Политика от миналото в Европейския съюз — критична оценка4.подчертава необходимостта от честна оценка на „политиката на ЕС от миналото“, чрез която той се стреми да добави легитимност на европейския проект, да укрепи европейското чувство за принадлежност и да насърчи мирното съвместно съществуване на народите на континента, като признава в еднаква степен постиженията и съществуващите недостатъци и като наблюдава начините, по които гражданите са насърчавани да разглеждат миналото;
5.отчита множеството минали и настоящи инициативи на европейско равнище за насърчаване на обща европейска историческа памет, включително Деня в памет на жертвите на Холокоста, Европейския ден в памет на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими, създаването на специално направление за паметта за миналото в предишната програма „Европа за гражданите“ и настоящата програма „Гражданство, равенство, права и ценности“, както и различни резолюции на Парламента, като например тези от 2 април 2009 г. относно европейската съвест и тоталитаризма и от 19 септември 2019 г. относно значението на европейската памет за бъдещето на Европа;
6.изразява загриженост, че продължава да съществува латентна конкуренция и частична несъвместимост между различни рамки на паметта и култури на възпоменание в Европа, включително между Западна и Източна Европа, но също и между страни и нации в рамките на определени части от континента; подчертава, че всички европейски държави имат съвпадащ и различаващ се опит, който принадлежи към обща европейска история; отчита престъпленията, извършени от нацистките, фашистките и комунистическите тоталитарни режими, както и от колониализма, и ролята, която тези престъпления са изиграли за формирането на историческите възприятия в Европа; подчертава необходимостта от преодоляване на съществуващите регионални и идеологически разделения в историческата осведоменост между европейските държави и народи с оглед на изграждането на обща основа за диалог, както и за взаимно разбирателство и уважение;
7.признава, че ужасите на миналото служат като „мит за негативна основа“ и дават силно чувство за цел на европейския проект за мир, но въпреки това отчита, че загрижеността на Съюза основно с разказа на история за себе си ex negativo (с оглед на негативното) носи риск от подхранване на телеологическа и опростенческа черно-бяла схема на историята, която потенциално възпрепятства напълно информираното разбиране за сложното минало на Европа и намалява стимулите за оспорване на стереотипите и „свещените крави“ от националната история;
Към информирано историческо съзнание в Европа 8.признава необходимостта от по-широко и по-цялостно разбиране на европейската история за появата на критично и свързано с размисъл върху себе си европейско историческо съзнание, по-специално чрез разширяване на фокуса на настоящите инициативи за европейска памет за миналото, като бъдат взети предвид също групи, които до този момент са били недостатъчно представени, и като се насърчават иновативни начини за преподаване на история;
9.подчертава, че е важно да се изостави европейската „култура на паметта“, която е предимно ориентирана „отгоре надолу“ и се занимава с определянето на това, което европейците следва да си спомнят, към „култура на паметта“ „отдолу нагоре“, водена от гражданите, основана на общи европейски принципи и ценности, съсредоточена върху развитието на способност за критично преразглеждане на миналото на местно, регионално, национално и европейско равнище, с участието на организации на гражданското общество;
10.признава решаващото значение на разглеждането на миналото на Европа на основата на европейските основни ценности, установени в член 2 от Договора за Европейския съюз, и етичните и философските традиции, които стоят в основата на тези ценности, и на създаването на отворена сфера на дискусии, която също така дава възможност за разглеждане на трудни елементи от националната история и осигурява взаимно разбирателство и помирение както в рамките на европейските нации, така и между тях, както и между европейските нации и останалата част от света;
11.счита, че свободата на преподаване, обучение и провеждане на научни изследвания, включително свободният достъп до архиви и източници, наред със свободното творческо изразяване, е предпоставка за генерирането и разпространението на безпристрастни и основани на доказателства знания в демократичните общества, както и за критичен поглед по-специално към историята; призовава Комисията и държавите членки да гарантират свободите, които понастоящем са изложени на риск, особено поради случаи на присвояване на закони за паметта, включително чрез механизма на ЕС за принципите на правовата държава;
12.изтъква жизненоважната роля на образованието и призовава държавите членки да актуализират настоящите си учебни програми и методологии за преподаване в училищата с оглед на изместване на акцента от националната към европейската и световната история и за да се даде възможност за по-силен акцент върху наднационалното историческо разбиране, по-специално като се даде възможност за множество гледни точки по отношение на историята и като се насърчават съответни стилове на преподаване, които благоприятстват размисъла и дискусията повече от трансфера на знания и които се ръководят от общата цел учениците да научат „как да мислят“, а не „какво да мислят“;
13.подчертава жизненоважното значение на изучаването на европейската интеграция, историята, институциите и основните ценности на Съюза и европейското гражданство за възникването на европейско чувство за принадлежност; призовава към преподаването на европейска история и европейска интеграция, която трябва да се разглежда в глобален контекст, и образованието по европейско гражданство да се превърне в неразделна част от националните образователни системи; признава усилията, положени на равнището на ЕС за подобряване на знанията за Съюза и неговата история, включително така наречените действия по инициативата „Жан Моне“; призовава Комисията и държавите членки да работят, включително по линия на работната група по въпросите на равенството и ценностите към европейското пространство за образование, с цел постигане на резултати, които са насочени конкретно към развитието на европейското историческо съзнание, и съвместно да разработят „наръчник на ЕС“ в учебните дейности, предоставящ общи насоки и безпристрастни факти и цифри за преподаването на европейска история;
14.счита, че шовинизмът, стереотипите, свързани с пола, властовите асиметрии и структурните неравенства са дълбоко вкоренени в европейската история, и изразява съжаление относно липсата на достатъчно мултикултурен и съобразен с пола подход при преподаването на история; счита, че е от съществено значение да се обърне внимание на маргинализацията на жените и други слабо представени обществени групи в историята, и призовава държавите членки да предвидят по-силен съответен акцент в националните учебни програми;
15.подчертава необходимостта от интердисциплинарно и междусекторно преподаване по история, което прилага иновативна и ориентирана към учащия педагогика, като например интерактивни подходи, подходи за разказване на истории и извличане на поуки за всички поколения, използва всеобхватен набор от източници, технологии и учебни материали, включително трансгранични и транснационални учебници по история и устно разказвана история, и насърчава аналитични умения и умения за критично мислене;
16.признава централната роля на учителите за генерирането и предаването на компетентности, необходими за разбиране и критична оценка на историческите факти, и подчертава, че е важно учителите не само да получават подходящо обучение, но и да участват в непрекъснато професионално развитие, включително дейности за партньорско обучение и споделяне на най-добри практики както на национално, така и на транснационално равнище; подчертава в този контекст добавената стойност на академиите за учители по програма „Еразъм +“;
17.призовава държавите членки да осигурят специални материали за преподаване и обучение (по история), което да даде възможност на учителите да се насочат по-добре спрямо транснационалните аспекти на историята и многобройните й аспекти, обучава ги в подходяща дидактика и принципи на съвременното преподаване и се ангажира преди всичко с изграждането на способни на самооценка млади хора;
18.подчертава, че събирането на данни и сравняването и оценката на методите и инструментите за преподаване на история има голяма стойност, и приветства работата както на специализираните правителствени, така и на неправителствените организации, работещи в тази област, включително Обсерваторията на Съвета на Европа за преподаване на история в Европа и EUROCLIO; подчертава необходимостта повече държави — членки на ЕС, да участват в Обсерваторията;
19.признава потенциала на музеите, които се занимават критично с оспорваната история на Европа, като инструмент за учене за миналото и за изграждане на историческа осведоменост, по-специално „Дом на европейската история“ като водещ проект, за който следва да се предоставят достатъчно ресурси, за да се гарантира по-широко достигане до европейската общественост;
20.подчертава значението на опазването на богатото европейско културно и историческо наследство и мемориални обекти, по-специално като средство за установяване на критично историческо съзнание, при условие че с тях не се злоупотребява за идеологически цели, и подчертава ролята, която Знакът за европейско наследство и независимите институции, популяризиращи европейското наследство – както материално, така и нематериално – могат да играят в това отношение; насърчава държавите членки да увеличат усилията си за определяне и защита на местата на демократичната памет, особено тези, свързани с по-слабо представените групи; подчертава потенциала на Europeana да служи като цифрова библиотека, архив, музей и образователна платформа на Европа;
21.признава потенциала на цифровите медии и нарастващото равнище на цифровизация в образованието, като същевременно изразява дълбоката си загриженост относно все по-честата злоупотреба с цифрови канали за политическа манипулация и разпространение на дезинформация, включително по отношение на историята, както се подчертава от руския исторически ревизионизъм, придружаващ агресивната война на Русия срещу Украйна; призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за укрепване на медийната и цифровата грамотност и да предоставят на учителите и учениците подходящи умения и инструменти, които улесняват основаното на факти преподаване на история и им дават възможност да идентифицират, контекстуализират и анализират традиционните и съвременните исторически източници;
22.подчертава, че възможностите за трансгранична мобилност с учебна цел, предоставяни от европейските програми и други схеми за мобилност, благоприятстват обмена на идеи и насърчават трансверсалните знания, както и междукултурното разбирателство, като спомагат за премахване на националните бариери и осигуряват по-добро разбиране на миналото и настоящето;
23.призовава Комисията и държавите членки да укрепят наличните понастоящем инструменти на европейско равнище с цел насърчаване на критично и самооценъчно европейско историческо съзнание, по-специално програмата „Еразъм +“, която подкрепя мобилността и междукултурното обучение като ключови инструменти за повишаване на разбирането на други култури и нации, и програмата „Граждани, равенство, права и ценности“, която предоставя подкрепа за транснационални проекти за историческа памет и насърчава гражданската ангажираност;
24.отправя искане към европейските институции, държавите членки, държавите кандидатки за членство и бъдещите такива, образователните институции и участниците от гражданското общество да увеличат усилията си за насърчаване на помирението и въздържане от всеки опит за инструментализиране на историята за политически цели и за борба с ревизионизма и отричането на историята както в Европейския съюз, така и извън него; припомня значението на тези аспекти за бъдещите разширявания на Съюза;