1.подчертава, че стратегията на Китай за военно-граждански синтез (ВГС) е ръководена и насочвана от държавата програма и тя планира да инструментализира всички лостове на държавната и търговската власт за укрепване и подкрепа на Китайската комунистическа партия (ККП) и нейното въоръжено крило, Народната освободителна армия (НОА), по-специално чрез придобиване и отклоняване на световните авангардни технологии с цел укрепване на тоталитарния режим и постигане на военно господство;

2.счита, че ръководената от партията политическа система и икономика на Китай често изискват от частните дружества да приведат търговските си интереси в съответствие с ККП, включително военните и репресивните й дейности, дейностите за оказване на влияние и политическите дейности; отбелязва, чепартийните звена на ККП в частните дружества често се използват като инструменти за пряк партиен контрол; подчертава, че вследствие на това международните дейности на китайските дружества подкрепят целите на ККП за разширяване на влиянието ѝ върху трети държави, като подкопават геополитическите съперници и увеличават китайското влияние;

3.счита, че ВГС трябва да се разбира в по-широк геополитически, икономически и стратегически контекст, като се вземат предвид взаимовръзките му с други инициативи, като например инициативата „Един пояс, един път“, Цифровият път на коприната (включително „Произведено в Китай 2025“, „Китайски стандарти 2035“), Инициативата за глобална сигурност, Стратегията за двойна циркулация, и все по-голямата самоувереност и агресивната позиция на Китай на международната сцена; счита, че крайната цел на ВГС е да се постигне напредък по дългосрочната стратегическа цел на партията-държава да се превърне във водеща световна сила по отношение на политическо влияние, икономически капацитет, технологично господство и военна мощ, и да подкопае основания на правила международен ред;

4.припомня, че постигането на превъзходство в науката и технологиите през последните години е един от основните приоритети на ККП и че стратегията за ВГС на ККП стимулира споделянето на резултатите от научноизследователска и развойна дейност между пазарно ориентираните отрасли и китайската отбранителна промишленост; подчертава многократните предупреждения от страна на разузнавателните агенции за рисковете от икономическа зависимост, шпионаж и саботаж, породени от икономическото присъствие на субекти от определени държави извън ЕС, и по-специално Китай, в критична инфраструктура и стратегически сектори в ЕС; загрижен е във връзка с това от политическия натиск, оказан за одобряването на определени китайски инвестиции в критична инфраструктура, какъвто е случаят с решението на германското правителство за договаряне придобиването на акции в капитала на пристанището на Хамбург от COSCO, противно на съветите на компетентните институции;

5.предупреждава за риска китайските дружества да участват в стратегически активи на ЕС, особено дружествата, които имат преки или непреки връзки с политическо-военната или разузнавателните системи на Китай; подчертава в тази връзка своята загриженост, че технологиите и технологичният експертен опит, използвани за граждански дейности, по-специално в икономическата сфера, продължават да се прехвърлят на китайските военни сили, което ще увеличи способността на НОА да разработва следващото поколение военни технологии, които могат да се използват за упражняване на принуда върху партньори в Азия и по света; настоятелно призовава държавите – членки на ЕС, да засилят регулаторния надзор и да въведат специални проверки за произход на лицата и юридическите субекти с преки връзки с китайското правителство;

6.изразява загриженост, че 98 % от търсенето на редкоземни елементи в ЕС се осигурява от КНР; подчертава, че Китай произвежда 70% от батериите в света (в Китай се намират три от петте най-големи гиганти за производство на батерии), представлява 60% от световното производство на алуминий и 75% от производството на силиций, както и 94% от световното производство на галий и около 60% от производството на германий, и че е водещата рафинерия за 60% от лития и 70% от медта и произвежда 84% от никела и 85% от кобалта в света; подчертава, че китайските миннодобивни дружества извършват дейност в Сърбия (мед и злато), Демократична република Конго (кобалт), Индонезия (никел) и Чили и Австралия (литий) и че неговият квазимонопол върху производството и преработката на тези стоки от критично значение създава ключови зависимости и поради това представлява не само сериозно геополитическо предизвикателство за ЕС, но и огромен риск за отбранителните и други ключови промишлени сектори на Европа, както и за нейната отворена стратегическа автономност и европейска стратегия за икономическа сигурност;

7.във връзка с това приветства предложението на Комисията за Законодателния акт за суровините от критично значение и призовава за бързо постигане на заложените в него цели с цел укрепване на устойчивостта на веригата на доставки на ЕС; припомня, че суровините от изключителна важност са от съществено значение за сектора на сигурността и отбраната, както и за успеха на цифровия и екологичния преход на ЕС; призовава Комисията и държавите членки, в координация със заинтересованите страни от промишлеността, да изпълнят решението за постепенно намаляване на зависимостта от Китай чрез диверсифициране на източниците на суровини от критично значение и редкоземни елементи, установяване на стратегически партньорства с надеждни трети държави с цел гарантиране на сигурни и надеждни доставки на суровини от изключителна важност; настоятелно призовава ЕС да подпомага държавите членки при разработването на проекти, които ще имат за цел по-голяма независимост от китайското производство;

8.силно подкрепя диверсификацията на доставчиците и партньорите в инициативи за критична инфраструктура, за да се намали уязвимостта към външни влияния, като се гарантира свеждането до минимум на зависимостта от един източник;

9.загрижен е, че частни подводни кабели, предоставяни от китайски дружества, като например HMN Technologies – образувание, свързано с киберразузнаването на НОА, се използват в подкрепа на дипломатическата и военната комуникация на ЕС и държавите членки; изразява дълбоката си загриженост относно подводните кабелни системи за данни, управлявани от китайското дружество HMN Technologies, които свързват териториите на държавите – членки на ЕС, и Индийско-Тихоокеанския регион, включително военните бази на държавите членки и НАТО, създавайки уязвимост по отношение на сигурността по отношение на киберсигурността, подводното наблюдение, събирането на данни и събирането на разузнавателни данни; във връзка с това изразява допълнителна загриженост относно продажбата на нидерландско дружество – гръбнакът на интернет инфраструктурата на Естония – на китайско дружество, свързано с НОА; подчертава необходимостта от съвместни усилия между държавите членки, за да се предотвратят подобни случаи;

10.припомня необходимостта от извършване на подробна оценка на инфраструктурата и услугите за информационна сигурност на институциите на ЕС, по-специално що се отнася до класифицираните съобщения между институциите и мисиите и операциите зад граница; припомня, че следва да се вземе предвид цялата верига на доставки, за да се гарантира, че дружествата нямат преки или косвени връзки с КНР; призовава за специфични разпоредби в процедурите за обществени поръчки на институциите на ЕС с цел да се ограничи рискът от намеса, включително придобиването, поддръжката или проверката на трети страни;

11.предупреждава, че големите инвестиции в морски пристанища, железопътни линии и летища дават на Пекин възможността да наблюдава и контролира дейностите в ключови логистични възли с фундаментално стратегическо измерение;

12.подчертава факта, че през 2022 г. Китай беше вторият по големина партньор на ЕС в областта на търговията със стоки; изразява загриженост относно все по-небалансираните търговски и инвестиционни отношения между ЕС и Китай, което се подчертава и от рекордния търговски дефицит на ЕС в размер на 396 милиарда евро през 2022 г., а също и от зависимостта на Съюза от китайския внос и инвестиции в някои сектори от критично значение; подчертава небалансираната международна търговска политика на Китай в контекста на неговата Стратегия за двойна циркулация; призовава Комисията да изрази загрижеността на ЕС пред Китай относно управляваните от него търговски практики;

13.привежда довода, че ключова област на критичната инфраструктура на ЕС е неговата мрежа от научноизследователски институти и съоръжения за научноизследователска и развойна дейност, които играят важна роля за способността на ЕС да осъществява своите ангажименти за зелен и цифров преход, наред с ключови области като космическата отбрана; припомня уязвимостите по отношение на сигурността, свързани с принудителния трансфер на технологии, кражбите на интелектуална собственост и изтичането на знания както в ЕС, така и извън него; призовава за по-голяма бдителност при отчитането на такива заплахи за способността на ЕС за иновации и насърчаване на растежа;

14.отбелязва, че китайските дружества вече са лидери в ключовите технологии, използвани в сектори като 5G безжична инфраструктура, безпилотни летателни апарати, батерии, свръхзвукови ракети, слънчева и вятърна енергия, както и криптовалута; изразява загриженост относно използването на тези технологии и зависимостите, които те създават; отбелязва в тази връзка, че 100 % от 5G мрежата за радиодостъп в Кипър се състои от китайско оборудване и 59 % – в случая на Германия; подчертава, че това е в противоречие с насоките на „инструментариума на ЕС за киберсигурност на 5G технологиите“ за смекчаване на рисковете за сигурността в мрежите, и призовава Съвета и Комисията да изключат използването на оборудване и услуги от производители с бази в КНР в основни мрежови функции; припомня, че Huawei участва в 11 проекта по „Хоризонт Европа“ до юни 2023 г., като по този начин е получил общо 3,89 милиона евро финансиране; следователно настоятелно призовава ЕС и европейските институции да извършват систематични проверки на китайските дружества, които се ползват пряко или косвено от европейски програми от стратегическо значение за ЕС и при необходимост да прекратят тяхното участие; освен това призовава Комисията да предложи допълнителни стандарти за сигурност за китайските доставчици на 5G и на 6G мрежата от следващо поколение;

15.счита, че приложението TikTok, собственост на китайския конгломерат ByteDance, е в нарушение на европейската рамка за поверителност на личните данни, което го прави потенциален риск и източник на подкрепяна от Китай дезинформация; приветства решението на институциите на ЕС и тези на няколко държави членки да спрат използването на приложението TikTok на корпоративните устройства, както и на личните устройства, включени в услугите на институциите за мобилни устройства;

16.предупреждава, че влошаването на обстановката в областта на сигурността в Европа, в съседните ѝ държави и по света изисква спешно обмисляне на начините за укрепване на отворената стратегическа автономност на ЕС и за намаляване на зависимостта му от държави като КНР и системни конкуренти, които представляват заплаха за сигурността на ЕС; подчертава необходимостта да се предотврати преносът на чувствителни нововъзникващи технологии и ключови изделия с двойна употреба, и особено на тези, които са от решаващо значение за сигурността и отбраната на ЕС, към проблемни дестинации, които преследват или сътрудничат в стратегии във връзка с ВГС; счита създаването на електронни митници и системи за лиценз за износ в целия ЕС за решаваща стъпка към ефективния общ европейски контрол върху износа и настоятелно призовава всички държави членки да пуснат тези системи в експлоатация до края на 2024 г.; призовава наред с това институциите на ЕС и държавите членки да засилят сътрудничеството с трансатлантическите и други единомислещи партньори в защитата на критична инфраструктура и да защитават демокрацията и да запазят нашите общи ценности, сигурност и просперитет;

17.остава загрижен, че европейската критична инфраструктура – от телекомуникационни мрежи до пристанищни съоръжения – става все по-уязвима на външно влияние; във връзка с това приветства неотдавнашните законодателни стъпки за повишаване на устойчивостта на критичните субекти в ЕС; отбелязва със загриженост обаче, че такива инициативи са до голяма степен ограничени до процедури за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, като по този начин се оставят други канали за достъп до и влияние върху критичните активи от страна на ККП, включително чрез превземане на елита, пренос на технологии и интелектуална собственост, както и зависимости в областта на веригата на доставки и пазара за продажби; отбелязва, че въвеждането на рамка за щателна оценка и картографиране на риска е наложително за определяне на елементите на критичната инфраструктура и техните уязвими страни; счита, че е необходимо да се картографира, проследява и оценява достъпа на Китай и на други трети държави до критична инфраструктура в ЕС и съвместно да предприема мерки за смекчаване, ако е необходимо; призовава във връзка с това Комисията с подкрепата на държавите членки да състави изчерпателен списък на критичните активи и систематично да оценява уязвимостта им на външни влияния; и поради това призовава за разширяване на законодателните инициативи за справяне с тези рискове;

18.изисква от Комисията да сподели с Парламента, преди края на настоящия парламентарен мандат, подробен анализ на рисковете за търговията, свързани с технологии като полупроводниците, квантовите изчислителни технологии, блоковите вериги, космическото пространство, изкуствения интелект и биотехнологиите, както и на евентуалната необходимост от действия на ЕС в тези области.

19.припомня, че Регламентът относно скрининга на ПЧИ Регламент (ЕС) 2019/452 от 19 март 2019 г. за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза (ОВ L 79 I, 21.3.2019 г., стр. 1). разглежда рисковете за сигурността и обществения ред, произтичащи от инвестиции от държави извън ЕС; отбелязва ключовата добавена стойност на механизма за скрининг като подходящ инструмент, който предоставя на ЕС и неговите държави членки по-добър стратегически обзор и ситуационна осведоменост относно тенденциите, целите, средствата и методите, използвани от чуждестранни участници за увеличаване на тяхното икономическо и политическо влияние; призовава към това, настоящите инструменти, насочени към преки чуждестранни инвестиции и чуждестранни субсидии, да бъдат разширени, така че да включват общи процедури за скрининг за всички заинтересовани страни, участващи в проекти на ЕС за критична инфраструктура, които обхващат всички модели на участие в усилия за изграждане на критична инфраструктура, включително предприятия за сътрудничество, партньорства и трансфер на технологии; подчертава също така, че рутинните оценки на проекти за критична инфраструктура, които включват заинтересовани страни извън ЕС, са от съществено значение, и счита, че този процес следва да включва контрол на структурите на собственост, зависимостите в рамките на веригите на доставки и трансфера на технологии, свързани с тези проекти; също така счита, че е необходимо да се установят стандарти за надлежна проверка, за да се установи влиянието на Китай върху инвеститорите в критичната инфраструктура на ЕС, и подчертава, че този подход следва да се прилага еднакво за държавите кандидатки и потенциалните държави кандидатки; подчертава, че държавите членки носят крайната отговорност за защитата на инфраструктурата, но не са приложили последователно настоящите насоки относно преките чуждестранни инвестиции; силно загрижен е, във връзка с това, относно факта, че не всички държави членки са въвели или използват механизми за скрининг на чуждестранните инвестиции в критична инфраструктура; настоятелно призовава държавите членки последователно да прилагат действащото законодателство, свързано с ПЧИ и устойчивостта на критичните субекти;

20.във връзка с това изразява съжаление относно липсата на подходящ скрининг на рисковете от намеса в обществени поръчки, свързани с оборудване за сигурност, какъвто е случаят с договора, подписан от летището в Страсбург за инсталиране на скенери за целите на сигурността на летищата и изходите, доставяни от европейското дъщерно дружество на китайското дружество Nuctech, частична собственост на китайското правителство и обвързано с политиката за единен фронт; предупреждава, че всички подобни технологии биха могли да включват вградени пропуски в сигурността или до тях би могъл да се осъществява достъп по време на поддръжката им; от друга страна, приветства решението на румънското правителство да прекрати преговорите с China General Nuclear Power Corporation, CGNPC, относно изграждането на ядрени реактори 3 и 4 в „Черна вода“;

21.подчертава обаче, че трябва да се намери стратегически баланс между отворения характер на единния пазар на ЕС и неговата привлекателност за инвестиции, от една страна, и защитата на критичните инфраструктури и автономността на ЕС, от друга страна, като се имат предвид слабостите на ЕС по отношение на сигурността, особено във връзка с икономическата принуда или заплахите за целостта на критичната инфраструктура на ЕС;

22.призовава Комисията да обмисли начини за повишаване на въздействието на своите становища за скрининг на ПЧИ, за да бъдат избягвани нарушения на единния пазар и надпревара за достигане на най-ниски равнища сред държавите членки; призовава Комисията и държавите членки да повишат хармонизацията, включително чрез изграждане на подходящ експертен опит, и да прилагат изцяло регламента за скрининг на ПЧИ; счита, че има възможност и необходимост от укрепване на регламента в предстоящия му преглед в края на годината; насърчава Комисията да представи амбициозно законодателно предложение за преразглеждане на регламента, с което да се преодолеят всички пропуски, възникнали по време на прилагането му, както и бързо да направи оценка на възможността за законодателно предложение относно механизъм за скрининг на изходящите инвестиции; препоръчва всеки предложен механизъм за скрининг на изходящите инвестиции да се основава на оценка на въздействието, която включва подходящи консултации с предприятията, за да бъдат свеждани до минимум потенциалните отрицателни последици за европейската конкурентоспособност;

23.приветства новия подход за „намаляване на риска“ в предложената европейска стратегия за икономическа сигурност от 20 юни 2023 г., който има за цел да увеличи максимално ползите от икономическата отвореност на ЕС и да защитава, насърчава и укрепва отворената стратегическа автономност на ЕС, като същевременно свежда до минимум рисковете, произтичащи от икономическите зависимости и евентуалното им използване като оръжие, включително инвестиции и сътрудничество в областта на научните изследвания за ключови базови технологии с военни приложения, наред с друго, в сферата на кватовите изчисления, авангардните полупроводници и изкуствения интелект; призовава за бързо приемане на предложенията на Върховния представител и на Комисията и призовава държавите членки към пълно прилагане на разширената регулаторна рамка на ЕС, за да се изключат субектите, които биха могли да допринесат за ВГС, и да се намерят алтернативи на финансирани от Китай проекти в ЕС посредством разработването на всеобхватен подход спрямо общото определяне, оценяване и управление на рисковете за европейската икономическа сигурност;

24.освен това приветства предложението на върховния представител и на Комисията за предотвратяване на изтичането на чувствителни нововъзникващи технологии чрез създаване на списък с технологии с двойна употреба въз основа на тясно определени и ориентирани към бъдещето критерии, като например потенциалния благоприятстващ и трансформиращ характер на дадена технология, риска от ВГС и риска от злоупотреба с технологията за нарушаване на правата на човека; призовава Комисията и държавите членки възможно най-скоро да определят и приложат съответните мерки за защита на тези технологии с двойна употреба;

25.призовава във връзка с това Комисията, в координация с държавите членки, да разработи механизъм за бързо реагиране за откриване на двойна употреба или злоупотреба с инфраструктурите в ЕС, които са обект на собственост, участие или концесия на Китай, който да може да се използва за отмяна на концесионните права и/или спиране на капацитета на домейна в случаите на собствеността и участието; призовава Комисията да докладва ежегодно на Парламента относно:a)откриването на възможна двойна употреба на стратегически инфраструктури, които предоставят логистична и разузнавателна подкрепа на Китай;б)пълното зачитане на търговското законодателство на ЕС, особено по отношение на надлежната проверка, борбата с принудата и стоките, произведени с принудителен труд, които навлизат на пазара на ЕС;

26.приветства приемането на Европейския законодателен акт за интегралните схеми, който ще увеличи способността на ЕС да произвежда полупроводници и ще създаде стратегическа карта на, наред с другото, пропуските в способностите във веригата за създаване на стойност в областта на полупроводниците в ЕС, като по този начин ще се ограничи зависимостта на ЕС от трети държави като Китай; призовава за допълнителни предложения за гарантиране на веригите на производство и доставки на критична инфраструктура и материали в рамките на ЕС; призовава също Комисията и държавите членки да разработят допълнителни инициативи, насочени към по-тясната координация и сътрудничество с единомислещи партньори и съюзници, и да наблюдават и доразвиват, когато е възможно и в съответствие с целта на ЕС за допълнително намаляване на зависимостите, глобалния производствен капацитет и веригите на доставка на критична инфраструктура и материали, които са от ключово значение за сигурността и отбраната на ЕС; обръща специално внимание на Тайван, който играе значителна роля в световните вериги на доставки и в основания на правила международен ред; отново заявява дългогодишната си подкрепа за двустранното инвестиционно споразумение между ЕС и Тайван, както и за всички договорености, които са от взаимна изгода за двустранната търговия и инвестициите;

27.призовава Комисията да предложи нова законодателна рамка за смекчаване на рисковете за сигурността, произтичащи от доставчиците на подводни кабелни системи, включително чрез по-строго наблюдение и чест преглед на структурите на собственост на такива доставчици, предишните им инвестиции в подводни кабелни системи и близостта на подводните кабелни системи до европейски военни бази и военни бази на съюзници; подчертава необходимостта да се попречи на доставчиците на кабелни системи, като например китайските дружества, да споделят данни с разузнавателни служби за цели, различни от защитата на инфраструктурата от външни намеси или зловредни атаки; в това отношение призовава за инициативи, насочени към по-нататъшното развитие на дружества, които са европейска собственост или са базирани в Европа, в сферата на подводните кабелни системи;

28.подчертава, че реакцията на ЕС трябва да бъде изградена около разширено разбиране на съответната стратегическа картина, съсредоточена върху междуполитическите и транснационалните оценки на заплахите и проучвания на уязвимостта по отношение на критичната инфраструктура; счита, че едно децентрализиран или пренебрежителен подход, лишен от ясна видимост и контрол върху проекти от стратегическо значение за отбраната и сигурността на Европа, би могъл значително да навреди на геополитическите интереси на ЕС Тематичен отдел по външни отношения на Генерална дирекция по външни политики на ЕС, Security implications of China-owned critical infrastructure in the European Union (Последици за сигурността от притежаваната от Китай критична инфраструктура в Европейския съюз), юни 2023 г.; припомня уязвимостите, свързани с външната намеса, по-специално в информационното пространство, и взаимодействието между проектите за ПЧИ и операциите по манипулиране на информация от злонамерени чуждестранни участници;

29.изразява загриженост относно навлизането на КНР на пазара на ЕС и по-широкото му съседство; призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да гарантират, че мерките, предприети за укрепване на устойчивостта на ЕС спрямо китайското влияние, включително намаляване на риска, диверсифициране и намаляване на критичните зависимости, са разширени и по отношение на най-близките партньори на ЕС, по-специално присъединяващите се държави и тези, които са част от политиката на съседство на ЕС;

30.припомня, че военноморските сили на КНР разполагат със средства и с правни инструменти, за да гарантират, че гражданските кораби и инфраструктура на Китай могат да се използват за военни цели и за целите на сигурността; счита, че Китай може да използва своята гражданска търговска инфраструктура, за да подкрепи присъствието на НОА в трети държави; предупреждава, че такъв ВГС предоставя на НОА достъп до чуждестранни пристанища, което ѝ дава възможност да разположи предварително логистична поддръжка за разполагането на военноморски сили в Индийския океан, Средиземно море и Атлантическия океан; подчертава, че рисковете от шпионаж са най-големи, когато китайските граждански търговски активи се намират в логистични центрове в близост до военноморски бази на ЕС и НАТО или пристанищни оператори, които са подписали споразумения за предоставяне на логистична подкрепа на европейски дружества; призовава държавите членки незабавно да разгледат необходимостта от намаляване на рисковете от шпионаж и саботаж в критичната инфраструктура, и по-специално тази с военна функция, като например пристанищата, използвани от НАТО; във връзка с това подчертава, че ЕС и НАТО трябва да работят заедно за разработването на дългосрочен план за противодействие на стратегията на Китай за МФР в Европа, и призовава за пълното прилагане на окончателния доклад за оценка на работната група на ЕС и НАТО Европейска комисия, Работна група ЕС-НАТО относно устойчивостта на критичната инфраструктура:окончателен доклад за оценка, юни 2023 г.;

31.отбелязва, че пристанищата са портите към света и поради това играят жизненоважна роля в икономиката на ЕС; отбелязва със загриженост, че притежавани от Китай или контролирани от Китай субекти стратегически са увеличили участието си в европейските пристанища и пристанищна инфраструктура; призовава Комисията да представи стратегическа политическа рамка на ЕС за намаляване и ограничаване на влиянието и оперативния контрол от страна на Китай и други режими; припомня също, че КНР демонстрира сила отвъд океана посредством мрежа от търговски пристанища и съоръжения с двойно предназначение, които осигуряват логистична и разузнавателна подкрепа на китайските военноморски сили; отбелязва, че през 2022 г. китайските дружества са притежавали или управлявали терминали на 96 пристанища в 53 държави; отбелязва също, че в най-малко девет пристанища, две от които са в Европа, военни кораби на народно-освободителната армия (PLAN) са били основно ремонтирани или е извършвана поддръжка на плавателни съдове и оборудване; отбелязва, че посещенията на военноморските сили разкриват зони на влияние, приоритетни оперативни зони, цели за събиране на разузнавателни данни и приоритети за сътрудничество;

32.подчертава необходимостта от геополитически подход към глобалното сътрудничество в областта на критичната инфраструктура, за да може ЕС успешно да се справи с новите предизвикателства в областта на сигурността; отбелязва, че една трета от цялата инфраструктура в Африка, изградена в периода след 2010 г., включително около 50% от 3G мрежите на Африка и 70% от нейните 4G мрежи, е финансирана и изградена от китайски предприятия, собственост на държавата; подчертава, че през последните 20 години Китай е увеличил своите търговски, инвестиционни и кредитни ангажименти със 160 милиарда щатски долара с африкански правителства и техните държавни предприятия с малко или непрозрачни договорни задължения, предимно в сферите на транспорта, производството на електроенергия, минодобива и телекомуникациите; подчертава по-специално факта, че едно китайско телекомуникационно дружество е изградило до 70% от инфраструктурата за информационни технологии на Африка, както и ролята, която китайски дружества играят във финансирането, изграждането, разширяването и ремонтирането на най-малко 14 чувствителни междуправителствени африкански телекомуникационни мрежи; изразява загриженост, че китайският модел е очевидно привлекателен за много държави, които не могат или не желаят да изпълнят изискванията на ЕС за достъп до равностойни равнища на финансиране, като по този начин се разширява влиянието на Китай в ущърб на партньорствата на ЕС и се пораждат рискове за неустойчив дълг за тези държави, което вреди на дългосрочното им развитие в ущърб на местното им население; призовава Комисията, ЕСВД и държавите членки да увеличат усилията си, включително привличането на инвестиции от частния сектор, за прилагане на пакета за инвестиции по линия на Global Gateway в размер на 150 милиарда евро, договорен на 6-ата среща на високо равнище между ЕС и АС през февруари 2022 г.; настоятелно призовава Съвета и Комисията бързо да осъществят проектите, особено водещите проекти, по линия на тази инициатива;

33.подчертава своята загриженост, че стратегията на КНР за изграждане на „база за сътрудничество в областта на синята икономика“ по крайбрежието на Африка, включително чрез строителство на риболовни кораби и съоръжения за ремонт на плавателни съдове, би могла да се използва и за военни цели; подчертава, че е налице обща липса на подробности и прозрачност по отношение на тези споразумения и лицензи с африканските държави; очертава потенциалните геополитически последици за ЕС, особено в трети държави, в които ЕС има ангажименти;

34.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета и на Комисията.