3.Когато гражданинът на трета държава посочи или органите на държавата членка узнаят за наличието на признаци, сочещи че извеждането би нарушило принципа на забрана за връщане, компетентните органи насочват гражданина на трета държава към подходящата процедура, включително процедурата за предоставяне на убежище в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1348, когато е приложимо, или преценяват съгласно националното право дали извеждането е в съответствие с принципа на забрана за връщане ▌. ▌ Съответният гражданин на трета държава представя във възможно най-кратък срок всяка информация, отнасяща се до неговите конкретни обстоятелства, за да обоснове твърдението си, че извеждането би нарушило принципа на забрана за връщане. Компетентните органи могат да се позоват на предишна оценка на риска от нарушаване на принципа на забрана за връщане или да вземат предвид такава оценка. Нова оценка на риска от нарушаване на принципа на забрана за връщане се извършва само ако съответната информация е подкрепена с доказателства. 3а. Държавите членки могат да решат, че спазването на принципа на забрана за връщане може да бъде оценено от орган, различен от компетентния орган, който издава или изпълнява решението за връщане.4.Принудителните мерки, предприети за гарантиране на извеждането, трябва да са необходими и пропорционални и при всички случаи да не надвишават прага на разумната употреба на сила. Те се изпълняват съгласно националното законодателство в съответствие с основните права и като се зачитат надлежно достойнството и физическата неприкосновеност на съответния гражданин на трета държава.5.При извеждане по въздух държавите членки вземат предвид общите насоки относно мерките за сигурност при съвместни операции за извеждане по въздух, посочени в приложението към Решение 2004/573/ЕО Решение 2004/573/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно организация на общите полети за извеждане от територията на две или повече държави-членки на граждани на трети страни, които подлежат на индивидуални мерки за извеждане (ОВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 28, ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2004/573/oj)..▌

Член 14Условия за отлагане на извеждането1.Извеждането съгласно член 12 се отлага при следните обстоятелства:а)когато това би нарушило принципа на забрана за връщане; илиб)когато и докато е спряно изпълнението на решението за връщане в съответствие с член 28.2.Извеждането съгласно член 12 може да се отложи ▌, като се вземат предвид конкретните обстоятелства по всеки отделен случай. В случай че съществува опасност от укриване, могат да бъдат приложени допълнителни мерки съгласно параграф 7. 3.Ако гражданинът на трета държава поиска отлагане на извеждането, искането трябва да бъде надлежно обосновано.4.▌Държавите членки предоставят на съответния гражданин на трета държава писмено потвърждение за отлагането в съответствие с параграф 1 или параграф 2 и за правата на гражданина по време на отлагането. Преводът на потвърждението може да бъде предоставен устно на гражданина на трета държава на език, който той разбира или за който основателно се предполага, че той разбира, включително с помощта на услуги за устен превод.5.Отлагането на извеждането ▌се преразглежда в случай на промяна в свързани със случая обстоятелства.6.По отношение на положението на гражданина на трета държава, включително спазването от страна на гражданина на трета държава на задълженията по настоящия регламент, по време на периода, за който извеждането е отложено, се взема предвид следното:а)основни нужди;б)събиране на семейството с членове на семейството, намиращи се на територията на държавата членка;в)спешни медицински грижи и основно лечение на болести;г)достъп до основните елементи на образователната система на ненавършилите пълнолетие лица в зависимост от продължителността на престоя им;д)специални потребности на уязвимите лица.7.При отлагане на извеждането мерките, посочени в членове 21, 23в и 29, могат да се прилагат, когато са изпълнени необходимите условия.

Член 15Наблюдение на извеждането▌ Държавите членки предвиждат независима система за наблюдение на принудителните връщания. Държавите членки могат да използват съществуващите механизми за наблюдение, например структури и експертен опит, създадени съгласно Регламент (ЕС) 2024/1356, когато това е уместно за целите на настоящия член.▌

Член 16Връщане на граждани на трети държави, които представляват риск за сигурността1.Настоящият член се прилага за граждани на трети държави, когато:а)те представляват заплаха за обществения ред, обществената сигурност или националната сигурност, включително когато са обект на сигнал съгласно член 24, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета Регламент (ЕС) 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на граничните проверки, за изменение на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и за изменение и отмяна на Регламент (ЕО) № 1987/2006 (OB L 312, 7.12.2018 г., стр. 14, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2018/1861/oj).;б)са налице улики, въз основа на които може с основание да се счита, че са извършили тежко престъпление, посочено в член 2, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — изявления на някои от държавите членки относно приемането на рамковото решение (ОВ L 190, 18.7.2002 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dec_framw/2002/584/oj)., или са извършили престъпление, наказуемо с лишаване от свобода за срок от поне две години съгласно националното право, или са извършили повече от едно престъпления, наказуеми с лишаване от свобода за срок от поне една година, съгласно националното право на осъждащата държава членка;ба) са налице основателни улики, че лицето е замесено в някое от престъпленията, посочени в Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета (OВ L 88, 31.3.2017 г., стр. 6, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2017/541/oj).;в)са налице основателни улики за намерението им да извършат престъпление съгласно букви б) и ба) от настоящия параграф на територията на държава членка;вa) са налице основателни улики, че те представляват друг вид заплаха за сигурността съгласно установеното в националното право.2.Гражданите на трети държави, попадащи в обхвата на настоящия член, подлежат на извеждане в съответствие с член 12.2а. Параграф 1, букви б), ба) и в) се прилага за гражданите на трети държави, когато има основателни улики, че те са подбуждали към извършването на посочените в тези разпоредби престъпления или деяния или са участвали в тяхното извършване под друга форма.2б. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че решенията за връщане на граждани на трети държави, попадащи в обхвата на настоящия член, се разглеждат и изпълняват приоритетно.3.Като изключение от съответните разпоредби на настоящия регламент гражданите на трети държави, попадащи в обхвата на настоящия член, могат да бъдат:а)предмет на забрана за влизане, издадена в съответствие с член 10, чийто срок надвишава максималния срок, предвиден в член 10, параграф 6, или на забрана за влизане за неопределен срок, когато това е обосновано и пропорционално на риска за сигурността, породен от гражданина на трета държава; в такива случаи се прилагат разпоредбите на член 11, параграф 4;б)задържани в съответствие с член 29, параграф 3, буква в);в)задържани в затвори, като по възможност бъдат отделени от обикновените затворници;г)задържани за допълнителни срокове, които надвишават максималния срок, посочен в член 32, параграф 3, и които се определят от съд, като се вземат предвид обстоятелствата по конкретния случай; тези срокове се преразглеждат от съд най-малко на всеки три месеца.4.Когато заплахата за обществения ред, за обществената сигурност или за националната сигурност, която представляват гражданите на трети държави, посочени в параграф 1, буква а), не може да бъде ефективно преодоляна съгласно настоящия член, държавите членки могат да предвидят други мерки съгласно националното право. При вземането на съответното решение държавите членки гарантират, че мярката е необходима и пропорционална, като се има предвид сериозността на заплахата за обществената сигурност или заплахата, която представлява засегнатото лице.4а. Държавите членки могат да се позоват на съществуваща задълбочена оценка на всички съответни обстоятелства, извършена от компетентните органи на предишни етапи, включително в контекста на процедурите за предоставяне на убежище, за издаване на визи и за граничен контрол, включително скрининг.

Член 17Връщане в трета държава, с която има споразумение или договореност1.С оглед на връщанията по смисъла на член 4, първа алинея, точка 3), буква ж) на незаконно пребиваващи граждани на трети държави е необходимо да се сключи споразумение или договореност с трета държава. Такова споразумение или договореност могат да бъдат сключени единствено с трета държава, която спазва международните стандарти и принципи в областта на правата на човека в съответствие с международното право, включително с принципа на забрана за връщане.2.В споразумението или договореността съгласно параграф 1 се посочва следното:а)процедурите, приложими за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави от територията на държавите членки в третата държава, посочена в параграф 1;б)условията за престой на гражданина на трета държава в третата държава, посочена в параграф 1, включително съответните задължения и отговорности на страните по споразумението или договореността;▌г)задълженията на третата държава, посочена във второто изречение на параграф 1;▌е)последиците в случай на нарушения на споразумението или договореността или на значителна промяна, оказваща неблагоприятно въздействие върху положението в третата държава.2а. Когато в споразумение или договореност съгласно параграф 1 се предвижда последващо връщане в държава на връщане по член 4, параграф 3, букви а)—г), в допълнение към параграф 2 в споразумението или договореността се включва следното:а) последиците, в случай че последващото връщане не е възможно;б) съответните задължения и отговорности на страните по споразумението или договореността;в) последиците в случай на значителна промяна, оказваща неблагоприятно въздействие върху положението в третата държава по параграф 1;г) независим орган или механизъм за наблюдение на ефективното прилагане на споразумението или договореността.Споразумението или договореността съгласно първа алинея може да включва условията за задържане в третата държава по параграф 1.3.Държавите членки информират в подходящ момент съответните държави членки за преговорите по споразумение или договореност, посочени в параграф 1, с трета държава, която има обща граница с тези държави членки. ▌Държавите членки информират Комисията и другите държави членки за всички двустранни или многостранни споразумения или договорености, сключени в съответствие с параграф 1, преди тяхното влизане в сила или, когато дадено споразумение или договореност се прилага временно, преди началото на временното им прилагане. Комисията и другите държави членки също се информират за всякакви последващи промени или прекратяване на такива споразумения или договорености.4.Непридружените ненавършили пълнолетие лица ▌не се връщат в трети държави по параграф 1.

Раздел 5Връщане на ненавършили пълнолетие лица

Член 18Висши интереси на дететоПри прилагането на разпоредбите на настоящия регламент висшите интереси на детето представляват съображение от първостепенно значение.

Член 19Оценка на възрастта на ненавършилите пълнолетие лица1. Когато поради изявления на гражданина на трета държава, налични документни доказателства или други релевантни признаци съществуват съмнения дали лицето не е навършило пълнолетие, компетентният орган може да извърши оценка на възрастта в съответствие с националното законодателство. Тази оценка на възрастта може да се извърши въз основа на член 25 от Регламент (ЕС) 2024/1348 ▌.2. Компетентният орган може да се позове на съществуваща оценка на възрастта, извършена на предходни етапи от процедурата по връщане или при други съответни процедури.3. Дадена държава членка може да признае резултатите от оценка на възрастта, извършена от други държави членки, ако оценката на възрастта е била извършена в съответствие с правото на Съюза.6. Отказът на дадено лице да се подложи на оценка на възрастта, включително на медицински преглед, не е пречка решаващият орган да продължи с изпълнението на решението за връщане. Такъв отказ може да се счита единствено за оборима презумпция, че кандидатът е навършил пълнолетие.

Член 20Връщане на непридружени ненавършили пълнолетие лица1.▌ Съответните служби — различни от органите, изпълняващи връщането — предоставят съдействие в съответствие с висшите интереси на детето.2.Определя се представител или лице, на което е възложена функцията да защитава висшия интерес на детето, който или което в зависимост от случая да представлява или да подпомага непридруженото ненавършило пълнолетие лице или да действа от негово име в процеса на връщане. Гарантира се, че определеният представител е подходящо обучен в областта на комуникацията, която е съобразена с нуждите на децата и с възрастта им, и може да комуникира, включително с помощта на услуги за устен превод, на език, който ненавършилото пълнолетие лице разбира или за който основателно може да се предполага, че то разбира. Това лице може да бъде лицето, определено да действа като представител съгласно Директива (ЕС) 2024/1346 Директива (ЕС) 2024/1346 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (ОВ L, 2024/1346, 22.5.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2024/1346/oj)., когато това лице е било определено съгласно член 27 от посочената директива.3.Непридруженото ненавършило пълнолетие лице се изслушва пряко или чрез представителя или лицето, посочено в параграф 2, включително в контекста на определянето на висшите интереси на детето. Най-късно преди извеждане на непридружено ненавършило пълнолетие лице от територията на държава членка органите на тази държава членка се уверяват, че то ще бъде върнато на член на неговото семейство, на определен настойник или на подходящи приемни центрове в държавата по връщане.

Глава IIIЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИНА НА ТРЕТА ДЪРЖАВА

Член 21Задължение за сътрудничество1.Гражданите на трети държави спазват задължението за доброволно напускане на територията на държавите членки и са задължени да сътрудничат на компетентните органи на държавите членки на всички етапи от процедурата по връщане.1а. Гражданите на трети държави предоставят на компетентните органи без ненужно забавяне информация за всяка съответна промяна в своята конкретна ситуация, която е от значение за целите на настоящия регламент.2.Без да се засяга задължението за доброволно напускане на територията на държавите членки, гражданите на трети държави:а)остават на разположение на компетентните органи на територията на държавата членка, компетентна за процедурата им по връщане, ▌не се укриват, включително в друга държава членка, и се явяват за заминаване с цел връщане, както е определено от компетентния орган;аа) не се противопоставят физически или словесно на връщането;б)предоставят ▌без ненужно забавяне ▌ цялата информация и физическа и цифрова документация, включително копия и електронни записи, която е от значение за установяване или проверка на самоличността или гражданството или е по друг начин от значение в рамките на процедурата по връщане и с която те разполагат или за която основателно може да се предполага, че те са в състояние да получат, по-специално чрез предоставяне на компетентните органи на документ за самоличност или за пътуване или чрез оказване на сътрудничество за получаване на документ за самоличност или за пътуване;в)не унищожават, не укриват или не се освобождават по друг начин от ▌ документи, информация и документация, посочени в буква б) от настоящия параграф, не използват псевдоними с цел измама, не предоставят друга невярна информация в устна или писмена форма и не подвеждат по друг начин органите, нито възпрепятстват по ▌ неправомерно измамен начин процедурата по връщане ▌;г)предоставят обяснение, когато не притежават документ за самоличност или за пътуване;д)предоставят информация за третите държави на транзитно преминаване, изминатите маршрути или наличието на други трети държави, с които евентуално имат други връзки и които могат да улеснят връщането;е)предоставят биометрични данни, както е определено в националното право и правото на Съюза, включително в член 2, параграф 1, буква т) от Регламент (ЕС) 2024/1358 на Европейския парламент и на Съвета Регламент (ЕС) 2024/1358 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 г. за създаване на системата Евродак за сравняване на биометрични данни с цел ефективно прилагане на регламенти (ЕС) 2024/1351 и (ЕС) 2024/1350 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2001/55/ЕО на Съвета и установяване на самоличността на незаконно пребиваващи граждани на трета държава и лица без гражданство и относно искания за сравняване с данните в Евродак, отправени от правоприлагащите органи на държавите членки и Европол за целите на правоприлагането, за изменение на регламенти (ЕС) 2018/1240 и (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 603/2013 на Европейския парламент и на Съвета (OВ L, 2024/1358, 22.5.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1358/oj).;еа) спазват изискванията за пътуване на превозвачите и изискванията за влизане на органите на трети държави, включително здравните изисквания, когато такива изисквания са наложени на общо основание за всички международни пътници;ж)предоставят при поискване от компетентните органи точни координати за връзка, включително настоящо местопребиваване, адрес, телефонен номер, на който могат да бъдат намерени, и адрес на електронна поща, ако имат такъв;з)предоставят без ненужно забавяне информация за всяка промяна в координатите за връзка, посочени в буква ж);и)спазват всички мерки, наложени по силата на член 23, параграф 1, и член 23в, параграф 1, по време на цялата процедура по връщане ▌;й)предоставят цялата необходима информация и декларации във връзка с исканията, подадени до компетентните органи на съответните трети държави с цел получаване на документи за пътуване, и при необходимост си сътрудничат с тези органи на трети държави;к)▌ се явяват лично или ▌чрез видеоконферентна връзка в съответствие с изискванията на компетентните органи пред компетентните национални органи и органите на трети държави на мястото, посочено от тези органи, с цел получаване на документи за пътуване и установяване на тяхната самоличност или гражданство;л)когато компетентните органи го изискват, участват в консултиране във връзка с връщането и реинтеграцията;ла) спазват други приложими допълнителни мерки във връзка с връщането съгласно националното право.Задълженията, наложени на гражданина на трета държава съгласно настоящия член, не засягат задълженията и мерките, предвидени в националното право, които не са свързани с връщането.3.Информацията и документацията, посочени в параграф 2, буква б), или ако те липсват — техни копия, включват по-специално декларациите на гражданите на трети държави и всички документи, с които разполагат, относно:а)името, датата и мястото на раждане, пола и гражданството или гражданствата или липсата на гражданство на гражданина на трета държава;б)членове на семейството и други лични данни на гражданина на трета държава, ако са от значение за провеждането на процедурата по връщане ▌ или за определянето на държавата на връщане;в)вид, номер, срок на валидност и държава, издала документ за самоличност или документ за пътуване на гражданите на трети държави, и други предоставени от тях документи, които компетентният орган счита за релевантни за целите на установяването на самоличността им, за провеждането на процедурата по връщане ▌ и за определянето на държавата на връщане;г)разрешения за пребиваване или други разрешения, предоставящи на гражданите на трети държави право на престой, издадени от друга държава членка или от трета държава;д)решения за връщане, решения за постановяване на извеждането или забрани за влизане, издадени от друга държава членка;е)държава или държави и място или места на предходно пребиваване, маршрути на пътуване, държави на транзитно преминаване и документи за пътуване.4.Когато компетентните органи решат да задържат документ, необходим за целите на ▌ връщането, както е посочено в параграф 2, буква б), те гарантират, че гражданинът на трета държава получава без ненужно забавяне фотокопия или друго подходящо доказателство за задържането на документите. В случай на доброволно връщане компетентните органи връщат тези документи на гражданина на трета държава или при заминаването, или при пристигане в третата държава.5.Гражданинът на трета държава трябва да бъде на разположение чрез всички средства за комуникация, определени от националното право. Държавите членки установяват в националното си право метода на комуникация и момента, в който се счита, че гражданинът на трета държава е получил съобщението и е известен за него, или използват цифрови системи, разработени и/или подкрепени от държавите членки или от Съюза за целите на тази комуникация.▌

Член 21аОпасност от укриване1. Освен ако не е доказано друго, в конкретен случай е налице опасност от укриване, когато по отношение на въпросния незаконно пребиваващ гражданин на трета държава е изпълнен един от следните критерии:а) гражданинът на трета държава е влязъл или се е опитал да влезе или да се придвижи без разрешение до територията на държава членка, включително след транзитно преминаване през трета държава;б) спрямо гражданина на трета държава е издадено решение за връщане от държава членка, различна от тази, на чиято територия лицето понастоящем пребивава незаконно, което се установява включително чрез сигналите, въведени в Шенгенската информационна система съгласно Регламент (ЕС) 2018/1860;в) гражданинът на трета държава не спазва една или повече от мерките, наложени в съответствие с член 23, параграф 1, и член 23б, параграф 1, или изразява или проявява намерение да не ги спази;г) гражданинът на трета държава е влязъл повторно на територията на държавите членки в нарушение на валидна забрана за влизане.2. В случаите, които не попадат в обхвата на параграф 1, опасността от укриване се определя въз основа на цялостна оценка на конкретните обстоятелства на всеки отделен случай. Оценката включва един или повече от следните критерии по отношение на засегнатия незаконно пребиваващ гражданин на трета държава:а) липса на местожителство, постоянен адрес или надежден адрес;б) неспазване на задължението за напускане на територията на държавите членки в рамките на срока за напускане, определен в съответствие с член 7, параграф 1а, буква а);в) когато заминаването предстои непосредствено и са налице основания да се смята, че гражданинът на трета държава възнамерява да наруши задължението за сътрудничество, посочено в член 21, параграф 2, буква а);г) използване на фалшиви или подправени документи за самоличност или за пътуване, разрешения за пребиваване, визи или документи, удостоверяващи условия за влизане, унищожаване на такива документи или освобождаване от тях по друг начин, използване на псевдоними с цел измама, предоставяне на друга невярна информация в устна или писмена форма или възпрепятстване по друг неправомерно измамен начин на процедурата по връщане или обратно приемане;д) непосещаване на консултации във връзка с връщането и реинтеграцията, когато такива се изискват от компетентните органи;е) гражданинът на трета държава не е стабилно закрепен в обществото, по-специално липсват семейни връзки, и не разполага с достатъчно средства за издръжка;ж) неизпълнение на задълженията съгласно член 21, параграф 2, букви a)— в), д), еа) и и)—к), включително неоказване на сътрудничество за получаване на документи за пътуване;з) други критерии, различни от посочените в букви а)—е), когато такива са предвидени в националното право.▌

Глава IIIaМЕРКИ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ВРЪЩАНЕТО И АЛТЕРНАТИВИ НА ЗАДЪРЖАНЕТО

Член 23Наличие по време на процеса на връщане-1.С цел да се подготви и гарантира ефективното връщане или допълнително да се стимулира спазването на задълженията за напускане и за сътрудничество, държавите членки могат да наложат на гражданина на трета държава една или повече от следните мерки:а) задължението да остане в границите на даден географски район на територията на държавата членка, в който може да се движи свободно;б) задължението да пребивава на конкретен адрес или място, посочени от компетентните органи;в) задължението да се явява пред компетентните органи в посочени дни и часове лично или чрез други средства, определени в националното право;г) други мерки, различни от посочените в букви а)—в), когато такива са предвидени в националното право. 2.Мерките по параграф 1 се прилагат само доколкото са съвместими със специалните потребности на уязвимите лица и с висшите интереси на детето.2а. Мерките, посочени в параграф 1, могат да бъдат наложени и на граждани на трети държави, които не могат да бъдат изведени поради това, че не оказват сътрудничество на компетентните органи.3.При поискване компетентните органи могат да разрешат на гражданина на трета държава временно да не изпълнява дадена мярка, посочена в параграф 1.▌4.Гражданинът на трета държава бива информиран дали разрешението в съответствие с параграф 3 му е било предоставено.5.От гражданина на трета държава не се изисква да иска разрешение съгласно параграф 3, за да се яви пред органите и съдилищата, ако с неявяването си би нарушил задълженията по параграф 1 и ако неговото присъствие там е необходимо. Гражданинът на трета държава уведомява предварително компетентните органи за такива насрочени явявания.6.Решенията, взети в съответствие с параграф 1, букви б) и в), са в писмена форма, са пропорционални и отчитат конкретните обстоятелства на засегнатия гражданин на трета държава.7. Гражданинът на трета държава бива уведомяван за всяко решение за прилагане на мерките, посочени в параграф 1 от настоящия член, и за последиците от неизпълнението на това решение, включително задържане съгласно член 29.

Член 23аДействия по разследване1. Без да се засягат действията по разследване, предприети по други причини, несвързани с връщане, в съответствие с националното право, компетентните органи на държавите членки могат, когато това е необходимо, пропорционално и надлежно обосновано с цел да се подготви и гарантира ефективно връщане:а)да претърсят гражданина на трета държава и при спазване на предварителна съдебна заповед или — в съответствие с приложимото национално право — на административна заповед, когато това е необходимо, пропорционално и надлежно обосновано от спешността на такова претърсване, да претърсят мястото му на пребиваване или други съответни помещения;аа)да предприемат административни мерки с цел гарантиране на спазването на задължението за предоставяне на биометрични данни, както е предвидено в националното право, включително пръстови отпечатъци; тези мерки биха могли да включват възможността за използване на средства за принуда като крайна мярка, когато даден гражданин на трета държава отказва да предостави биометрични данни, както се изисква съгласно член 21, параграф 2, буква е);б) да претърсват и изземват лични вещи, електронни устройства и други предмети от значение; в) да налагат други действия по разследване, когато това е предвидено в националното право.2. Всички действия по разследване съгласно параграф 1, букви а)—в) от настоящия член могат да се извършват без съгласието на засегнатия гражданин на трета държава.3. Всички действия по разследване, наложени в съответствие с параграф 1, букви а)—в) от настоящия член, зачитат основните права и са предмет на гаранциите и правните средства за защита, предвидени в правото на Съюза и в националното право.

Член 23бПоследици при неспазване на задължението за сътрудничество 1. В случай на неспазване на задължението за сътрудничество, посочено в член 21, параграф 1, и на изискванията по член 21, параграф 2, държавите членки налагат на съответния гражданин на трета държава една или няколко от мерките, посочени в член 23, параграф 1, и могат да налагат една или няколко от следните мерки, които са ефективни и пропорционални:б) отказ или намаляване на някои обезщетения и надбавки, когато това е предвидено в националното право, освен ако това би довело до невъзможност на лицата да задоволяват основните си нужди;в) отказ или намаляване на стимулите, предоставени за насърчаване на доброволното връщане, включително отказ или намаляване на помощта по отношение на програми за връщане и реинтеграция съгласно член 46, параграф 3;г) отказ или отнемане на разрешение за работа, когато това е предвидено в националното право;д) удължаване на срока на забрана за влизане до максималния срок, предвиден в член 10, параграф 6;е) наказателни санкции, включително лишаване от свобода, когато това е предвидено в националното право;ж) финансови санкции;з)други мерки или последици, различни от горепосочените, когато такива са предвидени в националното право.

Член 23вАлтернативни на задържането мерки1. Държавите членки могат да налагат една или повече от следните алтернативни на задържането мерки, като вземат предвид конкретните обстоятелства на засегнатия гражданин на трета държава, включително равнището на опасността от укриване, което се преценява в съответствие с член 21а:а) внасяне на адекватна финансова гаранция;б) използване на електронно наблюдение;в) други мерки, различни от посочените в букви а) и б), когато такива са предвидени в националното право.1а.Мерките, посочени в първа алинея, имат за цел преди всичко да гарантират ефективното и своевременно връщане на гражданина на трета държава.2. В решението за прилагане на мерките, посочени в параграф 1 от настоящия член, се посочват съответните фактически и правни основания.3. Гражданите на трети държави биват уведомявани в писмен вид за всяко решение за прилагане на мерките, посочени в параграф 1 от настоящия член, и за последиците от неизпълнението на това решение, включително задържане съгласно член 29.4. Държавите членки гарантират, че решенията, взети в съответствие с параграф 2 от настоящия член, се преразглеждат от съд по молба на засегнатото лице или служебно.

Глава IVГАРАНЦИИ И ПРАВНИ СРЕДСТВА ЗА ЗАЩИТАРаздел 1Процесуални гаранции

Член 24Право на информация1.Компетентните органи гарантират, че гражданите на трети държави, ▌ които подлежат на връщане, се информират без ненужно забавяне за следното:а)целта ▌на процедурата ▌;б)▌ задълженията на гражданите на трети държави ▌, предвидени в член 21 и член 23, последиците при неспазване на задълженията съгласно член 23 б и член 29, параграф 3, буква д), наличието в Шенгенската информационна система на сигнал за връщане за лицето и признаването и изпълнението на решение за връщане, издадено от друга държава членка, в съответствие с член 9;в)консултирането и програмите във връзка с връщането и реинтеграцията съгласно член 46;г)техните процесуални права ▌в съответствие с настоящия регламент и националното право, по-специално правото на правна помощ и представителство съгласно член 25.2.Информацията се предоставя без ненужно забавяне на ▌език, който гражданинът на трета държава разбира или за който има достатъчно основания да се предполага, че разбира. Информацията може да се предоставя чрез стандартни информационни листовки на хартиен носител или в електронен формат, а когато е необходимо, тя се допълва устно с помощта на услуги за писмен и устен превод. В случай на непридружени ненавършили пълнолетие лица информацията се предоставя по съобразен с ▌ възрастта им начин и с участието на ▌представителя или на лицето, определено да подпомага ненавършилото пълнолетие лице, посочени в член 20, параграф 2.2а.Когато компетентният орган пристъпва към извеждане въз основа на решение за връщане или решение за постановяване на извеждане, в което са посочени повече от една държави на връщане, гражданинът на трета държава се уведомява за държавата на връщане, в която ще бъде изведен, достатъчно дълго време преди извеждането.

Член 25Правна помощ и представителство1.В случаите на обжалване или преразглеждане пред съд в съответствие с член 27 държавите членки, по искане на гражданина на трета държава, му осигуряват получаването на необходимата безплатна правна помощ и представителство ▌.2.Компетентните органи гарантират, че непридружените ненавършили пълнолетие лица се представляват и подпомагат по такъв начин, че да им се даде възможност да се ползват от правата и да изпълняват задълженията си съгласно настоящия регламент.▌4.Безплатната правна помощ и представителство се предоставят от адвокати или други лица с подходяща квалификация, признати или правоспособни съгласно националното право да оказват съдействие на гражданина на трета държави или да го представляват, или от неправителствени организации, акредитирани съгласно националното право да предоставят правни услуги или представителство на граждани на трети държави.5.Държавите членки могат да изключат предоставянето на безплатна правна помощ и представителство в процедурата по обжалване, когато:а)се счита, че гражданинът на трета държава разполага с достатъчно средства, за да си осигури правна помощ и представителство на собствени разноски;б)се счита, че обжалването няма реални изгледи за успех или че представлява злоупотреба с право;в)обжалването или преразглеждането е на втора или по-висока инстанция на обжалване в зависимост от предвиденото в националното право, включително нови съдебни заседания или разглеждания на жалби;г)на гражданина на трета държава вече се оказва помощ или той е представляван от адвокат.6.Гражданинът на трета държава, който иска безплатна правна помощ и представителство, оповестява финансовото си състояние и незабавно информира компетентните органи за всяка значителна промяна във финансовото си състояние, освен ако националното право не предвижда безплатна правна помощ независимо от финансовото състояние на лицето.7.С изключение на помощта, предоставяна на непридружени ненавършили пълнолетие лица, ▌държавите членки могат:а)да наложат парични ограничения или срокове за предоставяне на безплатна правна помощ и представителство, при условие че тези ограничения не са произволни и не ограничават неоснователно достъпа до безплатна правна помощ и представителство ▌;б)да изискат пълно или частично възстановяване на направени разходи, когато финансовото състояние на гражданина на трета държава се е подобрило по време на процедурата по връщане или когато решението за предоставяне на безплатна правна помощ и представителство е взето въз основа на невярна информация, предоставена от гражданина на трета държава;в)да предвидят, че по отношение на таксите и другите разноски и възстановяване на разходи гражданите на трети държави се ползват от равни, но не по-благоприятни от обичайно предоставяните на техните граждани условия по въпросите, свързани с правната помощ.8.Държавите членки определят специфични процесуални правила относно реда и условията за подаване и обработване на искания за предоставяне на безплатна правна помощ и представителство във връзка с обжалване или преразглеждане пред съд в съответствие с член 27 или прилагат съществуващите правила за национални искове от подобен характер, при условие че тези правила не правят достъпа до безплатна правна помощ и представителство прекалено труден или невъзможен.9.Ако решението да не бъде предоставена безплатна правна помощ и представителство е взето от орган, който не е съд, на основание, че се счита, че обжалването няма реални изгледи за успех или че представлява злоупотреба с право, кандидатът трябва да разполага с право на ефективни правни средства за защита пред съд срещу това решение. ▌10.Държавите членки могат да предвидят безплатна правна помощ и представителство в рамките на административната процедура съгласно националното право.

Раздел 2Правни средства за защита

Член 26Право на ефективни правни средства за защита1.Засегнатият гражданин на трета държава има право на ефективни правни средства за защита, които му позволяват да обжалва решенията, посочени в член 7, параграф 1, член 10 и член 12, параграф 2, пред компетентен съд в съответствие с националното право.2.Ефективните правни средства за защита означават цялостно ▌разглеждане на случая както от фактическа, така и от правна страна.3.Когато материали по делото, предоставени на съда, разглеждащ жалбата срещу решението за връщане или решението за постановяване на извеждането, допълнени или изяснени в хода на състезателно производство, сочат, че е възможно принципът на забрана за връщане да е бил нарушен, се проверява спазването на изискванията, произтичащи от принципа на забрана за връщане ▌.4. Обезсилването или отмяната на несъществен елемент от решение за връщане не води до обезсилване или отмяна на останалата част от съответното решение.

Член 27Обжалване пред компетентен съд1.С оглед на прилагането на настоящия регламент държавите членки предвиждат в националното ▌ право срока за подаване на жалба пред първоинстанционен съд, който не надвишава 14 дни.Държавите членки, които в срок до … [деня на влизане в сила на настоящия регламент] предвидят в националното си право срокове за подаване на жалба от 30 или повече дена, могат да се отклонят от спазването на първа алинея. В случай че държавите членки решат да се отклонят от спазването, срокът, посочен в първа алинея, не надвишава 30 дни.2.Срокът, посочен в параграф 1, започва да тече от датата, на която гражданинът на трета държава е уведомен или се счита, че е бил уведомен съгласно националното право, за някое от решенията, посочени в член 7, параграф 1, член 10 и член 12, параграф 2 ▌.3.Когато решението за връщане се основава на или е издадено в същия акт като решението за отказ или прекратяване на законния престой, сроковете за обжалване на решението за връщане могат да бъдат предвидените в националното право срокове за обжалване на решение за отказ или прекратяване на законен престой.4.Когато забрана за влизане и/или решение за постановяване на извеждането се издава заедно с решение за връщане, както е посочено в член 7, те се обжалват заедно с решението за връщане пред същия съд и в рамките на същото ▌ производство и в същите срокове. Когато забрана за влизане и/или решение за постановяване на извеждането се издава отделно от решението за връщане или е единственото решение, което ще бъде обжалвано, те може да бъдат обжалвани отделно. ▌▌

Член 28Суспензивно действие1.Въпреки че настоящият регламент не предвижда автоматично суспензивно действие на обжалването, държавите членки гарантират, при пълно зачитане на член 47 от Хартата, че извеждането може да бъде спряно от компетентния първоинстанционен съд преди изпълнението на решенията, издадени съгласно член 7 ▌и член 12, параграф 2. Извеждането може да бъде спряно по искане на засегнатия гражданин на трета държава за срока за подаване на жалба съгласно член 27 или, когато е подадена жалба, за срока на приключване на разглеждането на жалбата, освен ако националното право не предвижда също така, че изпълнението на такова решение може да бъде спряно служебно. Настоящият параграф не засяга разпоредбите на националното право, които предвиждат автоматично суспензивно действие на производството пред първоинстанционен съд▌.1a. При оценяването на искането по параграф 1 съдът може да се основава на материалите в досието, по което е сезиран, включително евентуалната оценка на всички свързани със случая обстоятелства, направена на предходните етапи на процедурата за връщане, а когато е целесъобразно, и на процедурата по предоставяне на убежище.▌3.Когато се обжалва първо или следващо решение, постановено в резултат на обжалване, извеждането не се спира, освен ако по националното право се предвижда суспензивно действие на подобно обжалване или гражданинът на трета държава поиска спиране и компетентен съд реши да го предостави, като надлежно вземе предвид конкретните обстоятелства на всеки отделен случай.▌

Глава V▌ЗАДЪРЖАНЕ

Член 29Основания за задържане1.Държавите членки могат да задържат гражданин на трета държава съгласно настоящия регламент въз основа на индивидуална оценка на всеки отделен случай и само доколкото задържането е пропорционално.2.Държавите членки могат да задържат гражданин на трета държава само с цел връщане, включително подготовка на връщането, обратно приемане и извършване на извеждането.3.Гражданин на трета държава може да бъде задържан само въз основа на едно или повече от следните основания за задържане:а)опасност от укриване, определена в съответствие с член 21а;б)гражданинът на трета държава избягва или възпрепятства обратното приемане, подготовката на връщането или извеждането▌;в)гражданинът на трета държава създава рискове за сигурността в съответствие с член 16;г)за установяване или проверка на неговата самоличност или националност;д)неизпълнение на задълженията съгласно член 21, параграф 2, букви a)— в), д), еа) и и)—к), включително неоказване на сътрудничество за получаване на документи за пътуване;е) други относими основания, свързани с връщането, предвидени в националното право, за да се гарантират ефективни процедури за връщане, които са необходими и пропорционални.5.Задържането се постановява от административните или съдебните органи. Задържането се постановява с писмено решение, в което се посочват фактическите и правните основания, на които то се основава, както и информацията за наличните правни средства за защита. На гражданина на трета държава се съобщава за това в устна и писмена форма на език, който гражданинът на трета държава разбира или за който основателно може да се предполага, че той разбира, включително с помощта на услуги за устен или писмен превод.6.При задържане на гражданин на трета държава съгласно параграф 2 държавите членки вземат предвид дали гражданинът на трета държава ▌е уязвимо лице.▌

Член 32Срок на задържане1.Задържането следва да бъде за възможно най-кратък срок и продължава, докато съществуват посочените в параграф 29 основания и докато е необходимо, за да се гарантира ефективно и успешно връщане на гражданина на трета държава.2.Когато се окаже, че основанията, предвидени в член 29, вече не съществуват, ▌гражданинът на трета държава се освобождава от задържането съгласно настоящия регламент. Това освобождаване не изключва прилагането на мерки ▌в съответствие с членове 23 и 23в.3.Задържането не надвишава 12 месеца в ▌държава членка. ▌Когато има вероятност процедурата по връщане да продължи по-дълго поради липса на съдействие от страна на засегнатия гражданин на трета държава или забавяне при получаването на необходимата документация от трети държави, или в други изключителни обстоятелства, предвидени в националното право, задържането може да продължи за по-дълъг срок, но не повече от 24 месеца в държава членка.Когато гражданинът на трета държава се е преместил в друга държава членка и поведението му представлява основание за задържане, както е посочено в член 29, параграф 3, се прилага нов срок на задържане.3а. След изтичане на максималния срок на задържане от 24 месеца съгласно параграф 3 могат да се приложат допълнителни срокове за задържане от не повече от общо 6 месеца, когато съществува опасност от укриване и когато една или повече от следните промени в обстоятелствата сочат, че има разумна възможност за извеждане:а) има нова важна информация за самоличността на гражданина на трета държава; б) получен е документ за пътуване или може разумно да бъде счетено, че такъв е получен, поради промяна в обстоятелствата; в) сътрудничеството с третата държава се е подобрило.Когато задържа гражданин на трета държава в съответствие с настоящия параграф, държавата членка разглежда случая приоритетно, за да гарантира, че задържането е за възможно най-кратък срок. 4.Изтичането на максималните срокове на задържане в съответствие с параграфи 3 и 3а не изключва прилагането на мерки в съответствие с членове 23 и 23в.5. Когато гражданин на трета държава оказва съдействие за връщането си по време на задържане, доброволното му връщане се организира по целесъобразност без ненужно забавяне. Когато е приложимо, задържането може да продължи до заминаването, за да се гарантира ефективно връщане в съответствие с параграфи 3 и 3а.

Член 33Преразглеждане на заповеди за задържане1.Държавите членки гарантират, че задържането се преразглежда ▌най-малко на всеки шест месеца по молба на засегнатия гражданин на трета държава или служебно.2.Държавите членки гарантират, че задържането на непридружени ненавършили пълнолетие лица се преразглежда служебно ▌най-малко на всеки три месеца или по искане на съответното непридружено ненавършило пълнолетие лице или негов представител, определен съгласно член 20, параграф 2.3.Когато задържането е постановено или удължено от административни органи, държавите членки ▌:а)предвиждат съдебен контрол на законосъобразността на задържането, за която да бъде взето решение възможно най-бързо в срок, определен в националното право, след началото на задържането; илиб)предоставят на съответния гражданин на трета държава правото да започне производство, при което законосъобразността на задържането подлежи на съдебен контрол, по който трябва да се вземе решение възможно най-бързо в рамките на срок, предвиден в националното право, след започването на съответното производство▌. В тези случаи при задържането държавите членки уведомяват незабавно засегнатия гражданин на трета държава относно възможността да започне подобно производство.Когато гражданин на трета държава е задържан за срок, надвишаващ максималния срок на задържане от 24 месеца съгласно член 32, параграф 3а, и това удължаване надвишава 3 месеца, задържането подлежи на преразглеждане от съд най-малко на всеки три месеца.

Член 34Условия за задържане1.Задържането по принцип се извършва в специализирани центрове, включително в приспособени за тази цел части от други центрове. Когато дадена държава членка не може да осигури такъв център за задържането и трябва да прибегне до настаняване в затвор, гражданите на трети държави доколкото е възможно се отделят от обикновените затворници.2.Задържаните граждани на трети държави разполагат с достъп до открито пространство. Достъпът до открито пространство може да бъде лимитиран за ограничен период от време, ако това е необходимо и пропорционално, за да се гарантира доброто функциониране на центъра за задържане. 3.Задържаните граждани на трети държави при поискване получават разрешение за своевременно установяване на контакт със законни представители, членове на семейството и компетентните консулски органи.4.Особено внимание се обръща на специалните нужди на задържаните уязвими лица▌. Предоставят се спешни медицински грижи и основно лечение на болести на задържаните граждани на трети държави.5.Законните представители, членовете на семейството, компетентните консулски органи и съответните компетентни национални, международни и неправителствени организации и органи имат възможност да посещават всеки център за задържане и да общуват с гражданите на трети държави и да ги посещават при условия, които зачитат неприкосновеността на личния живот. Подобни посещения могат да бъдат подложени на разрешителен режим и други целесъобразни условия, включително предварително издаване на подходящо удостоверение за надеждност от компетентен орган в съответствие с националното право. Държавите членки може да наложат ограничения на такъв достъп по силата на националното право, когато тези ограничения са обективно необходими за сигурността, обществения ред или административното управление на центъра. 6.На задържаните граждани на трети държави се предоставя ▌ информация, в която се обясняват правилата, прилагани в центъра, и се посочват техните права и задължения ▌на език, който те разбират или за който може основателно да се предположи, че те разбират. Тази информация включва информация относно правото им съгласно националното законодателство да влязат в контакт с посочените в параграфи 3 и 5 лица или органи.6a. Гражданите на трети държави, за които е установено, че представляват риск за сигурността съгласно член 16, може да бъдат настанени в центрове за задържане при засилени мерки за сигурност, включително по-строги мерки за отделяне или засилен надзор, за срока, строго необходим за управление на риска и улесняване на връщането им.

Член 35Условия за задържане на непридружени ненавършили пълнолетие лица и семейства с ненавършили пълнолетие лица1.Непридружените ненавършили пълнолетие лица и семействата с ненавършили пълнолетие лица се задържат само като крайна мярка и за най-краткия подходящ срок, като се вземат предвид висшите интереси на детето.2.На ▌непридружените ненавършили пълнолетие лица и семействата с ненавършили пълнолетие лица се осигурява, по време на периода на задържане, отделно настаняване, гарантиращо достатъчно лично пространство. Персоналът е подходящо обучен, а центровете са адаптирани, за да се вземат предвид нуждите на ненавършилите пълнолетие лица и тяхната възраст и пол▌.3.Задържаните ненавършили пълнолетие лица имат възможността да участват в развлекателни дейности, включително в игри и дейности за отмора, подходящи за тяхната възраст, и имат достъп до форма на образование или образователни дейности, която е най-подходяща за продължителността на задържането им.

Глава VIОБРАТНО ПРИЕМАНЕ

Член 36▌Обратно приемане1.След издаването на ▌решение за връщане ▌компетентните органи по целесъобразност, с подкрепата на Frontex, когато е приложимо, инициират обратно приемане, включително когато това е уместно, във връзка с потвърждаването на гражданството на гражданин на трета държава, издаването на документ за пътуване на гражданина на трета държава и организирането на операция по връщане.▌Когато е приложимо, европейският пътен документ за връщане се използва в съответствие с приложимия инструмент за обратно приемане и Регламент (ЕС) 2016/1953 Регламент (ЕС) 2016/1953 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. за утвърждаване на европейски пътен документ за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави и за отмяна на Препоръката на Съвета от 30 ноември 1994 г. (ОВ L 311, 17.11.2016 г., стр. 13, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2016/1953/oj)..▌7. Обратното приемане в трети държави се подпомага от специални служители на Съюза за връзка по въпросите на връщането, финансирани от Съюза. Служителите за връзка са част от структурата на делегациите на Съюза и си сътрудничат тясно с Комисията за постигане на съответните приоритети на политиката на Съюза.▌

Член 37aВъншно измерение и сътрудничество с трети държавиСъюзът и държавите членки гарантират, че външното измерение на политиката на връщане е неразделна част от всеобхватния подход към управлението на миграцията. Когато се установи липса на сътрудничество от страна на трета държава или когато една или няколко държави членки срещнат трудности при сътрудничеството с трети държави в областта на обратното приемане, Съюзът и държавите членки предприемат подходящи мерки, включително като използват обвързаност с условия във връзка с всички подходящи политики и инструменти, например визовата политика, както и търговията и развитието, както е предвидено в законодателните актове на Съюза, които ги уреждат, и за държавите членки, които са обвързани от тези актове, с цел да подкрепят провеждането на предвидими и ефективни процедури за връщане с трети държави и да осигурят ефективно и трайно сътрудничество в областта на обратното приемане.

Глава VIIСПОДЕЛЯНЕ И ПРЕДАВАНЕ НА ЛИЧНИ ДАННИ

Член 38Обмен на информация между държавите членки1.Държавите членки използват всички подходящи средства за сътрудничество и обмен на информация за прилагането на настоящия регламент.2.Обменът на информация се извършва по искане на държава членка и може да се осъществява само между компетентните органи на държавите членки.3.При поискване държавите членки си разменят взаимно наличната информация относно лице, попадащо в обхвата на настоящия регламент, за целите на провеждането на процедурата по връщане ▌и предоставянето на помощ за връщане и реинтеграция.4.Когато информацията, посочена в параграф 3, може да се обменя чрез информационните системи на ЕС, посочени в член 4, точка 15 от Регламент (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета Регламент (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за създаване на рамка за оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС в областта на полицейското и съдебното сътрудничество, убежището и миграцията и за изменение на регламенти (ЕС) 2018/1726, (ЕС) 2018/1862 и (ЕС) 2019/816 (ОВ L 135, 22.5.2019 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2019/818/oj).▌, или чрез допълнителна информация в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1860, тази информация по принцип се обменя само чрез тези средства.5.Искането за информация включва основанията, на които е базирано.6.Информацията, посочена в параграф 3, може да включва по-специално:а)информация, необходима за установяване на самоличността на гражданина на трета държава, и когато е приложимо, самоличността на членовете на неговото семейство, роднини и други близки▌;б)информация, свързана с биометричните данни, снети от гражданина на трета държава в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1358▌;в)информация, свързана с гражданството и всички документи за пътуване на гражданина на трета държава▌;г)информация, свързана с местопребиваването на гражданина на трета държава, изминати маршрути, езици, които владее, и данни за контакт — адреси на електронна поща и телефонни номера;д)информация относно всякакъв статут на пребиваване или разрешения, предоставящи право на престой, включително документи за пребиваване или визи, както и всички заявления или удължавания на срока им, издадени от държава членка или трета държава;е)информация, свързана с операцията по връщане на гражданина на трета държава▌;ж)информация, свързана с реинтеграцията на гражданина на трета държава, когато е приложимо, включително информация за уязвимостта;з)основанията за решението за връщане, взето по отношение на гражданина на трета държава;за) информация относно изпълнението от страна на гражданина на трета държава на задълженията по член 21 или мерките по член 23;и)информация дали гражданинът на трета държава е задържан или дали спрямо него са приложени алтернативни на задържането мерки;й)информация, свързана с регистрите за съдимост или със заплахите за обществения ред, обществената или националната сигурност, породени от гражданина на трета държава;к)информация относно уязвимостта, здравните и медицинските нужди на гражданина на трета държава▌.7.Държавата членка, към която е отправено искането, е длъжна да отговори във възможно най-кратък срок и най-късно в срок от две седмици.7а. Липсата на отговор, непълният отговор или забавеният отговор от държава членка на искане, отправено съгласно настоящия член, не възпрепятстват или забавят изпълнението на решение за връщане или заповед за извеждане, постановени от друга държава членка. Запитващата държава членка може да процедира въз основа на информацията, с която вече разполагат нейните компетентни органи, в съответствие с правото на Съюза и националното право.8.Обменената информация може да бъде използвана само за целите, предвидени в параграф 3. Във всяка държава членка подобна информация може, в зависимост от нейния вид и от правомощията на получаващия орган, да бъде съобщена само на органите или съдебните органи, на които е поверена процедурата по връщане, обратното приемане или предоставянето на помощ за реинтеграция.9. При поискване държавите членки предават помежду си оригиналните пътни документи на гражданин на трета държава, когато пътният документ е необходим, за да се гарантира връщането.

Член 39Предаване на данни на трети държави във връзка с граждани на трети държави за целите на връщането, обратното приемане и реинтеграцията1.Без да се засягат разпоредбите на членове 40 и 41, данните, посочени в член 38, параграф 6, букви а)—з), могат да бъдат обработвани и предавани от компетентен орган и когато е приложимо, от Frontex на компетентен орган на трета държава или на трети лица, компетентни за предоставянето на помощ за реинтеграция или за други задачи, свързани с изпълнението на връщането, като авиокомпании или доставчици на медицински услуги, когато това е необходимо за целите на връщането, обратното приемане или реинтеграцията.▌3.Държавите членки и Frontex, които предават лични данни съгласно параграф 1▌, гарантират, че това предаване е в съответствие съответно с глава V от Регламент (ЕС) 2016/679 и глава V от Регламент (ЕС) 2018/1725.4.Когато предаването се извършва съгласно параграф 1▌, то се документира и при поискване документацията се предоставя на компетентния надзорен орган, създаден в съответствие с член 51, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и член 52, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725, включително датата и часът на предаването и информация за компетентния орган на приемащата трета държава. Тази документация се ограничава до информацията, която е строго необходима, за да се докаже съответствие с правното основание за прехвърлянето, и не води до допълнителни задължения за докладване за държавите членки.

Член 40Предаване на данни на трети държави във връзка с наказателни присъди срещу граждани на трети държави за целите на връщането, обратното приемане и реинтеграцията1.Данните, свързани с една или повече наказателни присъди на гражданин на трета държава, могат да бъдат обработвани и предавани в отделни случаи от компетентен орган и когато е приложимо, от Frontex на компетентен орган на трета държава или на трети лица, компетентни за предоставянето на помощ за реинтеграция или за други задачи, свързани с изпълнението на връщането, когато са изпълнени следните условия:а)гражданинът на трета държава, чиито лични данни се предават, е бил осъден през предходните 25 години за терористично престъпление или през предходните 15 години за друго престъпление, посочено в приложението към Регламент (ЕС) 2018/1240 на Европейския парламент и на Съвета Регламент (ЕС) 2018/1240 на Европейския парламент и на Съвета от 12 септември 2018 г. за създаване на Европейска система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) и за изменение на Регламенти (ЕС) № 1077/2011, (ЕС) № 515/2014, (ЕС) 2016/399, (ЕС) 2016/1624 и (ЕС) 2017/2226 (ОВ L 236, 19.9.2018 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2018/1240/oj)., или е извършил престъпление, наказуемо с лишаване от свобода за срок от поне две години съгласно националното право, или е извършил повече от едно престъпления, наказуеми с лишаване от свобода за срок от поне една година, съгласно националното право на осъждащата държава членка;б)предаването на данни е необходимо за целите на връщането, обратното приемане или предоставянето на индивидуализирана нефинансова помощ за реинтеграция;▌г)▌компетентният орган е проверил и когато е приложимо, Frontex се е уверила, че предаването на данни не води до риск от нарушаване на принципа на забрана за връщане;д)▌компетентният орган е проверил и когато е приложимо, Frontex се е уверила, че предаването на данни не води до риск от нарушаване на член 50 от Хартата.▌3. Държавите членки и Frontex, които предават лични данни съгласно параграфи 1 или 2, гарантират, че това предаване е в съответствие съответно с глава V от Регламент (ЕС) 2016/679 и глава V от Регламент (ЕС) 2018/1725.4.Когато предаването се извършва съгласно параграф 1▌, то се документира и при поискване документацията се предоставя на компетентния надзорен орган, създаден в съответствие с член 51, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и член 52, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725, включително датата и часът на предаването, информация за компетентния орган на приемащата трета държава, доказателство, че предаването отговаря на условията, посочени в параграф 1▌, и предаваните лични данни. Тази документация се ограничава до информацията, която е строго необходима, за да се докаже съответствие с правното основание за предаването, и не води до допълнителни задължения за докладване за държавите членки.

Член 41Предаване на трети държави на данни за здравословното състояние на граждани на трети държави с цел извършване на операция по връщане и реинтеграция1.Данните, свързани с медицинската помощ, която се предоставя на граждани на трети държави, могат да бъдат обработвани и предавани в отделни случаи от компетентен орган и когато е приложимо, от Frontex на компетентен орган на трета държава или на трети лица, компетентни за предоставянето на помощ за реинтеграция и за други задачи, свързани с изпълнението на връщането, например доставчици на медицински услуги, когато са изпълнени следните условия:а)предаването на данни е необходимо за целите на провеждането на операцията по връщане;▌в)▌компетентният орган е проверил и когато е приложимо, Frontex се е уверила, че предаването на данни не води до риск от нарушаване на принципа на забрана за връщане.2.Данните за здравословното състояние и медицинските нужди на граждани на трети държави, могат да бъдат обработвани и предавани в отделни случаи от компетентен орган и когато е приложимо, от Frontex на трето лице, компетентно за предоставянето на помощ за реинтеграция или за други задачи, свързани с изпълнението на връщането, когато са изпълнени следните условия:а)предаването на данни е необходимо за целите на предоставянето на помощта за реинтеграция, посочена в член 46, която е конкретно съобразена с медицинските нужди на гражданина на трета държава;б)гражданинът на трета държава, чиито лични данни се предават, ▌се е съгласил с това предаване.3.Държавите членки и Frontex, които предават лични данни съгласно параграфи 1 или 2, гарантират, че това предаване е в съответствие съответно с глава V от Регламент (ЕС) 2016/679 и глава V от Регламент (ЕС) 2018/1725.4.Когато предаването се извършва съгласно параграфи 1 или 2, то се документира и при поискване документацията се предоставя на компетентния надзорен орган, създаден в съответствие с член 51, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и член 52, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725, включително датата и часът на предаването, информация за компетентния орган на приемащата трета държава, доказателство, че предаването отговаря на условията, посочени в параграфи 1 или 2, и предаваните лични данни. Тази документация се ограничава до информацията, която е строго необходима, за да се докаже съответствие с правното основание за прехвърлянето, и не води до допълнителни задължения за докладване за държавите членки.

Глава VIIIОБЩА СИСТЕМА ЗА ВРЪЩАНЕ

Член 42Компоненти на обща система за връщане1.Общата система за връщане съгласно настоящия регламент се състои от:а)обща процедура по връщането на граждани на трети държави без право на престой на територията на държавите членки;б)система за признаване и изпълнение на решения за връщане между държавите членки;▌г)цифрови системи за управление на връщането, обратното приемане и реинтеграцията на граждани на трети държави;д)сътрудничество между държавите членки;да) достатъчно равнище на капацитет за задържане, определен от държавата членка, като се вземат предвид действителните нужди;е)финансова подкрепа от Съюза и оперативна подкрепа от органите, службите и агенциите на Съюза ▌в съответствие със съответните им мандати.1a. Разработването на цифрови системи се основава във възможно най-голяма степен на съществуващите национални инфраструктури и оперативно съвместими системи на Съюза и не поражда допълнителна тежест за докладване или процедурни тежести за държавите членки.2.Съюзът и държавите членки определят общи приоритети в областта на връщането ▌ и реинтеграцията и осигуряват необходимите последващи действия, като вземат предвид европейската стратегия за управление на убежището и миграцията, приета съгласно член 8 от Регламент (ЕС) 2024/1351, прилагането на процедурата на границата за връщане съгласно Регламент (ЕС) 2024/1349, оценката на степента на сътрудничество на трети държави с държавите членки в областта на обратното приемане в съответствие с член 25а от Регламент (ЕО) № 810/2009 и инструментите на Съюза за обратно приемане и всеки друг инструмент на Съюза, свързан със сътрудничеството в областта на обратното приемане.3.Съюзът и държавите членки осигуряват лоялно сътрудничество и тясна координация между компетентните органи и между Съюза и държавите членки, както и полезно взаимодействие между вътрешните и външните компоненти▌.

Член 43Компетентни органи ▌1.Всяка държава членка определя в съответствие с националното право компетентните органи, отговарящи за изпълнението на задълженията, произтичащи от настоящия регламент.▌

Член 44Сътрудничество между държавите членки1.Сътрудничеството и помощта между компетентните органи, определени в съответствие с член 43, по принцип се осъществяват с цел:а)разрешаване на транзитно преминаване през тяхната територия, за да се подпомогне спазването на решение за връщане на друга държава членка или получаването на документи за пътуване;б)предоставяне на логистична ▌или друга материална помощ или помощ в натура във връзка с транзитно преминаване през тяхната територия съгласно буква а);ба) улесняване на предаването, посочено в член 8, параграф 1, буква б);▌г) подкрепа за заминаването на гражданин на трета държава към държавата членка, в която той има право на престой в съответствие с член 8, параграф 3.2. Сътрудничеството и помощта между компетентните органи, определени в съответствие с член 43, може да се осъществяват включително с цел:а)водене или подпомагане на диалога по политиката и обмените с органите на трети държави с цел улесняване на обратното приемане;б)осъществяване на контакт с компетентните органи на трети държави с цел проверка на самоличността на граждани на трети държави и получаване на валиден документ за пътуване;в) организиране, от името на отправящата искането държава членка, на практическите договорености за изпълнение на връщането;г) предоставяне на логистична или друга материална помощ или помощ в натура.

Член 45Подкрепа от Frontex1.Държавите членки могат да поискат техните компетентни органи да бъдат подпомагани от експерти, разположени или подпомагани от Frontex, включително служители за връзка по въпросите на връщането и други служители за връзка, в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1896.2.Държавите членки предоставят на Frontex съответната информация относно планираните нужди от подкрепа от Frontex за целите на необходимото планиране на подкрепата от Агенцията в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1896.

Член 46Подкрепа за връщането и реинтеграцията1.Държавите членки осигуряват наличието на консултации в областта на връщането и реинтеграцията▌, за да предоставят, когато е приложимо, на гражданите на трети държави информация и насоки относно възможностите за връщане и реинтеграция, включително програмите, посочени в параграф 3, на възможно най-ранен етап от процеса на връщане. Консултациите в областта на връщането и реинтеграцията могат да се комбинират с други консултации в контекста на други миграционни процедури в държавата членка.2.Държавите членки гарантират, че информацията относно връщането и реинтеграцията се предоставя най-късно при издаването на решението за връщане▌.3.Държавите членки осигуряват наличието на програми за връщане и реинтеграция, поддържани или финансирани на национално равнище или на равнището на Съюза. Такива програми включват логистична, финансова или друга материална помощ или помощ в натура или стимули, включително помощ за реинтеграция в държавата на връщане, предоставяна на гражданин на трета държава.4.Помощта за връщане и реинтеграция не е лично право и не представлява предварително условие за процедурата по обратно приемане.5.Помощта, предоставяна чрез програмите за връщане и реинтеграция, отразява степента на сътрудничество на гражданина на трета държава и спазването от негова страна на изискванията и може да бъде намалявана с течение на времето или оттеглена. При определяне на вида и степента на помощта за връщане и реинтеграция, когато е приложимо, може да се вземат предвид следните критерии:а)сътрудничеството на засегнатия гражданин на трета държава по време на процедурата по връщане и обратно приемане, предвидена в член 21;б)дали гражданинът на трета държава се връща доброволно, или подлежи на извеждане;в)дали гражданинът на трета държава е гражданин на трета държава, включена в списъка в приложение II към Регламент (ЕС) 2018/1806 Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (кодифициран текст) (ОВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 3, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2018/1806/oj).;г)дали гражданинът на трета държава е бил осъден за престъпление;д)дали гражданинът на трета държава има специфични нужди поради това, че е уязвимо лице, ненавършило пълнолетие лице, непридружено ненавършило пълнолетие лице или част от семейство;е) допълнителни критерии съгласно националното право.6.Помощта, посочена в настоящия член, не се предоставя на граждани на трети държави, които вече са се възползвали от друга или същата подкрепа, предоставена от държава членка или от Съюза. Съюзът, държавите членки и Frontex осигуряват съгласуваност и координация на помощта за реинтеграция.

Глава IXЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 47Извънредни ситуации1.В случаите, когато извънредно големият брой на гражданите на трети държави, подлежащи на връщане, представлява непредвидено голяма тежест за капацитета на центровете за задържане на държава членка или за нейните административни или съдебни служители, тази държава членка може, докато трае това извънредно положение, да реши да допусне по-дълги срокове ▌от предвидените съгласно член 27, параграф 1, член 33, параграф 3 и член 38, параграф 7 и да предприеме неотложни мерки по отношение на условията на задържане, които се отклоняват от посочените в член 34, параграф 1 и член 35, параграф 2. Държавите членки могат да адаптират временно административните процедури и вътрешните изисквания за докладване, за да ускорят операциите по връщане, при условие че тези адаптации са строго необходими за преодоляване на извънредна ситуация.2.Когато използва такива извънредни мерки, съответната държава членка информира Комисията незабавно. Тя информира Комисията и веднага щом причините за прилагането на тези извънредни мерки престанат да съществуват.3.Нищо в настоящия член не може да се тълкува като даване на разрешение на държавите членки да се отклоняват от общото задължение за вземане на всички подходящи мерки, общи или специални, за да гарантират изпълнението на задълженията, произтичащи от настоящия регламент.

Член 48Статистика1.За наблюдение на сътрудничеството с трети държави в областта на обратното приемане Комисията може ежегодно да изисква да бъдат съобщавани на Frontex следните данни относно съответните трети държави, разбити по отделни трети държави:а)брой на исканията за потвърждаване на гражданство и брой на получените положителни и отрицателни отговори във връзка с потвърждаването на искания за гражданство;б)брой на исканията за издаване на документи за пътуване, сред които брой на исканията за издаване на документи за пътуване в случаи, при които гражданството е потвърдено, брой на документите за пътуване, издадени от органите на трети държави, и брой на отрицателните отговори във връзка с искането за документи за пътуване.▌2.Frontex предоставя на Комисията достъп до данните, посочени в параграф 1. Данните, посочени в букви а) и б), разбити по ▌държави членки, може да бъдат съобщавани на трети държави за целите на наблюдението на прилагането и спазването на техните задължения за обратно приемане, включително в рамките на инструментите на Съюза за обратно приемане.3.По искане на Комисията държавите членки предоставят необходимата информация за извършване на оценката съгласно член 9, параграф 12, по-специално статистически данни за броя на гражданите на трети държави, които са били обект на решения за връщане, издадени от друга държава членка, и броя на гражданите на трети държави, изведени или върнати въз основа на признати решения за връщане, а когато е приложимо, и въз основа на решения, разпореждащи извеждане, издадени от друга държава членка в рамките на определен период време. ▌4.▌За целите на настоящия член и когато е възможно, Комисията използва информацията, предоставена съгласно Регламент (ЕО) № 862/2007. 5. Когато Комисията представя законодателно предложение съгласно член 9, параграф 13, тя предлага, ако е необходимо, изменения към настоящия член, като взема предвид съответните законодателни промени в областта на цифровизацията.

Член 49Процедура на комитет1.Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 50Докладване1.До [пет години след влизането в сила на настоящия регламент] и на всеки пет години след това Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на настоящия регламент в държавите членки и когато е целесъобразно, предлага изменения.2.По искане на Комисията държавите членки ѝ изпращат наличната информация, необходима за изготвянето на нейния доклад съгласно параграф 1 не по-късно от девет месеца преди изтичането на този срок. Когато е възможно, Комисията използва информацията, предоставена съгласно Регламент (ЕО) № 862/2007.

Член 51Отмяна1.Директива 2008/115/ЕО ▌, Директива 2001/40/ЕО и Решение 2004/191/ЕО на Съвета се отменят ▌за държавите членки, обвързани от настоящия регламент, считано от началната дата на прилагане на настоящия регламент съгласно член 52, параграф 3.2.Позоваванията на отменените директиви се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложението.

Член 52Влизане в сила и прилагане1.Настоящият регламент влиза в сила в ▌деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.2.Член 1, член 2, параграфи 1—3, член 4, параграф 3, член 5, член 7, параграфи 8 и 9, членове 17, 18, 19, 36, 37a, 43, 45, 49, 50 и 51 от настоящия регламент се прилагат от влизането му в сила. 3.Останалите разпоредби на настоящия регламент се прилагат от … [Официален вестник: да се въведе датата, съответстваща на 12 месеца от датата на влизане в сила].4.Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в ▌

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател