1.припомня, че въпреки че данъчната политика остава отговорност на държавите членки, единният пазар изисква достигането, подобряването и допълнителното развитие на известна степен на сътрудничество и хармонизация в областта на данъчното облагане; отбелязва освен това, че общият подход към данъчните политики е от решаващо значение за справяне с вредната данъчна конкуренция и прехвърлянето на печалби, както и за борба с избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане; посочва, че това сътрудничество изисква взаимно доверие и добросъвестност от страна на всички държави членки;

2.призовава Комисията и Съвета да помогнат на дружествата да подобрят инвестиционния климат и да направят спазването на корпоративното данъчно облагане по-просто, по-устойчиво и ориентирано към подобряване на конкурентоспособността на Европа;

3. подчертава, че държавите – членки на ЕС, носят пълна отговорност за правилното събиране на данъците и имат право да вземат решения относно собствените си данъчни системи, като същевременно зачитат единния пазар и правото на останалите държави членки да налагат данъци; подчертава, че добре функциониращите данъчни системи и националните данъчни администрации играят ключова роля в събирането на данъци и че устойчивите данъчни приходи в публичния бюджет на държавите членки са важни;

4.отбелязва представения от Комисията пакет относно опростяването на данъчното облагане за МСП и BEFIT; отбелязва заключенията на Европейския съвет от 23 март 2023 г., в които се призовава за опростяване на общата регулаторна среда и за намаляване на административната тежест, както и съобщението на Комисията от 16 март 2023 г., в което се подчертава, че данъчната рамка на ЕС е от ключово значение за подпомагане на растежа и частните инвестиции, по-специално чрез премахване на данъчните пречки пред трансграничните инвестиции, и че ролята на ЕС по отношение на данъчните политики е да се стреми да се справи с нарушенията, да гарантира доброто функциониране на единния пазар и да предотврати неговата разпокъсаност; подчертава необходимостта от приемане на решения на равнището на ЕС, които са добре разработени, вземат предвид съществуващите системи в държавите членки и не налагат допълнителна, несъразмерна и ненужна тежест на предприятията, по-специално на МСП;

5.подчертава, че е от първостепенно значение да се води борба с агресивното данъчно планиране ОИСР, Агресивно данъчно планиране. и отклоняването от данъчно облагане, като същевременно се насърчава фискалната справедливост, прозрачността и сигурността; подчертава, че справянето с отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и агресивното данъчно планиране ще осигури допълнителни данъчни приходи, които помагат на националните правителства да поддържат данъците на равнища, които подкрепят устойчивия икономически растеж и данъчната привлекателност и конкурентоспособност на ЕС;

6.призовава Комисията да напомни на държавите членки за изпълнението на препоръките в контекста на европейския семестър и оценката на националните планове за възстановяване и устойчивост по отношение на агресивното данъчно планиране;

7.признава миналите действия на ЕС срещу отклонението от данъчно облагане и агресивното данъчно планиране в съответствие с международното развитие на равнището на ОИСР/Г-20; отбелязва многобройните директиви в областта на данъчното облагане от 2011 г. насам, които доведоха до по-справедливо, опростено и по-ефективно корпоративно данъчно облагане в ЕС, както и до по-голям брой задължения за спазване на данъчното законодателство за дружествата в рамките на ЕС Вж. по-специално директивите срещу избягването на данъци (ATAD I и ATAD II), измененията на Директивата относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (ДАС 1 — ДАС 7), преразглеждането на Директивата относно данъчното облагане на дружествата майки и дъщерните дружества, Директивата на ЕС за уреждане на спорове, Директивата относно публичното отчитане по държави или Директивата относно втория стълб.; отбелязва, че ползите от споменатите директиви следва да надвишават разходите по тях и че задълженията за спазване на данъчното законодателство за дружествата в рамките на ЕС, особено за МСП, както и относимите разходи, не следва да бъдат непропорционални; също така подчертава обаче, че директиви бяха блокирани в Съвета, като например за данъка върху финансовите сделки или предложенията за ОООКД и ОКООКД; Подчертава в тази връзка, че Европейският парламент прие обща позиция относно Директивата за общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък през 2018 г. Приети текстове, P8_TA(2018)0087.;

8.изразява съжаление относно факта, че в някои случаи държави членки са въвели и приложили директивите в областта на данъчното облагане по различен начин, което може да подкопае правилното функциониране на единния пазар и да доведе до несъответствие в данъчните основи, повече бюрокрация и по-високи разходи за привеждане в съответствие; призовава държавите членки да гарантират, че директивите в областта на данъчното облагане са изцяло транспонирани и отговарят на намеренията, заложени в директивата; в тази връзка изразява съжаление относно факта, че националните данъчни системи, данъчните администрации и като цяло различията в по-широката публична администрация на държавите оказват въздействие върху тежестта, свързана със спазването на изискванията, особено за МСП, тъй като те трябва да се справят с 27 различни данъчни системи, както беше отбелязано от Комисията през януари 2022 г.; призовава Комисията да отправи последователни, справедливи и ясни препоръки към отделните държави членки относно транспонирането на директивите, както и относно тяхното ефективно изпълнение; призовава държавите членки и Европейската комисия да използват по най-добрия начин съществуващите форуми на ЕС, за да гарантират съгласувано прилагане на данъчното законодателство на ЕС в държавите членки;

9.подчертава, че данъчната среда, по-специално по отношение на корпоративното данъчно облагане, оказва влияние върху инвестиционните решения и следователно е един от факторите, влияещи върху създаването на работни места, устойчивия икономически растеж и конкурентоспособността;

10.отбелязва, че според Комисията приблизителните оценки на разходите за спазване на данъчното законодателство за големите многонационални предприятия възлизат на около 2% от платените данъци, докато за МСП оценката е за около 30% от платените данъци; изразява съжаление, че някои държави членки са разработили данъчни схеми, които позволяват различия между многонационални предприятия и МСП, като по този начин поставят МСП в неблагоприятно конкурентно положение; припомня, че МСП са основните движещи сили на икономическия растеж и създаването на работни места; призовава Европейската комисия да разработи данъчни политики по начин, който да ги направи лесни за прилагане за по-малките дружества, като намали разходите, които те поемат, както и административните им задължения съгласно данъчното законодателство;

11.призовава Комисията да проведе проучване в целия ЕС относно равнищата на разходите за спазване на данъчното законодателство за всяка държава поотделно и цялостна оценка на определения сценарий; освен това призовава Комисията да последва тази оценка с инициатива за справяне с високите разходи за спазване на изискванията и засилване на сътрудничеството за намаляване на административната тежест;

12.отбелязва, че за работниците и самостоятелно заетите лица на единния пазар трансграничните дейности продължават да бъдат административно сложни от гледна точка на данъчното облагане и социалното осигуряване; отбелязва също така, че с по-големия дял на работещите от разстояние този проблем се е изострил;

13.призовава Комисията да представи цялостна оценка на предишните действия, предприети в областта на корпоративното данъчно облагане от 2011 г. насам, и да публикува задълбочена оценка на въздействието на най-добрите варианти за намаляване на административната тежест за предприятията, особено за МСП, за да се картографират всички различия в транспонирането в ЕС и да се определят областите за опростяване, както и да се гарантира, че предприятията, които вече са подложени на натиск, разполагат с разумен срок за прилагане на политиките; подчертава искането на Европейския съвет от 22 март 2023 г. Комисията да извърши проверки на конкурентоспособността за нови законодателни предложения, включително в областта на данъчното облагане, и подчертава, че представянето на всяко ново предложение, ако е необходимо, следва да допринесе за гладкото функциониране, целостта и еднаквите условия на конкуренция на единния пазар и не създава непропорционална тежест за дружествата; призовава Комисията в новите законодателни предложения относно данъчното облагане да отчита също съвместимостта с вече въведените решения (в т.ч. цифрови) в отделните държави членки, които помагат за намаляване на тежестта върху предприятията;

14.отбелязва резултатите от Конференцията за бъдещето на Европа от 9 май 2022 г. и предложенията за повишаване на конкурентоспособността на ЕС и по-нататъшно задълбочаване на единния пазар с цел постигане на определено равнище на хармонизация и координация на данъчните политики в рамките на държавите членки с цел предотвратяване на отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, като същевременно се подкрепя икономическият успех на дружествата; очаква предложението, съобщено от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен на 19 октомври 2022 г. за въвеждане на стандартна проверка на конкурентоспособността в нормативната уредба на ЕС; посочва, че поддържането на конкурентоспособността на икономиката на ЕС сега следва взето предвид при разработването на ново данъчно законодателство; очаква конкурентоспособността да зачита изцяло съществуващите трудови и социални стандарти на ЕС;

15. приветства плана REPowerEU и неговите приоритети и призовава държавите членки да обмислят интегрирането на данъчни мерки, за да ускорят усвояването на средствата, да постигнат по-голяма конкурентоспособност и да помогнат на МСП, дружествата и промишления сектор да постигнат целите на тази програма в своите изменени национални планове за възстановяване и устойчивост, както предлага Комисията;

16.отбелязва подновения дебат относно данъчните стимули след приемането на примерните правила на втория стълб, гарантиращи минимално ниво на ефективно корпоративно подоходно облагане от 15% и в отговор на законодателния акт на САЩ за намаляване на инфлацията; призовава Комисията да анализира експериментирането с данъчни кредити, най-вече в рамките на преразгледаната рамка на държавната помощ на ЕС; отбелязва все пак, че всички решения следва да се вземат координирано, за да се запази функционирането на единния пазар, в съответствие със законите в областта на конкуренцията и като се избягва международна надпревара по отношение на субсидиите; подчертава, че данъчните стимули следва да имат за цел привличането на реални инвестиции, като се вземат предвид опасенията относно застаряващото общество, достойните условия на труд и социалните стандарти, както и екологичния и цифровия преход;

17.отбелязва, че държавите членки могат да обмислят ангажирането с политики за признаване за разход на целия размер на капиталовите инвестиции и да направят разпоредбите за капиталови облекчения постоянни, за да се подобрят реалните инвестиции, в частност инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, и да се постигнат целите в областта на климата, както и да се подпомогне конкурентоспособността на Европа; счита, че за признаване за разход на целия размер на капиталовите инвестиции се изисква координирано прилагане, внимателно разработване и значителна административна проверка, за да се предотврати дадено средство за неоправдани данъчни субсидии или данъчни злоупотреби; счита следователно, че подобни политики следва да бъдат придружени от редовен мониторинг на докладването и анализи на разпространението на ефектите;

18.призовава държавите членки, с оглед на високите равнища на инфлация, да облекчат тежестта за дружествата, особено за МСП, например чрез временни данъчни мерки за смекчаване на увеличението на енергийните разходи и да използват допълнителните приходи въз основа на по-високите цени на енергията, за да предоставят пряко и целенасочено облекчение в помощ на най-уязвимите граждани и средната класа и да облекчат тежестта за гражданите и дружествата, особено за МСП, които бяха сериозно засегнати от кризата;

19.приветства факта, че основаващото се на два стълба решение беше договорено в контекста на приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно разпределението на правата на данъчно облагане и прилагането на минимална ефективна данъчна ставка от 15% върху световните печалби на многонационалните предприятия и приемането на Директивата на ЕС за втория стълб, транспонираща международното споразумение в законодателен акт на ЕС; призовава Комисията да докладва на Парламента относно успеха на процеса на ратифициране на споразумението по втория стълб в държави извън ЕС;

20.отбелязва, че в допълнение към справянето с нестабилната бизнес среда и нарастващия брой директиви на ЕС в областта на данъчното облагане, дружествата насочват своите финансови и човешки ресурси към прилагането на правилата по втория стълб и спазването на допълнителните насоки на ОИСР и допълнителните тълкувания от отделни държави членки; отбелязва пакета, представен от Комисията на 12 септември 2023 г., относно опростяването на данъчното облагане за МСП, BEFIT и трансферното ценообразуване; очаква започването на преговори по различните досиета и оценката на ефективността и въздействието на правилата на втория стълб, а именно в контекста на очакваните цели, анализа на разходите и ползите, борбата срещу отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, вредната данъчна конкуренция и по-високите данъчни приходи;

21. отбелязва, че правилата за първия и втория стълб са приложими само за многонационални предприятия с оборот над праговете съответно от 20 милиарда евро и печалба над 10% и 750 милиона евро; отбелязва, че следователно повечето дружества, по-специално МСП, са освободени от това споразумение; отбелязва усилията на Комисията за изграждане на BEFIT въз основа на международното споразумение по стълб 2 и Директивата на ЕС за втория стълб;

22.разбира, че споразумението на ПР на Г-20/ОИСР е било замислено като пакет с цел двата стълба да влязат в сила едновременно; отбелязва заключителното изявление от срещата на ПР на Г-20/ОИСР от 11 юли 2023 г. относно решение, основаващо се на два стълба, за справяне с данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката. изразява съжаление относно различните времеви последователности на първия и втория стълб; отбелязва надлежно международния сценарий относно транспонирането на директивите за първия и втория стълб;

23.отбелязва неотдавнашната реформа на групата „Кодекс за поведение“ относно разширяването на нейния обхват през 2022 г.; призовава Комисията, държавите членки и групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) да представят оценка на предишните реформи; припомня своята позиция от 7 октомври 2021 г. да включи в оценката данъчни мерки, водещи до ниски равнища на данъчно облагане в съответствие със стълб 2;

24.отбелязва факта, че Комисията разглежда възможното въвеждане на нов собствен ресурс въз основа на рамката за подоходно данъчно облагане (BEFIT), след като бъде приета, в съответствие с Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (Междуинституционално споразумение) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 28.; припомня, че ако прилагането на първия стълб бъде забавено след изтичането на настоящия мандат, Комисията е поела ангажимент да предложи данък върху цифровите технологии; отбелязва, че Комисията отново призна, че BEFIT е от значение и от гледна точка на собствените ресурси;

25.припомня, че по различни поводи, включително в наскоро приетата резолюция относно собствените ресурси: ново начало за финансите на ЕС, ново начало за Европа Приети текстове, P9_TA(2023)0195., Парламентът вече изрази подкрепа за нови собствени ресурси, свързани с корпоративното данъчно облагане, като общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД), данъка върху цифровите услуги, а съвсем наскоро и за собствения ресурс на база „първи стълб“ в контекста на приобщаващата рамка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби; припомня освен това призива си за такса върху финансовите трансакции на територията на целия ЕС и за оценка като допълнителни варианти на обратното изкупуване на акции от корпорации, както се предлага в законодателния акт на САЩ за намаляване на инфлацията, и на обща и стандартизирана рамка за данъка, удържан при източника;

26.подчертава, че добре замислените нови собствени ресурси, основани на корпоративни данъци, трябва да бъдат напълно съвместими с целта за опростен данъчен режим и могат да насърчат фискалната справедливост; призовава Комисията да набележи полезни взаимодействия между модернизирането на данъчните правила и потенциалните собствени ресурси, основани на данъци;

27.отбелязва предложението на Комисията за преходен собствен ресурс на база статистически данни, свързан с корпоративния сектор, който би могъл да бъде приложен до евентуалното създаване на собствен ресурс, свързан с BEFIT; счита, че подобен създаден съгласувано собствен ресурс следва да стимулира държавите членки да ускорят преговорите относно BEFIT;

28.отново призовава държавите членки да приемат новите собствени ресурси, предназначени за покриване на погасяването на разходите във връзка със заемите по линия на Next Generation EU (NGEU), и да осигурят достатъчно финансиране за своите политики и приоритети възможно най-скоро;

29.отбелязва, че BEFIT и пакетът от мерки за подпомагане на МСП в областта на данъчното облагане се допълват взаимно и имат за цел да подобрят опростяването за предприятията; призовава Комисията да предложи мерки, за да помогне на всички държави членки да преминат към опростена, ефективна и конкурентна данъчна система с цел намаляване на административната тежест за дружествата, особено за МСП; признава, че опростяването на процедурите за възстановяване на средства, удръжките и съдебните спорове са други решения за намаляване на административната тежест, особено за МСП; във връзка с това отбелязва предложението на Комисията от юни 2023 г. за по-бързи и по-сигурни данъчни облекчения за надвзети данъци при източника (FASTER), което има за цел да стимулира трансграничните инвестиции и да спомогне за предотвратяване на данъчните злоупотреби чрез реформа на процедурите за удържане на данък при източника, и призовава за бързото му приемане и прилагане;

30.отбелязва, че от 1997 г. насам Кодексът за поведение при данъчното облагане на предприятията е основният инструмент на ЕС за предотвратяване на вредна данъчна конкуренция между дружествата; подчертава, че в тази рамка държавите членки следва да преразгледат, изменят или премахнат своите съществуващи данъчни мерки, които представляват вредна данъчна конкуренция, и да се въздържат от въвеждане на нови такива в бъдеще; приветства в тази връзка заключенията на Съвета от 8 ноември 2022 г. относно Кодекса за поведение при данъчното облагане по отношение на обхвата на данъчните мерки под контрол, когато се разглеждат вредни данъчни практики в рамките на ЕС; приканва групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) да използва в неговата цялост преразгледания си мандат;

31.приканва Съвета да продължи преговорите по предложението за определяне на правила за предотвратяване на злоупотребата с фиктивни образувания без допълнително забавяне; припомня първоначалното намерение на Комисията и позицията на Парламента от 17 януари 2023 г. Приети текстове, P9_TA(2023)0004.;

32.очаква с интерес предвижданите ефекти на BEFIT и на централната данъчна система за МСП (HOT) за опростяването на сложността на правната рамка за системите за корпоративно данъчно облагане, като по този начин се помага за привличането на преки чуждестранни инвестиции, се повишава конкурентоспособността на ЕС и се намалява риска от преместване на дружества в държави извън ЕС; отбелязва съобщението на Комисията относно данъчното облагане на предприятията за 21-ви век, в което се посочва, че липсата на обща система за корпоративно данъчно облагане в рамките на единния пазар възпрепятства конкурентоспособността ... и това създава неблагоприятно конкурентно положение в сравнение с пазарите на трети държави“; припомня, че една по-опростена рамка също намалява възможностите за агресивно данъчно планиране;

33.отбелязва предложението на Комисията за BEFIT с оглед на изготвянето на нов единен правилник на ЕС за корпоративното данъчно облагане и на обща данъчна основа за данъчно облагане на доходите на предприятията; в този контекст призовава Комисията да гарантира, че новото предложение осигурява яснота и предвидимост за дружествата и ще улесни трансграничните икономически дейности; подчертава, че всяко такова предложение трябва да взема предвид постигнатите споразумения или текущите обсъждания на световно равнище в защита на интересите на ЕС; отново заявява, че споразуменията относно рамките за корпоративно данъчно облагане са най-ефективни, когато са постигнати на световно равнище;

34.разбира, че инициативата BEFIT е възможност за справяне с разходите, свързани със спазването на данъчното законодателство, и за намаляване на административната тежест, като същевременно спомага за свеждане до минимум на агресивното данъчно планиране и насърчава еднакви условия на конкуренция за МСП; счита, че коригирането на пропуски, които позволяват отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци и измами, следва да бъде обхванато от законодателни инициативи в областта на данъчното облагане; отбелязва, че това изисква непрекъсната работа по рамката за корпоративно данъчно облагане, за да се направят корекции в това отношение;

35.припомня, че счита, че инициативата BEFIT следва да бъде подкрепена от политическия процес за изграждане на политическа подкрепа за промяна; отбелязва преразгледания доклад за оценка на въздействието, в който се изясняват поуките, извлечени от предишни инициативи в областта на корпоративното данъчно облагане, и се добавят връзките с подхода на ОИСР, основан на два стълба;

36.приветства предвидените цели на BEFIT, разгледани в поканата на Комисията за представяне на данни за оценка на въздействието, за повишаване на устойчивостта на предприятията чрез намаляване на сложността, причинена от различни набори от национални данъчни правила и разходи за привеждане в съответствие, пред които са изправени предприятията от ЕС с трансгранични операции, за премахване на пречките пред трансграничните инвестиции и за превръщане на единния пазар в по-привлекателно място за международни инвестиции, за създаване на благоприятна среда за справедлив и устойчив растеж чрез проправяне на пътя за административно опростяване, както и за осигуряване на устойчиви данъчни приходи за националните бюджети на държавите членки, което е особено важно предвид настоящия труден икономически климат и социалните предизвикателства; подчертава, че прилагането на единна нормативна уредба в областта на данъчното облагане може да помогне за намаляване на възможността за вредна данъчна конкуренция и отклонение от данъчно облагане между държавите членки, като същевременно се опростяват правилата за корпоративно данъчно облагане в ЕС;

37.подчертава важната роля на данъчните администрации за гарантиране на изпълнението на реформата на BEFIT; съветва държавите членки да отделят достатъчно средства, включително обучение и чрез бъдещата програма „ФИСКАЛИС“;

38.припомня, че при предходните опити на Съюза да определи общ правилник бяха взети под внимание три фактора: труд, активи и продажби; отбелязва ангажимента на Комисията да направи оценка, в рамките на цялостен преглед на правилото за преход, на евентуално изменение за въвеждане на разпределение въз основа на формула за данъчната основа на BEFIT;

39.отбелязва, че дружествата, извършващи стопанска дейност в целия ЕС, трябва да се справят с различни данъчни закони и данъчни органи; подчертава идеята за обслужване на едно гише, което да позволява подаването на една консолидирана данъчна декларация като възможен начин за намаляване на административните тежести и свеждане до минимум на данъчните пречки пред единния пазар; във връзка с това призовава държавите членки да увеличат усилията си за въвеждане на електронна система за подаване на заявления, която е в полза на данъкоплатеца; призовава Комисията да оцени дали въвеждането на обслужване на едно гише изисква допълнително хармонизиране на корпоративната данъчна основа и установяване на формула за справедливо и ефективно разпределение на правата на данъчно облагане между държавите членки; призовава Комисията да прецени дали обслужването на едно гише би могло потенциално да бъде изпитано за бизнес групи, работещи на единния пазар и прилагащи правилата на втория стълб, като новите правила на BEFIT бъдат включени на по-късен етап като последващо действие; в тази връзка приветства съобщението на Комисията от 16 март 2023 г. (COM(2023)0162), в което се подчертава полезността на обслужването на едно гише за премахване на пречките;

40.счита, че всички много големи дружества, извършващи дейност в ЕС, следва да попадат в обхвата на бъдещото предложение за BEFIT; призовава Комисията да гарантира, че специфичните потребности на МСП са удовлетворени, като запази BEFIT незадължителна за МСП, особено тези, които не извършват трансгранична стопанска дейност; въпреки това приветства всяко предложение, което позволява на по-малките дружества да разчитат на доброволна, опростена и хармонизирана рамка за корпоративно данъчно облагане;

41.подчертава, че преференциалното данъчно третиране на дълга в корпоративното данъчно облагане, което позволява щедри данъчни облекчения за лихвени плащания, докато разходите за финансиране със собствен капитал не могат да бъдат приспаднати по подобен начин, подчертава структурните недостатъци, пред които са изправени дружествата, разчитащи на капиталово финансиране, които често са по-млади и по-малки дружества с по-лош достъп до кредитиране; отбелязва, че в миналото квотите за корпоративен собствен капитал са били използвани неправомерно чрез незаконни дейности; отбелязва предложението на Комисията от 11 май 2022 г., в което се разглежда преференциалното данъчно третиране на дълга като средство за насърчаване на финансирането чрез капиталовите пазари, а не като демотивиращо дълговото финансиране, като същевременно признава правото на контрол на държавите членки в областта на данъчното облагане и решението на Съвета от 6 декември 2022 г. за спиране на разглеждането на предложението; приканва Съвета да преразгледа и евентуално да поднови преговорите по това предложение с помощта на Комисията; подкрепя включването в предложението на Комисията на строги разпоредби срещу избягването на данъци, включително тези, предвидени в член 5, и във връзка с това призовава държавите членки да гарантират високо равнище на защита срещу свиване на данъчната основа;

42.счита, че данъчната сигурност би се засилила, ако държавите членки имаха общо разбиране за това кои данъчни стимули не съставляват нарушение; призовава Комисията да направи оценка на ефективността на патентните кутии и други режими на интелектуална собственост (ИС) в рамките на новия подход към връзката между разходите за научноизследователска и развойна дейност и получените печалби, определен в действие 5 от Плана за действие за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби във връзка вредните данъчни практики;

43.призовава Комисията и държавите членки значително да увеличат бюджетите за научноизследователска и развойна дейност и иновации за постигане на целта от 3% от БВП на ЕС по съгласуван начин; подчертава, че целенасочените данъчни стимули за частна научноизследователска и развойна дейност, прилагани по фискално отговорен начин (напр. чрез данъчни кредити, увеличени бонуси или коригирани амортизационни отчисления), могат да спомогнат за увеличаване на частните разходи за тези цели, което често е свързано с положителни външни ефекти; подчертава, че следва да се извършва редовен анализ на тези положителни външни ефекти, който да бъде коригиран или отменен, ако стимулите не постигнат желания резултат; отбелязва оценката, че тези стимули са по-ефективни за МСП, ако са основани на разходите Подкомисия по данъчни въпроси, изслушване на тема „Ролята на данъчните стимули и освобождавания в рамките на реформата на корпоративното данъчно облагане и за насърчаването на конкурентоспособността на европейските икономики“, 11 юли 2022 г.; подчертава, че подобни данъчни стимули трябва да бъдат в строго съответствие със съществуващото законодателство и общите политически приоритети на ЕС; припомня, че корпоративните разходи за научноизследователска и развойна дейност са възлизали само на 1,5% от БВП на ЕС през 2020 г. в сравнение с 2,6% в САЩ и Япония според инвестиционния доклад на Европейската инвестиционна банка за 2022/2023 г.; отбелязва, че този недостиг би могъл да намали конкурентоспособността на ЕС в дългосрочен план; в тази връзка приветства съобщението на Комисията от 16 март 2023 г., което насърчава държавите членки да предоставят подпомагане за научноизследователски и иновационни дейности; призовава Комисията да представи оценка на най-ефективните и ефикасни данъчни стимули за частна научноизследователска и развойна дейност;

44.призовава Комисията да извърши оценка на въздействието относно използването на нови технологии за подобряване на скоростта, ефикасността, надеждността, прозрачността и устойчивостта на административните процедури, свързани с данъчното облагане; разбира, че тази оценка на въздействието може да бъде последвана от предложение на Комисията за засилване на сътрудничеството между данъчните органи, като се възползва от определените добри практики, които водят до благоприятна за бизнеса среда, с по-малко бюрокрация, разходи за привеждане в съответствие и административна тежест;

45.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.