<?xml version="1.0" encoding="UTF-8" standalone="no"?><SDOCTA xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" STATUS="DEF1" xsi:noNamespaceSchemaLocation="TA.xsd"><IDENT><STRING BOLD="on">P9_TA(2024)0027</STRING></IDENT><TI><STRING BOLD="on">Стратегия на ЕС за Централна Азия</STRING></TI><HIDDEN><STRING HIDDEN="on" ITALIC="on">(A9-0407/2023 - Докладчик: Карстен Луке)</STRING></HIDDEN><TXTLST><RESOL><TI><STRING BOLD="on">Резолюция на Европейския парламент от 17 януари 2024 г. относно стратегията на ЕС за Централна Азия (2023/2106(INI))</STRING></TI><TEXT><PREAMBLE><PRINIT><STRING ITALIC="on">Европейският парламент,</STRING></PRINIT><GRVISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 15 май 2019 г., озаглавено „ЕС и Централна Азия: Нови възможности за по-силно партньорство“ (JOIN(2019)0009),</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид заключенията на Съвета от 17 юни 2019 г. относно новата стратегия за Централна Азия,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 19 септември 2018 г., озаглавено „Свързване на Европа и Азия – основни елементи за стратегия на ЕС“ (JOIN(2018)0031),</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 1 декември 2021 г., озаглавено „Global Gateway“ (JOIN(2021)0030),</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид резултатите от 18-ата среща на министрите на външните работи от ЕС и Централна Азия, проведена на 17 ноември 2022 г. в Самарканд, чийто фокус беше върху намирането на решения на общите предизвикателства,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид съвместното съобщение за медиите на държавните глави от Централна Азия и председателя на Европейския съвет, публикувано след втората регионална среща на високо равнище, проведена в Чолпон-Ата на 2 юни 2023 г.,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна<FOOTNOTE><FIELD> OВ L 29, 4.2.2016 г., стр. 3.</FIELD></FOOTNOTE>,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество за установяване на партньорство между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Киргизката република, от друга страна<FOOTNOTE><FIELD> ОВ L 196, 28.7.1999 г., стр. 48.</FIELD></FOOTNOTE>,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид предложението на Комисията от 13 юни 2022 г. за решение на Съвета за сключване от името на Европейския съюз на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз, от една страна, и Киргизката република, от друга страна (COM(2022)0277),</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество за установяване на партньорство между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Таджикистан, от друга страна<FOOTNOTE><FIELD> ОВ L 350, 29.12.2009 г., стр. 3.</FIELD></FOOTNOTE>,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество за установяване на партньорство между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Узбекистан, от друга страна<FOOTNOTE><FIELD> ОВ L 229, 31.8.1999 г., стр. 3.</FIELD></FOOTNOTE>,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид резултатите от Конференцията за свързаност между ЕС и Централна Азия, проведена на 18 ноември 2022 г., втория икономически форум ЕС – Централна Азия, проведен от 18 до 19 май 2023 г., четвъртия форум на гражданското общество ЕС – Централна Азия, проведен на 10 март 2023 г., и Седмата конференция на високо равнище ЕС – Централна Азия по въпросите на околната среда и водните ресурси, проведена от 23 до 24 февруари 2023 г.,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид финансираното от ЕС проучване, озаглавено Sustainable transport connections between Europe and Central Asia (Устойчиви транспортни връзки между Европа и Централна Азия), проведено от Европейската банка за възстановяване и развитие и публикувано на 30 юни 2023 г.,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид Меморандума за разбирателство между ЕС и Казахстан относно стратегическо партньорство в областта на суровините, батериите и водорода от възобновяеми източници, подписан на 7 ноември 2022 г.,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид резултатите от диалозите относно правата на човека с държавите от Централна Азия,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид съвместната пътна карта за задълбочаване на връзките между ЕС и Централна Азия, одобрена по време на 19-ата среща на министрите от ЕС и Централна Азия, проведена на 23 октомври 2023 г.,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид съвместната декларация на държавните глави от Централна Азия и федералния канцлер на Германия след тяхната среща на високо равнище на 29 септември 2023 г. в Берлин,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид предишните си резолюции относно Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид третия план за действие на ЕС относно равенството между половете 2021 – 2025 г.,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2020 г. относно равенството между половете в рамките на външната политика и политиката на сигурност на ЕС<FOOTNOTE><FIELD> ОВ C 404, 6.10.2021 г., стр. 202.</FIELD></FOOTNOTE>,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,</P></VISA><VISA><P><NO.P>–</NO.P>като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0407/2023),</P></VISA></GRVISA><GRCONS><CONS><P><NO.P>А.</NO.P>като има предвид, че след приемането на стратегията на ЕС за Централна Азия през 2019 г. регионът е засегнат от съществени външни фактори, например незаконната агресивна война на Русия срещу Украйна, превземането на Афганистан от талибаните и все по-решителната външна политика на Китай, както и от вътрешна нестабилност, по-специално придружените от насилие размирици в Казахстан през януари 2022 г., жестоките репресии след протестите на памирскоговорящите в Горнобадахшанската автономна област в Таджикистан през ноември 2021 г. и май 2022 г. и в Република Каракалпакстан, Узбекистан през юли 2022 г., а също и многократните сблъсъци по границата между Киргизстан и Таджикистан;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Б.</NO.P>като има предвид, че Централна Азия е регион от стратегически интерес за ЕС по отношение на сигурността и свързаността, както и диверсификацията на енергията и ресурсите, разрешаването на конфликти и защитата на основания на правила многостранен международен ред, който беше оспорен от атаката на Русия срещу нашите ценности, изострянето на световната продоволствена криза, агресията и жестокостите, разпространението на дезинформация, оръжейната корупция и намесата в избори;</P></CONS><CONS><P><NO.P>В.</NO.P>като има предвид, че нито една от централноазиатските държави не подкрепя нахлуването на Русия в Украйна и не признава украинските региони, анексирани от Русия, за части от Руската федерация;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Г.</NO.P>като има предвид, че на 28 март 2023 г. специалният пратеник на ЕС за санкциите призова държавите в региона да избягват подпомагането на опитите на Москва да заобиколи санкциите, наложени на Русия поради нейната агресивна война срещу Украйна;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Д.</NO.P>като има предвид, че руски длъжностни лица и пропагандисти продължават да използват агресивна реторика срещу някои държави от Централна Азия, по-специално срещу Казахстан, като поставят под въпрос неговата териториална цялост и национална идентичност;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Е.</NO.P>като има предвид, че обстоятелства като изолацията на Русия в резултат на нейната агресивна война срещу Украйна, укрепването на търговските пътища през Централна Азия, заобикаляйки Русия, планираното разширяване на ЕС в Източна Европа и нарастващото влияние на Китай в региона изискват пълно преосмисляне на стратегията на ЕС за Централна Азия и по-активно присъствие на демократичния ЕС в региона като алтернатива на установените автократични участници;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Ж.</NO.P>като има предвид, че е необходимо да се гарантира свързаност между Европа и Азия по начин, който избягва преминаването през руска територия; като има предвид, че ЕС има силен интерес от разгръщането на ефективни търговски и енергийни коридори между Европа и Азия, както беше демонстрирано от Конференцията за свързаност между ЕС и Централна Азия в Самарканд на 18 ноември 2022 г.;</P></CONS><CONS><P><NO.P>З.</NO.P>като има предвид, че и петте държави от Централна Азия ратифицираха Парижкото споразумение; като има предвид, че те са особено уязвими към последиците от изменението на климата; като има предвид, че безразборното управление на водите и замърсяването на големи реки за напояване на памукови полета доведоха до неефективно използване и експлоатация на водните ресурси в региона; като има предвид, че ледниците в Централна Азия продължават да се топят бързо, като изострят една от най-тежките водни кризи на Земята и излагат уязвимото население в района на катастрофални здравни, екологични и социални проблеми; като има предвид, че честите спорове за водни ресурси и политическата нестабилност са ограничили единното планиране и ефективното разпределение на трансграничните реки; като има предвид, че геополитическите промени в по-широкия регион създават възможности за по-значимо регионално сътрудничество; като има предвид, че подобно регионално сътрудничество се оказа с въздействие в контекста на водната дипломация и разрешаването на гранични спорове и ще бъде още по-важно за справяне с нарастващите трансгранични заплахи, породени от изменението на климата;</P></CONS><CONS><P><NO.P>И.</NO.P>като има предвид, че споразуменията за засилено партньорство и сътрудничество са споразумения от ново поколение и са крайъгълният камък на ангажираността на ЕС с Централна Азия; като има предвид, че Казахстан беше първата държава от Централна Азия, която подписа споразумението за засилено партньорство и сътрудничество през 2015 г., което влезе в сила на 1 март 2020 г. след ратифицирането му от всички държави членки и което следва периодично да се преразглежда; като има предвид, че преговорите по споразумение за засилено партньорство и сътрудничество между ЕС и Киргизстан приключиха на 6 юли 2019 г., но споразумението все още не е подписано поради правен спор между Съвета и Комисията; като има предвид, че преговорите по споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между ЕС и Узбекистан завършиха на 6 юли 2022 г.; като има предвид, че в началото на 2023 г. ЕС и Таджикистан започнаха преговори по споразумение за засилено партньорство и сътрудничество; като има предвид, че през 1998 г. беше подписано Споразумение за партньорство и сътрудничество с Туркменистан, но Парламентът не е дал съгласието си за ратифициране на споразумението поради своята дълбока загриженост относно краткосрочните показатели за напредъка на Туркменистан по отношение на правата на човека и основните свободи;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Й.</NO.P>като има предвид, че първата среща на лидерите на ЕС и Централна Азия се проведе в Астана на 27 октомври 2022 г. и беше последвана от втора такава среща в Чолпон-Ата на 2 юни 2023 г.; като има предвид, че през 2024 г. е планирана среща на високо равнище на лидерите; като има предвид, че тези срещи представляват по-нататъшна институционализация на отношенията между ЕС и Централна Азия и допълват работата на съществуващите регионални диалози и платформи;</P></CONS><CONS><P><NO.P>К.</NO.P>като има предвид, че първата среща на високо равнище C5+1 между лидерите от Централна Азия и президента на Съединените щати се проведе в Ню Йорк на 19 септември 2023 г.; като има предвид, че срещата на високо равнище C5+Германия се проведе в Берлин на 29 септември 2023 г.;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Л.</NO.P>като има предвид, че и петте държави от Централна Азия показват ниски и влошаващи се резултати във връзка с демокрацията и се определят като авторитарни режими и като „несвободни“ в доклада на организацията „Фрийдъм хаус“ за 2023 г. „Свободата в света“; като има предвид, че световният индекс за свобода на печата за 2023 г. докладва за значително влошаване на положението със свободата на печата в Централна Азия, като средният резултат за Централна Азия в Индекса за възприятие на корупцията за 2022 г. е доста под средната стойност в световен мащаб; като има предвид, че „Репортери без граници“ съобщава за многобройни случаи на органи в Централна Азия, оказващи натиск върху своите медии да отразяват нахлуването на Русия в Украйна по „неутрален“ начин или да го игнорират напълно;</P></CONS><CONS><P><NO.P>М.</NO.P>като има предвид, че парламентарната комисия по външни работи посети Таджикистан и Узбекистан в периода 21 – 25 февруари 2022 г. и Казахстан и Киргизстан в периода 21 – 25 август 2023 г.; като има предвид, че делегацията на Парламента в комитетите за парламентарно сътрудничество ЕС – Казахстан, ЕС – Киргизстан, ЕС – Узбекистан и ЕС – Таджикистан и за връзки с Туркменистан и Монголия поддържа редовни междупарламентарни отношения с държавите от Централна Азия;</P></CONS><CONS><P><NO.P>Н.</NO.P>като има предвид, че в Централна Азия са налице съвсем основателни страхове от радикализация, нарастващ екстремизъм и терористична заплаха, като много бивши бойци на ИДИЛ се завръщат в региона и положението със сигурността в Афганистан е тежко;</P></CONS><CONS><P><NO.P>О.</NO.P>като има предвид, че жените и момичетата в Централна Азия продължават да са силно уязвими към злоупотреби, особено като се има предвид, че насилието срещу жени в голяма степен се приема и че осведомеността относно стереотипите, свързани с пола, е ниска;</P></CONS><CONS><P><NO.P>П.</NO.P>като има предвид, че детските бракове продължават да са обичайни в Централна Азия, особено в Киргизстан и Таджикистан, където всяко осмо момиче се омъжва преди 18-годишна възраст;</P></CONS></GRCONS></PREAMBLE><DISPOSITIF><ACTLST><ACTINIT><STRING BOLD="on"><STRING ITALIC="on">Ангажимент на ЕС с Централна Азия</STRING></STRING></ACTINIT><ACTION><P><NO.P>1.</NO.P>подчертава, че ЕС и Централна Азия са изправени пред дълбоки глобални и регионални геополитически промени и предизвикателства, които им предоставят значителен стимул да работят за дългосрочно, структурирано и взаимноизгодно сътрудничество по въпроси от общ интерес; силно насърчава ЕС да засили ангажираността си с Централна Азия, като се има предвид геостратегическото значение на региона, и да насърчава стратегическото партньорство с тези държави, като разширява сътрудничеството на политическо и икономическо равнище; приветства засилените контакти на високо равнище между ЕС и Централна Азия, по-специално срещите между държавните ръководители от Централна Азия и председателя на Европейския съвет, както и работата на специалния представител на ЕС за Централна Азия; призовава да се предприемат конкретни последващи действия във връзка с всички тези срещи на високо равнище и декларации; приветства в този контекст факта, че първата среща на високо равнище между ЕС и Централна Азия е планирана за 2024 г., както и одобряването на съвместната пътна карта за задълбочаване на връзките между ЕС и Централна Азия, която служи като стратегически план за напредък в диалога и сътрудничеството в конкретни области, включително изграждането на културна, социална и икономическа устойчивост; насърчава ЕС да продължи да насърчава политическите и икономическите реформи, които укрепват принципите на правовата държава, демокрацията, доброто управление и зачитането на правата на човека; отбелязва, че Парламентът е готов да насърчава парламентарното сътрудничество с Централна Азия;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>2.</NO.P>отбелязва, че агресивната война на Русия срещу Украйна и засилените ѝ националистически послания отслабиха позициите на Русия в региона и насърчиха Централна Азия да се стреми към сътрудничество с други участници, които от своя страна засилиха сътрудничеството си с Централна Азия; отбелязва също ангажираността на Китай в региона; подчертава, че в момента ЕС има възможност да разшири връзките си с Централна Азия и да играе по-важна роля в региона; подчертава, че ЕС следва да използва тази възможност за насърчаване на взаимноизгодно сътрудничество и да предложи на Централна Азия партньорство, което може да се превърне в специално направление в една по-широка стратегия към източните съседи на ЕС; счита, че засилването на това сътрудничество би допринесло и за противодействие на влиянието на Русия в региона;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>3.</NO.P>подчертава значението на трансатлантическото сътрудничество за Централна Азия и приканва ЕС да поеме инициатива за разработване на съвместна стратегия за Централна Азия със Съединените щати, която следва да включва сътрудничество в областите на насърчаване на демокрацията, инвестиции и търговия, икономика и регионална сигурност;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>4.</NO.P>отново заявява ангажимента на ЕС да работи заедно с държавите от Централна Азия за мир, сигурност, стабилност, просперитет и устойчиво развитие при пълно зачитане на международното право, както и на принципите на зачитане на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на всички държави, неизползване на сила или заплаха за нейното използване и мирно уреждане на международни спорове;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>5.</NO.P>отхвърля опитите за улесняване или подпомагане по какъвто и да е начин на международното признаване на сепаратисткото образувание в окупирания Кипър, включително във връзка с предполагаемото му приемане като наблюдател в Организацията на тюркските държави; насърчава съответните държави от Централна Азия ефективно да отстояват зачитането на принципите на суверенитета и териториалната цялост на всички държави и да не ратифицират изменения Устав на Организацията на тюркските държави, което би привело в действие решението за предоставяне на статут на наблюдател;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>6.</NO.P>признава, че агресивната война на Русия срещу Украйна и последиците от нея представляват както предизвикателства, така и възможности за централноазиатските държави, които традиционно поддържат тесни отношения с Русия; подчертава интереса на ЕС към засилване на икономическите отношения и на политическите връзки с държавите от Централна Азия, отчасти за да се сведе до минимум заобикалянето на санкциите срещу Русия и Беларус; подчертава значението на продължаващия тесен обмен относно санкциите и призовава органите на държавите от Централна Азия, по-специално Казахстан, Киргизстан и Узбекистан, да си сътрудничат тясно с ЕС, по-специално с неговия пратеник за санкциите, за да се засилят техните усилия за предотвратяване на заобикалянето на санкциите; осъжда процедурата на Русия за набиране на мигранти и граждани от Централна Азия, които да се бият в Украйна, и подкрепя действията, насочени към спирането на тази процедура; отбелязва индивидуалните усилия на централноазиатските държави да гарантират, че техните територии не се използват за заобикаляне на санкциите на ЕС, и приветства административните мерки и политическия ангажимент на Казахстан на високо равнище във връзка с това; приканва ЕС да използва диференциран подход в стратегията си за Централна Азия, с който ще се оцени равнището на сътрудничество с ЕС по политиката на санкции спрямо Русия; отбелязва ролята, която самите държави членки играят, за да гарантират, че стоките за износ, които вероятно все още ще достигат до Русия през Централна Азия, преминават подходящия превантивен контрол;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>7.</NO.P>счита, че е необходим преглед на стратегията ЕС – Централна Азия, за да бъде актуализирана в контекста на геополитическите събития, настъпили през последните години; отново подчертава ключовата роля на споразуменията за засилено партньорство и сътрудничество като рамка за сътрудничество с държавите от Централна Азия; отбелязва със загриженост, че Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество с Киргизстан, преговорите по което приключиха през 2019 г., остава неподписано; призовава Съвета и Комисията да постигнат бърз напредък в текущите преговори по споразумение за засилено партньорство и сътрудничество с Таджикистан и без по-нататъшно забавяне да разрешат нерешените въпроси и да подпишат споразуменията за засилено партньорство и сътрудничество с Киргизстан и Узбекистан, за да може Парламентът да упражни правомощията си относно ратифицирането на тези споразумения; подчертава, че неподписването на тези споразумения след приключването на преговорите поставя под въпрос доверието в ЕС като участник на световната сцена;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>8.</NO.P>отбелязва, че споразуменията за засилено партньорство и сътрудничество с държавите от Централна Азия, договорени до момента, поставят силен акцент върху зачитането на демократичните принципи, правата на човека и принципите на правовата държава; подчертава, че във взаимодействията с правителствата на Централна Азия е важно да се интегрират правата на човека, демократичните ценности, равенството между половете, свободните медии и екологичният преход;</P></ACTION></ACTLST><ACTLST><ACTINIT><STRING BOLD="on"><STRING ITALIC="on">Регионално сътрудничество</STRING></STRING></ACTINIT><ACTION><P><NO.P>9.</NO.P>подчертава големия потенциал на взаимноизгодното сътрудничество в областта на устойчивото развитие, свързаността, енергетиката, суровините от критично значение и сигурността, като Централна Азия е ключов регион за свързаността между Изтока и Запада; припомня в този контекст значителните геополитически последици от агресивната война на Русия срещу Украйна, които съживиха Средния коридор не само като регионална икономическа зона, но и като алтернативен и устойчив маршрут между Азия и Европа, който избягва пресичането на руска територия; припомня, че новата евразийска сухопътна връзка преминава през санкционирана руска и беларуска територия; подчертава, че е важно да се насърчава регионалната интеграция по протежение на Средния коридор, и отбелязва, че за да се привлече така необходимото финансиране за инфраструктурни проекти в рамките на стратегията за Global Gateway, пречките, установени проведеното от Европейската банка проучване за възстановяване и развитие, трябва да бъдат премахнати; призовава Комисията да проучи възможността за подкрепа от Европейската централна банка за инвестиции в развитието на инфраструктурата в централноазиатските държави, особено в Средния коридор;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>10.</NO.P>счита, че политиката на ЕС спрямо Централна Азия в областта на енергетиката, свързаността и диверсификацията на ресурсите следва да се вдъхновява от Европейския зелен пакт и да се основава на взаимноизгодни стратегически партньорства, които отчитат особеностите на всички държави от Централна Азия, като се гарантира достъпът им до съвременни технологии и качествени работни места и същевременно се гарантира сигурен и конкурентен достъп до суровини и енергия за ЕС; в тази връзка изразява загриженост относно създаването на зависимост от Русия в резултат на подписването на споразумението между „Газпром“ и Узбекистан за доставка на природен газ през Казахстан;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>11.</NO.P>признава решаващата роля на ЕС за финансирането на секторните реформи в Централна Азия, подобряването на енергийната ѝ ефективност и намаляването на нейните емисии на парникови газове; приветства стартирането през 2022 г. на проекта за устойчива енергийна свързаност в Централна Азия (SECCA) и очаква неговото положително въздействие върху укрепването на националните политики за преход към устойчива енергийна система и увеличаването на инвестициите, капацитета и осведомеността относно възобновяемата енергия и енергийната ефективност в региона;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>12.</NO.P>подчертава, че положителният инвестиционен климат е важен за икономическото развитие на Централна Азия и за търговията и сътрудничеството между ЕС и Централна Азия; подчертава, че положителният инвестиционен климат, който води до създаването на качествени работни места с адекватно заплащане и достойни условия на труд, зависи от стабилните демократични институции, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава, както и от капацитета на бизнеса и гражданското общество за надлежна проверка;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>13.</NO.P>отбелязва дългогодишния подход на централноазиатските държави, с изключение на Таджикистан, за поддържане на отношения с Афганистан и тяхната развиваща се прагматична ангажираност с талибаните след завземането на властта през 2021 г., макар и да не ги признават; подчертава, че държавите в региона, по-специално Пакистан и Китай, но също и централноазиатските държави, играят ключова роля за гарантиране на стабилността в Афганистан, като предоставят хуманитарна помощ, електроенергия, възможности за търговия и съвместни проекти за свързаност; насърчава специалния пратеник на ЕС за Афганистан да продължи тясно да си сътрудничи с партньорите от централноазиатските държави като част от диалога между ЕС и Централна Азия относно Афганистан; признава, че Централна Азия е област от решаващо значение за ограничаване на религиозния екстремизъм, тероризма и мрежите за трафик на наркотици и че е изправена пред повишен миграционен натиск поради продължаващата хуманитарна криза в Афганистан; отново изразява своето възмущение от отношението на талибаните към жените като към граждани „второ“ качество и призовава Европейската служба за външна дейност и специалния пратеник на ЕС за Афганистан да си сътрудничат с Туркменистан, Узбекистан и Таджикистан за подпомагане на жените, които се опитват да избягат от Афганистан;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>14.</NO.P>подчертава ролята на ЕС като важен донор на помощ за региона; подчертава, че като „Екип Европа“ е важно да се възприеме единен подход, тъй като това позволява да се създадат полезни взаимодействия и максимално да се увеличи въздействието на взетите мерки, а също и изтъква ползите от многостранното сътрудничество и обединява най-добрите инструменти и партньори, например организации на гражданското общество, защитници на правата на човека, независими медии и експерти, както и публичния и частния сектор, за постигане на желаното въздействие; подчертава, че е необходимо да се гарантира видимостта на помощта и инвестициите на ЕС и призовава за обвързване на помощта и бюджетната подкрепа от ЕС за държавите от Централна Азия с конкретни показатели за напредък по отношение на демократичните реформи, защитата на правата на човека, принципите на правовата държава и устойчивото развитие; подчертава значението на координираното сътрудничество с други партньори и международни организации, за да се даде възможност за полезни взаимодействия и да се избегне дублирането;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>15.</NO.P>отбелязва, че изменението на климата, нарастващото население и икономическите нужди оказват все по-голям натиск върху водните ресурси в Централна Азия; подчертава, че е необходимо по-тясно регионално сътрудничество по този въпрос между държавите нагоре и надолу по веригата, за да се предотвратят конфликти относно разпределението и използването на водните ресурси; приветства регионалните платформи, които насърчават диалога и сътрудничеството между държавите от Централна Азия, например Международния фонд за спасяване на Аралско море; припомня, че диалогът между ЕС и Централна Азия в областта на околната среда беше установен с цел да се подкрепи стабилизирането на Аралско море и да се насърчи по-доброто управление на водните ресурси; призовава за прилагане на Парижкото споразумение относно изменението на климата и изразява готовност да предостави експертен опит и сътрудничество, за да се постигне това;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>16.</NO.P>подчертава, че уреждането на конфликти, включително тези, свързани с водоснабдяването, в съответствие с международното право и добросъседските отношения, както и избягването на всяка цена на използването или заплахата от използване на сила, са от решаващо значение за постигането както на дългосрочната регионална стабилност, така и на целите за устойчиво развитие; подчертава значението на разграничаването и определянето на спорните гранични зони между Таджикистан и Киргизстан за предотвратяване на по-нататъшни военни сблъсъци между двете държави и приветства стъпките, предприети от двете страни в това отношение; отново заявява предложението на ЕС да подкрепи мирното уреждане на конфликта чрез техническа помощ и мерки за изграждане на доверие; приветства уреждането на въпроса за очертаването на границата между Киргизстан и Узбекистан през януари 2023 г.; отново заявява, че ЕС се ангажира с неразпространението на оръжия за масово унищожение в района;</P></ACTION></ACTLST><ACTLST><ACTINIT><STRING BOLD="on"><STRING ITALIC="on">Демокрация и права на човека </STRING></STRING></ACTINIT><ACTION><P><NO.P>17.</NO.P>настоява, че зачитането на правата на човека и спазването на международните задължения са важни за отношенията на ЕС с Централна Азия; настоятелно призовава държавите от Централна Азия да се придържат към задълженията си в областта на демокрацията и правата на човека, като отбелязва, че това е в съответствие и със споразуменията за партньорство и сътрудничество и Общата схема от преференции плюс; подчертава, че с държавите от Централна Азия е важно да се поддържат редовни диалози относно правата на човека, тъй като тези диалози са начин да се насърчава зачитането на правата на човека, основните свободи и политическия плурализъм и са форум за повдигане на будещи загриженост въпроси; призовава делегациите на ЕС и представителствата на държавите членки в Централна Азия да продължат да играят активна роля в наблюдението на положението на място, да работят със защитници на правата на човека и да вземат ответни мерки при нарушения на правата на човека и политически мотивирани преследвания, включително като присъстват на съдебни процеси и посещават политически затворници; насърчава сътрудничеството с органите на ООН по договорите и специфичните процедури, както и в многостранни форуми за правата на човека, например Съвета на ООН по правата на човека;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>18.</NO.P>изразява загриженост относно липсата на отговорност за сериозни нарушения на правата на човека в голям мащаб, включително взетите от органите сурови мерки за прекратяване на масовите протести и последвалите безредици по време на събитията от т. нар. „кървав януари“ в Казахстан, както и в Горнобадахшанската автономна област (ГБАО) в Таджикистан и в Република Каракалпакстан в Узбекистан; призовава органите във всички пет централноазиатски държави да предприемат ефективни мерки за започване на независими и задълбочени разследвания на всички твърдения за изтезания и малтретиране и други сериозни нарушения на правата на човека, както и да предотвратят използването на прекомерна сила и изтезания от полицията и силите за сигурност; призовава правителствата на централноазиатските държави да извършат съдебни реформи с оглед гарантиране на по-голяма независимост и прозрачност;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>19.</NO.P>подчертава основните демократични недостатъци в Централна Азия по отношение на демократичното управление, принципите на правовата държава и защитата на правата на човека, които продължават да съществуват и напоследък се влошават в няколко отношения; подчертава необходимостта изборните процеси да станат по-прозрачни, открити и справедливи за всички политически участници; подчертава важната роля, която гражданското общество може да играе за подкрепата и напредъка на демократичните реформи, доброто управление и защитата на правата на човека в Централна Азия; изразява съжаление, че в законодателните инициативи относно неправителствените организации и медиите се възприема ограничителен подход, като по този начин се намалява пространството за дейности на гражданското общество; призовава централноазиатските държави да предприемат значими стъпки за справяне с тези недостатъци, да изпълняват съответните конвенции на Международната организация на труда и да гарантират спазване на международните задължения относно демократичното управление и защитата на правата на човека, като отбелязва, че те са се ангажирали да направят това съгласно споразуменията за партньорство и сътрудничество с ЕС, договорените споразумения за засилено партньорство и сътрудничество и общата схема от преференции плюс на ЕС; отбелязва, че централноазиатските държави имат младо и динамично население, на което следва да се предоставят възможности пълноценно да участва в оформянето на бъдещето на своите държави; приветства дейностите на форума на гражданското общество ЕС – Централна Азия и призовава ЕС да засили подкрепата си за гражданското общество;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>20.</NO.P>отбелязва, че е необходимо да се повиши устойчивостта на Централна Азия срещу дезинформацията, като се насърчават независимите медии и съдържанието на местните езици, повишава се медийната грамотност и се организират целенасочени курсове за местни журналисти; подчертава, че е необходимо независимостта и плурализмът на медиите и свободата на изразяване на мнение в Централна Азия да се укрепят в съответствие с най-високите демократични стандарти; призовава за по-голяма прозрачност на собствеността и финансирането на медиите с цел засилване на независимостта и плурализма на медиите; изразява съжаление, че органите в Централна Азия са използвали борбата срещу дезинформацията, за да ограничат законното упражняване на свободата на изразяване, включително като обвиняват онези, които говорят открито за корупцията, несправедливостта и правителствените злоупотреби, по подозрение, че разпространяват „фалшива“ информация, подбуждат „разногласия“ и насърчават „екстремизма“; изразява загриженост относно нарастващия брой арести на журналисти и блогъри и относно заплахите за затваряне на независими медии; настоява, че трябва да се гарантира зачитането на правата на журналистите, независимите блогъри, защитниците на правата на човека, гражданските активисти и активистите в областта на околната среда, че трябва да им бъде гарантирана защита срещу тормоз, натиск и заплахи, че всички нападения срещу тях трябва да бъдат разследвани и че всички несправедливо задържани и лишени от свобода лица трябва да бъдат незабавно и безусловно освободени; осъжда редицата неотдавнашни правителствени инициативи за спиране на независими медийни услуги и блокиране на достъпа до техните сайтове в Таджикистан и Киргизстан, както и разглеждания в момента в Киргизстан и Казахстан проектозакон за медиите, който заплашва да засили държавния контрол върху медийните операции;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>21.</NO.P>призовава органите в Централна Азия да освободят всички политически затворници; призовава по-специално органите на Казахстан да освободят: Айгерим Тлеузан, Марат Жиланбайев, Бекизан Мендигазиев, Тимур Данебайев, Кайрат Клишев; призовава органите на Киргизстан да освободят: Азимбек Бекназаров, Айбек Бузурманкулев, Айданбек Акматов, Темир Махмудов, Марат Байазов; призовава органите на Узбекистан да освободят: Даулетмурат Тажимуратов, Алабай Токимбетов, Нурлан Найпов, Амирбек Адилбеков; призовава органите на Таджикистан да освободят: Фаромуз Иргашов, Улфатконим Мамаджоева, Курсанд Мамаджоев, Кушруж Джумаев; призовава органите на Туркменистан да освободят: Омрузак Омаркулиев, Мурат Душемов, Мурат Овезов, Мансур Мингелов, Нургелди Халиков;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>22.</NO.P>изразява загриженост, че макар и да се предполага, че равенството между половете е защитено от закона във всички държави, насилието, основано на пола, домашното насилие, детските бракове, дискриминацията и тормозът на етническите и религиозните малцинства и ЛГБТИК лицата все още са широко разпространени в Централна Азия; настоятелно призовава правителствата в Централна Азия да предотвратяват тези нарушения на правата на човека чрез подходящи закони, образователни кампании и мерки, включително повишаване на осведомеността и квалификациите на държавни служители, по-специално полицейски служители, укрепване на капацитета на организациите на гражданското общество да се застъпват за законодателни промени, подобряване на услугите за подкрепа на първа линия на оцелели и повишаване на осведомеността за борба със съществуващите стереотипи и насърчаване на равенството в обществото; изразява загриженост, че криминализирането на ЛГБТИК лицата продължава, в повечето държави липсва основно антидискриминационно законодателство, срещу лесбийките се използва изправително изнасилване и липсват безопасни места за събиране на ЛГБТИК лицата, като продължават нападенията на барове и социални пространства и полицейското насилие е широко разпространено; подчертава, че стратегиите на ЕС по отношение на Централна Азия трябва да бъдат в съответствие с третия план за действие на ЕС относно равенството между половете;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>23.</NO.P>отново изразява своята загриженост относно ширещата се корупция и клептокрация в Централна Азия, които подкопават доверието в правителството, подхранват неравенството, лишават гражданите от обществени услуги и забавят икономическия растеж; призовава централноазиатските правителства да предприемат действия извън широко разпространената антикорупционна реторика и най-накрая да се ангажират с борбата с корупцията и клептокрацията, да приемат съсредоточени върху интегриран подход национални стратегии за предотвратяване и възпиране на корупцията, както и да увеличат прозрачността и достъпа до информация и да ограничат частното влияние;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>24.</NO.P>подчертава, че ЕС следва да се възползва от своя положителен образ в Централна Азия, като участва в повече дейности, свързани с културната и публичната дипломация; се застъпва за укрепване на връзките и увеличаване на възможностите за сътрудничество между европейските и централноазиатските институции и за насърчаване на контактите между хората и на мобилността, като се предлагат възможности в областта на образованието и науката, например чрез програмите за академичен обмен „Еразъм+“ и „Хоризонт 2020“, и се засилва устойчивият туризъм;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>25.</NO.P>отбелязва готовността на държавите от Централна Азия да започнат диалог с ЕС за либерализиране на визовия режим и призовава Комисията да засили консултациите за разработване на целеви и всеобхватни пътни карти за реформи за държавите от Централна Азия, за да проправи пътя за споразумения за облекчаване на визовия режим и за обратно приемане;</P></ACTION></ACTLST><ACTLST><ACTINIT><STRING BOLD="on"><STRING ITALIC="on">Двустранно сътрудничество</STRING></STRING></ACTINIT><ACTION><P><NO.P>26.</NO.P>отбелязва, че Казахстан е първата държава от Централна Азия с ратифицирано споразумение за засилено партньорство и сътрудничество, което предоставя солидна основа за разширяване на сътрудничеството в ключови области от взаимен интерес, например свързаност, енергийна ефективност, екологична икономика и цифровизация; приветства подписването на меморандума за разбирателство между Република Казахстан и ЕС относно стратегическо партньорство в областта на устойчивите суровини, батериите и веригите за създаване на стойност във връзка с водорода от възобновяеми източници; призовава казахстанските органи да продължат да прилагат политически и икономически реформи, с които следва да се укрепят демокрацията, принципите на правовата държава и доброто управление; подчертава, че изпълнението на визията за „справедлив и честен Казахстан“ трябва да гарантира зачитането на правата на човека и свободата на изразяване, сдружаване и събиране, както и да подобри избирателната рамка в съответствие с препоръките на Бюрото на ОССЕ за демократични институции и права на човека; призовава органите Казахстан да завършат разследването на събитията от януари 2022 г., да публикуват своите констатации и да гарантират справедливост за жертвите на изтезания; отбелязва потенциалните ползи от увеличения междуличностен обмен с Казахстан чрез споразумение за облекчаване на визовия режим, консултациите по което започнаха през май 2023 г.;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>27.</NO.P>подчертава, че предстоящото подписване на споразумение за засилено партньорство и сътрудничество и текущото прилагане на ОСП+ поставят допълнителен акцент върху необходимостта да се гарантира зачитането на правата на човека и основните свободи в Киргизстан в съответствие с неговите международни ангажименти; отбелязва със загриженост влошаването на демократичните стандарти и правата на човека през последните години, като се има предвид, че Киргизстан се счита за най-демократичната държава в региона с активно гражданско общество и свободни медии; изразява загриженост относно преследването на политическата опозиция, наред с други представители на Социалдемократическата партия, и отрицателното въздействие на законодателните инициативи, насочени към дейностите на независимите медии и гражданското общество, по-специално закона за „фалшивата информация“ и проектозаконите относно „чуждестранните представители“, „средствата за масова информация“ и „защитата на децата от вредна информация“, както и нарастващия брой дела срещу защитници на правата на човека, работещи в медиите и журналисти, както и медии; призовава ЕС да продължи да подкрепя гражданското общество и независимите медии;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>28.</NO.P>отбелязва, че началото на преговорите по споразумението за засилено партньорство и сътрудничество с Таджикистан е възможност за разширяване на обхвата на двустранното сътрудничество и обмен; подчертава необходимостта от продължаващо тясно сътрудничество по въпросите на сигурността, тъй като Афганистан продължава да бъде източник на нестабилност и опасения в областта на сигурността поради суровото управление на талибаните и продължаващите хуманитарни кризи в държавата; отново заявява, че законната борба срещу тероризма и насилствения екстремизъм не следва да се използва като претекст за потискане на дейността на опозицията, ограничаване на свободата на изразяване на мнение или възпрепятстване на независимостта на съдебната система; приветства интереса на Таджикистан да се присъедини към ОСП+, което може да подкрепи устойчивия икономически растеж и да насърчи търговията и изисква ефективно прилагане на международните стандарти за правата на човека и трудовите права; призовава Таджикистан да подобри защитата на правата на човека и основните свободи, по-специално свободата на изразяване, и да спре сплашването и преследването на работещи в медиите, защитници на правата на човека, независими адвокати и гражданското общество, както и репресиите срещу памирскоговорящото малцинство в ГБАО;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>29.</NO.P>отбелязва, че Туркменистан продължава да бъде единствената държава от Централна Азия без споразумение за партньорство и сътрудничество с ЕС, което ограничава обхвата на двустранния ангажимент; подчертава, че Туркменистан трябва да покаже подобряване на своите потресаващи резултати по отношение на демокрацията и правата на човека, за да може Парламентът да преразгледа позицията си и да ратифицира споразумението за партньорство и сътрудничество; настоятелно призовава правителството на Туркменистан да декриминализира сексуалните отношения между мъже по взаимно съгласие; отбелязва, че следва да бъде в интерес на Туркменистан да се отвори, за да избегне откъсването си в региона с ограничени възможности за сътрудничество; признава потенциала за взаимноизгодно сътрудничество в области като енергетика, свързаност и търговия, и приветства изразения от Туркменистан интерес към доставка на газ за Европа чрез изграждането на транскаспийски газопровод;</P></ACTION><ACTION><P><NO.P>30.</NO.P>отбелязва обявените реформи в Узбекистан, насочени към постигане на истинска промяна в държавата по отношение на социално-икономическото развитие, ефективното управление, по-независима съдебна система и зачитането на правата на човека и основните свободи; подчертава, че конституционната реформа е възможност за укрепване на принципите на правовата държава и за предоставяне на стабилна правна основа на реформите; въпреки това отново изразява своята дълбока загриженост относно лошите резултати на Узбекистан по отношение на демокрацията, свободата на медиите, правата на човека и принципите на правовата държава, включително бруталното потушаване на протеста в Каракалпакстан, ограниченията на свободата на сдружаване както за неправителствените организации, така и за политическите партии, както и преследването и заплахите срещу журналисти, независими блогъри, създатели на съдържание и защитници на правата на човека; напомня на органите, че е важно да се спазват свободата на изразяване, както онлайн, така и офлайн, свободата на събранията, свободата на сдружаване и независимостта на медиите; приветства някои забележителни подобрения, що се отнася до правата на жените в Узбекистан; настоятелно призовава правителството на Узбекистан да декриминализира сексуалните отношения между мъже по взаимно съгласие; приветства приключването на преговорите по споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между ЕС и Узбекистан и отново отправя своя призив за бързо завършване на необходимите правни и технически процедури за подписването на споразумението за засилено партньорство и сътрудничество; приветства водещата роля на Узбекистан в насърчаването на регионалното сътрудничество в различни области, включително свързаност и използване на водните ресурси;</P></ACTION><SEPARATION><P>°</P><P>°     °</P></SEPARATION><ACTION><P><NO.P>31.</NO.P>възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на президентите, правителствата и парламентите на Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан.</P></ACTION></ACTLST></DISPOSITIF></TEXT></RESOL></TXTLST></SDOCTA>