1.отново потвърждава твърдия си и непоколебим ангажимент да гарантира пълното и бързо изпълнение и постигане на всички ЦУР; счита, че ЕС следва да остане изцяло ангажиран с интегрирането на ЦУР във всички политики и законодателни инициативи на ЕС и да гарантира съгласуваност на политиките за устойчиво развитие, като същевременно трябва да се признае, че държавите членки играят ключова роля за стимулиране на устойчивото развитие на национално, регионално и местно равнище; призовава ЕС да запази водещата си роля в усилията за изпълнение на ЦУР в ЕС и по света чрез предоставяне на политическа и финансова подкрепа; отново потвърждава твърдия си ангажимент по отношение на Пакта за бъдещето; призовава за укрепване на ролята и способностите на многостранните институции с цел подобряване на изпълнението на ЦУР;

2.признава стъпките, предприети на равнището на ЕС и в световен мащаб от 2015 г. насам за изпълнение на ЦУР; изразява съжаление по повод на факта, че въпреки значителните постижения през последното десетилетие световната общност изостава сериозно по отношение на изпълнението на Програмата до 2030 г.; признава, че 17-те ЦУР са взаимосвързани и че постигането на Програмата до 2030 г. ще изисква ускорени действия във всички ЦУР; подчертава, че трайните последици от ескалиращите конфликти, геополитическото напрежение, извънредните здравни и хуманитарни ситуации и тройната планетарна криза, свързана с изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и замърсяването представляват значителни пречки пред постигането на ЦУР; поради това подчертава спешната необходимост от международно сътрудничество и системна трансформация на рамката за изпълнение, за да се постигнат ЦУР, като се вземат предвид икономическите ограничения и различията в развитието между държавите; изразява съжаление по повод на факта, че по време на Политическия форум на високо равнище през 2026 г. повечето държави членки няма да имат възможността да представят своя доброволен национален преглед на изпълнението на ЦУР; въпреки това насърчава всички държави членки да провеждат доброволни национални прегледи, за да предоставят информация относно изпълнението на ЦУР;

3.изразява загриженост, че настоящото геополитическо положение и положението по отношение на сигурността, съчетани със спешното предизвикателство за постигане на неутралност по отношение на климата, създават допълнителни трудности за обществото и за постигането на ЦУР; счита, че стабилността, сигурността, предотвратяването на конфликти и икономическата устойчивост и издръжливостта спрямо изменението на климата, особено в нестабилен контекст, ще бъдат необходими за постигането на ЦУР, включително по отношение на човешкото развитие и равенството, и не могат да бъдат постигнати изолирано от геополитиката, енергийната сигурност и продоволствената сигурност и сигурността на водните ресурси; подчертава спешната необходимост от полагането на по-големи усилия от страна на всички участници и подчертава незаменимата роля на многостранното сътрудничество, защитата и укрепването на демократична и основана на правила многостранна система в рамките на ООН, както и на устойчиви инвестиции за справяне с проблемите, залегнали в основата на ЦУР;

4.подчертава, че ангажиментът на ЕС за глобално изпълнение и изпълнение на европейско равнище на ЦУР и на Програмата до 2030 г. продължава да бъде от решаващо значение и следва да изпрати ясен сигнал на партньорите по света; припомня ангажимента на ЕС да зачита възможностите на планетата и до 2050 г. да постигне неутралност по отношение на климата и във връзка с това призовава за по-голяма ефективност на ресурсите; призовава ЕС и неговите държави членки да укрепят своята водеща роля чрез изграждане на глобални съюзи и да засилят конструктивно ангажимента си с държавите партньори, за да се постигнат ЦУР и да се осигури адекватно и устойчиво финансиране за постигането на ЦУР чрез запълване на огромния недостиг на финансиране, включително недостига, останал от спирането на по-голямата част от финансирането от USAID;

5.подчертава факта, че съществува риск настоящата тенденция на отстъпление от демокрацията в световен мащаб, характеризираща се с подкопаване на принципите на правовата държава, отслабени институции, свиване на гражданското пространство и нарастващи движения срещу равенството между половете и срещу правата, по-специално по отношение на правата на жените и правата на ЛГБТКИ + лицата, да забави и обърне хода на напредъка по ЦУР, и че тя подкопава постигането на Програмата до 2030 г.;

6.подчертава, че ускоряването на изпълнението на ЦУР изисква подход, който е прагматичен и ориентиран към резултатите, като се дава приоритет на научнообосновани и основани на доказателства, преобразуващи, иновативни и координирани решения, които водят до измерими резултати и изискват по-голяма съгласуваност по отношение на връзката между хуманитарните действия, развитието и мира; подчертава, че ефективното изпълнение на ЦУР зависи от доброто управление, принципите на правовата държава, мерките за борба с корупцията и доброто управление на публичните финанси; отново потвърждава значението на подход, основан на правата на човека; призовава за по-ефективен мониторинг, отчетност и основано на резултатите докладване относно изпълнението на ЦУР на равнището на ЕС и на световно равнище;

7.подчертава важната роля, която изпълняват частният сектор, иновациите и устойчивото финансиране за преодоляване на недостига на финансиране за ЦУР и призовава за укрепване на публично-частните партньорства и публичното управление и за подобряване на бизнес средата в държавите партньори; подчертава значението на оказването на подкрепа за местното предприемачество, малките и средните предприятия, развитието на умения и подходящите регулаторни рамки, като същевременно се спазват екологичните и социалните стандарти;

8.подчертава необходимостта да се даде приоритет на уязвимите групи, особено на децата, и особено в нестабилен и засегнат от конфликти контекст, и призовава за засилени, координирани и дългосрочни инвестиции в качествено образование, здравеопазване и системи за закрила на детето в съответствие с Програмата до 2030 г. и принципа да не се пренебрегва никой, като признава, че тези инвестиции са от съществено значение за човешкото развитие, издръжливостта и устойчивата дългосрочна стабилност;

9.отбелязва, че ЦУР 6 е една от целите за устойчиво развитие с най-незадоволителни резултати, като нито една от нейните цели не е постигната или не е на път да бъде постигната, а при половината от нейните цели се наблюдава стагнация или регресия; припомня, че достъпът до безопасна и чиста питейна вода и до канализация са основни права, свързани с обществения интерес и обществените и световните блага, и са от основно значение за подобряване на здравното обслужване в световен мащаб и достъпа до образование, за постигане на намаляване на бедността и на продоволствена сигурност и за опазване на екосистемите; подчертава освен това, че е от решаващо значение да се укрепи устойчивостта на водните ресурси в условията на нарастващ натиск от изменението на климата, сушите, наводненията и замърсяването в контекста на повишено търсене на вода и конкурентни употреби; подчертава, че достъпът до вода и устойчивостта на водните ресурси са от решаващо значение за постигането на редица други ЦУР; припомня Европейската гражданска инициатива „Право на вода“ (Right2Water) и резолюцията на Парламента по този въпрос Резолюция на Европейския парламент от 8 септември 2015 г. относно действията, предприети вследствие на Европейската гражданска инициатива „Право на вода“ (Right2Water) (ОВ С 316, 22.9.2017 г., стр. 99). и съответно призовава за приемането на предложените в нея мерки за постигане на ЦУР 6;

10.подчертава факта, че Междуправителственият комитет по изменението на климата определя услугите за водоснабдяване, канализация и хигиена като една от най-ефективните мерки за адаптиране при краткосрочни климатични сътресения и мярка за адаптиране с „малко отрицателни последици“, и подчертава, че напредъкът по ЦУР 6 е тясно свързан с укрепването на ефикасни и устойчиви системи и сектори за водоснабдяване, канализация и хигиена; признава, че услугите за водоснабдяване, канализация и хигиена са от съществено значение за достойнството, здравето – включително сексуалното и репродуктивното здраве и права – и равенството на жените и момичетата, и призовава Комисията и държавите членки да подкрепят съобразени с равенството между половете интервенции за водоснабдяване, канализация и хигиена, като отдават приоритет на интервенциите за гарантиране на достъпа на жените до услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и подкрепят пълноценното, равноправно и съдържателно участие на жените в процеса на вземане на решения, свързани с водоснабдяването, канализацията и хигиената; подчертава необходимостта да се гарантира приобщаващ по отношение на уврежданията подход в планирането на водоснабдяването, канализацията и хигиената;

11.отбелязва централната роля на здравите екосистеми за постигането на сигурност на водните ресурси; подчертава, че възстановяването и опазването на водния цикъл е от ключово значение за изграждането на устойчивост срещу наводнения, суши и недостиг на вода; подчертава значението на опазването и възстановяването на сладководните екосистеми, които са от съществено значение за сигурността на водните ресурси, биологичното разнообразие, устойчивостта спрямо изменението на климата, здравето на океаните и предоставянето на екосистемни услуги; във връзка с това призовава държавите членки да прилагат напълно цялото законодателство на ЕС в областта на водите;

12.изразява тревога във връзка с необратимите загуби на природен воден капитал, като много критични водни системи вече са обявени в несъстоятелност по отношение на водата, което се отразява на надеждното предоставяне на водоснабдителни услуги; припомня, че достъпът до вода е в основата на глобалната стабилност, и призовава международната общност да използва предстоящата конференция на ООН за водите, за да постави въпросите, свързани с водата, на по-предно място в международния дневен ред; подчертава, че политиките в областта на водите трябва да подкрепят устойчивото управление на водните обекти и да въведат във всички сектори методи за ефективно използване на водата, включително интелигентни по отношение на водата решения и иновативни цифрови решения; призовава за по-силни международни действия за предотвратяване и облекчаване на недостига на вода и на свръхексплоатацията на водни ресурси, за възстановяване на увредените водни екосистеми и подобряване на управлението на водите;

13.изразява дълбока загриженост, че според ООН около 3,5 милиарда души все още нямат сигурен и добре управляван достъп до канализационни услуги, а 1,7 милиарда души не разполагат дори с основни услуги; подчертава факта, че сигурността на водните ресурси, и по-специално достъпът до чиста вода и канализация оказва значително въздействие върху икономическата стабилност, устойчивостта спрямо изменението на климата и мира; във връзка с това отбелязва, че сигурността на водните ресурси е неразделна част от процесите на изграждане на мира; призовава ЕС да засили външните си инвестиции в достъп до вода и канализация и да укрепи водещата си роля в кооперативното управление в областта на управлението на водните ресурси в нестабилен и засегнат от конфликти контекст като средство за подкрепа на стабилността, изграждането на мира, устойчивостта и адаптирането към изменението на климата; освен това призовава страните в конфликта да спазват задълженията си съгласно международното хуманитарно право за ненанасяне на удари по водната и енергийната инфраструктура;

14.призовава за подобряване на данните и мониторинга, особено в незаконни селища и региони с недостиг на вода, както и за целенасочени, устойчиви на изменението на климата инвестиции, за да се гарантира дългосрочна устойчивост и издръжливост;

15.подчертава, че замърсяването на водите следва да се разглежда както при източника, така и чрез осигуряване на достъп до ефективно пречистване на отпадъчните води; подчертава необходимостта от подобряване на събирането на данни за качеството и количеството на прясната вода и от засилване на мониторинга върху тях; насърчава публично-частните партньорства за разширяване на инфраструктурата за прясна вода и отпадъчни води, включително проектите за водоснабдяване и канализация; насърчава въвеждането на системи за ранно предупреждение и планиране на риска за водите, за да се предотвратят необратими загуби; подчертава значението, което има пречистването на отпадъчните води за здравето на населението и общностите; подчертава освен това, че отпадъчните води представляват изключително важен източник на данни, тъй като предлагат ключови показатели за проследяване на разпространението на пандемии; подчертава решаващата роля на мониторинга и на събирането на данни, които следва да бъдат разработени по практичен и реалистичен начин;

16.припомня, че решенията, които са разработени съвместно с участието на общността, ще бъдат най-ефективни за постигане на социална и общностна устойчивост на сътресения, свързани с водата; подчертава, че е важно да се подкрепя изграждането на капацитет за местните общности, органи и комунални услуги, особено в нестабилен и развиващ се контекст, включително чрез насърчаване на решения, които са адаптирани към местния контекст и са устойчиви в този контекст и не пренебрегват никого; призовава за оказване на целенасочена подкрепа на жените, децата и най-уязвимите общности по отношение на достъпа до вода и канализация;

17.призовава Комисията – като започне със сектора на потребителските стоки – да предложи постепенното премахване на перфлуороалкилирани и полифлуороалкилирани съединения (PFAS), които се свързват с вредно въздействие върху човешкото здраве и околната среда, като тяхното използване се разрешава при липса на безопасни алтернативи; подчертава необходимостта да се увеличи размерът на инвестициите и да се ускорят научните изследвания и разработването на равностойни и безопасни алтернативи;

18.призовава ЕС да поеме водеща роля в дипломацията в областта на водните ресурси и в подкрепата на трансграничното сътрудничество в областта на водите, по-конкретно чрез интегрирано управление на водните ресурси, за да се използва глобалният му потенциал за устойчиво развитие, права на човека, устойчивост спрямо изменението на климата, продоволствена сигурност, опазване на биологичното разнообразие, предотвратяване на конфликти, изграждане на устойчив мир и равенство между половете, в това число и чрез пълното включване на устойчивите на изменението на климата инструменти и инфраструктури за водоснабдяване и канализация в програмата на ЕС в областта на климата; призовава ЕС да включи трансграничното управление на водите и сигурността на водните ресурси в сътрудничеството за развитие и хуманитарните действия на ЕС; призовава освен това ЕС да гарантира, че подкрепяните от Съюза трансгранични инициативи в областта на водите, включително инфраструктурните проекти, финансирани от Global Gateway, отговарят на нуждите на хората, в това число и живеещите в бедност, уязвимите и маргинализираните групи; призовава за включване на жените, младите хора и коренното население в управлението на водите; препоръчва да се засили многостранното сътрудничество в областта на водите, включително чрез ратифицирането на Конвенцията на ООН за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера и Конвенцията на ООН за правото на използване на международните водни пътища с неплавателна цел;

19.призовава ЕС и неговите държави членки да интегрират изпълнението на целите на политиката за водите в други подходящи области на политиката, за да се осигури съгласуваност на политиките в редица области, сред които селското стопанство, търговията и политиката в областта на околната среда, както и във външните си политики, в съответствие с принципа на съгласуваност на политиките в областта на международното развитие;

20.приветства първата по рода си стратегия на Комисията за устойчивост на водните ресурси, в която се поема ангажимент за подпомагане на достъпа до чиста питейна вода и канализация на най-малко 70 милиона души; призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат усилията си в това отношение и да преодолеят изоставането в постигането на целите на ЦУР 6, като приложат тази стратегия напълно и ефективно;

21.призовава държавите – членки на ЕС, да осигурят по-добра координация между своите програми за устойчивост на водните ресурси с акцент върху устойчивите на изменението на климата услуги и инфраструктура за водоснабдяване и канализация; призовава ЕС, чрез инициативи на „Екип Европа“, да подкрепи изграждането на капацитет, институционалното укрепване и интегрирания подход в управлението на водни ресурси в държавите партньори с цел подобряване на планирането, управлението и поддръжката на услугите за водоснабдяване и канализация, включително чрез партньорства с местните органи, доставчиците на обществени услуги и гражданското общество; призовава за особено амбициозен подход към укрепването на глобалното управление на водите и ангажираност в това отношение в рамките на многостранни форуми като срещите на високо равнище като Г-7, Г-20, диалога от Баку по въпросите на водите за действия в областта на климата и Конференцията на ООН за водите;

22.изразява тревога от липсата на напредък по отношение на устойчивото използване на океаните, моретата и морските ресурси; призовава ЕС и държавите членки да надграждат поетите на Конференцията на ООН за океаните през 2025 г. ангажименти за неотложно опазване на океаните и да увеличат финансовия си принос за опазването и възстановяването на морските екосистеми; изразява дълбоко безпокойство от увеличаващите се равнища на замърсяване на морето; призовава за въвеждане на по-строги мерки и за тяхното спешно и ускорено прилагане, за да се сложи край на замърсяването на морската среда както на равнището на ЕС, така и на международно ниво; изразява съжаление по повод на неуспеха на световните преговори по първия по рода си междуправителствен договор за пластмасите; призовава при възобновяването на междуправителствените преговори през 2026 г. да се приеме амбициозен, обвързващ световен договор относно замърсяването с пластмаси;

23.подчертава, че постигането на всеобщ достъп до чиста и финансово достъпна енергия е ключов широкообхватен фактор за цялата Програма до 2030 г.; подчертава, че постигането на ЦУР 7 ще спомогне за постигането на напредък по много други цели за устойчиво развитие, включително тези, свързани с изкореняването на бедността, повишаването на жизнения стандарт и социално-икономическото развитие, приобщаващия и устойчив икономически растеж, равенството между половете, изменението на климата, продоволствената сигурност, общественото здраве, устойчивите градове и общности, чистата вода и канализацията;

24.призовава ЕС да продължи да подкрепя глобалния преход към енергийна система, основана на възобновяеми източници, която представлява ключов двигател на икономическо развитие, устойчивост и дългосрочна енергийна сигурност; припомня съществената роля на енергията от възобновяеми източници за постигането на ЦУР 7;

25.подчертава, че за постигане на ЦУР 7 е необходима осъвременена и взаимосвързана европейска мрежа; признава потенциала на пакета за европейските електроенергийни мрежи за осъществяване на трансграничен поток на енергия на достъпни цени;

26.подчертава ключовата роля на финансово достъпната, устойчива и сигурна енергия за подкрепата на устойчивия икономически растеж, укрепването на промишлената база на Европа и запазването на качествените работни места; подчертава значението на укрепването на дългосрочната стабилност на европейската енергийна система чрез гарантиране на устойчиви вериги на доставки, насърчаване на иновациите и поддържане на конкурентни, финансово достъпни и справедливи енергийни разходи, като по този начин се дава възможност за надеждна и ориентирана към бъдещето енергийна система за гражданите и промишлеността;

27.подчертава необходимостта от диверсифициране на енергийните източници, особено чрез стимулиране на производството на енергия от възобновяеми източници, както и нуждата от насърчаване на енергийната ефективност, намаляване на емисиите на парникови газове и ускоряване на устойчивите и отговорни инвестиции в чисти технологии като ключови звена за постигането на ЦУР 7; освен това призовава Комисията и държавите членки да запазят преднината си във въвеждането на енергията от възобновяеми източници и да намалят зависимостта от държави извън ЕС;

28.приветства факта, че ЦУР 7 е една от целите, по които към момента е регистриран най-значителен напредък, до голяма степен поради бързото разрастване на производството на енергия от възобновяеми източници; насърчава Комисията да даде заедно с държавите партньори приоритет на въвеждането на икономически и енергийно ефективни възобновяеми решения за домакинствата и промишлеността чрез осигуряване на необходимото финансиране за целта, и по-специално чрез подпомагане на отключването на частно финансиране; призовава по-конкретно за разрастване на системите за електроснабдяване, използващи възобновяеми и независими енергийни източници, в условия на нестабилност и конфликти чрез прилагане на чувствителен към конфликтите подход, което е от полза както за разселеното население, така и за приемащите общности, и укрепва устойчивостта и местното икономическо и човешко развитие;

29.подчертава, че е важно изкопаемите горива да бъдат постепенно изведени от употреба, при това възможно най-скоро, в съответствие с целите на Парижкото споразумение и Консенсуса от ОАЕ, и постепенно да бъдат премахнати всички субсидии за изкопаеми горива и вредни за околната среда субсидии в съответствие с 8-ата програма на ЕС за действие за околната среда; във връзка с това отбелязва със задоволство първата конференция относно прехода към прекратяване на използването на изкопаеми горива, която се проведе в Санта Марта, Колумбия, от 24 до 29 април 2026 г.;

30.подчертава, че е важно да се насърчават инвестициите на ЕС в децентрализирани, устойчиви и възобновяеми енергийни системи, включително домашни слънчеви системи, мини-мрежи, системи извън електропреносната мрежа и инициативи на ниво общности, за да се увеличат усилията за преодоляване на различията в достъпа до енергия, особено в държавите партньори и в нестабилни условия, като признава решаващото им въздействие върху образованието, здравеопазването и защитата, особено за жените и децата;

31.изтъква, че разширяването на достъпа до енергия може да бъде ускорено чрез партньорства между държавните институции и частния сектор; подчертава, че мерките и проектите в областта на енергетиката следва да се основават на чувствителен към конфликтите анализ и да отговарят на местните реалности и нужди, за да се увеличи максимално тяхното трансформиращо въздействие, особено в контекст на недостатъчно обслужване и нестабилност; подчертава решаващата роля на организациите на гражданското общество в това отношение и необходимостта от пълноценно ангажиране с местните заинтересовани страни;

32.призовава Комисията да засили инвестициите на ЕС както в рамките на инициативата Global Gateway, така и на предложения инструмент Global Europe, гарантирайки равни социални и икономически ползи за държавите партньори, по-специално по отношение на споделянето на знания и трансфера на технологии, обучението и преквалификацията на местното население, създаването на работни места, декарбонизацията на промишлените дейности, при които намаляването на емисиите е трудно, и достъпа до по-чиста мобилност и енергия;

33.подчертава необходимостта от по-нататъшно развитие на глобалното сътрудничество и устойчивите вериги за създаване на стойност, за да се гарантира, че суровините от критично значение, които са необходими за световната енергийна сигурност, както и за цифровия и екологичния преход, се добиват, следвайки основан на правата подход; изтъква необходимостта този подход да вземе предвид нуждите както на търсенето, така и на предлагането, по начин, който смекчава неблагоприятното въздействие върху обществото, околната среда и икономиката, последиците за правата на човека, например детския труд, както и въздействието върху местни общности, и да допринася за общественото и икономическото развитие на държавите на произход, включително ролята им в цялата верига за създаване на стойност, свързана със суровините от критично значение, както и да осигурява съдържателното включване на местните общности и гражданското общество в този процес; във връзка с това подчертава необходимостта да се гради въз основа на целите и принципите на панела на генералния секретар на ООН по полезните изкопаеми от критично значение за енергийния преход, съпредседателстван от ЕС, за да се насърчава устойчивото производство на полезни изкопаеми и развитието на местни вериги за създаване на стойност;

34.подчертава значението на пълното и ефективно участие на коренното население и местните общности по цялата верига за създаване на стойност в областта на суровините от критично значение, в съответствие с Декларацията на ООН за правата на коренното население;

35.признава, че без подходящо управление има риск нарастващото търсене на минерали от критично значение да затвърди стратегическите зависимости, като изостри геополитическата уязвимост и напрежение, нарушенията на правата на човека и екологичните и социалните предизвикателства; поради това подчертава значението на укрепването на конкурентоспособна и устойчива кръгова икономика, по-специално чрез повишаване на ресурсната ефективност, увеличаване на капацитета за рециклиране и насърчаване на иновациите в областта на вторичните суровини, с оглед намаляване на използването на природни ресурси и на зависимостта от суровини от критично значение; за тази цел призовава да се предприемат стъпки за засилване на глобалното сътрудничество за устойчиво управление на ресурсите;

36.подчертава необходимостта от засилване на мерките за борба с енергийната бедност, особено в ситуации, които са нестабилни и включват разселване; изтъква факта, че енергийната бедност засяга жизнения стандарт и вреди на здравето и поминъка на хората, отразява се на предоставянето на основни услуги и изисква специални мерки за уязвимите групи, включително социални енергийни тарифи и субсидии;

37.подчертава, че енергийната бедност в нестабилни условия и ситуации, включващи разселване, вреди на поминъка, предоставянето на основни услуги и социалната стабилност, като засяга уязвимите групи особено тежко;

38.приветства цялостния напредък, постигнат по ЦУР 9, по-специално значителния прогрес в развитието на инфраструктурата, приобщаващия и устойчив промишлен растеж и иновациите; отбелязва обаче, че напредъкът е неравномерен в различните държави и региони; счита, че са необходими целенасочени действия за премахване на тази разлика и осигуряване на равен напредък към изпълнението на ЦУР 9;

39.подчертава стратегическото значение на сигурната, устойчива и издръжлива инфраструктура, включително цифровата, транспортната, енергийната и водната инфраструктура, за да се подкрепи икономическото развитие, да се засилят свързаността, смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, както и да се подобри човешкото развитие, особено в селските и периферните райони; призовава за цялостен подход за интегриране на устойчивостта спрямо изменението на климата на всеки етап от жизнения цикъл на инфраструктурата;

40.подчертава необходимостта от преодоляване на пропуските от гледна точка на инфраструктурата и социално-икономическите неравенства, както и пропуските, свързани с достъпа до цифрови технологии и с енергийната бедност; заявява, че инфраструктурните проекти и проектите за свързаност трябва да допринасят за създаване на стойност на местно равнище и да зачитат принципите на универсална достъпност, за да се гарантира, че инфраструктурните проекти не създават нови пречки, и за да се насърчава пълното приобщаване на най-уязвимите групи; подчертава необходимостта от гарантиране на подход към цифровите инвестиции, който е съобразен с равенството между половете, за да се преодолее неравенството между половете в областта на цифровите технологии, тъй като съществуват трайни пречки, ограничаващи възможността жените и момичетата да се възползват от нововъзникващите технологии;

41.подчертава необходимостта от насърчаване на устойчиви решения за намаляване на екологичния отпечатък на предприятията във всички сектори, като например отговорното и ефективно потребление на ресурси и засилени действия за постигане на кръгова икономика; припомня значимостта на принципа „замърсителят плаща“;

42.подчертава факта, че насърчавайки конкурентоспособността, иновациите и инвестициите, приобщаващата и устойчива индустриализация за целите на Програмата до 2030 г., а и дългосрочно, трябва да бъде приведена в съответствие с целите за неутралност по отношение на климата, опазването на околната среда и биологичното разнообразие и справедлив преход, при който никой не е пренебрегнат; във връзка с това подчертава необходимостта от допълнителни инвестиции за постигане на ЦУР 9, по-специално чрез публично-частни партньорства и други инструменти за отстраняване на риска, включително чрез стратегията Global Gateway и други европейски финансови институции за развитие; призовава за увеличаване на публичните инвестиции в екосъобразна, цифрова и социална инфраструктура, включително обществения транспорт, енергийните мрежи и цифровата свързаност, като се използва напредъкът в различните региони, особено в най-слабо развитите държави; призовава също така ЕС да мобилизира допълнително частен капитал, за да направи инвестициите привлекателни за частни инвеститори; изтъква, че за да бъдат взаимноизгодни, тези инвестиции трябва да подкрепят добавянето на стойност на местно равнище, доброто управление, фискалните ползи и високите екологични стандарти;

43.подчертава ролята на иновациите, научните изследвания и технологичното развитие за повишаване на производителността, конкурентоспособността и устойчивостта, включително за научноизследователска и развойна дейност и внедряване на устойчиви технологии; призовава за засилена подкрепа за предприемачеството, професионалното образование и обучение и развитието на умения като ключови фактори за иновации, производителност и приобщаващ промишлен растеж, особено в държавите с ниски доходи;

44.призовава за засилено сътрудничество между ЕС и държавите партньори в областта на трансфера на технологии, партньорствата за научни изследвания и екосистемите за иновации, като се насърчава сътрудничеството в научните изследвания и се дава възможност на най-слабо развитите държави и държавите с ниски доходи да се придвижат нагоре по световните вериги за създаване на стойност;

45.отбелязва рисковете, свързани с бързата урбанизация, съчетана с изменение на климата, замърсяване и намаляване на биоразнообразието; в това отношение подчертава необходимостта от включване в градоустройственото планиране на мерки за адаптация към изменението на климата и в подкрепа на биоразнообразието, както и от засилване на мерките за устойчивост в градовете, включително чрез насърчаване на енергийно ефективни и устойчиви на изменението на климата жилища, разширяване на зелените площи за възстановяване на екосистемите и подобряване на управлението на водите и предотвратяването на наводнения; освен това изтъква, че е важно да се гарантира ефективно земеползване и да се ограничат отрицателните последици от разрастването на градовете, за да се защитят екосистемите и да се постигне устойчиво градско развитие;

46.подчертава, че за постигането на ЦУР 11 е нужен специален акцент върху преодоляването на неравенствата в градските райони; подчертава още, че изменението на климата, включително в градска среда, засяга непропорционално жените и момичетата, особено онези от тях, живеещи в условия на нестабилност или уязвимост; призовава правителствата и местните органи да гарантират, че инвестициите се разпределят справедливо, като се обърне внимание на маргинализацията, особено в райони, които понастоящем страдат от системна липса на транспорт, който да е лесно достъпен и на приемливи цени, на обществени услуги, местни и устойчиви хранителни вериги и жилищно настаняване, като се обръща особено внимание на уязвимите групи и тези в неравностойно социално-икономическо положение;

47.изразява съжаление, че голяма част от градското население все още няма достъп до устойчиви ефикасни транспортни системи на приемливи цени; отбелязва, че увеличаването на наличността, достъпността и използването на обществен транспорт и инфраструктура за мека мобилност, както и други иновативни и екологични решения за мобилност, е ключов инструмент за намаляване на замърсяването на въздуха; подчертава значението на осигуряването на подходяща инфраструктура, както и на услуги за хората с намалена подвижност, включително хората с увреждания;

48.подчертава спешната необходимост от по-нататъшно подобряване и прилагане на системите за събиране и управление на отпадъци в съответствие с принципите на йерархията на отпадъците, включително, където е уместно, чрез използване на цифрови технологии и ИИ и чрез инвестиране в системи за повторна употреба, рециклиране и намаляване на отпадъците; подчертава ролята на предстоящия акт за кръговата икономика в разгръщането на потенциала на кръговата икономика; призовава за въвеждането на мерки за улесняване на същински пазар на ЕС за вторични суровини;

49.припомня спешната необходимост от прилагане на решения в областта на енергетиката и климата на местно и общинско равнище, включително чрез природосъобразни решения, за справяне с последиците от изменението на климата, сред които излагането на екстремни горещини;

50.припомня необходимостта от действия във връзка с модернизацията, финансовата достъпност и устойчивостта на жилищата чрез разширяване на енергийно ефективните и устойчиви на изменението на климата модели на жилищно настаняване и стратегии за строителство; изтъква значението на увеличаването на инвестициите в тази сфера, които могат да включват частни инвестиции и публично-частни партньорства, и призовава ЕС да подкрепя градовете при привличането на капитал чрез иновативни инструменти за финансиране;

51.признава правото на място за живот в мир, сигурност и достойнство като основно право на човека и отбелязва, че кризата с финансовата достъпност на жилищата засяга до три милиарда души по света; подчертава необходимостта до 2030 г. да се гарантира достъп за всички до достойни, подходящи, безопасни, леснодостъпни, устойчиви, енергийно ефективни и финансово достъпни жилища и основни услуги, включително чрез насърчаване на обществените политики относно жилищното настаняване; призовава ЕС да подкрепя държавите партньори при разработването на политики за социално жилищно настаняване;

52.насърчава по-тясното сътрудничество между градовете, предприятията, научноизследователските институции и гражданското общество с цел поощряване на иновациите, споделяне на най-добри практики и мащабно прилагане на успешни градски решения, включително чрез сътрудничество между градове в Европа и в държави партньори, платформи на ЕС и инициативи за обмен на знания;

53.призовава ЕС да продължи да се застъпва за многостранно сътрудничество, за основан на правила международен ред и за подкрепа за системата на ООН, за да поеме водещата роля в световен мащаб при изпълнението на Програмата до 2030 г. и да запълни празнотите, оставени от други, чрез изграждане на нови съюзи и укрепване на съществуващите, както и чрез сътрудничество с глобални партньори за осигуряване на финансиране; подчертава необходимостта от укрепване на международните договори и споразумения, например Парижкото споразумение, Конвенцията за биологичното разнообразие и регионалните инициативи за опазване;

54.отново заявява пълната си ангажираност с непреходната стойност на многостранното сътрудничество и подчертава, че наличието на модернизирана многостранна система за управление на търговията е от съществено значение; припомня подкрепата на ЕС за мандата на СТО и текущите преговори относно Договора на ООН за бизнеса и правата на човека;

55.изразява тревога относно годишния недостиг на инвестиции в приблизителен размер от 4 трилиона щатски долара при финансирането, необходимо за постигане на ЦУР, който се изостря допълнително от намаляващите равнища на официалната помощ за развитие (ОПР); настоятелно призовава ЕС и държавите членки да се стремят да гарантират, че отделят достатъчно финансиране за изпълнение на ангажимента за изразходване на 0,7% от своя брутен национален доход (БНД) за ОПР и за предоставяне на 0,2% от БНД като ОПР за най-слабо развитите държави;

56.силно насърчава проучването на възможности за привличане на частно финансиране, включително чрез съюза на капиталовите пазари; във връзка с това приветства „Платформата на инвеститорите за ЦУР“ на Програмата на ООН за развитие, която позволява на частните дружества да определят „области с възможности за инвестиции“, за да допринесат за устойчивото развитие, и насърчава по-нататъшните инвестиции, включително чрез публично-частни партньорства, за да се допринесе за преодоляване на недостига на финансиране за ЦУР, като се спазват критериите на Комитета за подпомагане на развитието към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие; допълнително насърчава борбата с незаконните финансови потоци, избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане;

57.изразява дълбока загриженост по повод перспективите за дългова криза за развиващите се държави, по-специално за държавите с ниски доходи и най-слабо развитите държави, и призовава за облекчаване и преструктуриране на дълга на засегнатите държави, като се вземат предвид принципите на Конференцията на ООН за търговия и развитие за насърчаване на отговорното отпускане и вземане на държавни заеми и принципите на ОИСР за устойчивост на дълга, както и ресурсният суверенитет, като първа стъпка; подчертава необходимостта от ефикасно и отговорно използване на наличните ресурси; признава значението, което за засегнатите държави имат финансирането въз основа на безвъзмездни средства или при много преференциални условия и инструментите, които не създават дълг; подчертава границите на световната финансова структура и недостатъчната международна подкрепа в това отношение; подчертава, че тези държави се нуждаят спешно от повече финансови ресурси и фискално пространство, за да се стимулира извършването на много по-големи инвестиции в ЦУР; във връзка с това отбелязва текущите преговори за създаване и прилагане на рамкова конвенция на ООН за международно сътрудничество в областта на данъчното облагане;

58.подчертава, че ефективните глобални партньорства следва да се основават на взаимно сътрудничество и да постигат общите цели на партньорите; подчертава значението на прозрачността, доброто управление и измеримото въздействие във всички усилия за сътрудничество за развитие;

59.подчертава стратегическото значение и потенциала на Global Gateway на ЕС като водещ инструмент за укрепване на устойчивите партньорства и осигуряване на висококачествена инфраструктура, като същевременно се подкрепят международните стандарти и дългосрочното икономическо и обществено развитие в държавите партньори;

60.насърчава по-тясното сътрудничество с държавите партньори, международните финансови институции, регионалните банки за развитие и местните заинтересовани страни с цел координиране на усилията за развитие, избягване на дублирането и максимално увеличаване на въздействието в подкрепа на Програмата до 2030 г., особено в нестабилни и засегнати от конфликти и разселване условия; подчертава, че програмите за сътрудничество за развитие следва да включват ясни механизми за оценка на въздействието и основан на участието мониторинг с участието на местните заинтересовани страни;

61.отново заявява, че ЦУР представляват единственият глобално съгласуван и всеобхватен набор от цели относно основните предизвикателства, пред които са изправени както развитите, така и развиващите се държави, и са най-добрият наличен към момента инструмент за справяне с първопричините за тези предизвикателства; отново потвърждава, че най-слабо развитите държави и държавите с ниски доходи като най-уязвими групи държави се нуждаят от засилена глобална подкрепа, за да постигнат ЦУР ; призовава ЕС да продължава и засилва ролята си в разискванията на Политическия форум на високо равнище през 2026 г., за да проправи пътя за ускорени действия с оглед на крайния срок за Програмата до 2030 г. и да насърчи ориентирана към бъдещето програма за устойчиво развитие в световен мащаб, която да продължи и след 2030 г.;

62.призовава ЕС и държавите членки да разработят планове за изпълнение с конкретни срокове за постигането на ЦУР, които да определят амбициозни цели след 2030 г. ; във връзка с това призовава Комисията да даде пример и да разработи всеобхватна стратегия, придружена от структуриран план за изпълнение на ЦУР; приветства първия доброволен преглед от страна на ЕС на изпълнението на ЦУР през 2023 г. и счита, че тези прегледи следва да се превърнат в редовни дейности;

63.посочва, че ЦУР също така представляват икономическа възможност за изграждане на истинско благосъстояние и приобщаваща и устойчива икономика, която насърчава конкурентоспособността, иновациите и устойчивостта, позволявайки на хората да живеят достоен живот при пълно зачитане на пределните възможности на планетата, включително на биологичното разнообразие и околната среда, като се използват нови технологии и се създават нови икономически сектори и работни места; подчертава, че преходът към устойчива и издръжлива икономика трябва да насърчава достойния труд, социалната закрила и силните трудови права в световен мащаб;

64.подчертава нуждата в съответствие с член 208 от ДФЕС да се гарантира съгласуваност на политиките за развитие с цел интегрирането на икономическите, социалните и екологичните аспекти на устойчивото развитие на всички етапи от цикъла на създаване на политики, за да се поощрят полезните взаимодействия между различните области на политиката, като се установят и съгласуват евентуални компромиси и като се предприемат мерки във връзка със страничните ефекти на международно равнище от политиките на ЕС;

65.изтъква, че независимото и адекватно финансирано гражданско общество, както и местните власти и общности са основни партньори за постигането на напредък по Програмата до 2030 г.; подчертава необходимостта да бъде създадено, подкрепено и защитено гражданското пространство и да се гарантира, че организациите на гражданското общество, включително местните неправителствени организации, участват пълноценно в постигането на ЦУР и получават подходящо дългосрочно и гъвкаво финансиране, особено в държавите, в които гражданското пространство се свива;

66.припомня, че жените и децата, особено момичетата, са непропорционално засегнати от икономическите кризи, ограниченото здравеопазване, изменението на климата, насилието и конфликтите, основани на пола, и че трайните неравенства продължават да ограничават пълноценното им участие в обществото; подчертава необходимостта от подходящо и гъвкаво финансиране, включително за местните организации и организациите за защита на правата на жените, много от които са изправени пред сериозни финансови ограничения;

67.подчертава, че устойчивият и приобщаващ икономически растеж в рамките на възможностите на планетата, конкурентоспособността и иновациите, както и силният частен сектор са незаменими фактори за устойчивото развитие и благосъстоянието на обществата, и изтъква, че цифровизацията, ИИ и чистите технологии имат потенциала да спомогнат за постигането на глобалните цели за устойчивост и затова трябва да имат своята роля във визията на ЕС за развитие; насърчава ЕС да използва влиянието си за постигане на напредък по Програмата до 2030 г. с цел да се реализират осезаеми подобрения в стандарта на живот, намаляването на бедността и разширяването на възможностите за бъдещите поколения, включително чрез подобрена устойчивост и иновации;

68.призовава ангажиментите, поети по време на срещата на върха за бъдещето от 2024 г., в Пакта за бъдещето и на 4-ата международна конференция за финансиране на развитието, проведена в Севиля през 2025 г., да бъдат превърнати в конкретни действия, а инвестициите да бъдат увеличени, за да се преодолее недостигът на финансиране за устойчиво развитие; подчертава, че всяка рамка за световно развитие за периода след 2030 г. трябва да бъде амбициозна, измерима и съсредоточена върху постигането на резултати;

69.подчертава значението на многостранните споразумения, по-специално в областта на околната среда, като ефективни рамки за насърчаване на международното сътрудничество и постигане на напредък по ЦУР, и насърчава ЕС да засили допълнително тяхното изпълнение и въздействие;

70.призовава за това многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2028 – 2034 г. да бъде в пълно съответствие с Програмата до 2030 г. и да допринася за постигането на ЦУР; подчертава, че ангажиментът на ЕС към ЦУР следва да бъде подкрепен от амбициозни финансови ангажименти в многогодишната финансова рамка за периода 2028 –2034 г.; призовава ЕС и неговите държави членки да осигурят допълнително финансиране за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него, както и за загуби и щети, в съответствие с Пътната карта от Баку до Белем, договорена на 29-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 29);

71.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.