P9_TA(2024)0012Банков съюз – годишен доклад за 2023 г.Резолюция на Европейския парламент от 16 януари 2024 г. относно Банковия съюз – годишен доклад за 2023 г. (2023/2078(INI))Европейският парламент,

–като взе предвид своята резолюция от 11 юли 2023 г., озаглавена „Банков съюз – годишен доклад за 2022 г.“ Приети текстове, P9_TA(2023)0270.,

–като взе предвид последващите действия на Комисията по резолюцията на Парламента от 11 юли 2023 г., озаглавена „Банков съюз – годишен доклад за 2022 г.“,

–като взе предвид документа на Европейската централна банка (ЕЦБ), озаглавен „Обратна връзка относно приноса на Европейския парламент като част от неговата резолюция относно „Банков съюз – годишен доклад за 2020 г.“ („Feedback on the input provided by the European Parliament as part of its Resolution on Banking Union — Annual Report 2021“) и публикуван на 20 октомври 2023 г.,

–като взе предвид годишния доклад за 2022 г. на ЕЦБ от 21 март 2023 г. относно надзорните дейности,

–като взе предвид годишния доклад за 2022 г. на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) от 30 юни 2023 г.,

–като взе предвид предложението на Комисията от 24 ноември 2015 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 806/2014 с цел създаване на Европейска схема за застраховане на депозитите (COM(2015)0586),

–като взе предвид предложението на Комисията от 14 март 2018 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицата, обслужващи кредити, купувачите на кредити и събирането на обезпеченията (УИИО) (COM(2018)135),

–като взе предвид съобщението за медиите на Съвета от 7 декември 2022 г., озаглавено „Борба с изпирането на пари: Съветът постигна съгласие по позицията си относно по-строга нормативна уредба“,

–като взе предвид съобщението за медиите на Съвета от 27 юни 2023 г., озаглавено „Банков сектор: Постигнато е предварително споразумение относно прилагането на реформите „Базел III“,

–като взе предвид предложението на Комисията от 18 април 2023 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 806/2014 по отношение на мерките за ранна намеса, условията за преструктуриране и финансирането на действията по преструктуриране (COM(2023)0226),

–като взе предвид предложението на Комисията от 18 април 2023 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2014/59/ЕС по отношение на мерките за ранна намеса, условията за преструктуриране и финансирането на действията по преструктуриране (COM(2023)0227),

–като взе предвид предложението на Комисията от 18 април 2023 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2014/49/ЕС по отношение на обхвата на защитата на депозитите, използването на средствата на схемите за гарантиране на депозитите, трансграничното сътрудничество и прозрачността (COM(2023)0228),

–като взе предвид доклада на петимата председатели от 22 юни 2015 г., озаглавен „Завършване на европейския Икономически и паричен съюз“,

–като взе предвид изявлението на Еврогрупата от 16 юни 2022 г. относно бъдещето на Банковия съюз,

–като взе предвид стандартите на Базелския комитет по банков надзор относно пруденциалното третиране на експозициите на криптоактиви, публикувани на 16 декември 2022 г.,

–като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2020 г. относно справянето с необслужваните кредити в резултат на пандемията от COVID-19 (COM(2020)0822),

–като взе предвид препоръката на ЕЦБ от 15 декември 2020 г. относно разпределянето на дивиденти по време на пандемията от COVID-19,

–като взе предвид серията от тематични материали на ЕЦБ, озаглавена „Пътят към Париж: стрес тестване на прехода към икономика с нулеви нетни емисии“ (ECB Occasional Paper Series „The Road to Paris: stress testing the transition towards a net-zero economy“),

–като взе предвид резултата от общата за ЕС инициатива за прозрачност на Европейския банков орган (ЕБО) за 2023 г., публикуван на 28 юли 2023 г.,

–като взе предвид доклада на Европейския банков орган (ЕБО) относно ролята на рисковете за околната среда и на социалните рискове в пруденциалната рамка,

–като взе предвид документа на ЕЦБ от май 2023 г., озаглавен „Преглед на финансовата стабилност“,

–като взе предвид доклада на ЕЦБ от 12 декември 2022 г. относно надзорните ѝ приоритети за периода 2023–2025 г.,

–като взе предвид доклада на Европейската сметна палата от 12 май 2023 г., озаглавен „Специален доклад № 12/2023: Надзор от ЕС върху кредитния риск на банките – ЕЦБ засилва тази функция, но трябва да се направи повече за постигане на по-големи гаранции за добро управление и покритие на кредитния риск“,

–като взе предвид изявленията на Андреа Енриа, председател на Надзорния съвет на ЕЦБ, по време на изслушванията в комисията по икономически и парични въпроси на Парламента от 21 март 2023 г. и 28 юни 2023 г.,

–като взе предвид изявленията по време на публичното изслушване в комисията по икономически и парични въпроси с предложените кандидати за председател на Надзорния съвет на ЕЦБ на 20 септември 2023 г.,

–като взе предвид изявленията на Доминик Лабуре, председател на ЕСП, по време на изслушванията в комисията по икономически и парични въпроси на Парламента от 1 март 2023 г. и 18 юли 2023 г.,

–като взе предвид Шестмесечния доклад на ЕСП до Еврогрупата от 15 май 2023 г.,

–като взе предвид съвместното изявление на банковия надзор на ЕЦБ, ЕБО и ЕСП от 20 март 2023 г. във връзка със съобщението на швейцарските органи от 19 март 2023 г.,

–като взе предвид Меморандума за разбирателство от 27 юни 2023 г. за създаване на рамка за регулаторно сътрудничество в областта на финансовите услуги между Европейския съюз и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия,

–като взе предвид декларацията от 7 декември 2022 г., подписана от председателя на комисията по икономически и парични въпроси на Парламента и договорена от координаторите на шест политически групи от Парламента (Европейската народна партия, Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, Renew Europe, Зелените/Европейски свободен алианс, Европейските консерватори и реформисти и Левицата), относно европейската схема за застраховане на депозитите,

–като взе предвид своята резолюция от 25 март 2021 г. относно укрепването на международната роля на еврото ОВ C 494, 8.12.2021 г., стр. 118.,

–като взе предвид своята резолюция от 14 март 2019 г. относно баланса между половете при издигането на кандидатури за позиции в областта на икономическите и паричните въпроси на ЕС ОВ C 23, 21.1.2021 г., стр. 105.,

–като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0431/2023),

А.като има предвид, че банковият съюз (БС), който в момента включва Единния надзорен механизъм, Единния механизъм за преструктуриране и единен наръчник, който е в неговата основа, е неразделна част от финансовата стабилност на Съюза и при липсата на европейска схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД) гарантира висок минимален стандарт в областта на защитата на депозитите;

Б.като има предвид, че вземането на мерки по отношение на рисковете, произтичащи от проблема с прекалено тясната връзка между държавата и банките ще осигури допълнителна стабилност и сигурност за европейската банкова система и за клиентите, които я използват;

В.като има предвид, че завършването на Банковия съюз ще представлява положително развитие за гражданите и икономиката на ЕС, тъй като ще осигури основата за по-стабилна банкова система, намаляване на системния риск, засилване на конкуренцията, подобряване на избора и защитата на потребителите, увеличаване на възможностите за трансгранично банкиране и достъп до финансови услуги на дребно, по-големи икономически инвестиции, по-добър достъп до финансиране за домакинствата и предприятията и намаляване на разходите за клиентите на банките, като същевременно ще гарантира, че публични средства не се използват за покриване на задълженията на банковия сектор;

Г.като има предвид, че банките от ЕС устояха на въздействието на руската агресия; като има предвид, че те играят ключова роля за гарантиране на продължаващото прилагане и спазване на санкциите, наложени от ЕС срещу Русия в отговор на инвазията; като има предвид, че е необходима допълнителна координация, за да се избегне заобикалянето на санкциите;

Д.като има предвид, че изменението на климата, влошаването на състоянието на околната среда и преходът към нисковъглеродна икономика са фактори, които трябва да се вземат предвид при оценяването на устойчивостта на счетоводните баланси на банките като източник на риск, който може да окаже въздействие върху инвестициите в различни региони и сектори;

Е.като има предвид, че все още не е постигнато споразумение относно ЕСЗД; като има предвид, че вследствие на призивите на Парламента Комисията предложи реформа на уредбата за управление на кризи и застраховане на депозитите (УКЗД), като същевременно отчита факта, че тази уредба следва да не се счита за заместител на ЕСЗД;

Ж.като има предвид, че макар през 2020 г. да беше постигнато политическо споразумение относно създаването на предпазен механизъм за Единния фонд за преструктуриране (ЕФП), този механизъм все още липсва; като има предвид, че според най-актуалните налични данни 16 от 36 схеми за гарантиране на депозитите (СГД) в ЕС са били под нивото на (минимално) финансиране, което се изисква за тях;

З.като има предвид, че липсата на трансгранична консолидация на банковия сектор на ЕС засягат неговата конкурентоспособност в световен мащаб и потребителското банкиране в някои държави членки все още е доминирано от малко на брой банки; като има предвид, че разликата по отношение на рентабилността между банките от ЕС и САЩ се е увеличила през последното десетилетие и че възвръщаемостта на собствения капитал на банките в ЕС е с 5 пункта по-ниска от тази на банките от САЩ de Vito, L. et al., Understanding the profit gap between euro area and US global systemically significant bank („Как да търкуваме разлика в рентабилността между банките от еврозоната и от САЩ, които са със системна значимост в световен мащаб“), ECB Occasional Paper Series 327, 2023 г.;

И.като има предвид, че в банковия сектор на ЕС се наблюдава нарастване на рентабилността, по-специално благодарение на по-високите лихвени проценти и в резултат на увеличения лихвен процент на ЕЦБ по депозитите; като има предвид, че повишаването на лихвените проценти доведе и до влошаване на счетоводния баланс на някои банки поради нереализирани капиталови загуби;

Й.като има предвид, че наличието на силен, стабилен, устойчив, динамичен и конкурентен банков сектор е жизненоважно за постигането на икономически растеж, за финансирането на малките и средните предприятия (МСП) и стартиращите предприятия, както и за спешния преход към екологична и цифрова икономика;

К.като има предвид, че банковият сектор е изправен пред допълнителни рискове след пандемията и инвазията, по-специално във връзка с влошаването на качеството на активите; като има предвид, че макар делът на необслужваните кредити леко да е намалял до 2,24% през първото тримесечие на 2023 г. и да намалява със стабилни темпове след края на Голямата рецесия е необходимо той да намалее още повече;

Л.като има предвид, че законодателите на ЕС договориха правила за прилагане на стандартите „Базел III“ по начин, който запазва конкурентоспособността на банките и отчита особеностите на банковия сектор на ЕС;

М.като има предвид, че цифровизацията на финансовия сектор предоставя значителни възможности за банковия сектор и доведе до значителен технологичен напредък в банковия сектор на ЕС чрез повишена ефективност при предоставянето на банкови услуги и по-голям интерес към иновации; като има предвид, че тя поражда и предизвикателства, включително по отношение на защитата на данните, рисковете за репутацията, борбата с изпирането на пари и опасенията, свързани със защитата на потребителите;

Н.като им предвид, че финансовите институции разчитат във все по-голяма степен на използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ); като има предвид, че банковият сектор на ЕС трябва да увеличи своята киберустойчивост, за да гарантира, че ИКТ системите могат да устоят на различни видове заплахи за киберсигурността;

О.като има предвид, че равнището на експозиция към държавни дългови инструменти нараства в редица банки; като има предвид, че трябва да се предприемат мерки за преодоляване на рисковете, произтичащи от проблема с прекомерно тясната връзка между държавата и банките;

П.като има предвид, че Банковият съюз следва да спомогне за преодоляване на все още съществуващата връзка или „омагьосан кръг“ в отношенията между банките и държавата; като има предвид, че равнището на експозиция към държавни дългови инструменти нараства в редица банки; като има предвид, че пруденциалното третиране на държавния дълг следва да бъде в съответствие с международните стандарти;

Р.като има предвид, че повишаването на лихвените проценти оказва отрицателно въздействие върху капацитета на домакинствата за получаване на заеми, както и върху капацитета на заемополучателите да изплащат дълговете си, и прави банките от ЕС по-уязвими по отношение на евентуални загуби в бъдеще; като има предвид, че по отношение на рисковете, произтичащи от повишаването на лихвените проценти, до момента се предприемат подходящи действия;

С.като има предвид, че завършването на съюза на капиталовите пазари (СКП) изисква създаването на общи правила и ефективни инструменти за намаляване на разпокъсването на вътрешния пазар и за улесняване на достъпа до алтернативно финансиране;

Т.Като има предвид, че ЕС и Обединеното кралство подписаха меморандум за разбирателство относно регулаторното сътрудничество в областта на финансовите услуги, като този подход на сътрудничество следва да бъде в основата на дългосрочните отношения между ЕС и Обединеното кралство, по-специално в областта на банкирането; като има предвид, че Комисията отново удължи своето временно разрешение, като позволява на банките в ЕС и на лицата, управляващи фондове, да използват клирингови къщи от Обединеното кралство;

Общи съображения

1.осъжда руската агресия срещу Украйна и нейното въздействие върху украинския народ, върху ЕС и на други места; призовава банките да продължат да адаптират стратегическите си решения към новия европейски и международен контекст, произтичащ от това обстоятелство, да предприемат мерки с цел справяне със системния риск и да продължат да прилагат и спазват финансовите санкции, приети в отговор на руското нашествие в Украйна;

2.припомня, че макар държавите членки да носят отговорността за установяване на нарушенията на санкциите на ЕС, банковият сектор играе ключова роля за прилагането на санкциите и за мониторинга на спазването; призовава Комисията да създаде база данни на равнището на ЕС, за да се насърчи координацията между банките, да се отстранят пропуските в прилагането на санкциите от страна на държавите членки и да се направи оценка на начина, по който банките в ЕС прилагат санкциите; отбелязва позицията на Парламента относно предложението за регламент относно органа за борба с изпирането на пари (ОБИП), което възлага на новия орган да подкрепя последователното прилагане на целенасочените финансови санкции на ЕС;

3.отбелязва, че общите преки експозиции на банковия сектор към Русия и Украйна са ограничени, тъй като банките понастоящем намаляват своите експозиции, и призовава надзорните институции и Банковия надзор на ЕЦБ да помогнат за организираното оттегляне от руския пазар на банките от ЕС, които все още извършват дейност в Русия;

4.подчертава, че Банковият съюз продължава да бъде важно допълнение към икономическия и паричен съюз (ИПС) и следователно към вътрешния пазар; припомня, че ключовите цели на Банковия съюз са сигурността на банковата система, защитата на вложителите и предотвратяването на покриване на задълженията на банките от данъкоплатците; отчита напредъка, постигнат през последните 15 години чрез създаването на Единния надзорен механизъм (ЕНМ) и Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП), както и че банките от ЕС сега са в по-добра позиция да устояват на финансови сътресения; призовава за завършването на Банковия съюз и отбелязва, че неговият трети стълб — ЕСЗД, все още не е завършена;

5.изисква от Комисията да продължи да третира завършването на Банковия съюз и Съюза на капиталовите пазари като ключови приоритети през остатъка от настоящия си мандат, както и през следващия си мандат; подчертава, че и двата проекта:–предлагат на домакинствата и на МСП, които все още разчитат в голяма степен на банкови кредити, по-широк достъп до финансиране;–насърчават инвестициите и създаването на работни места;–подпомагат европейската икономика;–увеличават финансовата стабилност;–намаляват въздействието на икономическите спадове;–финансират цифровия преход и прехода към устойчива икономика, както и–отключват потенциала за растеж на ЕС;

6.отбелязва изявлението на ЕБО от 13 юли 2023 г., в което се посочва, че в банковия сектор на ЕС/ЕИП се наблюдава нарастване на рентабилността, но на хоризонта се задават рискове, свързани с качеството на активите и рентабилността; отбелязва неотдавнашните краткосрочни нараствания на рентабилността на банките от ЕС (годишната възвръщаемост на собствения капитал е нараснала до 10,04% през второто тримесечие на 2023 г., докато за същия период на 2022 г. тя е била 7,59 %, като достига най-високото си равнище за период от 14 години ЕЦБ, „Надзорни статистически данни от банковия сектор за значимите институции. Второ тримесечие на 2023 г.“ (Supervisory Banking Statistics for significant institutions. Second quarter 2023). Октомври 2023 г.), но предупреждава, че те трябва да бъдат устойчиви, за да се гарантира дългосрочна конкурентоспособност;

7.насърчава използването на печалбите за създаване на буфери, с което да се запази стабилността на финансовата система, както и за финансиране на европейската икономика; отбелязва, че временното спиране на разпределянето на дивиденти и на обратното изкупуване на акции действително е способствало за запазване на устойчивостта на банките по време на кризата с COVID-19;

8.отбелязва, че проучването на банковото кредитиране в еврозоната за второто тримесечие на 2023 г. показва, че банките са затегнали допълнително критериите си за одобряване на заеми за предприятия и домакинства за закупуване на жилища поради усещане за по-висока степен на риск, по-ниска толерантност към риска и увеличени разходи за финансиране, както и че банките са затегнали условията за кредитиране с оглед на по-голямата загриженост относно необслужваните кредити ЕЦБ, „Проучване на банковото кредитиране в еврозоната“ (Euro area bank lending survey).; припомня ключовата роля на банковия сектор на ЕС за финансирането на възстановяването на икономиката на ЕС и смята, че възстановяването ще зависи и от това дали банките разполагат с достатъчно капитал, за да предоставят кредити, особено след постепенното премахване на мерките за публична подкрепа в държавите членки;

9.призовава Комисията да направи оценка на пречките пред трансграничните сливания, както и на потенциалните стимули за обособяване на средства; отбелязва, че според публично изявление на Андреа Енрия, председател на Надзорния съвет на ЕЦБ, банковият сектор като цяло все още е съвкупност от национални банкови сектори; отбелязва, че наличието на интегриран в по-голяма степен банков сектор на ЕС може да подобри способността на банките да предприемат стратегически инвестиции и да насърчи развитието на капиталовите пазари в ЕС, като същевременно признава, че разнообразието от банкови бизнес модели в еврозоната повишава устойчивостта на финансовата система; отбелязва рисковете, които може да пораждат институциите от типа „твърде големи, за да бъдат оставени да фалират“, и отбелязва, че финансовата стабилност може да бъде увеличена чрез реформа на банките със системна значимост от ЕС, която съдържа мерки във връзка с моралните рискове; подчертава, че извършването на трансгранична консолидация без прекомерна концентрация може да повиши рентабилността на банковия сектор на ЕС и евентуално да подобри настоящото положение с намалено равнище на предлаганите услуги и повишени разходи за гражданите в много държави членки;

10.отбелязва обаче, че банковите услуги на дребно в някои държави членки продължават да бъдат доминирани от малко на брой банки и това води до ограничаване на избора за потребителите за клиентите на банкирането на дребно; счита, че за да е налице интегриран Банков съюз, трябва да има добре функциониращ единен пазар за финансови услуги на дребно; изразява съжаление относно все още съществуващите пречки пред трансграничните банкови услуги на дребно и призовава Комисията да направи оценка на пречките и бариерите, които възникват за потребителите при ползването на продукти на банкирането на дребно; подчертава потенциала на интегрирания Банков съюз за подобряване на конкуренцията и избора за потребителите в областта на банкирането на дребно, включително чрез по-добри възможности за предоставяне на трансгранични банкови услуги на дребно; подчертава ползите от наличието на диверсифициран и конкурентен банков сектор в Европа;

11.подчертава, че лихвените проценти, предлагани на домакинствата и МСП в отделните държави членки, се различават в много голяма степен; настоятелно призовава институциите и органите на ЕС да обмислят мерки за увеличаване на избора за потребителите и повишаване на конкуренцията, както и за облекчаване на тежестта за лицата, сключили договори за ипотечни кредити, и на МСП в държавите членки, където лихвените проценти са по-високи, за да се гарантира, че всички граждани и предприятия имат достъп до така необходимия им капитал при справедливи и конкурентни лихвени проценти;

12.подчертава ролята на банковия сектор за подпомагане на прехода към цифровизирана и въглеродно неутрална икономика, за насочване на средства към възобновяеми източници на енергия и за подпомагане на постигането на целите на Зеления пакт на ЕС и на Законодателния акт на ЕС в областта на климата Регламент (ЕС) 2021/1119 от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (OВ L 243, 9.7.2021 г., стp. 1).; отбелязва, че банките от ЕС продължават да намаляват своята експозиция към енергоемки предприятия и предприятия, работещи с изкопаеми горива, и отбелязва различните фактори, които оказват въздействие върху финансовата стабилност, включително стойността на активите, свързани с изкопаеми горива; очаква публикуването на докладите на ЕБО относно ключовите въпроси, засягащи нивото на риска на експозициите на институциите към активи, свързани с ЕСУ, и потенциалния ефект от коригираното пруденциално третиране на тези експозиции, които доклади ще бъдат публикувани до края на 2024 и 2025 г.;

13.изразява съжаление, че финансовите институции не успяват да осигурят баланс между половете, по-специално в управителните си органи; подчертава, че балансът между половете в управителните съвети и сред служителите води осигурява както социална, така и икономическа възвращаемост; призовава финансовите институции редовно да актуализират своите политики по отношение на многообразието и приобщаването и да помагат за насърчаване на здравословна работна среда, която отдава приоритет на приобщаването; призовава надзорните органи да използват надзорните си правомощия, за да предприемат мерки за справяне с липсата на разнообразие и баланс между половете в управителните органи на финансовите институции;

14.изразява съжаление относно липсата на баланс между половете в Управителния съвет на ЕЦБ, нейния Надзорен съвет и Управителния съвет на ЕСП; призовава участниците да гарантират, че бъдещите назначения ще коригират това положение; припомня резолюцията на Парламента от 14 март 2019 г., която има за цел да се осигури баланс на половете в предстоящия списък с кандидати за номинации на ЕС в областта на икономическите и паричните въпроси, и отново заявява ангажимента си да взема предвид списъци с кандидати, в които принципът на баланс между половете не е спазен;

15.изразява съжаление, че в рамките на процедурата за избор на председател на Надзорния съвет на ЕЦБ последната игнорира коментарите на Европейския парламент; настоятелно призовава ЕЦБ да вземе надлежно предвид становището на Европейския парламент при предстоящата процедура за подбор;

16.отбелязва, че експозициите на банките към национален държавен дълг продължават да бъдат високи в рамките на Банковия съюз; припомня, че една от основните цели на Банковия съюз е прекъсване на връзката между банката и суверенните рискове; подчертава, че въпросът за регулаторното третиране на експозициите към държавни дългови инструменти изисква задълбочено проучване в рамките на международните форуми и следва да бъде в съответствие с международните стандарти, и призовава Комисията да вземе това предвид при разглеждането на този въпрос във всички бъдещи предложения; споделя опасенията на ЕБО, че експозициите към държавни дългови са от съществено значение за банките от ЕС и може да станат причина за евентуална уязвимост ЕБО, „Оценка на риска на европейската банкова система“ (Risk Assessment of the European Banking System), декември 2022 г.;

17.подчертава, че създаването на сигурен актив на ЕС може да спомогне за смекчаване на отрицателните последици от връзката между държавите и националните банкови сектори; счита, че NextGenerationEU осигурява висококачествени нискорискови европейски активи, които позволяват ребалансирането на държавните облигации в счетоводните баланси на банките;

Надзор

18.отбелязва, че съотношението на базовия собствен капитал от първи ред се е увеличило през второто тримесечие на 2023 г. до 15,72% (увеличение спрямо 14,96% през второто тримесечие на 2022 г.); изразява съжаление, че коефициентът на краткосрочното ликвидно покритие е намалял до 158,00% през второто тримесечие на 2023 г. (спад спрямо 164,36% през второто тримесечие на 2022 г.) ЕЦБ, „Надзорни статистически данни от банковия сектор за значимите институции. Второ тримесечие на 2023 г.“ (Supervisory Banking Statistics for significant institutions. Second quarter 2023), октомври 2023 г.;

19.отбелязва, че съотношението на необслужваните кредити е намаляло още повече, и призовава то да бъде намалено в още по-голяма степен; припомня, че намаляването на риска в банковия сектор ще допринесе за по-стабилен, по-силен и ориентиран към икономически растеж Банков съюз; призовава надзорните органи да наблюдават и развитието на заемите на етап 2; отбелязва липсата на напредък по предложението за директива за ускорено извънсъдебнo изпълнение по обезпеченията (УИИО), което цели да се предостави на банките, при спазването на определени условия, механизъм за ускоряване на възстановяването на стойността по обезпечените кредити чрез извънсъдебно изпълнение на процедурите, за да се осигури по-нататъшното развитие на вторичните пазари на необслужвани кредити; подчертава, че Директивата относно лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити Директива (ЕС) 2021/2167 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2021 г. относно лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС (OВ L 438, 8.12.2021 г., стр. 1). е повишила ефикасността на вторичния пазар за необслужвани заеми, като същевременно е въвела силни гаранции за длъжниците; подчертава, че продажбата на необслужван заем представлява второто най-добро решение след връщането му към статут на обслужван заем;

20.отбелязва, че макроикономическото положение се влошава; посочва, че банките от ЕС трябва да се подготвят за евентуално влошаване на качеството на активите; поради тази причина подчертава колко е важно пруденциалното управление на рисковете и съответното провизиране; приканва Комисията и националните и надзорните органи на ЕС да се подготвят за потенциално влошаване на качеството на активите;

21.отбелязва, че последните случаи на банкови фалити в САЩ и Швейцария доказват присъщата уязвимост на финансовата система, по-специално в посочените държави; подчертава, че на фона на горепосоченото положението по отношение на капитала и ликвидността на банките от ЕС продължава да бъде стабилно, което показва устойчивостта на банковия сектор на ЕС; Подчертава, че надзорните органи на ЕС и на държавите членки предприеха мерки във връзка с посочените рискове, и приветства резултатите от стрес теста за целия ЕС през 2023 г. и факта, че банките от ЕС могат да устоят на икономически спад;

22.призовава надзорните органи да продължат да оценяват експозициите спрямо рискове, свързани с лихвените проценти, произтичащи от нови промени в нивата на лихвените проценти; отбелязва, че експозицията на банките спрямо риска във връзка с лихвените проценти зависи от тяхната структура на активите и техния бизнес модел, и очаква оценката на Комисията относно нормативната уредба за банките; изразява загриженост относно значителното равнище на държавен дълг в счетоводните баланси на банките в Банковия съюз; подчертава, че въпросът за нормативната уредба на експозициите към държавни дългови инструменти изисква задълбочено проучване в рамките на международните форуми и следва да отговаря на международните стандарти; припомня, че една от основните цели на Банковия съюз е прекъсване на връзката между банките и суверенните рискове;

23.припомня, че в „Преглед на финансовата стабилност за 2023 г.“ на ЕЦБ се подчертава колко е важно да се отчита влошаването на счетоводните баланси на банките, свързано с увеличаването на лихвените проценти, и се подчертава, че макропруденциалните органи ще трябва постепенно да засилят мерките във връзка с капитала и/или заемополучателите;

24.призовава за по-нататъшно хармонизиране на нормативната уредба на ЕС, където е целесъобразно, като се насърчава сближаването между националните органи и се използва надзорният диалог за оценка на развитието на заплахите за банковия сектор;

25.приветства постигнатото на междуинституционално равнище споразумение за прилагане на стандартите „Базел III“ в ЕС; подчертава, че уредбата ще доведе до различни равнища на повишаване на пруденциалните изисквания в зависимост от това дали банките разчитат на използването на вътрешни модели за изчисляване на своите рискови тегла; подчертава, че новите правила доведоха до укрепване и по-ясно определяне на пропорционалността в банковия надзор и ще продължат да повишават финансовата стабилност в ЕС; подчертава колко е важно наличието на еднакви условия на конкуренция в различните юрисдикции;

26.отбелязва изразеното от ЕБО и ЕЦБ становище относно отклоненията от международното споразумение, въведени в окончателния текст на регламента Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).;

27.подчертава, че криптоактивите пораждат нови възможности и предизвикателства за банките; отбелязва, че прилагането на стандартите от Базел по отношение на криптоактивите все още предстои; приветства преходния режим, който вече е включен в настоящия преглед на Директивата за капиталовите изисквания Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338). и Регламента за капиталовите изисквания; очаква законодателното предложение на Комисията до 30 юни 2025 г. за въвеждане на специализирано пруденциално третиране на експозиции към криптоактиви, съобразено със стандартите от Базел;

28.отбелязва, че секторът на небанковите финансови посредници продължава да се разраства; подчертава необходимостта от повишаване на устойчивостта на небанковите финансови посредници и установяване на еднакви условия на конкуренция в банковия сектор, включително чрез разработване на специфични регулаторни и надзорни инструменти за предотвратяване на кризи с ликвидността; приветства доклада на МВФ за световната финансова стабилност, публикуван през април 2023, г., в който се посочват три възможни източника на риск за финансовия сектор; предупреждава, че взаимосвързаността между небанковите финансови институции (NBFI) и банките увеличава риска от прехвърляне на трудности от едните към другите;

29.подчертава колко е важно съчетаването на по-нататъшната интеграция с подходящи гаранции за предприемане на действия с цел справяне по пропорционален и надежден начин с проблема с държавата по произход и приемащата държава;

30.отбелязва включването на финансовите рискове, свързани с климата и природата, в надзорните приоритети на ЕЦБ за следващите години; приветства, наред с другото, втория тест на ЕЦБ за устойчивост във връзка с климата на цялата икономика през септември 2023 г.; отбелязва заключенията от поредицата тематични документи № 328 на ЕЦБ, озаглавени „Пътят към Париж“; стрес тестване на прехода към икономика с нулеви нетни емисии“, тъй като в тях се твърди, че най-добрият начин за постигане на икономика с нулеви нетни емисии за предприятията, домакинствата и банките в еврозоната е да се ускори екологичният преход до темп, който е по-бърз спрямо темпа при действащите политики; отбелязва, че ЕЦБ взема предвид финансовите рискове, свързани с климата и природата, в своите надзорни практики и наблюдава нарастващите физически рискове и рискове, свързани с прехода;

31.отбелязва предложението на Комисията относно прозрачността, съпоставимостта и качеството на оценките от екологичен, социален и управленски характер; отбелязва, че ЕБО препоръчва външните кредитни оценки да включват, където е приложимо, носещите кредитен риск фактори, свързани с околната среда, и/или социални фактори;

Преструктуриране

32.приветства подходите на ЕСП за задълбочаване на оценките на възможностите за преструктуриране чрез разработване на мерки за контрол на качеството на плановете за преструктуриране и оценка по въпроса дали тези планове могат да бъдат изпълнени в кратък срок; посочва, че за да може плановете за преструктуриране да отговарят напълно на законовите изисквания, те трябва да включват всеобхватна оценка на възможността за преструктуриране на всяка банка, включително дали са налице съществени пречки пред възможността за преструктуриране и как тези пречки могат да бъдат премахнати;, включително промени в структурата и организацията на дадена банка, ако е необходимо;

33.приветства факта, че като цяло банките, за които е отговорен ЕСП, бележат добър напредък по отношение на възможностите за преструктуриране и изграждането на капацитет за поемане на загуби; изразява очакване тази положителна тенденция да продължи; припомня, че постигането на възможност за преструктуриране на всички институции следва да не бъде „подвижна цел“ и че всички банки следва да могат да бъдат напълно преструктурирани до края на 2023 г.; отбелязва, че е необходим допълнителен напредък по отношение на всички банки;

34.приветства решението на новия председател на ЕСП да предприеме всеобхватен стратегически преглед и да представи нов план за действие; призовава ЕСП да повиши допълнително прозрачността на своите решения;

35.подчертава колко е важно да се защитава йерархията на кредиторите при преструктурирането на банките и при производствата по несъстоятелност; приветства изявлението на банковия надзор в ЕЦБ, ЕСП и ЕБО, като подчертава, че в ЕС инструментите на базовия собствен капитал покриват загубите и че допълнителният капитал от първи ред може да бъде обезценен, само ако тези инструменти са били пълноценно използвани; припомня необходимостта, изразена от председателя на ЕСП, от цялостно и всеобхватно спазване на йерархията на обезценяване в случай на банков фалит;

36.отбелязва, че изкопаемите горива имат основен принос за ускоряване на изменението на климата, и че множество активи, свързани с изкопаеми горива, ще трябва да бъдат изоставени преди края на икономическия им живот, при което ще загубят цялата си стойност и ще се превърнат в блокирани активи;

37.отбелязва предложението да се реформира уредба за управление на банкови кризи и за застраховане на депозитите (УБКЗД) след призивите на Парламента; призовава за разширяване на обхвата на преструктурирането, за изясняване на оценката на обществения интерес, за предпазване на данъкоплатците от разходи, свързани с фалити на банки, както и за ограничаване на обхвата на държавната помощ, както и за смекчаване на всякакви мерки, които ще породят прекомерен морален риск; призовава за бързо и ефективно приемане на прегледа на УБКЗД;

38.отбелязва, че неплатежоспособна банка се преструктурира само в случаите, когато не може да премине през обичайното производство по несъстоятелност, без да навреди на обществения интерес или да предизвика финансова нестабилност; отбелязва също така, че предложенията за бъдеща реформа включват предоставяне на достъп с положителна оценка на обществения интерес на малките и средните банки до рамката за преструктуриране на равнище ЕС, при условие че отговарят на условията за достъп до Единния фонд за преструктуриране;

39.подчертава ролята на ЕСП и на финансираните от сектора предпазни мрежи за защитата на данъкоплатците от риска да плащат за спасителни мерки; счита, че вноските във финансирани от сектора спасителни мрежи винаги трябва да бъдат изчислявани пропорционално на риска, който институцията представлява; изразява съжаление, че въпреки политическото споразумение от ноември 2020 г. за ранно въвеждане, предпазният механизъм към Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) все още не е влязъл в сила поради забавянето на процеса на ратификация на Споразумението за изменение на Договора за ЕМС; подчертава колко е важен ЕФП за осигуряването на стабилна и надеждна рамка за управление на кризи; призовава за пълното ратифициране на Споразумението за изменение на Договора за ЕМС от всички държави членки, включително за създаване на общ предпазен механизъм за ЕФП;

40.припомня, че банките трябва да продължат да изпълняват задълженията си и да изпълняват ключовите си функции и след изпълнението на решение за преструктуриране; изразява загриженост, че банките може да се сблъскат с затруднения по отношение на ликвидността в процеса на преструктуриране веднага след възстановяването на достъпа до пазара; призовава институциите на ЕС да се споразумеят за решение, което да осигури доверие и да повиши предвидимостта;

Застраховане на депозитите

41.подкрепя призивите на преговарящия екип за ЕСЗД на Европейския парламент, заедно с координаторите и председателя на комисията ECON, в изявлението от 7 декември 2022 г., за амбициозен преглед на рамката за УБКЗД, който може да спомогне за преодоляване на пречките пред създаването на ЕСЗД и за възобновяване на преговорите по ЕСЗД; изразява съгласие с призива на ЕЦБ за възобновяване на работата по създаването на ЕСЗД;

42.приветства законодателните дейности на парламентарно равнище по предложението за ЕЪЗД, които се провеждат откакто през декември 2022 г. беше направено изявлението на преговарящия екип на Парламента по ЕСЗД; отново заявява ангажимента на Парламента да работи за постигане на споразумение относно ЕСЗД; призовава съзаконодателите да работят за създаването на реалистична, надеждна и стабилна ЕСЗД;

43.приветства усилията на Комисията да изясни обхвата на защитата на вложителите и да засили сближаването чрез реформа на Директива 2014/49/ЕС относно схемите за гарантиране на депозитите в рамките на прегледа на УБКЗД ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 149.; подчертава, че макар прегледът на УБКЗД да не може да се счита за заместител на ЕСЗД, наличието на хармонизирана в по-голяма степен рамка може да спомогне за преодоляването на пречките пред създаването на ЕСЗД; изтъква колко е важна пропорционалността спрямо риска за вноските в схемите за гарантиране на депозитите;

44.подчертава необходимостта от пълноценно функционираща ЕСЗД с основаващи се на риска вноски, които дават възможност за споделяне на загубите; призовава за целенасочена оценка на качеството на банковите активи; препоръчва да се започне с обединяване на ликвидност и постепенно натрупване на средства във фонд на ЕС;

45.призовава в рамките на всяка ЕСЗД да се вземат предвид институционалните защитни схеми, и по-специално тяхното въздействие за смекчаване на риска, като същевременно се запазят еднаквите условия на конкуренция в рамките на единния пазар;

46.припомня, че една от основните цели на Банковия съюз е прекъсване на връзката между банките и суверенните рискове; отбелязва, че експозициите на банките към национален държавен дълг продължават да бъдат високи в рамките на Банковия съюз; споделя опасенията на ЕБО, че експозициите към държавни дългови са от съществено значение за банките от ЕС и може да станат причина за евентуална уязвимост; подчертава, че въпросът за регулаторното третиране на експозициите към държавни дългови инструменти трябва да бъде в съответствие с международните стандарти, и призовава Комисията да вземе това предвид при разглеждането му във всички бъдещи предложения в тази област;

47.приветства значителния напредък в посока намаляване на риска, постигнат от 2015 г. насам; отбелязва, от друга страна, ограничения напредък по отношение на споделянето на риска; отбелязва обаче, че за успеха на Банковия съюз е необходимо подходящо и ефективно намаляване на риска;

° °

48.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската централна банка, Единния съвет за преструктуриране и Европейския банков орган.