А.като има предвид, че на 10 март 2023 г. дружеството Corteva Agriscience Belgium B.V., със седалище в Белгия, от името на Corteva Agriscience LLC, със седалище в Съединените щати, подаде заявление за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица DP202216 × NK603 × DAS-40279-9 (наричана по-нататък „ГМ царевица“), в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003; като има предвид, че заявлението се отнася също и за пускането на пазара на продукти, съдържащи или състоящи се от ГМ царевица за употреба, различна от употребата като храни и фуражи, с изключение на отглеждането;

Б.като има предвид, че на 30 октомври 2025 г. ЕОБХ прие положително научно становище във връзка с разрешението за ГМ царевица, което беше публикувано на 5 декември 2025 г.;

В.като има предвид, че ЕОБХ стигна до заключението, че ГМ царевица и нейните подкомбинации, описани в заявлението, са също толкова безопасни, колкото и конвенционалното им съответствие и изпитаните генетично немодифицирани референтни сортове царевица, по отношение на евентуалното въздействие върху здравето на човека и на животните и върху околната среда; като има предвид, че ЕОБХ стигна до заключението, че консумацията на храни и фуражи от генетично модифицирана царевица и нейните подкомбинации не поражда опасения, свързани с храненето на хората и животните; като има предвид, че в това становище не са разгледани няколко по-широки екологични, социално-икономически и кумулативни въздействия, за които ЕОБХ счита, че попадат извън обхвата на неговата компетентност;

Г.като има предвид, че ГМ царевица беше разработена чрез кръстосване, за да се съчетаят следните три отделни аспекта: DP202216, експресиращ ензима фосфинотрицин ацетилтрансфераза (PAT) за придаване на поносимост към хербициди, съдържащи амониев глуфосинат, и ендогенния протеин на царевицата с променена експресия (EPAE) ZMM28 за осигуряване на потенциал за подобряване на добива (YE) при полеви условия; NK603, експресиращ CP4 EPSPS и CP4 EPSPS L214P за придаване на поносимост към хербициди на основата на глифосат; и DAS-40278-9, експресиращ арилоксиалканоат диоксигеназа (AAD-1) за придаване на поносимост към хербициди от клас 2,4-D и арилоксифеноксипропионат (AOPP) Становище на ЕОБХ, https://doi.org/10.2903/j.efsa.2025.9746, стр. 7.;

Д.като има предвид, че само подкомбинацията NK603 × DAS- 40278-9 вече е била оценена от ЕОБХ; като има предвид, че заявителят не е представил никакви експериментални данни за подкомбинациите DP202216 x NK603 и DP202216 x DAS-40278-9, които не са оценявани преди това от ЕОБХ; като има предвид, че въпреки това ЕОБХ достигна до заключение, че тази подкомбинация не поражда опасения за безопасността;

Е.като има предвид, че в оценките за риска на ЕОБХ не са включени дългосрочни токсикологични проучвания или подробен анализ на кумулативните и комбинаторни ефекти, включително потенциални взаимодействия с остатъци от пестициди, които често се използват при отглеждането на царевица;

Ж.като има предвид, че по-голямата част от генетично модифицираните култури, включително ГМ царевица, са били генетично модифицирани, за да бъдат устойчиви на един или повече „добавъчни“ хербициди, които могат да се използват при отглеждането на ГМ култура, без тя да загине, както би се случило с една неустойчива на хербициди култура; като има предвид, че редица изследвания показват, че генетично модифицираните култури, които са устойчиви на хербициди, водят до по-широка употреба на добавъчни хербициди, до голяма степен поради появата на плевели, които са устойчиви на хербициди;

З.като има предвид, че устойчивите на хербициди генетично модифицирани култури принуждават земеделските стопани да използват система за управление на плевелите, която до голяма степен или изцяло е зависима от хербицидите, и същевременно се създава зависимост от използването на добавъчни хербициди, като неразделна част от производствената система; като има предвид, че засилената зависимост от добавъчните хербициди в земеделските стопанства, в които се засажда ГМ царевица, ще ускори появата и разпространението на плевели, устойчиви на тези хербициди, и по този начин ще доведе до необходимостта от още по-голяма употреба на хербициди, създавайки своеобразен порочен кръг за земеделските стопани; като има предвид, че вследствие на това неблагоприятните въздействия, произтичащи от прекомерната зависимост от хербициди, ще влошат здравето на почвите, качеството на водата и биологичното разнообразие над и под земята и ще доведат до повишена експозиция на хората и животните, евентуално и поради увеличаване на остатъчните вещества от хербициди в храните и фуражите;

И.като има предвид, че редица изследвания показват, че генетично модифицираните култури, които са устойчиви на хербициди, водят до по-широка употреба на добавъчни хербициди, до голяма степен поради появата на плевели, които са устойчиви на хербициди Вж. например Bonny, S., „Genetically Modified Herbicide-Tolerant Crops, Weeds, and Herbicides: overview and Impact“ (Генетично модифицирани култури, устойчиви към хербициди, плевели и хербициди: Преглед и въздействие“), Environmental Management, януари 2016 г., 57(1), стр. 31-48, https://doi.org/10.1007/s00267-015-0589-7 и Benbrook, C.M., „Impacts of genetically engineered crops on pesticide use in the U.S. - the first sixteen years“ („Въздействие на генетично създадени култури върху използването на пестициди в САЩ – първите шестнадесет години“), Environmental Sciences Europe, 28 септември 2012 г., том 24(1), https://doi.org/10.1186/2190-4715-24-24.; като има предвид, че вследствие на това трябва да се очаква, че ГМ царевица ще бъде изложена на по-високи и многократни дози хербициди, съдържащи глифосат, глуфосинат, AOPP и 2,4-D, и че следователно в реколтите може да e налично по-голямо количество остатъчни вещества и продукти на тяхното разграждане („метаболити“);

Й.като има предвид, че глуфосинатът е класифициран като токсичен за репродукцията (1B) и следователно отговаря на критериите за изключване, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2009/1107/oj).; като има предвид, че одобрението за използване на глуфосинат в Съюза изтече на 31 юли 2018 г. https://ec.europa.eu/food/plant/pesticides/eu-pesticides-database/start/screen/active-substances/details/79.;

К.като има предвид, че все още има значителна научна несигурност по отношение на безопасността на глифосата за човешкото здраве и околната среда; като има предвид, че през ноември 2015 г. ЕОБХ заключи, че е малко вероятно глифосатът да е канцерогенен, а през март 2017 г. Европейската агенция по химикали заключи, че не е необходимо класифициране; като има предвид, че противно на това, през 2015 г. Международната агенция за изследване на рака (специализираната агенция по ракови заболявания на Световната здравна организация) класифицира глифосата като вещество, което вероятно е канцерогенно за хората; като има предвид, че редица други неотдавнашни рецензирани научни изследвания потвърждават канцерогенния потенциал на глифосата Вж. например, https://doi.org/10.1016/j.mrrev.2019.02.001, https://doi.org/10.1093/ije/dyz017, https://doi.org/10.1371/journal.pone.0219610 и https://doi.org/10.1186/s13045-019-0767-9.; като има предвид, че списанието „Regulatory Toxicology and Pharmacology“ официално оттегли научния документ „Safety Evaluation and Risk Assessment of the Herbicide Roundup and Its Active Ingredient, Glyphosate, for Humans“ (Оценка на безопасността и на риска за хората от хербицида Roundup и неговата активна съставка глифосат), публикуван през 2000 г., който беше използван за защита на безопасността на глифосата в много оценки на риска, тъй като „бяха изразени опасения относно неговото авторство, валидността на констатациите от научните изследвания в контекста на погрешното представяне на приноса на авторите и спонсора на проучването и потенциалните конфликти на интереси на авторите“ https://doi.org/10.1006/rtph.1999.1371.;

Л.като има предвид, че в рецензирана научна статия от експерт, занимавал се с разработката на генетично модифицирани растения, се поставя под въпрос безопасността на генетично модифицираните култури, устойчиви на 2,4-D, поради неговото разграждане в цитотоксични разпадни продукти Lurquin, P.F., „Production of a toxic metabolite in 2, 4-D-resistant GM crop plants“ („Производство на токсичен метаболит в генетично модифицираните растения с поносимост към 2, 4-D“), 3 Biotech 6, 82 (2016 г.), https://doi.org/10.1007/s13205-016-0387-9;

М.като има предвид, че се счита, че оценката на остатъчните вещества от хербициди и техните метаболити, открити в генетично модифицираните растения, е извън правомощията на Експертната група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми, и че следователно такава оценка не се извършва като част от процеса на разрешаване на генетично модифицирани организми; като има предвид, че това представлява проблем, защото начинът, по който добавъчните хербициди се разграждат в съответното генетично модифицирано растение, както и съставът, а оттам и токсичността на метаболитите, могат да бъдат повлияни от самата генетична модификация Такъв реално е случаят с глифосата, както е посочено в мотивираното становище на ЕОБХ „Преглед на съществуващите максимално допустими граници на остатъчни вещества (МДГОВ) за глифосат“ в съответствие с член 12 от Регламент (ЕО) № 396/2005, Бюлетин на ЕОБХ, 2018 г.,16(5):5263, стр. 12, https://doi.org/10.2903/j.efsa.2018.5263.;

Н.като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 1829/2003 се изисква генетично модифицираните храни и фуражи да не оказват неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве, здравето на животните или околната среда, и се изисква при изготвянето на решението си Комисията да взема предвид всички съответни разпоредби на законодателството на Съюза и други легитимни фактори, свързани с разглеждания въпрос; като има предвид, че такива основателни фактори следва да включват задълженията на Съюза по целите на ООН за устойчиво развитие, Парижкото споразумение относно изменението на климата ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 4. и Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие ОВ L 309, 13.12.1993 г., стр. 3, ELI: http://data.europa.eu/eli/convention/1993/626/oj. (КБР);

О.като има предвид, че независимият мониторинг и наблюдение на потенциалните неблагоприятни последици за биологичното разнообразие, здравето на почвите, опрашителите и нецелевите организми продължава да бъде недостатъчно гарантиран;

П.като има предвид, че при наличието на научна несигурност следва да се прилага принципът на предпазливост, установен в член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

Р.като има предвид, че Съюзът, като договаряща страна по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, и в съответствие с член 3 от нея, носи отговорност за това да гарантира, че дейностите в рамките на неговата юрисдикция или контрол не причиняват вреди на околната среда на други държави;

С.като има предвид, че подновяването на разрешението за ГМ царевица от страна на Съюза не би било в съответствие с международните ангажименти за намаляване на пестицидите През декември 2022 г. на 15‑ата конференция на страните по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (COP15) беше договорена глобалната рамка за биологичното разнообразие, която включва глобална цел за намаляване на риска от пестициди с най-малко 50% до 2030 г. (вж. https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_22_7834)., като се има предвид повишената експозиция на хората, животните и околната среда на глифосат и глуфосинат в държавите, в които се отглежда тази устойчива на хербициди генно модифицирана култура, наред с потенциално сериозните последици за здравето във връзка с това;

Т.като има предвид, че отглеждането на ГМ царевица не е разрешено в Съюза;

У.като има предвид, че Решение за изпълнение (ЕС) 2026/1443 на Комисията ще позволи внос в Съюза, който не отговаря на стандартите, спазвани от земеделските стопани в Съюза, като по този начин ще ги постави в неблагоприятно конкурентно положение;

Ф.като има предвид, че в заключенията на стратегическия диалог относно бъдещето на селското стопанство https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/priorities-2019-2024/european-green-deal/agriculture-and-green-deal/strategic-dialogue-future-eu-agriculture_bg. в ЕС Комисията се призовава да преразгледа своя подход към достъпа до пазара за внос и износ на селскостопански хранителни продукти предвид предизвикателството, свързано с различаващите се стандарти на Съюза и на неговите търговски партньори; като има предвид, че по-справедливите търговски отношения в световен мащаб, съгласувани с целите за здравословна околна среда, бяха едно от основните искания на земеделските стопани по време на демонстрациите през 2023, 2024 и 2025 г.;

Х.като има предвид, че Парламентът многократно е подчертавал, че Комисията не следва да разрешава ГМО в случаите, когато държавите членки не са постигали квалифицирано мнозинство в Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите или в Апелативния комитет, за да се противодейства на трайния демократичен дефицит;

Ц.като има предвид, че макар и сама да отчита недостатъците по отношение на демократичността, липсата на подкрепа от страна на държавите членки и възраженията на Парламента, Комисията продължава да разрешава ГМО;

Ч.като има предвид, че подходът „Едно здраве“ изисква при оценката на дългосрочната устойчивост и безопасност на ГМО да се взема предвид взаимозависимостта между здравето на хората, животните, растенията и околната среда;