(4a)Освен това Европейската сметна палата многократно е посочвала слабости по отношение на достъпността и оперативната съвместимост на свързаните с ДДС информационни системи в държавите членки и органите на Съюза като значителна пречка пред ефективните разследвания на трансгранични измами с ДДС, като последната за момента подобна констатация беше в нейния Специален доклад 8/2025 относно измамите с ДДС при внос. В този доклад също така се установяват значителни различия в равнищата на административните санкции, прилагани от държавите членки по отношение на измамите с ДДС при внос, които създават условия, позволяващи на операторите да използват юрисдикцията с най-ниски санкции. Достъпът до данни за ДДС, предоставен с настоящия регламент на Европейската прокуратура и OLAF, подобрява способността за разкриване и наказателно преследване, но не съставлява възпиращо средство по отношение на различията в санкциите. В този контекст и в съответствие с ангажимента на Комисията за преразглеждане на структурите за борба с измамите като част от мерките, включени в МФР за периода след 2027 г., може да се обмисли възможността за по-нататъшни действия за преодоляване на тези различия, например законодателно предложение, базирано на подходящото правно основание, което е насочено към постигането на определено минимално равнище на хармонизация или съгласуваност на административните санкции, приложими за най-сериозните нарушения, свързани с ДДС и с митниците, като се вземе предвид необходимостта от ефективна защита на финансовите интереси на Съюза. Всяко такова предложение следва да бъде придружено от цялостна оценка на въздействието и да показва съответствие с принципите на субсидиарност и на пропорционалност, установени в член 5 от ДФЕС.

(4б) В Бялата книга на Комисията от юли 2025 г. относно преразглеждането на структурите на ЕС за борба с измамите разпокъсаността на информационните потоци между Eurofisc, Европейската прокуратура, OLAF, Европол и Евроюст е определена като системна структурна слабост, която накърнява ефективността на реакцията на Съюза спрямо трансграничните измами с ДДС. Настоящият регламент съставлява законодателното прилагане на стълба за споделяне на данни на преразгледаните структури за борба с измамите и следва да се разбира във връзка с обявените в Бялата книга допълнителни мерки, включително укрепването на оперативния капацитет на Eurofisc, хармонизирането на условията и правилата за отговорността, приложими за фискалните представители, които са назначени от данъчно задължени лица извън ЕС съгласно режима IOSS и други режими за ДДС при внос, и разширяването на рамката за управление на данните на CESOP, за да се гарантира съгласуваност с достъпа до митнически данни, установен с настоящия регламент.

(4в) Информацията, съхранявана от митническите органи във връзка с процедурите за внос, които позволяват отсрочване на или освобождаване от задължения по ДДС, по своята същност е свързана с ДДС информация за целите на член 113 от ДФЕС. Необходимо е да се разшири обхватът на член 17, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) № 904/2010 с цел да включва всички процедури за внос, свързани с освобождаване от ДДС или отсрочване на плащането на ДДС, в т.ч. съгласно режима за обслужване на едно гише при внос, установен с Директива 2006/112/ЕО, и да се добавят декларираната митническа стойност и държавата на произход като задължителни елементи на информацията, за да се даде възможност на компетентните органи, включително Европейската прокуратура и OLAF, да сравняват декларациите за внос с декларациите за ДДС и да откриват несъответствия, сочещи наличието на измама. Това разширяване не засяга материалноправните митнически правила, уреждащи тези процедури за внос, които продължават да бъдат уредени с Регламент (ЕС) № 952/2013.

(4г)С цел да се гарантира, че създаденият с настоящия регламент капацитет за правоприлагане обхваща ефективно всички държави членки, да се избегнат трайни асиметрии в рамките на единния пазар и в контекста на борбата с измамите в Съюза и като част от ангажимента на Комисията за преразглеждане на структурите за борба с измамите, настоящото предложение изисква от държавите членки, които не участват в Европейската прокуратура, да определят компетентен национален орган, който да отговаря за изпълнението на равностойни функции за целите на сътрудничество с Eurofisc и OLAF по отношение на измамите с ДДС. Съответните държави членки следва да уведомят Комисията за определения от тях орган в срок от шест месеца от влизането в сила на настоящия регламент и да докладват ежегодно на Комисията относно използването на получената информация, включително за броя на започнатите разследвания и резултатите от тях.

(5a)Все още съществуващите пречки за ефективното сътрудничество между органите на Съюза включват несъвместимост между информационните системи, разпокъсаност на комуникационните канали и ограничената оперативна съвместимост на деловодните системи, които водят липса на ефикасност, забавяне и повишена административна тежест. Поради това е необходимо да се повиши степента на оперативна съвместимост и да се разработи обща цифрова инфраструктура, която да позволява безпроблемен и защитен обмен на информация.

(8а) Макар член 13 от Регламент (ЕС) № 904/2010 вече да изисква от компетентните по ДДС органи на държавите членки да обменят спонтанно информация, която вероятно ще бъде полезна за борбата с измамите с ДДС, това задължение се прилага за органите по ДДС и не обхваща компетентните митнически органи на държавите членки, които не са компетентни по ДДС органи по смисъла на посочения регламент. Освен това нито съществуващите механизми по член 13 от Регламент (ЕС) № 904/2010, нито мрежата Eurofisc предвиждат на Европейската прокуратура и OLAF пряко и спонтанно да се предава получена от митниците разузнавателна информация за измами. Схемите за измами с ДДС, свързани с процедурите за внос, се характеризират със системни несъответствия между информацията, декларирана пред митническите органи на мястото на внос, и декларациите за ДДС, подадени впоследствие в държавата членка по местоназначение. Митническите органи често са първите, които разкриват такива аномалии посредством извършвания от тях анализ във връзка с управлението на риска. С цел да коригира този пропуск и да се гарантира, че установената от митническите органи митническа разузнавателна информация нагоре по веригата се предава незабавно на органите, които отговарят за разследването и наказателното преследване на трансгранични измами с ДДС, и като се има предвид, че ефективното упражняване на правата на достъп, предвидени в членове 49а и 49б от Регламент (ЕС) № 904/2010, зависи от това Европейската прокуратура и OLAF да бъдат информирани за съществуването на потенциални случаи на измама, е необходимо от компетентните митнически органи да се изисква да предават тази информация спонтанно. Това предаване на информация следва да се извършва към Eurofisc, Европейската прокуратура и OLAF във всички случаи, когато данните, посочени в член 17, параграф 1, буква е), сочат наличието на модели, съответстващи на използваните при измамите с ДДС. Тази мярка е от решаващо значение за ефективната защита на финансовите интереси на Съюза и е в съответствие с ангажимента на Комисията за преразглеждане на цялостната структура за борба с измамите като съществен елемент от пакета за МФР за периода след 2027 г. През последните години Европейският парламент в своите резолюции относно защитата на финансовите интереси на Съюза многократно отправя призиви за засилване на координацията на национално равнище между митническите органи и органите по ДДС, по-специално чрез национални стратегии за борба с измамите. Този механизъм за спонтанно предаване функционира изключително в рамките на административното сътрудничество в областта на ДДС съгласно от Регламент (ЕС) № 904/2010 и не засяга материалноправните митнически режими, установени съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013, и свързаните с тях правила за управление на данните.

(8б) Ефективността на механизма за спонтанно предаване, предвиден в член 13а от настоящия регламент, зависи от подходящата координация на национално равнище между компетентните митнически органи и компетентните по ДДС органи на държавите членки. В много държави членки тези органи са отделни административни субекти с различни надзорни вериги и информационни системи. Следователно държавите членки следва да гарантират, че техните компетентни митнически органи и органи по ДДС създават механизми за редовна координация, включително чрез рамката на Eurofisc, за да се улесни установяването на несъответствия, сочещи наличието на измами с ДДС, и навременното предаване на съответните митнически данни на Eurofisc, Европейската прокуратура и OLAF. Тази координация представлява процедурна и организационна мярка и не води до допълнителни задължения в областта на информационните технологии за националните органи.

(10а)Достъпът на Европейската прокуратура и OLAF до VIES, системата за наблюдение и CESOP, както и до всички други системи и бази данни, следва да се отнася до следните основни категории данни: информация за идентификационните номера по ДДС и вътреобщностните сделки по ДДС, съответната информация за освободения от ДДС внос, свързана с обслужването на едно гише при внос (IOSS) и вноса под митнически режим 42/63, и обобщена информация за плащанията. Този достъп следва да се предоставя на Европейската прокуратура и OLAF само за целите на изпълнението на техните задължения съгласно член 4 от Регламент (ЕС) 2017/1939 и член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013. На Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да приема актове за изпълнение, в които се определя кои точно категории данни са на разположение на Европейската прокуратура и OLAF за целите на изпълнението на задълженията им съгласно посочените членове. Проектите на тези актове за изпълнение следва да се предават на Европейския парламент за информация, за да се даде възможност за упражняване на неговите права.

(-1) Вмъква се следният член:

-1а)Вмъква се следният член:

(-1б) В член 17, параграф 1 буква е) се заменя със следното:

„е) информацията, събрана от митническите органи на държавите членки за целия внос на стоки, за които се иска освобождаване от ДДС, отсрочване на плащането на ДДС или специален счетоводен режим при внос, включително съгласно член 143, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112/ЕО (митнически режим 42/63), съгласно режима за обслужване на едно гише при внос, установен с членове 369л–369ч от посочената директива, и всяка друга процедура за внос, съгласно която задължението за отчитане на ДДС се прехвърля на държавата членка по местоназначение, ограничена до следните елементи на информацията:

1a.Достъпът съгласно параграф 1 се предоставя единствено в рамките на активно разследване на подозрения за престъпления или на наказателното преследване на извършителите на такива престъпления, попадащи в обхвата на член 4 от Регламент (ЕС 2017/1939, и е проектиран и използван по такъв начин, че да се предотвратят нецелеви търсения или достъп, който не е свързан с конкретен случай. За да се защитят принципите за защита на данните, структурата и оперативните протоколи на системата изрично забраняват всяка форма на спекулативно извличане на данни, извличане на масиви от данни, генерализирано търсене или автоматизирано профилиране, което не е свързано с конкретно разследване.

1б.Централизираният достъп, посочен в параграф 1, е обвързан с условието за подходящи технически и организационни мерки, които гарантират, че във всеки случай на достъп е налице връзка с конкретно разследване или наказателно преследване и с идентифициран упълномощен ползвател. Този достъп се записва по начин, който позволява ефективна последваща проверка.

3а.Европейската прокуратура ежегодно публикува статистически данни за използването на централизирания достъп, предоставен съгласно настоящия регламент, включително относно броя на направените запитвания, броя на разследванията, при които този достъп е допринесъл за постигане на напредък по случая, както и броя на случаите, в които е установено, че данните, до които е упражнен достъп, са счетени за нямащи отношение и са заличени. Тези статистически данни се включват в съответните годишни доклади на Европейската прокуратура и се представят на Европейския парламент. В съответствие с разпоредбите, уреждащи разследванията, тези данни се редактират надлежно, за да се гарантират поверителността и правилното провеждане на разследванията.

5а. Всички ползватели са обвързани от правилата за поверителност, предвидени в настоящия регламент. Процедурите за обмен на информация и достъпът до данни се извършват в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета и при спазване на Хартата на основните права на Европейския съюз.

5б. Системите, осигуряващи възможност за централизирания достъп, които са посочени в параграф 1, се разработват с цел да гарантират пълна оперативна съвместимост със системите, използвани от съответните органи на Съюза, с цел да се улесни ефикасният и защитен обмен на информация и да се намали административната тежест.

5в. Комисията, в тясно сътрудничество с Европейската прокуратура, извършва оценка на необходимостта от допълнително финансиране от Съюза за подпомагане на разработването на оперативно съвместими информационни системи и цифрови средства и подготовката на специализиран персонал.

5г.Когато Европейската прокуратура получи лични данни вследствие на спонтанно предаване от страна на митническите органи съгласно член 13а, се прилагат следните правила:

2а.Централизираният достъп, посочен в параграф 1, се проектира и използва по такъв начин, че OLAF да разполага с целенасочения и специфичен за разследването достъп, от който се нуждае, и да не е възможно да извършва нецелеви търсения или да получава достъп, освен за целите на започване или провеждане на разследвания в съответствие със задачите на OLAF, посочени в член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013. Този достъп не позволява извличане на масиви от данни, наблюдение от общ характер или автоматизирано профилиране, които не са свързани с конкретно административно разследване.

2б.Централизираният достъп, посочен в параграф 1, е предмет на подходящи технически и организационни мерки, които гарантират, че при всеки достъп е налице връзка с конкретно разследване и с идентифициран упълномощен ползвател. Този достъп се записва по начин, който позволява ефективна последваща проверка.

3а.OLAF ежегодно публикува статистически данни за използването на централизирания достъп, предоставен съгласно настоящия регламент, включително относно броя на направените запитвания, броя на разследванията, при които този достъп е допринесъл за постигане на напредък по случая, както и броя на случаите, в които е установено, че данните, до които е упражнен достъп, са счетени за нямащи отношение и са заличени. Тези статистически данни се включват в съответните годишни доклади на OLAF и се представят на Европейския парламент. В съответствие с разпоредбите, уреждащи разследванията, тези данни се редактират надлежно, за да се гарантират поверителността и правилното провеждане на разследванията.

5а. Всички ползватели са обвързани от правилата за поверителност, предвидени в настоящия регламент. Процедурите за обмен на информация и достъпът до данни се извършват в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета и при спазване на Хартата на основните права на Европейския съюз.

5б. Системите, осигуряващи възможност за централизирания достъп, които са посочени в параграф 1, се разработват с цел да гарантират пълна оперативна съвместимост със системите, използвани от съответните органи на Съюза, с цел да се улесни ефикасният и защитен обмен на информация и да се намали административната тежест.

5в. Комисията, в тясно сътрудничество с OLAF, извършва оценка на необходимостта от допълнително финансиране от Съюза за подпомагане на разработването на оперативно съвместими информационни системи и цифрови средства и подготовката на специализиран персонал.

5г.Когато OLAF получи лични данни вследствие на спонтанно предаване от страна на митническите органи съгласно член 13а, се прилагат следните правила:

(5a)в член 59 параграф 1 се заменя със следното:

„1. На всеки три години, считано от … [датата на влизане в сила на настоящия регламент], Комисията, въз основа на докладите, предоставени от Европейската прокуратура, OLAF и Eurofisc, представя доклад до Европейския парламент, Съвета и Европейската сметна палата относно прилагането на настоящия регламент. В доклада се прави оценка по-специално на: