1.приветства нарастващата роля на Парламента във външната дейност на ЕС – роля, която постепенно става все по-значима и която съчетава неговите законодателни, бюджетни и контролни правомощия с множество форми на публични и негласни взаимодействия с международни организации, държави, общества и отделни граждани извън ЕС;

2.изтъква ясно определената роля и стойност на парламентарната дипломация на ЕС за допълването и укрепването на видимостта и въздействието на външната политика и политиката на сигурност на ЕС, наред с Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), Комисията и дипломатическите служби и парламентите на държавите членки, а същевременно и за запазването на собствената автономност на Парламента;

3.подчертава значението на парламентарната дипломация като средство за достигане до по-разнообразни заинтересовани страни в държавите партньори и държавите извън ЕС с цел повишаване на осведомеността относно законодателството и позициите на ЕС, по-добро разбиране на възприятията, въздействието и последиците от това законодателство и тези позиции в съответните държави и изграждане на съюзи между партньори и стабилни партньорства във все по-сложен и многополюсен международен контекст;

4.изразява съжаление във връзка с факта, че въпреки определения си принос за постигането на целите на външната политика и политика на сигурност на ЕС, както и добавената стойност и взаимното допълване, които осигурява парламентарната дипломация, Парламентът все още не е напълно признат от Комисията, Съвета и ЕСВД като неразделен участник в рамките на подхода „Екип Европа“;

5.счита, че Парламентът разполага с огромен неоползотворен потенциал за по-нататъшното развитие на дипломатическата си роля и на приноса си за постигането на целите на външната политика и политика на сигурност на ЕС;

6.изтъква конкретния, динамичен и видим за обществото принос на Парламента към външната политика и политика на сигурност на ЕС и към справянето с глобалните предизвикателства чрез дейността на неговите комисии, работещи в областта на външните работи, включително подкомисиите по правата на човека и по сигурност и отбрана, които допринасят за отношенията с държави извън ЕС, международни организации и гражданското общество по света;

7.отбелязва, че постоянните делегации извършват важна и допълнителна спрямо дейността на комисиите работа, като създават редовен и непрекъснат форум за политически диалог с държави извън ЕС и международни организации, включително чрез съвместни парламентарни органи и многостранни асамблеи;

8.подчертава, че постоянните делегации играят ключова роля като връзка между Парламента и неговите партньори по света с оглед на улесняването на взаимодействието, осигуряването на постоянен поток от информация на комисиите и другите органи на Парламента, обсъждането на позиции и политики от общ интерес, както и изслушването на различни партньори и други заинтересовани страни и предаването на мненията им на компетентните органи в рамките на Парламента;

9.счита, че официалните мисии на Парламента извън ЕС формират неразделна част от външната политика на ЕС и поради това трябва да се ползват от пълната подкрепа на делегациите на ЕС, както и от най-високо равнище на информация и сигурност от ЕСВД в това отношение; призовава Центърът на ЕСВД за реакция при кризи да бъде обезпечен с всички необходими ресурси; счита, че по-добра координация, планиране и определяне на приоритети за мисиите между различните органи на Парламента биха повишили последователността, надеждността и въздействието на дипломатическата роля на Парламента;

10.предлага съответните органи на Парламента да организират вътрешната координация, наред с другото, чрез периодично изготвяне на списък с приоритетни държави, с които да се търсят контакти въз основа на предстоящи законодателни досиета и геополитически или стратегически приоритети, чрез провеждане на съвместна размяна на мнения с тези приоритетни държави относно отношенията с ЕС или относно хоризонтални геополитически въпроси или въпроси, свързани с конфликти, и чрез насърчаване на полезните взаимодействия между мисиите на Парламента в чужбина, за да се избегне ненужно дублиране, да се рационализират ресурсите и да се подобри съгласуваността в посланията на Парламента;

11.подчертава, че парламентаристите следва да бъдат напълно подготвени относно измеренията на културата и международните културни отношения на дадена държава извън ЕС, когато изпълняват официална мисия, за да могат да насърчават култура на диалог в контекста на диалог между културите; във връзка с това призовава ЕСВД, и по-специално нейното подразделение за стратегическа комуникация и прогнозиране, да подкрепя изцяло официалните мисии на Парламента в държави извън ЕС;

12.счита, че политическият диалог, провеждан от Парламента и отделните му членове с правителствени и парламентарни участници и участници от гражданското общество по цял свят, допринася за популяризиране на приоритетите, възгледите и ценностите на ЕС по отношение на глобалните стандарти в области като универсалните права на човека и демокрацията, правата на ЛГБТИ лицата, правата на жените и равенството между половете, дипломацията в сферата на климата и енергетиката, свързаността, изкуствения интелект и политиките в областта на цифровите и другите технологии;

13.подчертава последователната отдаденост на Парламента в поставянето на правата на човека, принципите на правовата държава и демокрацията в основата на външната дейност на ЕС и в предоставянето на ключов форум, в който да се чува и засилва гласът на гражданското общество и демократичните сили от цял свят; изтъква в тази връзка своите действия в подкрепа на защитниците на правата на човека, парламентаристите, изложени на риск, и младите политически лидери, както и в подкрепа на участието на жените в политическия живот и борбата срещу дезинформацията; призовава за по-нататъшно развитие на действията на Парламента и за даване на глас на онези, чиито права са изложени на риск, през следващия парламентарен мандат;

14.изтъква ключовото значение на разискванията и резолюциите относно нарушенията на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава като един от инструментите на Парламента с най-голямо въздействие в чужбина при усилията относно положението с правата на човека в държави извън ЕС; поради това призовава за по-добра видимост на тези разисквания и резолюции, включително по отношение на дневния ред на пленарните сесии и в съответствие с работата на комисиите и други парламентарни органи;

15.подчертава значението и уникалния характер на ролята на Парламента в мисиите за наблюдение на избори и в по-широк план в програмите за подкрепа на демокрацията, като например укрепването на парламентарната демокрация в държави извън ЕС, както и в инициативи, включващи посредничество, улесняване на изграждането на капацитет, предотвратяване на конфликти, насърчаване на консенсусна и демократична парламентарна култура и утвърждаване на правата на човека; призовава констатациите от дейностите на Групата за подкрепа на демокрацията и координация на избори относно конкретни държави, както и тези, произтичащи от мисиите на ЕС за наблюдение на избори, да бъдат по-добре интегрирани в съответната работа на комисиите и делегациите, както и в пленарните сесии, когато акцентът е върху въпросните държави;

16.призовава за засилена координация с Комисията, включително Генерална дирекция „Европейска политика за съседство и преговори за разширяване“ и Генерална дирекция „Международни партньорства“, за подкрепа на парламентарната демокрация по света и за засилване на институционалната подкрепа за парламентите; предлага мрежата с националните парламенти за подкрепа на демокрацията, създадена от Парламента, да се превърне в редовно институционално място за координиране на дейностите и извличане на максимална полза от експертния опит;

17.подчертава необходимостта от постигане на баланс между половете във всички дейности и мисии, включително представителствата на Парламента, когато пътуват извън ЕС, и от разширяване на експертния опит в областта на равенството между половете чрез включването на експерти в областта на равенството между половете като част от действията и програмите за парламентарно подпомагане;

18.счита, че следващият парламентарен мандат и създаването на бъдещата Комисия следва да бъдат възможност за укрепване на рамката на междуинституционалните отношения между Парламента, ЕСВД и Комисията, включително делегациите на ЕС, с цел да се насърчи парламентарната дипломация и да се укрепи инструментариумът на ЕС за външни дейности;

19.призовава по-специално надзорът от страна на Парламента над работата в областта на външната политика и политика на сигурност на ЕС да бъде засилен чрез подобряване на равнището на отчетност и прозрачност на ЕСВД и службите за външна дейност на Комисията; изтъква в този контекст необходимостта от актуализация на Декларацията от 2010 г. относно политическата отчетност, за да се предефинират отношенията между ЕСВД и Парламента;

20.призовава Комисията, Съвета и държавите членки реално да включат Парламента в изпълнението и контрола на въпросите от стратегическо значение в областта на външните работи на ЕС, включително прилагането на ограничителни мерки, както и в контрола на инструментите за външно финансиране;

21.настоятелно припомня, че съгласно член 36 от ДЕС Парламентът има право на информация по въпросите на ОВППС, включително по отношение на навременния достъп до доклади, национални стратегии и друга поверителна информация, която задава посоката на провеждане на ОВППС на ЕС; подчертава в тази връзка значението на финализирането във възможно най-кратък срок на актуализацията на Междуинституционалното споразумение от 20 ноември 2002 г. между Европейския парламент и Съвета относно достъпа на Европейския парламент до чувствителна информация на Съвета в областта на политиката на сигурност и отбрана;

22.подчертава, че контролната функция на Парламента и правомощията му за мониторинг на преговорите и изпълнението на международните споразумения следва да му отредят решаваща роля за формирането на диалога на Съюза с държави извън ЕС и с международни организации и на цялостните му действия на международната сцена, което също така би позволило на ЕС да насърчава интегрирането на принципа на равенство между половете и дипломацията по въпросите на климата в международните отношения; във връзка с това изразява съжаление относно т.нар. неформални или ad hoc договорености, които не изискват одобрението на Парламента и следователно подкопават правомощията на Парламента като съзаконодател и неговата надзорна роля;

23.счита, че посланиците на ЕС в стратегически държави и специалните представители на ЕС следва да бъдат потвърждавани само след положителна оценка от комисията по външни работи на Парламента;

24.призовава за по-систематично участие на председателите на външните комисии на Парламента в заседанията и събитията на високо равнище в областта на ОВППС, включително Съвета по външни работи; призовава за съвместни делегации на ЕСВД, Комисията и Парламента на големи многостранни и регионални събирания;

25.настоява, че всички ключови стратегически документи относно политиката, приети от Комисията и Съвета по отношение на осъществяването на външната политика на ЕС, следва да се изготвят в консултация с Парламента и да включват ролята на Парламента и неговия принос;

26.призовава за засилване на отношенията на Парламента с националните парламенти на държавите членки, които са в особено добра позиция да служат като мост към изпълнителната власт на държавите членки; поради това подчертава, че междупарламентарната конференция относно ОВППС/ОПСО, както и междупарламентарните конференции, провеждани ежегодно от подкомисията по правата на човека, представляват важен форум за обмен на информация и най-добри практики между националните парламенти и Европейския парламент в съответните области и следва да бъдат задълбочени;

27.счита, че Парламентът може да играе уникална роля за доближаването на външната политика на ЕС до европейските граждани и за укрепване на демократичната ѝ легитимност, по-специално чрез ангажираност със субекти на поднационално равнище, например органи и парламенти на регионалното управление, като по този начин дава възможност за многостепенна дипломация съгласно съответните правни и институционални рамки за външната политика на ЕС и на държавите членки, която да допринася за външните действия на равнище ЕС и да ги надгражда;

28.отново призовава за развитие на автономна дипломация на ЕС, характеризирана от обща дипломатическа култура от гледна точка на ЕС, и подчертава ролята на Парламента в това отношение; счита, че изпълнението на пилотния проект на Парламента за създаване на Европейска дипломатическа академия, и по-специално нейната бъдеща и постоянна структура, е конкретна стъпка в тази посока; призовава да се гарантира постоянното участие и активната роля на Парламента в бъдещите управителни или ръководни органи на Европейската дипломатическа академия, както и в нейните програми и дейности за обучение;

29.счита, че в контекста на отстъплението от правата на човека и демокрацията в световен мащаб на Парламента е отредена конкретна роля в защитата на основаното на правила многостранно сътрудничество, демокрацията и принципите на правовата държава, в насърчаването на правата на човека и политическия плурализъм, в борбата срещу дезинформацията и външната намеса в държави извън ЕС и в подпомагането на демократично избраните парламенти в световен мащаб да консолидират своите институционални роли и вътрешни методи на работа чрез целенасочени програми; отбелязва, че членовете на ЕП могат да разглеждат по-чувствителни въпроси, например нарушения на правата на човека, и да правят публични изявления по тях, да откриват общественодостъпни или поверителни пътища за комуникация или да се ангажират с местни партньори, когато пространството за традиционната дипломация е по-ограничено;

30.изтъква специфичната роля на парламентарните органи в подпомагането на държавите партньори и по-специално на държавите, обхванати от процеса на разширяване, както и на потенциалните държави кандидатки от Западните Балкани и на държавите от източното съседство; призовава за укрепване на тяхната роля в процеса на присъединяване към ЕС, като се има предвид специфичната и ключова роля, която националните парламенти играят в необходимия процес на реформи, наред с другото, чрез сближаване на законодателството, надзор и достигане до гражданите; припомня необходимостта делегациите на ЕС да подкрепят активно това междупарламентарно сътрудничество в държавите кандидатки и потенциални кандидатки;

31.приветства новаторските подходи, например започналото неотдавна сътрудничество на равнище комисии между Европейския парламент и Върховната рада на Украйна, и насърчава разработването на допълнителни инициативи в тази област, като се има предвид политическото значение на процеса на разширяване;

32.отново призовава за подобряване на институционалния капацитет на ЕС за превантивна дипломация, предотвратяване на конфликти и посредничество и счита, че Парламентът може да предостави експертен опит и да окаже значителен принос чрез своите органи и действия в тази област, включително като се ангажира с механизми за ранно предупреждение и посещения на място;

33.подчертава, че широката междупарламентарна мрежа, която Парламентът е развил чрез постоянните си делегации и многостранни асамблеи, е основен двигател за обсъждане и координиране на позициите с международните партньори в многостранните форуми, например по отношение на резолюциите на ООН, интегрирането на равенството между половете, дипломацията в областта на климата или позициите в рамките на Г-20, както и за поясняване на намеренията на ЕС пред партньорите и популяризиране на неговите действия; изтъква значимия принос на Парламента към работата на многостранните форуми чрез участието му, наред с другото, в парламентарните срещи на високо равнище на Г-7 и Г-20, както и в заседанията на Интерпарламентарния съюз;

34.изтъква ролята на Европейския парламент за постигането на напредък по отношение на равенството между половете в световен мащаб, включително борбата срещу убийствата на жени и насилието, основано на пола, както и правата на ЛГБТИ лицата, във външната дейност на ЕС; отбелязва значението на парламентаристите за насърчаване на чувствителността към аспектите на пола във външните отношения на ЕС чрез повишаване на осведомеността, изграждане на капацитет и споделяне на добри практики, включително, но не само, добавената стойност на гарантирането на балансирани по отношение на пола парламенти и перспектива за равенство между половете във функционирането на парламентарните органи; призовава Парламента да засили допълнително това значимо измерение на парламентарната си дипломация в своите взаимодействия с държавите партньори;

35.счита, че с оглед на цел за устойчиво развитие № 5 (постигане на равенство между половете и овластяване на всички жени и момичета) Парламентът трябва да играе значима роля за достигането на ключови стратегически показатели за равенство между половете;

36.подчертава застъпничеството на Парламента за ратифицирането и прилагането на съответните международни конвенции и факултативни протоколи на ООН и други, като например Парижкото споразумение и Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие;

37.счита, че въпреки че Парламентът следва да запази пълната си автономност при осъществяването на своята програма в областта на външната политика, съвместните ad hoc посещения и изявленията на Парламента заедно с представителите на Комисията и Съвета по отношение на ключови събития в държави извън ЕС, осигуряват обещаваща възможност за прилагане на подхода „Екип Европа“; призовава в тази връзка за стартирането на междуинституционална пилотна програма „Екип Европа“ в подбрани държави извън ЕС; призовава чрез тази пилотна програма да се гарантира, че инструментите на Парламента са напълно интегрирани в рамките на съвместен междуинституционален подход към съответните държави;

38.осъжда решението на някои държави, включително такива, които имат споразумения с ЕС, да забранят на делегациите на Парламента и на отделни членове на ЕП да влизат на някои или на всички техни територии; осъжда заплахите и санкциите срещу членове на ЕП от държави извън ЕС; настоява Съветът и държавите членки да предприемат незабавни и твърди действия, включително санкции, ако това се счита за необходимо, когато органите на Парламента или отделни членове на ЕП са обект на ограничителни мерки от страна на държави извън ЕС;

39.подчертава, че наблюдението на избори е област, в която сътрудничеството между Парламента и ЕСВД е най-добре структурирано, като и двете институции осъществяват дейности по наблюдение на избори, които са добре интегрирани помежду си по няколко начина;

40.отново призовава за по-добра стратегическа координация между институциите на ЕС по отношение на неотложните случаи, при които става дума за отделни защитници на правата на човека, журналисти или членове на особено уязвими групи; изразява убеждение, че парламентарната дипломация може да се окаже ефективен и допълващ механизъм за ангажиране с държави извън ЕС по тези казуси; призовава за междуинституционална работна група относно защитниците на правата на човека, която да координира европейските усилия по приоритетните случаи, засягащи такива защитници;

41.отново отправя своето искане към ЗП/ВП да приема в сътрудничество с държавите членки и Парламента годишен списък с целеви държави, пораждащи сериозно безпокойство във връзка с тежкото положение на защитниците на правата на човека и активистите за демокрация, който, наред с другото, би позволил напълно координиран практически отговор на „Екип Европа“ на място; счита, че Парламентът би могъл да играе решаваща роля, като използва своите институционални и други средства в подкрепа на този целенасочен и съвместен подход;

42.призовава всяка делегация на ЕС да оповестява на своя уебсайт работата на Парламента, която има отношение към държавата, в която се намира делегацията, включително на местния език, и да поддържа обратна връзка с местните органи и групи от гражданското общество;

43.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.