<?xml version="1.0" encoding="UTF-8" standalone="no"?><SDOCTA xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="TA.xsd"><IDENT><STRING BOLD="on">P10_TA(2026)0270</STRING></IDENT><TI><STRING BOLD="on">Осъществимост на 28-и данъчен режим и потенциалът му за подкрепа на конкурентоспособността на ЕС</STRING></TI><HIDDEN><STRING HIDDEN="on" ITALIC="on">(A10-0167/2026 - Докладчик: Людовит Одор)</STRING></HIDDEN><TXTLST><RESOL><TI><STRING BOLD="on">Резолюция на Европейския парламент от 9 юли 2026 г. относно осъществимостта на 28-и данъчен режим и неговия потенциал за подкрепа на конкурентоспособността на ЕС (2025/2211(INI))</STRING></TI><TEXT><PREAMBLE><PRINIT><STRING ITALIC="on">Европейският парламент,</STRING></PRINIT><GRVISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид член 4, параграф 2, буква а), член 5, член 6, точка ж), член 50, член 113, член 114, параграф 1, член 115, член 116 и член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид предложението на Комисията от 18 март 2026 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно корпоративната правна рамка „28-и режим“ – EU Inc., (COM(2026)0321)</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид своята резолюция от 20 януари 2026 г., съдържаща препоръки към Комисията относно 28-ия режим: нова правна рамка за иновативни дружества<FOOTNOTE><FIELD> Приети текстове, P10_TA(2026)0002.</FIELD></FOOTNOTE>,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид съобщението на Комисията от 21 октомври 2025 г., озаглавено „Работна програма на Комисията за 2026 г. — Моментът за независимост на Европа“ (COM(2025)0870),</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид съобщението на Комисията от 19 март 2025 г., озаглавено „Съюз на спестяванията и инвестициите. Стратегия за насърчаване на благосъстоянието на гражданите и икономическата конкурентоспособност в ЕС“ (COM(2025)0124),</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид съобщението на Комисията от 29 януари 2025 г., озаглавено „Компас за конкурентоспособността на ЕС“(COM(2025)0030),</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид съобщението на Комисията от 28 май 2025 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за стартиращи и разрастващи се предприятия – Изберете Европа за стартиране и разрастване“ (COM(2025)0270),</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид доклада на Марио Драги от 9 септември 2024 г., озаглавен „Бъдещето на европейската конкурентоспособност“ (доклада Драги),</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид доклада на Енрико Лета от 17 април 2024 г., озаглавен „Много повече от пазар“,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид предложението на Комисията от 12 септември 2023 г. за директива на Съвета относно уредбата за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа (БЕФИТ) (COM(2023)0532),</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид позицията си от 13 ноември 2025 г. относно предложението за директива на Съвета относно уредбата за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа (БЕФИТ)<FOOTNOTE><FIELD> Приети текстове, P10_TA(2025)0268.</FIELD></FOOTNOTE>,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид предложението на Комисията от 12 септември 2023 г. за директива на Съвета за създаване на система за данъчно облагане по главно управление за микро-, малките и средните предприятия и за изменение на Директива 2011/16/ЕС (COM(2023)0528),</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид позицията си от 10 април 2014 г. относно предложението за директива на Съвета за създаване на система за данъчно облагане по главно управление за микро-, малките и средните предприятия и за изменение на Директива 2011/16/ЕС<FOOTNOTE><FIELD> OВ C, C/2025/1326, 13.3.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/1326/oj.</FIELD></FOOTNOTE>,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид предложението на Комисията от 25 октомври 2016 г. относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) (COM(2016)0683),</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид предложението на Комисията от 25 октомври 2016 г. за директива на Съвета относно обща основа за облагане с корпоративен данък (COM(2016)0685),</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид предложението на Комисията от 11 май 2022 г. за директива на Съвета за определяне на правила за данъчно облекчение за намаляване на преференциалното данъчно третиране на дълга и за ограничаване на възможността за приспадане на лихви за целите на корпоративния подоходен данък (COM(2022)0216),</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид препоръката на Комисията от 18 март 2026 г. относно определението за иновативни предприятия, иновативни стартиращи предприятия и иновативни разрастващи се предприятия;</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид експресно проучване на Евробарометър № 559 от февруари до април 2025 г. „Стартиращи предприятия, разрастващи се предприятия и предприемачество“;</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 19 март 2026 г.,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид член 55 от своя Правилник за дейността,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A10-0167/2026),</P></VISA></GRVISA><GRCONS><CONS><P><NO.P>А.</NO.P>Като има предвид, че ЕС, в качеството си на най-големия интегриран пазар в света с над 450 милиона потребители, губи своето икономическо конкурентно предимство<FOOTNOTE><FIELD> Draghi, M., The future of European competitiveness („Бъдещето на европейската конкурентоспособност“), 2024 г.</FIELD></FOOTNOTE> поради комбинацията от структурни слабости, засилената глобална конкуренция за привличане на капитал, предприятия и таланти и сложната и фрагментирана регулаторна рамка;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Б.</NO.P>като има предвид, че икономическата конкурентоспособност, която е в основата на най-важните политики на ЕС и спешен политически приоритет, поставен от интеграцията на вътрешния пазар, растежа на производителността, значителните публични и частни инвестиции и цифровия и екологичния преход, може да укрепи просперитета на ЕС чрез създаване на висококачествени работни места, да поддържа нашия икономически и социален модел и следователно да повиши благосъстоянието на нашите граждани и общества;</P></CONS><CONS><P><NO.P>В.</NO.P>като има предвид, че според оценките пречките пред вътрешната търговия на единния пазар на ЕС се равняват на тарифна ставка от 44% за стоките и 110% за услугите<FOOTNOTE><FIELD> Реч от 16 декември 2024 г. на Алфред Камер, директор на Европейския департамент на Международния валутен фонд, озаглавена „Изборът на Европа: Политики за растеж и устойчивост“.</FIELD></FOOTNOTE>, които продължават да представляват значителна тежест за растежа на предприятията и инвестициите в ЕС, и подчертава необходимостта да се премине към по-интегрирана, опростена и амбициозна рамка;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Г.</NO.P>като има предвид, че капацитетът за постигане на по-голяма хармонизация в областта на данъчното облагане и регулаторната рамка остава ограничен от изискването за единодушие, приложимо за тази област на политиката; като има предвид, че по-нататъшната хармонизация и задълбочаването на вътрешния пазар са от основно значение за повишаване на конкурентоспособността на ЕС и за намаляване на административната тежест и разходите за трансгранична икономическа дейност; като има предвид, че намаляването на пропуските в агресивното данъчно планиране и други практики за избягване на данъци следва да бъде от основно значение за повишаване на конкурентоспособността на ЕС, както е предвидено в програмата „Една Европа, един пазар“;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Д.</NO.P>като има предвид, че укрепването на конкурентоспособността на Съюза е тясно свързано със затвърждаването на неговата стратегическа автономност и способността за намаляване на външните икономически зависимости в стратегически и критични сектори;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Е.</NO.P>като има предвид, че предприятията в ЕС, по-специално малките и средните предприятия (МСП), стартиращите и разрастващите се предприятия, и техният иновационен потенциал са структурно възпрепятствани от продължаващата разпокъсаност на регулаторните рамки между държавите членки; като има предвид, че регулаторното и данъчното многообразие и свързаните с него разходи за ориентиране в непознати, различни и често несъвместими национални среди възпрепятстват общоевропейското финансиране и разрастване на дружествата и че е налице спешна необходимост от преодоляване на тази разлика в конкурентоспособността<FOOTNOTE><FIELD> Резолюция на Европейския парламент от 20 януари 2026 г., съдържаща препоръки към Комисията относно 28-ия режим: нова правна рамка за иновативни дружества.</FIELD></FOOTNOTE>; че благоприятната, предвидима и пропорционална регулаторна среда е от съществено значение, за да се даде възможност на дружествата да инвестират, да се разрастват и да се конкурират в световен мащаб; като има предвид, че ЕС следва да засили ангажимента си за свобода на предприемачеството и премахване на пречките; като има предвид, че чрез предоставянето на хармонизирана рамка 28-ият режим би улеснил достъпа на МСП от ЕС до капитал, би допринесъл за намаляването на икономическите и териториалните различия в Съюза, гарантирайки балансирани условия за достъп и развитие между различните региони и би улеснил инвеститорите при предоставянето на финансиране на дружества, намиращи се в друга държава членка;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Ж.</NO.P>като има предвид, че цялостното намаляване на административната тежест съгласно предложения регламент относно установяване на 28-ия режим се оценява на между 328 милиона евро и 440 милиона евро за период от 10 години<FOOTNOTE><FIELD> Предложение на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно корпоративната правна рамка „28-и режим“ – EU Inc.</FIELD></FOOTNOTE>;</P></CONS><CONS><P><NO.P>З.</NO.P>Като има предвид, че за МСП, малките дружества със средна пазарна капитализация, стартиращите и разрастващите се предприятия трудностите при разбирането на различните бизнес среди в ЕС, включително поради езикови бариери, липса на достъп до информация или правила и изисквания, въпроси, свързани с данъчното облагане и издаването на разрешения за стопанска дейност, представляват най-значителните пречки пред тяхната трансгранична дейност и пред разрастването им в рамките на ЕС; като има предвид, че данъчното облагане, и по-специално въпросите, свързани с данъка върху добавената стойност (ДДС), издаването на разрешения и разрешителни, са основните пречки за тяхното разрастване в други държави от ЕС<FOOTNOTE><FIELD> Доклад на Европейската комисия „Евробарометър № 559 – Стартиращи предприятия, разрастващи се предприятия и предприемачество“, 2025 г.</FIELD></FOOTNOTE>;</P></CONS><CONS><P><NO.P>И.</NO.P>като има предвид, че към 2025 г. в Европа е имало само 331 дружества „еднорози“, докато в САЩ те са били 1 963, и като има предвид, че между 2008 г. и 2021 г. близо 30 % от тях са преместили седалището си извън ЕС; като има предвид, че голяма част от дружествата напускат ЕС, за да намерят необходимия капитал в други юрисдикции; като има предвид, че това се дължи на по-добрия достъп до големи пазари, подкрепяща бизнес среда, по-добър достъп до рисков капитал, повишена наличност и мобилност на талантливи и квалифицирани работници, нефрагментирана регулаторна рамка и не толкова сложна данъчна среда и по-широка достъпност на схемите за участие на служителите в собствеността, които биха благоприятствали трансграничните инвестиции и привличането и задържането на икономически и производствени дейности в техните икономики<FOOTNOTE><FIELD> Draghi, M., The future of European competitiveness („Бъдещето на европейската конкурентоспособност“), 2024 г.</FIELD></FOOTNOTE>;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Й.</NO.P>като има предвид, че както се посочва в доклада на Драги, за иновативните дружества желаещите държави членки могат да проучат в рамките на засилено сътрудничество доброволен 28-и правилник за дружествата, с който се хармонизират законодателството в областта на дружественото право и несъстоятелността, както и няколко ключови аспекта на данъчното облагане, които постепенно трябва да станат по-амбициозни<FOOTNOTE><FIELD> Draghi, M., The future of European competitiveness („Бъдещето на европейската конкурентоспособност“), 2024 г.</FIELD></FOOTNOTE>;</P></CONS><CONS><P><NO.P>К.</NO.P>като има предвид, че както се посочва в доклада на Лета, данъчното облагане е друга област, в която сложността е основна пречка пред трансграничната търговия и инвестиции, а регулаторната разпокъсаност може да превърне единния пазар в пречка за МСП; като има предвид, че в доклада 28-ият режим се определя като ключов инструмент, който да им даде възможност да се възползват в пълна степен от единния пазар<FOOTNOTE><FIELD> Letta, E., Much more than a market („Много повече от пазар“), 2024 г.</FIELD></FOOTNOTE>;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Л.</NO.P>като има предвид, че данъчното измерение на 28-ия режим следва да зачита рамката за компетентност, предвидена в Договорите, и да бъде проектирано така, че да подкрепя пълния жизнен цикъл на дружествата; като има предвид, че в доклада на Драги се посочва, че ЕС не разполага с инвестиции в рисков капитал на всеки етап от развитието на стартиращите предприятия (първоначален, ранен и късен етап) в резултат на липсата на възможности за разрастване;</P></CONS><CONS><P><NO.P>М.</NO.P>като има предвид, че потенциалните ползи от един незадължителен общоевропейски бизнес режим, който значително опростява целия процес на бъдещо разширяване към нови пазари както в рамките на ЕС, така и извън него, се състоят в повишена правна сигурност, по-ниски разходи за привеждане в съответствие, опростени регулаторни и данъчни процедури и еднакви условия на конкуренция с конкуриращи се юрисдикции извън ЕС; като има предвид, че е необходимо да се гарантира яснота и правна сигурност за европейските и чуждестранните инвеститори чрез предоставяне на по-прости и по-добре хармонизирани правила, включително в областта на данъчното облагане, които им позволяват да инвестират зад граница с увереност;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Н.</NO.P>като има предвид, че за да се справят с тези политики и политически цели, ЕС и неговите държави членки трябва да действат координирано, амбициозно и ориентирано към резултатите;</P></CONS><CONS><P><NO.P>О.</NO.P>Като има предвид, че завършването на Съюза на спестяванията и инвестициите е от съществено значение за мобилизирането на частен капитал в ЕС и за ефективното му насочване към икономиката, по-специално към МСП, стартиращите и разрастващите се предприятия; че един по-задълбочен, по-интегриран и по-достъпен капиталов пазар би подобрил достъпа до финансиране и би насърчил дългосрочните инвестиции; че по-нататъшната интеграция на европейските финансови пазари е от ключово значение за укрепване на конкурентоспособността на Съюза, за предотвратяване на изтичането на дружества към други юрисдикции и за гарантиране, че европейските спестявания финансират растежа и иновациите в рамките на единния пазар;</P></CONS><CONS><P><NO.P>П.</NO.P>като има предвид, че допълнителните модули, произтичащи от 28-ия режим, могат да играят роля в подкрепа на трансграничното развитие на дългосрочни спестовни и пенсионни продукти; като има предвид, че в контекста на данъчното облагане тези режими следва да си взаимодействат съгласувано с националните данъчни рамки;</P></CONS></GRCONS></PREAMBLE><DISPOSITIF><ACTLST><ACTINIT><STRING BOLD="on"><STRING ITALIC="on">Общи принципи</STRING></STRING></ACTINIT><ACTION><P><NO.P>1.</NO.P>приветства законодателното предложение на Комисията за 28-и режим („EU Inc“) за дружествата; отчита потенциалното му системно въздействие върху функционирането на единния пазар и цялостната конкурентоспособност на европейската икономика; при все това подчертава, че предложението за 28-ия режим за дружествата не трябва да замества по-нататъшните законодателни усилия за намаляване на разпокъсаността и различията между регулаторните рамки на държавите членки;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>2.</NO.P>изтъква приемането на резолюция, съдържаща препоръки към Комисията относно 28-ия режим: нова правна рамка за иновативни дружества;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>3.</NO.P>приветства приемането на програмата „Една Европа, един пазар“ за отключване на потенциала на единния пазар; отбелязва призива на Европейския съвет за приемане на 28-и правен режим; отбелязва липсата на позовавания от страна на Европейския съвет на целенасочено хармонизиране на данъчната политика по тази програма, особено като се има предвид, че МСП избраха разпокъсаността на данъчното облагане и облагане с ДДС като най-често срещаната пречка пред разрастването им;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>4.</NO.P>подчертава факта, че в повечето случаи данъчното облагане е от изключителната компетентност на държавите членки, но от друга страна – особено що се отнася до процедурите – има възможност за по-нататъшно опростяване или за целенасочена хармонизация, като се обърне внимание на различните режими относно привеждането в съответствие, сложното и разпокъсано третиране по отношение на облагането с корпоративен данък, задълженията за докладване и административните пречки при третирането на трансграничните инвестиции; подчертава положителния принос на предишните законодателни инициативи на ЕС в областта на данъчното облагане, по-специално в борбата с отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и данъчните измами, които допълват националните правни рамки;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>5.</NO.P>призовава за това 28-ият режим да бъде амбициозен по същество, включително по отношение на данъчните аспекти, при същевременно пълно спазване на Договорите, за да се даде възможност на МСП, малките дружества със средна пазарна капитализация и иновативните дружества да се разрастват и да работят безпроблемно без транснационални пречки в рамките на единния пазар на ЕС;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>6.</NO.P>Подчертава, че 28-ият режим не трябва при никакви обстоятелства да дава възможност за заобикаляне на задължителната национална защита на работниците, техните социални права, представители и синдикалните организации, нито да се превръща в средство за подкопаване, намаляване или отслабване на съществуващите равнища на защита на равнището на ЕС или на национално равнище; подчертава, че 28-ият режим следва да подкрепя иновациите, прозрачността на политиките на дружествата и измеримия растеж и възможностите за разрастване на дружествата, като насърчава премахването на правните и данъчните пречки, които ограничават трансграничното развитие и разширяване, както и данъчната справедливост, като същевременно ефективно предотвратява данъчните, социалните и регулаторните различия;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>7.</NO.P>подчертава, че ползите от цифровизацията и опростяването на изискванията за съответствие, които ще бъдат въведени в рамките на данъчния модул на 28-ия режим (наричан по-долу „данъчен модул“), следва да бъдат достъпни за всички дружества в рамките на „EU Inc.“;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>8.</NO.P>счита, че 28-ият режим е стратегическа стъпка към по-нататъшно разширяване на единния пазар, като по този начин се дава тласък на европейската интеграция и се подобрява функционирането на единния пазар и неговата конкурентоспособност;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>9.</NO.P>подчертава, че 28-ият режим следва да бъде въведен посредством модулен подход; разбира, че предложеният регламент за създаване на корпоративна правна рамка („EU Inc.“) е първа стъпка, към която могат да бъдат добавени други модули, включително относно данъчното облагане (данъчен модул); счита, че тези бъдещи модули следва да обхващат съответните аспекти на целия жизнен цикъл на дружествата и да бъдат непрекъснато оценявани спрямо международни референтни показатели;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>10.</NO.P>счита, че данъчният модул би могъл да бъде добавен към законодателното предложение за регламент за създаване на корпоративна правна рамка („EU Inc.“), която следва да обхване областта на данъчното облагане, по целенасочен, амбициозен и пропорционален начин; счита, че потенциалните ползи от данъчния модул включват по-ниски разходи за привеждане в съответствие, опростените регулаторни процедури, повишената правна сигурност, предвидимост и по-лесен достъп до трансграничните пазари, като по този начин би бил подобрен и задълбочен единния европейски пазар;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>11.</NO.P>отбелязва, че за да може да се постигне данъчен модул съгласно съществуващата рамка на Договора и когато приложимата законодателна процедура не дава резултати, следва да се обмисли структура с възможност за участие в съответното законодателство или засилено сътрудничество като крайна мярка, за да се преодолеят недостатъците на данъчната политика; отбелязва, че за данъчната политика продължава да се прилага гласуване с единодушие в Съвета на ЕС; счита, че преходът към използването на гласуване с квалифицирано мнозинство е необходим в някои аспекти на данъчната политика, като например при прилагането на международни споразумения, подписани от всички държави членки, някои административни процедури или правни определения, за да се предотврати ограничаването с единодушие на регулаторната хармонизация и възпрепятстването на гражданите и предприятията да се възползват в пълна степен от единния пазар; отбелязва, че такъв модул следва да бъде проектиран като незадължителна, ясна и сигурна от правна гледна точка система, отворена за присъединяване на други държави членки по всяко време, като се избягва по-нататъшно фрагментиране и се гарантира съгласуваността на единния пазар;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>12.</NO.P>настоява, че 28-ият режим трябва ефективно да намали сложността на спазването на изискванията за участващите дружества и не трябва да създава паралелна нормативна уредба, която се наслагва върху националните правни системи, водейки до повече правни нарушения, припокривания или несъответствия, или допълнителна административна тежест; припомня, че основна цел на новия режим са опростяването и конкурентоспособността и че те трябва да бъдат гарантирани по всяко време, при стремеж към възходящо социално сближаване;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>13.</NO.P>подчертава, че целта на 28-ия режим и неговия данъчен модул не е да се създаде несправедливо данъчно предимство за дружествата или за техните служители, а значително да се намалят сложността и административната тежест, които произтичат от различните задължения, като същевременно се отчитат особеностите на тези дружества;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>14.</NO.P>подчертава, че за да се избегне допълнителна сложност, разпоредбите на 28-ия режим следва да бъдат в съответствие с всички други важни предложения на Комисията и съответните насоки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно по-голямата интеграция в рамките на единния пазар, а именно в областта на данъчното облагане и приложимото данъчно законодателство, по-специално в рамките на ЕС за борба с избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане, включително Директивата срещу избягването на данъци<FOOTNOTE><FIELD> Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар (ОВ L 193, 19.7.2016 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2016/1164/oj).</FIELD></FOOTNOTE>;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>15.</NO.P>призовава за модулен и пилотен подход за 28-ия режим с водеща роля за дружественото право; подчертава, че тези модули трябва ефективно да намалят сложността на спазването на изискванията за участващите дружества, но настоява за приемането на пътна карта относно това какво следва да се добави и кога, която да бъде известна от самото начало и непрекъснато да се коригира в рамките на периодичен демократичен процес на преглед;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>16.</NO.P>подчертава в този контекст, че с цел да се гарантира (политическа) осъществимост и за да се запази контролът на държавите членки върху значителна част от тяхната данъчна политика, както е предвидено в настоящите правни рамки, обхватът на данъчния модул следва да бъде ограничен до, като отправна точка, подгрупа от дружества, като например ориентирани към трансграничен растеж стартиращи и разрастващи се предприятия, които обикновено генерират само ограничени приходи от корпоративен подоходен данък за държавите членки; отбелязва препоръката на Комисията от 18 март 2026 г. за установяване на определение за такива дружества, като се използват критерии като техните разходи за научноизследователска и развойна дейност и техния размер, която придружава предложението „EU Inc.“;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>17.</NO.P>подчертава, че всички данъчни стимули в рамката на 28-ия режим трябва да бъдат напълно съвместими с правилата за държавна помощ и разработени по начин, при който се избягва вредната данъчна конкуренция, като същевременно се гарантират еднакви условия на конкуренция в рамките на единния пазар;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>18.</NO.P>отново заявява, че дружествата, които доброволно изберат да участват в 28-ия режим и неговия данъчен модул, следва да бъдат обвързани от неговите правила и че изборът им да участват в тях трябва да бъде автоматично признат в правните рамки на всички държави членки, за да могат тези дружества да извършват дейност като всяко друго дружество с национална регистрация на пазара на която и да било държава членка; припомня, че влизането в 28-ия режим следва да бъде незадължително, но излизането от него следва да бъде задължително при постигането на ясно определени критерии, включително първоначално публично предлагане; подчертава в този контекст, че следва да се прилага принципът на недискриминация по отношение на националните правни форми на дружествата;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>19.</NO.P>отбелязва, че трябва да бъдат установени условия за оттегляне за дружествата, които решат да се откажат по собствена инициатива, включително изисквания за уведомяване, възможни минимални периоди на участие и влизане в сила на оттеглянето, и че след като бъдат изпълнени съответните критерии за оттегляне, трябва да се предостави достатъчно време, за да се даде възможност за необходимата трансформация на дружествата, като се гарантира предвидим и постепенен преход, като същевременно се сведат до минимум възможностите за регулаторен арбитраж;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>20.</NO.P>признава, че неутралността на правната форма и недопускането на данъчна дискриминация са от съществено значение за осигуряването на достатъчно търсене на режима; призовава Комисията при необходимост да измени свързаните с данъчното облагане разпоредби на правото на ЕС, било пряко или косвено, за да се гарантира, че дружествата, извършващи дейност съгласно 28-ия режим, могат да попаднат в техния собствен обхват, и да опрости и допълнително да хармонизира процедурите за достъп до ползите от тези директиви;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>21.</NO.P>счита, че на ранните етапи от жизнения цикъл на дадено дружество бързината и простотата, без да е необходимо да се установяват отделни правни форми във всяка държава членка, са от решаващо значение за превръщането на иновативната концепция в жизнеспособен субект; подчертава, че за 28-ия режим по подразбиране трябва да бъде определена единна, изцяло цифрова регистрация в рамките на обслужването на едно гише, заедно с предоставянето на единен данъчен номер, включително напълно стандартизирана документация, образци и единен интерфейс за подаване на данъчни декларации, както и зачитане на принципа „първо на английски език“ за комуникация, без да се компрометира употребата на другите официални езици на ЕС; припомня, че 28-ият режим следва да съчетава ясна правна структура, съдържателни и предварително количествено измерими ползи за дружествата, както и стабилна институционална подкрепа; подчертава полезните взаимодействия с предложението относно създаването на европейските бизнес портфейли (COM(2025)0838), които са предназначени да създадат безпроблемна и сигурна среда за цифрово взаимодействие между икономическите оператори и органите от публичния сектор;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>22.</NO.P>отбелязва, че обслужването на едно гише или друго централно звено също следва да функционира като цифрова платформа в подкрепа на дружествата през целия им жизнен цикъл в рамките на 28-ия режим и различните му модули; подчертава, че тя следва да предоставя рационализиран достъп до съответната регулаторна, данъчна и административна информация във всички държави членки, като гарантира прозрачност и правна сигурност, както и да включва възможността за включване, управление и прекратяване на дейности;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>23.</NO.P>без да се засягат каквито и да било допълнителни защитни мерки, подчертава, че мерките за борба с избягването на данъци, предвидени в действащото законодателство на ЕС, трябва да се прилагат задълбочено; подчертава, че само дружества, които извършват реална икономическа дейност в рамките на ЕС следва да имат достъп до данъчния модул, както и че този модул не следва да води до създаването на фиктивни дружества или дружества „пощенски кутии“, тъй като тези практики подкопават регулаторната цялост, нарушават лоялната конкуренция и подриват истинската икономическа дейност в рамките на ЕС; подчертава, че данъчният модул не бива да се превръща в инструмент за „данъчен туризъм“ и при никакви обстоятелства не трябва да се превръща в средство за неправомерно намаляване или заобикаляне на съществуващите равнища на данъчно облагане на равнището на ЕС или на национално равнище;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>24.</NO.P>счита, че дружество, за което официално е установено нарушение на задължителните правила по отношение на измамите, данъчното облагане, невнасянето на вноски за социална сигурност или участието на работниците и служителите, не следва да бъде допускано да използва данъчния модул;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>25.</NO.P>подчертава, че е необходима прозрачна, отчетна и ефективна рамка за финансово отчитане и че единните счетоводни стандарти следва да се прилагат по подразбиране за всички дружества, извършващи дейност съгласно 28-ия режим във всички участващи държави членки, като се основават на международно признати стандарти, като например Международните стандарти за финансово отчитане, когато е целесъобразно;</P></ACTION></ACTLST><ACTLST><ACTINIT><STRING BOLD="on"><STRING ITALIC="on">Данъчно облагане на корпоративния доход</STRING></STRING></ACTINIT><ACTION><P><NO.P>26.</NO.P>счита, че липсата на хармонизация на политиката в областта на корпоративното данъчно облагане представлява значителна пречка за трансграничната икономическа дейност в рамките на ЕС, като същевременно увеличава рисковете от агресивно данъчно планиране; ето защо предлага, за да се осигури ясен, ефективен и прозрачен данъчен режим, бъдещият данъчен модул да има за цел създаването на единна консолидирана основа за облагане с корпоративен данък за участващите дружества в целия ЕС; припомня по-ранни инициативи, като например общата основа за облагане с корпоративен данък, ОКООКД, БЕФИТ и модела на системата за данъчно облагане по главно управление за МСП, и предлага данъчният модул да осигури единен метод за определяне на облагаемия доход в съответствие с насоките на ОИСР, като по този начин се премахне разпокъсаността при изчисляването на данъчната основа и се намали трансграничната несигурност; подчертава, че данъчният модул не трябва допълнително да ограничава свободата на преценка на държавите членки да определят ставките на корпоративния данък; подчертава, че 28-ият режим следва да даде приоритет на действителната консолидация, за да се гарантира ефективното трансгранично приспадане на загубите, като по този начин се стимулират трансграничните инвестиции;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>27.</NO.P>отбелязва, че с оглед на предложението за данъчно облекчение за намаляване на преференциалното данъчно третиране на дълга модулът следва да насърчава неутралност между дълговото и капиталовото финансиране, така че да се премахне структурната неравнопоставеност по отношение на данъците и да се засилят инвестициите с дялово участие, което е особено важно за стартиращите и разрастващите се предприятия, които разчитат предимно на капиталово финансиране в ранните етапи на своето развитие;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>28.</NO.P>предлага 28-ият режим да се стреми към опростяване на данъчната администрация и към намаляване на трансграничната несигурност, включително, когато е възможно, чрез стандартизиране на данъчните декларации, избягване на дублиращите се декларации, подобряване на комуникацията между данъчните органи и прилагане на принципа „предимство за цифровите технологии“;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>29.</NO.P>предлага консолидираната данъчна основа да бъде възприета сред държавите членки, като се използва предварително договорена формула, отразяваща реалната икономическа дейност, като например продажби, труд, материални активи и цифрово присъствие, като сложните спорове относно трансферното ценообразуване в групата в рамките на режима се заменят с прозрачен метод на разпределение в съответствие с насоките на ОИСР; подчертава, че това би представлявало както опростяване, така и инструмент за борба с избягването на данъци;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>30.</NO.P>припомня, че данъчните ставки трябва да останат в рамките на компетентността на държавите членки; отбелязва обаче, че те биха могли да бъдат подавани чрез единен интерфейс за подаване;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>31.</NO.P>подчертава, че двойното данъчно облагане трябва да бъде ефективно предотвратено например чрез единна дефиниция и класификация на капиталовите печалби, плащанията в рамките на режима или автоматичното взаимно признаване на данъчния статут;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>32.</NO.P>предлага държавите членки да обмислят въвеждането на специални състави в рамките на своите национални съдилища, занимаващи се със спорове относно данъчния модул, и тези състави да могат да решават спорове на английски език;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>33.</NO.P>подчертава, че трансграничното разрастване може да доведе до чести свързани с корпоративната мобилност събития и реорганизации, както и че с намерението за възползване от съществуващата рамка за неутрални по отношение на данъците операции, данъчният модул следва да включва разширяване на съществуващото право на ЕС и да разглежда свързаните с мобилността данъчни търкания чрез засилена административна координация и по-голяма материалноправна сигурност, като същевременно гарантира, че за всички мерки за опростяване продължават да се прилагат подходящи гаранции срещу злоупотреби<FOOTNOTE><FIELD> Европейски парламент, Тематичен отдел „Икономика и растеж“; Filip Debelva, Joris Luts, Anne Mieke Vandekerkhove, Niels Bammens, проучване относно Feasibility of a 28th Tax Regime and Its Potential to Support EU Competitiveness (Осъществимостта на 28-ия данъчен режим и неговият потенциал за подкрепа на конкурентоспособността на ЕС), 2026 г.</FIELD></FOOTNOTE>;</P></ACTION></ACTLST><ACTLST><ACTINIT><STRING BOLD="on"><STRING ITALIC="on">Данък върху добавената стойност</STRING></STRING></ACTINIT><ACTION><P><NO.P>34.</NO.P>подчертава, че за да се намали тежестта, свързана със спазването на изискванията, участниците в режима трябва да работят съгласно централизирана рамка за ДДС, при която единният идентификационен номер за целите на ДДС в ЕС и цифровият портал за обслужване на едно гише<FOOTNOTE><FIELD> Пакет „ДДС в ерата на цифровите технологии“ (ViDA).</FIELD></FOOTNOTE> трябва да обхващат декларациите и възстановяванията във всички държави членки, включително чрез навременни и ефикасни процедури за възстановяване и намалена нужда от многократно регистриране; подчертава, че е важно да се насърчава използването на оперативно съвместими цифрови решения, включително електронно фактуриране, за да се опрости спазването на изискванията, да се повиши прозрачността и да се намалят административните разходи; припомня, че целта на данъчния модул следва да бъде опростяване на процедурите, а не хармонизиране на ставките на ДДС, което да даде възможност на дружествата да се разширяват, без да се умножават административните интерфейси;</P></ACTION></ACTLST><ACTLST><ACTINIT><STRING BOLD="on"><STRING ITALIC="on">Данък при източника</STRING></STRING></ACTINIT><ACTION><P><NO.P>35.</NO.P>подчертава, че трансграничните капиталови потоци в рамките на модула следва да се ползват от по-координирано и ефикасно третиране, при което за дивидентите, лихвите и авторските и лицензионните възнаграждения между участващите субекти и свързаните с тях инвестиционни механизми следва да се прилага обща опростена процедура за данък, удържан при източника, и минимално ефективно данъчно облагане; предлага незабавното признаване на статута на местно лице за данъчни цели да бъде постигнато чрез централизиран цифров регистър на ЕС, който да дава възможност за прилагане на процедури за рационализирано цифрово оформяне и премахва забавянията при ръчното възстановяване, установени като ключова пречка пред разрастването в ЕС<FOOTNOTE><FIELD> Директива (ЕС) 2025/50 на Съвета от 10 декември 2024 г. за по-бързи и по-безопасни данъчни облекчения за надвзети данъци при източника (ОВ L, 2025/50, 10.1.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2025/50/oj).</FIELD></FOOTNOTE>;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>36.</NO.P>призовава за разработването на ясно и прозрачно определение за действителна собственост за данъчни цели, при което да се установяват действителните собственици на дружествата, или поне на разбираем и широко приет набор от критерии, въз основа на които да се предлага данъчно облекчение за данък, удържан при източника, и да се избягват продължителни процедури за възстановяване, но те да се запазват в ситуации, при които не е изпълнен нито един от критериите;</P></ACTION></ACTLST><ACTLST><ACTINIT><STRING BOLD="on"><STRING ITALIC="on">Данъчно облагане на служителите</STRING></STRING></ACTINIT><ACTION><P><NO.P>37.</NO.P>приветства предложението на Комисията за незадължително използване на опциите върху акции на наетите лица в ЕС в рамките на по-широкото предложение за „EU Inc.“, и по-специално неговия принцип, че данъчното облагане следва да се извършва при продажбата и да се ползва от същото данъчно третиране, което се прилага за други опции върху акции на наетите лица или подобни инструменти съгласно националното право; счита обаче, че прилагането на схема за опции върху акции на наетите лица в ЕС следва да бъде задължително в рамките на данъчния модул; отбелязва, че печалбите следва да се третират като доход от капитал, а не като доход от трудова заетост, като по този начин стимулите за служителите се привеждат в съответствие с дългосрочния растеж на дружествата и се премахва изкривяващият ефект на предварителното данъчно облагане; подкрепя разглеждането на въпроса за конвертируемостта в схеми за опции върху акции в цяла Европа, за да се улесни преминаването на съществуващите дружества към 28-ия режим;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>38.</NO.P>подчертава ролята на схемите за дялово участие на служителите и подобни механизми за създаването на стимули привличане на таланти и ключов персонал в тези дружества; подчертава, че ключовият персонал включва учредители и други служители от съществено значение, чиито умения и експертен опит са от решаващо значение за развитието на дружеството; подчертава, че прозрачният, икономически обоснован и предвидим данъчен режим за такива инструменти е от съществено значение за запазването на тези дружества в рамките на ЕС и за привличането и задържането на таланти при условия, сравними с тези, налични в други конкуриращите се юрисдикции.</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>39.</NO.P>призовава за стандартизиран метод на ЕС за оценка, осигуряващ правила за ограничаване на данъчните задължения за определяне на стойността на акциите и опциите върху акции в дружества, чиито ценни книжа не се търгуват на регулиран пазар, като се предотвратяват повторни оценки със задна дата и се намалява правната несигурност; счита, че такива оценки следва да бъдат признати от участващите данъчни администрации, освен ако не бъдат доказани злоупотреби, измами или явна грешка;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>40.</NO.P>припомня, че социалноосигурителните вноски и данъците върху доходите от пенсии, приложими за работниците, извършващи своята дейност в повече от една държава членка, се определят от многонационалната рамка за работниците съгласно член 13 от Регламент (ЕО) № 883/2004<FOOTNOTE><FIELD> Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2004/883/oj).</FIELD></FOOTNOTE>, съгласно която приложимото законодателство се определя в съответствие с редица фактори, като по този начин се повишава правната сигурност и се намалява трансграничната административна тежест;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>41.</NO.P>призовава за целенасочени правила за гарантиране данъчна сигурност за служителите, които се движат между държавите членки, в периода между предоставянето на инструменти на собствен капитал на служителите и продажбата на базовите акции, включително чрез рационализирано цифрово отчитане на работодателите на едно гише, както и за избягва	не на двойно или многократно данъчно облагане на мястото на продажба на капитала на служителите; подчертава, че всяко разпределяне на правата на данъчно облагане следва да остане пропорционално, опростено и предвидимо;</P></ACTION></ACTLST><ACTLST><ACTINIT><STRING BOLD="on"><STRING ITALIC="on">Трансферно ценообразуване</STRING></STRING></ACTINIT><ACTION><P><NO.P>42.</NO.P>изразява съжаление, че макар всички държави членки да имат национално законодателство в съответствие с насоките на ОИСР за трансферно ценообразуване, тези насоки продължават да се прилагат по различен начин поради липсата на директива на ЕС относно трансферното ценообразуване; подчертава, че за да се предотврати превръщането на разходите за привеждане в съответствие в структурна пречка пред разширяването, сложността на трансферното ценообразуване следва да бъде значително намалена: счита, че е необходимо да се използват елементи от ОКООКД, за да се осигури съгласувана основа за единна европейска данъчна рамка; предлага в рамките на данъчния модул Комисията ясно да определи правилата за трансферно ценообразуване, приложими за дружествата, избрали 28-ия режим, и да включи координирани правила за ограничаване на данъчните задължения, които следва да се прилагат за рутинни вътрешногрупови услуги и нискорискови сделки, както и хармонизирани подходи, които следва да се прилагат за лицензирането на интелектуална собственост и разпределението на разходите, за да се ограничат споровете, докато изискванията за документация следва да бъдат пропорционални на размера и етапа на растеж на дружеството;</P></ACTION></ACTLST><ACTLST><ACTINIT><STRING BOLD="on"><STRING ITALIC="on">Достъп до капитал</STRING></STRING></ACTINIT><ACTION><P><NO.P>43.</NO.P>призовава за хармонизирането на определенията и третирането на капиталовите печалби, както и за ефективни механизми за предотвратяване на двойното данъчно облагане и намаляване на трансграничната несигурност; предлага оценка на възможността за създаване на единен цифрово проверен статут на инвеститорите въз основа на набор от общи стандарти, за да се гарантира, че тяхната допустимост се признава автоматично във всички държави членки, така че да се улеснят трансграничните инвестиции; счита, че следва да бъдат въведени стандартизирани инвестиционни инструменти, включително хармонизирани, конвертируеми модели на финансиране и модели на споразумения между акционерите, за да се намалят трансакционните разходи и правната несигурност, като същевременно се засилят защитата на инвеститорите и прозрачността на пазара;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>44.</NO.P>подчертава, че една от целите на новия режим е да допринесе за развитието на истински капиталов пазар на ЕС, предоставяйки възможност на дружествата в неговия обхват да получат необходимото финансиране, като същевременно запазят присъствието си в ЕС; ето защо подчертава необходимостта от мобилизиране на големия обем спестявания в Съюза за гореспоменатите инвестиции, по-специално чрез разработване на привлекателни и достъпни инвестиционни продукти за дребни инвеститори, като в същото време не се допуска опасността от канализирането на подобни спестявания към юрисдикции извън ЕС; подчертава, че данъчният модул трябва да улесни преодоляването на настоящия недостиг на финансиране в ЕС;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>45.</NO.P>подчертава, че 28-ият режим следва да бъде насочен пряко към структурните пречки, които ограничават мобилизирането на капитал в Европа; припомня, че от гледна точка на инвеститорите трябва да се гарантират регулаторно и пруденциално привеждане в съответствие; счита, че 28-ият режим следва да съдържа хармонизирани правила относно дълговите инструменти, подобни на капиталовите, включително свързаните с тези инструменти правила относно несъстоятелността, които дават възможност на инвеститорите да инвестират в дружество, без да придобиват права на контрол върху това дружество;</P></ACTION></ACTLST><ACTLST><ACTINIT><STRING BOLD="on"><STRING ITALIC="on">Данъчни стимули</STRING></STRING></ACTINIT><ACTION><P><NO.P>46.</NO.P>подчертава, че данъчният модул следва да въведе подходящи координирани и строго обусловени данъчни стимули, насочени към научноизследователска и развойна дейност и реинвестиране; отбелязва, че една хармонизирана референтна база за стимули за научноизследователска и развойна дейност следва да установи общи определения за допустимост и минимални стандарти във всички държави членки, включително, но не само, предварителни условия в социалната сфера и инструменти за редовен мониторинг и оценка на данъчните разходи, за да се гарантира, че те: i) са подходящи за целта; ii) са икономически ефективен начин за насърчаване на иновациите; и iii) нямат неочаквани или отрицателни последици; подчертава, че дружествата, които избират данъчния модул, не следва да бъдат поставяни в неравностойно положение при получаването на достъп до програми или стимули на държавите членки въз основа на тяхната правна форма;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>47.</NO.P>подчертава освен това, че структурата на стимулите за научна и развойна дейност съгласно данъчния модул трябва да бъде изрично съобразена, за да бъде в съответствие с рамката за глобален минимален данък на втория стълб на ОИСР, и по-специално че трябва да се разгледа взаимодействието с правилата за допустим възстановим данъчен кредит, за да се гарантира, че дружествата в обхвата на данъчния модул, които могат да нямат текущи печалби, все пак могат да се възползват в пълна степен от стимулите без непропорционална административна тежест;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>48.</NO.P>припомня необходимостта от силно стимулиране на дейностите за разрастване; счита, че когато реинвестираните печалби се използват за научноизследователска дейност, цифровизацията или зелените иновации следва да отговарят на условията за получаване на временни допълнителни приспадания или отсрочване на данъци, като по този начин се стимулира пренасочването на неразпределената печалба към инвестиции за повишаване на производителността, а не към краткосрочно разпределение, за да се стимулират технологичният капацитет и конкурентоспособността; подчертава, че всички стимули трябва да се разработят така, че да останат прозрачни, прости и в съответствие с правилата за държавна помощ;</P></ACTION></ACTLST><ACTLST><ACTINIT><STRING BOLD="on"><STRING ITALIC="on">Оценка на въздействието, преглед и оценяване</STRING></STRING></ACTINIT><ACTION><P><NO.P>49.</NO.P>призовава Комисията да гарантира цялостен преглед и, когато е необходимо, редовно преразглеждане на данъчните аспекти на 28-ия режим, включително на потенциала за добавяне на ново модулно законодателство към режима, оценка на темповете на неговото възприемане от дружествата, по-специално от МСП, стартиращите и разрастващите се предприятия, и на тяхното развитие и икономически растеж, привеждането му в съответствие с променящите се стопански и обществени потребности, цялостната му пригодност за използване по предназначение и въздействието му върху конкурентоспособността на ЕС (международен сравнителен анализ); счита, че цикълът на преглед следва да се провежда на всеки четири години, за да се осигури приспособимост към новите предизвикателства;</P></ACTION><SEPARATION><P>°</P><P>°     °</P></SEPARATION><ACTION><P><NO.P>50.</NO.P>възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и Комисията.</P></ACTION></ACTLST></DISPOSITIF></TEXT></RESOL></TXTLST></SDOCTA>