1.отбелязва, че след голямата финансова криза държавите членки са въвели 91 секторни данъка за данъчно облагане на финансовия сектор, което води до силно разпокъсана данъчна среда; отбелязва, че тази разпокъсана данъчна среда създава допълнителни оперативни и административни разходи и увеличава структурните пречки пред трансграничното разрастване на доставчиците на финансови услуги, като по този начин отслабва финансовия сектор на ЕС и неговия инвестиционен капацитет и подкопава целите на ССИ и банковия съюз;

2.отбелязва, че различията в националните данъчни режими отразяват избора на вътрешни политики; отбелязва продължаващата работа на международно равнище по отношение на прехвърлянето на печалби; призовава за засилена координация на равнището на ЕС, включително при прилагането на Директивата за втория стълб, строги правила за борба с избягването на данъци и изисквания за прозрачност, особено в областта на публичното отчитане по държави;

3.отбелязва, че разпокъсаността на националните данъчни режими увеличава риска от трансгранично двойно данъчно облагане и поради административната и правната сложност може да възпрепятства растежа на финансовия сектор на ЕС и да представлява спънка пред по-задълбочената интеграция на финансовите пазари на ЕС; подчертава, че избягването на двойното данъчно облагане и намаляването на административната тежест следва да продължат да бъдат от решаващо значение; подчертава обаче, че усилията за опростяване не трябва да водят до дерегулиране или надпревара за достигане на най-ниски равнища на данъчните стандарти;

4.подчертава, че различията в националните процедури за удържане на данък при източника създават административна тежест и пречки пред трансграничните инвестиции, както се потвърждава в стратегията на Комисията за ССИ; приветства приемането на Директивата FASTER; призовава за по-нататъшен напредък в посока към по-координирана и амбициозна рамка;

5.призовава Съвета да вземе решение относно предложението на Комисията за директива на Съвета за създаване на система за данъчно облагане по главно управление за микро-, малките и средните предприятия и за изменение на Директива 2011/16/ЕС, като надлежно вземе предвид законодателната резолюция на Европейския парламент от 10 април 2024 г.;

6.освен това отбелязва, че действащите данъчни правила не са напълно в крак с появата на нови финансови продукти и пазарни инфраструктури; изтъква, че тази разпокъсаност бързо става все по-тревожна с успеха на необанките, като например изцяло цифровизираните банки, банките конкуренти или финансовотехнологичните банки; отбелязва значителното увеличение на дела на трансграничните депозити, държани от тези банки, през последните шест години; подчертава, че различията в данъчните правила между банките и небанковите субекти могат да създадат нарушения;

7.изтъква, че недостатъчните данни за ефективната данъчна тежест във финансовия сектор на ЕС възпрепятстват изготвянето на политики, основани на доказателства, и оценката на въздействията на политиките върху поведението на пазара, конкуренцията и финансовата стабилност; подчертава необходимостта от подобряване на прозрачността и по-добро използване на съществуващите данни като предварително условие за съгласувана реформа на данъчното облагане на финансовия сектор;

8.подчертава, че премахването на данъчните пречки пред трансграничните инвестиции чрез съгласувани правила на равнището на ЕС би намалило разходите за привеждане в съответствие, би подобрило пазарната ефективност, би повишило правната яснота за трансграничните капиталови потоци и би засилило конкурентоспособността на финансовите услуги в ЕС, като същевременно би ограничило отклоненията от данъчно облагане и агресивното данъчно планиране; подчертава необходимостта от съгласуван набор от правила за финансовия сектор на ЕС, като същевременно се зачитат данъчният суверенитет на държавите членки и принципът на субсидиарност; подчертава, че данъчното облагане на финансовите услуги следва да спомогне за поддържане на конкурентоспособността на финансовия сектор;

9.отбелязва, че според Европейския макроикономически доклад на Комисията за 2026 г. Европейска комисия, „Европейски макроикономически доклад за 2026 г.“, ноември 2025 г. процентът на спестяванията на домакинствата в ЕС остава доста над средния за държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие; изразява съжаление, че около една трета от тези спестявания се инвестират извън ЕС, което показва недостатъците на финансовата рамка на ЕС по отношение на задържането на инвестициите; призовава Комисията да прецени как данъчните мерки могат да насърчават инвестициите да се насочат към ЕС; подчертава значението на възпирането на финансовите потоци към държави от списъка на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели;

10.подчертава, че е важно да се постигне напредък по отношение на ССИ, за да се мобилизират спестявания за продуктивни инвестиции; счита, че намаляването на данъчната разпокъсаност и подобряването на каналите за трансгранични инвестиции са от ключово значение, за да се мобилизират европейските спестявания с оглед на инвестиции в рамките на ЕС;

11.подчертава, че наред с целите на ССИ следва да бъде разработена данъчна рамка за финансовите услуги, насочена към повишаване на ефективността, преодоляване на нарушенията на пазара и насърчаване на инвестициите и дългосрочния растеж, като същевременно се гарантира балансиран подход, който отразява и по-широки икономически и социални съображения;

12.отбелязва, че данъчното облагане на финансовия сектор следва да се ръководи от принципите на простота, неутралност, справедливост, икономическа, екологична и социална устойчивост и правна сигурност; отбелязва, че то следва също така да отразява цикличната динамика на рентабилността на банките, свързана с паричната политика и икономическите условия;

13.призовава Комисията да изпълни ангажимента си да предложи иновативни решения за данъчното облагане на сектора, които намаляват разпокъсаността, насърчават по-голяма пазарна интеграция на равнището на ЕС и допринасят за завършването на ССИ;

14.отбелязва, че освобождаването от ДДС за финансовите услуги датира от 1977 г., като служи за избягване на техническите трудности при прилагането на ДДС за комплексни финансови услуги, което се е считало за неосъществимо от административна гледна точка; признава, че реалностите на технологичния напредък и цифровизацията вече биха могли да отговорят на първоначалната техническа обосновка за освобождаването от ДДС;

15.отбелязва, че освобождаването не представлява непременно предимство за финансовите институции, тъй то им пречи да възстановяват ДДС; счита, че статуквото затвърждава нарушенията на пазара, може да създава липса на прозрачност и да увеличава разходите за потребителите, засилва склонността към собствено предлагане на услуги във финансовия сектор и създава неблагоприятно конкурентно положение в сравнение с институциите от държави извън ЕС;

16.подчертава, че освобождаването от ДДС често се предоставя за дейности от общ интерес като признание за тяхната основна социална функция; подчертава, че някои основни финансови услуги – особено платежните услуги, приемането на депозити и предоставянето на основни кредити – могат да изпълняват сравнима функция на квазикомунална услуга, като защитават спестяванията, създават условия за икономически обмен и гарантират възможността за безопасно участие на хората и предприятията в икономиката;

17.отбелязва, че многократните инициативи на Комисията, включително нейните предложения от 2007 г. и първоначалната оценка на въздействието от 2020 г., не доведоха до реформа на освобождаването от ДДС за финансовия сектор, защото държавите членки не постигнаха единодушно съгласие; отбелязва, че последно Комисията възнамеряваше да публикува изменения на Директивата за ДДС Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (OВ L 347, 11.12.2006 г., стp. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2006/112/oj). в началото на 2023 г.; отбелязва, че тези планове са в застой, поради което тази съществена реформа все още не е приключила;

18.отбелязва, че съгласно член 11 от Директивата за ДДС групирането на данъчно задължените лица за целите на ДДС остава незадължително за държавите членки и е ограничено от териториални ограничения, което създава правни и практически пречки за трансграничните групи, извършващи дейност в областта на финансовите услуги;

19.подчертава, че въпреки използването на групиране за целите на ДДС и договорености за поделяне на разходите в някои държави членки освобождаване от ДДС, съчетано с различни компенсаторни национални данъчни правила, като данъчно облагане на застрахователни премии, създава сложна и разпокъсана данъчна среда, което оскъпява спазването на трансграничното данъчно законодателство и увеличава оперативните разходи на дружествата; подчертава, че са необходими по-ясни определения и опростени правила за ДДС, за да се намали тази тежест, да се гарантира последователно прилагане на правилата в целия ЕС, да се улесни трансграничната дейност и да се подкрепят иновациите;

20.отбелязва, че групирането за целите на ДДС, което може да намали административната тежест за и да подобри ефикасността на финансовите институции, понастоящем се прилага неравномерно в държавите членки и като цяло е ограничено до субекти, установени в рамките на една държава членка; подчертава, че по-голямото сближаване при прилагането на групирането за целите на ДДС би могло да намали разпокъсаността и правната несигурност на вътрешния пазар и да улесни трансграничната дейност в областта на финансовите услуги;

21.призовава Комисията да насърчава държавите членки да прилагат последователно групирането за целите на ДДС и да проучи възможностите за по-ясна правна рамка, включително възможността за трансгранично групиране за целите на ДДС; подчертава, че по-широкото използване на групирането за целите на ДДС за финансови и застрахователни услуги трябва да бъде в съответствие с правилата за корпоративно данъчно облагане, по-специално тези относно трансферното ценообразуване, и трябва да бъде придружено от обвързващи предпазни мерки за борба със злоупотребите, за да се предотвратят измамите и избягването на данъци, изтичането на ДДС в рамките на групата и злоупотребите със подялбата на разходите;

22.отбелязва, че Директивата за ДДС няма специфични разпоредби за нововъзникващите финансови инструменти, включително криптоактивите, децентрализираните финанси и финансовите технологии; подчертава, че освен това директивата не регулира третирането на дериватите за целите на ДДС и че третирането на инвестиционните фондове продължава да се различава в държавите членки; отбелязва, че това е довело до различни национални тълкувания на правилата за ДДС, правна несигурност за доставчиците на услуги и нееднакво третиране на традиционните и новите финансови услуги и създава риск от възпрепятстване на иновациите и конкурентоспособността;

23.подчертава, че една съвременна данъчна рамка следва да подкрепя иновациите във финансовите технологии и цифровите финансови услуги и да избягва създаването на възпиращи регулаторни фактори за новите участници на пазара; призовава Комисията да поясни третирането на нововъзникващите финансови услуги за целите на ДДС, за да се гарантират технологична неутралност и еднакви условия на конкуренция в целия ЕС;

24.счита, че едно широко и недиференцирано освобождаване от ДДС за целия финансов сектор повдига въпроси относно цялостната съгласуваност и баланс на данъчната система; подчертава, че реформа на освобождаването от ДДС би могла да намали нарушенията и равнището на невъзстановимия ДДС, без да създава непропорционална административна сложност; отбелязва, че вариантите за премахване на освобождаването от ДДС биха могли ефективно да премахнат невъзстановимия ДДС, като позволят на финансовите предприятия да си възстановят изцяло ДДС, който плащат за стоки и услуги, използвани при тяхната дейност; подчертава, че това би премахнало настоящото предпочитание услугите да се възлагат вътре в предприятието, вместо да се дават на външни изпълнители, което може да ограничи способността на дружеството да се специализира, да има достъп до външен експертен опит и да въвежда иновации; признава, че тази реформа би могла също така да осигури еднакви условия на конкуренция по отношение на други юрисдикции и да засили международната конкурентоспособност на финансовите институции на ЕС;

25.припомня, че ДДС е хармонизирана данъчна рамка на равнището на ЕС, въпреки че държавите членки запазват известна възможност за нейното прилагане; поради това признава, че реформата на системата на ДДС за финансовите услуги следва да бъде разгледана на равнището на ЕС;

26.призовава Комисията да преразгледа въздействието на настоящия режим на ДДС върху финансовия сектор и публично да сподели този анализ; призовава Комисията да разгледа варианти на политиката за справяне с установените нарушаващи ефекти; подчертава, че всяка такава реформа следва да намали невъзстановимия ДДС и разпокъсаното прилагане на правилата, да подобри правната сигурност и данъчната справедливост и да засили конкурентоспособността на финансовите пазари на ЕС, като същевременно запази финансовата стабилност и сведе до минимум регулаторния арбитраж между държавите членки; подчертава, че всяка такава реформа трябва също така да защитава потребителите и да продължи да гарантира, че финансовият сектор допринася справедливо за публичните приходи;

27.отбелязва, че всяко предложение за преразглеждане на рамката за ДДС следва да се основава на задълбочен анализ на макроикономическо равнище и цялостно картографиране на националните банкови данъци и налози; подчертава, че този анализ следва да отчита административните последици за финансовите услуги, взаимодействието между съществуващите национални банкови данъци, налозите върху финансовия сектор и системата на ДДС, както и въздействието върху единния пазар;

28.подчертава, че всички промени в третирането на финансовите услуги за целите на ДДС трябва внимателно да оценяват въздействието върху услугите, предоставяни на потребителите на дребно, особено домакинствата с ниски и средни доходи, и да избягват всякакви допълнителни общи разходи;

29.призовава Комисията, като част от възможна реформа на освобождаването от ДДС, да направи оценка на осъществимостта на замяната на националните данъци върху застрахователните премии посредством пълно интегриране на застрахователните услуги в системата на ДДС;

30.припомня, че ЕС е изправен пред значителен недостиг на инвестиции в размер на 750 – 800 милиарда евро годишно от гледна точка на постигането на своите цели в областта на климата, цифровите технологии и стратегическата автономност; припомня ангажимента на държавите членки и на ЕС за значително увеличаване на европейските инвестиции в отбраната; подчертава, че за да се отговори на тези предизвикателства, справедливото и по-съгласувано данъчно облагане на финансовия сектор би могло да допринесе за мобилизирането на частен капитал, като по този начин се стимулират инвестициите на дребно, и за укрепването на европейските капиталови пазари, като същевременно се повишават приходите за публични инвестиции за стратегическите приоритети, както и за нашите социални, климатични и инвестиционни нужди, като по този начин се укрепва конкурентоспособността на ЕС;

31.припомня във връзка с това, че споразумението от 2020 г. между Парламента, Съвета и Комисията относно пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси, включително данък върху финансовите сделки (ДФС), базирано на резултати от оценка на въздействието;

32.признава липсата на напредък по предложението за ДФС в Съвета, въпреки обширните разисквания, както с единодушие, така и в рамките на засиленото сътрудничество, и отбелязва съобщението на Комисията относно оттеглянето на предложението за ДФС в работната ѝ програма за 2026 г.;

33.счита, че редовните оценки на икономическото въздействие и продължаващото значение на данъчната политика във финансовия сектор са от решаващо значение, за да се избегнат нежелани или трайни нарушения на финансовите пазари; приветства факта, че Комисията извършва цялостен анализ на потенциалното въздействие на цялостното данъчно облагане на финансовия сектор върху функционирането на пазара, трансграничните инвестиции и конкурентоспособността на финансовите пазари на ЕС;

34.подчертава, че данъчните правила за финансовия сектор следва да бъдат опростени и да гарантират, че секторът има справедлив и стабилен финансов принос, и те следва да бъдат ясни, прозрачни и предвидими, за да се намали разпокъсаността, да се даде възможност за инвестиции и трансгранична дейност, като същевременно се гарантира високо равнище на защита на потребителите; подчертава, че тези правила следва да подобрят ефикасността и разпределението на капитала, да запазят стабилността и конкурентоспособността на пазара и да намалят разходите за привеждане в съответствие, особено за потребителите на дребно и малките и средните предприятия;

35.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и Комисията.