P9_TA(2024)0010Осъществяване на териториалното развитие (Регламент за общоприложимите разпоредби, дял III, глава II) и неговото прилагане в Териториалната програма на Европейския съюз за 2030 г.Резолюция на Европейския парламент от 16 януари 2024 г. относно осъществяване на териториалното развитие (Регламент за общоприложимите разпоредби, дял III, глава II) и неговото прилагане в Териториалната програма на Европейския съюз за 2030 г. (2023/2048(INI))Европейският парламент,

–като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, по-специално дял XVIII от него,

–като взе предвид Регламент (EС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 159. (Регламент за общоприложимите разпоредби – РОР),

–като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1058 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и относно Кохезионния фонд ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 60.,

–като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1059 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. относно специалните разпоредби за цел „Европейско териториално сътрудничество“ (Interreg), подкрепяна от Европейския фонд за регионално развитие и инструменти за външно финансиране OВ L 231, 30.6.2021 г., стp. 94.,

–като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за създаване на Фонда за справедлив преход ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 1.,

–като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 ОВ L 435, 6.12.2021 г., стр. 1.,

–като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/2220 на Европейския парламент и на Съвета от 23 декември 2020 година за определяне на някои преходни разпоредби във връзка с подпомагането от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) през 2021 г. и 2022 г. и за изменение на регламенти (ЕС) № 1305/2013, (ЕС) № 1306/2013 и (ЕС) № 1307/2013 по отношение на ресурсите и на прилагането през 2021 г. и 2022 г. и Регламент (ЕС) № 1308/2013 по отношение на ресурсите и разпределението на това подпомагане за 2021 г. и 2022 г. ОВ L 437, 28.12.2020 г., стр. 1.,

–като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.,

–като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP21) в Париж на 12 декември 2015 г. (Парижкото споразумение),

–като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие, и по-специално цел 11 за устойчиво развитие (ЦУР) относно устойчивите градове и общности,

–като взе предвид Териториалната програма за 2030 г.: бъдеще за всички територии, приета на 1 декември 2020 г. на неформалната среща на министрите по въпросите на териториалното устройство, териториалното развитие и/или териториалното сближаване,

–като взе предвид Пакта от Амстердам, с който се създава Програмата на ЕС за градовете, договорен на неформалната среща на европейските министри по въпросите на градоустройството на 30 май 2016 г.,

–като взе предвид новата Лайпцигска харта „Трансформиращата сила на градовете за общото благо“, приета на неформалното заседание на министрите по въпросите на градоустройството на 30 ноември 2020 г.,

–като взе предвид Споразумението от Любляна, прието на неофициалната среща на министрите по въпросите на градоустройството на 26 ноември 2021 г.,

–като взе предвид Новата програма за градовете, приета от Организацията на обединените нации на 20 октомври 2016 г.,

–като взе предвид съобщението на Комисията от 17 януари 2023 г., озаглавено „Оптимално използване на талантите в регионите на Европа“ (COM(2023)0032),

–като взе предвид съобщението на Комисията от 4 февруари 2022 г., озаглавено „Осми доклад за сближаването: Сближаване в Европа до 2050 г.“ (COM(2022)0034),

–като взе предвид съобщението на Комисията от 30 юни 2021 г., озаглавено „Дългосрочна визия за селските райони на ЕС – към по-силни, свързани, устойчиви и проспериращи селски райони до 2040 г.“ (COM(2021)0345),

–като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2021 г., озаглавено „Съюз на равенство: Стратегия за правата на хората с увреждания за периода 2021 – 2030 г.“ (COM(2021)0101),

–като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

–като взе предвид съобщението на Комисията от 17 септември 2020 г., озаглавено „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г.: Инвестиция в неутрално по отношение на климата бъдеще в полза на нашите граждани“ (COM(2020)0562),

–като взе предвид инициативата на Комисията „Нов европейски Баухаус“, стартирана на 16 септември 2020 г.,

–като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 17 юни 2022 г., озаглавен „Финансов инструмент за модела на териториално развитие на новия европейски Баухаус (NEB TDM)“ (SWD(2022) 0172),

–като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2022 г. относно новия европейски Баухаус ОВ С 125, 5.4.2023 г., стр. 56.,

–като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2022 г., озаглавена „Дългосрочна визия за селските райони на ЕС – към по-силни, свързани, устойчиви и проспериращи селски райони до 2040 г. ОВ C 177, 17.5.2023 г., стр. 35.,

–като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2022 г. относно икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС: осми доклад за сближаването ОВ С 125, 5.4.2023 г., стр. 100.,

–като взе предвид своята резолюция от 15 февруари 2022 г. относно предизвикателства пред градските райони в периода след COVID-19 OВ C 342, 6.9.2022 г., стр. 2.,

–като взе предвид своята резолюция от 20 май 2021 г. относно обръщането на демографските тенденции в регионите на ЕС чрез използване на инструментите на политиката на сближаване OB C 15, 12.1.2022 г., стр. 125.,

–като взе предвид своята резолюция от 25 март 2021 г. относно политиката на сближаване и регионалните стратегии за околната среда в борбата с изменението на климата ОВ C 494, 8.12.2021 г., стр. 26,

–като взе предвид своята резолюция от 13 март 2018 г. относно ролята на регионите и градовете в ЕС при прилагането на Парижкото споразумение относно изменението на климата, прието на 21-вата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата ОВ C 162, 10.5.2019 г., стр. 31.,

–като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 септември 2020 г., озаглавено „Преразглеждане на Териториалната програма на ЕС, Лайпцигската харта и Програмата на ЕС за градовете“ ОВ С 429, 11.12.2020 г., стр. 145.,

–като взе предвид задълбочения анализ, озаглавен „Териториална програма за 2030 г. – преглед на изпълнението“, публикуван от Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕП на 7 юни 2023 г. Задълбочен анализ „Териториална програма за 2030 г. – преглед на изпълнението“,, Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, Тематичен отдел Б – Структурни политики и политика на сближаване, 7 юни 2023 г.,

–като взе предвид проучването, извършено за Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ (REGIO) на Комисията, озаглавено „Интегрирани териториални и градски стратегии: как ЕСИ фондовете създават добавена стойност през периода 2014—2020 г.?“, публикувано през декември 2017 г. Европейска комисия, „Интегрирани териториални и градски стратегии:как ЕСИ фондовете създават добавена стойност през периода 2014—2020 г.? – Окончателен доклад“, декември 2017 г.,

–като взе предвид интерактивния инструмент STRAT-Board, разработен от Съвместния изследователски център на Европейската комисия и ГД „Регионална и селищна политика“, който показва как европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) подкрепят интегрирания подход към градското и териториалното развитие Европейска комисия, интерактивен инструмент „STRAT-Board“.,

–като взе предвид Наръчника за стратегии за териториално и местно развитие Европейска комисия, „Наръчник за стратегии за териториално и местно развитие“. и Наръчника за стратегии за устойчиво градско развитие Европейска комисия, „Наръчник за стратегии за устойчиво градско развитие“., публикувани от Съвместния изследователски център,

–като взе предвид работния документ, изготвен от Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“, озаглавен „Географията на недоволството на ЕС и капанът на регионалното развитие“, публикуван през март 2023 г.,

–като взе предвид проучването, проведено за Съвета на европейските общини и региони, озаглавено „Интегрирани териториални инвестиции и водено от общностите местно развитие — Използване на интегрирани териториални инструменти в политиката на сближаване“, публикувано през декември 2022 г.,

–като взе предвид Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове от 2007 г. и новата Лайпцигска харта „Трансформиращата сила на градовете за общото благо“ от 30 ноември 2020 г.,

–като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

–като взе предвид становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони,

–като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A9-0420/2023),

А.като има предвид, че политиката на сближаване остава и следва да си остане основната инвестиционна политика за регионите и градовете на ЕС и че тя не е предназначена да служи системно като предпочитан вариант при отпускането на финансова помощ за справяне с непредвидени събития, които разтърсват социалната икономика на Съюза; като има предвид, че Териториалната програма е водещ инструмент на териториалната политика на ЕС, както е посочено в съответните национални програми и проекти, като тя предоставя насоки за стратегическо териториално планиране и регионално развитие, призовава за укрепване на териториалното измерение на секторните политики на всички нива на управление и се стреми да насърчава приобщаващо и устойчиво бъдеще за всички територии и да спомага за постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР) в Европа;

Б.като има предвид, че предизвикателствата, с които се сблъскват регионите на ЕС, се идентифицират и управляват на териториално равнище;

В.като има предвид, че предишните и настоящите регламенти за общоприложимите разпоредби не съдържат конкретно позоваване на Териториалната програма съответно за 2020 г. или 2030 г.; като има предвид, че дял III, глава II от действащия Регламент за общоприложимите разпоредби осигурява основата за отпускането на средства по линия на политиката на сближаване чрез стратегии за териториално развитие; като има предвид, че в член 7 от Регламент (ЕС) № 1301/2013 Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и относно специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289). се посочва, че устойчивото градско развитие, базирано на интегрирани стратегии за устойчиво градско развитие, представлява рамката за подбора на отделните операции;

Г.като има предвид, че ориентираният към местните условия подход за създаване на политики, който надгражда върху интегрираното териториално развитие, цели да разгърне уникалния потенциал на териториалните ресурси, знания и активи, като същевременно се признава необходимостта от прилагане на индивидуални решения за различните видове територии;

Д.като има предвид, че основните трудности, с които местните и регионалните институции и организациите на гражданското общество се сблъскваха през периода 2014—2020 г., бяха недостатъчната техническа и административна подкрепа, прекомерните бюрократични пречки, липсата на умения и обучение, знания и изграждане на капацитет, както и лошото сътрудничество между различните нива на управление, наред с бавното усвояване на средствата;

Е.като има предвид, че изглежда, че в регионите и административните единици, където се прилага програмата LEADER, задължителният мениджър на местната група за действие допринася за подобряване на ефективността и усвояването на регионалното финансиране;

Ж.като има предвид, че голямото териториално многообразие в ЕС следва да се разглежда като динамична и сложна система, в която всеки регион се сблъсква с различни предизвикателства в сферата на развитието, в зависимост от специфичните му характеристики; като има предвид, че нарастващите неравенства между отделните територии и между хората са достигнали до критично равнище и че са необходими съгласувани действия на всички географски и управленски нива, за да се гарантират положителни бъдещи перспективи за всички хора и територии в рамките на ЕС;

З.като има предвид, че Наръчникът за стратегии за териториално и местно развитие предлага методологична подкрепа на всички равнища;

И.като има предвид, че микросближаването е форма за постигане на баланс при по-слабо развити райони в рамките на по-развити региони; като има предвид, че Териториалната програма (TA2030), която е насочена специално към „териториите и хората“, лансира „идеята за междуличностно сближаване“, наред с териториалното сближаване, като се има предвид, че тези различия могат да бъдат преодолени единствено ако се обърне по-голямо внимание на многообразието и потенциала на териториите, както и като се разработят ориентирани към местните условия политики и стратегии с цел по-добро включване на териториалното измерение във всички фондове на ЕС;

Й.като има предвид, че член 28 от РОР определя интегрираните териториални инвестиции (ИТИ) и воденото от общностите местно развитие (ВОМР) като инструменти за изпълнение на стратегиите за териториално развитие и призовава за осигуряване на съгласуваност и координация между отделните фондове при използването на няколко фонда за една и съща стратегия за регионално или местно развитие; като има предвид, че тези инструменти са насочени към териториално развитие „от долу нагоре“ и към засилване на активното участие на местните заинтересовани страни;

К.като има предвид, че през периода 2014—2020 г. 28-те държави членки програмираха 1 975 стратегии, финансирани с 19 милиарда евро от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), от които 13,8 милиарда евро бяха разпределени за ИТИ в девет държави членки;

Л.като има предвид, че ВОМР е вторият най-често използван от държавите членки инструмент за разработване на териториални или местни стратегии за периода 2014—2020 г. и че той гарантира, че местните и регионалните органи на управление и заинтересованите страни ще участват активно при подготовката, изпълнението и мониторинга на получаваните от тях средства на ЕС; като има предвид, че не се заделят специални средства за използването на ВОМР през програмния период 2021—2027 г.;

М.като има предвид, че прилагането на ИТИ и ВОМР продължава да бъде неравномерно в рамките на ЕС и че редица държави членки и управителни органи сякаш не проявяват силна ангажираност за прилагането им; като има предвид, че тълкуването и изпълнението на цел 5 на политиката „Европа по-близо до гражданите“ (ЦП5) се различава в отделните държави членки, което води до слабо изпълнение на ИТИ и ВОМР; като има предвид, че съзаконодателите следва да обмислят в бъдеще по-гъвкаво прилагане на ЦП5, без строги изисквания относно стратегиите и управлението, което да спомогне за отварянето на тази цел за всички видове инициативи, допринасящи за регионалното и местното развитие;

Н.като има предвид, че ИТИ и ВОМР са инструменти, които следва да целят не само улесняване на подхода за териториално развитие „от долу нагоре“ чрез включване на местни и регионални органи на управление още от самото начало, но и чрез подпомагане на диалога между различните заинтересовани страни и засилване на сътрудничеството между публичния и частния сектор, както и чрез насърчаване на сътрудничеството и трансфера на информация между всички нива на управление;

О.като има предвид, че в Териториалната програма за 2030 г. Парламентът и неговата комисия по регионално развитие, като комисия, отговаряща за икономическото, социалното и териториалното сближаване, се приканват да вземат предвид целите на програмата, като се застъпят за включването на нейните приоритети в законодателните процеси на ЕС;

П.като има предвид, че интегрираното териториално развитие и ориентираните към местните условия политики са необходими предпоставки за постигане на стратегическите цели на ЕС, като например екологичния и цифровия преход; като има предвид, че ориентираните към местните условия политики могат да помогнат на териториите да избегнат дългосрочния икономически упадък и „капана на регионалното развитие“, при който даден регион не може да запази своята икономическа динамика във връзка с доходите, производителността и заетостта;

Р.като има предвид, че в Териториалната програма за 2030 г. са определени две основни цели — справедлива Европа и екологосъобразна Европа, които имат шест приоритета (балансирана Европа, функционални региони, интеграция отвъд границите, здравословна околна среда, кръгова икономика и устойчиви връзки) за развитие както на европейската територия като цяло, така и на всички нейни региони; като има предвид, че Териториалната програма за 2030 г. съгласува още повече целите на ЕС за териториално развитие с тези на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и на Европейския зелен пакт; като има предвид, че чрез Лайпцигската харта Европейската агенция за развитие на градските райони подкрепя целите на Териториалната програма за 2030 г.;

С.като има предвид, че силното общо териториално развитие чрез РОР и прилагането на Териториалната програма за 2030 г. може да послужи като средство за укрепване на солидарността и демократичните процеси, както и за изграждане на справедлив и екологосъобразен ЕС; като има предвид, че териториалните подходи осигуряват добавена стойност чрез прилагането на стратегическа, пространствена призма, която включва специфични комбинации от социални, институционални, икономически и екологични предизвикателства и възможности, оказващи влияние върху развитието на всички видове територии;

Т.като има предвид, че изпълнението на приоритетите на Териториалната програма за 2030 г. продължава да бъде неравномерно в рамките на ЕС, по-специално като се вземат предвид териториалните различия, като например островния характер; като има предвид, че заключенията на Териториалната програма за 2030 г. показват нарастващо неравенство в рамките на ЕС, което увеличава различията между хората и между отделните територии;

У.като има предвид, че Териториалната програма за 2030 г. призовава за засилване на териториалното измерение на секторните политики на всички нива на управление; като има предвид, че водещите принципи на Териториалната програма за 2030 г. са включени в двата приоритета „Хората и териториите се отдалечават един от друг“ и „Устойчиво развитие и изменение на климата“;

Ф.като има предвид, че с приемането на Териториалната програма за 2030 г. бяха стартирани седем пилотни действия, които послужиха като пример за прилагане на целите на програмата на местно и регионално равнище и които вдъхновиха предприемането на съвместни действия в целия ЕС, а именно: „Бъдеще за изоставащите региони“, „Разбиране на начина, по който секторните политики формират териториални (дис)баланси“, „Малките територии имат значение“, „Трансгранично териториално планиране“, „Действия в областта на климата в алпийските градове“, „Адаптиране към изменението на климата и устойчивост чрез ландшафтен преход“ и „Намаляване на изкуствената обработка на земята, разрастването на градските зони и запечатването на почвите в градове с различна големина и във функционалните градски райони“;

Х.като има предвид, че предвид ограничения географски баланс при разработването на тези пилотни действия и административните трудности, срещани при финансирането на пилотните действия по различни програми, е необходимо по-добро събиране на данни, както и съгласувано преразглеждане на Териториалната програма за 2030 г.;

1.подчертава, че през периода 2014—2020 г. само 28% от стратегиите за устойчиво градско развитие са били изпълнени чрез ИТИ; призовава Комисията да предприеме действия за насърчаване на използването на тези инструменти при разработването на Териториалната програма за 2030 г., по-специално чрез засилени комуникационни дейности;

2.подчертава ценния принос за териториалното развитие, постигнат чрез дейностите по линия на ВОМР, като например тези по програмата LEADER; призовава Комисията и държавите членки да укрепят програмата LEADER, като увеличат нейния бюджет, като гарантират високо ниво на автономност за местните групи за действие при тяхното учредяване и при вземането на решения, и като намалят административната тежест;

3.призовава Комисията да използва резултатите от предстоящия доклад за оценка от 2024 г. за програмния период 2014—2020 г., както и резултатите от дейностите, изпълнявани чрез ВОМР, като например тези по програмата LEADER, с цел подпомагане на програмите за периода 2021—2027 г.; отбелязва значението на качествения анализ на инструментите за териториално развитие; във връзка с това изразява съжаление относно заключението в специалния доклад на Европейската сметна палата относно програмата LEADER и ВОМР, според което ползите от тях не са доказани по достатъчно убедителен начин;

4.приветства Наръчника за стратегии за териториално и местно развитие и Наръчника за стратегии за устойчиво градско развитие, които дават насоки за всички административни нива за разработването, изпълнението и мониторинга на стратегиите за териториално и местно развитие, включително и градско развитие; счита, че разпространението на добри практики следва да се насърчава, за да се гарантира ефективността и устойчивостта на проектите; все пак изразява съжаление за закъснялото публикуване на тези наръчници и насърчава Комисията да изготви своевременно насоки за опростяване на процеса за разработване на програмите; подчертава, че за държавите членки трябва да се осигурят повече насоки и по-голяма гъвкавост при прилагането на ЦП5 „Европа по-близо до гражданите“ и на дейностите за постигането на тази цел, както и че дейностите трябва да се приведат в съответствие с тези по линия на TA2030 и да се предвидят стимули за разпределяне на повече средства за ЦП5;

5.призовава държавите членки да насърчават стратегическото териториално устройство, като се вземат предвид всички територии, а не само метрополните, градските и функционалните градски райони; освен това призовава държавите членки да укрепят връзките между селските и градските райони, като начин за постигане на по-добре балансирано териториално развитие в целия ЕС, и да разгледат трансграничното планиране и изпълнение на дейности чрез подходи „от долу нагоре“, като например ВОМР/ИТИ;

6.призовава Комисията и Съвета да заделят средства за селските райони и за регионите, които страдат често от силно неблагоприятни природни или демографски условия, по същия начин, по който 8% от средствата за политиката на сближаване са предназначени за разработването на програми по линия на Програмата за градовете; отбелязва, че тези средства следва да се използват предимно чрез инструменти за интегрирано териториално развитие;

7.отчита капацитета, демонстриран от местните и регионалните органи при прилагането и управлението на териториалните инструменти, и счита, че е необходима промяна на парадигмата за участието на местните и регионалните органи при планирането, прилагането и управлението на териториалните инструменти; призовава за ефективно прилагане на принципа за партньорство и за провеждане на задълбочени консултации с местните и регионалните органи и други заинтересовани страни преди определянето на действията по линия на ИТИ и ВОМР; подчертава значението на подхода „от долу нагоре“ за териториалното развитие, като същевременно на гражданите се предоставя възможност да поемат отговорност за развитието на техните територии;

8.призовава стратегиите за териториално или местно развитие, които се финансират от повече от една програма, да се слеят в едно направление, в съответствие с член 28 от РОР, и с подкрепата на Комисията, където това е необходимо, с цел да се предотвратят забавяния и административни пречки; приветства възможността, въведена през програмния период 2021—2027 г., за определяне на водещ фонд за стратегии, финансирани от повече от един фонд;

9.отбелязва, че териториалните инструменти, като например ВОМР и ИТИ, са доказани мерки, които доближават ЕС до гражданите; отбелязва, че данните от интерактивния инструмент STRAT-Board за периода 2014—2020 г. показват, че ВОМР са изиграли важна роля при разработването на териториалните стратегии, като се подчертава силният интерес, демонстриран на местно равнище, за активно участие при разработването на тези стратегии; призовава държавите членки и Комисията да опростят административното управление на средствата, особено в случаите, когато ВОМР използват повече от един фонд; подчертава, че ИТИ са основният инструмент, използван от държавите членки, като по този начин те могат да ползват повече средства по линия на ЕФРР и могат да усвояват бързо сумите и да покрият няколко основни оси, присъстващи в една или няколко програми;

10.подчертава ясното разграничение между държавите членки, които са поели ангажимент за развитието на ИТИ или ВОМР, и тези, които не са поели такъв ангажимент; призовава Комисията да изясни тази диференциация, за да се избегнат географски различия, и да предвиди специализирана техническа подкрепа за държавите членки, които не са ползвали тези териториални инструменти; насърчава всички държави членки да използват в по-голяма степен инструментите за интегрирано териториално развитие, посочени в член 28 от РОР, и да гарантират зачитането на партньорството съгласно член 8 от РОР; счита, че инструментите за интегрирано териториално развитие следва да бъдат задължителни за държавите членки;

11.приветства техническите опростявания в териториалното развитие, въведени през програмния период 2021—2027 г.; при все това призовава Комисията и държавите членки да ограничат необходимите допълнителни административни разпоредби до строго необходимия минимум и да се концентрират повече върху пропорционалността, защото в момента малките проекти имат пропорционално по-голяма административна тежест (за бенефициентите) и по-големи административни разходи (за програмните органи), отколкото по-големите проекти;

12.счита, че Териториалната програма за 2030 г. е реален и подходящ инструмент, който цели да намали териториалното измерение на неравенствата и да гарантира сближаването в рамките на ЕС чрез управлението на всички региони, с техните съответни особености; поради това счита, че обществата и териториите следва да участват по-активно за признаването на значението на тази програма; призовава Комисията да промени ролята на Териториалната програма за 2030 г., отвъд ролята на наръчник за териториално управление;

13.отбелязва, че Териториалната програма за 2030 г. не само подкрепя ориентираните към местните условия политически решения на териториалните предизвикателства, но тя осигурява също така визия и амбиция за постигането на целта за териториално сближаване чрез по-добро участие на местните и регионалните органи и гражданите;

14.подчертава, че въпреки че финансирането от множество фондове е една от основните цели на интегрираните териториални инструменти, настоящите констатации показват, че ползването на финансиране от множество фондове може все още се окаже трудно в някои държави, особено като се има предвид, че през настоящия период ЕЗФРСР (развитие на селските райони) вече не е включен в РОР, и следователно ще са необходими допълнителни специфични мерки за съгласуване на правилата на ЕЗФРСР с тези на други фондове на политиката на сближаване (т.е. използване на различни фондове на ЕС за интегрирани проекти на местно равнище, които са насочени към няколко цели на политиката);

15.призовава държавите членки да насърчават активно интегрирането на принципа за равенство между половете при подготовката и изпълнението на пилотните проекти по Териториалната програма за 2030 г. на местно равнище;

16.подчертава, че справедливите и достойни доходи и качеството на живот на гражданите и техните семейства в селските райони са от съществено значение за гарантиране на социален напредък и успешно териториално и местно развитие; настоява, че е необходимо да се гарантират прилични условия на труд и живот и социална закрила за всички хора;

17.подчертава значението на подобряването на съгласуваността на политиките и прилагането на проверка на въздействието върху селските райони на бъдещите инициативи на ЕС за интегрирано териториално развитие и други важни инициативи, за да се оцени съгласуваността и взаимното допълване на политиките на ЕС и тяхното потенциално въздействие върху селските райони, като по този начин се предотвратява ефективно обезлюдяването на селските райони и се улеснява приемствеността между поколенията, равният достъп до качествени основни услуги и създаването на работни места в селските райони; подчертава значението на механизма за проверка на въздействието върху селските райони също така, когато държавите членки оценяват въздействието на предложеното законодателство в селските райони; подчертава значението на включването на местните и регионалните органи при определянето и прилагането на механизмите за проверка на въздействието върху селските райони, както и при тяхното управление на равнище ЕС и на национално ниво, за борба със социалното изключване във връзка с транспорта и за повишаване на териториалната достъпност на съответните райони с цел подобряване на трансграничното сътрудничество и сътрудничеството между селските и градските райони, достъпа до широколентов интернет и подходящи услуги, по-специално здравеопазване и образование, както и диверсификацията на селската икономика и съживяването на селските райони, увеличаването на привлекателността на тези райони, както и гарантирането на устойчиво бъдеще за тези общности;

18.подчертава, че дейностите по Териториалната програма за 2030 г. следва да играят централна роля в споразуменията за партньорство и в програмите; посочва, че следва да се предприемат по-решителни действия за разпределяне на средствата и необходимостта от насърчаване на интегрирането на Териториалната програма за 2030 г. в политиките на ЕС, с акцент върху по-ниските нива на управление; счита, че Териториалната програма за 2030 г. следва да получи подходящо финансиране и методология за разпределяне на средствата в бъдещата многогодишна финансова рамка;

19.подчертава, че е много важно приоритетите и целите на Териториалната програма за 2030 г. да се включат в законодателните инструменти и програмите във връзка със средствата за политиката на сближаване, които следва да бъдат адаптирани към съответната територия; приветства разработените пилотни действия по Териториалната програма за 2030 г. и призовава държавите членки и Комисията да продължат да инвестират в тези действия, като подобрят техния географски баланс и ги координират по-добре с принципите на програмата;

20.подчертава, че Парламентът, и по-специално неговата компетентна комисия по регионално развитие, трябва да бъдат включени в пилотните действия, за да се гарантира, че тези действия отговарят на настоящите приоритети на ЕС, и че резултатите от пилотните действия се насърчават и разпространяват на равнището на ЕС чрез тяхното интегриране и координиране с някои инициативи, като например политиката на сближаване, и по-специално ЕФРР и Interreg;

21.призовава за стратегия за улесняване на взаимодействието между различните фондове на ЕС във връзка с проекти, изпълнявани чрез териториални инструменти, и за административно опростяване на пилотните действия, които са финансирани от повече от един фонд, с цел намаляване на административните пречки и улесняване на кандидатстването по тези проекти;

22.счита, че предприятията биха могли да играят ключова роля в стратегиите за тристранно развитие; призовава Комисията да насърчава системите за сътрудничество между предприятията и местните и регионалните органи с цел разработване на проекти за териториално развитие, които да насърчават създаването на работни места и икономическия растеж;

23.посочва огромния потенциал на Териториалната програма за 2030 г. и нейните настоящи и бъдещи пилотни проекти за удовлетворяване на изключително разнообразните потребности на извънградските райони, включително селските райони, планинските райони, островите и крайбрежните райони, отдалечените и слабо населените райони и много други видове територии, при които е налице комбинация от характеристики, типични за градовете и за селата; подчертава по-специално факта, че селските райони често са изправени пред проблеми, като например демографски предизвикателства, ниска гъстота на населението и ограничен достъп до качествени услуги от общ интерес, и че същевременно те невинаги имат капацитет за намиране и прилагане на иновативни решения, и следователно те могат да се възползват много от обмена на добри практики;

24.подчертава необходимостта от по-широко разпространение на дейностите и постиженията по пилотните проекти, като примери за прилагане на фондовете на ЕС; подкрепя идеята веднъж на всеки две години да се провежда конференция за представяне на пилотните действия пред местни и регионални органи, както и пред съответни организации на национално ниво и на равнището на ЕС, като конференцията се обвърже и с други прояви, като например тези по линия на Пакта за селските райони или Форума на градовете;

25.призовава държавите членки да разработят свои териториални програми в съответствие с Териториалната програма за 2030 г., като основа за планиране на техните териториални стратегии, като се вземат предвид спецификите и твърде разнообразните нужди на всеки един от регионите, и това да служи като стимул за насърчаване на процеса за вземане на решения и разработване на териториални и градски политики; освен това призовава държавите членки да улеснят прилагането на различни териториални стратегии за всички региони от ЕС, включително селските райони, районите, засегнати от индустриален преход, регионите, които страдат често от силно неблагоприятни природни или демографски условия, като например най-северните региони и регионите с много ниска гъстота на населението, островите, трансграничните и планинските региони;

26.подчертава, че добрите резултати на управленските структури могат да предопределят оптималната комбинация от инвестиционни приоритети, за да се постигне необходимата многостепенна вертикална и хоризонтална координация за разработване и изпълнение на интегрирани стратегии за развитие;

27.призовава държавите членки и Комисията да насърчават прилагането на Териториалната програма за 2030 г. отвъд пилотните действия, като превърнат този инструмент в референтна рамка за действие, която да предоставя конкретни и адаптирани насоки за териториите на ЕС с цел подобряване на техните резултати; подчертава възможността за обвързване на регионалното финансиране с изпълнението на приоритетите на Териториалната програма за 2030 г., и призовава Комисията да разработи показатели за мониторинг, които да обвързват TA2030 с използването на средствата за политиката на сближаване, и по-специално ЕФРР;

28.отново изтъква необходимостта от спешно укрепване на политиката на ЕС по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, включително с оглед на все по-засилващите се тенденции на екстремни метеорологични явления през последните години и месеци в ЕС; следователно призовава публичните органи да продължат борбата срещу изменението на климата; подчертава в този контекст необходимостта от повишаване на амбицията и качеството на пилотните проекти по целта „По-зелена Европа“ и нейния първи приоритет „По-здравословна околна среда“; подчертава, че териториалното развитие е много важно за изграждането на издръжливи региони и за осигуряването на устойчиво изпълнение на финансирането по линия на политиката на сближаване;

29.приветства предложението на Европейския икономически и социален комитет за насърчаване на общоевропейска харта на правата и отговорностите в селските/градските райони; също така е убеден, че е необходимо по-голямо сътрудничество с градските райони, за да се гарантира, че нито една област или гражданин не са „изоставени“ при справедливия преход към неутрален по отношение на климата, устойчив и проспериращ Европейски съюз, който се стреми към ангажимент за справедлив подход в селските и градските райони и демонстрира добавената стойност на организациите, които работят съвместно в селските и градските райони;

30.подчертава необходимостта да се гарантира по-балансирано развитие на регионите в ЕС чрез осигуряване на по-добро разпределение на средствата на ЕС, включително подпомагането по линия на ОСП в рамките на държавите членки и между тях; подчертава, че е невъзможно да се постигне устойчиво и дългосрочно териториално развитие, ако подкрепата се предоставя на различни региони въз основа на исторически данни;

31.отбелязва, че все повече хора избират да живеят в градовете и да работят в селските райони; призовава Комисията да разработи програми, при които да се вземат предвид всички територии, включително метрополните, градските и функционалните райони; насърчава Комисията да разработи програмата LEADER по такъв начин, че тя да може да се използва от малките градове;

32.призовава Комисията да обвърже опита, натрупан при прилагането на Териториалната програма за 2030 г., с бъдещата политика на сближаване и препоръките на групата на високо равнище относно бъдещето на политиката на сближаване, с цел по-ефективно преодоляване на териториалните дисбаланси и функционалните несъответствия; посочва възможността, осигурена от Териториалната програма за 2030 г., като инструмент за оценка на въздействието на политиката на сближаване по отношение на целта за териториално сближаване;

33.призовава Комисията и държавите членки до края на 2024 г. да извършат съгласуван преглед на Териториалната програма за 2030 г., включително задълбочен преглед на нейната система за управление, на постигнатия напредък по изпълнението и на целесъобразността на нейните приоритети, посочени в TA2030;

34.приветства обвързващия характер на методологията, описана в Наръчника за стратегии за териториално и местно развитие, която разглежда териториалните и градските политики като еднакво важни;

35.призовава за приемането на единна рамка за стратегии, целящи градско и по-широко териториално развитие, като териториалните изисквания се разглеждат в тяхната цялост; подчертава, че това би могло да намали значително бюрократичните пречки при набавянето на средства;

36.призовава Комисията да гарантира правилно усвояване на средствата и прилагане на териториалните инструменти, насърчаващи ефективното управление, без непропорционална бюрокрация; подчертава необходимостта от опростяване на достъпа до средства, като се определи „едно гише“ за потенциалните бенефициенти на средства от Кохезионния фонд на ЕС за проекти във връзка с ИТИ или ВОМР, по-специално за достъп до информация относно вида на финансирането, административните изисквания и допустимостта на проектите;

37.признава ролята на Европейския съвет за развитието на териториалните дейности на държавите членки; призовава държавите членки да предвидят достатъчно човешки ресурси в управителните и изпълнителните органи, отговарящи за ИТИ или ВОМР, за да се осигурят техническа подкрепа и консултантски услуги, по-специално за местните групи за действие и за партньорите по ИТИ, с цел спазване на разпоредбите;

38.призовава Комисията да участва по-активно в териториалната политика чрез политиката на сближаване и да подобри управлението на регионите, за да се насърчи сближаването и микросближаването, като се вземат предвид особеностите на всеки отделен регион и процесът на вземане на решения на местно и регионално равнище се оптимизира, както и като се прилагат съществуващите инструменти с цел подобряване на управлението на законодателните инструменти; освен това призовава Комисията и държавите членки да продължат да подкрепят фондовете в областта на политиката на сближаване с цел повишаване на устойчивостта на териториалното развитие, по-специално за да могат да се смекчават последиците от неочаквани събития, регионите да се защитават от тези последици и да се спазва принципът „да не се вреди на сближаването“;

39.осъзнава влиянието, което решенията във връзка с европейския семестър оказват върху териториалното сближаване, и следователно – върху капацитета за развитие на териториални програми; следователно отново посочва необходимостта от укрепване на териториалното измерение в рамките на европейския семестър и от подобряване на връзката между политиката на сближаване и европейското икономическо управление, като местните и регионалните органи участват на всички етапи от процедурите, свързани с европейския семестър и със специфичните за всяка държава препоръки;

40.призовава Европейския комитет на регионите и Европейския икономически и социален комитет да играят по-активна роля при последващите действия и по-нататъшното развитие на Териториалната програма за 2030 г.; призовава Комисията да извърши проучване за капацитета на отделните региони за смекчаване на бъдещите глобални предизвикателства, засягащи териториалното сближаване; отбелязва, че това би осигурило инструмент за бързо реагиране, който ще гарантира гъвкавост при разпределянето или увеличаването на средствата, в зависимост от моментната ситуация в регионите от ЕС;

41.подчертава значението на териториалните инструменти във връзка със засиленото и приобщаващо участие на гражданското общество и местните и регионалните органи на управление; призовава Комисията да проучи нови начини за допълнително повишаване на осведомеността относно съответните аргументи и да увеличи значително използването на ИТИ и ВОМР, включително чрез евентуално заделяне на процент от средствата, които да се използват в рамките на политиката на сближаване в периода след 2027 г.;

42.призовава Европейската инвестиционна банка да увеличи финансовите средства, предвидени за политиката на сближаване и предназначени за запазване на баланса и за осигуряване на правилното функциониране на регионите;

43.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията и на правителствата и националните и регионалните парламенти на държавите членки.